Ранди Крафт: Убиецът на морски пехотинци

Ранди Крафт: Магистралният убиец на морски пехотинци

Следвайки традицията на не един магистрален убиец от Калифорния, Ранди Крафт обича да качва в колата си млади мъже, особено морски пехотинци, да ги упоява с алкохол и хапчета, и да ги изнасилва и удушава, оставяйки телата им в шокиращи пози. Той е заловен напълно случайно и полицията го свързва с над 60 убийства, извършени в три щата.

Подвижно нарушение

В нощта на 14 май 1983 г. двама калифорнийски полицаи спират за проверка очевидно пиян шофьор на магистралата “Сан Диего” в Мишън Виехо, Калифорния. Вместо да изчака в колата си, мъжът излиза навън, изливайки съдържанието на бутилка с бира на асфалта. Приближава се до патрулната кола с широко отворен цип на панталоните. Шофьорската книжка идентифицира нарушителя като 38-годишния Ранди Стивън Крафт от Лонг Бийч. Той си признава, че е пил, но се заклева, че не е пиян. Тестът обаче показва друго и той е арестуван за шофиране в нетрезво състояние.

До този момент неговото спиране изглежда като съвсем обикновено задържане на пиян шофьор в събота вечер в окръг Ориндж. Тогава един от полицаите доближава колата на Крафт и забелязва, че на предната седалка седи свлечен мъж, частично покрит с яке, а в краката му са разпръснати празни бирени бутилки. На шофьорската седалка лежи сгъваем нож. Полицаят почуква на стъклото, но не получава реакция. Отваря вратата и се опитва да събуди спътника на Крафт. Мъжът е бос, панталоните му са разкопчани и половите му органи се виждат. Няма пулс, а шията му е покрита с червени петна, сякаш от душене. Медиците от спешна помощ го обявяват за мъртъв в 01:21 ч. през нощта.

Шерифите от окръг Ориндж се сдобиват със заповед за обиск на колата на Крафт и я претърсват за улики. Освен бирата, откриват девет различни лекарства, изписвани по рецепта, сред които валиум и разни болкоуспокояващи. Седалката под безжизнения пътник е покрита с кървави петна, макар че по мъжа не са открити рани. Най-тревожното нещо е открито под една от стелките: 47 полароидни снимки на млади голи мъже, изглеждащи в безсъзнание или мъртви. Куфарче в багажника съдържа жълт лист хартия, на който в две колонки грижливо са изписани 61 криптирани послания. Те започват с “КОНЮШНЯ” и свършват с “КАКВОТО ИМАШ”. Детективите решават, че бележките представляват закодиран списък с жертви.

Пътникът на Крафт бързо е идентифициран като Тери Гембръл, 25-годишен морски пехотинец, разпределен в близката военна база “Ел Торо”. Кръвта му съдържа високи количества алкохол и успокоителното “Ативан” – едно от лекарствата, открити в колата на Крафт. Смесени с бирата, хапчетата биха били достатъчни да го убият, но аутопсията установява, че смъртта му е настъпила от удушаване.

Обискът се премества в дома на Крафт, който той споделя със своя любовник Джефри Сийлиг, и там е открито цяло съкровище от улики. Канапето във всекидневната е същото като онова, върху което позират мъжете в колекцията от снимки на Крафт. Влакната от старо жълто килимче в къщата съвпадат напълно с пробите, взети от труп, открит в Анахайм през април 1978 г. В гаража на Крафт полицията намира цял куп колани, верижки, връзки от обувки и дрехи. Едно от якетата принадлежи на жертва от Мичиган, убита през декември 1982 г. В следващите дни детективите ще идентифицират още три калифорнийски жертви, заснети на полароидните снимки на Крафт. Неговите отпечатъци ще съвпаднат с онези, открити по счупените стъкла от едно местопрестъпление от декември 1975 г.

Първоначално Крафт е обвинен само в едно убийство, това на Тери Гембръл, и гаранцията му е определена на 250 000 долара. Той пледира невинен на 16 май 1983 г., но съдията го смята за достатъчно опасен, за да увеличи тройно гаранцията му, като по този начин прави невъзможно излизането му на свобода до началото на процеса. По време на  заседание, разглеждащо намаляването на гаранцията му, провело се седмица по-късно, адвокатът на Крафт го описва като “пасивен, неагресивен и трудолюбив”.

Ранди Крафт

Прокурорът отговаря на това, повдигайки срещу него още четири обвинения за убийства, извършени в началото на 1983 г., на жертвите Джефри Нелсън (18 г.), Робърт Логинс (19 г.), Роджър Девол (20 г.) и Ерик Чърч (21 г.). Съдията напълно отменя правото на Крафт на освобождаване под гаранция. Седмица по-късно той е обвинен и в мъчителното убийство на 22-годишния Марк Хол.

Калифорния вече е разтърсена от “Убиеца с торбите” Патрик Карни и “Магистралния убиец” Уилям Бонин, свързани с 49 убийства през 1978 и 1981 г. Сега детективите от отдел “Убийства” подозират, че Ранди Крафт може би е отговорен за повече жертви от тях двамата взети заедно.

Уилям Бонин

Колежанин

Ранди Крафт е роден в Лонг Бийч, Калифорния, на 19 март 1945 г. и е четвъртото дете и единствен син на родителите си, преместили се тук от щата Уайоминг четири години преди раждането му. Като дете той е доста склонен към инциденти. На една годинка счупва ключицата си и пада по стълбите година по-късно, загубвайки съзнание. В училище изглежда се вписва добре. Свири на саксофон в училищния оркестър, завършва гимназията през 1963 г. и се записва в консервативния колеж “Клеърмонт” в Помона, Калифорния.

Ранди Крафт на 9г.

Там Крафт се присъединява към Военния резерв в подкрепа на Войната във Виетнам и през 1964 г. енергично подкрепя кампанията на десния кандидат за президент Бари Голдуотър. Но през следващата година с него се случва радикална промяна. Той насочва политическите си предпочитания вляво и си пуска дълга коса и мустаци. Намира си работа като барман в един гей-бар в Гардън Гроув. Още през първата му година в колежа из кампуса се разнасят слухове за сексуалните му предпочитания към бондиджа (връзване). Неговият съквартирант си спомня:

Ранди Крафт в колежа

“Той изчезваше редовно, може би два или три пъти в седмицата, и се връщаше в странни часове. Нямаше желание да ми споделя какво е правил”.

Между лекциите и изчезванията си Крафт гълта валиум с напразната надежда да се отърве от стомашните болки и мигрената си.

Той се изнася от кампуса през 1966 г. и си намира жилище в Хънтингтън Бийч, което дели с един приятел. Прекарва голяма част от свободното си време в гей-баровете. Арестуван е за неприлично поведение, когато предлага секс на полицай под прикритие в Хънтингтън Бийч, но се разминава само с предупреждение. Неговата отдаденост на бирата и среднощните игри на покер му попречва да завърши с останалите от групата си през юни 1967 г. Трябва да повтори курса, преди да може да вземе дипломата си по икономика осем месеца по-късно.

Междувременно през 1968 г. Крафт се потапя в поредната политическа кампания, трудейки се здраво в подкрепа на Робърт Кенеди. Неговото усърдие му спечелва писмо лично от Кенеди и Крафт е съкрушен, когато той е убит през юни. Дни по-късно Крафт се присъединява към Военновъздушните сили, откъдето го разпределят в базата “Едуардс”.

Ранди Крафт в армията

Семейството на Крафт е шокирано, когато той им се разкрива като хомосексуалист през 1969 г. Не по-малко изненадани са и неговите началници в армията, които го уволняват на “медицинско основание” през същия юли. Връщайки се към цивилния живот, Крафт подновява кариерата си на барман, подлага се на строга диета от дрога и бира и изцяло се потапя в хомосексуалния живот. Неговите стари приятели са изумени и се опитват да разберат загадъчните му изявления, от сорта на:

“Има част от мен, която никога няма да познаете”.

Ще изминат цели 14 години, преди да разберат какво е имал предвид – и тогава истината ще смрази костите им.

Хедонистът

Непостоянното поведение на Крафт продължава и през 70-те години. Негов съквартирант си спомня по-късно:

“Ранди изчезваше за по няколко дни и когато се връщаше, се затваряше в стаята си за още два дни. Ходеше до военноморската база. Не говореше много за това, а само измърморваше нещо от сорта, че ходи там, за да търси морски пехотинци”.

Друг негов познат го определя като “много анално влюбчив тип, много напрегнат и много строг към себе си”. Приятелите му разказват, че е имал много непостоянен характер и често е “откачал”.

Първата известна жертва на Крафт е 13-годишен беглец, когото среща в Хънтингтън Бийч през март 1970 г. Крафт отвежда момчето – Джозеф Олуин Фанчър – в дома си, натъпква го с марихуана, хапчета и вино, и му показва снимки на мъже, правещи секс. Той е в полусъзнание, когато Крафт го съблича и изнасилва. Щом той отива на работа, босото момче се добира с препъване бос до близкия бар, където клиентите извикват линейка. Лекарите изпомпват съдържанието на стомаха му и Фанчър отвежда полицията обратно в дома на Крафт. Там намират обувките му, както и най-различни нелегални лекарства и 76 снимки на Крафт, правещ секс с разни мъже. Но тъй като обискът е проведен без заповед, полицията знае, че случаят е обречен и така и не извършва арест.

През 1971 г. Крафт си намира работа във фабрика за бутилиране на вода в Хънтингтън Бийч. Работи през деня и обикаля гей баровете през нощта. На проведения в службата му тест за интелигентност изкарва 129 точки. За кратко се записва в Щатския университет в Лонг Бийч, с намерението да учи за преподавател, но влечението му към купоните надделява над амбициите му за образование. Неговият съученик Джеф Грейвс му става любовник и двамата заживяват заедно, но Ранди продължава да изгражда репутацията си на развратник, като обикаля баровете в търсене на непознати и показва очевидно предпочитание към морските пехотинци.

На 5 октомври 1971 г. полицията открива голо разложено мъжко тяло край магистрала “Ортега” в южната част на окръг Ориндж. То е идентифицирано като Уейн Джозеф Дукет, 30-годишен хомосексуалист, работещ като барман в Лонг Бийч, изчезнал преди две седмици. Съдебният лекар определя времето на смъртта му някъде около 20 септември, но не открива ясни следи за насилствена смърт. Дрехите и личните вещи на Дукет никога не са открити.

Той е първият.

Мъртвешки път

Минават близо 15 месеца преди в деня след Коледа на 1972 г. край магистрала 405 в Сийл Бийч да бъде открита следващата жертва от най-новата серийна вълна от убийства в южна Калифорния. Едуард Даниъл Мур е 20-годишен морски пехотинец и за последен път е бил видян жив на Коледа, в казармата в “Кемп Пендълтън”. Моторист го открива в 01:45 ч. през нощта, очевидно захвърлен край пътя от движеща се кола. Мур е удушен и пребит; по гениталиите му има следи от ухапвания, а един от собствените му чорапи е заврян в ректума му.

Научи повече за:   Некрофилът бунтар Михаил Новоселов

Шест седмици по-късно, на 6 февруари 1973 г., край магистрала “Търминал Айлънд” е открито неидентифицирано голо мъжко тяло. Той е удушен ден или два преди да бъде открит и изглежда на около 18 години. Жертвата, чиято самоличност никога не е установена, има кафяв чорап, натикан в ануса.

Великденската неделя донася поредната зловеща находка в лицето на още един неидентифициран труп, захвърлен в Хънтингтън Бийч. Този е напълно облечен, с изключение на обувките и чорапите му, но се оказва, че половите му органи също липсват. Около китките му има следи от връзване. Причината за смъртта се колебае между загуба на кръв и задушаване.

Поредната безименна жертва за тази година е разчленена и разпръсната на няколко места: главата в Лонг Бийч; торсът, десният крак и двете ръце (без дланите) в Сан Педро; левият крак в Сънсет Бийч. Налице са ясни следи от връзване с въжета, а останките са били замразени преди да бъдат изхвърлени. Дланите на жертвата никога не са открити.

Рон Уийби, 20-годишен младеж от Фулъртън, изчезва след среднощна обиколка по заведенията на 28 юли 1973 г. Неговият напълно облечен, но бос труп е открит два дни по-късно, край магистрала 405 в Сийл Бийч. Пребитият и удушен Уийби очевидно е бил връзван и провесван надолу с главата, и изтезаван преди да бъде убит. По стомаха и пениса му има следи от ухапвания. Един от чорапите му е открит в ректума му.

Тялото на последната жертва за тази година, 23-годишният студент по изкуства Винсънт Круз Местас, е извадено от клисура в планините Сан Бернардино на 29 декември 1973 г. Също като Рон Уийби той е облечен, но бос, а един от чорапите му е заврян в задника му. Лицето и главата на Круз са прясно избръснати, ръцете му от китките надолу липсват, а кървавите чуканчета са омотани с найлонови торбички за сандвичи. Предмет, с размерите на молив, който така и не е идентифициран, е бил натикан в пениса на жертвата преди смъртта й.

Убиецът излиза в шестмесечна почивка преди да отнеме живота на 20-годишния Малкълм Юджийн Литъл на 1 юни 1974 г. и да остави голото му тяло подпряно до мескитово дърво край магистрала 86 на запад от Салтън Сий в окръг Импириъл. Литъл е безработен шофьор на камион, пристигнал преди седмица от Алабама, за да си търси работа. Неговият убиец е оставил тялото му с разтворени крака, за да постави фокус върху отрязаните му гениталии и мескитовия клон, заврян на 15 сантиметра в ректума му.

Три седмици по-късно още един морски пехотинец става жертва на хищника. Роджър Дикърсън (18 г.) е видян за последно жив в бар в Сан Клементе, където е казал на приятелите си, че е намерил кой да го закара до Лос Анджелис през уикенда. Не им е казал името на шофьора, който очевидно го е изнасилил и удушил, оставяйки следи от ухапвания по пениса и лявото му зърно, преди да захвърли голия му труп край игрище за голф в Лагуна Бийч.

Нефтени работници в Лонг Бийч откриват следващата жертва на 3 август 1974 г. Удушеното с ръце и оставено напълно облечено тяло е идентифицирано като 25-годишния Томас Пакстън Лий, местен сервитьор и понякога мъжка проститутка, видян за последно в бар в Уилмингтън предната вечер. Девет дни по-късно е открит 23-годишният Гари Уейн Кордова, напълно облечен, но бос, край магистрала в южната част на окръг Ориндж. Смъртта му е причинена от свръхдоза алкохол и валиум. Понеже при тези две жертви не се наблюдават характерните гаври на убиеца, първоначално те не са свързани с останалите убийства от серията.

Полицията обаче не изпитва никакви съмнения за Джеймс Дейл Рийвс, когато тялото му е открито на 29 ноември 1974 г. в Ървин, голо, с изключение на окървавена тениска. Деветнадесетгодишният хомосексуалист е излязъл от дома си в Деня на благодарността и никога не се е завърнал. Неговият убиец е оставил тялото му с широко разтворени крака, за да покаже дългият 1,20 см клон, с диаметър 7 см, стърчащ от ануса му.

Очевидно двама убийци са били замесени в смъртта на 17-годишния гимназист Джон Лерас, убит през декември 1974 г. Той е най-младата жертва до този момент и е изчезнал по пътя си към Лонг Бийч, където е нямал търпение да изпробва новите си кънки, получени за Коледа. Открит е от минувачи да се носи в крайбрежния прибой на Сънсет Бийч, с дървен кол забит в задника му. Лерас е удушен, връзван и има алкохол в кръвта. В пясъка са открити два чифта следи от стъпки.

Малко след обяд на 17 януари 1975 г. строителни работници намират 21-годишния Крег Виктър Джонайтис, удушен до смърт край мотел в Лонг Бийч, намиращ се на магистралата “Пасифик Коуст”. Джонайтис е бос, но иначе напълно облечен – в действителност даже е обут с два чифта панталони един върху друг.

Убиецът му не е оставил нищо друго след себе си.

Специалният отдел

Подтикнати от забързващото се разписание на убиеца, детективите от няколко юрисдикции се събират в Санта Ана на 24 януари 1975 г., за да организират специален екип за разследване. На срещата присъстват шерифите от окръзите Ориндж, Импириъл и Сан Бернардино, както и представители на полицията от Лос Анджелис, Лонг Бийч, Сийл Бийч, Ървин и Хънтингтън Бийч. ФБР профайлър от Куонтико и един специален следовател от правосъдния отдел също се присъединяват към тях, заедно с няколко криминални психолози. Различните убийства са сравнени, но никое от тях не предлага съществени следи. Според профила на Д-р Мансъл Патерсън убиецът е мъж, който “желае да бъде мъжествен, но не се чувства такъв. Отхапвайки зърната и гениталиите на своята плячка, той символично се опитва да превърне жертвите си в жени”.

Убийствата продължават необезпокоявано.

Кийт Дейвън Кротуел (19 г.) напуска Лонг Бийч на 29 март 1975 г. и изчезва, пътувайки на стоп в южна посока. На 8 май три момчета, събиращи морски звезди, намират отрязаната му глава близо до кея. Неговите приятели претърсват Лонг Бийч за черно-белия мустанг, в който е бил видян да се качва за последен път, и попадат на колата след няколко дни. Полицията проследява регистрацията и разпитва собственика Ранди Крафт на 19 май. Той признава, че е качил Кротуел “да го повози малко”, но заявява, че е оставил младежа жив и здрав в едно денонощно кафене. Детективите искат да го обвинят в убийство, но прокуратурата отказва да преследва случая, позовавайки се на липсата на тяло и неизвестната причина за смъртта.

Това разминаване на косъм притеснява Крафт, който тогава работи като компютърен оператор за чартърна самолетна компания на летището в Лонг Бийч. Неговите хронични мигрени и стомашни болки се влошават, придружени от безсъние. Докторът го диагностицира с хипогликемия, заболяване, от което страда и орегонският сериен убиец Джери Брудос. През юни 1975 г. Крафт е арестуван за неприлично поведение в Чери Парк. Скоро след това е съкратен, но бързо си намира нова работа в консултантска фирма.

Убийствата се възобновяват след 24-седмичен застой. Лари Джийн Уолтърс (21 г.) е убит в окръг Лос Анджелис на Хелоуин 1975 г. Два месеца по-късно, на Нова година, 22-годишният Марк Хол изчезва от парти в Сан Хуан Капистрано. Цивилен полицай открива трупа му на 3 януари 1976 г. в националната гора Кливланд, край границата с окръг Ривърсайд. Гол и вързан за една фиданка, той е изнасилен и изтезаван преди смъртта си: краката му са рязани с нож; очите, лицето и гениталиите му са жестоко изгорени със запалка; бъркалка за коктейли е забита с такава сила в пениса му, че е влязла чак в пикочния мехур; половите му органи са отрязани и заврени в ректума му, заедно с пръст и листа. Съдържанието на алкохол в кръвта му е седем пъти над допустимата норма – вероятно фатална доза – но убиецът се е подсигурил, натъпквайки още пръст и листа в гърлото му.

Връзката на Ранди Крафт с Джеф Грейвс започва да се разпада след неприятностите му с полицията през 1975 г. Те се разделят преди края на годината и Крафт се премества да живее с 19-годишния Джеф Сийлиг в апартамент в Лагуна Хилс. По същото време, в началото на 1976 г. непознат хищник в Калифорния започва да взима по-млади жертви. Макар също да са захвърляни край магистралите, много от убитите са натъпкани в торби за боклук, понякога са оставяни в контейнерите за боклук и са откривани, само ако торбите се скъсат, при прибирането ми от камиона. През 1976 г. са потвърдени девет убийства, но вероятно е имало много други, изпратени по сметищата и инсинераторите.

Първата жертва за годината е 13-годишният Оливър Питър Молитор, чието тяло е открито на Манхатън Бийч на 21 март 1976 г. Две и половина седмици по-късно, на 7 април, трупът на 17-годишния Кенет Юджийн Бюканън е захвърлен в Ингълууд. Лари Армендариз (14 г.) се появява в Лос Анджелис на 19 април, последван от 13-годишния Майкъл Крег Макгий, открит в Редондо Бийч на 11 юни. Октомврийската жертва се оказва 16-годишният Лорънс Мур, оставен в торба за боклук край магистрала 80, на изток от Ел Кахон. Пол Фуш (19 г.) изчезва завинаги от Редондо Бийч на 10 декември. Други жертви са захвърлени край горещите извори Борего и близо до Калексико на мексиканската граница. Властите се щурат объркано, неспособни да свържат оскъдните си следи с какъвто и да е заподозрян.

Торба за боклук

През 1977 г. полицията в Калифорния се разсейва от предаването на Патрик Карни и последвалите му самопризнания за “Убийствата в торби за боклук” на 28 млади мъже. Той обикновено е застрелвал жертвите си в главата и упорито отказва да признае, че ги е измъчвал. След известно затишие и скоро след изпращането му в затвора в Сан Куентин в началото на 1978 г.,  бруталните магистрални убийства се подновяват.

Патрик Карни
Патрик Карни

Първата известна жертва за годината е Скот Майкъл Хюс, 19-годишен морски пехотинец от “Кемп Пендълтън”. Тялото му е открито край магистрала 91 в окръг Ориндж на 16 април. Хюс е напълно облечен, но връзките на обувките му липсват. Оказва се, че пенисът и левият му тестис са отрязани. В кръвта му има валиум, но смъртта му е настъпила вследствие на удушаване.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Два месеца по-късно, на 10 юни, 23-годишният Роланд Йънг излиза от ареста в окръг Ориндж след едно от многобройните му задържания за пиянство на публично място. Напуска изтрезвителното в 20:19 ч. и след това е открит в 3:30 ч. на 11 юни, проснат мъртъв в една канавка. Установява се, че Йънг е погълнал алкохол и валиум. Китките му са били вързани, докато садистът е отрязвал скротума и част от пениса му, след което го е намушкал четири пъти в гърдите и е облякъл наново трупа му.

Научи повече за:   Джералд и Шарлийн Галего: Убийците на секс робини

В деня на погребението на Йънг чудовището отнема живота на поредния пехотинец, 23-годишният Ричард Кийт. Той е пътувал на стоп от “Кемп Пендълтън” за Лос Анджелис, за да посети приятелката си, но двамата са се скарали и той си е тръгнал в 23:00 ч. на 19 юни, отново на стоп. Свободен от дежурство пожарникар открива трупа му на следващата сутрин в южната част на окръг Ориндж. И този път полицията подозира двама убийци.

Роденият във Вашингтон Кийт Клингбейл е все още жив, когато моторист го намира на 6 юли 1978 г., проснат край магистрала I-5 в Мишън Виехо. Бърза помощ пристига на мястото в 03:30 ч. сутринта, но медиците не са в състояние да го спасят от масивната свръхдоза алкохол и тиленол. При аутопсията по глезените на Клингбейл са открити следи от връзване, а около едното му зърно изгаряния от запалка.

Следващата плячка се оказва Майкъл Джозеф Индърбайтън, 21-годишен шофьор на камион от Лонг Бийч, открит мъртъв на 18 ноември 1978 г. Кастриран и изнасилен с огромен неизвестен предмет, а клепачите му изгорени с автомобилна запалка, Индърбайтън е захвърлен на 6 м от мястото, където е бил открит Едуард Мур през декември 1972 г.

Следващото изхвърляне на труп е забелязано от многобройни очевидци. Доналд Харълд Крисел е избутан от бавнодвижеща се кола на магистрала 405 на 16 юни 1979 г., но разказите на свидетелите се разминават, що се отнася до това дали МПС-то е било автомобил или микробус. Тялото на младия морски пехотинец, цялото нашарено от автомобилни гуми, е още топло, когато пристига полицията и по шията и китките му ясно си личат следи от връзване. Смъртта не е настъпила от удушаване или от нараняванията при падането от колата, а от свръхдоза алкохол и болкоуспокоителни.

Доналд Харълд Крисел
Доналд Харълд Крисел

Над дузина мъжки трупове са открити край магистралите в Южна Калифорния през 1979 г., като възрастта на жертвите варира от 13 до 24 години. Сред онези, които полицията успява да идентифицира, е 13-годишният Томас Лундгрен, който се качва на стоп в кола в Реседа в 11:00 ч. на 28 май и е захвърлен мъртъв в Агура в 13:30 ч. Лундгрен е пребит и удушен, с многобройни прободни рани, прерязано гърло и отрязани гениталии.

Тялото на Дони Крисел
Тялото на Дони Крисел

Седемнадесетгодишният Маркъс Грабс се качва на стоп за последен път в Нюпорт Бийч на 5 август 1979 г.; изнасилен, намушкан и удушен, той е открит в 06:30 ч. на следващата сутрин край магистралата “Вентура”, близо до окръг Ел Ей.

Доналд Хейдън (15 г.) е видян за последен път жив в Холивуд в 01:00 ч. през нощта на 27 август 1979 г.; строителни работници го намират в каньона Либърти – изнасилен, удушен и захвърлен в отпадъците на строежа.

Дейвид Мурило (17 г.) изчезва, докато пътува на стоп по магистрала 101 на 9 септември; два дни по-късно голият му труп е открит край магистралата – пребит и удушен, изнасилен и с ожулвания от въжета по глезените.

Гей баровете из цяла южна Калифорния окачват предупреждения към клиентите си заедно със снимки, търсещи информация за идентифицирането на поредната жертва. Ранди Крафт е един от редовните посетители на тези заведения, но изглежда не обръща внимание на заплахата и не се страхува от продължаващото клане.

Даже напротив, сякаш изживява най-хубавите моменти в живота си.

Пътникът

Ранди Крафт се справя добре като компютърен консултант на свободна практика. През юли 1979 г. е в състояние да си позволи къща в Лонг Бийч, чийто наем продължава да дели с Джеф Сийлиг. Двамата пътуват много – в Мексико през август 1978 г., до езерото Тахо през май 1979 г., плюс един дълъг тур по Източния бряг – от Ню Йорк до Кий Уест. През август 1980 г. Крафт вече е консултант за “Лиър Сиглър Индъстрис” с регионални офиси в Мичиган, Орегон и Сан Диего. През 1980-81 г. изкарва около 50 000 долара годишно.

Работодателите му го описват като “самоинициативен”, “отлично справящ се с проблемите” и “изключителен служител… който заслужава изключително отношение”, но тежкият труд си казва думата. Крафт често се тъпче с вредни храни, влошавайки своята хипогликемия и причинявайки си допълнителни болки в гърдите. През юни 1982 г. двамата със Сийлиг посещават семеен психолог и терапевтът описва Джеф като “нервен и отбранителен”, с “неутолима” жажда за секс. Ранди негодува срещу усилията на Сийлиг да доминира във връзката им. Планират почивка в Европа, за да закърпят проблемите си, но никой от тях не намира време за това пътуване. Сеансите при терапевта често са прекъсвани от служебните пътувания на Крафт – до Орегон, Сан Франциско и Мичиган.

А където и да отиде се случват нови убийства.

Майкъл Шон О’Фалън, 17-годишен младеж от Колорадо, се надява да “види света” след завършването на гимназията. Пътува на стоп до Британска Колумбия през юни 1980 г. и успява да се върне до Орегон, където късметът му го напуска. Голият му труп е открит край магистрала I-5, на 16 км от Сейлъм, на 17 юли 1980 г. О’Фалън е вързан с връзки от обувки, а около скротума му е стегната връв. Въпреки почти фаталното количество алкохол и валиум в кръвта му, смъртта му е настъпила от удушаване.

На 3 септември 1980 г. деца, играещи край военновъздушната база “Ел Торо”, откриват трупа на Робърт Уайът Логинс младши, увит в найлонова торба за боклук. Деветнадесетгодишният морски пехотинец, видян за последно жив на 22 август, е мъртъв от два или три дни. Наскоро освободен от карцера за пиянство, той изчезва още в първата си нощ на свобода и е открит със смъртоносни количества алкохол и антихистамини в кръвта. Въпреки найлоните, детективите считат смъртта му за “инцидент” чак до 1983 г., когато доказателствата, открити в колата и дома на Ранди Крафт, променят мнението им.

Робърт Уайът Логинс
Робърт Уайът Логинс

Майкъл Дуейн Клък (17 г.) е първата известна жертва за 1981 г. Пътувайки на стоп от Сиатъл за Калифорния през април, той успява да стигне до Орегон, където се качва в колата на убиеца. Захвърлен край магистрала I-5, Клък е жестоко изнасилен, след което е бит и ритан до смърт, а бедрата и слабините му са издрани с нокти. В същия ден, в който е открито тялото му, Ранди Крафт посещава местна болница, за да прегледа нараненото си стъпало – което уж неволно е ожулил, докато е ходил бос в хотелската си стая.

На 29 юли жителите на Ехо Парк в Лос Анджелис се оплакват в полицията от непоносимата миризма, носеща се от близката магистрала. Офицерите оглеждат района и откриват два трупа, хвърлени в канавката. Едната жертва, 13-годишният Реймънд Дейвис, е изчезнал преди няколко седмици, докато е търсел загубеното си куче. Другата, 16-годишният Робърт Авила, е изчезнал от Холивуд и е търсен напразно от родителите си, които даже са наели екстрасенси. Три седмици по-късно, на 20 август 1981 г., 17-годишният Кристофър Уилямс е открит мъртъв край път в планините Сан Бернардино. Той е бил упоен с два различни седатива, преди някой да натика в ноздрите му хартия, карайки го да се задуши до смърт.

Заетата програма на Крафт продължава и през 1982 г. Трета орегонска жертва, 26-годишният Брайън Уитчър, се появява край магистрала I-5 близо до Портланд на 26 ноември. Той е упоен с алкохол и валиум, но е убит чрез удушаване. На 7 декември Крафт посещава компютърна конференция в Гранд Рапидс, Мичиган. Братовчедите Денис Алт и Крис Шонборн изчезват същата нощ от бара в хотела на Крафт, а труповете им са открити заедно в Плейнфийлд Тауншип два дни по-късно. И двамата са упоени с алкохол и валиум, и после удушени. Шонборн е гол, а в пениса му е забита – чак до пикочния мехур – химикалка от хотела на Крафт; Алт е напълно облечен, с изключение на обувките, ризата му е издърпана нагоре, а панталоните му разкопчани, за да се виждат гениталиите му.

Когато са открити Алт и Шонборн, Крафт вече се е върнал в Орегон, където загива още един тийнейджър. На 9 декември, докато той се изнася от хотела, моторист намира 19-годишния Ланс Трентън Тагс край път, недалеч от мястото, на което е бил захвърлен Брайън Уитчър през ноември. Роденият в Хавай Тагс е дошъл да живее при баба си и дядо си през септември 1982 г. Сега е мъртъв, упоен с алкохол и валиум и задушен до смърт с чорапа, който убиецът е натикал в гърлото му. Девет дни по-късно човек, събиращ празни консерви край Хъбард, Орегон, намира тялото на 29-годишния Антъни Хосе Силвейра. Той е видян за последно на 3 декември, прибирайки се на стоп от работата си. Натъпкан е с алкохол и валиум, преди да бъде удушен и изнасилен с голям неизвестен предмет. Оставен е с червена четка за зъби, стърчаща от ануса му.

Полицията в Орегон забелязва приликите в убийствата и се сдобива с информация от южна Калифорния, където и други жертви са били упоявани и удушени през последното десетилетие. Започва компютърната проверка на регистрите на авиокомпаниите, хотелите и фирмите за коли под наем, в търсене на чести посетители от Калифорния. Името на Ранди Крафт се появява 18 пъти във финалния списък, но тогава той вече е арестуван за пияно шофиране в окръг Ориндж, с труп на предната седалка.

В Калифорния жертвите продължават да се трупат и на 28 януари 1983 г. Ерик Чърч (21 г.) е открит изнасилен, пребит и удушен край магистрала 605, но семенната течност, открита в тялото му, не съвпада с кръвната група на Крафт. Майкъл Лейн (24 г.) изчезва, пътувайки на стоп през окръг Ориндж; Крафт вече е в затвора, когато скелетът на Лейн се появява близо до Рамона през 1984 г. Осемнадесетгодишният Джефри Нелсън и 20-годишният Роджър Девол изчезват заедно, обикаляйки заведенията на 11 февруари; открити са също заедно край колежа “Клеърмонт”, изнасилени, упоени и удушени, два дни по-късно. Три месеца и един ден след това властите правят големия си пробив по чиста случайност, арестувайки Крафт в окръг Ориндж за убийството на Тери Гембръл.

Ерик Чърч
Ерик Чърч

Хищникът е в клетка, но прокурорите ги чака дълга работа, преди да се уверят, че той няма да може да убива повече.

Списъкът на смъртта

Предполагаемият “списък на смъртта” на Ранди Крафт се състои от две прилежно разграфени колонки на жълт лист хартия, с 30 загадъчни реда отляво и 31 отдясно. Започва с думата “КОНЮШНЯ” и завършва с “КАКВОТО ИМАШ”. Властите са убедени, че списъкът представлява кодираната “бройка” на жертвите му, но документът все още им причинява главоболия. Четири точки от него – “2 С 1 КАЧВАНЕ”, “2 НА 1 ПЛАЖ”, “ГР2” и “2 В 1 МВ ЗА ПЛ” – очевидно се отнасят до двойните убийства, вдигайки бройката на жертвите на 65, но само една от тях може да бъде преведена: “2 С 1 КАЧВАНЕ” вероятно се отнася до убийството на Джефри Нелсън и Роджър Девол. В крайна сметка полицията решава, че 45 от бележките се отнасят до известни жертви, а Ерик Чърч и Тери Гембръл не присъстват в листа. Финалната истина: 67 убити, сред които 22-ма все още неоткрити и неидентифицирани.

Списъкът на Крафт
Списъкът на Крафт

Но дали това е вярно?

Научи повече за:   Джак Изкормвача: Убиецът от Уайтчапъл

Някои от кодовете в “списъка” изглеждат направо прозрачни. “ЕДМ” съвпада с инициалите на Едуард Даниъл Мур, а “ИЗВЪН ЗАТВОРА” се отнася до Роланд Йънг, убит само часове след освобождаването му от изтрезвителното в окръг Ориндж. “ПОРТЛАНД ХАВАЙ” съвпада с Ланс Тагс, “ПОРТЛАНД ДЕНВЪР” с роденият в Колорадо Майкъл О’Фалкън, а “ПОРТЛАНД КРЪВ” описва пребития труп на Майкъл Клък. “СЕДМА УЛИЦА” маркира магистралната рампа, на която е изхвърлен Рон Уийби през 1973 г., а “ЕВКЛИД” е името на рампата, където Рафт се е отървал от Скот Хюс. “ПЕХОТИНЕЦ КАРСЪН” се отнася до предградието в Ел Ей, където живее приятелката на Ричард Кийт. “ПАРКИНГ” описва фаталното рандеву на Крафт с Кийт Кротуел. “НОВОГОДИШНА ВЕЧЕР” извиква спомени за Марк Хол. “MCHB ТАТУИРОВКА” съвпада с Робърт Логинс. “СРЕЩА В УЕСТМИНСТЪР” маркира изчезването на 15-годишния Джефри Брайън Сейре. “САМОЛЕТЕН ХЪЛМ” подсказва за безименния труп, захвърлен на Хънтингтън Бийч. Дон Крисел, изхвърлен в Ървин без панталоните си, съвпада с “ПИЯН ПЕХОТИНЕЦ НОЩНИ ШОРТИ”.

Другите бележки – “КОНЮШНЯ”, “АНГЕЛ”, “ХАРИ КАРИ”, “АНГЛИЯ”, “БЕНЗИН”, “ТУИГИ”, “ПОРТЛАНД”, “ПОРТЛАНД ГЛАВА”, “ПОРТЛАНД РЕЗЕРВ”, “ПОРТЛАНД ЕК” и пр. – остават необяснени, а Крафт не е от помощ за полицията, упорито настоявайки, че бележките му се отнасят до най-различните му любовни афери с все още живи и здрави хомосексуалисти, или касаят други ежедневни случки от живота му. Той е “анално влюбчив” все пак, склонен към обсебващо-компулсивно поведение. Списъкът е напълно невинен, казва Крафт – както и той самият.

Полицията не смята така. Разполагат с трупа в колата на Ранди, с якето на една друга жертва, скрито в гаража му, със снимките, скрити в колата му, с влакната от килимчето, съвпадащи с проби от една от жертвите, с отпечатъците му, снети от местопрестъплението – и списък, който свързва убийствата и кара Крафт да изглежда като продуктивен трофеен убиец.

Сега прокурорите трябва да накарат съдебните заседатели да видят това.

Правосъдие

На 8 септември 1983 г. шерифът на окръг Ориндж свиква пресконференция, на която заявява, че неговите служители са “в състояние да установят без съмнение склонността на Крафт към сексуални отклонения, датираща назад до 70-те години”. Прокурорът Брайън Браун съобщава, че е готов за процес по 16 обвинения в убийство.

След пет отлагания на 27 септември 1983 г. започват предварителните заседания, които продължават седем седмици. Съдията забранява присъствието на камерите в съдебната зала, но отказва на искането на защитата да не допуска зрители на процеса. Патрулните полицаи описват ареста на Крафт с трупа в колата му, а детективите от отдел “Убийства” обрисуват доказателствата, свързващи го с многото убийства. Криминалните патолози изброяват специфичните наранявания на жертвите. В заключителната си реч прокурорът нарича Крафт “истински трофеен убиец”, а адвокатът Дъг Ото заявява, че обвинението не е успяло да докаже нищо. Съдията смята, че доказателствата са достатъчни, за да изправи Ранди Крафт пред съда.

През август 1984 г. Дъг Ото се оттегля от случая, отблъснат от желанието на Крафт да му служи като помощник-адвокат. Той бързо е сменен и правните маневри се проточват до април 1986 г., струвайки на Калифорния 2 милиона долара от парите на данъкоплатците. Още осем обвинения в убийство са повдигнати срещу Крафт, шест в Орегон и две в Мичиган, но никое от тях не стига до съда.

Повече от пет години след неговия арест, на 26 септември 1988 г., процесът срещу Ранди Крафт най-сетне започва пред съдия Доналд Маккартин. Опитите на защитата да касира всички улики от обиските през 1983 г. са осуетени. Адвокатът Томас Макдоналд нарича Крафт във встъпителната си реч “добър гражданин, данъкоплатец и трудолюбив човек”. С две думи: “Г-н Крафт не е убивал никого”.

Съдия Доналд Маккартин
Съдия Доналд Маккартин

Обвинението призовава над 157 свидетели и представя 1 052 доказателства. Защитата на Крафт разчита на двойна стратегия, използвайки алиби и алтернативни заподозрени, споменавайки имената на затворените вече серийни убийци Уилям Бонин и Патрик Карни. Заключителните речи свършват на 1 май 1989 г. и заседателите обсъждат решението си 11 дни преди да стигнат до присъдата. Оправдават Ранди Крафт в изнасилването на Роджър Девол, но го обявяват за виновен по всичките 16 обвинения в убийство, плюс едно обвинение в содомия и осакатяване (кастрирането на Джеф Нелсън).

Решаването на размера на наказанието на Крафт започва на 5 юни. Защитата представя купчина семейни снимки в опит да покаже клиента си в човешка светлина. Бившите му колеги го наричат приятен, отворен и “нормален” човек. Един от тях заявява, че обществото “ще загуби един наистина гениален ум”, ако Крафт бъде екзекутиран. Адвокатите му призовават психиатър, който свидетелства, че неговата жестокост е “нещо, което той не може да контролира”.

Ранди Крафт в съда
Ранди Крафт в съда

Обвинението призовава и Джо Фанчър, за да опише как е бил нападнат от Крафт през март 1970 г., когато е бил едва 13-годишен беглец. Прокурор Браун казва на заседателите: “В него няма нищо нередно, освен това, че обича да убива за сексуално удоволствие”. На 11 август 1989 г. съдебното жури препоръчва смъртно наказание. Съдията Маккартин се съгласява с тях на 29 ноември, осъждайки Крафт на смърт.

В очакване на смъртта

Процесът срещу Ранди Крафт е най-дългият (13 месеца) и най-скъпият в историята на окръг Ориндж, но обжалванията ще се проточат още по-дълго – 13 години и до днес. Първото обжалване, в което Крафт настоява, че газовата камера в Калифорния нарушава Първата поправка за религиозните догми, принуждавайки осъдения да “участва активно в собственото си убийство”, бързо е отхвърлено, но той крие още правни трикове в ръкавите си.

През 1992 г. Крафт съди автора Денис Макдугъл и “Уорнър Брадърс” за издаването на книгата “Ангел на мрака” – изследване на неговия случай, което според него омърсява “доброто му име” и несправедливо го изобразява като “болен, извратен човек”, и следователно осуетява неговите “изгледи за бъдеща кариера”. Крафт подава иск за 62 милиона долара и макар делото да е отхвърлено като несериозно през юни 1994 г., то струва на Макдугъл и “Уорнър Брадърс” около 50 000 долара. Макдугъл отвръща на удара, подавайки ответен иск през септември 1994 г. – с разрешението на щатски апелативен съдия.

“Не правя това, защото смятам, че Ранди крие куп златни дублони под матрака си” –  казва Макдугъл на репортерите. – “Това, което ме притеснява е, че този углавен престъпник – който е осъден за най-страшното престъпление – може да съди всеки, когото си поиска безнаказано, и то постоянно. Такива като него задръстват съдилищата с фалшиви искове, а държавата им позволява да го правят, без дори да им иска пари за това”.

Властите се интересуват повече от липсващите имена в списъка на Крафт, както и от възможността да е имал съучастник. Неизвестната жертва от Хънтингтън Бийч най-сетне е идентифицирана през март 1995 г., като 18-годишния скитник Кевин Кларк Бейли, но още 22 жертви от списъка остават анонимни и неоткрити. Уликите в два от случаите – отпечатъците от стъпки в случая на Лерас и неидентифицираната семенна течност, взета от трупа на Ерик Чърч – предполагат, че един убиец все още е на свобода.

Денис Макдугъл смята, че е решил част от загадката години след осъждането на Крафт и битката им в съда. В своя статия, публикувана в списание “Бийч” през януари 2000 г., той разказва за интервютата си с човек на име Боб Джаксън, който му е признал, че е убил двама стопаджии заедно с Крафт – един в Уайоминг и един в Колорадо, след което се е присъединил към Ранди за още няколко убийства в Калифорния. Крафт го е наричал “Туиги”, също като една от кодираните бележки в списъка му. Джаксън е казал на Макдугъл, че списъкът съдържа само “най-забележителните” убийства на Крафт, а реалният брой на жертвите му е близо 100 души. Писателят съобщава за твърденията на Джаксън в шерифското управление на окръг Ориндж и им занася аудиозаписите от интервютата. Детективите разпитват Джаксън и накрая го убеждават да постъпи в психиатрична клиника, но обвинения срещу него не са повдигнати. Властите в Колорадо и Уайоминг не са в състояние да потвърдят убийствата на две безименни жертви след толкова много време.

Междувременно Ранди Крафт запълва времето си в отделението на смъртниците с игри на бридж. Сред неговите редовни партньори са осъдените на смърт серийни убийци Лорънс “Клещите” Биттейкър, “Убиецът от Сънсет Стрип” Дъглас Кларк и “Магистралния убиец” Уилям Бонин. Членовете на този зловещ квартет са осъдени за общо 41 убийства; ако предположенията на полицията са правилни, истинската бройка наближава 100, като Ранди Крафт е отговорен за две-трети от нея. Уилям Бонин напуска играта преждевременно, екзекутиран на 23 февруари 1996 г., но останалите продължават да хвърлят картите.

Смъртната присъда на Ранди Крафт е потвърдена от калифорнийския Върховен съд на 11 август 2000 г. В момента той лежи в крилото на смъртниците в щатския затвор в Сан Куентин и продължава да отрича вината си за каквито и да било убийства.


Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме