Стаите на Доктора и N-тата стая: Киберкошмарът на Южна Корея

Продуцентите на SBS – най-голямата новинарска агенция в Южна Корея, са събрани в една стая. Те трябва да внимават, да не пускат последния епизод. Всички са покрили устите си с ръце и ужасено гледат отново и отново видеото, което им е изпратено анонимно. На него има много младо момиче, чисто голо, единственото, което носи е найлонова торба около главата си. В това видео тя казва: “Аз съм робиня на Доктора. След няколко дни ще се самозапаля пред офиса на SBS. Моля, не излъчвайте историята на Доктора”. Видеото има воден знак – SBS, робинята на Доктора.

Продуцентите са шокирани – какво значи “няколко дни”? Колко? Гледайки видеото отново и отново, те се опитват да разберат кое е момичето. Полицията наблюдава сградата на SBS денонощно, но за запалването на клечка кибрит е нужна секунда.

SBS са изправени пред нерешима дилема – да оставят момичето да умре или да не излъчат епизода и хиляди жертви да продължат да страдат и много вероятно поне някои от тях да умрат. Те може да не стигнат навреме до жертвата.

Продуцентите трябва да разберат коя е тя, в противен случай в следващите дни някой може да умре. И тогава един от тях я вижда – розовата гривничка на момичето. Виждали са я в друго видео, но в кое? В канала в Телеграм има десетки хиляди клипове.

Преглеждайки всеки клип, те я намират – същото момиче, носещо същата гривна.

Зад нея, на рафта с книгите стоят учебници за седми клас, а на един от тях е името ѝ.

До учебниците се мъдрят бележки с надписи “Обичам Доктора”. “Много обичам Доктора”. “Чат стаите на Доктора са най-яките”.

Това е историята на Доктора. Най-големият разпространител на детско порно в съвременната история. И всичко това не в дебрите на тъмната мрежа, а в приложение, използвано от много хора ежедневно – Телеграм.

Клиповете

Две ученички в прогимназията са в мъжката тоалетна. Те трябва да бързат, за да не ги хванат. Момичетата се подканват една друга да бързат – дори не би трябвало да са там! Те включват камерата, споглеждат се и за момент изглеждат сякаш ще избухнат в сълзи, но когато се обръщат към камерата, се усмихват толкова широко, сякаш се опитват да покажат всички зъби, които имат, въпреки че в очите им се чете неописуем ужас. Очевидно не искат да са тук. Бавно, двете падат на колене, подпирайки се на мръсния под. И докато продължават широко да се усмихват, двете облизват гнусния под на мъжката тоалетна, точно под писоарите. После се усмихват още по–широко и вдигат малките си пръстчета – знакът на Доктора.

Междувременно, един съпруг и баща се подготвя за интервю. Той е развълнуван – тази възможност е огромна. Съпругата и децата му са инструктирани в НИКАКЪВ случай да не го прекъсват. Той вдига телефона си, дава името, номера и адреса си, прави снимка и я изпраща. Следва видеото. На него е дъщеря му. Минава дълго време, той се притеснява – защо не му отговарят? Може би не е достатъчно добро? Може би дъщеря му не е хубава? Но линкът пристига, той вече има достъп.

Достъп до стаята на Доктора.

Ун Джи

Ун Джи е в училище. Тя е ученичка в прогимназията и това е последният ден преди ваканцията. Ун Джи е в добро настроение – след училище тя ще се помотае с приятели, вероятно ще си купи калъфче за новия iPhone, който очаква да дойде всеки момент. Докато не получава съобщение, което разваля деня ѝ. Приятелите я питат какво се случва, но тя отговаря: “Нищо, ей сега се връщам”. Изтичва до тоалетната, където чете: “Направи си снимка на стълбището ВЕДНАГА”. Тя не отговаря. И в замяна получава съобщения с името на училището си, в кой клас е, телефонният номер на баща си, на майка си.

“Опитваш се да ме ядосаш ли? Веднага направи снимката и не
крий лицето си или …”.

Стотици мъже се присъединяват към чата, в който се мъдрят голите ѝ снимки и пращат съобщения: “О, искам адреса ѝ”, “Да, хайде да идем да я изнасилим!”.

Преди време, тя е инсталирала Телеграм на телефона си. Малко след това е получила съобщение от Доктора, който ѝ е предложил да ѝ плати 4000 долара, ако му прати голи снимки. Той ѝ е обещал, че никога няма да се срещнат. Ун Джи е малолетна. Дори не е предполагала до какво може да доведе това. И е изпратила снимките …

Готъм

Готъм е измислен град от комиксите за Батман. В него престъпниците владеят града, а Батман се бори с тях. Но Готъм съществува в дигиталния свят на Телеграм. В този виртуален град се събират продавачи, купувачи, прекупвачи. За всеки извратен интерес се намира продавач и купувач. Всички “продавачи” рекламират собствените си тайни стаи и “купувачите” избират към коя да се присъединят. За всяка една стая се плаща такса.

Много малко от стаите съдържат материали с взаимно съгласие. По-голямата част от клиповете са създадени чрез изнудване или са просто заснети изнасилвания. В 90% от тези клипове “участващите момичета” са малолетни. В други, момичетата нямат представа, че са снимани. И тези клипове се разпространяват и гледат от стотици хиляди мъже. В Готъм, тези момичета са наричани “робини” и много често клиповете са направени по поръчка на извратените потребители, които ги гледат. Има стаи за жени военни, за учителки, за полицайки, за медицински сестри, за ученички, за деца, за бебета. Слуховете твърдят, че голяма част от потребителите на подобно съдържание са учители. Те обсъждат момичетата помежду си – “Малко е пълничка, но има тънка талия, няма косми. Плаче, докато снима, но има хубави бедра”.

Някои от клиповете са със заглавия като “Дъщеря ми на 5 години”. “4 годишната ми сестричка гола”, “Дъщерята на съседите, на 7, в тоалетната”, “Шестгодишната ми дъщеря е толкова красива!”. Някои направо минават на темата със заглавия като “Мъчението на шестгодишна – пиене на урина”.

Готъм е нещо като каталог, по който изродите избират какво да гледат. Влизането в Готъм струва пари. За някои – много. За други – капка в морето. Но то изисква проверка. На първо място, Готъм е само за мъже. Влизането става със снимка на гениталии до снимка на потребителско име и документ за самоличност.

Следващата стъпка е да изпратите видео на жена или дете от обкръжението си. Това е застраховка – ако сте съучастник в престъпление, трудно бихте отишли в полицията с това съдържание. Готъм е затвор и свобода. За съжаление, стотици хиляди мъже не са просто потресени от това, а единствено мислят как да не пропилеят тази “златна” възможност. Те пращат снимките и видеото, плащат и са вътре. Приблизителната цена за влизане в дадена стая е около 600 долара.

Готъм е на няколко клика разстояние. Не е нужен специален браузър, не се намира в тъмната мрежа. Но получаването на линк за някоя стая е трудната част. За него се плаща. Най-полупярната стая е стаята на Доктора. Но дори достъпът до нея, ако имате средства, е на около 6 клика разстояние.

Първото съобщение, което получавате е “Нека изнасилваме”.

Ким Уан

Журналистът Ким Уан е вътре. Линкът му е пратен по имейл. Анонимен сигнал е изпратен до вестника, в който той работи. “Стаи в Телеграм, използвани за сексуална експлоатация”. Ким се взира в екрана. Това не е точно новина – нито е ново, нито е скандално вече. Но шефът му е изпратил мейл: “Трябва да се заемеш с това НЕЗАБАВНО”. Той вече има представа какво ще намери – скрита камера в някой хотел, в съблекалня в мол или даже в стаята на някой свещеник, нищо кой знае колко скандално. Ще напише статията за нула време.

Но сядайки пред компютъра си в неделя, той прочита: “Деветокласник разпространява клипове на съученички в Телеграм”. Ким кликва на линка, прикачен в мейла и попада в чат стая с повече от 9000 участници. Стаята е Готъм. Там дори няма линкове към клипове, тя е просто пазар. В нея има реклама на стаи с порно съдържание. То, впрочем, е забранено в Южна Корея и се преследва от закона.

Това е различно, не е обикновеното съдържание, което му изпращат. Ким кликва на линк и е засипан от реклами на чат стаи, в които се разпространява детско порно. Ким започва да пише и веднага създава статия, която публикува на минутата, той е не просто възмутен, а буквално потресен от това съдържание. Това трябва да види бял свят на момента, не може да чака до утре. Няма начин да бъде пренебрегнато, това ще е най-големият скандал, ще подпали мрежата. Или поне така си мисли Ким.

В стаите има хиляди видеоклипове на момичета, жени, деца, снимки под полите на колежки. Някои от стаите се контролират от мъж, наречен “Пазителят”, по подобие на комиксите на DC. Ким няма представа кой публикува клиповете. Всички потребители са анонимни. Тези, които ги гледат искат още, все по-отвратителни клипове. Ким иска да ги изобличи, да разкаже на света за това. Дори никога да не се разбере кои са потребителите, светът трябва да знае, че това се случва.

След като публикува статията, Ким сяда и чака. На екрана стои отворената му
служебна поща, на телефона си е отворил Телеграм. Обикновено, когато публикува нещо толкова скандално, той получава стотици сигнали, съобщения, искания за срещи. Но по пощата не пристига нищо. Обаче в Телеграм съобщенията започват да идват. “Ето го” – под негова снимка. “Да го изобличим”. “Адресът му е …” – и там стои истинският му адрес. “Да го пипнем”. “Ким, знаем, че си тук. Знаем къде живееш, знаем къде е семейството ти, внимавай!”. ”Ето децата му”, “Това е жена му. Ким, как се казва жена ти?”.

В същото време в служебната му поща – нищо. Нито един мейл. Точно тогава, Ким получава известие за създадено събитие: “Да хванем Ким Уан”.

Наградата – който успее да намери Ким или семейството му, получава собствена
“робиня”. Най-накрая, Ким получава мейл. Подателят е анонимен. Съдържанието:

“Лаеш под неправилното дърво. Всички тези потребители са незначителни. Трябва да потърсиш Доктора. Мога да ти помогна”.

Ким веднага отговаря: “Кой е Доктора? Кой си ти?”. Отговорът е: “Аз? Аз съм Жокера”.

Ким отива на срещата. Жокера му е казал, че носи бяло яке. Ким е в черно. Така той може да разпознае мъжа, когото очаква, той ще се отличава. Срещата е на оживена метростанция. И в този момент две коли се сблъскват. Настъпилата паника изглежда като зла поличба. Всички тичат към катастрофата, а Ким се оглежда. И тогава го вижда – пред входа на магазин стои мъж, облечен в бяло яке. Жокера.

Двамата сядат в близко кафене. Жокера носи бейзболна шапка и избягва погледа на журналиста. Ким е изненадан от това колко е млад този мъж. “Заклевам се, че нямах представа за тези стаи”, започва Жокера. “Един ден ми се обади приятелка и помоли да се срещнем. Звучеше разстроена и не искаше да говори по телефона, затова се срещнах с нея. Плачейки, тя ми разказа за някакъв мъж – Доктора, който я насилил да направи видео, в което е гола. Тя първо отказала, но той я заплашил. Казал ѝ цялото ѝ име, имената на родителите ѝ, адреса ѝ, казал ѝ, че ако не направи каквото ѝ е казано, ще се случи нещо лошо.Тя отново отказала, но той добавил в разговора стотици мъже, които сега знаели адреса ѝ, телефона ѝ. Всички те я заплашили, че ако не е “добра робиня”, ще я посетят и ще ѝ направят различни неща, че ако не направи, каквото я е помолил “добрият доктор”, всички те ще я изнасилят”.

Жокера разказва и други ужасяващи детайли. Преди да се влезе в стаята на Доктора, има “преддверие”. Там чакат потребителите, които трябва да бъдат “разпределени”. Всички клипове, публикувани от Доктора, имат воден знак с името му. А тези, публикувани от “робините”, имат знак “Робиня на Доктора”. В някои, момичетата пишат по ръцете и телата си “Робиня”, а в други – дълбаят думите с нож върху себе си. Във всяко видео, жервите са принудени да се усмихват широко.

Потребителите обикновено коментират: “Виждате ли – всички те се усмихват. Харесва им”.

Доктора има много стаи. Всеки потребител е в поне няколко. Във всяка стая има по 3-4 жертви, когато потребителят се отегчи, той бива поканен в друга стая, за която, разбира се, плаща и там има нови 3-4 жертви. Доктора постоянно обновява съдържанието и създава нови стаи, за да държи клиентите си заинтересовани.

Всяка стая има такса за влизане, започваща от 190 долара. В зависимост от
съдържанието, таксата за влизане достига до 1200 долара. Някои от жертвите са принудени да купуват живи пеперуди и да ги поставят в интимните си части, все още живи. Желанията на клиентите са закон. Те решават какво да правят момичетата – да облизват писоари, да бъдат насилвани, да извършват извращения с малките си братя, да се самозадоволяват, да се изхождат и после да ядат от тоалетната чиния…

И всичко това с усмивка.

Доктора има хиляди стаи. Ако някоя от тях е пред разкриване, ако някой заподозре, че в стаята има ченге, Доктора създава нова, изтрива старата и всичко продължава.

Журналистите и обществото започват да наричат този кошмар „N-тата стая“ — защото не става дума за една единствена група, а за десетки, стотици, хиляди. Стая след стая, безкрайно продължение, в което жертвите нямат изход.

Броят на стаите е незнаен, потенциално безкраен. Непрекъснато се появяват и други създатели на стаи – ако с това Доктора изкарва пари, защо не и те. Проблемът не е само южнокорейски. Около 50% от потребителите в стаите са от Южна Корея. Останалите са от други части на света.

Съдържанието

Доктора знае как да поддържа интереса на потребителите си. В началото, повечето клипове съдържат кадри с унижение. След това някой поисква мъчения. Доктора доставя и това. И когато и тези извращения спират да бъдат “интересни”, зрителите получават комбинация – мъчения плюс унижение.

Първоначално, жертвите са принуждавани да изписват с маркер по телата си “Робиня на Доктора”. Впоследствие, думите не са написани, а издълбани върху кожата на жертвите. От самите тях, докато записват видео, усмихвайки се широко, със сълзи, стичащи се от очите им.

Друго много популярно мъчение е, жертвата да пробие зърното на гърдата си. Когато това вече не е достатъчно, тя трябва да го направи с вдянат в иглата конец. Конецът трябва да е светъл, за да се види как се оцветява в червено от кръвта на жертвата. В един момент даже това омръзва. Тогава Доктора принуждава жертвата да извади иглата, докато конецът още е в плътта ѝ и да завърже за него нещо тежко. Това той нарича “мъчение с тежести”.

Друго мъчение са химикалките. Жертвата трябва да направи “О” с ръцете си и да грабне колкото химикалки се събират в това “О”. След това една по една, тя трябва да пъхне всички тези химикалки в интимните си части. Обикновено около 32 химикалки.

Ако някоя жертва откаже, получава заплахи, че клиповете и снимките ѝ ще се появят в публичното пространство.

А когато дори това извращение омръзва на зрителите, “О”-то трябва да бъде запълнено с линии, след това ножици, ножове и остриета от макетни ножчета.
Има сведения, че някои от жертвите са принуждавани да извършват сексуални актове с братята си. Как е постигано това, е неизвестно, много е вероятно братята да са били потребители от стаите.

Важно е да се отбележи, че по-голямата част от жертвите са между 10 и 16 годишни.

VIP стаите

В един момент, няколко отегчени потребителя пишат на Доктора: “Можем да ти платим колкото искаш. Не ни интересуват парите. Но вече не ни е достатъчно да гледаме”. И така Доктора създава VIP стаите. Таксата за влизане е 1200 долара, правилата за влизане – изключително строги. Веднъж вътре, потребителят може да “взаимодейства” с жертвите. Отначало чрез чат – потребителите обиждат, унижават, карат жертвите да се чувстват отвратително. А самите жертви са задължени да отговарят на тези съобщения. Срещу допълнителна такса, потребителите могат да бъдат на видео чат с жертвите си или да поискат клипове или снимки, направени специално за тях. Например, ако потребител иска жертвата да жигоса тялото си, той може да плати и тя трябва да го направи, дали в клип, дали във видеочат, дали на снимка, всяка от които струва определена сума.

Но садистите никога не спират да искат нови и нови извращения. В един момент, Доктора започва да праща адресите на жертвите на високоплатежни потребители.

Жертвите са обяснимо ужасени.Те се притесняват вече не само техни клипове и
снимки да не достигнат до роднини, приятели, учители. Вече се притесняват и за живота си. Жертвите нямат представа кой е в тези стаи – може да е баща им, близък роднина, приятел, роднина на приятел, учител, магазинерът от кварталния магазин или пощальонът.

Този нов развой води и до друго. Потребители започват да записват изнасилвания на жертви, след което да ги “привикват” по всяко едно време, за да ги задоволяват сексуално, заплашвайки, че ще публикуват клипове от изнасилването им.

Понякога момичетата са принудени да се разхождат из квартала, носещи само
шлифер. ВИП потребителите могат свободно да се появят, да ги издърпат настрана и да ги изнасилят, докато записват това на видео. Или просто да ги унижат, разкъсвайки шлифера им, за да ги разголят публично. Или да ги накарат публично да мастурбират, докато хора и автомобили минават покрай тях. Потребители знаят предварително кога ще е “Време за шлифери”, за да могат да отидат навреме и да правят, каквото си искат. От тях се изисква само да запишат унижението или мъчението и да го качат във ВИП стаите.

Най-трагичният случай е на ученичка, принудена да се появи в хотелска стая, където има предварително поставена камера. Потребители влизат един след друг, чакащи чинно реда си да я изнасилят. Момичето след това умира от нараняванията си.

Когато научават това, потребителите са недоволни. Но не, защото над нея е
извършено зверство, което я убива, а защото не са могли да участват в груповото ѝ изнасилване.

Потребителите

Не е известен точният брой на зрителите в стаите на Доктора. Предполага се, че са между 250 000 и 260 000 мъже. Половината от които не са от Южна Корея. Когато скандалът става публичен, някои от тях са идентифицирани. Сред тях има учители, социални работници, полицаи, политици, медицински работници, офис служители, ученици и студенти. Включително един правителствен служител – Джей.

Джей е нормален ученик. Или поне така изглежда. Но той има тайна – влюбен е в
учителката си. Когато е на 14, той научава с ужас, че тя се омъжва. Джей се заклева, че ще ѝ отмъсти. След като се връща от медения си месец, учителката му излиза в отпуск по майчинство. И тогава Джей осъзнава – майчинство? Значи е бременна. Значи е правила секс със съпруга си! Той я заплашва, че ще убие нея и детето ѝ.

След като тя подава жалба, Джей е задържан, но ден след като бива освободен, учителката намира изписано на стената си “Ще те убия”. Няколко години по-късно, Джей е държавен служител, който има достъп до имена, адреси, месторабота, училище и всякаква лична информация за всички жители на Южна Корея. А през 2019 година Джей е нает да работи за Доктора. По този начин Доктора успява да се сдобие с телефонните номера, адресите и личната информация на жертвите си.

Включително на някои южнокорейски поп звезди и актьори, които също прави публично достояние в стаите си. Идеята му е да намери хора, работещи с тези звезди, които също да направи свои “робини”.

Разрастване на бизнеса

В един момент Доктора не може да смогне на всички желания, които получава от
потребителите си. Дори физически не смогва да ги приема. Има хиляди заявки и му се налага да наеме “рецепционисти”, които да преглеждат заявките и да
“разпределят” потребителите в съответните стаи. Рецепционистите също са
изпратили своята информация на Доктора, споделили са клипове на свои роднини или близки, изпратили са и снимки на интимните си части. Въпреки че се изисква огромно доверие, за да се повери подобна работа на непознат, потребителите нямат причини да издадат с какво се занимават или какво разпространяват. Това Доктора обяснява и на потребителите си – в крайна сметка, рецепционистите имат достъп до снимките и клиповете на всички останали.

В даден момент Доктора има десетки работници, чиито имена и данни са
публикувани в т.нар “Енциклопедия на актьорите на Доктора”. Той ръководи огромна мрежа за разпространение на детско порно, клипове с мъчения и изнудване. Всичко това не в тъмната мрежа, а в Телеграм, на няколко клика от Google.

А Доктора?

Никой не знае кой е той. Доктора е недосегаем, невидим, неуловим.

Играта

Доктора играе с полицията игра, в която той е изключително добър, а те са новаци.

Дори статията на Ким Уан не създава предизвикателство за него. В началото, никой не се интересува. Впоследствие, статията става много четена. Но основно от хора, които искат да се присъединят към стаите. Потребителите “празнуват” известността си. Цената на стаите се покачва. Таксата за ВИП стая става 1500 долара. За останалите групи има дори “награди”. Ако някой може да изобличи адреса, семейството, телефонните номера на други журналисти, колеги на Ким Уан, те получават безплатен прием в стаите, които не са ВИП.

Ким Уан е ужасѐн. Той дори получава “заявки” от други създатели на стаи с молба да напише статии и за тях, за да станат и те популярни сред потребителите. Той е потресен и се чувства изключително виновен, че несъзнателно е допринесъл за увеличаване на трафика към стаите. Семейството му е известно на всички и той живее в непрекъснат страх.

Малко преди излъчването на репортажа за Доктора по SBS, в чата се получават две снимки на съвсем нови жертви. И двете са наведени напред, така че да се виждат интимните им части. Водният знак гласи: “Жертвите на Ким Уан”. В даден момент, репортери от двете най-големи новинарски агенции успяват да се
сдобият с линкове към чата и молят потребители да се свържат с тях ако имат
информация за Доктора. Ето това е игра, която не е скучна за Доктора. 47% от
зрителите в Южна Корея гледат тези две станции.

В един момент те получават съобщение от Доктора: “Мен ли търсите?”. Продуцентите започват веднага да отговарят, стараейки се да не го отегчат, но и опитвайки се да извлекат някаква информация от него: “Говорихме с някои от жертвите Ви. Те живеят в болка и страх всеки ден. Нима не се чувствате виновен?”.

Отговорът е: “Аз не съм психопат. Разбира се, че се чувствам виновен. Но нека ви
попитам нещо – колко пари ще са нужни, за да ви накарат да застреляте някого? Аз бих застрелял човек за пари”. Той ги разиграва. “Намирам се в Китай. Елате и ме намерете ако можете”. Когато те се съгласяват, той им се изсмива: “Това беше тест, вкъщност съм в Камбоджа. Ако сте истински журналисти, щяхте да го знаете. Е, това беше забавно, но трябва да тръгвам. Имам да получавам пратка”.

Журналистите са напълно объркани. Кой е Доктора, в Китай ли е, в Корея ли, в Камбоджа ли, с какво се занимава, на колко е години? В някои от съобщенията си звучи като млад човек, в други – като някой над 50, защото използва остарели думи, които никой от младото поколение не употребява.

Тогава Доктора решава да им подхвърли кокал. Показва им крипто портфейл: “Ето така ми плащат”.

Тогава SBS излъчва своя репортаж. Полицията успява да стигне навреме до
жертвата, преди Доктора да я е накарал да се самозапали пред сградата. Но се
налага да обяснят на родителите ѝ всичко.

Тогава втората новинарска агенция –JTBC излъчват своя репортаж. Доктора е
бесен. Във всички свои стаи, не само във ВИП стаите, той публикува снимка на млада жена. Водният знак е нейното пълно име, работното ѝ място, адресът на работното ѝ място, домашният ѝ адрес и личният ѝ телефон. Името на снимката е “Първата жертва на JTBC”. Продуцентите са шокирани. Те се свързват с жертвата и я умоляват да им прости. Почти очакват тя или да затвори телефона, или да им крещи, да ги обижда, да ги заплашва. Но вместо това, тя казва: “Всичко е наред. Той щеше да си намери друга причина да го направи”. Те дори не знаят как да отговорят, нито как да се чувстват. Някои от тях в един момент казват, че са обмисляли да се преместят в друга държава, защото “Каква държава е тази, която не може да спре нещо толкова ужасно”. Но това не се случва само в Южна Корея.

Появяват се стаи, в които се препродава съдържание от стаите на Доктора за тези, които не искат да изпълнят условията за присъединяване. Нови стаи, в които мъже записват колежки в тоалетните или съблекалните. Стаи, в които братя заснемат сестрите си под душа. Жертвите са хиляди, стават все повече, положението излиза извън контрол.

Началото – БогБог

Сред цялата тази хаотична ситуация, едно съобщение успява да развълнува всички.

“Ако познавате някой от продуцентите на SBS, кажете им да се свържат с мен”.
Съобщението е от БогБог. Ако Доктора е бог в изкарването на пари от подобни стаи, то БогБог е оригиналният им създател. Потребителите го обичат. Основно защото в стаите на БогБог се влиза срещу такса от 8 долара. 687 долара е общата сума, която БогБог печели от създаването на стаите. За него парите не са водещи. На БогБог просто му харесва да измъчва жертвите. И след 11 месечно отсъствие, БогБог отново е на линия. И се свързва с Доктора.

Двамата създават “пакт”. Ако Доктора не се логне повече от 10 дни в Телеграм, всички клипове и снимки, ще бъдат публикувани безплатно. Ако те пропаднат, всички жертви пропадат с тях.

Полицията

Бюрата на разследващите са затрупани от празни чаши за кафе и кутийки от
енергийни напитки. Те нямат време, този случай трябва да бъде разкрит колкото е възможно по-скоро. Непрекъснато получават съобщения с извратено съдържание.

Ако не задържат Доктора и БогБог, това ще продължава безкрайно. Някои от тях са под прикритие в стаите, но не могат просто да разпитват – така ще се издадат, стаята ще бъде изтрита и нова ще изникне на нейно място, но те вече няма да имат достъп.

Именно затова, полицаите се насочват към следващия човек, с когото искат да
разговарят. Десетки полицейски служители отиват на определен адрес, но не искат да уплашат този, с когото ще разговарят.

Гледката е учудващо спокойна и дори мила. Баща учи сина си да кара колело. Красива семейна картинка. Но те всъщност наблюдават Доктора. А той се учи да кара колело. И е много по-млад, отколкото много хора предполагат.

Доктора – Чо Джу-Бин

Има само един начин човек да порасне, когато вече е навършил 25. Операцията,
която може да се приложи не само на краката, но и на ръцете, се извършва чрез
изрязване на костта, която се планира да се удължи, и с помощта на външен или
вътрешен фиксатор, за да се разшири пролуката между разделените на две краища.

Всеки ден, докато костта в разширеното пространство се разтяга, в отворената зона се произвежда нова кост. Удължаване на височината се постига от собствената кост на тялото, меките тъкани, връзките, кръвоносните съдове и нервите, които ги заобикалят и поддържат, както и способността на организма да образува нова кост.

Не се налага вземане на кости от друга част на тялото. Престоят в болница е около 3 месеца, а възстановяването след това – около година. Пациентът трябва да се научи отново да ходи, да тича, да кара колело. Това прави Доктора. Той е претърпял такава операция и от 160 см, е пораснал до около 170.

Чо седи нервно в стаята за разпити. Допреди малко, той се е учил как да кара колело, а сега полицаите го обвиняват, че е Доктора – създателят на всички онези ужасни Телеграм групи. Той, разбира се отрича. Признава само, че е бил участник в групите, но отрича да е Доктора. Това, че има 100 000 долара в стаята си, според него няма никаква връзка.

Той моли да отиде до тоалетната. Излизайки, внимателно забърсва химикалката от бюрото. В тоалетната, той се заключва и започва да удря главата си в мивката.

Полицаите се затичват натам, но той успява да се удари няколко пъти. След това
забива химикалката в гърлото си. Той иска да умре там, защото затворът не е място за доктори.

Разследването

След като журналистите получават крипто сметката на Доктора, започва мащабно разследване. Журналистите получават анонимен сигнал, който им съобщава в кой ексчейндж център Доктора ще обмени криптовалутата си в кеш.

Чатът полудява.

Притеснени потребители започват да питат Доктора какво да правят, как да се
спасят. Всички те са прецакани. Доктора е “възмутен”, че журналистите му
“съсипват бизнеса”. Но той все пак успокоява потребителите си, че нищо не може да им се случи, защото “криптовалутата е непроследима”. Но не съвсем.

Понеже криптовалутата все още не е официален метод на плащане, има два начина да “изтеглиш” парите си – да ги продадеш на банка или да ги обмениш. И така журналистите научават къде Доктора обменя парите си. Но той е твърде умен просто да влезе с валсова стъпка в ексчейндж центъра.

Той има няколко малки деца, на които изпраща малка сума пари, които те обменят и след това оставят парите на определено място. След това, парите в брой се прибират от деветгодишно момче. Мястото е пожарен кран в определен блок малко извън Сеул. В асансьора има камери, но не и в коридорите. Но на записа, който полицията гледа, вратата не се затваря веднага. Те виждат момче да оставя пакет. На различните записи, различни хора оставят пакети, но само едно момиченце взима нещо оттам. Те я проследяват и я виждат да връчва парите на млад мъж. Той след това се среща с друг мъж. Този мъж също му дава пари. Доктора. С него следата на парите приключва.

След като взима парите, той върви по улицата и вижда случайна петиция. Отива и подписва. Полицаите изземат листа хартия. На него се мъдрят трите имена и адреса на Доктора.

В телефона му, те намират разговора с БогБог. Времето им изтича. Трябва да заловят БогБог.

Отмъстителите

Вечерната емисия започва с новина за самоубийство. Мъж е скочил от мост в река Хан. Потребителите в интернет обаче се радват на тази новина. “Един падна, хайде още 250 000”. Причината е, че самоубиецът е потребител от стаите на Доктора, който е бил изобличен. Този мъж всъщност е шестият по ред.

Всички те са изобличени потребители на детско порно или видеоклипове с извращения.

След като излиза новината за съществуването на тези стаи, „правосъдници“ решават да поемат нещата в свои ръце и да се внедрят в тези чат
стаи — те събират възможно най-много потребителски имена. Проследяват ги един по един. Използват всякакви подсказки от съобщенията, които пишат, от профилната им снимка и от информацията в страниците им. В едно старо съобщение един потребител споменава, че все още учи и какво е ял за обяд. Някой проверява всички менюта на училищата в града и проверява срещу конкретния ден какво са яли за обяд с училищните менюта. Разбират в кое училище учи. Оттам стесняват кръга до човек, за когото мислят, че е това. Името му, адреса му, цялата му информация е публикувана на сайт, който се казва Digital Prison. Там са публикувани множество имена.

Започва вълна на търсения: “Как да изтрия Телеграм?”. “Ако изтрия Телеграм, ще останат ли следи от това, което съм гледал?” Операторите на подръжката не могат да си поемат въздух. Получават хиляди обаждания с молби да се изчисти историята от телефоните им, от личните им компютри, дори от служебните.

Десетки хора бягат от Южна Корея.

По форумите за инсели настава истинска паника: “Какво толкова, аз само гледах
няколко клипчета”, “Дори не знаех, че момичетата не са съгласни”. И съвети “Не се притеснявайте, ако не сте изтеглили нищо, няма как да ви проследят, след като изтриете Телеграм”.

Към полицията се обръща и местният еквивалент на хакерската група Анонимните. Те предлагат да помогнат при залавянето на БогБог. За целта използват фишинг линкове. Пускат му съобщение, че SBS събира информация за БогБог. Доктора вече е заловен. И БогБог кликва на фишинг линка. IP адреса и локацията му са разкрити. Полицията го намира на сметище, в ръцете и джобовете му има поне 10 телефона. Те го залавят, изземват техниката му и го закарват в управлението.

Името му е Мун Хюнг-Ук. И той като Доктора е много млад. По времето на залавянето им и двамата са на по 23 години.

Присъдите

На 26 ноември 2020 г. Чо Джу-бин е признат за виновен за престъпленията си и е
осъден на общо 40 години лишаване от свобода. Според съобщенията Чо заявява, че иска да се извини на своите жертви. Присъдата му е увеличена на 42 години затвор през октомври 2021 г., според документалния филм на Netflix Cyber Hell: Exposing an Internet Horror.

Освен това, документалният филм съобщава, че Мун Хюнг-Ук е осъден на 34 години затвор през ноември 2021 г. В него също се посочва, че благодарение на
сътрудничеството с криптовалутни компании, до декември 2020 г. са арестувани 3 757 души, свързани с престъпленията по случая N-тата стая (Nth Room), от които 245 са вкарани в затвора.

Петиции и промени

Гневът на обществото не закъснява. Хиляди хора излизат на улицата, още повече подписват онлайн петиции. За жертвите това е не просто морална подкрепа — то е и шанс за ново начало. На 26 март Комитетът за промяна на регистрационните номера обещава да ускори процедурата за смяна на личните данни на пострадалите. Нещо, което обичайно отнема месеци, се превръща в „спешна точка от дневния ред“.

Само няколко седмици по-рано, още в началото на 2020 година, в онлайн платформата Чонг Ва Де, управлявана от президентската администрация, се появява петиция за международно разследване. Над 200 хиляди души я подкрепят. Натискът е толкова голям, че дори генералният комисар на полицията излиза публично с обещание за действия.

Гражданите не спират дотук. На 15 януари 100 000 души внасят петиция в Националното събрание с настояване за нови закони, по-сурови наказания и специален отдел за цифрови сексуални престъпления. Но институциите реагират предпазливо. Вместо темата да стигне до пленарна зала, тя бива „погълната“ от частична поправка на вече съществуващ закон. Решението предизвиква вълна от критики — твърде бързо, твърде повърхностно, сякаш държавата бърза да отметне задачата, вместо да реши проблема.

Най-мощният удар идва през март. Появява се петиция с искане за разкриване на личните данни на „Доктора“. Само за няколко дни тя се превръща в най-подкрепяната в историята — милиони граждани настояват не само главният виновник, но и всички участници в „тайните стаи“ да бъдат публично посочени. Натискът е толкова силен, че дори министърът на равенството между половете и семейството застава пред камерите редом до полицейския комисар и обещава нов щаб, нови стандарти и по-тежки наказания.

Законодателни промени

Случаят разтърсва системата и в крайна сметка води до промени в законите. Възрастовата граница за непълнолетни, жертви на изнасилване, се повишава от 13 на 16 години. За първи път започва да се говори за „дигитални сексуални престъпления“ като отделна категория, а скриването на печалби от подобни престъпления става по-трудно.

Поправки в Закона за защита на младежта вече определят деца и юноши, въвлечени в проституция, не като престъпници, а като жертви. А имената и личните данни на извършители подлежат на публично оповестяване, дори когато става дума за „по-леки“ нарушения.

---

Случаите на БогБог и Доктора не са изолирани. Не са и новост. Не е и възможно
изцяло да бъдат спрени. Докато има търсене, ще се намира и предлагане. Именно затова е изключително важно разследването и изобличаването на тези престъпници да продължава.

---

Източници: en.wikipedia.org, rottenmangopodcast.com, bbc.com, nytimes.com