Николай Борисович Фефилов: Уралския удушвач

Подобно на мнозина други убийци, печатарят Николай Фефилов е примерен съпруг и баща на две дъщери. Никой не подозира, че само за няколко години той убива шест момичета в Свердловск. Уралският удушвач действа със странна сезонност: обикновено извършва престъпленията си един път в годината, през месец май. Избира жертвите си в градския парк. Напада ги от засада, изнасилва ги в храстите и накрая ги удушава. След това прибира ценностите им и си тръгва. За неговите престъпления са набедени няколко невинни, двама от които загубват живота си.

Доброто старо време

СССР, 80-те години на ХХ век. Доброто старо време на развития социализъм, конгресите на КПСС, гласността и перестройката, на нови икономически отношения и небивал ръст на престъпността. Едва през последните години от съществуването на огромната империя, благодарение на средствата за масова информация, до хората започват да стигат непознати случаи, предизвикващи ужас и отвращение. Това са историите за сексуални маниаци и серийни убийци. За тях става модно да се пише, да се изнасят пред света материали от делата, кървави детайли и подробности за работата на правоохранителните органи. За съжаление става ясно и как правоохранителните органи са си вършили работата. Когато се е налагало бързо разследване и резултат – те просто са хващали някого от стария контингент доказани престъпници за подобно обвинение. След което са се постаравали да оправят “доказателствата” и случаят да приключи. “Признанията” от “извършителите” са се изтръгвали по различен начин, а крайният резултат е бил винаги един и същ: добре свършена работа и присъда за престъпника. Е, “престъпникът” може да е разстрелян, но месеци или години по-късно бива задържан истинският извършител, който с гордост разказва за престъпления, които се водят вече разкрити…

Почти във всеки регион на Русия журналистите успяват да намерят някой ужасен маниак: в Смоленск това е Стороженко, в Москва – Асратян, в Ставрополския край – Сливко, в Прибайкалието – Кулик, в Белорусия – Михасевич, в Татаристан – Суклетин, в Казахстан – Джумагалиев. Към този списък може да се добавят и заловените малко по късно през 90-те години – Чикатило, Головкин, Ряховски и други, които са убивали и през предните десетилетия. Повечето от тях са вършили мръсните си дела в продължение на години, а някои са се изплъзвали с десетилетия.

Защо се получава така? Донякъде отговор може да се търси в описаните по-долу събития, случили се в средата на 80-те години в град Свердловск (днес – гр. Екатерининбург. От 1924 до 1991 градът се нарича Свердловск по името на комунистическия ръководител Яков Свердлов. – б. пр.). В тази история ясно се вижда подходът на следователите към сложни, многоетапни престъпления.

Първо действие

Първото действие на Уралската драма се разиграва през 1982 година. Както често се случва трагичното тясно се преплита с ежедневието. Четвъртък 29-и април. Прилежната петокласничка Лена Мангушева цял ден е слушала учителите, решавала е сложни задачи. Никой обаче не може да си представи, че този ден ще бъде не само последният ден на учебната година за малкото момиче, но и последният ден от живота й.

Лена Мангушева
Лена Мангушева

След часовете любознателното момиче отива на заниманията на радиокръжока с нейна приятелка. Не е лесно на двете да си тръгнат оттам, но Лена има важна договорка с майка си – ще ходят на баня, важно мероприятие, което не е за изпускане. Към 16:30 двете приятелки тичешком се появяват на спирката. Автобусът идва почти веднага, а Лена, качвайки се сама, си отдъхва, че няма да закъснее. В автобуса се оказва съседка – приказлива жена, с която времето минава неусетно.

Момичето слиза в 16:40 на спирка “Контролна”. Пътят й минава през малка горичка, излиза на новото шосе и е на не повече от 20 минути, което означава, че тя ще успее за срещата в пет. Минала е вече половината път, когато, навлизайки в горичката, забелязва нисичък слабоват мъж. Седи си, явно се любува на природата. Но се оказва, че чака нея! Когато Лена се изравнява с него, той я сграбчва за шията…

Мъжът познава тези места от детството си и идва тук, за да се успокои след поредния семеен скандал или когато нещо не върви в работата. Обикновено се разхожда през почивните дни или когато е втора смяна. Днес той се нуждае да дойде на себе се след луд скандал с жена си. Тази глупачка вече му е писнала с нейните претенции.

Дълго се разхожда по Стария московски път, а отвътре му кипи, не може да забрави ругатните и обидите. Просто иска да е сам на това безлюдно място, а сега някаква девойка се намъква в неговото пространство? Добре, ей сега ще й покаже кой е той, ще й покаже, че е истински мъж – смел и силен! Когато тя се изравнява с него, той вече знае какво ще направи – ще я изнасили! Нещо, за което дълго време е фантазирал, а сега шансът сам му се бута в ръцете. Майната й на съпругата – в кревата вечно трябва да я пита и да се съобразява какво тя иска или не! Тази девойка никой няма да я пита и той ще прави с нея каквото иска. После? Е, после, разбира се, ще убие момичето, няма нужда от свидетели.

Когато тя се изравнява с него, той я стиска за гърлото и я замъква навътре в горичката. Съблича я от кръста надолу и започва да я опипва. Толкова е възбуден, че няма никакви спомени какво е правил по-нататък с момичето… Когато свършва, й обува гащичките и чорапогащника. Тя плаче, не разбирайки какво се случва… Прекалено много шум, което е опасно… Хваща пионерската й връзка и започва да я стяга… Трупът покрива с клонки. Тръгвайки, взима ученическата й чанта, от която изважда несесера и два учебника, които могат да послужат на неговите дъщери. Чантата изхвърля в тоалетната на автобазата. След което преспокойно изчезва, сякаш изпарявайки се в милионния град.

Майката чака Лена да се върне към пет часа, но палавницата закъснява. Може би се е заиграла с приятелки? Изчаквайки още малко, тръгва да обикаля от приятелка на приятелка – нима това дете не е запомнило, че днес има важна работа – ще се ходи на баня! Постепенно раздразнението на майката се сменя с тревога. Стъмва се, а момичето още го няма. Неспособна да се справи със стисналата я за гърлото тревога, тя хуква към милицията със снимка на Ленка.
Посред нощ фенери осветяват горичката. Милиционерите тръгват по пътя на Лена от спирка “Контролна” към дома й в квартал “Старият московски път, 9-и километър”. В един момент изпод вейките се вижда нещо, приличащо на детско краче…

Из протокола за оглед на местопроизшествието:

“ Трупът на Е. Мангушева е открит на 30 април 1982 година в неголяма борова гора на 8-ия километър от Стария Московски път, на около 250-300 м от поста на КАТ. Трупът лежи по гръб, закрит с клони. По околните дървета се установиха свежо прекършени вейки. Трупът е облечен в: униформени училищни рокля и престилка, чорапи, бели кюлоти, зелена блуза и затегната около врата пионерска връзка.”

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, смъртта на Мангушева е насилствена и е настъпила в резултат на механична асфиксия, вследствие счупване на подезичната кост, за което свидетелстват: странгулационната бразда в областта на шията, наличие на примка на шията, признаци на остра механическа странгулаця (асфиксия), а след снемането на връзката-примка – характерна циркулярна странгулационна бразда. Върху шията на трупа са открити телесни увреждания, характерни при затискане на органите с ръце. По лицето са открити множество синини и кръвонасядания, причинени малко преди смъртта. По девствената ципа и влагалището на Мангушева са открити пресни разкъсвания и кръвотечение, които могат да се причинят от въвеждането на тъп твърд предмет, какъвто се явява мъжкият полов член в състояние на ерекция.

С разследването на това престъпление се заема оперативно-следствена група. Специално внимание се отделя за проверката на лица, съдени по-рано за насилствени престъпления. Скоро в полезрението им попада подходящ субект.

Удобен виновник

На 5 май 1982 г. свредловската жителка О. пуска жалба, че е изнасилена, заради което арестуват Георгий Хабаров, роден 1954 г. Той е с изостанало умствено развитие, учил е в спомагателно училище, на отчет е в психодиспансера заради олигофрения, изразяваща се в умерена форма на дебилност. Хабаров е осъждан за грабеж и е излежал три години. Излизайки от затвора през март 1980 г., става автотенекеджия. Скоро след това започва да прекалява с алкохол, грубо нарушава трудовата дисциплина. През януари 1982 г. спира да ходи на работа и остава на издръжка на майка си Устина Хабарова, с която живеят на 8-и километър от Московското шосе.

Георгий Хабаров
Георгий Хабаров

На 22 април 1982 г. Хабарови си сменят квартирата. Георгий продължава да посещава старото си местоживеене на 8-и километър. Честите посещения там се обясняват с трудностите му в общуването с хора и трудността да завързва нови приятелства.

При първия разпит на 5 май 1982 г., задържаният собственоръчно написва, че след 28-и април не е ходил на 8-и километър, а на 29-и април (денят на убийството на Е. Мангушева) цял ден е бил вкъщи. На следващия ден – 6 май, Хабаров се възмущава, че са го задържали и отрича каквото и да било изнасилване. Изобщо не споменава, че е свързан по някакъв начин с убийството на момичето.

Активните действия на милиционерите продължават в ареста, където оставят Хабаров. На втория ден той си признава за изнасилването и убийството на Лена Мангушева. Както става ясно по-късно, Хабаров признава след серия денонощни разпити, проведени от оперативно-издирвателните служители…

Първите официални показания за изнасилването и убийството на Мангушева Г. Хабаров дава на разпита от 7 май 1982 г., който започва в 14:40 ч. Половин час по-късно го отвеждат на оглед на местопроизшествието. Ръководител на следствения експеримент е помощник прокурора на град Свердловск Туфляков, който организира излизането по инициатива на работниците от милицията. Те вече знаят какви показания е дал Хабаров и са приготвили транспорт, техника, криминалист и поемни лица.

Признал напълно вината си за убийството на Мангушева, Хабаров не е сигурен къде е мястото на убийството и не може да отговори на редица въпроси от интерес за следствието, например – къде е дянал чантата на Лена. Първо казва, че я е изхвърлил близо до намиращото се в съседство военно поделение, а после “се сеща” за други места. Чантата не е открита, а Хабаров дори не е сигурен за външния й вид, казвайки, че тя е с ремъци. По описанието, което дават приятелките и майката на Мангушева – чантата е с една каишка.

Всъщност дори описанието на момичето и нейните дрехи са неточни. Хабаров твърди, че Лена е с къса светлоруса коса. Според протоколите на огледа тя е тъмноруса. Това потвърждава и майката, уточнявайки, че тогава дъщеря й е била с дълга коса, падаща на раменете. Това показват и снимките от местопроизшествието.

Майката на Лена казва, че е дала на оперативните работници в нощта на 30 април 1982-а фотография на детето, която е от началото на 1981 г. На тази снимка косата на дъщеря й е наистина къса, но оттогава Лена не я е подстригвала и тя е пораснала значително. Разбира се – точно тази фотография милиционерите са показали на Хабаров, а той се е “сетил”, че това е изнасиленото и убито от него момиче.

Описвайки дрехите на Мангушева, той твърди, че тя е била с кафява ученическа униформа и черна престилка. Това не е вярно. В същото време казва, че жертвата е носела сив чорапогащник и бели гащи, бяла тениска. И това не е вярно – показанията на майката, протоколите от огледа и съдебно-медицинската експертиза съдържат съвсем други данни: кафяв чорапогащник, гащи-кюлоти с рисунки в синьо и тъмно зелено, жълтозелена тениска с червени орнаменти.

Научи повече за:   Случаят „Дятлов“: Eдна история на ужаси без край

Оказва се, че Хабаров има обяснение за противоречивите си показания – болезнено състояние “при което, докато ме разпитваха, ми се виеше свят”.

Следователят от прокуратурата Тихомиров А. С., разследвал епизода с изнасилването, разказва как са минавали разпитите на Хабаров:

“Останах с впечатлението, че е умствено изостанал човек. Той не можеше да разкаже в свободна реч фактите, които се опитвах да уточня с него. Хабаров потвърждаваше всичко. Питаш го нещо – казва “да, така беше”. Питаш го за абсолютно същото нещо, но с други думи, а той потвърждава съвсем друго. Питах го как е било облечено момичето. Нямаше конкретен отговор. “Не беше ли девойката в жълто палтенце?” – казах аз. Хабаров кима утвърдително – да, така беше. “Помисли си пак, случва се, може да си се объркал, палтенцето не беше ли червено? Георгий клати глава утвърдително – даа, така беше. За трети път му задавам въпроса: “А май че палтенцето всъщност беше зелено…?”. Хабаров пак – да, така беше!”

Куп противоречия

Присъствалият на разпитите адвокат Вахновский Б. А. разказва, че следователят е четял ужасно дълги въпроси и е карал Георгий да отговаря. Хабаров е говорел завалено и неясно, дори присъстващият лекар не е можел да разбере приказките му. Предложили са да отговаря само с “да” и “не”. Общото впечатление е било, че Хабаров няма представа какво искат от него и изобщо защо е там.

При такива разводнени и неточни показания на заподозрения важна роля за доказване на вината могат да изиграят резултатите от експертизата и показанията на свидетелите. Правоохранителните органи успяват да намерят и такива. Е, и това не донася яснота по въпроса за вината на Хабаров…

Първият свидетел е с фамилия Втори – познат на Георгий. Разпитан е едва на 17 юни 1982 г. Той не си спомня да е виждал Хабаров в района, но се сеща, че неговата колежка Енкова му е казала, че е видяла Хабаров на 29-и или 30-и април, някъде там… На следващия ден – 18-и юни, е разпитана Енкова, която си признава, че няма никакви спомени да е виждала Георгий на 28 или 29 април. По-късно обаче тя започва да твърди, че е срещнала Хабаров на 29-и април в 15:00 ч, когато той е бил с Втори, позовавайки се на това, че самият Втори й е казал, че са били заедно!

Очни ставки на тези свидетели с Хабаров не са проведени, а противоречията в дати и време не са отстранени. Трябва да се подчертае, че такива разминавания има много: роднини и познати на Георгий потвърждават, че той изобщо не се е мяркал в селото след 28 април, а майка му казва, че синът й е прекарал целия ден на 29 април вкъщи. Премествайки се в новата квартира, те са имали само един ключ и тя не би могла да се прибере при парализирания си съпруг, ако синът й е бил излязъл.

Най-важният довод за вината на Хабаров е съдебно-медицинската експертиза, която установява, че неговата кръвна група съвпада с кръвната група на убиеца. Въпреки това, съвпадението днес се използва по-скоро за изключване на дадено лице от подозрение, отколкото за доказателство на неговата вина. Просто това са възможностите на този вид експертиза.

Съдът не обръща достатъчно внимание на нюансите. Последният вариант на обвинението, представен в съда, съдържа следните доказателства за вината на Георгий:

  1. Показанията на Хабаров за обстоятелствата при изнасилването и убийството на Лена Мангушева, дадени от него при предварителното следствие.
  2. Протоколът за разпознаване по фотография на момичето от Хабаров.
  3. Показанията на свидетелите Втори и Енкова за това, че Хабаров във втората половина на 29 април 1982 г. се е намирал в близост до мястото на убийството на Лена Мангушева.
  4. Показанията на малолетния свидетел Олег Яшкин, който е видял Лена Мангушева на 29 април в 17:40 ч. да слиза на спирка “Контролна”.
  5. Заключението на съдебно-биологическата експертиза за възможността спермата, намерена върху бедрото на потърпевшата, да е на Хабаров, а така също и за възможността космите, намерени по тялото и облеклото на момичето, да са също от него.
  6. Експертиза на влакна, намерени върху панталоните на заподозрения, които са сходни с влакна от тъканта на пионерската връзка и дрехите на Лена Мангушева.

На 24 септември 1982 г. Свердловският областен съд, разглеждайки материалите по делото, осъжда Хабаров на 14 години за изнасилването и убийството на Лена Мангушева, както и за опита за изнасилване на гражданката О.

На 22 ноември 1982 г. съдебната колегия по углавните дела към Върховния Съд на РСФСР разглежда наново делото заради жалби на Хабаров и майката на убитото момиче. Осъденият твърди, че не помни действията си в момента на извършване на престъплението и се счита за психично болен. Майката на Мангушева моли за отмяна на наложеното наказание, поради неговата лекота, и иска максимално наказание. Към жалбата си тя прилага писмо-подписка от колектива на един свредловски завод, в което те се обявяват за смъртно наказание. Присъдата на Свредловския областен съд е отменена, а делото върнато за преразглеждане в същия съд, но при друг съдебен състав. Жалбата на Хабаров, в която той твърди, че няма нищо общо със случая, е отхвърлена.

На 23 март 1983 г. Георгий Хабаров е признат за виновен и осъден на смърт. Присъдата е изпълнена на 27 април 1984 г., когато той е на 29 години…

Прокълнатата спирка

Докато Хабаров е в затвора, нападенията над ученички и млади жени в горичките около спирка “Контролна” продължават. Истинският убиец се разхожда из любимите си места около Стария московски път. Но това вече не са обикновени разходки, а целенасочен лов.

На 7 август 1983 г. той слиза, както винаги, на спирка “Контролна” и продължава по Стария път. После завива към дърветата и сяда на близката скамейка. Едва подвил крака, зърва бягащо по пътечката момиче. Наоколо няма жива душа и той веднага решава, че иска да прави секс с девойката. Както и предния път просто препречва пътя й, получавайки възможност да я разгледа отблизо. Тя е на не повече от 20-ина години, слабичка, неоформена все още като жена, с азиатски черти. Когато се изравнява с него, той я напада мигновено. Налага се да я подуши малко, защото се съпротивлява и се опитва да вика. Изнасилва изпадналото в безсъзнание момиче недалеко от пътечката. Удушава я с ръце, а после с колана си. Разголеният труп замъква в храстите, а дрехите и обувките хвърля в близкия малинак и си тръгва. По-късно идва три пъти да гледа трупа на мъртвата девойка.

В началото на май 1984 г. той слиза отново на любимата “Контролна”. Променя малко любимия си маршрут и не след дълго забелязва момиче. Това е петокласничката Наташа Лапшина. Опасно е да я нападне там. Завързва разговор с нея, разпитва я къде се намира някаква измислена от него улица…

Разговаряйки дружелюбно, стигат до оградата на местната колхозна градина. Сигурно отстрани са изглеждали като баща и дъщеря, излезли на разходка. Но изведнъж всичко се променя. Достигайки до черния път, този внимателен и приятелски настроен възрастен, сграбчва момичето, запушвайки й устата. Бута я на земята и я изнасилва. Удушава я. Завлича трупа в храсталаците на колхозната градина, там хвърля и дрехите. Не може да устои да не си вземе нещо за спомен. В ученическата чанта има пенал от изкуствена кожа, химикалки и два флумастера. Полезни неща, които да подари на дъщерите си…

Намират трупа на Наташа Лапшина на следващия ден – 12 май. В същия район близо до спирка “Контролна”, в същата горичка, където преди две години е убита Лена Мангушева.

Съгласно протокола за оглед на местопроизшествието, голият труп на Н. Лапшина е намерен в храсталаците, захвърлен в яма с вода. Поличката, гащите и чорапогащника са върху десния й крак. Останалите дрехи и вещите от ученическата чанта са разхвърляни наоколо.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза смъртта на Лапшина е настъпила вследствие на механична асфикция, причинена от стискане на шията с ръце. По гърба, лицето и тялото са открити характерни драскотини и кръвонасядания, причинени от влачене на тялото. Установени са увреждания и разкъсвания на перинеума и вагината, достигащи коремната кухина, причинени от твърд тъп предмет (най-вероятно пръчка) с дължина поне 30 см.

Хората вече считат околностите на спирка “Контролна” за прокълнати. Преди шест месеца там са намерени силно разложените останки на жена. Експертизата не може да установи причините за смъртта, тъй като животни са отнесли части от трупа. Но самоличността на починалата е установена бързо – Гулнара Якупова. Тя отива да потича в парка през август 1983-а и така не се завръща. Момичето е пристигнало да учи и работи в Свредловск от Башкирия.

Гулнара Якупова
Гулнара Якупова

Следователите нямат основателни причини да вярват, че тя е била убита. Само една подробност прави впечатление – че трупът е без дрехи. Съседите от общежитието си спомнят, че Гулнара многократно се е оплаквала от упоритото ухажване на странен тип. Те често са срещали младежа и си спомнят името му – Михаил Титов. По-късно други свидетели казват, че Титов е досаждал и на други момичета. В края на май 1984-а милицията задържа Титов за извършване на непристойни действия на публично място. Оказва се, че е регистриран в психиатрична болница. За много кратко време Титов не само си признава, че се е натрапвал на различни девойки, а и че е убил Гулнара Якупова и Наташа Лапшина.

Следствието изобщо не се притеснява от факта, че Титов дава противоречиви показания, не знае местата на убийствата и какво се е случило с липсващите вещи. Намира се свидетелка, която заявява, че в деня на убийството е видяла Титов близо до местопрестъплението. По-късно се установява, че тази свидетелка “се води от дълго време на отчет в градския психодиспансер, с диагноза заболяване на главния мозък, съчетано с изменение на личността”.

Следствието е кратко. Месец и половина след ареста, с травми и множество счупени ребра, Титов постъпва в затворническата болница, където и умира. Никой не знае какво се е случило, за да бъде той в такова състояние. Тихомълком сменят началника на следствения изолатор, а делото за убийството на двете момичета е прекратено “заради смъртта на обвиняемия”. Това означава, че няма неразкрити престъпления и незаловени престъпници – доблестната милиция просто си върши работата!

Отново на лов

Настъпва поредният месец май – 1985 г. Ученичката от художественото училище Лариса Дячук, изморена от дългата зима и еднообразните сиви дни, гори от желание да порисува малко пейзажи. На 6-и май, нахлузвайки набързо спортно яке и панталон, момичето се отправя към гората. За рисуване си избира незабележително блато близо до автобусна спирка “Контролна” в края на града. Напълно потопена в любимото си занимание, тя дори не забелязва, че някакъв невзрачен, сив човек внимателно я наблюдава.

Лариса Дячук
Лариса Дячук

Той е излязъл отново на лов. Разхожда се по любимите места и всичко му напомня за извършените от него убийства: ето тук е удушил първата си жертва, недалеч от там се е насладил на азиатската красавица… Година е минала от последното убийство, крайно време е да извърши ново, но все не му се е отдавал удобен случай. Сега се е отклонил от обичайния си ловен маршрут и е минал от другата страна на пътя, където Лариса рисува блатото. Не се налага да й казва нещо – запушва й устата и я поваля в тревата.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
Научи повече за:   Зодиак: Загадъчният убиец от Сан Франциско

Трупът е открит на 17 май 1985 г. В течение на огледа се установява, че голото тяло на Л. Дячук лежи по гръб, лицето е покрито с яке, а панталоните са смъкнати до глезените. Наоколо са открити спортни обувки, разкъсана тениска, разкъсан сутиен и тубичка мехлем за устни. На около 20 метра е захвърлен започнатият от Лариса етюд и носна кърпичка. Липсват нейните часовник, медальон и пръстен.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза смъртта на Дячук е настъпила вследствие на механична асфикция, причинена от стискане на шията с ръце. Установено е разкъсване на влагалището, причинено от твърд тъп предмет – най-вероятно пръчка, тъй като във вагината е намерена кора от дърво. Във влагалището на трупа е открита сперма. Изследванията показват, че тя е със специфичен антиген, който съществува при хора с кръвни групи А или Б.

Познат сценарий

Разбира се, всичко по-нататък продължава по вече познатия сценарии. Месец по-късно задържат братя Яшкини, които даже посочват за съучастници двама свои приятели! Единият от тийнейджърите – Олег Яшкин, по-късно разказва: милиционерите са му казали, че ако се признае за виновен, ще го пуснат да си ходи вкъщи, а ако не си признае – ще се види в чудо! Обяснили са му как ще го пуснат в килия с няколко човека и какво ще му се случи. Интересното в случая е, че милиционерите са заплашвали и свидетелите, от които са искали показания срещу братята със същото – че ще ги вкарат за една нощ в килия с няколко загорели пандизчии.

И лятото и есента на 1985 г. братя Яшкини се признават за виновни. Работниците от следствието се пробват дълго време да потвърдят или отхвърлят това “признание”, но накрая се отказват – така и не успяват да докажат съпричастност на братята към убийството.

Както може да се предположи, набързо се намира нов заподозрян за убийството на Дячук. Арестуват пожарникаря от горското стопанство Иван Антропов. За разлика от другите обвиняеми той не иска да си признава. В основата на обвинението му лежи едно единствено доказателство – на неговото яке е открита боя, която според експертното становище е идентична с боите, с които е рисувала младата художничка. Роднините на Антропов обаче твърдят, че когато са дали на милиционерите якето, по него не е имало боя. По-късно се установява, че и експертизата на боята не е извършена правилно.

Най-общо казано – не остава и едно доказателство за вината на Антропов. Въпреки това следователите два пъти вкарват делото в съда, а съдът все го връща за доразследване. Десет месеца се пробват да изкарат невинния човек убиец и все неуспешно. Разбира се, през това време го държат в ареста…

Закъсняло прозрение

Обрат за Антропов настъпва през 1986 година. На 28 май в горичката близо до местния стадион е открит трупът на Олга Тимофеева. Тялото лежи по гръб и е покрито с клони. Единственото облекло са вдигната над гърдите тениска и разкъсан сутиен. На шията на трупа ясно личи странгулационна бразда. Зърната на гърдите са отрязани.

Според съдебно-медицинската експертиза смъртта на Тимофеева е настъпила на 26 май 1986 г. от асфикция. Във влагалището не е открита сперма, а има остатъци от пръчка.

Изяснява се, че на 26 май Олга Тимофеева, заедно с група студенти от медицинския институт са бягали през гората в часа по физическо. Нито преподавателят, който е бил с тях, нито състудентките й са забелязали нещо подозрително този ден.

Най-накрая сходството на извършваните убийства прави впечатление на някого от оперативните работници! Вече ПЕТ години се повтаря едно и също нещо: типът жертва, начинът на извършване на убийствата, районът в който се извършват убийствата. Разследващите задържат при всеки случай нов “кандидат-убиец”, че даже няколко! Рапортуват на началството и тук се намира някой, който да прояви професионален интерес към серията жестоки убийства на сексуална почва. Това е старши лейтенант Юрий Коковихин от областната дирекция на МВР.

Запознавайки се с делата от предни години, Коковихин стига до извода, че престъпленията са дело на един и същ човек:

  1. Убийствата са извършени по един и същи начини – удушаване с ръце.
  2. Всичките престъпления са извършени през деня в определен ограничен район и са съпроводени с изнасилване на жертвата.
  3. Във всички от случаите, за да укрие трупа, престъпникът го влачи, захващайки го за ръцете и рамената.
  4. Телата се скриват в храстите, покриват се със съблечена дреха или клонки от дървета.
  5. Телата на Дячук, Лапшина, Тимофеева и Якупова са частично или напълно разсъблечени.
  6. Убийствата на Дячук, Лапшина и Тимофеева са съпроводени с гавра над трупа, изразяваща се в напъхването на пръчка дълбоко в половите им органи.
  7. Престъпникът разхвърля дрехите на жертвите и краде дребни предмети.

Колегиална враждебност

Коковихин незабавно пуска рапорт до висшестоящите за това, че в Свредловска област отдавна действа безнаказано маниак, убиващ момичета и млади жени. Рапортът съдържа предложение да се обединят всичките дела за убийствата на девойките в едно и да се създаде специална оперативна група за залавянето на опасния престъпник.

Юрий Коковихин
Юрий Коковихин

Инициативата на съвестния служител е посрещната враждебно. Никой не иска да признава очевидни грешки и гафове при разследванията, милиционери и прокурори се оказват застрашени от наказателни обвинения. Твърде много хора не харесват факта, че версията за маниака хвърля сянка върху МВР. Коковихин се сдобива с десетки врагове измежду колегите си. Продължавайки да отстоява позицията си, в интервюто от 1986 година той се оплаква, че предложението му да се обединят всички неща за убийството на момичетата в едно и да се създаде специална група за решаване на случая, не среща разбиране от страна на лидерите на прокуратурата и разследването. Вестникът призовава да се произнесе главният прокурор на РСФСР и през есента на 1986-а от Москва е изпратен негов представител – Л. Баграева. Благодарение на нейната намеса прекратяват углавното производство срещу Антропов, който е в ареста повече от десет месеца.

След убийството на Тимофеева са хвърлени значителни усилия – започват да се провеждат комплексни издирвателни мероприятия, патрулиране и засади в гористите местности. Обещано е повишаване в звание на всеки, който помогне да бъде разкрита самоличността на маниака. Активизира се и аналитичната работа – започват да преглеждат стари дела в търсене на нещо, за което да се захванат. Проверяват всички лица, които се водят на отчет в психодиспансерите.

Действията обаче нямат ясен план. Фантазията на издирващите толкова се развихря, че започват да подозират самия Коковихин! Пусната е оперативна разработка, която трябва да изясни дали той сам не е извършвал убийствата, а после иска да си ги разследва! Самият Коковихин, в желанието си да залови убиеца, също допускал грешка и задържа необосновано някакъв човек. В резултат на тези противоречия го отстранили от делото, а по-късно и от системата на МВР.

Бягство от училище

Петък, 22 май 1987 г. Елена Кук и братовчедка й решават да избягат от училище. Какви занятия като навън е слънчев ден, природата цъфти, а ти си на 19 години? Берейки цветя, Елена стига до жп рампата на един от местните заводи, а братовчедка й се прибира да я чака вкъщи.

Елена Кук
Елена Кук

Този ден Фефилов е втора смяна и към един часа по стар навик решава да се поразходи. Е, времето е прекрасно може и жертва да се намери. Тръгва по жп линията. Наближавайки завода, вижда седнала девойка, която си реже ноктите. Виждайки го, тя става и пробва да се изкачи по насипа. Той е по-бърз от нея и й препречва пътя. Тя смело замахва с ножиците към него. Това го ядосва и той й се нахвърля. Души я докато изпадне в безсъзнание и я изнасилва. После окончателно я удушава с колана си. Издърпва тялото в храстите и започва да се чуди какво да му направи. Още е ядосан от нейната смелост да му замахне с ножиците и за малко да го нарани. Разсъблича я изцяло. Изважда си ножката и отрязва зърната на гърдите й, хвърляйки ги в тревата. През това време покрай него преминават няколко влака, но той е твърде зает, че да им обърне внимание. Намира пръчка и я завира няколко пъти в половите органи на момичето. Омръзва му, изхвърля я и си тръгва.

Минават десет, двадесет минути. Половин час, а Лена я няма. Братовчедка й се притеснява и заедно с още една приятелка тръгват да я търсят. На поляна близо до жп рампата на завода срещат учителката си и децата от техния клас. Така и не откриват Лена и се прибират. В 14:30 ч. дотичват техни съученици и съобщават, че тя е мъртва…

Данните от огледа на местопрестъплението съвпадат напълно с тези, които са били преди година, две, три… Удушена, разсъблечена, гавра с трупа. Мъчително тежко и дълго настъпва прозрението, че убиецът на всички е един и същи човек. Никой сякаш не иска да повярва, че това е възможно.

Нови кандидати за ролята

За убийството на Елена Кук си “признават” трима! Арестуват Галиев, инвалид от детство, който нееднократно се е лекувал в психиатрични болници. Неговите родители го описват: съвършено слабоволев, “ако му викнеш, се плаши и прави всичко, което му е казано, особено ако говори чужд човек”. Признава си на следващия ден след задържането.

После признава някой си Карасев. Преди две години на милицията й се е искало да му припише убийството на Л. Дячук. Изглеждал им е подходящ, а и той открива трупа. Тогава Карасев не се признава за виновен. Но през 1987 г. не издържа на разпитите и поема вината за убийството на Елена Кук.

Апотеозът, върхът и най-доброто от серията признания през 1987-а тепърва предстои! Работата на милицията се издига до нови висоти! Следващият разпитван и поредният претендент за ролята на “Уралския удушвач” е А. Водянкин. Още “на първо четене” той признава за убийството на петте момичета – Гулнара Якупова, Наташа Лапшина, Лариса Дячук, Олга Тимофеева и Лена Кук! Оказва се, че Водянкин, въпреки признанията, има железни алибита за времето на повечето убийства. Освобождават го незабавно.

Няколко дни по-късно отново го задържат. Шефът на областното МВР получава от Водянкин собственоръчно написано изявление, че именно той е убиецът и на петте момичета в района на спирка “Контролна”. Излишно е да се обяснява, че този млад човек е тежко болен. Родителите му казват, че с него трябва да се говори спокойно, защото иначе изпада в паника и объркване. Е, в момент на “просветление” Водянкин казва все пак веднъж, че няма нищо общо с убийствата, но веднага след това се съгласява отново, че той е маниакът. По време на разпита един от следователите изважда пистолета си от служебния сейф, а младежът решава, че ще го разстрелят на момента…

Моментът на истината

Моментът на истината настъпва на 25 април 1988 г. Според официалната версия около 13:00 ч. старши лейтенантът от строителни войски Евгений Федорович Мордвяник се е връщал през парка от обедна почивка. Тогава става свидетел на необичайна сцена: зад дърветата някакъв мъж тегли някого встрани от пътеката. Първата му мисъл е, че са двама пияни и по-трезвеният влачи другия. Но нещо не е както трябва. И Мордовяник предприема действия, които впоследствие са признати за абсолютно професионални. Без униформа, без оръжие, а наоколо няма жива душа – няма място за излишна гола храброст. Офицерът притичва до близкото шосе и успява да спре шофьор на УАЗ-ка. Помолва го за помощ. След секунди двамата задържат неизвестен мъж, надвесен над трупа на удушена млада жена.

Научи повече за:   Тримата от Уест Мемфис: Сатанински убийци или жертви на лов на вещици?

Задържаният се казва Николай Борисович Фефилов, роден 1946 година, местен жител, образцов съпруг, баща на две деца, неосъждан. Работи като печатар, живее кротко и тихо, не привлича с нищо вниманието на милицията и обществеността.

Николай Борисович Фефилов
Николай Борисович Фефилов

След докарването на престъпника в районното МВР, в присъствието на поемни лица, от него са иззети вещи, принадлежащи на жертвата – часовник, портмоне с малко пари и други дреболии. Задържаният признава, че е нападнал потърпевшата с цел да я изнасили, но без да иска я е задушил и е събрал вещите й. Разбирайки, че вече нищо не може да го спаси от тежката присъда, още на първите разпити Фефилов си признава за извършването и на други убийства. Фактите, които описва не са пълни, но на 7 май 1988 г. информацията, че е задържан опасен престъпник, гръмва в пресата.

За да не бъдат допускани грешки, каквито се оказва, че е имало предните години, за Свредловск отлита следователят по особено важни дела към върховната прокуратура на РСФСР Виктор Панталей. През това време Фефилов, въпреки че е признал за други убийства, далеч не е казал всичко. Най-неочаквано обаче той започва да разказва подробности за всяко едно убийство. Разказва и за вещите, които е вземал. При обиска на дома му откриват: висулка със зодия “Скорпион”, пръстен и медицински скалпел, принадлежали на младата художничка Л. Дячук; флумастери на загиналата през 1984 г. ученичка Лена Лапшина; часовник “Електроника-5” с метална верижка и златен пръстен с камък, принадлежали на убитата О. Тимофеева. Всички вещи са разпознати от роднините на жертвите. Роднините на Фефилов потвърждават, че той е донасял предметите вкъщи във време, съответстващо на убийствата.

Преди да започне разпитите на Фефилов, старши следователят по особено важни дела към Прокуратурата на РСФСР И. Панталей се запознава отблизо с района около спирка “Контролна”, както и с местопрестъпленията. Сравнявайки видяното със съдържанието на протоколите и разпитите на свидетелите, Панталей започва да задава на убиеца въпроси за всеки детайл. Печатарят демонстрира отлична памет за своите престъпления, разказвайки подробности, съвпадащи с намерените доказателства. Без запъване описва външността на жертвите си, мястото и времето на деянията си. Неговата кръвна група съвпада с резултатите от експертизата на откритата по телата на жертвите семенна течност.

Айсберг от нарушения

Всеки ден изникват любопитни подробности за поведението на маниака. Оказва се, че Фефилов се е връщал на местопрестъпленията и дълго се е любувал на гниенето на телата. Мислено си е припомнял отново и отново борбата, изнасилването, убийството, изпитвайки сатанинско наслаждение. Този емоционален заряд му е стигал за година. Всеки месец май непреодолима сила го е притегляла в района на спирка “Контролна” в търсене на свежа кръв.

Малко по малко пред следователите започва да се оформя страховитата картина на дългогодишни убийства. Убийства, извършени от един човек. Обединява ги не само общият “почерк”, а и експертните заключения, показанията на свидетелите, признанията на обвиняемия. Панталей има пълно основание да обедини всичките дела в едно. Още повече, че при внимателното преглеждане на материалите за извършените от Фефилов убийства изникват интересни факти за Прокуратурата на РСФСР. Още в началото на разследването (става дума за разследването 1988 г. – б.пр.) шефът на свредловското МВР полковник Л. Шуклин твърди, че “всички убийства, за които е признал Фефилов, до ден днешен се водят неразкрити”, а “други лица не са понесли наказания за тях”, макар че фактите говорят съвсем обратното!

На разпитите Фефилов признава за убийството на непълнолетната Мангушева през 1982 г. В архивите на областният съд се пази делото на Г. Хабаров, когото обвиняват и разстрелват заради същия случай. Във връзка с признанието на Фефилов делото е отворено наново. На следствените експерименти той показва с точност до сантиметри местопрестъплението. Шест години след смъртта на Лена Мангушева, при обиск на дома му, е намерен несесерът й, в който дори е написано нейното име! Жената и дъщерята на Фефилов потвърждават, че той е донесъл несесера през 1982 г.

Навремето Хабаров не е могъл да отговори на въпроса къде е дянал училищната чанта на момичето и е давал различни варианти. Фефилов кратко и ясно обяснява – “изхвърлих чантата в тоалетната на автобазата”. При огледа на въпросната тоалетна наистина откриват чантата на Мангушева. Съмнения за вината му не остават.

Странностите в разследването на убийствата около спирка “Контролна” продължават да се трупат. Случаят с Хабаров е незначителна част от огромния айсберг на закононарушенията, допуснати от правоохранителните органи в Свердловска област.

Показанията на Фефилов напълно доказват вината му за убийствата на Лапшина и Якупова, за които са задържали още един олигофрен – Титов. Подобно на Хабаров той също си признава “чистосърдечно”. Е, Хабаров и Титов вече не са между живите. Уликите неоспоримо доказват причастността на Фефилов към убийството на Л. Дячук през 1985 г. – но се оказва, че за това престъпление дълго са пробвали да осъдят невинен човек.

По този начин разследването на серията от неизяснени убийства не само разкрива истинския извършител, но съвършено неочаквано удря репутацията на правоохранителните органи в Свредловска област. Техните сътрудници работят дълги години “на вятъра”, позволявайки на опасен престъпник необезпокоявано да върши делата си и арестуват абсолютно невинни хора. Заради грешката на милиционери и прокурори двама от тях вече не са между живите! По-нататъшните признания на Фефилов могат да предизвикат грандиозен скандал.

Гръм за следствието

Но не следва по-нататъшно развитие. В края на 1988 г. в килия № 232 на следствен изолатор № 1, град Свердловск, Н.Б. Фефилов е удушен от съкилийника си Карпенко Н.П., роден 1963 г. Животновъд от “Първоуралски” совхоз, Карпенко е в ареста от юни 1988 г. за изнасилване, развратни действия, мошеничество и носене на хладно оръжие. В килията освен него и Фефилов е имало още трима човека.

От материалите на углавното дело:

“Задържаният в една килия с Фефилов, който е обвиняем за убийства и изнасилвания на момичета, Карпенко се е дразнел страшно много, когато Фефилов е разказвал за жертвите си. На 30 август 1988 г. се е състоял разговор между него и Фефилов, в хода на който той му е разказал, че жена му живее с друг мъж, а Фефилов го е посъветвал да удуши жената. Карпенко е скочил да го бие и е успял да го удари няколко пъти преди съкилийниците им Тебенков и Головин да ги разтърват”.

“Фефилов е легнал на кревата си, а Карпенко е започнал да му иска бележка, с която да се оправдае пред администрацията на затвора за сбиването. Под диктовка на Карпенко Фефилов е написал бележка, че е искал да се обеси, а Карпенко го е ударил, за да да го спре. За да изглежда всичко правдоподобно Головин е разкъсал един чаршаф и е дал ивица от него на Карпенко, за да завърже Фефилов. Карпенко го е вързал за кревата, а последният не се е съпротивлявал. Смятайки че всичко се е успокоило, петият техен съкилийник Тропин, се е качил на горния креват да дремне, а Карпенко е помолил Головин да гледа през шпионката, което той и е направил. После Головин е започнал да показва със знаци на Тропин, че Карпенко души Фефилов… Те са се страхували да се намесят, защото Карпенко е бил много раздразнен. Чули са как Фефилов е изхриптял. Карпенко се е изправил и е казал, че е удушил Фефилов. Удушил го е с връв от плат. Изплашени от случилото се, съкилийниците са изхвърлили връвта в тоалетната по молба на Карпенко”.

Аналогични показания дава и свидетелят Тебенков, пояснявайки, че в момента на убийството е спял. Събудил го е Карпенко след убийството. Тебенков пояснява също, че преди убийството Карпенко е бил ядосан от това, че са го подозирали в убийство, което не е извършил, говорил е за изневярата на жена си и се е заканвал на Фефилов заради това, че разказва за престъпленията си.

Свидетел Валитов – старши надзирател – разказва, че на 30 август 1988 г. всички от килия № 232 са отказали да вечерят, но това не е било нещо необичайно. Около 20:00 ч. той е минавал покрай същата килия и е чул чукане, след което е отворил прозорчето за даване на храна. Карпенко е искал да го извадят от килията и той го е извел, за да се разберат. В килията са останали трима мъже, които са стояли прави, а четвъртият е лежал на едно от долните легла. После Карпенко е казал, че е удушил Фефилов и е бил даден сигнал за тревога.

Свидетелите Крилов и Шуталев казват, че след сигнала за тревога са влезли в килия № 232, Шуталев е огледал трупа на Фефилов и е отбелязал смъртта. Трупът е бил още топъл и затова той се е пробвал да направи изкуствено дишане, но е било вече късно, а на шията на Фефилов са се виждали следи от насилие. Започнали са да разпитват и се е изяснило, че Карпенко е убил Фефилов.

Според заключението на съдебно-медицинската експертиза смъртта на Фефилов е настъпила вследствие на механична асфикция, причинена от стискане на шията с ръце и счупване на подезичната кост. На шията се вижда единична незатворена странгулационна бразда. На трупа са открити синини и кръвонасядания по различни части на тялото. Всички увреждания са настъпили непосредствено преди смъртта. Разположението на странгулационната бразда свидетелства за това, че в момента на душенето Фефилов е лежал с лице към човека, който е затягал примката.

Убийството на сексуалния маниак идва като гръм за следствието. В Свердловск се пълни с началници от Москва. Изниква версия за поръчков характер на убийството на Фефилов. За да не влияят на Карпенко и за негова сигурност го преместват в Москва, в столичния следствен изолатор. Убиецът упорито твърди, че е ненавиждал съкилийника си и никой не му е помогнал при саморазправата. Освен сериозни пропуски в работата на ареста, данни за организиране на убийството не са намерени.

Карпенко е осъден за убийството на Фефилов по чл. 103 от УК на РСФСР – умишлено убийство без отегчаващи или смекчаващи вината обстоятелства, извършено по лични причини, появили се на основата на лични неприязнени взаимоотношения. Осъден на 10 години лишаване от свобода, Карпенко избягва от затвора през септември 1996 г. и до ден днешен (2008 г.) е в неизвестност.

След гибелта на маниака последващи следствени действия не са възможни и на 25-и октомври 1988 година делото срещу Фефилов е прекратено. Започва разследване от най-високо ниво на действията на свредловското МВР и прокуратура. Заради немарливо свършената им работа загиват невинни хора, а много други са арестувани и тормозени. След няколко месеца се оказва, че няма виновни служители и всичко е неусетно потулено. Георгий Хабаров е реабилитиран посмъртно…


Източник: serial-killers.ru

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

The following two tabs change content below.
Marti

Марти и Христинка

Надявам се, че статията ти е харесала! Не забравяй да коментираш и да споделяш!

8
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
СилвияpotresenSecretМартиМосквич 412 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
klachiankata
Гост
klachiankata

Чудесна статия,Марти.Цяло чудо е,че са заловили убиеца.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Според мен са го пожертвали,за да могат началниците на милицията да излязат чисти заради грешките си.

Марти
Гост
Марти

И двамата сте прави… Всъщност – случайно са го хванали. Иначе – просто са го ликвидирали по поръчка и то от Москва! Забележи, някакъв го удушил, после същия го прибрали в Москва, а накрая избягал без следа от затвора! Кой знае кой го е утрепал и него… Всъщност твърде възможно убиецът на Фефилов да е милиционер внедрен в ареста…

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Подобна история се разиграва след залавянето на Михасевич,за неговите престъпления съсипват живота на 14 души,някой от които дори са разстреляни.И след залавянето му започват вътрешни маневри с цел отстраняването му от живите,но плана не се осъществява,в следствие на което знаменити следователи като Жабнирович са публично нахокани и изпратени в пенсия.

Secret
Гост
Secret

За мен е без значение дали убийството на Фефилов е било поръчково , или е наистина в следствие на скандал между съкилийници. Той умира по начина , по който е убивал. Това е справедливо възмездие. Както всички останали и аз съм възмутена от немарливата работа на милицията. От една страна е видно , че просто е важно да се намери виновен , който и да е , само и само да има заловен и началници и общественост да са доволни , че е хванат някой ”престъпник”. От друга страна имаме съвестни , наблюдателни и аналитични служители като Коковихин , които… виж още »

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Айде получил си е смъртта,което и си заслужава,но съм възмутен,че това не е било от съда или от държавата,а началниците,които също заслужават наказания,а те просто са го използвали да си измият ръцете.

potresen
Гост
potresen

За пореден път се убеждавам колко малоумни служители на реда има. Погубили живота на още хора, при това невинни. Интересно ми стана, как Георгий Хабаров е екзекутиран на 27 април 1984г., а в следващите редове пише, че убиеца е взел новата си жертва през 1983г. в същата гора и убита по същия начин, както и първата жертва, Шибани свине…

Силвия
Админ

Да, това изглежда е редовна практика (не само в бившия Съветски съюз)… Понякога се чудя дали Чикатило например, наистина е отговорен за всичките убийства, които му приписват. Или просто са му струпали отгоре всичките си неразкрити случаи.
“Докато Хабаров е в затвора… нападенията продължават”, има се предвид, че убиецът си е действал на спокойствие преди екзекуцията, докато властите са се занимавали с грешния човек.