“Мъжът на честта” Джоузеф Бонано и неговата престъпна фамилия

"Мъжът на честта" Джоузеф Бонано и неговата престъпна фамилия

Роденият в Сицилия Джузепе Бонано е американски мафиот, който поставя началото на престъпната фамилия Бонано. Той има дарбата да прави пари и за разлика от старото поколение дръзко разнообразява операциите си. Под неговото управление фамилията събира пари от хазарт, лихварство и търговия с наркотици. Бонано ожесточено заклеймява наркотиците и отрича да има нещо общо с тях, но в действителност неговата фамилия е един от основните доставчици на дрога в Ню Йорк. Освен това има участие в бизнеса с мотели, фабрики за облекла и погребални агенции.

Отвлечен

Във вечерта на 20 октомври 1964 г. Джоузеф Бонано, босът на едноименната нюйоркска престъпна фамилия, вечеря в ресторант с тримата си адвокати: Уилям Малоуни, Джо Алън и Лоурънс Д’Антонио. На следващият ден 60-годишният кръстник ще се явява пред Голямото жури и е събрал адвокатите си да го посъветват. По-късно Бонано казва, че през този период от живота си се е чувствал като “между чука и наковалнята”. Федералното правителство го преследва настървено заради организираните му престъпни дейности, а в същото време до ушите на Комисията на Мафията е стигнал слухът, че той планира да преустрои редиците й и да се провъзгласи за Бос на всички босове, чрез серия от планирани наемни убийства.

Джоузеф Бонано смята, че заслужава тази почетна позиция, тъй като според него е единственият останал “мъж на честта”, следващ традицията на сицилианската Мафия. “Богатството е вторичен продукт на властта” – пише той в автобиографията си. Според него Лъки Лучано и подобните му се интересуват единствено от “най-примитивната потребност: правенето на пари” – интересно изявление от страна на човек, чиято престъпна фамилия добива по-голямата част от приходите си от търговия с наркотици. По време на своето безпрецедентно 33-годишно управление Бонано използва тази нечиста печалба, за да разшири империята си отвъд границите на Ню Йорк, слагайки ръка върху ключови криминални операции в Аризона, Калифорния, Канада, Куба и Хаити.

Лъки Лучано

Босът и неговите адвокати остават в ресторанта до късно вечерта. Най-накрая към полунощ вдигат яките на палтата си, за да се предпазят от силния дъжд и излизат на улицата да хванат такси. Потеглят към апартамента на Малоуни, намиращ се 36-та улица и “Парк авеню”, където ще продължат съвещанието си. Бонано ще остане да пренощува у Малоуни, за да не му се налага да пътува от дома си в Лонг Айлънд до Манхатън, за да се яви на заседанието на Голямото жури на следващия ден. Въпреки че осъзнава опасното си положение, той не се страхува за живота си и пътува без бодигард.

Когато таксито спира пред апартамента на Малоуни, Алън излиза пръв и се подслонява под навеса на входа, докато Бонано и Малоуни се препират кой да плати сметката. Бонано настоява и Малоуни отстъпва, излиза от таксито и се присъединява към Алън под навеса, докато Боса плаща на шофьора.

Бонано излиза от колата, затваря вратата и таксито потегля. Не забелязва двамата мъже, приближаващи се към него, докато не е сграбчен за ръцете и завлечен грубо към ъгъла.

“Хайде, Джо” – казва един от тях. – “Моят шеф те иска”.

Бонано си спомня, че “те бяха високи, носеха дълги палта и шапки с периферия”.

Малоуни изкрещява след тях, но бързо се скатава обратно под навеса, когато в краката му профучава изстрел.

Двамата мъже замъкват Бонано до чакаща кола, натикват го на задната седалка и му нареждат да “се свие на пода с главата надолу”. Колата потегля, правейки няколко остри завоя. След известно време завоите свършват и колата увеличава скоростта си. Бонано предполага, че са излезли на магистралата.

Двамата мъже му позволяват да се изправи и го слагат да седне между тях. Извиняват му се, че са се отнесли с него по този начин. Тогава Бонано разпознава лицата им. Единият е неговият братовчед Нино Магадино, брат на Стефано Магадино – босът на Бъфало. Другият мъж е синът на Стефано – Питър.

Бонано няма нужда от обяснения. Знае, че неговият братовчед Стефано е организирал това отвличане. Бонано му е пратил наемни убийци, но заговорът е бил разкрит и осуетен. Очевидно това е ответният удар на Магадино.

Колата се качва на моста “Джордж Вашингтон”, насочвайки се към Ню Джърси.

Мъж на честта

Джоузеф Бонано се изкачва във властта през 1931 г. след убийството на сицилианския бос на Мафията в Ню Йорк Салваторе Маранзано. Това убийство е кулминацията на легендарната Кастеламарийска война, която белязва началото на модерната ера на организираната престъпност в САЩ. Само няколко месеца преди това Маранзано е отмъкнал със сила шефското място от Джузепе Масерия, който управлява италиано-американските банди на Ню Йорк с желязна ръка. Той е застрелян в един пролетен следобед в любимия си ресторант в Кони Айлънд. Маранзано е малко по-напредничав от Масерия, но за младите гангстери той е поредният вехт старец, който трябва да бъде заменен. Чарлс “Лъки” Лучано, втори в командването на Масерия, се превръща в главния архитект на плана за отхвърляне на старите господари.

Салваторе Маранзано
Салваторе Маранзано

Джоузеф Бонано твърди в автобиографията си, че не е знаел нищо за заговора за убийството на Маранзано, но това твърдение противоречи на мафиотската логика. Ако е бил толкова верен на Маранзано, колкото казва, то тогава той също е щял да бъде премахнат. Вместо това той извлича огромни облаги от кончината на Маранзано, превръщайки се в бос на сериозна част от неговия незаконен бизнес. На 26 години се превръща в най-младият криминален бос в САЩ.

Бонано има дарба да прави пари и за разлика от старото поколение, дръзко разнообразява операциите си. Под неговото управление фамилията събира пари от хазарт, лихварство и търговия с наркотици. Той ожесточено заклеймява наркотиците и отрича да има нещо общо с тях, но в действителност неговата фамилия е един от основните доставчици на дрога в Ню Йорк. Освен това Бонано има участие в мотелите, модната индустрия и погребалните агенции.

С разрешението на своя братовчед и бос на Бъфало Стефано Магадино,  Бонано започва рекетьорски операции в Канада. Слага ръка на Аризона, основавайки компания за недвижими имоти и застраховки в Тусон, и купува дял в ранчо за памук. Намърдва се в Калифорния, където местните фамилии (наричани подигравателно “Мафията на Мики Маус”) тъпчат на едно място. Бонано купува дял във фабрика за сирене в Уисконсин и притежава млечна ферма от 280 акра в горната част на щат Ню Йорк. Инвестира в кубинските казина съвместно с еврейския гангстер Майер Лански и проучва Хаити като възможна хазартна дестинация.

Стефано Магадино
Стефано Магадино

В началото на 60-те години неговите твърде амбициозни начинания започват вече да всяват недоволство в редиците на фамилията. Много от войниците му се оплакват, че пренебрегва операциите в Ню Йорк за сметка на другите му начинания. Много от другите нюйоркски босове не одобряват начина му на правене на бизнес, но Бонано се смята за нещо повече от тях – за единствения истински “мъж на честта”.

Научи повече за:   Убийствата на рапърите Тупак Шакур и Ноториъс Би Ай Джи

За щастие най-безумните му импулси са контролирани от неговия близък съюзник Джо Профачи, който след време ще стане бос на фамилията Коломбо. Но когато Профачи умира от рак през 1962 г., амбициите на Бонано надделяват над здравия разум и той решава да се провъзгласи за Бос на всички босове. Включва наследника на Профачи Джо Маглиоко в заговор за убийствата на онези, стоящи на пътя му, а именно изтъкнатите нюйоркски босове Карло Гамбино и Томи Лукезе, лосанджелиският бос Франк Десимоне и собственият му братовчед и бос на Бъфало Стефано Магадино.

Томи Лукезе
Томи Лукезе

Двамата си разпределят убийствата, като Маглиоко ще поеме грижата за нюйоркските босове. Той поверява задачата на наемния убиец Джо Коломбо. Но Коломбо претегля ситуацията и преценява, че не си заслужава да залага на Бонано и Маглиоко. Вместо да извърши покушенията, той осведомява Лукезе и Гамбино за заговора срещу тях. Те от своя страна осведомяват Комисията на Мафията.

Комисията нарежда на Бонано и Маглиоко да се явят пред нея и да обяснят действията си. Маглиоко се подчинява на заповедта и признава за участието си в заговора. За наказание Комисията го принуждава да се оттегли и на негово място поставя наемника Джо Коломбо. Комисията би могла да го накаже и по-сурово, но здравето на Маглиоко е доста влошено и той умира на следващата година. Комисията пази истинското си възмездие за организатора на заговора Бонано. Но той се опълчва и отказва да се яви на събранието. Вбесена от неподчинението му, Комисията го детронира и провъзгласява за нов бос на фамилията недоволния капо Гаспар Дигрегорио.

Джо Коломбо
Джо Коломбо

Фамилията е разделена на две фракции и напрежението започва да се покачва. Дългите ножове са изпратени срещу Джо Бонано, но пръв до него се добира братовчед му Стефано Магадино. Магадино го държи шест седмици във ферма в горната част на щат Ню Йорк, след което го откарва в Ел Пасо, Тексас, откъдето Бонано се обажда на свой приятел от Тусон да го прибере. Според някои експерти целият епизод с отвличането е бил режисиран лично от Бонано, за да избегне явяването си пред Голямото жури в Манхатън.

Без значение каква е истината, изчезването му предизвиква искрата, запалила така наречената “Бананова война”.

Банановата война

С изчезването на Бонано Комисията загубва търпение, смятайки, че босът се опитва да я изиграе. Обявяват, че той няма да бъде повече глава на фамилията и назначават Гаспар Дигрегорио за нов бос. Дигрегорио изпитва лична неприязън към Бонано, който му е отказал поста на съветник и вместо него е назначил собствения си син Бил. Членовете на фамилията взимат страни, разделяйки се на два лагера. Поддръжниците на Бонано са предвождани от Бил Бонано, а фракцията, подкрепяна от Комисията, е водена от Дигрегорио.

Джо Бонано
Джо Бонано

Размяната на тежки думи скоро довежда до въоръжени схватки по улиците на Ню Йорк. Останалите фамилии не одобряват тази публична саморазправа. Банановата война привлича нежелано внимание към Мафията и се отразява много зле на бизнеса на всички. Те искат това да спре. Дигрегорио организира мирни преговори. Представители на двете страни се събират в тъмна доба в къща на улица “Траутмен” в Бруклин. Дигрегорио и неговите хора пристигат първи, без да имат никакви намерения да правят компромиси. Когато Бил Бонано се появява, хората на Дигрегорио откриват огън. Групата на Бонано отвръща на изстрелите, стреляйки в тъмното към невидимите си нападатели. Изстреляни са над 100 пълнителя, но по някакво чудо никой не загива.

Тогава, за да спре насилието, Джо Бонано предлага на Комисията сделка. Ще се оттегли от фамилията и ще отиде в Аризона, ако Комисията се съгласи да приеме неговия син Бил и зет му Франк Лабрузо като бос и заместник-бос. Предложението му е твърде прозрачно за Комисията – Джо Бонано отново ще  контролира всичко, дори и без титлата си. Отправят му контра предложение: може да се оттегли, но те ще определят кой ще бъде следващият бос – Дигрегорио.

Войната продължава. Джо Бонано се появява отново през май 1966 г. – 19 месеца след предполагаемото му отвличане – но после бързо изчезва от погледите. Комисията става нетърпелива от безполезните усилия на Дигрегорио да смачка поддръжниците на Бонано и накрая го заменя с човек, който според нея ще свърши работата – Пол Шакка. Но хората на Бонано се бият като партизани. Трима от мъжете на Шакка са покосени от картечен огън в ресторант в Куинс. Битката ескалира и всяка страна загубва по още пет души.

Най-сетне през 1968 г. Джо Бонано претърпява масивен сърдечен удар. Заминава за Аризона и уведомява Комисията, че се оттегля, този път завинаги. Естествено Комисията посреща с подозрение неговото изявление, но с течение на времето престрелките престават и разкъсаната фамилия приема Шакка за свой лидер. По-късно той е сменен от Натал Евола, който от своя страна е наследен от Филип Растели-Ръждивия.

Натал Евола
Натал Евола

Джо и Бил Бонано написват книги за своите преживявания в Мафията. Подобни публични излияния представляват сериозно нарушение на омертата – кодексът за мълчание на Мафията. Смята се, че тези книги описват онова, което бащата и синът са искали да стане, а не онова, което се е случило в действителност.

Научи повече за:   Уилям Милър: Оригиналният Понци

Агентът от ФБР Бил Роумър, който често се занимава с Бонано в Аризона, нарича низвергнатия бос “постоянно мрънкало, което не успява да се докосне до “традицията”, за която говори толкова много в книгата си”.

Джо Бонано умира от естествена смърт в Тусон през 2002 г. На 97 години.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Пурата

Егото на Кармин “Лайло” Галанте надминава дори това на Джо Бонано. Това е разбираемо, тъй като Галанте първо е личен шофьор, а после заместник на боса си. Вероятно е чувал достатъчно самовъзвеличителни епитети от него, за да попие нещо от тях. Но, докато Бонано поне публично се опитва да поддържа репутацията си на “мъж на честта”, Галанте не се притеснява да използва мръсни хватки и рядко губи битка.

Кармин "Лайло" Галанте
Кармин “Лайло” Галанте

Галанте започва криминалната си кариера с гръм и трясък. През 1943 г. убива италианския журналист и критик на Мусолини Карло Треска по заповед на Вито Дженовезе. Впоследствие намира мястото си сред редиците на фамилия Бонано. Той е от онзи тип агресивни гангстери, от които Джо Бонано се нуждае, за да окупира нови територии. През 1953 г. Бонано го поставя начело на операциите си в Монреал, където бързо се превръща в топ печелившия член на фамилията.

Присъствието му в Монреал по онова време поставя Галанте точно в центъра на така наречената Френска връзка – канал за трафик на хероин, чийто път тръгва от Турция, минава през Франция и пристига в Америка.  Галанте, който си спечелва прякора “Пурата”, понеже тя рядко излиза от устата му, се занимава основно с търговия на хероин, въпреки твърденията на Джо Бонано, че неговата фамилия няма нищо общо с наркотиците. През 1962 г. Галанте, вече заместник-бос, е осъден 20 години затвор за търговия с наркотици.

Но стените на затвора не му попречват да планира завръщането си. През 1931 г. лекарите в затвора “Синг Синг” го категоризират като “психопат” и с течение на годините той прави всичко възможно да оправдае тяхната диагноза. Не е учудващо, че никой от фамилията Бонано – нито от останалите фамилии – не очаква с нетърпение освобождаването му от затвора.

Карло Гамбино
Карло Гамбино

Галанте преценява, че в престъпната организация има трески за дялане. Чувства, че може да бъде по-добър бос от Бонано. Ненавижда членовете на Комисията, принудили Бонано да отстъпи поста си, и Карло Гамбино се превръща във фокуса на гнева му. Галанте се хвали на другите затворници, че когато излезе, “ще накара Карло Гамбино да се насере в центъра на Таймс Скуеър”.

Галанте е освободен от затвора през 1974 г. Въпреки големите си приказки не посяга на Гамбино, който се слави с репутацията, че винаги мисли с три стъпки напред и надхитрява противниците си. Успява обаче да принуди Растели-Ръждивия да му предаде лидерството на фамилия Бонано. Увеличива участието на фамилията в търговията с наркотици, превръщайки Монреал в основна точка в маршрута на дрогата, идваща от Франция. Френската връзка донася на Галанте и партньорите му милиони долари.

Кармин "Лайло" Галанте
Кармин “Лайло” Галанте

През 1978 г. Галанте е арестуван от федералните агенти за нарушаване на условията по пробацията му, но адвокатът му го измъква. По онова време Карло Гамбино вече се е споминал и Галанте не вижда никакви сериозни пречки по пътя си към завладяването на американската Мафия. Наркотиците са ключът към неговата сила, защото му носят най-бързи и най-големи печалби и той решава да сложи ръка върху операциите с дрога на другите фамилии. Осем членове от фамилията Дженовезе, занимаващи се с наркобизнес, са застреляни по негова заповед и той дава ясно да се разбере, че насилието няма да свърши, докато не получи контрол над всички наркооперации на Мафията.

Останалите босове осъзнават, че Галанте се е главозамаял и трябва да бъде спрян. На тайна среща в Бока Ратон, Флорида, висши представители на другите нюйоркски фамилии обсъждат с боса на Флорида Санто Трафиканте какво ще правят с Галанте.

Санто Трафиканте
Санто Трафиканте

Отговорът е очевиден – той трябва да бъде премахнат. Поискано е мнението на всички босове в страната, включително на Растели-Ръждивия, който е в затвора, и на самия Джо Бонано. Всички се съгласяват, че за доброто на Коза Ностра той трябва да умре.

На 12 юли 1979 г. Галанте посещава любимия си ресторант “Джо и Мери” в Бруклин. Заведението е собственост на един от неговите братовчеди и е едно от малкото места, на които Галанте си позволява да се отпусне. Той и няколко от неговите хора сядат в лятната градина зад ресторанта и започват да поръчват. След като изяждат предястието си, двама от мъжете се извиняват, че трябва да се обадят по телефона и стават от масата. Галанте изважда пура и я слага в устата си. Но преди да успее да я запали, трима маскирани мъже се втурват в двора. Единият от тях носи пушка. Той вдига оръжието и изпразва и двете цеви в гърдите на Галанте. Той умира на място, сгърчен на плочника. Кръвта му се стича в близкия канал, а пурата все още стърчи от устата му.

Кръвта на Галанте се стича в близкия канал, а пурата все още стърчи от устата му.

“Моя работа”

След премахването на Пурата Растели-Ръждивия се завръща като бос на фамилията Бонано. Сега бизнесът се концентрира върху порноиндустрията, пицариите, кафенетата, ресторантите и много големите операции с наркотици. Но тримата капо на Растели – Филип Джиаконе, Алфонс Инделикато и Доминик Тринчера – не са доволни от своя дял от нарко баницата и започват да настояват за още. Открито се противопоставят на решенията на Растели и не след дълго фамилията отново е на път да се раздели на два враждуващи лагера.

Филип "Ръждивият" Растели
Филип Растели-Ръждивия

Растели се обръща към Комисията и иска разрешението й да се погрижи за проблема по старомодния начин – като изпрати тримата бунтовници в гроба. Комисията отказва на молбата му, но след това размисля, когато разбира, че триото планира да свали Растели от поста му.

Задачата за убийството на тримата капо е дадена на Джоузеф Масино, който организира група от наемници от Монреал, които лесно ще избягат в Канада, след като свършат работата си. Сред тях присъстват босът от Монреал Вито Ризуто и сицилианският капо Герландо Саския. Масино подмамва трите жертви в бруклински клуб, под предлог че иска да изгладят различията си.

Научи повече за:   Оскар Дирлевангер и неговата бригада

Когато всички се настаняват удобно от един килер изскачат четирима маскирани мъже и застрелват наивното трио. Стрелците напускат сградата незабавно и на мястото пристига втори екип, воден от капо Доминик Наполитано-Сони Блек, който разчиства касапницата.

Доминик "Сони Блек" Наполитано
Доминик “Сони Блек” Наполитано

Тези убийства обаче не разрешават проблемите на фамилия Бонано. Търговията с наркотици е твърде примамлива и много от членовете искат дял от нея. Растели не успява да контролира хората си и скоро фамилията загубва мястото си в Комисията.

Късметът на фамилията се влошава още повече, когато става ясно, че специалният агент от ФБР Джоузеф Пистоун се е инфилтрирал толкова дълбоко в редиците й, че дори му е било предложено да стане равноправен член. Представяйки се за крадец на бижута и използвайки името Дони Браско, Пистоун е взет под крилото на редовия войник Бенджамин Руджеро-Лефти Гънс, който е част от бандата на Сони Блек.

Бенджамин "Лефти" Руджеро
Бенджамин “Лефти” Руджеро

Пистоун прекарва шест години във фамилия Бонано. Операцията му довежда до осъждането на над 100 лица от престъпни фамилии в цялата страна. Сони Блек заплаща с живота си, за това че допуска “Дони Браско” в редиците на фамилията Бонано. Лефти Гънс получава 20-годишна присъда по най-различни обвинения.

Специален агент Пистоун свидетелства и срещу боса Растели, който получава 12 години затвор. Неговото катастрофално управление на фамилията приключва през 1991 г., когато той умира от рак на черния дроб в болницата на затвора.

Агент Пистоун обобщава проблемите на Бонано и на останалите мафиотски фамилии, в чийто редици се появява млада кръв, жадна за власт, така:

“Коза Ностра – “Нашата работа” – се превърна в  “Моята работа” в ръцете на по-младото поколение”.

През 1997 г. по неговата автобиография е създаден филмът “Дони Браско”, с участието на Джони Деп в ролята на агент Пистоун, Ал Пачино в ролята на Лефти Руджеро и Майкъл Медсън в ролята на Сони Блек Наполитано.

Последният дон

Джоузеф Масино – човекът, организирал убийството на тримата непокорни капо, наследява Растели като бос на Бонано – незавидна работа, имайки предвид хаоса във фамилията и прогонването й от Комисията. Но Масино се оказва особено находчив в поправянето на нещата. Той се заобикаля с верни хора, затваря клубовете, в които се събират членовете на фамилията, и се опитва да въведе по-тайни начини за вършене на бизнеса. Страхувайки се от подслушвателни устройства, държи името му никога да не се споменава на глас. Хората му трябва да посочват ушите си, когато говорят за него.

Усилията му се оправдават и фамилия Бонано успява да възобнови традиционните си рекетьорски операции и да реорганизира доходоносния бизнес с наркотици. Възродената фамилия получава отново мястото си в Комисията и докато през 90-те години босовете на другите четири семейства в Ню Йорк са изправяни пред съда и вкарвани зад решетките, Масино съумява да избегне прокурорите, спечелвайки си прозвището “Последния дон”.

Джоузеф Масино
Джоузеф Масино

Фамилията просперира под управлението на Масино и за разлика от останалите фамилии, сред нейните редици няма предатели и доносници. Но през 2003 г. срещу него и неговия зет Салваторе Витале са повдигнати обвинения по Закона срещу рекета и корупцията, по-добре познат под акронима RICO (Racketeer-Influenced and Corrupt Organization Act). Обвинени са и в убийството на Сони Блек Наполитано. Витале, който ще бъде съден отделно за още едно убийство, решава да стане държавен свидетел срещу Масино, за да си помогне.

Салваторе Витале
Салваторе Витале

Витале се оказва доста информативен доносник за федералното правителство. Неговите истории надминават дори тези на прочутия доносник от фамилията Гамбино Сами Гравано-Бика. Той показва на ФБР къде се намира едно от гробищата на Мафията – в Озоун Парк в Куинс – което се е използвало в края на 70-те и началото на 80-те години. Точно там през май 1981 г. е открито тялото на един от тримата убити капо – Алфонс Инделикато.

През октомври 2004 г. федералните агенти се заемат да разкопаят по-дълбоко мястото. В калта са открити скелетните останки на три тела, кредитна карта на името на Доминик Тринчера и каишка от часовник, подобна на онази, която Филип Джиаконе е носил преди да изчезне. Следователите подозират, че третото тяло са останките на Джон Фавара – управител в мебелен магазин и съсед на покойния бос на фамилията Гамбино Джон Готи. Фавара изчезва през 1980 г., след като инцидентно прегазва с колата си 12-годишния син на Готи.

През юли 2004 г. съдебните заседатели решават, че Джоузеф Масино е виновен за “оркестрирането на четвърт век убийства, рекети, палежи, изнудване, лихварство и незаконен хазарт”.

Винсент Баскиано
Винсент Баскиано

След осъждането му федералните прокурори повдигат нови обвинения срещу Масино за убийството на Герландо Саския. Той е заповядал да убият Саския след като вторият е имал дързостта да нарече един от любимите му капо “наркоманска отрепка”. На 23 юни 2005 г. Масино е осъден на доживотен затвор.

Неговият наследник и действащ бос на фамилията Бонано Винсент Баскиано е осъден на доживотен затвор без право на помилване на 31 март 2008 г., за убийството на своя съсед и наркодилър Франк Санторо.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
СпасИме (задължително) taka livladiСилвияЧавдат Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Чавдат
Гост
Чавдат

Евала, благодаря, че обърнахте внимание на предложението ми 🙂

vladi
Гост

istinski maje na 4esta nemoga da stana kato tqh

Име (задължително) taka li
Гост
Име (задължително) taka li

това Santo Trafficante не е име “….нюйоркски фамилии обсъдили с боса на Флорида Санто Трафиканте какво ще правят….”,а прякор на италиански означава Святият Трафикант.

Спас
Гост
Спас

Здравейте много хубава статия дали ще е възможно да напишете някой път материал и за Санто Трафиканте ще ми е интересно да прочета нещо повече за него. Благодаря предварително