Андрей Чикатило: Канибала от Ростов

Андрей Чикатило е съветски сериен убиец, погубил най-малко 50 деца и младежи в периода 1978-1990 г. Неговият случай става знаменателен не само заради огромния брой на жертвите му, но и защото усилията на съветската милиция да предупреди за опасността обикновените граждани по време на разследването са осуетени от официалната идеология на страната, според която явлението сериен убиец не би могло да съществува в едно комунистическо общество.

Първи следи

Първото открито тяло представлява предимно кости. Човек, излязъл да събира дърва в “лесополоса”-та (изкуствено залесен участък, предотвратяващ ерозията), се натъква на останките. Горският пояс е широк едва 45 метра и през него минава пътека, но тялото е забелязано чак в доста напреднал стадий на разлагане. По някои от костите са останали малки парченца кожа, а от черепа виси кичур черна коса. Мъжът, открил останките, подава сигнал в милицията.

По оставеното по гръб тяло няма дрехи годни за идентифицирането му, а главата е обърната на една страна. Ушите са сравнително незасегнати от разлагането и по тях си личат мънички дупки от обици. Това, заедно с дължината на косата, подсказва, че жертвата е от женски пол. От положението на тялото може да се съди, че тя се е опитвала да се бори с нападателя си. Изглежда две от ребрата й са счупени, вероятно с нож, а по-обстойният оглед показва множество прободни рани в костта. В очните кухини очевидно е дълбано с нож, както и в областта на интимните части.

Лицето, сторило това, решава милицията, трябва да е някакъв обезумял звяр.

Властите имат сигнал за изчезнало 13-годишно момиче – Любов Бирюк от близкото селище Новочеркаск. Следователите се свързват с чичото на изчезналото момиче, който я е търсил навсякъде, когато е изчезнала в началото на месеца. Той пристига на местопрестъплението, за да види останките.

Чичото на Любов, вероятно вкопчвайки се в последна искрица надежда, заявява, че косата на племенницата му не е толкова тъмна, а и му се струва, че тези кости са лежали тук по-дълго време от изчезването на Любов.

Няколко часа по-късно майор Михаил Фетисов пристига от най-близкия голям град Ростов-на-Дон. Той е главен инспектор за целия район. Фетисов иска докладите за други изчезнали лица в областта и заповядва милиционерите-курсанти да претърсят заобикалящите гори. Нарежда също да се вземат отпечатъци от останалата по пръстите на жертвата кожа.

Майор Михаил Фетисов
Майор Михаил Фетисов

На следващия ден търсачите откриват един жълт сандал и жълта чанта, съдържаща кутия цигари от същата марка, която младото момиче е било изпратено да купи. След това отпечатъците, взети от трупа и от подвързиите на учебниците й, потвърждават, че тялото е на Любов. ДНК анализите за идентифициране на тяло все още не са открити в онези години, но доказателствата показват със сигурност, че това е липсващото момиче. Патологът предполага, че високите температури и силните валежи са допринесли за ускоряването на процеса на разлагане.

Въпреки старателното претърсване на района, около останките не са открити улики, които да помогнат за идентифицирането на убиеца. Роклята на Любов също липсва. Това означава, че от нея не могат да се вземат проби. Случаят се смята за случайно нападение, което едва ли ще бъде разкрито лесно.

Повечето от убийствата в района попадат в две категории: лични или битови убийства и убийства, извършвани заради кражба. Но никой от семейството на момичето не става за заподозрян и тя не носи в себе си нищо ценно.

Близо до тялото има пътека, по която често минават хора, а пътят е само на 70 метра разстояние. Престъплението е доста рисковано и твърде усърдно. Макар в СССР сексуалните престъпления да се считат за прояви, възможни единствено в разглезените западни общества, на лице са достатъчно признаци, че този инцидент представлява точно това.

По-късно от съдебно-медицинската експертиза става ясно, че жертвата е била нападната изотзад и е била ударена силно по главата с дръжката и острието на ножа едновременно. Вероятно момичето веднага е изпаднало в безсъзнание. Била е наръгана най-малко 22 отделни пъти и е била осакатена и по други начини.

Милицията разработва няколко версии и започва да търси възможните заподозрени: умствено болни, непълнолетни престъпници или лица с история в сексуалните престъпления. Опитват се да разберат кого е познавала Любов и как би могла да се е сблъскала с убиеца.

Тогава един мъж, осъден за друго изнасилване, научава, че е заподозрян и веднага се обесва. Това изглежда слага край на разследването. Други обещаващи заподозрени няма, а милицията решава, че убиецът е намерил своя собствена форма на изкупление, самоубивайки се.

Тогава се появява още една жертва.

Отдел за особено сериозни случаи

По-малко от два месеца след откриването на тялото на Любов железопътен работник се натъква на скелетни останки край гарата в Шахти. Изглежда са стояли на мястото приблизително шест седмици и скоро е определено, че принадлежат на жена. Тялото е съблечено и лежи с лице към земята, с разтворени крака. Това, което кара разследването да обърне внимание на този случай, са ключовите му прилики с предишния: многобройни прободни рани и разкъсани очни ябълки.

Тъй като няма лице с подобен ръст и пол, обявено за издирване, тялото не е разпознато.

Само месец след това войник, събиращ дърва на около 16 км на юг, се натъква на друго женско тяло, лежащо с лицето надолу. Тя е покрита с клонки, а прегледът показва същия модел прободни рани и наранявания на очните дъна. И това тяло остава неидентифицирано.

Връзката е очевидна. Най-малко три жени са станали жертва на сериен убиец. Но никой не признава това, особено пред пресата. Официално това са три отделни, неразкрити случая на убийство.

Майор Фетисов сформира специален екип от 10 души, изцяло посветен на разследването. Той възнамерява да стигне до дъното на тази работа и да попречи на този маниак да убива още невинни жени. Сред хората в екипа му е и втори лейтенант от криминалната лаборатория Виктор Бураков. Той е най-добрият в анализа на веществени доказателства, като пръстови отпечатъци и отпечатъци от стъпки, и е експерт в бойните изкуства. През януари 1983 г. Бураков е поканен да се присъедини към Отдела за особено сериозни случаи.

Виктор Бураков
Виктор Бураков

През същия този месец е открита и четвърта жертва. Тя изглежда е била убита преди шест месеца и е оставена близо до мястото, където е намерена втората жертва. При нея се наблюдават същите прободни рани, но част от дрехите й са открити наблизо. Предполага се, че е тийнейджърка.

Всичко, което знае милицията до този момент, е, че убиецът – когото наричат Маниака – не пуши (иначе би взел цигарите, намерени близо до Любов) и че е мъж. Убиецът очевидно има някакъв проблем с очите на жертвите, но властите нямат представа дали става въпрос за суеверие или фетиш. Във всеки случай избождането на очите показва, че маниакът прекарва известно време с жертвите си след смъртта им.

Без да разполага с определени следи отделът решава да погледне назад във времето и да провери дали не е имало и други жертви. Първата истинска задача на Бураков е да поеме ръководството на разследването в Новошахтинск, където току-що е обявено за издирване 10-годишно момиченце.

Объркване

Олга Сталмаченок е тръгнала на урок по пиано на 10 декември 1982 г.  и оттогава никой не я е виждал. Бураков разпитва родителите й и научава, че тя се разбира с тях и няма причина да иска да избяга от къщи. Родителите й обаче са получили странна пощенска картичка, подписана от “Садистичната Черна котка”, в която пише, че дъщеря им е в гората и предупреждава, че през тази година ще има още 10 жертви. Бураков смята това за някаква извратена шега, но все пак се опасява, че момиченцето може би е мъртво.

На 14 април, четири месеца след изчезването й, тялото на Олга е намерено в едно поле, намиращо се на около 5 км от музикалната консерватория, където е ходила на уроци. Голото й тяло лежи в замръзналия тракторен коловоз на кооперативната ферма. Милицията не премества тялото, за да може Бураков да го види. Тъй като е била убита през зимата, трупът е запазен от снега и следите от раните с нож си личат ясно по синьо-бялата кожа. Черепът е пробит, както и гърдите и коремът й. Ножът е проникнал в тялото дузина пъти с изключителна ярост, размествайки органите вътре в него. Убиецът се е прицелил специално в сърцето, белите дробове и половите органи. Както и при другите случаи, нападателят е повредил очите й с ножа си.

Бураков знае без съмнение, че трябва да търси свиреп, сексуално мотивиран сериен убиец, който започва да напада жертвите си все по-често, привличайки внимание към това, което върши, но без да оставя никакви следи. Той не разполага с информация за подобни случаи, която би могъл да използва за изготвяне на профил. Смята се, че мъжете, които убиват по този начин, са малко и единствено висшестоящите служители са запознати с подробностите от подобни разследвания.

Бураков, който следва дългия маршрут от горското стопанство до мястото, където е оставено тялото, смята, че убиецът е имал кола. Също така е сигурен, че човекът не предизвиква страх у хората, които доближава. В неговата външност не би трябвало да има нещо явно, което да предизвиква тревога у жените и децата. Това прави откриването му още по-трудно. Възможно е да прикрива някакво умствено разстройство, което евентуално да бъде забелязано от хората.

Отделът решава да се посвети изцяло на разследването на познатите сексуални насилници в района и в частност да проучи къде точно са били те на 11 декември. След това се насочват към освободените умствено болни пациенти и после към мъжете, притежаващи кола. Графолозите се заемат да сравнят почерка от картичката с почерците на всички хора в града. Еднообразна и изморителна работа, с минимални шансове за успех.

Това, което не знаят е, че близо до Шахти по подобен начин е убито 15-годишно момче, чието тяло е затрупано от падащия сняг. Той ще бъде открит едва по-късно.

Следващите четири месеца не донасят нищо ново и тогава убиецът удря отново. В друг залесен пояс край Ростов-на-Дон група момчета се натъкват на кости в едно дере. И този път властите не успяват да свържат останките с изчезнало лице, но анализът на костите не само свързва това престъпление с останалите, но показва, че те принадлежат на момиче със Синдром на Даун. Това улеснява нещата до известна степен и милицията се заема да проверява специализираните училища в района, за да се опита да установи самоличността на жертвата.

През същата зима в горите е убита и 45-годишна жена, но никой не я свързва със серията убийства от лесополосата. Това ще стане по-късно.

Оказва се, че убитото момиче е на 13 години и е посещавало училище за деца с проблеми в развитието. Никой не е подал сигнал за изчезването й, тъй като тя често отсъства. Нейният случай отстъпва място на следващото тяло, открито през септември в гористата местност близо до летището в Ростов, на 3 км от жертва №6. Този път жертвата е 8-годишно момче. То е намушкано също като останалите и очите му са извадени. Оказва се, че момчето липсва от 9 август. Използвало е обществения транспорт точно като момиченцето, ходещо на уроци по пиано.

Това ново развитие на нещата озадачава всички. Основната версия, към която са се придържали досега, разполагайки с толкова оскъдна информация за убиеца, е че той търси един и същ тип жертви. Но този човек убива възрастни жени и малки деца, момичета и момчета. Разследващите се чудят дали нямат работа с повече от един убиец. Това изглежда невъзможно, но също толкова невероятна изглежда и идеята, че тъй различни жертви биха могли да задействат еднакъв тип сексуална агресия у един и същи човек.

Но преди да може да разбули тази загадка Бураков разбира, че убиецът най-сетне е заловен. Това е краят. Лейтенантът се отправя към затвора, за да научи колкото се може повече за този човек.

Признание

Заподозреният е 19-годишен младеж на име Юри Каленик. Той е живял години наред в дом за умствено изостанали деца и след това е започнал работа в строителството. Запазил е приятелството си с по-големите момчета от детския дом и когато са разпитани за скорошните убийства, едно от тях казва, че Юри ги е извършил. И така, осланяйки се на показанията на едно изплашено и умствено недоразвито момче, властите решават, че са разкрили случая.

Юри е арестуван и подложен на разпит. Той няма право на адвокат, нито право да запази мълчание. Почти не осъзнава какво се случва с него. Въпреки това обаче отрича всичко. Не е убил никого. Разпитът продължава няколко дни, а милиционерите не жалят боя, защото вярват, че той ще се пречупи и ще си признае вината. Юри скоро осъзнава, че за да прекрати тормоза ще трябва да каже на мъчителите си онова, което искат да чуят. Признава за всичките седем убийства и прибавя към списъка още четири неразкрити убийства в района. Сега милицията се нуждае единствено от подкрепящи доказателства. Младежът се оказва страхотна находка.

Виктор Бураков се захваща с по-нататъшното разследване. Юри изглежда обещаващ заподозрян, тъй като има умствено разстройство и използва обществения транспорт. А и защо би си признал за подобни брутални престъпления, ако не ги е извършил? По онова време – а дори и сега – трудно се разбира психологията на фалшивите самопризнания. По-малко интелигентните хора са по-податливи на внушение, особено ако са изтощени, и биха казали на разпитващите всичко, само за да ги задоволят – обикновено повтаряйки вече чутите във въпросите им подробности.

Когато заподозреният може да отведе полицията до мястото на убийството, това обикновено се смята за солидно доказателство за вина, а Каленик прави точно това в няколко от случаите. Но Бураков не е убеден. Той забелязва, че младежът не отива право към мястото, дори когато е съвсем близо до него, а сякаш се лута наоколо, ослушвайки се за подсказки от страна на милиционерите. Бураков не смята, че това е добър тест. Когато проучва писмените му показания, съмненията му нарасват още повече. Осъзнава, че Каленик е получил на готово повечето от информацията и казва онова, което се очаква от него, тъй като се чувства заплашен.

Бураков тъкмо се чуди какво да предприеме, когато се появява поредното тяло.

Операция “Лесополоса”

В друга гориста местност са открити останките на обезобразена млада жена. Зърната на гърдите й са откъснати – вероятно със зъби – коремът й е разпорен, а едното й око е извадено. Тялото е престояло на мястото няколко месеца и дрехите на момичето липсват. Жертвата остава неидентифицирана. Юри Каленик би могъл да е виновникът за това убийство,, понеже по онова време е бил на свобода. Но не би могъл да е извършил убийството на следващата жертва, открита на 20 октомври.

Тя е убита едва преди три дни, след ареста на Каленик. Раните й са подобни на тези на другите жертви. Който и да е убиецът, той става все по-дързък и свиреп в хирургическите си операции. Тази жертва е изцяло изкормена, а органите й липсват. Този път обаче очите й са си на мястото. Тя би могла да не е част от серийните убийства, но е възможно убиецът да е сменил почерка си или да е бил прекъснат.

Четири седмици по-късно недалеч от същото място са открити скелетните останки на жена. Смъртта на тази жертва е настъпила през лятото, а очите й са извадени.

Не след дълго, малко след настъпването на новата 1984 г., се появява и десетото неразкрито убийство. Тази жертва е момче, открито близо до железопътните линии. Той е идентифициран като 14-годишния Сергей Марков, липсващ от 27 декември. За първи път, благодарение на запазващия ефект на зимата, детективите под ръководството на Михаил Фетисов могат да видят какво точно прави убиецът с тези млади хора.

Той е намушкал момчето с нож във врата десетки пъти – раните са 70 – и е дълбал с нож в половите му органи, премахвайки всичко в областта на интимните части. Освен това е изнасилил жертвата си, след което е решил да освободи червата си, изхождайки се наблизо.

Ясно е, че затвореният Юри Каленик не би могъл да е отговорен за това убийство, а маниакът, извършващ тези зверства, все още е на свобода. В бързането си да приключи случая, милицията е допуснала сериозна грешка.

Фетисов решава да проследи стъпките на момчето в деня на изчезването му. Тръгвайки от град Гуково, където е живеел Сергей, майорът се качва на електричката. В същия град се намира дом за бавноразвиващи се деца, а учителите са подали сигнал, че техен бивш възпитаник – 23-годишният Михаил Тяпин – е напуснал дома по същото това време и се е качил на влака. Той е доста едър млад човек, който почти не може да говори. И този път милицията изкопчва самопризнания.

Михаил Тяпин и неговият приятел Александър Пономариев разказват, че са срещнали Сергей Марков, подлъгали са го в гората и са го убили. Признават, че са оставили там екскрементите си. Болната глава на Тяпин приютява безбройни фантазии свързани с насилие и той поема отговорност за още няколко неразкрити убийства в района. Но нито веднъж не споменава за изваждане на очите на жертвите. Двамата с Пономариев признават за две убийства, за които вече е доказано, че са дело на друг.

Научи повече за:   Александър Николаевич Спесивцев: Маниакът надомник

Милицията се обърква напълно и докато Фетисов храни известни съмнения, Бураков е напълно убеден, че не са заловили убиеца. Вярва, че извършителят е само един, че този човек е самотник, а не част от някаква банда и със сигурност е умствено разстроен, но по някакъв трудно забележим начин.

Тогава се появява първата по-сериозна улика. Съдебният лекар открива семенна течност в ануса на Марков. Когато заловят убиеца биха могли да сравнят кръвните антигени. Това не би могло да донесе точно съвпадение, но поне ще елиминира заподозрените. Всъщност пробите елиминират всички младежи, заподозрени досега.

Но тогава лабораторията заявява, че е имало объркване в пробите и те съвпадат с кръвната група на Михаил Тяпин. Това означава, че милицията може би наистина е заловила убиеца на Марков.

Труповете обаче продължават да изникват.

Няколко възможни следи

През 1984 г. в гористите райони в близост до местата, където са открити предишните останки, са намерени още многобройни жертви. Първото тяло, открито след ареста на Тяпин, е на жена, посечена по познатия вече начин. Очите й обаче са недокоснати и в убийството има допълнителен елемент: един от пръстите й е отрязан.

Открита е и още една улика: отпечатък от обувка, 47-и номер, оставен в калта. По една от дрехите на жертвата са открити следи от семенна течност и кръв.

Скоро тя е идентифицирана като 18-годишно момиче, забелязано на автобусната спирка в компанията на момче, работещо наблизо. Когато разпитват младежа се оказва, че той има алиби.

Докладът на съдебния лекар съдържа три важни обстоятелства: жертвата има срамни въшки, стомахът й съдържа несмляна храна и вътре в нея няма следи от сперма. Убиецът очевидно е мастурбирал върху нея. Възможно е, имайки предвид бедността на момичето, тя да е била подмамена в гората с обещанието за храна в замяна на секс.

Милицията проверява в аптеките за човек, търсещ лекарство против срамни въшки, но без резултат.

Властите установяват, че момичето е имало приятелка, която е изчезнала през 1982 г. Сравнявайки зъбните картони с черепите от различните останки, успяват да идентифицират приятелката като втората жертва от серията убийства. Това свързва две от жертвите – едната с извадени очи, а другата не.

Милицията залавя поредния си заподозрян и той също си признава, но Бураков търси човек с определена персоналност, а никой досега не се доближава до нея. Той поставя въпроса пред началниците си и е смъмрен. Неговото мнение разделя специалния отдел на две фракции, което е подпомогнато и от факта, че криминалната лаборатория не е в състояние да им даде окончателен отговор на въпроса дали семенните проби, намерени при две от жертвите, са на един и същи човек. Към случая е привлечен експерт от московската лаборатория, който се справя по-добре. Семенните проби са от група AB, което елиминира целия списък със заподозрени досега. Нито едно от признанията до този момент не върши работа, а убиецът все още е на свобода.

Маниакът удря отново през март в Новошахтинск, грабвайки 10-годишния Дмитри Пташников, който е открит 3 дни по-късно, обезобразен и намушкан. Върхът на езика и пенисът му липсват. Семенната течност по ризата му го свързва с предишните две престъпления, при които е открита сперма. Близо до тялото му се мъдри отпечатък от голяма обувка.

Този път обаче има очевидци. Момчето е забелязано да върви след висок мъж с изпити скули и големи стъпала, носещ очила. Никой не го познава. Друг очевидец е забелязал бяла кола.

Тогава 17-годишната Людмила Алексеева е открита намушкана 39 пъти с кухненски нож и следите не водят на никъде. Скоро се появява още една жертва и после още една, съвсем наблизо. Първата е момиче, убито с чук, а втората – жена, наръгана многократно с нож. Двете са майка и дъщеря и са загинали по едно и също време. До края на същото лято през 1984 г. властите откриват общо 24 жертви на убийства, вероятно дело на един човек. Понякога по телата има следи от семенна течност, която винаги била от група AB. При една от жертвите е отрит сив косъм, вероятно мъжки, а близо до тялото на едно момче са намерени парчета от дрехи, не съвпадащи с неговите.

Людмила Алексеева
Людмила Алексеева

През тази година убиецът разширява почерка си до известна степен. Сега вече премахва горната устна и понякога носа, и ги поставя в устата на жертвите или в изкормения им стомах.

Без очевидци, с нищожни веществени доказателства, и без да може да разбере как този човек примамва жертвите си, милицията чувства, че изпуска разследването от контрол. Този убиец е ускорил крачката си, убивайки пет жертви през първата година (или поне те така смятат), а сега отнема живота на една жертва на всеки две седмици. Той със сигурност ще направи грешка рано или късно. Няма как да знаят, тъй като все още не са открили неговите най-ранни жертви, че ще мине доста време преди убийствата да спрат. Този човек не допуска много грешки.

Заподозрени

Вътрешното министерство назначава дузина нови детективи към случая и специалният отдел набъбва до 200 души – мъже и жени. Бураков стои начело на разследването. Така той получава следите в момента на постъпването им. Тази длъжност обаче, изискваща разработването на добър план за залавянето на убиеца, представлява огромна отговорност. Той поставя служители под прикритие, които да работят на автобусните спирки и гарите, и да се мотаят из парковете.

Цялото това организирано наблюдение неизбежно довежда до проследяването и задържането на голям брой подозрителни мъже. Двама от тези заподозрени представляват интерес, всеки сам по себе си. Единият би могъл да бъде човекът, когото търсят, а другият се превръща в информатор.

Автобусна спирка в Ростов
Автобусна спирка в Ростов

Екипът стига до заключението, че трябва да търси мъж на възраст между 25 и 30 години, висок, добре сложен, с кръвна група АВ. Той е внимателен, най-малко средно интелигентен и вероятно притежава талант да убеждава жертвите си. Пътува често и живее с майка си, или с жена си. Би могъл да е бивш пациент на психиатрично заведение или да е пристрастен към лекарства. Възможно е да има познания по анатомия и умения да борави с нож. Всеки, който съвпада с тези характеристики, следва да бъде подложен на кръвен тест.

На пресата не е позволено да пише за връзките между убийствата, а само да отправя апели към възможните очевидци на престъпленията. Към родителите не са отправени никакви предупреждения да пазят децата си, както и към младите жени да не излизат сами.

Един ден милиционер под прикритие забелязва съмнителен мъж на автобусна спирка в Ростов. Лицето заговаря подрастващо момиче, но тя се качва в автобуса. Тогава той започва да се върти наоколо и накрая сяда до друга млада жена. Поведението му се струва подозрително на майор Заносовски и той решава да го разпита. Името на мъжа е Андрей Чикатило и той е управител на компания за машини. Казва, че сега пътува по работа, а иначе живее в Шахти. На въпроса защо заговаря млади жени, мъжът отговаря, че някога е бил учител и му липсват разговорите с млади хора. Офицерът го пуска да си върви.

Чикатило като учител
Чикатило като учител

По-късно той забелязва Чикатило отново и го проследява, качвайки се с него в автобуса, за да може да го наблюдава. “Той изглеждаше много неспокоен” – гласи докладът, написан от помощника на Заносовски – Ахматханов, – “и непрекъснато въртеше главата си от едната на другата страна”.

Той се качва с него и в следващия автобус и наблюдава как Чикатило заговаря най-различни жени. Когато се уговаря с една проститутка да му направи орален секс под палтото, е арестуван за неприлично поведение на обществено място и милиционерите преравят съдържанието на куфарчето му. Вътре в него намират буркан с вазелин, дълъг кухненски нож, парче въже и мръсна хавлиена кърпа – нищо, което да говори за бизнес пътуване.

Занасовски вярва, че държи убиеца от лесополосата в ръцете си. Настоява прокурорът да дойде и да разпита мъжа. От Чикатило е взета кръвна проба и групата му се оказва A, а не AB. Освен това той е член на Комунистическата партия с много добри личностни характеристики. Нищо в миналото му не повдига съмнение. Въпреки това е задържан за няколко дни, за да се види дали седенето в килията няма да го накара да направи самопризнания.

Той отрича всичко, макар да си признава за “сексуалната слабост”, и накрая е освободен. По-късно е арестуван отново за дребна кражба на работното си място, за която излежава тримесечна присъда.

Бураков решава да наруши протокола и да се консултира с експерти психиатри от Москва. Той иска да узнае как гледат те на идеята за човек, убиващ жени и деца от двата пола. Повечето не проявяват интерес или отказват да говорят, поради липса на повече информация. Но психиатърът Александър Бухановски се съгласява да проучи малкото известни детайли, както и характерния модел на местопрестъпленията, и да състави профил. Той прочита всичко, което може да намери, специализира се в сексуалната патология и шизофренията, и е готов да поеме рискове. Този твърде необичаен случай живо го интересува. Той съставя доклад от седем страници.

Александър Бухановски
Александър Бухановски

Според него убиецът има сексуални отклонения, възрастта му е между 25-50 години и е висок около 1,77 м. Бухановски смята, че мъжът страда от някаква форма на сексуална неспособност и ослепява жертвите си, за да им попречи да го гледат. Обезобразява труповете им отчасти, защото е вбесен от безсилието си, и отчасти, за да увеличи възбудата си. Той е садист и трудно получава сексуално облекчение без жестокост. Садистите често обичат да нанасят повърхностни рани, каквито се наблюдават при много от жертвите. Безропотно следва непреодолимия импулс и често изпада в депресия, когато не може да убива. Дори е възможно да страда от главоболия. Той не е умствено изостанал или шизофреник. В състояние е да състави план и да го следва. Самотник е и е единственият извършител на убийствата.

Бураков получава мненията на още двама експерти, един от които настоява, че убийците са двама. Чувства, че нито едно от тях не му помага да се доближи до разкриването на случая. Той е все така безсилен.

Спирайки се на версията, че убиецът би могъл да е сексуално обременен, Бураков се заравя в досиетата на мъже, осъдени за хомосексуални престъпления и попада на Валери Иваненко, който е извършил няколко акта на “перверзии” и твърди, че е психопат. Освен това притежава харизматична личност и някога е бил учител. Четиридесет годишният мъж е висок и носи очила. Иваненко е бил затворен в психиатрично заведение в Ростов, но успява да избяга оттам. Накратко, той звучи като идеалния заподозрян.

Бураков обгражда апартамента на майката на Иваненко и успява да го залови. Но неговата кръвна група се оказва А, което го елиминира като убиеца. Иваненко сключва сделка с Бураков за съдействие в разследване на гей обществото, което тогава е в нелегалност, в замяна на освобождаването му. Той се оказва доста добър в осигуряването на тайна информация, която довежда до още самопризнания, изтръгнати под натиск от задържаните хомосексуалисти. Скоро Бураков научава доста неща за подземния свят на Ростов – от перверзиите до насилието.

Но Бураков отново има чувството, че тъпче на едно място. Хомосексуалистите, които разследва, нямат онова личностно разстройство, което според него има убиецът. Той започва да се съгласява с идеята на Бухановски, че убиецът е хетеросексуален, но вероятно импотентен в нормалните сексуални отношения.

Убиецът Х

Натискът да се разкрият престъпленията е огромен, но през следващите 10 месеца се появява само още едно тяло – на млада жена – но жертвата е убита близо до Москва. Убиецът би могъл да се е преместил или да е пътувал в този район. Детективите се чудят дали е напуснал областта или е бил арестуван. Възможно е и да е умрял. Тогава през август 1985 г. е открито поредното женско тяло. При жертвата се наблюдават същите особености на нараняванията и останките й лежат близо до едно летище.

Бураков заминава за Москва, за да прегледа снимките на мъртвото момиче. Случаят толкова много прилича на последната жертва в Ростов, че той е убеден, че убиецът е отишъл в Москва поради някаква причина. Преглежда разписанията на полетите и кара служителите си да проучат всичките попълнени на ръка билети. Но те пропускат да забележат важна следа, която е под носовете им.

Междувременно московските следователи попадат на серия от убийства на малки момчета, започнали тогава, когато са спрели убийствата в Ростов. И трите жертви са изнасилени, а едното момче е обезглавено.

Ростовският екип бързо е привикан обратно в Шахти. В малка горичка, близо до автобусното депо, лежи мъртво 18-годишно момиче, а устата й е натъпкана с листа. Случаят носи същия почерк като откритото по-рано този месец момиче в Москва. Под ноктите й откриват едно червено и едно синьо влакно, а около раните й има пот, която след анализ се оказва от кръвна група AB – групата на момичето е нулева. Между пръстите й откриват сив косъм – подобен на онзи от едно от по-ранните убийства. Убиецът е оставил доста улики на това местопрестъпление, както никога досега. Разследващите вярват, че вече са на път да разкрият случая.

Всъщност те попадат на добър заподозрян, който даже е замесен с една от предишните жертви и който си признава (след 10-дневен напрегнат разпит), но за Бураков показанията му не звучат достоверно. Заподозреният не може да ги отведе до точното място на убийството. За пореден път се оказва, че са хванали неправилния човек.

Главният следовател Исса Костоев, имащ зад себе си един разкрит случай на сериен убиец, е прикрепен към разследването. До този момент много от служителите са натоварени със задачата да наблюдават гарите и автобусните спирки за подозрителни лица. Жените работят под прикритие, опитвайки се да накарат мъжете да ги заговорят. Костоев преглежда резултатите от свършената досега работа и решава, че нещата не се вършат както трябва. Той даже вярва, че милицията вече се е сблъсквала с търсения човек, без да разбере това. Това с нищо не помага и на без това сринатия морал на разследващия екип.

Исса Костоев
Исса Костоев

За да се опита да научи повече за този тип брутален и суров убиец, Костоев нарежда да се преведе на руски език класическия труд за сексуалните хищници на Ричард фон Крафт-Ебинг, написан през XIX век. Открива и рядко издание на “Престъпления и престъпници в Западната култура” от Б. Утевски, съдържащо цяла глава, посветена на случаи с обезобразяване и разчленяване на жертвите. Разбира, че някои убийци са подтиквани от чиста арогантност и от представата, че жертвите им са предмети, които им принадлежат и с които могат да правят каквото си искат.

Междувременно Юри Каленик е все още в затвора, в очакване да бъде приключено неговото разследване, което се отлага, тъй като детективите проучват други възможности. Една от тези други следи довежда до петото фалшиво признание. Нещо очевидно не е наред в провеждането на разпитите и Костоев е бесен. Той изобщо не вярва, че Юри е виновникът за убийствата.

Бураков се обръща отново към д-р Бухановски и най-накрая му позволява да прегледа всички доклади от местопрестъпленията, за да може да състави по-подробен профил. Това според него ще помогне да се стеснят следите. Бухановски проучва всички материали и отделя няколко месеца, за да опише в 65 страници своите заключения за хомосексуалистите, сексуалната обремененост, некрофилията и некросадистите. Той кръщава неизвестния извършител “Убиеца Х”.

Заключенията му накратко гласят следното: Х не е психопат, тъй като контролира онова, което прави, и очевидно е егоцентричен. Той е нарцистичен и надменен, гледа на себе си като на надарена личност, без да е прекомерно интелигентен. Работи по план, но не притежава творческо мислене. Хетеросексуален е, като жертвите-момчета представляват просто “делегиран заместител”. Той е некросадист и изпитва нужда да наблюдава как хората умират, за да може да постигне сексуално удовлетворение.

Убиецът удря жертвите по главата, за да ги приведе в безпомощно състояние. Нанесените след това удари с нож представляват начин да “проникне” в тях сексуално. Той ги възсяда или клечи до тях, възможно най-близо. Най-дълбоките разрези символизират степента на неговото удоволствие и тогава той може би мастурбира спонтанно или с ръка.

Причините, поради които изважда очите на жертвите, биха могли да са много и на местопрестъпленията няма нищо, което да предполага какво всъщност мотивира Х. Би могъл да е обсебен от очите или да се страхува от тях. Може би вярва, че неговият образ се запечатва в тях – един вид суеверие. Проникването с нож в интимните части представлява израз на надмощието му над жените. Би могъл да запазва липсващите органи или да ги изяжда. Премахването на половите органи на момчетата би могло да символизира тяхното неутрализиране като мъже и превръщането им в женски подобия.

Интерес представлява хипотезата, че Х може би реагира на промените на времето. Барометърът пада преди повечето от убийствата. Това би могло да бъде неговият спусък, особено ако е съчетано с други стресови фактори в работата или дома му. Повечето от убийствата се случват в средата на седмицата, от вторник до четвъртък.

Научи повече за:   Луис Върмилия: Гробарката отровителка

Бухановски не определя с точност ръста или занятието на Х, но за това пък стига до заключението, че той е на около 45-50 години – възраст, в която сексуалните перверзии разцъфтяват с пълна сила. Вероятно е имал трудно детство. Като дете е бил различен и затворен в себе си. Имал е богата фантазия, но и анормални реакции към сексуалността. Бухановски не може да определи дали убиецът е женен и дали има деца, но ако е така, то неговата съпруга не му пречи да разполага с времето си и не очаква твърде много от него.

Скица на убиеца
Скица на убиеца

Убиването при него е компулсивно и би могло да спре временно, ако усети опасност от разкриване, но като цяло той не би спрял да убива, докато не умре или не бъде заловен.

Въпреки дължината и подробността на този психологически портрет, Бураков не намира в него нищо с практическа стойност, което да му помогне да залови убиеца.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Тогава той се консултира с един човек, който е много по-запознат с подобни престъпления: Анатоли Сливко, мъж осъден за убийството на седем момчета, очакващ екзекуцията си. Милицията иска от него да им обясни как работи умът на един сериен убиец. Сливко обяснява действията си със своята неспособност за нормална сексуална възбуда и удовлетворение. Сексуалните убийци разиграват безкрайни фантазии, чрез които установяват правилата си на поведение и които ги подтикват да преминат към действие, а в самото планиране на престъплението се съдържа голяма част от удоволствието. Казаното от Сливко не помага с нещо особено за разследването, но държанието му по време на разпита разкрива двойнствените му стандарти. Той убива момчета, а в същото време изразява моралното си възмущение от употребата на алкохол в присъствието на деца. Това означава, че би могъл да живее, прикривайки истинските си склонности. Сливко е екзекутиран само няколко часа след разпита.

Детективите вярват, че Х прилича много на Сливко, а това означава, че залавянето му е почти невъзможно.

И тогава, за всеобща изненада, убийствата като че ли спират.

Безсилие

Само една мъртва жена се появява в Ростов през 1985 г. и нищо друго не се случва през тази зима и следващата пролет. Сетне на 23 юли изскача тялото на 33-годишна жена, но това престъпление не носи нито един от белезите на серийния убиец, освен факта, че жената е наръгана многократно с нож. Бураков храни съмнения, че тя е част от серията, но няма никакви такива за следващата млада жена, открита на 18 август. Налице са всички обезпокояващи рани, но този път тялото е почти напълно заровено, с изключение на една ръка, подаваща се от пръстта. Детективите се чудят дали няма още неразкрити жертви, заровени под земята.

Графолозите най-сетне се предават с анализите на пощенската картичка от “Черната котка”, а отделът не разполага с нищо друго, за да продължи разследването на четиринайсетте заподозрени, които има досега. Освен това Бураков смята, че никой от тях не е убиецът. Той съставя листовка с подробна информация, която да се разпространи в останалите управления на милицията, и картотека, чрез която да се следят новите сигнали. Той и неговият екип се страхуват, че този случай никога няма да бъде разкрит.

В края на 1986 г. Виктор Бураков най-сетне получава в нервна криза. Той е слаб и изтощен, не може да спи и се налага да влезе в болница, където остава цял месец. След това е изпратен да си почива още един месец. Състоянието му се дължи на четирите години напрегната работа, но той не смята се да се откаже.

Почивката дава на Бураков известна перспектива. Той премисля стратегиите приложени досега и разбира, че нито една от тях не води в правилната посока. Би могъл да залови убиеца единствено, ако той се появи отново, или с други думи, ако убие отново. Мисълта е зловеща, но това е единствената надежда за разследването.

Но нищо не се случва през остатъка от годината и през цялата 1987 г.

Зимата се разтопява в пролет и на 6 април 1988 г. железопътен работник се натъква на голо женско тяло в бурените край релсите. Ръцете на жертвата са вързани зад гърба й, тя е прободена многократно с нож, върха на носа й липсва, а черепът й е разбит. Наблизо е открит единствено един голям отпечатък от стъпка. Очевидци си спомнят, че са виждали жертвата, но тя е била сама. Няма следи от сексуално насилие и очите й са непокътнати. Освен това не е била убита в гората.

Следователите размишляват дали да включат това убийство в серията. Може би убиецът от лесополосата не е вече в играта. Но само месец по-късно на 17 май в гората недалеч от гарата е открито тялото на 9-годишно момче. Той е изнасилен, а отверстията му са натъпкани с пръст. По тялото му има многобройни рани от нож, черепът му е разбит, а пенисът отрязан.

За разлика от убитата жена, момчето бързо е идентифицирано като Алексей Воронко, който е изчезнал преди два дни. Негов съученик го е забелязал с мъж на средна възраст със златни зъби, мустаци и спортна чанта. Тръгнали са заедно към гората и Алексей е казал, че скоро ще се върне, но не го е направил.

Това е солидна следа, която може да се провери чрез стоматолозите, практикуващи в района. Не са много хората, можещи да си позволят златни коронки.

Но в края на годината милицията отново не разполага с нищо. На всичкото отгоре научават, че са допуснали грешка, осланяйки се на съвпаденията в кръвните групи, определени чрез телесни секрети. Съществуват някои редки “парадоксални” случаи, при които резултатите не съвпадат. С други думи, всеки един от заподозрените, елиминирани досега на база на кръвната им група, би могъл да бъде техният убиец. Макар да са обезкуражаващи и да затрудняват още повече разследването, тези лоши новини все пак отварят някои врати от миналото. Но това означава, че трябва да се взимат не кръвни, а семенни проби, и отново да се мине през четиригодишния досегашен труд. Самата мисъл за това е потискаща.

Единственият обещаващ метод, който виждат разследващите, е да се поставят още хора за наблюдение по спирките и гарите.

Убиецът все още е в застой. Чак през април 1989 г. властите се натъкват на следващата жертва, която ще бъде добавена към серийните убийства от лесополосата.

Бройката се вдига

В гората, близо до жп гара, е намерено тялото на 16-годишно момче, обявено за издирване през миналото лято. Убиецът го е наръгал многократно с нож и е отстранил тестисите и пениса му. Трупът е лежал с месеци под снега и е в напреднал стадий на разлагане. Часовникът на момчето, гравиран с надпис от чичо му и леля му, липсва. Това ще се окаже много полезно в случай, че бъде открит в нечий чужди ръце.

Никой от агентите под прикритие, наблюдаващи влаковете и хората по гарите, не е забелязал нещо подозрително. Все пак през онова лято една от продавачките на билети е запомнила съмнителен мъж, който се е опитал да придума сина й да отиде с него в гората. Милицията го издирва, но бързо го елиминира като възможен заподозрян.

Юри Каленик обаче е освободен от затвора, след като излежава там пет години и в момента живее точно в района, където е открито тялото. Може би не е трябвало да го пускат толкова скоро. Когато го разпитват, той отрича да знае нещо и затова го освобождават.

На 11 май изчезва 8-годишно момче. То е открито след два месеца край един път, намушкано с нож и с обезобразени полови органи. Тази промяна в навиците на убиеца – от гората на открито – предупреждава органите на реда, че той може би е забелязал наблюдението над гарите и заради това е променил подхода си.

Това е обезпокояващо. От друга страна убийството край пътя е доста безотговорна постъпка, което може да се окаже добър знак. Дори и най-организираният убиец може да се издъни, когато нуждата замени предпазливостта.

Елена Варга
Елена Варга

Тогава през август, в гориста местност, която е доста далеч от гара или автобусна спирка, е убита унгарската студентка Елена Варга. Нейното тяло е насилено също като останалите женски жертви от серията в лесополосата.

Само след седмица изчезва и четвъртата жертва, 10-годишният Алексей Хоботов, а четири месеца по-късно, в началото на 1990 г., обезобразеното и поругано тяло на 11-годишно момче се появява в лесополосата. След това е убито още едно 10-годишно момче, половите му органи са отрязани, а езикът му липсва. Изглежда е отхапан.

За пореден път убиецът променя почерка си и напада жена, а в края на юли 1990г. работник намира тялото на 13-годишния Виктор Петров, убит и обезобразен в Ботаническата градина.

Виктор Петров
Виктор Петров

Милицията вече разполага с 32 вероятни жертви, убити през последните 8 години, и вестниците, вече свободни да пишат за случая след разхлабването на държавния контрол, започват да оказват натиск върху разследването. Началниците притискат подчинените си със заплахи, че ще бъдат уволнени. Този убиец трябва да бъде спрян. Хората започват да се отчайват.

Алексей Хоботов
Алексей Хоботов

На 17 август 11-годишният Иван Формин отива да плува недалеч от вилата на баба си. Сред високите тръстики, в непосредствена близост до многобройни потенциални свидетели, които биха могли, ако не да го видят, то поне да го чуят, серийният убиец наръгва момчето с нож 42 пъти и го кастрира. След това зверство гражданите наистина се ядосват.

Бураков обмисля нов план. Да набележат най-вероятните гари и спирки, след което да направят наблюдението над останалите твърде очевидно, така че единствено цивилните служители да изглеждат безопасни за убиеца. С други думи, иска да го принуди да действа на определено място, а точно на тези места милицията ще записва имената на всеки, който идва или си отива. Ще постави хора и в гората наблизо, преоблечени като селскостопански работници. Това е акция от огромен мащаб, в която над 350 души трябва да заемат позиции и да стоят на стража за неопределен период от време, но идеята изглежда обещаваща.

Гарата в Донлесхоз е подходящо място за слагането на постове, тъй като две от жертвите са открити близо до нея. Тя е използвана през лятото главно от берачи на гъби и рядко от други хора. Освен нея са избрани още две гари.

Но още преди планът да бъде приведен в действие убиецът си избира жертва от гарата в Доленсхоз. Той убива 16-годишно бавноразвиващо се момче, обезобразявайки го и намушквайки го с нож 27 пъти. Липсва част от езика му, както и тестисите му, а едното му око е пронизано. Когато самоличността на момчето е установена, става ясно, че то е прекарвало голяма част от времето си в пътуване с електричката, но никой не го е виждал да слиза с друг човек.

След това за изчезнал е обявен 16-годишният Виктор Тишченко, изпратен на гарата в Шахти да купи билети. Хубавият и атлетичен Тишченко е по-едър от всичките досегашни жертви. Неговото тяло е намерено в горите в обичайното състояние. Това е мястото, на което преди шест години са открити останките на майка и дъщеря. В горичката има следи от дълга борба.

Виктор Тишченко
Виктор Тишченко

Бураков привежда плана си в действие. Капанът е заложен, всички заемат позиция, но убиецът и този път прави незабелязано удара си. Сега неговата жертва е млада жена. Тя е №36 по ред и е пребита, изкормена и с отчасти отрязан език. Но никой не е видял нищо.

Едно от имената на мъже, чакащи по гарите, записани в докладите на постовите милиционери, изпъква сред останалите. Детективите даже изтръпват от него. Виждали са това име и преди. До този момент милицията е разследвала над половин милион души, но този мъж е бил разпитван и преди и е бил освободен, само защото кръвната му група не е съвпаднала със семенните проби.

А сега вече детективите знаят, че на лабораторните изследвания не може да се вярва.

Край на играта

Петдесет и четири годишният Андрей Романович Чикатило е бил на гарата в Донлесхоз на 6 ноември. Той е бил разпитван и изчистен от подозрения през 1984 г. Сега се оказва в центъра на изчезването на една от жертвите. Забелязан е да излиза от гората и да измива ръцете си на помпата. Освен това е нацапан с червено по бузата и ухото, пръстът му е порязан и има клонки по гърба на палтото си. Служителят под прикритие, който е бил на пост на гарата, е записал името му.

Бураков поставя Чикатило под наблюдение. Скоро милицията научава, че той е подал оставка като учител, тъй като срещу него са подадени оплаквания за гавра с учениците. След това е работил в едно предприятие, но е уволнен, тъй като се е завръщал от бизнес пътуванията си без стоките, които е бил изпращан да докара. Възниква въпросът какво е правил вместо това? През 1984 г. е прекарал известно време в затвора, а неговите пътувания съвпадат с времето на убийствата – включително и това в Москва. Някога е бил достоен член на Комунистическата партия, но сега е изключен заради осъждането си.

Андрей Чикатило
Андрей Чикатило

Но всички тези доказателства са косвени. Налага се да го заловят на място, за да го накарат да си признае. Докато го следят, властите виждат един обикновен гражданин, който не върши нищо необичайно. Костоев, който най-сетне е прочел доклада от предишното му задържане, издава заповед за ареста му.

На 20 ноември 1990 г. трима цивилни офицери докарват Чикатило за разпит, при което обръщат внимание, че той няма в устата си златни зъби, както е казал един от очевидците. Научават, че е женен и има две деца, както и че е що-годе образован човек, с диплома от университет. В чантата му откриват сгъваем джобен нож.

Вкарват в килията на Чикатило един надарен информатор, от когото се очаква да го накара да си признае, но той се проваля. Претърсването на дома му, което причинява голям срам на семейството му, не дава никакви доказателства, но са намерени 23 ножа.

Ножовете открити в дома на Чикатило
Ножовете открити в дома на Чикатило

На следващия ден Костоев решава сам да проведе разпита и го прави в присъствието на назначения от съда адвокат на Чикатило.

Костоев иска стаята за разпит да бъде празна и в нея да има единствено картотека, която да подсказва на задържания за количеството на събраните срещу него доказателства. В стаята има също бюро, маса и два стола. Когато въвеждат Чикатило, следователят вижда, че той е висок, възрастен човек с дълга шия, прегърбени рамене, твърде големи очила и сива коса. Влачи краката си, подобно на старец, но Костоев не се оставя да бъде заблуден. Той вярва, че Чикатило е пресметлив убиец, разполагащ с достатъчно енергия, когато има нужда от нея. Изглежда лесен за пречупване, но Костоев не успява да изкопчи признание. Трябва да съумее да влезе под кожата на заподозрения, да вникне в логиката му и да го накара да говори. Всички виновни в крайна сметка си признават. Освен това Костоев разполага с 10 дни, а имал и какво да използва за стръв.

Чикатило започва с твърдението, че милицията е допуснала грешка, също както са направили през 1984 г., когато е разследван за първи път. Отрича да е бил на гарата на 6 ноември и няма представа защо докладът съдържа неговото име. Костоев знае, че той лъже и му дава да разбере това. На следващия ден Чикатило се отказва от правото си на адвокат.

Тогава Чикатило написва документ от три страници, в който признава за своята “сексуална слабост” – думи, които е използвал и преди – и за годините, през които е бил подложен на унижение. Той намеква за “перверзна сексуална дейност”, без да уточнява каква точно, и казвал, че е изпуснал нещата от контрол. Не признава нищо съществено. Но пише още едно дълго есе, в което разказва, че е обикалял гарите, където е ставал свидетел на това как младежи се превръщат в жертва на разни бездомници. Също така признава, че е импотентен. Това прилича на индиректно признание. Сякаш се чувства виновен, но пренася вината върху други възможни заподозрени. Споменава също, че е мислил за самоубийство.

Костоев му казва, че единствената надежда за него е да си признае всичко и да пледира за невменяем, за да може да бъде лекуван. В противен случай с помощта на доказателствата, които имат срещу него, ще се стигне до присъда и за Чикатило няма да има никаква надежда за спасение. Това е стръвта на Костоев и той е уверен, че рибата ще клъвне.

Чикатило моли за няколко дни отсрочка, за да събере мислите си и казва, че след това ще се подложи на разпит. Всички очакват, че ще признае, но когато денят настъпва, той настоява, че не е виновен за никакви престъпления. Твърди, че е бил у дома с жена си по време на всяко едно убийство. Очевидно е използвал дадената му почивка не за да обмисли признанието си, а за да набере още повече непоколебимост.

На следващия ден до известна степен поправя показанията си. Признава, че е бил замесен в някаква престъпна дейност, но не и в убийства. През 1977 г. е опипвал ученички, което го е възбуждало сексуално. Трудно се е контролирал, когато се е намирал в близост до деца, но е прекрачвал границата само два пъти.

Научи повече за:   София Жукова: Бабата касапин от Березовка

Така минават девет дни без Костоев да се доближи до целта си. Той не знае какво да предприеме, за да притисне този човек да си признае.

Медицинският преглед показва, че кръвната група на Чикатило е А, но спермата му съдържа слаби B антитела, заради което тя изглежда като АB група

Информаторът в килията на Чикатило казва на Бураков, че неговите техники на разпит не са според протокола и са твърде груби, което кара маниака да се настройва отбранително. Подобен подход едва ли ще проработи.

Минават девет дни. Детективите разполагат само с десет дни преди да трябва да повдигнат обвинения в определено престъпление, а до този момент не разполагат с доказателства дори за едно такова. Изглежда ще се наложи да го пуснат. Бураков решава, че трябва да пробват друг разпитващ и неговият кандидат за целта е д-р Бухановски. Костоев първоначално не харесва идеята, но в крайна сметка трябва да признае, че собствените му методи не водят до никъде. Той се съгласява да позволи на психиатъра да опита.

Това е едно наистина мъдро решение.

Психиатърът и убиецът

Бухановски се съгласява да разпита Чикатило от чисто професионален интерес. Той е въведен в стаята и оставен насаме с главния заподозрян в убийствата от лесополосата.

Андрей Чикатило
Андрей Чикатило

Психиатърът веднага забелязва, че той съвпада точно с профила съставен от него през 1987 г. Толкова много от показателите са налице – обикновен, самотен и излъчващ безобидност човек. Бухановски показва на Чикатило въпросния профил. Усеща, че този човек иска да говори за гнева и унижението си, така че най-добрият подход би бил да му покаже съчувствие и да го изслуша. Професорът прави точно това в продължение на два часа и след това повдига въпроса за престъпленията.

Във филма “Гражданинът Х” Бухановски моли Чикатило да му помогне с някои аспекти от профила, за които не е особено сигурен, че са правилни. Прочита му съответните страници, а Чикатило слуша внимателно и сякаш разбира, че срещу него седи единственият човек, който някога го е разбирал. Описанието на Бухановски навлиза в същността на умственото заболяване на Чикатило и прилага някои причини за него. Когато чува своите най-съкровени тайни изразени на глас, Чикатило започва да трепери. Накрая потвърждава казаното от психиатъра, срива се и си признава всичко. Той е направил тези ужасни неща.

Бухановски разговаря с него часове наред и накрая излиза, за да каже на детективите, че заподозреният е готов да си признае.

Срещу Андрей Чикатило са повдигнати обвинения в 36 убийства. Бройката далеч не е вярна, но все още никой не знае това.

Чикатило прочита обвиненията и признава, че той е виновникът за описаните убийства. Иска да разкаже истината за живота си и онова, което го е подтикнало към тези престъпления. Сред признанията му е и неговото първо убийство, случило се години преди деянията му да попаднат в полезрението на милицията. През 1978 г. той убива едно малко момиче – 9-годишната Лена Закотнова.

Лена Закотнова
Лена Закотнова

Това е обезпокоително, тъй като за това убийство вече е арестуван, осъден и екзекутиран друг човек. Чикатило казва, че точно през онази година се е преместил да учителствува в Шахти. Преди да пристигне семейството му прекарва свободното си време, наблюдавайки децата и изпитвайки непреодолимо желание да ги види без дрехи. За да бъде необезпокояван, купува барака, разположена на тъмна и мръсна уличка. Един ден среща  момиченцето и обзет от внезапно сексуално желание, го отвежда в бараката, където го напада.

Тайната барака на Чикатило
Тайната барака на Чикатило

Той не успява да получи ерекция и вместо това имитира полов акт, използвайки ножа си като заместител. В пристъп на ярост я души и пронизва с ножа, като преди това е сложил превръзка на очите й. Когато тя умира, хвърля тялото й в близката река.

Костоев иска от него да обясни превръзката на очите и Чикатило потвърждава собствените им подозрения, казвайки, че е чувал, че образът на убиеца се запечатва в очите на жертвата. Това е суеверие, но той вярва в него. Ето защо повреждал очите на повечето от жертвите си. След това решава, че това не е вярно и спира да го прави (което обяснява промяната в почерка му). По-късно заявява, че просто не му е харесвало жертвите да го гледат и затова ги е ослепявал.

Чикатило се ядосва на собствената си импотентност, когато става свидетел как бездомните младежи на гарата отиват в близката гора, за да проституират. Неговите фантазии стават все по-жестоки. През 1981 г. напада бездомно момиче, но този път използва и зъбите си, отхапвайки и поглъщайки зърното на гърдата й. “В момента, в който разрязах тялото й и го видях отворено” – казва той, – “неволно еякулирах”. Покрива я с вестник и взима отрязаните й полови органи със себе си, само за да ги захвърли малко след това в гората.

Чикатило пресъздава убийствата
Чикатило пресъздава убийствата

Той си спомня с подробности всяко едно от 36-те убийства и ги преразказва едно по едно. Понякога действа като хищник, изучавайки маршрута и навиците на жертвата си, за да намери начин да я хване насаме. Друг път използва случайно предоставилата му се възможност, нападайки жертви оказали се на неправилното място в грешното време. Намушкването с нож почти винаги действа като заместител на половия акт, който той самият не може да извърши. Научава се как да прикляка до жертвите, така че да не изцапа дрехите си с кръвта им (което демонстрира нагледно с помощта на манекен). Работи в спедиторска фирма, така че винаги може да си намери извинения за драскотините и порязванията. Изглежда главно неговата импотентност отпушва яростта му, особено ако жените му се подиграват или изискват твърде много от него. Скоро разбира, че не може да постигне възбуда без жестокости. “Трябваше да видя кръв и да нараня жертвата”.

С момчетата е различно, макар и те да кървят също като жените, а той има нужда точно от това. Чикатило си фантазира, че тези момчета са негови пленници, а той е герой, защото ги измъчва и изнасилва. Не може да обясни защо е отрязвал езиците и пенисите им, но веднъж споменава, че си отмъщава за житейската несправедливост, изкарвайки яда си върху гениталиите на жертвите си. Чикатило понякога поставя спермата си в току-що извадената матка на жертвата и после я дъвче – “трюфелът на сексуалното убийство”. Никога не си признава, че в действителност е поглъщал тези органи, но нито един от тях не е открит.

“Цялото това нещо” – казва Чикатило, – ” – писъците, кръвта, агонията – ме успокояваха и ми носеха някакво удоволствие”. Той харесва вкуса на кръвта им и дори разкъсва устните им със зъби. Да дъвче и да поглъща зърна и тестиси му доставя “животинско удоволствие”.

За да потвърди казаното, той рисува скици на местопрестъпленията и всичко съвпада с известните досега факти. Сетне сбъдва най-големите страхове на милицията – започва да прибавя още жертви към списъка. Още много.

Андрей Чикатило
Андрей Чикатило

Разказва, че е убил момче в някакво гробище и го е хвърлил в плитък гроб – дупка, казва той, която е изкопал за себе си, защото е замислял самоубийство. Той завежда следователите там и те намират тялото. Друга жертва, убита в полето, също е намерена. Продължава да изважда нови и нови убийства и телата винаги се оказват точно там, където твърди че са, с изключение на едно. Чикатило описва едно убийство, извършено в празен апартамент, при което, за да се отърве от тялото, се е наложило да го разчлени и да изхвърли частите в канализацията.

В крайна сметка той признава за 56 убийства, но съществуват подкрепящи доказателства само за 53 от тях: 31 жени и 22 момчета. Бураков вярва, че убийствата в действителност са много повече.

Следствието вече разполага с достатъчно доказателства, за да изправи Чикатило на съд. Междувременно откриват още неща за него.

Корените на перверзията

Андрей Чикатило е роден през 1936 г. в малко украинско селце, а главата му е обезформена от наличието на течност в мозъка. Той има сестра, която е със седем години по-малка от него. Баща му е военнопленник по време на Втората световна война, а след това е изпратен в трудов лагер в Русия, така че Чикатило е отгледан предимно от майка си.

В началото на ХХ век гладът е често явления в райони от Съветския съюз, особено в Украйна, където Йосиф Сталин е смазал частното земеделие и е изпратил мнозина от жителите в сибирския Гулаг. Около шест милиона души загиват от глад, а отчаяните живи се хранят с труповете им, за да оцелеят. Понякога гладните си набавят месо от гробищата, а друг път (според легендата) просто отмъкват някого от улицата. Човешкото месо се купува и продава, или просто се трупа в запас.

Децата виждат обезобразените трупове и слушат страшните истории за лишенията. Чикатило израства точно в такива гладни времена и една от историите, които му разказва неговата майка, гласи, че някога е имал по-голям брат Степан, който е бил убит. Чикатило разказва в едно свое интервю от затвора: “Мнозина са полудявали и са нападали и изяждали други хора. Точно такива хора са хванали моя брат, когато е бил на 10, и са го изяли”. Брат му би могъл просто да е умрял и след това изконсумиран, ако изобщо е съществувал. Майката на Чикатило го е предупреждавала да не излиза от двора, за да не бъде изяден и той като брат си.

Чикатило става свидетел и на нацистката окупация и бомбардировките, при които телата избухват по улиците. Казва, че тези гледки едновременно са го плашели и възбуждали.

Голяма част от детството му минава в самота и изживяване на фантазии. Останалите деца се подиграват на неговата несръчност и чувствителност. Той започва да натрупва гняв и дори ярост в себе си. За да се забавлява и да се чувства по-силен, си представя образи на мъчения, които по-късно се превръщат в неизменна част от неговите убийства.

Първият си сексуален опит преживява като подрастващ, когато еякулира, боричкайки се със свой 10-годишен приятел. Това оставя голям отпечатък у него, особено след като установява, че му е невъзможно да получи ерекция, а може само да се освобождава.

Чикатило отива в казармата, а когато се връща у дома и се опитва да си намери приятелка,  установява, че все още не е способен на полов акт. Приятелката му разказва за неуспеха му на всички. Той се чувства унизен и си мечтае как я хваща и разкъсва на парчета. Животът му е пълна катастрофа.

Чикатило става учител и успява да се ожени (бракът е уреден от сестра му). Подобно на неговата майка и съпругата му е доста критична, което кара Чикатило да се отдръпва още повече в своя свят на фантазии. През 1973 г., когато е на 37 г., умира майка му и не след дълго той усеща привличане към малки момичета и започва да ги притеснява и да им посяга. Това го кара да се чувства силен. Когато накрая срещу него постъпват оплаквания, случаят е прикрит, което позволява на един перверзник да се превърне в сериен убиец.

Насилието му носи удовлетворение и през 1978 г. той убива първата си жертва. Тъй като често му се налага да пътува по работа, за него е лесно да намира уязвими жертви. Дори няма нужда да ги търси. Те винаги са там и обикновено желаят да го последват. Когато най-сетне пресата може свободно да съобщи за убийствата, Чикатило чете вестниците и знае, че е само въпрос на време преди всичко да свърши. Да го арестуват, признава той, е било истинско облекчение.

Чикатило вярва, че страда от някаква болест, която провокира неговите неконтролируеми престъпления. Пожелава да бъде прегледан от специалист по сексуалните отклонения и казва, че би отговорил на всичките му въпроси.

Чикатило е изпратен за два месеца в института “Сербски” в Москва, където е подложен на психиатрични и неврологични прегледи, при които се установява, че има мозъчно увреждане по рождение. Това увреждане влияе върху способността му да контролира пикочния си мехур и отделянето на сперма. Въпреки тази диагноза, той е обявен за вменяем. Чикатило е знаел какво върши и е могъл поне да се опита да се контролира. Това решение е добре дошло за прокурора.

Звярът в клетката

Андрей Чикатило е въведен в ростовския съд на 14 април 1992 г. и е вкаран в голяма желязна клетка, боядисана в бяло. До съдията седят двама граждани, играещи ролята на съдебни заседатели. Информацията за и срещу Чикатило е събрана в цели 255 тома.

Звярът в клетката
Звярът в клетката

Пресата пише за “Маниака” и разпространява новината за предстоящия процес. Залата, събираща 250 души, е препълнена от семействата на жертвите му. Когато влиза, всички започват да крещят по него. Гологлав и без очилата си, той изглежда леко ненормален, особено в един по-късен момент от процеса, когато започва да точи лиги и да върти очи.

Чикатило изглежда отегчен от случващото се около него. Само веднъж показва признак на гняв и отвръща на крясъците на тълпата. На два пъти сваля панталоните си и излага на показ пениса си, настоявайки, че не е хомосексуалист. Тогава е извеждан от залата.

Предварително е ясно, че обвиняемият ще бъде признат за виновен, но има някакъв шанс неговите психически проблеми да го отърват от екзекуцията. Неговият адвокат Марат Хабибулин обаче няма право да призовава психиатри като експертни свидетели, а може единствено да подлага на кръстосан разпит експертите на обвинението.

Съдия Леонид Акубзанов се превръща в главен враг на Чикатило, задавайки остри въпроси на свидетелите и подхвърляйки унищожителни коментари към затворника, който в повечето случаи не отговаря.

В един момент обвиняемият спонтанно отрича шест от убийствата, а в друг прибавя към тях още четири. Заявява, че е бил жертва на системата на бившия Съветски съюз и нарича себе си “луд звяр”.

Никой не успява да обясни адекватно факта за несъответствието в кръвната група на Чикатило. Криминална лаборантка описва своето откритие, според което съществува рядък феномен, при който човек би могъл да има една кръвна група, а да секретира друга, но тази хипотеза е отречена по-късно в целия свят. Защитата не може да направи много, тъй като няма право да призовава свои експерти, а предубеденият съдия приема без проблеми този необичаен анализ.

Съдът приема психиатричната оценка за вменяемостта на Чикатило. Неговото хищническо поведение и способността му да следи за своята безопасност, сменяйки местата на убийствата, както и фактът, че е спрял да убива за повече от една година, показват степента му на контрол.

Процесът навлиза в месец август. Защитникът обобщава тезата си, казвайки, че в доказателствата и психиатричните анализи съществуват пропуски и слабости, а самопризнанията на клиента му са били изтръгнати принудително.

На следващия ден Чикатило внезапно започва да пее в клетката си и след това да говори безсмислици, като например, че е бил “облъчен”. Изведен е преди прокурорът да подхване заключителната си реч, в която обяснява що е то садизъм, разказва отново за престъпленията и иска смъртна присъда.

Обвиняемият е въведен в съдебната зала и му е дадена възможност да говори. Той остава безмълвен.

На съдията му трябват два месеца, за да вземе решение и на 14 октомври, шест месеца след началото на процеса, обявява Андрей Чикатило за виновен в 52 убийства. Тогава Чикатило се разкрещява несвързано, викайки “Мошеници!”, плюе, хвърля пейката си и настоява да види труповете. Съдията го осъжда на смърт. Хората крещят да им дадат Чикатило, за да го разкъсат на парчета, както той е направил с техните близки. Вместо това той е отведен обратно в килията си, където ще изчака резултатите от обжалването.

Тръгва мълва, че японците дават 1 милион долара за мозъка на Маниака, а мнозина професионалисти смятат, че неговото поведение е толкова анормално, че той би трябвало да бъде изследван жив.

Този човек, с университетска диплома по руска литература, с жена и деца и без данни за насилие в детството му, със сигурност е имал кръвожадна душа. Както сам казва за себе си, очевидно е “грешка на природата”.

На 15 февруари 1994 г., след като обжалването му е отхвърлено, Андрей Чикатило е отведен в специално шумоизолирано помещение, където е застрелян с куршум в тила.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

115
Напиши коментар

avatar
115 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
58 Автори на коментари
АлексСладката–78ТаняКрасslavi Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
mario0o0o0o0
Гост
mario0o0o0o0

My idol 🙂

силвети
Гост
силвети

Плашиш ме, бе човек:)

AmabiliInsania
Гост
AmabiliInsania

Гледах откъси от документален филм за него в youtube, правен за Biography Channel и си търся целия … Ако някой има инфо ще съм много благодарна 🙂

dora
Гост
dora

bih kazala ni6to interesno ima mn po gotini ot nego:)

рама крем
Гост
рама крем

Dora ti si super zle,ne mojesh da kajesh,che ima serien ubiec kanibal,koito e “po-gotin”…ama ti sigurno si na 13 ,kakvo li se uchudvam.

ko6arkata
Гост
ko6arkata

наистина, да кажеш че има по-готини от тази гад е меко казано инфантилно

ivi
Гост
ivi

hora gledali li ste filma Citizen X toi e baziran na tozi serien ubiec!Mn e hubav filma

pin4era
Гост
pin4era

звярът, също е филм за тоз(магданоз)

урод
Гост
урод

чикатило е бил болен мозак и заради това е виновно детството му.Ако е имал нормално детство нямаше да стане такъв звяр

ВИЛС
Гост
ВИЛС

МН ЛЕСНО Е УМРЯЛ ИЗРОДА

Don Tedo
Гост
Don Tedo

Mdaaa, deistvitelno e umrql bez osobenni stradaniq ako ne broime tova, koeto e prejivql v kiliqta. Moje bi e zaslujaval nqkakvo “vuzmezdie”, no az lichno smqtam, che sa postupili pravilno s kurshuma v glavata. Edin izrod po-malko!

P.S. Evala na avtora! Teksta e na nivo ot nachaloto do kraq! Beshe udovolstvie. 🙂

Ginka
Гост
Ginka

naistina e trqbvalo da b1de daden na horata da go razk1sat 😡 takiva hora nqmat mqsto na tozi svqt 😐 neznam izob6to za6to deloto se e vodelo tolkova vreme a ne sa go ybili vednaga ?! zapo4nal e da ybiva 1973 godina kogato e bil roden ba6ta mi i e ybit 1994 kogato sam rodena az tolkova vreme e pogubval jivota na tolkova hora i nie sme sposobni da go nare4em 4ovek 😡 e za men toi NE e takav ! nikoi ne moje da go opravdae po nikakva pri4ina dali e polu4aval erekciq ili ne na vsi4ki ybiti jivota… виж още »

Тина
Гост
Тина

Преди време бях гледала филма “Гражданинът Х”. Бях доста малка и за това тези дни го гледах пак и честно казано нямам си ни най-малка идея как може да има причина, каквато и да е била тя, за да може човек да е склонен на такива чудовищни действия. Особено неговите жертви, те са най-малко виновни за тежкото му детсвто.

kazako
Гост
kazako

има филм за този серин убиец.гледал съм го преди много време но не помня как се казваше

Ginka
Гост
Ginka

Citizen X se kazva filma 😉 dosta e star i men lichno ne mi haresva 🙂 za takava ujasqva6ta istoriq filmat bi trqbvolo da b1de mnogo v1zdeistvasht.

квазимодо
Гост
квазимодо

Хайде стига бе-филмите са си филми.Кой Господ допуска такива изроди да живеят

Discip
Гост
Discip

Съшият който допуска да се дерат живи малки тюленчета заради кожата им.

Аделайде
Гост
Аделайде

Ох, за съжаление, мога да кажа, че има изроди всякакви. Но много ще ме е страх да срещна такъв. Брррр… То обаче нали знаете, във всеки филм има и няколко процента истина, пише и “филмът е по истински случай”.

марес
Гост

Предполагам ,че е някаква болест,,,,,,,,,да трепиш и колиш ей така!!!!!

mausmiki
Гост

не малка вина носи и системата в ссср по това време, точно тя позволява това да се случи

klachiankata
Гост
klachiankata

Трябвало е да го изследват жив.И като,че ли много необичайно жестоки серийни
убийци има в Украйна.

The Rooker
Гост
The Rooker

аа, не само в Украйна… навсякъде са тези откачалници

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Да поясня малко,Чикатило не е застрелян в главата а с куршум в тила ето и част от палицейския архив на Новочеркаскския затвор за 1994 и главно за разстрела на Чикатило: “14 февруари е студен ден. Температурата на въздуха е -17C. Чикатило е конвоиран от Новочеркаскския затвор до мястото на екзекуцията. Прокурорът го моли да подпише книга, чиито главен герой е той самият. Масовият убиец написва: “Благодаря на вас и на всички, които се мъчиха с мен и нека повече няма хора, като мен – такива престъпници и болни.” , подписва се и поставя датата. Тогава той все още незнае къде… виж още »

Москвич 412
Гост
Москвич 412

То аз главно го написах заради хората коментиращи по-горе и глупавия спор,който възникна между тях,иначе за Чикатило мога да напиша още много работи особено за насилието през детството му и гаврите на които е подложен през целия си живот.

Diqnnn
Гост
Diqnnn

До Москвич 412. Бате дай още инфо за тоя урод.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Тия дни ще напиша подробно биографията му от 1936 до 1990,чекайте че аз съм като Бухановски 😀

Diqnnn
Гост
Diqnnn

😀 Мерси и евала за труда.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Това е що годе подробна биография писана от мен за годините и по-интересните събития в живота на Чикатило,може да има някой грешки,но мисля,че с времето всичко ще бъде изгладено.Приятно четене. 14 февруари е студен ден. Температурата на въздуха е -17C. Чикатило е конвоиран от Новочеркаскския затвор до мястото на екзекуцията. Прокурорът го моли да подпише книга, чиито главен герой е той самият. Масовият убиец написва: “Благодаря на вас и на всички, които се мъчиха с мен и нека повече няма хора, като мен – такива престъпници и болни.” , подписва се и поставя датата. Тогава той все още незнае къде… виж още »

Москвич 412
Гост
Москвич 412

За съжаление май има ограничение в коментарите,и при предишния ми коментар в който публикувах най-подробно написаната от мен биография на маниака се появиха само началото и края,искренно се надявам за съдействие от някого когото поддържа сайта за пълното и публикуване.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Още нещо направо се моля,при пускането на подробния коментар някъде по сървъра на сайта да се е запазила цялата информация защото ми се прецака целия архив на който написах биографията на маниака и целия ми труд отиде на ветъра…:@ :@ :@

Някой си
Гост
Някой си

Само да отбележа за някои от каментиращите тук,че Чекатило е сексуален убиец,не канибал,с канибализма е “ескпериментирал”,но като цяло е подтикван от сексуалните си желания.
Силвия сямо да те питам има ли в сайта инфо за моя “любимец” Ед Гийн…

Някой си
Гост
Някой си

Да,благодаря ти много,но кой да се сети за търсачката 🙂 Той определено засечва всички останали хаха,направо тръпки да го побият човек от хобито му.

Diqnnn
Гост
Diqnnn

Да Ед Грийн по извратеност отпределено ги засенчва, но си има доста конкуренти.

П.П. До Москвич 412: Жалко ако наистина се е прецакало.

Diqnnn
Гост
Diqnnn

Офф забравих в предния си коментар да питам в сайта има ли информация за един японец, който убива една холандка във Франция и вместо да отиде в затвора го връщат в Япония и там става медийна звезда. Започва да пише книги за убийството канят го в предавания. Немога да се сетя името му, иначе щях да проверя в търсачката.

Diqnnn
Гост
Diqnnn

Мерси за бързата реакция. Това, което японците правят с тоя е по-лошо от престъплението му.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Спокойно тия дни ще я напиша пак,стига да имам повечко време

Ralica
Гост
Ralica

spored men e trqbvalo da go izsledvat prez celiq mu ostavasht jivot….da sa otkrili dosta interesni neshta za choveshkata psihika..obraza mu e dosta slojen i izvraten 🙂

Галина
Гост
Галина

Еййй, ами ако не е бил виновен? Нали кръвната му група накрая всъщност не е съвпадала със спермата, намерена по телата. Иначе е вярно това, украинците ми се струват все по-чалнати, много жесток народ бе!
И това за брат му не го знаех, потресаваща история, но едва ли е обяснение за това, че е такъв изверг. Щом е бил такъв повсеместен глад, сигуно е имало и други хора с изядени роднини, ама един Чикатило.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Колективизацията проведена от свирепия грузински педал Сталин,убива от глад 9 милиона украински селяни,РАБОТНИЦИ,как нема да са чалнати?

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Ами ако не е виновен,от къде ще знае точното местонахождение на неоткритите трупове,нещо дето и съветската милиция не знае.Как ще описва с подробности случилото се при положение,че ставащото и появата на серийния убиец до края на 1989 се пази в пълна тайна,другия проблем е метода на съветската милиция за изтръгване на самопризнания,за първото убийство на Чикатило извършено на 22 декември 1978,той убива 9 годишната Елена Закотнова,тялото и намерено на 24 декември в река Грушевка,за това негово дело,на 5 юли 1983 е разстрелян невинен човек-29 годишния Александър Кравченко. Второто което е Чикатило от самото си раждане има симптоми на хидроцефалия. Говори… виж още »

Буржоа-бохем
Гост
Буржоа-бохем

Силвия, дали не е възможно, да направиш и един форум към сайта, та да си дискутираме с удоволствие?

legion
Гост
legion

Интересно, интересно. Според някои документални филми изглежда, че може да бъде невинен, и да е същата работа като с тоя Александър, на който са му спрели тока за нищо. А десетте дена, през които са го държали може да са го подучили за някои неща, понеже никой освен милицията не знаела подробности за труповете, а това е супер случай да се отъртват от “глухари”. От другата страна, ако е наистина той… Нз нито една жертва не е повлачил след себе си вързана, те са си търсили приключения и са си ги намерили, в леко засилена форма де, ама пак са… виж още »

Москвич 412
Гост
Москвич 412

А Льоша Хоботов?
Я обесни за него като си толкова компетентен за Чикатило.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

За изражението,ако не знаеш или ако изобщо някога си чел нещо за Чикатило.Адвоката му Марат Хабибулин решава,че Чикатило може да избегне куршума ако излезе,че не знае какво върши и маниака по всевъзможен начин симулира,че не знае какво прави с цел смекчаване на присъдата и изпращането му в психиатрична клиника.

Галина
Гост
Галина

da, puk i sled nego ubiistvata prikliu4vat. abe sigurno go iztormozvat dosta v aresta, za da vzeme da to4i ligi po vreme na procesa… ama vse pak mislq, 4e e vinoven. v protiven slu4ai sa mogli da natopqt nqkogo mnogo po-rano, a ne da se izlagat godini nared. govorim za SSSR vse pak