Лоурънс Биттейкър и Рой Норис: Изнасилвачите с микробуса

Лоурънс Биттейкър и Рой Норис: Изнасилвачите с микробуса

Двамата бивши затворници Лоурънс Биттейкър и Рой Норис споделят едни и същи мрачни фантазии и един ден решават да ги осъществят. Приспособяват сребристия си микробус, наричан гальовно “Убиеца Мак”, за да отвличат, измъчват и изнасилват млади момичета на възраст от 13 до 19 години. Обработват непълнолетните си жертви с клещи и шило за лед и записват писъците им с касетофон, преди да ги накарат да замлъкнат завинаги.

Психоцентър

В Южна Калифорния се намира за всекиго по нещо. Целогодишният умерен климат е благодатен за земеделието, индустрията и туризма. Планините и пустините примамват туристите, а плажовете сърфистите. Фермите и цитрусовите овощни градини наемат евтината работна ръка на мексиканските имигранти. Холивудската фабрика за мечти поглъща търсачите на звездна слава. Парите оставят зловонната си следа по “Родео Драйв”.

За по-тъмната страна на Южна Калифорния разбира се не се споменава нищо в пътеводителите и брошурите. Наркотици се пренасят през границата. Проститутки работят по улиците срещу филмовите студия на “Дисни” и “Юнивърсъл”. Бегълци спят по алеите и каналите, или отсядат в западнали заведения, като прочутия холивудски хотел “Ад”. Банди и дилъри превръщат улиците в площадка по спортна стрелба.

Да не пропускаме и хищниците – но не онези със златните ланци в лимузините.

Южна Калифорния е психоцентър. Районът се сдобива със зловещата си репутация по трудния начин, произвеждайки 10 процента от всички идентифицирани серийни убийци в света в периода между 1950 г. и 2000 г. Не бива да се изненадваме, че убийците в момента са известни личности, имайки предвид старанието на пресата и нейния братовчед телевизията да измислят гръмки псевдоними, с които да грабват читателското око.

Причините за високия процент на серийни убийци в Южна Калифорния са очевидни. Първата е населението. Ловците ходят там, където има плячка, а Южна Калифорния предлага изобилие от дивеч. В навечерието на новия век населението на Лос Анджелис наброява 3,6 милиона души, плюс още 1,2 милиона в Сан Диего. Като цяло населението в ивицата от Санта Барбара до границата с Баха наброява 20 милиона, като в тях не е включен сивия сектор – бегълци, нелегални имигранти, бездомници и хора извън закона.

Сред тези 20 милиона жители един хищник би могъл да намери предостатъчно “благоприятни възможности”. Стопаджии, проститутки, бездомници, изоставени деца и възрастни хора. Много от тях не биха липсвали на никого.

Ключът е в мобилността. Южна Калифорния измисля култа към автомобила. Броят на населението е голям, но гъстотата му е ниска. Благодарение на мрежата си от магистрали например, Лос Анджелис се превръща в световна столица на банковите обири.

Тези магистрали са построени с помощта на хищника Мак Рей Едуардс. От 1953 до 1969 г. той убива деца и заравя телата им там, където ще асфалтира на следващата сутрин. Когато се обесва в килията си в затвора в Сан Куентин, следващото поколение калифорнийци вече използва неговите пътища.

Имената им са кошмарна легенда. Харви Глатман. Тор Кристиансен. Кенет Бианки и Анджело Буоно. Уилям Бонин и Върнън Бътс. Фернандо Кота. Ранди Крафт. Семейство Менсън.

Двама от най-жестоките от тях днес вече са забравени от всички, с изключение на семействата на жертвите им. Тези убийци така и не се сдобиват с псевдоними, защото репортерите научават за тяхното съществуване чак след ареста им.

Но един от тях сам си измисля прякор. Той подписва писмата си от затвора с псевдонима “Клещи”.

По-голям от Менсън

Лоурънс Сигмънт Биттейкър е роден в Питсбърг, щата Пенсилвания, на 27 септември 1940 г. Осиновен е скоро след раждането си от семейство Биттейкър. Баща му Джордж работи в самолетостроенето, което налага честото местене на семейството – от Пенсилвания във Флорида, после в Охайо и накрая в Калифорния. Тази липса на постоянство се отразява на детството на Лоурънс и на 17 години, след няколко сблъсъка с полицията, той напуска училище. Скоро след това е арестуван в Лонг Бийч за кражба на кола, блъскане на човек и бягане от правосъдието. Този подвиг му осигурява пребиваване в изправителен център, където остава до 19-годишна възраст.

Лоурънс Биттейкър
Лоурънс Биттейкър

Няколко дни след освобождаването си Биттейкър е арестуван от агентите на ФБР в Луизиана, по обвинение в нарушаване на междущатския закон за автокражби. През август 1959 г. получава 18-месечна присъда във Федералния изправителен дом в Оклахома. Доброто поведение му осигурява прехвърляне в Щатския медицински център в Спрингфийлд, щата Мисури, откъдето е изписан, излежавайки две трети от присъдата си.

През декември 1960 г. Биттейкър е арестуван за обир в Лос Анджелис и през май 1961 г. получава неопределената присъда от една до 15 години в щатски затвор. Психиатричният преглед показва, че той е манипулативен и страда от “значителна прикрита враждебност”. Въпреки “извънредната му интелигентност”, е диагностициран с “гранична психоза” и “параноя”, а един психиатър обръща внимание на неговия “слаб контрол над импулсивното му поведение”. Въпреки тези диагнози, той е освободен в края на 1963 г., след като излежава едва една-шеста от максималната си присъда.

Свободата и Лоурънс Биттейкър изглежда не се спогаждат добре. Два месеца след условното му освобождаване той отново попада в затвора за нарушение на пробацията си и по подозрение в грабеж. През 1966 г. Биттейкър споделя с психиатър, че кражбите го карат да се чувства “важен” и добавя, че престъпленията му се случват “при независещи от него обстоятелства”. Отново е диагностициран с гранична психоза, но властите го пускат и този път, само за да го приберат за поредно нарушение на пробацията му през юни 1967 г.

Месец по-късно Биттейкър е арестуван за кражба и бягство от пътно произшествие. Осъден е на пет години, но получава предсрочно освобождаване само след три, през април 1970 г. През март 1971 г. е арестуван за кражба, за която получава присъда от шест месеца до 15 години.

Затворническата система в Калифорния по онова време е в такъв хаос, че никой не се изненадва, когато Биттейкър е освободен само три години по-късно, през 1974 г. Следващото му престъпление е дребна кражба от супермаркет – напъхва пържола в панталоните си. Случаят обаче ескалира до опит за убийство, когато Биттейкър намушква с нож един от служителите, опитал се да го спре.

Криминалният психиатър д-р Робърт Маркман преглежда Биттейкър преди процеса и отхвърля по-ранната му диагноза за гранична психоза. Обявява го за “класически социопат”.

Д-р Маркман предупреждава, че е много вероятно криминалното поведение на Биттейкър да ескалира към по-сериозни престъпления. Той не може да контролира вътрешните си импулси и е в състояние да убива без колебание или разкаяние. По-късно Биттейкър потвърждава мнението на доктора, казвайки на свой съкилийник, че някой ден ще бъде “по-голям от Менсън“.

Въпреки предупрежденията на психиатрите, Биттейкър отново получава предсрочно освобождаване през ноември 1978 г.

Но преди да излезе на свобода успява да си създаде едно специално приятелство.

Затворнически кодекс

Рой Луис Норис е роден в Грийли, щата Колорадо, на 2 февруари 1948 г. За разлика от Биттейкър той живее в родния си град до 17-годишната си възраст, когато напуска училище и се присъединява към флота. Разпределен е в Сан Диего, но през 1969 г. прекарва четири месеца във Виетнам. Там Норис така и не вижда битка отблизо, но за сметка на това се запознава с наркотиците.

Рой Луис Норис
Рой Луис Норис

Когато се връща в Южна Калифорния през ноември 1969 г., Норис напада жена в колата й в центъра на Сан Диего. Опитва се да я изнасили. След като го освобождават под гаранция за това престъпление, той чука на вратата на друга жена и я моли да използва телефона й. Жената му отказва и той се опитва да влезе през прозореца на всекидневната, а после се насочва към задния вход. Счупва прозореца и успява да проникне в къщата, но полицията пристига навреме и му попречва да нарани жертвата си.

Научи повече за:   Смъртоносният тандем Людовик Толумов и Иван Серафимов-Сладкото

Норис е освободен от армията заради “психологически проблеми”, след като е диагностициран с “тежко шизоидно разстройство”. През май 1970 г., докато все още е следствен за предишните две нападения, атакува млада жена в кампуса на колежа в Сан Диего. Поваля я с камък и след това многократно блъска главата й в тротоара. Този път обвиненията са за нападение със смъртоносно оръжие и това най-накрая е достатъчно, за да го приберат на топло. Затворен е в Щатската болница в Атаскадеро като умствено разстроен сексуален насилник. След пет години Норис получава условно освобождаване, тъй като психиатрите преценяват, че “не представлява повече опасност за никого”.

Норис опровергава тяхната преценка три месеца по-късно в Редондо Бийч. Обикаляйки улиците с мотоциклета си, забелязва 27-годишна жена, която се прибира у дома след скарване с приятеля си. Предлага й да я закара, но тя му отказва. Той скача от мотора си и започва да я души със собствения й шал. Когато е достатъчно замаяна, я завлича зад близките храсти и я изнасилва. Полицията не успява да реагира, тъй като описанието, дадено от жената, е доста мъгляво. Но месец по-късно тя случайно вижда Норис отново. Този път запомня регистрационния му номер. Норис е осъден за изнасилване и изпратен в затвора в Сан Луис Обиспо. Точно там среща приятел, който ще промени живота му завинаги.

Впоследствие Норис разказва, че Лари Биттейкър на два пъти е спасявал живота му в затвора. Това преживяване е скрепило връзката му с Биттейкър, а “затворническият кодекс” е изисквал да се съгласява с всичките му идеи, независимо колко налудничави са те.

Помага и това, че двамата споделят почти идентични фантазии за доминация, изнасилвания и мъчения. Биттейкър му доверява, че следващият път, когато в ръцете му попадне жена, ще я убие, за да се увери, че ще избегне правосъдието. Смята, че би било забавно да избират жертви на възраст от 13 до 19 години и да проверяват колко дълго би живяла всяка от тях, подложена на разнообразни мъчения.

Биттейкър е освободен условно на 15 ноември 1978 г. и се връща в Лос Анджелис, където си намира работа като шлосер. Норис е освободен точно два месеца след него, на 15 януари 1979 г. Премества се при майка си, която живее в парк за каравани в Ел Ей, и започва работа като електротехник. През февруари 1979 г. Биттейкър му пише и двамата си уговарят рандеву в евтин хотел в центъра, където на по чашка подновяват приятелството си от затвора и повтарят отново мрачните си фантазии.

Наближава пролетта – ловният сезон.

“Убиеца Мак”

Като първа стъпка в изпълнението на замисъла си Биттейкър купува сребрист товарен микробус GMC от 1977 г. Предимствата му са, че няма задни прозорци и разполага с плъзгаща се врата отстрани. В случай, че жертвите им откажат да се качат доброволно, Биттейкър възнамерява просто да ги грабне от тротоара.

Дава на микробуса гальовното прозвище “Убиеца Мак”.

Убиеца Мак
“Убиеца Мак”

От февруари до юни 1979 г. Биттейкър и Норис обикалят напред-назад по магистралата “Пасифик Коуст”. Спират край плажовете, флиртуват с момичетата и често им правят снимки. По-късно Норис разказва, че двамата са качвали в микробуса около 20 потенциални жертви, без да им причинят вреда, но тази бройка вероятно е доста снижена. Впоследствие детективите откриват сред вещите на Биттейкър около 500 снимки на усмихнати млади жени. Повечето от тях никога не са идентифицирани.

Това е просто суха тренировка. Изнасилванията и убийствата трябва да почакат, докато двамата намерят идеалното изолирано място, на което да отвеждат жертвите си. В края на април се натъкват на занемарен пожарникарски път в планините Сан Габриел. Той е преграден със заключена порта, но Биттейкър счупва катинара.

Сега се нуждаят единствено от момиче. Намират го на 24 юни 1979 г.

Всичко започва съвсем невинно. Биттейкър прекарва нощта в Убиеца Мак, паркиран пред караваната, в която Норис живее с майка си. На сутринта сглобяват легло в задната част на микробуса. Под леглото има достатъчно пространство, в което да бъде скрито тяло. Около 11:00 ч. тръгват на лов.

Потеглят на север, като се оглеждат за стопаджийки и спират по плажовете в търсене на жертва. В 17:00 ч. попадат на подходящата си мишена в Редондо Бийч.

Шестнадесетгодишната Синди Шефър се прибира към дома на баба си след среща на Християнската младеж в Презвитерианската църква. Убиецът Мак спира до нея и Норис й предлага да я закарат. Шефър отказва и игнорира продължаващия да се движи след нея микробус. Внезапно колата я задминава и завива в една алея, оставайки със запален двигател.

Синди Шефър
Синди Шефър

Норис я пресреща на тротоара и усмихнат й повтаря предложението си. Шефър се опитва да го подмине, но тогава Биттейкър я сграбчва и я завлича насила в микробуса. Плъзгащата се врата заглушава виковете й за помощ, докато Биттейкър усили радиото. Норис залепя устата й с тиксо и завързва ръцете и краката й. Убиецът Мак потегля, а на тротоара остава едната обувка на момичето.

В своите мемоари от затвора Биттейкър си спомня:

“Синди показа завидно присъствие на духа през цялото време и се примири с това, че няма избор. Не пророни нито сълза, не се съпротивляваше и сякаш не я интересуваше безопасността й. Предполагам, че е подозирала какво я очаква”.

Двамата похитители подкарват микробуса към планинския път и паркират далеч от магистралата. Изпушват по една трева и разпитват Шефър за семейството й. Скоро се отегчават от общите приказки и й заповядват да се съблече. Биттейкър излиза от микробуса за около час и нещо, за да даде на Норис повече усамотение. След това се връща, за да вземе своето. След ареста им месеци по-късно двамата се обвиняват един друг за това кой пръв е предложил да убият Шефър. Норис първи се опитва да я удуши, но не се справя с тази задача и излиза да повръща в храстите.

Когато се връща, Биттейкър вече се е заел с удушаването. Той подава на Норис телена закачалка и двамата я увиват около шията й, затягайки я с клещи. Момичето се гърчи в продължение на 15 секунди и после се отпуска.

Увиват тялото й в завеса за баня и го хвърлят в един каньон, надявайки се пустинните животни да заличат следите.

Двамата се съгласяват, че всичко е минало почти перфектно, но нещо им липсва. Следващият път трябва да си вземат трофей от лова.

Основателна причина

Биттейкър и Норис излизат на лов отново в неделя, на 8 юли 1979 г. В ранния следобед се натъкват на подходяща жертва, стопираща коли на магистралата. Но друга кола ги изпреварва и Норис се тюхка над лошия им късмет. Биттейкър му казва да има търпение. Ще проследят колата и ще видят къде ще бъде оставена стопаджийката.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
Научи повече за:   Мери Бел: Най-малкият сериен убиец

Търпението им скоро е възнаградено. Момичето е слиза преди изход на магистралата и отново вдига палец за стоп. Междувременно Норис се премества от пътническото място, скривайки се под леглото в задната част на микробуса.

Андреа Хол (18 г.) е много благодарна. Тя се представя на Биттейкър и с радост приема да я почерпи студена напитка. Обръща се да донесе безалкохолното от хладилната чанта в задната част на микробуса и тогава Норис изскача от скривалището си и я сграбчва за краката. Следва боричкане и още силна музика, докато Биттейкър продължава да шофира. Хол се бори за живота си, но Норис е твърде силен. Извива ръката й зад гърба и тя накрая се предава. Той връзва краката и ръцете й и покрива устата й с тиксо.

Андреа Хол
Андреа Хол

Пожарникарският път вече е позната територия. Те не си губят времето в празни приказки с втората си жертва. Изнасилват я многократно един след друг. Когато се изморяват, Биттейкър зарежда полароида си, извлича Хол от микробуса и изпраща Норис да купи бира от малко магазинче по-надолу по пътя. Когато се връща, той заварва Биттейкър да се усмихва над снимките на Андреа, на които лицето й е изкривено от страх.

“Каза ми, че й е казал, че ще я убие” – разказва Норис. – “Поискал е от нея да му даде основателна причина, за да я остави жива. Каза, че не е успяла да му даде кой знае каква”.

Биттейкър казва на Норис, че е намушкал момичето два пъти с шило за лед – по веднъж във всяко ухо – но се е наложило да я удуши, тъй като не е умряла. След това е хвърлил тялото й от една скала.

Две в едно

Биттейкър и Норис предприемат третия си набег в Деня на труда – 3 септември. Мотаейки се край Хермоса Бийч, забелязват две момичета, седнали на пейката на автобусна спирка. 15-годишната Джаки Гилиам и 13-годишната Лиа Лемп с удоволствие приемат да се качат при тях и да пушат трева.

Лиа Лемп
Лиа Лемп

Биттейкър им казва, че възнамеряват да отидат на плажа. Минути по-късно Джаки и Лиа се разтревожват, когато отбиват на север, но той им обяснява, че просто търси безопасно място, на което да паркира, за да се напушат на спокойствие. Момичетата протестират, когато бусът спира край тенис корт в предградията. Лиа понечва да отвори вратата, но Норис я изпреварва, удряйки я по главата с бейзболна бухалка.

Джаки Гилиам
Джаки Гилиам

Започва ожесточена борба. Биттейкър се притичва на помощ и двамата най-сетне успяват да покорят тийнейджърките, връзвайки ги с тиксо. Чак тогава забелязват, че няколко тенис играчи ги наблюдават от близкото игрище. Обезпокоен, че някой може да се обади в полицията, Биттейкър натиска газта и отпрашва към скривалището им в планините Сан Габриел. Но никой не се обажда в полицията.

Биттейкър и Норис държат последните си две жертви живи в продължение на два дни. Правят аудиозапис на изнасилването и мъченията. На касетата се чува как, изнасилвайки Джаки Гилиам, Норис я заставя да играе ролята на негова братовчедка, обект на сексуалните му фантазии.

Изморен от играта и закъсняващ за работа, Биттейкър повтаря трика с шилото за лед, пробождайки Гилиам в двете уши. Също като при Андреа Хол, това я кара да пищи, но не я убива и двамата изнасилвачи се редуват да я душат до смърт. След това идва редът на Лемп – Биттейкър я стиска за гушата, а Норис я удря няколко пъти по главата с ковашки чук. Хвърлят жертвите си от една скала, като шилото за лед все още стърчи от главата на Джаки Гилиам.

В неделя, на 30 септември, набелязват Шърли Сандърс от Орегон, която е на гости на баща си в Манхатън Бийч. Когато отказва да се качи в Убиеца Мак, те я напръскват със сълзотворен спрей и я вкарват вътре. Двамата я изнасилват в микробуса, но не са особено внимателни и тя успява да избяга. Сандърс сигнализира за изнасилването, но не може да идентифицира нападателите си. Не си спомня и регистрационния номер на буса.

Пищи, скъпа, пищи

Следващият месец е изпитание за нервите на Биттейкър и Норис, които се страхуват, че полицията би могла да ги хване всеки момент. Биттейкър си намира ново жилище в Бърбанк, а Норис остава при майка си. Седмиците минават без признаци, че полицията е по следите им и убийците започват да успокояват.

Смъртоносният дует излиза отново на лов в нощта на Хелоуин, като този път вместо плажовете, обикалят улиците на жилищните квартали Сънленд и Тихунга в долината Сан Фернандо. Забелязват 16-годишната стопаджийка Линет Ледфорд и й предлагат да я закарат. Тя се съгласява и след пет минути вече се боричка с Норис на пода на Убиеца Мак.

Линет Ледфорд
Линет Ледфорд

Биттейкър не иска да губи време в пътуване до планината. Решава, че биха могли да изнасилят и измъчват Ледфорд, докато обикалят предградията на Лос Анджелис. Норис сяда зад волана, а Биттейкър включва касетофона на запис и отива да работи над пленницата. На записа се чува как я зашлевява и й нарежда: “Кажи нещо, момиче!”.

“Какво искаш да кажа?” – отговаря тя.

Плесниците  продължават, прекъсвани от викове на болка. Раздразненият Биттейкър се обръща към Ледфорд: “Не можеш ли да пищиш по-силно, а?”.

Ледфорд се опитва да му угоди, но той иска още. Биттейкър изважда клещи и се захваща за работа: “Пищи, скъпа!” – подканва я той.

После се чува гласът на Норис: “Вдигни малко шум, момиче!” – нарежда й той. – “Давай, викай или аз ще те накарам да викаш!”.

“Ще викам, ако спреш да ме удряш” – проплаква Ледфорд, когато Норис започва да я удря по лактите с чук.

Норис замахва с чука 25 пъти, повтаряйки в кататоничен унес: “Давай, момиче! Не спирай! Викай, докато не ти кажа да спреш!”.

Биттейкър паркира микробуса и се подготвя за убийството. “Взех тел от закачалка” – казва той на полицията по-късно, – “увих я около врата й и я затегнах с клещите”.

Чувствайки се недосегаеми, двамата решават, че ще бъде забавно, ако този път изхвърлят жертвата си на нечия предна морава. Избират случаен двор в Хермоса Бийч и стоварват тялото на Ледфорд върху бръшляна. Трупът й е открит на следващата сутрин.

Находката шокира Лос Анджелис, понеже се случва само няколко дни след ареста на “Хилсайдския удушвач” Анджело Буоно. Полицията заявява, че не са й известни други негови жертви. Има сигнали за изчезнали жени и момичета разбира се, но кой би могъл да каже дали те са мъртви?

Прехвърляне на вина

В известен смисъл Линет Ледфорд разваля забавлението им. Тя е втората 16-годишна, която убиват, а те искат да убият по една девойка от всички възрасти между 13 и 19 години. Ловците обаче не се притесняват особено. Смятат, че разполагат с цялото време на света.

Но грешат.

Самият Рой Норис е част от проблема. Той толкова се вълнува от зловещата им игра, че просто не може да си държи езика зад зъбите. През октомври 1979 г. вече е започнал да се хвали за нападенията на своя приятел от затвора Джими Далтън, описвайки се като криминален гений. Първоначално Далтън смята, че това са празни приказки, докато не е открито тялото на Ледфорд. Тогава се обажда на адвоката си и двамата отиват в полицията, където са изслушани и изпратени в управлението в Хермоса Бийч, което разследва случая с убийството на Ледфорд.

Научи повече за:   Клифърд Олсън: Звяра от Британска Колумбия

Детектив Пол Байнъм ръководи разследването. Той не разполага с веществени доказателства, но когато чува от Далтън за сребристия бус, в главата му отеква камбанка. Изпраща хората си да разпитат Шърли Сандърс от Орегон, която е нападната преди няколко месеца в подобна кола. Когато й показват фотографии, тя веднага разпознава Лоурънс Биттейкър и Рой Норис.

Байнъм провежда разговор със заместник-окръжния прокурор Стийв Кей, който е бил обвинител срещу Норис в предишното му дело за изнасилване. Кей призовава детектива за търпение, изтъквайки, че им трябва време, за да изградят солиден случай. Полицията поставя двойката под наблюдение. И този път Норис се оказва слабото звено. Той е забелязан да продава марихуана на улицата.

Полицията пристъпва към действие два дни преди Деня на благодарността през 1979 г. Арестуват Норис, тъй като нарушава пробацията си, продавайки марихуана, а Биттейкър е прибран за изнасилването и отвличането на Шърли Сандърс. Норис, който се отказва от правото си на адвокат, в крайна сметка се пречупва и се признава за неохотен съучастник в убийствата, планирани и извършени от Биттейкър. Оправдава се с това, че “затворническият код” е изисквал от него да му се подчинява, понеже му е дължал живота си.

Задната част на микробуса след претърсването
Задната част на микробуса след претърсването

Благодарение на показанията на Норис, двамата мъже са обвинени в пет умишлени убийства, както и в отвличане, грабеж, изнасилване, жестоко сексуално нападение и престъпен замисъл. Всеки от тях се опитва да обвини другия за най-бруталните деяния. Новото оправдание на Норис е, че е бил друсан през цялото време и затова не е могъл да се опълчи на Биттейкър. Но аудиозаписите разказват друга история, разкривайки го като доброволен съучастник. Той осъзнава, че ще трябва да се постарае повечко, за да избегне смъртното наказание.

През февруари 1980 г. Рой Норис повежда детектив Байнъм, Стийв Кей и служителите на спасителен планински екип на разходка в Сан Габриел. Откриват Лиа Лемп и Джаки Гилиам със забитото в главата й шило, но от Синди Шефър и Андреа Хол няма и следа. Те са загубени завинаги. Въпреки това Норис е осигурил достатъчно доказателства, за да си уреди сделка с прокуратурата.

Прокурор Стийв Кей неохотно се съгласява да му осигури доживотна присъда с право на помилване, в замяна на показанията му срещу Биттейкър.

Рой Норис в затвора
Рой Норис в затвора

Норис получава доживотна присъда, като трябва да излежи минимум 30 години преди да има право да се яви пред Комисията за предсрочно освобождаване. Молбата му за помилване е отхвърлена през 2019 г.

Правосъдие

Прокурор Стийв Кей е твърдо решен да търси смъртна присъда за Лоурънс Биттейкър.

Самият обвиняем изглежда се наслаждава на съдебния процес. Биттейкър се приготвя за делото, пишейки мемоарите си, подходящо озаглавени “Последното пътуване”. Вярва упорито, че съдебните заседатели ще се вържат на неговите твърдения, че Норис е бил мозъкът, стоящ зад престъпленията. За щастие не става така и на 17 февруари 1981 г. Лоурънс Биттейкър е признат за виновен в пет убийства и 21 други углавни престъпления.

Лоурънс Биттейкър в съда
Лоурънс Биттейкър в съда

Калифорния, както и другите щати, провежда наказателните си дела на няколко етапа. В първия се определя вината или невинността на подсъдимия, а във втория степента на наказанието му. За да докаже, че има необходимост от смъртна присъда, обвинението трябва да демонстрира “специални обстоятелства”. Личните аудиозаписи на Биттейкър са пуснати в съда и до такава степен потрисат съдебните заседатели, че някои от тях напускат залата, за да повръщат. Журито бързо препоръчва смъртна присъда.

Съдията се съгласява със съдебните заседатели и Лоурънс Биттейкър е осъден на смърт на 24 март 1981 г.

Смъртното наказание не е нито сигурно, нито бързо. Обжалването му става автоматично, без значение от желанието на обвиняемия. Минават две години преди Върховният съд в Калифорния да назначи апелативен адвокат на Биттейкър и още шест, преди същия съд да потвърди присъдата му, назначавайки датата на изпълнението й за 29 декември 1989 г. Адвокатът на Биттейкър подава второ обжалване, което автоматично отлага екзекуцията му. На 11 юни 1990 г. Върховният съд отказва да преразгледа отново неговия случай.

По-късно през същата година, докато се подготвя за ролята си на профайлър от ФБР в “Мълчанието на агнетата”, актьорът Скот Глен посещава отдела на ФБР по поведенческа психология на серийните убийства в Куонтико, щата Вирджиния. Легендарният профайлър Джон Дъглас пуска на Глен записите на Биттейкър и Норис и актьорът напуска офиса му облян в сълзи. Казва пред репортерите, че е влязъл в сградата като противник на смъртното наказание, а е напуснал като твърд негов привърженик.

Когато не е зает с обжалването на присъдата си, Биттейкър се забавлява да подава фриволни искове срещу затворническата управа. До октомври 1995 г. вече е направил над 40 жалби. Една от тях гласи, че е бил подложен на “жестоко и необичайно наказание”, получавайки счупена бисквитка за обяд и се налага щатските власти да изхарчат 5 000 долара, за да докажат в съда, че Биттейкър е можел да пропусне обяда си и все пак да оцелее, изяждайки само закуската и вечерята си.

Биттейкър в затвора
Биттейкър в затвора

Страхотно забавление, което не му струва нищо, тъй като затворниците в Калифорния имат право да подават жалби безплатно. Биттейкър запълва останалото си време, играейки бридж с други осъдени серийни убийци, като Ранди Крафт, Дъглас Кларк и Уилям Бонин, общият брой на чийто жертви се изчислява на около 94. Играта им е разтурена през февруари 1996 г. с екзекуцията на Бонин, но Биттейкър си намира друга разтуха. В края на 90-те продава изрезки от ноктите си на фенове на серийните убийци. Писмата от почитателите му също са достатъчно много, за да запълват времето му между партиите бридж.

Биттейкър често подписва тези писма с псевдонима “Клещи”.

С настъпването на 2019 г., след множество провалени обжалвания, Лоурънс Биттейкър е все още в затвора, в очакване на изпълнението на смъртната му присъда.

Аудиокасетата с изнасилването и изтезанията на Линет Ледфорд, записана от двамата убийци, се намира в Академията на ФБР, където се използва, за да притъпи чувствителността на бъдещите агенти към суровата действителност на изтезанията и убийствата.


Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

17
Напиши коментар

avatar
17 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
abvxoxoСилвияEmiliosPride Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Discip
Гост
Discip

Мерси за статията автора има бира от мен :). Имам 1 познат в Джаксънвил, който държи най-големият портал за продажба на стоки на серийни убийци в САЩ продаваше пролета кичури коса от Биттейкър по 40$ и ноктите на Норис за 20$. Ченгетата не са могли да ги хванат понеже са мислели, че убиеца е един начина на отвличане е бил сходен с този на Бонин, Крафт и Патрик Кърней. В момента има мораториум върху смъртното наказание в Калифорния и надали ще го екзекутират, въпреки че изпълниха присъдата на онази педеруга Бонин. Щом на “нощният ловец” не са му сложили инжекцията… виж още »

Discip
Гост
Discip

Няма проблем аз доста се интересувам от тези неща понеже си падам любител психолог 🙂 наскоро си купих “Final Truth” на Гаскинс. Интересно ми е какво ги кара да измъчват и убиват, но това надали ще научим скоро. По принцип учените са установили само 10% от човешкият мозък за какво служи, а фантазийте и нещата, които ги пораждат са в останалите 90. Не искам да ставам нахален 🙂 , но бих препоръчал Джералд Стано той е идеален пример за отколешният спор, дали на серийните убийци им е генетично заложено или обществото ги създава. Ето сайта за стоки http://serialkillersink.net има адресите… виж още »

Discip
Гост
Discip

Щатите са може би единствената страна, в която могат да превърнат всеки в “суперзвезда” те си умират за зрелища и правят пари от всичко може да платиш 20$ за обиколка на затвора. Това че убийците правят пари не е точно така плащат се процесите, компенсация за роднините на жертвите повечето се навиват да издават книги, за да могат да покрият разходите, а други като Бънди да отърват стола. За мъжа който държи сайта знам, че не плаща никакви пари, а прави “услуги”. Трябва да ги заинтригуваш те са психопати, които търсят развлечение и искат да стимулират извратените си фантазии интересно… виж още »

Pride
Гост
Pride

Здравейте , приятели.
отдавна търся контакс с ръководството на този сайт и ето, че най- ненадейно, докато четох вечерната си доза престъпления, се натъкнах на вас 🙂 за да не затормозяваме темата, моля пишете на скайп Torrasque_ или дайте вие мейл за контакт, тъй като имам някой доста потресаващи предложения 🙂 поздрави

Discip
Гост
Discip

Нямам нищо общо със сайта, но може да ги пуснеш тук тия “потресаващи предложения” да не би да си решил да събираш последователи на Менсън? 🙂 От сега ти казвам в Бг няма почва за такива неща, аз живея във Флорида ако наминеш мога да те запозная с негови почитатели, които се готвят усилено за 2012 :). Нямам желание да си давам мейла, но ако имаш фейсбук може да ми пишеш там, регнал съм се в приятелите на сайта ника ми е същия.

Pride
Гост
Pride

говорех за Силвия 🙂

Emilios
Гост

Bravo za statiata ,,a tova za faceebok i priatelite na saita ne moga da go otkria tam FACEEBOK—> Discip!!!!!!

Emilios
Гост

Blagodaria Silvia ,,imam registracia vav facee sas sastoto ime kato tyk.Prosto mi stana lybopitno zastoto tarsex kriminalni dosieta vav facee i tarsa4kata ne iskara nisto 🙂

Emilios
Гост

Silvia v momenta v koito natisna na link koito si ostavila,mi se otvaria parvona4alna stranica na faceebok!!moiata li4na stranica!!

xoxo
Гост
xoxo

може ли да авторът на статията да си напише името, че ми трябва за проект.. благодаря предварително : )

иначе информацията е много шокираща.. чудя се как хората могат да казват, че сега има много насилие и жестокости.. не че не е така, ама като си помисля за всичките истории в сайта и….

xoxo
Гост
xoxo

mda, syglasna sym.
inache mersi za infoto ;p

abv
Гост
abv

Няма да съм много далеч от истината ако кажа,че подобни отрепки в България ги нарочват за елит!