Джон Готи: Последната икона на мафията

Джон Готи: Последната икона на мафията

В средата на 80-те години на XX век федералните власти, с помощта на местните органи на реда, започват акция по разбиването на организираната престъпност в САЩ. Тогава в центъра на общественото внимание изниква Джон Готи и оставя отпечатъка си в аналите на американската криминална история като последния гангстер от холивудски тип. Готи се превръща в любимец на медиите в Ню Йорк. Благодарение на своето умение да се измъква невредим от всеки съдебен процес и слабостта му към скъпите и модни дрехи, той се превръща в олицетворението на “Американски гангстер” в очите на обикновения човек.

Встъпление

През последните години малко престъпни фигури са успявали така силно да грабнат общественото внимание като Джон Готи. Всички прочути мафиоти вече са останали назад в миналото. Подземни личности като Ал Капоне и Джак Легс Дайъмънд са в центъра на вниманието през 20-те години. През 30-те години на мода идва друга порода престъпници. Банковите крадци като Джон Дилинджър, Флойд-Хубавеца и Нелсън-Бебока са последните суперзвезди на Криминалната вълна в Средния Запад.

40-те години донасят Бенджамин “Бъгси” Сийгъл и убийците от “Убийство, ООД“. Освен блясъка, който излъчват тези индивиди, техните стотици убийства осигуряват на вестниците много вълнуващи първи страници, както и сензационен снимков материал.

Макар през 50-те да липсват по-знаменити имена, все пак през това десетилетие организираната престъпност отново е на фокус, благодарение на усилията на органите на реда.

През бурните 60 години, заедно с политическо-социалните метежи, за първи път в престъпния свят се наблюдават войни между различните криминални фамилии – войната Гало/Профачи и Банановата война. През 70-те новоизлюпените гангстери не само се борят за място на първите страници, но вече се появяват и на телевизионния екран. Смъртните врагове Лудия Джо Гало и Джоузеф Коломбо попадат под медийния прицел в Ню Йорк и градът знае как да ги рекламира. Тези два ярки характера ще се сблъскат в брутален, но отлично отразен от медиите край.

В средата на 80-години на XX век федералните служби с помощта на местните органи на реда, започват акция по разбиването на организираната престъпност в САЩ. Тогава в центъра на общественото внимание изниква Джон Готи и оставя отпечатъка си в аналите на американската криминална история като последния гангстер от холивудски тип. Готи се превръща в любимец на нюйоркските медии. Благодарение на умението му да се измъква невредим от всеки съдебен процес и слабостта му към скъпите и модни дрехи, той се превръща в олицетворение на “Американски гангстер” в очите на обикновения човек.

Джон Готи
Джон Готи

Въздигайки се към върха, Готи оставя след себе си кървава диря от трупове, както и богата колекция от посрамени правителствени агенции. Неговото залавяне се превръща във фикс идея, караща правителството да го преследва с цената на всичко. През 1992 г. гангстерът, еволюирал от “Елегантния дон” до “Хлъзгавия Дон”, е обвинен в нарушаване на федералния закон за рекет и корупция (RICO) от окръжния федерален съд в Бруклин. Осъден е на доживотен затвор без право на помилване.

Поглеждайки назад към управлението на Джон Готи, лесно можем да видим, че неговото единствено постижение като ръководител на Мафията е било да грабне публичното внимание. В това той няма равен. Но като лидер е лишен от качествата, предопределили кариерите на престъпни светила от ранга на Капоне, Лучано, Лански, Торио, Костело и Гамбино. В крайна сметка небрежността и егото на Готи причиняват неговото падение.

Шестдесет и една годишният Готи умира от рак на 10 юни 2002 г. Ако може да се каже нещо положително за него, то е, че приема наказанието си изключително мъжки.

Ранен живот

Джон Джоузеф Готи младши е роден на 27 октомври 1940 г. Той е петото дете на Джон Дж. Готи старши и неговата съпруга Фани. Децата в семейството по-късно се увеличават до единадесет – седем момчета и четири момичета. Някои от тях умират в детска възраст заради лошите медицински условия в онези времена. Бащата на Готи е описван като трудолюбив имигрант от района на Неапол. Години по-късно обаче Готи разказва съвсем различна история за баща си на Салваторе Гравано-Бика (втори в командването на фамилията Гамбино, впоследствие превърнал се в най-мразения доносник на мафията).

“Тези шибани безделници, дето пишат книги” – оплаква му се Готи, – “са по-лоши и от нас. Шибаният ми баща е роден в Ню Джързи. Никога не е стъпвал в Италия през целия си шибан живот. Нито пък майка ми. Човекът не беше работил и един ден в живота си. Той беше безделник и не осигуряваше семейството си. Никога не правеше нищо. И ние никога нямахме нищо”.

Макар това описание на работните навици на баща му да е твърде преувеличено, семейството наистина живее в мръсната и бедняшка част на Южен Бронкс. По времето, когато Готи навършва 10 години, баща му успява да спести достатъчно пари, за да премести семейството си в района на залива Шийпсхед Бей в Бруклин. Година по-късно се преместват в друг район на Бруклин, известен като Източен Ню Йорк.

Младият Джони се научава да използва юмруците си още в крехка детска възраст. Той има избухлив нрав и изпитва изгаряща ненавист към живеещите по-добър живот. Вместо да мечтае да стане бизнесмен или доктор, неговата цел е да бъде като тарикатите, които вижда всеки ден да висят по ъглите на улиците в Бруклин. Затова, едва навършил 12 години, се замесва в уличния бизнес на местните гангстери. Заедно с братята си Питър и Ричард, Готи става част от банда, вършеща услуги на редовите гангстери. Докато получава уличното си образование, той рядко има време да ходи на училище. Бяга редовно от час, а когато присъства, действа разсейващо на останалите ученици. Учителите не се тревожат особено от неговите отсъствия, тъй като той е училищният побойник и непрекъснато създава проблеми с дисциплината.

През 1954 г. Готи е ранен, докато участва в обир, поръчан от местните главорези. Той и още няколко деца отмъкват преносима бъркачка за цимент, но тя се преобръща и се приземява върху пръстите на краката му, премазвайки ги. След като прекарва по-голямата част от лятото на 14-ата си година в болницата, Готи се връща на улицата с нова походка, която остава с него до края на живота му.

На 16 години Готи напуска училище завинаги и става член на бандата на “Момчетата от Фултън-Рокауей”, кръстена на улична пресечка в Бруклин. Бързо се издига до лидерското място. Момчетата от Фултън-Рокауей се различават от останалите безмозъчни тийнейджърски банди. Крадат коли, стоки и алкохол.

Заедно с братята си Питър и Ричард, Готи се сработва с двама други младежи, които ще му станат дългогодишни приятели. Първият е Анджело Руджеро – едър младеж, чието непрестанно бърборене му спечелва прякора “Ква-Ква”. Вторият е Уилфред Джонсън или “Уили Бой” – боксьор-аматьор, чийто баща е от индиански произход. Джонсън е непрекъснато подиграван и унижаван заради произхода си и заради него никога няма да стане “истински” член на мафията.

В периода 1957-61 г., докато е член на Момчетата от Фултън-Рокауей, Готи е арестуван пет пъти. Той се отървава всеки път, като обвиненията са снемани или получава само условна присъда.

Брак и кариера

През 1960 г. 20-годишният Джон Готи се влюбва във Виктория Диджорджио. Дребната красавица с гарваново черна коса е дъщеря на евреин. Родителите й се развеждат още докато е бебе и по-късно Виктория приема името на втория си баща. Тя е с две години по-малка от Готи и напуска гимназията малко преди да завърши. Двамата се женят на 6 март 1962 г., почти цяла година след раждането на първото им дете Анджела. Бракът им се оказва доста бурен, с множество скандали и периоди на раздяла. Но въпреки проблемите си, двамата създават още две деца: втора дъщеря Виктория и Джон А., който става известен като Младши.

Някъде по това време Джон Готи в действителност се опитва да работи нещо законно – пресовчик във фабрика за палта и помощник-шофьор на камион – но в крайна сметка не издържа и насочва цялата си енергия към престъпната кариера. Виктория Готи говори с пренебрежение за неговите занимания. Не харесва начина им на живот. Веднъж, когато Готи получава тригодишна присъда, й се налага да кандидатства за социални помощи. Друг път подава съдебен иск срещу съпруга си за това, че не ги осигурява. Години по-късно бръмбарите на ФБР ще уловят разговори, в които Готи казва за съпругата си: “Тази жена ме побърква!”.

През 1963 г. Готи прекарва 20 дни зад решетките, след като е арестуван заедно с по-малкия брат на Анджело Салваторе Руждеро. Хващат ги в кола, обявена за открадната от агенция за продажба на автомобили. Престъпленията на Готи от началото до средата на 60-те години са предимно дребни кражби, незаконно проникване и притежание на букмейкърски документи. Той ще прекара няколко месеца в затвора и през 1966 г. за опит за кражба.

Но 1966-а се оказва знаменателна година за бруклинските хулигани. Готи става партньор на мафиотска групировка, начело с Кармин Фатико и неговия брат Даниъл. Братята Фатико отговарят пред лейтенанта на фамилията Гамбино Аниело Делакроче. Престъпната кариера на Готи в кражбата на спиртни напитки започва като член на бандата от “Бъргин клуб”. Тяхна основна мишена, както и на други престъпни семейства от Ню Йорк, е огромното международно летище “Джон Ф. Кенеди”.

Аниело Делакроче
Аниело Делакроче

Макар да не е кой знае какъв крадец, Готи преуспява достатъчно, за да премести семейството си в по-хубав апартамент в Бруклин. Той и Виктория скоро се сдобиват с четвъртото си дете – втори син, когото наричат Франк.

На 27 ноември 1967 г. бандата на Готи подправя името на агент от спедиторска компания, взима камион под наем и отмъква от авиокомпанията “Юнайтед Еърлайнс” стока на стойност 30 000 долара, голяма част от която е женско облекло. Четири дни по-късно ФБР наблюдава как Анджело и Готи отново товарят камион с женски дрехи, този път на товарния терминал на “Нортуест Еърлайнс”. Щом излизат извън летището, към тях се присъединява с колата си един от братята на Готи, Джийн. ФБР арестува и тримата мъже. По време на последвалото разследване служителите на “Юнайтед Еърлайнс” идентифицират Готи като човека, подписал се за откраднатата стока. Той е арестуван за кражбата от “Юнайтед” през февруари 1968 г. През април, докато е пуснат под гаранция, го арестуват за трета кражба – този път на цигари на стойност близо 500 000 долара.

По настояване на Кармин Фатико братята Готи и Анджело наемат за свой защитник адвоката Майкъл Коиро. Джон пледира за виновен по обвинението в кражбата от “Нортуест” и получава присъда от 4 години във федералния затвор в Луисбърг, Пенсилвания. Прокуратурата снема от него обвиненията за кражбата на цигари и Коиро е в състояние да убеди съдията да позволи на Готи да пледира за виновен по обвинението за кражбата от “Юнайтед”, като присъдата в Луисбърг ще послужи като наказание и за това престъпление. Готи лежи в затвора по-малко от 3 години, от май 1969 до януари 1972 г.

След като излиза от затвора, първата задача на Готи е да си намери законна работа. Урежда се в строителната компания на втория баща на Виктория. Макар Виктория да желае съпругът й да започне нов живот, тя се е примирила с факта, че никога няма да може да го промени. Малко след завръщането му забременява с петото им дете, още един син, когото наричат Питър. Години по-късно Виктория ще каже на един детектив, душещ около съпруга й: “Не знам с какво се занимава. Всичко, което знам е, че носи пари в къщи”.

Бандата, в която се завръща Готи, се състои предимно от гладни новаци. “Успелите” членове са остарели, а указът, издаден от Мафията през 1957 г., възпрепятства приемането на нови членове. Готи е най-подходящ от членовете на своята банда и когато Кармин Фатико е осъден за лихварство, той го назначава да надзирава останалите. На 31 години, с благословията на Делакроче, Готи е издигнат в действащ капо (капитан) на бандата от “Бъргин клуб”.

Карло Гамбино
Карло Гамбино

Бандата под ръководството на Готи е млада и гладна. Обикновено се занимават с търговия на наркотици. Неписаният закон за наркотиците в подземния свят гласи: “Търгуваш-умираш”. По практичното правило гласи, че не бива да бъдеш хванат, а ако бъдеш, те чака сигурна смърт. Част от парите от сделките с наркотици винаги отиват горе при шефовете, които избират да гледат на другата страна, докато получават парсата си и никой свързан с фамилията не влиза в затвора.

С настъпването на май 1972 г., когато Готи поема контрол над бандата от “Бъргин”, няколко нейни членове вече са тайни информатори на ФБР или са на път да станат такива. Сред тях са Уили Бой Джонсън и Уилям Батиста. С годините властите получават противоречиви доклади от тези доносници, що се касае до фактическото участие на Джон Готи в търговията с наркотици. Джонсън винаги държи на версията, че Готи не е замесен в сделките и че се придържа към антинаркотичната политика на Гамбино, и по-късно на Пол Кастелано.

Издигане

Първата стъпка на Готи нагоре по стълбата на мафията се случва благодарение на проблемите на Кармин Фатико със закона. Следващата му стъпка идва по подобен начин, но този път проблеми със закона има Делакроче.

Нещата между Аниело Делакроче и Джон Готи потръгват от самото начало. Готи е лошото ченге на Карло. Той е свиреп, жесток, умен и има мръсна уста, и Карло разчита на него, когато сериозен въпрос изисква за решаването си комбинация от подлост и лукавство. Оперирайки от “Клуб Ревънайт” на улица “Мълбери” в сърцето на манхатънската Малка Италия, Делакроче дотолкова се набива на очи, че през 1972 г. сенатската комисия, разследваща организираната престъпност, погрешно го идентифицира като боса на фамилията Гамбино.

Другото общо нещо между Делакроче и Готи е техният лош навик да губят пари на хазарт. През 1968 г. Делакроче е обвинен в укриване на данъци, след като обявява доход от 10 400 долара, когато действителният му доход надвишава 130 000 долара. Освен това данъчните служби установяват, че докато е бил на тридневна почивка в Пуерто Рико, Делакроче е изгубил повече пари на хазарт, отколкото е декларирал като доход за цяла година. Той получава една година затвор и след като отказва да даде показания пред голямото жури, към присъдата му са добавени още пет години.

Докато Фатико гледа да не се набива на очи, а Делакроче е в затвора, Готи започва често да посещава боса Карло Гамбино. Години по-късно Готи ще бъде засечен в подслушван разговор да нарича Гамбино шибан предатели двуличен шибаняк заради това, че никога не го е издигнал, но през 1973 г. младият разбойник все още изпитва страхопочитание към дон Карло.

Като последовател на италианския философ Николо Макиавели, Гамбино има навика да цитира “Владетелят”. По-късно, докато е в затвора, изучава трудовете на Макиавели до такава степен, че е в състояние да цитира цели параграфи. Готи гордо се перчи пред бандата от “Бъргин”, докато им предава заповедите на големия бос. Макар указът на Гамбино да се стои далеч от наркотиците да остава пренебрегнат, те се подчиняват на останалите му заповеди. Едно от разпорежданията гласи, че членовете на фамилията трябва да престанат да отвличат други престъпници, практика, която по онова време е на мода. Гамбино налага тази забрана след отвличането и убийството на неговия племенник Мани Гамбино.

Убийството на Мани Гамбино и последвалото убийство на ирландския гангстер Джеймс Макбратни ще се превърне в част от мита за Джон Готи.

Смъртта на Мани Гамбино

В началото на 70-те години в Ню Йорк се случва вълна от отвличания. Колкото и невероятно да изглежда жертвите са членове и редови служители на престъпните фамилии в града. Бандата на Еди Малоуни е замесена до голяма степен в тези отвличания, които той описва в своята книга “Tough Guy: The True Story of Crazy Eddie Maloney”.

Еди се запознава с Джими Макбратни, докато двамата лежат в щатския затвор “Грийнхейвън” в Ню Йорк. Макбратни е отдаден на семейството си 113-килограмов мъж, извисяващ се на 1,90 м. Може да повдигне тежест от 180 кг. Джими е осъден за въоръжен грабеж. Той е тих, добър слушател е и бързо се учи. Двамата скоро започват да обсъждат бъдещите си общи удари. Макбратни разбира от оръжия и иска да стане бирник, но по-близо до сърцето му са неговата съпруга и двете му деца, затова целта му е да събере достатъчно пари, за да отвори нощен клуб. Малоуни научава, че Джими е много верен на жена си и всичките приказки в двора на затвора за “женки” го разстройват. Съпругата му го посещава редовно и му пише всеки ден.

През октомври 1972 г. Малоуни става част от група за отвличания заедно с Макбратни. Идеята е рожба на двама тарикати от фамилията Гамбино – Флипо и Рони Миано. Твърдейки, че ще искат само десет процента от откупите, Флипо казва на Малоуни, че истинският му мотив за отвличанията е отмъщение. “Хората, които съм набелязал, са прецаквали мен и моите хора в бизнеса. Ще ми достави удоволствие да видя тези алчни копелета да страдат” – пъчи се Миано.

Бандата похитители се състои от Малоуни и Макбратни; Томи Дженовезе, който е далечен родственик на дон Вито; Уорън Шърман и Ричи Чейсон. Първото отвличане е това на Франк-Жабаря, капо на фамилията Гамбино. Приключението минава като по ноти и бандата се сдобива с 150 000 долара. През следващите два месеца извършват още три успешни акции. Обаче на 28 декември 1972 г. късметът им изневерява. Макбратни съставя план за отвличането на лихвар на Гамбино, наречен Джуниър. В един хапещо студен следобед Малоуни натиква пистолета си в стомаха на Джуниър и му нарежда да се качва в колата. Джуниър обаче оказва съпротива и Малоуни се принуждава да го удари няколко пъти с оръжието по главата, преди да го набута на задната седалка и да потегли с колата. Двама млади очевидци ги следват известно време и успяват да запишат регистрационния им номер, който предават на свой роднина с връзки в мафията.

Приятел на Малоуни, в чийто апартамент бандата държи Джуниър и чрез чиято майка са наели колата, използвана в отвличането, се разприказва, когато в къщата на майка му идват няколко здравеняци и започват да му задават въпроси. Макбратни изпада в паника, осъзнавайки, че мафията разполага с името му, както и с имената на Малоуни и Шърман. След като получава сравнително малкия откуп от 21 000 долара, Макбратни пристига в апартамента, за да вземе Шърман и да върне жертвата. Шърман трябва да завърже очите на Джуниър и да прикрие превръзката със слънчеви очила, но глуповатият разбойник не свършва тази работа както трябва.

След като карат няколко пресечки Макбратни изведнъж осъзнава, че очите на Джуниърс не са завързани. Вбесен, той рязко спира колата. Джуниър изскача през задната врата и хуква да спасява живота си, а Макбратни стреля по него няколко пъти. Междувременно Шърман слиза от колата и се качва при Малоуни, който ги следва със своята кола. Той е сигурен, че Макбратни ще го убие, ако го види отново – факт, който самият Макбратни потвърждава по-късно.

Малоуни предлага на Макбратни да напусне града. Той не се съобразява с този съвет и предпочита да носи картечница в колата си. Точно преди Малоуни да бъде изпратен обратно в затвора за нарушаване на пробацията си, той и Шърман пият в един бар, когато двама мъже, приличащи на хладнокръвни убийци, влизат да ги търсят. Управителят на заведението, който е приятел на Малоуни, казва на двамата, че не ги е виждал от известно време насам. Когато вече е в затвора, Малоуни вижда статия във вестника, в която се говори за ареста на убийците на Макбратни и съдържа снимки на Джон Готи и Анджело Руджеро. Твърди, че точно те са били хладнокръвните убийци, дошли да го търсят онази нощ в бара.

В книгата си Малоуни никога не споменава отвличането и убийството на Мани Гамбино – убийство, за което се предполага, че Макбратни е заплатил с живота си.

Какво в действителност се случва с Мани Гамбино? В книгата “Brick Agent” бившият специален агент от ФБР Антъни Вилано разказва с подробности за предполагаемото отвличане. Вилано е получил сигнал, че Мани Гамбино, синът на брата на Карлос Джоузеф, е бил отвлечен. Опитите на Вилано да помогне на фамилията първоначално са отблъснати. Няколко дни по-късно с него се свързва адвокат на семейството и го моли за съдействието на ФБР.

Вилано разказва, че похитителите са искали 350 000 долара, но семейство Гамбино е заявило, че може да събере едва 40 000 долара. Агентът предполага, че или семейството от страната на Джо Гамбино е бедно, или фамилията се опасява, че ако извади накуп 350 000 долара, може да предизвика нежеланото внимание на данъчните.

След като получава нови инструкции за откупа, братът на Мани Тони Гамбино потегля към указаното място като качва при себе си агент Вилано, който ляга под задната седалка на колата. Предаването на парите приключва преди колегите на Вилано да могат да го видят. Все пак един от агентите успява да запише номера на микробус, забелязан в района. Групата се връща в дома на Гамбино, само за да се разочарова, когато Мани не е върнат в уречения час. Вилано продължава разследването през следващите няколко месеца. Чрез свой контакт открива следното:

“Мани се е влюбил в момиче от шоубизнеса. Искал е да напусне семейството си, защото момичето не е искало да има нищо общо с него, освен ако не напусне жена си. Мани е посъветван от по-висшите в клана да порасне и да забрави русокоската. В тези кръгове е нормално да имаш любовница, но не е прието да напускаш жена си, особено ако си племенник на Карло Гамбино”.

Вилано открива също, че Мани е имал финансови проблеми, най-вероятно понеже се е опитвал да издържа две семейства. Тъй като е доста навътре в лихварския бизнес, мнозина от семейството смятат, че той държи твърде много пари на улицата. Вилано разбира чрез доносник, че един от хората, имащи зъб на Мани за голяма сума пари, е комарджията Робърт Сентнър, бивш редови служител на фамилията. След като чува това име, Вилано осъзнава, че микробусът, забелязан в нощта на плащането на откупа, е нает под името Робърт Сентнър.

Колата на Мани Гамбино е намерена на летище “Нюарк”. Вилано разказва, че трупът е бил вкочанен и се е наложило Мани да бъде погребан в седнало положение. Робърт Сентнър и Джон Килкълън са арестувани на 4 декември 1972 г. и обвинени в отвличане. Сентнър по-късно си признава за убийството на Гамбино, разкрива имената на още двама съучастници и свидетелства срещу Килкълън. На 1 юни 1973 г. пледира за виновен в убийство и получава 15 години затвор.

Въпреки това подробно описание на инцидента, Вилано никога не споменава името на Джими Макбратни в своята книга.

Създаване на обръчи

По всяка вероятност Джими Макбратни е бил разпознат като член на екипа, отвлякъл Джуниър, и е бил убит, заради участието му в това. Макбратни очевидно не е бил невинен и спазващ закона гражданин. Той е извършвал въоръжен обир, отвличане и притежание на незаконни оръжия и, ако мерникът му е бил по-точен, вероятно е щял да рани или убие лихваря от Стейтън Айлънд. Все пак едно е сигурно, че не е отвличал и убивал племенника на Карло Гамбино, което опровергава баснята, че Готи го е убил като отмъщение за своя уважаван бос. Това събитие, както и много други касаещи Джон Готи, е извъртяно до неузнаваемост, за да подчертае неговия романтичен образ и да засили популярността му на икона на мафията.

Във вечерта на 22 май 1973 г. Макбратни седи в заведението “Снуупс Бар енд Грил” в Стейтън Айлънд. Около 23:00 ч. Джон Готи, Анджело Руджеро и Ралфи Галионе влизат в бара и го заобикалят. Опитват се да го убедят, че са детективи от полицията. Планът им е да го отведат на паркинга и да го убият далеч от погледите на очевидците. Въпреки факта, че Галионе насочва към него пистолет, а Руджеро държи чифт белезници, Малоуни изобщо не се хваща на номера им. “Да ви видя значките” – иска той.

Галионе отговаря на това, стреляйки няколко пъти в тавана. На клиентите в заведението, които още не са избягали навън или в мазето, е наредено да застанат с лице към стената. Макбратни събаря Готи и Руджеро на земята, преди Галиано да успее да го простреля три пъти от упор, убивайки го на място.

През юли Руджеро и Галионе са разпознати от барманката и един клиент на заведението и са арестувани. Обаче Готи не е идентифициран. Месец по-късно е дочут от Уили Бой Джонсън да се хвали за убийството. Джонсън предава информацията на свръзката си във ФБР. Бюрото докладва за тази информация на полицията в Ню Йорк, която бърза да изпрати един от своите детективи, въоръжен със снимката на Готи, която да покаже на очевидците. На 17 октомври той е обвинен в убийство от състава на голямото жури.

Готи, който се е хвалил наляво и надясно за убийството, веднага минава в нелегалност. На 3 юни 1974 г., малко повече от година след убийството на Макбратни, най-сетне е арестуван в бруклински бар от агентите на ФБР и предаден на полицията в Ню Йорк. Източникът на информацията за неговото местонахождение е Джонсън, на когото е заплатена сумата от 600 долара, за да извърши това предателство.

Свекърът на Джон Готи се погрижва да осигури допълнителната гаранция за неговото освобождаване, в размер на 150 000 долара. Семейството на Виктория купува къща за двама им в Хауърд Бийч. Щом излиза от затвора, Готи веднага се връща при бандата, за да продължи да надзирава работата й, както и своите нови придобивки – ресторант и мотел. Говори се също така, че по онова време той е бил скрит собственик на дискотека в Куинс.

На 21 декември 1973 г., преди още Руджеро и Галионе да бъдат изправени на съд за убийството на Макбратни, в Бруклин е убит Ралфи Уигс. Когато обвинението представя случая си срещу Руджеро, защитата изважда множество свидетели, които се заклеват, че Анджело е бил в Ню Джързи в нощта на убийството. Съдебните заседатели не могат да стигнат до съгласие. Готи наема като свой защитник адвоката Рой М. Кон. Кон е известен адвокат, работил за доста изявени клиенти в Ню Йорк, като например Делакроче. Готи и Руджеро ще бъдат съдени заедно на втори процес. Знаейки, че предишното дело е приключило без заседателите да могат да стигнат до съгласие, Кон правилно предполага, че обвинението лесно ще се съгласи да сключи сделка и успява да уреди доста добра такава. Готи и Руджеро пледират за виновни в опит за непредумишлено убийство.

Научи повече за:   Джон Дилинджър: Робин Худ от 30-те

На 8 август 1975 г. Джон Готи е осъден на четири години затвор и е изпратен в изправителното заведение “Грийн Хейвън”, което се намира на 130 км северно от Куинс. Там към него се присъединява Уили Бой Джонсън, осъден за въоръжен обир, въпреки статута му на информатор на ФБР. Готи прекарва времето си в “Грийн Хейвън” в игра на карти, вдигане на тежести и посещаване на курсове по италианска култура.

Освободен е на 28 юли 1977 г., след като излежава по-малко от две години за убийството на Макбратни. Иронията е в това, че преди това е излежал три години за кражбата на женски дрехи от летището. За да отпразнува завръщането му, бандата от “Бъргин” му купува чисто нов линкълн “Марк ІV”. Скоро установява, че докато е отсъствал, в ръководството на фамилията Гамбино са настъпили промени.

Промени на върха

На 15 октомври 1976 г. достолепният Карло Гамбино умира от естествена смърт. Преди смъртта си той уведомява семейния съветник (консилиере) Джоузеф Н. Гало и ключовите си капитани Джеймс Браун Фаила и Еторе Запи, че иска лидерството на фамилията да бъде предадено на неговия братовчед Пол Кастелано.

Но за тази промяна съществува една значителна пречка: Аниело Делакроче, настоящият заместник-бос. Делакроче е освободен от затвора в Деня на благодарността през 1976 г. Мнозина от членовете на фамилията Гамбино смятат, че именно той трябва да стане следващият бос. Неговата дългогодишна лоялност към семейството и възхищението, което изпитват към него редовите улични бойци, са само част от причините.

Погребението на Гамбино
Погребението на Гамбино

През декември висшият ешелон на фамилията Гамбино се събира в дома на капитана Антъни Нино Гаги, за да провъзгласи официално името на новия бос. Ситуацията е напрегната. Преди срещата, опасявайки се от това какво би могло да се случи, Гаги закрепва пистолет под кухненската маса. След това въоръжава своя племенник и ветеран от Виетнам Доминик Монтильо с автомат. Монтильо заема позиция в апартамента на горния етаж, от който има изглед към входната врата на къщата на Гаги.

“Ако чуеш изстрели от кухнята” – инструктира го Гаги, – “застреляй всеки, който излезе през вратата”.

Но стрелба няма. Кастелано се съгласява с издигането на Делакроче за бос на фамилията. Приемайки предложението на Кастелано за лидерство, Делакроче получава правото да надзирава няколко групи, сред които и бандата от “Бъргин”, ръководена от Кармин Фатико.

Тогава Готи се връща у дома. Според условията на предсрочното му освобождаване, трябва да си намери законна работа, затова през лятото на 1977 г. става търговски посредник в “Arc Plumbing & Heating Corporation”.

Готи си набелязва за цел да се изкачи до позицията на Кармин Фатико като глава на бандата от “Бъргин”. Фатико наскоро е отървал присъда за два побоя над лихвари, но той и брат му Даниъл, заедно с още двама членове на бандата Чарли и Джон Карнеля, са осъдени за кражба. Братята Фатико пледират за виновни, надявайки се да получат условна присъда. Един от информаторите докладва на властите, че Готи се надява неговият бивш ментор да бъде изпратен зад решетките, за да може той самият да се придвижи нагоре. Кармин Фатико получава условна присъда от пет години, но царството му на капитан на бандата от “Бъргин” приключва, тъй като условията на присъдата не му позволяват да се замесва с престъпници.

Готи все още е считан за партньор и не би могъл да бъде издигнат в ранг капитан, преди да бъде направен официално член на фамилията Гамбино. Анджело Руджеро и Джийн Готи вече са приети в семейството в началото на 1977 г. По-късно през същата година е планирана още една церемония за посвещаване на нови членове и този път Готи и още осем други мъже се заклеват да спазват кода на честта на Мафията.

С избирането му за пълноправен член на фамилията Гамбино приключва и кариерата на Джон Готи в обирите. Той избягва рисковите престъпления и вместо това се захваща с хазарт и лихварство. Тъй като все още е в изпитателен срок, той предупреждава членовете на бандата от “Бъргин” да не се мотаят на групи около клуба и да паркират колите си другаде. Това негово отношение рязко ще се промени години по-късно.

В края на 70-те и началото на 80-те години доносниците на ФБР докладват, че Готи губи много пари на хазарт и членовете на бандата започват да се тревожат от недостига на пари. Не е необичайно шефа им да загуби 30 000 долара за една нощ. През февруари 1981 г. Готи отваря игрална зала само за членове на фамилията на втория етаж на клуб “Бъргин”. Игрите се провеждат всяка вечер, с изключение на събота и приключват около 4:00 ч. сутринта. В началото на март игрите се преместват в Манхатън, близо до клуба на Делакроче “Рейвънайт”. Мероприятието става много популярно и привлича комарджии от целия град. Бандата изкарва достатъчно пари, въпреки загубите на Готи, който има право да заема суми от къщата. Типично за него започва да се притеснява за заемите, отпускани на другите играчи, и нарежда да се води счетоводство, само за да разбере, че неговите дългове са най-големи – 55 000 долара. Подслушвателните устройства, монтирани в телефоните и прикачени на информаторите, разкриват, че мнозина от бандата, включително Анджело Руджеро и собственият му брат Джийн, гледат с неодобрение на действията му.

Една вечер детективите от Куинс наблюдават как Уилфред Джонсън предава някакъв пакет на наркодилър и получава в замяна хартиена торба, която хвърля в багажника на колата си. Следват го до дома му в Бруклин. Когато Уили Бой отваря багажника, за да вземе торбата, детективите се приближават. Торбата съдържа 50 000 долара и Джонсън бързо разкрива, че това са пари от хазарт. Той се изплашва, тъй като е все още в изпитателен срок. Казва на полицаите да вземат парите, защото ако надзорникът му открие, че нарушава пробацията си, ще го върне обратно в затвора.

Джонсън, който вече работи като таен информатор за ФБР, сега се съгласява да прави същото и за полицията в Ню Йорк. През юни 1981 г. той издава местонахождението на игралната зала и това довежда до ареста на приблизително 30 души. След като прекарват нощта в криминалния съд в Манхатън, арестуваните – представяни от адвоката Майкъл Койро – пледират за виновни, глобени са по 500 долара и са пуснати да си вървят. През следващата нощ точно от другата страна на улицата, където се намира предишната зала, е отворено ново заведение. Игрите обаче никога повече не достигат предишната си популярност.

Трагедията на Франк Готи

Франк Готи е четвъртото дете на Джон и Виктория Готи и техният втори син. Франк е като всяко друго 12-годишно момче. Той е добър ученик и обича да спортува. На 18 март 1980 г. Франк взима назаем от свой приятел моторизиран минибайк и го подкарва в района на Хауър Бийч. В същото време Джон Фавара, управител на фабрика за мебели, се прибира към къщи – той е съсед на семейство Готи. Неговата къща на 86-та улица се намира точно зад къщата на Готи, на 85-та улица. Осиновеният син на семейство Фавара Скот е приятел на техния син Джон и често е оставал да пренощува в дома им. Докато слънцето залязва в късния следобед, младият Франк Готи и 51-годишният Фавара се доближават до фаталната си среща със съдбата. Джери Капечи и Джийн Мъстейн описват събитията в своята книга “Mobstar”:

“На 157-о авеню, близо до 87-а улица, се прави реновация на сграда. На улицата е поставен контейнер, в който да се изхвърлят отпадъците. Той е отдясно на Фавара, който не забелязва как момчето с минибайка влиза в улицата от другата страна на контейнера. Колата му удря и убива Франк Готи”.

Смъртта на сина й оказва съкрушителен удар на Виктория Готи. Тя живее заради децата си. На погребението на Франк идват много приятели. Местният свещеник съветва Фавара да не се появява там. Агентите на ФБР, които обикновено държат под наблюдение погребенията, този път се дръпват настрана от уважение към смъртта на детето.

Два дни след инцидента жена се обажда в 106-о полицейско управление и казва: “Шофьорът на колата, която уби Франк Готи, ще бъде елиминиран”. В същия този ден Фавара получава смъртна заплаха по пощата. На 23 март един детектив го посещава, за да го предупреди за телефонната заплаха. Фавара му казва: “Такива неща се случват само по филмите”. Наивният човек не може да проумее защо семейство Готи не осъзнава, че смъртта на детето е била нещастен случай. На 24 март Фавара получава телефонно обаждане в дома си, в което женски глас отново изрича смъртната заплаха.

На 13 април е открадната все още неремонтираната кола на Фавара. На 1 май тя е открита на по-малко от миля от дома му. Деветнадесет дни по-късно в пощата на дома му е пусната картичка от погребението на момчето. На следващия ден намира в пощата си снимка на Франк Готи. На следващия ден, 22 май, думата “Убиец” е изписана със спрей на автомобила му. Фавара е дългогодишен приятел на Антъни Запи, чийто баща Еторе е капо на фамилията Гамбино. Той отива при Антъни Запи за съвет. Запи му казва да се махне от квартала и да се отърве от колата си, понеже Виктория изпада в ярост всеки път, когато я види.

Решението му е подпомогнато от самата Виктория, която на 28 май го напада и пребива с алуминиева бейзболна бухалка. Фавара е лекуван в местната болница, но отказва да повдигне обвинения. Той следва съвета на Запи и пуска къщата си за продажба. На 28 юли, три дни преди да приключи официално продажбата, Фавара е отвлечен, докато си тръгва от работа. Няколко души наблюдават как мъжът е ударен по главата и хвърлен в микробус. Той и колата му изчезват завинаги. Собственикът на закусвалня, който става очевидец на нападението и го описва в полицията, скоро е посетен от трима здравеняци, които сядат тихо на една маса и го зяпат мълчаливо и втренчено в продължение на петнадесет минути. Собственикът започва да избягва полицията, продава бизнеса си и заминава.

По време на отвличането Джон и Виктория се намират във Форт Лодърдейл, Флорида. ФБР се обръща към информаторите си за информация. Уилям Батиста им докладва, че първоначално Готи не е търсел отмъщение, но после е научил, че Фавара е карал с превишена скорост и е подминал знак “Стоп” точно преди да удари сина му. Готи е обещал отмъщение на Виктория, тъй като тя е била страшно разстроена от смъртта на детето им. Когато двамата се връщат от юг, детективите ги разпитват. Виктория казва за Фавара:

“Не знам какво се е случило с него, но няма да съжалявам, ако е пострадал. Той никога не ми изпрати картичка със съболезнованията си. Никога не се извини. Така и не поправи колата си”.

Отговорът на Джон е в същия дух, дори изглежда репетиран: “Не знам какво се случи. Няма да съжалявам, ако нещо лошо е станало. Той уби детето ми”.

Рожденият ден Франк Готи е на 18 октомври и Виктория използва случая, за да публикува два поменика в “Ню Йорк Дейли Нюз” – един от децата й и един от нея и Джон. От тогава тя ги публикува всяка година на същата дата. Когато децата порастват и създават собствени семейства, всеки от тях кръщава едно от своите деца Франк.

На 8 март 2001 г. журналистът Джери Капечи написва обширна статия за изчезването на Джон Фавара. Според него роля в отвличането и убийството на Фавара са изиграли Анджело Руджеро, Уили Бой Джонсън, Джийн Готи, Джон и Чарлз Карнеля, Антъни Рампино, Ричард Гомес и Иги Алоня.

Всичко е протекло по следния начин: когато се е доближава до колата си, Фавара забелязва мъжете и хуква да бяга. Джон Карнеля го поваля с два изстрела от пистолет със заглушител .22 калибър. Фавара простенва: “Не. Не. Моля ви, жена ми”, докато се мъчи да се надигне от земята. Гомес го удря с лост по главата, вдига го и го хвърля в микробуса. Друг член на бандата взима ключовете на жертвата и ги следва с колата на Фавара.

Фавара и колата му са откарани в обект за метални отпадъци в Източен Ню Йорк, опериран от братята Карнеля. Там тялото му е натикано във варел, който след това е напълнен с цимент. Докато Чарлз Карнеля хвърля варела в океана, неговият брат Джон пресова колата на Фавара в двора за отпадъци. Никой не е арестуван за отвличането и убийството. През 1983 г. съпругата на Фавара иска той да бъде обявен за мъртъв.

Политиката на Мафията

Джон Готи превръща вътрешния кръг на своята банда от “Бъргин” в могъща организирана група. Най-близо до него са Анджело Руджеро, на когото гледат като на втори в командването; брат му Джийн, който на моменти е не по-малко жесток от по-големия си брат; Джон Карнеля, който управлява бизнеса с метали за скрап; Антъни Рампино-Хлебарката, чийто физически черти му помагат да се сдобие с прякора си; и Уили Бой Джонсън. Рампино и Джонсън са главните събирачи на заеми. Готи привлича в бизнеса и другите си братя Питър и Ричард. Питър се грижи за “Бъргин Клуб”, а Ричард поема клуба “Нашите приятели”, намиращ се зад ъгъла. Готи изисква от своите хора да се явяват редовно в “Бъргин” и се дразни, ако някой от тях пропусне да се появи за 48 часа.

В периода от края на 70-те до началото на 80-те години ФБР създава свой собствен кръг – група от информатори. В добавка към вече споменатите Уили Бой Джонсън и Уилям Батиста, Бюрото привлича също Салваторе Полиси-Лудия, Матю Трейнър и Антъни Кардинале, тежко пристрастен наркоман, когото Анджело Руджеро е срещнал в затвора. Макар да продължават да вършат престъпления, доносниците постоянно захранват Бюрото с нова информация за действията на Готи. Готи от своя страна не е сляп за усилията на властите и знае, че някои от телефоните използвани от бандата се подслушват. Предпазлив е, когато предава информация на хората си по тези телефони и никога не се колебае, когато дойде време да се върши работа. Освен информаторите и подслушването на телефоните, в “Бъргин Клуб” са монтирани “бръмбари”, прихващащи разговорите на членовете на бандата.

След смъртта на сина му, комарджийските навици на Джон Готи стават още по-безразсъдни. Това наблюдение е предадено на ФБР от Уилям Батиста. Не само той е останал с подобно впечатление. Босът на фамилията Пол Кастелано също изразява пред Делакроче своите опасения по този въпрос. Макар Делакроче да омаловажава безразсъдните залагания на Готи, като начин той да се справи с мъката си, Кастелано никак не е доволен. Джери Капечи и Джийн Мъстейн дискутират позицията на Кастелано в своята книга “Готи: Възход и падение”:

“Въпреки това, комарджийството на Готи кара Пол да се замисли над неговата пригодност да бъде лидер. Повлиян от типичната предубеденост, която сицилианците изпитват към хората от Неапол, Пол вече има ниско мнение за качествата на Готи. Също като предците си, той смята неаполитанците за прибързани, ненадеждни, биещи на очи и твърде емоционални”.

Пол Кастелано
Пол Кастелано

От своя страна Готи и Делакроче също се съмняват в лидерските качества на Кастелано, за когото се смята, че не разбира правилата на улицата. Той не разбира Готи и хората му и дори не си прави труда да опита. Кастелано се е оттеглил в своята къща-палат в Стейтън Айлънд, откъдето предпочита да комуникира единствено с неколцина избрани членове на фамилията. В началото на 80-те години отношенията между Кастелано и групата на Делакроче/Готи продължават бързо да се влошават.

Наркотици и подслушване

С потичането на информацията от тайните доносници на ФБР започва да се оформя ясна картина за търговията с наркотици, практикувана от бандата “Бъргин”. При все това никога не се изяснява точно колко голяма е ролята на Джон Готи в този бизнес. Официално той все още се придържа към фамилната забрана за търговия с наркотици, но без съмнение просперира от огромните приходи, които събират членовете на неговата банда.

В началото на 80-те години властите вече са започнали да разследват петте организирани престъпни фамилии в Ню Йорк. Специален агент Брус Моу е поставен начело на така нареченият Отряд Гамбино. Целеустременият агент се заема със задачата да внедри тайни информатори във фамилията и чрез тях да добие представа за йерархията на фамилия Гамбино. Изхождайки от информацията, предоставена от “Източник Уейхуу” (кодовото име на Уили Бой Джонсън), според която домашният телефон на Анджело Руджеро се смята за безопасен, ФБР се заема да промени това. На 9 ноември 1981 г. поставят подслушвател в телефона на Руджеро. Една от причините той да бъде избран, се състои в това, че неговият брат Салваторе е станал милионер, търгувайки самостоятелно с наркотици и в момента се укрива от правосъдието.

Един ден след като Анджело говори по телефона с Джийн Готи, използвайки думатабабания (улично наименование на търговията с хероин), “Отдел Гамбино” се обръща към съдия с искане да се издаде заповед за по-нататъшното му наблюдение и електронно подслушване. В началото на 1982 г. Руджеро се премества от Хауърд Бийч в Сидърхърст, Лонг Айлънд. С помощта на информация отново предоставена от Уили Бой Джонсън, агенти преоблечени като строителни работници поставят подслушвателни устройства в кухнята, трапезарията, мазето на Руджеро, както и в телефона в спалнята на дъщеря му. Освен това увеличават операцията по следенето му, като дори от време на време му позволяват да ги види с надеждата, че това ще го предизвика да се разприказва повече.

На 6 май 1982 г. Салваторе Руджеро се качва на чартърен самолет от летище в Ню Джързи заедно с жена си, за да нагледа някои свои имотни инвестиции в южна Флорида. Салваторе, който бяга от властите вече шест години, се крие във Флорида, Охайо и Пенсилвания. Самолетът катастрофира в Атлантическия океан близо до бреговете на южна Джорджия и никой на борда не оцелява. Смъртта на Салваторе предизвиква верига от събития, които ще доведат до междуособна война във фамилията Гамбино и ще изстрелят Джон Готи към върха. След като са уведомени за фаталния инцидент, Анджело, Джийн Готи и Джон Карнеля побързват да заминат за убежището на Салваторе в Ню Джързи, за да премахнат документи, ценности и всичкия хероин, който могат да намерят.

Адвокатът Майкъл Коиро пристига от Флорида два дни след смъртта на Салваторе, за да помогне на Анджело да разреши някои правни въпроси, касаещи имота на брат му. Двамата се съвещават в дома на Анджело, когато пристига един от капитаните на фамилията Франк Декико, за да изкаже съболезнованията си. Агентите подслушват как Коиро казва на Декико, че Джийн е открил хероина.

Няколко седмици след опелото на Салваторе, Коиро все още помага на Анджело. Благодарение на бръмбарите в къщата, ФБР прихваща следния разговор между Анджело, Коиро и Джийн Готи, които се чудят как да се отърват от хероина:

Руджеро: Ако намеря пари, ще го пазиш ли?
Коиро: Да.
Джийн: Никой, освен нас, не трябва да знае за това. Що се отнася до мен, ти не си наш адвокат, а един от нас.  
Коиро
: Знам това, Джийн, и аз се чувствам по същия начин.

Месеците минават и ФБР събира все повече уличаваща информация, изливаща се от устите на Анджело Руджеро и гостите в дома му. През това време дрогата е продадене и Руджеро е чут да възкликва: “В хероина има доста далавера!”. Джийн Готи и Джон Карнеля заминават с печалбата за Флорида, където поръчват още хероин от един от доставчиците на Салваторе.

Брус Моу се въздържа от правенето на арести с надеждата, че ще хване Джон Готи да обсъжда сделката с хероина в дома на Руджеро или по телефона. Това не се случва. Готи смята, че като действащ капо не бива никога да посещава дома на един редови боец. На 8 август 1983 г., 17 месеца след смъртта на Салваторе Руджеро, “Отделът Гамбино” арестува Анджело, Джийн Готи, Джон Карнеля, Майкъл Коиро и Марк Райтър. Освен многобройните записи на разговорите за хероин, бръмбърите са прихванали и изобилие от презрителни забележки, изречени от Руджеро по адрес на Пол Кастелано. Битката, започната от Кастелано, в опитите му да се добере до тези записи, в крайна сметка довежда до неговото падение.

Проблеми за “Големия Поли”

Близо шест години ще минат преди Анджело Руджеро, Джийн Готи и останалите да бъдат осъдени. Дотогава Пол Кастелано отдавна си е отишъл, а Джон Готи вече се е превърнал в “Хлъзгавия дон”.

Проблемите за Кастелано започват да се трупат в началото на 80-те, когато властите насочват взора си към босовете на престъпните фамилии в Ню Йорк. Когато членовете от бандата на Готи са обвинени в търговия с наркотици, Кастелано чувства нуждата да действа. За да успокои ситуацията, Руджеро убеждава Аниело Делакроче да говори с раздразнения шеф и да го залъже с изкривената история, че само са се опитвали да разчистят делата на Салваторе. Тъй като Салваторе няма нищо общо с фамилията Гамбино, Кастелано не може да го държи отговорен за неподчинение на семейните правила. Този план ще държи Кастелано настрани, докато записите на ФБР бъдат предадени на адвокатите на защитата.

Кастелано не осъзнава, че информацията, която Руджеро е разпространил по подслушваните телефонни линии, дава на властите достатъчно основание, за да проникнат и да поставят бръмбари в собственото му имение. В началото на 1984 г. за боса на фамилията Гамбино вече се подготвя обвинителен акт, в резултат от разследването на една друга групировка – тази на бившия капо Рой Димео, известен като “Машината за убиване”. Макар Кастелано да е поръчал убийството на Димео, за боса и членовете на бандата на Димео се готвят обвинения в поръчково убийство, търговия с наркотици, международна операция за кражба на коли, детска порнография и проституция.

Освен това адвокатите на Кастелано го уведомяват, че му се готвят обвинения и по още два случая, свързани с рекет и корупция. Първият случай става известен като “йерархичен” и впоследствие довежда до осъждането на заместник боса на фамилията Джоузеф Армоне и на съветника Джоузеф Гало. Вторият случай, познат като “пълномощен”, завършва със снемането на обвиненията от Кастелано.

Не само Кастелано, а цялата фамилия Гамбино е под обсада през пролетта на 1985 г. Освен йерархичния случай, обвинения са повдигнати срещу Джон и Джийн Готи, Нийл Делакроче и неговия син Армонд, Джон Карнеля, Уили Бой Джонсън, Антъни Рампино-Хлебарката и други. Гангстерите са обвинени в извършването на плеяда от престъпления, от убийство до лихварство. Това е кулминационната точка от дългогодишната работа на заместник щатския прокурор Даян Джиакалоне, представляваща Източния район на Ню Йорк.

Едно от нещата, които установява Джианкалоне, е, че Уили Бой Джонсън е таен информатор на ФБР. Тя бързо успява да го убеди да стане държавен свидетел и да даде показания срещу своя дългогодишен приятел Джон Готи и колегите си от “Бъргин”. Джонсън се страхува за живота си, както и за сигурността на семейството си. “Ще бъда убит” – казва той на прокурора. – “Семейството ми ще бъде заклано”. Готи скоро разбира за предателството на Джонсън.

“Ще ти простя и ти давам думата си, че никой няма да те закача” – казва Готи на Уили Бой. – “След като спечелим този случай, ти повече няма да бъдеш един от нас. Но ще си намериш работа, ще имаш семейство и ще бъдеш добре”.

Въпреки молбите на Джонсън да бъде пуснат под гаранция като останалите, Джианкалоне убеждава съдията да го държи зад решетките, където ще остане за повече от година, преди случаят да влезе в съд. Междувременно другият информатор Уилям Батиста узнава, че Джианкалоне го издирва, за да го привлече към делото. Той грабва жена си, напуска града и оттогава никой не го е виждал.

Пол Кастелано навършва 70 години през пролетта на 1985 г. Той няма да доживее до 71. Застаряващият лидер престава да настоява за записите на Руджеро, когато научава, че Нийл Делакроче умира от рак. Преценява, че след като Делакроче умре, ще може спокойно да упражни натиск за записите, без да предизвиква гнева на заместника си. Когато най-накрая успява да чуе касетите в края на лятото на 1985 г., Кастелано измисля план, но все още се въздържа да го приведе в действие, чакайки смъртта на Делакроче.

Джон Готи
Джон Готи

Смятайки, че Кастелано се готви да ги убие, Готи и Руджеро започват да кроят план за покушението му. Първо се погрижват да получат подкрепата на хора от фамилията, като Гравано, Декико, Армоне и Робърт Дибернардо. След това конспираторите се обръщат към фамилиите Бонано, Коломбо и Лукезе. Фамилията Дженовезе, водена от дългогодишния съюзник на Кастелано Винсънт Джиганте-Брадичката, не е включена в плана за реконструкция на фамилията Гамбино.

Когато Нийл Делакроче умира на 2 декември 1985 г., Кастелано отказва да отиде на опелото под предлог, че иска да избегне наблюдението от страна на властите. Това нарушение на гангстерския етикет още повече засилва съпротивата срещу него. След това Кастелано издига за заместник-шеф своя шофьор и бодигард Томас Билоти. Обявява, че ще затвори клуб “Рейвънайт” и ще разпредели членовете на бандата “Бъргин” по другите банди.

Плановете за реорганизация на Кастелано ще срещнат бърз и смъртоносен отпор.

“Спаркс Стекхаус”

В късния, студен следобед на 16 декември 1985 г. нищо неподозиращите нюйоркчани, бързащи да се приберат у дома след дългия работен ден, са на път да станат свидетели на публична екзекуция на подземния свят. Сами Гравано и Питър Маас описват подготовката в своята книга “Underboss”:

“Колкото повече го мислехме, толкова по-добре изглеждаше. Стигнахме до заключението, че девет дни преди Коледа, в най-натовареното време 5-6 часа следобед, сред тълпите от пазаруващи за празниците жители на Манхатън на улиците ще има буквално хиляди хора, щуращи се напред-назад. Ударът щеше да отнеме няколко секунди и объркването щеше да бъде в наша полза. Никой нямаше да очаква нещо такова, най-малко пък Пол. След това щяхме просто да изчезнем в тълпата. Така решихме кога и къде ще се случи”.

Сами Гравано
Сами Гравано

В деня преди да бъде извършено покушението над Пол Кастелано и Томас Билоти, 11 конспиратори се събират в офиса на Гравано на авеню “Стилуел”. Четиримата определени за стрелци са Винсънт Артузо, Джон Карнеля, Еди Лино и неговият шурей Салваторе Скала. Резервният стрелец Тони Рампино-Хлебарката ще стои от другата страна на улицата срещу ресторант “Спаркс Стекхаус”, а Анджело Руджеро, Джоузеф Уотс и Иги Алоня ще заемат позиция на 46-а улица, откъдето да подсигурят пътя за бягство. Франк Декико ще бъде вътре в ресторанта, където ще се състои срещата. Към него ще се присъединят капитаните Джеймс Фаила и Даниъл Марино, които не участват в заговора.

Франк ДеКико
Франк ДеКико

По-късно през 1999 г. журналистът Джери Капечи твърди в своя статия, че Гравано погрешно е посочил Алоня като член на екипа атентатори. Според неговите източници вместо него в убийството е взел участие Доминик Пизона. Съществува и друга версия относно присъстващите в ресторанта “Спаркс Стекхаус”. Пенсионираният лейтенант от полицията Ремо Франчезини твърди в своята книга “Въпрос на чест”, че:

“На 16 декември Големият Пол организира среща със сина на Нийл Делакроче Бъди в “Спаркс Стекхаус” на Източна 46-а улица. Срещата бе уредена от Франк Декико. Кастелано ще изрази почитанията си, да обясни защо не е дошъл на опелото, да поднесе съболезнованията си, да поправи грешката си и да почете мъртвите”.

Групата атентатори разбира кои ще бъдат нейните мишени чак в уречения за убийството следобед. Скрити в парк в долната източна част на Манхатън, те преговарят за последен път плана си. Четиримата стрелци са облечени еднакво – дълги светли палта и черни шапки.

Научи повече за:   Изгубен рай: Детските убийства в Робин Худ Хилс (видео)

Гравано и Готи пристигат пред “Спаркс Стекхаус” около 17:00 ч., в линкълн, каран от Джон. Той паркира така, че да могат да виждат входа на ресторанта. Малко след това Билоти спира своя черен линкълн до колата на Готи и зачаква да се смени светофара. Използвайки уоки-токи, Гравано съобщава на останалите, че Кастелано наближава към пресечката.

Билоти паркира линкълна на празното място пред “Спаркс” и излиза от колата. В момента, в който Кастелано тръгва да слиза от колата, наемниците правят своя ход. Големият Поли е прострелян шест пъти в главата и загива на място. Когато стрелбата започва, невъоръженият Билоти спира и поглежда през прозорците на колата, само за да види екзекуцията на шефа си, без да осъзнава, че той е следващата мишена. Когато двама от наемниците започват да стрелят по него, оръжието на единия засича. Но куршумите на втория стрелец повалят новокоронясания заместник-бос и Карнеля, който е приключил със стрелбата по Кастелано, заобикаля автомобила и довършва Билоти.

Тялото на Томас Билоти
Тялото на Томас Билоти

Наемниците хукват, разблъсквайки уплашените минувачи, и си пробиват път до Второ Авеню, където ги чакат колите за бягство. Готи и Гравано спокойно минават с колата си покрай “Спаркс”. Поглеждайки към тялото на Билоти, Гравано казва на Готи: “Той е свършен”.

Чувайки стрелбата отвън, Декико, Фаила и Марино излизат от ресторанта. Докато бързат надолу по 46-а улица, се сблъскват с Томас Гамбино, племенникът на Кастелано, който отива към срещата в “Спаркс”.

Пол Кастелано на носилка
Пол Кастелано на носилка

“Чичо ти беше застрелян” – съобщава му Декико.

“Мъртъв ли е?” – пита Гамбино.

“Да, мъртъв е, Томи” – потвърждава Декико.

“Господи, какво става?” – пита Гамбино.

“Не се тревожи, всички останали са добре. Влизай в колата си и тръгвай. Ние ще държим връзка с теб” – уверява го Декико.

Враждебен свидетел

Новокоронясаният бос на фамилията Гамбино е зает с подготовката за два съдебни процеса. Първото дело е за нападението над хладилния техник Ромуал Пьечик.

На 11 септември 1984 г. едрият 35-годишен Пьечик заварва колата си блокирана от друг автомобил пред заведението “Коузи Корнър Бар” в Куинс. Криминално проявеният Пьечик започва да натиска клаксона, докато не се появи собственикът на проблемното возило. Франк Колета, редови боец от фамилията Гамбино, го удря в лицето и измъква от джоба на ризата му 325 долара – седмичната заплата на техника. Пьечик изскача от колата си и започва да се бие с Колета. Точно тогава Джон Готи излиза от бара и се намесва в свадата, зашлевявайки Пьечик през лицето. Готи посяга към кръста си, сякаш за да извади оръжието си, и предупреждава техника: “По-добре изчезвай от тук, мамка ти”.

Готи и Колета се връщат в бара, а Пьечик отива да подаде оплакване в полицията. Той се връща в “Коузи Корнър” с полицаи, които арестуват двамата гангстери. Няколко дни по-късно Пьечик свидетелства пред голямото жури. Готи и Колета са обвинени в нападение и кражба. Цяла година минава преди делото да влезе в съда. Дотогава, благодарение на вестниците и телевизията, лицето на Готи вече е добре познато на всички покрай убийството на Кастелано и Билоти.

С наближаването на процеса Пьечик започва да се страхува за живота си. Той си купува пистолет и временно премества бременната си съпруга на друго място. Седмица преди началото на процеса сержант от детективския отдел на окръжната прокуратура в Куинс отива в дома му, за да обсъди с него случая.

“Няма да свидетелствам” – заявява Пьечик на сержанта.

В доклада си детективът отбелязва, че Пьечик се страхува от хората на Готи. Получавал е анонимни телефонни заплахи и някой е отрязал спирачките на работния му микробус. Заплахите подтикват окръжния прокурор Джон Сантучи да поиска анонимно жури. Процесът, определен за 2 март 1986 г., е отложен с два дни, докато съдията обмисля и в крайна сметка отхвърля молбата на прокурора. На 5 март Пьечик говори с репортер от “Ню Йорк Дейли Нюз”. Отрича да е получавал телефонни заплахи и някой да е повреждал колата му. След това заявява, че ще се яви на делото като свидетел на Джон Готи.

“Няма да свидетелствам срещу г-н Готи” – казва той. – “Ще бъда на негова страна. Не искам да навредя на г-н Готи”.

Призоваването на свидетелите най-сетне започва на 19 март. На следващия ден, когато е редът на Пьечик да заеме свидетелското място, той не се появява. Сантучи изпраща хора от екипа си да го доведат, но не успяват да го намерят. Властите не смятат, че е станал жертва на нечестна игра, а по-скоро, че се е уплашил да се яви в съда. Заместник окръжният прокурор А. Кърк Бартли казва на съдията, че обвинението не е в състояние да продължи, поради отсъствието на своя свидетел.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

По-късно, във вторник на 20 март, Пьечик е открит в болница в Лонг Айлънд. Неохотният свидетел е отишъл там, за да му се направи ненужна операция на дясното рамо, чрез която е смятал, че ще се измъкне от задължението да свидетелства. По време на петъчните заседания Бартли уведомява съдията, че Пьечик ще се яви в съда в понеделник. Защитникът на Готи, който твърди, че Пьечик е нападнал Колета, а неговият клиент просто се е притекъл на помощ, заявява, че цялата тази история с болницата му прилича на измама. Брус Кътлър казва: “Ние не знаем къде е той, в коя болница е и при кой лекар”.

Другият адвокат на Готи Майкъл Коиро, който по-късно ще бъде признат за виновен за съдействието си при укриването на печалбата от наркотици, казва на съда: “Мисля, че е очевидно, че въпросният свидетел не желае да свидетелства”.

В събота сутринта, когато Пьечик е изписан от болницата, детективите от офиса на окръжната прокуратура в Куинс го взимат под своя охрана като основен свидетел. В понеделник следобед той заема свидетелската скамейка, за да бъде разпитван в продължение на два часа от прокурор Бартли. В притихналата и претъпкана зала на Щатския върховен съд в Куинс, Пьечик е запитан дали вижда сред присъстващите мъжете, които са го нападнали.

“Не ги виждам” – отговаря той.

Когато го притискат да опише нападателите си, Пьечик заявява: “Ако трябва да бъда напълно честен, това беше толкова отдавна, че вече не си спомням”.

След неговите показания съдията обявява Пьечик за враждебен свидетел и процесът е прекратен. На 25 март прокурор Бартли се опитва да възобнови случая, но съдията отхвърля искането му и снема обвиненията за нападение и кражба от двамата подсъдими. Прокуратурата смята да повдигне обвинения в лъжесвидетелстване срещу Пьечик, но в крайна сметка се отказва.

Това не е последното появяване на Ромуал Пьечик. На 27 август 1986 г., по време на избирането на съдебни заседатели за процеса воден от прокурор Джианкалоне, той се появява в съдебната зала в Бруклин. След като му е отказана възможността да говори в залата, провежда импровизирана пресконференция в кулоарите на съда. Казва на репортерите, че отношението на медиите към Джон Готи е нечестно, тъй като го изобразяват като чудовище в човешки образ. Появата на Пьечик съвпада с неговата писмена клетвена декларация, която е приготвил за адвокатите на Готи и в която заявява, че мафиотският бос никога не го е заплашвал. Тези действия се развиват, след като молбата на Готи за пускане под гаранция е отхвърлена. Федералният съдия Юджийн Никерсън обяснява решението си да му откаже да говори с факта, че Пьечик е променил позицията си по време на делото за нападение, очевидно под влиянието на заплахи.

Първото от четирите дела – процесът за нападението срещу Пьечик, приключва. Второто дело по обвинения в нарушаване на федералния закон за организираната престъпност (RICO),  ще започне на 7 април 1986 г. Междувременно раняването на Джон Ф. Конър на 7 май 1986 г. слага началото на третия процес – нападение над представител на профсъюза на дърводелците.

Процесът Джиакалоне – Рунд І

Скоро след като се завръща от своята почивка във Флорида, където отпразнува изхода от делото на Пьечик, Джон Готи трябва пак да се върне в съда. На 7 април започва изборът на съдебни заседателите за процеса на прокурор Джиакалоне. Освен Готи, подсъдими по случая са и неговият брат Джийн, Джон Карнеля, Антъни Рампино, Уили Бой Джонсън, Николас Корозо и Ленърд ДиМария. На делото не присъстват баща и син Делакроче. Нийл е починал през миналия декември, а Армонд е изчезнал.

Армонд Делакроче е казал на адвоката си, че не иска да бъде съден и пледира за виновен на 6 декември, само четири дни след смъртта на баща си. Неговото решение разстройва Готи. Макар Армонд да не се готви да свидетелства срещу останалите, фактът, че се признава за виновен по същите обвинения, не се отразява добре на групата. Готи предупреждава хората си: Без значение колко добра сделка им предлага обвинението, никой член на фамилията Гамбино не бива никога да признава, че фамилията съществува. През април 1988 г., след като е в нелегалност две години, Армонд Делакроче умира от мозъчен кръвоизлив, причинен от жестоко алкохолно отравяне, в района на планините Поконо в Пенсилвания.

На процеса липсват и братът на Джон Карнеля Чарлз, който е официално обявен за беглец, и Уилям Батиста, когото Джиакалоне се готви да призове като държавен свидетел. Седемте обвиняеми са обвинени по федералния закон за рекетьорство и конспирация за рекет. Обвинителните им актове съдържат престъпления, извършени в период от 18 години. Застрашават ги присъди в размер на 20 години, плюс доста солени глоби.

Обнадежден от успеха, който е имал със сплашването на Ромуал Пьечик, Готи решава да използва тази тактика и сега. Първият набелязан държавен свидетел е Денис Куърк, който ще даде показания за убийството на съдебния служител Албърт Гелб, извършено през 1976 г. Джиакалоне казва на федералния съдия Юджийн Никерсън, че хората на Готи два пъти са се опитали да се свържат с Куърк. Прокурорката заявява, че ако има следващи опити за контакт с държавните свидетели, ще предприеме стъпки за анулиране на освобождаването под гаранция на подсъдимите. Никерсън се съгласява да пази в тайна имената на свидетелите, докато не дадат показанията си в съда и заповядва на обвиняемите да стоят далеч от тях.

В утрото на 9 април в съда постъпва обаждане за поставена бомба и залата е изпразнена незабавно. Готи казва на свой приятел: “Кажи им, че не съм аз. Ще обвинят мен за това”. Отчасти е прав. Човекът, който се е обадил за бомбата, е заявил, че е Джон Готи. По-късно се установява, че виновникът е умствено болният Александър Галка, който в онзи ден е трябвало да се яви в съда, за да получи присъдата си по обвинения в отправяне на заплахи към президента Роналд Рейгън.

Четири дни по-късно заместник-босът на фамилията Гамбино Франк Декико е убит от поставена в колата му бомба. От началото на процеса е изминал по-малко от месец, а вече се случват неща като изчезнали обвиняеми, бомбена заплаха, заплашване на свидетели и убийство на една от ключовите мафиотски фигури. Това е само началото на последвалия цирк и пълна подигравка със съдебната система. На 28 април съдия Никерсън взима решение да отложи процеса, което не изненадва никого. Когато обявява решението си, съдията цитира събитията от последните няколко седмици, своите собствени наблюдения от селекцията на съдебни заседатели и мащабното отразяване на случая от медиите, чиито интерес се засилва още повече с убийството на Декико.

Взривената кола на ДеКико
Взривената кола на ДеКико

Никерсън отказва да обясни защо е избрал да сложи четиримесечен мораториум върху делото. Въпреки това отлагане, проблемите на Джон Готи със закона не приключват дотук. Прокурор Джиакалоне прави постъпки за анулиране на гаранцията на Готи и другите трима обвиняеми, заявявайки, че са нарушили условията на освобождаването си и продължават да взимат участие в престъпната дейност на фамилията Гамбино. На 13 май съдия Никерсън анулира гаранцията на Готи под предлог, че докато е на свобода, ще се опита да заплаши свидетелите. Гаранцията на останалите подсъдими не е отнета, макар обвинението да настоява за това.

На 19 май 1986 г. Готи, който е пристигнал в съда с черен мерцедес, напуска сградата в мръсносиния додж на затвора, който се отправя към изправителния център “Метрополитан” в долен Манхатън.

Отплатата на Брадичката

Преди да убие Кастело Готи е потърсил одобрението на останалите нюйоркски фамилии, с изключение на фамилията Дженовезе и нейния лидер Винсънт Джиганте-Брадичката. След убийството Джиганте започва да търси отмъщение за смъртта на Кастелано. Готи изпраща съобщение до Джиганте и останалите фамилии, че във фамилията Гамбино всичко е наред, а босът на Дженовезе му отговаря, че някой ден някой ще трябва да плати за кончината на Пол.

Винсент Гиганте
Винсънт Джиганте

Книгата “Готи: Възход и падение” разкрива плана на Джиганте, който замислен заедно с едновремешните капитани на Гамбино Джеймс Фаила и Даниъл Марино. Фаила контролира частната санитарна индустрия в града, а Марино държи компания за камиони.

“Той (Джиганте) възнамерява също да въздигне новия крал. След като убие Готи и Декико, ще излезе напред и ще подтикне капитаните на Гамбино да изберат за бос Фаила, който е негов дългогодишен приятел също като Пол. Фаила от своя страна ще избере Марино за свой заместник-бос”.

Готи и Декико правят добре обмислен ход, срещайки се с различните фамилии на тяхна територия, нещо което Кастелано е смятал за под нивото си. В неделя на 16 април 1986 г., само няколко дни след началото на процеса на Джиакалоне, Готи трябва да се срещне с Декико и Гравано в клуба на Фаила в Бенсънхърст. Дани Марино също присъства на срещата.

На известно разстояние от клуба чака в готовност екип от убийци, организиран от Джиганте и заместник-боса на фамилията Лукезе Антъни Касо-Газопровода. Под автомобила на Декико е поставена кафява чанта, съдържаща бомба. Онова, което убийците не знаят, е, че по-рано Готи се е обадил в клуба, за да предупреди, че няма да може да дойде и ще се срещне с Декико по-късно през деня в клуб “Рейвънайт”.

Докато събралите се разискват семейния бизнес, на срещата пристига Франк Белино от фамилия Лукезе, за да обсъди някакъв правен проблем с Декико. Белино иска телефонния номер на един адвокат, а Декико държи визитката му в жабката на своя буик “Електра”. Когато двамата мъже се доближават до колата, Декико зърва чантата, която се подава отдолу. “Сигурно има бомба под колата ми” – шегува се той пред Белино.

При тяхното приближаване Хърбърт Пейт-Синеокия (който години по-късно издава Антъни Касо като поръчител на убийството), получава сигнал. Той изчаква Декико да седне на дясната седалка и да отвори жабката. Тогава детонира бомбата. Всички гангстери, с изключение на Фаила и Марино, изтичват от клуба, за да видят какво става. Гравано издърпва умиращия си приятел далеч от горящия автомобил. И двете жертви са откарани от полицейска кола в болницата, където Декико е обявен за мъртъв. Готи бързо се заема да събере армията си. На всички капитани на фамилията и членовете на техните банди е наредено да се явят на опелото, за да покажат силата и единството на семейството.

Без да знае кой стои зад убийството, Готи все още смята, че е в добри професионални отношения с Джиганте. Брадичката не мисли така и не се е отказал от намерението си да го премахне. Но Джиганте не е единственият, който е кроял заговор. През 1988 г. Готи иска свикването на Комисията на нюйоркските фамилии. Заедно със своя приятел Джоузеф Масино (бос на Фамилията Бонано, свален преди няколко години от поста си в Комисията), Готи лобира за неговото връщане. За да засили позициите си, той подкрепя кандидатурата на Вик Орена за действащ бос на фамилията Коломбо. Планът на Готи се състои в това, че благодарение на лоялността на тези две семейства, ще може да контролира цялата Комисия.

По време на тези маневри един клон на фамилията Дженовезе в Ню Джързи крои планове за премахването на Джон Готи и неговия брат Джийн. Луис Антъни Боби Мана, 59-годишен капо от Джързи Сити, заговорничи с петима други гангстери за убийството на братята Готи. Когато прихващат техния заговор, благодарение на подслушвателните си устройства, федералните агенти предупредили Готи. През юни 1989 г. Мана и двама от неговите съмишленици са осъдени за заговор за убийство.

Процесът Джиакалоне – Рунд ІІ

Месец преди възобновяването на процеса Брус Кътлър иска от съда да позволи на неговия клиент да посещава офиса му всяка сутрин, за да могат да обсъждат стратегията си. Готи дори изявява желание да заплаща допълнителните разходи, свързани с всекидневните му разходки. Прокурор Джиакалоне протестира срещу искането на основание, че по този начин ще бъдат създадени две класи обвиняеми – едните, които са в състояние да си плащат, за да получават специални услуги, и другите, които не могат да го направят. Съдията отхвърля искането на защитата.

Кандидатите за съдебно жури наброяват 450 души, от които ще бъдат избрани 12 съдебни заседатели и 6 резерви. Селекцията на журито отнема 18 дни, а изборът на резервите ще отнеме още една седмица.

Джералд Шаргел и Джон Готи
Джералд Шаргел и Джон Готи

Заседанията започват на 25 септември във федералния окръжен съд в Бруклин. Щатски прокурор Даян Джиакалоне говори в продължение на 90 минути пред публика от приблизително 100 души. Поне една четвърт от присъстващите са репортери.

Митът, че Джон Готи е убил Джеймс Макбратни, за да отмъсти за убийството на Мани Гамбино и да спечели благоразположението на Карло Гамбино, се ражда с първите няколко изречения на Джиакалоне. Тя заявява, че неговото участие в това убийство му осигурява изкатерването по стълбицата на властта във фамилията Гамбино.

Кътлър отговаря на нейните коментари така: “Единственото семейство, което има Джон Готи, е неговата съпруга, неговите деца и внуци”. Склонният към драматизъм защитник върви наперено из залата, правейки пренебрежителни коментари за прокурорката и обвинителния акт. В един момент хвърля обвинителния акт в кошчето за боклук с думите: “Това е боклук. Там му е мястото”. Нарича държавните свидетели отрепки и нищожества и твърди, че клиентите му са преследвани, защото Джиакалоне не харесва начина им на живот.

Призоваването на свидетелите на обвинението не тръгва много добре. Техният първи свидетел ще бъде Салваторе Полиси-Лудия. В събота, два дни преди да бъде призован, Полиси дава интервю на запис на един писател, който ще пише книга за живота му. Тъй като правилата за свидетелските показания гласят, че защитата следва да получи цялата информация за свидетеля на обвинението, с която разполага прокуратурата, кръстосаният разпит на Полиси е отложен. Вместо това са пуснати записи от подслушването на телефони и е призован детектив Франсис Ленърд от окръг Съфолк, който описва голям брой нелегални операции от 1975 г., зад които стоят подсъдимите Димария и Корозо.

На 6 октомври “Ню Йорк Таймс” публикува статия от Селуин Рааб, в която репортерът твърди, че Готи е на път да бъде свален от поста си на бос на фамилията Гамбино. Според Рааб причината за това са неговите проблеми със закона и убеждението на мнозина от членовете на фамилията, че го чака дълга присъда. Семейството ще издигне за негов наследник някой доста по-незабележим от прекалено публичния Джон Готи.

Междувременно на 10 октомври обвинението се сблъсква с още една пречка, когато се оказва, че журито не може да изслуша показанията на ключовия свидетел Едуард Малоуни. Неговите показания трябва да установят мотив за убийството на Джеймс Макбратни през 1973 г. Съдия Никерсън приема аргументите на защитата, че Малоуни не би трябвало да бъде допускан да говори за дочути от трети лица разговори, на които не е присъствал лично.

Следващият, минал през месомелачката на защитата, е Лудия Сал Полиси. На 15 октомври Бари Слотник манипулира мнението на чернокожите членове на журито, като им посочва, че Полиси смята черните хора за най-низшата човешка форма на живот.

Делото започва да се превръща в подигравка с правосъдието. Адвокатите на защитата продължават да мачкат свидетелите на обвинението, а обвиняемите се шегуват и правят обидни забележки зад гърба на прокурорите – особено за Джиакалоне. Готи постоянно подхвърля на репортерите презрителни коментари относно заседанията и те ги поглъщат като топъл хляб. Контролът на съдията в съдебната зала се изпарява светкавично.

Специален заседател

Джон Готи и Кътлър имат основателна причина да бъдат уверени, че ще спечелят делото. Те са подкупили един от заседателите с 60 000 долара. Джордж Пейп е човек на средна възраст от предградията, имащ проблем с пиенето. Работи на строеж, където среща Бруно Радонич, който по-късно ще стане лидерът на бандата на Западняците. Когато е призован за заседател и осъзнава, че ще попадне в процеса на Джианкалоне, той вижда в това огромна финансова възможност.

Пейп изрича доста лъжи, за да мине през елиминацията на заседателите, които биха могли да имат връзка с Готи. Веднага след като е избран, се свързва с Радонич, който на свой ред се свързва със Сами Гравано и сделката е налице.

Готи се наслаждава на мисълта, че най-лошото, което би могло да му случи, е журито да не стигне до единодушно съгласие за присъдата.

В началото на декември обвинението призовава на свидетелското място Джеймс Кардинали, който често се е навъртал в клуб “Бъргин”. Кардинали е бил в затвора заедно с Готи, когато е излежавал присъдата си за убийството на Макбратни. Когато става държавен свидетел, излежава присъда от 5 до 10 години за убийство. Той казва на съда, че след като е излязъл от затвора през 1979 г., е потърсил Готи в клуб “Бъргин” и е успял да си уреди чрез него работа като шофьор на камион, за която Готи му е плащал от 100 до 200 долара на седмица. Признава, че през това време е обирал дилъри на наркотици и е убил петима души. След показанията на Кардинали Готи казва на репортерите: “Нищо от онова, което каза не е вярно, освен собственото му име на доносник”.

При кръстосания разпит Кардинали излага обвинението. Адвокатът Джефри Хофман го принуждава да си признае, че властите са му платили 10 000 долара за тези показания.

На въпросите от адвокат Майкъл Сантанджело, представляващ Ленърд Димария, Кардинали признава, че освен парите, прокуратурата му е обещала имунитет за четири убийства, в които е замесен. Щял получи нова идентичност и нов дом. Когато го питат дали според него е сключил добра сделка, Кардинали отговаря: “Мисля, че сключих фантастична сделка!”.

На шестия ден от показанията си Кардинали вече звучи повече като свидетел на защитата, а не на обвинението. Кътлър го кара да признае, че веднъж е казвал следното: “От деня, в който срещнах Готи, той ми е правил само добро. Слагаше пари в джоба ми, когато нямах пукната стотинка, слагаше дрехи на гърба ми. Той е най-добрия човек, когото познавам”. На следващия ден добавя: “Ако Готи ме намери мъртъв на улицата и ме подмине, точно това заслужавам”.

Процесът, който е трябвало да продължи не повече от три месеца, се проточва и в новата година. На 20 януари 1987 г., пет месеца след селекцията на съдебните заседатели, защитата най-сетне представя случая си.

Ако Джиакалоне и Глийсън са смятали, че най-лошото е минало, сега разбират, че ужасно грешат. На 2 февруари свидетелят на защитата Матю Трейнър се качва на свидетелската скамейка и разказва за някои споразумения между него и обвинението. Историите му варират от това как прокурорите са му предлагали наркотици в замяна на показания, до безвкусното изявление, че Джиакалоне му е дала бикините си, за да му помогне да се самозадоволи, тъй като се е оплакал, че му се прави секс.

Защитата се оттегля на 11 февруари. За разочарование на съдия Никерсън, Джиакалоне съобщава, че разполага със 17 свидетели за опровержение, които иска да призове. Процесът се проточва още три седмици. На 2 март Джиакалоне излага заключителната си реч, което й отнема 5 часа. Някога решителната прокурорка сега изглежда победена. Гласът й е неуверен и тя на няколко пъти обърква имената на някои от замесените в делото хора.

Съдебното жури заседава в продължение на седем дни преди да вземе решението си. Още на първия ден платеният свидетел Джордж Пейп заявява на своите колеги заседатели: “Готи е невинен. Всички са невинни. Не смятам, че има какво да обсъждаме”. Няколко от заседателите помолват Пейп да продължи да заседава, но през следващите дни той не участва в обсъжданията им.

В петък на 13-и март, когато журито обявява решението си “невинни”, поддръжниците на Готи в залата надават победен вик. Когато съдебните заседатели напускат съда, Готи започва да им ръкопляска и скоро към него се присъединяват и останалите подсъдими и техните поддръжници.

Точно един месец след края на процеса Лудия Сал Полиси успява да смали 15-годишната си присъда на условна. В утрото на 29 август 1988 г. информаторът Уили Бой Джонсън получава мафиотска справедливост. Докато върви към колата си, паркирана пред дома му във Флатлендс, е повален от оръжеен огън. Уцелен е по веднъж във всяко бедро, два пъти в гърба и поне шест пъти в главата. Издъхва моментално. През 1992 г. Сами Гравано свидетелства срещу продажния съдебен заседател Джордж Пейп и той е осъден на три години затвор. Радонич, който е избягал в родината си, където става сръбски боец за свобода, е арестуван в новогодишния ден на 2000 г. на Международното летище в Маями.

Научи повече за:   Франк Абъгнейл: Хвани ме, ако можеш

Раняването на Джон О’Конър

През февруари 1986 г. ресторант “Бенкърс енд Брокърс” в Бетъри Парк Сити e в ремонт. Заведението се управлява от редовия боец на фамилията Гамбино Филип Модика. Модика не използва за ремонта услугите на дърводелския профсъюз, което предизвиква гнева на 50-годишния Джон О’Конър – шеф на Обединеното братство на дърводелците и мебелистите. През една февруарска вечер ресторантът е разбит по поръчка на О’Конър, причинявайки щети в размер на 30 000 долара.

Когато Модика отнася оплакването си до Джон Готи, босът на фамилия Гамбино нарежда О’Конър да бъде убит и дава тази задача на членовете на “Западняците” – банда, съставена от ирландски гангстери. В 6:40 ч. на 7 май О’Конър чака асансьора в лобито на сграда в центъра на Манхатън, където се помещават офисите на неговия профсъюз. Кевин Кели от бандата на Западняците стреля четири пъти по него, ранявайки го в задника, левия крак и хълбока. О’Конър е откаран в болница, където скоро се възстановява.

На 23 септември 1986 г. О’Конър е изправен пред съда заради разбиването на ресторанта. В същият ден са повдигнати обвинения и срещу стрелеца, който го е ранил и който в момента се укрива от властите. Окръжният прокурор на Манхатън Робърт Моргентау получава тази информация чрез бившия втори командир в бандата на Западняците Франсиз Фийдърстоун-Мики, който сега е държавен свидетел.

Ще минат близо две години и четири месеца преди прокуратурата да повдигне обвинения срещу Джон Готи за нападението над О’Конър. В късния следобед на 24 януари 1989 г. той е арестуван както си върви по улица “Сохо”. Офицерът от специалния отряд Джоузеф Кофи е твърде възбуден по време на ареста. За малко да запрати Готи в една стъклена витрина преди да го окове.

През онази вечер по същите обвинения са арестувани Анджело Руджеро и Антъни Герери. Руджеро е поставен под арест в болницата, където се лекува от рак. Той умира преди началото на процеса. Герери върти незаконна букмейкърска операция. Досието му съдържа голям брой арести за комарджийство и укриване на крадени стоки. Макар да е осъждан няколко пъти, никога не е попадал в затвора.

На заседанието за определяне на гаранцията им окръжният прокурор настоява Готи да не бъде пускан под гаранция. Заявява, че босът на фамилията Гамбино разполага с неизчерпаеми финансови ресурси. Въпреки това той е освободен под гаранция в размер на 100 000 долара и когато излиза от сградата на съда, трябва да си пробива път през морето от репортери, телевизионни камери и фотографи.

Процесът О’Конър

Джон Готи продължава да говори, а бръмбарите на ФБР продължават да записват. Подслушвателни устройства са монтирани в “Бъргин” и “Рейвънайт” клуб. Агентите следят всяка среща на гангстерите. ФБР успява да постави бръмбари в апартамента на Нети Черели, разположен над “Рейвънайт” клуб, където Готи смята, че може да говори в безопасност. В периода от 30 ноември 1989 г. до 24 януари 1990 г. Готи вече е изпял достатъчно от тайните на фамилията, за да почнат стените й да се рушат.

Брус Кътлър и Джон Готи
Брус Кътлър и Джон Готи

Делото за стрелбата срещу О’Конър е насрочено за януари 1990 г. Селекцията на съдебни заседатели започва на 8 януари и приключва единадесет дни по-късно. Върховният съдия Едуард Маклафлин нарежда журито да бъде поставено под запор по време на целия процес.

Обвинението разполага с двама информатори и купища от уличаващи записи. Първият техен свидетел е Винсънт Кафаро-Рибата, бивш член на фамилията Дженовезе, който разказва как точно оперират петте престъпни фамилии на Ню Йорк.

След това на журито са представени записите, направени от подслушвателните устройства на Специалния отдел за борба с организираната престъпност в Ню Йорк. Един от агентите описва как са поставили устройства в два от телефоните в частния офис на Джон Готи.

Когато става ясно, че властите са знаели, че О’Конър е в опасност, възниква въпросът защо не са го предупредили. Един от следователите, подложен на кръстосан разпит, казва, че записите не са били достатъчно ясни, за да се идентифицира О’Конър. Адвокатът на Готи казва на репортерите: “Щом записите не са били достатъчно ясни, за да се предупреди О’Конър, значи не са достатъчно ясни, за да се осъди клиентът ми”.

Ключовият свидетел на обвинението е Джеймс Патрик Макелрой, член на бандата на Западняците. Говори се, че той е сключил сделка с прокуратурата за намаляване на текущата си присъда в замяна на свидетелските му показания. Той казва в съда, че заповедта за премахването на О’Конър е дошла от Готи, чрез лидера на Западняците Джими Куунан.

След това журито изслушва един от уличаващите записи, в който Готи казва: “Ще го пречукаме”. Обвинението твърди, че Готи е направил това изказване пред Герери на 7 февруари 1986 г., точно след потрошаването на ресторанта.

Защитата оспорва автентичността на записите, заявявайки, че може да са подправени. Изтъкват също лошото качество на звука, от който е трудно да се направи точна транскрипция на казаното.

Защитата изненадващо призовава жертвата на стрелбата Джон О’Конър. Профсъюзният служител казва на съда, че следователите от Отдела за борба с организираната престъпност са го прибрали в деня преди покушението. Изобщо не са го предупредили, че някой се готви да го премахне и животът му е в опасност.

По време на заключителните си аргументи обвинението и защитата си разменят обиди пред съдебните заседатели.

“Хлъзгавия Дон”

Заседанията на журито не протичат гладко. Един от съдебните заседатели изпраща бележка на съдия Маклафлин, оплаквайки се, че сред членовете на журито има прекалено много разногласия. Бележката гласи:

“Смятам, че сред нас има предубеден заседател, който влияе на мнението на журито. Този заседател показа още преди началото на процеса, че има определено мнение за вината или невинността на обвиняемия”.

Маклафлин разговаря с членовете на журито, успокоявайки ги, че вземането на решение често е труден процес. Той се шегува: “Невъзможно е да накараш 12 нюйоркчани да се съгласят за каквото и да било”.

На 9 февруари 1990 г. съдебните заседатели стигат до съгласие. Обявяват Готи и Герери за невинни.

При произнасянето на решението присъстващите в съдебната зала започват да аплодират, а един от поддръжниците на Готи извиква: “Браво, Джони!”.

Тържествуващият Готи напуска сградата на съда с личния асансьор, използван от съдиите. Щом излиза на улицата, вдига ръката си, свита в юмрук в знак на триумф, пред множеството, събрало се зад полицейските барикади.

Неумолимо преследване

Досега срещу Джон Готи са изпробвали силите си полицията в Ню Йорк, прокуратурата в Бруклин и Специалния отряд за борба с организираната престъпност. Никой от тях не успява да го срази. Сега идва редът на ФБР да се опита да хване Хлъзгавия дон.

“Все още не сме повдигали обвинения срещу Джон Готи” – заявява специален агент Джулс Бонаволонта. – “Когато го направим, той може да бъде сигурен, че ще отиде в затвора”.

Още от самото начало Готи е главният заподозрян в убийството на Пол Кастелано. Благодарение на скорошната информация, получена от Филип Леонети, бивш заместник-бос на престъпна фамилия във Филаделфия, властите получават възможност да ударят отново.

Джон Готи знае, че е само въпрос на време преди отново да го подгонят. Започва да подготвя фамилията за следващия сблъсък, който би могъл да го вкара зад решетки за година или повече, ако се стигне до присъда. Неговият кръг от довереници изтънява. Робърт Дибернардо е убит от хората на Гравано през юни 1986 г. През декември 1987 г. са осъдени Джоузеф Гало и Джоузеф Армоне. Армоне умира през 1992 г. в затвора.

Джийн Готи и Джон Карнеля също са зад решетките. Двамата са осъдени на 23 май 1989 г. за търговия с наркотици на по 50 години затвор и глоба от 75 000 долара.

И накрая през декември 1989 г. Анджело Руджеро умира от рак. Гравано разказва, че през последните месеци от живота на Руджеро той и Джийн Готи са убеждавали Джон да посети умиращия си приятел. Готи отказва да го види, защото все още му е сърдит заради това, че е допуснал да бъде подслушван от властите. Гравано почти насила накарва Готи да отиде на опелото на Анджело.

Последен арест

В нощта на 11 декември 1990 г. агентите от ФБР и детективите от Ню Йорк нахлуват в клуб “Рейвънайт” и арестуват Джон Готи, Сами Гравано и Франк Локашио. Томас Гамбино също е арестуван, но на друго място.

Макар това да е четвъртият му обвинителен акт от възкачването му на върха на фамилията досега, Готи за първи път е обвинен в убийствата на Кастелано и Билоти. Тези обвинения ще бъдат подкрепени от държавния свидетел и бивш заместник-бос Филип Леонети. Той е готов да свидетелства, че Готи се е похвалил за екзекуцията на Кастелано по време на среща на престъпните лидери във Филаделфия.

Една седмица след арестите адвокат Джералд Шаргел иска от съда записите от апартамента на Сирели да не бъдат пускани в публичното пространството, защото по този начин биха навредили на правото на обвиняемите да получат справедлив съдебен процес. Шаргел се оплаква на съдия Лио Гласър, че тримата подсъдими (Гамбино е освободен под гаранция) са държани в килиите си по 24 часа в денонощието и не им се позволява да се срещат със защитниците си.

Джералд Шаргел
Джералд Шаргел

Четири дни преди Коледа съдия Гласър отхвърля искането за пускане под гаранция на Джон Готи и другите двама мъже. Междувременно, след месеци на спорове между държавните агенции за това кой да води обвинението по случая, възниква нов проблем, когато се установява, че на записите се чува как Готи обсъжда подкупването на журито в процеса О’Конър. Моргентау, който тогава загубва случая, е вбесен, че тази информация не му е била предоставена по време на делото. Отговорът на ФБР е, че предоставянето на записите е щяло да изложи на риск разследването им.

На 18 януари 1991 г. съдия Гласър нарежда на служител от социалните служби да сложи край на мизерните условия, в които са държани тримата обвиняеми.

Съдия Гласър
Съдия Гласър

На същото заседание прокурор Джон Глийсън иска отстраняването от случая на адвокатите Брус Кътлър, Джералд Шаргел и Джон Полок, тъй като са хванати на записите от клуб “Рейвънайт” и биха могли да бъдат призовани като свидетели. Съдията дава на защитата три седмици за отговор. Напускайки залата, Кътлър казва на журналистите: “Ние сме оптимисти, че ще останем като адвокати на тези мъже”.

Въпреки че Готи е зад решетките, където може да остане до края на живота си, Винсънт Джиганте и Антъни Касо продължават да търсят отмъщение за убийството на Кастелано. Само няколко седмици преди ареста на Готи е застрелян един убийците – Едуард Лино. На 13 април близкият приятел, довереник и шофьор на Готи и неговият син Джуниър са убити пред дома им в Бруклин. Готи няма представа, че зад тези убийства стои Джиганте.

Федералните прокурори спечелват тактическа победа, когато на 26 юли съдията Гласър отстранява от случая адвокатите Кътлър, Шаргел и Полок.

На 2 юни, след постоянен натиск от страна на медиите, съдия Гласър освобождава записите на ФБР от клуб “Рейвънайт” и апартамента на Сирели. Разговорите на Джон Готи с Франк Локашио и Сами Гравано са публикувани във вестниците и излъчени по телевизионните новини.

В началото на август съдия Гласър извиква Готи, Гравано и Томи Гамбино и иска да знае дали са си избрали нови защитници. Сами Гравано отговаря нахално: “За пет дни? Трябваха ми шест месеца да се отърва от предишния, а вие ми давате пет дни, за да си намеря нов?”. Гласър дава на тримата още една седмица и им казва, че ако дотогава не си намерят адвокати, ще им назначи служебни защитници.

На 20 август Готи избира за свой представител Албърт Крийгър, а Гравано се спира на Бенджамин Брафман. Томас Гамбино ще бъде отстранен от този случай и ще бъде съден отделно.

Съдия Гласър решава съдебните заседатели да бъдат държани под запор и имената им да бъдат пазени в тайна. Но адвокатът на Джон Готи има по-важни неща, за които да се тревожи, когато на 8 ноември 1991 г. Сами Гравано става предател.

Последен процес

Изборът на съдебни заседатели се оказва доста мъчителна процедура, тъй като медиите непрекъснато бълват публикации за шестте убийства, за които се говори, че ще бъде съден Джон Готи. На 6 февруари раздразненият съдия Гласър се обръща към защитата: “Сериозно се замислям да преместя делото на друго място, ако медиите продължават да тровят по този начин кандидат-заседателите”.

Ядосаният Готи изчаква съдията да излезе и избухва: “Къде ще го премести, в Щутгарт, Западна Германия?”. След това нарича съдията “педераст”. Обръщайки се към масата на обвинението, Елегантния дон подхвърля: “И кога за последен път са си мили косите тия балами?”.

На 11 февруари е избран съставът на съдебните заседатели и на следващия ден щатският прокурор Андрю Малоуни представя случая си. Описвайки очакваното появяване на Гравано, Малоуни казва: “Той не е по-различен от Джон Готи”. Прокурорът съобщава на заседателите, че Гравано е замесен в 19 убийства.

Защитниците Крийгър и Кардинале изнасят встъпителните си речи на 13 февруари. Крийгър се извинява предварително от името на Готи за мръсния език, който заседателите ще чуят на записите. Описва ключовия държавен свидетел Гравано като жалък човек, изпълнен със злоба, лукавство, егоизъм и алчност, който се е опитал да си измие ръцете, признавайки се за виновен в 19 убийства.

Първите дни от процеса преминават с показанията на агентите от ФБР Джордж Гейбриъл и Луис Шилиро, които описват на съдебните заседатели организацията на фамилията Гамбино и обясняват записите от подслушването в клуб “Рейвънайт”.

След това журито чува как Готи разказва на Локашио как е поръчал убийствата на Робърт Дибернардо, Луис Милито и Луи Дибоно. Този разговор е записан на 12 декември 1989 г. в апартамента на Сирели. Точно на тази касета Готи обвинява Гравано, че убийствата са поискани от него, което го подтиква да стане държавен свидетел.

През последната седмица от февруари прокуратурата бавно излага случая си по обвинението в убийството на Кастелано. Започвайки със записите, в които Анджело Руджеро обсъжда продажбата на хероин с Джийн Готи и Майкъл Коиро, обвинението стига до правилата на Кастелано за забрана на наркотиците. Готи е искал да убие боса на фамилията Гамбино, за да спаси брат си и приятеля си Анджело. След това двама свидетели заявяват, че в нощта на покушението са видели Джон Карнеля и Антъни Рампино пред “Спаркс Стекхаус”.

В понеделник на 2 март 1992 г. идва моментът, който всички очакват: Салваторе Гравано-Бика е призован за свидетел.

Сами Гравано свидетелства
Сами Гравано свидетелства

Докато Гравано дава показанията си, се случват три странични събития. На 3 март заседанието е прекъснато от възрастна жена, надаваща траурни вопли в коридора. Ана Карини обяснява, че е дошла да се изплюе в лицето на Гравано, защото го държи отговорен за смъртта на двамата й сина Енрико и Винсънт. Двамата обаче не присъстват в списъка с мишени на Сами. На следващия ден съдия Гласър освобождава двама съдебни заседатели. Макар съдията да запазва причината в тайна, говори се, че един от заседателите – 20-годишен младеж – е поискал да бъде освободен, защото приятелката му е уплашена за него. И накрая, също като в предишен процес, в съда е получена заплаха за бомба, което временно прекратява заседанията.

Малко преди обвинението да се оттегли Джон Готи отново показва арогантното си поведение и получава предупреждение от съдията. Той прекъсва показанията на свидетел, заповядва съдебните заседатели да бъдат изведени от залата и след това поглежда строго обвиняемия от височината на мястото си:

“Г-н Готи, обръщам се към Вас. Ако искате да продължите да присъствате на този процес и да седите на тази маса, ще Ви посъветвам да престанете да правите коментари, които могат да бъдат чути в тази зала, както и да отправяте жестове към обвинението. В противен случай ще Ви отстраня от съдебната зала и ще гледате процеса по телевизията. Няма да повтарям повече”.

На 23 март, след още една бомбена заплаха, прокурор Андрю Малоуни се оттегля. Защитата на Джон Готи е напълно опустошена. Единственият свидетел, който адвокатите му могат да призоват, е финансов съветник, посъветвал Готи да не подава данъчна декларация, докато е обвиняем. Петима други свидетели са обявени за ненадеждни, което предизвиква избухването на адвокат Кардинале и му донася глоба за неуважение към съда.

На 27 март Джон Глийсън започва заключителната си реч, заявявайки на журито, че комбинацията от записаните думи на Готи и показанията на Гравано са предостатъчни доказателства за осъждането му.

И двамата защитници нападат Глийсън в своите заключителни речи. Кардинале заявява, че целта на Глийсън е единствено да добие популярност и слава с цената на всичко. Крийгър нарича Сами Гравано луд сериен убиец и казва на заседателите, че той ще получи минимална присъда за участието си в 19 убийства, в замяна на измислените показания, които е представил на съда.

Съдията Гласър инструктира съдебните заседатели в продължение на близо четири часа.

Дон “Велкро”

Журито започва своето заседание на 1 април. Само след 13 часа съдебните заседатели се връщат с решението си. Обявяват Джон Готи за виновен по всички обвинения. Лукашио също е намерен за виновен по всички точки, с изключение на обвинението в незаконен хазарт. Тогава заместник-директорът на нюйоркския офис на ФБР прави прочутия си коментар: “Донът сякаш е покрит с велкро и всички обвинения му се залепиха”. Съдията Гласър назначава датата за произнасяне на присъдите на 23 юни.

Веднага след като новината за изхода от процеса се разнася, тръгват слухове, че капацитетите от фамилията Гамбино са започнали да избират новия си бос. Още след ареста на Готи през декември 1990 г. за действащ бос на фамилията е назначен 73-годишният Джеймс Фаила. Сега за бъдещи кандидати за властта се спрягат имената на Питър Готи – син на Готи Джуниър, Томас Гамбино, Джо Аркури, Джоузеф Корао, Николас Корозо, Робърт Бисакиа и Даниел Марино.

Молбите за обжалвания обикновено се подават след произнасянето на присъдата на обвиняемия. Но Джон Готи не е обикновен обвиняем. Неговият екип от адвокати иска отлагане на обявяването на присъдата. Съдия Гласър отхвърля искането им.

На 23 юни 1992 г. Джон Готи и Франк Докашио се изправят пред съдията, за да чуят присъдите си. Заседанието продължава по-малко от десет минути. Запитан дали иска да каже нещо, 51-годишният Готи мълчаливо поклаща отрицателно глава. Съдия Гласър се обръща към него: “Същината на Вашия случай ме задължава да Ви изпратя в затвора под попечителството на министъра на правосъдието до края на живота Ви”. Франк Лукашио получава същата присъда – доживотен затвор без право на помилване.

Междувременно пред сградата на съда се заформя истински бунт, вероятно организиран от Джон Джуниър. Демонстранти от порядъка на 800-1000 души са докарани с организирани автобуси и започват да скандират и да размахват плакати. Когато е обявена присъдата, избухват размирици. Метежниците взимат на прицел колите, паркирани пред съда. Някои от тях са преобърнати, а тълпата се катери върху другите и крещи: “Освободете Джон Готи!”. Осем полицаи са ранени по време на протеста, а дузина нарушители са арестувани.

Години в изгнание

Джон Готи е в затвора от по-малко от година, когато властите започват да разследват сина му. През март 1993 г. ролята на младия Готи в йерархията на фамилията Гамбино е разгледана от Голямото жури. По време на разследването като свидетели са призовани около 12 членове от бандата му, събираща се в клуб “Нашите приятели” в Бруклин. Един от призованите е Кармин Анйело, който е женен за сестрата на Джуниър Виктория.

През август 1996 г. по телевизия HBO е излъчен филмът “Готи”. В ролята на Елегантния дон се появява Арман Асанте, а две други ключови роли са изпълнени от бъдещите звезди в сериала “Семейство Сопрано”: Винсънт Пасторе играе Анджело Руджеро, а Тони Сирико е Джо Димиля. Макар Асанте да е превъзходен Готи, в самия филм има много неточности. Лентата представя Готи като герой, а Сами Гравано – в ролята Уилям Форсайт – като злодей. Готи, който кара четвъртата си година в затвора, не получава позволение да гледа филма.

Въпросът дали Джон Готи продължава да бъде глава на фамилията Гамбино, се превръща в гореща тема през есента на 1996 г. На 24 ноември плъзва слух, че притиснат от Комисията (Петте фамилии), той е готов да предаде властта. Смята се, че действащият бос в момента е Джуниър, а бъдещият лидер на Гамбино ще бъде Николас Корозо.

Дори Корозо да е успял да се възкачи на трона, царуването му е било съвсем кратко. На 18 декември той е обвинен в опити за убийство, лихварство и палеж във Флорида. През август 1997 г. пледира за виновен и получава присъда от пет до десет години.

Докато Готи гние в затвора, неговият някогашен приятел Сами Гравано си живее живота. Прясно освободен от затвора благодарение на предателството му срещу Готи, сега той е станал съавтор на книга. Даже крои планове за филм. В същото време семействата на неговите жертви подготвят гражданско дело срещу него. Години по-късно семействата загубват процеса. През юли 1997 г. Гравано прави последното си появяване като държавен свидетел, този път в процеса срещу боса на фамилията Дженовезе Винсънт Джиганте-Брадичката. Неговите показания помагат да бъде осъден мафиотският бос, който от години симулира невменяемост, за да избегне правосъдието.

Арестуваният Винсент Гиганте
Арестуваният Винсънт Джиганте

През април 1997 г. съдия Гласър отхвърля последното искане на Джон Готи за провеждане на нов процес. Това е четвъртият път, в който Гласър отхвърля молбата на Елегантния дон. Съдбата на Джон Готи е да умре зад решетките.

Трудни времена

Краят на 90-те години не донася нищо хубаво за Хлъзгавия дон и неговото семейство. Властите разгорещено преследват Джуниър и следят всяка негова стъпка. През март 1993 г. Отделът за борба с организираната престъпност нахлува в неговия клуб в Куинс и конфискува над 350 000 долара в брой, за които се смята, че са приходи от незаконни операции. Джуниър се опитва да се измъкне с невероятната история, че тези пари са подарък за сватбата му.

Джон Готи Джуниър
Джон Готи Джуниър

Дори старият клуб на Джон Готи “Рейвънайт” не успява да избегне закона. През октомври 1997 г. щатските шерифи конфискуват сградата и разтурват клуба. Сградата е продадена и гангстерският клуб е превърнат в бутик.

През януари 1998 г. Джуниър е арестуван заедно с още 39 души по масивни федерални обвинения за купища престъпления – от традиционното лихварство и изнудване, до съвременни телекомуникационни измами.

Джуниър отхвърля първоначалната сделка, предложена му от прокуратурата, но започва да размисля, когато един от колегите му подсъдими се превръща в държавен свидетел. В началото на юли 1998 г. федералният съдия определя датата на процеса за януари 1999 г. Джуниър е в затвора вече повече от пет месеца и адвокатите му са твърдо решени да го освободят под гаранция. Тази дълга битка най-сетне приключва, когато на 1 октомври Джуниър е освободен да се прибере у дома в Лонг Айлънд. Семейство Готи трябва да извади 10 милиона долара за гаранцията му. Джуниър ще трябва да спазва и други ограничения, които са публикувани в “Ню Йорк Дейли Нюз”:

“Той ще носи гривна на глезена си и няма да може да напуска дома си. Единственото изключение ще бъде за срещи с адвокатите му, които обаче трябва да бъдат одобрявани предварително от федералния съдия.

Агенти от ФБР ще правят внезапни проверки в дома му, а посетителите, с изключение на най-близките му роднини, ще бъдат допускани в стая под наблюдение.

Телефонът му ще бъде подслушван и няма да има право да използва факс или мобилен телефон, но ще разполага с втори телефон, по който ще може да разговаря с адвокатите си. Ще има достъп до плувния басейн и тенис кортовете в имението му”.

Докато Джуниър започва да се замисля за сделка с прокуратурата, майка му и баща му го притискат да отиде на съд. Той отхвърля поредната сделка малко след Коледа. В началото на януари 1999 г. още трима обвиняеми са приели сделки с прокуратурата. До средата на март от 40-те души, които първоначално са арестувани, на подсъдимата скамейка остават само Джуниър и още един член на фамилията Гамбино.

На 6 април Джуниър шокира семейството си, приемайки сделка да лежи 77 месеца за изнудване, лихварство, хазарт, ипотечни измами и укриване на данъци. На 18 октомври 1999 г. Джон Готи Джуниър влиза във федералния затвор в Рей Брук, Ню Йорк.

По средата на дългите правни неволи на Джуниър баща му е преместен внезапно в Медицинския център за федерални затворници в Спрингфийлд, Мисури. Джон Готи е диагностициран с рак на гърлото.

Последната снимка на Готи
Последната снимка на Готи

Готи е опериран в края на септември 1998 г. Лекарите премахват раковия тумор и са оптимистично настроени за пълното му оздравяване.

На 13 юни 2001 г. “Ню Йорк Дейли Нюз” съобщава, че Джон Готи е отслабнал толкова много, че се налага химиотерапията му да бъде прекратена. На следващия ден идва новината, че бившият дон страда от пневмония. Анонимен източник коментира: “Всичко е въпрос на седмици”.

Въпреки прогнозите Джон Готи живее още една година и накрая умира на 10 юни 2002 г.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

11
Напиши коментар

avatar
11 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
ТраунChavdarnikolaiСилвияChavdar Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Chavdar
Гост
Chavdar

А може ли да пуснете една статия за Джоузеф Бонано, смятам, че ще бъде интересно на доста хора да прочетат историята му тъй като е имал доста по-интересен живот от повечето известни ганстери. 🙂

nikolai
Гост
nikolai

moje li da napishete statiq za maier lanski zashtoto spored men toi e nai interesnata lichnost koqto bez da bie na ochi upravlqva mafiqta v sqnka . blagodarq vi predvaritelno 🙂

nikolai
Гост
nikolai

mersi mnogo … ima i mnogo drugi imam edna enciklopediq za mafiqta ako se interesuvate mi pishete na poshtata da vi q ispratq ima za absoliutno vsi4ki chlenove na koza nostra 🙂

Chavdar
Гост
Chavdar

Мафията вече и енциклопедия ли има? :Р

nikolai
Гост
nikolai

zdr vidqhte li email-a koito vi ispratih nz dali sum prikachil faila kakto trqbva ako vi e svarshil rabota pishete da znam 😛

nikolai
Гост
nikolai

a inache enciklopediq ima no e na angliiski ima za absoliutno vsi4ki gangsteri ot nai nisko v ierarhiqta do nai golemite bosove 🙂 po azbuchen red 😛

nikolai
Гост
nikolai

am qvno neshto nemoje da se prati zashtoto probvah i na edin priqtel da go pratq no ne stana a i az mn mn ne razbiram kak ako iskash dai skype i shte ti q pratq ima mn informaciq za vsi4ki chlenove na mafiqta 🙂

Траун
Гост
Траун

Защо не се върнете към създателят на мафията Лъки Лучано един от най известните престъпници на всички времена.