Ал Капоне: Скандалният бос на Чикаго

Ал Капоне: Скандалния бос на Чикаго

Това е пълната и неукрасена история на брилянтния и брутален цар на криминалния свят в Чикаго. Повечето хора не знаят, че ако бащата на Капоне не бил починал навремето, Ал едва ли е щял да се превърне в престъпник, а вероятно е щял да си остане счетоводител в една напълно легална строителна компания в Балтимор. Бащата на Капоне, уважаван италиански имигрант, трудил се здраво, за да създаде свой собствен бизнес, никога не би позволил сина му да се превърне в гангстер.

Тъй като е с неаполитанско, а не със сицилианско потекло, Ал не би могъл никога да бъде част от Мафията. Освен това той се жени за момиче от ирландско-американски произход от средната класа. Тези два фактора му осигуряват независимост от мафията в Ню Йорк. Какво по-добро място за ново начало за един амбициозен гангстер от дивия и некултивиран Чикаго през 20-те години на миналия век?

Произведено в Америка

Доста неща са изписани и казани за Ал Капоне във вестниците, списанията, книгите и филмите, които са пълна лъжа. Една от най-големите заблуди е, че той, също като много други гангстери от онзи период, е роден в Италия. Абсолютна лъжа. Този господар на подземния свят има напълно местен произход – той взима в ръцете си феодалните италиански престъпни структури и ги превръща в модерно американско престъпно предприятие.

Множеството италиански имигранти, също като имигрантите от всяка друга националност, идват в Новия свят със съвсем малко средства. Мнозина от тях са селяни, бягащи от безизходицата на провинциалния живот в Италия. Когато пристигат в големите пристанищни градове на Америка, те често се хващат на тежка физическа работа, поради неспособността си да говорят и пишат на английски и липса на професионални умения. Това не е случаят със семейството на Ал Капоне.

Габриел Капоне е един от 43 000 италианци, пристигнали в САЩ през 1894 г. Бръснар по професия, той може да чете и пише на родния си език. Роден е в селцето Кастелмаре ди Стабиа, разположено на около 25 км южно от Неапол.

Тридесетгодишният Габриел довежда със себе си своята бременна 27-годишна съпруга Тересина (Тереза) и своите синове – двегодишният Винченцо и бебето Рафаел. Планът му е да работи с всички сили, докато успее да отвори своя собствена бръснарница.

Тересина Капоне
Тересина Капоне

Заедно с много други италианци, семейство Капоне заживява в Бруклин, близо до корабостроителниците. Жилището им на улица “Нейви” №95 не разполага с топла вода и вътрешна тоалетна, нито пък с мебелировка.

Способността на Габриел да чете и да пише му дава възможност да си намери работа в бакалия, докато успее да отвори бръснарницата си. Терезина допълва семейния бюджет с надомно шиене. Нейното трето дете Салваторе Капоне се ражда през 1895 г. Четвъртият й син – първото от децата й заченато и родено в Новия свят – се появява на бял свят на 17 януари 1899 г. и получава името Алфонс Капоне.

Фамилията Капоне

Що за хора са тези родители, дали живот на един от най-прочутите престъпници в света? Дали са му предали някаква злокачествена жестока жилка? Неуловимо мутирали хромозоми? Бил ли е Ал Капоне малтретиран като дете? Прекарвал ли е формиращите си детски години в обкръжението на убийци и крадци?

Категорично не. Капоне са нормално, тихо семейство. В своята чудесна биография Капоне: Човекът и епохата Лорънс Бъргрийн разказва:

“Майката… е тиха жена. Нейният съпруг дон Габриел прави повече впечатление, тъй като е, по думите на семеен приятел, “висок и хубав – много добре изглеждащ”. Също като жена си той е спокоен човек, дори по отношение на дисциплината. Никога не удря децата си. Говори им. Поучава ги, а те слушат баща си”.

“…в семейство Капоне няма нищо разклатено, агресивно или нечестно. Децата и родителите са близки; няма очевидни признаци за умствени заболявания, нито пък травматични събития, които биха могли да подтикнат момчетата към престъпния живот. Те не показват социопатично или психопатично поведение; не са луди. Не са наследили склонност към криминална кариера, нито пък се движат в криминална среда… Уважаващо закона, незабележително италиано-американско семейство, показващо нормален модел на поведение; в тях не се наблюдава никакъв криминален или какъвто и да било друг гений”.

През май 1906 г. Габриел става американски гражданин. Момчетата са наричани с италианските им имена у дома, но навън са познати с новите си американски названия. Винченцо става Джеймс; Рафаел – Ралф; Салваторе – Франк; Алфонс става Ал. Следващите деца са кръстени Амадео Ермино (по-късно Джон, с прякор Мими), Умберто (Албърт Джон), Матю Никълъс, Роуз и Малфалда.

Малкият Ал

Малко след раждането на Ал Габриел премества семейството си в по-добра квартира над бръснарницата си на “Парк Авеню” №69 в Бруклин. Това преместване излага Ал на културни влияния далеч по-различни от онези в италианския квартал. Повечето от жителите на “Парк Авеню” са ирландци, като има и голям брой германци, шведи и китайци.

Преместването в тази разнородна етническа обстановка позволява на Ал да се измъкне от консерватизма на италианския квартал. Без съмнение това допринася за бъдещата му роля на глава на престъпна империя.

На една пресечка от дома на Ал се намира енорийската църква “Сейнт Майкъл”, където преподобният Гарофало го покръства няколко месеца след раждането му. Джон Коблър пресъздава атмосферата на квартала в книгата сиЖивотът и светът на Ал Капоне:

“Животът в квартала, където Ал прекарва първите си десет години, е суров, но никога сив и застоял. Тълпите от дрипави деца изпълват улиците с живот, докато играят на стикбол (игра подобна на бейзбола), избягват уличното движение, карат се и крещят, а техните майки, жени с набити бедра, се суетят напред-назад, балансирайки върху главите си кошници, отрупани с провизии. Каруците с плодове и зеленчуци, наспрели една до друга по тротоарите, създават ярък и благоуханен безпорядък. Противопожарните стълби, оплитащи като метална мрежа фасадите на квартала, се тресат и дрънчат от преминаването на електрическия влак по авеню “Миртъл””.

През 1904 г. петгодишният Ал тръгва на училище. Възможностите за образование на италианските деца са доста нищожни. Училищната система е дълбоко предубедена към тях и не се старае особено да окуражава интереса им към по-висше образование, а в същото време родителите-имигранти очакват децата им да напуснат училище веднага, щом станат достатъчно големи, за да работят.

Бъргрийн описва оскъдните образователни условия за децата на италианските имигранти:

“Обществените училища, като това на Капоне, не правят нищо съществено, за да помогнат на децата с италиански произход да се интегрират в американския начин на живот; това са непреклонни, догматични и сурови учреждения, където физическата сила често надделява като средство за поддържане на дисциплината. Учителите – обикновено ирландски католички, обучени от монахини – са страшно млади. Често се случва 16-годишно момиче да обучава момчета и момичета само няколко години по-малки от нея за 600 долара на година. Юмручните боеве между учители и ученици са нещо нормално, дори и между момчета и учителки… За Ал Капоне училището представлява място на непрекъсната дисциплина, прекъсвана от внезапни изблици на насилие…”.

Ал се справя доста добре в училище до 6-и клас, когато отличните му оценки бързо започват да падат. На четиринадесет години изпуска нервите си пред една учителка, тя го удря и той й отвръща. Изключен е от училището и никога повече не се връща там.

Междувременно семейството му се премества на улица “Гарфийлд Плейс” №21. Това преместване ще окаже голямо влияние върху Ал, защото в новия квартал се запознава с хора, които ще играят огромна роля в живота му: неговата съпруга Мей и гангстерът Джони Торио.

Чирак

На няколко пресечки от къщата на Капоне се намира малка, ненатрапчива сграда, в която се помещава щабквартирата на един от най-успешните гангстери на Източния бряг. Джони Торио е нова порода мафиот, пионер в развитието на модерна престъпна организация. Административните и организационни таланти на Торио превръщат недодялания рекет в нещо като корпоративна структура, позволяваща на бизнеса му да се разширява, когато изникне възможност. От него младият Капоне научава безценните уроци, които залягат в основата на криминалната империя, която впоследствие изгражда в Чикаго.

Дребният на ръст Торио го научава рано в живота, че акълът, находчивостта и способността да привличаш съюзници са жизненоважни за оцеляването на улицата. Той е гангстер-джентълмен, който съвсем явно рекетира, но е напълно невидим, що се отнася до бизнеса му с търговия на плът.

Джони Торио
Джони Торио

Той е ролеви модел за много от момчетата в квартала. Капоне, също като своите другари, печели джобни пари, вършейки дребни услуги на Торио. С течение на времето Торио започва да се доверява на младия Капоне и му възлага по-важни задачи, а Ал трупа опит и знания, наблюдавайки този изтъкнат рекетьор и хората в неговата организация. Бъргрийн обяснява как Ал научава от Торио за “важността на това да водиш привидно честен живот и да делиш работата от личния си живот, като че ли това може някак да компенсира рекетьорските занимания. Тази форма на лицемерие представлява втората природа на Джони Торио и той научава Капоне да я цени и уважава”.

През 1909 г. Торио се премества в Чикаго и младият Ал попада под други влияния.

Децата, растящи в имигрантския Бруклин, се движат на банди – италиански банди, еврейски банди и ирландски банди. Те не приличат на днешните свирепи улични банди, а просто децата от даден квартал се движат заедно в своята територия. Капоне е член на “Саут Бруклин Рипърс” и по-късно се присъединява към “Форти Тийвс Джуниърс” и “Файв Пойнт Джуниърс”. Джон Коблър пише: 

“Уличната банда е бягство. Уличната банда е свобода. Тя дава възможност на момчетата да излеят енергията си. Училищата и църквата не правят нищо, за да приберат децата от улицата. Много малко училища разполагат с физкултурен салон или детска площадка, или каквато и да е програма за извънучилищни занимания… Те формират свое собствено улично общество, независимо от света на възрастните и нежелаещо да знае за него. Предвождани от някое по-голямо, властно момче те търсят тръпката и приключенията. Изследват, играят хазарт, крадат на дребно, рушат чужда собственост, отмъкват цигари и алкохол, извършват тайни ритуали и се бият с бандите на противниците си”.

Ал е добро момче

Въпреки връзките на Ал с уличните банди и Джони Торио, няма признаци, че той ще избере престъпния начин на живот. Той все още живе у дома и прави онова, което се очаква от него след като напуска училище: работи и помага в издръжката на семейството си. А семейството му се справя доста добре под ръководството на Габриел. Той вече притежава собствена бръснарница. Тереза продължава да ражда деца – няколко момчета и две момичета, едно от които умира като бебе. Единственото значително сътресение в спокойния живот на семейството се случва през 1908 г., когато най-големият син Винченцо (Джеймс) ги напуска и заминава на запад.

В този момент от живота на Ал никой не би повярвал, че един ден ще се превърне в цар на престъпния свят. В продължение на няколко години той работи усилено, обикновено твърде скучни професии, първо във фабрика за боеприпаси и после като резач на хартия. Той е добро, възпитано и общително момче. Бъргрийн пише:

“Няма да чуете истории за това как Ал си е играел с оръжия; ще чуете как се е прибирал всяка вечер у дома при майка си”.

Как това мило и изпълнително момче се преобразява в невероятно успял и жесток супер гангстер? Един от очевидните катализатори се появява в зловредното присъствие на Франки Йейл. Всички гледат със страх и респект на калабриеца Франческо Йоеле. Като пълна противоположност на миролюбивия Джони Торио, Франки Йейл изгражда репутацията си с помощта на мускули и агресия. Той отваря бар в Кони Айлънд, наречен “Харвард Ин”, и по препоръка на Джони Торио взима 18-годишния Ал Капоне на работа като барман.

Младият Франки Йейл
Младият Франки Йейл

Белязаният

Работата на Капоне в “Харвард Ин” се състои в това да бъде барман, бодигард и, ако е необходимо, сервитьор. През първата година той става популярен пред шефа и клиентите. Сетне късметът му бързо се преобръща, когато сервира на масата на една млада двойка. Момичето е красиво и младият Капоне остава очарован от нея. Той се навежда над нея и й казва: “Скъпа, задникът ти е страхотен и това е комплимент”.

Мъжът до нея е нейният брат Франк Галучио. Той скача на крака и удря нахалния сваляч на сестра си. Капоне побеснява и Галучио изважда нож, за да се защити. Успява да среже лицето му три пъти, преди да грабне сестра си и да избяга. Раните на Капоне заздравят, но белезите му остават завинаги.

Франк Йейл
Франк Йейл

Обидата на Капоне предизвиква лека суматоха. Галучио отива да се оплаче на Лъки Лучиано, а той от своя страна отива при Франки Йейл. Йейл решава, че трябва да раздаде правосъдие и заставя Капоне да се извини на Галучио. Ал научава нещо от тази случка – да контролира нервите си.

Йейл взема Капоне под крилото си и втълпява на младия човек как се гради бизнес чрез бруталност. Той е находчив и жесток човек, който преуспява чрез тактиката на грубата сила. Шьонбърг характеризира специализацията на Йейл като изнудване, лихварство, събиране на налози от сводници и букмейкъри, и предлагане на “протекция” на местните бизнеси:

“Йейл имаше армия главорези, които не само чупеха ръце и глави, но бяха способни и на убийство”.

Освен от огромното въздействие на Йейл, по-нататъшното развитие на Капоне се повлиява и от други фактори. На 19-годишна възраст той се запознава с красиво русо ирландско момиче на име Мей Кофлин, която е с две години по-голяма от него. Семейството й е от средната класа и трудно възприема връзката им. Двамата се женят чак след раждането на детето им.

Младият Ал Капоне
Младият Ал Капоне

Албърт Франсис Капоне (Сони) се ражда на 4 декември 1918 г. Негов кръстник става Джони Торио. Макар детето да изглежда добре при раждането, то е заразено със сифилис още от утробата на майка си. Години по-късно Ал признава на лекарите, че е бил заразен с болестта още преди женитбата си, но смятал, че се е излекувал.

Чувствайки нуждата да поддържа новото си семейство, Ал започва да търси законна кариера. Напуска работата при Франк Йейл и се премества в Балтимор, където работи като счетоводител за строителната компания на Питър Айело. Ал се справя много добре. Той е умен, разбира от цифри и на него може да се разчита.

Но когато баща му умира на 14 ноември 1920 г. от сърдечно заболяване, Ал отново сменя посоката. Според Бъргрийн тази загуба слага край на законната кариера на Ал:

“Вероятно внезапното отсъствие на родителския авторитет дава свободата на младия Капоне да изостави счетоводителството и така трудно постигнатата аура на порядъчност… Той подновява връзките си с Джони Торио, който междувременно е разширил престъпната си империя с тихото лукавство на ясновидец. Изоставил е горещо оспорваните улици на Бруклин за сметка на огромния необетован Чикаго. Възможностите са безкрайни: хазарт, бордеи и… незаконен алкохол”.

В началото на 1921 г. Торио извиква Ал в Чикаго и той се съгласява. Въоръжен със знанията си за бизнеса и опита, придобит при бруталния Франки Йейл, Ал разполага с отлично резюме за кариера в престъпния свят.

Чикаго

Чикаго е идеално място за създаването на престъпна империя. Това е един буен, свадлив и пиянски град, готов да се продаде на първия човек с пари. Кърваво и брутално място, където милиони крави, свине и овце са посичани ежедневно в кланиците от мъже, газещи до коленете в кръв. Градът е напълно комерсиален, без снобарски претенции и апетити за “стари пари”.

Политическата корупция е традиция в този обширен, прериен град. Законът е с две лица и престъпността процъфтява. Чикаго става известен със своето богатство и сексуален разврат. Когато Ал Капоне пристига там, търговията с плът тъкмо се превръща в клон на организираната престъпност. Кралят на този бизнес е “Големия Джим” Колосимо. Той работи заедно със своята съпруга и партньор Виктория Мореско – една невероятно преуспяла мадам. Техните публични домове им носят приблизително по 50 000 долара на месец.

Големия Джим е собственик на “Колосимо Кафе”, един от най-популярните нощни клубове в града. Никой не го е грижа, че той е сводник. Това никога не го е спирало да си общува с богатите и известните. Прочутият тенор Енрико Карузо е редовен посетител, както и уважаваният адвокат Кларънс Дароу. Големия Джим, с огромните диаманти, изкрящи на всеки един от дебелите му пръсти, е истински продукт на чикагското общество – внушителен, щедър, безвкусно крещящ и по-голям от живота.

Колосимо Кафе
“Колосимо Кафе”

С процъфтяването на семейството и бизнеса му, Големия Джим призовава от Бруклин Джони Торио, за да работят заедно по разрастването на съвместната им империя. Това е отлично решение, тъй като Торио успява да издигне бизнеса до нови висоти без да привлича внимание. Той е пълна противоположност на Големия Джим – не пие, не пуше, не псува и не изневерява на любимата си жена Ан.

Падението на Големия Джим идва в лицето на Дейл Уинтър – хубава, млада певица, която открадва сърцето му. Той безразсъдно се развежда с Виктория и се жени незабавно за младата си любима. Слухът за неговата глупост стига до Бруклин, където Франки Йейл вижда златна възможност и решава с груба сила да заеме позиции в империята на Колосимо. На 11 май 1920 г. Големия Джим е убит от Йейл в собствения му нощен клуб.

Големия Джим и Дейл Уинтър
Големия Джим и Дейл Уинтър

Бъргрийн описва първото от погребенията на големите чикагски гангстери:

“Церемонията е пищна демонстрация повече подходяща за… влиятелна политическа фигура или видна знаменитост… събитие, на което свещеници и полицаи идват да отдадат последна почит на човек, когото би трябвало да осъждат. Колосимо е широко известен като Краля на сводниците в Чикаго, а сред оплаквачите му са трима съдии, един конгресмен, един щатски прокурор и най-малко девет членове на градската управа”.

В крайна сметка полицията установява кой е убиецът и Йейл е арестуван в Ню Йорк. Единственият очевидец на убийството обаче е сервитьор, който отказва да свидетелства срещу Франки. Макар Йейл да успява да избегне правосъдието, неговият опит да завладее имерията на Колосимо пропада. Торио задържа с желязна хватка мултимилионния бизнес, който е съградил за Големия Джим. С идването на Сухия режим парите потичат като река и той вече вижда хиляди нови бордеи, казина и питейни заведения.

Капоне пристига

Точно в това всестранно престъпно начинание Торио въвлича 22-годишния Ал Капоне. Парите и възможностите за развитие блазнят Ал, но не съвсем благоприличната перспектива да управлява бордеи го притеснява. С помощта на своята бизнес находчивост той скоро се издига до партньор на Торио.

Ал става управител на “Фор Дюсис”, щабквартирата на Торио в района на Ливий. “Фор Дюсис” представлява едновременно питейно заведение, игрална зала и публичен дом. Скоро неговият брат Ралф се присъединява към бизнеса.

По същото време Ал се запознава с човек, с когото ще бъде приятел за цял живот – Джак Гюзик. Голямото еврейско семейство на Джак изкарва парите си от проституция. Гюзик е отдаден на семейството си мъж, който се държи с Ал като с по-голям брат. Способността на Ал да създава връзки извън италианската общност и липсата му на предразсъдъци изиграва важна роля в изграждането на по-нататъшната му съдба.

Джак Гюзик
Джак Гюзик

Той се справя доста добре финансово и купува къща за семейството си в престижен квартал. В този дом, на авеню “Преъри” №7244, довежда освен Мей и Сони, и майка си и останалите си братя и сестри. Пред съседите Ал се представя за продавач на мебели втора ръка и прави всичко по силите си да поддържа образа на почтен човек. Според Бъргрийн къщата на авеню “Преъри” и Мей и Сони символизират стремежа на Капоне към изкупление.

“Макар да си изкарва хляба, възползвайки се от човешките слабост, той дълбоко цени своята репутация и място в обществото. Колкото повече затъва в рекета и останалите грехове на бизнеса, толкова повече идеализира семейството си, което, чрез своята невинност, е живото доказателство, че той не би могъл да е чудовището, за което го представя пресата по-късно”.

Капоне се издига

Отношенията между различните банди, съставляващи чикагската мафия, са относително спокойни през следващите няколко години. Тогава на мястото на потресаващо корумпирания кмет Бил Томпсън, известен като “Големия Бил”, застава твърдо решеният на реформи негов наследник Уилям Е. Девър. Сега, когато градската управа е в ръцете на един наистина честен човек, обичайният ежедневен ритъм на подкупите и рекета става доста усложнен. Торио и Капоне решават да преместят част от бизнеса си в предградието Сисеро, където са в състояние да купят цялата община и полицейското управление.

Скоро след като отваря бордей в Сисеро, Торио заминава с възрастната си майка за Италия, оставяйки Капоне да ръководи бизнеса в предградието. Капоне дава ясно да се разбере, че възнамерява да завладее цялото градче. Той слага своя по-голям брат Франк (Салваторе) на ръководна длъжност в градската управа. Ралф получава задача да отвори публичен дом за работническата класа, наречен “Стокейд”. Ал се фокусира върху хазарта и крои планове да отвори нова игрална зала, на име “Корабът”. Освен това взема под своя контрол конните надбягвания в Хоторн.

Томпсън и Девър
Томпсън и Девър

Като цяло завладяването на Сисеро от Ал минава без сблъсъци, с изключение на проблема с Робърт Сейнт Джон – млад, разследващ журналист от “Сисеро Трибюн”. Всеки брой на вестника съдържа експозе за рекета на Капоне в града. Статиите са достатъчно ефективни, че да изплашат подкрепените от Капоне кандидати за изборите през 1924 г.

В деня на изборите нещата загрубяват, когато хората на Капоне отвличат служителите от предизборния щаб на опонентите и заплашват избирателите с насилие. При новината за тези размирици, началникът на чикагската полиция събира 79 ченгета и ги въоръжава с пушки. Полицаите, облечени в цивилни дрехи, потеглят към Сисеро в коли без обозначения, под предлог че ще защитават сигурността на работниците в Западната електрическа централа.

Научи повече за:   Уилям Милър: Оригиналният Понци

Франк Капоне, който току-що е приключил успешно сделка за наем, върви по улицата, когато наближава полицейският конвой. Някой го разпознава и колите се изпразват за секунди. Тялото на Франк е обсипано с куршуми. Според полицаите те са действали при самозащита, защото когато Франк ги е видял да се приближават с насочени към него оръжия, е извадил собствения си револвер.

Мъртвият Франк Капоне
Мъртвият Франк Капоне

Ал изпада в дива ярост и ескалира насилието, като отвлича някои служебни лица и задига избирателните урни. Едно от служебните лица е убито. Когато всичко това приключва, Капоне държи Сисеро в ръцете си, но на твърде висока цена.

Капоне организира за брат си невиждано по разкош погребение. Само цветята, осигурени от рекетьора-цветар Дион О’Бениън, струват 20 000 долара. Въпреки разкоша си, погребението на Франк се различава от това на Големия Джим Колосимо. Бъргрийн разказва: 

“Ароматът от прекършените цветя, макар и сладък, не помага особено за разведряване на потискащото и мрачно настроение. Погребението на Големия Джим носело леко празнична атмосфера, но младостта на Франк Капоне само допринася за трагичността на събитието; вместо пеене се чуват вопли и стенания… Началникът на полицията в Чикаго изпраща същите ченгета, които са застреляли Франк, да наблюдават погребението му. Капоне едва се въздържа да не започне война на живот и смърт срещу полицията в Чикаго”.

Капоне сдържа нервите си през следващите пет седмици. Тогава дребният гангстер Джо Хауърд напада приятеля на Ал Джак Гюзик, когато последният отказва да му даде заем. Гюзик разказва за това на Капоне и той проследява Хауърд до един бар. Там Хауърд допуска безразсъдната грешка да го нарече италиански сводник и Капоне го застрелва.

Уилям Х. Максуигин, известен като “обесващия прокурор”, решава да осъди Капоне, но въпреки устремеността си не успява да спечели делото, най-вече защото всички свидетели изведнъж развиват внезапна амнезия. Капоне се разминава с присъда за убийство, но публичността, която заобикаля случая му носи огромна известност. Той се измъква от дискретния модел на поведение на Торио веднъж и завинаги.

Уилям Х. Максуигин
Уилям Х. Максуигин

На 25-годишна възраст, само след четири години прекарани в Чикаго, Капоне вече е сила, с която всеки би трябвало да се съобразява. Богат, могъщ и господар на Сисеро, той се превръща в основна мишена за блюстителите на закона и конкурентите в престъпния свят. Капоне е съвсем наясно, че следващото разточително гангстерско погребение би могло да е неговото собствено. Крехкият мир, скрепен от Торио с другите банди, е отнесен от вихъра на Сухия режим. Убийствата в престъпния свят излизат извън всякакви пропорции.

Дион О’Бениън

Макар името на Капоне често да е свързвано с тези убийства, факт е, че в тях са замесени много други гангстери, които той и Торио се опитвали да държат под контрол. Ярък пример за това е Дион О’Бениън, който управлява процъфтяващ контрабанден и цветарски бизнес.

Шьонбърг го описва като човек с момчешки чар:

“Дион никога не действа грубо. Неговият навик да нарича дори враговете си “страхотни момчета”, отразява вродения му оптимизъм и любезност. Усмихва се непрекъснато, в контраст с немигащо студените му сини очи. Ръкостискането и потупването по гърба са негова запазена марка, но едната му ръка винаги е свободна и готова да грабне някои от трите пистолета, прибрани в специално ушитите за целта джобове на дрехите му”.

Дион О`Бениън
Дион О’Бениън

О’Бениън е известен със странното си поведение, изразяващо се в застрелването на някой човечец пред тълпа от хора заради съвсем прозаична причина. Веднъж убива човек, когото е срещнал в клуба на Капоне “Фор Дюсис”, което въвлича Ал в разследване на убийство. Капоне започва да осъзнава, че трябва да направи нещо по отношение на импулсивното детинско и безотговорно поведение на О’Бениън.

Най-големият проблем е враждата между двамата съюзници на тандема Торио/Капоне – Дион и братята Джена, които са близки приятели на Торио. Конфликтът възниква, когато братята започват да продават евтин, долнокачествен алкохол на клиентите на О’Бениън. Това не ощетява по никакъв начин огромните му приходи от продажба на бира, но въпросът е принципен. Дион отвлича камион на братята, натоварен с алкохол, и Торио започва да се чуди как ще опази мира този път.

Анджело Джена
Анджело Джена

О’Бениън сам предлага на Торио вариант. Ще се оттегли в Колорадо, ако Торио изкупи неговия дял в “Пивоварна Сийбен”. О’Бениън знае много добре, че полицията подготвя акция в пивоварната и нарочно урежда сделката с Торио да се състои там. Последният не само че се оказва в затвора, но О’Бениън отказва да му върне парите за вече закритата от властите пивоварна. Най-лошото е, че се хвали наляво и надясно как е изиграл Торио. Съдбата му е решена.

Междувременно Майк Мерло, главата на Сицилианския съюз в Чикаго, умира от рак. Започва планирането на грандиозно погребение, в което Дион обикновено играе голяма роля, тъй като има цветарски бизнес. Главата на могъщия нюйоркси клон на Съюза Франки Йейл се съгласява с Торио и Капоне, че Анджело Джена, когото Дион наскоро е унижил заради някакъв заем, трябва да поеме ръководството на клона в Чикаго.

Цветарският магазин на О`Бениън
Цветарският магазин на О’Бениън

Два дни след смъртта на Мерло, на 10 ноември 1924 г., Дион е в своя цветарски магазин, подготвяйки цветята за погребението, когато вътре влизат трима гангстери. Служителите на Дион напускат помещението. Дион очаква някой да дойде, за да вземе венците. Той поздравява мъжете и им протяга ръка. Един от тях дръпва ръката му и изгубвайки равновесие, Дион пада на земята.

Служителите на Дион чуват шест изстрела и се завтичат да помогнат на шефа си, който лежи на пода в локва кръв. Тримата мъже са изчезнали. Двама от тях със сигурност са били жестоките сицилиански наемни убийци Джон Скалис и Албърт Анселми. За самоличността на третия съществуват две версии – Франки Йейл, който вече е пристигнал в града за погребението, или Майк Джена. Нито един от тях не е изправен пред съда.

Майк Джена
Майк Джена

Погребението на Дион е смайващо. “Чикаго Трибюн” описва с подробности и най-крещящите детайли:

“В ъглите на ковчега са поставени великолепно инкрустирани, масивни, сребърни стълбове. Над главата и краката стоят сребърни ангели, навели глави над масивните, златни свещници с по десет свещи, които държат в ръцете си… Навсякъде се носи ароматът на цветя. По-силен от техния аромат е този на парфюма на жените, загърнати с кожи от ушите до глезените, които минават тихичко по алеята, придружавани от добре облечени джентълмени с черни, пригладени коси”.

Погребението на Дион
Погребението на О’Бениън

Погребалният кортеж е придружен от около 10 000 души, а на гробището чакат още 5 000. Двадесет и шест коли и камиони превозвали погребалните венци, трите оркестъра и полицейския ескорт.

Погребението на Дион О’Бениън е празник за Торио и Капоне, тъй като слагат ръце на неговата територия и най-сетне се отървават от непредсказуемия му нрав. Обаче не преценяват, че неговата смърт ще им се отрази, и то доста лично. Докато полицаите си чешат главите, чудейки се кой е убил Дион, неговият приятел “Чифута” знае много добре кой е отговорникът и се заклева да си отмъсти.

Бъгс Моран

От този момент нататък Капоне и Торио започват да се оглеждат непрекъснато през рамо, страхувайки се от Уайс-Чифута и неговия партньор Бъгс Моран. Истинското име на Чифута е Ърл Важчечовски, което той е съкратил на Уайс. Прякорът Чифута му отива и всички го смятат за еврейски гангстер, а той всъщност е отдаден католик. Джордж Моран е жесток и нестабилен човек, сдобил се с прякора “Бъгс” (Щурия), понеже всички смятат, че не е с всичкия си.

Торио е така притеснен за живота си, че решава да напусне Чикаго за известно време, заминавайки за Торн Спрингс. Капоне е не по-малко разтревожен и взима всички възможни предпазни мерки. Въпреки тях обаче през следващите две години бившите колеги на Дион О’Бениън ще извършат дузина опити за покушение над него.

Чифутът Уайс
Чифута Уайс

Бъргрийн описва огромния ефект, който тази заплаха над живота му оказва върху начина на работа на Капоне:

“Макар самият той да не носи оръжие, като белег за статуса му Ал не отива никъде без поне двама охранители от двете му страни. Никога не остава сам, освен в дома си. Пътува единствено с кола, натикан като сандвич между бодигардите вътре, а шофьор му е негов верен и въоръжен човек на име Силвестър Бартън… предпочита да пътува под прикритието на нощта, а през деня излиза само когато е абсолютно необходимо”.

През януари 1925 г., 12 дни след като Уайс и Моран се опитват да убият Капоне, Джони Торио се завръща в Чикаго. Той и съпругата му тъкмо се прибират от обиколка по магазините. Слизат от колата си и се насочват към входа на сградата, в която живеят.

Бъгс Моран
Бъгс Моран

Торио върви зад жена си и носи торбите с покупки. Уайс и Бъгс Моран изскачат иззад една кола и смятайки че Торио е все още в автомобила си, започват да стрелят необуздано по колата, ранявайки шофьора. Когато най-сетне съзират Торио, те го прострелват в гърдите и врата, а след това и в дясната ръка и слабините. Моран насочва оръжието си към челото на Торио и дръпва спусъка, но пълнителят вече е празен и последният чува само слабо щракване.

Капоне поема нещата в ръцете си в болницата, докато хирурзите вадят куршумите от тялото на Торио. Болницата е опасно място за един гангстер. Сигурността е под всякаква критика, така че Капоне осигурява на Торио собствена охрана, която включва и него самия. Ал спи в стаята му на походно легло, за да бъде сигурен, че неговият любим ментор е в безопасност.

Четири седмици по-късно Торио шокира всички, явявайки се в съда по обвиненията за съучастието си в аферата с “Пивоварната Сийбен”. Крехкият и слаб човечец пледира за виновен и е осъден на девет месеца затвор. Торио се сприятелява с шерифа, който се постарава да няма повече покушения срещу него в затвора, където е третиран като привилегирован джентълмен.

Торио след покушението
Торио след покушението

Но нещата за Торио вече никога няма да бъдат същите. Той иска да се измъкне от този начин на живот, изпълнен с насилие. Иска да се оттегли и да живее тихо и кротко от значителните си спестявания. През май 1925 г. Торио се обажда на Ал и му съобщава, че напуска чикагската мафия и отива да живее в чужбина. Той предава огромния си бизнес в ръцете на Ал и неговите братя. Това е едно изумително наследство: нощни клубове, публични домове, игрални зали, пивоварни и питейни заведения. Властта на Капоне нараства неимоверно.

Власт

Веднага след като поема в ръцете си империята на Джони Торио за всички става ясно, че Ал Капоне вече има нов статус. Той се превръща в главната фигура на подземния свят в Чикаго. За да подчертае този свой възход, Ал премества щабквартирата си в хотел “Метропол”. Неговият луксозен апартамент от пет стаи струва по 1 500 долара на ден.

Неговото приятелство с вестникарския редактор Хари Рийд убеждава Капоне, че следва да се държи както подобава на знаменитост. “Спри да се криеш”, казва му Рийд, “Дръж се добре с хората”. Капоне започва да посещава операта, спортните и благотворителни събития. Превръща се във важен член на обществото: приятелски настроен, щедър, преуспял и осигуряващ алкохол на всяка маса с жадни клиенти. В онази ера, когато мнозинството от населението пие контрабанден алкохол, контрабандистът се ползва с огромно уважение. Според Бъргрийн: 

“Спечелването на благоразположението на обществото е само едната страна на монетата. Политическото влияние е другата… Почти всеки ден той посещава сградата, в която се помещават едновременно общинската и областната администрация. Прави всичко възможно да изглежда на разположение като човек, който няма от какво да се страхува. Винаги стилно облечен и тих, той прилича на поредния политик, занимаващ се с всекидневните си рутинни дела. Политическият блясък на Капоне, неговото желание да се появява на публични места, е нещо уникално в света на гангстерите, по принцип избягващи публичността”.

През декември 1925 г. Ал завежда сина си в Ню Йорк, за да оперират хроничната му ушна инфекция. Ал обожава единственото си дете и неговото разклатено здраве е непрекъснато в ума му. Използва посещението, за да говори по работа със своя стар шеф Франки Йейл. Предмет на разговора е вносът на уиски, което никога не достига, тъй като се внася през границата с Канада. За Йейл е по-лесно да докара уискито в Ню Йорк, отколкото за Ал в Чикаго, така че има запаси в изобилие. Те сключват сделка и Капоне само трябва да измисли как да откара алкохола от Ню Йорк до Чикаго.

Йейл кани Ал на коледно парти в клуб “Адонис”, който всъщност е питейно заведение под прикритие. Тогава получава сигнал, че гангстерът от конкуренцията Ричард Лоунърган-Еднокракия, се готви да разтури купона със своите биячи. Йейл иска да отмени партито, но Ал Капоне настоява то да се състои.

Капоне е подготвил своя собствена изненада. Когато хората на Лоунърган пристигат в клуба около 3:00 ч., започват да се държат нахално и просташки. Тогава Ал дава сигнал и настава истински ад. Лоунърган и хората му нямат време даже да извадят оръжията си, толкова са изненадани от добре организираното нападение.

Чрез клането в клуб “Адонис” Ал опипва почвата за евентуалното си завръщане в Ню Йорк. Освен това по този начин показва превъзходството си над местните гангстери.

“Чикаго е столицата на гангстерската империя, а Ню Йорк е просто отдалечена провинция”, пише Алва Джонстън в “Ню Йоркър”. “В Чикаго бирата може да издигне един гангстер от квартален главорез до изпълнителен директор, контролиращ огромна междущатска и интернационална организация. Бирата, истинската бира, представлява един естествен монопол, също като водоснабдяването или телефона”. След това описва Ал Капоне като “най-великия гангстер в историята”.

Обесващият прокурор

В началото на 1926 г. завърналият се в Чикаго Капоне се чувства повече от прекрасно. Той не само че е оставил белега си в Ню Йорк, но и неговата сделка за уискито на Йейл завинаги ще промени лицето на междущатската пътна мрежа. Младите мъже с жажда за приключения и нужда от пари започват да изкарват добри доходи, работейки на камионите на Капоне.

През пролетта на 1926 г. късметът на Капоне удря на камък. На 27 април младият “обесващ прокурор” Били Максуигин,  който преди години се е опитал да осъди Ал за убийството на Джо Хауърд, претърпява инцидент. Той излиза от дома на баща си, ветеран от полицията в Чикаго, и тръгва да играе карти, заедно с Дъфи-Червения, в една от игралните зали на Капоне. Двамата се качват в колата на контрабандиста Джим Доърти, който ще ги закара дотам.

Колата на Доърти се поврежда по пътя и те спират на стоп контрабандиста О’Донъл, по прякор “Клондайк”, който е заклет враг на Капоне. Ирландските момци отиват на запой в Сисеро, заедно с О’Донъл и неговия брат Майлс и приключват вечерта в бар близо до “Хоторн Ин”, където Капоне в момента вечеря. Това, че О’Донъл обикаля из Сисеро, представлява териториална обида за Капоне.

Клондайк О`Донъл
Клондайк О’Донъл

Без да осъзнават, че прокурор Макуигин е в бара заедно с О’Донъл, Капоне и неговите хора причакват в колите си излизането на пияните мъже. Тогава затракват картечниците и Макуигин и Доърти са убити.

Вината пада върху Капоне. Въпреки фактът, че Макуигин се е движил с престъпници, съчувствието отива при убития млад прокурор. Обществеността надава вопъл срещу гангстерското насилие и се настройва срещу Капоне.

Макар всеки в Чикаго да знае, че Ал Капоне е отговорен за убийствата, не съществуват и най-малки доказателства в подкрепа на това. Местните власти са засрамени от неуспеха на разследването си. Полицията излива гнева си върху публичните домове и барове на Капоне, които претърпяват серия от набези и пожари.

Ал минава в нелегалност

Капоне минава в нелегалност за три месеца през същото лято. Около 300 детективи го търсят из цялата страна, Канада и дори в Италия. Всъщност първоначално той намира убежище в дома на свой приятел в Чикаго Хайтс, а после през по-голямата част от времето отсяда при приятели в Лансинг, Мичиган.

Тези три месеца оставят траен белег у Ал. Той започва да се смята за нещо много повече от преуспял гангстер. Започва да гледа на себе си като на източник за гордост у италианското имигрантско общество, щедър дарител и важен благодетел, който помага на хората. Неговите контрабандни операции дават работа на хиляди хора, повечето от които бедни италианци. Неговата щедрост в Лансинг става пословична. Голяма част от това се дължи на растящото му его, но все пак той притежава истински лидерски умения и знае много добре как да ги използва. Започва сериозно да се замисля над оттеглянето си от престъпния живот.

Отпечатъците на Капоне
Отпечатъците на Капоне

Ал не може да прекара остатъка от живота си в изгнание, затова се решава на една добре пресметната, но рискована стъпка. Започва преговори за предаването си с чикагската полиция. Това е първата крачка към новия му живот: оправдаването му за смъртта на Макуигин, използването на огромното му богатство за финансиране на законни дейности и превръщането му в герой за италианското имигрантско общество.

На 28 юли 1926 г. Капоне се завръща в Чикаго, за да се изправи срещу обвиненията в убийство. Това се оказва правилното решение, защото властите не разполагат с достатъчно доказателства, за да го осъдят. Въпреки общественото недоволство и усилията на властите, Ал Капоне е отново свободен човек.

В новата си роля на велик миротворец Капоне прави последно усилие да сключи примирие с Уайс-Чифута, въпреки скорошното покушение срещу него. Той му предлага изгоден бизнес в замяна на мир. Чифута го отрязва. На следващия ден Уайс е разстрелян в зрялата си 28-годишна възраст.

Жителите на Чикаго са уморени да четат за гангстерското насилие и вестниците започват да отразяват техния гняв. Капоне свиква широко отразена от пресата “мирна конференция”, в която призовава останалите контрабандисти да спрат насилието: “Има достатъчно бизнес за всички ни и без да се избиваме като животни по улиците. Не искам да умра на улицата, надупчен от картечен огън”. В края на срещата е постигнато примирие, изразяващо се в две ключови решения: първо, да се прекратят убийствата и побоите, и второ – да не се търси възмездие за старите убийства. През следващите два месеца не е убит нито един човек, свързан с контрабандния бизнес.

През януари 1927 г. един от най-близките приятели на Ал Тиъдър Антон, познат като “Тони Гръка”, е намерен убит. Капоне посреща със сълзи на очи новината за загубата на приятеля си и започва още по-сериозно да мисли за оттеглянето си. Той кани група репортери в дома си, за да им съобщи за оттеглянето си и им приготвя спагети за вечеря. Дали е бил сериозен или просто е играел някаква роля? Вероятно наистина е искал да се оттегли преди да го прострелят в главата, но неговата жажда за власт продължава да отлага този момент за в бъдеще.

Нова ера

С провала на реформаторската програма на кмета Девър, издигането на Чикаго като имперска столица на престъпния свят се превръща в първостепенна задача на предизборната кампания през 1927 г. С помощта на средствата за кампанията, осигурени му от организираната престъпност, на власт се завръща “Големия Бил” Томпсън. Изглежда лошите момчета ще държат града в лапите си завинаги.

Все пак вече се наблюдават някои слаби признаци за промяна, която ще окаже огромно влияние върху контрабандния бизнес в Чикаго и върху Ал Капоне. През май 1927 г. Върховният съд постановява, че контрабандистът Мани Съливан е трябвало да декларира и плаща данъци за контрабандните си доходи. Това, че по този начин той би се инкриминирал, не е противоконституционно. Благодарение на “Постановлението Съливан”, малкият Специален екип на Данъчни служби, под ръководството на Елмър Айри, вече може да се заеме с Ал Капоне.

Големият Бил Томпсън
Големият Бил Томпсън

Нищо неподозиращ и нехаещ за Мани Съливан и Елмър Айри, Капоне става още по-компулсивно екстровертен и експанзивен. Той се отдава изцяло на своите две големи страсти: музиката и боксът. Става близък приятел с Джак Демпси, но за да не предизвикват подозрения за уговорени мачове, приятелството им е много дискретно. Капоне винаги е обичал операта и сега разпростира интересите си и към джаз сцената. С откриването на “Котън Клуб” в Сисеро, Ал става джаз импресарио, привличайки и създавайки някои от най-добрите черни джаз изпълнители в онези дни. За разлика от много други италиански гангстери той не показва дълбоко вкоренени расови предразсъдъци и спечелва доверието и уважението на много от своите музиканти. Ал обсипва с щедрост и загриженост всичките си служители, без значение черни или бели.

Бъргрийн описва начина, по който Ал прониква в живота на хората:

“Налага се над тях не чрез крясъци, насилие или грубост, макар заплахата от физическа разправа винаги да витае във въздуха, а чрез интереса си към човека отсреща, към неговите желания и стремежи… като ги кара да се чувстват ценени получава тяхната безотказна вярност, а точно от това Ал Капоне се нуждае и изисква; в жестоките кръгове, в които се движи, това е единствената му защита от внезапна смърт. Най-големият комплимент, който някой би могъл да направи на Капоне, е да го нарече свой приятел, което за него означава, че човекът отсреща е готов да пренебрегне скандалната му репутация на сводник и убиец”.

“Да служа на обществото е моят девиз”, казва Ал пред репортерите с наближаването на Коледа. “90% от хората в Чикаго пият и играят хазарт. Аз се опитвам да им доставя алкохол и залагания. Но не съм оценен. Известен съм в целия свят като горила-милионер”.

Това излагане на показ започва да се превръща в истинска напаст. Когато заминава на почивка на Западния бряг, полицията го обгражда на всяка гара. Детектив от Лос Анджелис се произнася: “Нямаме място тук за Ал Капоне или който и да било друг гангстер, без значение дали са дошли на почивка или не”.

Научи повече за:   Мартин Франкъл: Секс, алчност и измама за милиони

Имението в Палм Айлънд

Още при връщането му от Западния бряг на гарата в Джолиет Капоне е посрещнат от шестима полицаи, чакащи го с насочени пушки. “Да ме вземат мътните. Човек ще помисли, че съм Джеси Джеймс. За какво е тази артилерия?”. В Чикаго полицията също се старае да му създава проблеми като обгражда къщата му и го задържа при най-малкия повод.

Капоне заминава за Маями, където времето е доста по-добро от чикагската зима, но приемът на местните жители е повече от хладен. Той, Мей и Сони наемат огромна къща за сезона и започват да си търсят постоянно жилище. Чрез посредник Ал купува имение в испански стил с 14 стаи, построено от пивовара Кларънс Буш. През следващите месеци ще инвестира цяло съкровище в новия си дворец в Маями, превръщайки го в малка крепост с бетонни стени и тежки дървени врати.

Имението в Палм Айлънд
Имението в Палм Айлънд

Имението влиза в полезрението на разузнавачите от Данъчни служби. Елмър Айри дава задача на Франк Дж. Уилсън да документира всичките приходи и разходи на Капоне. Задачата е монументална: въпреки прахосничеството на Ал, всичко минава през трети лица; въпреки неимоверното му богатство, всички разплащания стават в брой. Изключение прави единствено имението, което е доказателство за огромен източник на доходи.

Междувременно за главен прокурор в Чикаго е назначен Емерсън К. Джонсън, който се прицелва в Капоне с разрушителна страст. През пролетта на 1928 г. насилието, предхождащо предварителните избори, излиза извън контрол. Самият Джонсън става жертва на бомбени заплахи. Не е ясно кой стои зад тези размирици, но този път мишените не са гангстери, а щатският сенатор Чарлс Денийн, един реформатор и един съдия. Заподозрян е извънмерно корумпираният кмет Бил Томпсън, тъй като жертвите са негови опоненти, но Ал Капоне, който е все още във Флорида, се оказва изкупителната жертва.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222
Франк Дж. Уилсън
Франк Дж. Уилсън

Докато Мей Капоне е заета цяла пролет с разточително предекориране на имението, Ал използва времето си, за да се превърне в законен жител на Маями. Въпреки привидно добрите отношения между тях двамата, Ал крои планове да разреши неотложните проблеми, причинявани от неговия стар шеф Франки Йейл. Сделката с уискито, която Капоне и Йейл са сключили, понася твърде много въоръжени грабежи по пътищата и Капоне смята, че Йейл стои зад тях.

Проблемът с конкуренцията

Ал свиква шестима от своите чикагски партньори, за да измислят как ще се справят с могъщия Йейл:

“В средата на следобеда на 1 юли, в неделя, мургавият Франк Йейл, облечен със светлосив летен костюм и панамска шапка,  си пийва в заведението си в “Бороу Парк”, когато барманът го извиква на телефона. Чутото го кара бързо да се запъти към паркираната си отвън кола. Няколко минути по-късно, на Четиридесет и четвърта улица, един черен седан го засича до тротоара; куршумите от различни оръжия – револвери, рязани пушки и автомати – го приковават за седалката. Това е първият случай, в който нюйоркски гангстер е убит с автомат”. (Коблер)

През лятото на 1928 г. Капоне установява щабквартирата си в някога почтения хотел “Лексингтън”, заемайки два етажа от огромната, импозантна сграда. Живее като господар в своя шестстаен апартамент и разполага с лична кухня, в която се приготвя храната му. В апартамента са монтирани специални тайни врати, през които Капоне да може да се измъкне незабелязано при нужда.

Капоне е наясно, че Сухият режим няма да продължи вечно и започва да търси други варианти. Чикагски бизнес вестник обяснява:

“… рекетьор би могъл да върти привидно законен бизнес. Дали е просто бандит, успял да се издигне до лидер на обкръжението си, или организатор на бизнес асоциацията, неговите методи обикновено са едни и същи: след няколко набези и привидно инцидентни убийства, той успява да организира група от дребни бизнесмени в нещо, което сам нарича “съюз за протекция”. От тези дребни бизнесмени събира такси по своя преценка, като дори си позволява да регулира работното им време и цените на стоките им. Всеки търговец, който не желае да се присъедини към плащането на данъка, е бомбардиран, обстрелван или убеждаван чрез други подобни средства”.

И тук Капоне се натъква на своя стар противник Бъгс Моран, който на два пъти се е опитал да убие неговия приятел и колега Джак Макгърн. Когато през зимата Ал Капоне заминава за Палм Айлънд, Джак Макгърн го посещава в началото на февруари, за да обсъдят належащите проблеми с Бъгс и неговата банда на Северняците.

Свети Валентин

Едва ли Макгърн и Капоне са предполагали, че планираното от тях покушение над Бъгс Моран ще се превърне в легендарно събитие, разказвано десетилетия напред. Капоне не би могъл да бъде свързан с убийството на контрабандиста, тъй като е във Флорида. Той дава на Макгърн, по прякор “Картечницата”, пълен контрол над удара.

Макгърн събира екип от първокласни момчета, живеещи извън Чикаго. Фред Бърк-Убиеца застава начело на групата, а негова дясна ръка е бандитът Джеймс Рей. Други двама важни членове са Джон Скалис и Албърт Анселми, използвани и при убийството на Франки Йейл. Още един от участниците е Джоузеф Лолордо, както и Хари и Фил Кийуел от “Пурпурната банда” в Детройт.

Джон Скалис и Албърт Анселми
Джон Скалис и Албърт Анселми

Планът на Макгърн е творчески замислен. Той кара контрабандист да примами бандата на Моран в гараж, откъдето да купят качествено уиски на невероятно атрактивна цена. Доставката ще бъде направена в 10:30ч. в четвъртък, на 14 февруари. Хората на Макгърн ще чакат там, облечени в откраднати полицейски униформи, инсценирайки по този начин полицейска акция.

Макгърн, подобно на Капоне, иска да бъде далеч от местопрестъплението и затова взема приятелката си и отива в хотел. За него е най-важно да си изгради желязно алиби.

Наблюдавайки отдалече гаража, братята Кийуел забелязват човек, приличащ на Бъгс Моран. Четиримата наемници скачат в униформите си и потеглят към гаража в открадната полицейска кола. Изпълнявайки докрай поставената им роля, нахлуват вътре и заварват седем мъже, сред които и братята Гюсенбърг, които някога са се опитали да убият Макгърн.

Хванати на място, контрабандистите правят онова, което им нареждат “полицаите”: подреждат се покорно до стената. Наемниците взимат оръжията им – две картечници и рязана пушка .45 калибър – и откриват огън по тях. Мъжете се свличат мъртви на земята, с изключение на Франк Гюсенбърг, който все още диша.

Продължавайки с театъра, двама от убийците, облечени в дълги шлифери, вдигат ръце над главите си и излизат от гаража, последвани от двама униформени “полицаи”. Всеки, който види това шоу, ще си помисли, че мъжете в шлиферите са контрабандисти, арестувани от двама полицаи. Наемниците потеглят с крадената полицейска кола.

Клането на Св. Валентин
Клането на Св. Валентин

Планът е гениален и е изпълнен без грешка, с изключение на една малка подробност – мишената на целия замисъл Бъгс Моран не е сред екзекутираните мъже. Моран е закъснял за срещата и когато вижда полицейската кола, потегля обратно, за да не го хванат.

Истинските полицаи пристигат скоро в гаража и заварват Франк Гюсенбърг да бере душа на земята, прострелян от 22 куршума.

“Кой те простреля?” – пита го сержант Суини.

“Никой – никой не ме е прострелял”, прошепва Гюсенбърг и продължава да го повтаря до смъртта си, която настъпва малко по-късно.

Очевидно е, че целта на този хитроумен план е да се убие Бъгс Моран, а най-вероятният облагодетелстван от цялата работа ще бъде Ал Капоне. Макар Ал да е във Флорида, а Джак Макгърн да разполага с желязно алиби, полицията, вестниците и хората в Чикаго знаят кой е виновен. Полицията не може да арестува Капоне без доказателства. Макгърн е достатъчно умен, за да се ожени за приятелката си Лоуис Ролф, повече известна като “русото алиби”, и тя вече не може да свидетелства срещу него, бидейки негова съпруга. Всички обвинения срещу него са свалени. Никой никога не е изправен пред съда за това ефектно покушение.

Джак Макгърн и Лоуис Ролф
Джак Макгърн и Лоуис Ролф

Публичността, която заобикаля “Клането на Св. Валентин”, е огромна. И не само в града. Инцидентът се превръща в национално медийно събитие. Капоне прониква в умовете на нацията и писатели от цялата страна започват да създават книги и статии за него. Според Бъргрийн, Клането е обгърнало Ал със страховит блясък:

“Никога не е имало престъпник като Ал Капоне досега. Той е елегантен, изискан, фрашкан с пари. Той е забележително безочлив, продължавайки да си живее сред разкоша в Маями и да парадира с любовта към семейството си. Не излъчва образа на отхвърлен от обществото самотник, а играе ролята на успял със собствени сили милионер, който би могъл да покаже на онези важни клечки от “Уол Стрийт” как се върти бизнес в Америка. Никой не е безразличен към Капоне; всеки има мнение за него…”

Знаменитост

Капоне се наслаждава на новопридобития си статут на знаменитост и използва Деймън Ранийън като свое пресаташе. Но вредата от цялата тази публичност вече е нанесена. Капоне привлича вниманието на президента Хърбърт Хувър. “Веднага разпореждам всички федерални агенции да насочат вниманието си към г-н Капоне и неговите съюзници” , нарежда Хувър. В началото на март 1929 г., Хувър пита финансовия министър Андрю Мелън: “Хванахте ли вече онзи Капоне? Искам да видя този човек в затвора”. Няколко дни по-късно Капоне е призован да се яви пред Голямото жури в Чикаго, но изглежда не осъзнава сериозността на могъщите сили, които се струпват срещу него.

Капоне смята, че трябва да се заеме с други по-належащи проблеми. Трупат се доказателства, че двама негови сицилиански колеги му подливат вода. Коблър описва прочутата сцена, в която Капоне се изправя срещу проблема:

“Тримата почетни гости рядко са виждали подобен разкошен пир. Техните смугли сицилиански лица почервеняват от богатата, пикантна храна, която прокарват с литри червено вино. Начело на масата седи Капоне, усмихнат от ухо до ухо, показвайки големите си жълти зъби. От него се лее приветливост и той вдига тост след тост за тримата. “Салуто, Скалис! Салуто, Анселмо! Салуто, Джунта!”.

“Когато, дълго след полунощ, е погълната и последната хапка храна и изпита последната капка вино, Капоне бута стола си назад. В стаята настъпва ледникова тишина. Усмивката му е помръкнала. Никой вече не се усмихва, освен заситените и пийнали почетни гости, които са отпуснали коланите и яките си, за да освободят повече място за лакомствата. Тишината се затяга и сега вече и те спират да се усмихват. Нервно се оглеждат нагоре-надолу по дългата маса. Капоне се навежда над тях. Думите падат от устата му като камъни. Да не би да са си мислели, че той не знае? Да не би да са си представяли, че могат да скрият от него една обида, която той не прощава – предателството?”.

“Капоне е спазил стара традиция. Гостоприемство преди екзекуцията. Сицилианците са беззащитни, тъй като са оставили оръжията си преди да влязат в трапезарията. Хората на Капоне се хвърлят върху тях, завързват ги за столовете им и им запушват устите. Капоне се изправя, държейки в ръцете си бейзболна бухалка. Той бавно тръгва покрай дългата маса и спира зад първия почетен гост. Бавно и методично той удря отново и отново, счупвайки костите в раменете, ръцете и гърдите му. Премества се към следващия и когато го превръща в купчина от плът и кости, преминава към третия. Накрая един от неговите охранители изважда оръжието си и прострелва тримата нещастници в главите”.

Обществен враг №1

Въпреки че Ал не го разбира в онзи момент, “Клането на св. Валентин” и последвалият океан от публичност, която отчасти го превъзнася и отчасти настоява за справедливост, подтикват органите на реда да тръгнат срещу него. Едва от няколко дни на президентския си пост Хърбърт Хувър притиска министъра на финансите Андрю Мелън да поведе битка срещу Капоне.

Мелън предприема двояки действия: да се сдобие с необходимите доказателства за данъчни измами и с такива, чрез които да могат да изправят Капоне на съд за нарушения на Закона за Сухия режим. Щом доказателствата бъдат събрани, служителите на данъчните служби, заедно с главния щатски прокурор Джордж Е. К. Джонсън, ще започнат работа по завеждане на дело срещу Капоне и членовете на неговата организация.

Джордж Е. К. Джонсън
Джордж Е. К. Джонсън

Човекът, натоварен със събирането на доказателствата за контрабанда на алкохол, е Елиът Нес. Той започва да събира екип от смели, млади агенти като него самия. Най-трудната задача се пада на Елмър Айри от Специалния отдел на Данъчните служби, който удвоява усилията си след изтичането на мандата на Хувър. Няма съмнения, че Капоне може да бъде успешно осъден за контрабандата в Чикаго, но Мелън чувства, че властите биха могли да го пипнат и за неплащане на данъци.

Първоначално Капоне не осъзнава какви сили са се надигнали срещу него и по принцип не позволява мислите за федерални агенти да пречат на бизнеса му. В средата на май 1929 г. Капоне заминава на конференция в Атлантик Сити, където гангстери от всякакъв калибър от цялата страна се събират, за да обсъдят варианти за съвместна работа.

Елиът Нес
Елиът Нес

За да сведат насилието и конкуренцията до минимум, те разделят страната на “сфери на влияние”. Торио е поставен начело на изпълнителен комитет, който ще бъде арбитър при всички спорове и ще наказва отстъпниците. Събралите се решават, че Капоне трябва да предаде своята престъпна империя в Чикаго на Торио, който да я раздели по свое усмотрение. Но Капоне няма никакво намерение да позволи да раздробят владението му като го предаде на Джони Торио.

Арестът на Капоне

След конференцията Капоне отива на кино във Филаделфия. След края на филма отвън го чакат двама детективи. За по-малко от 24 часа Капоне е арестуван и затворен за притежание на незаконно оръжие.

Капоне сваля своя розов, 11,5-каратов, диамантен пръстен и го дава на адвоката си, който го предава на брат му Ралф. След това е изпратен първо в окръжния арест в Холмсбърг и след това в затвора “Ийстърн”, където остава до 16 март 1930 г. Оставя бизнеса на брат си Ралф, Джак Гюзик и Франк Нити-Изпълнителя.

Друго затруднение за Капоне се случва, когато Ралф е уличен в укриване на данъци през октомври същата година. Федералните агенти го извеждат от един боксов мач с белезници. Упоритият данъчен инспректор Елмър Айри е проучвал Ралф с години. Той не е хитър като брат си и не крие богатството и финансовите си транзакции. Ралф е небрежен, алчен и глупав – страхотна мишена за агент Елиът Нес, който подслушва телефоните му, и за Нелс Тесъм – данъчен агент, който разглежда под лупа всяка негова парична операция. Нити и Гюзик също са обвинени в данъчни измами в резултат на цялото това упорито и изтощително разследване.

Ралф Капоне
Ралф Капоне

Щом Ал попада в затвора и бизнесът му остава в ръцете на Ралф, Гюзик и Нити, Елиът Нес получава задачата да събере достатъчно доказателства за контрабандния бизнес на Капоне, които да убедят Голямото жури, че той нарушава Закона за забрана на алкохол, както и че укрива данъци. Хората на Нес подслушват телефоните на Ралф непрекъснато. Чрез събраните сведения Нес успява да нахлуе в пиворната на Капоне в Саут Уабаш, минавайки през вратата със снегорин. Окуражени от успеха на този новаторски почин, Нес и неговите “недосегаеми” продължават да подслушват телефоните и да затварят една след друга пивоварните на Ал.

Капоне е освободен от затвора за добро поведение няколко месеца по-рано, в средата на март 1930 г. Седмица по-късно Франк Дж. Лоеш, ръководител на Комисията за престъпността в Чикаго, съставя списък с “Обществени врагове”, в който начело са имената на Алфонс Капоне, Ралф Капоне, Франк Рио, Джак Макгърн и Джак Гюзик – всички колеги на Ал. Списъкът е публикуван във вестниците и Джей Едгар Хувър бързо ги провъзгласява за “Най-търсените” престъпници от ФБР. Сега Капоне, който толкова много искал да мине в легалност, се превръща в “Обществен враг №1”. Той е вбесен, унижен и ужасно обиден.

Франк Нити
Франк Нити

През същия този месец Елмър Айри заминава за Чикаго, за да се срещне с Артър П. Мадън, който отговаря за случая там, и заедно да начертаят план за действие. И за двамата става ясно, че за да успеят да сразят Капоне ще им трябва вътрешен човек в неговата организация. Преди да се върне обратно във Вашингтон, Айри прекарва два дни в лобито на хотел “Лексингтън”, преструвайки се на търговец. Така той опознава типа бандити, живеещи там и му хрумва гениална идея: да намери двама агенти, които, преструвайки се на гангстери, да проникнат в организацията на Капоне.

Айри, Джонсън, Уилсън и Мадън
Айри, Джонсън, Уилсън и Мадън

“Майкъл Дж. Малоун е очевидният избор… Той е добър актьор и притежава умението да се нагажда към всякаква обстановка. Има стоманени нерви и бърз ум. Неговият тъмен, средиземноморски вид и способността му да говори италиански го превръщат в идеалния кандидат за проникване в доминираната от италианци империя на Капоне”. (Лудвиг, Смит).

Освен него е изпратен и още един детектив под прикритие.

Малоун приема името Ди Анджело, а другият агент – Грациано. С огромен труд за двамата са изградени самоличности на дребни квартални бандити от Бруклин. Те знаят, че всеки дребен детайл от тяхното минало може да бъде разгледан под лупа и че животът им зависи от това да наизустят ролите си.

Недопустимо е Грациано и Ди Анджело да бъдат забелязани да говорят с Айри или Мадън, така че им е нужен посредник. Третият агент е Франк Дж. Уилсън, 43-годишен заслужил служител в агенцията. Освен че ще бъде контакт на Грациано и Ди Анджело, той ще координира разузнаването и събирането на доказателствата.

Проникване

През юни 1930 г. Уилсън получава одобрение от ексцентричния издател на “Чикаго Трибюн” да разпита един от неговите репортери. Джейк Лингъл е приятел на Ал Капоне и се хвали с това. Според автора Бъргрийн той е търсел нещо повече от изгодните връзки с мафията:

“Това влияние го кара да се чувства неуязвим, докато в действителност точно тази му позиция го прави много уязвим. Изкушението да бъде двоен и дори троен агент е твърде силно, за да може да му устои. Недоволен обаче от тази трудна роля, той се съгласява да стане информатор на федералното правителство”.

Срещата на Лингъл е насрочена за 10 юни, но той получава куршум в черепа още предния ден.

Недоволството е оглушително. Капоне се измъква в имението си в Маями. Когато го питат за Лингъл, той отговаря: 

“Вестниците и вестникарите би трябвало да насочат усилията си към разобличаване на гангстерите, а не в тяхна подкрепа. Не върви точно аз от всички хора да го кажа, но все пак вярвам в това”.

Междувременно Майк “Ди Анджело” отсяда в хотел “Лексингтън”, преоблечен в лъскави, скъпи дрехи. Той започва да се заседява в бара на хотела, където тихо си чете вестници. В крайна сметка хората на Капоне го заговарят и започват да задават въпроси за миналото му.

“Искаме да знаем всичко за теб”, казва му един от гангстерите. “Изглеждаш така, сякаш бягаш от нещо и може би си отворен за предложения – и знае ли се, ние може и да имаме нещо за теб”.

Ди Анджело подхваща играта: “Всъщност съм отворен за предложения, но трябва да е нещо добро. Да си го кажа направо, защо според вас дойдох тук на първо място, ако не за да се опитам да се обвържа с Голямото момче?”.

Гангстерите му казват, че първо трябва да го проверят, а той да се върти наоколо през следващите няколко дни, докато бъдат готови с отговора. Ди Анджело се надява, че не е провалил по някакъв начин измислената си самоличност, иначе ще бъде мъртъв. След няколко дни е поканен на среща с мафията и самия Капоне на голямо парти. Знаейки, че Капоне има обичай да гощава предателите, преди да ги пребие до смърт с бейзболна бухалка, Ди Анджело отива на партито със свито сърце. За щастие, старателно подготвеното му от Айра престъпно минало е свършило прекрасна работа. Ди Анджело е назначен за крупие в една от игралните зали на Капоне.

Точно преди делото срещу Ралф Капоне Ди Анджело открива, че мафията се готви да премахне свидетелите в процеса. Благодарение на него Айра успява да осигури на свидетелите допълнителна охрана. В резултат на това никой не загива и Ралф е признат за виновен.

След няколко месеца към Ди Анджело се присъединява и Грациано, който е успял да стане доставчик на бира в организацията на Капоне. Малко преди Коледа двамата разкриват план за покушение над Уилсън и той е осуетен точно навреме. Щом става ясно, че Капоне знае за Уилсън, Айра решава да го махне от случая, но Уилсън не иска и да чуе за това. Този опит за убийство го кара още повече да иска да хване Капоне.

Находка

Истинският пробив за операцията под прикритие идва с разговор между Грациано и един от служителите на Капоне:

“Данъчните ченгета не са толкова умни. От пет години насам разполагат с данни за Ал, които биха могли да го вкарат в затвора, но са твърде тъпи, за да го осъзнаят”.

Оказва се, че планината от доказателства, иззети от акцията в хотел “Хоторн” преди няколко години, включва и счетоводна книга, в която са документирани финансовите операции на “Хоторн Смоук Шоп” за периода 1924-1926 г. Сега Айри трябва само да разкрие самоличността на двамата счетоводители, които са въвеждали записките в книгата. Почеркът не съвпада с нито един от хората на Капоне. Много вероятно е Капоне да се е отървал от тях при изземването на документацията.

Грациано поема огромен риск и пита човека, с когото разговарял за счетоводната книга, дали тогава са се “погрижили” за счетоводителите. Гангстерът отговаря: “Не може да се каже съвсем, че сме се погрижили, защото това бяха просто двама тъпаци, които напуснаха града преди пет години, веднага след полицейската акция”. За негово изумление гангстерът дори казва на Грациано имената им: Лесли Шъмуей и Фред Рийс.

Научи повече за:   Дяволска психоза: Салемският лов на вещици

В края на 1930 г. Капоне предприема грандиозна публична кампания. Той отваря безплатна кухня за хората, останали без работа поради задълбочаващата се Депресия. В последните два месеца от годината в кухнята се сервира безплатна храна по три пъти на ден.

“Безплатната кухня представлява внимателно обмислено средство, чрез което да реабилитира образа си и да се интегрира сред хората от работническата класа, които, както той осъзнава, са започнали да гледат на него като на поредния безбожно богат и могъщ магнат”. (Бъргрийн)

Безплатната кухня на Ал
Безплатната кухня на Ал

През първите месеци на 1931 г. хората на Айри откриват следите на Шъмуей и Рийс в Маями, където по ирония на съдбата те работят в базата за конни надбягвания “Хаялий”, която Капоне посещава почти ежедневно, когато е във Флорида. Франк Уилсън заминава за Маями, за да разговаря с Шъмуей и успява да се измъкне от града заедно със счетоводителя само половин час преди кола, пълна с главорези, да дойде да го търси. Фред Рийс се е укрил в Пеория, Илинойс. И двамата мъже се съгласяват да съдействат и им е осигурена максимална охрана и протекция.

Нес вбесява Капоне

На другия правителствен фронт Елиът Нес постига невероятни успехи в разкриването и затварянето на пивоварните на Капоне. Той и неговите “Недосегаеми” документират хиляди нарушения на Забраната, които ще бъдат използвани срещу Капоне в случай, че не успеят да го хванат за данъци.

Освен че иска да вкара Капоне зад решетките, Нес гори от желание и да го унижи публично. Убийството на един от неговите приятели го подтиква към план, чрез който публично ще изложи Капоне. Благодарение на много сполучливи операции по задържане на контрабанден алкохол, Нес разполага с около 45 иззети камиона от най-различен тип, повечето от които чисто нови. Властите осигуряват на Нес нов паркинг, където да съхранява автоколекцията си, която в крайна сметка ще бъде разпродадена на публичен търг. Налага се преместят камионите в новия паркинг.

На Нес му хрумва идеята да подходи психологически и да ужили гордостта на Ал – нещо, което много малко разумни хора биха предприели. Той нарежда да лъснат всички камиони до непоносим блясък. След това урежда група шофьори, които да закарат конвоя. Щом всичко е готово, Нес предприема най-дръзката си крачка.

Той се обажда в щабквартирата на Капоне в хотел “Лексингтън” и настоява да говори със самия Ал.

“Е, Снорки”, Нес го нарича с прякор, който използват само най-близките приятели на Капоне. “Само исках да ти кажа, че ако погледнеш през прозореца си към авеню “Мичиган” точно в единайсет часа, ще видиш нещо, което би трябвало да те интересува”.

“Какво става?”, пита Капоне с любопитство в гласа.

“Просто погледни и ще видиш”, казва Нес и затваря телефона.

Автоколоната пристига пред хотел “Лексингтън” в единайсет часа сутринта. Движейки се много бавно, тя минава покрай групичка от гангстерите на Капоне, които се навъртат около хотела. Нес може да види дивото жестикулиране и объркване, което цари на балкона на Капоне.

Това е голям ден за Нес и неговият екип. “Това, което направихме в онзи ден”, казва той по-късно, “бе да вбесим най-кървавия мафиот в криминалната история. Хвърлихме предизвикателството на “Недосегаемите” в лицата им; в онзи момент на тях би трябвало да им е станало ясно, че сме готови да се борим докрай”.

Нес със сигурност успява да вбеси Капоне. Веднага след парада Ал се връща в апартамента си, крещейки и чупейки разни неща. Нес не само успява да го ядоса, но, което е още по-важно, успява сериозно да накърни бизнеса му. Пивоварно оборудване за милиони долари е иззето или унищожено, хиляди галони с бира и алкохол са изхвърлени и най-големите пивоварни са затворени.

Подслушването на лейтенантите на Капоне разкрива сериозността на положението. Налага се мафията да съкрати разноските си и подкупите за полицията. Бирата трябва да бъде внасяна от други области, за да се зареждат питейните заведения на Капоне. Нещата стават още по-лоши, когато Нес пресича гигантска операция, внасяща в страната по 20 000 галона алкохол на ден.

Сделката

В средата на пролетта на 1931 г. започва да се вижда края на правителствената мисия. Изправено пред опасността някои от ранните доказателства да не бъдат приети поради срока за шестгодишна давност, властите трябва да действат преди 15 март 1931 г. Няколко дни преди този краен срок, на 13 март е свикано тайно заседание на федералното Голямо жури, на което е разгледан искът на правителството, според който през 1924 г. Ал Капоне е укрил данъци в размер на 32 488,81 долара. Журито повдига обвинения срещу Капоне, но те са пазени в тайна, докато се приключи разследването за периода 1925-1929 г.

На 5 юни 1931 г. Голямото жури е свикано отново и излиза с 22 обвинения срещу Капоне за укриване на данъци в общ размер от над 200 000 долара. Седмица по-късно е издаден трети обвинителен акт, въз основа на доказателствата събрани от Нес и неговия екип. Капоне и 68 членове на неговата организация са обвинени в около 5 000 отделни нарушения на Забраната за алкохол, някои датиращи от 1922 г. Обвиненията за злоупотреба с данъци имат предимство пред нарушенията по Забраната.

Ал Капоне е изправен пред опасността от 34 години затвор, в случай че държавата спечели напълно случая. Адвокатите на Капоне предлагат сделка на главния прокурор Джонсън. Капоне ще пледира за виновен в замяна на относително лека присъда. След като обсъжда сделката с Айри и новия министър на финансите Огдън Милс, главният прокурор се съгласява и препоръчва присъда от 2 до 5 години.

Защо след всичките си усилия правителството се примирява с тази лека присъда? Първо, въпреки необикновените усилия на властите да скрият Шъмуей и Рийс, опасенията, че двамата няма да доживеят да свидетелстват са доста големи. Капоне е обявил награда от 50 000 за главите на всеки от двамата счетоводители. Съществуват и някои съмнения, че при евентуално обжалване, шестгодишната давност би могла да бъде подкрепена от Върховния съд. И накрая, съществува реалната възможност за подкупване и заплашване на съдебните заседатели.

Когато новината за сделката изтича в публичното пространство, пресата е възмутена от леката присъда, с която се измъква Капоне.

Ал Капоне влиза в съдебната зала на 16 юни като щастлив човек. Той пледира за виновен и съдия Уилкерсън насрочва заседанието за 30 юни. Капоне казва на пресата, че към него валят предложения от филмови студия, които искат да направят филм за живота му. Той е в отлично настроение, когато се изправя пред Уилкерсън в края на месеца, за да чуе присъдата си.

Съдия Уилкерсън
Съдия Уилкерсън

Обаче съдия Уилкерсън му готви малка изненада. “Страните по един криминален процес не могат да решават налагането на присъдата”. Той дава ясно да се разбере, че ще се вслуша в препоръката на главен прокурор Джонсън, но не е длъжен да се съобразява с нея. “Време е някой да внуши на обвиняемия, че е напълно недопустимо да се пазариш с федералния съд”. Това е истински шок за Капоне. Сделката пропада и той е силно разтревожен. Капоне получава позволение да оттегли пледирането си за виновен и делото е насрочено за 6 октомври.

Процесът

Ал Капоне прекарва лятото в своето старо убежище в Лансинг, Мичиган, привидно примирен с процеса. Зад кулисите обаче неговата организация вече се е сдобила със списък на евентуалните заседатели и се опитва да ги прекърши по всички възможни начини.

Този слух стига до Уилсън и той, заедно с Джонсън, отива при съдия Уилкерсън с доказателства, че Капоне подкупва и заплашва потенциалните съдебни заседатели. Съдията не изглежда нито изненадан, нито загрижен от чутото. “Явете се със случаите си в съда, както е планирано, господа”, казва им той уверено, “Останалото оставете на мен”.

Капоне преди процеса
Капоне преди процеса

На 6 октомври 1931 г., Капоне е ескортиран от 14 детективи до сградата на Федералния съд. Охраната е много, много засилена. Капоне е вкаран през тунел и качен в товарен асансьор.

Царят на престъпниците е добре облечен в консервативен, син костюм, без розови пръстени и други подобни гангстерски безвкусици. От всички големи всекидневници са изпратени топ репортери да отразяват случая. Въпросът “Тревожите ли се?” му е задаван непрекъснато.

“Да се тревожа?”, отговаря Капоне с усмивка, “Е, кой не би се тревожил?”. Както отбелязва Бъргрийн:

“В този момент обаче той е доста самоуверен. Предполага, че неговата организация се е справила със съдебните заседатели и от него вече се очаква само да се явява в съда всеки ден и да се държи любезно и учтиво, до неизбежната оправдателна присъда. Дори тогава ще се държи на ниво и ще каже на пресата, че не таи лоши чувства към никого, защото знае, че правителствените момчета просто са си вършели работата”.

Екипът на обвинението е съставен от главния прокурор Джордж Джонсън и неговите помощници Самюел Клоусън, Джейкъб Гросман, Дуайт Грийн и Уилям Фролич.

Съдия Уилкерсън влиза в съдебната зала и обявява : “Съдия Едуардс ще разглежда още едно дело днес. Отидете в неговата зала и ми доведете неговите съдебни заседатели. Отведете моето жури при него”.

Всички са шокирани, но най-зле действа новината на Ал Капоне и неговия адвокат Майкъл Ейхърн. Новият състав от съдебни заседатели, повечето от които бели мъже от провинцията, естествено не е подкупен от хората на Капоне. Тези заседатели ще бъдат поставени под запор за през нощта, за да не могат хората на Капоне да се доберат до тях.

На 17 октомври Джонсън излага своите финални аргументи пред журито, съставено от обикновени фермери, какъвто е и неговият произход. Той обръща вниманието си към самия Капоне:

“Бях леко смутен по време на този процес от начина, по който защитата се опитваше да сложи ореол от мистерия и романтика на главата на този човек. Кой е той? Кой е този човек, който през годините, които разглеждаме тук, е изхарчил толкова разточително почти половин милион долара? Дали той е приказното момченце, намерило гърне със злато в края на дъгата или може би, както го представя неговият защитник, е Робин Худ? Но дали Робин Худ в нашия случай би купил диамантени катарами за колани на стойност 8 000 долара, за да ги раздаде на безработните? Не. Нашият Робин Худ купува месо на стойност 6 500 долара. Това месо при безработните ли отива? Не. То отива в къщата в Палм Айлънд. Дали той е купил онези 27 доларови ризи, за да защити от студа мръзнещите бездомници? Не”.

“Дали някога или някъде нашият обвиняем се е занимавал със законен бизнес? Или е имал контакти със законен бизнес? Каква е картината, която рисува този случай: той няма приходи, но има диамантени колани, ризи за по 27 долара, обзавеждане за дома му на стойност 116 000 долара. И въпреки това неговият защитник твърди и ви убеждава, че този човек няма никакви приходи!”.

Късно в събота вечерта на 17 октомври 1931 г., след деветчасово заседание, журито стига до решение и обявява Капоне за виновен по някои, но не всички, обвинения в злоупотреба с данъци. Следващата събота съдия Уилкерсън осъжда Капоне на 11 години затвор, 50 000 долара глоби и още 30 000 за съдебни разноски. Молбата му за освобождаване под гаранция е отхвърлена и Капоне е отведен в областния затвор на окръг Кук, където ще изчака прехвърлянето си във федерален затвор.

“Капоне се опита да се усмихне отново”, пише вестник “Ню Йорк Таймс”, “но усмивката му беше горчива. Облизваше дебелите си устни и се поклащаше на краката си. Езикът се движеше вътре в устата му. Опитваше се да се държи безгрижно, но изглеждаше така, както сигурно се е чувствал – готов да даде път на яростен изблик на гняв. Това беше смазващ удар за този крупен мафиотски бос. Неговите дебели пръсти, сключени здраво зад гърба му, се гърчеха и извиваха”.

С излизането на Капоне от съда, служител от Агенцията по приходите го осведомява, че слага имуществото му под запор за неплатени данъци. Капоне изпуска нервите си и се опитва да нападне човека, но шерифите успяват да го удържат.

“Е, на път съм да лежа единайсет години”, казва той, гледайки към Нес, “Трябва да го направя, това е всичко. Някой хора имат късмет. Аз нямах. Бизнесът и без това ставаше твърде труден с тези подкупи и непрекъсната подмяна на камиони и пивоварни. Трябва да го направят законно”.

“Ако беше законно, ти със сигурност нямаше да искаш да имаш нищо общо с него”, казва Нес на Капоне, виждайки го за последен път.

Харт – Двата пищова

Най-големият брат на Ал Капоне, Джеймс Винченцо Капоне, напуска дома си в Бруклин през 1908 г., на 16-годишна възраст. Винаги здравомислещо и независимо момче, той иска да се измъкне от претъпкания град и да замине на запад, където има по-добри възможности.

Силен и мускулест, жадуващ за приключения и открити пространства, той се присъединява към цирка и пътува из целия Среден Запад. Там за първи път се сблъсква с индианците и остава очарован от тяхната култура.

Двата пищова Харт
Харт – Двата пищова

Джеймс става също доста добър с оръжията и когато избухва Първата световна война се записва в армията и е изпратен във Франция. Като отличен стрелец и добър войник е повишен в чин лейтенант.

Неговото семейство в Бруклин няма никаква представа за военната му служба. Той е изгубил контакт с тях.

След войната скача на влака за Небраска и се установява в малкото градче Хоумър, където се жени за Катлийн Уинч. Той самият е сменил името си на Ричард Харт. С увеличаването на семейството му, Джеймс се опитва да живее нормален живот в Хоумър, но приключенският му дух търси нови предизвикателства.

С въвеждането на Закона за Забрана на алкохола през 1920 г. Харт вижда възможност да се сдобие с по-интересна работа, където неговите умения на професионален стрелец ще бъдат от полза. Той става служител на Бюрото за борба с алкохола.

Докато малкият му брат Ал започвал да кради контрабандната си кариера в Чикаго, неговият голям брат си създава име като успешно разбива незаконни спиртоварници в Небраска. Той е не само агент на Сухия режим, но се бори за мира в тази ненаселена област, редовно арестувайки конекрадци и други престъпници.

Агент Харт
Агент Харт

С увеличаването на славата му е нает от Щатските индиански служби със задачата да държи алкохола далеч от индианските резервати. Харт, Катлийн и техните четирима синове, заживяват сред най-различни племена като сиуксите и шайените. Той и семейството му научават няколко индиански езика и развиват близки отношения с вождовете на племената.

Неговите страхотни умения с оръжията, плюс двата пистолета с перлени дръжки, които носи, му спечелват прякора “Двата Пищова”. Заглавията във вестниците в Средния Запад често гласят “Харт – Двата Пищова хвана своя човек” или “Харт – Двата Пищова залови нарушители на Забраната”. В един момент той дори е бодигард на президента Калвин Кулидж. Малките му братя Ал и Ралф вдъхновяват вестниците със съвсем други заглавия в другата част на Средния Запад.

Харт продължава своята кариера като агент на Бюрото за Сухия режим до края на Забраната. След това става градски шериф в родното място на съпругата си град Хоумър, Небраска.

Харт е отдаден на семейството си човек и учи синовете и внуците си на ловуване и спортове. Той успява да запази за дълго време в тайна своя произход и истинското си име.

Накрая, в началото на 40-те години, той се свързва тайно с братята си в Чикаго и се среща с Ралф и Джон Капоне в Сиукс Сити, Айова. След това заминава за Чикаго, за да види майка си Тереза. Когато се прибира у дома, казва на Катлийн и момчетата, че в действителност е брат на Ал Капоне. Когато семейството на Двата Пищова е изправено пред финансови трудности, неговият брат Ралф му помага с чек.

През 1946 г. Двата Пищова позволява на сина си Хари Харт да го придружи до семейната хижа на семейство Капоне в Уисконсин, където момчето ще се запознае със своя знаменит чичо. Ал Капоне вече е извън затвора и страда от трета степен на сифилис. Двата Пищова казва на Хари да не се доближава твърде много до Ал по време на престоя им. Двамата братя идват от различни светове. Харт вероятно не е искал сина му да бъде прекалено повлиян от една от най-известните личности на другия свят.

През 1952 г. Двата Пищова Харт получава фатален сърдечен удар в Хоумър, Небраска. До него са Катлийн и Хари. Неговият най-голям син Ричард младши е убит във Втората световна война, а другите две момчета са се установили в Уисконсин.

Изглежда невероятно как двамата братя Ричард Харт и Ал Капоне са живели толкова забележително различни животи от противоположните страни на закона. Въпреки това, когато човек се замисли над качествата, които правят всеки от тях толкова успял в своето поприще, се забелязват братските прилики: интелигентност, инициативност, поемане на рискове, силна воля и целеустременост, упоритост и убеждение, както и способността да водят и убеждават околните. И не друго, ами законът на епохата на Сухия режим, успява да извади наяве тези качества във всеки един от тях.

Последна глава

Първоначално Ал е изпратен в щатския затвор в Атланта и бързо се превръща в неговия най-прочут затворник. Веднага постъпват оплаквания, че той живее “като цар”. Макар това изказване да е твърде преувеличено, той наистина живее по-добре от останалите затворници. Разполага с повече чорапи, бельо, чаршафи и т.н. от всеки друг. Осигурява си тези удобства с помощта на няколкото хиляди долара, скрити в кухата дръжка на ракета за тенис.

През 1934 г. министърът на правосъдието Хоумър Къмингс решава в затвора на остров Алкатраз да се държат особено опасните и непокорни престъпници. В радиоинтервю Къмингс обяснява, че “тук могат да бъдат изолирани жестоки и непоправими престъпници, така че тяхното лошо влияние да не се разпространява върху останалите обикновени затворници”.

Затворът Алкатраз
Затворът Алкатраз

През август 1934 г. Капоне е изпратен в Алкатраз. Дните на царски живот за него приключват.

“Капоне не може да движи нищо от Алкатраз; дори не знае какво се случва навън. Няма начин да се вмъкват писма или съобщения. Всички пристигащи писма са цензурирани, след което преписвани от пазачите наново, като и най-малкият намек за бизнес и стари партньори е изключван. Цензурата не допуска и споменаването на текущи събития. Вестниците са забранени, а списанията трябва да бъдат поне отпреди седем месеца. Единственият източник на новини са новопристигналите затворници. Позволява се писането на най-много едно писмо седмично, жестоко орязвано от цензурата, и то само до членове на семейството. Само семейството може да прави посещения – двама души, един път в месеца – но се налага да искат писмено разрешение от директора на затвора всеки път. Не се позволява физически контакт между посетителите и затворниците. Те седят от двете страни на преградно стъкло… Никой не може да вмъкне пари за Капоне, а и той не би имал къде да ги харчи”. (Шьонбърг)

Как Капоне се справя със загубата на своя статут и популярност? Изглежда се справя сравнително добре, поне от гледна точка на приспособяването. Но същото не може да се каже за неговото здраве. Сифилисът, с който се е заразил като много млад, вече навлиза в третата си фаза, наречена невросифилис. До 1938 г. той става замаян и дезориентиран.

Ал прекарва последната година от присъдата си, намалена на шест години и пет месеца за добро поведение и заслуги в работата, в болничното крило на затвора, където го лекуват от сифилис. Той е освободен през ноември 1939 г. и Мей го завежда в болница в Балтимор, където го лекуват до месец март 1940 г.

Мей се крие от репортерите
Мей се крие от репортерите

Синът на Капоне Сони се превръща в забележително приятно и добре справящо се момче, въпреки необикновения му произход. През 1940 г. той се жени за ирландско момиче и се установява в Маями. Сони и Даяна даряват Ал и Мей с четири внучки, които те глезят с разточително внимание.

През последните му години здравето на Ал постепенно се влошава в тихия разкош на имението в Палм Айлънд. Мей остава до него до 25 януари 1947 г., когато той умира от сърдечен удар на 48-годишна възраст, заобиколен от скърбящото си семейство. Една седмица преди това, на 87 години е починал Андрю Волстед, създателят на “Закона Волстед”, сложил началото на ерата на Сухия режим, продължила от 1920-1933г.

“През своя 48-годишен живот Капоне оставя отпечатък върху мафията и върху Чикаго, и най-добре от всеки друг успява да покаже глупостта на Закона за Сухия режим; като междувременно натрупва огромно богатство. Освен това пленява и държи въображението на американското общество, както много малко други публични фигури успяват да сторят. Славата на Капоне би трябвало да е мимолетна сензация, но вместо това тя се насажда завинаги в умовете на американците, за които той пренаписва концепцията за престъпността, изграждайки монолитна организирана структура по модел на корпоративно предприятие. Както той самият обичал да казва, много от неговите престъпления са относителни; контрабандата на алкохол е нелегална, само защото законът по онова време казва така, но след това законът се променя”. (Бъргрийн).

Гробът на Капоне
Гробът на Капоне

Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
aifjdijYanis Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Yanis
Гост
Yanis

Предлагам ви да напишете и за Лъки Лучано още един гениален мфиот

aifjdij
Гост
aifjdij

Браво!