Уилям Бонин: Магистралният убиец от Калифорния

Уилям Бонин: Магистралния убиец от Калифорния

Хроничният сексуален насилник и сериен убиец Уилям Бонин е познат още като Магистралния убиец. В периода от 1979 г. до 1980 г., с помощта на различни съучастници, той изтезава, изнасилва и убива най-малко 21 момчета и младежи, чиито тела захвърля край магистралите в Южна Калифорния.

Ден за екзекуция

На 23 февруари 1996 г. щатът Калифорния най-сетне изпълнява решението на съда, според което светът би бил едно по-добро място без Уилям Бонин. След 17 години, прекарани в борба за живота му, прочутият Магистрален убиец се превръща в първия човек, усмъртен чрез летална инжекция в щата.

Разбира се Бонин, когото губернатор Пийт Уилсън нарича “рекламно лице на смъртното наказание”, заплаща за своите престъпленията с живота си, но неговата смърт е безкрайно по-приятна от тази на жертвите му. Всеки, който се е подлагал на операция с местна упойка, може да разбере какво е изпитвал той преди екзекуцията си.

Упоен с държавен валиум, Бонин е завързан за болничната носилка в газовата камера и натъпкан с три различни химикала. Първият – натриев пентатол (серум на истината) – го изпраща в безсъзнание за около секунда. Следващата доза – панкурониум бромид – парализира мускулите му и спира дишането му, действайки подобно на отровата кураре, която използват някои южноамерикански индианци. Последната доза – калциев хлорид – се влива секунди по-късно и прекратява незабавно биенето на сърцето му. Три минути след първата инжекция Бонин е обявен за мъртъв.

Носилката за екзекуции
Носилката за екзекуции

Тялото му не е поискано от никого от роднините му и е кремирано, а прахът му е разпръснат в Тихия океан. Останките на един от най-прочутите убийци в Калифорния са изпратени с доста по-голяма почит от тази на неговите жертви, повечето от които са захвърлени голи и омерзени край лабиринта от магистрали в Южна Калифорния.

Извън стените на затвора в Сан Куентин Уилям Бонин има почти толкова поддръжници, колкото и врагове. Смъртното наказание се превръща в тема на разногласия в САЩ, а екзекуциите в удобно извинение за протести на поддръжниците и противниците му. Активисти и знаменитости, приятели и роднини на жертвите се събират пред затвора под студения дъжд в очакване на известието за смъртта му.

Последните думи на Бонин, изречени около час преди екзекуцията му, не изразяват разкаяние за престъпленията му. Той просто изказва мнението си, че смъртната му присъда е несправедлива. Добавя и няколко съвета към бъдещите серийни убийци:

“Съветвам хората, които се замислят да извършат нещо сериозно против закона, да отидат на някое тихо място и сериозно да си помислят, преди да го направят”.

Уилям Бонин, който прекарва повече време в крилото на смъртниците, отколкото повечето от жертвите му прекарват на този свят, умира на 49 години.

Къща на ужасите

Още преди да навърши 7 години Уилям Бонин вече е на път да се превърне в изгубена кауза. Деца на жесток баща-алкохолик, който проиграва семейния им дом на хазарт, той и неговият брат често са оставяни от майка си на грижите на дядо им. Алис Бентън ги оставя при баща си, въпреки факта, че тя самата е била сексуално насилвана от него като дете. Майката на Уилям прекарва свободното си време в игра на бинго и често забравя да нахрани децата си. Съседите разказват, че момчетата са били постоянно гладни, мръсни и зле облечени.

На 8 години Уилям попада зад решетките за първи път, когато е заловен да краде регистрационни номера.

В изправителния дом се превръща в секс играчка за по-големите момчета, което поставя основите на собственото му изкривено разбиране за секса. Детският затвор е същинска къща на ужасите, в която сексуалният садизъм, инквизиторските наказания и заплахите с нож са нещо обичайно.

Веднъж според медицинското му досие по-голямо момче е поискало да прави секс с него. Малкият Уилям се е съгласил, но при условие че ще бъде вързан:

“По-голямо момче е поискало да осъществи хомосексуален контакт с Бонин. Той е бил уплашен, но се е съгласил да го направи, ако момчето върже ръцете му зад гърба – така е щял да се чувства по-малко изплашен и по-сигурен”.

За невролога д-р Джонатан Пинкъс, който преглежда Бонин в затвора, този инцидент подсказва много неща за ранните му години. Фактът, че едва на 8-годишна възраст е бил наясно със секса и е поискал да бъде вързан, навежда Пинкъс на мисълта, че момчето вероятно е било насилвано и преди.

Когато е освободен и се връща у дома, Уилям започва да опипва сексуално собствения си брат и другите деца в околността.

Като младеж Уилям се присъединява към Военновъздушните сили на САЩ и прекарва 700 бойни часа във Виетнам, за което е награден с медал за добра служба. Чак след почетното му освобождаване военните разбират, че е нападнал сексуално двама мъже, заплашвайки ги с оръжието си.

Той се премества от родния Кънектикът в Южна Калифорния, където започва мрачното му спускане в бездната на престъпленията.

“Без повече свидетели”

Не му отнема много време да се поддаде на демоните си. Първият му известен сблъсък със закона е през 1969 г., когато е обвинен в сексуално насилие над пет момчета в окръг Лос Анджелис. Във всеки отделен случай Бонин качва момчето в колата си, слага му белезници и го изнасилва. Осъден е за престъпленията си и е обявен за “умствено разстроен сексуален насилник”. Вместо да бъде изпратен в затвора, е вкаран в щатската болница в Атаскадеро. Там е прегледан от няколко невролози, психиатри и психолози, но не е известно на какво лечение е бил подложен.

Уилям Бонин
Уилям Бонин

Той няма спомен да е бил насилван физически. Лекарите подозират, че потиска несъзнателно паметта си.

“Прекалено много данни показват, че Бонин е бил жестоко и многократно насилван сексуално като дете” – пише един от психиатрите му.

Докторите откриват у него най-различни други физически и психологически аномалии: мозъчна травма в областта, за която се смята, че потиска жестоките импулси; маниакална депресия и няколко необясними белега по главата и задните му части.

Научи повече за:   Питър Сътклиф: Йоркширският изкормвач

Бонин не може да обясни тези белези.

Пет години по-късно той е освободен от болницата и му е наложена пробация от още пет години. Очевидно е, че не може да контролира болните си импулси. Вече е действащ педофил, но все още не се е превърнал в убиец.


В последния ден от лятната ваканция на 1975 г. Дейвид Маквикър стопира коли, пътувайки за Хънтингтън Бийч. Той е на 14 години. Уилям Бонин му предлага да го закара.

“Той беше напълно нормален – в него нямаше абсолютно нищо странно” – казва Маквикър по-късно.

Бонин му дава да разбере, че иска да прави секс с него и Маквикър му казва да спре колата, за да слезе. Вместо това Уилям го заплашва с оръжие, спира на усамотено място и го изнасилва.

По време на акта се опитва да го удуши със собствената му тениска- същият метод използва по-късно, за да убие няколко от жертвите си. Момчето си помисля, че ще умре.

Когато успява да извика, Бонин го освобождава и за негова изненада му се извинява, че го е душил.

Нападението над Маквикър е особено забележително, поради две причини: първо, той е последната успешна атака на Бонин, в която не убива жертвата си, и второ, това е последният път, в който някога показва, че съжалява за действията си.

Както се случва с жертвите на сексуално насилие, страданията на Маквикър не приключват в момента на освобождаването му. Чувствайки се омърсен и посрамен, той споделя с най-добрия си приятел за случилото се. Неговата майка никога не пожелава да чуе подробностите. Училището вече не го интересува и той го напуска още същата година. Впоследствие възобновява учението няколко пъти, но така и не взима диплома.

С наближаването на екзекуцията на Уилям Бонин, Маквикър отново започва да страда от кошмари. “Понякога се събуждам с викове. Представете си да заспите и да ви изнасилват по 10-12 пъти на нощ”.

Маквикър отива в полицията и с помощта на неговите показания Уилям Бонин е осъден и изпратен в затвора. Лежи около три години зад решетките и е освободен през 1978 г.

По-малко от година след освобождаването си отново се озовава зад решетките. Заловен е по време на изнасилването на 17-годишен стопаджия.

Невероятно, но някакво объркване в протоколите му позволява да излезе от ареста преди процесът му да започне. Естествено не се появява в съда. Тази нелепа чиновническа грешка ще доведе до смъртта на повече от три дузини млади мъже.

Освободен по щастливо стечение на обстоятелствата, Бонин няма никакво намерение да оставя повече свидетели. Негов приятел, който впоследствие прибира наградата от 20 000 долара за залавянето му, си спомня, че е говорил с него малко преди да изчезне в мрачния подземен свят на Лос Анджелис:

“Спомням си, че каза: “Никой няма да свидетелства отново. Това никога повече няма да ми се случи””.

Скоро след освобождаването на Уилям Бонин, започва серията от убийства, извършени от неизвестен звяр, когото медиите кръщават “Магистралния убиец”.

Магистралният убиец

В края на 1979 г. Южна Калифорния е в състояние на паника. Родителите се страхуват да пуснат децата си навън, а полицията изглежда е безпомощна да спре жестокия убиец, който изнасилва, удушава или убива с нож жертвите си. Магистралният убиец се забавлява на воля.

Първата му жертва е германският студент на разменни начала Маркус Грабс. Седемнадесетгодишният младеж обикаля Щатите на стоп само с раница на гърба си. Маркус е забелязан за последен път на 5 август 1979 г. да спира коли на стоп край магистралата “Пасифик Коуст” в Нюпорт Бийч. Последната му грешка на този свят е, че приема да се качи в колата на Уилям Бонин.

Някъде между 18:00 и 22:00 ч. Бонин и неговият приятел Върнън Бътс качват Маркус в колата си, изнасилват го и го пребиват, и захвърлят голото му тяло в каньона Малибу. Младежът е наръган с нож повече от 70 пъти и е открит с жълто найлоново въже около врата му. Около единия му глезен е омотана електрическа жица.

Върнън Бътс
Върнън Бътс

Впоследствие Уилям казва на свой приятел, че е убил Маркус при самозащита, но това негово обяснение едва ли е вярно.

Неговият съучастник Върнън Бътс е мизерен скитник с дълго криминално досие за дребни кражби, прекарал почти целия си живот по затворите. Той се възбужда от садистичните хомосексуални актове – отклонение, вероятно придобито от престоя му зад решетките.

Бътс придружава Бонин в няколко от смъртоносните му набези и е не по-малко покварен и извратен от него. Заедно двамата дебнат по магистралите на Южна Калифорния в мръсния бус на Бонин, търсейки младежи, които да отвлекат и поругаят.

Впоследствие Върнън Бътс също е арестуван за своето участие в магистралните убийства и спестява доста време и пари на данъкоплатците, обесвайки се в килията си.

Три седмици след откриването на тялото на Маркус Грабс в контейнер за боклук, близо до магистралата “Вентура”, е намерен мъртвият и обезобразен Доналд Хайден (15 г.). Той е видян за последен път в Центъра на гей обществото в Ел Ей. Бонин и Бътс са ударили отново. Хайден е изнасилен и удушен с връв. Гърлото му е прерязано и някой се е опитал да го кастрира.

На 12 септември 1979 г. край магистралата “Вентура” е открито тялото на 17-годишния Дейвид Мурило. Той е изчезнал преди три дни, отивайки с колелото си на кино. Главата му е премазана с ключ-кръстачка за смяна на гуми. Той е изнасилен и удушен с връв.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Окръзите Ориндж и Лос Анджелис за известно време отричат, че си имат работа със сериен убиец. Макар стилът на трите убийства да е сходен, трябва да се случат още няколко убийства, преди властите да признаят онова, което медиите тръбят вече от седмици. Но фактите са налице: в Южна Калифорния вилнее сериен убиец, който оставя малко следи и изглежда убива когато си поиска.

Научи повече за:   Джералд и Шарлийн Галего: Убийците на секс робини

“Като пристрастен”

Бонин се стаява за няколко месеца или променя стила си на действие достатъчно, за да не бъде заподозрян за никакви убийства чак до декември 1979 г., когато край магистралите “Ортега” и I-5 е открито тялото на Франк Фокс (17 г.).

Експертите психиатри, свидетелствали в неговия процес, смятат, че той вероятно е бил в маниакално състояние по време на убийствата. Не е можел да устои на своите свирепи сексуални импулси.

“Чувствал се е възбуден от самата идея за убийство и едва е дочаквал залеза, за да започне да обикаля с колата си, за да качи някого, да го убие и да получи известно облекчение” – пише един от психиатрите, прегледали Бонин.

Адвокат Ърл Хансън, който представлява Бонин, сравнява неговата жажда за насилие с пристрастеността към наркотиците.

“Имал е нужда непрекъснато да увеличава дозата, за да постигне същата еуфория” – казва Хансън за пресата.

В утрото на 3 февруари 1980 г. Бонин и друг психопат на име Грегъри Матю Майли, обикалят магистралите, когато забелязват 15-годишния Чарлз Миранда в Западен Холивуд. Качват младежа в буса си, изминават няколко пресечки и паркират. Бонин изнасилва Миранда и настоява Майли да стори същото, но той не е в състояние да задържи ерекцията си. Раздразнен от импотентността си, Майли изнасилва момчето с някакъв тъп предмет.

Грегъри Матю Майли
Грегъри Матю Майли

Бонин често предизвиква и омаловажава съучастниците си.

“Можеш ли да го направиш?” – пита той, докато Майли души Чарлз Миранда. – “Дай да ти покажа как се прави”.

Бонин удушава момчето с ризата му, използвайки кръстат ключ, за да я усуче като турникет около врата му. Голото тяло на Миранда е открито захвърлено на една алея в Лос Анджелис.

Подбуждани от жажда за кръв, Бонин и Майли продължават да обикалят наоколо, след като изхвърлят тялото. Иска им се да убият отново. Следващата им жертва е 12-годишният Джеймс Маккейб, който чака на спирката автобус за Дисниленд. Докато Майли шофира, Бонин изнасилва момчето и го удушава, използвайки и този път неговата риза и кръстатия ключ.

Джеймс Маккейб, който иска да отиде в Страната на чудесата, а вместо това попада в лапите на смъртта, е открит три дни по-късно близо до сметище в Уолнът Сити. Бонин и Майли използват шестте долара, които намират у него, за да си купят обяд.

Мъртвешко резюме

След това в бърза последователност се случват и други убийства:

Роналд Гатлин (18 г.) от Ван Нюс. Изчезва в Северен Холивуд на 14 март 1980 г. Изнасилен и удушен. Тялото му е открито на следващия ден в Дуарте.

Хари Тод Търнър (14 г.) от Лос Анджелис. Изчезва в Холивуд на 20 март 1980 г. Изнасилен и удушен. Тялото му е открито пет дни по-късно, край магистралата “Санта Моника”.

Глен Норман Баркър (14 г.) от Хънтингтън Бийч. Изнасилен и удушен. Тялото му е открито на 22 март 1980 г., край магистралата “Ортега”.

Ръсел Дуейн Ръг (15 г.) от Гардън Гроув. Изчезва, докато чака автобуса на път за работата си в заведение за бързо хранене. Изнасилен и удушен. Тялото му е открито заедно с това Глен Баркър, край магистралата “Ортега”.

Стивън Ууд (16 г.) от Белфлауър. За последен път е видян на 10 април 1980 г. на път за училище. Изнасилен и удушен. Тялото му е открито на следващия ден.

Лорънс Юджийн Шарп (18 г.) от Лонг Бийч. За последен път е видян на 10 април. Изнасилен и удушен. Тялото му е открито на 18 май 1980 г., в контейнер за боклук зад бензиностанция в Уестминстър.

Дарин Лий Кендрик (19 г.) от Сайпръс. Изчезва на 29 април от магазина в Стантън, където работи. Освен че е изнасилен и удушен, Дарин е бил заставен да погълне хлоралхидрат, който е оставил изгаряния по устата, брадичката, гърдите и корема му.  Тялото му е открито на следващата сутрин с шило за лед, забито в дясното му ухо.

Уилям Бонин кара полицията да обикаля в кръг и се наслаждава на публичността на убийствата. Често говори пред приятелите си за Магистралния убиец. Събира изрезки от вестници за убийствата, които пази в буса си.

Случаен арест ще доведе до пробив в случая. През май полицията залавя крадец на коли на име Уилям Пъг (17 г.). Младежът обаче е нещо повече от обикновен крадец. Той е придружавал Бонин по време на убийството на Хари Търнър и впоследствие ще получи шест години за съучастието си в престъплението, сключвайки сделка с прокуратурата в замяна на показанията си. В опит да спаси собствената си кожа, Пъг казва на властите, че се е качил в колата на мъж, който му се е похвалил с магистралните убийства. С помощта на неговите показания, полицията се заема да издири Уилям Бонин.

В утрото на 2 юни 1980 г. Бонин и умствено болен скитник на име Джеймс Мънро качват в колата си 19-годишния Стивън Уелс. Според показанията на Мънро, Уелс се е съгласил да отиде с тях в апартамента им, за да правят секс. Мънро, който получава доживотна присъда с минимален срок за излежаване от 15 години за участието си в смъртта на Уелс, казва, че Бонин и момчето настина са правили секс. Бонин е предложил на Уелс 200 долара, за да го завърже. Младежът се е съгласил и след като го е вързал, Бонин е започнал да го обижда и наранява физически.

Джеймс Мънро
Джеймс Мънро

Бонин твърди, че Мънро му е помогнал да убие Уелс, но Мънро настоява, че през цялото време е бил в другата стая. След като Уелс вече е мъртъв, Бонин и Мънро закарват тялото му в дома на Бътс, който им казва: “вървете и го изхвърлете някъде”. На следващия ден тялото е открито в боклука зад една бензиностанция.

Научи повече за:   Франк Списак: Женствения Хитлер

Ако убийците са се забавили още малко в апартамента си, са щели да бъдат забелязани от детективите от полицията, които точно тогава поставят Уилям Бонин под наблюдение.

Залавяне и признания

През следващите няколко дни детективите държат Бонин под око. Седмицата изминава без никакви подозрителни действия от негова страна. Той отива на работа като шофьор на камион всеки ден и се връща в жилището си късно вечер, след като излиза с приятели.

В нощта на убийството на Уелс Бонин заплашва Мънро да си държи устата затворена. Страхувайки се за живота си, Мънро бяга в родния си Мичиган.

Девет дни след убийството демоните на Бонин се завръщат и той започва да търси следващата си жертва. Полицаите, следящи буса му, наблюдават как се опитва да качи пет различни млади мъже и накрая успява да прилъже едно 15-годишно момче. Наблюдават го как паркира на един безлюден паркинг край плажа, но докато успеят да стигнат до буса, Бонин вече е изнасилил момчето. В буса са открити тиксо и въжета, както и тетрадка с изрезки от статии за Магистралния убиец.

Бътс е прибран непосредствено след Бонин, а Мънро е арестуван месец по-късно в Мичиган. Бандата на Магистралния убиец е зад решетките. Този път няма да има чиновнически грешки.

Бонин не изразява разкаяние за стореното, но показва притеснение и съжаление, че е бил заловен. Веднъж изправен пред доказателствата, бързо си признава.

След ареста си той казва на един репортер: “Все още щях да убивам. Не можех да спра. Ставаше все по-лесно всеки път”.

Бонин признава за убийствата на 21 младежи и момчета. Споделя подробностите от всяко престъпление със смразяващи детайли.

Описвайки как той и Мънро са убили Уелс, той звучи така, сякаш разказва на колегите си как е прекарал уикенда.

“Аз и Джим го пребихме, преди да го убием” – казва той с мек, монотонен глас. – “Той твърдеше, че няма да каже на никого и се молеше да го пуснем. Когато накрая се заехме да го убиваме, увихме една риза около врата му. Аз я усуках и той бе удушен”.

Процес и присъда

Процесът срещу Уилям Бонин е кратък и ползотворен. На обвинението не му трябва много време, за да пробие дупки в тезата на защитата, според която Върнън Бътс е бил мозъкът зад цялата тази лудост, и журито също не се колебае особено, взимайки решението си, че Уилям Бонин трябва да умре за престъпленията си.

Уилям Бонин в съда
Уилям Бонин в съда

Но Бонин все още не е приключил. Той се възползва от американската съдебна система и обжалва присъдата си. Всеки път, когато обжалването пропада, предприема различна тактика. Опитва се да сключи сделка, под предлог че има информация за други неразкрити убийства, но властите решават, че неговата помощ не си заслужава риска да остане жив.

Най-сетне, 17 години след произнасянето на присъдата му, Върховният съд решава, че повече отлагания няма да има. Датата за срещата на Уилям Бонин с екзекутора най-сетне е определена.

Той обаче изважда известна доза късмет. След като осъденият на смърт затворник Робърт Алтън Харис умира бавно и мъчително в газовата камера в Калифорния, щатският съд се произнася, че този метод на екзекуция е жесток и необичаен. Трябва да се намери друг начин. Калифорния се спира на леталната инжекция. В повечето случаи леталната инжекция се смята за бърз и сравнително безболезнен начин за екзекуция.

През времето, в което обжалва присъдата си, Бонин издава книга с кратки разкази, представя изложба на своите абстрактни картини в галерия в Сиатъл и кореспондира с много от роднините на жертвите си. Веднъж казва на майката на един от убитите, че синът й е любимата му жертва, понеже е пищял отлично”.

В деня на екзекуцията си Уилям Бонин е отведен в специална килия в отделението на смъртниците, където получава нова униформа и риза, както и среща с духовно лице. Последната му вечеря се състои от пица с пеперони, кока-кола и шоколадов сладолед.

В 23:01 ч. пазачите сверяват часовниците си и проверяват дали работят телефоните в залата за екзекуции. Спринцовките и другите медицински материали, необходими за процедурата, са подготвени час по-рано.

Петнадесет минути преди полунощ Бонин е отведен в залата за екзекуции. Завързан е за носилката и му е поставено успокоително. Екзекуцията трябва да започне в 00:01 ч., но се отлага с 8 минути, тъй като служителите се затрудняват в намирането на подходяща вена на ръката му.

Очевидците разказват, че е било невъзможно да се определи дали той изобщо е бил жив в онзи момент, тъй като е лежал със затворени очи и е дишал много леко.

Уилям Бонин поема последната си глътка въздух в 00:13 ч. на 23 февруари 1996 г.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
Hanna Montanavencislav svetanovppDiscip Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Discip
Гост
Discip

Интересно е че 3-ма души са били водени като “Магистралният убиец” Патрик Кърней, Бонин и Ранди Крафт и чак след залавянето на Крафт са разплели случая понеже доста от убийствата са ги преписвали на другите 2-ма. Някъде бях чел, че са хвърляли някои от телата в едно и също сметище и 3-мата и от там е станало объркването на ченгетата. Онзи си признава за едно ама се оказва, че има и други трупове на същото място, а той не знае за тях луда работа.

Discip
Гост
Discip

Забравих да спомена, че любимата ми реплика казана от сериен убиец преди да го екзекутират /нали им дават право на последни думи/ е на Гейси, казал е просто: “Kiss my ass” ахахаха. За разлика от всички други, които винаги “съжаляват” искат “мир за душите на жертвите си” и незнам си още какво, този направо ги е разбил. Иначе най-добрата е на МакВей “I am the master of my fate, I am the captain of my soul” мисля, че беше мисъл на Хенли.

pp
Гост
pp

Само масаж на краката не са му направили на този нещастник.Не съм за смъртното наказание,но понякога трябва да има изключения.Може ли садист,педофил,изнасилвач и убиец,урод убил поне 21-но момчета и оставил двойно повече разбити семейства да бъде нагостен с пица и шоколадов сладолед и приспан като бебе?Този е трябвало да бъде изпържен като наденичка!Дори жив да беше и до днес наказанието му щеше да бъде по-тежко,щеше да се мъчи,а тези идиоти направо са си го отървали от мъките.

vencislav svetanov
Гост
vencislav svetanov

виждам,че някой ме е изпреварил с коментара малко преди мен го е написал,това ме навежда на мисълта,че и той като мен е гледал филма Freeway Killer,явно тоя филм ни кара да се замислим за много неща.Реално погледнато Бонин е убивал 1-2 години,направете си сметка ако не е бил такъв глупак да го заловят толко бързо,колко ли щяха да са жертвите му ако е убивал 10 години,попринцип серийните убийци не се славят с честите си убийства,но на Бонин доста си му е хлопала дъската.за такова кратко време толко много убийства,аз продължавам да мисля,че американците са най-бруталните и ненормални хора.Можеби от възпитанието… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Американците имат изключителната способност,а също им е и голяма слабост, да експлоатират човешките трагедии.
От всичко може да се направи филм.Защо да се трепят сценаристите в Холивуд да развиват собствени идеи?Може да се използват за сюжет някои от многото действителни истории случили се в страната им за да ги изфабрикуват и изкривят до “художествена измислица” още известна като филм по действителен случай.Такива творения има да изброявам до “след утрешния ден”…
Американци,германци,японци,руснаци…няма значение чак толкова коя раса или държава е засегната,навсякъде има убийци,-серийни,масови,спонтанни…. склонността към убийство на себеподобни е заложена в човешката природа.