Еди Гийн: Гробокопача от Плейнфийлд

Еди Гийн: Гробокопача от Плейнфийлд

Едуард Тиъдър Гийн е американски сериен убиец и осквернител на гробове. Осъден е за убийството на две жени, но се предполага, че жертвите му възлизат на десет. Неговите престъпления придобиват широка популярност, след като властите откриват, че Гийн е изравял трупове и е изработвал от тях страховити трофеи и сувенири.

Историята на Ед Гийн оставя траен отпечатък в популярната култура и се споменава често във филмите, музикалните произведения и литературата. Тя е адаптирана в голям брой филми, като например “В светлината на луната” на Стивън Джонстън, чието заглавие впоследствие е променено на “Ед Гийн” за американската публика, както и “Умопобърканият” и “Ед Гийн: Касапинът от Плейнфийлд”. Гийн повлиява и на редица образи в киното като серийните убийци Бъфало Бил от “Мълчанието на агнетата”, Норман Бейтс от “Психо” и Ледърфейс от “Тексаското клане”. Книгата “Американски психар” също съдържа препратки към Ед Гийн, както и филмът, направен по нея.

Вдъхновение за филмите на ужаса

На 17 ноември 1957 г. полицията в Плейнфийлд, щата Уисконсин, пристига в порутената ферма на Еди Гийн, който е заподозрян в обира на местен железарски магазин и в изчезването на неговата собственичка Бърнис Уордън. Гейн бил последният клиент в магазина и е забелязан да се мотае в района.

Кухнята на Ед Гийн
Кухнята на Ед Гийн

В занемарената къща на Гийн цари невъобразим хаос. Подът и мебелите са покрити с гниещи отпадъци. Почти невъзможно е да се мине през стаите. Миризмата на гниене и разлагаща се плът е непоносима. Докато проверява кухнята на светлината от фенерчето си, местният шериф Артър Шлей усеща как нещо се допира до якето му.

Когато поглежда нагоре, за да види с какво се е сблъскал, невярващите му очи се спират на голям заклан труп, висящ с главата надолу от гредите на тавана. Тялото е обезглавено, разрязано и изкормено, точно както месарите обработват закланите животни.

Обезглавеното тяло
Обезглавеното тяло

На Шлей са му необходими няколко секунди, за да осъзнае, че това не е животно, а обезглавено и изкормено женско тяло. Бърнис Уордън, 50-годишната майка на неговия помощник-шериф Франк Уордън, е намерена.

Когато продължават да се ровят в боклука, представляващ съществуванието на Ед Гейн, шокираните полицаи осъзнават, че ужасните находки не свършват с тялото на г-жа Уордън. Разбират, че са попаднали са във фермата на смъртта.

Странно изглеждаща купа представлява всъщност човешки череп. Абажурите и кошчетата за отпадъци са направени от човешка кожа.

Злокобните находки придобиват все по-ясни очертания: кресло, тапицирано с човешка кожа; женски полови органи, съхранявани в кутия за обувки; колан, украсен със зърна от гърди; човешка глава, четири носове и едно сърце.

Колкото повече търсят, толкова повече се увеличават зловещите открития. Когато накрая попадат на костюм, изцяло скроен от човешка кожа, главите им не могат да поберат колко ли много жени са загинали от ръцете на Еди.

Това странно занаятчийство превръща Еди в знаменитост. Писателят Робърт Блок се вдъхновява от него, за да напише историята за Норман Бейтс, прототип на Еди, който става главно действащо лице в класическия трилър на Алфред Хичкок “Психо”.

Купа от череп
Купа от череп

През 1974 г. е създаден прочутият култов трилър на Тоуб Хупър “Тексаското клане”, който съдържа доста нюанси от ужасните деяния на Гийн, въпреки че убиецът в него не е точен прототип на Еди. Този филм връща отново в светлините на прожекторите вече позабравения в средатата на 70-те години “Мъртвешки Гийн”.

Години по-късно Еди дава вдъхновение за образа и на друг сериен убиец – Бъфало Бил от “Мълчанието на агнетата”. Също като Еди Бъфало Бил си пада по женските кожи и изработва от тях дрехи, които използва в безумните си травеститски ритуали.

Началото

Как е възможно едно дете да се превърне в Еди Гийн? Внимателният поглед върху детството му и семейните му отношения дава многобройни отговори на този въпрос.

Едуард Тиъдър Гийн е роден на 27 август 1906 г. в Ла Крос, щата Уисконскин. Той е вторият син на родителите си – Аугуста и Джордж Гийн. Неговият брат Хенри е със седем години по-голям от него.

Фанатично религиозната Аугуста е твърдо решена да възпита момчетата съгласно нейния строг морален кодекс. Според нея светът е пълен с грешници и тя всекидневно насажда в главите на синовете си поучения от Библията. Многократно ги предупреждава за аморалността и разпуснатостта на жените, надявайки се да спре в зародиш сексуалните им желания, като всява в душите им страх, че ще отидат в ада.

Аугуста е доминираща и твърда жена, която вярва, че единствено нейният мироглед е правилният. За нея не е трудно да наложи със сила своите възгледи върху синовете и съпруга си.

Джордж, който е слабоволев човек и алкохолик, няма думата във възпитанието на момчетата. Всъщност Аугуста го презира и гледа на него като на безполезно същество, неспособно да се задържи на каквато и да било работа, пък какво остава да се грижи за децата им. Тя поема на плещите си не само тяхното възпитание, но и издръжката на семейството.

В годината, в която се ражда Еди, тя започва търговия с хранителни стоки и печели достатъчно пари, за да живеят прилично. Работи упорито и спестява пари, с които да могат да се преместят в провинцията, далеч от аморалността на града и грешниците, които го населяват. През 1914 г. семейството се премества да живее в Плейнфийлд, във ферма от 195 акра, изолирана от всякакви зли сили, които биха могли да нарушат спокойствието в дома й. Най-близките им съседи живеят на около половин километър разстояние.

Въпреки че Аугуста усърдно се старае да пази синовете си от външния свят, това е трудно за изпълнение, тъй като се налага да ходят на училище. Постиженията на Еди в учението са средни, като най-силната му страна е четенето. Точно четенето на приключенски книги и списания стимулира въображението му и му позволява да се отдръпва в свой собствен свят.

Съучениците на Еди го отбягват, защото е женствен и срамежлив. Той няма приятели, а когато се опитва да си създаде такива, майка му му се кара. Въпреки че това натъжава Еди, той смята майка си за въплъщение на добротата и усърдно се старае да изпълнява суровите й заповеди.

Но Аугуста рядко е доволна от момчетата си и често ги обижда жестоко, убедена, че ще станат отрепки като баща си. Подрастващите момчета остават откъснати от външни хора в своята ферма и разчитат само един на друг за компания.

Научи повече за:   Лари Ейлър: Убийства на магистралата

Хенри

Еди се възхищава на брат си и гледа на него като на трудолюбив и силен човек. След смъртта на баща им през 1940 г. двамата се хващали на временна работа, за да подпомагат финансово майка си. Еди се опитва да придобие трудовите навици на брат си и хората в градчето смятат двамата братя за благонадеждни и честни хора. Двамата работят главно като момчета за всичко, макар че Еди често наглежда съседските деца. Гледането на деца му доставя истинско удоволствие, защото се разбира с тях по-лесно, отколкото с връстниците си. В много отношения той е социално и емоционално недоразвит.

Хенри е обезпокоен от нездравословната привързаност на Еди към майка им. Понякога той открито я критикува, а това шокира Еди, който смята майка си за чистата добродетел и е покрусен, че брат му не гледа на нея по същия начин. Най-вероятно точно тези инциденти довеждат до преждевременната и загадъчна смърт на Хенри през 1944 г.

На 16 май Еди и Хенри се опитват да угасят пожар, поглъщащ храстите в опасна близост до фермата им. Двамата се разделят и поемат в различни посоки, опитвайки се да спрат пламъците. Докато се борят с огнената стихия, настъпва нощта и Еди загубва Хенри от погледа си. Чак след като пожарът е потушен, Еди се разтревожва за изчезналия си брат и се свързва с полицията.

Полицията организира група за търсенето на Хенри и когато пристигат във фермата, Еди изненадващо ги повежда право към “изчезналия” си брат, който лежи мъртъв на земята. Полицаите са обезпокоени от някои неща, свързани със смъртта му. Например Хенри лежи на място, което не е засегнато от пламъците и по главата му има ожулвания.

Въпреки тези странни обстоятелства, полицията бързо отхвърля възможността за нередност. Никой не може да повярва, че стеснителният Еди е способен да убие някого, особено пък собствения си брат. Съдебният лекар определя причината за смъртта като задушаване от отровния дим.

Единственият жив човек, който остава на Еди, е майка му, а той има нужда само от нея. Но Еди се наслаждава на компанията й, предназначена единствено за него, много кратко.

Аугуста умира на 29 декември 1945 г. след поредица от инсулти. Основите на Еди са разклатени от смъртта й. Харолд Шектър обяснява в своята книгата “Deviant”: 

“Еди загуби единствения си приятел и единствената си истинска любов. И е напълно сам на този свят.”

Той остава във фермата след смъртта на майка си и се прехранва с нищожните печалби от случайни ангажименти. Залоства стаите, които майка му използвала най-много – основно горния етаж и всекидневната. Запазва ги като неин храм и ги оставя непокътнати за години наред. Живее на долния етаж и използва кухнята и малка стаичка до нея, където е спалнята му.

Всекидневната на долния етаж
Всекидневната на долния етаж

Точно в тези помещения Еди прекарва свободното си време, четейки окултни списания за смъртта и приключенски истории. Друг път се занимава със странните си хобита, които включват нощни посещения на гробището.

Обезпокоително чудат

След смъртта на майка му Еди почти напълно се откъсва от външния свят. Прекарва голяма част от свободното си време в четене на евтини списания и книги за анатомия. Стаите, в които се помещава, са пълни с периодични издания, посветени на нацистите, ловците на глави от южните морета и корабокрушения. От тези четива Еди добива полезна информация за сушенето на глави, изравянето на трупове и анатомията на човешкото тяло. Обсебен е от тези странни истории и често ги разказва на съседските деца, които понякога наглежда. Обича да чете също и местния вестник, а любимата му секция в него е страницата с некролозите.

Точно от некролозите Еди научава за скорошната смърт на местни жени. Тъй като никога не е общувал с противоположния пол, той потушава страстите си като посещава гробовете им през нощта. Впоследствие се кълне пред полицията, че никога не е правил секс с мъртвите жени, които изравял, защото “много миришеха”, а получавал удоволствието си като одирал кожите им и ги носел като дрехи. Любопитно му било какво е да имаш гърди и вагина и често си мечтаел да бъде жена. Запленен е от властта и влиянието, което жените имат върху силния пол.

Еди събира доста голяма колекция от човешки части, включително и няколко глави. Веднъж малко момче, което понякога наглеждал, го посещава във фермата му. По-късно детето разказва, че Еди му е показал човешките глави, които държи в спалнята си. Казал му, че това са сувенири от ловците на глави от южните морета.

Една от главите на Ед Гийн
Една от главите на Ед Гийн

Когато момчето разказва на хората за преживяванията си, историята му е приета за детска фантазия. По-късно двама други младежи посещават фермата на Еди и също виждат запазените женски глави, но решават, че това са просто малко по-странни костюми за Хелоуин. Из градчето плъзват слухове за странните предмети, които Еди държи в къщата си.

Никой не приемал тези истории сериозно до момента, в който изчезва Бърнис Уордън, години по-късно. Всъщност хората даже правели шеговити коментари на Еди за неговите сушени глави, а той просто се усмихвал и отговарял, че ги държи в стаята си. Никой не предполагал, че казва истината или по-скоро никой не искал да повярва, че това е истина.

Изчезнали

В края на 40-те и началото на 50-те години полицията в Уисконсин забелязва, че случаите с изчезнали хора се увеличават. Четири от тези случаи са особено объркващи. Първо осемгодишната Джорджия Уеклър изчезва на връщане от училище на 1 май 1947 г. Стотици граждани и полицаи претърсват район от 16 кв. км в град Джеферсън, Уисконсин, надявайки се да намерят момиченцето. За нещастие Джорджия изчезва завинаги. Няма сериозни заподозрени и единствената улика, с която полицията разполага, са следите от гуми, намерени близо до мястото, където детето е видяно за последно. Следите са от гумите на автомобил “Форд”. Случаят остава неразкрит, но е отворен отново години по-късно, когато Еди Гийн е обвинен в убийство.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Шест години по-късно в град Ла Крос, щата Уисконсин, изчезва още едно момиче. В момента на изчезването й 15-годишната Евелин Хартли гледа съседските деца. Баща й многократно се обажда в къщата, но никой не вдига слушалката.

Научи повече за:   Уилям Бонин: Магистралният убиец от Калифорния

Силно разтревожен бащата потегля към въпросната къща. Никой не му отваря вратата. Когато надниква през прозореца, вижда една от обувките на дъщеря си и очилата й на пода. Опитва се да влезе в къщата, но всички врати и прозорци са заключени, с изключение на прозорчето на мазето. По това прозорче открива кървави петна. Смразеният баща се промъква в къщата и се натъква на следи от борба.

Той незабавно се свързва с полицията, която открива още следи от борба, кървави петна по тревата, кървав отпечатък от длан на една от съседните къщи, следи от стъпки и другата обувка на момичето на пода в мазето.

Организирано е търсене, но Евелин не е намерена. Няколко дни по-късно полицията открива окървавени парченца от дрехите й край магистралата извън града. Предполагат, че се е случило най-лошото.

През ноември 1952 г. двама мъже, запътили се на лов за елени, спират да пийнат нещо в бара в Плейнфийлд. Виктор Травис и Рей Бърджис прекарват в заведението няколко часа. След това двамата мъже и тяхната кола изчезват завинаги. Организирано е мащабно претърсване, но от тях няма и следа – сякаш са се изпарили.

През зимата на 1954 г. собственичката на кръчмата в Плейнфийлд Мери Хоган изчезва мистериозно от заведението. Полицията предполага, че става въпрос за отвличане, след като намират кървава диря по пода на кръчмата, водеща към паркинга.

На пода в заведението откриват и гилза от куршум. Също като при останалите случаи на изчезване полицията може само да предполага какво се е случило с Мери, защото няма труп, а уликите са оскъдни. Единственото общо между тези случаи е, че всички изчезвания се случват във или около Плейнфийлд.

Скелети в гардероба

На 17 ноември 1957 г., след откриването на обезглавения труп на Бърнис Уордън и другите зловещи находки в къщата на Еди, полицията започва обстойно претърсване на фермата и заобикалящите я земи.

Ед Гийн
Ед Гийн

Предполагат, че Еди може би е замесен в убийствата на Джорджия Уеклър, Виктор Травис и Рей Бърджис, Евелин Хартли и Мери Хоган, и че телата на жертвите са заровени в неговия имот.

Докато разкопават земите около фермата, Еди е разпитван в окръжния арест. Първоначално отрича убийствата. След цял ден мълчание започва да разказва ужасната история за убийството на г-жа Уордън и за това как се е сдобил с човешките останки, намерени в дома му. Трудно си припомня подробностите, защото бил в замаяно състояние преди и по време на убийството. Разказва как е завлякъл тялото на Уордън до колата си, взел касовия апарат от железарията и ги откарал вкъщи. Не си спомня как я е прострелял в главата с .22-калибров пистолет, което според съдебномедицинската експертиза е причината за смъртта й.

Когато го питат откъде е взел човешките останки, открити в къщата му, казва, че ги е откраднал от местното гробище. Еди настоява, че не е убивал хората, на които принадлежат тези останки, с изключение на г-жа Уордън.

Но след няколко дни напрегнат разпит той най-сетне признава и за убийството на Мери Хоган. Тогава бил в замаяно състояние и не може да си припомни точните подробности от убийството. Единственият му спомен е, че я е застрелял без да иска.

Еди не показва признаци на разкаяние или емоции по време на дългия разпит. Когато говори за убийствата и разравянето на гробове, просто излага фактите, понякога с жизнерадостен тон. Сякаш не разбира сериозността на престъпленията си.

Сексуален психопат

Нормалността му е под въпрос и в съда Гийн пледира за невинен поради невменяемост. Еди е подложен на многобройни психологически тестове, които в крайна сметка заключават, че е наистина емоционално ощетен. Психолозите и психиатрите се произнасят, че Ед Гийн е шизофреник и “сексуален психопат”.

Причината за състоянието му е отдадена на нездравословната връзка с майка му и възпитанието, което тя му е дала. Гийн очевидно страда от противоречиви чувства към жените – естественото му сексуално влечение към тях и неестественото отвращение, насадено от майка му. Това чувство на любов-омраза към жените постепенно е ескалирало, за да се превърне в  абсолютна психоза.

Докато Еди е подложен на разпити и психологически прегледи, следователите продължават да претърсват земята около фермата му. Полицията открива в рамките на имота му останките на 10 жени. Еди твърди, че осем от тях са трупове, изровени от местните гробища, но полицията е скептична.

Смятат, че е напълно възможно това да са останките на жени, убити от Еди. Единственият начин да се удостовери историята на Еди, е да се проверят гробовете, от които твърди, че е изравял телата.

След много дебати за моралността на ексхумацията полицията най-сетне се сдобива с разрешение да разкопае осквернените гробове. По всички ковчези личат следи от отваряне и в повечето случаи липсват телата или части от тях.

Железарията на Бърнис Уордън
Железарията на Бърнис Уордън

В земите на Еди е направено още едно откритие, което повдига съмнения, че той е убил и трети човек. На 29 ноември полицията се натъква на останки от скелет във фермата на Гийн. Предполагат, че това е тялото на Виктор Травис, който е изчезнал преди години. Останките са лабораторно изследвани и тестовете показват, че скелета не принадлежи на мъж, а на едра жена на средна възраст – още един гробищен сувенир.

Колкото и да се опитват, властите не могат да обвинят Еди в изчезването на Виктор Травис и другите три случаи от преди години. Единствените убийствата, за които е подведен под отговорност, са тези на Бърнис Уордън и Мери Хоган.

Медийна лудост

Когато следователите разкриват фактите за находките във фермата на Еди Гийн, новините бързо се разпространяват. Репортери от цял свят прииждат в малкото градче. Плейнфийлд става световноизвестен, а Еди Гийн достига статуса на знаменитост. Хората са отвратени и в същото време привлечени от извращенията му.

Психолози от целия свят се опитват да разберат какво движи Еди. През 50-те години той придобива популярност като един от най-известните документирани случаи, комбиниращи некрофилия, трансвестизъм и фетишизъм. Дори децата започват да съчиняват песни и вицове за подвизите на Еди, за да пропъдят кошмара чрез смях. Тези безвкусни вицове стават известни като “Гийнъри” и бързо плъзват из цялата страна.

Научи повече за:   Ангарския маниак: Михаил Попков

Ежедневието на жителите на Плейнфийлд е нарушено от набези на репортери, които ги засипват с въпроси за Еди. Плейнфийлд се прочува в целия свят като дома на скандално известния Еди Гийн.

Повечето жители, които познават Еди, могат да разкажат за него само добри неща, макар че е малко особен, има крива усмивка и странно чувство за хумор. Никога не са предполагали, че е способен да извърши такива зловещи престъпления. Но истината е налице – малкият тих и срамежлив човечец, когото мислели, че познават, е убиец и осквернител на гробовете на техните приятели и роднини.

Еди Гийн в съда
Еди Гийн в съда

След като Гийн прекарва тридесет дни в психиатрична клиника и е освидетелстван като умствено негоден, не е възможно да го съдят за предумишлено убийство. Хората в Плейнфийлд са възмутени, че Еди няма да бъде съден за смъртта на Бърнис Уордън, но не могат да направят нищо. Еди е изпратен в Централната щатска болница в Уаупун, Уисконсин. Малко след това фермата му е обявена за продажба на търг, заедно с някои негови (нормални) вещи.

Хиляди любопитни се изсипват в градчето, за да видят кои от вещите на Еди ще се дават на търг. Това са колата му, мебелите и музикални инструменти. Компанията, нагърбила се с тази работа, планира да иска по 50 цента вход за влизане във фермата. Гражданите на Плейнфийлд са възмутени, тъй като според тях това ще превърне къщата на Еди в “музей на смъртта” и настояват на това да се сложи край. В крайна сметка на компанията е забранено да иска входна такса, но за гражданите това не е достатъчно.

Фермата на Ед Гийн
Фермата на Ед Гийн

В ранното утро на 20 март 1958 г. във фермата на Еди Гийн е извикана доброволната пожарна команда на Плейнфийлд. Къщата изгаря до основи, наблюдавана от жителите с тихо облекчение. Полицията предполага, че става въпрос за палеж, тъй като в дома няма проблеми с електричеството. Въпреки старателното разследване, извършителят никога не е намерен.

Когато научава за унищожаването на дома му, Еди казва само: “Още по-добре”.

Огънят унищожава повечето от вещите на Еди, но много от тях са спасени. На търг са продадени колата му и фермерско оборудване. Фордът седан от 1949 г., който Еди използвал да пренася трупове, предизвиква истинска война сред наддаващите и в крайна сметка е продаден за 760 долара. Щастливият купувач впоследствие показва колата по областните панаири и взима по четвърт долар от всеки, желаещ да зърне “страховитото возило” на Гийн. За жителите на Плейнфийлд изглежда, че обществената истерия по случая на Еди никога няма да свърши.

Образцов затворник

След като прекарва десет години в отделение за психично болни, съдебната система най-сетне решава, че Еди Гийн е годен за съдебен процес. Изслушванията, на които щяло да се реши, че Гийн е умствено годен да бъде съден за убийството на Бърнис Уордън, започват на 22 януари 1968 г. Истинският процес започват на 7 ноември 1968 г.

61-годишният Гийн
61-годишният Гийн

Еди наблюдава от скамейката, докато седем свидетели дават показанията си. Някои от тях са патолозите, извършили аутопсията на г-жа Уордън, както и бившият заместник-шериф и шерифът. Срещу Еди има тежки доказателства и само след седмица съдията произнася присъдата – виновен за умишлено убийство. Но тъй като е установено, че Еди не е бил с всичкия си по време на убийствата, по-късно той е обявен за невинен поради невменяемост и оправдан. Скоро след процеса го изпращат отново в Централната щатска болница.

Семействата на Бърнис Уордън, Мери Хоган и онези, чийто гробове на роднини са осквернени, чувстват, че не са получили справедливост. Смятат, че Еди се е измъкнал от наказанието, което заслужава, но няма как да променят решението на съда.

Еди щял да прекара остатъка от живота си в психиатричната клиника, където дните му минават щастливо и удобно. Авторът Харолд Шектър го описва като образцов пациент:

“Еди е щастлив в болницата – може би по-щастлив от когато и да било в живота си. Разбира се добре с останалите пациенти, но през по-голямата част от времето се усамотява. Храни се обилно по три пъти на ден (репортерите са изненадани да видят, колко е напълнял от деня на ареста му досега). Продължава да бъде ненаситен читател. Харесва разговорите с болничните психолози и работата, която му е назначена – полиране на камъни, тъкане на килимчета и други форми на терапия чрез заетост. Дори развива интерес към любителското радио и му е разрешено да използва спечелените си пари, за да си поръча не много скъп приемник”.

Гробът на Едуард Гийн

“С две думи той е приветлив и смирен пациент, един от малкото, на които не се налага да бъдат давани транквиланти за контролиране на лудостта им. Всъщност, ако се оставят настрана някои особености – смущаващият начин, по който се втренчва в медицинските сестри, а и в други болнични служители от женски пол, които попадат в полезрението му – той изобщо не прилича на луд”.

Завеждащият отделението казва на репортерите, че Гийн е образцов пациент: “Ако всичките ни пациенти бяха като него, нямаше да имаме никакви проблеми”.

На 26 юли 1984 г., Еди Гийн умира след дълга борба с рака. Погребан е в гробището в Плейнфийлд до своята майка, недалеч от гробовете, които осквернявал години по-рано.


Източник: trutv.com

Гледай видео биографията на Ед Гийн ТУК


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

24
Напиши коментар

avatar
24 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
20 Автори на коментари
DidoТомасМихаилVД-р Уотсън Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Janet
Гост
Janet

Страхотна статия. Великолепно написана. Поздравления за авторката и за сайта.

pavlina
Гост
pavlina

tapo

Някой си
Гост
Някой си

Има нещо загадачно у него,нещо твърде странно,доста по-различно от другите убийци…
А иначе аз съм чувал,че къщата му била изгоряла в следствие на удар от светкавица,малко след като е бил арестуван – не знам коя от двете версии е вярна,но тази наистина придава още повече мистицизъм на историята.

Галина
Гост
Галина

Е как ще е “тапо”, според мен тоя е адски интересен (в морбиден смисъл) индивид, смятай, правил си купи и костюм.

Поздравления за статията, много интересна!

Някой си
Гост
Някой си

Edie is #1 hahhaha 😀

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Виждам,че всеки маниак си има фенове,защо не сделате нещо като анкета,и да разберем кой маниак ще събере най-много гласове?

Някой си
Гост
Някой си

Силвия,ето и още една идея за бъдеща анкета -“Бихте ли яли човешко месо ако оцеляването и живота ви завасят от това?” – това според мен ще бъде една интересна психологическа дилема и ще е мн интересно да се разбере мнението на хората по въпроса.

Discip
Гост
Discip

Аз бих ял всичко, само дето съм гнуслив /въпреки, че съм закърмен с “Кошмарите”, “Хелрейзър” и не ми е проблем да гледам “Faces of Gore”/ частта с корменето /без значение дали човек или животно/ няма да мога да я свърша, по-скоро ще ида да се наям с мухоморки :). Това е една от причините да си купувам готови разфасовки, според приятелката ми европейците сме лигльовци.

Джени
Гост
Джени

Ще съм лаконична: само така Силве :)!!

pa6ata
Гост
pa6ata
Antonov
Гост
Antonov

интересна статийка , мда не е лоша хареса ми накрая “образцов затворник ” , не е лоша статията .

Цецо
Гост
Цецо

много интересна статия .
Ако може и да направите статия за тексаското клане 🙂

genka
Гост
genka

mhm interesna statiq haresa mi

Един мъж
Гост
Един мъж

Днес изгледах филма и ми стана интересен,заради това се пойнтересувах за слуея. Следпкато прочетох статията разбрах че няма нищо общо.

Фифи
Гост
Фифи

Страхотна статия. Охх, като видя такива глупости като фенове на тези изроди направо ми се късат нервите. Как може тези хора дори да си помислят да са фенове на такива откачалки. Изобщо ли не могат да мислят? Ами ако това се беше случило на техен приятел или роднина, или на самите тях. Дали щяха да ги харесват толкова? Но поздравления за статията, наистина ми хареса.

БезИме
Гост
БезИме

Не мога да разбера как може да коментирате това по този глупав начин!? Ако една от жените, които беше убил беше майка ви или жена ви щяхте ли да сте му фенове!? Направо започва да ми идва до гуша от вас, то бива да сте прости ама вие направо прекалявате… Погледнете се реално

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Малко по горе един потребител е написал цитирам- Ако можете и да направите статия за тексаското клане. Неразбрали се ,че Тексаско клане е холивудска хорър измишльотина ,това което казват в началото на филма ,че е по действителен случай са пълни щуротий, историята на филма уж била вдъхновена от гореспоменатия Ед Гийн което пак е глупост тъи като измисленият персонаж във филма Томас Хюит е представен като изрод с осакатено лице който предимно гони изплашените до смърт от видъму жертви с моторна резачка на която май никога не и свършва бензина ,а Гийн не е имал претенций към Моторните триони,така че… виж още »

V
Гост
V

Д-р Уотсън, гледал ли си “Тексаско клане” от 1974 година? За мен този филм е на светлинни години по-добър от римейка, няма база за сравнение!!!

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Гледал съм го, действително оригинала си е оригинал както и при
“Психо”

V
Гост
V

Оооо, “Психо” на Хичкок е любимият ми филм, ако той ти е харесал, препоръчвам ти да гледаш и “Отвращение” на Роман Полански, също толкова велик е и засяга подобна тематика, само дето главната героиня е красива млада жена. :)))

Михаил
Гост
Михаил

За домашно имах да правя проект по някое убиец и така попаднах на този сайт.Невероятно съм доволен от качеството което сайтът предлага.Начинът на подредба,графите за коментари,анкетите за гласуване,като цяло сайтът е 6 <3
Едно нещо което би било хубаво е да може снимките да се цъкат за да се уголемят.
Пак повтарям невероятна работа върху сайта,браво !!!

Томас
Гост
Томас

Всъщност като се замислиш този психопат е бил гениален или хората които са се занимвали с неговият случай са били крайно тъпи….п.с.мн добра статия!

Dido
Гост
Dido

Много добра статия