Харви Глатман: Убиецът на самотни сърца

Харви Глатман: Убиеца на самотни сърца

Изнасилвачът и убиец Харви Глатман представлява сложен кошмар от емоции и сексуално объркване. Той насилва и унищожава жените, защото ги мрази и се страхува от тях. Те олицетворяват за него онова, което не разбира в себе си и в околния свят. Глатман вижда всичко абстрактно, с преобладаващо черни оттенъци. Предимно сексуални. Вманиачен от секса и изплашен до смърт от собственото си либидо, той няма идея какво прави с живота си и къде е мястото му в него. Жените, гъделичкащи мъжките му желания, го объркват, защото му напомнят за собствената му липса на съществуване.

Те са негови врагове.

Загубеняк!

До тази гореща юлска нощ на 1958 г. Харви Глатман вече е изнасилил и убил две жени. И то с удоволствие. Седем месеца след последното му престъпление, осъзнавайки, че полицията няма идея за съществуването му, той решава, че е време за ново забавление. Тази нощ ще отнеме живота на още една жена.

Харви Глатман

Той паркира раздрънкания си додж по-надолу на нейната улица и вървейки към вратата й, репетира наум ролята си на фотограф, която е използвал успешно върху предишните две жертви. Знае точно какво да каже, когато Анджела Рохас отвори вратата си. Глатман е организирал срещата по телефона: обадил се е в агенцията, за която тя работи, казал е, че му трябва модел за снимки и те са знаели точно какво иска – гола фотосесия. Докато има пари да си плаща и докато се намират курви, като тази Рохас, готови да се съблекат за няколко долара, никой не задава въпроси.

Както и преди той използва фалшиво име, този път Франк Уилсън.

Рут Меркадо (24 г.) – която използва псевдонима Анджела Рохас за модните си изяви – поглежда през прозореца си и вижда “Франк Уилсън” да идва към входната й врата. Отврат, помисля си тя, какъв загубеняк! Веднага й става ясно за какви снимки е дошъл този тип.

Рут Меркадо

Меркадо е пристигнала от Ню Йорк преди няколко месеца, с идеята да успее в Западен Холивуд – но мечтата й да стане следващата Мерилин Монро така и не се осъществява. През 1958 г. Лос Анджелис не предлага много възможности за момичета, смятащи сервитьорската и касиерската професия за твърде слугински. Работейки като “фотографски модел”, тя поне успява да избегне скуката и да си плаща наема и храната.

Работата не е лоша. Рут не позволява на никого да я докосва – все пак не е проститутка. Просто позира и прибира парите на неудачниците.

Той почуква на вратата. Тя му отваря с пресилена усмивка и го поканва вътре. Боже, отблизо е още по-грозен. Огромни стърчащи слонски уши, неподдържана коса и кривогледи очи, надничащи иззад очила с дебели рогови рамки.

“Къде е фотоапаратът?” – интересува се тя.

“Ъ-ъ… в колата” – заеква той.

“Там не ни върши работа” – тросва му се тя, но после използва своя най-прелъстителен и мъркащ глас – “Защо не отидеш да го вземеш, докато аз се преоблека в нещо по-удобно…”.

Той я прекъсва. Думите й пресъхват, когато непознатият изважда пистолет и опира дулото му под брадичката й. Очевидно не е фотограф. Поглеждайки надолу, успява да види марката на оръжието: автоматичен “Браунинг”, .32 калибър.

“Къде е спалнята?” – излайва той. – “Отиваме там”.

“Моля те… не…” – изхленчва Рут, но той я прекъсва, помръдвайки с оръжието си. “Отговори ми, кучко!”.

Тя махва безмълвно в посока към неосветения тесен коридор, водещ към спалнята й. Той я обръща като кукла и я подкарва натам с пистолет в гърба. Влизайки в стаята, я бута на леглото и й заповядва да се съблича.

Тя се подчинява, наблюдавайки как грозното му лице тръпне от очакване. Слонските му уши се зачервяват, а дебелите му устни треперят от възбуда.

Може би, помисля си тя, ще я остави да живее, ако прави това, което иска. С усмивка, преструвайки се, че ситуацията й харесва, тя хвърля остатъка от дрехите си на пода.

Вече гола, позволява на несръчните му ръце да изследват интимните й части, опитвайки се да не потръпва от отвращение при гадното му докосване. Тялото й обаче се сковава, когато изважда от джоба си дълго, тънко въже. Нарежда й да се обърне и завързва китките й.

“Не се плаши” – казва той зад гърба й. – “Просто искам да правя любов с теб”.

Тя устоява на изкушението да му каже, че, да, това е единственият начин някоя жена да ти позволи да я докоснеш – като я завържеш! Но вместо това стиска устни и поема дълбоко въздух. Той я събаря на леглото и ляга върху нея, разкопчавайки ципа си. Въпреки протестите й, прави онова, което иска. Осъзнавайки, че е безполезно да го моли, тя се предава и в следващия един час се превръща в играчка за неговото грухтящо тежко туловище.

Пикник

След като свършва с нея, той се отпуска до тялото й. Рут не смее да го погледне от страх, но чува накъсаното му дишане. Струва й се, че не е приключил с нея.

“Имам идея” – казва внезапно той. – “Хайде да отидем на пикник”.

“Не разбирам…” – поклаща глава тя, страхувайки се да мисли какво всъщност има предвид той. – “Минава полунощ”.

“Е и, кой казва, че двама души, които току-що са правили любов, не могат да си направят един хубав, романтичен пикник през нощта?” – той се изкикотва и я вдига на крака, дърпайки я за вързаните китки – “Ще те развържа, ако обещаеш да не викаш и да не бягаш”.

“Обещавам” – казва тя, стараейки се да звучи хладнокръвно.

“Хубаво” – отвръща той, докато развива въжето, – “тогава се обличай”. Подава й гащичките, опипвайки копринената материя с ръце.

Меркадо се облича набързо, без да е сигурна какво й предстои. Пикник? Надява се, че каквото и да е, ще може да си тръгне жива. Междувременно се опитва да подтисне паниката си. От време на време дори му хвърля по някой благ поглед.

Глатман се отпуска на един стол, наблюдавайки я как се облича. Тези фалшиви усмивки, помисля си той, опитва се да ме омилостиви. Знае, че тя няма шансове и дори чувства известно съжаление към нея. Не иска да я убие, но… Решавайки да не мисли за това, той се сеща, че е време за малко снимки.

Фотоапаратът е в колата му и той ще направи с нея онова, което е сторил с другите. Ще я отведе на своето любимо местенце извън града и ще заснеме няколко “сувенири” в памет на изминалата нощ. Снимките са по-добри даже от секса, защото ще останат дълго след като тя се превърне в храна за буболечките.

Когато тя се облича, той отново връзва китките й. Насочвайки я към входната врата, хвърля палтото върху раменете й, за да скрие вързаните й ръце. Покрива пистолета в ръката си със своята връхна дреха. Влизайки в разнебитения, черен додж, Рут забелязва на задната седалка скъп фотоапарат “Rolleicord”.

“Ще се снимаме ли?” – обръща се тя към него, а той се ухилва и кимва, запалвайки двигателя. Колата потегля със свистене на гуми, завива на юг и се насочва към магистрала “Санта Ана”.

“Имаш ли студио?” – Меркадо възвръща гласа си. Той кимва отново, държейки пистолета в скута си.

Доджът минава през окръг Ориндж и стига до крайбрежната магистрала отвъд Сан Хуан Капистрано. Харви отбива колата си на изток край Есканада и навлиза в пустинята. Слънцето вече обагря хоризонта и нагорещява до непоносимост пясъчната повърхност. Но това не притеснява Харви Глатман. Той намира едно изолирано местенце, където ще прави каквото си иска с поредната кучка, без да се притеснява от намесата на калифорнийската пътна полиция.

Той я изнасилва отново под светлината на изгряващото слънце. След това й прави снимки в най-различни пози, една от друга по-неприлични.

Снимките на Рут Меркадо в пустинята

Впоследствие ще каже на полицията, че не е искал да я убива, но е нямал друг избор.

Рут Меркадо осъзнава, че краят й наближава, когато й нарежда да позира като мъртва. Затвори очи, легни там, не дишай… бъди труп.

След това чувства как той се надвесва над нея, отваря очи и наблюдава как връзва глезените й. Той мята примка на шията й, обръща я по корем и съединява въжетата. Рут започва да се съпротивлява, борейки се за въздух, но той я укротявал с подръпване на въжето. Едно последно дръпване и тя става неподвижна.

Снимките на Рут Меркадо в пустинята

Той прави още няколко фотографии, намествайки тялото й в най-различни пози. Когато смята, че е хванал есенцията на трофея си, Харви избутва трупа в храстите наблизо, където скоро ще се превърне в храна за койотите.

Поглежда към жената за последен път, без да може да повярва, че това мъртво нещо с празно изражение и изкривена уста го е възбуждало. Това няма значение. Сега ще се прибере у дома, в тъмната си стаичка, където жертвата ще се върне към живота, запечатана завинаги на неговата лента.

Сериен убиец

Експертът по серийни убийци и автор на бестселъри Майкъл Нютън описва Харви Глатман така:

“Той е един вид пионер. Девет години преди писателят Джон Брофи да измисли фразата “серийно убийство” и близо две десетилетия преди агентът от ФБР Робърт Реслър да я изчисти от прахта и да я превърне в широкоизползван термин, Глатман вече е усъвършенствал занаята си… “.

Изнасилвач и убиец, Харви Глатман представлява сложен кошмар от емоции и сексуално объркване. Той насилва и унищожава жените, защото ги мрази и се страхува от тях. Те олицетворяват за него онова, което не разбира в себе си и в околния свят. Вижда всичко абстрактно, с преобладаващо черни оттенъци. Предимно сексуални. Вманиачен от секса и изплашен до смърт от собственото си либидо, той няма идея какво прави с живота си и къде е мястото му в него. Жените, гъделичкащи мъжките му желания, го объркват, защото му напомнят за собствената му липса на съществуване. Те са негови врагове.

Неспособен да види човечността в женска форма, жените се превръщат за Глатман във фантастични секс играчки, които иска да разбере и завладее. Другите мъже го могат, но не и той. Жените се подиграват на неговата неопитност, затова насилието е единственият начин да се доближи до тях.

Първо е изнасилването, освобождаването на неговата мъжественост, окуражена от безсилието на жертвите му. Благодарение на въжето. Въжето притежава силата. Неговите въжета се превръщат в продължение на ръцете му, държейки света на фокус, докато взима онова, което му принадлежи – като истински мъж.

След това идва камерата, която му носи дори още по-голямо удоволствие, защото запечатва завоеванията му и му напомня колко далеч би могъл да стигне с жените.

Майкъл Нютън обяснява:

“Снимките позволяват на Глатман да изживява наново инцидента, да усъвършенства фантазията си, докато мастурбира… Камерата е нещо като щит, зад който може да се скрие. Тя му дава отдалеченост, смалява моделите до удобен за справяне размер и му позволява да открадне, ако не душите им, то поне тяхната сексуалност”.

Съгласявайки се с Нютън, че странната психика на Глатман е еднаква с тази на много бъдещи серийни убийци, като Бостънския удушвач, Хилсайдските удушвачи и Тед Бънди, британският автор и криминален историк Колин Уилсън заявява:

“Да разберем Харви Глатман означава да разберем основната психология на серийния убиец”.

Странно, странно хлапе

Много скоро след като дава живот на сина си Харви Мъри Глатман през 1927 г., неговата майка Офелия започва да забелязва, че не всички гънки в мозъка му работят както трябва. Съпругът й Албърт – галантерист, прекарващ голяма част от времето си в своя магазин в Бронкс – прави тези наблюдения по-късно, но също усеща нещо странно в невръстното бебе, по-късно в прохождащото дете и накрая в кльощавото, начумерено и безлично момченце. Офелия проявява чувствителност към променливите настроения и чудатите навици на детето, но Албърт, който вярва в строгата дисциплина, прибягва до шамарите и наказанията като способ за измъкване на сина си от неговото ексцентрично поведение.

Научи повече за:   Заловиха бандата изнасилвачки от Зимбабве

В началото Офелия не може да определи със сигурност какво точно я притеснява в бебето Харви – той просто се държи особено; нищо определено, освен че се кикоти без нужда и плаче без причина. Не показва интерес към нищо, степента му на внимание е нулева и често се отнася замечтано. Когато пораства, избягва компанията на връстниците си.

Първата индикация за неговите родители, че детето им определено не е нормално, идва, когато Харви е на четири години. Офелия влиза в стаята му и го заварва да извършва брутална форма на садо-мазохизъм. Той е омотал пениса си с връв, чийто край е закачил за едно чекмедже и опъва въжето с цялата си сила. Родителите му решават да приемат случката като постъпка на любознателно, опознаващо света дете. Реагират единствено с леко неодобрение и поучаване. Баща му използва подобни методи и по-късно, когато хваща сина си да мастурбира и му казва, че това ще му докара акне.  Те нямат представа, че връвта символизира невроза, която ще достигне до опасни пропорции.

Впоследствие връвта е заменена от въжето, което се превръща в негова фикс идея.

Проблемите на малкия Харви са пазени в тайна с години. За външния свят той е просто едно стеснително и прилежно момче. За учителите си е примерен, тих и много добър ученик. В действителност Харви има отличен успех по повечето предмети.

Той има съвсем малко приятели, които го познават по име и играят с него на топка в междучасията. Страхува се от момичетата и се притеснява в тяхната компания. Огромните му уши и конските му зъби не допринасят за самочувствието му. Връстниците му го наричат зад гърба “Катерицата” или “Невестулката”.

Харви никога не се присъединява към извънучилищните игри. Бърза да се прибере вкъщи и да играе сам. Игрите му са сексуални. И включват въже. Любимото му занимание е да върже въжето около врата си, да го преметне през някоя тръба или греда на тавана, и да го дърпа с едната си ръка, докато мастурбира с другата.

Майкъл Нютън обяснява в книгата си “Въже”:

“Сексуалната игра на Харви – позната като автоеротична асфикция – не е мазохизъм. Тя се изразява в самозадушаване по време на мастурбация… “Задъхването” е практика, която се среща още в древни времена… Само по себе си задушаването създава възбуда и впоследствие еуфория, дори без стимулация на гениталиите, благодарение на адреналина, произвеждан от тялото по време на застрашаващи живота ситуации”.

Не е ясно колко дълго е продължила играта на Харви: неговите родители откриват лошия му навик през 1938 г., когато синът им е на 11 години. Семейството наскоро се е преместило в Денвър, Колорадо. Те са доволни от оценките на Харви в училище и от факта, че изглежда лесно се приспособява към новата среда. Но, прибирайки се у дома една вечер, заварват сина си с подута и прежулена от въжето шия; Харви си признава какво е правил. Голите женски снимки и мастурбацията са едно, но този инцидент наистина разтревожва родителите му. Те търсят мнението на специалист, но лекарят ги успокоява, че странните занимания на сина им се дължат на пубертета и той скоро ще ги израсне.

Животът в семейството се връща в релсите, което всъщност означава, че сега Харви полага повече старание да не бъде заловен от Офелия и Албърт. Продължава да ходи редовно на училище – където е отличник – а страхът му от секс с жени става все по-силен. Изключително тежкото му акне никак не помага за и без това крехкото му самочувствие. Въпреки че се чувства неадекватно в момичешка компания, той е привлечен от тях. Копнее да ги докосва. Въжето, неговият любим инструмент, му помага да реализира тази фантазия.

Скоро Харви вдига летвата на своите чудати следучилищни занимания. Напуска отегчителната усамотеност на семейната баня и потърсва нови силни усещания, прониквайки с взлом в чужди домове. В повечето случаи задължително открадва нещо, каквото и да е, от къщата. Една от най-ценните му придобивки е пистолет.

Но не всичките му взломове са произволни. Понякога действа съвсем целенасочено.

Набелязва си някоя хубава жена на улицата и я проследява до дома й. След това прониква през прозореца в къщата й, където под дулото на пистолета подкарва жената към спалнята и завързва ръцете й с връвта, която винаги носи в джоба си. Запушва устата й с парцал. Оръжието му носи предимство, парцалът заглушава писъците й, но въжето се оказва ключа към нови усещания. То приковава ръцете на жертвата, позволявайки му да я пипа с треперещите си пръсти колкото и където си поиска.

Харви завързва жертвите си за леглото или за стол, разкопчава блузите им, смъква полите им и си играе с плътта им, както и със себе си. Понякога ги кара да легнат до него и да се преструват, че са се насладили на гаврата, колкото и той самият. Не ги съблича напълно, нито ги изнасилва – засега неговото либидо се задоволява само с отварянето на моралния буркан. Колкото повече ги докосва, толкова по-удобно се чувства в тяхно присъствие. След всяко нападение се чувства все повече като мъжа, който иска да бъде.

Упражнява своя ритуал през цялата гимназия. Забелязвайки, че понякога се прибира по-късно от училище, родителите на Харви вярват на историята му, че посещава някакви извънучилищни занимания.

Но на 18 май 1945 г. Харви допуска грешка. Полицията го залавя да влиза през прозореца в дома на Елма Хамъм. В дрехите му намират дълго въже и пистолет. Още същата вечер при разпита той си признава за голям брой прониквания с взлом, като удобно избягва онези, свързани със сексуални нападения.

Първият арест на Харви Глатман

Този инцидент не му послужва за урок. След по-малко от месец, докато очаква процеса си, Харви отвлича Норийн Лоръл, завързва я и я откарва извън града в каньона Съншайн. Там повтаря номера си със събличането и опипването – без изнасилване – след което я връща в Денвър и я пуска преди зазоряване.

Норийн отива право в полицията, където го идентифицира от показаните й снимки. Той е арестуван и този път не получава право на гаранция. Остава зад решетките до ноември, когато получава една година в щатския затвор в Колорадо.

Тогава е едва на 17 години.

Фантомни удоволствия

Харви Глатман излежава осем месеца от едногодишната си присъда и е освободен предсрочно на 27 юли 1946 г. Първата работа на майка му е да го заведе на психиатър. Докторът установява, че проблемът на Харви се корени в анормалния му страх от противоположния пол. Лечението? Трябва да се захване със занимания, като например танци, които да го поставят в женска компания, за да може да преодолее този страх.

Харви го послушва. Връща се в родния си щат Ню Йорк и започва да посещава най-различни женски мероприятия – само че не е воден от добрите намерения, които докторът е имал предвид.

Офелия е тази, която го кара да напусне Денвър. Тя искрено вярва, че синът й би могъл да започне отначало в нова среда и сред нови хора. Намира му спретнат малък апартамент в Йонкърс и остава с него, докато си намери работа в сервиз за поправка на телевизори. Той е научил този занаят в затворническата работилница.

Когато се уверява, че Харви е поел по пътя на нормалния живот, Офелия се връща в Денвър.

Колкото до него, веднага щом мама си тръгва, той излиза на улицата в търсене на удоволствия. Тъй като притежанието на оръжие може да го вкара зад решетките за много дълго време, Харви си купува детски пистолет, достатъчно автентичен, за да мине за истински. Джобното ножче, което носи, обаче не е играчка. Както и въжето, разбира се.

Около полунощ на 17 август 1946 г. двамата влюбени Томас Старо и Дорис Торн са приближени от мъж, когото по-късно описват като висок около 1,80 м, 63 кг, с разчорлена коса, рогови очила, огромни уши и белези от шарка по лицето. Непознатият изважда пистолет и нарежда на двойката да тръгне към дърветата край тротоара. Измъква портфейла на Старо от панталоните му, завързва краката му и го слага да легне на тревата. После се обръща се към Торн и започва да опипва гърдите й, като държи дулото на пистолета си опряно в корема й. Погълнат от женските й прелести, пропуска да забележи, че приятелят й е успял да се освободи от небрежно завързания възел и вече тихичко пристъпва зад него.

Старо сграбчва Харви, но последният се откопчва от хватката му и изважда джобния си нож. Замахва, порязвайки рамото му и побягва в сенките.

Харви се качва на първия влак за Олбъни.

Денвър, Йонкърс, Олбъни – за Харви Глатман е все едно. Мястото няма значение, стига там да има жени. Наема апартамент в новия град и прекарва следващите два дни в обикаляне на квартала, в подготовка за още приключения. На 22 август вече е готов да действа.

Негова първа мишена в Олбъни става медицинската сестра Флорънс Хейдън. Той я напада в гръб, в тъмнината на авеню “Мейн”, и я завлича в един двор. Изважда пистолета си и й нарежда да стои мирно, докато върже ръцете й. Впоследствие тя разказва на полицията:

“Осъзнах, че използва и двете си ръце, за да ме върже и вече не държи оръжието. Така че се извих, блъснах го с всичка сила и запищях – много силно”.

Нападателят се изпарява, по-уплашен от самата нея.

Без да се обезкуражава от лошия си късмет, Харви тръгва на разходка по авеню “Холивуд” на следващата вечер. За известно време положението не изглежда розово, тъй като всички жени са в компанията на мъж. Импулсивно тръгва след единствените непридружени две жени, които го отминават на един ъгъл – Евелин Бърг и Бевърли Голдстайн. Но когато ги заплашва с детския си пистолет, загубва смелост. Две жени са твърде много! Мънкащ и заекващ, той им заповядва да му дадат парите си и изчезва в мрака.

Дивото зове

Въпреки дребните престъпления на неизвестния фантом, полицията в Олбъни го смята за опасност. Описанията дадени на властите от Хейдън, Бърг и Голдстайн съвпадат напълно. Началникът на полицията събира хората си и им нарежда: “Заловете този клоун!”.

Патрулите действат светкавично. Харви Глатман е задържан само след два дни. Двама полицаи забелязват заподозрения да следи една жена на авеню “Уестърн”. Спират го и го обискират. В джобовете му откриват детски пистолет, джобно ножче и въже. Изплашеният Харви си признава.

Властите в Йонкърс искат да повдигнат срещу него обвинения за нападението над Торн и Старо, но от Олбъни отказват да им го предадат. След четири дни срещу него е издаден обвинителен акт за нападението над Фло Хейдън. Въпреки че останалите жени не подават жалби, той е изправен пред опасността да получи сериозна присъда.

Научи повече за:   Юрий Леонидович Цюман: Черният чорапогащник

Офелия и Албърт Глатман са изумени, когато чуват новините. През цялото време са смятали, че синът им се е поправил и живее нормално в Йонкърс. Майка му заминава при него, за да моли за милост, но сълзите й не дават резултат.

През октомври страховете на Харви и ОФелия се оправдават. Съдията му дава 10 години, с възможност за предсрочно освобождаване след пет. Понеже още няма навършени 21 години, съдията препоръчва осъденият да започне да излежава присъдата си в затвор “Елмира” (Ню Йорк) и след навършване на пълнолетие да бъде изпратен в затвора с максимална сигурност “Синг Синг“.

Затворник номер 48337 прекарва почти две години в “Елмира”. През това време е подложен на психиатрична оценка. Докторът му поставя диагноза “психопатична личност от шизофреничен тип”, която има “сексуално извратени импулси, стоящи в основата на престъпленията му”. Препоръчва терапията на Харви Глатман да продължи и след преместването му в “Синг Синг”.

За съжаление, от психиатричните му прегледи в “Синг Синг” не са останали никакви документи.

Докладите от Комисията по предсрочно освобождаване показват, че Харви е бил образцов затворник, имал е високо ниво на интелигентност, демонстрирал е умение и желание в затворническите си задължения, и е отговарял позитивно на спорадичните медицински прегледи. Но това не впечатлява криминалния автор Майкъл Нютън, който от години изучава Харви Глатман и ума на серийните убийци:

“Сексуалните насилници-социопати се научават да “разиграват” системата много отрано, понякога още като деца. Когато бъдат арестувани няколко пъти и прекарат известно време в затвора, като Харви, те знаят точно какво да кажат и как да се държат в дадена ситуация, без значение дали си имат работа с полицията, адвокатите или психиатрите. Въпреки уверенията на властите в противното, много социопати са напълно способни да “излъжат” полиграфа, да манипулират резултатите от психологичната оценка и да накарат терапевтите да им повярват, че са излекувани”.

Харви очевидно е владеел тази игра много добре. Благодарение на доброто си поведение, той е освободен само след две години и осем месеца, при условие обаче, че ще се върне да живее при майка си, ще си намери постоянна работа и ще остане под наблюдението на съда за още четири и половина години.

Връщайки се у дома при родителите си, Харви си намира работа и като цяло стои далеч от неприятностите. Живее при тях до смъртта на баща си Албърт, след което двамата с майка му започват да се карат. Той вече може да се движи свободно и си наема собствено жилище, като продължава да посещава надзорника си редовно.

През септември 1956 г. Харви Глатман получава пълна свобода. Тогава прави онова, което е умирал да направи от години. Оставя Денвър, Офелия, съда и криминалното си досие зад гърба си.

Харви напуска “Високия миля град” и потегля на запад. Решава, че Лос Анджелис ще бъде крайната му цел. Зовът на дивото.

Фотограф

Харви Глатман пристига в Лос Анджелис през януари 1957 г.

Озовавайки се сам и без никакъв надзор в слънчевия град, психиката му полудява. Без много да се колебаят, неговите фантазии за голи вързани жени бързо и дръзко набират сила.

Първото нещо, което прави, когато пристига в Калифорния, е да поднови старото си хоби – фотографията. В Ел Ей има много малки студия за модели, в които момичетата са готови да позират за пари – с дрехи, полуголи или натюрел. Това е като сбъдната мечта за Харви Глатман.

Порнографията му осигурява облекчение, а убийството ще замаже нещата.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

През 50-те години на XX век светът точно започва да осъзнава колко много продава сексът. Но като цяло обществото все още не проумява възможността, че сексът би могъл да бъде много опасен, когато е неправилно разбран от някои болни умове.

Подобни криминални изстъпления, като тези на Харви, че дори и по-безобидно поведение, се прикриват от моралния климат на 50-те години в Америка, който е враждебен към сексуалните ексцесии или еротичните експерименти. В онези дни хората, появяващи се в хард-порнографията, все още носят маски. Списание “Плейбой” е ново явление. Дори капка кръв в криминалните романи се счита за шокираща.

Анормалните насилници използват порнографията освен за повдигане на либитото си и за да оправдаят собствените си отклонения. Колкото повече я гледат и мастурбират на нея, толкова повече се затвърждава моделът им на поведение.

В крайна сметка възпираното досега поведение на Харви ще излезе на повърхността.

Джудит Ан Дъл

Благодарение на работата си като телевизионен техник през деня, Харви може да си позволи да наеме малък апартамент-студио на тихото авеню “Мелроуз” и да си купи раздрънкан черен додж “Корнет”, модел 1951 г. Събира пари, за да си купи скъп фотоапарат и оборудване към него. Сега има нужда единствено от псевдоним. Спира се на името Джони Глен – то звучи нахално, изискано и убедително.

Харви от месеци виси пред студията за модели, възпирайки либидото си, и се изумява колко лесно тези “женски” се събличат голи за по двайсет долара на час.

Но стига толкова гледане. Трябва да ги пипне… да ги контролира… да…

Неговата първа жертва е 19-годишната и разведена Джудит Ан Дъл, приемаща всякаква работа, понеже има нужда от пари, с които да плаща на адвоката си, когото е наела за борбата за попечителство над детето й. Харви се сдобива с телефонния й номер от агенцията и й се обажда в сутринта на 1 август 1957 г., обяснявайки й, че иска да я снима за популярно криминално списание. Набляга колко голяма възможност е това за нея. Тя се съгласява да му позира в два часа същия следобед.

Джудит Ан Дъл

“Облечи тясна пола и пуловер” – инструктира я той, преди да затвори.

Когато пристига в апартамента й, Харви я пита дали би имала нещо против да направят фотосесията в неговото студио. Светлината там е по-подходяща. Джудит Ан изучава клепоухия и очилат мухльо и успокоена от външния му вид, се качва в колата му. Той я откарва в апартамента си. Вътре й обяснява, че снимките ще бъдат използвани за някаква история, разказваща за връзване, и се налага да я върже с въже, за да илюстрира това. Дори да е имала някакви съмнения, мисълта за 20-те долара на час надделява. Съгласява се и той я слага да седне на един стол и връзва китките и глезените й.

Джудит Ан Дъл

Когато я овързва добре и запушва устата й, Харви изважда от джоба си .32-калибров “Браунинг”. През 1957 г. в Калифорния е доста лесно да си купиш оръжие – няма проверка на миналото, нито досадни лицензи. Дори не се налага да си показваш документите. Просто “кеш енд кери”. А Харви разполага с кеш.

Поклащайки оръжието под брадичката й, той освобождава ръцете й и й нарежда да се съблече – бавно – снимайки я в най-различни пози. Дава й команди точно като кинорежисьор:

“Уплашена си! Любопитна си! Бъди уплашена, бъди изкусителна! Повдигни си крака! Смъкни презрамката!”.

Джудит Ан Дъл
Джудит Ан Дъл

Когато прави достатъчно снимки, се заема с нея. Подчинявай се, или ще умреш, казва й той. И момичето се подчинява, проклинайки се за глупостта си.

Докато светлината помръква в прозорците, “Джони Глен” я изнасилва няколко пъти, завързвайки я след края на всеки сеанс. Успокоен и задоволен, той я кара да седне до него на дивана и да го гушка, докато гледа по телевизията любимите си комедии. Още няколко предавания, обещава й той, и ще те отведа у дома.

Но Харви няма намерение да я отвежда никъде, освен на идеалното местенце в пустинята, което е открил по рано, обикаляйки в околностите на Индио.

Джудит Ан Дъл

В 22:30 ч Харви обявява, че ще я пусне, но ще трябва да я остави извън града. Той спира колата на около 160 км от Лос Анджелис, в средата на нищото. Около тях са само нощта и природата.

Издърпва Джудит Ан Дъл от колата и се престорва, че се готви да я развърже. Тя въздъхва с облекчение. Тогава, с едно бързо движение, мята примка около врата й, събаря я на колене, обръща я по корем и омотава другия край на въжето около глезените й. След малко опъване на въжето тялото й се отпуска. Тя е мъртва.

Сега Харви може да направи още малко снимки, с които да запомни завоеванието си.

Шърли Ан Бриджфорд

Седем месеца по-късно Харви среща жертва номер две.

Наскоро разведената 24-годишна Шърли Ан Бриджфорд се присъединява към популярния “Клуб за самотни сърца” на Пати Съливан, надявайки се да срещне подходящия мъж. Тя е сигурна в едно – не иска да попада на някого, като бившия й съпруг. Шърли не е придирчива и когато на 7 март 1958 г. е поканена на среща от един член на клуба на име Джордж Уилямс, приема. Уилямс не кара сърцето й да се разтупти, но тя решава, че е по-добре да излезе с него, отколкото да стои сама вкъщи в съботната вечер. Той й обещава да я заведе на танци.

Шърли Ан Бриджфорд
Шърли Ан Бриджфорд

Харви се появява пред дома й в уречения час. Щом влизат в колата, той я пита дали ще има нещо против, ако не отидат на танци; има главоболие и предпочита да я повози из местността и да хапнат някъде по пътя. Тя се съгласява и той потегля на юг от Сън Вали, спирайки за вечеря в Оушънсайд.

Шърли Бриджфорд
Шърли Бриджфорд

След това се връщат в колата и Харви продължава да кара на юг.

Ако може да се вярва на показанията му, той не е решил все още да изнасили и убие Шърли Бриджфорд. Мисли за двете й деца и си повтаря, че тя е различна от Джуди Дъл. Не се съблича за пари пред непознати. Тя е добро момиче. Но все пак… Самото й присъствие в колата и ароматът на парфюма й възбуждат апетита му…

Накрая спира колата в подножието на мержелеещата се планина Валесито край щатския парк Анза. Бриджфорд го поглежда учудено и се озовава с пистолет насочен в гърдите.

“Събличай се!” – диктува й Харви.

Тя го умолява да престане, но той я изнасилва. След това й казва, че е време за снимки. Снима я в най-различни пози чак до изгрев слънце. Когато решава, че е събрал достатъчно материал, удушава модела си.

Шърли Ан Бриджфорд
Шърли Ан Бриджфорд

Преди да остави трупа й в пясъците на пустинята, прави същото, което е сторил с Джудит Ан Дъл: щраква още няколко снимки на мъртвата, разположена в гротескни пози.

После се отправя към къщи, за да се позабавлява в тъмната си фотографска стаичка.

Четири месеца по-късно Харви открива Рут Меркадо (Анджела Рохас) и повтаря рутината си с нея, захвърляйки тялото й недалеч от останките на Шърли Бриджфорд.

Междувременно семействата, приятелите и хазяите на трите момичета задават въпроси в полицията… Къде са отишли те и защо не можете да ги намерите?

Спипан

До този момент Харви е бил в състояние да контролира жените с оръжието и въжето си, особено с въжето – символът на неговата сексуална мощ. Смята, че това може да продължава вечно.

Но точно тук греши.

Научи повече за:   Албърт Десалво: Бостънският удушвач

През лятото на 1958 г. той открива “Студио Даян”, една от скъпите и славеща се с по-добра репутация агенция за модели на булевард “Сънсет”. Нейните модели често са избирани от професионалисти за реклами в списанията и телевизията; собственичката Даян също често позира. Разбира се, студиото привлича и воайори като Харви Глатман, готови да плащат по 30 долара на час за стриптийз пред обектива.

Точно в това студио отива в късния следобед на 27 октомври, с идеята да си наеме модел. Всъщност иска самата Даян, но собственичката, на която се представя като Франк Джонсън, е напълно отвратена от мръсната му коса и миризмата на некъпаното му тяло. Тя се престорва на твърде заета, за да го обслужи и му предлага местенце в студиото и един от моделите си. Даян се обажда на едно от новите си момичета и Лорейн Виджил, нетърпелива да започне моделската си кариера, се съгласява да позира за него. Даян организира всичко и Глатман трябва да вземе момичето в осем часа.

Въпреки всичко, когато неприятният клиент си тръгва, Даян се обажда на Лорейн и я предупреждава: “Внимавай с този мухльо. Той не е професионалист и, ъ, е доста зловещ – нали ме разбираш?”. Виджил обещава да внимава.

С предупреждението на Даян звучащо в главата й, тя се качва в доджа на Харви същата вечер и наблюдава внимателно всяко негово движение. Той потегля към магистралата “Санта Ана”.

Лорейн Виджил
Лорейн Виджил

“Студиото не е натам” – обажда се тя.

“О… не ти ли казах? Бях нает от друг клиент. Отиваме в моето частно студио”.

Не, не, помисля си Лорейн. Предупреждението на Даян звъни в ушите й.

“Сигурен ли си?”.

“Честен кръст” – изкикотва се той. Тогава Лорейн за първи път се вглежда внимателно в лицето му. Дори усмивката му е отблъскваща.

Замълчава, не желаейки да прави проблем. Това е първата й работа за “Студио Даян” и тя не иска да оставя лоши впечатления още с първия си клиент. Събира достатъчно смелост, за да го попита къде е студиото му.

“Малко по-нататък” – казва той. – “В Анахайм”.

Но той е отминал отбивката за Анахайм, осъзнава тя.

“Ти не я ли отмина?”.

“Я, стига!” – изръмжава той.

“Виж какво, имам право да знам” – сопва се тя, но той я прекъсва грубо.

“Млъквай!”.

“Слушай какво” – протестира тя, – “по-добре ми кажи къде отиваме или…”.

Той свирепо насочва колата в един опасен завой и Виджил се удря в дясната врата. Докато се изправя обратно, очите й хващат надписа на пътен знак – “Тъстин Ранч Роуд”. Колата спира край пътя.

“Да не се опитваш да ни убиеш?” – изкрещява тя.

“Вдигни си ръцете” – казва той.

“Какво?”

“Казах да си вдигнеш ръцете. Лазиш ми по нервите. Ще те завържа и ще те накарам да млъкнеш!”.

За да наблегне на сериозността на заканата си, той изважда оръжието си и наблюдава как кучката се свива пред очите му. Когато пръстите й намират с опипване дръжката на вратата и понечва да избяга, той я сграбчва. Опитва се да я завърже. Но тя се съпротивлява.

Той не очаква това. Останалите са му се подчинявали, защо тази се дърпа така? “Стой мирно” – пръхти той, докато се опитва да я държи далеч от вратата. Ако успее да изскочи, бързо ще махне на някоя преминаваща кола… и тогава… Господ да му е на помощ!

Тя продължава да се бори и хваща дулото на пистолета му с две ръце. Оръжието гръмва и куршумът одрасква бедрото й. Изстрелът стряска нападателя й, който освобождава натиска си върху нея. Действайки мълниеносно, тя отваря вратата и излита от колата. Приземявайки се на чакъла, усеща движението му зад себе си и ръцете му се вкопчват в пуловера й, опитвайки се да я вкарат обратно вътре.

Лорейн вече смята, че краят й е дошъл, когато тъмнината е озарена от далечните светлини на полицейски седан. Тя се затичва към него и осъзнава, че все още държи в ръцете си пистолета на нападателя си. Хвърля го пред двете ченгета, които излизат от колата си и пада ридаеща в краката им.

Колкото до Харви Глатман, той се скрива зад колата си, хленчещ и мънкащ, че вината не е негова.

Патрулният полицай Том Мълиган по-късно свидетелства:

“Погледът му беше безумен. Никога няма да забравя дивия блясък в очите му”.

Разпит и признание

“Кажи, копеле, кажи ни какво знаеш за онези другите момичета?”.

Харви, изтощен от часовете въртене на шиш, се опитва за пореден път да положи морна глава на масата, но един от детективите го вдига за яката.

“Няма да спинкаш, докато не се разприказваш, Харв!”.

Над него са надвиснали застрашително четирима намръщени цивилни мъже, представители на различните юрисдикции, където са били извършени убийствата. Събрали са се тук, в окръжния арест в окръг Ориндж, за да приклещят този плъх в ъгъла. Сержантите Пиърс Брукс и Елмър Джаксън са от полицията в Лос Анджелис и търсят информация за убийствата на Рут Меркадо и Шърли Бриджфорд; Капитан Джим Брадфорд и детектив Джон Лоутън са от шерифското управление и искат да знаят какво се е случило с Джудит Ан Дъл.

“Съвпадаш с описанието на негодника, който е отвел Бриджфорд” – напомня му Брукс. – “Какво, по дяволите, й направи, къде е тя?”.

“И ни кажи къде е Джудит Ан Дъл, Харви” – настоява Брадфорд. – “Ти си я убил, знаеш, че си я убил”.

“Кажи ни за въжето, което намерихме в колата ти, за джобното ножче в джоба ти и за пистолета, който си използвал срещу г-ца Виджил тази вечер!” – удря с юмрук по масата Лоутън. – “С това въже ли удуши другите, с ножа ли ги намушка или ги застреля?”.

“Имаш досие в Колорадо и в Ню Йорк също, Харви” – продължава Брадфорд. – “И то за насилие срещу жени. Обичаш да насилваш жени, нали Харви?”.

“Говори, кучи сине, ‘щото знаем, че си бил ти!” – изкрещява Джаксън. – “Знаем, че си ти… очилата, рошавата коса, смачканите дрехи и фотоапаратът в колата ти! Да, фотоапаратът!”.

“Фотоапарат!” – повтаря Брукс. – “Типът, който е убил Меркадо, е бил фотограф – ти фотограф ли си, Харви? Така ли си примамил всички тези момичета към смъртта. Първо ги щракваш с камерата, а после и с пистолета?”.

Не, не, не, клати глава Харви и си мисли, не съм направил това, но сте доста близо!

Бяла, непоносимо ярка светлина е насочена в лицето му. От нея го боли главата. Слепоочията му туптят. Устата му е пресъхнала. По масата трещят ударите от юмруците на ченгетата, които крещят:

“Кажи ни, Харви, къде са момичетата?”.

“ДОБРЕ, УБИХ ГИ, УБИХ ГИ ВСИЧКИТЕ…” – той колабира върху масата, хлипайки. – “Щом знаете, че съм ги убил, трябва да сте намерили кутията с инструменти…”.

“Кутията с инструменти?” – пита Брукс.

“Онази в моята къща, със снимките… на мъртвите момичета… там ги скрих… снимките… в кутията с инструменти… Вие знаете за какво говоря и сега просто си играете с мен”.

Брукс и останалите си разменят разбиращи погледи. Престорват се, че наистина знаят за кутията, за да накарат Харви да си признае за убийствата. Междувременно в дома му са изпратени полицаи, които да открият уличаващия предмет и да го донесат.

По-късно същата вечер арестантът си признава за извършеното. Показанията му са достатъчно шокиращи, но заснетите в черно и бяло студени образи на мъртвите жени карат детективите да изтръпнат от отвращение.

Няма време за скръб

Откриването на останките на трите жени е необходимост и времето за това настъпва. В тъмнината на нощта Харви Глатман е качен в полицейска кола в ролята си на навигатор. Той завежда ченгетата на местата, където е изхвърлил жертвите си. Голяма част от останките им са били отнесени от дивите животни.

Харви Глатман
Харви Глатман

На 3 ноември Харви Глатман е призован пред съда в окръг Сан Диего, където ще се състои процесът му.

В продължение на няколко часа той разказва за планирането и извършването на всяко едно убийство. Цялото му същество като че ли излъчва облекчение. Още от момента на ареста си той се моли да бъде отърван от мъките си и вероятно е смятал, че това е последният му шанс да се изповяда преди смъртта си.

Само един човек изпитва жалост към мъжа, когото вестниците наричат “Убиеца на самотни сърца”. Това е неговата майка Офелия, която пристига в Калифорния, за да види сина си. Заобиколена от журналистите, тя неволно им дава най-точното описание на Харви Глатман: “Той не е лош човек – той е болен”.

Това изказване е подето от пресата и адвокатът на Харви вижда в него надежда за спасението на клиента си от газовата камера. Налага се да мине през психиатричен преглед, но затворникът не иска и да чуе – иска да умре. Адвокатът все пак успява да го убеди, което се оказва огромна грешка.

Психиатричната експертиза гласи:

“Индивидът не показва признаци за психоза. Различава доброто от злото, разбира естеството на постъпките си и би могъл да се въздържи от тях, ако иска”.

Харви Глатман е признат за виновен в предумишлено убийство и е осъден на смърт.

Екзекуция

Осъденият убиец е настанен в крилото на смъртниците в затвора в Сан Куентин, като затворник номер A-50239. Мястото, което му е отредено, по-късно ще се обитава от Чарлз Менсън и Ричард Рамирез.

Харви Глатман
Харви Глатман

Той няма да се задушава дълго в новия си дом. Екзекуцията му е насрочена за 18 септември 1959 г., когато е отведен в зловещата “зелена стая” в Сан Куентин, където ще бъде обгазен с цианид.

Процедурата започва в 10:00 ч. сутринта и отнема всичко на всичко  12 минути. Много по-малко от времето на агонията на неговите три жертви. Вратата на камерата е заключена в 10:01 ч.; топчетата с натриев цианид падат минута по-късно и за секунди се разтварят, за да изпуснат отровните си пари в помещението и да изпълнят ноздрите му; докторите засичат пулса му зад защитното стъкло; в 10:05 ч. той спада от 200 на 60 удара в минута; в 10:06 ч. Харви вече се бори за въздух; в 10:07 ч. започва да точи лиги и главата му клюмва и подскача няколко пъти.

Обявен е за мъртъв в 10:12 ч. сутринта, на 18 септември 1959 г.

Това е ужасен начин да умреш.

Много по-справедливо наказание за Харви Глатман, което вероятно би се харесало и на него самия, е ако беше обесен с въже.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Вероника Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Вероника
Гост
Вероника

Много, много добре написана и интересна статия!