Анатолий Сливко: Заслужилият маниак на Руската федерация

Анатолий Сливко: Заслужилия маниак на Руската федерация

“Заслужилият маниак” Анатолий Сливко е много популярна личност в Ставрополския край. Той е буквално боготворен от всички деца в град Невиномиск. Родителите без никакво притеснение му поверяват децата си. И дори когато маниакът е арестуван, никой в града не може да повярва, че заслужилият учител на РСФСР и кумир на подрастващите би могъл да стори онова, в което го обвиняват. Доказателствата обаче са твърде очевидни и в съда не възникват никакви съмнения, че Сливко е виновен в убийството и разчленяването на няколко момчета на възраст от 12 до 15 години.

Кръв по пионерската връзка

Анатолий Емелянович Сливко е роден през 1938 г. в дагестанското градче Избербаш. Замалко не загива по време на раждането си – пъпната връв се е увила около врата му. Лекарите успяват да спасят младенеца. Последствията от тази травма тепърва ще се проявяват. През целия си живот Сливко страда от тежки главоболия. В детството си е слаб и болнав, страда от безсъние и липса на апетит. Стеснява се от своята външност и непохватност, и избягва шумните игри с връстниците си и спортните занимания. Родителите му отглеждат зайци и Толя с удоволствие си играе с малките животинки. Любовта му към зайчетата не му пречи да ги умъртвява и разчленява. Странното е, че според твърденията на негови роднини, Сливко е припадал при вида на кръв или отрязани рибешки глави.

Малкият Толя
Малкият Толя

Все пак понякога Толя взима участие в игрите на другарчетата си. По онова време (точно след Великата отечествена война), почти всички момчешки игри са посветени на войната. Толя много обича да играе на “партизани”. Той е пионер-герой, когото немците екзекутират – обесват го на примка.

На два пъти тези игри приключват със загуба на съзнание за малкия Сливко и както можем да се досетим, с оргазъм – известно е, че силното пристягане на шията може да предизвика ерекция и дори еякулация. Очевидно именно по онова време (в момента на половото му съзряване), изтезанията, удушаването и сексуалното удоволствие са се преплели в съзнанието му.

През 50-те години родителите на Толя се преместват да живеят в химическия град Невиномиск. През 1959 г. той е вербуван в армията. Попада на служба в Тихоокеанския флот, където се случва събитие, което предопределя по-нататъшните му сексуални предпочитания.

Морякът Толя
Морякът Толя

През 1961 г., малко преди демобилизацията му, Сливко става очевидец на катастрофа. Моторист, каращ с превишена скорост, се врязва в отряд пионери. Едно момче загива на място. Впоследствие Сливко си спомня:

“Той лежеше на пътя, бялата му риза беше цялата в кръв, която магически се сливаше с цвета на пионерската му връзка. Но онова, което наистина ме омагьоса, бяха черните му полирани обувки…”.

По-късно той разказва, че споменът за тази катастрофа постоянно го е преследвал, предизвиквал е ерекцията му и го е карал да мастурбира.

В Далечния изток се случва и още нещо, допълнило почерка на маниака. Сливко вече се приготвя да се връща у дома, когато командирите му го награждават с ценен подарък – кинокамера. И той наистина сериозно започва да се увлича от киното и фотографията.

Удушвачески игри и първата жертва

Връщайки се в Невиномиск, Сливко постъпва в химически техникум и след като завършва започва работа в местния химически завод “Азот”. Труди се така, както е служил в армията – отлично. Но нещо все повече го тегли към децата. Особено към момчетата. Първо се устройва като пионерски ръководител на обществени начала в едно училище. След това, на същите обществени начала, оглавява туристически клуб “Романтик”.

Сливко с удоволствие общува с децата, намирайки с всяко от тях различен подход. Неговият клуб е посещаван с радост както от “трудните” подрастващи, така и от момчетата отличници. Освен момчета, там има и момичета, но той им отделя много по-малко внимание.

Анатолий Сливко със своите възпитаници
Анатолий Сливко със своите възпитаници

В няколкодневните преходи из Ставрополския край, организирани от Сливко, ежегодно участват по 1 000 души. Хората слушат песните на Висоцки и Никитин и романтиката ги зове да приседнат край лагерния огън след трудния преход. Но дори в онези години на поголовно увлечение по палатки, лодки и ски бъдещият маниак изпъква измежду средностатистическите ръководители на туристически клубове. Той наистина безкористно се занимава с децата, отвличайки ги от пагубното влияние на улицата и развивайки в тях жажда за приключения и взаимност, и любов към романтиката на планините, долините и песните край лагерните огньове.

Научи повече за:   Пиетро Пачиани: Чудовището от Флоренция?

Напълно е възможно това да е било просто прикритие на истинския кървав живот на маниака. Но не можем да не отбележим, че твърде много ученици си спомнят походите на Анатолий Сливко с носталгия. Тези спомени са помрачени от истината, която излиза наяве по-късно. Засега обаче звездата на “най-добрия приятел на децата” просветва все по-често. За него започват да пишат статии и постоянно го споменават на заседанията на Градския отдел за народно образование и Градския комитет на КПСС.

През 1966 г. в “Романтик” избухва пожар. Градската управа незабавно осигурява ново и по-удобно помещение за клуба. Сливко измисля ново име за новия клуб, който влиза в историята като едно от най-опасните места за децата на СССР. Маниакът нарича новия си клуб “Чергид”, което се разшифрова така — “ЧЕрез Реки, Горы И Долины” (През реки, планини и долини). Именно в този клуб впоследствие намира жертвите си. Но първото му убийство не е свързано с клуба.

Сливко е прочел в един медицински справочник, че “ретроградната амнезия” би могла да настъпи в резултат от задушаване. Човек, страдащ от такава амнезия, губи паметта си за събитията, станали преди инцидента. Той решава, че това би могло да бъде много удобно – ако удуши някое момче, то ще загуби съзнание и няма да помни нищо след това (следователно няма да може да се оплаче на родителите си).

През 1964 г. маниакът провежда първия си “медицински опит”. Убеждава случайно момче да играят на война. Момчето ще бъде пионер-герой, който според правилата на играта трябва да бъде заловен и обесен от немците. Маниакът и жертвата му “играят” в гората. Цялата “игра” е заснета от Сливко на кинолента. Момчето загубва съзнание на въжето, а той жадно попива с очи безчувственото му тяло и онанира, спомняйки си за катастрофата. Свършва в обувката му. Когато идва на себе си, детето наистина не си спомня какво му се е случило.

Няколко месеца след този случай Сливко извършва първото си убийство. Впоследствие твърди, че смъртта е настъпила случайно. Жертвата му е безпризорен 15-годишен младеж. Сливко му казва, че пише дисертация за пределите на човешките възможности и го убеждава да участва в “научен експеримент”. Момчето умира, задушавайки се в примката. Убиецът се опитва да го спаси с изкуствено дишане и масаж на сърцето, но това се оказва безполезно. Изплашеният Сливко се заема незабавно с отърваването от тялото – разчленява трупа на няколко части, които хвърля в река Кубан. Унищожава и лентата, на която е запечатано убийството, опасявайки се, че някой може да я намери.

Особен фетиш

Анатолий Сливко се затаява за няколко години, страхувайки се, че милицията може да го залови. Ще намерят останките, ще ги разпознаят, оттам ще открият свидетели… Но никой и не помисля да го търси. Тялото така и не е намерено. А той си спомня за разчленяването на трупа и изпитва възбуда. Засега обаче няма намерение на опитва повторно.

Анатолий Сливко (вероятно със съпругата си)
Анатолий Сливко 

През 1967 г. Сливко се оженва. Не изпитва физическо влечение към жена си, но въпреки това изпълнява от време на време съпружеските си задължения. След раждането на втория му син през 1975 г. (първият се ражда през 1971 г.), съвсем престава да спи с жена си и нощува в друга стая.

Сключвайки брак, Сливко се опитва преди всичко да стане като “всички останали”. Но природата си иска своето. Той извършва следващото си убийство през 1973 г. Маниакът се забавлява с тялото на 15-годишното момче доста дълго. Облича мъртвеца в бяла риза, връзва му червена връзка и му обува черни и полирани до блясък обувки. Така се опитва да пресъздаде образа на загиналото в катастрофата момче. Липсва само кръвта. Той се заема бавно да разчленява трупа на момчето, започвайки от върховете на обувките му.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Отрязва с ножовка краката, ръцете, главата и половите органи… Дълго подрежда частите от тялото и щателно запечатва всичко на кинолента, докато онанира. Сливко обръща особено внимание на обувките, което в медицината се нарича фетиш. Всъщност доста се интересува и от гениталиите. Осолява ги в буркан и често ги изважда, когато гледа кървавите си филми – собствено производство.

Научи повече за:   Синът на Чикатило: Юрий Андреевич Одначев

Когато тези кинодоказателства са демонстрирани на закритото съдебно заседание, някои от роднините на жертвата припадат и се налага да бъдат откарани в болницата. Губят съзнание, защото не издържат на гледката на онова, от което Анатолий Сливко получава несравнимо удоволствие.

Почти всенародна слава…

През 1977 г. Анатолий Сливко получава званието “Заслужил учител на РСФСР”. Въпреки че няма педагогическо образование и съвсем не е учител, чиновниците са страшно впечатлени от успехите му в сферата на извънучилищното възпитание. Славата на маниака пораства и той е избран за депутат на градския съвет в Невиномиск, за него постоянно пишат в “Пионерска правда” и говорят по Централното радио. Почти никой не знае, че в града и околностите със зловещо постоянство изчезват момчета на възраст от 12 до 15 години.

Възползвайки се от високия си авторитет сред членовете на туристическия клуб, Сливко щателно проучва подробностите за живота на момчетата. Обикновено избира за свои жертви онези, чийто родители не биха усетили веднага, че децата им са изчезнали. След това, под голям секрет, споделя с “избраниците”, че ще участват в таен експеримент за изследване на човешките възможности в екстремни ситуации. И строго ги предупреждава, че за тези опити не бива да знае абсолютно никой.

Страхувайки се да не разочароват своя кумир, момчетата наистина не споделят с никого. Доброволно тръгват с наставника си към горската полянка, чиято главна особеност е отдалечеността й от града и оживените пътеки. Опитите се делят на смъртоносни и несмъртоносни, но за това знае единствено Сливко. Момчетата не предполагат, че отправяйки се към гората с радостно възбудения чичо Толя, може и да не се върнат. Той кара опитните си зайчета да обещаят, че няма да ядат нищо 12 часа преди експеримента, за да предотврати евентуално гадене и повръщане.

На тайната поляна Сливко монтира камерата си на триножник, преоблича момчето в предварително приготвена пионерска униформа, (убеждавайки го, че трябва да изглежда прилично за пред камерата), и… за детето започва адът. На някои от жертвите си слага на лицето противогаз и ги заставя да дишат етер, на други надява на главата найлонова торба, прекъсвайки притока им на въздух, но най-често използва примка, направена от полиетиленов маркуч. В случай, че провежда смъртоносен експеримент, той сваля жертвата си от въжето след 10-15 минути. Разбира се, за да не наруши “чистотата” на опита, надлежно завързва ръцете и краката на момчетата.

Една от жертвите на Сливко
Една от жертвите на Сливко

Това продължава до есента на 1985 г. За това време в Невиномиск и околностите изчезват около 50 момчета. За някои от тях са организирани търсения, в които Анатолий Сливко взима активно участие.

… И гръмко падение

Маниакът извършва последното си убийство на 23 юли 1985 г. Жертвата му е 13-годишният Сергей П. В този ден, в 7 часа сутринта, момчето излиза от къщи, казвайки на родителите си, че отива за риба. На най-добрия си приятел обаче споделя, че Анатолий Сливко го е поканил да участва в секретен експеримент.

Жертва на Анатолий Сливко
Жертва на Анатолий Сливко

Търсенето на Сергей не довежда до нищо. Но помощник градския прокурор Тамара Лангуева не се отказва лесно. Тя проверява всички дела за изчезнали лица от последните няколко години и забелязва странна закономерност: повечето от децата са били членове на клуб “Чергид” – славата и гордостта на целия Ставрополски край. Лангуева се заема да разпитва момчетата за онова, което се случва в клуба.

Тя обръща внимание на няколко откъслечни намека за някакви експерименти, извършвани от Анатолий Сливко. Възпитаниците на клуба все още боготворят своя наставник и не искат да споделят тайните му. Но Лангуева успява да разпита приятеля на изчезналия Сергей. Появява се първата следа, свързваща Сливко със случая. Когато прокурорката разговаря с Вячеслав Х., момчето й разказва, че е участвало в един от експериментите. Твърди, че Сливко го е бесил на примка, при което той е загубил съзнание и се е чувствал зле през следващите няколко дни. След това още няколко момчета дават показания за участието си в опитите на възпитателя и градският прокурор подписва заповед за обиск в клуб “Чергид” и в жилището на Сливко.

Анатолий Сливко по време на обиска
Анатолий Сливко по време на обиска

Милицията пристига в “Чергид” на 28 декември 1985 г., на рождения ден на Сливко. В този момент той провежда поредното си занятие с децата. Чувайки, че в помещението ще бъде проведен обиск, Сливко пребледнява. Обаче бързо се окопитва и напълно спокойно наблюдава процедурата по претърсването. Когато милиционерите се приближават до шкаф с надпис “Не пипай – опасно за живота!”, лицето му бързо се изменя. Вътре са намерени пионерска униформа, фотографии и стотици метри кинолента, на която са запечатани убийствата и разчленяването на жертвите му.

Научи повече за:   Маниак с псевдонима "Антиградус" разстрелва алкохолици

Точният брой на жертвите остава в тайна

Жителите на Невиномиск дълго не могат да повярват, че заслужилият възпитател и най-добър приятел на децата Анатолий Сливко се е оказал кървав маниак. По-късно, когато неясните слухове започват да се потвърждават, тълпа от разярени граждани подпалва клуб “Чергид”, заедно с цялото му имущество. Милицията наблюдава тяхната саморазправа отблизо и не прави нищо, за да възпрепятства унищожаването на социалистическата собственост.

Сливко признава за седем убийства и показва местата, на които е заровил жертвите си. Останките на четири от момчета са открити, а на останалите три – не. Лицата им обаче са запечатани на лентите на маниака. Органите на реда не си правят труда да изясняват колко точно души е погубил кървавият “учител”. Седем доказани убийства са напълно достатъчни за произнасянето на смъртна присъда. Психиатричната експертиза е проведена в рекордно кратък срок. Половин година след ареста на Анатолий Сливко съдът го осъжда на разстрел.

Анатолий Сливко в следствието
Анатолий Сливко в следствието

Когато узнава за присъдата, третата секретарка на партийната организация на града, която толкова е настоявала Сливко да получи званието “Заслужил учител”, отнема живота си. А началникът на градската милиция е уволнен заради бездействието си по случая с изчезналите деца. Не е ясно какво би се случило със съпругата и децата на Сливко, ако в деня след ареста му милицията не ги е отвела в друг град.

Присъдата е приведена в действие през септември 1989 г. Няколко часа преди разстрела Сливко е посетен от следователя Исса Костоев, който работи по случая с Канибала от Ростов – Андрей Чикатило. Костоев, подобно на агент Кларис Старлинг от “Мълчанието на агнетата”, храни надежда, че Сливко ще може да му помогне да разбере психиката на маниака от лесополосата, но от това нищо не излиза.

Учените подбират не малко медицински термини, с които да характеризират психическото състояние на Анатолий Сливко в момента на извършване на престъпленията му. В неговото поведение се наблюдават вампиризъм, фетишизъм, некрофилия и садизъм. Извращенията му стават все по-сложни с времето. Психиатрите обръщат внимание и на неговата пиромания. Тя се изразява в това, че е изгарял обувките на жертвите си, заливайки ги с бензин. В други случаи ги е режел с ножовка без да ги събува от краката на убитите деца.

Сливко режел обувките на жертвите си
Сливко режел обувките на жертвите си

Из материалите на углавното дело:

“Садизмът и некрофилията на Сливко се изразяват в това, че е разчленявал трупа, без да има за цел да се отърве по-лесно от него. Отрязвал е главата, ръцете, краката, торса, отстранявал е вътрешните органи,  отварял е гръдния кош и коремната кухина, отрязвал е скротума, половите органи, ушните миди и меките тъкани на лицето. Понякога убиецът нарочно е повреждал предмет, явяващ се за него сексуален символ. Например обувките, които е разрязвал и подпалвал”.

Случаят на Анатолий Сливко и сега се изучава от съдебните психиатри и криминалистите. За него се пишат дисертации и се снимат филми. Но все още остава загадка, колко ли свои възпитаници е убил “Заслужилият маниак на РСФСР”?


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

6
Напиши коментар

avatar
6 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
ivyBoomЮляMartiГалина Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Москвич 412
Гост
Москвич 412

“Лучший друг детей” в бившия СССР.

Галина
Гост
Галина

Е тоя сигурно е най-побърканият от всички, за които четох. Ненормален. И филмчето като гледах, пак не мога да повярвам лудостта му.

Marti
Гост
Marti

На снимката по-горе Е жената на Сливко. Ето и един интересен линк за тези, които знаят руски:
http://proza.ru/2004/11/08-73

Юля
Гост
Юля

Тва същество тука е педеруга,че и педофил.Единтсвеният вариант за него е да мине през някоя месомелачка и после да се нахранят псетата с неговите жалки вмирисани останки.Жалко,че е пукнал по такъв достоен начин.В наши дни хората няма въображение-изродите трябва да се късат парче по парче.

Boom
Гост
Boom
ivy
Гост
ivy

Глупости – пъпната му връв се увила около врата и затова станал изрод! Познавам много хора, които са се появили на този свят така, но са абсолютно нормални хора, някои от тях с кариера, за която бихме им завидели!