Мит ли са чернокожите серийни убийци?

Всички са чували за Тед Бънди, Ед Гийн, Джефри Дамър, Зодиака и други скандално известни убийци. Може би единственото общо нещо между тях, освен многобройните им жертви, е че тези зловещи хищници са бели мъже. Вероятно малко хора биха могли да назоват името на поне един чернокож сериен убиец. Може би такива не съществуват?

Дори ФБР поддържа този стереотип, изготвяйки профилите си на базата на убеждението, че средностатистическия сериен убиец е бял мъж. Но истината е, че расата няма нищо общо с безумните фантазии, които биха могли да се родят в един болен ум. Серийните убийци нямат определен облик, етнос, раса или произход. Всички те са черни отвътре.

Ето няколко “ярки” представители от криминалния свят, разрушаващи мита за несъществуващите чернокожи серийни убийци:

Корал Юджийн Уотс

Корал Юджийн Уотс
Корал Юджийн Уотс

Корал Юджийн Уотс е арестуван през 1982 г. след като прониква в домовете на две жени в Хюстън, Тексас и се опитва да ги убие. След залавянето му полицията започва да го свързва и с други убийства. Властите в Мичиган, където е живял преди, го подозират в смъртта на поне десет момичета и жени.

Прокуратурата в Тексас не разполага с достатъчно доказателства, за да осъди Уотс и затова му предлага сделка. В замяна на показанията си ще получи имунитет за признатите престъпления. Вместо да бъде съден за тях, ще бъде обвинен единствено във влизане с взлом и намерение за убийство. Той се съгласява със сделката и прави признания за дванадесет убийства в Тексас и Мичиган. Осъден е на 60 години затвор.

Впоследствие, вече от затвора, Корал Уотс се хвали, че е убил над 40 жени и дори намеква, че бройката може би е по-близо до 80. Неговите престъпления разбиват на пух и прах възприетата теория, че серийните убийци избират жертвите си по определен модел. Жените, които Уотс твърди, че е убил, не си приличат по нищо. Те са от всички възрасти и раси. Обикновено се смята, че един сериен убиец избира жертви от собствената си раса и предпочита да са от приблизително еднаква възрастова група.

След тези признания властите горчиво съжаляват, че са предложили такава сладка сделка на Уотс. Тъй като е образцов затворник, според правилата на тексаската затворническа система присъдата му е намалена автоматично и той вероятно ще напусне затвора като свободен човек през април 2006.

Корал Юджийн Уотс дава ясно да се разбере, че ще убива отново, ако излезе на свобода, затова през 2004 г. властите отправят призив за помощ към всеки, който може да е станал свидетел на някое от неговите престъпления, които не са включени в сделката.

Не след дълго такъв човек се появява и през 2004 г. Корал Юджийн Уотс е осъден за убийството на Хелън Дъчър – убита с нож през 1979 г. Той не е признал за това престъпление, приемайки сделката, и получава доживотна присъда за него. Убийството на Хелън Дъчър е само един от многобройните неразкрити случаи, в които е заподозрян Уотс.

Антъни Соуел

Антъни Соуел
Антъни Соуел

Антъни Соуел е стар познайник на полицията. Осъден през 1989 г. за изнасилване, той излежава 15-годишната си присъда и е освободен през 2005 г. Като регистриран сексуален насилник Соуел би трябвало да бъде държан под наблюдение, но на практика не се получава така. Той се нанася в дома на възрастната си леля, която скоро отива в старчески дом и му оставя къщата на разположение.

Не след дълго жителите в квартал “Маунт Плезънт” в Кливлънд започват да се оплакват от зловеща миризма, но погрешно набеждават за неин източник местния колбасарски цех. Властите не обръщат внимание нито на оплакванията за странната миризма, нито на увеличаващите се сигнали за изчезнали лица в района.

Впоследствие полицията съжалява за проявеното безхаберие, когато последната жертва на Антъни Соуел, която напада и изнасилва в дома си, се измъква и съобщава за инцидента. На 29 октомври полицията пристига в дома му със заповед за арест по обвинение в изнасилване. Той не е там, но ченгетата се натъкват на два трупа, проснати на пода във всекидневната му. Соуел е открит и арестуван два дни по-късно.

Не след дълго в дома му са открити телата на още четири жени, погребани в плитък гроб в мазето и в тясното пространство под къщата. Полицията предприема разкопки в задния двор и се натъква на още три тела и останки от четвърто. В една кофа е открит и череп, който вдига бройката на жертвите на единадесет.

Съдът определя размера на гаранцията на Антъни Соуел на 6 милиона долара. Процесът му е насрочен за 14 февруари 2011 г.

Джером Барет

Джером Барет
Джером Барет

През 1975 г. жителите на Нешвил, Тенеси, са шокирани от убийството на 9-годишната Марша Тримбъл. Малката скаутка изчезва на 25 февруари, докато продава сладки в квартала си. Открита е изнасилена и убита близо до дома й. Случаят грабва общественото внимание заради възрастта на жертвата и защото тялото й е открито на Великден, повече от месец след изчезването й. Престъплението остава неразкрито в продължение на повече от 30 години.

Чак през 2009 г. за изнасилването и убийството на момичето е осъден 62-годишният Джером Барет, който вече излежава доживотна присъда за убийството на една студентка.

По времето на убийството на Тримбъл Барет е работил в същия квартал. Той признава, че е убил момичето, но отрича да го е изнасилвал. Според собствените му думи ДНК-то му е било върху нея, а не вътре в нея. Барет признава за убийството на Тримбъл пред свой съкилийник в затвора, като заявява още, че е убил общо “четири синеоки кучки”.

Джефри Лий Гилори

Джефри Лий Гилори
Джефри Лий Гилори

Джефри Лий Гилори е основен заподозрян в серия от убийства още през 2006 г., когато полицията в Батън Руж открива неговите отпечатъци на едно от местопрестъпленията. Но чак през 2009 г. ДНК-то му е свързано с убийствата на още три жени, извършени преди десет години.

Флорида Едуардс (36 г.) е открита мъртва в изоставена сграда през 1999 г. Полицията получава анонимен сигнал от близкия обществен телефон. Тя живее недалеч от местопрестъплението.

Две години по-късно е открита Силвия Коб (36 г.) – пребита до смърт и захвърлена в изоставена сграда. Главата й е разбита, а тялото й е в напреднал стадий на разлагане.

Рени Нюман (46 г.) загубва живота си през 2002 г. и е открита удушена на един паркинг.

Гилори е задържан през 2008 г. за друго престъпление и това дава възможност на детективите да го свържат със серията от убийства.

На 10 март 2010 г. 43-годишният Джефри Гилори получава 50-годишна присъда за ограбването и опита за убийство на жена, която е нападнал на автобусна спирка през 2007 г. и тепърва ще бъде изправен пред съда за серията от убийства.

Уолтър Елис

Уолтър Елис
Уолтър Елис

През пролетта на 2009 г. полицията в Милуоки разбира, че си има работа със сериен убиец. ДНК уликите подсказват, че убийствата на проститутки в северната част на града от 1986 година насам са дело на един и същи човек. Общо девет жени са свързани с убиеца – 8 нощни труженички и една 16-годишна бегълка. Телата им са открити захвърлени в изоставени сгради в радиус от 5 кв. км.

Но маниакът убива спорадично, което превръща залавянето му в трудна задача. Властите подозират, че извършителят е лице без криминално досие, тъй като ДНК-то на заподозрения не съвпада с никой от регистрираните в Уисконсин сексуални насилници.

Най-накрая, през септември 2009 година полицията арестува 49-годишния Уолтър Елис, живеещ в района на убийствата. Макар пред медиите да го наричат само “представляващо интерес лице”, фактът, че в операцията по залавянето му в един хотел участва цяла армия полицаи подсказва, че властите го смятат за особено опасен заподозрян.

Интересно е как Елис е успял да избегне разкриването си чрез ДНК. Той е бил арестуван 12 пъти в периода 1981-98 г. и е лежал в затвора в продължение на пет години, през които не са се случвали убийства. Сега е обвинен в две предумишлени убийства, за всяко от които би могъл да получи доживотна присъда.

Научи повече за:   Артьом Ануфриев и Никита Литкин: Чукобойците от Иркутск

Джон Флойд Томас

Полицията в Лос Анджелис смята, че 72-годишният сексуален насилник Джон Флойд Томас младши би могъл да се окаже най-продуктивният сериен убиец в историята на Калифорния. Той слага началото на своята епопея от изнасилвания и убийства още в края на 50-те години.

Джон Флойд Томас
Джон Флойд Томас

Томас е роден в Лос Анджелис, а майка му умира, когато е на 12 години. Момчето е отгледано от своята леля и кръстница. През 1956 г. служи за кратко в американските военновъздушни сили.

Докато е разпределен във военната база “Нелис” в щата Невада, един от неговите старши офицери забелязва, че Томас редовно “закъснява” и се появява в “небрежен” външен вид. Той е освободен с почести през 1957-а и след завръщането си в Лос Анджелис е задържан за кражба с взлом и опит за изнасилване. Осъден е за тези престъпления на шест години, но в резултат от две нарушения на вътрешния ред на затвора остава зад решетките до 1966 г.

В средата на 70-те години в Лос Анджелис се появява загадъчен и опасен престъпник, който получава псевдонима “Изнасилвача от Уестсайд”. Той прониква в домовете на самотни възрастни жени, изнасилва ги и ги задушава, докато изгубят съзнание или умрат. Жертвите на серийния маниак са най-малко 17 и обикновено са намирани с покрити с възглавница или одеяло лица. Десет години по-късно в Клеърмонт, намиращ се на около 60 км на изток, са открити пет възрастни жени – изнасилени и удушени и с покрити лица.

Разследването на серията от убийства тъпче на едно място до 2009 г., когато два пъти осъжданият Томас младши осигурява проба от ДНК-то си за базата данни с регистрирани сексуални насилници. Полицията открива съвпадение и го арестува на 31 март 2009 г. Срещу него са повдигнати обвинения в пет убийства, но той е заподозрян в най-малко още 25 подобни престъпления и вероятно ще получи доживотна присъда.

Андре Кроуфорд

Андре Кроуфорд
Андре Кроуфорд

Андре Кроуфорд е обвинен в 11 убийства и в един опит за убийство и жестоко сексуално насилие.

Арестуван е през 2000 г. и е обвинен в серия от изнасилвания и убийства. Кроуфорд напада една от жертвите си в нощта на Деня на благодарността през 1997 г., оставяйки я полужива, но тя оцелява. Жертвите му са проститутки и наркоманки.

Той пледира невинен, но ДНК доказателствата го свързват със смъртта на единадесетте жени. Прокуратурата се бори за смъртно наказание. Неговите адвокати се опитват да умилостивят съдебните заседатели, разказвайки за тежкото му детство, изпълнено с физически и сексуален тормоз, а обвинението се опитва да развали впечатлението от тази прочувствена история, заявявайки, че никой, който е изнасилил и убил 11 жени, не заслужава милост.

За съжаление, мрачната картина на тежкото детство на обвиняемия изглежда е разнежила сърцата на журито и на 18 декември 2009 г. Андре Крауфорд отървава смъртната присъда и получава доживотен затвор.

Тери Блеър

Тери Блеър
Тери Блеър

Тери Блеър е роден в семейство, което често си има работа със закона. Неговата майка, която е завършила едва девети клас и страда от умствено заболяване, има общо десет деца. Тери е четвъртото. Брат му Уолтър е осъден и екзекутиран за отвличане и убийство през 1993 г.

През 1992 г. неговият доведен брат Клифърд Милър отвлича жена от един бар. Прострелва я в ръката и я откарва в изоставена къща, където я изнасилва многократно и я пребива до безсъзнание. Той получава две доживотни присъди, плюс 240 години за отвличане и насилствена содомия.

Преди да бъде обвинен в серията от убийства Тери Блеър вече е лежал 21 години за убийството на Анджела Монро – бременната майка на двете му деца. Бил й е ядосан, защото я е хванал да проституира.

Тери Блеър извършва второто си убийство два месеца след като го пускат на свобода. Жертвата му е открита на 14 юли 2004 г., удушена и със счупен врат. След като си почива през август, с настъпването на септември Блеър тръгва на изтребителен поход, убивайки в бърза последователност още пет жени.

Той избягва смъртното наказание и получава доживотна присъда без право на помилване.

Джарвис Като

Джарвис Като
Джарвис Като

В 6 часа сутринта на 4 август 1941 г. Евелин Андерсън (26 г.) напуска дома си в Бронкс, за да отиде на работа като сервитьорка в близкия ресторант. Така и не пристига на работното си място, а безжизненото й тяло е открито в 21:00 часа същата вечер, в една алея край авеню “Джером”. Тя е удушена от силен нападател, чийто нокти са се отбелязали в гърлото й, но не е изнасилена.

Няколко дни по-късно часовникът на Андерсън е намерен в една заложна къща в Ню Йорк. Властите установяват, че предметът е заложен от човек на име Чарлз Улфолк. При разпита той се заклева, че е получил часовника от своя приятелка на име Хейзъл Джонсън, която от своя страна посочва обвинително с пръст своята позната Манди Рийд. Рийд разказва, че чантата на Андерсън – в която е часовникът – й е била подарена от нейния приятел Джарвис Като, живеещ във Вашингтон, окръг Колумбия.

Като – 36-годишен чернокож мъж, е арестуван от полицията във Вашингтон. На 29 август той признава за убийствата на седем жени в столицата и на една в Ню Йорк Сити; четири други е изнасилил, но е оставил живи и се е опитал да отвлече още две. На 1 септември към обвиненията му прибавят още едно убийство, извършено в окръг Колумбия. Той казва на полицията къде могат да намерят чадъра на една от жертвите и споменава за липсващите 20 долара на друга жертва – факт, известен само на разследващите, близките на загиналата и… на нейния убиец.

Изправен пред съда в края на октомври 1941 г., Като се отмята от показанията си, заявявайки, че е бил измъчван от полицията, докато е бил “слаб и болен”. Съдебните заседатели не се хващат на въдицата и го признават за виновен, препоръчвайки да бъде осъден на смърт.

Джейк Бърд

Джейк Бърд
Джейк Бърд

Джейк Бърд е роден “някъде в Луизиана, където няма дори пощенска служба”. Живее на това място до 19-годишната си възраст, когато изглежда е решил, че иска да опита живота в град с пощенски услуги. През следващите години така и не се установява на едно място за дълго. Работи като строителен или железопътен работник. Този тежък труд му позволява да заякне физически и да се мести безпрепятствено от град на град.

Пътуването на Бърд приключва на 30 октомври 1947 г., когато е арестуван в Такома, щата Вашингтон. Изглежда Джейк е решил да се позабавлява в този град. Той избира за целта дома на 52-годишната Бърта Клудт, живееща заедно с дъщеря си Бевърли.

Джейк заобикаля къщата и намира брадва в задния двор. Съблича всичките си дрехи и влиза в дома с брадва в ръце. Вероятно г-жа Клудт и нейната дъщеря са били леко изненадани от вида на голия чернокож мъж, тичащ из дома им, размахвайки брадва. Те показват страха си, надавайки ужасени писъци, които карат съседите им да извикат полиция. Ченгетата обаче не успяват да пристигнат навреме. Когато се появяват, Джейк вече е съсякъл двете жени.

Докато оглеждат местопрестъплението, полицаите забелязват Бърд да се прокрадва в задния двор, носейки обувките си в ръце. Опитват се да го спрат, но той ги напада с нож и успява да среже двама от тях, преди да го съборят на земята и да го пребият до безсъзнание. Прекарва следващите няколко дни в болницата.

Когато е в състояние да говори, Бърд отрича обвиненията. Но самоувереността му скоро се стопява, когато разбира, че полицията е открила мозъчна тъкан от жертвите по панталоните му. Осъзнава, че трудно ще обясни как тя е попаднала там и си признава за престъплението. Това, че е чернокож мъж, обвинен в убийството на бели жени, не помага изобщо за каузата му и той е осъден на смърт.

Но Джейк Бърд все още не е готов да си отиде. Той сключва няколко сделки с прокуратурата и успява да отложи екзекуцията си с две години, разказвайки за многото престъпления, които е извършил през живота си.

Научи повече за:   10 мита за серийните убийци

От историите му става ясно, че Бърд е отговорен за най-малко 44 убийства. От тях само 11 са доказани със сигурност. Полицията подозира, че тези убийства са само върха на айсберга.

Джейк Бърд харесва определен тип жертви – белите жени. Особено си пада по бели жени, свиващи се от страх пред него. Повечето от жертвите си е убивал с брадва или секира.

Късметът на Джейк Бърд се изпарява заедно с признанията му на 15 юли 1949 г. Той е обесен в затвора “Уола Уола” в щата Вашингтон.

Лоренцо Гилиард

Лоренцо Гилиард
Лоренцо Гилиард

Смята се, че бившият боклукчия Лоренцо Джером Гилиард е отговорен за изнасилването и смъртта на 13 жени в периода 1977-93 г. Изглежда престъпният ген се предава генетично в неговото семейство. Баща му е осъден за изнасилване през 1970 г., брат му на доживотен затвор за убийство, а сестра му – проститутка, получава десет години за убийството на свой клиент.

Повечето, ако не и всички жертви на Гилиард, са проститутки. Те са откривани боси и захвърлени в усамотени райони около Канзас Сити, Мисури. Устите им са запушени с хартиени салфетки, а по шиите им има следи от удушаване с връв.

Гилиард е осъждан за педофилия, след като изнасилва 13-годишната дъщеря на свой приятел. В периода 1969-74 г. е бил заподозрян в пет изнасилвания, за които не е осъждан. През 1987 г. се превръща в заподозрян в убийството на Шийла Инголд. Впоследствие лабораторните експертизи го свързват с още 13 убийства и той получава доживотен затвор без право на помилване.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: zornitsaChavdarVasilAleksandaratanas
360
160

Клифъс Принс младши

Клифъс Принс младши
Клифъс Принс младши

Клифъс Принс младши, известен като “Убиеца от Клеърмонт”, изнасилва и убива шест жени в окръг Сан Диего, Калифорния през 90-те години.

Той е заловен, когато една от жертвите му, точно канеща се да влезе под душа, чува, че някой разбива ключалката на входната й врата. Жената се измъква през прозореца и изпраща свой приятел в дома си. Той се изправя срещу Клифъс, който предлага някакво измислено обяснение, но полицаите го разпознават по разпространеното описание и го арестуват.

Жената смята, че той я е проследил до дома й от местния фитнес. Всички предишни жертви са посещавали същата зала. Принс е прониквал в домовете им, знаейки, че ще влязат под душа след тренировката, където ще бъдат по-беззащитни.

По-късно той се хвали пред свой приятел, че е убил майка и дъщеря, и дори е носил сватбената халка на една от жертвите на верижка около врата си. Чернокожият Клифъс Принс също е необичайно явление в света на серийните убийци, защото убива жени извън своята раса. Той е осъден на смърт.

Уейн Уилямс

Уейн Уилямс
Уейн Уилямс

Серийният убиец Уейн Бъртрам Уилямс е роден на 27 май 1958 г. в Атланта, Джорджия. От октомври 1979 до май 1981 г. Уилямс убива 27 черни деца, главно момчета на възраст от 7 до 14 години. Изчезването на момчетата от черните квартали предизвиква мащабно полицейско разследване.

Уилямс почти успява да се измъкне на властите на 22 май 1981 г., когато полицията получава сигнал, че някой изхвърля нещо в река Чатахучи. Ченгетата пристигат, точно когато 22-годишният мъж се качва в колата си. Разпитват го и го пускат да си върви. Но когато едно тяло изплува в реката седмица по-късно, той отново е привикан в полицията. Влакната, открити по жертвата, съвпадат с пробите от колата на Уилямс и той е арестуван.

Уейн Уилямс е намерен за виновен и осъден на доживотен затвор. След процеса възникват съмнения за вината му и мнозина смятат този случай за неразкрит.

Марк Годо

Марк Годо
Марк Годо

Случаят с Убиеца от Бейслайн (или Изнасилвача от Бейслайн) е една от двете едновременно случващи се серии от убийства (другата е “Серийния стрелец”), тероризирали района на Финикс в периода от август 2005 до юни 2006 г.

Престъпникът получава този псевдоним, тъй като първите убийства се случват около пътя “Бейслайн Роуд” в Южен Финикс, Аризона. Впоследствие престъпленията се преместват към северната част на града.

Смята се, че Убиеца от Бейслайн е извършил девет убийства (8 жени и един мъж), 15 сексуални нападения над жени и млади момичета, 11 отвличания и неизвестен брой въоръжени грабежи.

Макар да не са свързани веднага, престъпленията се отличават с очевидната си липса на мотив, а убийствата са особено брутални, като убиецът често застрелва жертвите си в главата. Според описанията на очевидци заподозреният е носел най-различни дегизировки, като маски за Хелоуин и понякога се е представял за бездомник или наркоман.

Полицията установява, че гилзите от всяко местопрестъпление идват от едно и също оръжие.

През лятото на 2006 г. полицаите прекарват хиляди часове в патрулиране и проследяване на стотици сигнали. Жителите на Финикс са в паника от непредсказуемата природа на жестоките престъпления. Скицата на предполагаемия извършител е разлепена из целия град, а за главата му е обявена награда от 100 000 долара. Минава цяла година преди полицията да се сдобие с обещаващ заподозрян.

Скоро надзорниците на освободения предсрочно Марк Годо забелязват приликата му с разлепената скица на Убиеца от Бейслайн и се свързват с полицията. Надзорниците претърсват жилището му и откриват там ски маска и реалистичен пистолет-играчка. Полицията използва тази информация, за да се сдобие със заповед за обиск и открива допълнителни доказателства, свързващи Марк Годо с престъпленията, извършени от Убиеца от Бейслайн.

На 4 септември 2006 г. той е арестуван във връзка със сексуалното нападение над две сестри, което е част от разследването на Убиеца от Бейслайн. Сестрите, едната от които е видимо бременна, са били нападнати в един парк на 20 септември 2005 г. Годо е свързан с нападението им чрез ДНК експертиза.

На 7 септември 2007 г. Годо е признат за виновен по всички 19 обвинения, свързани с нападението над сестрите. Осъден е на 438 години затвор и в момента очаква процеса, в който ще се разгледат престъпленията на Убиеца от Бейслайн.

Мори Травис

Мори Травис
Мори Травис

Садистичният сериен убиец Мори Травис от Сейнт Луис заставя жертвите си да го наричат техен господар. Той ги изнасилва и изтезава. Травис прави видеозаписи на техните мъчения и е заснел на лента поне едно от убийствата си. Съвсем малка част от един от тези записи изтича в интернет.

През 2001 г. полицията в Сейнт Луис свързва шест убийства на проститутки с ДНК-то от семенната течност, открита на местопрестъпленията и вкарва профилът в базата данни. Не са открити съвпадения. Тогава журналистът Бил Смит написва няколко истории за жертвите и в отговор получава писмо. Авторът на писмото прилага карта към “жертва номер 17”, с чиято помощ властите откриват скелетните останки на жена. Картата е принтирана от уебсайта Expedia.com.

Детективите се свързват с Expedia и получават IP адресите на посетителите на сайта. Един от адресите в списъка е малко извън Сейнт Луис и там живее лицето Мори Травис. Проверката на миналото му разкрива, че той е осъждан углавен престъпник, така че властите отиват в дома му без заповед за обиск и откриват доказателства за възможни изтезания и убийства на няколко жени.

Откриват в мазето му тайна стаичка за мъчения, оборудвана с инструменти за бондидж, електрошоков пистолет и изрезки от вестниците за убийствата. Но най-смразяващи от всички доказателства са видеозаписите на неговите престъпления.

Една видеокасета, с етикет “Твоят сватбен ден”, показва как Травис връзва жените и ги изтезава и изнасилва. На една от сцените се вижда как удушава една от жертвите си до смърт.

След ареста полицията показва на Травис снимки на жертвите, но той отрича да ги познава. Малко по-късно обаче пожелава да погледне отново “убитите” момичета. Детективите не са споменавали, че жените са мъртви. Травис се пречупва, проклинайки интернет и казва, че ще им покаже гроба на още една жертва, но после се отмята и пожелава да бъде вкаран в затвора.

Детективите взимат проба от слюнката му от кутия от безалкохолно. ДНК експертизата показва, че тя съвпада със семенната течност, открита по жертвите. Следите от гуми по крака на една от жертвите също съвпадат с колата на Травис. В крайна сметка той е свързан с 12 неразкрити убийства, но преди да успеят да го изправят пред съда, извършва самоубийство в затвора.

Научи повече за:   Виктор Саенко и Игор Супрунюк: Маниаците от Днепропетровск

Честър Търнър

Честър Търнър
Честър Търнър

Честър Търнър е свързан с 13 убийства, извършени в Лос Анджелис в периода 1987-98 г.

Разследването на един от най-продуктивните серийни убийци в Лос Анджелис започва на 3 февруари 1998 г., когато пазач открива полуголото тяло на изнасилената и убита Пола Ванс (38 г.).

Престъплението е заснето от близката охранителна камера. Детективите преглеждат записа, но качеството му е толкова лошо, че не успяват да идентифицират заподозрения. Въпреки усиленото разследване случаят остава неразкрит.

През 2001 година отдел “Студени досиета” отваря отново случая на Ванс. Чуждото ДНК, намерено по жертвата, е използвано за елиминирането на няколко възможни извършители.

На 8 септември 2003 г. е открито съвпадение в базата данни между ДНК-то, открито по Ванс, и профилът на познатия сексуален насилник Честър Търнър. По същото време той излежава осемгодишна присъда за изнасилване.

Честър Търнър е признат за виновен в изнасилването на 47-годишна жена на 16 март 2002 г. Той се е гаврил с жертвата си в продължение на два часа. След това я е заплашил, че ще я убие, ако каже на полицията. Но жената съобщава за нападението на властите и той е арестуван и осъден. Благодарение на това е заставен да даде проба от ДНК, която да бъде вкарана в базата данни с регистрирани насилници. Точно това довежда до идентифицирането му като убиеца на Пола Ванс.

Детективите установяват, че това не е единственото съвпадение. ДНК-то на Търнър е свързано и с друго неразкрито убийство. На 6 ноември 1996 г. е открито полуголото тяло на 45-годишната Милдред Бийзли. Тя е удушена.

След старателна проверка, с помощта на ДНК доказателства, към обвиненията на Търнър са прибавени още девет убийства.

Честър Търнър е признат за виновен в десет убийства и в смъртта на нероденото дете на една от жертвите му. Осъден е на смърт на 10 юли 2007 година.

Лони Дейвид Франклин

Лони Дейвид Франклин младши
Лони Дейвид Франклин младши

Лони Дейвид Франклин младши получава псевдонима „Мрачния сънливец“, защото спира да убива в продължение на 14 години – от 1988 до 2002 г.  той сякаш заспива зимен сън.

Почти всичките му 11 жертви, основно чернокожи проститутки, са открити напълно облечени. Почти всички от тях са простреляни многократно в лявата гърда. Изключение прави Томас Стийл – единствената мъжка жертва – който е прострелян в тила, Принсез Бъртомю и Валери Маккорви, които са удушени и Джесика Питърс, която е простреляна в гърба.

В хода на разследването е установено, че 25-калибровите куршуми,  извадени от телата, идват от едно и също оръжие. В случая на Питърс обаче е използван същият калибър, но различно оръжие.

Онова, което свързва жертвите, е техният социално-икономически статус, фактът, че телата им са открити в един и същи район и това, че престъпленията следват определен модел – причината за смъртта, сексуалното насилие и начинът, по който са захвърлени телата.

Няколко от телата са открити в задни алеи или в контейнери за боклук, покрити с отпадъци, килими, одеяла, матраци или опаковани в торби.

Опакованите тела са напъхани в зелени найлонови торби за боклук, вързани с връзки тип  “свинска опашка“. В случая на Питърс от връзките е взета проба, която е изпратена в лабораторията за ДНК експертиза. ДНК профилът съвпада с този от пробите, взети от предишните пет жертви. Изследванията за сексуален контакт също показват, че пет от жертвите са изнасилени от един и същи човек.

На 27 май 2008 г. полицията в Лос Анджелис извършва формална проверка в базата данни с ДНК на осъдени престъпници, търсейки съвпадение с пробите, взети от жертвите, но такова не е открито. През март 2010 г. полицията решава да направи втори опит с вече порасналата база данни. Този път компютърът намира съвпадение в лицето на арестувания преди една година Кристофър Франклин.

Това съвпадение осигурява на властите двама потенциални заподозрени – бащата Лони Дейвид Франклин и Джон Джеферсън Франклин – чичото на Кристофър.

Лони Дейвид Франклин е чернокож 57-годишен мъж, висок 1,70 м и с тегло 72 кг. Описанието му съвпада с онова, дадено от единствената оцеляла жертва Енриета Уошингтън, нападната на 20 ноември 1988 г. – макар че Франклин тогава е бил на около 36 години.

На 5 юли полицията проследява Франклин до пицария в търговския център “Буена Парк Мол”. Един от детективите – преоблечен като служител в заведението – събира след него използваните вилица, две пластмасови чаши, чиния, две салфетки и полуизядено парче пица. Междувременно друг детектив взима проби от дръжката на вратата на сребристата хонда на Франклин. ДНК експертизата показва съвпадение с генетичния профил на пробите, взети от местопрестъпленията.

На 7 юли Лони Дейвид Франклин е арестуван пред дома си – намиращ се близо до района, където са открити телата на жертвите.

Полицията се сдобива със заповед за обиск. Търсят кръв, косми, облекла и други доказателства, които биха могли да свържат Франклин с убийствата, както и фотографии, в които той е заснет във или в близост до оранжев форд “Пинто” или друг подобен автомобил.

Конфискувани са общо четири превозни средства – тъмнозелена хонда “Акорд” от 2005 г., регистрирана на Розендо Пинлас; черен нисан от 1992 г., собственост на Франклин; сребърен микробус хонда, регистриран на Силвия Франклин; и златист хонда ван, регистриран на Джон и Джоуди Франклин.

Оранжевият форд “Пинто”, който според властите е използван в убийствата, не е намерен. Но разследващите вярват – подкрепени от анонимно обаждане, свързано с убийството на Барбара Уеър – че убиецът е използвал повече от една кола. По време на извършеното наблюдение над заподозрения детективите са видели как той използва всяка една от гореспоменатите коли, за да търси проститутки.

Детективите търсят и 25-калибровия полуавтоматичен пистолет, използван в убийствата, както и муниции, заглушители, кобури и уреди за почистване на оръжия.

Полицията изземва общо 650 доказателства, сред които оръжия, муниции, компютърен хардуеър, снимки, хард дискове, мемори карти, фотоапарати, проби от килимите, найлонови торби за боклук, въжета, „свински опашки“ и друг потенциален материал за връзване.

Събраните материали в момента се подлагат на ДНК тестове, балистични експертизи и други изследвания.

Полицията взима проби от слюнката и кръвта на Франклин за ДНК сравнение.

Франклин и преди е имал сблъсъци със закона. Между 1969 и 2003 г. той е арестуван за най-различни провинения – автокражби, взлом и носене на заредено оръжие.

В този период Франклин сменя няколко работни места – сред които пазач на гаража на полицията в Лос Анджелис и шофьор на боклукчийски камион към службата за чистота в града. Детективите смятат, че тези негови професии са го улеснявали в изхвърлянето на телата.

Франклин е обвинен в 10 убийства – макар че е свързан с 11 – и в един опит за убийство. Ако бъде осъден, го очаква доживотен затвор.

Междувременно властите разглеждат още 30 допълнителни убийства, които много приличат на десетте, извършени от „Мрачния сънливец“.


Материалът е написан по идея на Deranged

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: zornitsaChavdarVasilAleksandaratanas
360
160
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
5 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
klachiankata
klachiankata
15.11.2010 2:04

Много.интересен.материал.Лесно.може.да.се.заключи,че.да.си.насилник.и.убиец.е.генетично.заложено.Това.е.ужасно.като.си.го.помислиш.

Jin
Jin
24.08.2011 11:20

az puk dosega misleh tohno obratnoto he hernokojite seriini obiici sa povehe ot belite

Москвич 412
Москвич 412
30.10.2011 2:26

Силвия,имаш ли информация за Мозес Ситол,друг черен убиец,чийто жертви са около 38?

Marti
Marti
30.10.2011 12:31

Силве, а Мойсейчо Ситоле е натова отгоре и зулус :)По време на следствените експерименти специално са взели полицай-зулус, тъй като Ситоле е “действал” по места където се говори коуза и сото езици. Разбира се – той не разбирал африканс и английски 🙂