Дейвид и Луиз Търпин: Къщата на ужасите

 „Току-що избягах от дома.

 Знаете ли на коя улица сте?“ 

„Не, току-що избягах от дома, защото живея в семейство от 15 души. Можете ли да ме чуете? Имаме родители насилници“

Обаждането е към телефон 911. Датата е 14 януари 2018, а момичето, което се обажда се казва Джордан Търпин.

  Родителите насилници, за които Джордан говори, са 57-годишният Дейвид Алън Търпин и съпругата му, 49-годишната Луиз Анна Търпин. Те са петдесятници – подразделение на християнската църква. Като част от тяхната вяра, те трябва да имат колкото се може повече деца, защото вярват, че Бог ги призовава да го направят. Между 1988 и 2015 година те имат 13 деца – десет дъщери и три сина. Интересно е, че всички имена на техните деца започват с „J“. Въпреки тези религиозни убеждения, техните действия са много противоречиви, защото начинът, по който третират своите деца, е немислим за мен и ще бъде немислим за вас. За тези, които вече знаят този случай, е немислимо, че ще разкажа историята на деца, които трябва да са родени в място на защита, грижа, състрадание и любов. 

Луиз Анна Търпин – детство, тормоз и брак

Преди да се задълбочим в това, което всъщност се случва, нека разгледаме Луиз, майката в тази ситуация, защото винаги трябва да разглеждаме проблемите, произтичащи от детския опит в собственото детство. Луиз има детство, изпълнено с много насилие. Първо, нейните родители имат много напрегнати отношения. Това не е спокоен дом – между родителите ѝ има много спорове. Тя и нейните сестри често стават свидетели на много ожесточени скандали. Всички знаем, че никое дете не иска да расте в дом, в който родителите са във война, защото това ги кара да се чувстват несигурни. Това също така е лош пример за ролеви модели, защото изгражда основите на това какви очакват да бъдат отношенията в семейството чрез опита от наблюдението на родителите. На съвсем примитивно ниво, когато някой крещи или ви заплашва, първосигналната реакция е да избягате. Когато сте дете, нямате тази опция. Просто трябва да седите там и да издържите ситуацията, което е лошо за психичното здраве. Точно такъв е домът на Луиз. 

Луиз, освен всичко, наистина е подложена на тежък тормоз в училище, но този тормоз бледнее в сравнение с това, което собствената й майка й прави. Майка й Филис буквално я продава, както и сестра й Тереза, на много богат педофил. . Те са редовно малтретирани, но изглежда, че Луиз е любимката. Тя търпи повече тормоз от останалите, което е просто ужасяващо.

Сестра й Тереза разказва по-късно на медиите: „Той пъхаше пари в ръцете ми, докато ме малтретираше. Все още усещам дъха му на врата си, докато шепнеше ‘Бъди тиха’. Молехме се на майка си да не ни води при него, но тя просто казваше: ‘Трябва да ви облека и нахраня.’ Малко момиче, което моли да не бъде поставено в ръцете на детски насилник, а майка му казва: ‘Ако искаш дрехи и храна, това е цената, която трябва да платиш.’ Това е ужасяващо, защото никое дете не трябва да се изправя пред хищник.

Но идеята, че собствената ти майка те продава на тези хора, буквално те води до леговището на лъва, е просто ужасяваща. Според Тереза, тя, майка й и братята и сестрите й също са сексуално малтретирани от друг член на семейството.  Луиз всъщност се жертва, за да не се налага на сестрите и братовчедите й да бъдат малтретирани. Тя иска да ги защити.

На едно ниво има някакъв героизъм, нали? Луиз като малко момиче, което е поставено в тези ужасяващи ситуации и преминава през най-тежките и отвратителни видове малтретиране, иска да предотврати братовчедите и сестрите си да преминат през същото, така че тя се поставя в тази позиция.Това е повече от достойно за възхищение, но никое дете не трябва да се поставя в тази ситуация. Тя се жертва и това показва голяма смелост.

Човек би помислил, че тези ранни преживявания, ако не друго, то ще я я накарат да осъзнае, че последното нещо, което би позволила на някого да направи, е да нарани собствените ѝ деца, но не се случва така. За мен фактът, че тя преминава през тези наистина ужасни преживявания, прави бъдещото й поведение към собствените й деца още по-необяснимо. Сестра й Елизабет също дава представа за характера и мисленето на Луиз по-късно. С годините, поведението на Луиз става все по-тревожно, особено когато навършва 40 години. Луиз никога не е била дива, но изглежда, че когато навършва 40 години, тя се опитва да компенсира това. Елизабет я описва така: „Тя пие, пуши, ходи на партита, посещава барове, практикува магьосничество, залага, държи и яде гърмящи змии, облича се и се държи вулгарно в MySpace.“

Когато човек е сексуално малтретиран като дете и, когато порасне, може да стане човек, който се въздържа от сексуален контакт и интимност, защото това го отвращава. Може да развие здравословна връзка, това е идеалът, здравословна връзка със секса, която заслужава, защото всеки, който е бил малтретиран, заслужава здравословна, любяща интимна връзка. Или може да стане много развратен, защото всъщност неговото самочувствие е доста ниско и търси утвърждение в други хора . Има и други възможности – някой може да се включи в, да кажем, понякога тревожни, понякога опасни и понякога екстремни форми на сексуална връзка. 

Дейвид Алан Търпин 

В контраст, когато погледнете Дейвид, бащата в тази история, неговото детство е много различно. Неговото възпитание не ни дава никаква представа защо той става човекът, който става, защото реално той е известен като доста ученолюбиво дете. Има много обещаващи академични способности и учи компютърно инженерство в университета Вирджиния Тех.

Имайте предвид, че това е момент, когато компютърната и технологичната индустрия наистина експлодира и заплатите, които можете да очаквате, също експлодират. Така че той е много напред в тази нова индустрия, която просто се разраства и му позволява да създаде и изгради много добър живот за себе си и семейството си. Той работи за аерокосмическите компании Lockheed Martin и Gerald Dynamics, преди да се пенсионира през 2012 година. 

Дейвид и Луиз се срещат в гимназията Принстън в Западна Вирджиния. Дейвид е значително по-възрастен от Луиз, разликата им е осем години, и те започват да се срещат тайно зад гърба на бащата на Луиз. Майка й знае, но й позволява да продължи да се вижда с Дейвид. Мисля, че всички можем да се съгласим, че след като майката на Луиз просто използва дъщерите си за да бъдат малтретирани, за да печели пари, тя няма да се притеснява за осемгодишната възрастова разлика. 

Очевидно причината, поради която й позволява да се вижда с Дейвид, е, че “тя вярва на дъщеря си”.  Предполагам, че това е ясно обобщение за отношението и безотговорността на тази майка. Двойката в крайна сметка бяга заедно, когато Дейвид е на 24, а Луиз е само на 16. Полицията ги спира в Тексас и  усеща, че има възрастова разлика и иска да се намеси. Те ги изпращат обратно у дома.

Вместо  бащата на Луиз да каже: „Колко време се виждате? Дъщеря ми е само на 16 и сега бягате заедно, това предполага, че сте заедно от известно време, което не ми харесва, тъй като сте почти десетилетие по-стар от младата ми дъщеря.“, не се случва, разбира се. Така че след като полицията ги изпраща обратно у дома, бащата на Луиз просто не възразява срещу съюза. Всъщност той казва: „Хей, какво правите с това бягство? Защо бягате? Аз съм проповедник, нека направим  церемония.“ 

Те се женят във Вирджиния през 1984 година. Това е преди да се преместят във Форт Уърт, Тексас, през 1990 година. Много показателно е, че след като се преместват във Форт Уърт, Луиз прекъсва всички контакти с родителите си и не отива дори на погребенията им.Това е често срещано, когато единият от партньорите е контролиращ.  Въпреки всичко, това може да е реакция на Луиз към изоставянето, което е почувствала като дете. Дотолкова, че не иска да отиде и да скърби за майка, която буквално я използва като основен сексуален роб, за да плаща сметките, и баща, който потенциално би могъл да покаже някакви родителски граници, като каже: „Не одобрявам връзката ти с партньора ти и защо си избягала,“, но не го прави, а го валидира. Така че може би Луиз се чувства напълно предадена и реалността е, че тя просто решава, че не иска да има нищо общо с родителите си никога повече.

Дейвид е интелигентен и добър в това, което прави, и има много добре платена работа, която означава, че имат много голяма къща, няколко коли и Луиз не трябва да работи. 

Луиз има много скъпи дрехи, чанти, получава всичко, което иска. Хората мислят, че двойката има висок стандарт. Но, както често се случва в определени сценарии, когато хората имат много предмети и винаги изглеждат облечени в дизайнерски дрехи и живеят по начин, оказва се, че Дейвид и Луиз живеят много над възможностите си, на кредитни карти. Това води до сериозни дългове.

Също така, ако се върнем на въпроса за тяхната силна християнска вяра, това изглежда в противоречие с техните ултраконсервативни убеждения. Мисля, че когато говорим за християнство и религия, едно от нещата, които трябва да имаме, е смирение и да не притежаваме много вещи, защото това означава, че не се интересуваме толкова от доброто, което може да направим с парите си. 

Също така, като добавка към дълбоките им религиозни корени и факта, че вярват, че трябва да населят света с много деца, защото това е волята на Бога, има нещо странно. Според слуховете, те се занимават със суинг. Аз съм много либерален човек. Вярвам, че каквото и да те прави щастлив, стига да си съгласен и да се чувстваш добре след това, което правиш, и никой да не бъде наранен, е напълно твое решение дали си в моногамна връзка, полигамна връзка или във връзка, където някой обича да въвежда други хора за малко разнообразие. Но това не е в съответствие с цялото „докато смъртта ни раздели, в болест и здраве, не прави секс с хора, които не познаваш“ – това винаги е било част от християнската етика.

 В един случай през 2009 година те уреждат Луиз да се срещне и спи с мъж в мотел в Алабама, и Дейвид я води там и я оставя. Година по-късно на годишнината на това събитие, решават да отбележат това като отиват обратно в мотела и резервират стаята, където Луиз е правила секс с този мъж, и правят секс там, но този път само те двамата. 

Семейството се премества от Форт Уърт в отдалечен имот в Рио Виста през 1999 година. Това е четиристайна къща на 36 акра земя. Мястото е много отдалечено. По принцип, отдалечените къщи с много земя могат да дадат на децата най-идиличното детство, където имат достъп до животни и удоволствията на природата, но ако сте в силно насилствени ситуации, това може да предостави перфектната обстановка за ужасен сценарий. 

13 деца, тормоз, местене

До 2007 година Луиз и Дейвид имат 12 деца и решават да преместят най-големите 10 от къщата в каравана на територията на имота. Те държат най-малките две деца в къщата, но слагат 10-те най-големи в караваната. Това показва възможността, че двойката губи интерес към децата, когато пораснат малко. Съседите казват, че те са много мистериозно семейство.

Дейвид и Луиз просто не говорят с други хора, не полагат никакви усилия с своите съседи, не се социализират. Съседите забелязват, че светлините винаги са включени, но щорите винаги са спуснати. Едно от най-големите момичета всъщност се опитва да избяга скоро след като семейството се премества в къщата, но я намира местен жител и я връща обратно.

В днешно време все повече възрастни се страхуват да помогнат и  да вземат дете в дома си, ако го намерят на улицата, защото са ужасени, че някой може да ги обвини в нещо неподходящо. Но въпреки това е важно да помислим как бихме извлекли тази информация от млад човек, защото можем да ги връщаме в много опасна ситуация. 

Съседът всъщност обмисля да съобщи за Търпин на властите, защото усеща, че отношението към децата не е добро, но решава да не го направи. Една от причините за това е, че идват от отдалечено място, няма много хора около тях, те не искат потенциални последствия и една от големите причини за това е, че съседът знае, че Дейвид има пистолет.

Оказва се, че съседите често виждат Дейвид да стреля по консерви в алеята. 

Дейвид и Луиз от самото начало държат децата си напълно изолирани от външния свят. И не само от съседите, от училищната система, от местната общност, но и от семейството им. На роднините им не е позволено да ги виждат. В действителност, сестрата на Луиз е единствената, която среща най-големите четири деца веднъж, лично. Тя провежда видео разговор с тях, но с времето това става все по-рядко. Луиз винаги твърди, че причината за това е, че тя и Дейвид са твърде заети с децата. Съседите казват, че е много рядко да видят децата, и когато ги виждат, на децата не е позволено да им кажат имената си. 

Друго нещо, което съседите отбелязват, е, че децата винаги са много бледи, което е нормално, ако не излизаш навън, ако не получаваш слънчева светлина, ако не получаваш възможност да дишаш свеж въздух. И тези деца са заключени вътре почти през цялото време. За най-големите деца този затвор продължава десетилетия. Изолацията на децата е засилена, защото Дейвид и Луиз не ги записват в училище. Те ги „учат у дома“ и най-голямото дете е изтеглено от училище след трети клас. С увеличаването на броя на децата, се увеличава и изолацията и следователно –  насилието. И на този етап те информират Калифорнийския департамент по образование, че техният дом е религиозно училище, наречено Sandcastle Day School. Дейвид е провъзгласен за директор, въпреки че няма никаква квалификация за такъв.

На фона на всичко случило се, изглежда Дейвид и Луиз умишлено искат да лишат децата си от всякаква възможност да научат нещо за външния свят, да се справят сами, да имат контакти. 

Това, което Дейвид и съпругата му се опитват да създадат сега, е нещо, което Джордан Търпин по-късно казва на властите, че въпреки че е на 17 години, никога не е завършила първи клас.  Говорихме много за физическо насилие, психологическо насилие, емоционално насилие, говорихме за сексуално насилие, но когато мислим за всички тези неща, образованието често е начин за излизане от подобна ситуаци. Дори в най-ужасните сценарии, когато сте подложени на най-ужасното насилие, когато имате образование зад себе си, това ви дава основа, която ви позволява в бъдеще да процъфтявате. Ако не ви се даде тази възможност, нямате елементарна основа, на която да базирате бъдещето си. 

Само на едно от по-големите момчета е позволено да посещава класове в местен колеж и дори в този случай, когато очевидно е смятан за различен от другите деца, Луиз го кара там, чака в коридора по време на класа и след това го връща вкъщи след края на часовете. 

 Семейството Търпин се мести на различни места в Тексас и Калифорния. Когато новите собственици се нанасят в бившия дом на Търпин в Рио Виста в началото на 2000-те години откриват ужасяваща картинка.

Първо, те обичат уединението и новите собственици намират всички прозорци затворени. Ясно е, че децата живеят почти нощен начин на живот. Има човешки отпадъци по стените и килимите. Ужасени, те намират драскотини по задната част на вратите, намират въжета, завързани за леглата, има мъртви разлагащи се котки и кучета в къщата.  Миризмата е непоносима. Всичко има ключалки – шкафовете, кутията за играчки, дори хладилника. Всичко се контролира в този дом. Няма легла, само матраци и има купища боклуци навсякъде. 

Интериорът е просто разрушен. Всъщност е толкова зле разрушен, че подът в банята е изгнил.В този дом, сред цялата тази ужасна мръсотия, отпадъци и разпад, намират две чихуахуа все още живи. Тези животни са оцелели, защото са яли отпадъци от замърсените пелени. Това ги е поддържало.

Дори семейната каравана, където са поставени десетте най-големи деца, е пълна с мръсни пелени. 

 Семейство Търпин се местят отново през 2010 година, този път в Мурета, Калифорния. Реалността на домакинството на Търпин е много различна от начина, по който се представят пред света. Хората, които познават Дейвид и Луиз, казват, че живеят в пълна фантазия. Когато мислят за взаимодействията, които са имали с тези двама, говорейки за семейството си, това е пълна противоположност на реалността зад затворените врати. Те говорят много мило за децата си пред другите и правят големи усилия да създадат впечатление за много щастливо семейство в публикациите си във Facebook.

Честно казано, децата не прекарват 24/7 в плен, защото има случаи, когато им е позволено да излизат. Дейвид и Луиз имат огромна обсесия с Дисни, дотам, че два от номерата на автомобилите им са свързани с Дисни – D Land и DL Forever. 

Дейвид и съпругата му всъщност водят всички деца на няколко пътувания до Дисниленд и по време на тези периоди, когато са на почивка, те карат цялото семейство да носи еднакви дрехи на Дисни, което отново представя тази перфектна картина. Това е напълно невярно, но за тези моменти те се представят пред света не само като добри родители, но и като страхотни родители, които харчат много пари, за да забавляват децата си, като ги водят на мястото, където мечтите на децата се сбъдват, защото това е Дисниленд. Това е буквално мечтата на повечето деца.

Тези редки пътувания обаче не продължават, когато семейството започва да има финансови проблеми около 2011 година и Търпин обявяват банкрут. Те са потънали в дългове –  между сто хиляди и петстотин хиляди долара, така че живеят много над възможностите си. Това е въпреки факта, че Дейвид има много добра работа с годишна заплата от 140 000 долара. Това обаче води до стрес и напрежение в семейството и определено прекратява тези пътувания до Дисни.

През 2014 година те отново се местят, този път в Париж, Калифорния. Дейвид и Луиз не искат да се установят за дълги периоди от време никъде. Защо? Защото когато насилвате деца, съседите понякога започват да разбират, че вашето семейство не функционира като другите семейства, което ще предизвика интерес. Когато има интерес и любопитство, можете да бъдете изложени, защото хората в крайна сметка правят обаждания, които не искате да правят, като например до социалните служби или полицията.

Една от причините, които Търпин дават за желанието си да бъдат по-близо до Холивуд, е, че Дейвид и Луиз решават, че харесват целия този свят на Дисни, харесват тази знаменитост, харесват този свят на блясък и слава. Те искат да бъдат по-близо до Холивуд, защото смятат, че са подходящи за риалити шоу. Гледали са Honey Boo Boo, гледали са Кардашян, гледали са огромните суми пари, които тези звезди получават и смятат, че са идеалното семейство за следващите риалити телевизионни суперзвезди.

Това показва, че има почти наивност у Дейвид и Луиз, защото ако мислите за живота, който предоставят на тези бедни деца и идеите, които имат в собствените си умове, те не мислят рационално. Защото ще отнеме секунда на всеки да погледне в живота им и да отнеме всички тези деца, и с право.

Те също планират да имат повече деца, защото смятат, че това е начин да получат това риалити шоу, че ако имат голямо семейство, това ще ги направи по-интересни. Можем да кажем, че има индикация за делюзии. Нещата в крайна сметка достигат до критична точка, защото децата чуват родителите си да говорят за още едно преместване, очевидно те ще се преместят в Оклахома и Дейвид и Луиз също се съгласяват, че искат да вземат всички деца и да ги държат вързани. Това означава, че братята и сестрите осъзнават, че няма да имат никаква власт, ако не могат да се движат, тогава изчезва всякаква възможност да избягат или дори да задоволят собствените си нужди или да се грижат за вързаните братя и сестри.

Това им дава краен срок и този краен срок бързо изтича и те осъзнават, че трябва да измислят план за спасение. Това всъщност не е първият опит за бягство от родителите им. Те са планирали масово преди това да се опитат да избягат и всъщност този план за бягство е отнел повече от две години. Но големият проблем е, че тези деца са държани напълно изолирани от външния свят. Те наистина нямат никаква подкрепа отникъде. Не могат просто да се обадят на някого от семейството и да ги помолят да дойдат и да помогнат, защото очевидно не са били в контакт с роднините си. Не познават съседите си, не знаят дори как работи светът. Те не са ходили на училище.

Основният план, който имат, е да стигнат до Вегас, защото се оказва, че са били там преди, в няколко случая. Родителите са ги водили там и това са от малкото им щастливи спомени.

Те нямат основите да разберат какво ще е необходимо, за да го постигнат. Една от сестрите всъщност се обажда на таксиметрова компания в един момент и пита колко ще струва такси от Париж до Вегас. Когато я питат откъде в Париж иска да тръгне и къде във Вегас иска да отиде, тя просто се паникьосва и прекратява разговора, защото има огромно недоверие към външния свят. Родителите им разказват каквито истории искат за това какъв е светът и ги плашат.

Също така, децата се страхуват какво ще се случи, ако семейството им разбере. Ако родителите им бъдат информирани, че се опитват да избягат, те се притесняват от последствията. Те мислят, че ще бъдат тежко наказани и също така се страхуват, че ще бъдат вързани за останалата част от живота си.

Бягство, разследване, присъди

В ранните сутрешни часове на 14 януари 2018 година, 17-годишната Джордан Търпин и нейната 13-годишна сестра задействат плана спасение. Те не са сами в знанието, че това ще се случи. Всъщност пет от другите деца също знаят за плана по това време. Те оставят предмети под завивките, за да изглежда, че спят. Джордан излиза първа през прозорец на първия етаж и две минути по-късно сестра й излиза. За съжаление, сестра й се връща вкъщи от страх. Тя е победена и това е разбираемо. Така че тя се връща вкъщи, но Джордан не. Тя продължава напред и също така не е сама. Тя взема стар мобилен телефон, който намира в къщата. Той е деактивиран, не може да се обади на никого, но може да се обади на един номер – 911.

Тя стига на относително безопасно разстояние от къщата и в този момент се обажда на спешните служби. Джордан всъщност разказва за опита си и казва: „Цялото ми тяло трепереше. Опитвах се да набера 911, но не можех дори да натисна бутоните, защото треперех толкова силно. Опитвах се да се успокоя, за да мога да го направя, и накрая натиснах и те отговориха.“ Тя буквално никога не е говорила с никого по телефона. Този разговор продължава 22 минути и Джордан успява да опише условията, в които тя и нейните братя и сестри живеят.

Тя няма нормалната съобразителност, която бихте очаквали от тийнейджър  на 17 години. Когато полицейската кола пристига и я намират на улицата, тя просто излива информация. Разказва за пренебрежението, насилието, на което е подложена. Тя им казва как живее в мръсотия. Джордан казва, че мръсотията е толкова лоша, че понякога, когато се събужда, въздухът е толкова тежък, че е почти невъзможно да диша. Тя също така им показва снимки на условията в къщата вътре. Младото момиче знае, че не е достатъчно просто да излезе и да се обади на полицията. Тя трябва да им покаже реалността на това, което преживяват.

В този момент те я питат дали взема някакви лекарства. Джордан  дори не знае какво означава тази дума.

Шерифите от окръг Ривърсайд пристигат в дома на семейство Търпин малко след това и взимат Джордан. Тя е на задната седалка на патрулната кола, което  трябва да е било абсолютно ужасяващо.

На Луиз и Дейвид отнема повече от 2 минути да отговорят на вратата. Вероятно осъзнават, че времето им е изтекло и те тичат наоколо, опитвайки се да направят нещата да изглеждат по-малко ужасни, отколкото полицията ще открие. Те отварят вратата, очевидно изненадани, те очевидно се опитват да спечелят време или да се държат така, сякаш не са направили нищо лошо.

Полицията казва: „Тук сме за проверка на благосъстоянието. Получихме обаждане от вашите дъщери.“ Когато тези офицери прекрачват прага, това, което намират, е абсолютно шокиращо. Къщата е мръсна, миризмата е абсолютно поразителна. Боклук покрива всеки сантиметър пространство. Когато започват да ровят в този боклук, намират разлагащи се домашни любимци. Фекалии по целия килим, наистина вградени. Това по-късно се установява, разбира се, но основната причина за това е, че Търпин не позволяват на децата да използват тоалетната, така че те нямат друга възможност освен да използват пода.

След това офицерите се натъкват на самите деца и са поразени. Всички деца са ужасно мръсни. Намират 22-годишен, вързан за леглото и още две деца, на 11 и 13 години. Те нямат окови, но е ясно, че са били оковани минути преди полицията да влезе в къщата, защото Луиз и Дейвид са тичали из къщата, опитвайки се да ги освободят от оковите, докато офицерите са на прага.

Когато са попитани от властите за оковите, децата всъщност признават, че понякога са били в окови за месеци наред. Те не използват тоалетната, така че не само са вързани и оковани, те не могат да задоволят никакви свои хигиенни нужди, буквално са в собствените си екскременти. Първоначално казват, че родителите им използват въже, за да ги задържат, но разбираемо, когато един от синовете им се опитва да избяга и всъщност успява да скъса връзките, те решават, че това не е достатъчно ефективно, затова използват вериги и катинари вместо това.

Те също имат правила, които включват забрана за упражнения, така че децата не могат дори да задоволят най-основните си нужди.  И дори по-лошо, тези деца понякога са заключени в клетки. Всяко едно от децата е отбелязано като изключително слабо, много бледо и много, много мръсно. 

Фактът, че продължават да имат деца, е просто сърцераздирателен. Оказва се, че най-малкото дете всъщност не е зле гледано. Изглежда, че по-малките деца са предпочитани. 

Когато полицията всъщност вижда всички 13 деца, те мислят, че всички са малолетни. Недохранването им е толкова тежко, че растежът им е забавен. Всъщност, по-късно откриват, че седем от тях са над 18 години. Най-голямата им дъщеря Дженифър е на 29 години, когато я спасяват. Тя е  толкова недохранена, че откриват, че мускулният й растеж е спрял. На 29 години тя тежи 39 килограма. Едно от техните 11-годишни деца има обиколка на ръката, същата като на четиримесечно бебе.  Едно от техните 12-годишни деца буквално е с размерите на седемгодишно дете.

Те не са само физически, но и когнитивно увредени. Имат много малко разбиране за външния свят, напълно незапознати са с това какво е медицина, какво е полиция, така че нямат никакво разбиране за света, в който живеят. Някои от тях са толкова слаби заради тази постоянна злоупотреба, пренебрежение и изоставяне, че едва могат да ходят. Всяко едно от тях е претърпяло някаква форма на нервно увреждане, което означава, че вероятно ще бъдат засегнати за останалата част от живота си. Така че не говорим само за деца, които са спасени и продължават да процъфтяват, говорим за деца, чието минало и настояще са откраднати и дори когато са освободени от тази ситуация, те са поставени в позиция, където за останалата част от живота си ще изпитват проблеми заради липсата на грижа.

Шокиращо е, че Търпин никога не са попадали в радара на властите.  Зад тези затворени врати се разиграва ужасно насилие и социалните служби не са наясно. Властите в Калифорния и Тексас потвърждават, че нямат записи за никакви предишни арести или доклади за насилие над деца. По някакъв начин Дейвид и Луиз успяват да заблудят буквално всички, включително членовете на семейството.

След като децата са спасени, първото нещо, което правят, е да ги отведат в болница и всъщност те остават там няколко седмици. На този етап те се лекуват за различни проблеми, включително сърдечни увреждания, защото имат огромен недостиг на хранителни вещества. Те се лекуват за когнитивни увреждания и също така невропатия, заради нервните проблеми. Властите започват да говорят с тях, разбира се, искат да разберат какво се е случило, така че започват да говорят с децата на Търпин, но също така четат техните много обширни дневници. Тези дневници буквално документират ежедневния им живот, документират насилието, което са претърпели, така че дават истински поглед в ада, който тези деца и млади възрастни са преживели ежедневно.

Джордан казва в интервю, че истината е, че не е трябвало да направят нещо конкретно грешно. Родителите просто винаги търсят извинение да ги накажат, така че това е начин да си дадат право да малтретират децата си, вместо децата да заслужават каквото и да е наказание. Джордан всъщност размишлява върху собственото си наказание и казва: „Ако направя едно малко нещо грешно, ще бъда бита и не само бита, а пребивана, докато прокървя.“ 

Джордан и сестра й са толкова наясно, въпреки че нямат никакво взаимодействие с външния свят, че това, което се случва е фундаментално грешно и всъщност успяват да скрият камера в кукла Барби, която заснема насилието. Вижда се, че не им е позволено да ходят до тоалетна. Децата разказват, че им е било разрешавано да се изкъпят веднъж годишно. Всъщност децата са хранени само веднъж на ден.

И това, докато родителите им поставят пресни пайове точно извън обсега на децата.  Всъщност тези деца живеят от неща като хляб и фъстъчено масло, горчица, кетчуп. Те дори ядат лед понякога, защото са толкова гладни. И това е докато родителите им започват да се тъпчат с храна пред тях. Точно като в случая на Джанет Мейпълс. 

Ако някое от тези деца се опита да направи това, което всеки нормален човек би направил, което е да открадне храна, защото са гладни, това ще доведе до това, че ще бъдат вързани за леглата си. Разследващите също откриват някои изключително странни неща. Намират детски играчки в къщата, но те все още са в кутиите. Така че те са там, но на децата не е позволено да ги отворят. 

На Коледа Дейвид и Луиз всъщност купуват осем нови детски велосипеда и тези осем нови детски велосипеда остават извън къщата им напълно неизползвани , докато не избелеят на слънцето. Има нещо наистина психологически манипулативно там. Първо, всички знаят, че децата искат велосипеди, това е най-големият коледен подарък, а в същото време, на никого не е позволено да ги използва.

Дейвид и Луиз са обвинени в общо 88 престъпления. Луиз е обвинена в 12 случая на изтезание, 12 случая на фалшиво лишаване от свобода, 8 случая на насилие над деца, 7 случая на жестокост към зависим възрастен и 1 случай на нападение. 

Така че тя не се признава за виновна в Ривърсайдския върховен съд през септември 2018 година. Дейвид е изправен пред същите обвинения, но също така е обвинен в един случай на непристойно действие върху дете чрез сила и не се признава за виновен.  Невинен за всички обвинения. 

През февруари 2019 година те променят своето признание и се признават за виновни за всички престъпления. Според тях, причината е, че “не искат да травмират децата си”. Но всъщност, аз съм на различно мнение. Причината, поради която не искат децата им да свидетелстват, е защото тези деца са невероятни и знаят, че ще се качат на свидетелската скамейка и ще разкажат истината за мръсните детайли на техните престъпления и всички ще научат още повече за отвратителните,  непростими неща, които са извършили.

Окръжният прокурор в този случай казва: „Това е сред най-лошите случаи на насилие над деца, които съм виждал или съм участвал в кариерата си като прокурор.“ 

 Луиз и Дейвид преминават през психологическа оценка. Луиз е диагностицирана с хистрионно личностно разстройство. Това разстройство е по-често срещано при жените и симптомите включват постоянно търсене на внимание, често се държат неподходящо или драматично, за да привлекат внимание, самочувствието им е много зависимо от одобрението на другите, често нямат много положителни чувства за собствената си стойност или не чувстват високо ниво на самочувствие, често са много емоционални, имат изкривен образ на себе си, считани са от другите за много егоцентрични, почти обсесивно егоцентрични, и това означава, че рядко показват загриженост за другите.

Може да се каже, че тази диагноза обяснява доста от предишното й поведение. Смяна на партньори, иска да бъде в риалити шоу, редовно подновява обетите си, всичко това ни дава представа за това как се вписва в този вид класификация. 

На 5 октомври 2018 година съдията отхвърля искане от адвоката на Луиз за прехвърляне на делото й в съд за психично здраве.  Ако беше успяла, тя щеше да влезе в програма за лечение и това можеше да доведе до отпадане на всички обвинения срещу нея. Съдията разглежда това и основателно казва: „Не, не, може да имаш хистрионно личностно разстройство, но това не допринася за нивото на насилие и пренебрежение, което децата ти са претърпели.“ И е прав. Личностното разстройство не е причина човек да измъчва децата си.

След разкритията за семейството Търпин, много хора се обединяват, за да помогнат на децата. Благотворителни организации, социални работници и други институции започват да предоставят финансова и емоционална подкрепа на децата, за да им помогнат да започнат нов живот. Хора от цял свят изразяват съчувствие и подкрепа за тях и правят дарения, за да се осигурят необходимите ресурси за тяхното възстановяване.

За съжаление, някои от децата попадат в приемни семейства, където са отново подложени на тормоз.

Няма много информация за останалите деца на Търпин, освен за Джордан и Дженифър. 

Джордан е звезда в ТикТок, има голяма маса от последователи и възнамерява да следва актьорско майсторство.

Дженифър в момента е омъжена и живее спокоен живот със съпруга си Арън. Всичките ѝ братя и сестри присъстват на сватбата ѝ през 2020.

The following two tabs change content below.

• Автор
• Още от автора

Стела

Автор в Криминални Досиета

Надявам се, че статиите ми ти харесват!
Последвай ме в YouTube - Red Witch Stela

Последни досиета от Стела (виж всички)

• Стаите на Доктора и N-тата стая: Киберкошмарът на Южна Корея - 27.09.2025
• Питър Скъли: Чудовището от дълбините на тъмната мрежа - 12.06.2025
• Дейвид и Луиз Търпин: Къщата на ужасите - 28.11.2024