Генадий Модестович Михасевич: Витебският удушвач

Генадий Модестович Михасевич: Витебския удушвач

От руско-украинско-беларуската “света троица” на маниаците – Чикатило, Оноприенко и Михасевич – поради неизвестна причина в “герои” се превръщат първите двама, а беларуският хищник остава забравен. За важността на “Витебския случай” говори този факт: с идването на власт на Юрий Андропов през 1982 г., новият министър на вътрешните работи Виталий Федорчук проучва статистиката на престъпленията и разпорежда колкото се може по-скоро да бъдат разрешени два случая – единият в РСФСР Ростовска област (Чикатило), а другият в БССР Витебска област (Михасевич).


Генадий Модестович Михасевич е роден през 1947 г. в село Ист, Витебска област в Беларуска ССР.

За детско-юношеското формиране на Гена е нужно да се споменат две обстоятелства: първо, малкият Гена е скромен и необщителен, често е подлаган на подигравки от момичетата заради своята плахост и страда от комплекс за сексуалната си непълноценност. Второ, неговият пиян баща често гони майка му по двора, което е известно на приятелите му, и те непрестанно вземат на подбив сина на агресивния алкохолик.

Генадий служи в армията съвсем за кратко, защото е освободен по здравословни причини, след като се разболява от хепатит.

Младият Генадий Михасевич
Младият Генадий Михасевич

През 1970 г. постъпва в Городокския техникум по механизация на селското стопанство. По време на обучението си неведнъж се прибира у дома и точно в родното си село извършва своите първи пет убийства и едно нападение.

Първото убийство се случва на 14 май 1971 г. Неговата жертва се казва Людмила Андаралова. Ето как самият маниак си спомня за случилото се:

“Това се случи отдавна, удуших едно момиче… Срещнах я по тъмно. Беше месец май. Момичето беше почерняло, като че ли идваше от юг. Носеше две чанти. Удуших я право на пътя и после я завлякох в полето отстрани, където бяха засадени ябълки. Вещите й взех със себе си. В чантата й имаше някаква дреха, която хвърлих в река Двин”.

При един от следващите разпити разказва по-подробно за случая:

“В нощта на 14 май 1971 г. пристигнах късно в Полоцк и вече нямаше автобуси в посока за Ист, където живееха родителите ми. Тогава бях в тежко състояние, защото бях загубил любимото си момиче Лена. Много страдах и даже исках да сложа край на живота си, и с тази цел откъснах една връв от дрехите си. С тези намерения вървях през нощта през Полоцк, в посока към село Екиман. Когато минавах през една овощна градина, насреща ми се зададе девойка. Щом я видях, в ума ми веднага се зароди мисълта да я удуша”.

А ето и откъс от наказателното дело:

“16 май 1971 г…. на 48 метра от черния път, който се отделя от шосето Полоцк-Новополоцк, в една бразда близо до ябълковите овошки бе намерен труп. Краката и торсът му бяха покрити с накъсана трева, а лицето беше засипано с пръст. Тялото е било влачено от гореспоменатия черен път до ливадата. Близо до него бяха открити чехлите и брошката на жертвата, а на шията на трупа имаше скъсана верижка. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, смъртта е настъпила в резултат на механична асфиксия, вследствие на притискане на шийните органи с ръце. Натискът е бил извършен с дясната ръка. Множеството охлузвания по челото, бузите и устните водят до заключението, че нападателят е закривал устата на жертвата си с ръка. По ръцете й бяха установени следи, свидетелстващи за връзване с връв, с помощта на която се е извършило преместването на трупа. Това се потвърждава и от наличието на охлузвания по гърба и задните части”.

Още тогава Михасевич си е помислил: “Защо да се самоубивам заради жена, по добре сам да удуша някоя”. Поне така обяснява действията си по-късно, но следствието установява, че той се е разделил с Лена още преди година – през 1970 г. Момичето се е омъжило за друг.

Михасевич отрича да е изнасилвал жертвата, а събличането й обяснява така: “Може би дрехите й са паднали, докато съм я влачил?”. В действителност момичето е било изнасилено. И още една характерна подробност – той сваля обувките от първата си жертва, както ще прави и впоследствие. Защо го е правил – дали обувките са били за него фетиш, както за Сливко, дали за да попречи на жертвата си да избяга, или просто така му е било по-удобно да я изнасили – това остава неизвестно.

Генадий Модестович Михасевич
Генадий Модестович Михасевич

Следващата жена, която попада в лапите на Михасевич, е и единствената, която успява да се спаси. Ето какво разказва тя на милицията:

“На 29 октомври 1971 г., в петък, близо до завода за керамзит, ме нападна неизвестен мъж. Не можах да запомня външността на престъпника. Той беше млад, среден на ръст, облечен в сиво палто. В началото ме изпревари и отмина напред, но после се върна. Изравнявайки се с мен, спря и ме попита колко е часът. Наведох се, за да си погледна часовника, а той метна на врата ми връв и започна да я затяга. Успях да пъхна ръката си под въжето и не му позволих да затегне примката. С едната си ръка държеше връвта, а с другата ми закриваше носа. В устата ми попаднаха пръстите му и аз ги захапах. В хода на борбата паднах по лице на земята. Продължаваше да ме души. Аз виках. Престъпникът неочаквано ме остави и избяга. Оказа се, че виковете ми са чути от ученици, които тичаха с фенерчета към мен”.

Чувайки женските викове, учениците започват да пеят. Михасевич се изплашва от появата на свидетели и побързва да избяга. В ръцете на следователите попада връвчица, на която е открита кръв от първа група, принадлежаща на ухапания от жената Михасевич.

Научи повече за:   Палача от Ню Орлиънс

Той напада и убива поредната си жертва в същия ден. Връща се с автобуса във Витебск, след това се качва на друг автобус, слиза на една спирка и проследява нароченото момиче. Резултатът:

“В утрото на 30 октомври 1971 г. в боровата гора до черния път, водещ от село Руба до село Новий, бе открит трупът на гражданката К. Тялото бе в седнало положение, като гърба й се опираше на дънера на ела. В устата на трупа бе напъхан шалът на жертвата. По заключение на съдебно-медицинската експертиза, смъртта е настъпила от механична асфиксия, вследствие на запушените от шала дихателни пътища”.

Впослествие Михасевич ще заяви, че е почувствал облекчение след стореното”.

Следващите две убийства извършва през 1972 г. – на 15 април и 30 юли (тази жертва Михасевич удушава с плитка от ръжени стъбла). После убива отново на 11 април 1973 г. Тези убийства са извършени в област Витебска, в района на гара Лучеса.

Едно от ранните му убийства се развива по следния начин. След танцова вечеринка Генадий се усамотява с едно момиче, но тя започва да се присмива над плахите му ласки. Уязвеното му самолюбие провокира физическа реакция – той сграбчва момичето с ръце за гърлото и я удушава. Прибира се у дома и с тревога очаква да го арестуват, но когато за това убийство е задържан друг човек, се успокоява.

През юни 1973 г. Михасевич завършва техникума, връща се в Ист и започва работа в Дисненския колхоз.

Ето признанията му:

“В този период в мен се появи желанието да нападна някоя жена и да я удуша. Затова обикалях крайните райони на Витебск и нападах първата срещната жена, след което чувствах облекчение. Състоянието и настроението ми след това веднага се подобряваха”.

През 1974 г. не убива никого.

През 1975 г. започва да посещава Полоцк и серията продължава – в тази година Михасевич извършва още две убийства: първото – на 17 май, близо до село Зуи. За тази си жертва казва: “Тя беше може би най-младата от всичките ми жертви”. Второто – в деня на 28 октомври край пътя, водещ от шосето Полоцк-Глубокое към село Нача:

“На тази пътека срещнах жена, на възраст около 25 г. Идваше от автобусната спирка и носеше чанта в ръка. Започнах да я душа, а тя се съпротивляваше. Удуших я и я оставих на земята. Отдалечих се от нея, но после се обърнах и видях, че се надига. Докато се съпротивляваше, чантата й падна и всичко в нея се изсипа на земята. Вдигнах една ножица и започнах да й нанасям удари където ми падне, и така много пъти”.

Обяснява действията си така: “Мога да душа с ръце само веднъж”.

На 28 април 1976 г. Михасевич постъпва на работа като майстор-накладчик в сервиза на племенния комбинат “Двин”, в района на Полоцк. През май, вече женен, се премества да живее в село Солоники. Това селце се състои само от двайсетина къщи, намира се на около 2 км от Полоцк и е разположено в мъглива долчина. Плесенясалата табела с надпис “Солоники” е поставена непосредствено след железопътния прелез. Говори се, че до селцето може да се стигне единствено през Полоцк.

Ето как писателят Николай Модестов описва Михасевич в своята известна книга за руските маниаци:

“Той не се отличава от средностатистическия мъж: женен е и има две деца – момче и момиче. Даже си има и любовница, която живее в същия район. Постъпва в партията и е избран за секретар на партийния комитет. Работи като техник-механик, отговарящ за експлоатацията на селскостопанските машини и активно се занимава с обществено полезна работа – народен дружинен ръководител. В малкото му селце (което рядко се намира на картата), Михасевич е уважаван и даван за пример човек. Той е скромен, рядко пие, не пуши, не обича мръсните вицове и се изчервява, ако пред него се заговори на сексуална тема. Никой не подозира, че този симпатяга вече от 14 години се занимава с убийства…”

Можем да добавим, че снимката на Михасевич е окачена на почетното табло.

Една от съседките му си го спомня като внимателен баща, който е водел в детската градина своята дъщеря Альона и постоянно се е грижел за момиченцето. “Когато разбрахме, че Генка е убиец на жени, аз се изумих” – казва жената.

Сменяйки местожителството или работата си, той променя и локацията на убийствата. Ето как Михасевич разказва за територията между градовете Полоцк и Новополоцк, и селата Коптево, Ропно и Перханщина:

“Там удуших четири жени. Пътувах специално до този район и слизах на автобусната спирка, откъдето проследявах някоя жена. Дотам без затруднение можеш да отидеш и да се върнеш с автобус. Когато първото ми удушаване мина успешно, реших, че това място е много подходящо и нещо започна да ме влече натам”.

Михасевич удушава в тази местност четири жени. Убийствата се случват на 2 юли 1976 г. в нощта между 24 и 25 юли, на 22 октомври и на 1 ноември.

Научи повече за:   Андрей Чикатило: Канибала от Ростов

Той прибира парите на убитите жени, които често не са малко. Откраднатите вещи носи у дома. Понякога попада и на ценности, например два годежни пръстена, от които прави зъбна коронка на жена си.

В периода от август 1978 г. до 15 юли 1981 г. Михасевич удушава още четири жени. Последната му жертва е студентка, която качва в служебната си кола.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

От този момент нататък той избира нова тактика – похищава жертвите си с помощта на личния или служебния си транспорт. Купува си червен “Запорожец” и освен с него разполага с два служебни автомобила. Впоследствие разказва, че често, когато жертвите са усещали какво им се готви, са се опитвали да се измъкнат, казвайки му, че са в цикъл, или скоро са се лекували от венерическо заболяване.

През 1981 г. той убива още 2 жертви – на 12 септември и 23 октомври. През лятото на 1982 г. следват още пет. Изминава една година без убийства. В следващите три години Михасевич погубва още много жени, като 12 от тях убива в една и съща година – 1985 г.

Жертвите му се увеличават с всяка изминала година. Веднъж той качва в колата си една жена и усмихвайки се, спира край полянка, позволявайки й да набере букет от полски цветя. След това нежно хваща ръката й и я отвежда в гората. Вместо в страстен крайпътен романс, жената попада в душещите ръце на маниака и завинаги остава в горския гъсталак…

Писателят Николай Модестов цитира едно от признанията му:

“Когато ги удушавах, аз черпех енергията на жените с ръцете си. Сам се лекувах. След убийствата ми ставаше по-леко. Получавах особено удоволствие, когато жертвата трепереше. То се усилваше, ако жената се съпротивляваше, удряше и драскаше”.

Следователят Исса Костоев, който е разследвал Андрей Чикатило, споделя друго признание на Михасевич:

“От време на време в мен се събуждаше желание да намеря някоя жена, да си поговоря с нея, да се докосна до тялото й и да се опитам да правя секс с нея. Когато попаднех на такава жена, ме обземаше умопомрачение и я удушавах и убивах. Не можех да се контролирам. След убийството в мен настъпваше облекчение и не съжалявах за стореното”.

Михасевич не е сексуален маниак в “чистия” смисъл на думата: макар убийствата му да са съпроводени с изнасилване или опити за такова, той изпитва “върховното” си удоволствие от самото убийство.

Ето още един от неговите спомени:

“В лятото на 1983 г. ми се прииска да изнасиля и убия жена. Качих се на личния си автомобил и потеглих към Городок. Недалеч от автогарата, край шосето стоеше девойка, която ми махна с ръка. Изглеждаше на около 20-22 години. Момичето поиска да го закарам в Невел и аз потеглих натам… После завих в едно поле… Предложих й да слезе от колата, започнах да я прегръщам и я повалих на земята… Свърших в панталоните си. Тя повече не ми трябваше и единственото ми желание бе да я удуша, което и направих. Завлякох убитата в храстите, положих я с лице нагоре и я засипах с трева и пръст. Чантата й взех със себе си”.

Генадий Михасевич
Генадий Михасевич

Веднъж Михасевич сънува, че души жена. Без да се събужда, се пресяга към спящата до него съпруга и я стиска за гърлото. Жена му не се разтревожва особено – какво ли не се присънва на човек. Накарва го да полее главата си със студена вода, за да прогони кошмарите.

Във вечерта на 13 януари 1984 г. негова жертва става студентката Татяна Кацуба. Тя напуска общежитието, отправяйки се към гара Лучеса, намираща се на около 2 км от Полоцк. Трупът й е открит на 2 февруари под железопътен насип. Като заподозрян е арестуван младият шофьор Олег Адамов, който е работил на това място по време на убийството. Той се пречупва по време на разпита и въпреки че не може да обясни къде е изчезнала чантата на девойката, е осъден на 15 години лишаване от свобода. В затвора се опитва да се самоубие.

За престъпленията на Михасевич са осъдени общо 14 души. Заради него пострадва не само Аврамов – един е екзекутиран, друг ослепява в затвора, а четвърти лежи без вина 10 години. За първото му убийство е осъден мъж на име Глушаков, който получава 15 години.

На 30 август 1984 г. Михасевич убива две жени в един ден. Оставя телата им на едно и също място.

Работата като дружинен ръководител много помага на Михасевич. Той е командир на доброволния граждански отряд за спазване на реда и пръв узнава за действията, планирани срещу него. Когато възниква версията, че професията на убиеца е свързана с транспортна техника, той лично проверява шофьорите на камиони и червени запорожци. Това е трудоемка задача, тъй като запорожците във Витебска област наброяват 7 хиляди.

Младият следовател от витебската прокуратура Николай Иванович Игнатович пръв разбира, че убийствата са извършени от един човек и въпреки че отгоре му се оказва натиск, съумява да защити версията си. Убийствата са обединени в серия, което става част от началото на осъзнаването на проблема със серийните убийци в съветската криминалистика. Постигнати са важни резултати – властите проумяват, че трябва да търсят един човек.

В крайна сметка следователите обръщат вниманието си към Генадий Михасевич. Това го изнервя и го кара да допусне грешка: изпраща до редакцията на вестник “Витебско дело” писмо, подписано от името на измислената организация “Витебски патриоти”. Писмото обяснява, че организацията е съставена от мъже, които убиват неверните си жени. Получено е в редакцията на 16 август 1985 г.

Научи повече за:   Анатолий Сливко: Заслужилият маниак на Руската федерация

След известно време, на 27 октомври, Михасевич убива следващата си жертва – той я изнасилва, удушава я с кърпата й за глава, а в устата й натиква следната бележка: “За измяната – смърт. Борба с шпионите и комунистите”. Посланието е подписано от “Витебските патриоти”.

Младият експерт-криминалист Михаил Букато “надушва” серийния убиец по неговия почерк. При разследването на поредното убийство оперативните служители тръгват по следите на Михасевич. Очевидци разказват, че жертвата се е качила в червен автомобил “Запорожец”. Генадий Михасевич е разпитан, но проверката потвърждава неговото алиби. Изплашеният маниак започва да пише “заблуждаващи” писма.

В редакцията на вестник “Витебско дело” пристига писмо, разказващо за съществуваща в града фашистка организация, на име “Витебски патриоти”, която се бори срещу управляващия режим. Всичките убийства в областта са тяхно дело. Направена е проверка на почерка практически на цялото население на Витебск: проверяват се написаните на ръка заявления до кадрови отдели, паспортни служби и други документи, но резултат няма.

На 7 октомври 1985 г. край околовръстния път е открит поредният женски труп. В устата на жената е натикана бележка: “За измяната – смърт. Борба с шпионите и комунистите”. Става очевидно, че писмото, изпратено в редакцията, и тази бележка са дело на един и същи човек. В град Двин са командировани над 100 души от всички правителствени структури в БССР и Съюза. Всички стигат до извода, че престъпникът се нуждае от транспорт, за да извършва убийствата си.

Под най-различни предлози, милиционерите събират над 200 хиляди образци от почерци на собственици на лични автомобили и шофьори на служебни коли. Образците са изпратени в Дирекцията на вътрешните работи, където с тях се заемат 17 експерти графолози. Но образецът от почерка на серийния убиец попада в ръцете на Михаил Букато. Престъпникът очевидно се е постарал да промени стила си на писане, но индивидуалните особености се набиват на очи.

Михаил Букато забелязва поразителна прилика в почерка на “Витебските патриоти” и заявление, написано от Генадий Михасевич. Когато подозрението пада върху него, бързо се потвърждават и останалите признаци.

На 9 декември 1985 г. три оперативни групи се отправят да задържат маниака. Но Михасевич не си е у дома, нито в службата си. Откриват го в съседно село, където е на гости у роднини. Той е стегнал куфарите си и си е купил билет за Одеса. Михасевич реагира невъзмутимо на ареста и казва на жена си: “Това е грешка, скоро ще се върна”. Закаран е в прокуратурата, в кабинета на Николай Игнатович. Следователят го пита: “Така значи, Вие ли сте “Витебският патриот”?”. Михасевич мълчи.

В дома на заподозрения са открити вещите на убитите жени.

Първоначално Михасевич заявява, че двама непознати са го накарали да им помогне да носят трупа и да напишат писмото и бележката. Но след два дни, при втория разпит, не може повече да противоречи на уликите и показанията на очевидците за последното убийство и започва да разказва и за другите си престъпления. През декември си признава за 19 убийства, през януари 1986 г. – за още 14, и по-късно, през април – за още 5. Михасевич подробно описва убийствата и с негова помощ милицията открива пет трупа на жени, които до този момент са се водели за изчезнали.

Михасевич показва местопрестъпленията си на милицията
Михасевич показва местопрестъпленията си на милицията

Според собствените му признания Генадий Михасевич е убил 38 жени. Различните източници цитират бройка от 33 до 52, а някои даже твърдят, че е надминал Андрей Чикатило.

Заключението на съдебно-психиатричната експертиза гласи:

“Михасевич не страда от психично заболяване. У него се наблюдават психопатични черти и склонност към сексуална перверзия. Тези личностни черти се съпровождат от наличието на полово извращение, проявяващо се със садизъм… не се наблюдават нарушения на мисълта, паметта, емоционалността и критиката. В периода, в който е извършвал престъпленията си, у Михасевич не са се наблюдавали никакви признаци за психическо разстройство, той е можел да си даде пълна сметка за своите действия и следователно може да бъде считан за вменяем”.

Залавянето на Генадий Михасевич – един от първите отечествени серийни убийци от “класически” тип – съвпада с началото на перестройката. Оказва се, че в СССР има не само секс, но и сексуални маниаци. Преди арестите на Михасевич и Анатолий Сливко в съветската криминалистика дори не съществува понятието “сериен убиец”.

Генадий Михасевич е екзекутиран чрез разстрел през 1987 г.


Източник: serial-killers.ru

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

12
Напиши коментар

avatar
12 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
Москвич 412EmiliosСилвияDiscipСилвия Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Ned
Гост
Ned

Molq ako moje da publikuvate nqkakav material za kitaiskiq serien ubiec Hu Van Lin do kolkoto znam e ubil nad 140 du6i koeto go narejda v top 5 na seriinite ubiici a sa6to naskoro pro4etoh 4e v Kitai ima dosta seriini ubiici ako moje da napravite nqkakva publikaciq mersi predvaritelno!!!

Discip
Гост
Discip

Ако ще публикуваш нещо на тази тема не бива да пропускаш Исей Сагава. Рядко може нещо да ме впечатли, а и по-принцип съм лишен от каквито и да било чувства, но след като видях снимките и четох историята чак на мен ми стана гадно. Най-интересното е, че след като са го върнали в Япония е пуснат на свобода, издал е книги за убийството даже “кулинарна” в, която е описал кои човешки органи са най-вкусни и с, какво може да си ги приготвиш.

Emilios
Гост

Gadna rabota da si policai v raion sas serien ybiec!Stavas svidetel na vsi4ki tezi izvrateni ybiistva!

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Абе защо не напишете рождената дата на Михасевич?

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Главния проблем е,че и аз не я знам,иначе щях да я напиша…

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Също така в статията пише че Генадий не служи в армията,което не е вярно на 100%,защото той е разпределен към черноморския флот на СССР само че няколко седмици след постъпването си заболява от хепатит и е освободен от военна служба.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Част от последните събития в живота на Михасевич. 19 май 1987 съдебния съвет по наказателни дела на върховния съд на СССР под председателството на Фьодор Савкин,старшия помошник на главния прокурор на СССР Сергей Самоилов и помощник прокурор за Минска област Владимир Панфилюк,признава Михасевич за виновен.С цел да удовлетвори извращенията и половите си влечения в периода 1971-1985,на територията на Витебска област той убива 33 жени,като 8 от тях били изнасилени.Заради съчетанието и характера на престъпленията,Михасевич е осъден на смърт чрез разстрел.Не признава вината си и не се опитва да обжалва вината си с думите му “Аз все пак ще го направя”… виж още »

Москвич 412
Гост
Москвич 412

*Не се опитва да обжалва смъртната си присъда,в горния коментар допуснах грешка от бързане.