Албърт Десалво: Бостънският удушвач

Албърт Десалво: Бостънския удушвач или сериен лъжец?

Между 14 юни 1962 г. и 4 януари 1964 г. тринадесет самотни жени от района на Бостън стават жертва на един или повече серийни убийци. Поне 11 от тези убийства са приписани на Бостънския удушвач. Макар полицията да не смята,че всички престъпления са дело на един и същи човек, обществото е на друго мнение. Жените са убивани в апартаментите си, подлагани на сексуално насилие и удушавани с част от собственото им облекло. Тъй като няма признаци за влизане с взлом, полицията предполага, че жертвите са познавали или са пускали доброволно своя нападател.

Въпреки че никой не е осъден официално като Бостънския удушвач, мнозина вярват, че Албърт Десалво – който си признава с подробности за всяко от единадесетте убийства, както и за още две – е убиецът. Повечето му познати обаче смятат, че той не е способен на подобно престъпление. Днес наяве излизат доста убедителни факти, че Десалво изобщо не е бил истинският убиец.

Анна

От единадесетте жертви на Бостънския удушвач шест са на възраст от 55 до 75 години. Две други жертви, за които само се предполага, че са негови, са на 85 и 69 години. Останалите са значително по-млади, на възраст от 19 до 23 години.

Петдесет и пет годишната адвокатка Анна Слесърс е напуснала родната си Латвия преди 10 години и се е установила в района на Бек Бей със сина си и дъщеря си.

Анна Слесърс

Анна работи като шивачка и живее в малък апартамент на третия етаж в сградата на улица “Гейнсбъроу” №77.

Във вечерта на 14 юни 1962 г. тя ще ходи на мемориална служба в латвийската църква. Синът й Юрис скоро ще дойде да я вземе и тя влиза в банята, за да се приготви. Малко преди 7 часа Юрис почуква на вратата, но никой не му отваря. Синът на Анна се разтревожва да не би нещо да се е случило с майка му и разбива вратата.

Най-лошите му страхове се оправдават, когато я заварва в банята с въже около врата й. Той се обажда на полицията и на сестра си, за да й каже за трагичното “самоубийство”. Ченгетата заварват жената с разтворен отпред халат. Тя лежи широко разкрачена на пода в банята. Синята платнена връв на халата е стегната около шията й, а краищата й висят вързани на панделка под брадичката й.

Апартаментът изглежда като след обир. Чантата на Анна е широко отворена, а съдържанието й е разсипано по пода. Кошчето за боклук в кухнята също е изсипано на земята. Чекмеджетата са отворени и в тях очевидно е тършувано. Касетофонът работи, но звукът му е изключен. Въпреки цялото тършуване, златният часовник и бижутата на жената са непокътнати.

Анна е удушена с връзката на халата си. По половите й органи има следи от насилие от някакъв неизвестен предмет.

Подробното разследване на живота й разкрива жена, напълно отдадена на църквата, на децата си, на работата си и на класическата музика. Тя не е много общителна и има малко приятели. Освен сина й, в живота й няма други мъже.

Полицията предполага, че престъплението е започнало като обир. Когато е видял жената в халата, крадецът е бил обладан от непреодолимото желание да я насили, след което я е убил, за да я премахне като свидетел.

Още възрастни дами

Две седмици по-късно, на 30 юни, 68-годишната Нина Никълс е убита в апартамента си на авеню “Комънуелт” №1940 в Бостън. В жилището е инсцениран обир: всички чекмеджета са издърпани и вещите са разхвърляни безразборно по земята. В едно от отворените чекмеджета обаче има комплект сребърни прибори, който е недокоснат, както и парите в чантата на жертвата, нейният скъп фотоапарат и часовникът на ръката й. Поради някаква неизвестна причина, убиецът се е ровил в тефтера с адресите и пощата й.

Тя е намерена с широко разтворени крака и халат вдигнат високо на кръста. Около шията й е стегнат собственият й чорапогащник, а краищата му са вързани на панделка. Тя също е насилена сексуално. Във вагината й е открита кръв. Времето на смъртта й е изчислено на 17:00 ч.

Пенсионираната психотерапевтка е водила много тих и скромен живот. Тя е вдовица от 20 години и няма мъже приятели, с изключение на девера си.

През същия този ден на около 24 км от Бостън, в предградието Лин, Хелън Блейк загива по подобен начин между 8 и 10 часа сутринта. Шестдесет и пет годишната разведена жена е удушена с чорапогащника си. Сутиенът й е омотан около врата й и вързан на панделка. Вагината и анусът й са разкъсани, но няма следи от семенна течност. Открита е лежаща по лице в леглото си, с широко разтворени крака.

Хелън Блейк

Нейният апартамент също е старателно претършуван. Този път обаче диамантените пръстени на Хелън са изтръгнати от пръстите й. Убиецът се е опитал безуспешно да отвори метален сейф и една кутия.

Полицейски комисар Едмънд Макнамара е силно разтревожен. Полицията предупреждава жените в района на Бостън да заключват вратите си и да се пазят от непознати. Той отменя отпуските на служителите си и прехвърля всички детективи в отдел “Убийства”. Започва старателно разследване на познатите сексуални насилници и на умствено болни и агресивни пациенти, пуснати от болниците.

На 19 август изключително свенливата пенсионирана вдовица Айда Ирга става жертва на Удушвача. Седемдесет и пет годишната женица е открита след два дни в апартамента й на авеню “Гроув” №7 в бостънския Уест Енд. Както и при другите случаи и тук няма следи от влизане с взлом. Вероятно е пуснала убиеца си доброволно.

Айда Ирга

Айда лежи във всекидневната си, а нощницата й е разкъсана, излагайки на показ тялото й. Около шията й е омотана калъфка от възглавница. Краката й са разкрачени на около 1,50 м един от друг и вдигнати върху седалките на два стола. Под задника й е поставена възглавница без калъфка. Повечето от тези детайли са скрити от пресата.

Жената е удушена. Изсъхнала кръв покрива главата, устата и ушите й. Тя също е насилена сексуално, но и при нея не са открити следи от семенна течност.

Двадесет и четири часа след убийството на Айда Ирга е убита 67-годишната медицинска сестра Джейн Съливан. Тя живее на улица “Колумбия Роуд” №435 в Дорчестър и е открита десет дни след смъртта си.

Джейн Съливан

Полицията я открива поставена на колене във ваната, с глава под канелката. Тя също е удушена с чорапогащника си, вероятно в кухнята, спалнята или коридора, където по земята има доста кръв. Възможно е да е била сексуално насилена, но разлагането на тялото й е в твърде напреднал стадий, за да може да се установи със сигурност. По дръжката на една метла е открита кръв. Няма следи от влизане с взлом и апартаментът не е претършуван, макар чантата на Джейн да е отворена.

Паника обзема Бостън.

Млада жертва

Минават три месеца без инциденти и през това време полицията има достатъчно време да провери заподозрените си. Всичките им усилия приключват с дълъг списък от хора, които най-вероятно не са Удушвача.

Почивката свършва на 5 декември 1962 г., когато популярната и привлекателна афроамериканска студентка Софи Кларк е открита от нейните две съквартирантки. Апартаментът на Софи се намира на авеню “Хънтингтън” №315, само на две пресечки от жилището на Анна Слесърс.

Софи Кларк

Софи лежи в гостната гола, с широко разтворени крака и е удушена с три преплетени чорапогащника. Фустата й също е омотана около врата й. И този път има следи от сексуално насилие и е открита семенна течност по килимчето близо до тялото.

Софи е много предпазлива и е поръчала втора ключалка за входната врата, но признаци за влизане с взлом няма. Тя е толкова подозрителна, че даже не отваря вратата преди да попита кой стои отвън, но убиецът някак си е успял да я убеди до го пусне. Жертвата се е противопоставила на нападателя си. Той е ровил из чекмеджетата й и е разглеждал колекцията й от грамофонни плочи.

В този случай се наблюдават някои разлики. Софи е чернокожа, млада и не живее сама. Също за първи път е открита семенна течност на местопрестъплението.

Когато полицията разпитва съседите, г-жа Марчела Лулка споменава, че около 14:20 ч. в онзи следобед някакъв мъж е почукал на вратата й и е казал, че го праща домакинът на сградата, за да боядиса апартамента й. Направил е комплимент на фигурата й и я е попитал: “Мислили ли сте да станете модел?”.

Тя му е направила знак с пръст да пази тишина, което изглежда го е ядосало, тъй като изражението му се е променило напълно.

“Съпругът ми спи в другата стая” – казала му е тя. Тогава той е заявил, че е объркал апартамента и бързо си е тръгнал. Според описанието й мъжът е на възраст между 25 и 30 години, среден на ръст, с медна на цвят коса и облечен с тъмно яке и тъмно зелени панталони.

Дали това е бил Удушвача? Твърде е вероятно, тъй като се оказва, че домакинът не е изпращал никого да боядисва.

Още жертви

Три седмици по-късно секретарката Патриша Бисет (23 г.) е открита мъртва от шефа си, който е дошъл да я вземе за работа. На 31 декември 1962 г. той позвънява на вратата й, но никой не му отваря. Когато Патриша не идва на работа, се връща в жилището й да провери какво става. С помощта на домакина се покатерва през един от прозорците й.

Патриша Бисет
Патриша Бисет

Заварва служителката си да лежи завита до брадичката в леглото си. Изглежда сякаш спи. Около шията й са омотани няколко чорапогащника и една блуза. Криминалистите откриват следи от скорошен полов акт и че момичето е в начален стадий на бременност. Наблюдават се и разкъсвания по ректума. Убиецът е претърсил апартамента й.

Нещата утихват за около два месеца. Полицията отново проверява перверзниците и откачалките, но без кой знае какъв резултат.

В началото на март 1963 г. на 40 км северно от Бостън, в град Лоурънс, в апартамента си е открита пребитата до смърт 68-годишна Мери Браун. Тя е удушена и изнасилена.

След още два месеца убийствата отново се преместват в Бостън. На 8 май 1963 г. хубавата 23-годишна студентка Бевърли Семънс пропуска репетицията си в църковния хор. Нейният приятел отива в апартамента й и отваря вратата със собствения си ключ.

Бевърли Семънс
Бевърли Семънс

Бевърли лежи на дивана с широко разтворени крака. Ръцете й са вързани зад гърба с един от шаловете й. Два преплетени чорапогащника и една кърпичка са завързани около шията й. Върху устата й е поставено парче плат, а вътре в нея е натикан друг парцал.

Макар да иглежда, че Бевърли е удушена, в действителност тя е убита от трите прободни рани в гърлото й. По тялото й има общо 22 прободни рани, като осемнадесет от тях са нанесени точно в центъра на лявата й гърда. Връзката около шията й е “декоративна” и не е достатъчно стегната, за да я удуши. В кухненската мивка е намерен окървавен нож.

Момичето е учило оперно пеене. Детективите стигат до заключението, че пеенето е укрепило мускулите на шията й до такава степен, че убиецът е срещнал трудности в удушаването й и затова е решил да я убие с нож.

Научи повече за:   Артър Шоукрос: Удушвача от Дженеси Ривър

Екстрасенсът

Полицията започва да се отчайва. Безизходицата ги подтиква да вземат странното решение да се обърнат за помощ към човек на име Пол Гордън, който твърди, че има екстрасенски способности. Пол описва убиеца на Анна Слесърс така:

“Виждам го като сравнително висок мъж, с кокалести ръце, бледа кожа, червендалест, с хлътнали очи. Очите му ми направиха особено впечатление. Има навик да отмята кичура коса, падащ на челото му. Има липсващ зъб в горната дясна част на устата. Живее в нещо като пансион или приют. Не е затворник, защото го виждам да ходи през широка поляна. Може да се придвижва свободно и често присяда по пейки или на земята.

Той има много проблеми. Някога жестоко е биел майка си – луда, доминираща жена – а двете му сестри живеят нещастно. Семейството му идва от Мейн или Вермонт. Ужасно е самотен – когато е в града. Виждам го да спи в мазета. Обича да се скита по улиците и да наблюдава жените. Иска му се да се приближи към тях. Разбирате ли, този нещастник е в постоянно търсене на майка си, но не може да я намери, защото тя е мъртва”.

Детективите предоставят на медиума фотографиите на престъпници, залавяни за влизане с взлом в района на Бек Бей. Гордън идентифицира като Удушвача мъж на име Арнолд Уолъс, който съвпада напълно с неговото описание.

Уолъс е 26-годишен умствено болен пациент в щатската болница в Бостън, имащ привилегията да се движи сравнително свободно. Преди няколко дни е избягал от болницата и е спял по мазетата на жилищните сгради. Агресивен е и е посягал на майка си.

След това Пол Гордън се заема да тълкува убийството на Софи Кларк. Описва съвсем точно апартамента й, сякаш е влизал в него. Убиецът, казва той, е огромен черен мъж, когото Софи е познавала. Детективите са изумени от подробностите, с които описва жилището. Не само това, но един от заподозрените в убийството на Софи, мъж на име Луис Барнет, съвпада с описанието на екстрасенса. Той е излизал с нея преди и е напълно възможно тя да го е пуснала в апартамента си.

Гордън казва също, че Удушвача скоро ще се идентифицира и ще си признае.

Когато полицията проверява Арнолд Уолъс, оказва се, че той е бягал от болницата пет или шест пъти, като бягствата му съвпадат по време с убийствата. Гордън отива в болницата, за да види Арнолд Уолъс с очите си и заявява: “Той е човекът”.

Обаче полицията решава да проучи миналото на екстрасенса преди да се заеме сериозно с Арнолд Уолъс. Оказва се, че той е лежал в болницата преди да говори с полицията, така че би могъл да е виждал Уолъс там. Може би всичките му пророкувания са измама и всъщност самият Пол Гордън е Удушвача.

Арнолд, чийто коефициент на интелигентност е около 60-70, е подложен на детектор на лъжата. Ниската му интелигентност и невъзможността му да различава фантазиите от реалността правят комуникацията с него изключително трудна. Тестът не показва категоричен резултат. Той е върнат в болницата, докато полицията се опитва да провери всички косвени улики.

Убийствата продължават

Юли и август на 1963 г. минават без убийства. Тогава на 8 септември в Салем е открита мъртва 58-годишната Евелин Корбин.

Тя е удушена с два чорапогащника и лежи гола по гръб напряко на леглото си. Бельото й е натикано в устата й. Във вагината й не е намерена семенна течност, но такава е открита в устата й. Около леглото са разхвърляни изцапани с червило кърпички, по които също е открита сперма.

Апартаментът й е претършуван, но нищо не е взето. Една странна улика не се поддава на обяснение. Отвън пред прозореца й, на пожарния изход, е намерена прясна поничка, която не е оставена или изхвърлена там от никой от живеещите в сградата.

На 25 ноември Бостън все още оплаква загубата на президента Джон Кенеди, убит три дни по-рано. Докато повечето американци стоят залепени пред телевизорите си, Джоан Граф е изнасилена и убита в апартамента си в Лоурънс.

Изключително консервативното и религиозно 23-годишно момиче е убито малко преди президента. Два чорапогащника са завързани на сложна панделка около врата й. По едната й гърда има следи от зъби. Външната част на вагината й е окървавена и разкъсана.

В 15:25 часа същия ден студентът, живеещ над Джоан Граф, чува стъпки в коридора. Тъй като неговата съпруга му се е оплаквала, че някой дебне из сградата, той залепя ухо на вратата. Когато чува почукване на отсрещната врата, студентът отваря своята и се озовава лице в лице с около 27-годишен мъж с гелосана коса, облечен в зелени панталони и тъмна риза и яке.

“Джоан Граф тук ли живее?” – интересува се мъжа, произнасяйки името й неправилно.

Студентът му казва, че тя живее под него. Минути по-късно чува вратата на долния апартамент да се отваря и затваря и помисля, че Джоан е пуснала мъжа в жилището си. Десет минути по-късно приятелка на Джоан й се обажда по телефона, но никой не й вдига.

Сутринта преди смъртта на Джоан жена, живееща в другия край на коридора на нейния етаж, чува, че някой стои пред вратата й. Тя вижда как човекът отвън пъха някаква хартия под вратата й. Жената гледа в захлас как хартията се движи в процепа. Тогава изведнъж хартията изчезва и тя чува отдалечаващи се стъпки.

След малко повече от месец, на 4 януари 1964 г., две млади момичета се прибират от работа в апартамента си на улица “Чарлс” №44А. Заварват своята нова съквартирантка, 19-годишната Мери Съливан, убита по абсурден и шокиращ начин.

Мери Съливан

Също като другите жертви тя е удушена: първо с черен чорапогащник; над него розов копринен шал е вързан на панделка под брадичката й; и върху всичко това е сложен още един розов шал на бели цветя. На краката й е подпряна весела цветна картичка за Нова година.

Но това не е най-лошото: Мери е поставена в седнало положение на леглото, с гръб опрян в таблата. Гъста течност, приличаща на сперма, капе от устата й върху разголените й гърди. Дръжката на метлата е завряна на 10 см във вагината й.

Бюро “Удушвача”

Чашата прелива. Разбира се, хората обвиняват полицията, но в действителност серийните убийци са много трудни за залавяне, особено по-хитрите от тях, които не оставят следи. Въпреки паниката, обзела Бостън, жените продължават да пускат убиеца в жилищата си. Полицията може само да гадае дали го пускат, защото го познават, или той ги убеждава по някакъв начин да отворят на непознат.

Две седмици след убийството на Мери Съливан със случая се заема началникът на правосъдния отдел в Масачузетс Едуард Брук. Той е единственият афроамериканец на този пост в цялата страна.

Брук се заема да сформира група, която да координира действията на различните полицейски звена. За случая на Удушвача е назначен постоянен екип, който ще се занимава само с него. Брук строго забранява укриването на информация между различните отдели.

За началник на този отдел, формално наречен “Специално подразделение за разкриване и разследване на престъпления”, назначава своя близък приятел и заместник Джон Ботъмли.

Опитният екип на Ботъмли се състои от детективите на бостънската полиция Филип Динатал и Джеймс Мелън; офицерът от столичната полиция Стивън Дилейни; детективът от щатската полиция лейтенант Андрю Туни. Д-р Доналд Кенефик застава начело на екип от криминални психиатри.

Два месеца по-късно губернаторът на щата обявява награда от 10 000 долара за всякаква информация, която би могла до доведе до залавянето на убиеца.

Бюро “Удушвача”, както става известен отделът, трябва да свърши няколко неща, преди да започне разследването си. Отделът трябва да събере, организира и разучи над 37 хиляди страници от най-различните полицейските отдели, които са се занимавали със случая досега.

Психиатрите имат за задача да разработят профил на престъпника. Експертите забелязват съществени разлики между убийствата на възрастните и по-младите жени. Смятат, че е малко вероятно да са дело на един и същи човек. С други думи Удушвача има имитатор/и.

Според д-р Кенефик, полицията трябва да търси следния тип човек:

“Той е поне на 30 години, но може да е доста по-възрастен. Той е спретнат, подреден и педантичен. Работи с ръцете си или хобито му е свързано с ръчен труд. Най-вероятно е сам, разделен или разведен. Обикновеният наблюдател не би го определил като луд. Няма близки приятели от никой от половете”.

По настояване  на Ботъмли, Брук най-сетне склонява да предприеме рисковано действие: обръща се за помощ към известния холандски екстрасенс Петер Хуркос. За неговите разходи са събрани пари от две частни организации.

Петер Хуркос

Хуркос наистина идентифицира заподозрян – когото Бюрото вече е разследвало. Това е обущар с история на умствено заболяване, но няма достатъчно доказателства, за да бъде свързан с убийствата. В крайна сметка човекът сам постъпва в заведение за душевно болни.

Репутацията на Бюро “Удушвача” пострадва тежко заради намесата на Петер Хуркос.

Човекът с мерките

Две години преди началото на убийствата, в района на Кембридж се случва странна серия от сексуални нападения. Мъж в края на 20-те си години чука по вратите на апартаментите и ако му отвори млада жена, се представя така:

“Казвам се Джонсън и работя за модна агенция. Препоръча Ви човек, който смята, че бихте били добър модел”.

Той уверява момичетата, че няма да позират за голи снимки, най-много по нощница или бански костюм. Заплащането е по 40 долара на час. Изпратен е да вземе мерките на момичето, ако тя прояви интерес. Доста девойки проявяват интерес и го пускат в дома си, за да измери обиколките им.

Той е приятен младеж, с чаровна момчешка усмивка. Преди да си тръгне им казва, че ако мерките им са подходящи, с тях ще се свърже г-жа Луис от агенцията. Разбира се, г-жа Луис никога не се обажда, защото нито тя, нито агенцията съществуват. Впоследствие някои от жените се свързват с полицията.

На 17 март 1961 г. полицията в Кембридж залавя мъж, опитващ да проникне в чужда къща. Той не само си признава за опита за влизане с взлом, но споделя и че е “Човекът с мерките”.

Неговото име е Албърт Десалво – 29-годишен мъж, с многобройни арести за влизане с взлом зад гърба си. Живее в Молден с германската си съпруга и двете си малки деца. През деня работи като оператор на преса във фабрика за гума.

Когато го питат, защо е прибягвал до тези клоунски номера, отговаря:

“Не съм привлекателен, не съм образован, но успях да изиграя тези колежанки. Никога не съм имал нищо в живота си, но се оказах по-умен от тях”.

Съдията, който се съжалява над трудностите на Десалво, намалява присъдата му на 18 месеца. Той е освободен за добро поведение през април 1962 г., два месеца преди да бъде открита първата жертва на Удушвача.


Албърт Десалво е роден в Челси, Масачузетс, на 3 септември 1931 г. Неговите родители Франк и Шарлот имат още пет деца. Баща му редовно бие жена си и децата си. Като момче Албърт е непокорен и неведнъж е арестуван за нападение и побой.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
Албърт Десалво

Неговата майка се омъжва повторно и полага големи усилия да държи сина си далеч от неприятности. Въпреки всичките разочарования, които й причинява, отношенията помежду им са сравнително добри.

Научи повече за:   Черния барон: Странният живот на Жил дьо Ре

Албърт служи в армията от 1948 до 1956 г. и е разпределен в Германия, където среща съпругата си Ирмгард Бек. В един момент е повишен, но по-късно го понижават до редник, заради неизпълнение на заповед. Освободен е от армията с почести.

През 1955 г. е арестуван за опипване на малко момиче, но обвиненията срещу него са свалени. През същата година се ражда първото му дете Джуди, която има вродено увреждане на таза. Този проблем оказва огромно влияние върху семейство Десалво.

Съпругата му изпитва ужас, че може да роди второ дете инвалид и прави всичко възможно да избегне секса. Десалво от друга страна изпитва ненаситен глад за любов и изисква секс по няколко пъти на ден.

Между 1956 г. и 1960 г. той е задържан няколко пъти за влизане с взлом. Всеки път получава висяща присъда. Синът му Майкъл е роден през 1960 г. без физически увреждания.

Въпреки проблемите си със закона, Албърт успява да се задържи на работа. Повечето му познати го харесват. Шефът му го описва като добър и свестен семеен човек и отличен служител.

Освен че е крадец, той страда и от друг сериозен недостатък: Албърт е хроничен самохвалко. Винаги се опитва да се покаже по-добър от останалите, независимо от ситуацията.

Зеления човек

В началото на ноември 1964 г., почти три години след като е освободен от затвора, Албърт Десалво е арестуван отново. Този път обвиненията са доста по-сериозни от влизане с взлом и взимане на мерки.

На 27 октомври в стаята на млада, току-що омъжена жена, влиза мъж, който опира нож в гърлото й. “Да не си гъкнала или ще те убия” – казва й той.

Той натиква бельото й в устата й и я завързва с разперени ръце и крака за стълбовете на леглото със собствените й дрехи. Целува я и я опипва известно време, след което я пита как да излезе от апартамента. “Стой тихо десет минути” – казва той и изчезва.

Тя успява добре да разгледа лицето му. Полицейската скица напомня на детективите за Човека с мерките.

Ченгетата докарват Албърт Десалво в управлението, където жената може да го види през еднопосочно стъкло. Тя го разпознава без съмнение. Десалво е освободен под гаранция. Според процедурата неговата снимка е изпратена до всички полицейски участъци и скоро се получава обаждане от Кънектикът, че там издирват сексуален насилник, наречен “Зеления човек”, защото носи зелени панталони.

Полицията арестува Десалво отново и призовава жертвите да го идентифицират. Той е ужасен, че жена му ще го види в белезници. Но тя не се изненадва. Знае, че е обсебен от секса. Не може да се задоволи с една жена. Зеления мъж е нападнал четири жени в един и същи ден в четири различни града в Кънектикът. Съпругата на Десалво го съветва да не крие нищо.

Той си признава за 400 влизания с взлом и за две изнасилвания. Нападнал е 300 жени в четири щата. Имайки предвид склонността на Десалво да преувеличава, трудно е да се каже дали тази бройка наистина е толкова висока.

Десалво е изпратен за наблюдение в щатската болница в Бриджуотър. Макар полицията да не смята, че той е Удушвача, искат той да бъде прегледан от психиатрите.

Скоро след пристигането на Десалво в Бриджуотър там е затворен опасен човек на име Джордж Насар. Той е обвинен в жестокото показно убийство на служител на бензиностанция. Насар не е обикновен главорез. Коефициентът му на интелигентност доближава нивото на гениалността, а способността му да манипулира хората е изключително развита. Докато е лежал в затвора за предишно убийство, е изучавал руски език. Сега е сложен в килията на Десалво и се превръща в негов довереник.

Десалво признава

В началото на март 1965 г. Ирмгард получава обаждане от мъж на име Ф. Лий Бейли, който заявява, че е адвокатът на Албърт. Той я съветва да си смени името и да напусне града заедно с децата си веднага, за да избегне публичността, която ще се изсипе върху нея.

Албърт Десалво

“Нещо ще се разчуе за Албърт и след 24 часа името му ще бъде по първите страници на вестниците. Утре се качвам на самолета, за да се срещна с Вас и да Ви помогна лично”.

На следващия ден Ирмгард разбира, че Албърт си е признал, че е Удушвача. Тя не може да повярва, че съпругът й е способен на подобна бруталност. Това сигурно е един от опитите му да се направи на важен. Или някой от пресата му е предложил пари. Няма друг начин.

Албърт наистина е започнал да мисли за пари, с които да осигури семейството си, докато е в затвора. В главата му се заражда идеята да продаде историята си и да прибере парите от наградата.

Няколко месеца преди да бъде изпратен в Бриджуотър, Албърт пита тогавашния си адвокат Джон Асгиерсън:

“Какво би направил, ако някой ти предложи най-голямата история на века?”.

“Бостънския удушвач ли имаш предвид?” – досеща се адвоката. Албърт казва да.

“Замесен ли си във всички тези убийства, Албърт? Извършил ли си някои от тях?”.

“Всичките” – признава Албърт. Той вярва, че тази история ще донесе пари на семейството му.

Асгиерсън не е сигурен какво да прави с тази информация и сериозно се замисля над възможността, че Албърт е ненормален.

Междувременно Албърт е изпратен в болницата в Бриджуотър, където се сприятелява с Джордж Насар. Неясно по чия идея, двамата започват да обсъждат парите от наградата за залавянето на Удушвача. Насар и Десалво погрешно смятат, че за всяка жертва ще бъдат платени по 10 000 долара, което прави 110 000 долара за единадесетте официални жертви. Ако Насар го предаде и Десалво си признае, ще си разделят парите.

Джордж Насар

Десалво, който вярва, че ще прекара остатъка от живота си в затвора, не очаква да бъде екзекутиран. Все пак никой не е екзекутиран в щата от 17 години. Той ще убеди психиатрите, че е луд и ще прекара живота си болницата, вместо в затвора.

Ф. Лий Бейли всъщност е адвокат на Джордж Насар и сега става защитник и на Десалво. На 6 март той го посещава, въоръжен с диктофон. Албърт не само признава за единадесетте “официални” убийства, но добавя и още две – Мери Браун и още една възрастна жена, умряла от сърдечен удар преди да може да я удуши.

Бейли вярва

Бейли иска да накара Десалво да си признае без да го застрашава екзекуция. Той се свързва с лейтенант Донован и му казва, че може би разполага със заподозрян, но първо иска Донован да го снабди с няколко въпроса, които да му помогнат да определи, дали човекът казва истината.

Въоръжен с диктофон, Бейли посещава Десалво на 6 март 1965 г. Албърт споменава, че детектив Динатал от Бюро “Удушвача” е проявил внезапен интерес към него и е взел отпечатък от дланта му предишния ден. Адвокатът осъзнава, че трябва да действа бързо, за да може да защити клиента си.

Десалво описва нападението си над 75-годишната Айда Ирга през август 1962 г.:

“Казах й, че трябва да свърша малко работа по апартамента й, но тя не ми се довери заради нещата, които се случваха, и не искаше да пуска никого без да знае със сигурност, че е този, за когото се представя. Казах й да не се притеснява и че ще дойда утре. Тръгнах надолу по стълбите и тя каза: “Добре, влизайте”. Отидохме в спалнята, където уж трябваше да проверя някакъв теч до прозореца и когато се обърна, я сграбчих изотзад…”.

[Бейли го пита как е стигнал до спалнята]

“Мисля, че минах през..ъ-ъ… гостна, трапезария и спалнята. О, преди спалнята имаше кухня, а спалнята беше най-отзад. Леглото беше бяло. Не беше оправено… Сигурно го е оправяла, когато съм почукал. Имаше стар дрешник и аз отворих чекмеджетата, но в тях нямаше нищо, абсолютно нищо. Бяха празни. И, ъ-ъ, когато я хванал за шията и я удуших…”.

[Бейли го пита, дали я е сграбчил изотзад]

“Да. С ръце. Видях, че потича кръв от ухото й, много тъмна… дясното ухо. Помня това. Там имаше трапезна маса, много тъмна, със столове около нея. Поставих краката й на два стола, широко разтворени, по един крак на всеки стол…”.

[Бейли го пита, защо е избрал да нападне толкова възрастна жена.]

Десалво му казва, че “привлекателността няма нищо общо с това”. Тя е жена. Това е достатъчно.

След това Десалво описва нападението над Софи Кларк – 22-годишната студентка, убита през декември 1962 г:

“Тя носеше много светъл, тънък халат и беше много висока, добре сложена, около 36-22-37. Много красива…

Апартаментът й имаше жълтеникава врата, избеляла жълта врата… И тя не искаше да ме пусне, точка. Защото съквартирантките й не бяха там в момента… и аз й казах, че мога да я уредя като модел и ще й давам от 20 до 35 долара на час за тази работа”.

Полицията вярва

Повечето от нещата, които си спомня Десалво, могат лесно да бъдат сверени с полицията. Бейли се свързва с лейтенант Донован и неговия колега лейтенант Шери и им пуска записа, като усилва скоростта, за да не могат да разпознаят гласа на Албърт.

Детективите изслушват много внимателно описанието на нападението над Софи Кларк:

В него Десалво казва, че когато се е опитал да изнасили Софи, оказало се е, че тя е в месечния си цикъл. Той описва дамската превръзка, която е махнал измежду краката й и стола, зад който я е захвърлил. Докато е претърсвал шкафовете на Софи, търсейки чорапогащник, е бутнал пакет цигари на пода. Назовава марката им и описва точно къде на пода ги е оставил. В този момент лейтенант Шери грабва куфарчето си и изважда от него фотография, на която се виждат цигарите, описани от Албърт.

Комисар Макнамара и психиатърът от Бриджуотър д-р Еймс Роби са извикани за консултация. Бейли разговаря с Десалво и успява да го убеди да съдейства на полицията и да се подложи на тест с детектор на лъжата.

Впоследствие възникват множество правни проблеми, докато Бейли се опитва да спаси клиента си от екзекуция, а директорът на правосъдния отдел Брук иска да държи разследването под контрол. Залогът за Брук е твърде висок, тъй като смята да се кандидатира за сенатор на предстоящите избори. Разкриването на случая с Удушвача ще бъде отличен трамплин за кариерата му.

Албърт Десалво е разпитан подробно за всички убийства и всеки детайл от признанията му е подложен на щателна проверка. Разпитът приключва на 29 септември 1965 г. Докато твърденията на Албърт са проверявани, Ботъмли, Брук и Бейли се опитват да се разберат какво ще предприемат по-нататък.

Първоначалните съмнения, че Десалво е Удушвача бързо започват да се стопяват:

Той знае, че под леглото на осмата жертва Бевърли Семънс е имало тетрадка; знае, че на вратата на Патриша Бисет са били окачени коледни звънчета. Рисува подробни скици на апартаментите на жертвите. Казва, че е взел шлифер от апартамента на Анна Слесърс, защото е свалил оцапаните си с кръв дрехи. Детективите откриват, че г-жа Слесърс е купила два еднакви шлифера и е подарила единия на свой роднина. Показват дубликата на Десалво, заедно с други 14 шлифера в различни стилове. Десалво избира правилния.

Научи повече за:   Хедън Кларк: Травеститът канибал

Той описва и неуспешното си нападение над една датчанка. Убедил я е да го пусне в апартамента си и я е сграбчил с ръце за гърлото, но тогава погледът му се е спрял на голямото огледало на стената. Ужасил се е, виждайки се в ролята на убиец, отпуснал е хватката си и е заплакал. Казал й е, че съжалява и я е умолявал да не се обажда в полицията. Момичето никога не съобщава за този инцидент. Детектив Динатал успява да я издири и тя потвърждава случилото се.

В крайна сметка Бюро “Удушвача” стига до същото заключение като Ф. Лий Бейли – Албърт Десалво е Бостънския удушвач.

Съмнения – Уликите

Никой, който познава Албърт Десалво, не вярва, че той е Удушвача. Всички го смятат за много мил и свестен семеен мъж, който за съжаление има лошият навик да краде.

Албърт Десалво

Един от най-силните аргументи за невинността на Десалво е, че не съществува нито едно веществено доказателство, свързващо го с убийствата. Няма очевидци, които да са го виждали на местопрестъпленията или близо до тях. Лицето на Албърт е лесно за запомняне, най-вече заради месестия му нос.

Удушвача (или Удушвачите според някои експерти) е забелязван от няколко очевидци.

Един от тях е Кенет Роу, който живее над апартамента на Джоан Граф. Той не разпознава снимката на Албърт Десалво.

Джул Венс, собственик на кръчма близо до жилището на Джоан Граф, не разпознава Десалво като мъжа, облечен точно според описанието на Роу. Човекът е влязъл в заведението на Венс и се е държал така, сякаш някой го преследва.

В пепелника до леглото на Мери Съливан са открити три фаса от цигари “Сейлъм”. Нито Мери, нито нейните съквартирантки пушат от тази марка цигари. Същата цигара е открита в тоалетната в апартамента на Софи Кларк. Албърт Десалво е непушач.

Съмнения – Очевидците

Още по-забележителни са реакциите на двама много важни очевидци, когато виждат Албърт Десалво и неговия приятел, убиецът Джордж Насар. Марчела Лулка, която живее в сградата на Софи Кларк, е говорила с мъж на име “г-н Томпсън”, който е почукал на вратата й. Човекът е бил висок около 1,80 м, със светло червеникава коса, сресана назад. Тя изчислява възрастта му на около 25 години.

Г-жа Лулка прави скица на “г-н Томпсън” за полицията. На рисунката се вижда млад мъж с деликатни черти, с дълго и тясно лице, много тънък нос, заострена брадичка и големи бадемови очи. Нищо общо с Десалво.

Когато Албърт започва да си признава за убийствата, Ботъмли завежда г-жа Лулка и другата очевидка Гертруд Груен в затвора, за да могат да видят тайно Десалво. Гертруд се смята за единствената до момента жена, оцеляла сред срещата си с Удушвача. Тя му оказва силна съпротива и той избягва.

Двете жени мислят, че ще видят само един човек – Албърт Десалво. Но освен него, виждат и друг мъж – Джордж Насар. Жените са вкарани като посетителки в залата за свиждания. Насар е първият затворник, който влиза вътре, за да се срещне със социалния работник на затвора.

Насар хвърля един поглед към Груен и после я поглежда отново. Тя си помисля, че има нещо тревожно, нещо плашещо познато в този човек. Възможно ли е той да я познава?

В този момент влиза Десалво и сяда на една от масите. Гертруд го поглежда. Не, това не е мъжът, който се е опитал да я удуши.

Но другият мъж, който я е погледнал толкова изпитателно с тъмните си очи…

Минути по-късно, заобиколена от полицията, Груен казва възбудено: “Не знам какво да кажа… толкова съм разстроена”. Жената изглежда на ръба на нервна криза. Накрая започва да говори.

Не е Албърт Десалво, казва тя. Когато са й показали негова снимка преди седмица, тя си е помислила, че вижда някаква прилика. “Сега съм сигурна, че той не е онзи мъж. Но първият мъж, който влезе – Джордж Насар – бях шокирана като го видях. Очите му, косата му, ръцете му, цялото му изражение…”. Страшно прилича на мъжа, който я е нападнал. Но тя не е напълно сигурна в това.

Марчела Лулка не е сигурна, че познава Албърт Десалво, когато са й показали снимката му преди няколко дни. Сега, когато го вижда с очите си, категорично го елиминира. Но сърцето й подскача, когато в залата за свиждания влиза Насар. Почти по всичко прилича на мъжа, който е почукал на вратата й – очите му, походката му, набразденото му лице и тъмният му, преценяващ поглед. Единствено косата му е различна. “Г-н Томпсън” е имал червеникава коса, а този мъж черна.

Мотивът за признанията на Албърт Десалво си остава същият, независимо дали е извършил убийствата или не. Той вярва, че ще прекара остатъка от живота си в затвора заради нападенията на Зеления човек и иска, признавайки си, да осигури пари за семейството си. Освен това за самохвалко като него сигурно е било примамлива идея да се престори на прочутия Бостънски удушвач.

Съмнения – Признанието

Друг ключов проблем е точността на многотомните му признания и хилядите дадени от него подробности, някои от които са точни, а други не съвсем. Как Албърт Десалво, който не е особено интелигентен човек, е успял да запомни толкова много подробности за жертвите и техните апартаменти, ако не е Удушвача?

Според някои Албърт притежава изключителна памет. Д-р Роби свидетелства, че той има “изключителна стопроцентова фотографска памет”. Един от неговите адвокати посочва, че “Албърт притежава феноменална памет”.

Д-р Роби описва как е тествал способността на Албърт да запечатва в ума си хора, места и предмети:

“Направихме събрание на персонала в Бриджуотър. Албърт влезе и излезе. На следващия ден го доведохме обратно. Всички носеха различни дрехи и седяха на други места. Аз казах: “Албърт, помниш ли, че вчера беше тук? Опиши какво видя””.

Албърт го прави с поразителна точност.

Освен това той разполага с доста източници, от които би могъл да научи подробности за престъпленията:

  1. Статиите във вестниците са изключително подробни. В тях се описва как са били облечени жертвите, техните хобита, връзки и т.н.
  2. Бюро “Удушвача” и съдебният лекар са критикувани нееднократно за изпускане на конфиденциална информация пред пресата.
  3. Бидейки крадец, Албърт е посещавал много от сградите, в които живеят жертвите. Добре е познавал разположението на апартаментите.
  4. Нарочно е бил захранван с информация от лицата, замесени в разследването, като например Джон Ботъмли, който е бързал да приключи със случая.
  5. Друг заподозрян му е предоставял информацията. Полицията спекулира, че това вероятно е Джордж Насар.

И накрая според експертите убийствата не са дело на един и същи човек. Методът на действие не е идентичен, а жертвите не принадлежат към една и съща група.

Серийните убийци са склонни да избират и да се придържат към определен тип жертви. Например Джак Изкормвача избира проститутки; Тед Бънди убива хубави, дългокоси момичета; Джеф Дамър млади момчета и т.н. Жертвите на Удушвача са твърде различни по-външност и възраст.

Случаят с Мери Браун повдига някои интересни въпроси. Тя е изнасилена, удушена и пребита до смърт в град Лоурънс в началото на март 1963 г. Признанието на Албърт за това престъпление е доста повърхностно и много от подробностите са неправилни. Може би неговият съкилийник в Бриджуотър му е разказал за убийството, което в действителност той самият е извършил. Мери Браун е живеела на същата улица, на която е живеел мъж, когото Джордж Насар е застрелял през 1948 г.

Присъда и нови разкрития

Самопризнанията на Албърт Десалво не са достатъчни, за да го изправят пред съда за убийствата на Удушвача. Той е съден единствено за престъпленията си като Зеления човек.

Процесът започва на 10 януари 1967 г.  Обвинението излага историите на четирите жертви. Зеления човек е разбивал ключалката или е убеждавал по някакъв начин жените да го пуснат вътре. Завързвал ги е, събличал ги е, опипвал е гърдите им и ги е карал да му правят фелацио, но не ги е изнасилвал. Използвал е нож или пистолет играчка, за да ги накара да му съдействат. Накрая е открадвал парите и бижутата на жертвите.

Журито заседава в продължение на четири часа и решава, че Албърт Десалво е виновен по всички обвинения и следва да получи доживотна присъда. Надеждите му, че ще бъде изпратен в психиатрична клиника, не се оправдават.

Албърт Десалво в затвора

Албърт Десалво е изпратен в Щатския затвор в Уолпоул, който сега се нарича MCI-Cedar Junction. През ноември 1973 г. е намушкан до смърт в лечебницата на затвора. В нощта преди да бъде убит се обажда на д-р Еймс Роби и го моли да се видят незабавно. Звучи много уплашен. Роби обещава да го посети на следващата сутрин, но Албърт е убит през нощта.

Освен д-р Роби, Албърт извиква на срещата и един репортер. Според доктора:

“Той щеше да ни каже кой е Бостънския удушвач в действителност и защо е направил цялото това нещо. Помолил е да го преместят в лечебницата още преди една седмица. Нещо се е случвало в затвора и според мен той е усетил, че трябва да проговори възможно най-бързо. Някои хора в затвора, включително и пазачите, не бяха доволни от присъствието му там. Някой е трябвало да намаже доста врати и да плати на доста хора, за да мине незабелязано през охраната”.

Според властите смъртта на Албърт се дължи на участието му в мрежа за разпространение на наркотици в затвора.

Въпреки че Албърт Десалво никога не е съден за убийствата на 11-те жени поради липса на доказателства, мнозина смятат, че той е Бостънския удушвач. Но двама близки до случая вярват, че това не е така. Единият е братът на Албърт Ричард Десалво, а другият е Кейси Съливан, племенник на последната известна жертва на Удушвача Мери Съливан.

Ричард Десалво

През октомври 2000 г. двете семейства се обединяват в усилията си, за да ексхумират останките на Съливан и да ги подложат на ДНК анализ – технология, която не е съществувала преди 37 години.

На 13 декември 2001 г. излизат резултатите от ДНК анализа. Нито една от пробите не може да бъде свързана по никакъв начин с Албърт Десалво. Изглежда твърде вероятно, че Бостънския удушвач все още броди на свобода.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
rumen77 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
rumen77
Абонат
rumen77

Плез 2013-та, днк изследване го свързва с една от жертвите.