Сергей Головкин: Подмосковският кървав удушвач a.k.a Фишер

На пръв поглед Сергей Головкин прави съвсем нормално впечатление. Висок, строен, дори симпатичен. Но онези, прекарвали в компанията му макар и няколко дни, неизбежно забелязват у него някакъв непонятен дефект.

Той не обръща никакво внимание на жените, а се възбужда например от гледката на половите органи на кобилите. Наричат го “чикиджия”, но никой от познатите му не предполага, че Головкин всъщност е кървавият маниак, подвизавал се в Московска област в средата на 80-те години на миналия век.

Строго възпитание

“Историята на маниака Фишер е един от най-страшните спомени на моето детство. За него ми разказваха къде ли не, и в училище и по пионерските лагери…” – коментар на интернет потребител “Andrey 757”

Серьожа Головкин е роден в Москва през 1959 г. в доста строго семейство. Детството му е скучно и незабележително. Той не може да се похвали с особено любящи и грижовни родители.

Сергей Головкин в основните класове
Сергей Головкин в основните класове

Майка му е мълчалива, необщителна и затворена в себе си жена, която постоянно се занимава с грижи за домакинството, и предпочита да чете или да шие, вместо да общува със семейството си. Отличава се с високомерие и е склонна да доминира, като обикновено забелязва близките си, само когато има нужда от тях.

Бащата на Головкин е по-общителен и жив по характер, но за разлика от образцовата си в това отношение съпруга има порок – не е равнодушен към чашката. Двамата родители на Серьожа си приличат само в едно – дружното желание да назидават, потискат и подчиняват околните, и особено сина си.

Стремежът им към господство в семейството предизвиква между тях остри конфликти, които не помагат особено за създаването на домашен уют. В крайна сметка бракът им приключва с развод.

Като малък Серьожа често боледува и страда от незадържане на урина. Родителите му се отнасят към този факт без нужния такт и разбиране. Освен това той се страхува, че връстниците му ще разберат за неговата срамна болест. Всъщност неговите съученици се досещат за проблема му, защото от Серьожа постоянно лъха миризма на урина. Баща му се опитва да възпитава сина си по спартански, обливайки го със студена вода, която кара Серьожа да пищи и да се мята. От тогава той намразва “водните процедури” и често, вече като възрастен, забравя да се изкъпе, което шокира околните.

Между родителите и сина не съществуват емоционално близки и топли отношения, и Серьожа се сблъсква с отчуждението за първи път именно в семейната среда. В неговото семейство не е прието детето да бъде галено и целувано, да му се разказват приказки, а когато искат да го научат на някакви правила и навици, родителите му подхождат към това по груб, праволинеен и безцеремонен начин, често придружен с бой и тормоз.

Това семейно възпитание, прекалената взискателност на родителите, стремежът им да направят от своя син примерно дете, едновременно с това проявявайки хладина и отчуждение, довеждат до това, че Серьожа израства тих, затворен, необщителен и предпочита да играе сам отколкото с връстниците си. Той не вижда пред себе си пример за нормално човешко общуване, тъй като единствената обща тема на родителите му е да проявяват претенции и да подчертават неговите недостатъци, което поражда у него многобройни комплекси.

Той си остава такъв завинаги – отчужден, необщителен, стеснителен, уверен в своите дефекти, недоверчив към всекиго, в това число и към родителите си, без приятели. Всичко това влошава неговата ранимост, тревожност и страх да не допусне грешка. Когато все пак общува с връстниците си, го прави насила, защото се бои да не изглежда смешен, а в действителност предпочита да стои настрана и да води незабележимо, сиво съществуване. Това напълно му се удава и ако общува с някого, това са аутсайдери като него: притеснители и плашливи момчета и момичета. Всъщност и с тях не влиза в близък контакт и с времето става все по-затворен, и в същото време все по-чувствителен и обидчив.

Злочестата котка

Неговата ранимост и тревожност се усилват още повече в подрастващата възраст, когато се издига рязко на ръст, става доста нечистоплътен, на лицето му се появява акне и започва активно да мастурбира. Още повече го угнетява мисълта, че останалите много добре знаят за неговата “тайна”. По онова време се превръща в заклет пушач, като пуши предимно евтини цигари – започва с угарки, намерени на улицата. Скоро не може да живее без никотин.

Сергей Головкин в последните класове
Сергей Головкин в последните класове на гимназията

Свойствената за тази възраст полова енергия не намира даже словесно изражение, защото Головкин никога не участва в разговори на сексуална тема с връстниците си. А що се отнася до момичетата, той просто се страхува да се доближи до тях.

Затворен и потънал в себе си и собствените си проблеми, Сергей Головкин постепенно загубва връзка със заобикалящите го хора, които му се струват като някакви непонятни чужди и враждебни фигури. Но въпреки тази емоционална хладност, той си има заклети врагове – момчета, които го преследват и тормозят. Те не само издевателстват над него и го бият – това е само половината беда – но и го наричат с най-различни имена – “грозник, смотаняк, сдуханяк”. Показват му колко е нищожен и отхвърлен от живота. Той ги ненавижда с цялото си същество, страстно до загуба на разсъдъка и им пожелава да умрат от жестока, с нищо несравнима смърт.

Така с времето неговата мечтателност и затвореност се видоизменят, преминавайки към садистичните фантазии.

Головкин е на 13 години, когато хваща една улична котка. Първоначално иска да я занесе у дома, но се притеснява, че баща му ще му се скара. И тогава решава… да убие котката, за да види какво има вътре в нея.

По-късно Головкин разказва, че когато е отрязал главата на котката и тя се е загърчила в агония: “… изпитах истинско удовлетворение, настъпи освобождаване, напрежението си отиде, появи се душевно облекчение”. У него се е появило “желание да ексхумирам труп и да го разчленя”.

Малкият естествоизпитател не се ограничава само до опити с котки. Той пуска бързовар в аквариума с рибките, за да види какво ще се случи с неговите обитатели, когато водата закипи. След това му става навик да лови котки и малки кученца, които убива и изкормя, за да разгледа вътрешностите им. Не след дълго започва да си представя, че на мястото на злочестите животни са неговите съученици, които постоянно го подиграват за неприятната му миризма. Тези фантазии толкова го възбуждат, че той мастурбира над тях.

“Представях си, че съм фашист, който изтезава пионери-герои” – признава Головкин на психиатрите след ареста си.

Въпреки този садизъм, впоследствие Головкин става зоотехник-ветеринар и постоянно работи с животни.

Страст към конете

В по-горните класове у него се появява страст, която предопределя бъдещата му професия – конете. Вероятно за него това е бил единственият отдушник, помагащ му да компенсира отсъствието на приятели и общуване в реалния живот.

Сергей Головкин
Сергей Головкин

Близо до дома, в който живее, има хиподрум и Сергей прекарва там цялото си свободно време. Язди конете, грижи се за тях, чете книги за коневъдството и даже постъпва в специално вечерно училище. Родителите му не одобряват избора на сина си, като баща му е особено невъздържан, заявявайки по своя типичен оскърбителен и груб маниер, че това занятие е работа за дебили. Но синът им проявява нехарактерна за него твърдост и продължава да учи в конно-спортното училище към академията “Тимирязев”. В онзи период животът му е напълно посветен на конете. Особено обича да гали жребчетата; миризмата им – на мляко и лека пот – просто го влудява.

След това Головкин постъпва в академията “Тимирязев”, избирайки специалността “коневъдство”. Учи упорито, но в студентския колектив си остава все така “черният кон”. С нищо не се отличава и както и преди не се интересува от момичетата.

Признатият експерт по криминална психология д-р Ю.М. Антонян описва личността на Головкин в своята психологическа характеристика:

“За него реалният свят, разбира се, не съществува, както не съществува нито една жена, която да го обича или поне да изпитва еротично влечение към него. Той самият не обича никого и към никого не се стреми; този хладен, безчувствен човек остава завинаги девственик. На психологическо ниво Головкин повтаря с момичетата отношенията, които по-рано е имал с майка си – лишени от топлота и чувства. Сякаш забравя напълно за жените, винаги страни от тях. Ако понякога нещата се нареждат така, че интимната близост стане възможна, той прави всичко по силите си да я избегне. Не случайно някои хора го смятат за хомосексуалист”.

Головкин продължава да храни старите си кървави фантазии, но дълго време дори не помисля да превърне мечтите си в реалност. Когато е в последния курс на академията обаче се случва инцидент, след който се “ражда” кървавият маниак.

Ще наказвам хулиганите

“Фишер беше заплаха за всички деца… Аз бях на пионерски лагер и ни плашеха така – ако излезете извън лагера, там ще ви чака Фишер…” – коментар на интернет потребител “dwarf

Историята е доста тривиална. Една вечер Сергей Головкин се прибира доста късно у дома и се сблъсква с банда ученици от едно ПТУ (професионално-техническо училище). Макар да е вече студент и е много по-голям от тях, те са повече от него. Учениците поискват парите му. Ако е имал пари в себе си, може би всичко е щяло да му се размине. Головкин е страхлив и веднага би се отказал от джобните си. Но той няма пари. В яда си тийнейджърите го пребиват от бой. Избиват зъбите му, и му счупват носа и две ребра.

Именно след този случай Головкин решава, че ще наказва хулиганите. А междувременно може да изпита и удоволствие от своята “свята” мисия.

Сергей Головкин в конезавода
Сергей Головкин в конезавода

В края на следването си Головкин е разпределен в 1-и Московски конезавод в Одинцовския район. Продължава да живее в Москва и всеки ден пътува до предприятието. В службата към него се отнасят по различен начин. Получава похвали за своята трудолюбивост и изпълнителност. Но началството не одобрява неговия вечно размъкнат и нечистоплътен вид, неточното водене на документи, и нетърпимостта му към критики и грубост.

Жените в конезавода съжаляват гладния студент и понякога му носят храна. Без притеснение му поверяват децата си, към които Серьожа се отнася с видима любов. Около него постоянно се навъртат тийнейджъри, тъй като той им позволява да присъстват на осеменителния процес на конете – нещо, което другите възрастни не позволяват.

Сергей Головкин в конезавода
Сергей Головкин в конезавода

Работейки като ветеринар, Головкин често осеменява кобили, при което очите му ту заблестяват, ту помътняват, сякаш изпада в транс и тази странност е забелязана от околните. Обикновено осеменява 7-10 кобили за времето, за което другите се справят с 2-3. Слага специална ръкавица и проверява дали кобилата е бременна, дълго опипвайки вътрешните полови органи на животното, като получава от това толкова огромно удоволствие, че дори понякога си припява на глас.

За този затворен, вглъбен в себе си човек това е съвсем необичайно и показва, че в тези моменти изпитва с нищо несравними чувства. По този начин неговото тайно и страстно влечение към сексуален живот, и към всичко свързано с него, постепенно започва да придобива все по-извратена форма, намирайки изражение не само в садистични фантазии и преследване на момчета, но и в стремеж към зоофилия.

Всичко останало си е като преди – необщителният, затворен, инфантилен Головкин се мъчи в самота и не намира своето място сред новите си познати. Преживяванията от детството и юношеството му са все така актуални и той постоянно се връща към тях. Натрупва в себе си спомените за старите обиди и в един момент те придобиват автономия и започват уверено да направляват действията му.

Головкин често броди из гората край пионерските лагери и наблюдава децата, като обмисля план за възможно нападение и очаква някоя потенциална жертва да напусне територията на лагера. Походите му са чести, почти ежедневни – до изтощение. Само че на фона на натрупаната умора в него кипи ярост и желание за отмъщение. Жадува да наказва и убива омразните момчета-хулигани.

Първи опити

През лятото на 1984 г. най-сетне му се предоставя удобен случай да превърне фантазиите си в реалност.

Из показанията на потърпевшия Андрей К.:

“Бях в пионерски лагер “Романтик”. Излязох извън територията на лагера, за да пуша. Не отидох далеч. Изведнъж почувствах, че някой ме потупва по рамото. Обърнах се, а зад мен стоеше някакъв непознат млад мъж в зелени дрехи. Той извади нож и ми завързва ръцете зад гърба, надяна нещо на главата ми и каза: тръгвай към гората, ако искаш да живееш. Там ми опря ножа в корема и ми нареди да легна по лице на земята. Повече не помня. След това дълго време тичах из гората, търсех нещо. Бях в състояние на шок. Лекарите откриха по шията ми следи от въже…”.

Головкин провесва момчето от едно дърво и сваля дрехите му, изпитвайки неописуемо удоволствие. Но когато вижда, че жертвата не показва признаци на живот, си плюе на петите. Дори не прави опит за сексуален акт – всичко се оказва много по-страшно, отколкото е предполагал. За щастие, момчето не загива. В продължение на месец след срещата си с маниака той се намира в болницата с диагноза “постхипоксична енцефалопатия”, но в крайна сметка е излекуван.

Головкин приема много навътре неуспешния си опит, осмисля го и обмисля варианти за нови нападения. В един момент даже решава да се откаже от изнасилването – твърде много се бои от залавяне.

Решавайки да действа с добро, Головкин прави опит да съблазни 17-годишен юноша. Една вечер примамва младежа в конезавода и го напива, след което слага половия му член в устата си. Но момчето се отказва от оралния секс с него и даже му се присмива.

Този провал съвсем парализира волята на Головкин – той няколко месеца чака ареста си и даже помисля за самоубийство. Но, убеждавайки се, че несполучливият опит за съблазняване не повлича след себе си никакви последици, малко се окуражава и се връща към идеята с нападенията над момчета. Следващият си опит за посегателство над дете Головкин извършва чак през 1986 година – нужни са му цели две години, за да възстанови силно разбитата си вяра в собствените си сили.

Брезов сок

Събота, 19 април 1986 година. Пет часа вечерта. Слизайки от електричката на гара “Катуар” в Дмитровския район, Головкин известно време обикаля из гората край гара “Трудовой”. По едно време го отминава шестнадесетгодишен младеж на велосипед. Това е Андрей Павлов, който отива на гости при баба си и дядо си в съседното село. През този ден момчето е събирало брезов сок и е обикаляло с колелото си всички дървета, на които е направил разрези.

Научи повече за:   Албърт Фиш: Върколака от Уистерия

След малко Головкин го настига: младежът е спрял да пуши. Маниакът се приближава, поисква му кибрит, а после, заплашвайки го с нож, го замъква в гората. Там завързва ръцете му и го изнасилва. Удовлетворявайки похотта си, изважда от чантата си връв и удушава младежа, след което му прерязва гърлото. После нанася на мъртвеца рани по шията, гърдите, слабините, разрязва скротума му и оставя трупа на местопрестъплението.

Търсенето на изчезналото момче започва привечер и продължава до утрото на следващия ден. Трупът му е открит от собствения му баща. Картината на местопрестъплението ясно говори за сексуално мотивирано убийство. Тялото е голо, а половите органи са с очевидни поражения. Наблизо се въргаля велосипед и трилитровата туба, приготвена за брезовия сок.

На местопрестъплението не са открити никакви очевидни улики. Отпечатъците от пръсти по рамката на колелото принадлежат на лица с желязно алиби. Разпитът на местните жители показва, че в деня на убийството някои от тях са видели някакъв чернокос, висок човек с изприщено лице, който не е идвал преди по тези места. Следователите разполагат единствено с приблизителен словесен портрет на заподозрения.

Маската на смъртта

Настъпва пионерското лято на 1986 година и многобройните лагери за летен отдих се изпълват с шумна и весела детска глъч. Децата не подозират, че в същия момент около тях дебне в търсене на жертви един от най-опасните и жестоки маниаци в историята на СССР.

Нещастието се случва на 11 юли, когато от пионерския лагер “Звезден” изчезва 14-годишният Алексей. Верен на своя маниер, Головкин отвежда момчето в гората, заплашвайки го с ножа си и го изнасилва. След това, реализирайки мечта, за която отдавна е копнеел, го провесва от едно дърво, представяйки си, че е фашист-наказател.

Според собствените му признания Головкин е изпитвал най-голямо удоволствие от агонията на жертвите си, от потръпването на крайниците им, от стъкления им поглед, от неволната дефекация, напикаване, провесения език и застиващите черти на лицата им. Маската на смъртта… С тази жертва за първи път успява напълно да осъществи своите фантазии.

От висящия на клона труп той отрязва половите органи и ги поставя в предварително приготвен пакет. Отваря коремната кухина с разрез от гърдите до тазовата кост. Това не го задоволява и той сваля трупа от дървото, освобождава го от въжетата и започва да му нанася безразборни удари с нож. Накрая го сграбчва за косите и му прерязва гърлото, отделяйки напълно главата от тялото. Намирайки се в крайно възбудено състояние, Головкин първоначално взима главата със себе си, но след няколкостотин метра я изхвърля.

Трупът на момчето е намерен на следващия ден – вечерта на 12 юли, в горския гъсталак на около осемстотин метра от пионерския лагер, намиращ се близо до село Угрюмово в Одинцовския район. Картината, на която се натъкват оперативните работници на местопрестъплението, ги поразява със своята безчовечна жестокост. Подобни престъпления по отношение на деца се срещат изключително рядко.

Не минава и месец, когато недалеч от одинцовското село Заречие е намерен трупа на зверски убито шестнадесетгодишно момче. Тялото му е разчленено, а експертите преброяват по него 35 рани от нож. Неизвестният престъпник е нападнал момчето край езерото, където юношата-лекоатлет е правел ежедневния си пробег. “Почеркът” на двете одинцовски убийства напомня на друго убийство, извършено през пролетта на 1986 г. в подмосковския Дмитровски район, край гарата в село Катуар.

Лъжлив свидетел

Става очевидно, че в Подмосковието се е появил опасен маниак. За неговото залавяне към Управлението на вътрешните работи в Одинцово е създадена голяма следствено-оперативна група, включваща служители на прокуратурата и милицията. Тогава се появява момче, което разказва на властите потресаваща история. Докато се е разхождал със свой 14-годишен приятел и бъдеща жертва из гората край пионерския лагер, двамата са срещнали непознат висок мъж с белези по лицето.

Случайният минувач се е зарадвал на срещата с момчетата и ги е заговорил. Мъжът се е нарекъл Фишер и поверително е добавил, че е избягал от затвора и милицията усилено го издирва. След това нещо като че ли е разсърдило чичкото и той се е нахвърлил върху децата. Както обяснява малкият свидетел, той е успял да се измъкне и да избяга. Скривайки се в храстите, момчето е видяло със собствените си очи как Фишер убива приятеля му и се отдалечава по горската пътека.

Тази история от самото начало изглежда твърде фантастична, прекалено театрална. Знаейки, че сред децата в пионерските лагери се разказва страшната басня за някой си Фишер, следователите решават да се доверят на младия свидетел с крайна предпазливост. Все пак подобен сигнал не може да бъде оставен без проверка. Лицето “Фишер” – било той затворник, шахматист или рибар, или дори собственик на тази фамилия, е обявено за издирване.

Според описанието на момчето властите търсят висок, широкоплещест мъж, на около 30 години, с белези по лицето, с провинциален диалект, който има на дясната си ръка татуировка на змия, увита около меч и думата “Фишер”.

Чак много по-късно следствено-оперативната група разбира, че свидетелят-фантазьор ги е пратил за зелен хайвер със своя разказ. Това налага да преработят отначало основната си версия. Издирването се провежда във всесъюзен мащаб и на територията на СССР не остава нито един непроверен Фишер, за съжаление без резултат. Паралелно с това се осъществява оперативна разработка на любителите на шахматната игра. Може да се окаже, че търсеният Фишер е поклонник на знаменития гросмайстор Робърт Джеймс Фишър. Това направление на разследването също попада в задънена улица.

При издирването на Фишер (1986-1992 г.) са проверени над 47 500 души – осъждани, психично болни, страдащи от полови аномалии. В резултат на това са разкрити около две хиляди престъпления със сходна мотивация.

Легендата Фишер

“Фишер – герой от детството. Наред с “Черните ръце”, “Ковчезите на колела” и “Черните волги, в които не бива да се качваш”. Най-популярният маниак в СССР. Чикатило стана известен чак след залавянето си, а името на Фишер се знаеше от цялата страна…” – коментар на интернет потребител “undel

Колкото по-далеч отива търсенето, толкова повече противоречиви описания на Фишер се появяват. Той се превръща в многолико същество и придобива статуса на легенда, мит. Щом някой мъж се приближи до момче, веднага се появяват подозрения – да не би това да е Фишер?

За Фишер се носят многобройни слухове. Страшните разкази с негово участие са гвоздеят на програмата в пионерските лагери. Децата се плашат взаимно, а родителите предупреждават рожбите си да не общуват с непознати. Името на Фишер се превръща в нарицателно – изписват го на стените, издълбават го по пейките, за него се съчиняват песни. Името му гърми от всички страни, както по-късно ще гърми името на Чикатило.

Естествено самият Сергей Головкин има съвсем косвено отношение към всичко това, но впоследствие не отминава възможността да се възползва от “магията” на това страшно име. Част от ритуала му става преди да убие жертвите си да им съобщи, че именно той е легендарният Фишер. Наслаждава се на ужаса, който се изписва по лицата на децата, не можещи да повярват, че техните глупави детски страховити истории изведнъж са се превърнали в реалност, и то много по-ужасна отколкото са си представяли.

Едновременно с търсенето на най-разнообразни фишеровци, следственото “сито” пресява и всевъзможни престъпници – огромен контингент от осъждани изнасилвачи и убийци, както и хомосексуалисти и хора склонни към сексуално насилие. Но и това мащабно начинание се увенчава с пълен неуспех.

Периодът на извършване на убийствата съвпада с престъпленията на ростовския маниак Андрей Чикатило. Методите – убийство, разчленяване, гавра с трупа – също си приличат в голяма степен – но като че ли имат друга насоченост. Докато Чикатило напада жени, момичета и момчета, то тук се наблюдава очевидна избирателност. Удушвачът подбира само момчета на определена възраст. Опитвайки се да разберат дали тези серии от убийства са свързани помежду си, сътрудниците на милицията се обръщат за помощ към учените.

Ръководителят на Всесъюзния научно-методически център по въпросите за сексопатологията професор Г. Василченко изучава материалите по случая и прави следните препоръки:

“Сексуалните действия на престъпника могат да се опишат като некросадизъм, избирателно насочен към подрастващите. Случаят напомня на убийствата в Ростовска област. Общото: жестокост, нанесени прободни рани, по-голямата и най-травматизираща част от които са нанесени след смъртта на жертвите. Във всички случаи са повредени или отрязани половите органи.

Възможни са някои изменения в “ритуала”, що се отнася до повишаването на възрастта на привлекателните за убиеца момчета, така както убиецът от Ростов променя възрастта на жертвите си.

Следва да се идентифицират всички болни, обръщащи се към лекарите във връзка със сексуални затруднения. Това е възможно само при пълна проверка на сексологичната история на заболяването. Необходимо е да се обърне внимание на лицата, които контактуват с подрастващи (учители, възпитатели, треньори, ръководители на кръжоци), и особено на онези, които са били уволнени или са напуснали работа. Кръгът може да бъде стеснен след определяне на кръвната група на заподозрения”.

Препоръките на експерта служат за основа в работата на оперативните служители. Само през 1988 г. са идентифицирани 5 799 психично болни, склонни към полови престъпления. Одинцовската серия е сравнена и със самия ростовски канибал – Чикатило. Но сътрудниците от московската милиция, командировани в Ростовска област, се убеждават, че почеркът на ростовските убийства се отличава от този на подмосковия убиец. Нито ростовският маниак, нито други убийци, подложени на щателна проверка, съвпадат с профила на “Удушвача”.

Все повече се налага версията, че еднотипните убийства са извършени от местен жител. Пътуващите садисти по правило не убиват на едно и също място. Милицията започва да проверява и да патрулира из всички населени места в Одинцовски и Дмитровски район.

Камера за мъчения

Самият Головкин се затаява в този период (1986-1989 г.) и не извършва повече убийства. Въпреки това децата продължават да изчезват безследно, но тяхната липса не е свързвана с маниака Фишер.

През това време Головкин се подготвя да продължи лова на деца, но вече под друга форма – по-подходяща за неговите извратени фантазии. Убивайки ги в гората, той не може напълно да се наслади на насилието. Постоянно се страхува, че ще бъде видян. Убива, оглеждайки се непрекъснато през рамо. А иска пълно уединение и спокойствие. Иска дълго и мъчително да изтезава момчетата, така както става в неговите фантазии, иска да вижда тяхното унижение, да слуша молбите им за милост.

През 1988 г. той си купува автомобил “ВАЗ-2103”, тъмно-бежов на цвят. Сдобива се с гараж на територията на конезавода и изкопава в него мазе. По-късно Головкин разказва:

“Изкопах изба, в която смятах да си направя работилница. Но после ми хрумна идеята да използвам мазето за извършване на полови актове и престъпления”.

Той бетонира пода, облицова стените с бетонни плочи, завинтва в тях железни куки и пръстени, закрепя на пода стълба, от която да провесва жертвите си. Монтира на тавана на мазето две мощни лампи, за да се наслаждава на кървавите си деяния на ярка електрическа светлина. Приготвяйки касапницата си, той “предвкусва удоволствието”, уверен, че “сега ще прави, каквото си поиска”, без да се страхува, че някой ще го прекъсне и ще му попречи.

Променя се и категорията на момчетата – сега се прицелва в деца, избягали от къщи, чийто родители не биха ги потърсили веднага или дори изобщо.

Колата много помага за осъществяването на замисъла на Головкин. Той често излиза да търси момчета вечер – милиционерите напускат постовете си от 22:00 до 1:00 часа през нощта. Търси жертвите си с помощта на бинокъл. Запознава се с тях, качва ги в колата си и по пътя решава дали са подходящи.

В арсенала си има няколко уловки. Първо, винаги обръща специално внимание на пушещите момчета. Спира, иска им кибрит и завързва небрежен разговор. Справя се доста добре – вече е изучил детската психология и склонността на младежите към авантюристични постъпки.

Често предлага на децата да ограбят заедно някоя вила, да откраднат цигари, водка… И някои от тях се съгласяват. По думите на Головкин, това му е давало повод за убийствата. Ако детето не се съгласи на незаконни действия, то Головкин моментално загубва всякакъв интерес към него, тъй като то не съответства на хулиганския образ, на който иска да отмъсти.

Той вкарва момчетата, търсещи непозволени приключения, в багажника, обяснявайки им, че това е необходимо в името на конспирацията. Зад вратите на своя гараж незабележимият човек се превръща в звяр. Тук, без да бърза, Головкин обстойно се приготвя за ритуала на убийството. Съблича се и заповядва на жертвата да се съблече…

А после се заема с неща, неописуеми за човешкия разум.

Безследно изчезнали

За изчезналия маниак отново се заговаря чак след няколко години. В края на 1990 г. е открит трупа на едно от многото изчезнали в този район деца. Разчлененото тяло или по-скоро отделни скелетни останки, разхвърляни и повредени от животните, са открити из доста обширния район, съединяващ град Звенигород и Истра.

Милицията ги събира в продължение на няколко дни. Експертизата установява, че вероятно това са останките на ученика Сергей П., живущ в село Крюково в Одинцовския район. Детето се числи към безследно изчезналите от 23 септември 1989 г. За последен път е видяно на автобусната спирка, заминавайки за Москва. Разпитът на автобусните шофьори и кондуктори не дава никакъв резултат. По всяка вероятност момчето така и не се е качило в автобуса или е предпочело да пътува с влак.

Чак след три години се изяснява, какво именно се е случило в онзи ден.

Из материалите на углавното дело:

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

“Около 18:00 часа на железопътната гара Перхушково в Одинцовски район Головкин е качил в колата си петнадесетгодишния Сергей. Закарал го е в гаража си чрез измама и го е заставил да слезе в специално оборудваното мазе. Там, заплашвайки го с нож, е съблякъл момчето и е извършил с него няколко насилствени полови акта в най-различни форми.

След това Головкин е вързал ръцете му зад гърба, надянал е примка на шията му и го е задушил. После се е гаврил с трупа, провесил го е с главата надолу от тавана, отрязал е носа и ушите му, отрязал е главата му, нанесъл е множество прободни рани по торса му, извадил е вътрешните му органи и отрязал е гениталиите му.

С помощта на хирургически инструменти и брадва Головкин е разчленил трупа, изрязал е меките тъкани, изпекъл ги е с горелка и ги е изял. (Човешкото месо не му е харесало и впоследствие не е прибягвал повече до подобни действия). Съхранил е отрязаната глава в гаража – отворил е черепната кост, извадил е мозъка, постепенно е отделил кожата и меките тъкани. След това е показвал черепа на Сергей на другите си жертви, за да ги плаши”.

През август 1990 г. изчезва още едно момче, пътуващо към военния град Власих. И този път следствието доста дълго време остава в пълно неведение за съдбата на детето. Вече доста обемистата папка с безследно изчезнали лица се попълва с още един случай.

Научи повече за:   Човекоядските ритуали на Сатанистите от Ярославъл

През октомври 1990 г. изчезват безследно още две момчета – шестокласник и деветокласник. Повече от осем месеца родителите им живеят в тягостно очакване на черната вест. Разчленените трупове на децата са открити чак през юли 1991 г.

На 22 август 1991 г. изчезва Никита Богданов (15 г.), жител на совхоз “Неволин”, който е дошъл на гости на баба си в селцето Горки-10.

Както признава по-късно, през август 1991 г. Головкин е качил в колата си избраното момче. Предложил му е да участва в обира на вила, но нужният за взлома инструмент трябвало да вземат от гаража. Откарал е момчето в гаража и се е погаврил с него по най-извратен начин. След това го е провесил, разчленил е тялото му, събрал е кръвта му в една ваничка и е ампутирал члена и тестисите му. Но не се е задоволил с горните “експерименти”. Одрал е кожата на тази нещастна жертва и я е консервирал. Другите останки е отнесъл в гората и ги е заровил. Дрехите на жертвата е изгорил в гаража си. Впоследствие властите откриват фрагменти от кожа и обгорени късове тъкан в старото огнище.

Останките на загиналото от мъченическа смърт дете са открити след петдесетина дни, на 13 октомври. Този път служителите на милицията са “сюрпризирани” – неизвестният изверг е оставил фрагменти от кожа, одрана от торса и краката, редом с разчлененото тяло на жертвата.

Извънредно положение

Ужасната смърт на още едно малко момче, колкото и цинично да звучи, дава на следствието ценна информация. През август 1991 г. Москва и Подмосковието са буквално наводнени от милиционери и военни. Точно тогава, заради опита за отстраняване на президента Михаил Горбачов, в страната е обявено извънредно положение. Следователно с висока доза увереност може да се предположи, че престъплението е дело на местен жител, който разполага с автомобил и място, където да извършва зверствата си. Друг немаловажен момент се оказва това, че одраната от момчето кожа е била осолена с фуражна сол. Достъп до сол в такива количества имат само ограничен брой лица, работещи в селското стопанство и животновъдството.

Всичко това определя по-нататъшната посока на разследването. Следствието съсредоточава усилията си в търсенето на местен жител, собственик на пътнотранспортно средство, който има отношение към животновъдния отрасъл. Но проверката на местните жители не дава никакви определени резултати.

Колкото и да е странно, в обширния списък с подозрителни лица, съставен по време на тези проверки, не се е намерило място за главния виновник за всички тези събития. Работата е там, че Сергей Головкин както и преди е с московско жителство, но за да не губи време в пътуване до столицата и обратно от конезавода са му отпуснали помещение на втория етаж в административния корпус.

Жилището на Головкин представлява най-обикновена стая: диван, шкаф, писалище и разхвърляни документи, изписани с кривия почерк на зоотехника-селекционер. Прозорецът му гледа към покрити с изумрудена трева ливади. Зад тях, на един невисок хълм, се издига силуетът на конезавода и незабележимите очертания на неговия зелен гараж. Поглеждайки през прозореца, Головкин е можел всеки ден да се наслаждава на символа на своето могъщество…

Ходът на следствието получава нов тласък през 1992 г., когато за началник на Главно управление за углавни разследвания е назначен небезизвестният Владимир Колесников, който през 1990 г. лично е задържал най-прочутия и неуловим маниак в СССР – Андрей Чикатило. Престъпленията, извършени от неговия също така неуловим “колега” Фишер, имат широк обществен отзвук и е необходимо да се вземат спешни мерки за залавянето на престъпника.

Мерките на милицията

На 30 март 1992 г. постоянната следствено-оперативна група е извикана в Генералната прокуратура на Русия, където се провежда разговор за това какви организационни мерки е необходимо да се вземат, за да се доведе най-сетне операцията “Удушвач” до логичен край.

На 2 април 1992 г. с тази работа се заема старши следовател от прокуратурата Евгений Бакин. Той има опит в залавянето на маниаци, тъй като в края на 80-те е участвал в разследването на Чикатило. Отново е създадена следствено-оперативна група, чийто състав включва основно нови хора. Разследването оглавява майор Владимир Цхай.

Следствието разполага с десетки томове углавни дела, включващи убийствата на трите момчета от 1986 г. Но има и още подобни убийства – през 1989, 1990 и 1991 г. На 3 април Бакин събира всички тези случаи на едно място.

По първите три убийства е свършена много работа. Случаят не е закрит, но активното разследване е приключило през 1988 г. След това работата е замряла. Но както е известно Удушвача също се е затаил.

Из едно интервю на Бакин:

“Когато изучавах случая и свързаната с него информация за престъпленията в Одинцовски район, у мен възникна версията, че последните убийства са извършени от едно и също лице. Освен това ставаше ясно, че в живота на престъпника са настъпили сериозни промени.

През 1986-а той не е разполагал със “стационар” – постоянно място, където да може да разчленява труповете. Излизал е на лов за деца, но е разчитал главно на елемента на случайността. Удушвача никога не е знаел предварително коя ще бъде жертвата му, “грабвал” е всекиго, практически първия срещнат. Тогава, през ’86-а, Удушвача е убивал там, където е нападал. Практически не е криел първите мъртви тела.

В заровените останки на момчето Никита беше открито снопче коса. Експертизата установи, че космите не принадлежат на жертвата. Това се оказаха… косите на друго момче, убито преди една година. Това обстоятелство доказва, че престъпникът сега се разправя с жертвите си на едно и също място – стационар. Натрапи се и още един прост извод: убиецът откарва труповете на мястото, където ги заравя с някакъв транспорт, тъй като край импровизираните гробища няма населени места”.

Следователите се заемат още по-целенасочено да отработват версията за личността на престъпника. Особено внимание отделят на жителите на Звенигород и селцата Жаворонки, Голицино, Горки и Перхушково. Сега взимат под внимание всеки, който се вписва в обобщения психо-социален типаж: заподозреният действа сам, висок е на ръст, има познания по анатомия, работи в морга или кланица; разполага с личен автомобил, гараж или хамбар.

Следствието се активизира, но изчезванията на деца и подрастващи не спират.

Звярът надминава себе си

В нощта на 21 срещу 22 април 1992 г. Сергей Головкин качва на стоп в колата си момче на около шестнадесет години. Първоначално не иска да го убива: очевидно не съвпада с “параметрите” му. Но изведнъж младежът поисква да спрат и се хвърля с нож в ръка върху него, крещейки: “Излизай от колата!”. Головкин обаче хваща ръката му и обръщайки острието към нападателя си, одрасква окото му. Само ако е знаел начинаещият крадец какъв номер ще му извърти съдбата заради тази необмислена постъпка! Той се опитва да се измъкне, но Головкин се оказва по-силен. Вече в мазето на гаража си той казва: “Тук убивам крадци! Но ти още повече се провини като вдигна ръка срещу мен!”. През онази нощ той надминава себе си.

Головкин си спомня за престъплението, описвайки го безстрастно, неизразително и монотонно. Съблякъл е младежа, вързал е ръцете му зад гърба и го е изнасилил. След това е провесил своята жертва за ръцете от високо, омотал е връв около половите му органи и е започнал да я дърпа с всичка сила. После е пърлил с горелка лицето и срамните му косми.

Сетне е надянал на главата му ръкавицата, която използва за осеменяване на кобили. Момчето е започнало да се задушава и е изпаднало в конвулсии. След малко е свалил ръкавицата. Юношата го е умолявал да не го убива, обещавал е да му даде каквото поиска, да изпълни всяко негово желание…

Ръкавицата за осеменяване
Ръкавицата за осеменяване

Но тези молби още повече са усилили възбудата на Головкин. Сега е компенсирал за униженията от детството си. Накарал е момчето да се качи на една табуретка, надянал е на шията му примка и е ритнал столчето изпод краката му.

После е изкарал цялата си злоба върху мъртвото тяло: провесил го е за краката, отрязал е главата, източил е кръвта му, разчленил е ръцете и краката му, отворил е коремната кухина, направил е разрези на белите дробове, свалил е скалпа от главата му, извадил е очите му, разсякъл е наполовина тазовите кости. Действал е професионално: все пак е завършил академията по коневъдство – имал е опит с разчленяването на конски трупове… Миризмата на кръв и видът на късовете плът много са го възбуждали, довеждали са го по неговите думи до “възвишено, светло” състояние.

Скромният зоотехник е трябвало да отиде на работа след тази нощна вакханалия. Мнозина са забелязали уморения му вид. Головкин само е махнал с ръка: просто не се е наспал хубаво. А после е побързал да се прибере в своето мазе – тайното царство на ужаса и смъртта… Разглеждал е останките на тялото, преобръщал ги е. Това страшно за един нормален човек зрелище го е докарвало до състояние на особен емоционален възторг.

Няколко дни след убийството на това момче от село Горки-10 в милицията постъпва сигнал за изчезването му. Родителите се отнасят доста спокойно към липсата на сина си, понеже той вече няколко пъти е бягал от къщи. Но следователите инстинктивно чувстват, че и този младеж е бил застигнат от лоша участ, което, уви, се потвърждава по-късно.

Отчитайки, че Горки-10 не за първи път попада в полезрението им, властите решават да подложат на старателна проверка цялото мъжко население в селото и неговата околност. Заподозрените лица стават все по-малко, кръгът се стеснява, но до развръзката все още има време и въпреки всички усилия, прекратяването на серията от убийства се случва с цената на още три момчешки живота. Тяхната участ е може би най-мрачният епизод от кървавата епопея на подмосковския маниак Фишер.

Последните жертви

Последни негови жертви стават наведнъж три момчета. Головкин се запознава с тях и един техен приятел от Москва на 14 септември 1992 г. на перона на гарата, и им предлага да ги закара до село Горки-10. По време на разговора разбира, че те пътуват до Москва почти всеки ден, за да играят на игралните автомати на станция “Белоруская”.

На следващия ден – 15 септември – Головкин отива специално на гарата на Жаворонки, за да изчака вчерашните си приятели. Вижда ги да слизат от електричката и се приближава към тях. Предлага им да ги закара до Горки-10 и те се съгласяват, сякаш го познават отдавна. След това им прилага любимата си примамка – казва, че знае откъде могат лесно да откраднат цигари, но за целта трябва първо да се отбият в гаража му.

Приятелите първоначално проявяват нерешителност и даже се отдалечават, за да обмислят насаме предложението му. Но колебанието им не трае дълго и те се съгласяват.

Из протокола на разпита:

Следовател: Опишете ми тези момчета.
Головкин: Слабовати, със светли коси. На около 11-12 години.
Следовател: А, ако бяха отказали да крадат цигари?
Головкин: Тогава нищо не бих предприел с тях.

Той скрива две от момчетата в багажника си, а третото на пода на задната седалка. В гаража им казва да слязат в мазето. Момчетата нищо не подозират. В мазето той внезапно се нахвърля върху тях и ги връзва. След това им разиграва малък театър.

Из протокола на разпита:

Головкин: Аз им казах: “Чували ли сте за Фишер? Това съм аз!”. Казах им още, че имам единадесет жертви и сега ще ги убия – казах им в каква последователност ще го направя.
Следовател: От какво се определяше тази последователност?
Головкин: Ами, Ефремов ми харесваше най-много. Исках по-дълго да гледам мъченията му…

Ефектът надхвърля всичките му очаквания – децата започват да молят за милост, обещават му всичко. Молбите им само го възбуждат още повече. Първи, пред очите на приятелите му, Головкин започва да изтезава Сидякин. Надява на главата му ръкавицата за осеменяване на добитък и го гледа как се задушава. Изнасилва го. Накрая го обесва на стълбата.

После идва редът на Шариков… След всичките мъчения Головкин качва Шариков на табуретка с примка на шията и накарва последното останало живо момче Ефремов да ритне столчето изпод краката му, за да види неговото унижение. След това разчленява Шариков пред очите на Ефремов. Показва му вътрешните органи. Момчето реагира спокойно, без истерия, като само отвръща глава.

После Головкин провесва за ръцете самия Ефремов и започва да измъчва и него. Жигосва на гърдите му нецензурна дума. Опърля лицето и срамните му косми с горелка. Момчето крещи истерично от болка, но маниакът запушва устата му с ръка. Накрая го обесва. Вече няма сили и желание… изтощил се е от чудовищната си работа, с която се е занимавал през цялата нощ на 15 срещу 16 септември.

На разсъмване Головкин откарва труповете на тримата приятели в гората в района на платформата Часцовская. И преди да ги зарови отново се погавря с телата на момчетата: реже, дере кожа, вади очи. На един от убитите отрязва парче от бедрения мускул, а от лицето на друг одира кожата. Когато всичко приключва, вече е 6 часа сутринта. Той винаги взима за спомен по някоя малка вещ от жертвите си: ключодържатели, цветни стъкълца. У последните три жертви намира 25 рубли, които похарчва. От Ефремов открадва една иконка на верижка. Иконката изхвърля веднага. Верижката носи до залавянето си. Смятал е, че ще го пази от неприятности и беди.

Коментар на главния научен сътрудник на Министерството на вътрешните работи Ю.М. Антонян:

“Физическите страдания и мъченията на децата доставят на садиста огромна наслада, защото той напълно господства над тях. Предварително обмислените подробности около изтезанията му доставят “радост, самоуважение”, самоутвърждаване в собствените му очи. Обича да мисли, че на света не съществуват качества като героизъм, преданост, взаимопомощ, а само предателство и пренебрежение към ближния.

Головкин се убеждава в това, когато, например под смъртна заплаха, заставя момчетата да обесват другарчетата си. Колкото по-търпеливи са те, толкова по дълго ги изтезава (понякога до 3 часа) и толкова по-голямо удоволствие получава”.

Основен заподозрян

Изчезването на три момчета наведнъж буквално потриса местните жители. Веднага са предприети активни действия за издирването на децата. Участниците в операция “Удушвач” се добират до информацията, че трите момчета са имали приятел от Москва, който си спомня, че един път, когато им е дошъл на гости в Одинцовския район, от гарата до село Горки-10 ги е закарал с колата си някакъв “чичо Серьожа Головкин”. Властите се отнасят към получената информация доста сериозно.

Научи повече за:   Смъртоносната двойка Чарлз Старкуедър и Карил Фюгейт

Но следствието не разполага с нищо срещу Головкин, освен подозрения и низ от случайни или неслучайни съвпадения. Никакви улики, никакви солидни доказателства. Даже не са открили телата на загубените момчета, така че за задържането на този човек е рано да се говори. Извършва се аналитична проверка, установяват се връзките му, проверява се алибито му. Изяснява се, че Головкин има московско жителство, не е бил съден, не се е лекувал в психодиспансер – и затова до този момент не е попаднал в полезрението на милицията.

На 4 октомври в гората край село Угрюмово, където преди шест години е открито тялото на 14-годишното момче от пионерски лагер “Звезден”, гъбари се натъкват на детски гроб, разкопан вероятно от дивите зверове. В него се оказват останките на изчезналите момчета: труповете на две от удушените деца са обезглавени, а пораженията по тялото на третото шокират служителите на реда…

Следствието вече разполага с главен заподозрян, но срещу него все така няма уличаващи доказателства и основания за задържането му. Местното началство на милицията напрегнато претегля всички за и против, опитвайки се да избере най-добрия вариант – да продължат да следят обекта с надеждата да го заловят с кървави ръце, или да извършат арест с надеждата, че междувременно ще намерят неопровержими доказателства, или ще получат собствените му признания за извършените престъпления.

В утрото на 19 октомври 1992 г. заподозреният напълва резервоара си с бензин и потегля нанякъде, като по пътя подминава милиционерските постове и катаджийски патрули. Шофьорът е задържан някъде към обяд на железопътния прелез в селището Жаворонки. Той се подчинява на служителите на реда с меко казано голяма неохота. На езика на милиционерския протокол това се нарича “непослушание”. Стараейки се да не привличат вниманието на външни лица, милиционерите закарват Головкин в управлението в село Успенское, където докарват и колата му.

Дълга нощ

Според буквата на закона задържането на Сергей Головкин, разбира се, e неправомерно. Той не е заловен  на местопрестъплението, никой от потърпевшите или свидетелите, не го е посочвал, явни следи, сочещи към него, също няма. Личността му е известна, има местожителство и не се е готвел да бяга. В същото време обстоятелствата показват, че именно той е престъпникът, когото търсят от толкова много години. Той е поставен под денонощно наблюдение, но това не може да продължава вечно. Решението за задържането му е взето на достатъчно високо ниво и е единственото правилно. Освен това Головкин е арестуван по член 90 от Углавно-процесуалния кодекс на РСФСР, т.е. до предявяване на обвинения. Само това дава възможност на властите да се сдобият с обективни доказателства, а след това и с признанието му.

Пристигайки в милиционерския участък, Головкин се държи подчертано спокойно, отговаряйки на въпросите на следователя равнодушно и обстоятелствено. Седемчасовият диалог със заподозрения не довежда до нищо. Старши следовател от прокуратурата Евгений Бакин стига до извода, че основания за задържане няма и Головкин ще трябва да бъде освободен!

В този може би най-сложен за следствието момент началникът на Управлението за углавно разследване в Московска област Николай Чекмазов взима инициативата и дава разпореждане работата с Головкин да продължи.

Възниква въпросът: ако решението за задържането на Сергей Головкин е било взето не от висшестоящи длъжности лица на прокуратурата и Министерството на вътрешните работи, а от районните следователи? Как би постъпил тогава районният прокурор? Той би имал пълното право да освободи заподозрения, тъй като срещу него отсъстват не само процесуални доказателства, но и основание за задържане. И не само да го освободи, но и да предприеме разследване на действията на следствието. (Подобна ситуация се наблюдава и в случая на Чикатило).

Головкин на първия разпит
Головкин на първия разпит

Головкин прекарва най-тежката нощ в живота си в следствения изолатор, опитвайки се да се отърве от верижката на своята последна жертва и обмисляйки какво да говори на разпита. Всички тези тежки емоционални преживявания го докарват до опит за самоубийство. Неуспешен опит.

Веществени доказателства

След няколко дни властите се сдобиват със заповеди за обиск на гаража и стаята на Сергей Головкин. Именно при обиска на гаража са намерени и иззети веществени доказателства, свързващи го с извършването на няколко убийства.

Обискът в гаража на Головкин
Обискът в гаража на Головкин

Из протокола за оглед на гаража на Головкин:

При отварянето на гаража вътре в него бяха открити: брадва, парцали, ножове, монтирани на тавана дъски, туристическа брадвичка с кафеникави петна… Проведеният анализ показа наличието на кръв.

Сред парцалите бяха открити части от момчешка ученическа униформа. На пода на гаража има капак, под който се намира оборудвано мазе… Размерите на мазето са 180 см на 250 см, височина 280 см.  

При огледа на мазето са открити: детска ваничка със следи от обгорени органи и с характерната миризма на плът; следи от кръв по стените; корито с фрагменти от овъглена кожа; две куки с железни пръстени в стената; окървавен суитшърт; варел; синьо-бяло въже в едно чекмедже; тел; горелка;  въже; нож; спринцовки; кибрит; скалпел; вазелин; презервативи; игла…

В колекцията на изверга са открити двадесет различни модела и размери ножове. Картината, изложена пред очите на следователите, е достатъчно красноречива и отговаря на въпроса кой е убиецът, всявал ужас из цялото Подмосковие от толкова години насам.

Колекцията от ножове на Головкин
Колекцията от ножове на Головкин

Признания

В първите дни след ареста си Головкин е много изплашен. Но после това чувство се сменя с облекчение. “Най-накрая всичко за мен свърши и повече никога няма да се повтори”. Отказва да се види с майка си, защото се срамува от нея. Затворен е в следствения изолатор “Матроска тишина”, където по думите на охраната се е държал кротко, стараейки се да не досажда на съкилийниците си. Но, съгласно неписаните затворнически закони, Головкин е бил порядъчно пребит от своите “колеги”, когато са разбрали с какво се е занимавал навън. В интерес на следствието и на самия Фишер се налага да го преместят в самостоятелна килия.

На 30 октомври срещу него е повдигнато обвинение за умишлено убийство при особено тежки обстоятелства с цел прикриването на друго престъпление, съпроводено с изнасилване.

В този период Головкин активно сътрудничи на следствието, тъй като е решил, че няма особен смисъл да се инати при наличието на толкова убедителни доказателства за вината му. През ноември 1992 г. показва мястото, където е заровил трите убити момчета и уточнява подробностите около убийствата от 1986 г., извършени в същия район. Освен това показва мястото, където е оставил разчленения труп на убитото на 22 април 1992 г. момче, чието тяло все още не е открито. Практически веднага си признава за убийствата на 11 деца, извършени в периода 1986-1992 г.

Головкин показва местопрестъпленията
Головкин показва местопрестъпленията

Но случаите с изчезнали деца през този период са доста повече – по данните на следствието Головкин е извършил не по-малко от 40 убийства на момичета и момчета. В умовете на началниците на милицията се мярка призрака “Лесополоса”, може би защото процесът срещу Чикатило е приключил само 4 дни преди ареста на Головкин. Не бива столичната милиция да изостава от провинциалните си колеги.

Следват гръмки заглавия в пресата, изразяващи увереност, че маниакът ще продължи да прави самопризнания – това е само въпрос на време. Следствието започва активно да събира информация за деца, изчезнали безследно в периода от есента на 1986-а до есента на 1992 г. До всички следствени органи в страната е изпратено искане за справка за извършени аналогични престъпления. Като че ли назрява поредната сензация, сравнима по мащаби единствено с онази, която преди няколко години е предизвикал Андрей Чикатило.

Но, след като признава за 11 убийства, които неоспоримо се потвърждават от многобройните доказателства, Головкин млъква като риба. В хода на по-нататъшното разследване той не отрича напълно, че престъпленията му са много повече, но заявява на служителите на прокуратурата, че ще направи подробни признания само в съда, и то постепенно. По този начин разчита да отложи момента на произнасянето на смъртна присъда, предполагайки, че след всяко негово признание съдът ще бъде принуден да изпраща делото му за допълнително разследване.

Сергей Головкин в следствието
Сергей Головкин в следствието

Така през февруари 1993 г. следствието фактически се оказва в задънена улица. Информацията за разпръснати епизоди на убийства на деца се обобщава, анализира, но следователите не могат да вменят вина на маниака за други престъпления, а самият Головкин не гори от желание да им сътрудничи.

Психиатрична експертиза

През лятото на 1993 г. в института “Сербски” е направена психиатрична експертиза на Сергей Головкин. Той е обявен за вменяем по отношение на всички обвинения, макар експертите да отбелязват наличието на признаци за шизоидна психопатия.

Из характеристиката на главния научен сътрудник на Министерството на вътрешните работи Ю. М. Антонян:

“Головкин е ярко изразен некрофил. Не само решава всичките си важни житейски проблеми с помощта на смъртта, и не просто изпитва непреодолимо влечение към труповете и тяхното разчленяване. Той изпитва сексуално и психологическо удоволствие от самата смърт, и всичките нейни стадии – от ужаса на момчетата пред неизбежната гибел, техните продължителни страдания и агония, до разчленяването на телата им, отрязването на главите им, одирането на кожата им и т.н.

Некрофилията му се проявява в това, че е отнасял отделни части от труповете в дома си и дълго, докато не почнели да гният, им се е “любувал”. Този човек сякаш е съществувал в някакъв отвъден свят, в който няма нито добро, нито зло, и всичко е еднакво сиво, унило и отвратително. Нямал е нужда от никого, а смъртта на жертвите му е единствената цел и смисъл в живота му”.

За затворения и раним Головкин подобно нахлуване във вътрешния му свят не протича без странични ефекти – той извършва втори опит за самоубийство. Отново неуспешен.

Съдебният процес

През 1994 г. делото на Сергей Головкин най-накрая стига до съда. Материалите по случая заемат 95 тома.

Изслушването на углавното дело срещу зоотехника, обвинен в жестокото убийство на 11 момчета, започва в Московския областен съд на 22 август 1994 г.

Общественият обвинител Анатолий Сокин зачита своето обвинително заключение, наброяващо 300 страници.

По думите на съдебната охрана Головкин се е държал спокойно и сковано, като “препариран”. Според съдията това се е дължало на речта на обвинението, по време на която Головкин се е стараел да не гледа никого, седял е със затворени очи и се е преструвал на заспал. Когато е бил помолен да даде на съда сведения за себе си, е отказал да го направи.

Разглеждането на процеса, продължил почти половин месец (от 22 август до 5 октомври) се извършва при закрити врата, за да, както се изразява съдията Александър Дзибан: “не причиняваме болка на близките на жертвите”.

Близките на маниака отказват да дадат показания, осланяйки се на своите конституционни права.

Адвокатът на Сергей Головкин предлага да не се прибягва до смъртно наказание. Представителят на защитата обосновава своята молба от негова гледна точка напълно логично: в ежедневието и в работата си Головкин е бил описван само положително, не е бил съден преди това, оказвал е съдействие на следствието. Що се отнася до неговата пристрастност към момчетата и невниманието му към женския пол, то това според защитника не е вина на обвиняемия, а негово нещастие. Клиентът му обаче е доста по-самокритичен. Головкин заявява на съдията, че не желае да се защитава и иска смъртна присъда.

Запознавайки се с обстоятелствата по случая, съдът обявява Сергей Головкин за виновен по всички повдигнати обвинения за 11 умишлени убийства, изнасилвания и кражба на лично имущество (маниакът си е присвоявал парите и вещите на убитите момчета).

Духовна свобода

На 19 октомври 1994 г. Московският областен съд осъжда Сергей Александрович Головкин на смърт. Обявяването на присъдата му продължава три часа. Головкин приема спокойно решението на съда.

Очаквайки изпълнението на присъдата си в затвора, Головкин по два пъти на ден прави физически упражнения и понеже не обича да води безсмислени разговори, запълва свободното си време с брошурката “Рост ученика”, разпространяваща се в затворите от американското религиозно общество “Духовна свобода”.

Духовните търсения на затворника Головкин:

“Винаги мисля за света и за живота на хората, но само емоционално. Много би ми се искало да взема участие в разпространението на Евангелието, да работя в християнска мисия или да помагам за работата й, и да моля Господ за помощ”.

“Не ми се иска да си спомням за миналото – това остана в стария ми живот, приключи със съда и нямам повече сили да се връщам към това, даже прогонвам мислите за миналото, ако те се появят”.

Майка му идва да го види, не се отказва от него, а почти всеки месец Головкин се среща с адвоката си. Има поддръжка… В края на ноември 1995 г. узнава от вестниците за отказа на президента да го помилва.

Съседът по килия на Головкин Борис Голубев си спомня последния му ден:

“Той така интересно възприемаше всичко. Така се случи, че в онзи ден бе рожденият му ден. Събра си нещата. Спокойно легна да спи. Възприемаше всичко спокойно, хранеше се добре, стана сутринта в 10 часа, а в осем и половина вечерта го отведоха на разстрел. Може би вярата в Бог му е помогнала, в крайна сметка той се опитваше да вярва…”

Сергей Головкин в килията си
Сергей Головкин в килията си

Головкин прекарва месеца преди екзекуцията си в стандартната килия за смъртници в затвора “Бутирки”: сиви стени, 3 койки, умивалник, лични вещи, на стената – фотографии. Той е последният осъден, минал по дългия коридор до “изпълнителната” зала… Това става през 1996 година. След това в Русия влиза в сила мораториум над изпълнението на смъртното наказание.

Така приключва последното действие на една стара като света история: тихо, скромно и леко чудновато момче не успява да намери мястото си в този свят, и решава да му отмъсти за всичките си беди и разочарования. Но, извършвайки своята “праведна мъст”, не забелязва, как погубва самия себе си…


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

22
Напиши коментар

avatar
22 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
11 Автори на коментари
ТаняIviМечоПухdesiМосквич 412 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Mishaka
Гост
Mishaka

С колко ли такива потенциални изроди се разминаваме в ежедневието си?!?!?

Legion
Гост
Legion

“Из протокола за огледа…” Към края на статията превода май се уморихте, та започнахте да оставяте руски думи. ^ Не са много хората, иначе нямаше да имама кой да пита, ако имаше достатъчно хора с такова мислине и със сили да въплотят желанията си в действителност. Човекът, като вид е склонен към жестокост, не обичам тази дума, тя не отразява смисъла на действието, а само цели едно упростяваня “за голяма аудитория”. Всяко действие, извършвано от човека трябва да има определена цел, човека си е намерил целта, макар и доста погрешна. Обаче човешкото общество трябва да бъде хуманно и да му… виж още »

Deiman
Гост
Deiman

Родителите му имат голяма вина за случилото се с него!

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Този случай е като образец изваден от учебник по психопатология. Един ярък и неоспорим пример за влиянието на семейството над формирането на човешката личност и отношението към света и останалите хора. Пример за майката,каквато тя не трябва да бъде. Майка,която кастрира,деформира,смазва характера и личността на сина си вменявайки му по този начин чувство за малоценност.Превръщайки го в изверг. За кого е изненада,че един емоционално осакатен младеж достига до такова съсътояние на изкривени сексуални предпочитания като зоофилията,след като дълги години е бил мачкан от студената си майка,създавайки си впечатление по нея и отношението й към него,че всички други жени са студени… виж още »

Deiman
Гост
Deiman

@Hanna Montana , много верни неща каза, но само да добавя нещо относно това че е избрал точно малки момчета. Поне според статията става ясно, че той е бил черната овца, подигравали са му се, мачкали са го, неразбирането на родителите към проблемите му и грешният подход са подсилили това чувство. Не случайно по думите му той не е посягал на деца,които са отказвали да крадат, понеже щом не искат да крадат, това не се покрива със критерият му за “разбойник” или “лош човек” , понеже много подобни са го тормозели. И във момент, в който той види че дадено… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Deiman,смятам,че донякъде имаш право. Някак си целия този процес на отчуждаване от семейството(не,че изобщо са били близки)съпътстван със страха,който Головник е изградил към жените като цяло,а на свой ред побоя над него осъществен от така наречените ”разбойници” отключва у него агресията.И той съвсем целенасочено я излива по-късно върху малки момчета. Относно твоя начин на тълкуване,искам да те подсетя,че някои от убийствата са произволни,тези момчета на са били крадци а по-скоро ситуативни жертви. По-късно той твърди вече,че е нямало да убие онези деца ако са отказали да крадат.Не зная до колко това е било истина но той така или иначе е… виж още »

Deiman
Гост
Deiman

Да, много добър анализ се получи 🙂 . Честно казано, не съм писал много под тези статии, но просто ми стана жал за него, че по този начин са се развили събитията, може би ако беше намерил поне един човек, който да го подкрепи дотам не би се стигнало, жалко и за децата. Но тук идва един друг въпрос, всеки ли който е поставен във неговите условия ли би реагирал така? Дали все пак не е и до човек поне малко от малко, генетика ако щеш? Понеже предполагам има хора, които са подложени на същите или по-тежки изпитания от него… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Deiman,разбира се,че не всеки човек поставян в подобна,че и по-лоша ситуация от Головник няма да стане престъпник или убиец.Пътя до там минава през едни много специфични процеси възникващи в подсъзнанието на личността. Психодинамиката при различните хора е напълно индивидуален процес.Как ще бъдем мотивирани от конкретни обстоятелства зависи пряко от обработката на събитията в нашето несъзнавано. Ще ти дам пример:ако имаме един плах,скромен и подтиснат от чувство за малоценност младеж,който не се вписва сред останалите като поведение,навици и т.н той започва да се чувства отхвърлен.Това още повече засилва неувереността му,озлобява го към околните… При нормалните момчета(и хора,изобщо)просто е нужно малко време… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Упс!Пак го направих.
Съжалявам,че в няколко поредни коментара все бъркам името на обекта на дискусията ГОЛОВКИН…

Deiman
Гост
Deiman

Да, определено. Жалко е че все още психиката не е изследвана достатъчно, за да се обясни всичко, от-до. И последно ще кажа че подобни родители не заслужават да имат деца!

Deiman
Гост
Deiman

Между другото, не се бях замислял, наистина мъртвото тяло не може да откаже 🙂 , не се бях сетил 😀

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Ха,ха..ето виждаш ли колко е гъвкава човешката психика.
Най-откликващото тяло е безжизненото.

Deiman
Гост
Deiman

Опазил ме господ, от подобни хора със “гъвкава” психика 😀 , или ако срещам да им надделея 🙂

Някой си
Гост
Някой си

Deiman, естествено,че не си се замислял. За да извършиш, посоченото от теб действие е необходимо и да имаш съответните способности, които от своя страна да предуславят този акт…

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Роден е на 2 юли,разстрелян е на 2 август.

Някой си
Гост
Някой си

Дейман, знаеш ли защо обичам господ,познай от 3 пъти. Защото той никога не откликва на молитвите и надеждите ни, а даже напротив превръща в реалност най-големите ни страхове… Не е ли прекрасно, оставя ни да се гърчим в агоня – красота. Как да не го обича човек. Замисли се…

Deiman
Гост
Deiman

Това е друга тема, че аз всъщност под “господ” разбирам някаква енергия, която все още няма обяснение, склонен съм да вярвам че ние притежаваме енергия, която се слива със тази навън във вселената. Аз също съм на мнение че това са най-вероятно митове и легенди, а религиите ги е измислил някой, който иска да управлява хората, които са водени от страха.

desi
Гост
desi

nasilieto porajda nasilie.po4ti v vs slu4ai e taka ako si s slaba psika !

МечоПух
Гост
МечоПух

От няколко дни посещавам сайта ви.Благодарности за положеният труд.Всички статии са много добри и подробни.

Ivi
Гост
Ivi

Ехааа, този направо ми скри шапката! И, не, не всеки при тези условия ще се развие така.

Таня
Гост
Таня

Много е трудно да не се отврати човек от тези ужаси, които е причинил Головкин на бедните деца, на за разлика от другите уроди , описани в сайта той ми е по достоен за съжаление,лично на мен и може би, защото от първо лице съм изживяла тормоза в училище- психически и физически, но не съм се превърнала в това, което е станал Головкин.Бог да ни пази от такива извратени страшилища!!!