Дейвид Селепе: Удушвачът от Кливланд, Южна Африка

Дейвид Селепе: Удушвача от Кливланд, Южна Африка

Брутална серия от изнасилвания и убийства на млади жени се случва в района южноафриканския град Йоханесбург. Главният заподозрян Дейвид Селепе е убит от полицията при опит за бягство. След смъртта му се появяват още тела. Заловен е Моузес Ситоле, когото полицията смята за имитатор на Селепе. Пресата изважда наяве множество противоречиви факти, които поставят под съмнение вината на Селепе. Дали той е бил единственият извършител на убийствата? Дали е бил просто съучастник на Моузес Ситоле? Или може би е бил напълно невинен човек? На тези въпроси никой не успява да отговори.

Началото

Денят е 12 септември 1994 г., едва четири месеца и половина откакто за първи път в историята на Южна Африка всички възрастни граждани получават право да гласуват на изборите. Апартейдът е официално мъртъв и разкъсаната страна се опитва да излекува дълбоките белези, оставени от десетилетия на несправедливости. Чернокожите все още не се доверяват на полицията – наследство от недалечното време, когато властите са подчинявали с груба сила потиснатото мнозинство. През този ден полицията открива, че някой е тръгнал на лов за чернокожи жени в индустриалното предградие Кливланд в Йоханесбург. От началото на септември са намерени три тела. Обстоятелствата са много подобни и в трите случая.

Първото тяло е открито на 3 септември, в храстите близо до жп гара в предградието Хериътдейл. На 7 септември край магистрала край Хериътдейл е открито второто тяло. По-късно същия ден край миньорска дига пак в този район е намерено третото тяло. Нито една от жените не носи у себе си документи за самоличност. Те са открити частично съблечени и по всичко личи, че са били изнасилени и удушени.

Въпреки съдействието на медиите, полицията среща трудности в разпознаването на жените. Идентифицирането на жертвите е от съществено значение за всяко разследване на серийни убийства, тъй като подробностите за последните им действия биха могли да разкрият къде са срещнали убиеца си, а внимателното проучване може да установи определени сходства между тях. Известно е, че серийните убийци са склонни да набелязват жертвите си по определен модел, без значение дали критериите им са очевидни или невидими за окото.

Осем мъртви жени

Първата идентифицирана жертва ще бъде разпозната едва девет дни по-късно и тя не е една от трите. Тази жена е била убита и открита още през юли.

В медиите започват да се появяват съобщения за възможен сериен убиец, а междувременно отдел “Убийства и обири” свързва към случая още две жени, открити в същия район на 16 и 31 юли.

На 19 септември е открито шестото тяло. Блузата й е вдигната над главата, а роклята събрана над бедрата й. Детективите се чудят, защо никоя от тези жени не е обявена за изчезнала.

На 21 септември 140 полицейски служители, две кучета и един хеликоптер предприемат претърсване на района в Кливланд, където в радиус от 5 км са открити шестте тела. Усилията им са наградени с още две тела в напреднал стадий на разлагане, както и с множество части от женско бельо. Дрехите на новооткритите жертви също са вдигнати над главите им и очевидно са били удушени със собствените им колани или долни дрехи.

Последната находка закръгля бройката на осем мъртви жени. Всичките чернокожи, добре облечени и на възраст между 23 и 30 години.

В края на деня изгрява лъч светлина. Откритата на 31 юли жена е идентифицирана от своя съпруг. Това е Хермина Папенфус на 25 години, работеща като медицинска сестра в клиниката “Сандрингам”.

Претърсването на Кливланд продължава на 23 септември. Този път е открита окървавена риза, чифт женски сандали и опръскан с кръв камък. Ризата е намерена в храстите, на около 15 метра от пътека, лъкатушеща между фабриките. Полицията смята, че тя принадлежи на петата или шестата жертва. Разширяват радиуса на търсене, но този път не се налага да използват чувалите за трупове.

Междувременно съдебномедицинската експертиза установява, че поне две от жертвите са били изнасилени.

Жената, открита близо до жп гарата в Хериътдейл, е идентифицирана от баща си на 26 септември. Тя е 23-годишната Нтомби Мария Макаши, която живее в Совето и учи в училището по дизайн “Елна” в Йоханесбург. Тя е казала на съучениците си, че ще отсъства от часовете на 2 септември, защото ще навести болната си майка в провинция Квазулу-Натал. На 2 септември изчезва. Нейният баща казва на полицията, че Нтомби обикновено е пътувала с таксита и автобуси. Другата известна жертва – Хермина Папенфус, също се е придвижвала с такси.

Таксиметровата индустрия в Южна Африка е огромна, тъй като голяма част от населението живее в мизерия и не може да си позволи собствен транспорт. Такситата представляват преустроени минибуси с множество седалки, които могат да поберат учудващо голям брой пътници. През годините се наблюдават чести сблъсъци между конкуренти, борещи се за контрол над този или онзи маршрут.

Профилът

Мики Писториъс – първият профайлър в Южна Африка – посещава местопрестъпленията на 28 септември. Разследващият офицер сержант Тимъти Мнгомолузу й казва, че жената, открита на 16 юли, е имала множество бележки, изписани по тялото. По вътрешната страна на дясното й бедро убиецът е написал с черно мастило и с доста правописни грешки: “Тя е кучка и аз няма да се разправям с теб”. На лявото й бедро пише: “Ще останем тук, докато не разбереш”. Осемнадесетгодишната ученичка ще бъде идентифицирана на 10 ноември.

Мики Писториъс
Мики Писториъс

Мики Писториъс започва да работи по профила на убиеца. Според нея той най-вероятно е чернокож, в средата на 20-те или началото на 30-те си години. Чаровен, добре облечен, със собствен бизнес или лесен достъп до пари и скъпа кола. Съдейки по външния вид на жените, изглежда малко вероятно да тръгнат с някого, чиято личност, външен вид и принадлежности не говорят за човек с определени възможности. Вероятно е женен. Възможно е да има предишна история, свързана с измами и/или кражби. Освен това е арогантен, интелигентен човек, който чете вестници и е особено добре осведомен за всичко, свързано с убийствата.

Убиецът не само не се притеснява да оставя телата в един и същи район, но ги изхвърля на едно и също място, сякаш маркира територията си. Мики Писториъс предлага на полицията да постави под наблюдение мястото, но по това време убиецът вече е прочел достатъчно за усилията на властите и предвидливо е сменил гробището си.

Извършителят очевидно изпитва гняв и омраза към жените, за което говори естеството на престъпленията му. Бележките, написани върху една от жертвите показват, че изпитва нарастваща нужда да изрази своя гняв, наричайки жената кучка. Писториъс заключава, че той е бил излъган от някоя жена и това е отключило у него желанието да убива (смята се, че жената с бележките е първата му жертва). Бележките предполагат също, че той изпитва трудност да се изразява. Не е могъл да покаже чувствата си към жената, докато е жива, затова ги е изписал по тялото й след смъртта й. Мики Писториъс чувства, че това би могло да се дължи на някакъв говорен дефект, но тази идея е в разрез с убеждението й, че извършителят е чаровен индивид, който с лекота омайва жените.

Научи повече за:   Мадам Делфин Лалори: Кървавата господарка от Ню Орлиънс

Още жертви

С настъпването на месец октомври детективите все още трескаво се опитват да идентифицират шестте тела, следвайки всяка диря, с която разполагат. Но убиецът кротко се скатава.

На 8 октомври близо до гарата в Гелденхайс, която е на една спирка от Кливланд, е открито поредното тяло. Бърз поглед върху картата показва, че тези спирки образуват триъгълник, а Хериътдейл се пада точно в средата му. Тази жертва е лежала в полето в продължение на дни. Удушена е с чорапогащника си, в устата й са натикани дрехи и има индикации, че е била изнасилена.

Детективите се разравят в архивите и бързо попадат на още две жени, намерени близо до гарата в Гелденхайс – на 6 август и на 3 септември. Моделът на действие в тези два случая предизвиква у ченгетата усещане за дежа ву.

На 13 октомври отдел “Убийства” провежда пресконференция. Началникът на отдела полковник Ван Дик Крюгер предава по медиите следното съобщение на убиеца:

“Ние сме по следите ти. Рано или късно ще те хванем. Знаем, че имаш нужда от помощ и ще ти осигурим специалисти, които ще те разберат и ще ти помогнат. Позволи ни да ти помогнем, преди нещата да се влошат. Моля те, обади ни се, преди да е станало твърде късно”.

Говорителят на полицията полковник Дейв Брус обявява награда от 200 000 ранда (32 786 долара) за всяка информация, която би могла да доведе до залавянето на убиеца. Набляга на важността от идентифицирането на жертвите и апелира гражданите да сигнализират за изчезнали лица. Мики Писториъс споделя някои елементи от профила си, заявявайки, че убиецът се чувства мъртъв отвътре. Той вероятно мисли за смъртта през цялото време. Фантазира за всяко убийство и се опитва да извърши перфектното престъпление, защото нещо го подтиква да убива, но не разбира какво е то. Единствено убивайки, успява да освободи чувствата и идентичността си. Като заключение Мики Писториъс заявява, че той няма да спре да убива. Просто не е в състояние да го направи.

На 17 октомври един мъж идентифицира дъщеря си от снимка във вестника. Нейното име е Аманда Тете (26 г.) и тялото й е открито на 6 август. Аманда излиза от дома на родителите си в 09:00 ч. на 2 август, за да плати сметките си в Йоханесбург, след което е трябвало отиде на работа в Сошангуве, северно от Претория, където е учителка.

През същия ден още една жертва е идентифицирана от родителите си. Това е 25-годишната Малесу Бети Фалахади. Интересното е, че тя не само е изчезнала в същия ден като Нтомби Макаши, на 2 септември, но и двете са открити заедно на следващия ден – Нтомби близо до жп гарата в Хериътдейл, а Бети близо до гарата в Гелденхайс. Но това не е единственото интересно нещо около убийството на Бети.

На 19 октомври непозната жена се обажда на майката на Бети и я пита дали знае къде е дъщеря й. Майката задава на жената същия въпрос, при което непознатата я съветва да се обади в полицията и затваря телефона. Коя е тази жена и защо се обажда месец и половина след изчезването на Бети? Какво знае тя и още по-важното – откъде го знае?

Въпроси без отговори. Бети Фалахади е разпозната от своя годеник, който е полицейски служител и случайно вижда дрехите й сред уликите, събрани от детективите в отдел “Убийства”.

Връзката Претория

Досега телата са намирани в сравнително тесен район. Но детективите хранят съмнения, че две жертви, открити в западна Претория, биха могли да са свързани със случая. Първото тяло е открито на 19 август в полето от един кравар. Същият човек открива и второто тяло на 7 октомври, захвърлено на около 300 м от първото. Тези жени също са чернокожи и спретнато облечени. Удушени са с чорапогащниците си и оставени полуголи, без документи за самоличност. Някои от жертвите в Кливланд са идвали от Претория и околностите, или са пътували с такси или влак в този район по времето на изчезването им.

Между Кливланд и Претория лежи магистрала от 79 км. Това затвърждава убеждението на полицията, че убиецът разполага със собствена кола.

На 25 и 26 октомври властите идентифицират още две жертви. Дора Молека Мокоена (25 г.) работи като касиерка в Претория. Тя излиза от дома си в утрото на 9 септември, за да отиде с такси на работа, но така и не пристига. Тялото й е открито на 19 септември в Хериътдейл. Дикеледи Дафне Папо (28 г.) е безработна. Нейното тяло също е открито в Хериътдейл на 21 септември.

Детективите научават, че някакъв мъж се е обаждал на шефа на Дора Мокоена на 12 септември, три дни след изчезването й. Човекът е казал, че тя е претърпяла инцидент и няма да се върне на работа. Поискал е от шефа й да й преведе заплатата, заявявайки, че тя е в критично състояние и има нужда от пари. Когато работодателят го е попитал кой е, мъжът е замълчал за момент и после е казал, че се казва Мартин.

На 2 ноември е идентифицирана Рефилве Аманда Мокале. Тя изчезва на 5 септември, а тялото й е открито два дни по-късно край магистралата в Хериътдейл. Идентификацията на 24-годишната Рефилве снабдява разследването с възможна следа за разкриване на случая.

Тя изучава моден дизайн в колежа “Интек” в Претория. В деня преди изчезването й очевидец я е забелязал да говори с мъж, който й е предлагал работа като продавачка на мобилни телефони. Тя си е уговорила среща с него за следващия ден и повече никой не я е виждал жива. Очевидецът описва мъжа като чернокож, на възраст 25-30 години, говорещ езика Зулу. Тогава се появяват и други жени, които са получавали предложения за работа от подобен индивид. На 10 ноември медиите разпространяват неговия фоторобот.

Научи повече за:   Даян Даунс: Детеубийца или невинна жертва?

Междувременно са идентифицирани двете жертви, открити в западна Претория. Пеги Бодайл (30 г.) е имала среща с непознат мъж на 4 октомври пред статуята на Пол Крюгер. Тялото й е открито три дни по-късно.

Джойс Такане Машабела (32 г.) напуска дома си, за да посети сестра си на 9 август. Пет дни по-късно мъж, който се представя като Моузес Сима, телефонира на работодателя й, заявявайки, че е намерил документите й за самоличност в полето. Оставя адреса и телефона си и семейството на Джойс се свързва с него, за да вземе документите. Мъжът повтаря историята си, но възниква въпросът откъде е знаел къде работи Джойс и какъв е служебният й номер? Тялото на Джойс е открито на 19 август.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Тялото, открито на 16 юли, което полицията смята за първото от серията убийства, е идентифицирано на 10 ноември. Това е Мария Монене Монама. Тя е само на 18 години и все още ходи на училище. Излиза от дома си в утрото на 14 юли, за да отиде в Претория и макар че тялото й е открито само след два дни, нейните родители не знаят какво се е случило с дъщеря им през следващите четири месеца.

Последно е идентифицирано тялото на Маргарет Нтомбени Ледваба (24 г.), която е открита на 7 септември.

Заподозрян

До 18 ноември детективите вече разполагат със заподозрян. Това е чернокож мъж от град Боксбурк, намиращ се на изток от Йоханесбург и на около 20 км от Кливланд. Той е собственик на компютърно училище – специализиращо в обучаването само на жени – наречено Колеж за английски момичета “Вижън”. Училището се помещава в няколко офиса в Претория, което свързва мъжа и с двата града, в които са открити тела. Освен това шофира мерцедес-бенц, което напълно съвпада с мнението на Мики Писториъс, че убиецът разполага със скъпа кола.

В момента обаче той изпитва сериозни финансови проблеми. Мерцедесът е регистриран на името на чернокожа жена, но заподозреният плаща всички разходи и вноски по него. Назад е с 20 000 ранда (3 279 долара). Освен това дължи 50 000 ранда (8 197 долара) за наем и сметки за електричество. Четиримата служители в колежа му не са получавали заплатите си. Напуснал е града преди две седмици, под предлог че ще пътува по работа в чужбина.

Заподозреният е описван като изискан и добре облечен  мъж, с много приятели. Собственик е и на няколко таксита. Женен е, макар че не живее заедно със съпругата си и често се движи в компанията на други жени. Една жена се свързва с полицията, идентифицирайки заподозрения като мъжа, който й е предложил работа, но след това се е опитал да я изнасили.

Детективите се чувстват уверени, че най-сетне са пипнали своя човек. Само трябва да го открият. Въпреки че не разкриват името му пред пресата, знаят много добре кого търсят.

Неговото име е Дейвид Ейбрахам Селепе.

В края на месеца полицията разширява търсенето си извън пределите на Южна Африка. На 15 декември 31-годишният Дейвид Селепе е задържан в Мапуто – пристанищен град и столица на съседен Мозамбик. Арестуван е в мерцедеса си, който очевидно се е опитвал да продаде там. В багажника на колата детективите откриват изрезки от вестници за серийните убийства в Кливланд, както и отпечатъци от обувки, подсказващи, че някой е бил затворен вътре. Селепе е върнат в Южна Африка, където е подложен на разпит и заключен в ареста на отдел “Убийства и обири”.

Следващият ден, петък 16 декември, е национален празник. Това означава, че Селепе ще остане в килията си през целия уикенд. Детективите продължават да го разпитват усилено през цялото това време. Накрая той си признава за убийствата на 15 жени в района на Кливланд – с четири повече от известните на полицията. Не е разпитан за двете тела, открити в западна Претория. Селепе споменава имената на двама мъже, които могат да помогнат на разследването. Отхвърля правото си на адвокат, но освен това отказва да подпише самопризнанията си, потвърждавайки ги само устно – нещо, за което полицията ще съжалява горчиво много скоро.

Селепе се съгласява да отведе детективите до местата, където е захвърлял телата на жертвите си. На 17 декември им показва три от тези места. След това ги завежда на други четири неизвестни за полицията местопрестъпления. На 18 декември, докато Селепе им показва мястото, където е открито тялото на Аманда Тете, се случва беда.

Трима детективи – Феликс Тиед, Тимъти Мнгомозулу и Джозеф дю Тоа – придружават окования Селепе. Трябва да пресекат доста труден терен, за да стигнат до едно от местопрестъпленията при жп гарата в Гелденхайс. Затова махат оковите от глезените на Селепе, за да не се спъне и нарани. Той им посочва мястото, където е открита Аманда Тете. Показва им къде е заровена найлоновата торба, в която е скрито бельото й. Белезниците му са свалени, за да може да им покаже торбата. Когато детектив Тиед се навежда, за да вдигне плика, Селепе го удря отзад с дебела цепеница и го събаря на земята. Чува детектив Мнгомозулу да крещи “Спри! Спри!” и още нещо, казано на друг език. Прозвучават десет изстрела и Селепе се свлича с огромна рана в главата си. Закаран е в болницата в Йоханесбург, където умира в 17:00 ч.

Този инцидент опорочава разследването напълно.

Словесен линч

Полицията е линчувана от медиите. Пресата твърди, че тримата детективи е трябвало да могат лесно да обуздаят мъж, въоръжен само с пръчка. И защо са стреляли в главата, а не в краката му? Някои журналисти предполагат, че Дейвид Селепе може да е бил невинен човек, който е платил за престъпленията на чудовище, все още бродещо на свобода.

Фактът, че полицията пропуска да съобщи на отчуждената съпруга на Селепе за смъртта му и жената научава от съседите и пресата, също не подобрява репутацията на властите. Както и противоречивите изявления на един от полицейските говорители, който първо заявява, че Селепе е бил окован по време на нападението, но по-късно поправя грешката си. Говорителят е уволнен в опит да се поправи разрушеният имидж на полицията.

Полицията обяснява пред медиите, че Селепе не си е признал напълно, че е Удушвача от Кливланд, но е казал неща, които са затвърдили съмненията на детективите. Още по-голяма сянка на съмнение за вината му хвърля факта, че не е подписал самопризнанията си.

Научи повече за:   Питър Дюпас: Обикновеното чудовище

Министърът на сигурността се опитва да измъкне полицията от бедствената ситуация. Той организира пресконференция, на която заявява, че смъртта на Селепе не означава, че случаят е разрешен. Започва официално разследване на инцидента, довел до кончината на задържания.

Детективите издирват двамата мъже, които Селепе е споменал. Единият, на име Тито, незабавно им осигурява проби от кръвта и космите си. Той е щателно разпитан, но властите не могат да открият връзка между него и убийствата. Другият мъж, Мандла, е бил в затвора по време на убийствата. Той също е разпитан и съмненията към него отпадат.

На 23 декември полицията разкрива, че Дейвид Селепе би могъл да бъде свързан с поне шест от жертвите от Кливланд. В колата му е открита човешка кръв, вероятно принадлежаща на една от жертвите. По гащичките на една от убитите жени е намерена кръв от Селепе. Допълнителни доказателства го свързват и с други четири жертви, но полицията не пожелава да изложи повече подробности. Това навежда на мисълта, че властите се опитват да отклонят срама от себе си.

Сред цялата тази бъркотия вдовицата на Селепе Линда заявява по телевизията, че може би ще съди полицията за смъртта на съпруга си.

Макар повечето хора да смятат, че смъртта на Дейвид Селепе е сложила край на една мрачна глава от историята на Йоханесбург, тя се оказва само прелюдия към нещо още по-злокобно.

Още един сериен убиец?

На 7 февруари 1995 г. съдебномедицинската експертиза на Дейвид Селепе е предадена на министъра на правосъдието. Той ще прегледа материалите и ще реши, дали някой трябва да бъде подведен под отговорност за случая.

След по-малко от седмица, на 13 февруари, в поле близо до Вилидж Дийп, на 10 км от Кливланд, е открито тялото на млада чернокожа жена. Дрехите й са вдигнати над бедрата и тя е удушена с бельото си. Вестниците не пропускат да направят връзката между това тяло и убийствата в Кливланд, макар полицията да заявява, че това престъпление е дело на имитатор.

През последната седмица от февруари четири жени се свързват с полицията и разказват, че някакъв мъж им е предлагал работа през октомври и ноември миналата година. Описват го като привлекателен мъж, с големи очи и скъпи дрехи, който говори езика Сото. Той е вегетарианец и пие мляко. Когато жените повдигали темата за убийствата в Кливланд, той е бързал да се изпари.

Междувременно жената, открита на 13 февруари, е идентифицирана от своя брат като 22-годишната Нелсив Ланга. Тя е изчезнала две седмици преди да бъде открито тялото й.

На 6 март полицията съобщава, че Нелсив не е убита от същия човек, отговорен за убийствата в Кливланд. Въпреки очевидните прилики, се наблюдават и съществени разлики. Полицията обаче все още не знае, че няколко тела, убити по сходен с този на убиеца от Кливланд начин, са намерени в Атъриджвил, близо до Претория.

Няколко дни по-късно министърът на правосъдието обявява, че никой няма да бъде подвеждан под отговорност за смъртта на Дейвид Селепе.

През април полицията открива четвърто тяло в близост до Атъриджвил и съобщава на пресата, че е възможно в района да действа друг сериен убиец. Около 20-годишната жена е чернокожа и полугола. Ръцете й са вързани зад гърба със сутиена й. Гащичките й липсват. Предишните три тела са намерени при подобни обстоятелства.

С изтичането на годината телата започват да се трупат. На месец е откривано поне по едно, а понякога и повече. До 19 юни в Атъриджвил са открити осем жени.

Загадката Селепе се задълбочава

Загадката, обгръщаща случая на Дейвид Селепе, се задълбочава още повече на 21 юни, когато полковник от полицията заявява, че съществуват подозрения, че това не е истинското име на убития заподозрян. Очевидно той е бил осъден за измама на 2 май 1985 г., когато е бил заловен с лична карта на името на Дейвид Селепе. Тогава властите не са могли да установят, на кого принадлежи документът, нито какво е истинското име на задържания. Той е осъден като Дейвид Селепе и е продължил да използва това име и занапред.

След като се появяват още тела, южноафриканската полиция се свързва с бившия профайлър от ФБР Робърт Реслър. Той пристига на 23 септември. Съвместно с Мики Писториъс, Реслър стига до заключението, че (1) доказателствата сочат, че Селепе е бил замесен по някакъв начин в убийствата в Кливланд; (2) доста вероятно е убиецът от Атъриджвил да има съучастник; и (3) възможно е Селепе и убиецът от Атъриджвил да са се познавали и дори да се работили заедно.

Когато Моузес Ситоле е задържан във връзка с убийствата в Атъриджвил през октомври 1995 г., полицията не успява да установи връзка между него и Дейвид Селепе.

Моузес Ситоле
Моузес Ситоле

Когато Ситоле е изправен пред съда, обвиненията срещу него включват четири от убийствата в Кливланд, първоначално приписвани на Селепе. Става въпрос за жертвите Мария Монама, Аманда Тете, Джойс Машабела и Рефилве Мокале. Пресата полудява най-вече заради факта, че Селепе е бил застрелян, докато е показвал мястото, на което е захвърлил тялото на Аманда Тете. Трагедията около смъртта на Селепе продължава да преследва полицията.

Дали Дейвид Селепе е бил сериен убиец? Ако е бил замесен в убийствата в Кливланд, каква е била степента на неговото участие? Дали е работил сам? Какво е имал предвид, посочвайки Тито и Мандла като свои съучастници? Дали той и Моузес Ситоле са се познавали?

Това са само въпроси без отговор. За разлика от романите и филмите за измислени убийци, в които винаги има някаква развръзка, в истинския живот никога нищо не е сигурно.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
СилвияbibiПРО Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
ПРО
Гост
ПРО
bibi
Гост
bibi

Аз само да попитам, накрая вторият задържан Моузес Ситоле или Ситхоул се казва? Или е просто грешка?