Престъпната фамилия Дженовезе

Престъпната фамилия Дженовезе

Фамилия Дженовезе е една от “Петте фамилии”, контролиращи дейността на организираната престъпност в град Ню Йорк. Тя е известна като “Бръшлянената лига” или “Ролс Ройс”-а на Коза Ностра. Като мащаб и сила е конкурирана единствено от фамилията Гамбино в Ню Йорк и от гангстерските фамилии в Чикаго.

Основните дейности на фамилията Дженовезе са търговията с наркотици, лихварството, изнудването и рекета, порнографията, ресторантьорството, дистрибуцията на морски деликатеси и автомати за храни и напитки. Те са най-потайната и най-добре управлявана мафиотска организация в Съединените Щати.

Лъки Лучано

Най-голямата и най-влиятелната криминална структура в САЩ – нюйоркската престъпна фамилия Дженовезе – се ражда със замаха на ножа, прерязал гладко обръснатата буза на Чарлз Лучано – Лъки и белязал лицето му за цял живот.

Лъки Лучано

През годините Лучано разказва няколко истории за това как е получил прякора си и разреза на бузата си, който кара клепача на окото му да се отпусне. Според една от историите е бил отвлечен и държан като заложник от трима похитители, които искали да получат от него вътрешна информация за голяма пратка наркотици, пристигаща в Ню Йорк. В друга версия белегът е подарък от полицай, сметнал, че Лъки се държи непочтително с дъщеря му. Всяка от тях може да е вярна, но тази, която звучи най-реално, имайки предвид престъпната му кариера е следната:

През 1929 г. мафиотският бос Салваторе Маранзано изпраща хората си да заловят Лучано. Гангстерите го връзват, провесват го за ръцете от гредите на тавана и го изтезават. Маранзано със сигурност има мотив. От неговата гледна точка Лучано не си знае мястото. Той е умен и амбициозен и за разлика от останалите мустакати сицилианци, управляващи мафията в Америка в началото на XX век, Лучано има въображение. Маранзано се чувства застрашен.

Салваторе Маранзано
Салваторе Маранзано

Лучано вярва, че рекетът на дребно е за неудачниците, а вродената подозрителност на сицилианските имигранти и недоверието им към всички несицилианци не допринася за истинската цел на организираната престъпност: правенето на пари. Маранзано и неговият главен съперник Джузепе Масериа – Джо Боса държат да запазят организациите си единствено за сицилианците. Противно на тях Лучано вижда подходяща роля за всички престъпни етнически групи в Америка и особено за еврейските банди. Защо да се разкъсват на десетки враждуващи местни банди, вместо да организират синдикат с централно управление, който би могъл да привлече ресурси и да превърне дребната престъпност в огромен бизнес? Мечтата на Лучано е да създаде национален престъпен синдикат.

Джузепе Масериа

Позитивното мнение на Лучано за стойността на несицилианците се корени в детството му. Роден като Салваторе Лукания близо до сицилианския град Палермо, Лучано пристига в Ню Йорк като малко момче. Той се захваща с рекет още в основното училище.

“За едно или две пенита на ден”, пише Карл Сифакис в “Енциклопедия на Мафията”, “Лучано предлага личната си протекция на по-малките и слаби еврейски деца, които се страхуват да не бъдат набити по пътя си към училище; ако не си плащали, ги набивал той”.

Но едно мършаво, малко еврейско момче му се опълчва и когато Лучано се опитва да изпълни заканата си за насилие, детето се хвърля да се бие с него и доказва, че е доста по-силно, отколкото изглежда. Лучано е впечатлен. Той пита момчето как се казва. Майер Суховлански, отговаря хлапакът, който години по-късно ще съкрати името си на Майер Лански и той и Лучано ще сформират съдружие, предизвикало революция в престъпния свят на Америка.

Синдикатът

За да реализира мечтата си за национален престъпен синдикат, Лучано трябва първо да придобие контрол над Ню Йорк. Старите босове, интересуващи се от собственото си забогатяване повече, отколкото от добруването на хората си, трябва да си вървят. Лучано организира заговор за убийството на Джо Боса. Примамва го в един ресторант в Кони Айлънд и след обилната трапеза му предлага да играят на карти. След малко Лучано се извинява и отива до тоалетната, и тогава четирима въоръжени мъже – сред които и прочутият Бъгси Сийгъл – влизат в ресторанта и застрелват Масериа.

Кончината на Масерия дава на неговия съперник Салваторе Маранзано неоспорвана власт над всички рекети в Ню Йорк. Лучано сключва мир с Маранзано, който му поверява хората на Масерия и го издига до втори в командването си. Маранзано е малко по-напредничав от Джо Боса в това, че иска да организира сицилианските гангстери в Америка в пет престъпни фамилии. Това е стъпка в избраната от Лучано посока, но не е достатъчна, за да задоволи амбициозния млад гангстер. Чувствайки, че Лучано би могъл да се окаже проблем, Маранзано плаща на прочутия ирландски наемен убиец Винс Кол – Лудото куче аванс от 25 000 долара, с обещание за още толкова след като си свърши работата, за да премахне Лучано и неговия партньор Вито Дженовезе. Но Лучано има шпионин в организацията на Маранзано – Томи Лукезе – и когато научава от него за заговора, решава да удари пръв.

Винс Кол – Лудото куче

На 10 септември 1931 г. Маранзано заповядва на Лучано и Дженовезе да дойдат в офиса му. Предполагайки, че босът ги вика, за да бъдат убити, Лучано изпраща свой собствен екип от избрани убийци: четирима еврейски гангстери, чийто лица са непознати за хората на Маранзано. Ударната група отива в офиса на боса преди уговорената среща на Лучано и убийците казват на секретарката, че са правителствени агенти, изпратени да проверят счетоводните им книги на място. Шпионинът Томи Лукезе е там и се постарава да посочи на убийците кой е Маранзано. След като обезоръжават бодигардите му, двама от наемниците остават да вардят охраната, а другите двама нахлуват в кабинета на Маранзано, където го намушкват с нож и го застрелват.

След като изпълняват мисията си четиримата мъже и Лукезе бягат по стълбите. Спускайки се надолу се сблъскват с Лудото куче, който тъкмо пристигал, за да премахне Лучано и Дженовезе. Когато разбира за кървавия край на Маранзано, Кол напуска офиса му с широка усмивка – с 25 000 долара по-богат и без да се налага да върши каквато и да е работа.

Премахвайки Маранзано от пътя си Лучано вече е свободен да създаде така мечтания си престъпен синдикат, който има тенденции да разпростре пипала из цялата страна и да покрие такива рентабилни бизнес сфери като злоупотребата с труд, лихварството, хазарта, наркотиците, проституцията и контрабандата. Бордът на директорите на новия синдикат включва несицилианци с нечестиви имена като Франк Костело, Дъч Шулц, Джо Адонис, Луис Лепке и Майер Лански. Лучано дори се заиграва с идеята да се откаже от връзки с Мафията, но е разубеден от Лански, който смята, че сянката на Мафията ще им помогне да държат хората си под контрол, въпреки че в един момент еврейските членове на организацията са повече от сицилианците.

Под ръководството на Лучано синдикатът би могъл да набъбне до още по-опасни размери, ако той не е арестуван по обвинения в сводничество през 1936 г. и осъден на от 30 до 50 години затвор. Поддръжниците на Лучано смятат, че е натопен, тъй като на процеса свидетелстват много сводници и проститутки, сключили сделка с прокуратурата за по-ниски присъди. За ирония, самият Лучано смята проституцията за отблъскващо занимание, макар че няма нищо против да прибира своята част от печалбите от този незаконен бизнес.

Специален прокурор на процеса срещу Лучано е Томас Е. Дюи, който тогава не осъзнава, че Лучано е спасил живота му по-рано същата година, когато Дъч Шулц се е заклел да убие досадния служител на закона. Лучано знаел, че това ще се отрази зле на бизнеса и ще им донесе гнева на властите, но Шулц отказвал да слуша доводите на останалите членове на синдиката. За да попречи на Дъч да изпълни заканата си, Лучано наредил да го убият. Той е застрелян, докато се облекчава на писоара в тоалетната на ресторант в Нюарк, Ню Джързи.

Томас Е. Дюи

Отношенията между Лучано и Дюи не прекъсват след осъждането на Лъки. Дюи, който по-късно е избран за губернатор на Ню Йорк, търси съдействието на Лучано през Втората световна война, за да получи помощта на подземния свят в охраняването на доковете в Ню Йорк. В замяна на тази помощ Лучано е освободен от затвора, но е депортиран обратно в Италия.

Лучано, който преди това управлява синдиката от затвора, знае, че ще бъде трудно да го ръководи от Италия, затова тайно премества щабквартирата си в Куба. Впоследствие американското правителство разбира за неговото присъствие там и го заставя да се върне в Италия. Човекът, когото той избира за свой заместник в организацията, която по-късно ще стане известна като фамилията Дженовезе, е част от нова порода гангстери – италианец, а не сицилианец, предпочитащ преговорите пред конфликтите, заради което се прочува като “Премиер-министъра” на Мафията.

Премиерът

Приятелството на действащия бос Франк Костело с Лъки Лучано и Майер Лански се простира назад до дните на Сухия режим през 20-те години. Роден в италианската провинция Калабрия, Костело разбира ценността на връзките и за разлика от своите сицилиански колеги, когато бърка в сакото си, обикновено изважда оттам пари за подкупи, а не оръжие. Лъки Лучано знае, че ако иска да реализира своята мечта за национален престъпен синдикат, човекът, който ще го замести, докато е в изгнание, ще трябва да може да прави сделки, а не да чупи глави.

Костело осъзнава, че синдикатът никога няма да просперира, ако неговите начинания са постоянно прекъсвани от арести и присъди. Растежът изисква стабилност и продължителност, така че за да защити престъпните си начинания, той започва да изгражда връзки с полицейски служители, политици и съдии. Ако шефът на полицията има нужда от услуга, Костело се грижи тя да му бъде направена. Ако някой политик се нуждае от гласове, Костело му ги урежда. Съдията се нуждае от пари? Няма проблеми. С течение на годините Костело стъкмява шахматна дъска, пълна с корумпирани служители, които използва до дупка. Полицаите извръщат глава на другата страна, когато хората му извършват престъпления. Съдиите въздействат на съдебните заседатели и произнасят по-леки присъди. Политиците не гласуват законите, които биха попречили на синдиката. Всичко това благодарение на Костело.

Дори върховният борец срещу престъпността на нацията Дж. Едгар Хувър, първият и най-дълго действал директор на ФБР, не е имунизиран срещу изкушенията на Костело. Хувър обича конните надбягвания. Макар да се кълне, че никога не залага повече от два долара на кон, носят се слухове, че праща агентите си да правят по-големи залози от негово име. Когато Костело знае, че Хувър ще бъде на хиподрума, той урежда надбягванията и използвайки известния журналист Уолтър Уинчъл като посредник, осведомява директора на кой кон е най-сигурно да сложи залога си. Вероятно това е причината Хувър толкова дълги години да отрича съществуването на Мафията в САЩ, заявявайки, че ФБР си има по-важна работа от това да преследва някакви прости комарджии. Синдикатът процъфтява под липсата на критичен поглед от страна на федералното правителство.

Дж. Едгар Хувър

До началото на 40-те години Костело слага ръка на много предприятия. Той влиза в партньорство с Майер Лански и двамата създават компании за автомати за цигари и джубокс машини.

Научи повече за:   Великият измамник Чарлз Понци и неговата Схема

Костело създава коалиция от гангстери, за да отвори верига от игрални зали във Флорида. Той и чикагският заместник-бос Тони Акардо започват букмейкърска операция в Маями, която им носи печалби от 10 милиона долара на година. Той и Бъгси Сийгъл проучват възможностите за незаконен бизнес на Западния бряг. Осъществявайки мечтата на Лучано, Костело разпрострира синдиката на два океана.

Тони Акардо

Костело е градски човек и е известен със своя безупречен външен вид. Всяка сутрин посещава бръснарницата в хотел “Уолдорф-Астория”. Живее в кокетна жилищна сграда на улица “Сентръл Парк Уест”, а любовницата му и бивша танцьорка живее от другата страна на парка, на “Пето Авеню”. Дотолкова се влияе от модата, че дори посещава психиатър – д-р Ричард Х. Хофман. Костело ходи при него в продължение на две години преди вестниците да научат за това. Психиатърът казва на репортерите, че е посъветвал пациента си да се сближава с “хора от по-добра класа”. Костело грубо слага край на терапията, заявявайки, че той е този, който е представил Хофман на “хората от по-добра класа”.

През декември 1946 г. Костело се явява на събрание на мафията в Хавана, Куба, свикано от Лъки Лучано, който се е преместил на острова само месеци след депортирането си в Италия. На срещата присъстват Вито Дженовезе, Джо Бонано, Томи Лукезе, Уили Морети, босът на Тампа Санто Трафиканте, босът на Ню Орлиънс Карлос Марсело, Тони Акардо, тримата братя Фишети (братовчеди на Ал Капоне) от Чикаго, както и еврейските гангстери Майер Лански, Мо Далиц, Лонги Зуилман и Док Стачър. Франк Синатра е поканен да пее в хотел “Насионал”, където се провежда срещата и изпълнението му ще послужи като извинение за присъствието им там. Казват, че са дошли, за да чуят пеенето на Франк.

Франк Синатра с мафията

На конференцията Лучано, подкрепен от Костело и Лански, иска наркотиците да се извадят от портфолиото на синдиката. Лучано се надява, че изваждайки организацията от търговията с наркотици, ще има по-голям шанс да убеди американските власти да отменят депортацията му. Но останалите босове не искат да се съгласят с това. Наркобизнесът е твърде изгоден, за да го изоставят и един от най-протестиращите е близкият приятел и партньор на Лучано Вито Дженовезе.

На конференцията в Хавана Вито Дженовезе намеква за амбициите си да поеме контрол над синдиката. Той лобира за оттеглянето на Лучано, казвайки на Лански насаме, че може би е време да позабавят нещата и същевременно убеждава останалите членове да гласуват за изхвърлянето на Лучано. Дженовезе предлага също елиминирането на Албърт Анастасия – Върховния екзекутор – понеже е започнал да убива твърде безразсъдно. Анастасия вече е намекнал многократно, че възнамерява да посегне на живота на директора на Бюрото по наркотиците Хари Анслингър. Лучано осуетява покушението над Анслингър и успява да блокира искането на Дженовезе за премахването на Анастасия, знаейки, че ще има нужда от мускулите на Върховния екзекутор, ако Дженовезе някога реши да се вдигне на война за контрол над бизнеса в Ню Йорк. Събранието на синдиката приключва и гангстерите се прибрат у дома в САЩ, където властите нямат никаква представа за тяхната конференция.

Ударът срещу Костело

Въпреки репутацията си на способен дипломат, Франк Костело не се свени да използва насилие, когато това е наложително, но го прави по свой собствен начин. Като действащ бос на Лучано в Ню Йорк той е част от Комисията на синдиката, която решава дали даден индивид трябва да бъде премахнат.

Когато Ейб Релес – Кид Туист, един от топ екзекуторите на “Убийство, ООД“, започва да съдейства на властите, Костело научава чрез една от връзките си в полицията, че той е държан в хотел “Хаф Муун” в Кони Айлънд. Напук на ордите от детективи, охраняващи Релес, някой успява да се промъкне в стаята му и да го бутне през прозореца. Подробностите около убийството остават загадка до ден днешен, но мнозина смятат, че точно Костело е организатор на покушението.

Ейб Релес

За подобни силови поръчки Костело разчита на гангстера от Ню Джързи Уили Морети и неговия контингент от 60 биячи. Този модел на работа устройва идеално двамата мъже, докато сифилисът не започва да нанася големи поражения на умствените способности на Морети. В резултат на болестта си Морети се разприказва, често неразбираемо, пред Специалния комитет за разследване на междущатски търговски престъпления към Сената, известен като “Комитета Кийфаувър”.

Уили Морети

Морети очевидно се превръща в пасив и една група начело с Вито Дженовезе настоява, че той трябва да си отиде, преди да започне да разкрива тайните на синдиката. Но Дженовезе, копнеещ да седне на шефското място на Костело, има свой собствен план. Без хората на Морети, които да го подкрепят, Костело ще стане уязвим и тогава Дженовезе ще направи своя ход. Но преди покушението над Морети да стане факт, Костело успява да привлече до себе си нов съюзник – Албърт Анастасия – който се съгласява да го подкрепи със значителната си армия, а в замяна Костело му дава съвет как да убие шефа си Винс Мангано и да застане начело на организацията, станала известна по-късно като фамилията Гамбино.

Костело също е призован пред комисията “Кийфаувър” и на 13 март 1951 г.  неохотно се явява да свидетелства. Телевизия ABC излъчва заседанията на комисията за хипнотизираните граждани, изгарящи от желание да зърнат лицата на загадъчните “мафиози”.

Но зрителите не успяват да зърнат лицето на Костело благодарение на неговия адвокат. Вместо това камерата показва ръцете му, докато той е подложен на артилерийски огън от въпроси от петте членове на комитета. Малко неразумно Костело се опитва да парира сенаторите, връщайки им топката при всеки удар. В резултат на това комитетът успява да разкрие истинската му същност, което постепенно отслабя ефективността му като лидер на мафията.

Франк Костело

На 2 май 1957 г. черен кадилак спира тихо пред сградата в Манхатън, в която живее Костело, точно когато той се прибира у дома. От колата излиза 140-килограмов мъж, втурва се в лобито и се скрива зад една от колоните с оръжие в ръка. “Това е за теб, Франк”, извиква дебелакът. Костело се обръща към гласа, точно когато оръжието изгърмява. Дебелият мъж се затичва обратно към кадилака без да осъзнава, че куршумът само е облизал скалпа над ухото на Костело. Раната е незначителна и Костело оцелява, но този инцидент го убеждава, че може би е добра идея да се оттегли.

Франк Костело след атентата

Закръгленият стрелец е Винсънт Джиганте – Брадичката, който незабавно се укрива и се постарава да отслабне значително, преди да се предаде. Джиганте е изправен на съд за нападението, но когато прокурорът иска от изправения на свидетелската скамейка Костело да идентифицира човека, който го е ранил, босът се подчинява на законите на “омертата” – кодексът на Мафията – и казва, че никога не е виждал Джиганте. В резултат на това от Джиганте са свалени всички обвинения.

Комисията на мафията позволява на Костело да се оттегли тихо и да запази приходите от своите незаконни дейности. За негов наследник е избран Вито Дженовезе, който от години се опитва да седне на трона на организацията, създадена от Лъки Лучано. Дженовезе, изискващ от подчинените си да го наричат “Дон Вито”, е колкото лош, толкова и умен. Неговата цел е да бъде миропомазан за “Capo di tutti capi” или “Бос на всички босове”.

Възходът на дон Вито

Джо Валачи, първият мафиот в САЩ, който се превръща в информатор, характеризира Вито Дженовезе така:

“Ако отидеш при него и му кажеш, че някой от хората му е направил нещо нередно, той ще нареди да убият този човек и после ще нареди да убият и теб, задето си го предал”.

Вито Дженовезе

Дженовезе може да бъде зъл колкото Върховния екзекутор Албърт Анастасия, но далеч по-лукав. Той отдавна копнее да поеме контрол над синдиката и да стане “capo di tutti capi”, непрекъснато маневрирайки за тази позиция, чакайки да настъпи точният момент, в който да направи своя ход. Опитът да отнеме живота на действащия бос Франк Костело претърпява неуспех, но пък сполучва да го застави да си подаде оставката, оставяйки вратата широко отворена за коронясването на Дженовезе. Дженовезе трябва да ходи по-много тънко въже, като едновременно се подмазва на Лъки Лучано, притежаващ все още огромно влияние във фамилията, и се опитва да намали контрола на Майер Лански върху незаконните операции на синдиката.

Дженовезе доказва, че може да процъфтява във враждебни ситуации, когато през 1937 г. бяга в Италия, за да избегне осъждането си за убийство в САЩ.

Фашисткият диктатор Бенито Мусолини се е заканил да отърве Италия от мафията, но Дженовезе успява да се сприятели с Дучето и дори снабдява с наркотици неговия шурей. В замяна на това приятелство, Дженовезе поръчва убийството на радикалния журналист Карло Треска, който отдавна е трън в очите на Мусолини. Но когато режимът на Дучето започва да се разпада, Дженовезе просто минава на другата страна, помагайки на американската армия да разчисти пазарите с търговия на черно в южна Италия, като самият той тайничко слага ръка на този доходен бизнес. Дженовезе умее да пада винаги на краката си като котка.

През 1944 г. Дженовезе се връща в Ню Йорк и се отърква в краката на Франк Костело, успявайки да поддържа образа на лоялен поданик. Но чувства, че той, а не Костело, трябва да бъде бос на фамилията и възнамерява да поправи тази неправда.

Дженовезе трябва да почака до 1957 г., когато не успява да убие Костело, но го принуждава да се оттегли и след това извършва успешно покушение над Анастасия, привидно за да помогне на Карло Гамбино да поеме контрол над организацията на Върховния екзекутор. Така сцената е подготвена за възхода на Дон Вито.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Заговорите срещу Дженовезе

На 14 ноември 1957 г., само 20 дни след опита за покушение над Франк Костело, 58 мафиоти от цялата страна се събират в провинциалното градче Апалачин, в горната част на щата Ню Йорк. По-късно става ясно, че инициатор на конференцията в Апалачин е бил Вито Дженовезе, който възнамерявал да се провъзгласи за Бос на всички босове.

По онова време синдикатът все още не е взел окончателно решение по въпроса с наркотиците. От една страна мафиотите виждат почти неограничени възможности за печалба от търговията с наркотици, но мнозина от босовете осъзнават какъв риск представлява тя. Властите могат да погледнат на другата страна, когато става въпрос за хазарт и проституция, но правителствените служители – поне онези, които все още не са корумпирани от мафията – са твърдо решени да смажат незаконната употреба на дрога в САЩ. Лъки Лучано и много други смятат, че търговията с наркотици ще доведе до преследвания и присъди, които няма да могат да бъдат предотвратени с подкупи и в крайна сметка това ще отслаби могъществото на синдиката.

Дон Вито Дженовезе обаче не може да устои на благата идващи от наркотиците и той, повече от всеки друг мафиотски бос, иска да разшири участието на синдиката в тази област. Лучано и Лански смятат, че това би унищожило всичко съградено от тях и затова заедно с Франк Костело, който е жаден за отмъщение, скрояват план за свалянето на Дженовезе. Те канят Карло Гамбино, който сега стои начело на бившата организация на Албърт Анастасия, да се присъедини към тяхната конспирация. Дженовезе погрешно смята Гамбино за свой съюзник, понеже му е помогнал да премахне Анастасия.

Научи повече за:   Голямата диамантена треска в Сан Франциско

Гангстерите, поканени на конференцията в Апалачин, повечето от които поддръжници на Дженовезе, се събират в каменно имение, собственост на местния бизнесмен Джоузеф Барбара, който изпраща жена си да купи пържоли, достатъчни да нахранят цяла малка армия. Алеята пред 58-акровото имение на Барбара се пълни с лъскави, луксозни коли. Вътре в къщата мафиотите се разполагат удобно, подготвяйки се за срещата.

Имението на Джоузеф Барбара
Имението на Джоузеф Барбара

Внезапно орда от нюйоркски полицаи нахлува в къщата. Мафиотите хукват панически да се спасяват и някои от тях побягват в модните си костюми и лъскави обувки през полетата около имението, в отчаян опит да стигнат до гората, откъдето смятат, че ще успеят да се измъкнат.

Други, като самият Дженовезе, скачат в колите си и потеглят с висока скорост, само за да бъдат спрени на пътните барикади устроени от полицията. Арестувани са десетки бивши затворници и познати на полицията престъпници. Според мнозина заслугата за тази акция се пада на бдителния щатски полицай Едгар Кросуел, който забелязва подозрителните коли, пристигащи в района. По-вероятно е обаче властите да са получили сигнала от хората на Лучано, Костело и Лански, тъй като никой от тях не се явява на конференцията. Лучано няма разрешение да влиза в страната. Костело се извинява, че е под постоянното наблюдение на полицията и не може да се измъкне незабелязано. Лански се обажда, че е болен и остава у дома си във Флорида. Вито Дженовезе и Карло Гамбино са сред арестуваните мафиоти.

Майер Лански
Майер Лански

Дженовезе получава сериозен удар, но в никакъв случай не е изваден от играта и сега, след като враговете му разритват неговото гнездо на оси, се налага да елиминират проблема преди да бъдат ужилени. Лучано, Лански и Костело знаят, че Дженовезе ще тръгне след тях, затова съставят нов план, надявайки се да го елиминират, преди той да елиминира тях.

За примамка използват нещо, на което Дженовезе не е в състояние да устои. Уреждат изключително изгодна сделка с наркотици и плащат на пуерториканския дилър Нелсън Кантелопс – Пъпеша 100 000 долара, за да стане държавен свидетел срещу Дженовезе. Тримата снабдяват Кантелопс с вътрешна информация, за да направят показанията му по-достоверни. Пъпеша разказва пред голямото жури в Манхатън, че е присъствал на среща, на която Дженовезе е изложил плановете си да превземе цялата търговия с наркотици в Бронкс. Прокурорите избират да пренебрегнат факта, че подобен нищожен дилър едва ли би могъл да има достъп до големия бос на мафията, но тъй като страшно много искат да пипнат дон Вито, приемат думите му като Словото Божие. На 17 април 1959 г. Дженовезе е признат за виновен и осъден на 15 години затвор.

Затвореният дон Вито продължава да управлява фамилията, която сега вече носи неговото име (названието се популяризира благодарение на предателя Джоузеф Валачи, който често употребява това наименование в съда), използвайки брат си Майк като куриер. Вито Дженовезе умира от сърдечен удар на 14 февруари 1969 г. във федералния медицински център в Спрингфийлд, Мисури.

Джоузеф Валачи свидетелства
Джоузеф Валачи свидетелства

Горещата глава

Дим от пури и цигари се издига над ринга, на който двама потни боксьори си разменят удари. Потта хвърчи на пръски от главите им при всеки удар. Това е финалният рунд и изправената на крака тълпа крещи и освирква. Един от мениджърите стои в ъгъла, стискайки юмруци и псувайки, докато се опитва да следи кой от бойците получава повече точки. Най-накрая гонгът бие и съдията разделя двамата изтощени боксьори. Якият мениджър се втренчва в лицето на съдията, сигурен, че неговият човек е спечелил по точки. Съдията хваща ръцете на двамата състезатели. Мениджърът се стяга като навит на пружина, готов да заподскача от радост. Но когато вижда, че съдията вдига ръката на другия боксьор, обявявайки го за победител, подскача като камък, изстрелян от катапулт. Той се втурва към ринга и прескача въжетата. Свивайки ръката си в юмрук, замахва и удря съдията в брадичката, нокаутирайки го по гръб на земята. Мъжете на ринга се спускат към бесния мениджър и го хващат здраво, за да предотвратят още нещастия. Случката е срамен пример за неспортсменско поведение, но това, което я прави забележителна е, че неконтролируемият мениджър Томас Еболи – Томи Раян един ден ще стане бос на престъпната фамилия Дженовезе. Или поне така ще изглежда отстрани.

След като през 1959 г. Вито Дженовезе влиза в затвора, фамилията Дженовезе издига омертата (кодекса за мълчание) до нови нива. Както Джери Капечи твърди в своя “Пълен наръчник на мафията за идиоти”, фамилията започва да назначава серия от “фасадни” босове, които да отвличат вниманието на властите от истинските ръководители.

Вито Дженовезе
Вито Дженовезе

Смята се, че Вито Дженовезе сам е назначил горещата глава Томи Еболи за действащ бос, когато е изпратен в затвора и издига Джери Катен, Антъни Строло-Тони Бендер и Майк Миранда за негови топ лейтенанти. Но единственото звездно качество, което притежава Еболи, е неговата придворна лоялност към Дженовезе, дърпащ конците от затвора в Атланта. Войниците на фамилията не харесват Еболи, заради неговите твърдоглави решения и стиснатия му характер. Като бос той винаги неохотно раздава “благинките” на хората си. Еболи отказва да подкрепя финансово покупката на наркотици, дори когато му обясняват в дълбочина очакваните от сделката печалби. Босовете на другите фамилии смятат, че с него се работи трудно, особено Карло Гамбино, който губи милиони долари в съвместна сделка с наркотици, уредена от Еболи. Когато сделката се размирисва, вместо да се погрижи за инвестицията на Гамбино, Еболи просто свива рамене и казва: “Такъв е животът, приятел”.

Въпреки очевидната му липса на умствен капацитет, Еболи все пак завърта няколко успешни далавери в музикалния и шоу бизнес. Той контролира предприятие за автомати за храни и джубокс машини и притежава няколко нощни клубове и гей барове в Грийнуич Вилидж. Еболи купува дял в една звукозаписна компания в Ню Джързи, наречена “Промо Рекърдс”, която специализира в продаването на стари, непродадени албуми, които звукозаписните компании продават на кило на търговците на дребно. Тези стари албуми са “лесни за фалшифициране” и “Промо Рекърдс” купуват легално първата пратка, след което създават пиратски копия идентични с оригинала и ги продават в търговската мрежа.

Томи Еболи
Томи Еболи

Еболи трудно се фокусира върху бизнеса с краденето на пари. Той е главорез по душа и чувства потребност да нацапа ръцете си, въпреки че рангът му изисква да делегира мръсната работа на подчинените си.

Когато Вито Дженовезе решава, че Тони Строло се превръща в риск и трябва да бъде отстранен, Еболи сам се заема с това. За него не съществува “мръсна” работа. През 1957 г., когато Винсент Джиганте се опитва да застреля Франк Костело, Еболи е неговият шофьор в колата за бягство.

Три години след като Вито Дженовезе умира в затвора, Карло Гамбино решава, че е време за промяна на режима във фамилията Дженовезе. Гамбино, който има значително влияние върху останалите нюйоркски фамилии, иска да възкачи за бос на Дженовезе нов лидер, с когото да може да работи. В ранното утро на 1 юли 1972 г. Еболи точно напуска апартамента на една от любовниците си в Краун Хайтс, Бруклин, когато червено-жълт микробус спира до паркирания му кадилак. Оръжейният огън, открит от вътрешността на микробуса, разтърсва тихата улица. Еболи поема пет изстрела от упор в лицето и шията. Умира на място. Така пътят е разчистен за избранника на Карло Гамбино – Франк Тиери – Фунзи.

Франк Тиери
Франк Тиери

Кой е босът в действителност?

Франк Тиери – Фунзи действа като глътка свеж въздух на редниците от фамилия Дженовезе. Тиери е смятан за човек от класа и, което е по-важно, умее да печели пари и вярва в разпределението на благата. Той живее в скромен дом в района на Бат Бийч в Бруклин със своята съпруга и двете си внучки, а дългогодишната му любовница – бивша оперна певица от Италия – държи в къща, намираща се само на пет минути разстояние. Осъждан е само веднъж за въоръжен грабеж на 20 години и оттогава се е измъквал невредим от девет дела. Управлява своето криминално семейство така, както живее живота си – методично, умерено и разумно.

Тиери използва насилие много по-рядко от предшествениците си, но когато се налага, прави онова, което е необходимо. През 1980 г. показва завидно вероломство, организирайки убийството на Анджело Бруно, боса на мафията във Филаделфия. Когато щат Ню Джързи обявява, че ще легализира хазарта в Атлантик Сити, на гангстерите в цялата страна им потичат лигите от мечти за един Лас Вегас на Източния бряг, който ще носи огромни законни приходи. Има само един проблем: Атлантик Сити попада в територията на филаделфийския бос.

От години никой не е обръща внимание на загиващия морски курорт. Градът е толкова безнадежден, че Бруно, известен като Галантния Дон, изпраща там за наказание лошите момчета от своята фамилия. Но с изгледите за легален хазартен бизнес и всичките пари, които биха могли да се изкарат чрез инфилтрацията на профсъюзите и допълните услуги, които са част от кръвообръщението на всяко казино, Галантния дон дава ясно да се разбере, че няма намерение на дели своето богатство с никой друг. Нюйоркските фамилии не смятат така. Те гледат надолу по магистралата “Гардън Стейт Паркуей” и Атлантик Сити им се струва достатъчно близо до тяхната паница, за да могат и те да отхапят парче от баницата.

Убийството на един бос е рискована работа и обикновено подобно начинание трябва първо да бъде одобрено от Комисията на Мафията. Тиери предава съобщение на амбициозния капо от филаделфийската фамилия Тони Капонигро – Бананас, че му дава зелена светлина да убие шефа си. На 21 март 1980 г. Бруно получава куршум в главата, докато седи в колата си след вечеря в ресторант във Филаделфия. Седмици по-късно голото тяло на Тони Бананас е открито в багажника на една кола. Той е намушкан, удушен и жестоко пребит. Многобройни 20-доларови банкноти са “заврени във всеки отвор на тялото му – символичен жест, подсказващ, че неговата алчност е причина за убийството му”, пише Джон Уилям Туохи в своята статия “Кукловодът”. Капонигро извършва смъртния грях да убие бос без разрешение и получава съответното наказание. Докато фамилията във Филаделфия се суети хаотично, опитвайки се да избере новия си лидер, нюйоркските фамилии се стичат в Атлантик Сити.

Тиери става известен като първия човек, осъден по Закона срещу рекета и корупцията, по-добре познат под акронима RICO (Racketeer-Influenced and Corrupt Organization Act). Законът RICO позволява на прокурорите да преследват мафиотските босове за това, че са имали участие в “повтарящ се модел на рекетьорска дейност”. Главатарите на мафията вече не могат да се измъкват с извинението, че нямат нищо общо с престъпленията, извършени от техните подчинени. През януари 1981 г. властите предизвикват тръпка на ужас сред редиците на мафията, когато Фунзи Тиери е обявен за виновен. Тиери влиза в съдебната зала на инвалидна количка и показва на съдията белег от скорошната си операция, казвайки, че е “болен човек, много болен”, с надеждата, че съдът ще се смили над него. Той получава 10-годишна присъда, но само след два месеца кротко умира в болницата.

Научи повече за:   Убийствата на рапърите Тупак Шакур и Ноториъс Би Ай Джи

След кончината на Тиери за бос на фамилията е провъзгласен Антъни Салерно – Дебелия Тони. Авторът Питър Маас описва Салерно като “почти карикатурен образ на старовремски хулиган, с типичния каскет и торбести панталони, пура, премятаща се из стиснатите му зъби, и потник, надничащ под яката на разкопчаната му риза”.

Но Салерно оправдава този свой образ на корав мъжага. Преди да стане бос той контролира с желязна ръка рекетите в Харлем, изисквайки процент от всички хулигани – черни, бели и латино – които оперират там. През 1986 г. списание “Форчън” го поставя начело в своя списък от управници на криминалния свят. Притежава домове в Манхатън и Маями Бийч и 100-акрово имение в Райнбек, Ню Йорк.

Антъни Салерно
Антъни Салерно

Криминалната кариера на Салерно приключва, когато е обвинен по закона RICO, заедно с главите на четири от петте нюйоркски фамилии, а делото става известно като “Процесът срещу Комисията”. Той е осъден на 100 години, но умира в затвора след пет.

Салерно пуши пура
Салерно пуши пура

Макар властите да смятат Салерно за един от мафиотските крале на Ню Йорк, сега се вярва, че той е бил просто подставено лице, “фасаден” бос, също като своите предшественици. Томи Еболи и Фунзи Тиери в действителност са получавали заповедите си от малко известния гангстер Филип Ломбардо – Бени Кривогледия, който управлява тайно фамилията до смъртта си през 1981 г. Салерно, който претърпява удар през същата тази година, става поредният “фасаден” бос, получавайки заповедите си от най-странния гангстер в историята на американската мафия – човек, обикалящ улиците по халат за баня и чехли, изглеждайки объркан и изгубен, който забранява на подчинените си да произнасят името му. Пресата го нарича “Кръстника чудак”.

Кръстника чудак

През 80-те години Винсънт Джиганте – Брадичката е позната гледка на улица “Съливан” в Грийнуич Вилидж, където живее със своята майка. Огромният мъж на средна възраст често се мотае наоколо по пижама, халат, чехли и кепе, нахлупено на главата си. Говори си сам, докато се разхожда. Обикновено провисналото му, безизразно лице е обрасло с няколкодневна брада. Хлътналите му очи са безжизнени и празни, в резултат на всекидневната употреба на медикаменти, сред които валиум и торазин.

Неговото семейство и особено неговият брат, католическият свещеник отец Луис Джиганте, енергично настояват, че Джиганте е умствено болен, но властите смятат, че той е напълно здрав и освен това е бос на най-голямата престъпна фамилия в страната. Отец Луис често посочва жалката, тромава фигура на брат си, който сякаш не знае къде се намира, и задава въпроса как човек в подобно състояние би могъл да бъде лидер на каквото и да било. Но полицията чувства, че това е само театър и че късно през нощта, когато не е наблюдаван, наяве излиза истинският Винсент Джиганте.

Винсънт Джиганте
Винсънт Джиганте

Джиганте за първи път използва ролята на умствено болен пациент през 1970 г., за да се измъкне от обвинение в конспирация. Той е арестуван за подкупването на петима полицаи в Олд Тапан, Ню Джързи, в опит да получи информация, касаеща разследване на операциите на фамилията Дженовезе в този щат. Неговите адвокати наемат психиатри, които свидетелстват, че Джиганте е “параноиден шизофреник, страдащ от халюцинации”. Номерът свършва работа и обвиненията са свалени от Джиганте. Той очевидно решава, че си заслужава да прегърне за постоянно тази превантивна мярка, защото продължава да играе ролята през следващите години, подсилвайки достоверността й с доброволни посещения в психиатричната болница “Св. Винсънт”. Между 1969 г. и 1990 г. се записва там цели 22 пъти. С подкрепата на докторите успява да избегне всякакво съдебно преследване в продължение на близо три десетилетия.

Като младеж, преди да “полудее”, Джиганте се опитва да пробие като боксьор от средна категория и после преминава в по-тежка. Под настойничеството на мениджъра си, бъдещият бос на фамилията Дженовезе Томи Еболи, Джиганте има в кариерата си 23 победи и една загуба, макар да се говори, че повечето му мачове са уредени и когато най-сетне се изправя срещу истински боец в лицето на Джими Слейд, изгубва от него в седем рунда. До 1957 г., когато се опитва да убие Франк Костело, той е наддал на тегло до 140 кг, след което рязко отслабва преди и по време на делото, на което дори самият Костело не се осмелява да го посочи като своя нападател. През 1959 г. става една от жертвите на заговора за отстраняването на Вито Дженовезе и е осъден на 7 години затвор за търговия с наркотици.

По някое време след освобождаването му от затвора Джиганте някак си успява да се превърне от лоялен войник, в подходящ за лидер материал. Според някои той е служил като съветник при Фунзи Тиери, а когато Дебелия Тони Салерно е осъден през 1987 г., Джиганте поема ролята на действащ бос. Но други вярват, че Джиганте е станал бос още през 1981 г., а Салерно е бил държан само за фасада, която да прикрива истинския носител на властта.

Необикновената предпазливост на Джиганте му осигурява едно от най-дългите управления в историята на Мафията. На членовете на фамилия Дженовезе е забранено да произнасят името му, за да не бъде прихванато от евентуални подслушвателни устройства. Според доносника Сами Гравано:

“Членовете на фамилията се подчиняваха на стриктната заповед никога да не произнасят името на Джиганте. Вместо това, когато говореха за него, посочваха брадичките си”. (Прякорът “Брадичката” (Chin) не е свързан с лицето на Джиганте или с това, че боксьорите понякога получават удар по брадата. Това е галеният вариант на името “Винченцо”, с което го наричала майка му като малък.)

Бившият действащ бос на фамилията Лукезе Дарко-Малкия Ал разказва, че Джиганте е имал обичай да седи в офиса си на улица “Съливан” и да приема хората си един по един, шепнейки в ушите им, за да не се чува какво им казва. Над главата му висял окачен плакат от Втората световна война, гласящ: “Врагът слуша”. Дарко твърди, че Джиганте е единственият бос в Америка, който е имал четвърта позиция на върха на йерархията си – messagrio (или куриер). Куриерът предавал желанията на Джиганте на неговите подчинени и осигурявал още един филтър на защита между него и престъпленията, извършвани от фамилията.

Джиганте издига потайността до нови нива и успява да управлява най-голямата мафиотска фамилия в Америка много години, преди да се разбере, че в действителност той е нейният бос.

Фамилията Дженовезе днес

Винсънт Джиганте винаги е презирал лъскавите фукльовци в редиците на мафията – мъже, които се пъчат с гангстерския си статус. Това е една от причините му да мрази боса на фамилията Гамбино Джон Готи, който се възкачва на трона, убивайки шефа си без разрешението на Комисията, което пък е другата причина за неприязънта на Кръстника чудак. Джиганте е толкова вбесен, че планира убийството на Готи, но покушението така и не е осъществено.

Макар Джиганте да не одобрява крещящата показност на богатство и власт, той не успява да поддържа денонощно раздърпания си вид. Когато не е наблюдаван от очите на властите, намира начин да се наслаждава на бонусите, които му носи властта. Освен съпругата и петте си деца, живеещи в голяма къща в предградията, Джиганте има дългогодишна любовница в Горен Ийст Сайд, която посещава късно нощем.

Винсънт Джиганте
Винсънт Джиганте

Под неговото управление фамилията Дженовезе върти обичайните си нелегални операции, но обогатени с някои нови номера. Всеки септември в квартал Малка Италия в Манхатън се провежда Празникът на Сан Генаро, на който се раздават купища храна и се поставят автомати за аркадни игри. В центъра на фестивала е парадът, включващ фигурата на светеца в цял ръст, украсена с гирлянди от хиляди долари в дарения, която е пренасяна на раменете на вярващите по улиците на квартала. Но според Ян Хофман от “Ню Йорк Таймс”:

“… стотици хиляди долари, предназначени за благотворителност, се разпределят между членовете на фамилията, включително и парите, които вярващите забождат на статуята на светеца”.

Фамилията продължава да държи контрол над рибния пазар “Фултън”, но забива куките си и в изграждането на нюйоркския “Конгресен център Джейкъб К. Джавиц”, чийто основи са изкопани в края на 80-те години. Джон Конъли от “Ню Йорк Мегъзин” съобщава, че “федерален прокурор от Манхатън нарича обекта – бюро по труда за гангстери и бивши затворници” и че “35% от дърводелците, които работят на обекта на “Джавиц Център”, са осъждани углавни престъпници”. През 90-те години конгресният център, създаден от дизайнера И. М. Пеи, представлява една от най-млекодайните дойни крави на фамилията.

В последните години фамилията Дженовезе се насочва към по-изтънчени престъпления, като компютърни и борсови измами и злоупотреба със здравни осигуровки, като често си партнира с руски и кубински организирани групировки.

През 1990 г. Джиганте е арестуван по обвинения в рекет и конспирация. Той успява да избегне правосъдието в продължение на седем години с помощта на своя трик за умствено болен, но в крайна сметка съдът решава, че е напълно годен да се яви на процеса и през 1997 г. е осъден на 10 години затвор и глоба в размер на 1,25 милиона долара. Според министъра на правосъдието на САЩ Закари Картър:

“Нещата, на които бе готов да се подложи Винсънт Джиганте, за да прикрие своя лидерски статус във фамилията, дават ясна представа за важността му като бос на организацията. Неговата загуба ще нанесе опустошителен удар върху фамилията и върху организираната престъпност като цяло”.

Куриерът на фамилията Доминик Чирило – Тихия дон е провъзгласен за действащ бос, но през 1998 г. претърпява масивен сърдечен удар и през следващите няколко години не е ясно кой точно управлява фамилията, което вероятно е точно по вкуса на потайните членове на Дженовезе. През 2004 г. журналистът Джери Капечи съобщава, че 80-годишният брат на Джиганте Марио е бил издигнат на най-високия пост във фамилията.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
анонимноjujeto1 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
jujeto1
Гост
jujeto1

silviq mnogo iz4erpatelnoo mnogo dobree … ako pi6e6 pak ne6to svarzano s mafia me nameri na skype security452 imam mnogo mnogo bogata kolekciq ot snimki arhivi dokumenti i kvoto se setish 🙂 pozdravi

анонимно
Гост
анонимно

Изчерпателна статия. Дам единствения които е впрегнал мафията за общата изгода. Не са като сегашните да дърпат чергата към себеси. Браво Силвия