Тед Бънди: Чаровния убиец

Тед Бънди: Чаровния убиец

Тед Бънди е един от най-известните серийни убийци в света. Този чаровен и добре образован млад мъж убива десетки жени в Съединените Щати от 1974 до 1978 г. След като повече от десет години отрича да има нещо общо с убийствата, в крайна сметка той признава, че е извършил 30 от тях. Точният брой на жертвите му остава неизвестен и до днес.


Дяволът знае кога да изглежда привлекателен. А Тед Бънди е хубав, възпитан и чаровен. Поне до момента, в който се разбира, че е удушавал и осакатявал жертвите си, пазел е отрязаните им глави в апартамента си и е спял с техните разлагащи се трупове.

Той е ненаситен убиец. Спекулира се, че първото си убийство е извършил на 14-годишна възраст, но Бънди, който издава доста от своите тайни в опит да отложи екзекуцията си, никога не признава за този случай.

Бънди атакува!

Съквартирантките на Джоуни Ленц не се изненадват особено, че тя не излиза от стаята си в утрото на 4 януари 1974 г. Но когато настъпва следобед, а тя все още не станала от леглото, те решават да проверят дали не е болна и слизат в стаята й, намираща се в сутерена.

Пред тях се разкрива смразяваща гледка.

Писателката Ан Рул описва местопрестъплението в своята нашумяла книга “Непознатият до мен”: 18-годишната Джоуни е жестоко пребита. От рамката на леглото е изтръгнат прът, който е жестоко заврян в интимните й части. Джоуни веднага е закарана в болницата в коматозно състояние, но причинените увреждания са толкова жестоки, че щели да останат до края на живота й.

Все пак тя има късмета да остане жива. Джоуни е една от малкото жертви, които оцеляват след атаките на Тед Бънди, който всява ужас на територията на САЩ от 1974 до 1978 г. След нея това се случва на приблизително още 35 жени, които не могат да се похвалят с подобен късмет. Авторите Стивън Мишо и Хю Айнсуърт предполагат в своята книга “Единственият оцелял свидетел”, че попадналите в капана на Бънди жертви наброяват 40, но само Бънди можел да потвърди това. Тази тайна обаче той отнася в гроба си.

Ранни години

Тиъдър Робърт Коуел е роден на 24 ноември 1946 г. Майката на Тед Лоуиз Коуел прекарва последните три месеца от бременността си в Дома за неомъжени майки “Елизабет Лунд” във Върмонт. Биологичният му баща, ветеран от ВВС, остава неизвестен за Тед до края на живота му. Скоро след раждането Тед и майка му се връщат да живеят при нейните родители във Филаделфия. Малкият Тед е накаран да вярва, че баба му и дядо му са негови родители, а майка му е по-голямата му сестра. Тази конспирация е създадена с цел да предпазят Лоуиз от критиките и предразсъдъците на тогавашното общество към самотните майки.

На четиригодишна възраст Тед и майка му се преместват да живеят при свои роднини в Такома, Вашингтон. Година след преместването им, Лоуиз се влюбва във военния готвач Джони Кълпепър Бънди. Двойката сключва брак през месец май 1951 г. и Тед получава името на втория си баща, което щял да носи до края на живота си.

През следващите години в семейство Бънди се раждат още четири деца, които Тед често трябва да наглежда след училище. Вторият му баща се опитва да се сближи с него, като го води със себе си на къмпинг и измисля най-различни занимания подходящи за баща и син. Но опитите му са безуспешни и Тед остава емоционално откъснат от него. Според книгата на Стивън Мишо и Хю Айнсуърт “Тед Бънди: Разговор с един убиец” Тед се чувствал все по-неловко в негово присъствие и предпочитал да бъде сам. Това желание за усамотение се увеличава с времето и най-вероятно довежда до по-нататъшната му неспособност за нормално социално общуване.

Като младеж Тед е ужасно срамежлив, неуверен и с трудности в общуването. Често е дразнен и подиграван от училищните побойници. След като анализира поведението му, Стивън Мишо стига до заключението:

“Той не е като другите деца, изглежда и се държи като тях, но е преследван от нещо друго: страх, съмнение – понякога смътно безпокойство – което обитава ума му с котешко лукавство. Той изпитва това чувство в продължение на години, но чак много по-късно разбра какво е”.

Въпреки униженията, които изтърпява заради това че е различен, той успява да запази високия си успех в училище, а по-късно и в колежа.

В по-горните класове на гимназията Тед се превръща в по-общителен младеж. Популярността му нараства значително и започват да го смятат за “добре облечен и изключително възпитан”. Въпреки нарастващата си популярност, Тед рядко излиза с момичета. Той се интересува повече от извънкласни занимания, като ски и политика. Всъщност Тед е особено увлечен от политиката – един интерес, който по-късно временно го поставя на политическата арена.

След гимназията Тед продължава образованието си в Университета Пъджет Соунд и в Университета във Вашингтон. През това време се препитава, като си намира нископлатени ангажименти (помощник сервитьор, продавач на обувки). Рядко се задържа на една работа задълго и началниците му го смятат за ненадежден.

Въпреки че Тед е непостоянен на работното си място, той е изключително фокусиран над учението и оценките си. Но този фокус се измества през пролетта на 1967 г., когато започва една връзка, която ще промени живота му завинаги.

Тед среща момиче, което въплъщава всичко, за което мечтае в една жена. Тя е красива и изключително изискана млада дама, от богато калифорнийско семейство. Тед не може да повярва, че някоя от нейната “класа” би имала интерес към такъв като него. Въпреки многото си различия и двамата обичат да карат ски и точно на една от тези ски ваканции Тед се влюбва в нея. Тя е първата му любов и според Ан Рул най-вероятно е и първата жена, с която е правил секс. Неговата любима обаче не е толкова захласната по него, както той по нея. В действителност тя много харесва Тед, но смята, че той няма истински цели и амбиции в живота си. Тед полага твърде много усилия да я впечатли, дори с помощта на лъжи, нещо, което тя изобщо не одобрява.

След като завършва Университета във Вашингтон през 1968 г., неговата приятелка слага край на връзката им. Тя е практична млада дама и като че ли осъзнава, че Тед има твърде много недостатъци, за да попадне в категорията “образцов съпруг”.

Тед никога не успява да се възстанови от тази раздяла. Нищо, включително училището, не успява да задържи интереса му. Той напуска колежа и потъва в дълбока депресия. Тя се връща в Калифорния, но той продължава да поддържа контакт с нея, пишейки й писма, но изглежда бившата му изгора не изпитва интерес към възобновяване на връзката им. Тед е обсебен от мисълта за тази млада жена и не може да я изкара от ума си. Тази мания оказва пагубно влияние върху целия му живот и води до серия от събития, които шокират света.

Време на терор

Линда Ан Хийли е успяла млада жена. На 21 години тя работи в радиото, където всяка сутрин обявява ски условията в западната част на щата Вашингтон. Тя е красиво момиче, висока и слаба, с дълга, блестяща, кестенява коса и неизменна усмивка.

Линда Ан Хийли

Отгледана в добро семейство от заможната средна класа, тя е отлична певица и следва психология в Университета във Вашингтон. Обича да се занимава със умствено изостанали деца.

Линда дели една къща близо до университета с още четири момичета. На 31 януари 1974 г., тя и няколко нейни приятелки решават да пият по една бира в популярното студентско заведение “Данте”. Те не остават дълго там и Линда се прибира у дома си, за да гледа телевизия и да говори по телефона с приятеля си. След това си ляга. Момичето, което живее в съседната стая, не чува никакъв шум от стаята на Линда през онази нощ.

Линда ставала всяка сутрин в 5:30 часа, за да отиде на работа в радиото. В онзи ден съквартирантката й чува как будилникът й се включва в 5:30, както обикновено. Необичайното е, че не спира да звъни. Когато най-накрая става, за да го изключи, звъни телефонът. Обаждат се от радиото, за да питат къде е Линда. Леглото на Линда е оправено и в стаята й няма следи от борба, затова съквартирантката й предполага, че тя вече е тръгнала към работата си.

Когато същия следобед родителите й се обаждат, за да открият защо Линда не се е появила на уговорената с тях вечеря, всички се разтревожват. Никой не я е виждал. Сякаш се е изпарила от къщата.

Родителите на Линда се обаждат в полицията. Установява се, че леглото в нейната стая е оправено по неприсъщ за нея начин. Работата е там, че тя обикновено изобщо не оправяла леглото си. Също така се оказва, че от безукорно оправеното легло липсват калъфката за възглавницата и горният чаршаф.

Малко петно кръв от кръвната група на Линда е открито на възглавницата и по долния чаршаф. Открита е кръв и по нощницата й, която е прилежно закачена в дрешника. Липсват някои нейни дрехи.

Другата тревожна подробност е, че една от вратите на къщата е отключена, а момичетата винаги задължително я заключвали.

От полицията първоначално не смятат, че Линда е станала жертва на престъпление, затова от къщата не са събрани никакви улики и отпечатъци.

Впоследствие полицията осъзнава, че някой е влязъл в къщата, свалил е нощницата на Линда, окачил я е в дрешника, облякъл я е с други дрехи, оправил е леглото, увил е Линда с горния чаршаф и я е изнесъл от къщата – много, много тихо.

Смъртоносен поход

През същата онази пролет и лято внезапно и необяснимо изчезват още студентки. В много от случаите има стряскащи прилики. Всички момичета например са бели, слаби, необвързани, носят панталони по време на изчезването си, косата им е дълга и разделена на път, и всички изчезват вечер.

Джанис От

Някои от студентите в колежа разказват на полицията, че по време на изчезванията са забелязвали някакъв странен мъж с гипсирана ръка или крак. Човекът не можел да се справи с носенето на няколко книги и молел минаващите момичета за помощ. Други свидетели пък разказват за подобен странен мъж, който е забелязван в паркинга на кампуса. Той също бил с гипсиран крайник и търсел помощ за колата си, фолксваген костенурка, която уж не можела да запали. Този човек е забелязван на същите места, откъдето изчезват безследно две от момичетата.

Денис Неслунд

Най-сетне през август 1974 г. в езерния парк Самамиш са открити останките на някои от липсващите момичета и две от тях са разпознати. Цяло чудо е, че полицията изобщо успява да идентифицира телата им, имайки предвид онова, което намира – кичури коса с различен цвят, пет бедрени кости, два черепа и челюстна кост. Идентифицираните момичета са Джанис От и Денис Неслунд. Те са изчезнали в един и същи ден, на 14 юли.

Джанис От е видяна за последно от хора, седнали на пикник наблизо. Те разказват за някакъв привлекателен млад мъж, който е заговорил момичето. Онова, което успяват да дочуят от разговора е, че мъжът се казва Тед и гипсираната ръка му пречи да качи лодката си върху багажника на колата. Той я помолил за помощ и тя се съгласила. Тогава 23-годишната Джанис От е видяна за последен път жива.

Мелиса Смит

Денис Неслунд прекарва същия следобед с гаджето си и приятели. Тя тръгва към тоалетната в парка и… повече не се връща. През този следобед на същото място някакъв човек с гипс търси помощ за лодката си. Двете жени, към които първоначално се обръща, не могат да помогнат на симпатичния млад мъж. Денис Неслунд обаче е от онзи тип момичета, които винаги са готови да помогнат на изпаднал в беда, особено ако е със счупена ръка – добрина, която й струва живота. Но тя не е последната изчезнала, която е открита мъртва впоследствие.

Убиецът решава да действа и в други щати.

Полицейският началник Луис Смит от Мидвейл, Юта, има 17-годишна дъщеря, която често предупреждава за опасностите дебнещи навън. Той е виждал какво ли не през дългогодишната си кариера и се тревожи за безопасността на дъщеря си.

Въпреки тези мерки, неговите най-големи страхове се превръщат в реалност, когато дъщеря му Мелиса изчезва на 18 октомври 1974 г. Тя е намерена 9 дни по-късно – брутално изнасилена и удушена.

Лора Ейм

Тринадесет дни по-късно, на Хелоуин, изчезва 17-годишната Лора Ейм. Тя е намерена в Деня на Благодарността, в планината Уасач, захвърлена край една река. Ейм е удряна по главата и лицето с лост и също е изнасилена жестоко.

Полицията предполага, че тя е убита другаде, защото на мястото липсва кръв. Освен тялото й, властите не откриват никакви други улики, които биха могли да използват в разследването.

Прилики

Приликите с убийствата в щат Вашингтон привличат вниманието на полицията в Юта, която отчаяно търси отговорника за зловещите престъпления. С всяко следващо убийство доказателствата бавно се трупат.

Полицейски робот

Полицията в Юта се консултира със следователите от Вашингтон. Почти всички са на мнение, че извършителят е един и същ. С помощта на очевидците, които са забелязали мъж с гипс близо до местата, откъдето изчезват някои от жените, полицията изготвя фоторобот на евентуалния убиец на име “Тед”.

Когато близка приятелка на Елизабет Кендъл вижда съобщението за убийството на Мелиса Смит във вестника, а също и полицейската скица на възможния убиец, тя е сигурна, че този човек е Тед Бънди. Причината не е само в естествената й неприязън и недоверие към приятеля на Елизабет, а се дължи и на факта, че рисунката във вестника прилича досущ на него.

Научи повече за:   Питър Сътклиф: Йоркширския изкормвач

Дълбоко в себе си Елизабет най-вероятно съзнава, че приятелката й е права. В крайна сметка Тед има прилика със скицата, кара същата кола и тя е виждала патерици в стаята му, въпреки че той никога не е наранявал крака си. Според книгата, която тя написва впоследствие, “Принцът Фантом: Моят живот с Тед Бънди”, Елизабет се обажда анонимно в полицията на Сиатъл през август 1974 г. и казва, че приятелят й може би е замесен в скорошните убийства. Тя се обажда отново по-късно през същата есен и дава повече информация, която да помогне да следователите. Също така се съгласява да предостави скорошни снимки на Тед, които полицията да покаже на очевидците. Но свидетелите не успяват да разпознаят Тед по снимките и сведенията на Елизабет са пренебрегнати. Следователите, работещи по случая, решават да насочат вниманието си към по-вероятни заподозрени и Тед Бънди е забравен за няколко години.

Убиецът продължава да се изплъзва на полицията, като извършва убийствата в различни щати, което пречи на своевременното им сравняване. Начинът му на примамване на жертвите става все по-рискован и дързък. Онези жени, които не се поддават на хитростта му, по-късно го разпознават и осигуряват ценна информация за методите му на властите.

Рисковани атаки

На 8 ноември 1974 г. най-накрая се случва онова, което така дълго чакат детективите – убиецът допуска грешка. В онази петъчна вечер един странен, но симпатичен мъж, заговаря 18-годишната Каръл Даронч в книжарницата на търговски център в Юта. Непознатият й казва, че е видял как някой се опитва да влезе в колата й и предлага да я придружи до паркинга, за да проверят дали нещо не е откраднато.

Първоначално Каръл си помисля, че мъжът е от охраната на търговския център заради начина, по който взема нещата в свои ръце. Когато стигат до колата й, тя проверява вътре и осведомява мъжа, че нищо не липсва. Човекът, който се представя като полицай Роузланд, не се задоволява с това и пожелава да я придружи до полицейския участък. Там тя трябва да се опита да разпознае извършителя и да подаде оплакване. Когато я повежда към своя фолксваген костенурка, Каръл става подозрителна и иска от него да се легитимира. Той й размахва за секунда някаква полицейска значка и тя се качва в колата му успокоена.

Каръл ДаРонч в съда

Той потегля бързо, но в посока обратна на полицейското управление и след малко внезапно спира. Каръл Даронч сериозно се уплашва. “Полицаят” се нахвърля върху нея и успява да сложи белезници на ръцете й. Момичето закрещява от ужас. Тогава той вади пистолет и заплашва, че ще я убие, ако не млъкне. Лудият я изкарва навън и я притиска отстрани на колата. В ръката си държи лост, с който се кани да я удари по главата. В паниката си тя го изритва по чатала и така успява да се измъкне. Даронч се хуква по средата пътя и привлича вниманието на двойка, минаваща с колата си. Те спират и ужасеното момиче панически се качва при тях. Плачейки истерично тя им казва, че някакъв мъж се е опитал да я убие. Те веднага я откарват в полицията.

Хълцаща и все още с белезници на китките, Каръл казва на полицаите, че един от техните служители я е нападнал. Оказва се разбира се, че полицай на име Роузланд не съществува. На мястото на нападението незабавно е изпратен патрул, но естествено маниакът вече не е там. Все пак полицаите се сдобиват с описанието на мъжа и колата му, а няколко дни по-късно и с кръвната му група, взета от кръвта, намерена по палтото на момичето. Кръвната група е нулева, също като тази на Тед Бънди, както се установява впоследствие.

Същата тази вечер режисьорката на училищна пиеса в гимназията “Вюмонт” е приближена от симпатичен мъж, който я моли за помощ при идентифицирането на някаква кола. Тя обаче е твърде заета и се налага да му откаже. Въпреки това по-късно той пак се опитва да привлече вниманието й, но тя го отпраща отново. Жената усеща, че има нещо странно и почти плашещо в този човек, но тъй като я чака много работа, пропъжда тази мисъл от главата си. Когато по-късно отново го забелязва да дебне в дъното на залата, тя се чуди какви ли всъщност са намеренията му.

Деби Кент, която гледа пиесата заедно с родителите си, излиза по-рано, за да прибере брат си от боулинг залата. Тя казва на родителите си, че веднага ще се върне да ги вземе, но така и не го прави. Всъщност не успява да стигне дори до колата си, която стои празна на училищния паркинг. Деби Кент сякаш се изпарява във въздуха. Единственото, което полицията открива на паркинга, е едно малко ключе от белезници. Когато изпробват ключето върху белезниците свалени от Даронч, то пасва перфектно. Чак месец по-късно един мъж се обажда в полицията и казва, че в нощта на изчезването на Деби Кент е забелязал светлокафяв фолксваген костенурка да излиза от паркинга с висока скорост.

На 12 януари 1975 г. Карин Кембъл, нейният годеник д-р Реймънд Гадовски и двете му деца, пътуват за Колорадо. Карин очаква да си почине от работата си и да прекара повече време с децата, докато годеникът й присъства на семинар.  Една вечер, докато релаксира в лобито на хотела, заедно с Гадовски и неговите син и дъщеря, тя се сеща, че е забравила списанието си горе в стаята и отива да го вземе. Годеникът й и децата му напразно я чакат да се върне. Гадовски си спомня, че по-рано през деня тя не се е чувствала добре и решава да провери дали има нужда от помощ. Но Карин я няма никъде. Дори не е стигнала до стаята. С настъпването на утрото обърканият и разтревожен Гадовски се обажда в полицията и я обявява за изчезнала. Властите претърсват всяка стая в хотела, но от нея няма и следа.

Почти месец по-късно голото тяло на Карин е открито от градинар на няколко километра от хотела, лежащо на известно разстояние от пътя. Тялото е повредено от животни и това пречи да се установи точната причина за смъртта й. Все пак е очевидно, че са й нанесени жестоки фрактури, които най-вероятно са били фатални.

Също като много от жертвите в Юта и Вашингтон, Карин е удряна многократно по главата с тъп предмет. Според книгата на Ричард Ларсън “Бънди: Преднамереният непознат” ударите са толкова жестоки, че един от зъбите й е практически отделен от венеца. Също така има доказателства, че е изнасилена. Смята се, че е е убита само часове след изчезването си. Освен обезобразените останки на Карин, на местопрестъплението не са намерени почти никакви улики.

Няколко месеца след откриването на тялото на Карин Кембъл се появяват и други останки, намерени на 16 км от мястото, където са захвърлени телата на Неслунд и От. Разпозната е Бренда Бол, една от седемте жени, които изчезват по-рано същото лято. Причината за смъртта й са удари по главата с тъп предмет.

Полицията претърсва планината Тейлър и открива тялото на Сюзън Ранкорт – която също изчезва по-рано това лято. Изглежда човекът на име “Тед” използва планината Тейлър като гробищен парк. Още две тела са открити същия месец, като едното от тях е на Линда Ан Хийли. На всички жертви са нанесени жестоки контузии по главата, причинени от тъп предмет, най-вероятно лост.

Полицията продължава да търси безуспешно убиеца. Още пет жени са намерени мъртви в Колорадо при подобни обстоятелства. Те не са последните жертви в смъртоносния поход на Тед.

Заподозрян

На 16 август 1975 г., сержант Боб Хейуърд патрулира в околностите на Солт Лейк Сити, когато забелязва подозрителен, светлокафяв фолксваген костенурка да минава покрай него. Той познава добре квартала и почти всичките му обитатели и не може да си спомни да е виждал тази кола преди. Когато включва светлините си, за да види по-добре номера на колата, шофьорът й изключва своите фарове и увеличава скоростта си.

Колата на Тед Бънди

Сержант Хейуърд моментално се впуска в преследването. Беглецът минава с висока скорост на два знака стоп и накрая отбива в една бензиностанция наблизо. Хейуърд спира зад безразсъдния шофьор и наблюдава как той слиза от колата си и се приближава към неговата. Полицаят иска книжката и талона на младия мъж – те са издадени на името на Тиъдър Робърт Бънди. В този момент още две патрулки спират зад светлокафявия фолксваген. Хейуърд забелязва, че пътническата седалка в колата на Бънди липсва. С нарастващо подозрение и разрешението на Бънди, тримата полицаи оглеждат колата му. Вътре намират лост, скиорска маска, въже, белезници, тел и шиш за лед. Бънди моментално е арестуван по подозрение за обир.

Скоро след ареста му полицията започва да открива връзки между него и човека, който напада Каръл Даронч. Белезниците в колата на Бънди са от същата марка и изработка и колата му прилича на описаната от момичето. Още повече, че лостът в колата на Бънди е подобен на оръжието, с което нападателят искал да удари Каръл. Започват да подозират, че Бънди е отговорен и за отвличането на Мелиса Смит, Лора Ейм и Деби Кент. Има твърде много съвпадения, за да бъде пренебрегната тази възможност. Въпреки това полицията е наясно, че ще им трябват много повече доказателства, за да повдигнат обвинения срещу Бънди.

На 2 октомври 1975 г. Каръл Даронч, заедно с режисьорката на училищната пиеса и приятелка на Деби Кент, са повикани в полицейския участък, за да разпознаят Бънди сред седем други мъже. Детективите не са изненадани, когато Каръл посочва Бънди като своя нападател. Режисьорката и приятелката също посочват Бънди като човека, дебнещ в театралната зала в нощта на изчезването на Деби Кент. Въпреки упоритите твърдения на Тед за невинност, детективите са почти сигурни, че са хванали своя човек. Веднага след като е разпознат, те се захващат с цялостно разследване на човека с името Тиъдър Робърт Бънди.

Разследване

През есента на 1975 г. разследващите полицаи се свързват с приятелката на Бънди Елизабет Кендъл, като вярват, че от нея ще получат ключова информация за навиците, характера и заниманията на Тед. Онова, което разбират, наистина им помага да свържат окончателно Тед Бънди с неговите жертви.

Тед Бънди

На 16 септември 1975 г. Елизабет получава обаждане да се яви в сградата на Главно управление на полицията в окръг Кинг, където е разпитана от детективите Джери Томпсън, Денис Кауч и Айра Бийл. Тя е видимо стресирана и нервна, но е готова да предостави на полицията всичката информация, която би могла да помогне на случая. Оказва се, че не знае къде е бил Тед по време на убийствата. Елизабет споделя, че той често спи през деня и излиза нощем, но тя не знае къде ходи. Желанието му за секс също е намаляло през изминалата година. Когато обаче има желание, той я заставя да участва в сексуални фантазии, свързани с връзване. Когато накрая му казва, че не иска повече да го прави, той е много разстроен.

В един от следващите си разговори с Елизабет детективите научават, че той държи гипсови отливки в стаята си – нещо, което тя не е забелязала в началото на запознанството им. Разказва също, че е виждала брадвичка в колата му. Другата важна подробност, която й идва наум е, че Тед е посетил езерния парк Самамиш през юли под предлог, че ще кара водни ски. Джанис От и Денис Неслунд са обявени за изчезнали седмица след заминаването му за езерото.

След дългите разпити на Елизабет детективите решават да преместят вниманието си върху бившата приятелка на Тед от Калифорния. Когато се свързват с нея, тя им разказва как отношението на Тед към нея рязко се е променило от любяща привързаност, към жестока безчувственост. След внимателно проучване следователите разбират, че връзката на Бънди с калифорнийската му приятелка се застъпва по време с връзката му с Елизабет, като двете жени не подозират една за друга. Изглежда Тед води двойнствен живот, изпълнен с лъжи и предателства. Бънди крие повече тайни, отколкото предполагат.

По-нататъшното разследване довежда до нови доказателства, които свързват Бънди и с други жертви. Линда Ан Хийли познава един от братовчедите на Тед; още очевидци си спомнят, че са го виждали на езерото Самамиш по време на изчезванията на От и Неслунд; негов стар приятел разказва, че е виждал чорапогащник в жабката на колата му; Тед прекарвал доста време в планината Тейлър, където са открити телата на жертвите. Поредната дупка в алибито на Бънди се оказва фактът, че е използвал кредитните си карти, за да зареди колата си на бензиностанциите в градовете, в които се случват някои от изчезванията. Освен това негов приятел разказва, че го е виждал с гипсирана ръка при положение, че никога не я е чупил. Доказателствата срещу него се трупат, но той продължава да твърди, че е невинен.

Изпитание

На 23 февруари 1976 г. Тед е изправен пред съда за отвличането на Каръл Даронч. Бънди седи спокойно в съдебната зала, уверен, че ще бъде оправдан. Той смята, че срещу него няма солидни доказателства, но не знае колко греши.

Тед Бънди в съда

Когато се изправя на свидетелската скамейка, Каръл Даронч разказва за перипетиите си отпреди 16 месеца. Когато й задават въпроса, дали вижда нападателят си в залата, тя вдига плачейки ръка и посочва мъжа, представил й се като “полицай Роузланд”. Присъстващите в съда обръщат глави към Тед Бънди, който се взира студено в сочещото го момиче. В по-късен етап от делото Тед заявява, че никога не е виждал Каръл, но не може да даде алиби за местонахождението си по време на нападението.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
Научи повече за:   Синът на Чикатило: Юрий Андреевич Одначев

Съдията прекарва уикенда във внимателно проучване на случая преди да се произнесе. След два дни той обявява Тед Бънди за виновен в отвличането на Каръл Даронч. На 30 юни е произнесена присъдата – той е осъден на от 1 до 15 години затвор, с възможност за предсрочно освобождаване.

Докато е в затвора, Бънди е подложен на оценка от психиатър по искане на съда. В книгата си “Непознатият до мен” Ан Рул посочва, че експертите стигат до заключението, че Бънди: “не е психопат или невротик, не страда от мозъчни увреждания, не е алкохолик или наркоман, няма личностно разстройство или амнезия, нито пък сексуални отклонения”. Психиатрите заключават, че той е “силно обсебен от жените и страхът да не бъде унижен от тях най-вероятно е причината за действията му”.

Докато Бънди лежи в щатския затвор в Юта, следователите започват да търсят доказателства, които да го свържат с убийствата на Карин Кембъл и Мелиса Смит. Бънди няма представа, че съвсем скоро проблемите му със закона ще ескалират. Криминалистите откриват в колата му откриват косми, за които лабораторията на ФБР установява, че имат същите характеристики като косите на Кембъл и Смит. Също така вдлъбнатините по черепа на Каръл Кембъл отговарят на формата на лоста, открит по-рано във фолксвагена. На 22 октомври 1976 г., полицията в Колорадо повдига обвинение срещу Тед Бънди за убийството на Каръл Кембъл.

През април 1977 г., Тед е преместен в затвора в окръг Гарфийлд, Колорадо, за да чака там започването на процеса. По време на подготовката за делото той изказва недоволство от представителя си. Смята, че адвокатът му е абсурдно неспособен и накрая го уволнява. Бънди, който е студент по право, решава, че ще може да се справи далеч по-добре и поема собствената си защита. Чувства се уверен, че ще има успех на процеса, насрочен за 14 ноември 1977 г. Очаква го много работа. Той получава разрешение да напуска затвора, за да посещава съдебната библиотека в Аспен, където да се подготви за делото. Но властите не знаят, че Тед всъщност се подготвя за бягство.

Бягство от затвора

На 7 юни, при поредното си посещение в библиотеката, Бънди успява да скочи от един отворен прозорец на втория етаж, при което си наранява крака, но все пак успява да избяга на свобода. Той не носи белезници, така че не буди подозрение сред жителите на Аспен.

Преди бягството
Преди бягството

Това бягство е добре обмислено от Тед. Полицията в Аспен поставя под наблюдение всички пътища в околността, но Тед е решил да остане в града за известно време и да не привлича внимание. Полицията организира претърсване на местността с помощта на обучени кучета и 150 търсачи с надеждата, че ще хванат престъпника. Въпреки това дните минават, но от Тед няма и следа.

Докато е на свобода, Бънди се прехранва като краде храна от хижите в района, където и преспива понякога. Той осъзнава, че му е нужна кола, с която да се опита да премине през пътната блокада. Не може да се крие в Аспен вечно и вярва, че е създаден да бъде свободен. В едно интервю с Мишо и Айнсуърт той разказва: “всичко вървеше гладко. Дори и нещо да се объркаше, веднага след това ми се случваше друго нещо, което компенсираше проблема. А това беше още по-добре”.

Така, уверен в себе си, Бънди намира изход от ситуацията под формата на кола със забравени в нея ключове. Но късметът му не продължава дълго. Докато се опитва да напусне Аспен с откраднатото возило, двама полицаи се усъмняват в колата и я отбиват от пътя. Те разпознават Бънди и го отвеждат обратно в затвора. Тед прекарва на свобода само 6 дни.

Търси се от ФБР
Търси се от ФБР

От тогава нататък той задължително носи белезници на ръцете и краката, докато е в библиотеката. Но Бънди не е от хората, които обичат да стоят вързани.

Почти седем месеца по-късно Бънди отново предприема бягство, този път доста по-успешно. На 30 декември той пропълзява през тавана на затвора в окръг Гарфийлд и се промъква до друга част на сградата. Там успява да намери друг отвор в тавана, който води към килера в жилището на един от пазачите. Той остава вътре, докато се увери, че апартаментът е празен и после съвсем спокойно излиза през входната врата. Бягството му е разкрито чак следващия следобед, след повече от 15 часа.

Докато полицията разбере за случилото се, Бънди вече е на път за Чикаго. Градът на ветровете е само една от спирките по пътя на Бънди към крайната му цел – слънчева Флорида. В средата на януари 1978 г. Тед Бънди, използвайки новото си име Крис Хейгън, вече се е настанил удобно в новото си едностайно жилище в Талахаси, Флорида.

Повторно заловен
Повторно заловен

Тед се наслаждава на свободата си на място, където почти никой не е чувал за него. Както винаги той е привлечен от интелекта и младостта и затова се чувства доста удобно в новия си квартал, разположен близо до щатския Университет на Флорида. Той прекарва голяма част от времето си в обиколки из кампуса и понякога се вмъква незабелязано на лекциите. В останалото време стои в апартамента си и гледа предавания на откраднатия си телевизор. Кражбата е станала негова втора природа. Почти всичко в жилището му е крадено. Дори храната си купува с откраднати кредитни карти. Предвид този презадоволен живот, Бънди трябва да е намерил най-сетне спокойствие. Но онова, което не му дава мира, е липсата на компания.

Убийства на свобода

В събота вечерта на 14 януари малко от членките на сестринството “Чи Омега” са у дома си. Повечето са навън, забавлявайки се по купони. Тъй като нямат вечерен час, момичетата обикновено се прибират в ранни зори.

Нита Ниъри
Нита Ниъри

Нито една от тях обаче не е подготвена за ужаса, който ги очаква в къщата по-късно същата нощ.

В 3 часа сутринта, след бурно бирено парти, Нита Ниъри е докарана до къщата на сестринството от приятеля си. Когато приближива, забелязва, че вратата е широко отворена. Влизайки вътре, чува шум от горния етаж, сякаш някой тича из стаите над нея. Стъпките приближават към стълбището и Нита се скрива зад една врата. Вижда някакъв мъж с плетена синя шапка, спусната над очите му, и с увито в парцал дърво в ръка, да слиза тичешком по стълбите и да напуска къщата.

Първата мисъл на Нита е, че това е обир. Тя незабавно изтичва да събуди съквартирантката си Нанси. Нита й разказва за странния мъж, който е избягал от къщата. Тъй като не знаят какво да предприемат, те решават да събудят председателката на сестринството. Но преди да успеят да стигнат до стаята й, се натъкват на другата тяхна съквартирантка Карън, която се олюлява по коридора.

Лиза Леви
Лайза Леви

Цялата й глава е пропита с кръв. Докато Нанси се опитва да помогне на Карън, Нита събужда председателката и двете отиват да проверят стаята на още едно момиче. Намират Кати жива, но в ужасяващо състояние. Обзета от панически ужас, Нанси се втурва към телефона и набира номера на полицията.

Полицията открива още две момичета, лежащи мъртви в леглата си. Някой ги е нападнал в съня им. Лайза Леви е първата страшна находка. Патолозите, които извършват аутопсията, откриват, че тя е удряна по главата с дърво, изнасилена и удушена. Откриват също следи от ухапвания по задника и зърната на гърдите й. Едно от зърната й е почти напълно откъснато. Установява се, че тя е насилена и с флакон от лак за коса.

Резулатите от съдебномедицинската експертиза на тялото на другото мъртво момиче Маргарет Бауман показват подобни фатални наранявания, въпреки че при нея няма следи от изнасилване и ухапвания. Тя е удушена с чорапогащника, намерен на местопрестъплението. Освен това е удряна по главата, но толкова брутално, че черепът й се е пропукал, разкривайки част от мозъка й. Нито при нея, нито при Лайза Леви, са открити следи за съпротива.

Маргарет Бауман
Маргарет Бауман

Детективите не успяват да научат нищо от оцелелите момичета. Нито едно от тях не си спомня какво се е  случило през онази нощ. Също като Леви и Бауман и те са заспали по време на нападението. Единствената свидетелка е Нита Ниъри, която успява да хвърли бегъл поглед на бягащия убиец.

Жестокият убиец обаче не се задоволява само с тези жертви през онази нощ.

Отново заловен

На по-малко от километър и половина от къщата на “Чи Омега”, млада жена е събудена от тропащи звуци в съседния апартамент. Тя се чуди какво ли прави приятелката й Черил в 4 часа сутринта. Тъй като шума не спира, тя става подозрителна и събужда съквартирантката си. Двете се вслушват и долавят стенанията на Черил от съседната стая. Уплашени, набират нейния номер, за да проверят дали е добре. Когато никой не вдига слушалката, незабавно се обаждат в полицията.

Полицията пристига бързо. Все пак ченгетата са наблизо, само на няколко преки, на местопрестъплението в къщата на “Чи Омега”. Влизат в апартамента на Черил и я заварват да седи на леглото в спалнята. Лицето й тъкмо е започнало да се подува от ударите по главата. Тя е в полусъзнание и полугола, но има късмета да остане жива. Полицията открива маска на пода до леглото. Според Ан Рул в “Непознатият до мен” маската е: “почти идентично копие на онази, открита в колата на Тед Бънди при ареста му в Юта, през август 1975 г.”.

Криминалистите старателно обработват намерените улики. Успяват да получат кръвната група на нападателя, проби от спермата му и частични отпечатъци. За съжаление повечето от уликите, които са изследвани, се оказват ненадеждни. Единствените солидни доказателства, с които разполагат, са космите открити в маската, зъбните отпечатъци от ухапванията, както и показанията на Нита Ниъри. Следователите нямат заподозрян и не са чували за Тед Бънди.


Кимбърли Лийч
Кимбърли Лийч

На 9 февруари 1978 г., полицията в Солт Лейк Сити получава разтревожено обаждане от родителите на 12-годишната Кимбърли Лийч. Те са в паника и казват, че дъщеря им е изчезнала същия ден. Полицията организира мащабно издирване на момичето, което изчезва от територията на училището си. За последно е забелязана от приятелката си Присила, която вижда как Кимбърли се качва в колата на непознат мъж. За съжаление тя не успява да си спомни почти нищо за колата и шофьора й. Тялото на Кимбърли е открито 8 седмици по-късно, в щатския парк на окръг Суейни във Флорида. Заради напредналия стадий на разлагане, тялото на момичето не помага с нови улики. Впоследствие обаче полицията намира търсеното доказателство в един бус, каран от Тед Бънди.

Няколко дни преди изчезването на Кимбърли Лийч някакъв странен мъж заговаря 14-годишно момиче, докато чака да бъде взето от училище от брат си. Мъжът заявява, че е пожарникар и я пита дали учи в това училище. Струва й се странно, че действащ пожарникар е облечен в карирани панталони и морско-синьо сако. Тя започва да се чувства неудобно. Баща й, който е началник в полицейското управление на Джаксънвил, многократно я е предупреждавал никога да не говори с непознати. Момичето изпитва облекчение, когато брат й пристига. Брат й също намира мъжа за подозрителен и нарежда на сестра си веднага да се качва в колата. След това го проследява, записва номера на колата му и го предава на баща си.

Тед Бънди
Тед Бънди

Щом чува за непознатия с микробуса, детектив Джеймс Парментър дава номера му за проверка. Разбира, че колата принадлежи на мъж на име Рандал Рeгън и решава да го посети. Регън казва на полицая, че номерата му са откраднати и той вече си е извадил нови. Скоро детективът установява, че микробусът, който децата му са видели, също е краден и започва да подозира кой стои зад всичко това. Решава да заведе децата си в участъка и да им покаже снимки на заподозрени, сред които е и тази на Бънди. Когато и двете му деца без съмнение посочват Тед Бънди като човека с микробуса, Парментър изстива от ужас при мисълта за колко малко е щял да загуби дъщеря си.

Бънди отдавна е зарязал микробуса и вече е на път към Пенсакола, Флорида, в прясно открадната кола. Този път той е успял да намери любимия си модел кола – фолксваген костенурка. На 15 февруари в 10 часа вечерта полицай Дейвид Лий, който патрулира в района на Западна Пенсакола, забелязва оранжев фолксваген. Лий решава да провери номерата му и установява, че колата е крадена. Незабавно включва светлините си и се впуска в преследване.

Точно както се случва в Юта преди няколко години, Бънди се опитва да избяга. След това внезапно отбива и спира колата. Полицай Лий му нарежда да излезе и да легне на земята с ръцете напред. За негова изненада в момента, в който се опитва да му сложи белезниците, Бънди се обръща и оказва съпротива. Тед успява да се измъкне и побягва, но Лий изважда оръжието си и стреля по него. Бънди пада на земята, преструвайки се на ранен. Когато полицаят се приближава, Тед отново го напада, но този път служителят на закона надделява. Бънди е окован и откаран в полицейското управление.

Научи повече за:   BTK: Денис Рейдър - Вържи, измъчвай, убивай

В месеците след ареста на Бънди полицаите натрупват необорими доказателства срещу него за убийството на Кимбърли Лийч. Белият микробус, откраднат от Бънди, е намерен и трима свидетели могат да потвърдят, че са видели Тед зад волана в деня, в който изчезва Кимбърли. Лабораторните изследвания в микробуса донасят още улики под формата на влакна от дрехите на Бънди.

По стелките в буса е открита кръв от групата на Кимбърли Лийч, а по бельото й следи от семенната течност на Тед. Допълнително доказателство е и отпечатъкът от подметката на Тед, намерен до захвърленото тяло на Кимбърли. Чувствайки се уверени и подготвени, на 31 юли 1978 г., властите повдигат обвинение срещу Бънди за убийството на момичето. Скоро след това са повдигнати обвинения и за убийствата в сестринството “Чи Омега”. Изправен пред заплахата от смъртна присъда, Тед продължава да твърди, че не е виновен за убийствата.

В съда

Тиъдър Робърт Бънди е изправен пред съда в два процеса за убийство, които продължават три години. Датата на първия процес е определена на 25 юни 1979 г., в Маями, Флорида. На това дело се разглеждат бруталните нападения в сестринството “Чи Омега”. Вторият процес, за убийството на Кимбърли Лийч, започва през януари 1980 г., в Орландо, Флорида. И двете дела завършват по особено неприятен за Тед начин, но изходът от процеса за убийствата в “Чи Омега” подпечатва съдбата му завинаги.

Тед Бънди и адвокатите
Тед Бънди и адвокатите

Щата Флорида срещу Тиъдър Робърт Бънди

Процесът за убийствата в “Чи Омега” предизвиква огромен обществен и медиен интерес. Все пак Тед е заподозрян в най-малко 36 убийства и името му се превръща в синоним на кошмар за хиляди, дори милиони хора по целия свят. Той е смятан от мнозина за въплъщение на злото и дяволско чудовище, а неговите убийства довеждат до едни от най-обсъжданите процеси от десетилетия насам.

По време на делото за убийствата студентките, Тед сам поема защитата си. Той е уверен в способностите си и вярва, че ще бъде съден справедливо. Съдебните заседатели са главно афроамериканци. Още в началото на процеса става ясно, че Тед ще се бори за загубена кауза.

Две събития накланят везните на журито против Тед. Първото са показанията на Нита Ниъри за видяното от нея през нощта на убийствата. От свидетелското място, тя посочва Тед като човека, който е избягал от къщата на сестринството. Второто събитие, което повлиява на заседателите, са показанията на одонтолога д-р Ричард Сувирон.

От свидетелската скамейка д-р Сувирон описва следите от зъби, намерени по тялото на Лайза Леви. През това време на журито е показана снимка в цял размер на ухапванията. Експертът набляга на уникалността на оставените по жертвата зъбни отпечатъци и ги сравнява с тези на Тед, използвайки снимки на неговите зъби. Няма съмнение, че Тед е оставил следите от зъби по тялото на Лайза. Въпросните снимки се оказват най-силното доказателство, чрез което обвинението свързва Тед с престъплението.

На 23 юли Тед очаква съдебните заседатели да решат съдбата му в килията си. След почти 7 часа те се връщат в съдебната зала с присъдата. Без да показва емоции, Тед чува как един от тях казва “ВИНОВЕН”. Бънди е признат за виновен по всички обвинения в убийство.

Реакцията на Бънди при присъдата
Реакцията на Бънди при присъдата

В щата Флорида е обичайно размерът на присъдата да се разглежда в отделно заседание. То се състои една седмица по-късно на 30 юли пред същите съдебни заседатели, признали го за виновен. По време на краткото изслушване майката на Тед през сълзи пледира за живота на сина си. На Тед също е дадена възможност да се обърне към съда и да се опита да смекчи сърцето на съдията.

Но вместо това Тед се обявява за невинен, като твърди, че медиите са виновни за погрешното му свързване с убийствата. Също така заявява, че целият процес и крайната присъда са абсолютен фарс, с който той категорично не е съгласен. Тед казва на притихналата зала, че: “е абсурдно да прося милост за нещо, което не съм извършил”, и “не бих споделил бремето на вината”. Съдия Кауърт, който председателства и на двата процеса, обявява крайното си решение веднага след изявлението на Тед. Той уважава искането на обвинението и налага смъртното наказание два пъти – за убийствата на Маргарет Бауман и Лайза Леви. Тед щял да бъде екзекутиран на електрическия стол.

Делото Кимбърли Лийч

След много отлагания процесът за убийството на Кимбърли Лийч започва на 7 януари 1980 г. в Орландо, Флорида. Този път Тед решава да не се защитава сам и предава защитата си в ръцете на адвокатите Джулиъс Африкано и Лин Томпсън. Тяхната стратегия е да пледират за невинен поради невменяемоест. Рискован ход, но защитниците нямат голям избор.

Предлогът за невменяемост лесно би могъл да бъде възприет от съдебните заседатели, състоящи се от седем жени и петима мъже. За разлика от предишните изслушвания, Тед става нарастващо агресивен по време на този процес. В един момент той напълно загубва контрол и се разкрещява на един свидетел, с когото не е съгласен. Мишо и Айнсуърт описват, че Тед напълно изгубва способността си да се контролира и “излива огромни количества енергия навън, за да предотврати вътрешния си разпад”. Самоуверената му фасада започва да се руши, може би защото осъзнава, че вече е изгубил войната и тази битка не е от голямо значение за по-нататъшната му съдба.

Без съмнение перспективите пред Тед са доста мрачни. Щатският помощник-прокурор Боб Декле представя 65 свидетели, които свързват Тед по един или друг начин с Кимбърли Лийч в деня на изчезването й. Един от главните свидетели разказва за мъж с описанието на Тед, който водел със себе си разстроено малко момиче, приличащо на Кимбърли, към бял микробус, паркиран пред училището. Защитата се опитва да омаловажи показанията му под предлог, че свидетелят не може да си спомни точния ден, когато е видял мъжа и момиченцето.

Въпреки това Декле не се отказва и представя дори още по-убедителни доказателства. Най-разрушителни са влакната от дрехите на Тед, които го свързват с микробуса и местопрестъплението. Също така в буса и по дрехите, които Тед е носил в онзи ден, са намерени влакна от дрехите на Кимбърли. Експертната свидетелка на обвинението, която дава показания за анализа на влакната, заявява, че според нея Тед е бил в контакт с Кимбърли около времето на смъртта й. Авторите Мишо и Айнсуърт твърдят, че това показание е “буквално фатално” за Тед.

Точно един месец след началото на процеса съдия Уолъс Джоплинг казва на съдебните заседатели, че е време да вземат решение. На 7 февруари, след по-малко от 7 часа, журито стига до присъдата “ВИНОВЕН”. Тяхното решение е моментално последвано от радостните възгласи на обвинението и неговите поддръжници.

На 9 февруари настъпва втората годишнина от смъртта на Кимбърли Лийч. На този ден започва и делото за решаване на размера на наказанието на нейния убиец. По време на наказателната част от процеса Тед шокира присъстващите в залата, като разменя брачни клетви със свидетелката на защитата Каръл Ан Буун, която той разпитва лично в същия момент. Според закона на Флорида устните обещания, дадени под клетва в съда, са равносилни на договор и двамата могат да се считат младоженци. Малко след това младоженецът е осъден на смърт на електрическия стол за трети път през тази година и ще прекара медения си месец в килията на смъртниците, в щатския затвор Рейфорд.

Обжалвания и признания

Тед отказва да се предаде и вярва, че все още има шанс да се бори за живота си. През 1982 г., назначава нов адвокат и обжалва присъдата си по делото “Чи Омега” пред Върховния съд на Флорида. Обжалването му обаче е отхвърлено.

Скоро след отказа на съда за нов процес, Тед решава да обжалва присъдата си и по делото Кимбърли Лийч. Молбата му и този път е отхвърлена през май 1985 г. Въпреки това той продължава да се бори и през 1986 г. назначава нов адвокат, който да му помогне да избегне смъртното наказание.

Първоначално датата за екзекуцията му е определена за 4 март 1986 г. Но тя е отложена, тъй като новият му адвокат Поли Нелсън работи по обжалванията на присъдите. Два месеца по-късно обжалването е отхвърлено и от щата Флорида е издадена нова заповед за изпълнение на екзекуцията. Но процесът по обжалването още продължава. Според книгата на Поли Нелсън Да защитаваш Дявола” последното обжалване е разгледано от Върховния съд на Съединените Щати, но и то в крайна сметка е отхвърлено.

Единадесет часа преди смъртта си Тед решава да признае за голяма част от престъпленията си пред главния следовател на Правосъдния отдел в щата Вашингтон д-р Боб Кепел. През 1980 г. Тед е помогнал на д-р Кепел в търсенето му на “Убиецът от Грийн Ривър” и му има огромно доверие. Кепел отива да види Тед в затвора, въоръжен само със записващ касетофон. Онова, което научава, е наистина шокиращо.

Д-р Кепел разбира, че Тед понякога е запазвал главите на жертвите у дома си като трофеи. Още по-изненадващо е твърдението на Тед, че е имал прояви на некрофилия с някои от останките на жертвите си. По-късно в книгата си “Тед Бънди и аз в търсене на Убиеца от Грийн Ривър” Кепел описва действията на Бънди като: “натрапчива некрофилия и извънмерна перверзия”.

Причината за смъртта на десетки жени, много от които остават неизвестни за властите, се крие в този натрапчив импулс. В своите книги Рул и Кепел твърдят, че Тед най-вероятно е отговорен за убийствата на най-малко сто жени, което противоречи на официално обявените 36 случая. Какъв е в действителност броят на жертвите на Тед, никой никога няма да разбере.

Най-сетне на 24 януари 1989 г., в 7 часа сутринта, спомените на Тед за неговите зверства са завинаги изгорени от безмилостните искри на електрическия стол. Отвъд стените на затвора се събират стотици зяпачи и медийни екипи, в очакване на новината за смъртта му. Когато говорителят на затвора обявява официално кончината на Тед, радостни възгласи се чуват от тълпата и в небето избухват фойерверки. Малко след това от затвора излиза бяла катафалка, в която са останките на един от най-прочутите серийни убийци в света. Докато возилото отива към крематориума, тълпата наоколо радостно аплодира края на един кошмар.

Тялото на Тед Бънди след екзекуцията на електрическия стол
Тялото на Тед Бънди след екзекуцията на електрическия стол

Убийството на Кати Дивайн

На 6 декември 1973 г. млада двойка случайно попада на останките на 15-годишно момиче в Маккени Парк, Вашингтон. Кати Дивайн е видяна за последно от приятелите си на 25 ноември, когато се опитва да стопира коли от Сиатъл за Орегон, в опит да избяга от къщи.

Кати Дивайн
Кати Дивайн

Патолозите заключават, че тя е намерила смъртта си съвсем скоро след бягството си. Кати Дивайн е удушена, изнасилена (анално) и гърлото й е прерязано.

Всички вярват, че Кати Дивайн е една от многото жертви на Тед Бънди. Минават цели 28 години, преди новите ДНК технологии да разкрият истината.

Репортерът Джим Карлайл разказва как шериф Дан Кимбал не закрива случая, дори след екзекуцията на Тед Бънди, и не е много словоохотлив в разкриването на фактите около разследването на смъртта на момичето, което загубва живота си в окръг Търстън през 1973 г.

Дрехите на Кати са показани в новинарска емисия в Сиатъл и една от сестрите й разпознава бродерията на дънките й.

По време на убийството Уилям Е. Косдън младши живее в района и е забелязан с окървавени дрехи в крайпътната спирка за тежкотоварни камиони, където работи.

Уилям Е. Косдън
Уилям Е. Косдън

Той е освободен от психиатрична клиника през 1973 г., където излежавал присъдата си за убийството на жена, извършено през 1967 г.

Карлайл цитира полицейския доклад в статията си:

“Очевидци в крайпътното заведение забелязват Косдън в нощта на убийството с петна от кръв по дрехите му. Свидетелите се обаждат на полицията. След като напуска крайпътната спирка, камионът на Косдън се запалва и избухва на три километра от заведението. По време на първоначалните разпити в полицията, Косдън отрича някога да е виждал Кати Дивайн”.

През 1986 г., благодарение на новата информация постъпила в следствието, е издадена заповед за вземане на кръв, коса и слюнка от Косдън. В този момент той лежи в затвора за изнасилване.

През 2001 г. пробите са подложени на ДНК анализ и Косдън е свързан успешно с Кати Дивайн. Петдесет и петгодишният Косдън признава, че е правил секс с Кати, но продължава да отрича, че я е убивал.

Уилям Косдън в затвора
Уилям Косдън в затвора

“ДНК разреши случая” – казва шериф Гари Едуард. – “Това се случи благодарение на новата технология и упорит труд”.

Косдън вече излежава 48-годишна присъда и едва ли ще излезе пак на свобода.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

32
Напиши коментар

avatar
30 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
23 Автори на коментари
В92splatterhouseИлиан:)Jizelle Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
rebelde
Гост
rebelde

mnogo smotannnnnnnnnoooooooooooooooo,,,,,be bratle

Снежанка
Гост
Снежанка

“mnogo smotannnnnnnnnoooooooooooooooo,,,,,be bratle”
Това са били хора, смотано май е малко смешна дума а?

AЗ
Гост

Ужасяващо! Дори не знам как стигнах до края, но факт е, че ръцете ми треперят сега 🙁 Умът ми не го побира.. Каква жестокост!….

Сунай
Гост

Нямам думи, гледах го и филма. Но написаното тук е много по-интересно. Все пак който иска нека да гледа филма смайваща е екзекуцията му: http://zamunda.net/details.php?id=113015&hit=1

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Екзекуциите чрез електрически стол са винаги смайващи.Тед Бънди е един от серийните убийци получил най-справадлива смъртна присъда според мен.Даже аз лично не намирам причина този метод да не се използва вече.В наши дни ги успиват със смъртоносна инжекция комбинираща 3 компонента,първата доза е приспивателно,втората мускулен релаксант и третата е калиев хлорид,който спира сърдечната дейност.Теб Бънди не е умрял така и слава богу..

Някой си
Гост
Някой си

Безспорно е легенда,но лично за мене,той няма плам – не ти пленява така съзнанието,еднообразен е,няма я тази агресия и потресаваща бруталност,с която да може да те “грабне” и до голяма степен му липсва фантазия.Просто обикновеният човек като чете и си представя за някой убиец,трябва да бъде вцепенен,отвартен и уплашен,трябва да бъде “обсебен”,да не може известно време да мисли за нищо друго,освен за това.Много от убийците го постигат този ефект,но за мен,не и Бънди.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Някой си,стана ми любопитно сега.Кой е този убиец смразил кръвта ти?Как се зове?

Някой си
Гост
Някой си

Ххахах,Ханна специално на мене никой,убиец не ми е “смразил кръвта” – аз като цяло се смятам за човек,който трудно може да бъде уплашен,нека само да кажа,че до известна степен съм кален в това отношение.Но определено има убийци,които наситина те грабват с “творенията” си,например някои от тях са Ед Гийн,Петер Кюртен и ест. класиката в жанра Джак Изкормвача,д-р Косел (макар че той не е точно убиец,но все пак),Марсел Петио,Алберт Фиш и др. разбира се 🙂

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

I was just a little curious.

sdsdsd
Гост
sdsdsd

Сега гледах в замунда за този филм, и там имаше един коментар, че по дискавъри ченал са давали някакъв филм за наи злите серийни убийци в света и било много интересно, аз намерих нещо таковав ютуби ама няма бг суб, ако някой знае за какво му говоря и знае къде да го намеря моляви да дадете линк под тази статия.Силвия ти нямаш ли си на идея къде мога да го намеря това, ти винаги всичко знаеш,много ще съм ти благодарна, ако го намриш и ми дадеш линк , ама да е на бг, че съм скарана с английския.Предваритлно благодаря Пс:Как… виж още »

sdsdsd
Гост
sdsdsd

Силвия ти си цяло злато, супер си, веднага си ми отговорила и наистина си много умна, само като чета статиите (предполагам ти си ги писала) и се изумявам, много ти се отдава, сайта ти е стархотен, много интересн, изчетох го целия, незнам как ти остава толкова време да се занимаваш със сайта, но сърдечно ти благодаря. :* (hug)

Някой си
Гост
Някой си

Hanna,you know what they say: curiosity killed the cat 😀 шегувам се разбира се 🙂

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Има ли нещо за престъпниците от СССР в тоя филм от линка?

Dora
Гост
Dora

Би ми било интересно да видя как изглежда дъщерята на Бънди днес? Дали прилича на баща си? Дали изобщо знае, че той е нейният баща? Но Роуз отдавна е под друга самоличност, заедно с майка си – Каръл Ан Буун, така че няма шанс да се разбере нещо за живота й. Интересното е, че майката и вторият баща на Тед са все още живи и живеят в Такома, в същата къщата,в която е израснал Тед. Впрочем, опитах се да намеря инфо за някой от братята или сестрата на Бънди и открих семейни снимки на по-малкия му брат Ричард и на… виж още »

Secret
Гост
Secret

Тед Бънди определено е бил очарователен мъж , даже и аз се прехласнах по него , имал хубава външност , прекрасни маниери , обноски , интелигентен , с много хубав глас. Жалко , че зад всички тези си качества се е крила една прогнила от злото душа …

pinko
Гост
pinko

Хаххах ..момичета що така си падате по такива извратеняци бе? Вие в буквалния смисъл харесвате лоши момчета.. Изглежда сте не по-малко извратени от подобни ненормалници!!!!!

Йоанка-Барабанка
Гост
Йоанка-Барабанка

Напълно луд човек!ГЛЕДАХ ФИЛМА!ПОТРЕСАНЕ СЪМ!

фръц-пръц
Гост
фръц-пръц

Secret, съгласна съм с теб. Наистина е бил красив мъж и много чаровен, ако трябва да съдя по снимките. И направо ми е непонятно как може да е бил такъв човек! На всичкото отгоре е и бягал два пъти. А по време на бягствата си пак е убивал, навместо да се укрие и да престане.
Това някаква непреодолима ненаситност е сигурно. Извратено!

winzip
Гост
winzip

Определено е бил много красив и харизматичен, нищо чудно че така лесно е примамвал своите жертви! Статията е изключително интересна, филма също ми хареса. :))

Стела
Гост
Стела

Леле! Винаги съм се чудила. . . какво ли може да на кара, един човек да убие, дали един ден дори и аз бих убила, дали човека, който познавам от години, би убил. . . какво ли кара хората да убиват? Ами ако не е тяхна вината?

Вероника
Гост
Вероника

Докато гледах и слушах последното интервю преди екзекуцията и аз през цялото време си мислех “Как ще екзекутират този красив човек”, факт. xD За разлика от повечето си “колеги” Тед Бънди не е имал проблемно детство, в което да се крие причината, но според мен наред с порнографията, точно раздялата с това момиче Стефани Брукс го травмира и довежда до поредицата садистични убийства, приликата между жертвите говори за това. Някъде прочетох, че в последните месеци от живота си Бънди е получавал десетки писма всеки ден от жени, които твърдели, че го обичат. И един друг доста интересен факт свързан с… виж още »

В92
Гост
В92

Напротив имал е проблемно детство: 1.лъжат го, че майка му му е сестра, 2.В Wikipedia, ако е вярно казват, че дядо му е пребивал баба му, кучето им и е бесил съседските котки на опашките им, ако Бънди е виждал това и то в толкова малка възраст, когато децата попиват всичко като гъба, в съзнанието му това стават нормални неща, плюс да не говорим, че се смята, че дядо му е изнасилил майка му и той е дете на инцест. Хич е нямал проблемно детство, не…

В92
Гост
В92

А също така дядо му, който му е и баща е пребивал и него и го е наричал копеле и му е казвал, че не става за нищо.

Вероника
Гост
Вероника

“Ан, моля те, заключи вратите, не искам нищо лошо да ти се случи на път за вкъщи.”, казал Тед Бънди на Ан Рул. Тя не можела да предположи, че стои до един от най-известните серийни убийци в света. “Той беше симпатичен, съпричастен и имаше приятен глас… Беше толкова отзивчив и караше хората да се чувстват така живи, което е толкова иронично.”, разказва Ан Рул за Тед Бънди.” “Яростното изригване на тази красива планина бе унищожило всичко по пътя си. Лудостта от онова, което измъчваше Тед бе разрушило един красив мъж и отнело твърде много животи. Имам някакво понятие за това… виж още »

Васко
Гост
Васко

От както открих този сайт преди месец, всеки ден чета от него с огромен интерес, макар историите да ми всяват напълно човешки и страх и ужас. Не бях запознат в детайли. че са съществували толкова страховити серийни убийци. Не знам защо смятат този Тед Бънди за най- известния, може би, защото има някаква романтика в образа и поведението му, гледах предсмъртното му интервю, та той се изкарва душица, напълно нормален, чувствителен и добър човек, като всички останали. Типично за манипулативните способности на тези хора. https://www.youtube.com/watch?v=Vlk_sRU49TI Аз лично намирам Джон Уейн Гейзи за по- страшен, а за най- страшен (макар всички… виж още »

Jizelle
Гост
Jizelle

На хората, които го смятат за чаровен и красив, визирайки мненията по-горе бих препоръчала очен преглед. Или сте толкова зажаднели за мъж,та намирате за привлекателен този изтърбушен чичка, или сте психично болни да намерите нещо привлекателно в този приличащ на язовец и с налудничава визия социопат. Как можело да екзекутират толкова красив човек?! Аз лично го харесах най-много на снимките му след екзекуцията. Гледах филма за него и наистина изпитах задоволство за ужаса, който е изпитал в последните часове от живота си. Така трябва да приключи земния си път всеки, дръзнал да отнеме живота на човешко същество. Това е справедливост.Той… виж още »

:)
Гост
:)

Супер е сайта! Много подробни статии, понеже от доста време се интересувам от подобни теми, много се радвам, че го намерих! Това е най-пълната информация, която може да се намери в нета, поне от не толкова задълбочено търсене, има доста филми, но те са само за някои от по-нашумелите случаи. Не ме разбирайте погрешно, не се радвам на тематиката, а на подробното и точно съдържание 🙂

Илиан
Гост
Илиан

Jizelle – да ти напомня че действието се развива през 70-те 80-те и то не в България а в Сащ – такива са били стандартите и Теди е бил наистина голям сладур с добро телосложение . Ако си очаквала да видиш Криско , Галин или Лазар Ангелов ще останеш разочарована 🙂

splatterhouse
Гост
splatterhouse

Теди най-ме кефи на тази снимка : ” Тялото на Тед Бънди след екзекуцията на електрическия стол” . Много е “секси” ,м-м-м-м и как ухае….на манжда…ама развалена. 🙂 П.с. Няма какво да го опявате тоя отпадък, Бънди. Не знам за силите на повечето серийни убийци но слабостта им е отявлена – себеотдаването. И понеже са недодялани и слаби за да се контролират се отдават на най-лесното у човека – първичния инстинкт за посегателство върху чуждото. По един или друг начин проектират онова, което ги терзае върху някой друг. Проектират собствената си гротескна личност върху някой друг, който или обвиняват или… виж още »

splatterhouse
Гост
splatterhouse

И да, препеченият Теди е имал отвратителен вкус за автомобили. 🙂

splatterhouse
Гост
splatterhouse

Едно е сигурно обаче – от толкова четене за психопати човек определено може да си докара параноя. 🙂
Ето на пример тези балгодарности са ужасно съмнителни 😀 🙂 :

” Силвия ти си цяло злато, супер си, веднага си ми отговорила и наистина си много умна, само като чета статиите (предполагам ти си ги писала) и се изумявам, много ти се отдава, сайта ти е стархотен, много интересн, изчетох го целия, незнам как ти остава толкова време да се занимаваш със сайта, но сърдечно ти благодаря. :* (hug)”
_____________