Музейни афери: Сензационни кражби на произведения на изкуството

Музейни афери: Сензационни кражби на произведения на изкуството

Сложни схеми, безценни съкровища, сделки на черния пазар, секретни полицейски операции, международни разследвания и неразкрити мистерии: драматичното естество на кражбата на произведения на изкуството притежава изключителната способност да грабва човешкото въображение. Това са историите на едни от най-дръзките и пленяващи обири на музеи за последните сто години:

Кражбата на Мона Лиза

Италианският имигрант Винченцо Перуджиа прилага коварния си план в нощта на 20 август 1911 г. в прочутия парижки музей Лувър. Той отива на работа като пазач и след като свършва смяната му се скрива в една стаичка в музея. В ранните утринни часове изпълзява от скривалището си, опитвайки се да не вдига шум, за да не разбуди колегите си, и тихичко се промъква в залата, в която е изложено едно от най-ценните притежания на музея – картината “Мона Лиза”.

Винченцо Перуджиа
Винченцо Перуджиа

Прочутото произведение от 16-и век на Леонардо да Винчи, изобразяващо жена с енигматична усмивка, продължава да се смята за една от най-великите творби на изкуството в историята. Самопровъзгласилият се за патриот Винченцо смята, че мястото на Мона Лиза не е в Лувъра, а в италиански музей. Той събира целия си кураж, внимателно сваля картината от стената, маха рамката й и си тръгва с навитото на руло платно скрито под дрехите му. Успява да се измъкне незабелязано от музея и влиза в историята като човека, извършил един от най-големите обири в историята на века.

В понеделник на 21 август е установено, че картината липсва, но никой не се обажда в полицията, защото служителите на музея решават, че тя е свалена, за да бъде заснета от фотограф с рекламна цел. Тревогата е вдигната чак на следващия ден. Персоналът на музея се свързва с полицията в момента, в който осъзнава, че произведението е откраднато.

Мона Лиза
Мона Лиза

Без да се губи време музеят е изпразнен от посетители и е извършено старателно претърсване на помещенията. Мона Лиза не е открита никъде. Полицията разпитва всички, които биха могли да имат информация за изгубеното съкровище. Но никой не успява да даде обяснение за изчезването на картината.

Кражбата се превръща в международна сензация и предизвиква безбройни теории за местонахождението на Мона Лиза, и за самоличността на крадеца. Една от версиите замесва името на световно известния художник Пабло Пикасо, за когото се носи слух, че е купил откраднатата картина от свой приятел.

Полицията проверява слуховете, но бързо установява, че Пикасо не знае нищо за кражбата. Неговият приятел, френският поет Гийом Аполинер, обаче е арестуван, макар че срещу него няма никакви доказателства. Полицията го държи в ареста една седмица и накрая го освобождава. Въпреки щателното разследване, случаят остава неразкрит в продължение на повече от две години,  преди да се случи първият голям пробив.

На 10 декември 1913 г. Винченцо Перуджиа, използвайки псевдонима Леонардо Винченцо, се среща с търговеца на произведения на изкуството Алфредо Гери в неговия офис във Флоренция. Казва на Гери, че Мона Лиза е у него и че иска да я продаде за 500 000 лири. Първоначално търговеца е скептично настроен, но все пак решава на следващия ден да види картината в хотелската стая на Винченцо.

Гери и негов приятел, директорът на галерия “Уфизи” Джовани Поги, се срещат с Винченцо и говорят с него за картината. За тяхна изненада, той изважда навитото на руло произведение от фалшивото дъно на един стар сандък. Мъжете казват, че искат първо да проверят автентичността й преди да я купят. Винченцо им разрешава да занесат картината в музея, а той остава да ги чака търпеливо в хотела. След като автентичността на произведението е потвърдена, полицията го арестува и той си признава за престъплението.

Смята се, че Винченцо Перуджиа е бил убеден да открадне Мона Лиза от аржентински измамник, на име Едуардо де Валфиерно. Валфиерно е платил на френския фалшификатор на картини Ив Шадрон да направи копия на картината, които е щял да продаде вместо липсващия оригинал, и е оставил истинската Мона Лиза на грижите на Винченцо. Самият Винченцо обаче твърди, че е откраднал произведението, за да го върне в истинския му дом, Италия.

Полицията и уредниците на музея не искат и да знаят за причината. Просто се радват, че картината е намерена в добро състояние. Винченцо Перуджиа е осъден на една година и две седмици затвор – изненадващо ниска присъда, имайки предвид величината на престъплението му. Мона Лиза е върната в Лувъра с пищна церемония и остава изложена там до ден днешен. След кражбата й мерките за сигурност в музея са засилени многократно, за да се попречи на други “любители” на изкуството да посегнат на една от най-великите творби в света.

Обирът в Националния музей на Швеция

На 22 декември 2000 г. трима маскирани крадци, един от които въоръжен с картечница, нахлуват в Националния музей в Стокхолм малко преди затварянето му. Един от крадците остава в лобито, държейки пазачите на мушка с оръжието си, а останалите се разпръскват в търсене на ценни картини. Докато обирът тече, две коли избухват в два различни квартала на града.

Шведският национален музей
Шведският национален музей

Експлозиите имат цел да отвлекат вниманието на полицията. Тази находчива и хитроумна тактика кара полицията да насочи вниманието си в различни посоки, и забавя реакцията й по отношение на обира в музея. Освен това крадците са посипали пътищата с шипове, за да осуетят преследването.

Научи повече за:   Най-предпочитаните дестинации за бягащи от закона престъпници

Само след няколко минути обирджиите вече си тръгват, натоварени с две картини на френския импресионист Пиер-Огюст Реноар, озаглавени “Младата парижанка” и “Разговорът”, както и един автопортрет на холандския майстор Рембранд. Трите произведения се оценяват общо на зашеметяващата сума от 30 милиона долара. За съжаление не са застраховани.

"Млада парижанка", Реноар
“Млада парижанка”, Реноар

След обира мъжете се качват на моторната лодка, която ги чака пред музея и отплават в тъмнината. Сцената много наподобява на сюжета на доста филми, а посетителите в музея не могат да повярват на очите си. Този обир се счита за един от най-големите в страната, с изключение на случая от 1993 г., когато са откраднати осем картини от Музея по модерни изкуства, сред които произведения на Пабло Пикасо и Жорж Брак, оценени на 60 милиона долара.

Автопортрет на Рембранд
Автопортрет на Рембранд

Полицията смята, че крадците вероятно са изчезнали на някой от хилядите малки островчета край Стокхолм, или в гъстите гори, заобикалящи града. Работи се по версията, че обирът може би е поръчан от богат колекционер. Но само дни след кражбата, властите получават снимки на заграбените картини и искане за откуп в размер на няколко милиона долара, което означава, че мотивът за обира е чисто финансов.

В първата седмица на новата година осем мъже – седем шведи и един руснак, на възраст от 19 до 43 години – са арестувани във връзка с удара. Един от шведите се оказва криминален адвокат от Стокхолм, който е бил посредникът на крадците. Съдът осъжда мъжете на шест години затвор за въоръжен грабеж.

"Разговорът" на Реноар
“Разговорът” на Реноар

За радост на музея картината “Разговорът” на Реноар е възвърната по време една полицейска акция за залавяне на наркодилъри. Но другите две картини остават в неизвестност. Властите продължават да ги търсят, вярвайки, че те циркулират някъде из черния пазар.

Откраднатият вик

Световноизвестната творба на Едвард Мунк “Викът” е част от неговата серия “Фризът на живота”, в която той изследва темите за живота, любовта, страха, смъртта и меланхолията. Картината, изложена в Норвежкия музей на Мунк в Осло, е едно от най-ценните притежания на страната. Или поне беше нейно притежание, преди да бъде открадната в един невероятно дързък обир през август 2004 г., заедно с още едно произведение на същия художник – “Мадоната”. Този удар шокира света на изкуството и предизвика търсенето на безценните произведения в световен мащаб.

"Викът" на Едвард Мунк
“Викът” на Едвард Мунк

Това е втората кражба на “Викът” на Мунк. Първият път картината е заграбена през февруари 1994 г., когато по време на Зимните олимпийски игри в Лилехамер банда крадци прониква в Националната галерия в Осло и задига една от четирите версии на картината. Крадците оставят бележка, която гласи: “Благодарим ви за лошата охрана”. За щастие, картината е открита от полицията няколко месеца по-късно и четирима мъже са осъдени за престъплението.

В обира от август 2004 г. двама маскирани мъже влизат в Музея на Мунк през кафенето. Един от тях държи изплашените посетители и служителите на музея на мушка с оръжието си, а другият се насочва право към набелязаните произведения на изкуството и ги сваля от стената. Очевидците гледат с ужас как двамата мъже скачат в черно ауди, управлявано от трети мъж, и потеглят със скоростта на светлината.

"Мадоната" на Мунк
“Мадоната” на Мунк

Един от очевидците, тексаският бизнесмен Ричард Маркъс, разказва, че пристигането на полицията е отнело доста време, но властите отричат това. Този обир е документиран като първия подобен в страната, в който е използвано оръжие. И едва ли ще бъде последният.

Кражбата предизвиква дебати в цяла Европа за това как е възможно да се опазят произведенията на изкуството, при положение че крадците без проблеми използват оръжие, за да се сдобият с тях. Един музеен служител казва:

“Музеите никога не са напълно подсигурени срещу подобна кражба. Ако в музея нахлуе въоръжена с картечници банда, няма какво да се направи”.

Счупената рамка на една от картините
Счупената рамка на една от картините

Скоро след обира колата на крадците е открита на няколко километра от музея. Счупените рамки на картините също са намерени наблизо. Самите картини обаче, както и техните похитители, остават в неизвестност до ден днешен. Възможно е крадците да се опитат да поискат откуп за творбите, защото те са твърде известни, за да могат да ги продадат без усложнения. На полицията й остава само да се надява на щастлив пробив в случая, който да я доведе до безценните произведения.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Най-големият обир на творби в САЩ

На 18 март 1990 г. двама мъже, облечени в полицейски униформи и маскирани с фалшиви черни мустаци, почукват на вратата на бостънския музей “Изабела Стюърт Гарднър” в 01:24 ч. през нощта. В разрез с политиката на музея, пазачите ги пускат да влязат. “Ченгетата” им казват, че са получили сигнал за безредици и трябва да го проверят. Само след няколко минути пазачите осъзнават, че двамата всъщност са крадци. Маскираните нарушители завързват охранителите и мълниеносно извършват един от най-големите обири на произведения на изкуството в историята на САЩ.

Музеят Изабела Стюърт Гарднър в Бостън
Музеят “Изабела Стюърт Гарднър” в Бостън

За 81 минути мъжете отнасят със себе си три картини на Рембранд, по една на Йоханес Вермеер, Говерт Флинк и Мане, една бронзова китайска чаша, пет скици на Дега и бронзовия орел от върха на знамето на Наполеон. Грубо изтръгват картините от рамките им, скъсвайки платната, което значително намалява стойността им. Нехайството на крадците подсказва, че те едва ли са любители на изкуството, които биха задържали творбите за лично удоволствие, а по-скоро са ги откраднали заради откуп. Стойността на картините се оценява на около 200-300 милиона долара.

"Жена и мъж в черно" на Рембранд
“Жена и мъж в черно” на Рембранд

Според ФБР престъпниците са бели, леко мургави мъже, с черна коса и тъмни очи. Един от тях е на около 30 години, висок 1.80 м и с тегло около 80-90 кг. Вторият е малко по-млад, слаб, висок 1.70 м и говори с бостънски акцент.

Научи повече за:   Дж. Едгар Хувър: Създателят на ФБР

По-младият крадец казва на пазачите преди да си тръгне: “Кажете им, че ще се свържем с тях”. Но никой не го прави. Въпреки наградата в размер на 5 милиона долара обявена от музея, картините изчезват завинаги. Обирът предизвиква купища теории за това кой би могъл да стои зад него. ФБР и частните детективи, наети от музея, тръгват по следи, водещи до нарко картелите в Южна Америка, Ирландската републиканска армия, подземния свят в Япония и мафията в Бостън.

"Буря в Галилейско море" на Рембранд
“Буря в Галилейско море” на Рембранд

Голяма част от тези следи са изоставени и с течение на годините надеждата, че крадците или творбите ще бъдат открити, започват да отслабват. През 1997 г. ФБР обръща вниманието си към двама заподозрени – осъденият крадец Майлс Конър и неговият приятел и дилър на антики Уилям Янгуърт ІІІ. Въпреки че двамата са били зад решетките по време на обира, ФБР смята, че те са мозъците, планирали удара.

През същата година Янгуърт и Конър се опитват да сключат сделка с ФБР, предлагайки да върнат картините, като в замяна искат имунитет, да получат наградата и освобождаването на Конър от затвора. Янгуърт даже урежда бостънския журналист Том Масбърг да види една от картините. Впоследствие Масберг разказва, че наистина му е била показана някаква картина, която е наподобявала истинската, но не е можел да бъде сигурен, че тя е автентична. Сделката не се осъществява, защото властите отказват да изпълнят скандалните искания на престъпниците.

Обирът в Манчестър

Някъде между късните вечерни часове на 26 април и ранното утро на 27 април 2003 г. банда крадци прониква в галерията “Уитуърт” в Манчестър и задига три картини, оценени на малко повече от 1.5 милиона долара. Произведенията са “Таитянски пасторал” на Гоген, “Укрепването на Париж с къщи” от Ван Гог и “Бедност” на Пикасо. Не е известно как точно са проникнали в музея, но крадците успяват да избегнат охранителните камери и денонощните пазачи.

"Таитянски пасторал" на Гоген
“Таитянски пасторал” на Гоген

Изчезването на картините е забелязано малко преди галерията да отвори в неделя на 27 април 2003 г. Полицията смята, че кражбата е дело на професионалисти, които очевидно са планирали удара много внимателно. Само един ден след обира властите получават сигнал за местонахождението на картините.

Галерията Уитуърт в Манчестър
Галерията “Уитуърт” в Манчестър

На 28 април в полицията се обажда анонимно лице и заявява, че картините се намират в една обществена тоалетна близо до музея. Детективите веднага проверяват сигнала и с учудване откриват трите произведения на изкуството, скрити зад една тоалетна чиния.

"Бедност" на Пикасо
“Бедност” на Пикасо

Към картините е прикрепена бележка, която гласи: “Не искахме да откраднем тези картини, а само да обърнем вниманието ви върху пробив в сигурността на музея”. Но полицията не вярва на това твърдение. Според тях кражбата е дело на начинаещи крадци, които са осъзнали, че няма как да се отърват от плячката си. Известността на платната ги прави почти невъзможни за продажба.

Обществената тоалетна
Обществената тоалетна

Откритите картини са пострадали от неправилното пренасяне и съхранение. Най-пострадала е тази на Ван Гог, от която липсва едното ъгълче. За щастие повредите са лесни за отстраняване и само след няколко седмици картините се връщат по местата си в галерията.

Музеят е много благодарен за възстановяването на платната и се постарава да осуети евентуални бъдещи кражби. Охраната е засилена, а служителите минават през много по-щателна проверка. Полицията смята, че е много вероятно в обира да е замесен вътрешен човек, но тази теория така и не е потвърдена със сигурност. До ден днешен властите не разполагат с никаква информация за самоличността на крадците, но не се отказват от усилията си за разкриването на случая.

Обирът на Музея на Ван Гог

Един от най-известните художници в света е майсторът от 19-и век Винсент ван Гог, чийто творби се намират в музей, носещ неговото име, в Холандия. Музеят “Винсент ван Гог” в Амстердам приютява най-голямата колекция от картини и скици на художника, чийто произведения привличат повече от 1 милион посетители годишно. Но музеят привлича вниманието и на крадците на изкуства, интересуващи се повече от цената на картините на черния пазар, отколкото от художествената им стойност.

Музеят Винсент ван Гог в Амстердам
Музеят “Винсент ван Гог” в Амстердам

През 1991 г. двама от тези крадци задигат от музея 20 картини, всяка от които е оценена на 10 милиона долара, сред които и най-прочутата творба на Ван Гог – “Слънчогледи”. За голяма изненада на полицията, картините са открити само няколко часа по-късно в изоставената кола на крадците. Смята се, че те са се сблъскали с трудности при продаването им и са решили да ги зарежат, вместо да рискуват да бъдат заловени, като искат откуп за тях.

"Слънчогледи" на Ван Гог
“Слънчогледи” на Ван Гог

Единадесет години по-късно музеят на Ван Гог е ограбен за втори път. В ранните утринни часове на 7 декември 2002 г. крадците проникват през прозореца на първия етаж в задната част на сградата с помощта на стълба. Разбиват стъклото, предпазвайки ръцете си с парче плат и влизат вътре. Само за няколко минути успяват да откраднат от главната зала две картини – “Изглед от морето край Схевенинген” и “Паството напуска църквата в Нюнен”, оценени на 3 милиона долара. Излизат обратно през счупения прозорец, спускат се с въже на земята и изчезват с плячката си. Въпреки че алармата се задейства веднага след проникването им, полицията не успява да пристигне навреме, за да ги залови.

"Изглед от морето край Схевенинген"
“Изглед от морето край Схевенинген”

Докато полицията търси крадците, криминалистите извършват внимателен оглед на сградата и района, надявайки се да попаднат на някакви следи. За щастие такива има доста. Крадците не само че са оставили след себе си парчето плат, стълбата и въжето, но край стълбите на музея са открити и две шапки. Тези улики се оказват изключително важни.

"Паството напуска църквата в Нюнен"
“Паството напуска църквата в Нюнен”

През декември 2003 г. полицията хваща следите на двамата заподозрени – холандският международен крадец на изкуства Октав Дъръм (31 г.), с прякор “Маймуната”, който е заловен в Пуерто Банус в Испания, и неговият съучастник Хенк Б. (31 г.), който е арестуван в Амстердам. Мъжете са съдени за престъплението, въпреки настояванията им, че са невинни. Но ДНК пробите, взети от двете шапки, показват друго, и те са признати за виновни. Октав получава 4 години и половина, а Хенк четири години затвор.

Научи повече за:   Великият измамник Чарлз Понци и неговата Схема

За нещастие, въпреки че крадците са заловени, картините така и не са възстановени. Смята се, че двамата са ги продали за огромна сума пари. Но още по-вероятно е просто да са скрили плячката си, което след време ще им донесе много повече облаги, и то съвсем законно.

Благодарение на вратичка в холандските закони, крадците на изкуства могат да станат собственици на откраднати частни произведения след 20 години, а на публични творби – след 30. И то само ако могат да докажат, че наистина са ги откраднали. Може би точно това е причината, поради която двамата крадци така нехайно са захвърлили шапките си на местопрестъплението. Все пак се работи по промяната на този закон и когато това стане, Холандия може би няма да изглежда толкова привлекателна за крадците на произведения на изкуството.

Сондажът на Да Винчи

Шотландският замък Дръмланриг, който е личната резиденция на дука на Бъклю, разполага с изумителна колекция от произведения на изкуството и антики, част от които са отворени за публиката. Хиляди посетители идват всяка година, за да видят творбите на Гейнсбъроу, Рембранд, Холбейн и други прочути художници. Едно от най-ценните произведения, украсяващи стените на замъка, е творбата на Леонардо да Винчи “Мадоната с вретеното”. Картината, рисувана в началото на 16-и век, се счита за едно от най-добрите произведения на Да Винчи, редом с “Мона Лиза”.

"Мадоната с вретеното" на Да Винчи
“Мадоната с вретеното” на Да Винчи

През август 2003 г. двама мъже, представящи се за туристи, нападат екскурзоводката си и дръзко задигат картината, оценена на 65 милиона долара. Наблюдавани от зашеметените посетители, крадците се качват във фолксваген “Голф” GTI, в който ги чакат още двама съучастници. Четиримата изоставят колата в гората на две мили от замъка и продължават с друг автомобил, вероятно черно бмв.

Полицията разпространява описанието на крадците с надеждата, че това ще доведе до тяхното залавяне. Един от извършителите е слаб бял мъж, на възраст около 30-40 години, висок около 1.77 м и облечен в кафяво кожено яке, кафява бейзболна шапка, очила с кръгли рамки и кремави панталони. Другият мъж е с няколко години по-възрастен, бял, със същия ръст и тегло, и носи черни панталони, ловна жилетка и кремави риза и шапка. Появява се и трета кола, с регистрационен номер “N770 JLP”, за която се смята, че е използвана от бандата и която е открита 3 месеца след обира. Обявени са значителни награди за всякаква информация, която би довела до ареста на крадците и сигурното връщане на картината.

Шотландският замък Дръмланриг
Шотландският замък Дръмланриг

Търсенето им обаче продължава и до днес. Полицията смята, че картината ще се появи някой ден, но това може да стане и след 30 години. Статистиките на Регистъра за загубени произведения показват, че откраднатите картини често се появяват в каталозите на аукционните къщи и се продават на търг като съвършени копия на оригиналите. Това е един от малкото начини, чрез които крадците могат да извлекат парична изгода от плячката си, без да бъдат заловени.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме