Сергей Ряховски: Великият Командор и неговите жертви

Сергей Викторович Ряховски с чиста съвест може да бъде причислен към категорията на асоциалните неорганизирани серийни убийци. Той извършва общо 19 убийства в Москва и Подмосковието, различаващи се доста едно от друго по начин на изпълнение, пол и възраст на жертвите, място и време на нападението. От ръцете му загиват 12 възрастни жени, трима подрастващи и четирима мъже. Други пет жертви на нападенията му остават живи, благодарение на съпротивата си или на благоприятно стечение на обстоятелствата.

Любителят на котки

Бъдещият убиец се ражда огромен и на шестмесечна възраст вече тежи 11 килограма. Малкият Серьожа се развива добре само във физическо отношение – проговаря чак на три години, често боледува, но пък е тихо и спокойно дете, и не досажда на близките си. Появява се на бял свят на 29 декември 1962 г. в селцето Салтиковка, което някога е принадлежало на могъщ род, чиято представителка Даря Салтикова–Салтичиха се прочува като убийца и садистка.

Изследванията на серийните убийци нерядко обясняват причините за тяхната жестокост с трудно, безрадостно детство, равнодушие или липса на ласки от страна на родителите. Смята се, че това формира характера на бъдещите престъпници. Това обяснение обаче не подхожда за Ряховски. Неговите близки му оказват непрекъснато внимание. Възпитаван е у дома от майка си, баща си и баба си и не посещава нито ясли, нито детска градина. До пети клас го изпращат до двора на училището, обличайки го грижливо в дебели дрехи, за да не се простуди и заболее. Серьожа е затворен в себе си и рядко общува със своите връстници.

Малкото момче се отличава с впечатлителност и ранимост още от детството си. Веднъж прибира котенце от улицата и родителите му, не желаейки да огорчават сина си, му позволяват да го остави в къщи. Но скоро котенцето се разболява и умира. Серьожа не може да си намери място от скръб и цял месец мисли и плаче за кончината на животинката.

Тази трогателна сама по себе си история извиква не съвсем обичайна асоциация у запознатите с неговия случай. В том №21 от углавното дело са описани обстоятелствата около убийството на едно тринадесетгодишно момче в Измайловския парк.

“Котешката” тема получава там неочаквано продължение – според собствените му думи Ряховски е стиснал жертвата за гърлото така, че “той даже не измяука”. След това е извадил нож от джоба на куртката си и му е нанесъл удар отляво във врата.

Но да се върнем към детските години на любителя на котки. Серьожа не се учи особено добре, пречат му честите отсъствия по болест. В четвърти клас си намира увлечение. Родителите му му купуват аквариум и той е в състояние с часове да наблюдава поведението на рибките, неохотно прекъсвайки за други занимания. След това сериозно се захваща с радиотехника, опитва се да сглобява радиоприемници и да поправя счупени апарати. Но не посещава кръжок, предпочита да се занимава с любимото си хоби самостоятелно.

След завършването на осми клас Ряховски постъпва в техникум, откъдето получава диплома за електромонтьор и се устройва на работа в НПО “Криогенмаш”. А след година за първи път попада в полезрението на органите на реда.

Зрели вкусове

Впоследствие, по време на следствието и прегледите в Центъра по съдебна психиатрия към Института “Сербски”, самият Ряховски описва своите интимни срещи с дамите. Определено не е можел да се оплаче от липса на обожателки.

Съдейки по случилото се през 1982 г., страстите на Ряховски не са били насочени към неговите млади жени, а към дами на доста преклонна възраст.

През 1982 г., след няколко нападения над възрастни жени, той получава доста леката присъда от четири години по обвинение в хулиганство. В затвора се запознава с хомосексуалния секс. Излежава присъдата си и се връща на свобода с чиста съвест, запазвайки придобитите в затвора наклонности, без обаче да се счита за хомосексуалист. Освен това си е направил съответните изводи. Разбрал е, че не бива да оставя свидетели и затова оттук насетне не дава на жертвите си никакъв шанс за оцеляване. Това не е особено трудно – все пак той се извисява почти два метра и тежи над сто килограма.

Следват 19 умишлени убийства, голяма част от които извършени с изключителна жестокост и пет по чудо оцелели жертви, които се отървават с обезобразявания, рани и неизличими спомени за ужасната среща, които ги преследват цял живот.

Млад фантаст

Родителите на Серьожа забелязват, че той изведнъж е започнал да пише много. Надникват в тетрадките му и разбират, че техният син съчинява книга за Великия Командор… Иззетите при обиска литературни “шедьоври” на Ряховски дават възможност да се разбере по-дълбоко личността на техния създател. Тетрадките съдържат три варианта на космическа повест със заглавие “Старфал”.

В съчинението, обилно нагиздено с рисунки на звездолети и лазерни автомати, се описват грандиозните дела на Великия Командор по благоустройството на Меджупланетната Федерация, възпитанието на новото поколение и създаването на общество, в което слабите подлежат на реинкарнация. Всъщност Ряховски обосновава своите престъпления равно и безстрастно със същите научни термини:

“Считам хомосексуалистите и проститутките за ненормални хора. Те могат да се поправят с метода на реинкарнацията. Смятам това за своята най-важна мисия”.

Създателят на сюжета не е съвсем наясно защо пише книгата и как възнамерява да я завърши. Но вярва, че някой ден ще отнесе своята повест в издателството.

Както може би се досещате фантастиката е любимият жанр на маниака. Той чете и препрочита Айзък Азимов, Рей Бредбъри и други писатели. Изобщо проявява голяма начетеност. Споменава и романа “Мълчанието на агнетата”, където се разказва за негов американски “колега” – човекоядецът доктор Ханибал Лектър. Ряховски се произнася скептично за филма, създаден по книгата, подчертавайки, че в романа, за разлика от филма, “има идея, философия”.

Той претендира, че и собствените му постъпки имат философско обяснение. Ряховски счита убитите мъже за хомосексуалисти. Потвърждава, че е извършвал престъпленията с пълно съзнание:

“Нека минат през реинкарнация, след което ще се преродят за следващия си живот като нормални хора”.

Маниакът има готово обяснение и по въпроса с убийствата на жени: прочиствал е обществото от проститутките…

Горското чудовище

През 1988 г. в Подмосковието, в горските масиви на Кунцево, Измайлово, Лосовия остров и Раменское започват да се появяват страшно обезобразени трупове. Характерът на раните не оставя място за съмнение: не диви зверове нападат хората – убива ги човек.

Първата жертва на Ряховски - хомосексуалистът Вилкин
Първата жертва на Ряховски – Вилкин

Сергей Ряховски извършва първото си убийство на 19 юни 1988 г. Негова жертва става мъж с фамилия Вилкин. Двамата се запознават предната вечер и хомосексуалистът предлага на Ряховски секс срещу пари. Съгласява се с пасивната роля, а Ряховски съответно поема активната. Поради тази причина Сергей счита Вилкин за “педераст”, но не и себе си. Двамата се уговарят, че на 19 юни ще заминат за вилата на Вилкин, където ще правят секс.

Навлизайки в гората, Ряховски без да губи време пробожда спътника си четири пъти в гърба с отвертка, съблича трупа му и го слага напряко на една повалена бреза. Непристойната поза на тялото по-късно подсказва на следователите за сексуалните предпочитания на жертвата. Вилкин старателно е криел от околните своя “порок”; подобно на много други латентни хомосексуалисти, той е имал семейство и на пръв поглед не си е личало, че харесва същия пол. По-късно в деня на смъртта му е възнамерявал да посети родилния дом, където дъщеря му току-що е родила неговия внук.

Тялото на убития Вилкин
Тялото на убития Вилкин

Второто си убийство маниакът извършва на 4 юли 1988 г. в Подолския район в Московска област. Жертвата – 70-годишната Клавдия Василиевна Хохлова – получава 14 безразборни удара с отвертка в гърдите, раменете и гърба. След нападението остава в съзнание, но не може да даде описание на престъпника, защото просто не го е видяла – той я е нападнал в гръб на горската пътека. Жената умира на следващия ден в болницата. Не е изнасилена, а престъпникът е взел пенсионното й удостоверение и 45 рубли.

Научи повече за:   Дъг Кларк и Каръл Бънди: Убийствата на Сънсет Стрип

Ряховски се решава на следващото престъпление чак след 7 месеца: на 2 януари 1989 г. Докато кара ски в района на автобусна спирка “11-и км МКАД”, от ръцете му загива 16-годишният Виталий Зайцев. Младежът първоначално е удушен, а после изнасилен. Баща му го намира след три дни в гората, обезобразен. В задника му е забучена щека за ски. Говори се, че бащата на момчето е изгубил ума си в онзи ден…

Съобщение за изчезването на Виталий Зайцев
Съобщение за изчезването на Виталий Зайцев

В това убийство Ряховски вече проявява важни черти от своето поведение на местопрестъплението, които впоследствие се забелязват и в другите му престъпления:

  • Използване на подръчни предмети при нападението (щеката за ски);
  • Отсъствие на мислене в перспектива. Поради някаква причина той е взел ските на убитото момче и е тръгнал с тях надолу по пистата. Едната ска е захвърлил на 500 м от трупа, а втората – на 800 м. Като се има предвид, че не е направил никакъв опит да скрие жертвата си, пренасянето на ските изглежда съвършено безсмислено занимание;
  • Хаотична картина на местопрестъплението;
  • Жертвата е оставала свободна. Ряховски не се е опитал да я обездвижи, като върже ръцете и краката й.
Тялото на Зайцев
Тялото на Зайцев

На щеката за ски е открит размазаният отпечатък на убиеца. Макар да не е открито съвпадение, все пак става ясно, че Виталий Зайцев е убит от особено едър мъж.

Още на следващия ден Ряховски се появява отново на автобусна спирка “11-и км МКАД”, където извършва поредното си нападение над възрастна жена. Въпреки получената рана от нож, жената му оказва яростна съпротива и остава жива.

Ряховски често използва в нападенията си предмети, с които самите жертви се опитват да се защитят от него. Така през януари 1993 г. напада в гората 73-годишен мъж с фамилия Осипов, който е въоръжен с брадва. Ряховски му отнема брадвата, задушава го, извършва полов акт с трупа му, отсича главата му и я захвърля в гората.

Главата на 73-годишния Осипов
Главата на 73-годишния Осипов

През нощта сънува убийството и на следващия ден се връща на местопрестъплението с ножовка, която използва, за да отреже крака на убития човек. Осипов е бил здрав старец, ветеран от Великата отечествена война. Впоследствие Ряховски признава, че той не се е изплашил от него, а е замахнал с брадвата и го е заплашил: “Само се приближи!”. Но брадвата не му е помогнала…

Ряховски често успява да обезоръжи жертвите си. На 12 април 1993 г. напада 62-годишната Анна Нарсинян. Усещайки опасността, жената успява да го напръска със сълзлив спрей, което обаче не го спира.

Тогава тя грабва едно шило, но той й го отнема и го използва, за да я убие.

Анна Нарсинян
Анна Нарсинян

В един момент Ряховски изпитва потребност да започне борба срещу “разпространението на педерастията” в Русия. С тази цел от есента на 1992 г. започва редовно да посещава Измайловския парк в столицата, където активно се събира гей-обществото на Москва.

На 7 септември 1992 г. пасивният хомосексуалист Николай Белкин предлага на Ряховски да правят секс. Той се съгласява и се усамотява с нищо неподозиращата жертва в храстите, където пуска в ход ножа си.

Николай Белкин
Николай Белкин

Ряховски винаги носи у себе си нож, но рядко го употребява, предпочитайки да използва предмети от заобикалящата го среда. След като убива Белкин, той извършва полов акт с трупа му.

Излетите в Измайловския парк не свършват с това. След месец и половина практически на същото място Ряховски се запознава с друг хомосексуалист, който също му предлага да правят секс. Двамата се скриват в храстите буквално на двайсет метра от предишната саморазправа, където маниакът веднага задушава жертвата си. След това изнасилва трупа. Този път жертва на престъпника е 38-годишният Олег Болдин.

Олег Болдин
Олег Болдин

И в двата случая Ряховски оставя семенна течност на местопрестъпленията. Това е още един ярък признак за неговата интелектуална ограниченост, липсата на мислене в перспектива и неуправляемостта му по време на извършване на престъпленията.

Връщане на местопрестъплението

Ряховски редовно се връща на местопрестъпленията – това всъщност е характерна поведенческа черта на асоциалните неорганизирани серийни убийци. Нуждата отново да бъде на мястото на успешното нападение възниква у него буквално на следващия ден след убийството, но той обикновено се сдържа, разбирайки, че такава разходка може да се окаже саморазобличаваща. Затова се връща при старите си “подвизи” след месец, месец и половина.

На 22 февруари 1991 г. Ряховски убива 48-годишната Татяна Норкина. Маниакът се бори с желанието да посети местопрестъплението, но не успява да го надвие и преструвайки се на гъбар, се появява там след месец и половина. Неговото безсмислено и необмислено поведение тогава се проявява с пълна сила: той забравя край трупа собствената си ръкавица, надената на щеката за ски. Ръкавицата съответства на ръката на мъж с двуметров ръст.

Татяна Норкина
Татяна Норкина

Но това обстоятелство с нищо не помага на властите. Макар от момента на убийството на Виталий Зайцев през януари 1989 г. да е станало ясно, че в Подмосковието действа маниак с висок ръст (около 2 м), убийството на Норкина не е свързано с неговите действия. Основание за това е фактът, че в единия случай жертвата е възрастна жена, а в другия младо момче. Органите на реда даже не знаят, че съществува цял клас серийни убийци, наречени в САЩ “разрушители” (destroyers), които са готови да убиват практически всеки, просто заради самото убийство.

Татяна Норкина
Татяна Норкина

Всъщност убийците-разрушители са класически неорганизирани асоциални престъпници. Широкият “диапазон на приемливост” на такъв маниак подсказва за неговата незрялост в сферата на общуването (т.е. неспособност да създава и поддържа устойчиви отношения с половите си партньори) и отстъствие на ясна полова самоопределеност. Подобни черти на личността е невъзможно да се видят у серийните убийци от друг клас (организираните), които имат тесен “диапазон на приемливост” и прекрасно знаят как трябва да изглежда тяхната потенциална жертва.

По-късно, запознавайки се с материалите от углавното си дело, Ряховски много дълго разглежда фотографиите на Норкина и накрая пита може ли да си вземе “за спомен” една от тях. Удивеният служител на прокуратурата се интересува какво необичайно е видял той в тази снимка. Маниакът простодушно отговаря: “Много е красива…”.

Знанието за такива навици, като склонността за връщане на местопрестъплението, помага много на разледващите органи в залавянето на неорганизираните серийни престъпници. Точно заради тази своя привичка е заловен вече покойният Артър Шоукрос, а и самият Ряховски.

Научи повече за:   Джо Бол: Касапина от Елмендорф

Въпреки огромния ръст и сила на Ряховски, и свирепостта на нападенията му, той не винаги успява да постигне целта си. От него се спасяват общо 5 жени, най-младата от които е на 20 години, а най-възрастната на 72. Маниакът счупва крака на последната при нападението си…

Засада

Дълго време оцелелите жертви не могат да окажат съществена помощ на правоохранителните органи – описанията им на нападателя са доста непълни, защото той ги е нападал в гръб, обикновено по мръкване. Но през януари 1993 г. Ряховски допуска фаталната си грешка: една от жертвите му го разглежда и запомня добре. Жената с фамилия Фокина не подава сигнал в милицията за нападението, не вярвайки, че някой ще тръгне да търси престъпника, но разследващите я откриват сами. Фокина дава отлично описание на нападателя си, на основание на което е съставен много точен портрет.

Портретът на Ряховски
Портретът на Ряховски

На 9 март 1993 г. Ряховски изнасилва и убил 55-годишна жена с фамилия Шуйко. Това се случва във вилна зона в Одинцовския район. Вероятно с развлекателна цел той е поставил във влагалището на жертвата взрив. Обезобразеният от бомбата труп е открит на 11 март.

Изучавайки обстановката на местопрестъплението, криминалистите обръщат внимание на очилата на жертвата, захвърлени край тялото. На лявото стъкло се вижда отчетлив отпечатък от голям пръст, който очевидно не принадлежи на собственичката им. Дактилоскопичната експертиза установява, че отпечатъкът е оставен от Сергей Ряховски; горчивата ирония се състои в това, че заключението идва чак след майските празници, когато убиецът е вече от 4 седмици в ареста. Това струва още два човешки живота!

Тялото на Шуйко се намира в изоставена плевня. След претърсване на околността разследващите откриват в друга плевня въже, вързано на примка.

Въжето в плевнята
Въжето в плевнята

Появява се предположението, че убиецът е подготвил мястото за ново престъпление и вероятно ще се върне след известно време, когато активността на милицията в района намалее. Решено е да устроят засада край плевнята.

В онзи момент служителите на милицията в Одинцовския район нямат дори приблизителна представа кого търсят. Убийството на Шуйко не е свързано с убийствата на хомосексуалисти в Измайловския парк, както и с други убийства в Москва и Подмосковието. Самите оперативни служители смятат, че търсят някой от местните жители, вероятно онзи огромен мъж, който е нападнал Фокина през януари 1993 г. По всичките нападения на Сергей Ряховски са възбудени общо 15 углавни дела – но те не са свързани в една серия и се разглеждат като дело на различни лица.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

На 13 април 1993 г. край плевнята с бесилото се появява някакъв огромен мъж, много приличащ на портрета и описанието, с които разполагат чакащите в засада оперативни служители. Здравенякът, извисяващ се на ръст 1,95 м и с тегло 135 кг, се оказва Сергей Ряховски. Той признава за убийството на Шуйко още на първия разпит.

С това проявява още една характерна черта на неорганизираните асоциални серийни престъпници – макар в началото да се инатят, те сравнително бързо установяват контакт с властите и лесно признават за извършеното. Освен това престъпниците от тази категория си признават за престъпления, за които никой не ги пита. Андрей Чикатило например си признава за половин дузина убийства, които властите изобщо не са свързали с неговата серия. Ряховски също разказва за престъпления, за които прокуратурата няма представа и в които съответно никой не го обвинява.

На 5 май 1993 г. по време на следствен експеримент той отвежда следователя по особено важни случаи от московската областна прокуратура Михаил Белотуров на мястото на убийството на 13-годишния Ринат Хабибулин.

Следствен експеримент

Със случая на Сергей Ряховски се занимават мнозина – служители на милицията, лекари, експерти-криминалисти, юристи. Всеки от тях дава своя принос в разобличаването на маниака. Но най-тежката задача несъмнено се пада на ръководителя на следствено-оперативната група Михаил Белотуров, който разказва следната случка.

Сергей Ряховски е отведен в Подолския район, където трябва да покаже на властите местопрестъплението от убийството на умствено изостаналото момче Ринат Хабибулин. Пътуват дълго, друсайки се в старичкия микробус на областната прокуратура. Ряховски с присъщ за него маниер гледа намусено и мрачно през прозореца. Накрая стигат до гара “Силикатная”.

Ринат Хабибулин.
Ринат Хабибулин.

“Сега накъде, Сергей?” – пита го следовател Михаил Белотуров.

Ряховски го поглежда така сякаш току-що се събужда и равнодушно маха с ръка:

“Натам”.

“Сигурен ли си? Да не стане после…” – усъмнява се Белотуров.

“От гарата стигах до автобусна спирка 3” – твърдо отговаря “пътеводителят”.

Потеглят натам, движейки се по пътя край железопътните линии. След десет минути Ряховски казва рязко:

“Тук. Нататък – пеша”.

Тръгват пеша. Минават покрай някакво село и се оказват в едно поле, в чийто край се тъмнее гора. Ряховски отново уверено закрачва по утъпканата между нивите пътечка.

Чикатило в съда
Чикатило в съда

Тук е необходимо да направим отстъпление от разказа. След залавянето на Чикатило и началото на следствените действия групата, отговаряща за неговата охрана, се сблъсква с доста специфичен проблем. Практиката е по време на “разходките” до местопрестъпленията едната ръка на подследствения да е прикрепена с белезници за някой от охраната. В повечето случаи разстоянията не са големи, а подобни експерименти се правят не повече от един-два пъти.

Но в случая с Чикатило тези разходки са около стотина. И понякога се налага да се ходи из непроходими места с цели километри. Добавете горещината, нервното напрежение, умората… Макар пазачите, прикрепени към Чикатило, да се сменят често, всички се оплакват: синините по ръцете им не изчезват с цели седмици. Положението на подследствения е най-лошо.

Единственото, което могат да направят, е да сменят ръцете си. И тогава на някого му хрумва оригинален изход от положението – към стандартните белезници добавят един малък детайл – дълъг стоманен кабел, който позволява да се увеличи разстоянието между “окованите” и предоставя по-голяма свобода на движение. Хората престават да се подръпват по време на ходенето, а и ръцете ги болят много по-малко. Именно с такива белезници разхождат Чикатило из Ростовска област. Същите белезници са използвани и за Сергей Головкин. Ряховски се сдобива със своя комплект окови от музея на МВР, където уникалният експонат е изложен като “украшение” в експозицията на Ростовския убиец.

Сергей Головкин
Сергей Головкин

Но да се върнем в Подолския район. Когато приближават гората, Ряховски отново се обажда:

“Там има малка полянка. А отсреща през пътеката – повалени дънери”.

Тръгват нататък. Ряховски крачи уверено, сякаш “там” има особен указател или надгробен знак, който е невъзможно да бъде подминат. Времето минава, а поляната с повалените дърва все още не се вижда. Спират. Михаил Белотуров, за когото чистотата на следствения експеримент е по-важна от когото и да е от присъстващите, не пришпорва Ряховски. Само внимателно се интересува:

“Сергей, на прав път ли сме? Да не си се объркал?”

Мъжете запалват по цигара. Маниакът все така начумерено гледа встрани, без да пуши. Той въобще няма вредни привички. Тръгват отново. Най-сетне пътечката свършва и се озовават на слънчева поляна. Отдясно са струпани нарязани борови трупи. Групата спира, операторът с камерата се приближава към Ряховски, а следователят се приготвя да му задава въпроси. Но маниакът, оглеждайки се невъзмутимо, заявява:

Научи повече за:   Анатолий Сливко: Заслужилият маниак на Руската федерация

“Това не е мястото. По-нататък…”

Белотуров леко е леко развълнуван:

“Погледни по-внимателно. Дънери, поляна, не ти ли е познато?”

Не, Ряховски не допуска грешки. В това се убеждават след няколко минути, когато, изминавайки още четиристотин метра, излизат на следващата полянка. Тя прилича досущ на предишната. Само с една разлика. Именно тук Ряховски е извършил убийството на Ринат Хабибулин.

Привет от Чечня

На 8 април 1993 г. Сергей Ряховски заговаря 13-годишния Ринат Хабибулин, който учи в училище за деца със специални потребности, и под предлог, че ще му помогне да си напише домашното по математика, завежда момчето в гората. Там Ринат е пребит, удушен, изнасилен след смъртта си и разчленен: Ряховски отрязва главата му, която захвърля на около 40 м от трупа. После запалва огън и изгаря учебниците на жертвата. Той не успява да обясни логично своите действия.

Тялото на Ринат Хабибулин
Тялото на Ринат Хабибулин

Ряховски е отрязал главата и на друга своя жертва: постъпил е така с убития и изнасилен в Измайловския парк през юли 1990 г. 45-годишен Шумаков. Не е преследвал рационална цел – просто му е харесвало да си “играе” с труповете.

По време на следствения експеримент Сергей Ряховски отвежда следствената група и до тялото на Анна Нарсинян, убита на 12 април 1993 г. в навечерието на ареста му. Нейното изчезване до този момент не е свързано с дейността на Ряховски.

Той е написал с червило върху тялото на жертвата: “Привет от Чечня!”. Вероятно е разчитал, че този надпис ще обърка разследването. Но и тук е постъпил необмислено и нелогично. Ако е искал да насочи подозрението към престъпници-чеченци, за които тогава много се говори в Москва, трябвало е да избере за жертва жена от славянски произход, а не тъмнокожа арменка с източни черти.

Привет от Чечня
“Привет от Чечня”

Бележката, оставена върху тялото на Нарсинян, послужва като материал за графологична експертиза, доказваща, че именно Сергей Ряховски е нейният автор.

Сред личните му вещи са открити няколко карти, в които е отбелязвал предстоящите си смъртоносни излети. Даже е водил своеобразен дневник на злодеянията си. Следователите намират у него дебела тетрадка с оригинална рисунка: на нея е изобразен човешки скелет, държащ в ръка рицарски щит, на който са нарисувани квадрати. Оперативните служители дълго си блъскат главата над тяхното значение и изведнъж се досещат: всеки квадрат представлява стилизирано изображение на гроб. Така той е отбелязвал гибелта на поредните си жертви.

Дневникът на Ряховски
Дневникът на Ряховски

Букет от перверзии

Седмица след ареста си Сергей Ряховски пише до офиса на Генерална прокуратура:

“Описвам откровено своите престъпления. Започнаха през 1982 година. У мен се появи непреодолимо желание за близост с жена. В началото не му придавах значение. Извърших десет или повече нападения на жени в горския масив недалеч от микрорайон Голяново (Москва). По-късно разбрах, че с мен става нещо странно, но вече не можех да спра. На 24 ноември 1982 година бях задържан от служителите на милицията и срещу мен бе възбудено углавно дело. Освободиха ме през ноември 1986 година, но и след освобождението за мен нямаше покой…”

В друго писмо до прокуратурата той си признава за 19 убийства и шест нападения.

Сергей Ряховски
Сергей Ряховски

Съдебно-психиатричната експертиза на Сергей Ряховски установява наличие на органично поражение в мозъка му, свързано с патология на бременността (прекаленото тегло на плода). Въпреки този дефект той не е признат за невменяем. Експертизата констатира у него наличие на цял “букет” от тежки сексуални перверзии: геронтофилия, некрофилия, садизъм.

Любопитно е, че Сергей Ряховски демонстрира изключително високо мнение за собствения си интелект. Неведнъж се е изказвал, че са го “хванали случайно”. Това, че засадата край плевнята, в която попада, е била устроена след разбор на присъщите му поведенчески черти, той не иска да разбере и отказва да повярва, че е допуснал грешка. Впрочем сама по себе си вярата в силата на собствения интелект е най-доброто свидетелство за умствена ограниченост.

“Ряховски буквално озверя, когато му съобщиха резултатите от експертизата: вменяем” – спомня си Белотуров. – “Не смееха да се доближат до него. Той се надяваше, че ще го признаят за душевноболен. И навярно ще продължава да живее с тази мисъл до последния си ден”.

Количеството на извратените сексуални престъпници сред общия брой на убийците не е голямо, около 1%. Но именно те впечатляват обществото – влияят патологически на нашите нрави, морал, начин на живот. Страх обхваща душите ни, боим се да пуснем детето си на улицата, в училище учат децата в никакъв случай да не помагат на непознати хора, колкото и да ги умоляват. Страхът ражда ненавист… Всички патологични убийци са свързани с едно и също незабележимо на пръв поглед, скрито дълбоко обстоятелство – и в детството и по-късно в живота те изпитват огромен дефицит на човешка любов. Подигравани са от връстниците си, наказвани са и са малтретирани от родителите си, унижавани са от учителите си.

Нито Сергей Ряховски, нито Андрей Чикатило, нито Сергей Головкин са се родили престъпници. Но окръжаващата ги среда се постарава добре тези отритнати хора да получат огромен отрицателен заряд от ненавист и злоба. Натрупвайки в себе си разрушителни сили, в един момент те престават да усещат чуждата болка и обявяват война на целия свят…

“Пак ще се върна!”

Изброявайки целия списък с членове от Наказателния кодекс, съдията произнася като на скоропоговорка:

“Осъждам подсъдимия Ряховски на най-тежкото наказание” – смърт чрез разстрел.

Сергей Ряховски
Сергей Ряховски

Ряховски изслушва присъдата без да трепне, като само обилните капки пот издават неговото състояние.

Процесът се провежда през 1995 г. при закрити врата, поради изключителното естество на престъпленията. Присъстват само жертвите и близките на убитите. Майката на една от жертвите се изравнява с клетката на подсъдимия и виква:

“Проклет да си, измет такава!”.

Ряховски й хвърля изпепеляващ поглед.

“Пак ще се върна, татарска мутро!”.

Попадайки в затвора, престъпниците неочаквано стават набожни. Дали предчувстват, че ще горят в ада за своите злодеяния? Головкин до последната си минута записва откровения за благочестия и християнснки ценности. Ряховски пък окачва на стената в килията си икони и ревностно посещава богослуженията в затвора.

Сергей Ряховски не успява да сдържи обещанието си към майката на своята жертва. Той умира през 2005 г. от туберкулоза, без да се разкае за жестоките си престъпления. Погребан е в родното му село Салтиковка.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Източници: murders.ru, anachita.narod.ru, stolica-s.su

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

8
Напиши коментар

avatar
8 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
DreamcatcherИгор Иртишов: Петербургският педофил и изкормвач | sexxynewslegionСилвияMarti Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Хана Монтана
Гост
Хана Монтана

Много жалко,че Сергей Ряховски не е могъл да дочака смъртната си присъда…все пак се надявам,че туберколозата е мъчителен начин да умреш.
Много убийци прегръщащи християнството в затвора(чудя се..защо ли не се обръщат към Алах например?!Сигурно той не е толкова всеопрощаващ като Бог..)започват да окачват икони на Исус Христос и като изневиделица получават ”просветлението” материализирано в различните форми на рак и т.н мъчителни заболявания.

hanna montana
Сътрудник

Поправка,като не доглеждам как пиша-туберкулоза!!!

Marti
Гост
Marti

” Во время октябрьских событий 1993 г. преступник, надеявшийся на победу Верховного Совета, написал письмо А. Руцкому, в котором представил себя невинной жертвой “антинародной власти”. Ряховский был приговорён к высшей мере наказания – расстрелу. Уже после вынесения приговора написал прошение о помиловании, при подготовке рассмотрения которого в Комиссии при Президенте РФ состоялась встреча Ряховского с Степашиным С.В., являвшимся на тот момент Министром юстиции РФ. По состоянию на 2007 г. Ряховского С.В. нет в живых ( точную дату смерти выяснить не удалось ).” Горният цитат е от http://murders.ru/ и касае интересни моменти след арестуването му. Цитирам и определението на руските психиатри… виж още »

Marti
Гост
Marti

реинкарнация = прераждане —> не звучи ли по-добре :))

legion
Гост
legion

Още един пед*****. Иначе за затвора – вярно, има и невинни хора, но тези затворници, които влизат за втори път бива да бъдат умъртвявани веднага, да не се развиват такива движенения и простотия. Обратна му работа. Нямам думи. Само публично изгаряне на клада за тия пед******.

trackback

[…] лежи знаменития Сергей Ряховски „Великия Командор“ – огромен и свиреп звяр, извършил […]

Dreamcatcher
Гост
Dreamcatcher

Хана Монтана, предлагам ти да проучиш малко религиите вместо да съдиш за тях от телевизията и Интернет. Тогава може би ще дадеш по-обективно мнение и ще знаеш някои неща.