Чарлз Менсън и неговото Семейство

Много закоравели престъпници обвиняват родителите за онова, в което се превръщат, но малцина имат по-голямо основание да го правят от Чарлз Менсън. Неговата майка – проститутка и алкохоличка – е готова да го продаде за халба бира. Менсън прекарва голяма част от детството си в поправителни училища, коефициентът му на интелигентност е 109 и още преди да навърши 19 години се превръща в ловък нагаждач и манипулатор.

Неговите непрекъснати нарушения на закона накрая го вкарват в затвора. В досието му е записано, че Чарли изпитва “непреодолима нужда да бъде център на вниманието”.

На 21 март 1967 г. Чарлз Менсън е освободен от затвора в Калифорния. Тогава той е на 32 години и повече от половината му живот е минал по институциите. Не желае да бъде свободен и казва: “О, не, не мога да изляза навън… Знам, че няма да се пригодя към онзи свят”.

Вече извън затвора, Менсън започва да привлича група от последователи – главно млади жени с емоционални проблеми, бунтарски настроени срещу родителите си и обществото като цяло.

Те се превръщат в ядрото на наказателния отряд на “Семейство Менсън” и той ги изпраща да убият бременната актриса Шарън Тейт, богатите гости в дома й и заможното семейство Лабианка, живеещо наблизо.

Чарлз Менсън се опитва да започне междурасова война и се провъзгласява за пророк на съдбата.

Убийство!

Тихият и усамотен квартал представлява точно онова, което търси младата филмова звезда Шарън Тейт. Каньоните над Бевърли Хилс са достатъчно отдалечени от шумотевицата на Холивуд и предлагат тишина и спокойствие. Шарън се влюбва веднага в къщата на улица “Сиело Драйв”. За нея тя означава любов – любов с мъжа на мечтите й и бащата на детето й – режисьорът Роман Полански.

Домът на Шарън Тейт и Роман Полански

Там горе е хладно, а въздухът свеж в задушната съботна нощ на 8 срещу 9 август 1969 г. Младата жена се радва на компанията на няколко нейни изискани и красиви приятели: Абигейл Фолджър – богата наследница на кафеен магнат – и нейният приятел Войтек Фриковски, както и световноизвестният стилист Джей Себринг.

Шарън е бременна в осмия месец и тъгува по съпруга си, който снима филм в Европа. Тя често кани приятели у дома през уикенда, за да се развлича.

Имотът е нарочно усамотен, но не напълно несигурен. На около 30 м от дома има заключена порта, а в къщата за гости живее добре сложен, млад пазач.

В онази нощ най-близките съседи на Шарън семейство Кот се събуждат от изстрели, идващи от посока на нейната къща, някъде между 00:30 и 01:00 ч., но тъй като не чуват нищо повече, се връщат обратно в леглата.

По същото време пазач на детски къмпинг, намиращ се на около километър и половина разстояние, чува пронизителен писък: “О, Боже, не, моля те не! О, Боже, не, недей, недей!”.

Той обикаля района с колата си, но не забелязва нищо необичайно.

Кучетата на близък съсед се разлайват някъде между 02:00 и 03:00 ч. Той става от леглото и се оглежда наоколо, но тъй като всичко изглежда наред, се връща да си легне.

Частният охранител, нает от собственика на съседно богато имение, чува нещо като изстрели малко след 04:00 ч. и се обажда в офиса. Охранителната фирма на свой ред се свързва с полицията в Лос Анджелис и подава сигнал за нарушаване на реда. Служителят, който приема обаждането, казва: “Надявам се, че няма да си имаме работа с убийство; току-що получихме сигнал от този район за женски писъци”.

Икономката на Шарън Тейт Уинифред Чапмън пристига на работа малко след 08:00 ч. Тя забелязва телефонна жица да виси над портата. Чапман бута контролния механизъм и вратата се отваря. Докато върви към къщата, вижда, че на алеята е паркирана непозната бяла кола “Рамблър”.

Когато стига до къщата, икономката изважда ключа от скришното му място и отключва задната врата. Щом влиза в кухнята, проверява телефона и установява, че не работи. Тръгва към всекидневната и забелязва, че входната врата е отворена и навсякъде е оплискано с червени петна. Поглежда през вратата и вижда две локви кръв и тяло, лежащо на моравата.

Уинифред се паникьосва и побягва обратно. Минавайки покрай бялата кола, вижда, че вътре също има труп. Тя хуква за помощ към съседското семейство Кот, но те не са си у дома, така че продължава към следващата къща, където започва да удря по вратата с истерични крясъци.

Местопрестъплението

Първи на местопрестъплението пристига офицер Джери Дероса. Той се приближава до рамблъра и вижда вътре млад мъж, полегнал към пътническото място и подгизнал от кръв. В този момент към него се присъединява офицер Уилям Уайзенхант. Двамата оглеждат останалите автомобили и гаража с извадени оръжия, когато пристига и третият полицай Робърт Бърбридж.

На красиво поддържаната морава, с прекрасна панорама над Лос Анджелис, лежат две тела. Едното принадлежи на бял мъж на възраст около 30 години. Главата и лицето му са разбити, а по тялото му има десетки жестоки рани.

Другото тяло е на млада жена с дълга кестенява коса, облечена в дълга нощница, по чието тяло има многобройни прободни рани.

Тримата полицаи предпазливо подхождат към къщата. Не се знае кой или какво ги очаква вътре. Би било твърде безразсъдно от тяхна страна да влязат през главния вход. Когато се приближават до предната врата, забелязват, че един от капаците на прозорците е свален. Уайзенхант открива отворен прозорец отстрани на къщата, откъдето той и Бърбидж проникват вътре.

Дероса се приближава до главния вход, за да му отворят. В долната половина на вратата забелязва изписана с кръв думата “ПРАСЕ”. В коридора тримата детективи откриват два големи сандъка, чифт очила с рогови рамки и счупена дръжка от пистолет.

Когато стигат до дивана, идва истинският шок. На пода лежи млада, руса жена, очевидно в доста напреднала бременност, цялата покрита с кръв, а около врата й е увито въже, единият край на което прехвърлено през една от гредите на тавана. Другият край на въжето е омотан около врата на лежащия наблизо мъж, който също е целият в кръв.

Тялото на бременната Шарън Тейт и нейният приятел Джей Себринг
Тялото на бременната Шарън Тейт и нейният приятел Джей Себринг

Докато проверяват останалата част от къщата, детективите чуват мъжки глас и лай на куче. Това е пазачът Уилям Гаретсън. Без много да се двоумят, полицаите го оковават в белезници и го арестуват.


На следващата вечер Лено и Роузмари Лабианка и Сюзан Стратърс – 21-годишната дъщеря на Роузмари – се връщат от плаване с моторна лодка. Оставят Сюзън в апартамента й и спират да купят вестник между 01:00 и 02:00 ч.

Чак на следващия ден Франк Стратърс, син на Роузмари от предишния й брак, идва да ги види у дома им. В около 08:30 ч., докато пренася оборудване за къмпинг по алеята към къщата, той забелязва някои неща, които го обезпокояват. Първо, моторницата е все още на алеята. За втория му баща не е типично да не вкара лодката в гаража. След това Франк забелязва, че щорите на всички прозорци са спуснати – нещо, което родителите му нямат навика да правят.

Той чука на вратата, но не получава отговор, затова отива до обществен телефон, за да им позвъни, но никой не му вдига. Тогава се обажда на сестра си, която пристига със своя приятел.

Франк и приятелят на сестра му откриват, че задната врата е отворена. Те оставят Сюзан в кухнята и тръгват да оглеждат наоколо. Когато влизат във всекидневната, се натъкват на Лено, облечен в пижама, да лежи на пода с възглавница върху главата и кабел увит около врата му. От корема му стърчи някакъв предмет.

Двамата мъже незабавно повличат Сюзан със себе си навън и се обаждат на полицията от къщата на съседите.

Скоро пристигат линейката и полицията. Заварват Лено с напоена от кръв възглавница върху главата и кабел от голяма лампа, увит около врата му. Ръцете му са завързани зад гърба с кожен колан. От стомаха му стърчи вилица за месо, а в плътта му е издълбана думата “ВОЙНА”.

В голямата спалня откриват Роузмари, която лежи на пода с нощница вдигната над главата й. Върху нейното лице също има възглавница, както и кабел увит около шията й.

На три места в къщата са оставени послания, очевидно изписани с кръвта на жертвите: на стената във всекидневната пише “СМЪРТ ЗА СВИНЕТЕ”; на другата стена се мъдри думата “ВЪСТАНИЕ”; а на вратата на хладилника е написано с правописна грешка “HEALTHER SKELTER”. (Заглавие на песен на Бийтълс, означаващо “безредие”. Менсън влага в израза смисъл на “междурасова борба”).

Шарън Тейт

Полицията идентифицира всички жертви в дома на Шарън Тейт. Младият мъж в колата е тийнейджър на име Стив Перънт, дошъл да посети пазача Гаретсън. Двете жертви на моравата са Абигейл Фолджър и нейният приятел Войтек Фриковски. Във всекидневната, на двата края на въжето лежат Шарън Тейт и Джей Себринг.

Стив Перънт, Джей Себринг и Войтек Фриковски са простреляни с пистолет .22 калибър. Всички, освен Стив Перънт, са прободени многократно с нож. Себринг е удрян по лицето, а Фриковски многократно по главата с тъп предмет.

Прободните рани показват, че е използван един и същи нож, вероятно нещо като щик. Близо до тялото на Шарън Тейт е намерено някакво странно джобно ножче, което икономката не могла да разпознае.


Шарън Тейт е много красива жена. Още като дете печели конкурси за красота. Има амбицията да бъде не само модел, но и филмова актриса. Най-сетне през 1963 г., на 22-годишна възраст, намира връзка в лицето на продуцента Мартин Раншохов. С негова помощ получава роля в сериалите “Селяндурите от Бевърли Хилс” и “Petticoat Junction”, както и във филмите “Американизацията на Емили” и “The Sandpiper”.

През 1965 г. Шарън получава своята първа главна роля във филма “Окото на дявола” с Дейвид Нивън и Дебора Кер. В него играе ролята на момиче със специални магически умения. През лятото на 1966 г. заминава в Лондон за снимките на филма и там среща Роман Полански, току-що изгрял като режисьор с филмите си “Отвращение” (с участието на Катрин Деньов) и “Задънена улица”, който спечелва много европейски награди.

Полански дава главна роля на Шарън в своя филм “Безстрашните убийци на вампири”. В онзи период тя става негова любовница. Връзката им продължава доста дълго и малко след завършването на филма “Бебето на Розмари” сключват брак. През 1969 г. двамата наемат къщата на улица “Сиело Драйв” от музикалния продуцент Тери Мелчер и се нанасят там в средата на февруари.

Кариерата на Шарън никога не достига висините на тази на Полански, дори след ролята й на Дженифър във филма “Долината на куклите”. Причина за това е, че тя никога не получава възможността да покаже актьорските си умения. Ролите, които й дават, изискват от нея просто да бъде красива. Когато забременява, кариерата й останава на заден план. Бебето и съпругът й се превръщат в смисъла на живота й.

Според нейните близки и познати тя била уникална жена. Въпреки красотата и прекрасната й фигура, била много земен човек, без следа от фалшивостта, от която страдат звездите. Много мила и леко наивна. Изглежда всички харесвали Шарън, дори в такъв ревнив и жесток град като Холивуд.

Животът на Шарън е отнет с пет прободни рани в гърдите и гърба, които пронизват сърцето й, черния и белите й дробове и причиняват масивен вътрешен кръвоизлив.

Нейното малко момченце Пол Ричард Полански умира заедно с нея.

Абигейл и нейният приятел

Приятелката на Шарън Абигейл Фолджър е на 25 години. Като наследница на състоянието на компанията за кафе “Фолджър” тя води доста приятен живот. Подобно на много други богати момичета и Абигейл търси нещо полезно, с което да запълва времето си и често се занимава с благотворителност.

През 1968 г. тя се запознава с приятеля си Войтек Фриковски, който я представя на Шарън и Роман Полански. Междувременно става инвеститор в модния и фризьорски бизнес на Джей Себринг.

Нейната благотворителна дейност в гетата на Лос Анджелис започва да й се отразява.

Абигейл чувства, че приносът й е нищожен в сравнение с мащаба на бедността и невежеството. Споделя с приятелите си как не може да остави работата си след края на работния ден. “Страданието просто ти влиза под кожата”, казва тя.

Връзката с Фриковски също й създава проблеми. Двамата стават твърде зависими от употребата на наркотици. Тя всекидневно посещава психолог, с когото споделя проблемите си. Абигейл точно събира сили, за да приключи връзката си с Фриковски и да вкара живота си в релси, когато е намушкана с нож 28 пъти.

Войтек Фриковски е на 32 години. Той е дългогодишен приятел на Роман Полански от Полша. Според режисьора Войтек е “човек с малък талант, но притежаващ огромен чар”. Този вечен плейбой няма работа и очевидно живее от парите на Абигейл. Войтек разправя на хората, че е писател, но очевидно не е нищо повече от един много чаровен, общителен и забавен “дрОгар”.

Независимо колко разпътен е животът му и колко чаровна личността му, на всичко това е сложен край с два изстрела в главата и 51 прободни рани.

Джей Себринг

Противно на Фриковски, Джей Себринг е доста амбициозен в бизнес план. Той е мъжки стилист номер едно в САЩ и важна фигура на пазара за мъжки продукти за коса и тоалетни принадлежности. Сред неговите клиенти са Франк Синатра, Питър Лоуфорд, Джордж Пепърд, Пол Нюман и Стив Маккуин.

Джей Себринг

Неговата нова компания “Себринг Интернешънъл” тепърва щяла да разработва магазини за мъжка козметика и негова собствена линия от продукти за коса.

Джей Себринг е известен като голям любовчия и излиза с много различни жени. Една от тях навремето е и самата Шарън Тейт, която къса с него, когато се запознава с Полански.

В богатия сексуален живот на Себринг съществува и друга по-тъмна страна. Той обича да връзва приятелките си и да ги бие с камшик преди да прави секс с тях. Въпреки лъскавия му и успешен живот, Джей вероятно е самотен и неуверен в себе си човек.

Себринг е освободен от тези комплекси с един изстрел в главата и седем прободни рани.

Другите жертви

С изключение на бебето на Шарън Тейт, най-младата жертва в касапницата е 18-годишният Стивън Ърл Перънт, който живее с родителите си в Ел Монте. В 23:45 ч. младежът пристига в имението, за да посети пазача Уилям Гаретсън. Хобито на Перънт е аудио и видео техниката и той иска да покаже на Гаретсън някакъв радиоапарат.

Стивън Ърл Перънт

Гаретсън не проявява голям интерес и Перънт си тръгва към 00:15 ч.

Младежът е завършил гимназията през юли и работи на няколко места, за да събере пари за колежа, където щял да учи наесен.

Вместо това събира четири куршума от револвер .22 калибър.


Лено Лабианка е уважаван бизнесмен. Неговият баща е основател на “Стейт Хоулсейл Гросъри Кампъни” и Лено се захваща със семейния бизнес веднага след колежа. Той е харесван човек и няма врагове. Хората го описват като тих и консервативен.

Лено Лабианка

Лено загива от 26 прободни рани.

Неговата съпруга Роузмари Лабианка е привлекателна 38-годишна жена от мексикански произход. Тя осиротява като дете и по-късно е осиновена на 12-годишна възраст.

Запознава се с първия си съпруг през 40-те години и ражда от него две деца. След като се развежда през 1958 г., започва работа като сервитьорка в “Лос Фелиз Ин” и тогава се запознава с Лено.

Роузмари се превръща в много преуспяла бизнес дама. Отваря собствен бутик и прави някои много разумни инвестиции в бизнеса с промишлени изделия и охранителни системи, които й донасят сумата от 2,6 милиона долара. Не е зле за човек, започнал живота си без никакви предимства и с кариера на сервитьорка.

Тя е намушкана 41 пъти, като шест от ударите са смъртоносни.

Роузмари Лабианка

Общо седем невинни души и едно неродено дете загубват живота си в едно на пръв поглед безсмислено и лишено от мотив престъпление.

Каквато и неприязън да изпитват някои хора към живота на богатите и известните, трудно е да си представим, че тези жестоки убийства биха могли да доведат до нещо добро за обществото. Въпреки това през изминалите години извършителите на тези престъпления и техните последователи продължават да настояват, че тези убийства са били необходими и полезни.

Подозрение

В своята много щателна книга “Helter Skelter” прокурорът Винсент Булиоси вменява голяма доза вина на детективите от отдел “Убийства”. Един от примерите му е бавната скорост, с която полицията прави връзка между убийствата на Тейт и тези на Лабианка, извършени на следващата нощ, както и с убийството на Гари Хинман, случило се няколко дни преди това. Това до голяма степен се дължи на липсата на сътрудничество между полицията в Ел Ей и шерифското управление на Лос Анджелис.

Малко след убийствата на Тейт и Лабианка шерифите се свързват с полицията с информация за убийството на учителя по музика Гари Хинман, извършено на 31 юли. На стената във всекидневната на убития е написано със собствената му кръв “ПОЛИТИЧЕСКА СВИНЯ”, което извънредно силно напомня на надписите, открити на другите две местопрестъпления. Хинман е загинал от множество прободни рани, също като другите жертви.

Гари Хинман

Полицията в Лос Анджелис отказва да разследва възможната връзка между смъртта на Хинман и убийствата в дома на Тейт. Освен това убийствата на Лабианка са отчасти в юрисдикцията на шерифското управление и полицията не проявява интерес към тях.

Ако полицаите били направили усилие да изслушат детективите от шерифското управление, щели да научат, че за убийството на Хинман е арестуван заподозреният Боби Бюсолейл, който живеел заедно с група хипита, предвождани от Чарлз Менсън. Но полицията вече е решила, че убийствата на Тейт са резултат от провалена сделка с наркотици и не искали да чуят за никакви хипита.

Боби Бюсолейл

От друга страна полицията е задържала пазачът в имението на Тейт Уилям Гаретсън, който твърди, че е спал непробудно по време на кървавата фиеста. Обвиненията срещу него са свалени, когато преминава успешно тест с детектор на лъжата.

Мотивът за грабеж е отхвърлен като възможност, въпреки че липсват портфейлът и ръчният часовник на Роузмари Лабианка. И в двете къщи има доста ценни вещи, които не са докоснати от убийците. В дома на Тейт са оставени дребни суми пари в брой, а чантите и портфейлите на жертвите там не са взети.

Полицията проверява трима наркопласьори, които някога са били на парти у Полански, но и тримата се оказват чисти.

Научи повече за:   Опасна фрустрация или Масовите убийства в бившия Съветски съюз

Освен това самият Роман Полански е разпитван часове наред в полицията и се съгласява да се подложи на тест с полиграф. На 15 август той е освободен и за първи път след убийствата се връща в дома на улица “Сиело Драйв”, придружен от медиума Питър Хуркос.

Полански е покрусен от загубата на жена си и сина си и вбесен от медийния цирк, който заварва, когато се връща в Щатите. Нахвърля се яростно срещу вестниците, които описват него и съ пругата му като сатанисти, отдаващи се на оргии със секс и наркотици.

“Шарън”, казва той, “бе толкова мила и прекрасна, че преди да я срещна не вярвах, че такива хора наистина съществуват… Тя беше красива, без да бъде фалшива. Беше невероятна. Обичаше ме и последните няколко години, прекарани с нея, бяха най-щастливите в живота ми…”.

Полански изказва опасения пред полицията, че може би той е бил мишената, а не Шарън. “Би могло да е от завист или някаква конспирация. Не мисля, че Шарън е била целта им”.

Полански не вярва, че мотивът за престъплението са наркотиците. Съпругата му е експериментирала с ЛСД преди да го срещне, но не е наркоманка.

Казвам ви направо”, казва той на полицията, “тя не взимаше наркотици, освен трева, и то не много. А по време на бременността и дума не можеше да става за това, тя толкова обичаше детето ни, че не би направила подобно нещо. Дори когато я карах да изпие чаша вино, отказваше”.

Награда

Месец след убийствата Полански и други дарители, сред които Питър Селърс, Юл Бринър и Уорън Бийти, публикуват обява за награда в лосанджелиските вестници:

“Роман Полански и приятели обявяват награда от 25 000 долара на лицето или лицата, които предоставят информация, която би могла да доведе до ареста и осъждането на убиеца или убийците на Шарън Тейт, нейното неродено дете и другите четири жертви”.

Теориите по случая са многобройни и фантастични. Мафията, полските тайни служби и т.н. Бащата на Шарън и бивш шеф от разузнаването полковник Пол Тейт провежда свое собствено разследване. Той си пуска дълга коса и брада и започва да обикаля хипарските комуни и наркоманските сборища, надявайки се да открие някаква информация, която да го насочи към убийците на обичната му дъщеря и неродения му внук.


На 1 септември 1969 г. 10-годишно момче се натъква на оръжие, захвърлено на моравата пред дома му в Шърман Оукс. Детето внимателно занася револвера “Лонгхорн” .22 калибър на баща си, който незабавно се обажда в полицията. Оръжието е мръсно и ръждясало, а дръжката му счупена.

Две седмици преди това полицията е установила, че револверът .22 калибър, използван при убийствата в дома на Тейт, е модел “Лонгхорн Хай Стандард”, който е относително рядко срещан. Когато обаче съвсем същата марка оръжие със счупена дръжка е предадено в полицията, служителите просто го описват, изпращат го в архивите и забравят за него напълно.

Револверът използван в убийствата

Няколко дни, след като установяват модела на оръжието, властите разпращат описанието му до всички полицейски управления в страната, дори и до тези в Канада, а през това време търсеният револвер се намира в архива на управлението във Ван Нюс.

Три месеца след убийствата, които са разследвани отделно от лосанджелиската полиция и шерифското управление, нито една от двете страни не може да се похвали с някакъв напредък. Шерифите обаче са по-млади и напористи от своите полицейски конкуренти и първи стигат до заключението, че между случаите на Тейт и Лабианка има връзка. Те се спират на няколко заподозрени, един от които е Чарлз Менсън.

Ранчото

Най-сетне в средата на октомври полицията решава да проговори на шерифския отдел и да разследва приликите в убийствата на Хинман, Тейт и Лабианка. Разследването ги довежда до ранчото на Спан, което представлява домът на една хипи комуна, наричаща себе си “Семейство Менсън”.

Ранчото се намира в планините близо до Четсуърт. През 20-те години там се снимали стари каубойски филми. Писателят Джон Гилмор описва изоставената филмова площадка в своята книга “Хората от боклука”:

“Декорът на главната улица, с типичната кръчма, няколко конюшни, извехтял реквизит и стари каравани, се е превърнал в призрачен град. Някога милиони кинолюбители са гледали този стар декор от Дивия Запад, но сега всичко е потънало в прах. Земята е покрита с ръждясали автомобилни части и от тук рядко минават посетители…”.

Ранчото на Спан – домът на семейство Менсън

Боби Бюсолейл – мъжът, обвинен в убийството на Гари Хинман, е живял в ранчото на Спан, заедно със Семейство Менсън.

Неговата 17-годишна приятелка разказва на полицията, че Менсън е изпратил Боби и момиче на име Сюзан Аткинс да искат пари от Хинман. Тъй като Хинман не им дал парите, те го убили. Момичето си спомня, че е чуло Сюзан Аткинс да споменава, че се е борила с някакъв мъж, когото намушкала в краката няколко пъти.

Когато я разпитват, Сюзан Аткинс признава, че е  отишла заедно с Бюсолейл в дома на Хинман, за да му приберат парите от някакво наследство. Когато отказал да им ги даде, Бюсолейл го порязал с ножа си през лицето. Двамата държали Хинман като затворник в собствената му къща и Бюсолейл го убил два дни по-късно.

До този момент изглежда няма никаква връзка между Бюсолейл и убийствата на Тейт и Лабианка, освен това, че Аткинс е намушкала някакъв мъж в краката.

По тялото на учителя Гари Хинман няма подобни рани, но по това на Войтек Фриковски има.

Сюзан Аткинс

В очакване да бъде съдена за убийството на Гари Хинман, Сюзан Аткинс е изпратена в женския затвор “Сибил Бранд Инститюшън” в Лос Анджелис. Нейни съседки по легло са 31-годишната Рони Хауърд и нейната приятелка Вирджиния Греъм. Сюзан Аткинс е много словоохотлива и им разказва толкова удивителна история, че Рони и Вирджиния зяпват от изумление.

Аткинс се държи като ненормална: танцува, пее и избухва в маниакален кикот в най-неподходящите моменти и сякаш нехае за сериозността на ситуацията си.

В процеса на разговора Сюзан споменава на Вирджиния, че е обвинена в умишлено убийство.

“Извършила ли си го?” – интересува се Вирджиния.

Разбира се!” – отговаря Сюзан, сякаш това е в реда на нещата. Полицията смята, че тя само е държала Хинман, докато Бюсолейл го е намушквал, но сега се оказва точно обратното.

Тя разказва на Вирджиния, че нейният любовник Чарли е Исус Христос и ще я отведе през дупка в земята към Долината на Смъртта, където има цяла една цивилизация. След като чува тази история, Вирджиния се убеждава, че Аткинс тотално е мръднала.

Няколко дни по-късно Сюзан отново става приказлива и споменава убийството на Шарън Тейт: “Сещаш се кой го направи, нали?” – пита тя своята съкилийничка.

Вирджиния казва, че не се сеща.

Ами, ето, стои пред теб”.

Стресната, Вирджиния я пита защо би направила нещо подобно.

“Защото трябваше да извършим престъпление, което да шокира света, да ги накара да си отворят очите и да въстанат”.

Аткинс обяснява как са се спрели на къщата на Тейт, защото е изолирана. Знаели кой е собственикът, но това не ги интересувало.

Разказва, че са били четирима – три момичета и един мъж – като всеки от тях бил инструктиран лично от Чарли. Когато стигнали на мястото, мъжът прерязал телефонната жица. След това стреляли в тийнейджъра четири пъти, защото ги видял.

Когато влезли във всекидневната, на дивана седял мъж, а на стола жена четяла книга. Някои от другарите на Сюзан останали във всекидневната, а тя и останалите отишли в спалнята, където Шарън седяла на леглото и си говорела с Джей Себринг. Те бързо поставили примки на шиите им и преметнали въжето през греда на тавана, така че ако мърдат, да се задушат.

Фриковски хукнал към вратата. “Той беше целият в кръв”, казва Сюзан и добавя, че тя самата го е наръгала три-четири пъти. Кървеше и тичаше към входната врата и, представяте ли си, викаше “Помощ, помощ, някой да ми помогне, моля ви!”, но никой не дойде и ние го довършихме”.

“Шарън я оставихме за накрая”, разказва Сюзан и през смях описва как Шарън я умолявала: Моля ви, не ме убивайте! Моля ви, не ме убивайте! Не искам да умра! Искам да живея! Искам да родя бебето си! Искам да родя бебето си!”.

Сюзан разказва как е погледнала Шарън в очите и й отговорила: “”Слушай, кучко, не ми пука за теб. Не ме е грижа, че ще раждаш. По-добре се приготви, защото ще умреш, а на мен ми е все тая”… И след няколко минути я довърших”.

Тогава забелязва, че ръката й е изцапана с кръвта на Шарън и решава да я опита на вкус.

Сащисаната Вирджиния пита Сюзан как е могла да убие бременна жена.

“Мислех, че си разбрала. Обичах я и когато я убивах, аз убивах част от самата мен”, обяснява Сюзан. Тя искала да извади бебето на Шарън с помощта на нож, но нямало достатъчно време. Освен това искала да извади и очите на жертвите и да ги размаже по стените, както и да отсече пръстите им, но нямала тази възможност.

Когато напуснали къщата, Сюзан осъзнала, че е забравила ножа си. Не само това, но била оставила и отпечатък от дланта си на едно бюро, но не се притеснявала, защото … духът ми бе толкова извисен, че той сигурно изобщо не се е отбелязал, иначе щяха да ме хванат досега”. Четиримата подкарали колата към място, където измили ръцете си и сменили дрехите си.

Планът

Сюзан довършва историята си, признавайки, че тя и останалите са убили и семейство Лабианка на следващата нощ. “Това беше част от плана”, обяснява тя, “Има и още”.

Тази история кара главата на Вирджиния да се върти. Тя споделя чутото със съкилийничката си Рони Хауърд, но тя не вярва. “Измисля си. Сигурно иска да попадне във вестниците”, решава Рони. Вирджиния измисля начин, чрез който да провери дали Сюзан казва истината.

Преди няколко години, когато къщата на Тейт все още е празна, Вирджиния е имала възможността да я види отвън. Тя пита Сюзан, дали къщата е декорирана в бяло и златисто. Сюзан отговаря отрицателно.

Вирджиния подрежда и други парченца информация, които свързват Сюзан с къщата. Тя принадлежала на Тери Мелчер, синът на Дорис Дей, когото Чарлз Менсън не харесвал, поради някаква неясна причина. Аткинс обяснява несвързано, че Мелчер твърде много обичал парите.

По-късно през същия ден Сюзан дава на Вирджиния списък с имената на следващите мишени – известни личности като Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър, Франк Синатра, Стив Маккуин и Том Джоунс. Изключително важно е да се избират жертви, чиято смърт да шокира света, обяснява тя.

Сюзан планирала да издълбае с нажежен нож в лицето на Елизабет Тейлър думите “helter skelter” и след това да избоде очите й. После щяла да кастрира Ричард Бъртън и да сложи пениса му, заедно с очите на Елизабет в бутилка и да я изпрати на Еди Фишър.

Синатра щял да бъде дран жив, докато слуша собствената си музика. Семейството щяло да изработи чанти от кожата му и да ги продава в хипи магазините. Гърлото на Том Джоунс щяло да бъде прерязано, но само след като бъде заставен да прави секс със Сюзан Аткинс.

Още признания

В същото време в полицията постъпват сигнали за признанията и на други членове на Семейството. На 12 ноември детективите-шерифи разпитват Ал Спрингър – член на мотоциклетната банда “Живи Дяволи”, който често си е имал работа със Семейство Менсън.

Детективите са изумени, когато Спрингър им казва, че няколко дни след убийствата у Тейт, Менсън се е хвалил пред него, че е убивал хора: “Пречукахме петима миналата нощ”. След това изказване Спрингър се държал настрана от Менсън, но споменава, че друг член на неговата банда, Дани Декарло, живее в ранчото заедно със Семейството.

Ал Спрингър и Дани Декарло

Спрингър пита полицаите дали на хладилника на някоя от жертвите е било написано нещо: “Чарли каза, че са написали нещо на шибания хладилник с кръв… Нещо за свине, негри или нещо такова”.

Когато полицията се свързва с Дани Декарло, той ги залива с информация за Чарли и Семейството. Не само потвърждава вината им за смъртта на Хинман, но ги уличава и в смъртта на 36-годишен работник в ранчото на име Доналд Ший, по прякор Шорти. Той е убит, защото щял да разкаже на собственика на ранчото какво точно се случва в имота му. “Шорти щеше да каже на стария Спан… а Чарли не обича доносниците”, обяснява Декарло.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222

Семейството разказало на Декарло какво са сторили с Шорти: “Заклали са го като коледна пуйка… Брус Дейвис ми каза, че са го нарязали на девет парчета. Отрязали главата му, а после и ръцете му, за да не може да бъде идентифициран. И се смееха за това”.

В деня след убийствата у Тейт друг член на Семейството, на име Клем, ухилен до ушите разказал на Декарло, че са тръшнали пет прасета”.

Шерифското управление споделя тази информация с полицията, но последната не прави нищо по въпроса. Шерифите от своя страна сега фокусират разследването си напълно върху Семейство Менсън, убедени, че този хипи култ е замесен в убийствата.

Някъде в средата на ноември Сюзан Аткинс разказва историята си на Рони Хауърд, която решава, че трябва да уведоми полицията за това, тъй като сектата е набелязала и бъдещи мишени. Тя иска разрешение да се свърже с полицията, което й е отказано неколкократно. Вирджиния Греъм, която е прехвърлена междувременно в друг затвор, се сблъсква със същите трудности, когато се опитва да говори с властите за Сюзан.

Най-сетне, на 17 ноември 1969 г., двама детективи от полицията пристигат в женския затвор, за да изслушат Рони Хауърд. Колективното съзнание на лосанджелиската полиция най-накрая започва да проумява, че са се натъкнали на златна мина. След като взимат показанията на Рони, тя е преместена в строго охранявано крило за нейна собствена сигурност.

Чарли Менсън

Кой все пак е този Чарли? Полицията и шерифите започват да се ровят в добре документираните 36 години от живота му. Когато научават повече за миналото му, не са изненадани, че Чарли се е превърнал в престъпник.

Той е роден на 12 ноември 1934 г., като незаконно и нежелано дете на Катлийн Мадокс – 16-годишна развратница, която пие твърде много и често се забърква в неприятности. Две години по-късно майка му завежда дело срещу полковник Скот от щата Кентъки за детска издръжка, което спечелва, но той така и не й изпраща пари. Катлийн е омъжена за кратко за мъж на име Уилям Менсън, който дава името си на момчето.

Чарлз Менсън описва семейство Мадокс в книгата на Нюел Емънс “Менсън за себе си”:

“Майка му Катлийн е най-малката от трите деца на Нанси и Чарлз Мадокс. Нейните родители я обичат и се грижат добре за нея, но имат твърде фанатични религиозни възгледи. Особено баба й, която господства в дома. Тя е строга и неумолима в разбиранията си за Божията воля и изисква от хората в дома й да спазват нейните възгледи по въпроса”.

“Моят дядо работеше в железниците” – разказва Менсън. – “Трудеше се дълги часове на ден, като предан роб на компанията и началниците си… Не той, а баба ми поддържаше строгата дисциплина… Когато се дядо се опитвал да приласкае мама, като я потупа по коляното или я прегърне през раменете, баба ми бързала да намекне, че действията му са вулгарни”.

“За мама животът представлявал безкраен списък от забрани. От сутрин до вечер чувала само:  “Не, Катлийн, тази рокля е твърде къса. Сплети си косата, не я носи като някоя уличница. От училище се прибирай право вкъщи, да не те хващам да говориш с момчета. Не, не можеш да отидеш на училищната забава, ще ходим на църква…”. През 1933 г. майка ми избягала от къщи на 15-годишна възраст”.

“Някои автори описват майка ми като малолетна развратница… В търсене на одобрение тя може би се е влюбвала твърде често и твърде лесно, но да е била курва по онова време? Не!… След години, притисната от трудностите, може и да е продавала тялото си понякога…”.

Чарли никога не е познавал баща си и в живота му липсва бащинската фигура. Майка му е от онези жени, на които властите отнемат децата и ги пращат в сиропиталища. Катлийн често изчезва с дни и седмици, оставяйки Чарли на баба му или леля му. Когато Катлийн и нейният брат са осъдени за въоръжен грабеж, Чарли е изпратен да живее при леля си и чичо си в Макмекън, Западна Вирджиния. Леля му е много религиозна и строга, в пълна противоположност на неговата безхаберна майка.

Когато Катлийн е освободена от затвора, тя предпочита да продължи развратния си живот и пиенето, вместо да се грижи за него. В живота на Чарли няма цялост: той е прехвърлян от един мръсен дом в друг и единствено по улиците завързва мимолетни приятелства.

Продаден за халба бира

Менсън разказва и следната история: “Един следобед мама седеше в кафене и ме държеше в скута си. Сервитьорката, кандидат-майка без собствени деца, спомена на шега пред майка ми, че би ме купила от нея. Мама отговори:  “Халба бира и е твой”. Сервитьорката й донесе бирата, мама поседя, докато си я изпие и после си тръгна без мен. Няколко дни по-късно чичо ми бе обиколил целия град, докато намери тази сервитьорка и ме прибере вкъщи”.

Чарли Менсън на 14 години

В своята книга “Хората от боклука” Джон Гилмор обяснява как Чарли се е адаптирал към този празен и жесток живот:

“Той е необщителен. Няма приятели, но младият му ум подминава самотата на обкръжението му. Наблюдава, слуша и се преструва, че въображението му не познава граници. Започва да краде, като че ли за да се опита да задържи нещо, което непрекъснато му убягва. В кражбите му има последователност и постоянство и той започва да ги прави с лекота. Всичко останало е нетрайно, освен откраднатите вещи, които му носят усещането за стабилност, почти като награда.”.

На 9 години Чарли е заловен за кражба и изпратен в поправително училище. По-късно, през 1947 г., когато е на 12, го хващат отново да краде и е изпратен в училището за момчета “Гибо” в Тер Хоут, щата Индиана. След по-малко от година успява да избяга и се опитва да се върне при майка си, но тя не го иска. Чарли преживява от кражби, докато не го хващат. Съдът нарежда да бъде изпратен в организацията на отец Фланаган за подпомагане на проблемни момчета, намираща се в едноименното градче Бойс Таун (Градът на момчетата).

Научи повече за:   Адолф Айхман: Архитектът на Холокоста

Чарли не изкарва дълго в Бойс Таун. Няколко дни след пристигането си 13-годишният Чарли и още едно хлапе извършват два въоръжени грабежа. След още няколко подобни изпълнения Чарли е изпратен в Училището за момчета в Индиана за три години. Неговите учители го описват като недоверчив и “вършещ услуги само на онези, от които се надява да изкопчи нещо”.

Институционализиран политик

През 1951 г. Чарли и още две момчета успяват да избягат от поправителното училище и се отправят към Калифорния, преживявайки изцяло от откраднати коли и кражби с взлом. Успяват да стигнат до щат Юта, където са заловени. Този път Чарли е изпратен в Националното възпитателно училище за момчета във Вашигтон, окръг Колумбия. По време на престоя си там е подложен на различни тестове, чрез които е установено, че коефициентът му на интелигентност е 109, че е неграмотен и няма влечение към нищо, освен към музиката.

Неговите пазачи го описват така: “Менсън се е превърнал в нещо като “институционализиран политик”. Той работи само колкото да отбие номера. В час е неспокоен и невнимателен и се закача с приятеля си. Изглежда това момче е емоционално разстроен младеж, който определено се нуждае от професионална психиатрична помощ”.

През същата година Чарли е прегледан от д-р Блок, който отбелязва “… ясни признаци на отрицание, нестабилност и психическа травма”. Това, че е незаконороден, ниският му ръст и липсата на родителска обич, го карат непрекъснато да се съревновава с останалите момчета. “Към това би могло да се добави и прекараното му по институциите детство”, заключава д-р Блок, “но смея да твърдя, че зад всичко това се крие изключително чувствително момче, което все още се надява да получи любов и привързаност от света около себе си”.

За известно време нещата изглежда се нареждат добре за Чарли. Неговата леля се съгласява да се грижи за него и шансовете му за помилване са добри. Но малко преди изслушването пред комисията Чарли опира бръснач в гърлото на друго момче и го изнасилва. Прехвърлят го във Федералния изправителен дом в Питърсбърг, щата Вирджиния, където е характеризиран като хомосексуалист и опасен индивид, който трябва да бъде държан под строго наблюдение.

През септември 1952 г. Чарли е изпратен в по-строго охранявано учреждение в Чиликот, щата Охайо. Пазачите там го определят като “завършен престъпник, въпреки младата му възраст и напълно непригоден за престой в изправителни учреждения с ниска степен на сигурност”. Поради някаква причина Менсън изведнъж променя поведението си. Става по-склонен да съдейства и доста напредва в образованието си, като се научава да чете и да разбира основите на математиката. Тази промяна му донася помилване през май 1954 г., когато е на 19 години.

Първоначално Чарли живее при леля си и чичо си, след което за кратък период се премества при майка си. В началото на 1955 г. се жени за сервитьорка, която му ражда син – Чарлз Менсън младши. Работи на различни нископлатени служби и подпомага доходите си с кражби на коли. С една от откраднатите коли заминава за Лос Анджелис заедно с бременната си тогава съпруга. Неизбежно е да го заловят отново и този път е изпратен в затвора на Търминал Айлънд в Сан Педро, Калифорния.

Манипулаторът

Неговата съпруга проявява благоразумието да поиска развод, след като той прекарва три години в затвора. През 1958 г. Чарли е освободен предсрочно. Този път се захваща с нов прийом – сводничество. През 1959 г. го арестуват по две федерални обвинения: кражба на чек от пощенска кутия и опит да осребри чек, издаден от Щатския трезор, на стойност $37.50

Този път Менсън има късмет – млада жена заявява, че е бременна от него и моли съда да не го вкарват в затвора. Съдията вярва на тази история и го съжалява. Осъжда Менсън на 10 години, но веднага след това го слага на изпитателен срок. Два месеца по-късно той е арестуван за кражби на коли и злоупотреба с крадени кредитни карти, но обвиненията срещу него са свалени, поради липса на доказателства.

В края на 1959 г. Менсън подлъгва млада жена да му повери 700 долара от спестяванията си, които щял уж да инвестира в несъществуващата си компания. За да влоши още повече нещата, й прави дете и след това упоява и изнасилва нейната съквартирантка. Той бяга към Тексас, но е заловен и вкаран в затвора, за да излежи 10-годишната си присъда. “Ако съществува човек, напълно неподлежащ на изпитателен срок, то това е той”, заявява съдията. На 26-годишна възраст Менсън е изпратен в Щатския затвор на Макнийл Айлънд, Вашингтон.

Досието му там описва Чарли като притежаващ “непреодолимо желание да бъде център на вниманието. Като цяло е неспособен да го получи с добронамерени действия, затова прибягва към злонамерени такива. В усилията си да “открие” себе си, Менсън се опира на различни религиозни философии, като например сциентологията и будизма; но не проявява постоянство в нито една от тях.”.

До 1964 г. Чарли не успява да се промени кой знае колко, поне според управата на затвора: “Неговото непостоянство в работата продължава… изглежда изпитва непреодолима нужда да привлича вниманието към себе си… остава емоционално неуверен и склонен да проявява различни фанатични интереси.”.

Един от тези “фанатични” интереси е манията му към Бийтълс. Неговата китара е другата му фикс идея. Той вярва, че поставен в подходящите условия, би могъл да постигне много повече от Бийтълс. В затвора се сприятелява със застаряващия гангстер Алвин Карпис. Бившият “Обществен враг №1” и единствен оцелял от бандата “Ма Баркър”, научава Чарли да свири на акустична китара. Затворническият архив от май 1966 г. отбелязва, че “той прекарва по-голямата част от времето си в писане на песни, като през последната година е сътворил около 80-90 парчета… Свири на китара и барабани, което би могло да му подсигури добра кариера след излизането му от затвора.”.

Карпис споделя някои свои интересни впечатления за истинската същност на Менсън: “В него определено имаше нещо необичайно. Въпреки ниския си ръст, той успяваше да намери своето място, като опитно манипулираше околните. Аз също се чувствах манипулиран от него на моменти, и то при обстоятелства, когато това не беше необходимо.”.

На 21 март 1967 г. Чарли е освободен от затвора и заминава за Сан Франциско. Той е на 32 години и е прекарал повече от половината от живота си по институциите. Менсън не иска да е свободен. “О, не, не мога да изляза навън… Знам, че няма да се пригодя към онзи свят, след като съм бил заключен през целия си живот на място, където умът ми се чувства свободен. Свикнал съм да стоя в затвора и да се разхождам на слънце в двора, свирейки на китарата си…”. Управата на затвора пренебрегва протестите му и за пореден път го пуска на свобода в широкия свят.

Последователите на Чарли

Колкото и малко да е подготвен за живота навън, Чарли успява с помощта на китарата си да се внедри в хипи културата на Сан Франциско. Той никога не е бил особено заинтересован от тази идеология, но живее в нея без да има големи очаквания. Научава се как да използва наркотиците, за да влияе на хората.

Чарли започва да привлича група от последователи, повечето от които млади жени с емоционални проблеми, бунтарски настроени срещу родителите си и обществото като цяло. Разрушава техните задръжки и поставя под въпрос представите им за добро и зло. Повечето от последователите му са слабохарактерни, наивни и доверчиви хора, които манипулира с лекота. ЛСД и амфетамините са допълнителните средства, които Чарли използва, за да нагоди техните индивидуалности към собствените си нужди.

През пролетта на 1968 г. Менсън и неговите последователи напускат Сан Франциско, натоварени в стар училищен автобус и известно време пътуват насам-натам. Накрая той и неколцина от групата се нанасят в дома на учителя по музика Гари Хинман, който живее на улица “Каньон Роуд”. Чрез Хинман Чарли се запознава с Денис Уилсън от групата “Бийч Бойс”. Опитва се да установи приятелски отношения с Денис, но последният се чувства неудобно от странните отношения между Менсън и неговите момичета и контактите между двамата са преустановени.

По същото време Менсън се запознава с Джордж Спан и успява да прилъже стареца да пусне него и последователите му в ранчото си. Една от неговите поклоннички Линет Фром-Пискливата се постарава сексуалните нужди на застаряващия мъж да бъдат напълно задоволени. Семейство Менсън се прехранва от кражби и набези по кофите за боклук. Повечето от храната си набавят от отпадъците, изхвърляни ежедневно от супермаркетите.

Чарли все още е твърдо решен да пласира музиката си на някого. Чрез контактите си с Денис Уилсън и още един човек от музикалния бизнес той се запознава с музикалния продуцент Тери Мелчер. Планът му е да убеди Мелчер да продуцира филм с музиката на Менсън.

Тогава Мелчер е собственик на къщата на улица “Сиело Драйв”, която впоследствие отдава под наем на Роман Полански и Шарън Тейт. Менсън многократно е посещавал имението заедно с Денис Уилсън.

Мелчер се съгласява да прослуша Чарли и тогава да реши дали да го продуцира. Чарли изпълнява няколко свои песни, а неговите момичета пеят в съпровод и дрънкат на дайрета. Но продуцентът решава, че музиката му не е нещо, в което иска да вложи парите си. Когато чува това, Чарли ужасно се ядосва и обвинява Мелчер за всичките си провали и разочарования.

Междурасов конфликт

Друг аспект от личността на Чарли, макар и не толкова важен като музиката, е неговата философия. До голяма степен тази “философия” представлява фарс, който той скалъпва, за да впечатли последователите си, но може би е вярвал отчасти в нея.

В дъното на философията му стои идеята за нещо като Армагедон. Чарли проповядвал как черният човек ще се въздигне, ще убие белите и ще подпали градовете им в адските пламъци на расовото отмъщение. Черният човек ще да спечели тази война, но едва ли ще да успее да задържи за дълго господството си, поради вродената си посредственост.

През 1968 г., точно когато Чарли предрича расова война, Бийтълс ненадейно издават своя “Бял албум”, от който е песента “Helter Skelter”. Думите в нея буквално съвпадат с теорията на Чарли. Сега неговият расов Армагедон вече си има име. И то е Helter Skelter (суматоха, безредица).

Според Чарли Helter Skelter щял да започне “… когато черният човек нахлуе в домовете на белите хора и ги ограби и унищожи. Чернилките ще дойдат в Бел Еър и Бевърли Хилс… и ще започнат да колят хората, да режат телата им и да пишат по стените с кръв… техните супер зверски престъпления ще вбесят белия човек… и на улиците ще избухне революция, която черните ще спечелят и ще ни превземат. И тогава черният човек ще предопределя съдбата на белия.”.

Чарли и Семейството ще оцелеят след този холокост, защото ще се скрият в пустошта, далеч от суматохата в градовете. Менсън изважда от “Книгата на откровението” понятието за “бездънна яма”, чийто вход се крие под пещера в Долината на Смъртта и води до Златния град. Точно в този рай Чарли и неговото Семейство ще изчакат края на войната. След това, когато властта на черния човек започне да отслабва, Семейството на Чарли, което дотогава ще наброява вече 144 000 души, ще излезе и ще срази врага си.

“Тогава светът ще бъде наш”, казва Чарли на последователите си, “Няма да има никой друг, освен нас и черните слуги”. Той, Чарлз Уилис Менсън, Петият ангел, Исус Христос, ще управлява света. Другите четири ангели са Бийтълс.

Как от тази евтина философийка се стига до кървавата баня в домовете на Тейт и Лабианка? Чарли Пророка вече е предсказал, че убийствата ще започнат през лятото на 1969 г., но времето минава без нищо да се случи и “пророкът” започва да изглежда фалшив. “Чернилките не могат да свършат нищо, ако бял човек не им покаже как да го направят”, казва той на един от последователите си точно преди убийствата, “Ще се наложи да ги науча как се прави.”.

След убийството на семейство Лабианка едно от момичетата на Менсън, Линда Касабиан, има за задача да вземе портфейла и кредитните карти на Роузмари и да ги остави в женската тоалетна на бензиностанция в квартал, населяван предимно от чернокожи. Така, когато кредитните карти бъдат използвани от чернокож, ще изглежда, че черните са виновни за убийствата. Кредитните карти обаче нито някога са използвани, нито са предадени на властите.

Обвинението

На 18 ноември 1969 г. случаите на Тейт и Лабианка са предадени на 35-годишния заместник окръжен прокурор Винсънт Т. Булиози. За помощник-прокурор е назначен Арън Стовиц от Съдебния отдел на Областна прокуратура, но по-късно е прехвърлен към друг случай.

На Булиози му предстои изключително трудна задача. Той не само трябва да докаже, че членовете на Семейство Менсън са отговорни за убийствата, но и че Чарлз Менсън ги е накарал да го направят. Менсън е изпратил четирима свои последователи за клането на улица “Сиело Драйв”, но той самият не е участвал в него. Той обаче участва в убийството на Роузмари и Лено Лабианка, където е завързал жертвите собственоръчно и е давал инструкции на останалите как точно да ги убият.

Заместник-областният прокурор Винсънт Т. Булиози
Заместник-областният прокурор Винсънт Т. Булиози

Налага се прокурорът да наблегне върху властта, която има Чарли над членовете на неговото Семейство и да убеди журито, че обвиняемият е имал сериозен мотив да иска смъртта на тези седем души.

В началото случаят изглежда безнадежден. Властите разполагат само с историята на Сюзан Аткинс, преразказана от Вирджиния Греъм, и онова, което Ал Спрингър и Дани Декарло са споделили с полицията, както и няколко показания от други хора, разпитвани за Менсън и последователите му. Чак на 3 декември Булиози знае вече със сигурност точно кои членове на Семейството са участвали в убийствата. Менсън е изпратил Чарлз Уотсън-Текс, Сюзан Аткинс, Патриша Кренуинкъл и Линда Касабиан в имението на Тейт. Заедно с него в дома на Лабианка са били Уотсън, Кренуинкъл и Лесли ван Хутен. Аткинс, Касабиан и Стив Грогън-Клем ги чакали в колата за бягство.

Показанията на Аткинс са жизнено важни за обвинението, но прокуратурата не й предлага имунитет. Все пак, ако им окаже съдействие, няма да искат смъртното й наказание за убийствата на Хинман, Тейт и Лабианка. В зависимост от степента й на съдействие обвинението ще прецени дали да се бори за предумишлено убийство, доживотна присъда и т.н.

Нещата придобиват по-розов оттенък за обвинението, когато на вратата в спалнята на Тейт е открит отпечатък на Патриша Кренуинкъл. Това веществено доказателство е прибавено към куршумите .22 калибър, открити в ранчото на Спан (оръжието, използвано в убийствата на Тейт, е от същия калибър).

Чарлз Текс Уотсън
Чарлз Текс Уотсън

Първата цел на Булиози е да получи обвинителен акт срещу Менсън и лицата, замесени в убийствата. Когато Сюзан се изправя пред съда, Аткинс разказва същата смразяваща кръвта история, която е разказала на Рони Хауърд и Вирджиния Греъм. Не показва абсолютно никакви признаци на вина или разкаяние за ужасните неща, които е извършила.

Съдебните заседатели я гледат с невярващи очи.

Линда Касабиан
Линда Касабиан

Рокерът Дани Декарло свидетелства как той, Менсън, Уотсън и други са използвали револвер “Бънтлайн” .22 калибър, за да се упражняват в стрелба по мишени в ранчото.

Разказва също, че найлоновото въже, използвано в убийствата на Тейт, е същото като въжетата, използвани в ранчото.

На съда са му нужни само двайсет минути, за да произнесе желаните от Булиози обвинения: Чарлз Менсън, Чарлз Уотсън-Текс, Патриша Кренуинкъл, Сюзан Аткинс и Линда Касабиан – седем обвинения в убийство и едно обвинение в заговор с цел извършване на убийство; Лесли ван Хутен – две обвинения в убийство и едно в заговор.

Доказателства

Няколко дни по-късно портфейлът на Роузмари Лабианка е открит в дамската тоалетна на бензиностанцията, където го е оставила Линда Касабиан. Той е хвърлен в казанчето на една от тоалетните. Портфейлът щял да послужи като подкрепящо доказателство към историята на Сюзан Аткинс, в случай че Менсън се опита да я притисне да лъжесвидетелства.

Най-сетне е “открито” и още едно съществено доказателство: револверът “Хай Стандард Лонгхорн” със счупена дръжка, който е намерен от сина на Бърнард Уайс и предаден в полицията преди три месеца и половина. Когато прочита във вестниците за обвиненията, Бърнард Уайс се обажда в полицията, за да провери дали предаденият от него револвер се е оказал оръжието на убийството.

След като е прехвърлен през няколко служители, най-сетне един от тях му казва: “Ние не пазим оръжията толкова дълго. Като мине известно време ги хвърляме в океана.”.

Уайс отговаря: “Не мога да повярвам, че бихте изхвърлили нещо, което може да се окаже най-важното доказателство в случая Тейт.”.

“Слушайте, господине”, е отговорът, “Не сме в състояние да проверяваме всяко предадено от гражданите оръжие”.

Тогава Уайс намира връзка с репортер, който от своя страна се свързва с полицията. Оръжието е “намерено” там, където е “изгубено” – в полицейския участък във Ван Нюс. След лабораторните изследвания не останава и капка съмнение, че това е оръжието на убийството. По-късно предишният собственик на револвера Ранди Стар потвърждава, че го е дал на Менсън.

С полицията се свързва и собственикът на мястото, което убийците на Тейт са използвали, за да се почистят и преоблекат след престъплението. Мъжът успява да си спомни модела на колата им и регистрационния й номер и те отвеждат полицията до работник в ранчото, който е дал назаем колата си на Менсън и момичетата му.

Мотив

Макар и да не е необходимо за обвинението да представя мотив за престъпленията, Булиози смята, че това е от голямо значение, тъй като Менсън не е пряк участник в убийствата на Тейт. Той възнамерява да изложи като главен мотив “Helter Skelter”: убеждението на Менсън, че би могъл да започне расова война, от която да извлече лични облаги. Естествено, съществува и връзката между гнева на Менсън срещу Тери Мелчер и престъпленията, извършени в бившия му имот. В подкрепа на втория мотив се появяват две отделни лица, които разказват, че са гонили Менсън от имението няколко месеци преди убийствата.

Научи повече за:   Дейвид Кореш: Инцидентът в Уейко

Руди Алтобели, човекът, който купува имота от Мелчер, е важна клечка в шоу бизнеса. Той представлява звезди от ранга на Катрин Хепбърн и Хенри Фонда. Алтобели дава имота си под наем на Полански, тъй като пътува често, а когато се връщал, използвал къщата за гости.

През март 1969 г., Менсън пристига в имението, където в момента гостуват четирима от петимата гости, които са убити впоследствие. Той търси бившия вече собственик на къщата Тери Мелчер. Гостите го съпровождат навън по не особено приятелски начин, но преди това Менсън успява да зърне Шарън, която се чуди какво иска този “съмнителен тип”.

Тери Мелчер
Тери Мелчер

Тогава Менсън отива в къщата за гости и казва на Руди Алтобели, че от голямата къща са го изпратили за информация тук. Алтобели го смъмря, че е нарушил спокойствието на наемателите му и му казва, че няма представа къде е Тери Мелчер.

Менсън познава разположението на къщата и знае кой се е преместил там. Вероятно “Helter Skelter” престъпленията са извършени точно в тази къща, защото Чарли е искал да си отмъсти на обитателите й и да изкара ангелите на Мелчер, задето не му е помогнал в музикалната кариера.

Самият Менсън се превръща в основен играч в процеса и често се появява в съдебната зала. След като го изучава внимателно, Булиози описва неговото поведение:

“Въпреки нищожното си образование, той се изразяваше сравнително добре и си личеше, че е природно интелигентен. Обръщаше внимание на детайлите и винаги четеше между редовете, преди да отговори на някой въпрос. Настроенията му бяха непостоянни, а изражението на лицето – хамелеонско. Под всичко това се усещаше някакво странно напрежение. То се чувстваше, дори когато се шегуваше, което, въпреки сериозността на обвиненията, се случваше често. Често играеше театър пред препълнената зала, не само за Семейството, но и за пресата и зрителите в нея. Когато забележеше хубаво момиче, й се усмихваше и й намигаше. Повечето момичета изглеждаха повече поласкани, отколкото обидени от това”.

Процесът

Процесът започва официално в средата на юни 1970 г. Съдия е Чарлз Олдър. Той решава, че заседателите трябва да бъдат изолирани до края на процеса, “… за да ги защитим от посегателства и за да не могат да бъдат повлияни от публичността на случая”. Към Олдър е прикрепен телохранител, а домът му се охранява денонощно.

Съдебното жури е избрано в състав от пет жени и седем мъже, на възраст от 25 до 73 години. Един от тях е пенсиониран заместник-шериф.

Във въвеждащата си пледоария Булиози описва Менсън като “странстващ вагабонтин и неосъществен певец-китарист… който нарича себе си Исус Христос… убиец, който умело се крие зад маската на хипи… мегаломан, жадуващ за власт и обсебен от идеята за смърт и жестокост”.

Булиози набляга на факта, че Менсън е наредил на последователите си да извършат престъпленията, но “доказателствата ще покажат, че те са участвали напълно доброволно в тези масови убийства”.

Менсън, който се появява за първи път пред съдебните заседатели с изрязан на челото си кървав знак “Х”, настоява да се защитава сам. За негови асистенти са назначени възрастният адвокат Ървинг Канарек – легендарен с вниманието си към детайлите – и Роналд Хюс, “адвокатът-хипи”, който е защитник и на Лесли ван Хутен.

Менсън с изрязан на челото си кървав Х
Менсън с изрязан на челото си кървав Х

Жизненоважно за защитата на Менсън е Семейството да се държи под контрол. Ако неговите последователи решат да свидетелстват срещу него, той е обречен. Менсън поддържа ефективна комуникационна мрежа между себе си и другите членове на Семейството, особено с онези, които също са обвиняеми. Членовете, които са на свобода, предават желанията му на онези в затвора.

Тази комуникационна мрежа се оказва доста страховита. Барбара Хойт, една от свидетелките на обвинението, е заплашена, че ако се яви в съда, тя и семейството й ще бъдат убити. След това е примамена в Хонолулу от едно от момичетата на Менсън, където й дават смъртоносна доза ЛСД. За щастие Хойт успява да стигне до болницата навреме и докторите я спасяват.

Менсън успява да контролира момичетата си в съдебната зала. Сюзан Аткинс вече е дала показанията си пред съда. Останалите девойки измислят всякакви странни истории, като са готови да уличат дори себе си, само и само да спасят своя любим Чарли.

Драмата достига кулминационната си точка, когато Менсън повежда спор със съдия Олдър и скача срещу него, викайки: “Някой трябва да ти отреже главата!”. Аткинс, Кренуинкъл и Ван Хутен се изправят и започват да припяват някакви заклинания на латински.

Лесли ван Хутен
Лесли ван Хутен

Когато Менсън и момичетата са изведени от залата, разтрепераният съдия Олдър инструктира заседателите да игнорират случилото се преди малко, но ефектът вече е налице. На журито му се удава прекрасната възможност да види с очите си истинския Чарлз Менсън.

След 22 седмици обвинението се оттегля и идва ред на защитниците да си свършат работата. Съдия Олдър казва на адвокатите, които помагат на Менсън и момичетата, да призоват първия си свидетел. Защитата отговаря: “Благодаря, Ваша Чест. Защитата се оттегля.”.

Залата онемява. Трите подсъдими момичета се развикват, че искат да свидетелстват. Съдията и журито са зашеметени. Момичетата са решили да свидетелстват, че те са планирали и извършили убийствата, а Чарли няма нищо общо с тази работа.

Адвокатът на Лесли ван Хутен Роналд Хюс протестира и се изправя срещу прозрачния трик на Менсън: “Отказвам да взема участие в дело, в което съм принуден буквално да бутна клиента си през прозореца”. Няколко дни по-късно Роналд Хюс изчезва. След края на процеса тялото му е открито натикано между два големи заоблени камъка в окръг Вентура. Един от последователите на Менсън по-късно признава, че убийството му е дело на Семейство Менсън.

Налага се да бъде назначен нов защитник. Това е Максуел Кийт. Когато заседанието започва отново, Менсън и момичетата създават суматоха, намеквайки, че съдия Олдър е “ликвидирал Роналд Хюс”, което довежда до повторното им отстраняване от залата.

Като цяло защитата се представя доста незадоволително. Адвокатът на Патриша Кренуинкъл Пол Фицджералд загубва повече време да защитава Менсън, отколкото клиентката си. Адвокатът на Сюзан Аткинс претупва защитата й набързо, а Ървинг Канарек провежда своята цели четири дни. Накрая самият Менсън се уморява от безкрайните му дрънканици и се провиква: “Защо не си седнеш? Само влошаваш нещата още повече”.

Присъдата

На 15 януари 1971 г., седем месеца след началото на процеса, съдебните заседатели се оттеглят да вземат решението си. Девет дни по-късно присъдата е решена. Мерките за сигурност около сградата на съда са засилени, тъй като се разбира, че един от последователите на Менсън е откраднал сандъче с ръчни гранати от Военноморската база и възнамерява да ги използва в деня на обявяването на присъдата, който те наричат “Денят на Страшният съд”.

Съдебните заседатели обявяват Чарлз Менсън, Патриша Кренуинкъл, Сюзан Аткинс и Лесли ван Хутен за виновни по всички обвинения.

Чарлз Уотсън-Текс е изправен пред съда по-късно същата година, поради проблеми с екстрадирането му и също е признат за виновен.

На 29 март 1971 г. журито взима решение за наказателния размер на присъдите. Менсън и неговите три съучастнички обръсват главите си за прочитането на присъдите си.

Менсън и неговите три съучастнички с обръснати глави
Менсън и неговите три съучастнички с обръснати глави

“Ние, съдебните заседатели, намираме обвиняемия Чарлз Менсън за виновен в предумишлено убийство… решихме неговото наказание да бъде смъртна присъда”.

Патриша Кренуинкъл казва: “Вие току-що подписахте своята”.

“Най-добре заключете вратите си и пазете децата си”, добавя Сюзан Аткинс.

И четиримата обвиняеми получават смъртни присъди.

На 19 април 1971 г. върховният съдия Чарлз Х. Олдър обявява решението си: “Според мен смъртното наказание в случая е не само уместно, но дори необходимо, предвид обстоятелствата. Трябва да се съглася с тезата на обвинението, че ако това не е подходящ случай за смъртна присъда, то тогава кой би бил?”.

Съдията стиска ръцете на всеки един от заседателите. “Ако имах правото да ви наградя с медал, то вярвайте ми, щях да дам по един на всеки от вас”.

На по-късна дата Робърт Бюсолейл, Чарлз Менсън, Чарлз Уотсън, Брус Дейвис и Стив Грогън са осъдени за убийствата на Гари Хинман и Доналд Ший.

Булиози пише: “Това бе най-дългото дело в американската история, продължило девет и половина месеца; най-скъпото, струващо приблизително 1 милион долара; и най-широко публикуваното; журито бе държано в изолация 225 дни, по-дълго от който и да било съдебен състав преди това. Записките по делото се събират в 209 тома, 31 716 страници и съдържат приблизително осем милиона думи”.

През 1972 г. Върховният съд на Калифорния отменя смъртното наказание в щата и смъртните присъди на обвиняемите са заменени с доживотни.

Последици

Веднага след процеса са публикувани няколко благоприятни статии за Чарлз Менсън и последователите му. За известно време изглежда, че той може да се превърне в нещо като култов герой. Това обаче никога не се случва и днес не е останало почти нищо от Семейство Менсън. Той все още получава огромен брой писма, повечето от които са изпратени от млади хора, желаещи да се присъединят към Семейството.

За него са създадени няколко пиеси, игрални и документални филми и дори опера. Музиката на Чарли се изпълнява от прочутата рок-група Guns N’Roses.

Линет Фром
Линет Фром

Защо други убийци, които извършват много повече убийства от Менсън, са бързо забравяни, а той все още е толкова прочут?

Може би, защото неговите жертви и бъдещи мишени са известни личности. Другата причина може би се крие във факта, че през 1975 г. неговата последователка Линет Фром-Пискливата прави опит за атентат срещу президента Джералд Форд, но е малко вероятно Менсън да е стоял зад това.

Прокурор Булиози вярва, че неговата известност продължава, защото това е един от най-странните и невероятни случаи на убийство в историята. Той смята, че Менсън се е превърнал в метафора на “злото”, придобивайки почти митологични измерения… Хората се страхуват от него така, както се страхуват от рака или земетресенията.

Менсън по-стар
Менсън по-стар

Менсън продължава, дори на 70 години, да бъде сравнително пасивен затворник, без изгледи за помилване. Булиози обяснява продължаващия интерес към него с фанатичните елементи в обществото: “Днес, почти всяка морално изкривена група в Америка, от сатанистите до неонацистите и скинарите, са прегърнали Менсън и неговата отровна философия. Той се е превърнал в тяхна духовна икона, първосвещеникът на омразата срещу установените норми”.

Чарли в затвора

Сега, след като смъртното наказание в Калифорния е премахнато, самопровъзгласилият се гуру и бивш водач на Семейство Менсън излежава доживотна присъда. Понастоящем той е в щатския затвор Коркоран. Менсън, който ще навърши 77 години през 2011 г., е зад решетките вече от 40 години, но известността му не е намаляла ни най-малко. Той получава повече писма от всеки друг затворник в Съединените Щати.

Според информация в един от многото посветени на тази тема сайтове, през 2001 година Чарлз Менсън е бил затворен в строго охранявания сектор на затвора, известен като “Дупката”, тъй като отправял заплахи към служителите на затвора. Менсън лежи изолиран в килията си по 23 часа на ден, забранено му е да общува с останалите затворници и му се слагат белезници, когато излиза от килията си.

Чарлз Менсън в затвора
Чарлз Менсън в затвора

Според писмото, което Менсън изпраща на уебсайта, той ще да бъде освободен от строго охранявания сектор през февруари 2002 г.

Менсън е добре запознат с условията в сектора, тъй като прекарва там осем дълги периода за различни нарушения. Първият път е през 1989 г., когато е преместен в Коркоран от щатския затвор Сан Куентин, тъй като пазачите откриват куршум в джобовете на един от неговите посетители по време на рутинна проверка.

Неговата изолация е удължена за “повреда на щатска собственост”, когато изтръгва слушалката от телефона на стената и напада с нея един от пазачите. Този период е увеличен отново на пет години, след като го обвиняват в заговор за убийството на президента на Съединените Щати Джералд Форд.

Когато наказанието му свършва през май 1994 г., той е прехвърлен в крило с по-нормални условия и вече му е позволено да говори с други затворници.

Менсън успява да стои далеч от неприятностите до март 1995 г., когато е обвинен в притежание на наркотици. Отново го изпращат в “Дупката”, където периодът му на престой е увеличен отново, заради заплахи към служителите на затвора. През юни 1995 г. наказанието му изтича и минава повече от година, преди да бъде наказан отново, за това че напада пазач със стол.

През март 1997 г. е обвинен в “заговор с цел разпространение на наркотици” и е изпратен в щатския затвор Пеликан Бей в Кресънт Сити, Калифорния, който е една от най-строгите институции в страната. По онова време медиите разпространяват слуха, че Менсън стои начело на мултимилионен наркокартел. След като минават 14 месеца, го връщат обратно в Коркоран.

През 1997 г. Менсън се явява на изслушване пред Комисията за помилване, което е записано на камера и излъчено по телевизионния канал Court TV. Това е деветото му явяване. Молбата му е отхвърлена и този път, на основание, че Менсън “би представлявал твърде висок риск и опасност за обществото и заплаха за сигурността, в случай че бъде пуснат на свобода”.

В отговор на това Менсън заявява:

“Аз приемам това решение. Това е супер. Това, което бих искал от вас да решите лично за себе си е, че колкото по-дълго позволявате да продължава тази присъда, вие допускате онова, което окръжният прокурор преследва, да се превърне в реалност. Това не е реалността, към която аз се стремя. Не казвам, че не съм бил замесен. Казвам, че не съм нарушавал никакви човешки или божии закони. Направете си сметката сами. Желая ви приятен ден. Благодаря”.

Седем месеца по-късно той отново е изпратен в “Дупката” по обвинение в “незаконна търговия” и остава там два месеца.

След това е поставен под “ограничителни мерки”, тъй като отказва да спазва правилата на затвора и няма право на посещения и телефонни обаждания.

Десетото изслушване за помилване на Менсън се състои на 24 април 2002 г. Той отказва да се яви на него, тъй като пазачите отказват да го пуснат без белезници пред комисията. За никого не е изненада, че молбата му е отхвърлена.

На 23 май 2007 г. комисията отхвърля искането му за пореден път. Следващото явяване на Менсън ще се състои през 2012, когато той ще бъде на 78 години.

Къде са те сега?

Чарлз Уотсън-Текс – Излежава доживотната си присъда в затвора Мюл Крийк в Северна Калифорния. Той приема християнството, написва няколко книги, оженва се, раждат му се четири деца и се подготвя за свещеник. Неговата съпруга Кристин живее близо до затвора, откъдето поддържа уебсайта на тяхното духовенство, наречено “Abounding Love Ministries, Inc“.

Сюзан Аткинс – излежава доживотната си присъда в женския затвор във Фронтера, Калифорния. Тя се омъжва два пъти. Всичките й молби за помилване досега са отхвърлени.

Сюзан Аткинс
Сюзан Аткинс

Патриша Кренуинкъл – също е в женския затвор във Фронтера, където участва активно в програми, като “Анонимни алкохолици” и “Анонимни наркомани”, и помага на неграмотните затворници да се научат да четат и пишат. Пише стихове и музика, свири на китара, играе в отбора по волейбол и дава уроци по танци. Молбата й за освобождаване е отхвърляна 11 пъти, като последното й явяване пред комисията е през 2008.

Патриша Кренуинкъл
Патриша Кренуинкъл

Линда Касабиан – получава имунитет в замяна на показанията си срещу Менсън и другите членове на Семейството. След края на процеса напуска Калифорния. Сегашното й местоположение не е известно, но се говори, че е лежала в затвора за други престъпления.

Линет Фром-Пискливата – е обвинена в опит за покушение срещу президента Джералд Л. Форд през 1975 г. и е осъдена на доживотен затвор. Понастоящем е затворена във федералното медицинско учреждение в Карсуел, Тексас.

Стив Грогън – излежава присъдата си за убийството на работника от ранчото на Спан Доналд Ший, въпреки че неговото тяло тогава не е открито. През 1979 г. се съгласява да разкрие местонахождението на тялото в замяна на предсрочно освобождаване. Тялото на Ший е открито и Грогън е освободен през 1986 г. Местонахождението му в момента не е известно.

Брус Дейвис – излежава доживотната си присъда в Калифорния за убийствата на Гари Хинман и Доналд Ший. Молбите му за помилване до момента са отхвърлени.

Боби Бюсолейл – осъден през 1969 г. за участието си в убийството на Гари Хинман, той остава в затвора, въпреки многобройните си обжалвания и молби за пробация. През 1982 г. се оженва и излежава присъдата си в Орегон. Прекарва повече от 30 години в затвора, фокусиран върху електронната музика и видео продукции. Боби намира няколко спонсори и създава филмово и звукозаписно студио в затвора. Последното му явяване пред комисията за предсрочно освобождаване е през 2008 г., когато молбата му е отхвърлена. Следващото му изслушване ще се състои през 2013 г.

Местопрестъплението
Къщата на улица “Сиело Драйв”, в която живеели Шарън Тейт и Роман Полански по време на убийствата, е съборена през 1994 г. На нейно място е издигнато имение в италиански стил, а адресът й е променен. Новото имение първоначално е оценено на 12,5 милиона долара, с надеждата, че известността на имота ще донесе големи печалби. Скоро цената пада на 7,7 милиона долара. В момента къщата е собственост на холивудския продуцент Джеф Франклин.

Ранчото на Спан
Пожар унищожава филмовите декори и жилищните постройки в ранчото на Спан през 1970 г. Неговият собственик Джордж Спан умира през 1974 г. Понастоящем имотът е част от калифорнийския щатски исторически парк “Санта Сузана”.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

21
Напиши коментар

avatar
20 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
20 Автори на коментари
MinHameleon4oKaloyanRavangardКремена Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
kokera
Гост

dosta interesna istoria dano da izleze 2012

уоу
Гост
уоу

dano da izleze li ? ..t ivaob6te 4ete li kfo e naprail toi i drugite ili ne ?

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Най-големия боклук от всички!

Emo
Гост
Emo

Тия мазни смотани кукувици…не съм убивал дори врабче,но на тази групичка бих им смачкал главите. Бавно…с менгеме!
Ако съм на мястото на Полански публично ще обява награда от 500000 $ за семейството на този затворник,който убие Менсън! Никога няма да спре да се страхува тази малка мишка висока 1.60.

Vagin
Гост
Vagin

Много интересно, сега сега си спомних, че Axl Rose носеше t-shirt с неговия лик. Брутална история, страховита – но някак симпатична!

yuffie
Гост
yuffie

а някой знае ли кои песни на guns n roses и marilyn manson са негови???
п.с. иначе тея са лудите копелета

Dark_Side
Гост
Dark_Side

“Look At Your Game Girl”, “The Spaghetti Incident” – целия албум май….

ани
Гост

ужас косата ми настръхна,направо се разстроих…филм на ужасите

ани
Гост

защо господ е допуснал да има такива хора,че още са живи…голям ужас

кожодер
Гост
кожодер

най вече защото господ не съществува …..

Вик
Гост
Вик

Доста описателна снимка има по-горе.. Малко ми е чудно от къде изобщо сте се сдобили с тях,мислех,че такива фотографии от местопрестъпления са малко или много засекретени за широката публика.. уау

Iva Miteva
Гост
Iva Miteva

Някои знае ли дали има издадена на бългагски език книгата”helter skelter”, написана от садиата на Менсон – Vincent Bugliosi? Ако съществува на BG, как е заглавието и.

kleo70
Гост
kleo70

не те знам кокер ли си какъв си но се моли да не те навести като излезе защото тогава ще разбереш какво е ад

Petrov
Гост
Petrov

Страхотно написана статия,задоволи всичките ми въпроси около Менсън.Искам само да обърна внимание на една лека неточност – истина е,че Guns N’ Roses имат записано парче на Чарлс,както някой беше споменал,но то е записано само от вокала Аксел Роуз и клавиристът Дизи Рийд с гост китарист,тъй като другите членове на бандата не са били съгласни да го направят.Мисълта ми беше,че е било просто прищявка на вокалът,а не че бандата са някакви психопати-поклонници на Чарлс.

Нина 33
Гост
Нина 33

Мен ме шокира убийцата Сюзън Аткинс, явно е страдала от “маниакална депресия”, както я описват съкилийничките и. Винаги съм се интересувала от психически диагнози и по-скоро от психиката на маниакалните убийци, но всъщност ме шокира жестокостта, с която убива Шарън Тейт и детето и. И още повече, че искала да изкара бебето от утробата и, но нямала време и “да размаже очите на останалите по стените”.
За съжаление, най-жестоките убийства се извършват оп психично-болни хора, тази жена е прекият извършител, а този Менсън е само “мозъкът” и никак не ми прилича на толкова психично-болен.

Кремена
Гост
Кремена

Страшно е,но има и още по страшен от него – Гари Риджуей(Gary Leon Ridgway)или по известен,като Убиецът от Зелената река.Този човек има семейство,боготвори жена си,приятелите му го обожават,изключително харизматична личност … до такава степен е смесил нормалния живот на един средностатистически американец и живота на един сериен убиец,че полицията не може да го залови повече от двадесет години,жена му не е имала и най-малка представа ,че човекът,който тя обича е най-масовият сериен убиец в историята на САЩ. В момента той излежава първата от 49-те доживотни присъди.Признава вината си в сделка да бъде отменено изпълнението на смъртното наказание,назовава поименно 49(не си… виж още »

avangard
Сътрудник
KaloyanR
Гост
KaloyanR

Защо автора навсякъде е писал ‘расова’ война? Правилното е ‘класова’.

Hameleon4o
Гост
Hameleon4o

“расова” – между бели и черни!

Min
Гост
Min

Страхотна статия бях попаднал на нея доста отдавна но тогава я прочетох почти през ред от любопитство към психо профила на Менсън и историята му. И сега ми попадна филма за него “Charlie Says” сетих се за статията тук и я препрочетох отново доста по задълбочено този път и се получи като страхотна предистория към филма. Благодаря на Силвия за добрата работа и да продължава в същия дух.