Лучиан Станяк: Червения паяк

Червения паяк: Полският сериен убиец Лучиан Станяк

Лучиан Станяк е вероятно най-продуктивният сериен убиец в Полша, но поради наложената от комунистическия държавен апарат цензура, неговият зловещ случай остава една интригуваща мистерия. Името на убиеца и неговата дата на раждане са известни, както и злокобната му привързаност към изкуството. Той е осъден за шест брутални убийства и признава за още 14, но според някои източници неговите признания са били изтръгнати със сила, в опит да се изчистят архивите от неразкрити убийства. Убиецът предоставя мотив на полицията, но той се отнася само за първото от неговите престъпления и не обяснява последвалата тригодишна касапница. Червения паяк е изпратен в лудницата с доживотна присъда, където гласът му замлъква завинаги.

Естеството на престъпленията му и писмата, които Лучиан Станяк изпраща на пресата, неизбежно свързват името му с лондонския Джак Изкормвача.  Сравнение, което е неточно в някои отношения. Макар и двамата убийци да изкормват женската си плячка, нито една от идентифицираните жертви на Станяк не е проститутка. Ако признанията му са верни, той е погубил четири пъти повече жертви от Изкормвача, действайки в продължение на три години. И двамата убийци се сдобиват с прочутите си псевдоними от писмата, които изпращат до редакциите на вестниците. Основната разлика между тях е че в крайна сметка Червения паяк е идентифициран, арестуван и вкаран зад решетките.

Денят на освобождението

През юли 1964 г. полските граждани се готвят да отпразнуват 12-ата годишнина от освобождението на Варшава от нацистката окупация през Втората световна война. На 22 юли в столицата ще се проведе грандиозна манифестация и други по-скромни из цялата страна. Първият сигнал за проблем се появява на 4 юли под формата на писмо, адресирано до редактора на варшавския вестник “Политически преглед” Мариан Старжински. Написаната с особено червено мастило и паешки почерк бележка, гласи:

“Няма щастие без сълзи, няма живот без смърт. Пазете се! Ще ви накарам да плачете”.

Старжински възприема писмото като лична заплаха и потърсва закрила от полицията, но 22 юли протича без инциденти във Варшава. Нещата не стоят така в град Олщин, намиращ се на 190 км на север, където 17-годишната Данка Мачежовиц не се прибира вкъщи след парада, организиран от местното училище по хореография и фолклор. На следващата сутрин градинар, работещ в Парка на полските герои, открива голия труп на момичето в храсталака. Тя е изнасилена и изкормена. На 24 юли варшавският вестник “Кулиси” получава написана с червено бележка, която гласи:

“Откъснах едно сочно цвете в Олщин и ще го направя отново някъде другаде, защото няма празник без погребение”.

Полицията анализира мастилото и установява, че това е боя за рисуване, разредена с терпентин. Два елемента, често срещани и невъзможни за проследяване. Уликите събрани от тялото на Данка Мачежовиц също са безполезни без наличието на заподозрян. Детективите не могат да направят нищо друго, освен да чакат и да видят дали убиецът ще изпълни заплахата си за още убийства.

Страстни огньове

На 16 януари 1965 г. вестник “Варшавски живот” публикува снимката на 16-годишната Анюта Калиняк, която е избрана да води училищния парад във Варшава на следващия ден.  Калиняк живее в източно предградие на столицата, наречено “Прага”. На 17 януари тя тръгва към парада, минавайки по моста над река Вистула. Понеже е уморена, след парада решава да пътува на стоп и спира камион, който я оставя на две пресечки от дома й. Анюта така и не се появява у дома.

Научи повече за:   Елизабет Батори: Кървавата графиня

Семейството и приятелите й обръщат кв. “Прага” в търсене на Анюта. Тогава пристига поредното червено писмо, което насочва търсачите към нейното лобно място. Откриват тялото й в мазето на кожена фабрика, намираща се точно срещу дома й. Убиецът очевидно я е чакал скрит и я е нападнал, удушавайки я с жица. След това е махнал решетката на тротоара и е хвърлил момичето в мазето на фабриката, оставяйки я с 15-сантиметрово желязо, стърчащо от половите й органи.

На 1 ноември 1965 г. – Денят на Вси светии – убиецът удря отново, този път в град Познан, намиращ се на 300 км от Варшава. Младата руса хотелска рецепционистка Янка Попьелски обикаля гарата в Познан, търсейки безплатен превоз, за да отиде да види приятеля си в едно близко село. Вместо това, открива някакъв лунатик, който я упоява с хлороформ, завлича я зад купчина сандъци, съблича я от кръста надолу, изнасилва я и накрая я намушква до смърт с отвертка. След като обезобразява долната част на тялото й, убиецът натиква трупа на Попьелски в един от сандъците, където го откриват час по-късно. Раните са толкова жестоки, че полицията укрива всички подробности от медиите.

След откриването на Попьелски властите завардват всички влакове и автобуси, напускащи Познан, търсейки мъж с окървавени дрехи. Търсенето се оказва безрезултатно. На 2 ноември вестник “Западен куриер” получава писмо, написано с червено мастило, което цитира откъс от романа на Стефан Жеромски “Пепелища”:

“Само сълзите на скръбта могат да измият петното на срама; само болките на страданието могат да загасят огньовете на страстта”.

На лов за Паяка

Полша отбелязва двоен празник на 1 май 1966 г., празнувайки едновременно Деня на труда и главния ден за почитане на Комунистическата партия. Тази вечер 17-годишната Маруся Галазка излиза да търси котката си в северното предградие на Варшава “Золиборж” и повече не се прибира вкъщи. Бащата излиза да търси закъснялата си дъщеря и я намира в бараката за инструменти зад къщата – мъртва, страховито обезобразена и с черва, висящи по бедрата й. Аутопсията установява, че е била изнасилена преди изкормвачът да употреби острието си.

Начело на разследването на убийствата на Червения паяк е поставен майор Чижнек от варшавския отдел “Убийства”. Той смята, че е малко вероятно серийният убиец да е действал само по празниците. Търсенето на подобни престъпления донася още 14 убийства, съвпадащи с метода на действие на Червения паяк, но нито едно от тях не е било придружено от писмо. Пет от убийствата, датиращи от април 1964 г., са се случили край Познан, две в Бидгошч и по едно в Бялисток, Келце, Од, Ломжа, Люблин и Радом. Отбелязвайки убийствата на картата, Чижнек забелязва, че повечето от престъпленията са извършени на юг и на запад от Варшава, в градове, свързани с директни железопътни линии до Катовице и Краков. Досега в нито един от тези градове не е имало жертва, което подкрепя теорията му, че убиецът не би ударил близо до дома си.

Научи повече за:   Гари Лион Риджуей: Убиецът от Грийн ривър

Все пак тази теория не помага особено за разкриването на случая. Катовице е по-голям от Варшава с 3 милиона души, а Краков наброява повече от 800 000 жители. Полицията трябва да намери следа, която да я заведе право пред вратата на убиеца.

Художникът

В коледната вечер на 1966 г. трима войници се качват на влака от Краков за Варшава. Решавайки да не се возят в трета класа, те отварят едно резервирано купе и са шокирани от гледката на обезобразено женско тяло. Извикват кондуктора, който от своя страна сигнализира на машиниста. Варшавската полиция нарежда по радиото на влака да продължи към столицата без да спира повече. При пристигането всеки от пътниците е подложен на проверка, но и този път детективите не се натъкват на окървавени ръце или дрехи. В пощенския вагон на влака е открито поредното съобщение от Червения паяк: “Извърших го отново”.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
Войниците откриват тялото на Янина Кожйелски
Войниците откриват тялото на Янина Кожйелски

Жертвата е идентифицирана като 17-годишната Янина Кожьелска от Краков. Кожената й пола е нарязана от ножа на убиеца, както и долната част на стомаха и бедрата й.  И този път, за разлика от повечето сексуални убийци, Червения паяк е избегнал контакт с лицето и гърдите на жертвата. Детективите на майор Чежник научават, че купето е било резервирано по телефона от мъж, представил се като Станислав Кожьелски. Неговата “съпруга” е взела билетите и ги е платила в брой. Кондукторът я завел до купето, а тя е казала, че съпругът й ще пристигне скоро. Същият кондуктор е проверил билета на въпросния “съпруг”, но не може да си спомни лицето му.

Полицията осъзнава, че Янина Кожьелски е познавала достатъчно добре убиеца си, за да пътува с него и да се представя за негова съпруга. Пресмятат, че е била убита около десет минути преди заминаването на влака и убиецът е слязъл, пускайки бележката си в кутията на пощенския вагон.

Проверката установява, че 14-годишната сестра на жертвата Аниела е била убита във Варшава преди две години. Това е твърде голямо съвпадение. Майор Чижнек е убеден, че убийствата на сестрите ще решат случая. Той говори с техните родители и макар да не могат да му предложат евентуални заподозрени, те му казват, че и двете момичета са позирали като модели в краковското Училище по пластични изкуства и в Клуба на любителите на изкуството.

Започвайки от клуба, Чижнек установява, че в него членуват 118 души, повечето от които са уважавани професионалисти, като доктори, стоматолози, журналисти и държавни служители. Все още воден от презумпцията, че извършителят не би убивал близо до дома си, Чижнек преглежда списъка на членовете, търсейки жители на Катовице. Открива само един: Лучиан Станяк – 26-годишен преводач, работещ в полската държавна печатница. Станяк пътува често и надалеч заради работата си, използвайки неограничен билет.

Научи повече за:   Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт

Чижнек помолва управителя на клуба да отвори шкафчето на Станяк. Вътре открива комплект палетни ножове, които се използват за мазане на боя по платното за рисуване, както и няколко от последните картини на Станяк. Художникът очевидно си пада по червената боя, а картината, озаглавена “Кръгът на живота”, убеждава Чижнек, че е намерил Червения паяк. Тя изобразява крава, изяждаща цвете. След това кравата е погълната от вълка, вълкът е застрелян от ловеца, ловецът е прегазен от жена на мотор и накрая на цикъла жената лежи с изкормен стомах, от който никнат цветя.

На 31 януари 1967 г. Чижнек уведомява детективите от Катовице за самоличността на Станяк и ги изпраща в дома му. Полицията опитва вратата, но техният заподозрян не си е в къщи.

Властите не знаят, че той вече е намерил поредната жертва за ножа си.

Убежище

В онази сутрин Лучиан Станяк се качва на влака за Од в търсене на плячка. Той си набелязва 18-годишната студентка в Института по кинематография Божена Ражкьевиш и я завежда на гарата в около 6:00 ч. Там, под един навес, удря момичето с бутилка от водка, срязва полата и гащичките й, и я намушква до смърт. В бързината си оставя ясен отпечатък от пръст на гърлото на счупената бутилка.

Счупената бутилка и ножът на художника
Счупената бутилка и ножът на художника

Той прекарва вечерта в заведенията на Од и хваща късния влак за Катовице. Детективите го спипват на перона и го прибират за разпит. Според някои източници Станяк с готовност си признава за 20 убийства, но срещу него са повдигнати обвинения само за шест от тях. Казва на полицията, че първото му убийство, което е извършил през 1964 г., е било предизвикано от семейна трагедия. Неговите родители и сестра му са пресичали заледена улица, когато са били ударени и убити от кола, караща с превишена скорост. Шофьорът – младата руса съпруга на полски пилот – е била оправдана по обвинението в безразсъдно шофиране. Станяк е жадувал за отмъщение, но се е страхувал да убие мишената на гнева си, знаейки, че ще бъде главният заподозрян. Вместо това е избрал приличаща на нея жертва и откривайки, че убийството му носи толкова голямо удоволствие, е продължил да го практикува за забавление.

През 1967 г. Лучиян Станяк е осъден на смърт за шест убийства, но по-късно присъдата му е отменена, понеже го обявяват за невменяем. Изпратен е в лудница, където продължава да рисува, когато има възможност. Останалите 14 жертви на неговите убийства никога не са идентифицирани публично. Подробностите от тези престъпления остават неизвестни, което предизвиква спекулации, че Станяк би могъл да е невинен за някои от тях, а дори и за всички.


Източник: trutv.com

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме