Желько Ражнатович-Аркан

Малолетен престъпник, банков обирджия, агент на тайната полиция, бизнесмен, лидер на военна групировка, политик и шеф на престъпния свят.

Кариерата на Желько Ражнатович, известен като Аркан, обхваща всичко това и неговият възход и падение отразяват ситуацията в югославското общество през последните 20 години.

Ражнятович е роден през 1950 г. в Словения и е син на висш офицер от югославските ВВС.

Като малък се забърква в дребни престъпления – кражба на чанти в парк „Калемегдан“ в Белград –  и отчаяният му баща използва контактите си в югославската Държавна сигурност, за да го отърве.

Международни престъпления

Но синът му продължава с престъпленията и по-късно е съден за банкови обири в Белгия, Холандия и Германия, а в Швеция и Италия са издадени заповеди за арестуването му.

Сръбският мафиот Горан Вукович се връща в миналото: „От всички нас Аркан ограби най-много банки. Влизаше в тях, сякаш бяха магазини на самообслужване – банките бяха неговият специалитет, както и бягствата от затвора.“.

Ражнатович наистина успява да избяга от затворите в Белгия и Холандия – постижение, което се свързва от мнозина с вербуването му от югославската Държавна сигурност.

Пресата в Белград впоследствие пише, че Ражнатович е работил като поръчков убиец за правителството, а негови мишени са били проблемни югославски емигранти в чужбина.

Хулиганска милиция

Псевдонимът Аркан, който приема впоследствие, Ражнатович взима от един от паспортите, издадени му от Държавна сигурност.

Когато се връща в Сърбия през 80-те, Аркан отваря сладкарница и започва да строи за свой дом и щаб-квартира доста кичозна, мраморна сграда, която се превръща в една от неофициалните забележителности на Белград.

Той получава официално одобрение да поеме ръководството на белградския клуб на феновете на „Цървена звезда“ и по-късно превръща най-свирепите хулигани сред тях в „Тигрите“ – сръбска паравоенна групировка.

Тигрите за пръв път се впускат в действие през 1991 г. в Източна Славония

Военни престъпления

Военният трибунал в Хага свързва Аркан и неговите бойци с клането в болницата във Вуковар, в което стотици пациенти – предимно хървати – са изкарани на пуста местност и екзекутирани по бързата процедура.

Впоследствие неговите хора са обвинявани в извършването на едни от най-бруталните етнически прочиствания в Босна – действия, които също допринасят за обвинителния акт на Хага.

От Белград отричат той да е бил тясно свързан с държавната власт.

В своите мемоари „Да сложиш край на една война“ бившият щатски пратеник Ричард Холбрук си спомня: „Когато споменавах името на Аркан пред Милошевич, той се дразнеше и твърдеше, че няма влияние над него“.

Инструмент на държавата

Холбрук описва Аркан като „убиец на свободна практика“, който работи за югославската тайна полиция.

Той пише, че ЦРУ разкрива тесни връзки между операциите на Аркан в Босна и командването на армията на Югославия и че документ, доказващ тези връзки, е бил предоставен на Милошевич, като част от преговорите за мир в Босна.

Убийството за Аркан представлява патриотичен дълг, но също така и доходен бизнес.

Където и да го отвежда дългът, той успява да захване бизнес с контрабанда на горива.

Сватбен подарък

Мюсюлманските бежанци разказват, че всичките им пари и вещи отиват в касите на Аркан.

Веднъж Аркан и неговата известна съпруга, певицата Цеца, са гости на предаване в телевизия Пинк, в което зрителите могат да им се обадят по телефона. Една от свързалите се зрителки прави комплимент на Цеца за красивия златен пръстен и диамантена огърлица, които носи. Зрителката съвсем точно цитира гравираното на пръстена.

„Откъде знаете това?“ – пита водещият, докато двамата гости в предаването му неудобно се размърдват на плюшения диван.

„Аркан ми го открадна в Бжелина“ – е отговорът на жената.

Страхът на Милошевич

Слободан Милошевич е попитан веднъж от Ричард Холбрук, защо не предприема нищо срещу Аркан.

„Страхувам се от него“ – отговаря тогавашният сръбски лидер.

С убийството на Аркан в лобито на хотел „Интерконтинентал“ през 2000 г. най-сетне приключват десетилетия на кражби, насилие и спонсорирани от държавата убийства. Ражнатович загива сред дъжд от картечен огън, докато пийва с приятелите и охраната си в белградския хотел.

Много са теориите, за това кой стои зад атентата в хотел „Интерконтинентал“. Аркан води престъпен живот и загива като гангстер.

Той обаче знаел твърде много и се предполага, че както югославската държава го е създала, така тя единствена е била достатъчно могъща, за да го съсипе.

The following two tabs change content below.

• Автор
• Още от автора

Силвия

Автор в Криминални Досиета

Последни досиета от Силвия (виж всички)

• Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
• Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
• Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020