Семейните войни на престъпната фамилия Коломбо

Фамилията Коломбо е най-младата от „Петте фамилии“, контролиращи престъпната дейност в Ню Йорк. Създадена от един от най-презираните босове в историята на американската мафия  – Джо Профачи „Краля на зехтина“, сагата на фамилия Коломбо преминава през смяна на името и три бурни и кървави семейни войни, които отслабват някогашната й мощ и я превръщат в лесна мишена за властите.

Протестът

На 28 юни 1971 г. десетки хиляди души се стичат на манхатънския площад „Кълъмбъс Съркъл“ за втория годишен митинг на Италиано-американския съюз за граждански права. Полицейски барикади отклоняват трафика далеч от събитието. Видни политически фигури и местни знаменитости се качват на украсената с червени, бели и сини ленти сцена. Знамето на Италия се вее до американския флаг. Оператори от телевизията и фотографи от пресата си пробиват път през тълпата, за да се доближат колкото се може повече до подиума.

Горди италиано-американци от цял Ню Йорк се събират, за да изразят неодобрението си към предразсъдъците на правителството към техните хора. Изпитват особено недоволство от ФБР, защото чувстват, че всички американци от италиански произход се слагат в един кюп с мафията. Само защото няколко италианци са създали Коза Ностра не означава, че всички са престъпници, но ФБР според протестиращите очевидно се отнася с тях като с такива.

Тълпата ликува, когато забелязва основателя на Съюза за граждански права Джоузеф Коломбо да излиза от колата си и да си пробива път през множеството. Странното „съвпадение“, че Джо Коломбо е управляващият бос на едноименна нюйоркска престъпна фамилия, като че ли не притеснява поддръжниците на Съюза.

Джоузеф Коломбо
Джоузеф Коломбо

Коломбо е създал съюза година преди това, за да се опълчи на, както той смята, нечестното отношение на ФБР към неговите хора. На 30 април 1970 г. синът на Коломбо Джоузеф младши е арестуван за това, че е разтопил известно количество монети, за да извлече тяхното сребърно съдържание, надявайки се да спечели повече от фактическата им стойност. Задържането му всъщност е тактика на властите за упражняване на натиск върху бащата на младия човек, но Джо Коломбо надава вой за нечестна игра и побързва да отвърне на удара, изпращайки група свои хора да протестират пред централата на ФБР в Манхатън.

Но протестите не са достатъчни за Коломбо. Скоро той обявява, че сформира Италиано-американски съюз за граждански права, който да се занимава с проблема за дискриминацията срещу неговите хора. За удивление на органите на реда хиляди съблюдаващи закона граждани от италиански произход застават на негова страна, изпращайки доброволно десетте долара членска вноска в новоучредената организация. Страхувайки от отдръпването на италианските гласоподаватели, местните политици също изказват подкрепата си. Само за няколко седмици съюзът се превръща в стихийна сила.

Петдесет хиляди души се събират на първия протест на площад „Кълъмбъс“ на 29 юни 1970 г. Мафията затваря пристанищните докове за през деня, за да могат работниците, членуващи в нейните профсъюзи, да присъстват на събитието. Магазините в италианските квартали в целия град също затварят врати в името на протеста. Огромната обществена подкрепа към съюза оказва своя ефект. Главният прокурор на САЩ Джон Мичъл и губернаторът на Ню Йорк Нелсън Рокфелер обявяват, че терминът „Мафия“ няма повече да бъде използван в техните юрисдикции.

Съюзът обявява Джо Коломбо за свой „Мъж на годината“ през месец май, макар че през март той получава присъда от две години и половина, попълвайки грешна информация в молбата си за издаване на разрешително за търговия с имоти. Изпълнението на присъдата е отложено в очакване на решението от обжалването, а Коломбо се заема с удвоена сила да рекламира Съюза. Дори се появява в едно вечерно телевизионно токшоу, за да говори за дискриминацията срещу италиано-американците.

Някои от босовете на другите фамилии не остават доволни от това. Този вид целенасочено саморазкриване е нечувано за един главатар на Мафията. Дори енигматичният Джон Готи не се е осмелявал на такава публичност по време на царуването му като бос на фамилия Гамбино в края на 80-те и 90-те години на XX век.

Така, още преди провеждането на втория протест, Джо Коломбо вече върви по тънък лед. Докато си проправя път през тълпата в онзи летен ден на 1971 г., той без съмнение знае, че е разрошил доста перушини, но очевидно не осъзнава колко много е прекалил. Ножовете вече са извадени.

„Зеленчук“

След първия митинг през 1970 г. Джо Коломбо успява да убеди много от своите колеги босове и техните капитани да помогнат за каузата. Иначе не би бил в състояние да затвори доковете заради събитието. Но на 16 декември 1970 г. федералните агенти арестуват гангстера от фамилията Коломбо Роко Мираля и претърсват куфарчето му. Намират в него списък с имена или псевдоними, и парични суми.

Джо Коломбо, който е с Мираля по време на ареста му, се явява пред федералното голямо жури и е разпитан за списъка. Вместо да използва Петата поправка, както би направил всеки нормален гангстер, той заявява, че тези суми са парични дарения за каузата на Съюза.

„Карл“, свидетелства той, е босът Карло Гамбино. До неговото име в списъка е записана сумата 30 000. Без съмнение Гамбино и всички останали мафиоти в този списък биха искали Коломбо да не беше свидетелствал. Скоро те оттеглят първоначалната си подкрепа. Босовете чувстват, че той е привлякъл твърде много публично внимание, а в мафията това никога не е добре за бизнеса.

Джо Коломбо се сблъсква със сериозна опозиция и вътре в собствената си фамилия. Братята Гало – Лари, Албърт и прочутият Джоуи–Лудия – отдавна се дразнят от началството и вече са се опитвали да превземат фамилията в началото на 60-те години. Джоуи Гало току-що е освободен от щатския затвор през февруари 1971 г., след като излежава деветгодишна присъда и горчивите му чувства към управлението на фамилията си остават същите.

Джоуи Гало (вляво) и неговият брат Лари (вдясно)
Джоуи Гало (вляво) и неговият брат Лари (вдясно)

Гало и неговите братя смятат, че усилията им заслужават по-голямо парче от баницата. Те са доказали през годините, че са готови, склонни и способни да се вдигнат на война, за да получат онова, което искат. Освен това братята имат могъщ съюзник в лицето на капитана от фамилия Дженовезе Винсънт Джиганте–Брадичката, който един ден ще стане бос.

Докато Джо Коломбо си пробива път през тълпата, за да стигне до сцената, внезапно прогърмяват три изстрела. Хората залягат, закрещяват от паника и се разбягват да търсят укритие. Полицаите се борят с настъпващата човешка маса, за да стигнат до източника на проблема. Заварват Джо Коломбо да лежи на паважа, а кръвта му изтича от трите рани на главата му. Над него стои чернокож мъж с пистолет в ръка.

Простреляният Джоузеф Коломбо
Простреляният Джоузеф Коломбо

Полицията сграбчва мъжа, но докато се опитват да го оковат, един от верните васали на Коломбо изважда оръжие и изстрелва три куршума в гърба на атентатора, убивайки го на място. Впоследствие става ясно, че мъжът, застрелял Коломбо, е уличен измамник на име Джером Джонсън, който някак си се е сдобил с журналистически достъп до митинга.

Подозренията моментално падат върху Джоуи Гало, за когото се знае, че работи с чернокожи престъпници. Гало вярва, че мафията може само да спечели от съвместната работа с черни криминални групировки, но много гангстери не одобряват близките му отношения с тях.

Но полицейските детективи и вътрешното разследване, проведено от самата мафия, не откриват връзка между Гало и Джером Джонсън, нито пък могат да докажат, че стрелецът е бил нает от Карло Гамбино или някой друг бос, враждуващ с Коломбо. Джонсън изглежда като типичния луд самотен стрелец.

Джером Джонсън
Джером Джонсън

Джо Коломбо не умира от раните си. Той остава в кома за остатъка от живота си или, както живописно го характеризира Джоуи Гало – превръща се в „зеленчук“.

Научи повече за:   Джерард Шейфър: Ченгето убиец

Стрелбата по Джо Коломбо е само една от главите в жестоката и раздирана от конфликти историята на фамилията Коломбо – сага, която започва с един от най-презираните босове в историята на американската мафия.

Краля на зехтина

Джо Профачи, първият и най-дълго управлявал бос на фамилия Профачи, е мразен от хората си. Веднага щом Джо Коломбо заема мястото му след неговата смърт, името на фамилията е променено на Коломбо, в опит да се изтрие спомена за неговото скъперническо и жестоко владение на трона. Законният бизнес на Профачи с внос на зехтин и доматено пюре му спечелват прозвището „Краля на зехтина“, но кехлибарената течност е само малка частица от неговата империя.

Джо Профачи - Кралят на зехтина
Джо Профачи – Краля на зехтина

Профачи живее в огромно имение в Лонг Айлънд с площ 328 акра, което може да се похвали с ловна хижа и свое собствено частно летище. Но докато останалите босове щедро раздават богатството си, Профачи е скръндза, таксуващ хората си за правото да членуват в неговата фамилия.

Освен обичайния процент, който получава един бос, Джо Профачи налага допълнителна такса върху всички престъпни дейности, упражнявани от хората му. Всеки член на фамилията трябва да плаща и по 25 долара вноска на месец. Много от гангстерите на Профачи се оплакват зад гърба му, че той е поредният подъл и стиснат „мустакат Пийт“, но Профачи вижда себе си като традиционалист, живеещ според законите на оригиналната сицилианска мафия.

Той знае как да оцелява и умело се отдръпва от Кастеламарийската война през 1931 г., запазвайки фамилията си, докато младите немирници, предвождани от Лъки Лучано,  си разделят остатъците от фамилията на Салваторе Маранзано.

Фамилия Профачи, базирана в Бруклин и част от Стейтън Айлънд, се занимава с обичайните мафиотски дейности – рекет, хазарт, грабежи, лихварство, изнудване, като по-късно добавя и вноса на хероин в своето портфолио. Профачи поддържа близък съюз с боса на фамилия Бонано Джоузеф Бонано и заедно двамата са достатъчно могъщи, за да държат настрана другите изгряващи нюйоркски фамилии.

Профачи управлява своята фамилия три десетилетия без сериозна заплаха за лидерството му. Но в началото на 60-те години босовете на Гамбино, Лукезе и Дженовезе решават да внесат промяна в баланса на силите. Съюзът Профачи-Бонано се е превърнал в огромна горила, която често се изпречва на пътя им. Карло Гамбино започва да им подлива вода, като привлича на своя страна някои от собствените им хора.

Братята Гало и техният екип от доста време не са доволни от управлението на Профачи. Те едва свързват двата края, тъй като босът взима голяма част от печалбите им. Особена горчивина изпитват от факта, че Профачи е поръчал убийството на техния колега Франк Абатемарко.

С настъпването на февруари 1961 г. бандата на Гало решава, че й стига толкова. В дързък ход те отвличат няколко видни членове на фамилията, сред които дългогодишният заместник-бос Джоузеф Маглиоко и капитанът Джо Коломбо. След това изпращат послание до Профачи, че искат да се промени начина на разпределяне на печалбите. Профачи изпраща своя съветник Чарлз  Лосисеро–Наденицата да преговаря с тях. След седмици на преговори двете страни стигат до съгласие и заложниците са освободени. Всички изглеждат доволни от изхода на ситуацията.

Джоузеф Маглиоко
Джоузеф Маглиоко

Но шест месеца по-късно Профачи отвръща на удара. Един от заложниците – редовият гангстер Джон Шимоне, подмамва Лари Гало в един бар в Бруклин, където двама убийци мятат въже около шията му и започват да го душат. Заплашват да го убият, ако не каже на братята си да дойдат в бара. Лари Гало знае, че той и братята му ще загинат, ако го стори и отказва да им съдейства.

Въжето се стяга още повече и Гало за малко да умре, ако точно в този момент в заведението не влиза един полицай. Предната врата е била открехната и тъй като Синият закон изисква всички магазини да са затворени в неделния ден за църква, ченгето е решило да провери какво става. Шимоне и неговите хора побягват. Партньорът на ченгето се опитва да ги спре, но един от гангстерите го прострелва в лицето. Измъкват се с чакащия ги наблизо кадилак.

Лари Гало
Лари Гало

Сетне братята Гало научават, че няколко дни преди това хората на Профачи са убили техния главнокомандващ Джо Джоели–Желето. Бандата им се хвърля в атака, стреляйки по всеки срещнат привърженик на Профачи. Полицията нахлува в щаба на бандата в Бруклин, надявайки се да прекрати радикална война вътре във фамилията. Насилието спира, но лошите чувства остават.

Джоуи Гало
Джоуи Гало

Проблемите на Профачи не се свеждат единствено до вътрешни раздори. В началото на 1962 г. Карло Гамбино и Томи Лукезе се изправят пред Комисията на мафията и предлагат Профачи да се оттегли като бос за доброто на неговата фамилия и на мафията като цяло. Джо Бонано ожесточено се противопоставя на подобно решение, страхувайки се, че ще изгуби своя най-важен съюзник. Комисията решава да не разглежда засега този проблем и това се оказва мъдър ход, тъй като Профачи умира от рак на 6 юни 1962 г.

Неговият заместник Джоузеф Маглиоко бързо заема мястото му, което не се харесва на Лукезе и Гамбино. Маглиоко дава всички знаци, че вярно ще се придържа към политиката на Профачи, в това число и близкия съюз с Джо Бонано. Така враговете на стария бос автоматично се превръщат във врагове на новия.

Неприятности и още неприятности

Джо Маглиоко вероятно понякога е съжалявал, че е станал бос на фамилията Профачи. Бандата на Гало е все така недоволна и твърдо решена да го свали. С надеждата да отслабят влиянието на Маглиоко върху фамилията, те се прицелват в най-силните му хора и особено в свирепия Кармайн Персико Джуниър. Колата на Персико е взривена през 1963 г., но той се отървава само с леки наранявания. На 19 май същата година той е прострелян в лицето, ръката и рамото от минаваща кола. Персико се оказва толкова жилав, че изплюва един от куршумите, пробили лицето му. В друг инцидент главнокомандващият на Персико – гигантът Хю Макинтош, е нападнат и прострелян в засада, но оцелява.

Кармайн Джуниър Персико
Кармайн Джуниър Персико

Но бунтът на Гало приключва внезапно през есента на 1963 г., когато двама от ключовите членове на бандата са убити, а 17 други обвинени в рекет. Джоуи Гало излежава вече две години от дългата си присъда в затвора и бандата на Гало просто не разполага с нужните човешки ресурси, за да продължи борбата.

Маглиоко вероятно е бил облекчен да се отърве от досадните братя Гало, но истинските му неприятности тепърва започват. Той е наследил съюза на Джо Профачи с фамилията Бонано, но като нерешителен лидер приема съветите на амбициозния Джо Бонано. Преди смъртта на Профачи той и Бонано са замисляли убийството на своите върховни врагове – босовете Карло Гамбино, Томи Лукезе и Стефано Магадино от фамилията Бъфало (братовчед на Бонано).

Стефано Магадино
Стефано Магадино

Целта на Бонано е да се отърве от своите врагове и да се провъзгласи за „капо ди тути капи“ (бос на всички босове) и глава на Комисията. Следвайки желанията на Профачи, Маглиоко продължава със заговора. Бонано му дава за задача да премахне Гамбино и Лукезе, а той предава работата в ръцете на своя най-верен наемник Джо Коломбо. Маглиоко е уверен, че Коломбо ще свърши работата.

Но Коломбо има собствено мнение и вижда накъде духа вятъра. Той преценява ситуацията и решава, че Бонано е твърде алчен за власт и неговият опит да превземе Комисията ще пропадне, оставяйки фамилията Профачи да опере пешкира. Така че вместо да извърши екзекуциите, Коломбо информира Лукезе и Гамбино за заговора. Те от своя страна отиват при Комисията и поискват правосъдие.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253
Научи повече за:   Голямата диамантена треска в Сан Франциско

Комисията не иска да предизвика нова Кастеламарийска война и упражнявайки регулаторната си власт, вика Маглиоко и Бонано да се явят пред нея. Бонано пренебрегва заповедта и се укрива. Маглиоко се подчинява и признава за участието си в заговора. Комисията го съжалява, знаейки, че лукавият Бонано вероятно стои зад всичко. Маглиоко е глобен 50 000 долара и принуден да се оттегли. Пощадяват живота му, но той получава инфаркт и умира няколко месеца по-късно.

Карло Гамбино

По предложение на Карло Гамбино Джо Коломбо е награден за разкриването на конспирацията и получава титлата на нов бос във фамилията Профачи. Гамбино ще съжали за добрината си, когато Коломбо и неговата любов към публичността хвърлят нежелана светлина върху организираната престъпност в подземния свят.

Звездна власт

Като млад мъж Джо Коломбо оставя своя знак в елитния екип за екзекуции на Джо Профачи, в който участват Лари и Джоуи Гало. Освен да изпълнява задълженията си на наемен убиец, Коломбо първоначално работи като надзорник на доковете, а сетне се захваща с организирането на хазартни игри, кражби и лихварство.

Младият Джоузеф Коломбо
Младият Джоузеф Коломбо

Но може би от всички тези престъпни преживявания онова, което най-много повлиява на неговия начин на мислене, е гангстерското убийство на неговия баща Антъни Коломбо, който е удушен с връв в колата му заедно с неговата приятелка. Джо Коломбо знае от първа ръка колко бързо един мафиот може да загуби благоразположение и да бъде премахнат. Вероятно си е помислил за съдбата на своя баща, когато е решил, че съюзяването с Карло Гамбино и Томи Лукезе е по-добър залог от верността към собствения му бос Джо Маглиоко и алчния за власт Джо Бонано.

През януари 1964 г. 41-годишният Коломбо се превръща в един най-младите босове в мафията. Мнозина гангстери приветстват смяната в режима, но някои от тях се съмняват в способностите на Коломбо.

Босът на Ню Джърси Сам Декавалканте
Босът на Ню Джърси Сам Декавалканте

„Какъв опит има той?“ – оплаква се босът на Ню Джърси Сам Декавалканте–Водопроводчика в разговор, записан от ФБР. – „Какво знае той?“.

Но докато Коломбо се установява на новата си позиция, доста хора чувстват, че той е най-прогресивният лидер от доста време насам. Други обаче го смятат за егоцентричен фукльо, който се облича в твърде скъпи костюми и се наслаждава на вниманието на пресата.

Когато основава Съюза за граждански права, неговите колеги мафиоти не знаят какво да мислят. От една страна са съгласни с каузата му, смятайки, че всички италиано-американци са нечестно преследвани от ФБР само заради техния произход. Но от друга страна мафиотите по традиция виреят най-добре в сенките, далеч от критичния поглед на обществото. Според тях Коломбо привлича твърде много внимание. Макар първоначално да му оказват подкрепа, мафиотите се опитват да се дистанцират от него, особено когато ФБР открива уличаващия списък с имената на гангстерски донори.

Опитът за убийството на Коломбо на протеста през 1971 г. е твърде публичен, за да бъде дело на мафията. Въпреки твърденията на полицията, това просто не е начинът, по който мафията се справя с подобни проблеми. Те биха избрали изолирано място, късно през нощта и далеч от свидетели, също както е убит някога баща му. Въпреки това покушението над Коломбо радва онези, които са чувствали, че той прекрачва твърде опасни граници.

Коломбо оцелява след стрелбата, но на косъм. Живее още седем години в мозъчна смърт и накрая умира през 1978 г.. През това време фамилията Коломбо засекретява редиците си и избира да не разкрива самоличността на своя нов бос. ФБР работи три години, за да открие кой е той. Накрая установяват, че новият бос е Томас Дибела – гангстер, който почти не е присъствал на радарите им. Той има само едно осъждане за контрабанда през 1932 г. и те нямат представа колко важен е Дибела в йерархията на фамилията.

Да се пази това в тайна е добра идея, но скоро след като един мафиот-знаменитост се превръща в „зеленчук“, друг попада в светлините на прожекторите. Тази нова звезда заплашва да засвети дори по-ярко от Джо Коломбо.

Завръщането на Джоуи–Лудия

Опитите на фамилия Коломбо да се скатае са застрашени от освобождаването на Джоуи Гало–Лудия от затвора през 1971 г. Прякорът му е подвеждащ. Мафиотите традиционалисти са го нарекли луд заради прогресивните му идеи. В неговите очи бъдещето на организираната престъпност отива много по-далеч от социалните клубове в Малка Италия и сборищата на италиано-американските гангстери в Бруклин. В Харлем също има пари за изкарване, както и в другите черни квартали, и той иска мафията да се добере до тях. Гало призовава за партньорство с черните гангстери, като се обосновава, че това ще позволи на мафията да получи достъп до далавери, които не би могла да пипне по-друг начин.

Джоуи Гало
Джоуи Гало

Гало е попил малко култура по време на престоя си в нюйоркския затвор „Грийнхейвън“. Поглъща книгите и вестниците като топъл хляб и се захваща да рисува. Вече може да се произнася авторитетно за великите художници, които е изучавал. Скоро след излизането му от затвора по кината тръгва филм, направен по книгата на Джими Бреслин „Бандата, която не можеше да стреля направо“.

Книгата и филмът представляват комично изобразяване на бруклинската банда на Гало. Измислената банда държи лъв в мазето си, за да плаши с него длъжниците. Всъщност бандата на Гало наистина си има лъв, който често запознава със своите редовни „клиенти“. Джоуи Гало не намира филма за много забавен и особено се разстройва от изобразяването на Сали Палумбо–Хлапето – героят, който уж е бил вдъхновен от него самия.

Актьорът, който играе Сали Хлапето, е Джери Орбак, който впоследствие играе ролята на детектив Лени Бриско в сериала „Закон и ред“. Гало иска да изясни на Орбак как живеят истинските гангстери, затова поканва него и съпругата му на вечеря в дома си. Орбак приема поканата и е толкова впечатлен от познанията на Гало за книгите и изкуството, че двамата стават приятели. Орбак представя Гало на няколко свои приятели от шоубизнеса. Скоро Гало започва да се появява из града в компанията на знаменитости. Дори се премества от Бруклин в Гринуич Вилидж, за да бъде по-близо до новото си обкръжение.

Джери Орбак
Джери Орбак

На 7 април 1972 г. Гало празнува своя рожден ден в нощен клуб „Копакабана“ с група приятели, сред които Орбак, комикът Дейвид Стайнбърг и журналистът Ърл Уилсън. Партито приключва в ранните утринни часове и Гало, неговият бодигард и четири жени тръгват към Малка Италия в търсене на отворен ресторант. Озовават се в „Умбертос Клем Хаус“ на улица „Мълбери“.

Гало и неговият бодигард Пийт Диапулас–Гръка правят грешката да седнат с гръб към вратата, смятайки, че са в безопасност на свещената мафиотска земя. Но тогава се появява някакъв стрелец с пистолет .38-и калибър и започва да стреля. Жените се разпищяват. Клиентите залягат на пода. Гало предполага, че той е мишената, става от масата и побягва към вратата, привличайки огъня към себе си. Убиецът насочва оръжието си към него и продължава да стреля. Гало успява да стигне до тротоара, където се свлича на земята до своя кадилак и умира.

Също като Джо Коломбо Джоуи Гало научава по трудния начин, че мафията не обича светлините на прожекторите.

Войната на Джуниър

Фамилията Коломбо потъва в хаос, когато застаряващият Томас Дибела доброволно се отказва от властта. Негов логичен наследник е най-могъщият капитан Кармайн Джуниър Персико, но той е зад решетките с 13-годишна присъда. Все пак Персико успява да ръководи фамилията като бос от затвора, предавайки заповедите си на своя брат Алфонс и Генаро Лангела. През този период фамилията концентрира усилията си върху наркотиците и профсъюзните измами.

Научи повече за:   Ерик Смит: Малолетният детеубиец от Савона

Но когато правителството засилва кампанията си срещу организираната престъпност в САЩ, Персико и Лангела се изправят срещу обвинения по случая с Комисията на Мафията, в който властите използват Закона за рекета и корупцията (RICO), за да смачкат главите на нюйоркските фамилии.

Персико, който избира да се представлява сам в съда, е вбесен от факта, че правителството може да го съди само защото е член на Коза Ностра. Той показва раздразнението си в съда, като изкрещява: „Без Мафията тук нямаше да има никакъв случай!“. В крайна сметка Персико и Лангела са признати за виновни и всеки от тях получава по 100 години затвор.

Персико знае, че никога няма да излезе отново на свобода, но няма намерение да се предава толкова лесно. Той и преди е управлявал фамилията от затвора и отново ще го направи – поне докато неговият син Алфонс Персико не излезе от затвора, за да поеме поста на баща си. Междувременно назначава своя далечен братовчед Вик Орена за действащ бос.

Виктор Орена
Виктор Орена

Орена обаче харесва тежестта на короната. С подкрепата на узурпатора на фамилия Гамбино Джон Готи, Орена лобира пред Комисията през 1990 г. за свалянето на Персико и разпознаването на самия него като истински бос. Членовете на фамилията Коломбо се разделят на два лагера. Напрежението започва да расте. Привържениците на Персико нанасят първия удар.

На 20 юни 1991 г. петчленен отряд от наемни убийци, предвождани от съветника на Персико Кармайн Сеса, се появяват пред дома на Орена в Лонг Айлънд, готови да го застрелят. Но един от стрелците натиска неволно спусъка преди останалите да заемат позициите си. Орена ги вижда и успява да избяга. Този опит за покушение го заставя да потърси помощ от другите фамилии. Орена подновява молбата си към Комисията за детронирането на Персико. Сеса говори пред Комисията от името на Персико, описвайки Орена като парвеню, което предава боса си.

Комисията не е в състояние да осигури дълъг мир за фамилията Коломбо и адът избухва на 18 ноември 1991 г., когато две коли с поддръжници на Орена нападат от засада капитана на Персико Грег Скарпа в Бруклин, докато кара дъщеря си и внучката си към дома им. Убийците изскачат от колите си с извадени оръжия и се хвърлят към колата му. Но Скарпа – един от най-коравите гангстери в историята на мафията, натиска газта и потегля, блъскайки се във всичко по пътя си. Разлитат се парчета от бронята и куршуми. Няколко минувачи пострадват, но Скарпа и неговите любими същества се измъкват невредими. След този инцидент Скарпа, който е диагностициран със СПИН през 1986 г., след като получава заразена кръв от друг член на бандата си, се включва в битката като подивял звяр. Няма какво да губи.

Грег Скарпа
Грег Скарпа

Интересен факт е, че Скарпа е бил таен информатор на ФБР в продължение на 30 години, играейки и от двете страни на оградата за своя собствена изгода. Колкото до неговата легендарна издръжливост, той се доближава до Кармайн Персико, който някога е изплюл куршум от лицето си. През 1992 г. Скарпа получава куршум в окото. Той се закарва сам до вкъщи, налива си уиски и се обажда в полицията. Скарпа загубва окото си.

Пет дни след опита им да убият Скарпа хората на Орена се връщат отново, застрелвайки Хенри Ханк пред лавка за понички в Бруклин. Този ударен екип е предвождан от Бил Кутоло–Дивия.

Избухва война, в която загиват общо 12 души. Самият Кутоло убива трима, както прави и Скарпа за лагера на Персико. Две от жертвите са невинни минувачи. Петнадесет други са сериозно ранени.

Властите предприемат действия срещу двете страни, за да спрат насилието. Четиридесет и един от хората на Персико са изпратени в затвора, както и Орена и неговият най-могъщ капитан Паскуале Амато.

Последната жертва във Войната на Коломбо – капитанът на Орена Джон Скопо, е дело на 18-годишният наемник Джон Папа, изпратен от Грег Скарпа. Папа, който има огромна татуировка с две заплашителни очи на горната част на гърба си, носеща надписа „Morte prima di disonore“- „По-добре смърт от безчестие“ – след това застрелва двамата си партньори в убийството на Скопо, защото си приписват незаслужени заслуги за удара. Впоследствие Папа е осъден за четири убийства и сега излежава четири доживотни присъди.

В крайна сметка лагера на Персико отбелязва победа, но войната е отслабила фамилията. Някои може би си мислят, че е време за обявяване на примирие и прегрупиране на силите, но Кармайн Персико все още не е приключил.

Зад решетките

Управлявайки фамилията от своята килия във федералния затвор „Ломпок“ в Калифорния, Кармайн Персико продължава да дърпа конците, с надеждата че ще качи своя син Алфонс на трона. Образованият в колеж Али Персико ще излезе от затвора през май 1993 г., след което ще заеме поста на баща си. Но властите имат други идеи. Обвиняват го в престъпления, свързани с участието му във Войната на Коломбо, надявайки се да го задържат зад решетките, но той е обявен за невинен.

Вероятно не желаейки да наруши условията по предсрочното си освобождаване, Алфонс Персико мирува известно време, а един от братовчедите на баща му Андрю Русо поема управлението като действащ бос през 1996 г. Три години по-късно Русо е осъден за рекет и подкупване на съдебни заседатели. Алфонс заема мястото си, но след няколко месеца е арестуван от Бреговата охрана във Флорида за притежание на оръжие. Претърсването на моторната му лодка донася още един зареден пистолет и пушка. През 2000 г. той е съден по тези обвинения и получава присъда от 18 месеца затвор.

Андрю Русо
Андрю Русо

В деня на освобождаването си – 24 януари 2001 г., Алфонс е обвинен в лихварство и е задържан без право на гаранция като заподозрян в убийството на Бил Кутоло–Дивия. Заклет привърженик на Орена по време на войната, Кутоло е назначен за заместник-бос от Персико през 1999 г. като част от мирното споразумение, но внезапно изчезва по пътя си към срещата с боса. Седмица след задържането му по новите обвинения Алфонс Персико и още десет ключови членове на Коломбо са обвинени във федерални нарушения.

Според Ganglandnews.com Алфонс Персико се е предал на 20 декември 2001 година, пледирайки виновен по обвинения в лихварство, пране на пари и рекет. Той сключва сделка, според която трябва да плати 1 милион долара глоба и да лежи в затвора 13 години. Персико все още е изправен пред възможността от екзекуция, ако прокуратурата реши да го съди за убийството на Бил Кутоло–Дивия.

През януари 2005 г. списание „Ню Йорк“ споменава Кармайн Джуниър Персико като официален бос на фамилията Коломбо, с Джон Дерос като негов заместник, Джоел Каркаче като негов съветник и Томас Джоели като уличен бос. Според списанието Джоели е успял да запълни пропастта, съществуваща между гангстерите, които са се разстрелвали един друг преди десетилетие. Но имайки предвид тяхната история, можем само да се чудим дали раните от Войната на Коломбо ще заздравеят някога.


Източник: trutv.com

The following two tabs change content below.
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
2 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
nsda
nsda
12.06.2011 16:40

интересно…особено след 99-та не знаех кво се случва с тях

Nikolai
Nikolai
11.01.2015 0:19

Здравейте може ли да напишете статия за Инок „Нъки“ Джонсън ..сериала Престъпна империя е направен по неговата история. Смятам че е много интересен персонаж в организираната престъпност и най вече в периода на сухия режим. Благодаря Ви предварително. 🙂 п.с. С Майер Лански не сбърках смятам че и сега ще е така 🙂