“Добрите момчета” от престъпната фамилия Лукезе

"Добрите момчета" от престъпната фамилия Лукезе

Фамилия Лукезе е една от “Петте фамилии”, контролиращи организираната престъпност в Ню Йорк. Нейните незаконни приходи идват от злоупотреби в строителството и работническите профсъюзи, незаконен хазарт, лихварство, трафик на наркотици, пране на пари, кражби, измами, укриване на данъци и убийства.

Фамилия Лукезе е вдъхновила някои от най-забележителните продукции в киното и телевизията, сред които филмът на Мартин Скорсезе “Добри Момчета” и сериалът “Семейство Сопрано”.

Кръв и сос маринара

В нощта на 26 февруари 1930 г. Гаетано Рейна–Том – първият бос на престъпната организация, която ще стане известна като фамилията Лукезе – потръпва в палтото си във фоайето на своята леля. Денят е сряда, а той прекарва всяка сряда у леля си. Винаги очаква с нетърпение да опита сицилианските й гозби и тя никога не го разочарова. Тази вечер не прави изключение. Ароматът на нейната “заливка”, както новопристигналите имигранти наричат соса маринара, ухае из цялата къща.

Докато Рейна стои на вратата, леля му го погалва по бузата и майчински вдига яката до ушите му. Навън е зима и тя се тревожи за него. Фактът, че той е на 40 години и е лидер на престъпна организация, контролираща рекетите в Бронкс, няма значение. За нея той е все още малко момче.

Тя оглежда лицето му, търсейки признаци за болест или тревога, но той моментално разтяга устни в широка усмивка, целува я по двете бузи и й благодари за прекрасната вечеря. Но не може да я заблуди. Тя е забелязала тревогата в изражението му, която не напуска лицето му през цялата вечер – но той няма намерение да тревожи леля си със своите неприятности. Тя е права – нещо го тормози и го изяжда отвътре от доста време насам. Неговият шеф Джузепе Масерия е станал твърде изискващ. Масерия е босът на Мафията в цял Ню Йорк и управлява с желязна ръка. Алчното копеле, което всички наричат “Джо Боса”, сега иска дори още по-голямо парче от баницата и при това според Рейна съвсем незаслужено.

Джузепе Масерия

От месеци насам Рейна сериозно се замисля да премине в лагера на противника на Масерия, Салваторе Маранзано, който е пристигнал в Ню Йорк от Кастеламаре дел Голфо в Сицилия едва преди няколко години. Маранзано вече набира сила и кара Масерия да се поти за парите си. Рейна все още не е взел решение, но непоколебимостта му нараства с всеки дебел плик, който предава на арогантните пратеници на Джо Боса.

Излизайки на тротоара, Рейна забелязва познато лице. Вито Дженовезе (33 г.), който след време ще даде името си на най-голямата престъпна фамилия в Ню Йорк, стои под една улична лампа и го чака.  По онова време Дженовезе работи с Чарлз “Лъки” Лучано, който пък е главният лейтенант на Масерия. Рейна понечва да помаха на Дженовезе, но Вито вдига оръжието си и го гръмва в главата, оставяйки тялото му да лежи пред стъпалата на дома на леля му на авеню “Шеридан”.

Вито Дженовезе

Том Рейна става първата жертва в кървавата битка за контрол на сицилианската мафия в САЩ, известна като Кастеламарийска война, по името на града в Сицилия, в който са родени доста от участниците в нея. “Защо убиха Рейна?”, се чудят много хора. Лъки Лучано също се гърчи в здравата хватка на Масерия и знае, че Рейна обмисля да присъедини силите си към Маранзано. Защо би премахнал някого, който би могъл да е негов могъщ съюзник срещу Джо Боса?

Находчивият Лучано има своите причини.

Двамата Томи

Лъки Лучано винаги мисли с три хода напред. Неговият генерален план е да създаде национална комисия, която да стои над Мафията, и да включва гангстери от всякаква националност, а не само сицилианци. Знае, че за да постигне това, ще трябва да премахне старомодните сицилиански “мустакати донове”, управляващи като средновековни барони в тази страна на неограничени криминални възможности. Джо Боса естествено е начело в неговия списък, но Лъки се притеснява и от съществуването на Салваторе Маранзано. Не иска да има нов бос, а иска той да бъде босът. Но знае, че все още не е достатъчно силен, за да действа. Точно затова поръчва убийството на Том Рейна.

Лъки Лучано

Лучано се тревожи, че ако Рейна се съюзи с Маранзано, вторият ще стане твърде силен. Освен това вече тайно се е договорил с десните ръце на Рейна – Гаетано Галиано–Томи и Томи Лукезе – които виждат в идеята му за национална комисия бъдещето на престъпността в Америка. Кастеламарийската война символизира бунта на младите гангстери срещу старото поколение.

Томи Галиано

След смъртта на Рейна Масерия отчуждава неговата банда със седалище в Бронкс, като й натрапва за лидер външен човек – старомодният Джо Пинцоло. Двете главни фигури в бандата – Томи Галиано и Томи Лукезе – не понасят управлението на Пинцоло и не след дълго Лукезе го премахва. Масерия остава с грешното впечатление, че убийството е работа на Маранзано.

Томи Лукезе

На Галиано и Лукезе им е дошло до гуша от Джо Боса и двамата решават да се съюзят с Маранзано, но Лъки Лучано предвидливо ги съветва да го направят тайно, без Масерия да разбере.  Това прави двамата Томи много по-приятни в очите на Маранзано, който сега смята, че в тяхно лице разполага с високопоставени шпиони в организацията на Масерия, а всъщност Лучано е този, който има двама удобни шпиони в организацията на Маранзано. Сега той е готов да направи най-дръзката крачка, предприемана някога от американски мафиот.

Салваторе Маранзано

Убийствата на Джузепе Масерия и Салваторе Маранзано се превръщат в легенда за Мафията и поставят началото на модерната организирана престъпност в САЩ.

На 5 април 1931 г. Лучано подмамва Джо Боса в ресторант в Кони Айлънд, където двамата хапват обилно и прекарват следобеда в игра на карти. В един момент Лучано се извинява, че отива до тоалетната и тогава в заведението нахлуват четирима въоръжени мъже, които напомпват тялото на Масерия с шест куршума, слагайки край на драконовото му царство. Лучано излиза от тоалетната, за да провери тялото и кимва одобрително на своя лично подбран екип от убийци, които впоследствие сами по себе си ще се превърнат в светила на подземния свят – Албърт Анастасия, Вито Дженовезе, Джо Адонис и Бъгси Сийгъл.

Албърт Анастасия

След премахването на Масерия Маранзано се провъзгласява за неоспорим Бос на всички босове и първоначално смята, че има подкрепата на Лучано. Но постепенно започва да става подозрителен към него и растящия му кръг от несицилиански приятели, и да го счита за заплаха. Наема прочутия ирландски наемен убиец Винс Кол–Лудото куче да премахне Лучано и неговия партньор Вито Дженовезе, но Лучано разбира за заговора и изпреварва Маранзано, наемайки четирима еврейски убийци от бандата на Майер Лански и Бъгси Сийгъл, които да го отстранят.

Винс „Лудото куче“ Кол
Винс „Лудото куче“ Кол

Маранзано извиква Лучано в своя офис за недвижими имоти край “Гранд Сентръл Стейшън” на 10 септември 1931 г. Лучано предполага, че срещата е капан и затова изпраща наемниците си предварително. Облечени като данъчни служители, убийците влизат в офиса на Маранзано и казват, че са изпратени да проверят счетоводните му книги. Двама от тях се справят с охранителите му, а другите двама нахлуват в кабинета му.

Томи Лукезе е заедно с Маранзано, който изобщо не предполага, че той е бил в съюз с Лучано през цялото време. Убийците не знаят как изглежда Боса и задачата на Лукезе е да им го посочи. Маранзано е застрелян и намушкан с нож до смърт.

Научи повече за:   Студеното досие на Стефани Лазаръс: По следите на ДНК

По ирония на съдбата, на тръгване един от убийците се натъква на Кол–Лудото куче на стълбището. Той се е запътил нагоре, за да убие Лучано и Дженовезе, които е трябвало да дойдат на уговорената с Маранзано среща.

Щом научава, че Боса току-що е бил убит, Кол се обръща кръгом и си тръгва с озарено от усмивка лице. Маранзано вече му е платил 50 000 долара в аванс и сега не е в състояние да си поиска парите обратно.

Сега, когато “мустакатите донове” са мъртви или се крият, Лучано и неговите съюзници могат спокойно да поемат нещата в свои ръце. Той поема лидерството над групата на Масерия, Томи Галиано става бос на групата на Рейна, а Томи Лукезе негов заместник. Галиано управлява до смъртта си, която настъпва по естествен начин през 1953 г.

“Трипръстия Браун”

Томи Лукезе е аномалия сред обкръжението си. Висок едва 1,57 м и не особено силен физически, той не е чужд на насилието. Смята се, че Лукезе е бил “любимият убиец” на Лъки Лучано и е участвал в около 30 убийства. Това е огромна похвала от страна на Лучано, сред чийто наемници някога е работил Албърт Анастасия, с прякор “Главния екзекутор”. Лукезе загубва един от пръстите си през 1915 г., което му спечелва прякора “Трипръстия Браун”, по името на популярен бейзболен играч от онова време. Като младеж успява да надипли дълъг списък от арести, сред които и един за убийство, но успява да се измъкне от затвора всеки път, с изключение на едно обвинение за кражба с големи размери през 20-те години на XX век.

Лукезе служи вярно като заместник-бос на Том Галиано в продължение на 22 години. Също като него, той оставя егото си настрана и се концентрира върху основните ценности на Мафията – правене на пари и избягване на правосъдието. Имайки опит от живота си под тираничното управление на “мустакатите донове”, Лукезе показва повече загриженост към благосъстоянието на своите мъже, когато идва неговият ред да стане Бос. Популярен и харесван от войниците си, той повежда фамилията към нови начинания в бизнеса с облекла в Манхатън и товарния превоз. Неговата успешна инфилтрация в тези сфери ще се отрази благотворно върху контрола му над ключовите профсъюзни синдикати на транспорта и търговски организации.

Подобно на Лучано, Лукезе е модерен гангстер, изследващ нови територии, без да изоставя основните рекетьорски занимания, които винаги са били в основата на мафиотската машина за пари – хазарт, строителство, лихварство и наркотици. Заедно с Галиано той слага началото на рекетьорска операция в новооткритото летище “Айдълуайлд” (по-късно преименувано на летище “Кенеди”), корумпирайки неговите профсъюзи, с цел да постигне монопол над товарния превоз и контрабандата на стоки.

Но Лукезе притежава и талант да създава приятели по високите места и после да използва тези връзки за свои облаги. Сред неговите добри приятели е Арманд Чанкалиан – административен асистент на главния прокурор в Южния район на Ню Йорк, както и заместник-главният прокурор Томас Мърфи. Мърфи се прочува с процеса срещу комунистическия шпионин Алджър Хайс през 1949 г. Той става полицейски комисар на Ню Йорк, когато кметът Винсент Импелитери е преизбран през 1950 г. Томи Лукезе е сред най-твърдите привърженици на Импелитери и чест гостенин в дома на Мърфи. Комисарят като че ли е в пълно неведение за криминалните занимания на своя приятел.

В традицията на мафиотските босове, Лукезе се превръща в достоен кръстник на своята фамилия. Поддържа криминалния си начин живот в продължение на 44 години, без да бъде осъден нито веднъж, което само по себе си е истинско постижение. Към края на живота си страда от сърдечно заболяване и претърпява операция на мозъчен тумор, от която така и не се възстановява напълно. Умира на 13 юли 1967 г. На неговото погребение идват над 1 000 души, като сред тях има и доста високопоставени мафиоти, които знаят, че ще бъдат наблюдавани от полицията и ФБР. Но те уважават Томи Лукезе и нищо не може да ги спре да му отдадат последна почит.

Лукезе е наследен от Кармин Трумунти, но неговото управление е сравнително кратко и незабележително. Той е осъден за трафик на наркотици и получава доживотна присъда. Следващият бос обаче следва по-отблизо стъпките на “Трипръстия Браун”.

Тони Патицата и Ягуара

Антъни Корало–Патицата не се сдобива с този прякор, заради любовта си към водния дивеч. Неговото умение да се потапя като патица, избягвайки лапите на закона, му спечелва това прозвище, но за разлика от Томи Лукезе, който остава недосегаем в продължение на почти половин век, Корало прекарва шест месеца в пандиза, заради участието си в мрежа за наркотици. Но това му служи за урок. След освобождаването си насочва вниманието си към криминални операции, които са по-трудни за разкриване и преследване от закона, като например корумпирането на работнически профсъюзи.

Тони Корало
Тони Корало

През 50-те години Корало е един от няколкото мафиоти, държащи местните профсъюзи със здрава ръка. Дойната му крава е профсъюзът на товарните превозвачи “Тиймстърс Локал 239” в Ню Йорк. Той е обвинен в създаването на фалшиви работници и присвояването на техните заплати, сумата от които е достигнала до 69 000 долара, когато властите най-сетне дочуват за неговата измама. Корало и други мафиоти работят рамо до рамо с международния президент на синдиката Джими Хофа, който няма проблем да източват средства, стига да му помагат да остане на поста си.

Комисия на сената, разследваща трудови злоупотреби, цитира Корало като основен играч в корупцията на профсъюзите. Главният председател на комисията Робърт Кенеди се появява в предаване по телевизията и открито обявява името на Корало и други мафиоти. Получавайки призовка, той се явява пред комисията, където невъзмутимо се позовава на Петата поправка цели 83 пъти, когато го разпитват за записания между него и Джими Хофа разговор, в който последният му дава благословията си за криминалните злоупотреби в профсъюза.

Тони Патицата успява да избегне неприятностите около разследването на профсъюзите, но е хванат да подкупва върховен съдия и заместник-прокурор, за което получава две години затвор. Години по-късно е осъден и за подкупването на председателя на Комисията по водата в Ню Йорк, опитвайки се да си издейства договори за почистването и ремонта на градската резервоарна система. Договорите са за суми в размер на 800 000 долара и той получава четири и половина години затвор.

В момента на освобождаването на Корало Томи Лукезе вече е на смъртно легло, а Кармин Трумунти чака в резервите. Няколко години след това Трумунти попада в затвора и фамилията се оказва в крещяща нужда от стабилизатор на силите. Корало успява да се справя с тази задача в продължение на 12 години. Под неговото управление фамилията Лукезе, макар и по-малобройна от тези на Дженовезе и Гамбино, просперира и расте. Само от трафика на наркотици идват огромни приходи, когато член на фамилията на име Мати Мадона се превръща в главен снабдител за Лирой Ники Барнс – хероиновият крал на Харлем. В шеметните диско времена на ранните 70 години на XX век Мадона продава на Барнс по около 40 кг дрога на месец. Операциите на фамилията протичат гладко и стабилно в продължение на много години, докато Тони Патицата не е ухапан от Ягуара.

Кармин Трумунти
Кармин Трумунти

В началото на 80-те години властите поставят подслушвателно устройство в ягуара, собственост на бодигарда и шофьор на Корало – Салваторе Авелино. За ирония, известният с мълчаливостта си Корало е записан да говори надълго и нашироко за семейния бизнес. Информацията от тези записи е използвана срещу него в процеса, станал известен като “Случая с Комисията”. Опирайки се на Закона срещу рекета и корупцията (RICO), федералното правителство тръгва на лов за главите на петте нюйоркски фамилии, опитвайки се да докаже, че тези мъже контролират огромно по мащаби криминално предприятие. През 1986 г. Корало е признат за виновен и изпратен в затвора, където умира през 2000 г.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
Лирой Ники Барнс
Лирой Ники Барнс

Корало избира собственоръчно своя наследник и подобно на други босове преди него, се спира на грешния човек. Неговият избор е Виторио Амузо – човек, който в предишния си живот спокойно е могъл да бъде палач на гилотината по време на Френската революция.

Научи повече за:   Руската мафия задигна 50 милиона долара от фонд за Холокоста

Отсечете им главите

Вик Амузо и неговият също толкова кръвожаден заместник Антъни Касо–Газопровода управляват с изящността на два ковашки чука. Тяхната основна представа за мениджмънт е да убиват всеки, който им пречи по някакъв начин. Като презастраховане убиват и всеки, за когото смятат, че може някога да им попречи. Правилата и традициите на Мафията излитат през прозореца, когато Амузо и Касо взимат властта.

Антъни Касо
Антъни Касо

Кръвопролитието започва, когато двамата се озовават сред голям брой мафиоти от няколко фамилии, обвинени в подкуп и изнудване, с цел да се сдобият с договори за ремонт на общински сгради. Знаейки, че властите разполагат с непробиваеми доказателства срещу тях, двамата босове управляват фамилията си в нелегалност от разстояние, издавайки заповеди за отстраняването на всеки възможен проблем.

Една от първите им мишени е техният собствен наемен убиец, 180-килограмовият Пийт Киодо, за когото са сигурни, че ще ги завлече, ако бъде призован пред съда. Предполагат, че той е сключил сделка с властите да свидетелства срещу тях в замяна на по-лека присъда. Затова изпращат повеля до изпълняващия в тяхно отсъствие функцията на бос Алфонс Дарко–Малкия Ал да види сметката на Дебелия Пийт.

Дребният и жилест Малък Ал прави каквото му е наредено и изпраща наемници да се погрижат за Киодо. Устройват му засада на една бензиностанция в Стейтън Айлънд, където бърника под капака на колата си, опитвайки се да отстрани някаква повреда. Убийците изстрелват в него седем куршума, като пет от тях минават напълно през тялото му. Но нито един от изстрелите не засяга важни органи и Киодо оцелява.

Ал Дарко
Ал Дарко

За ирония, Киодо всъщност е верен човек и е отказал всички сделки, предложени му от властите. Но когато Амузо изпраща двама от главорезите си в офиса на неговия адвокат със съобщението, че следващата жертва ще бъде съпругата му, Дебелия Пийт подлага на преоценка своята кръвна вярност. Убиването на жени е строго забранено в Мафията, но очевидно Амузо и Касо са загубили правилника си, защото следващият им опит да дадат урок на Киодо се изразява в покушение над собствената му сестра.

Микробус спира пред дома на Патриша Капозало и открива огън по нея, докато се прибира у дома с двете си деца. Улучена е във врата и гърба, но също като брат си успява да оживее. Скоро след стрелбата по нея чичото на Киодо Франк Синьорино е открит мъртъв в багажника на кола. Киодо знае без колебание какво трябва да направи. Благодарение на грубите опити на Амузо и Касо да му затворят устата, той отива право в програмата за защита на свидетели и се превръща в един от най-продуктивните свидетели срещу Мафията.

Вик Амузо
Вик Амузо

Амузо и Касо не умеят да се крият особено добре. Те заповядват на Дарко да убие целия клон на фамилията Лукезе в Ню Джързи – всичко на всичко 30 души. Огорчен от безпорядъчното управление на Амузо, босът от Ню Джързи Антъни Ацетуро спира да отчита приходите си пред нюйоркския лидер. Гледната му точка е, че неговите хора изкарват парите си с пот на челото и не получават нищо друго, освен неприятности от нюйоркските си колеги. Всичките тези убийства само усилват вниманието на властите върху членовете на фамилията Лукезе и това се отразява зле на бизнеса. Ацетуро се опитва да преговаря с Амузо и Касо, но те са непреклонни. Заповедта им остава в сила. “Ударете Ню Джързи!”.

Антъни Ацетуро
Антъни Ацетуро

Дилемата на Малкия Ал

В онзи момент действащият бос Малкия Ал Дарко би трябвало да се е чувствал така, сякаш е паднал в заешката дупка и се е озовал на чаеното парти на Лудия Шапкар. Амузо и Касо стават все по-непредсказуеми и безразсъдни. На една от срещите им Касо му дава списък с 49 имена на хора, които трябва да бъдат екзекутирани. Дарко хвърля един поглед на листа и осъзнава, че половината от тези хора са членове на фамилията Лукезе. Според Касо те трябва да бъдат убити, защото са “влечуги”. На друга среща Касо обещава, че когато спре да се крие от закона, ще организира парти, на което ще покани всички “влечуги”, за да може да ги убие накуп.

Тони Касо
Тони Касо

Амузо показва своята мегаломания, когато заповядва на Дарко да наеме експерт по взривове, който трябва да сътвори бомба, която да убие боса на Гамбино Джон Готи. Дарко изтъква, че това със сигурност ще доведе до ответен удар от страна на Гамбино, а фамилията Лукезе няма нужда от допълнителни неприятности. Амузо му казва да не се притеснява, защото босът на Дженовезе Винсънт Джиганте е на тяхна страна.

Джон Готи
Джон Готи

Дарко сигурно си е мислел, че тези двамата са извън всякакъв контрол. Щом с толкова лека ръка заповядват смъртта на членове на фамилията и техните близки, то самият той също не е в безопасност. Чашата прелива, когато Амузо го понижава и го прави един от четиричленния комитет, назначен да управлява фамилията. Той знае, че Амузо и Касо го смятат за отговорен за провала на покушението над Дебелия Пийт Киодо. Решава, че е най-добре да наблюдава гърба си по-внимателно от обикновено.

На 29 юли 1991 г. агентите на ФБР залавят Вик Амузо и неговия бодигард в търговски център край Скрантън, Пенсилвания. Двамата се предават без съпротива, но новината за техния арест изобщо не успокоява тревогите на Дарко. Ако има поръчка за убийството му, то тя все още е в сила, тъй като Касо е на свобода.

Шест седмици по-късно Дарко влиза в хотел “Кимбърли” в Манхатън и се качва с асансьора до апартамента, в който се е събрала на среща йерархията на фамилия Лукезе. Веднага щом пристъпва прага, инстинктивно усеща, че нещо не е наред. Забелязва, че един от мъжете има издутина под ризата си – сигурен знак, че носи оръжие. Това е в груб разрез с протокола на Мафията. Мъжът с издутината се извинява и отива до тоалетната. Когато се връща издутината е изчезнала. Стомахът на Дарко се свива. Класически капан. Следващият, който отиде в тоалетната, ще се върне с оръжието в ръка.

Малкият Ал е убеден, че той е тяхната мишена. Опитва се да измисли как да се измъкне, но те са повече от него. Едва ли ще успее да стигне дори до вратата.

Когато още един мъж се отправя към банята, Дарко си помисля, че краят му е дошъл. Но нищо не се случва. Вероятно не той е наемният убиец, помисля си Дарко. Сигурно просто е отишъл да се изпикае. Стрелецът тепърва ще направи хода си.

Тогава Дарко решава, че трябва незабавно да се измита. Измисля някакво скалъпено извинение и напуска апартамента, профучава през лобито и оттам на улицата. Сканира периметъра и не може да открие шофьора си, което е сигурен знак, че е бил определен за екзекуция в този ден. Бързо маха на такси и отива право вкъщи, събира съпругата и децата си и хуква да спасява живота си.

Научи повече за:   Жиголо кастрира и уби португалски журналист в хотел в Ню Йорк

Дарко се чувства предаден. Той е живял, спазвайки кодекса на Мафията и е бил 100 процента лоялен към фамилията Лукезе, но очевидно правилата, наложени от старите кръстници, вече не означават нищо. Амузо и Касо са отишли твърде далеч. Чувства се посрамен, че му се налага да се крие, тъй като не е извършил нищо лошо. Първата му мисъл не е да се обърне към властите, но трябва да защитава жена си и децата си (особено сина си Джозеф, който е бил един от наемниците, изпратени да убият Дебелия Пийт Киодо). Никой от мафията не желае да му помогне и пред него не остава друг избор.

Малкият Ал Дарко става първият бос в историята на Мафията, превърнал се в свидетел срещу своите бивши колеги. Властите се съгласяват да уредят него и семейството му в програмата за защита на свидетели. Той няма да бъде последният.

Газопровода избухва

През 1993 г. Антъни Касо-Газопровода най-сетне е заловен. Той се укрива в продължение на 30 месеца при своя стара приятелка в Ню Джързи. Властите нямат търпение да го изправят пред съда. Смята се, че е участвал в 36 убийства, сред които и бомбеният атентат над заместник-боса на Гамбино Франк Декико през 1986 г. и заговорът за премахването на федералния съдия Юджийн Никърсън. Вероятно ще получи доживотна присъда. Но той, за разлика от шефа си Амузо, решава, че няма какво да спечели, ако се прави на твърдо копеле. Вместо това се огъва и предлага да свидетелства срещу мафията.

Франк Декико
Франк Декико

Това е неочакван, но и доста удобен за властите ход. Прокурорите знаят, че той е разковниче на ценна вътрешна информация не само за фамилията Лукезе, но и за някои от другите фамилии. Но Касо очевидно не разбира, че от предателите се очаква да показват, че са обърнали друга страница в живота си и са загърбили криминалното си минало. Вместо това Газопровода решава, че съдействието с властите му дава пълната свобода да прави каквото си иска.

Затворен в специално заведение за защитавани свидетели, Касо често се сбива с останалите затворници. В един от случаите напада затворник под душовете. Друг път атакува два пъти по-голям от него мъж с навито на руло списание. 160-килограмовият мъжага сграбчва 75-килограмовия Касо за яката и го налага безмилостно, докато пазачите не ги разтървават.

Тони Касо в затвора
Тони Касо в затвора

Касо успява да омае някои от служителите на затвора, които му осигуряват телефон, пари, пържоли, суши, пуйки, водка, вино и друга контрабанда.

Виждайки, че Касо е ненадежден, прокурорите започват да се страхуват какво ли ще направи, ако го изправят на свидетелската скамейка. Решават да не го използват в делото срещу боса на Дженовезе Винсент Джиганте, като предпочитат пред него показанията на Сами Гравано и Малкия Ал Дарко. Касо е толкова бесен, че е подминат, че след осъждането на Джиганте написва писмо до федералните прокурори в Бруклин, в което обвинява Гравано и Дарко в лъжесвидетелстване.

Винсент Гиганте
Винсент Джиганте

Този път Касо стига твърде далеч. Изхвърлен е от програмата за защита на свидетели и тъй като вече е известен като предател в кохортите на мафията, е затворен за своя собствена сигурност в самостоятелна килия. Прокуратурата настоява съда да не проявява снизходителност към него, тъй като от съдействието му няма никаква полза. Настояват да получи доживотна присъда, както и става. Дните на суши и пържоли за Газопровода приключват.

Въртяща се врата

През 1993 г. Вик Амузо, който все още е бос на фамилията Лукезе, съобщава повелята си иззад стените на затвора. Изборът му за действащ бос, който да управлява фамилията в негово отсъствие, се спира на неговия партньор по хандбал от старата му махала в Куинс Джозеф Дефеде–Малкия Джо. След години на шум и вътрешни конфликти фамилията Лукезе изглежда най-сетне е намерила покой. Но тогава Амузо се захваща да проверява книгите. Установява, че операциите не носят толкова пари, колкото са носели преди и предполага, че Дефеде го краде.

Джо Дефеде
Джо Дефеде

Според анонимен източник Дефеде, който не е известен като “твърдо копеле”, се е страхувал, че Амузо може да го пречука за това, че краде от фамилията. Той сам се предава на ФБР и пледира виновен за рекетиране на фирми, занимаващи се с облекла. За Малкия Джо, който е започнал кариерата си като собственик на няколко колички за ход-дог в Бруклин, това не е труден избор: по-добре жив в затвора, отколкото мъртъв на улицата. Докато лежи в болницата на затвора, Дефеде прави здрав разбор на живота си и решава, че за него няма повече място в мафията. Решава да последва стъпките на Малкия Ал и да стане федерален свидетел.

Следващият, качил се на трона, е заместник-босът Стивън Креа, но неговото управление като действащ бос не продължава дълго. Скоро е осъден за рекет в строителството и изпратен в затвора.

Стивън Креа
Стивън Креа

Наследникът на Креа има подобна съдба. През септември 2004 г. следващият действащ бос на фамилията Лукезе Луис Дейдон е осъден от федералния съд за лихварство и убийство. Малкият Ал свидетелства за прокуратурата, че докато е бил бос, е заповядал на Дейдон да убие човек, когото е смятал за шпионин. Наредил му е да натика канарче в устата на мъртвеца, като предупреждение към други потенциални предатели.

Луис Дейдон
Луис Дейдон

Фамилия Лукезе е вдъхновила някои от най-забележителните продукции в киното и телевизията. Филмът на Мартин Скорсезе “Добри момчета” е направен по книгата на Никълъс Пилеги “Тарикат”, която следва живота и престъпленията на Хенри Хил. Актьорът Пол Сорвино играе ролята на “Пол Сисеро” – персонаж, вдъхновен от истинския капо във фамилия Лукезе – Пол Варио. Хенри Хил (Рей Лиота) и Джими Бърк (Робърт де Ниро) са истинските имена на двама от членовете на бандата на Варио.

Филмът "Добри момчета" на Скорсезе
Филмът “Добри момчета” на Скорсезе

Уличният бос от клона на фамилия Лукезе в Ню Джързи Майкъл Такета е най-вероятното вдъхновение за образа на Тони Сопрано – главният герой от сериала “Семейство Сопрано”. Наблюдават се също така и големи прилики между наемния убиец на фамилията Томи Рикарди и консилиера на Сопрано “Силвио Данте”.  Такета и Рикарди са били едни от имената в списъка с мишени на Вик Амузо, когато е решил, че трябва да унищожи напълно клона на фамилията Лукезе в Ню Джързи.

Днес фамилия Лукезе се управлява от трима капо, следващи преките заповеди на Амузо, който все още излежава доживотната си присъда в затвора.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

4
Напиши коментар

avatar
4 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
СпасанонимноСилвияСчетоводител Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Счетоводител
Гост

За пореден път се убеждавам, че историята на престъпния свят е много по-интересна от “официалната” история.
П.П. Сори за офтопика, но в анкетата липсва един начин за оттърване от труп, затова не гласувах:)))

анонимно
Гост
анонимно

Интересно кой е липсващия начин за отърваване от труп? Сподели ХЕХЕХЕ

Спас
Гост
Спас

Много интересна статия и поздравления за сайта като цяло Мога да помоля ако е възможно да побликувате и по опстойна статия за Анастасия когато е възможно