Бебето П: Нечовешките изтезания и смъртта на Питър Конъли

Синини по лицето на Питър

Малкият Питър Конъли умира на годинка и половина, изтърпявайки месеци на зверски изтезания, нехайство и емоционален тормоз в ръцете на своята майка Трейси Конъли, нейния приятел Стивън Баркър и неговия брат Джейсън Оуен. По времето на смъртта му теглото на Питър е с 50% под нормата за възрастта, а по тялото му са открити над 50 наранявания, сред които счупен гръбначен стълб. Истинското му име и имената на неговите мъчители излизат наяве едва след процеса, тъй като медиите имат съдебна забрана да разкриват самоличностите им. Той е известен само като Бебето П.

Трейси “Клошарката”

Майката на Питър Трейси Конъли (с бащина фамилия Кокс) е родена в Лестър през 1981 г. Детството й е сложно и нестабилно. Майка й Мери е наркоманка и пияница, а връзката й с Гари Кокс, когото Трейси смята за свой баща, бурна и изпълнена с насилие. Домът им е невъобразимо мръсен, а Трейси и нейният доведен брат – мърляви и занемарени. Мери и Гари Кокс се разделят през 1984 г. и Трейси се премества с майка си в Лондон. Доведеният й брат остава с баща си в Лестър.

Трейси Конъли
Трейси Конъли

Когато навършва 12 години, Трейси разбира, че Гари не е неин баща, а тя всъщност е продукт на пиянското сношение на майка й с омъжен приятел на семейството.

Гари Кокс умира през 1988 г. и братът на Трейси се премества при нея и майка й в Лондон. Той трудно свиква с новата обстановка и проявява насилие към децата в училище и към сестра си у дома. Ако Мери се е надявала, че преместването в Лондон ще подобри живота на семейството, децата й едва ли са смятали така. Съученичка от детството на Трейси си я спомня така:

“Никой не искаше да играе с нея в училище. Тя беше пълна, мръсна и влизаше в час, обута с разпадащи се обувки и странни развлачени панталони. Децата я наричаха Трейси “Клошарката”, заради размъкнатия й вид. Често ядеше бой от другите деца и неведнъж се появяваше в училище с цепната устна”.

Трейси бързо се научава да се прави на твърд непукист. Стига до заключението, че е най-добре да мълчи и да търпи, особено след като веднъж се оплаква на майка си, че е физически малтретирана от техен близък роднина, само за да бъде обявена за лъжкиня.

Самотна, без баща и без никакво самочувствие, Трейси се задоволява с всяка трохичка привързаност, до която може да се докопа. Запознава се със секса на доста крехка възраст, вероятно търсейки по този начин вниманието, което така й липсва вкъщи.

В периода от 1991 г. до юни 1992 г. Трейси е вписана в регистъра на детските служби заради липсата на грижи от страна на майка й, като служителите имат подозрения и за физически тормоз. Социалните служби се намесват и тя е изпратена в пансион за деца със специални образователни нужди и поведенчески и социални проблеми, където изкарва успешно изпитите си за средно образование. Вероятно точно този неин ранен сблъсък със системата помага на Трейси да манипулира с лекота социалните работници години по-късно, когато те проявяват интерес към сигурността на собствените й деца.

Трейси завършва училище на 16-годишна възраст и скоро след това се запознава с бащата на Питър – 33-годишен железопътен работник, чието име остава в тайна от медиите. След година двамата се преместват в общинска къща в Тотнъм, където Трейси рожда в бърза последователност трите си дъщери, преди на бял свят да се появи бебето Питър. Сключват брак шест години по-късно, през септември 2003 г. Преди да се запознае с нея бащата на Питър никога не се е сблъсквал със социалните служби.

Питър е едва на три месеца, когато съпругът на Трейси я напуска, заради скандали за домакинстването й – или липсата на такова – и подозрения, че флиртува с други мъже в интернет. По същото време тя е диагностицирана с депресия.

Само след три месеца Трейси започва връзка с 33-годишния общ работник Стивън Баркър, с когото се запознава в дома на своя приятелка, където той прави ремонт.

Стивън Баркър

Стивън Баркър е роден през юни 1976 г. като второто от пет деца и израства в Лондон. Посещава специално училище за трудновъзприемащи деца в Тотнъм, а коефициентът му на интелигентност е едва 60 точки. Макар по време на съдебния процес да твърди, че не може да чете и пише, обвинението успява да опровергае това, излагайки като доказателство СМС-ите, които е изпращал от телефона си.

Стивън Баркър
Стивън Баркър

Висок 1,90 м и тежащ 114 кг, Баркър е страстен колекционер на ножове и оръжия за бойни изкуства, притежава арбалет и завидна колекция от свастики и друга нацистка меморабилия. Често се разхожда около дома си в бойно облекло. Като дете е обичал да наранява животни и е изтезавал морски свинчета и жаби – одирайки последните, преди да им счупи краката. Той донася в дома на Трейси две змии, които храни с пилета, мишки и зайци.

Стивън и неговият брат Джейсън Оуен са се сблъсквали със закона и преди. Двамата са обвинени във физически тормоз над своята баба, която се опитват да принудят да промени завещанието си в тяхна полза. Те затварят 82-годишната старица в гардероба и я пребиват, когато отказва да изпълни исканията им. Процесът срещу тях обаче не се състои, защото баба им умира от пневмония преди делото да отиде в съда.

Стивън се нанася у Трейси през февруари 2007 г. в техния първи дом на улица “Хермитаж Роуд” в Тотнъм. Жилището им е описано от социалните работници като тясно, неподдържано и смърдящо на урина.

Скоро се преместват в друго общинско жилище близо до улица “Пенсхърст Роуд”, което делят със семейния ротвайлер Кайзер, една немска овчарка и един стафордширски бултериер. Това е домът, в който Питър ще загине от жестока, самотна и агонизираща смърт.

Социалните работници, които посещават къщата над 60 пъти преди смъртта на Питър, твърдят, че не са имали представа за присъствието на Баркър там и за неговата огромна роля в живота на четирите деца на Трейси, които е къпел, хранел и наглеждал, докато тя се е ровела в интернет или е спяла по цял ден.

Някъде през юни 2007 г. братът на Стивън Джейсън Бъркър (който по-късно променя фамилията си на Оуен, в опит да запази анонимността си), се премества в дома на Трейси Конъли заедно с 15-годишната си приятелка Анджела Годфри и четирите си деца. Оуен винаги е упражнявал доминиращо влияние над своя брат и насилието върху Питър се засилва след неговото идване. След смъртта на момченцето Оуен (който се е хвалил пред познати: “Аз и едно приятелче измъчвахме някой… ама май отидохме твърде далеч”), се опитва да избяга от страната, за да избегне правосъдието.

Джейсън Оуен (Баркър)
Джейсън Оуен (Баркър)

Животът на Питър

Питър е роден в Университетската болница на Северен Мидълсекс на 1 март 2006 г. Първите му посещения в лекарския кабинет не се отличават с нищо необикновено. Той се развива се като съвсем нормално бебе и получава първите си ваксинации.

Питър Конъли
Питър Конъли

На 22 март здравният работник Ивон Дъглас прави първото си домашно посещение. Отбелязва в доклада си, че Питър се развива добре и се храни с майчина кърма, но е развил млечница (гъбична инфекция на устната кухина). Заради историята на семейството случаят му е поставен в синя папка, което означава, че са налице причини за безпокойство.

На 4 май Трейси отново завежда Питър в клиниката, за да бъде прегледан от здравен работник (в Обединеното кралство това са регистрирани медицински сестри, чиято роля е да се грижат за умственото, физическо и социално добруване на обществото, чрез даването на съвети и подкрепа на семейства от всички възрастови групи).

През лятото на 2006 г. родителите на Питър се разделят и баща му напуска семейната къща на 17 юли, отблъснат от невярната си съпруга. Тук започва връзката на Питър със Стивън Баркър. Само след три месеца Баркър се премества при Трейси и децата й.

Питър Конъли
Питър Конъли

На 18 септември Трейси завежда Питър при личния му лекар с кашлица и обрив по дупето. По време на консултацията се оплаква, че синът й лесно се насинява и се притеснява да не бъде обвинена за това.

На 13 октомври Трейси се връща при личния лекар, заявявайки че Питър е паднал по стълбите. При прегледа докторът открива ожулвания отдясно на гърдите му и по лявата част на черепа му и съветва майката да сложи перила на стълбището си. Тук е важно да отбележим, че Питър тогава е само на седем месеца и все още не може да ходи.

На 11 декември Трейси се обажда по телефона на лекаря и казва, че синът й има подутина на главата и не знае какво да прави. Докторът й дава направление за болницата, където Питър да бъде прегледан на скенер и да му се направят тестове за съсирване на кръвта.

В болницата, освен подутината на челото, лекарите откриват натъртвания по дупето, лицето и гърдите на Питър. Трейси не може да обясни подутината, но предполага, че детето се е катерило, падало и се е удряло само, и отново набляга на твърдението си, че кожата му е много чувствителна и лесно му излизат синини. Освен това подмята, че е напълно възможно да е паднал от дивана и да е бил одраскан от кучето. По-късно, вече пред полицията, Трейси отново не може да даде адекватно обяснение за раните на сина си, но предлага известен брой хипотетични ситуации и намеква, че травмите може да са се случили, докато детето е било поверено на грижите на майка й. Изследванията показват, че Питър не страда от никакво заболяване, което би направило кожата му толкова чувствителна към наранявания.

На 12 декември се провежда стратегическа среща на социалните работници и полицията, на която е решено, че детето не може да се върне в семейния си дом, докато не приключи полицейското разследване. Тогава бащата на Питър предлага да си вземе отпуска, за да може да гледа сина си, но Трейси заявява пред властите, че той е удрял децата си преди и не бива да му се има доверие. От записките, направени по време на срещата, става ясно, че родителите на Питър са разделени и че “майката си има приятел, г-н Х, който не остава насаме с децата”. Нито полицията, нито социалните работници си правят труда да разследват този “г-н Х” или да го призоват като свидетел.

Научи повече за:   Треска за злато: Рая и Сакина, египетските сестри-убийци

На 13 декември социален работник и полицейски служител разговарят с две от сестрите на Питър след училище. Не забелязват признаци децата да са жертва на домашно насилие.

На 14 декември консултант-педиатърът от болницата “Уитингтън” Хедър Макинън заявява, че комбинацията от натъртвания по тялото на Питър “предполага умишлено нараняване”. Добавя в доклада си следната препоръка: “Да не се връща вкъщи. Да се постави под полицейска протекция, ако е необходимо”.

На 15 декември Питър е изписан от болницата и е поверен на грижите Анджела Годфри – представена като близка приятелка на Трейси. Силвия Хенри, тим мениджър в офиса на социалните служби в Тотнъм, е намерила подходящи приемни родители за Питър и с “голяма неохота” позволява той да бъде даден на г-ца Годфри, но е принудена от Детския указ от 1989 г., според който в такива случаи предимство винаги имат близките и познатите на родителите на детето. По-късно тя казва:

“Моето впечатление от Анджела бе, че тя вярва, че местните власти преувеличават и че твърденията на майката, че Питър се е наранил при игра са напълно достоверни”.

Силвия Хенри също така разказва, че г-ца Годфри е поискала “голяма сума пари, около 320 лири на седмица, за да се грижи за детето и непрекъснато настояваше то да се върне колкото се може по-скоро на родителите му”.

На 18 декември социалната служителка Агнес Уайт посещава дома на Трейси и написва в доклада си, че къщата е мръсна, неподдържана, мирише на урина и вътре живеят три големи кучета.

На 19 декември Трейси и нейната майка са арестувани по подозрение в жестоко отношение към дете. По време на полицейските разпити и двете не предлагат никакви специфични обяснения за нараняванията, а повтарят старите си истории. И двете казват, че в къщата живеят само Трейси и четирите й деца, а бабата ги посещава само от време на време. На никоя от тях не е зададен директно въпросът, дали до дома имат достъп други възрастни хора. Майката на Питър заявява в записания разговор:

“Никога не съм го удряла през живота си и не смятам да го правя. Каквото и да говорите, аз съм много добра майка.  Може да не съм най-добрата на света, но съм добра майка”.

Двете жени са пуснати под гаранция, с условието да се върнат отново на 11 януари 2007 г.

На 22 декември е проведено съвещание, на което присъстват социален работник, представител на местните власти и полицията. На срещата е отбелязано, че нараняванията на Питър не са инцидентни и нито един от възрастните му близки не е могъл да даде адекватно обяснение за това как са се случили или кой е бил с детето по това време. Питър, както и най-малката му сестра, са вписани в регистъра за детска защита на основание физически тормоз и липса на грижи. Никой от присъстващите на събранието не подкрепя идеята за вписване в регистъра и на другите му две сестри.

Докато Питър е при Анджела Годфри по тестисите на Питър се появяват натъртвания, но тя заявява, че те са били причинени от болничния персонал по време на рентгеновите снимки. Трейси често посещава сина си, като го вижда три пъти само в Коледния ден. Социалните и здравни работници също посещават момчето и според тях през този период връзката между бебето и неговата майка се е подобрила значително.

На 24 януари се състои стратегическа среща, на която се стига до съгласието, че макар нараняванията на Питър да не са инцидентни, няма как да се разбере кой е извършителят. Полицията одобрява връщането му у дома, но при условие, че майката уреди преместването на трите кучета.

На 26 януари Питър се връща вкъщи, въпреки че кучетата са все още там и проблемите със сигурността му не са разрешени. Силвия Хенри твърди, че се е опитала да отложи завръщането му, но тъй като срещу майката не са били повдигнати обвинения за жестокост към детето, е нямала друг избор освен да го върне у дома.

На 2 февруари Питър получава третите си ваксинации. На същата дата за негов социален работник е назначена Мария Уорд.

Мария Уорд
Мария Уорд

На 19 февруари семейство Конъли се премества в новия си дом с четири спални. Все още никой не подозира, че Стивън Баркър живее с тях.

На 22 февруари Мария Уорд прави първото си домашно посещение и отбелязва в доклада си, че между Питър и майка му се наблюдават добри отношения. При следващите й посещения на 5 и 8 март малкият дори й се усмихнал.

Важно е да отбележим, че по някое време през март 2007 г. Трейси Конъли е интервюирана от социален работник и разговорът им е записан на видео. На записа тя разказва въодушевено за своя “приятел” и как ще му готви вечеря за Свети Валентин. Въпреки това социалните служби отричат да са знаели за присъствието на Стивън Баркър и заявяват, че Питър е щял да бъде отнет от майката, ако е било така. Полицията никога не получава подобен запис, нито пък такъв е предложен като доказателство в последвалия процес. Полицаите твърдят, че ако в ръцете им е бил попаднал такъв запис, са щели на всяка цена да се опитат да издирят въпросния г-н Х, дори само за да го елиминират като възможен заподозрян в разследването.

На 2 март социалният и здравният работник посещават дома на семейство Конъли и забелязват, че Питър си удря главата в пода. Той е насочен към Центъра за детско развитие.

На 5 март медицинската сестра от училището на сестрите на Питър се обажда на Мария Уорд и й казва, че е видяла как Трейси крещи и удря шамар на едно от момичетата. Службите разговарят с детето насаме и то потвърждава случилото се. Тогава тя също е добавена в регистъра за протекция.

На 13 март Мария Уорд разговаря с бащата на Питър. Това е първата му среща със социалните служби от декември насам. Той заявява, че иска да се вижда по-често с децата си и ще търси юридическа помощ. Освен това споменава, че Трейси си има приятел, когото е виждал в дома й. Тя ожесточено отрича и обяснява, че това е бил просто някакъв работник, който й е помагал вкъщи. Бащата на Питър споделя убеждението си, че Трейси не би удряла децата си.

На 15 март Трейси започва да посещава курсове по програмата “Добри родители”. От социалните служби й съобщават, че ще увеличат неочакваните си посещения в дома й.

На 22 март социалният работник забелязва червена следа по лицето на Питър, която неговата майка обяснява с падането му върху маса.

На 23 март Питър се явява на годишния си преглед в здравната клиника. Здравният работник Полет Томас написва в доклада си, че “няма място за тревоги”. По време на визитата Трейси гневно споделя раздразнението си от честите посещения на социалните служители, които й пречат да се радва спокойно на децата си.

На 7 април Питър е забелязан от съседите да седи в градината и да яде пръст, а на челото му има огромна синина. Той е тих и отдръпнат в себе си.

Синини по лицето на Питър
Синини по лицето на Питър

На 9 април личният лекар установява синини по лицето на Питър. Той е приет в болницата, където медицинската сестра забелязва огромна мека подутина от лявата страна на главата му. Обяснението на Трейси е, че преди четири дни дете на неговата възраст е бутнало сина й и той се е ударил в мраморния ръб на камината. Казва, че е изглеждал омърлушен през следващите два дни, а тази сутрин се е събудил с болки във врата и си е държал главата на лявата страна. Питър има малка, кръгла синина на дясната буза, голяма подутина и охлузване от лявата страна на главата, ожулвания около очите, драскотини по лицето и ушите, обрив по задната страна на ръцете и очевидно въшки в косата. По тялото му също са установени натъртвания и драскотини. Изследванията за менингит се оказват негативни, макар че майка му се опитва да пробута тази болест като извинение за нараняванията и дори е чута да се хвали, че синът й има менингит. Компютърната томография също не показва никакви отклонения.

При приемането на Питър в болницата майка му споменава, че с нея е дошъл един приятел, който бил станал свидетел на падането на детето и се страхувал, че то ще й бъде отнето, тъй като е вписано в регистъра за защита. Сега властите смятат, че този приятел е бил Стивън Баркър.

Медицинска сестра от болницата казва на социалния работник, че не смята нараняването за нещастен случай, тъй като все пак е било причинено от друго дете. Но полицията не е информирана за случая.

На 11 април Питър е изписан и се връща у дома. Според амбулаторния му лист, той е претърпял “тривиално нараняване на главата по време на детска игра, няколко дни преди приемането му в болницата”. На 24 април социалният работник забелязва, че той не се държи добре на краката си.

На 9 май здравният работник прави планираното си посещение в дома на семейство Конъли и отбелязва в доклада си, че Питър е живо и активно дете, чисто и спретнато облечено. На следващия ден Трейси не се явява на курса “Добри родители”. Пропуска и следващите няколко занимания. През същия месец социалните работници идват още няколко пъти, като в един от случаите вратата им отваря самият Баркър, но не забелязват нищо нередно в поведението на малкото момче или в здравословното му състояние. В края на месеца Трейси пропуска назначения преглед при здравния работник на Питър в детската клиника.

На 1 юни социалният работник прави неочаквано посещение и заварва Питър да лежи завит с одеяло на дивана, с червено лице, одраскана брадичка и червена линия под окото. Трейси обяснява, че малкият се е сбил със свое другарче. Социалната служителка настоява майката да заведе детето на лекар.

Лекарят, който знае, че Питър е в регистъра за защита, открива по тялото му 12 области с натъртвания и одрасквания, и отпечатък от грубо стискане с ръка в долната част на левия му крак. Трейси обяснява отпечатъка, разказвайки как Питър е щял да падне от дивана и се е наложило да го сграбчи за крака в последния момент.

Научи повече за:   Мащеха изтезава и убива доведената си дъщеря инвалид

Социалната служителка информира полицията, но те решават да не предприемат съвместно разследване, а да оставят нещата в нейни ръце и тя да им се обади, ако прецени, че намесата им е наистина необходима. Питър е изписан и отново се озовава в дома си.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Пълният списък с нараняванията на Питър включва 12 синини и натъртвания, одрасквания и белези по дясната част на долната челюст, лявото ухо, под лявото око, на лявата ноздра и в левия ъгъл на устата, дясната част на гърдите, долната част на гърба, под пъпа, връхчето на левия му среден пръст и долната част на левия му крак.

Полицията е убедена, че нараняванията на Питър не са инцидентни и свиква спешно съвещание със социалните служби, на което е решено, че той не може да остане при майка си.

На 5 юни Трейси е арестувана за втори път и откарана за разпит в полицейското управление. Тя предлага най-различни версии за нараняванията на сина си. Казва:

“Никога не съм го удряла и затова още повече се разстройвам, когато непрекъснато ме обвинявате в нещо, което не съм направила”.

Детективът, провеждащ разпита, казва: “Само за една седмица по детето Ви са се появили най-различни синини и рани. Той трябва да е или детето с най-лош късмет на света, или тук става нещо друго”.

Майката отговаря: “Нищо друго не става, кълна се!”. И добавя: “Светът ми ще се разпадне без него. Толкова дълго чаках да родя момче и съм щастлива, че го имам”.

В същия ден Анджела Годфри дава писмено съгласие на социалните служби, че не бива в никакъв случай да оставя Питър насаме с майка му. Освен нея, няколко дни в седмицата за него и сестрите му ще се грижи и регистрираната бавачка Ан Уокър. Това споразумение ще бъде преразгледано след две седмици. Полицията е на мнение, че момченцето изобщо не бива да бъде връщано на майка му, докато тече разследването. Социалните служби обаче връщат Питър в дома му успокоени, че семейната приятелка Анджела Годфри ще бъде там.

На следващия ден Питър е посетен от здравен работник, който забелязва, че детето е изгубило доста тегло от месец март досега и има струпеи по главата. Трейси заявява, че те са се появили от някаква алергична реакция.

На 12 юни бавачката споделя със социалния работник, че е разтревожена от раната на главата на Питър, която сълзи и кърви, и от това, че детето често не е къпано, мирише на повръщано и изглежда постоянно гладно. В следващите дни тя постоянно подава сигнали за лошото състояние на Питър. По-късно Ан Уокър казва за пресата:

“Той умираше. Казах им за състоянието му. Но нищо не беше направено. Ако някой беше предприел нещо, сега нямаше да оплакваме загубата на един детски живот. Всички предупредителни знаци бяха налице. Непрекъснато се обаждах за синините, белезите, обривите и съсирената кръв в ухото му. Той винаги миришеше на повръщано, дрехите му бяха мръсни. Пръстите му бяха черни, а ноктите му счупени. Веднъж сам си махна един нокът, който едвам се държеше. Имаше огромен струпей на главата, от който сълзеше кръв. Беше в ужасно състояние”.

На 29 юни Ан Уокър се обажда на социалния работник с новината, че майката на Питър е дошла и е взела детето си неправомерно. Служителката се опитва да се свърже три пъти с Трейси, но без успех.

В същия ден братът на Баркър Джейсън Оуен, неговата 15-годишна приятелка и децата му се нанасят в дома на Трейси Конъли. Очевидно е било напълно възможно шестима допълнителни души да се скрият в къща с три спални, в която вече живее петчленно семейство, защото социалните служби заявяват по-късно, че не са имали никаква представа за тяхното присъствие, въпреки многобройните посещения на най-различни професионалисти в последните седмици от краткия живот на Питър.

Социалният работник успява да се свърже с Трейси чак на 2 юли. Тя обяснява, че е заминала в Крикълуд, за да се погрижи за болния си чичо и ще се върне на 4 или 9 юли, в зависимост от здравето му. Впоследствие това се оказва пълна лъжа, измислена вероятно за да прикрие нови видими наранявания по детето.

На 18 юли Трейси завежда Питър в детската клиника с инфекция на ухото и скалпа. Теглото му е доста под нормата, макар апетитът му да е отличен. Има въшки и кръв около лявото ухо, където се е чесал. Детето е с болнав вид, а нокътят на средния му пръст е възпален.

На 23 юли бавачката Ан Уокър се обажда в социалните служби и казва, че не може повече да се грижи за Питър и сестрите му, заради неговата инфекция и въшките им. Социалната служителка се свързва с Трейси и изразява загрижеността си за бавното заздравяване на раната на сина й.

На 25 юли се състои планирана среща на социалните служби, на която е взето решението, че засега случаят на Питър не изисква спешни мерки, но ще се преразгледа, ако се появят нови сигнали.

На 30 юли социалният работник прави планирано посещение в дома на семейство Конъли. Служителката разговаря с децата и с майката поотделно. Питър е сложен в детско камионче и се усмихва, но изглежда твърде уморен. Ухото му е подуто и зачервено. Главата му е намазана с бял крем и Трейси казва, че инфекцията му се подобрява. Цялото му лице е омазано с шоколад и социалната служителка помолва да го измият. Анджела Годфри го извежда от стаята и не се появява повече, докато служителката не си тръгва. Впоследствие става ясно, че шоколадът е бил използван за замаскиране на раните по лицето на детето.

На 31 юли полицията организира среща с прокуратурата, която отказва да предприеме действия срещу майката и бабата на Питър, поради липса на доказателства.

На 1 август Трейси завежда Питър в Центъра за детско развитие, където е прегледан от педиатърката д-р Саба ал Зайят. Направлението му ясно посочва, че той е вписан в регистъра за защита, но не споменава нищо за текущото разследване на нараняванията му. Детето е зле, с температура, течащ нос и видими синини. Теглото му е стряскащо ниско.

Д-р Ал Зайят заключава, че състоянието на Питър се дължи на вероятна вирусна инфекция. В картона му пише, че има история на повтарящи се натъртвания и инфекции, анормално поведение (агресия, блъскане на главата в пода, хиперактивност) и че вероятно страда от някакво метаболично разстройство. Докторката съветва Трейси да заведе сина си при личния му лекар, ако състоянието му не се подобри. Тя не извършва пълен преглед, защото според нейните думи детето е било “хленчещо и кисело”.

Според съдебномедицинската експертиза на Питър в онзи момент той е имал многобройни фрактури на ребрата и вероятно счупен гръбнак. Момченцето сигурно е било парализирано от счупения гръбнак и неспособно да изпразни пикочния си мехур. Въпреки това д-р Саба ал Зайят заявява по-късно: “Той не изглеждаше с нищо по-различен от всяко друго дете с настинка”. Настоява, че той е движел краката си, седял е без чужда помощ и във вида му не е имало нищо подозрително.

На 2 август полицията и социалните служби съобщават на Трейси Конъли, че няма да бъде подвеждана под отговорност. Тя се разплаква от облекчение и казва, че сега ще се прибере вкъщи, ще целуне момчето си и ще му опече сладкиш.

На 3 август в 11:35 ч. сутринта лондонската спешна помощ получава обаждане от Трейси Конъли, която казва, че 17-месечният й син, който е на антибиотици, е спрял да се движи. Обяснява на медицинския екип, който пристига в 11:43 ч., че за последно е проверила детето в 01:00 ч. през нощта и че той не е бил добре напоследък и е страдал от гъбична инфекция. Тя се качва в линейката при Питър и двамата пристигат в болницата в 12:19 ч., където смъртта на детето е официално установена. Трейси Конъли е арестувана в 13:45 ч.

Медиците от спешна помощ установяват, че Питър е бил мъртъв от известно време преди Трейси да им се обади и разказват, че майката на детето е изглеждала по-разтревожена от състоянието на косата си и от намирането на цигарите си, отколкото от факта, че синът й е мъртъв. Също така са забелязали отвратителното състояние на дома, из който са били разпилени разчленени животни (вероятно храната за змиите и кучетата на Стивън Баркър), а по стените са били размазани изпражнения.

Окървавените дрешки на Питър
Окървавените дрешки на Питър

Преди линейката да пристигне Баркър, Оуен и неговата 15-годишна приятелка Анджела вече са се отървали от окървавените чаршафи на Питър и други доказателства и са си плюли на петите. Тримата са открити от полицията в един къмпинг, като у тях са намерени оръжия. Всичките дрешки на Питър, които полицията изземва от къщата, са окървавени.

Основен свидетел

Съдът забранява на медиите да споменават имената на задържаните мъчители и на тяхната жертва, за да им осигури честен процес, но истинската им самоличност бързо се разпространява в интернет. Само дни след първоначално обявената им присъда Фейсбук се принуждава да затваря страници и групи, разкриващи тяхната самоличност и обещаващи жестока саморазправа.

В главен свидетел на обвинението се превръща 15-годишната приятелка на Джейсън Оуен Анджела Годфри, чието име тогава се държи в тайна. През очите на момичето, което всъщност открива тялото на Питър, съдебните заседатели се сблъскват с жестоката бруталност, на която е било подложено малкото момченце в ръцете на втория му баща.

Избягалата от къщи Анджела е живеела заедно с любовника си Оуен в мърлявия и пълен с въшки общински дом на семейство Конъли, с размазани по стените изпражнения и неописуема воня на урина, която те стиска за гърлото.

Все още измъчвана от чувство за вина, задето е била твърде изплашена, за да реагира навреме, тийнейджърката разказва пред съда как Стивън Баркър е рязал връхчетата на пръстите на Питър с макетен нож и е изтръгвал ноктите му с клещи.

Най-чудовищната сцена, на която момичето е станало свидетел, е тази, в която Баркър осакатява малкия Питър, оставяйки го парализиран от кръста надолу. Извергът е седял на дивана във всекидневната и е гледал телевизия, а момченцето е лежало в скута му, напряко на коленете му.

Научи повече за:   Бащата на Цецо Цанов: Съдбата направи лош избор на жертва!

Свидетелката разказва:

“Той седеше самодоволно ухилен на дивана, пушеше канабис и подмяташе Питър като парцалена кукла. Изведнъж се чу силен пукот, който прокънтя из цялата къща. Той беше счупил гръбнака на малкото бебе. Питър нададе сърцераздирателен писък. Беше толкова силен, че аз излязох в градината и запуших ушите си с ръце, за да не го чувам”.

Невероятно е, че подобна ужасяваща травма остава незабелязана от социалните работници и д-р Саба ал Зайят. Тя пропуска да забележи и счупените ребра и двата липсващи нокътя на детето.

След това Анджела разкрива пред съда истината за мрачната съдба на Питър в нощта на 3 август 2007 г. Неговият непрекъснат плач е безпокоял цялото семейство.

“Той не спираше да вие в креватчето си. Просто не можеше да спре. Лежеше в собствената си урина и изпражнения от няколко дни. Тогава Стивън слезе долу и каза: “Аз ще се погрижа”. Влезе в стаята, затръшна вратата и внезапно плачът спря”.

Баркър е ударил беззащитното детенце в лицето толкова силно, че то е погълнало едно от долните си зъбчета. Свидетелката добавя:

“Открих бебето в креватчето му около 09:00 ч. Цветът му беше странен, бледосин и беше вкочанен. Казах на майка му, че той не диша, но тя изчака до 11:30 ч. преди да се обади на Бърза помощ. Междувременно Баркър излезе, взимайки със себе си спарените, окървавени и смрадливи чаршафи, непрани от месеци, и ги изхвърли в гробището, за да скрие доказателствата”.

Непълнолетното момиче е събирало кураж в продължение на осем месеца, преди да се осмели да разкаже тази потресаваща история, защото се е страхувала, че и тя ще стане мишена.

“Баркър разтърсваше силно Питър, удряше го като боксова круша, хващаше го за краката и го въртеше с всичка сила наоколо, седнал на компютърния стол, и накрая го пускаше и той падаше по глава на земята. След това го вдигаше и го правеше отново. Затискаше с палец гръкляна му толкова силно, че детето посиняваше и спираше да диша. Засмиваше се, отпускаше хватката си и сетне натискаше дори още по-силно, за да види колко ще може да понесе детето. Притискаше и извиваше ноктите на бебето, карайки го да пищи от болка. Отряза връхчетата на пръстите му с макетен нож, сякаш режеше циреи. Каза, че така ще има по-добър захват, за да изтръгне ноктите му. Това ме накара да потреперя”.

“След това караше малкия Питър да коленичи пред него и да протегне ръчичките си с кървящите пръсти за още наказания”.

“Всичко това не го задоволяваше и той вдигаше бебето над главата си и го пускаше на пода”.

Главата и тялото на момченцето са били покрити с белези и рани, защото Баркър го е хапел, за да покаже на стафордширския си бултериер и ротвайлер как да правят същото.

Нараняванията на бебето представени пред съда
Нараняванията на бебето, представени пред съда

Анджела разказва:

“Баркър слагаше Питър да легне по гръб в средата на стаята и го хапеше и ръмжеше пред кучетата. Хапеше го по главата, ръцете, тялото и краката. След това караше кучетата да го имитират”.

“Риташе бебето по гениталиите с обувка и го увиваше стегнато в одеяла, оставяйки го с часове в креватчето му без вода”.

Всяка вечер преди лягане, вместо приказка, Питър е вдиган от пода като парцалена кукла и хвърлян грубо в леглото му.

“През нощта го чувах да плаче и да удря главата си в дървената решетка на креватчето си. Продължаваше с часове”.

Само няколко дни преди смъртта на Питър, след счупването на гръбнака му, Анджела излиза на разходка с него и Стивън Баркър. Детето не може да стои изправено и пада непрекъснато.

Тя казва на Стивън, че сигурно гърбът му е счупен и след това повече не го вижда да ходи без чужда помощ. В последния ден от живота си, 2 август, Питър е оставен сам в стаята си през целия ден.

В 23:00 ч. Баркър я извиква да гледа как извива пръстите на бебето със страшна сила. Момченцето дори няма сили да изпищи.

Питър няма сили и да седи, непрекъснато пада, изглежда наистина много зле и се поти. Баркър го удря по главата, но той сякаш не усеща нищо. Джейсън Оуен отбелязва, че детето изглежда така, сякаш ще умре всеки момент, но Стивън отговаря, че нищо му няма.

Свиделката разказва, че високият културист Стивън Баркър е управлявал мръсната къща с желязна ръка. Прекарвал е цял ден в пушене на трева и гледане на телевизия, заобиколен от бирени кутии и опаковки от храна.

Животни

Съседите на зловещото семейство често се оплакват, че телевизорът им работи по цял ден, а децата тичат наоколо като диви животни. Запуснатата майка на Питър взима хиляди лири в социални помощи и спи по цял ден.

Вместо да се грижи за четирите си деца, тя използва помощите, за да играе на онлайн покер. Трейси пренебрегва постоянния плач на Питър и с часове виси в разни интернет чатове. Без никакво чувство за срам дори обича да се хвали онлайн, че страшно й харесва да бъде майка.

В действителност пищящият Питър прекарва по 23 часа на ден, захвърлен в детското си креватче, заключен в малка тъмна стая със спуснати завеси. Понякога никой не го проверява изобщо и той просто си седи там сам без играчки.

Стивън Баркър не позволява на никой да влиза в безрадостната стая, дори за да сменя мръсните му пелени. Трейси иска позволение, за да го храни.

Анджела разказва:

“Тя се страхуваше от него. Всички се страхувахме. Ден след ден слушах писъците, които идваха от креватчето на Питър. Но не смеех да направя нищо. Пелените му не бяха сменяни от толкова дълго, че кожата му беше почнала да гние. Дупето му беше като отворена рана, на мехури и покрито с язви”.

Момичето разказва как майката е лъгала приятелите си и социалните служби, прикривайки варварското насилие на приятеля си.

“Обясняваше гнойните, инфектирани рани по лицето на бебето с цяла поредица от глупости, които просто бяха приемани на доверие от професионалистите. Тя беше чудовищна майка, пълен боклук. Казваше им, че той е несръчен и пада сам непрекъснато, и си удря главата. Всичко това бяха лъжи”.

“Не можех да повярвам, че социалните работници продължаваха да се връзват на нейните истории”

Лицето на Питър, намазано с шоколад
Лицето на Питър, намазано с шоколад

Четири дни преди Питър да умре, когато лицето му е покрито със синини и рани, социалната работничка Мария Уорд прави последната си визита в дома им. Анджела разказва:

“Той беше в такова състояние, че дори майка му се беше разтревожила. Дори каза, че социалната работничка трябва да е идиот, за да не забележи, че нещо не е наред. Затова разтопи един шоколад и намаза лицето му с него, за да прикрие раните”.

“После го сложи в детското му камионче, защото и без това не можеше да седи на столчето си и пъхна в ръката му шоколадова бисквита. Сетне намаза главата му с лекарство, за да прикрие кървящите рани”.

“Социалната работничка не забеляза нищо. Трейси не можеше да повярва на късмета си, когато тя просто му хвърли един бърз поглед и му каза: “Здравей, малко приятелче!”. Това беше. След това беше отведен в кухнята. Вратата се затвори след него. И това беше последният път, когато някой външен човек го видя жив”.

Най-тъжното нещо е, че Питър се усмихва на жената. Той седи в камиончето си със счупен гръбнак, осем счупени ребра, изтръгнати нокти и пелени пълни с изпражнения, и все пак е в състояние да се усмихне.

Присъди

На 11 ноември 2008 г. Стивън Баркър и неговият брат Оуен са признати за виновни в “причиняване или допускане на смъртта на дете или уязвим човек”. Трейси Конъли вече се е признала доброволно за виновна в това обвинение. По време на процеса обвиненията в убийство към нея и Оуен са свалени, поради недостатъчно доказателства. Стивън Баркър пък е признат за невинен по обвинението в убийство от съдебните заседатели.

Трейси Конъли и Стивън Баркър са изправени повторно пред съда през април 2009 г. Този път са обвинени в изнасилването на двегодишно момиченце, което също е вписано в регистъра за защита (вероятно става въпрос за най-малката дъщеря на Трейси Конъли, но поради наложената на медиите съдебна забрана за разкриване на името на жертвата, това все още е непотвърдена информация). Самоличностите им са скрити от медиите, за да им бъде осигурен честен процес. Баркър е признат за виновен в изнасилването, а Конъли за невинна по обвиненията в жестокост към дете. Техните защитници оспорват справедливостта на процеса с основанието, че блогъри са публикували информация в интернет, разкриваща истинските им имена и следователно е възможно съдебните заседатели да са били предубедени.

Присъдите по двата процеса са обявени на 22 май 2009 г. Трейси Конъли получава неопределена присъда, което означава, че ще лежи в затвора минимум пет години, докато се установи, че вече не представлява риск за обществото и особено за малките деца. Стивън Баркър е осъден на доживотен затвор, с минимум от 10 години, за изнасилването на все още неизвестната жертва и 12 години за ролята му в смъртта на Питър. Джейсън Оуен също получава неопределена присъда, с минимум от три години.

Социалният работник Мария Уорд и нейната колежка Джили Кристоу, които се признават за виновни в неизпълнение на служебните си задължения, са временно отстранени от работа, но е напълно възможно да се върнат на постовете си през идващата есен.


*Статията е написана по идея на Дани Динчева

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

121
Напиши коментар

avatar
120 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
103 Автори на коментари
manasЧовекЛилия КостоваТаня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Марина
Гост
Марина

Ще повърна ! ;(

sdsdsd
Гост
sdsdsd

nemoga da povqrvam che ima takiva hora,tezi macheniq im dostavqt udovolstvie..neznam vie kak si obqsnqvate vsi4ko tova..no za men nqma obqsnenie, tova sa izrodi,koito netrqbva da sa sred nas..!

Вики
Гост
Вики

Социалните работници,медицинския персонал и полицията са също толкова виновни,колкото мръсният изрод,причинил това.Лошото е,че докторите на всякъде са алчни и безотговорни(нашия принос към подобни престъпления е освобождаването на убийците от Либия)

lollypop
Гост
lollypop

Не мога да повярвам,че има такива изроди.Това е отвратително-тези животни заслужават да получат съшото наказание като това,коеъо са причинили на горкото момченце!

Джени
Гост
Джени

Хора какво очаквате от малоумнио бавноразвиващо се копеле обсебената от любов по него жена с умствени отклонения, пропадналия му брат, уплашено момиче и подкупни, нехаещи държавни служители… В главата ми е картината как този, меко казано, психар размята като “парцалена кукла” това толкова красиво, беззащитно момченце ;( представям си как е страдало…
PS: Вики само да ти разясня, че ония либиичета бяха заразени със СПИН защото обществените болници в тази страна са истински кенефи, а именно българи бяха изкупителни жертви защото тоя краварник мангалски Либия имаше дълг към нас 😉

Москвич 412
Гост
Москвич 412

В болниците в Либия,100 човека им взимат кръв с 1 спринцовка и за хигиена,докторите избърсват иглата в престилките си и айде пак.Какво друго можем да очакваме в мюсюлманска държава?

Вече много ми липсва смъртното наказание…

Мони
Гост
Мони

Не мога да повярвам, че има хора способни на такова нещо, как може собствената му майка да бездейства дотолкова, че да остави детето си да умре в адски мъки.. ума ми не го побира. Такива хора не заслужават да са живи! ;(

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Такъв изрод може ли да се нарече майка?

dani dincheva
Гост

Silviq, blagodarq za statiqta. Bqh mn depresirana kato chetoh za sluchaq, sred nas horata ima naistina izvergi za sujalenie. Po princip ne bqh Za smurtnoto nakazanie, ma sled ato 4etoh za slu4aq sum tvurdo Za .

Legion
Гост
Legion

Това не е единствения случай, разбира се. Какво ми стана интересно – за охлузвания едва не ги вкарват в затвора, а като е пребит и изпочупен го пускат да си ходи в тях. Не разбирам нещо системата. Защо детето не е пратено в детски дом, както е в началото на статията, те общетвенните служители са също толкова виновни както и полицията, да не говориям за лекарката, която има странно име, най верочтно и странен цвят на кожата и мозъка. Нямам думи, такива изроди трябва да се пекат в медния бик, доста известно гръцко произведение на творческия гений, за което в… виж още »

Вал
Гост
Вал

Ума ми не го побира – как може да има такива хора ?! .. По дяволите, какво му е направило това малко детенце, че да заслужи такава съдба ?! .. Едно малко, сладко, беззащитно, русоляво и синеоко дете, толкова невинно и чисто ?! .. На този изрод трябва да му изтръгнат ноктите, да му счупят двата крака, всичките ребра, гръбнака, таза, бедрата, да му разкървавят носа, да му спукат черепа, да му извадят очите, да му отрежат езика, да го душат и да му режат пръстите парченце по парченце докато не остане нищо от тях !! .. И това даже… виж още »

Някой си
Гост
Някой си

Въобще не съм изненадан,все пак какво друго може да се очаква от фанатизиран нацист, с IQ по-ниско от на повечето животни…
Само смъртно наказание за това нищожество!

Almirena
Гост
Almirena

Потресена,погнусена и вбесена съм! :О >:( ;( И само като си помисли човек,че някои семейства се опитват най-отчаяно да се сдобият с рожба и пак не успяват. 🙁 А тази ангелска невинна душичка е станала изкупителна жертва на нечии долни влечения-тези на собственото й т.нар. “семейство” (?!?!? ) Присъединявам се твърдо към мнението на Вал (колкото и крайно да е то)!След като са посегнали на едно от децата си и другите ще го последват много скоро след това (както става ясно от материала).Заслужават да бъдат кастрирани,за да не създават нови жертви,или още по-лошо-хора като тях самите!За такива изверги доживотната присъда… виж още »

Gergana
Гост
Gergana

Какви са тези наказания? Тва нищо не е.Какво са 3 години..Или пък 10.А детето е страдало мълчеливо всеки ден,всеки час без да може да каже какво му е.За краткия си живот е преживяло такива неща,който едва ли някой ще понесе за целия си живот.Хора,които се гаврят по този начин с деца,животни..Не заслужават да живеят.Не заслужават и един миг спокойствие.А тези служители просто дано им тежи на съвестта цял живот,че са се отнесли така нехайно към живота на това крехко и невинно същество.

pa6ata
Гост
pa6ata

Koi bog pozvolqva tova? Vsevijda6tiq,milosardniq,koito obi4a vsi4ki svoi deca… Da be… Spravedlivosta e samo v dvete mi ryce…

kristiqn
Гост
kristiqn

po4ti se razplakah prostooo .. tova e ne4ove6koo kato znam 4e imam brat na 3 tolko sladakk nemoga da si prestavq ..

Ваня
Гост
Ваня

Потресаваща история… просто нямам думи. Безмълвна съм от този ужас. Но струва ми се вина за случилото се имат не само умствено изостаналите извършители на това нечовешко деяние. Английската социална система отдавна създава т.н. “white trash” – хора без каквито и да било морални ценности , които завършвайки училище, получават социални помощи, жилище, безплатна медицинска помощ и единствената цел в живота им е да се дрогират още рано сутрин, да пият през целия ден и евентуално да участват в някоя оргия вечер.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Айде бе то пък щото в България не е същото,само дето тука на такъв безгрижен живот и даване на държавна пара имат право само циганите.Правят чаве,след чаве,на всяко родено българче се раждат 5-6 циганета,да му мислим след 25-30 години като станем шепа народ,а те милиони…тогава Господ да ни е на помощ.Разликата е,че във Великобритания всеки има право да се възползва и там се намират доста съвестни същества,които с държавна помощ да станат хора,а не както тук само да се дои бюджета без да има социален резултат сред “малцинствата”.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Ами..какво да кажа..потресаващите факти говорят сами за себе си.Жал ми е за детенцето..то не е виновно а е имало тежък,макар и кратък,живот,в който след 60-те посещения на социалните служби никой не е забелязал на какво е подложено малкото момченце за да му помогне.Аз имам дъщеря,трудно се гледа дете но нищо на този свят не извинява убийството на собственото ти дете.Дано Бог бди над нещастната му душица и нека накаже жестоко онези грешки на човешката природа,наричащи себе си негови ”родители”.Почивай в мир,малко приятелче.

beti
Гост
beti

potersena sam ot tazi statiq i sam vazmutena ot bezdeistvieto na socialnite i policiqta!te imat sa6to tolkova vina kolkoto i bolniq mozak koito e pri4inil vsi4ki tezi gadosti na detenceto.i kakvi sa tezi absurdni prisadi?qvno e 4e ne samo v Balgaria nqma pravosadie.za takiva jivotni sam tvardo ZA smartnoto nakazanie!!!

вики
Гост
вики

Просто….ммм нямам думи.Това да убиеш собственото си дете е…такава зверщина дори и животно няма да го направи.Това хората са нещо което не може да се опише….незнам защо сме създадени толкова “интелигентни”…..като тая интелигентщина за какво я ползваме-за насилие на себеподобни.Аз не го прочетох цялото защото просто неможах да издържа имам брат на 3 годинки и като си помисля…..И в бог отдавна съм спряла да вярвам защото както всички го описват всевишият даряващ щастие на добрите и наказания за лошите…даа бе до сега не съм чула история със смислен краи….пълен е света със лайна с нищо друго..и тва дете е изстрадало… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Господ няма нищо общо.Хората са тези,които посягат на ближния си и извършват най-големият грях,да убият детето си.
За това рано или късно всеки си плаща.Ако ще и в следващият си живот.

KODAK99
Гост
KODAK99

😉

KODAK99
Гост
KODAK99

ТОВА БЕШЕ ОПИТ ЗА ПЛАЧЕЩО ЧОВЕЧЕ НАСЪЛЗИХЯ МИ СЕ ОЧИТЕ ДОКАТО ГО ЧЕТЯХ ТЕ СА ГО ТРЕТИРАЛИ КАТО ХЛЕБАРКА

LIVERPOOL-girl
Гост
LIVERPOOL-girl

Искам само да поправя, че градът се казва Тотнъм, а не Тотенхам. Историята е потресаваща..

Сиса
Гост
Сиса

Плитък гроб за всички изверги участвали в това!

Zlati
Гост
Zlati

Use6tam ujasna buca v gurloto si! ^te mi se skusa surceto otmuka! Ako ima Bog na tazi zemq go umolqvam, sega tova milo, nevinno i tolkova izstradalo suzdanie da e na e na po-dobro mqsto!Dano tm,kudeto e da uspee da poznae 6tastieto, dobrotata i obi4ta, koito sa mu bili otneti po tozi sadisti4en na4in! Otnosno socialnite rabotnici, mnogo bi mi se iskalo da gi pogledna v o4ite i da im izkre6tq nenavista mi kum deistviqta im i kum bezotgovornite im personi!6to za hora ste vie be, 6to za izrodi, edna diva vul4ica 6te proqvi pove4e um otgovornost i sustrsdsnie ot… виж още »

мими
Гост
мими

мога да кажа само,че сърцето ми плаче за това малко човече,което е имало такъв лош късмет да се роди при такива хора.Това е потресаващо!И не става въпрос за мюсюлманска държава,а за Англия.А е такова красиво детенце,няма значение,че майка му е такава,от него можеше да излезе човек.Милото дете,незнам и какъв социален работник трябва да си ,за да не видиш страданията на детето???И на тая пикла дето и трябвали 8 месеца да се осмели да каже….да бе да,ще чувам аз писъцитена детето и ще живея там спокойно…глупости!И какви са тия прусъди отново?Майката и всички трябва да са най-малко зад решетките!Боклуци долни!Почивай в… виж още »

Рей
Гост
Рей

E, не… Това вече ми дойде в повече. ТЕЗИ ХОРА (ако въобще могат да се нарекат такива) СА БОЛНИ МОЗЪЦИ 🙁 Много ми е мъчно за малкия Питър ;( И изпитвам гняв, че никой не му е помогнал. По дяволите, как в възможно едно дете да има синини и охлузвания ЕДВА ЛИ НЕ ПОСТОЯННО и властите да нехаят за това???? Умът ми не го побира, наистина. И много, много, много се надявам да няма други такива случаи в историята, нито пък в бъдеще. Ужасно!!! :(((

hlfkererj
Гост
hlfkererj

чувствам се омърсена

Elena
Гост
Elena

Не знам що за порода сме ние хората, че сред нас да има такива субекти, обетки, екземпляри, животни, изроди… Дори нямам правилен епитет, за да ги определя тези… неща… Да посегнеш на невинен детски живот е ужасно, покъртително, нечовешко, но да причиниш такава болка на собственото си дете, на собствената си плът и кръв, е просто… Не мога да опища с думи какво искам да кажа. Невероятно е просто написаното в тази статия, изглежда нереално, но за жалост е. Според мен на такива просто не трябва да се позволява да създават деца, най-малкото защото не ги заслужават. Има семейства, които… виж още »

hlfkererj
Гост
hlfkererj

горкичкото детенце…усмихнало се на последния външен човек които го заварва жив….а каква болка е изпитвало и не е можело да си каже…такива изроди като “роднините” му трябва да умират в най-най-гадните концлагери

Petya Peeva
Гост
Petya Peeva

Takav gnyav ne byah izpitala ot nikoya statia do sega i za da se uspokoya se predstavyam kak onezi maniacite ot Dnepropetrovsk gi razmazvat s chuka…Kak ponyakoga mi se iska vaobrajenieto da dobiva realna forma!Nikakvo drugo nakazanie ne e dostata4no za tezi dve chudovi6ta,osven da badat razmazvani s 4uk za asvalt i da im barkat s otverka v o4note yabalki dokato hripat v karvava pihtia i razmazan mozak!Dano v Ada im se slu4i to4no tova!!!A na takiva maiki tryabva da im se iztragvat deterodnite organi i da gi nakarat da gi izyadat darjani sedmici samo na voda!!!

Силвия
Гост
Силвия

Как ми се иска статията да е журналистическа измислица!!!
На тия чудовища, в това число и съществото, което по странна приумица на природата му се води “майка”, каквото и да им сторят ще им е малко. Горкото детенце родено и протягащо ръчичики за обич, а вместо това жестоко изтезавано и убито.
А за “социалните” работнички, които било напълно възможно да се върнат на работа просто нямам думи. Нали в т.нар. цивилизовани страни, за разлика от България такива неща не се случвали……..!!!

gabka
Гост
gabka

ole toq e syper maloymen..gorkoto mom4ence.. iztragval my noktite i go maltretiral kato ni6to.. pitam se kak moje da ima takova ne6to..te sa lydi lydi lydi xora.. pla4e mi se tolkova e tragi4no 4e prosto ot tfa nqma na kade.. 🙁 🙁

NoOne
Гост
NoOne

4ela sum tolkova mnogo istorii v tozi sait… ne sum plakala…do sega.MRUSNI 4udovishta.da gniqt v ada, dano.Gorkoto mom4ence :X ;((

diana petkova
Гост
diana petkova

Най – жестоката история , която прочетох тук . Не мога да повярвам , че има хора , които им доставя удоволствие да изтезават хора . Отвратена съм .

Nevi
Гост
Nevi

Бог да ги съди.Просто не ми се мисли.УЖАС!

Nevi
Гост
Nevi

Не мога да повярвам,как една майка не прави нищо,за да спаси детето си.Дори се опитва да прикрие сините му.Всичките ги убивам и си взимам детето.Аз не съм майка,но пак ще ги изтрепя,как никой нищо не е направил не мога да разбера!

Nevi
Гост
Nevi

Просто не мога да спра да мисля за това дете.Как никои не го е спасил!УЖАС НА УЖАСИТЕ!!!

NEVENA
Гост
NEVENA

Ax тези животни..как са могли да тормозят горкото детенце по този начин.Очите ми се насълзиха.Заслужаваат присъда до живот.Все пак фактически те са убили горкото създание. :((((((

svilenradanov
Абонат
svilenradanov

Az obache neshto ne razbiram zakona.Prikrivane na imena za da imali chesten proces.Kakav chesten proces??Ubili sa edno malko choveche,deto ne moje da se zashtiti.Gavrili sa se s nego.Kakav chesten proces?Trqbvalo e da sa im publikuvali imenata ta horata da znaqt s kakvo si imat rabota.Ami tova malko dete imalo li e chesten proces za nego.Maikata shtqla da leji neopredeleno vreme..Vaobshe da ne izliza taq shmatka.Bila se strahuvala ot onq.Izvinqvam se no tuka stava duma za sobstvenoto i dete!!

oooooo
Гост
oooooo

Potresena sam!Za men sa vinovni kakto izvergite nad malkoto i bezza6titno detence, taka i vsi4ki socialni rabotnici i dori policiqta , koqto ne si e svar6ila rabotata da razni6ti slu4aq, otkade idvat vsi4ki tiq rani i sinini, prez tolkova kratki periodi ot vreme.Tova za men e ludost i nehaino sledene na tozi slu4ai.Nekadarnost ot policiqta ,ot socialnite i ot doktoritete.A samite te sa imali postoqnen kontakt sas samoto detence.

alba
Гост
alba

Просто нямам думи!Аз съм баба на 4-годишно момченце.Той е всичко за мен ,но не мога да си представя,по скоро ума не ми го побира,не зная,не мога да го изразя със думи,цялата треперя докато пиша.Виновни са всички,които са участвали във това животинско деяние.Почивай в мир малко слънчице!Дано невинната ти душица е намерила покой!

albul alhazred
Гост
albul alhazred

кой знае още колко такива истории има по ромските махали

Ваня
Гост
Ваня

А ето, че Джейсън Оуен е вече на свобода, след само 2 години в затвора.
http://www.thesun.co.uk/sol/homepage/news/3776075/Baby-P-killer-Jason-Owen-on-the-street.html

kremena
Гост
kremena

otvratitelno prosto ne iskam da viarvam 4e tova se e slu4ilo naistina,niamam dumi a i te sa izli6ni ni6to ne mogat da promeniat nito da varnat tova detenze.takiva izrodi samo smart s ma4enie zaslujavat kato prisada,a ne zatvor.

dinko.gospodinov17
Гост
dinko.gospodinov17

Надявам се,че в Англия все пак ще се намерят и достойни хора,които,ако някой ден тия ги пуснат от панделата,да ги обесят с главата надолу от някой мост на Темза,след като предварително са ги одрали живи…

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Сега както е на вън на улицата,дано си намери майстора!