Зодиак: Загадъчният убиец от Сан Франциско

Зодиак: Загадъчния убиец от Сан Франциско

Зодиакът е един от най-големите неразкрити серийни убийци след Джак Изкормвача. Въпреки че полицията разследва над 2 500 заподозрени, случаят никога не е официално разкрит. Някои от заподозрените изпъкват, но криминалистиката по онова време не е достатъчно напреднала, за да ги закове окончателно.

През октомври 1966 г. едно убийство поставя началото на страховита серия от престъпления, хвърлили в паника жителите на Сан Франциско. Години наред Зодиака се подиграва с полицията, изпращайки на медиите странни шифри, телефонни обаждания и обидни криптирани бележки.
Преди всичко това да приключи този умен и диаболичен убиец променя живота на осем души, само двама от които оцеляват, за да разкажат историята си.

Чери Джо Бейтс

В неделната вечер на 30 октомври 1966 г., дълго преди някой да чуе за Зодиака, 18-годишната студентка Чери Джо Бейтс е брутално убита близо до паркинга на библиотеката на колежа в Ривърсайд Сити. Изглежда мотивът не е изнасилване или грабеж, тъй като дрехите и чантата й са непокътнати.

Чери Джо Бейтс

След като прекъсва няколко кабела в светлозеления й фолксваген, Зодиака изчаква Бейтс да се върне при колата си и да се опита да я запали. Тогава се появява и й предлага помощта си, заемайки се безцелно да човърка по двигателя.

След това вероятно й предлага да я закара, казвайки й, че колата му е наблизо. Подмамва я в тъмна непавирана алея на територията на колежа, където двамата прекарват около час и половина. Не е сигурно какво точно са правили през това време, но в крайна сметка мъжът я напада, намушквайки я три пъти в областта на гърдите, един път в гърба и седем пъти през гърлото.

Полицията установява, че оръжието на убийството е малък нож, с острие дълго около 9 см и широко 1,30 см, макар че раните по гърлото на Бейтс са толкова дълбоки и брутални, че почти са обезглавили момичето, прекъсвайки ларинкса й, югуларната й вена и сънната й артерия. Освен това тя е душена и бита, по лицето й има разрези.

На около 3 метра от тялото на Бейтс лежи опръскан с боя мъжки часовник “Таймекс”, със скъсана 18-сантиметрова каишка, спрял на 12:23 ч. Според някои източници впоследствие този часовник е проследен до военна база във Великобритания. Боята е анализирана и се установява, че е най-обикновена. На местопрестъплението са открити още отпечатък от ток на обувка, приблизително 44-и номер, както и коса, кръв и кожна тъкан по ръцете и под ноктите на жертвата. По колата й са открити мазни, неидентифицирани отпечатъци от длан и пръсти.

Часовникът открит до тялото
Повреденият часовник

Въпреки че библиотеката затваря в 21:00 ч. (а книгите в колата на жертвата подсказват, че тя е била там преди това), двама отделни свидетели казват, че са чули „ужасен вик“ около 22:30 ч., последван от „приглушен вик и след това от силен шум, като от запалване на стара кола“ две минути по-късно. Това време съвпада с посоченото от съдебния лекар и е официално прието за времето на смъртта.

Съдейки по тези подробности, убийството на Чери Джо Бейтс изглежда като обикновено убийство от страст, най-вероятно извършено от отхвърлен обожател, бивш приятел или просто някой свързан с нея. Самият факт, че тя е прекарала час и половина в тъмната алея с човека, който я е убил, подсказва, че тя го е познавала и му е имала доверие. Чак месец по-късно нейният случай навлиза в съвсем друго измерение.

Първото писмо

На 29 ноември 1966 г. машинописни копия от анонимно писмо са изпратени до полицията в Ривърсайд и до вестник „Ривърсайд Ентърпрайз“. Писмото е написано на пишеща машина “Роял”, а шрифтът е определен като “Пика” или “Елит”. Писмото е озаглавено „Признание“, като вместо името на автора са поставени дванадесет тирета.

Първото писмо на Зодиака

И двете копия са написани на нискокачествена бяла хартия и са изпратени без марки и обратен адрес.

ПРИЗНАНИЕТО

ОТ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _


Тя беше млада и красива, а сега е пребита и мъртва. Не е първата и няма да бъде последната. Лежа буден нощем, мислейки за следващата си жертва. Може би тя ще бъде красивата блондинка, която работи като детегледачка близо до малкия магазин и се прибира по тъмната алея всяка вечер в седем. Или може би ще бъде пищната брюнетка, която каза XXX НЕ, когато я поканих на среща  в гимназията. Може да не бъде и никоя от тях. Но аз ще отрежа женските й части и ще ги изложа, така че да ги види целият град. Така че не ме улеснявайте. Пазете сестрите си, дъщерите си и съпругите си далече от улиците и алеите. Мис Бейтс беше глупава. Тя отиде на заколение като агне. Не се бори. Но аз го направих. Първо развалих колата й. После я изчаках в библиотеката и я последвах след две минути. Акумулаторът вече беше изтощен. Предложих й помощта си. Тя охотно се съгласи. Казах й, че колата ми е наблизо и й предложих да я закарам до дома й. Когато се отдалечихме от библиотеката, аз й казах че е време. Попита ме: Време за какво? Казах й, че е време да умре. Сграбчих я за шията, запуших устата й, а с другата ръка допрях малък нож до гърлото й. Тръгна доста охотно. Чувствах гърдите й топли и твърди в ръцете си, но в ума ми имаше само една мисъл. Да я накарам да си плати за това, че ме отхвърляше през всичките тези години. Умря тежко. Гърчеше се и се тресеше докато я душех, а устните й потръпваха. Веднъж изпищя и я ритнах в главата, за да млъкне. Забих ножа в нея и той се счупи. След това я довърших като й прерязах гърлото. Не съм болен. Аз съм ненормален. Но това няма да попречи на играта. Това писмо трябва да бъде публикувано, за да го видят всички. То може да спаси онова момиче в алеята. Но това зависи от вас. Ще тежи на вашата съвест. Не на моята. Да, аз бях онзи, който ви се обади. Това беше предупреждение. Внимавайте… Аз

дебна момичетата ви в момента.

ДО: ШЕФА НА ПОЛИЦИЯТА
ЕНТЪРПРАЙЗ

На пликовете не е написан пълният адрес; надписани са с маркер по следния начин:

Дейли Ентърпрайз
Ривърсайд Калиф
Внимание: Престъпление

Детайли за убийство
Ривърсайд

На плика на писмото, изпратено до отдел “Убийства” е намерен отпечатък, който никога не е свързан със заподозрян и не е ясно дали е бил оставен от самия автор на писмото, пощальона или от някой полицай.

Твърдението на убиеца, че „тя не се бори“, е опровергано от множеството защитни рани по ръцете и дланите на жертвата, както и от космите и кожата, открити под ноктите й.

При аутопсията не са намерени никакви следи в подкрепа на версията за счупен в тялото на Бейтс нож и по-скорошните изказвания на полицията в Ривърсайд категорично отхвърлят тази възможност.

Колата на Бейтс наистина е саботирана по описания начин, който нарочно не е изложен докрай във вестниците. Телефонното обаждане, за което убиецът намеква в края на писмото, никога не е засичано и според някои източници то е било предназначено за пресата, а не за полицията, което обяснява защо е било пренебрегнато.

Писмата са получени в същия ден, в който са изпратени. На следващият ден, 30 ноември, “Ентърпрайз” и местната полиция предават копията от писмата си на областния пощенски инспектор в Ривърсайд, който от своя страна известява Федералното бюро за разследване. Убийството не е федерално престъпление, но изнудването чрез пощата е и ФБР закратко се присъединява към разследването под този предлог. Но тъй като в писмото не се споменава или загатва за определена жертва на изнудване, федералната помощ се оттегля.

Необяснимо е как копие от „Признанието“ се появява прикрепено към доклад на ФБР, разсекретен през 90-те години. Шрифтът и броят на думите на ред в това копие се различават от онези в двете писма, изпратени до пресата и полицията.

Бейтс трябва да умре

Точно шест месеца след смъртта на Бейтс полицията, “Ривърсайд Прес” и бащата на жертвата (чието име и адрес са публикувани в местен вестник след убийството), получават почти идентични копия от друго писмо, този път написано с молив на лист от тетрадка с редове.

Вместо подпис, на две от писмата има символ, наподобяващ буквата Z, последван от числото 3. Пликовете са облепени с повече марки от необходимото, което се превръща в отличителен знак на Зодиака. В този случай са залепени по две марки от четири цента, а само едната от тях покрива пощенските разходи. Писмата гласят следното:

БЕЙТС ТРЯБВАШЕ
ДА УМРЕ
ЩЕ ИМА
ОЩЕ

В копието до бащата Джоузеф Бейтс, което не е подписано със странния символ, “БЕЙТС” е заменено с “ТЯ”. От копието, изпратено до полицията, е снет един отпечатък, който така и не е свързан със заподозрян.

В средата на април 1967 г. чистач в библиотеката на колежа открива поема, написана под плота на сгъваем чин. Следователите смятат, че стихът описва убийството на Бейтс и е написан от убиеца.

Други обаче забелязват, че стилът и тонът на поемата се различават и говорят по-скоро за студент, склонен към самоубийство. Приликите в почерка също са спорни и тъй като не е ясна датата, в която е надраскана поемата под чина, целият въпрос остава отворен за интерпретации. Поемата гласи:

Омръзна ми да живея/неохотно да умра
прерязан.
чисто.
ако червеното /
чисто.
кръв шурти,
капе,
и се лее;
по новата й
рокля
е какво от това
тя е червена
и без това.
животът изтича в
в несигурна смърт.
тя няма да
умре.
този път
някой ще я намери.
просто ще чакам
до следващия път.
рх

Предполага се, че инициалите “рх” в подписа може би са препратка към президента на колежа в Ривърсайд по онова време – Р. Х. Брадшоу.

Валехо

Валехо и Бенисиа лежат точно на север от залива Сан Пабло и пролива Каркинез, на около 30 километра североизточно от Сан Франциско. В края на 60-те години този район е почти незаселен и дори днес там има само няколко асфалтирани пътища, преминаващи през голата пустош на южната част на област Солано, над магистралата свързваща Валехо и Бенисиа. Един от тях е пътят към езерото Хърман, водещ от източната част на Валехо до северната част на Бенисиа и минаващ през незастроения район между тях.

Около 21:00 ч. в петък на 20 декември 1968 г. очевидец забелязва светла на цвят кола, вероятно шевролет “Импала”, паркирана близо до входа на помпената станция на пътя за езерото Хърман. Същата кола е видяна и в 22:00 ч. от различен свидетел.

Във времето между тези две наблюдения млада двойка е паркирала колата си на същото място, когато друг автомобил, отиващ в посока към Валехо, намалява скоростта си, минавайки покрай тях, и след това спира и бавно дава на заден ход. Влюбените усещат, че има нещо нередно в тази маневра и незабавно потеглят към Бенисиа. Другата кола ги следва до първата отбивка и когато завиват по нея, непознатият шофьор продължава на изток по пътя за езерото Хърман.

В 23:00 ч. Дейвид Артър Фарадей и Бети Лу Дженсън, които са паркирали на същото място, са застреляни в кафявия рамблър на Фарадей. Този безлюден район е известен като алея на влюбените и младата двойка прекарва там по-малко от час, когато някой спира до тях, излиза от колата си и започва да стреля в тяхната. Те са казали на родителите на Бети Лу, че отиват на коледен концерт.

Дейвид Артър Фарадей
Дейвид Фарадей

Убиецът е въоръжен или с .22-калиброва пушка или по-вероятно с пистолет, зареден с .22-калиброви муниции за дългоцевна пушка. Съдейки по отпечатъците от стъпки и балистичните доказателства, изглежда убиецът е стрелял първо в задния десен прозорец, след това в задната лява гума и после е заобиколил от предната лява страна на колата. Двамата тийнейджъри успяват да изпълзят от дясната предна врата.

Шестнадесетгодишната Дженсън излиза жива от колата и хуква да бяга към пътя; тялото й лежи на по-малко от 9 метра от задната броня.

Бети Лу Дженсън
Бети Лу Дженсън

Съдейки по характера на стрелбата – пет изстрела в дясната част на гърба й, от петото и шестото й ребро чак до таза – се предполага, че убиецът е запознат с оръжията или е стрелял по нея, докато тя е лежала на земята, повалена от първия изстрел. Според доклада на съдебния лекар изстрелите са дошли от не повече от 3 метра разстояние. Два от изстрелите не са успели да попаднат в целта. Фарадей е бил убит с един единствен изстрел от упор в главата.

Всичко е свършило за няколко секунди и убиецът веднага е напуснал местопрестъплението. Това е установено чрез времева възстановка, направена с помощта на показанията на очевидците, които са били в района между 21:00 и 23:15 ч. Една от тях, Стела Боргес, може би дори е видяла колата на убиеца, светъл на цвят шевролет, отиващ към Бенисиа, точно преди тя да открие телата на Дженсън и Фарадей.

Въпреки усилията на шерифа на окръг Солано, съдействието на дузина местни органи на реда и наградата, събрана от съучениците на жертвите, убиецът никога не е заловен.

Ферин и Маго

Шест месеца по-късно, малко след полунощ на 5 юли 1969 г. 22-годишната Дарлийн Елизабет Ферин и 19-годишният Майкъл Рено Маго са простреляни в колата на Ферин, в паркинга на голф игрището Блу Рок Спрингс. Според показанията на Маго, взети по-късно от полицията, Ферин го е взела от дома му половин час преди това, за да отидат да хапнат нещо и по пътя му е казала, че иска да говори с него. Маго предлага да проведат разговора в популярния за местните младежи парк на Блу Рок Спрингс.

Ферин изключва фаровете и двигателя на колата, но оставя радиото да свири. След няколко минути на паркинга спират закратко още три коли пълни с млади гуляйджии, които се смеят, викат и хвърлят пиратки. Те бързо си тръгват и Ферин и Маго остават сами някъде до полунощ, когато друга кола, идваща от Валехо, отбива в паркинга.  Шофьорът й изгася светлините и спира на около два метра от лявата страна на колата на Ферин.

Колата, стар кафяв форд “Мустанг” или шевролет “Корвет”, стои там с работещ двигател и Маго пита Ферин, дали познава шофьора, на което тя отговаря: „О, няма значение“. Маго не е сигурен дали това означава, че тя го познава, но преди да успее да се задълбае по въпроса, колата потегля с висока скорост към Валехо.

След около пет минути кафявата кола се връща на паркинга и спира на около 3 метра зад тяхната. Без да гаси фаровете си този път, шофьорът излиза от колата и се насочва към тях откъм дясната страна, като свети в очите им с фенерче, което не им позволява да видят лицето му.

Маго помисля, че човекът е полицай и тъкмо се пресяга за документите си, когато мъжът надига 9 мм оръжие и стреля в прозореца. Стрелял първо в него, уцелвайки го в лицето и тялото от толкова близко разстояние, че някои от куршумите минават през него и удрят Дарлийн.

Зареден от болка и адреналин, Майкъл се избутва с крака на задната седалка, получавайки още един куршум в лявото коляно. Тогава нападателят стреля във Ферин, улучвайки и двете й ръце, а после и гърба, когато тя се обръща да бяга. На Маго му се струва, че изстрелите са твърде тихи, може би заради заглушител, но живещият наблизо Джордж Брайънт е чул както пиратките, така и изстрелите и ги описва като доста по-силни.

Убиецът тръгва към колата си, когато Маго започва да крещи от болка и гняв. Тогава се връща и изстрелва по още два куршума във всяка от жертвите, след което спокойно се качва в колата си.

Маго успява да зърне профила на мъжа и го описва като нисък, около 1,70 м набит човек. Нападателят тежи най-малко 90 килограма и има широко лице. Измъчван от болка, но все още в съзнание, Маго успява да включи аварийните светлини на колата, с надеждата да привлече внимание, след което отваря вратата и се свлича на земята.

От тази позиция той вижда как нападателят обръща колата си и със свистене на гуми се насочва обратно към Валехо. Въпреки че по-късно Зодиака твърди, че е спазвал ограничението на скоростта, Маго и свидетелят Джордж Брайънт казват, че е напуснал местопрестъплението с много висока скорост.

Скоро пристигат няколко полицейски коли и бърза помощ, повикани от минаващи покрай инцидента шофьори, но помощта идва твърде късно за Дарлийн и тя умира в линейката. Маго отива право в операционната.

Впоследствие убиецът заявява не веднъж, че е извършил нападението с 9 мм пистолет “Люгер”, но това оръжие се произвежда с пълнител за 8 куршума, а той е стрелял най-малко девет пъти без презареждане. Наистина от известно време се предлагат и пълнители за 32 куршума за “Люгер”, но полицията смята, че оръжието е по-скоро 9 мм “Браунинг”, който побира 13 куршума във фабричния си пълнител.

Приятелите на Ферин подозират, че тя може да е била дебната в месеците преди смъртта си или най-малкото е била посетена от някого. Това най-вероятно е неин обожател от Валехо, който още не се е примирил, че Дарлийн го е отблъснала. Човекът скоро е намерен и разпитан от полицията, но се установява, че е бил със съпругата си по време на убийствата.

Версиите, че Ферин и Маго може да са познавали някоя от другите жертви на Зодиака остават напълно непотвърдени, също както и слуховете, че Маго знае кой е убиеца, но крие това.

Спомените му от събитията през онази нощ, които разказва на полицията и на пресата, са за непознат мъж, който се е доближил мълчаливо до колата им и е започнал да стреля. Маго се придържа към тази версия независимо от огромната болка след инцидента, силните медикаменти в болницата и факта, че се превръща в нещо като местна страховита знаменитост.

Единственият признак, че Ферин може би е познавала убиеца – или той нея – са две телефонни обаждания, направени в дома й след убийството. Приятелките на Ферин вдигат слушалката, но от другата страна се мълчи.

Криптограма

След няколко седмици, на 31 юли 1969 г. „Сан Франциско Екзаминър“, „Сан Франциско Кроникъл“ и „Валехо Таймс-Хералд“ получават писма, поемащи отговорност за убийствата във Валехо. Във всяко писмо е приложена 1/3 част от криптограма, която трите вестника трябва да публикуват на първа страница до 1 август.

Твърденията на автора са подкрепени с достоверни подробности от двете местопрестъпления и той заплашва, че ще убива още, ако не изпълнят исканията му. Писмата са подписани със същия зачертан кръг, очевидно представляващ подписа на Зодиака.

Шифърът изпратен до Таймс-Хералд
Шифърът на Зодиака

Уважаеми Редактор,

Аз съм убиецът на 2 тийнейджъри, убити миналата Коледа на езерото Хърман и на Момичето, убито миналия 4-и юли. За да Докажа това ще изложа някои факти, които само аз + полицията знаем.

Коледа
1 Марка на мунициите Супер Х
2 Изстреляни са 10 изстрела
3 Момчето беше в задната част на колата
4 Момичето лежеше от дясната страна на колата

4-и юли
1 Момичето носеше шарени панталони
2 Момчето беше простреляно в коляното
3 Марка на мунициите Уестърн

Това е първата част от шифъра. Другите 2 части са изпратени на „С.Ф. Екзаминър“ + „С.Ф. Кроникъл“.

Искам да публикувате шифъра на първа страница до петък следобед, 1 август ’69 г., ако не го направите ще се развилнея и ще убивам през целия уикенд. Ще обикалям наоколо и ще подбирам случайни хора или двойки, докато не убия повече от дузина души.

Писмото на убиеца до „Кроникъл“ е подобно,  но в него има и допълнителна подсказка: „В този код е моята идентичност“. Криптограмата е разшифрована за по-малко от седмица от гимназиален учител от Норт Салина, Калифорния и неговата съпруга.

Шифърът до изпратен до Хроникъл

Въпреки твърдението в писмото до „Кроникъл“,  шифърът не разкрива идентичността на убиеца. Учителят предава решението на загадката на полицията във Валехо на 8 август, то е потвърдено от криптографския отдел на Военноморския комуникационен център на остров Скаагс и публикувано на 9 август в „Сан Франциско Кроникъл“ и „Валехо Таймс-Херълд“.

„Обичам да убивам хора, защото е толкова забавно.

По-забавно е от убиването на диви животни в гората, защото човекът е най-опасното животно от всички и ми доставя най-голямо удоволствие.

По-хубаво е даже от клатенето на някое момиче.

Най-хубавата част е, че като умра ще се преродя в рая и всички, които съм убил ще бъдат мои роби.

Няма да ви издам името си, защото вие ще забавите или спрете събирането на роби за задгробния ми живот.“

Писмата са безуспешно проверени за отпечатъци от полицията във Валехо и Сан Франциско. Местната полиция отново се обръща за помощ към ФБР и този път на основанието изнудване чрез пощата. Много от докладите на ФБР все още класифицират случая като злоупотреба/изнудване чрез пощенските служби.

Говори Зодиака

Малко познато писмо, съдържащо ключ към криптограмата, е изпратено анонимно до полицията във Валехо на 10 август, ден след като решението на загадката е публикувано в пресата. Пощенското клеймо е от Сан Франциско, а напечатаният на пишеща машина адрес е до един сержант от полицията във Валехо.

Ключът е написан на ръка върху лист бяла хартия и е придружен от кратка бележка, напечатана върху картичка, изразяваща надеждата, че „приложеният ключ ще ви бъде от полза в разкриването на автора на криптограмата“. Подписано е от „загрижен гражданин“. Докладът на ФБР описва ключа като „валиден“ и „в значителна степен точен“, но това не е изненадващо, тъй като авторът би могъл да го е преписал от вестниците. На плика е открит полезен отпечатък от длан, но отново не е свързан със заподозрян.

Шифърът изпратен до полицията

„Не сме убедени, че писмото е написано от убиеца, но би могло“ – казва началникът на полицията във Валехо Джак Е. Стилц. Той настоява за още едно писмо „с повече факти, които да потвърдят това“. В отговор на неговото искане, на 4 август в „Сан Франциско Екзаминър“ пристига ново писмо. Точно в това послание от три страници, убиецът за първи път се назовава „Зодиак“.

„Говори Зодиака. В отговор на запитването ви за повече подробности за моите забавления във Валехо, ще бъда повече от щастлив да ви предоставя още материал. Между другото полицията забавлява ли се с шифъра? Ако не, кажете им да не оклюмват; когато го разгадаят, ще ме пипнат.

На 4-и юли: Аз не отворих вратата на колата. Прозорецът си беше отворен. Когато започнах да стрелям, момчето седеше отпред. Щом нададох първия изстрел, насочен към главата му, той се метна назад и ми развали мерника.

Избута се на задната седалка, помагайки си с крака и така го прострелях в коляното. Не си тръгнах от местопрестъплението със свистящи гуми + ръмжащ двигател, както пишеше във вестника. Потеглих доста бавно, за да не привличам внимание върху колата  ми.

Човекът, който каза на полицията, че колата ми е кафява, беше негър на около 40-45 години и доста одърпано облечен. Аз бях в телефонната будка и се забавлявах с полицията във Валехо, когато той мина покрай мен. Когато затворих телефонната слушалка, проклетото нещо започна да звъни и това привлече вниманието му към мен + моята кола.

Миналата Коледа: В този епизод полицията се чудеше как съм могъл да застрелям + удрям жертвите си в тъмното. Не го казаха направо, но предположиха, че нощта е била светла + можел съм да видя силуетите им. Глупости, районът е обграден от високи хълмове + дървета. Просто бях залепил малко фенерче за цевта на оръжието си.

Ако насочите лъч от фенерче към стена или таван ще забележите, че по средата на светлината се получава черно кръгче. Когато фенерчето е прикрепено към цевта на оръжието, куршумът ще попадне в тази черна точка. Просто ги осветих и ги обсипах с куршуми; нямах нужда от оптичен мерник. Не бях доволен, когато видях, че не съм на първа страница в пресата.

Без адрес“

Писмото е изпратено директно в криминалната лаборатория на ФБР, където се установява, че е написано на хартия с марката „Уулъртс Фифт Авеню“. И този път са открити годни за използване отпечатъци на втората и третата страница, но и те не са свързани със заподозрян.

Шепърд и Хартнел

Следващото нападение се случва в събота на 27 септември 1969 г., на западния бряг на езерото Бериса, на около 96 км североизточно от Сан Франциско и област Напа. Около 15:00 ч. три млади жени от Ангуин тъкмо са паркирали близо до езерото, когато мъж, шофиращ светло-син шевролет двувратка с калифорнийски номера, вероятно модел 1966 г., спира съвсем близо от дясната страна на колата им. Той не слиза от колата, а седи вътре и гледа надолу, сякаш чете книга.

Жените отиват на брега на езерото и се пекат на слънце около половин час, когато забелязват, че същият мъж ги наблюдава. Впоследствие го описват като „спретнат и симпатичен“, висок около 1,80 м и тежащ около 90 кг, с къса черна коса разделена на път. Облечен е в черен суичър с къси ръкави върху тениска и е обут с тъмносини или черни памучни панталони. Наблюдава ги мълчаливо още двайсетина минути, пушейки цигари и после си тръгва. Когато жените се връщат при колата си в 16:30 ч., шевролета на непознатия го няма.

Привечер двамата колежани Сесилия Ан Шепърд и Брайън Калвин Хартнел, които са на пикник на западния бряг на езерото, са доближени от тъмнокос, едър мъж, облечен с тъмно яке и тъмни дрехи, изглеждащи измачкани и раздърпани.

Сесилия Ан Шепърд
Сесилия Ан Шепърд

Сесилия, която първа вижда мъжа, забелязва, че той носи очила. Според Хартнел той е „на около трийсет и съвсем обикновен“.

Научи повече за:   Лари Джийн Бел: Кошмарът в Южна Каролина

Мъжът изведнъж се скрива зад две дървета наблизо, слага на главата си някаква странно изглеждаща четириъгълна качулка и се показва отново. Качулката е добре ушита, черна и има пискюл, който стига почти до кръста му. На нея е избродиран задрасканият кръг, използван за подпис в писмата на Зодиака.

В качулката са изрязани отвори за очите и устата и въпреки че убиецът е сложил и очила, за да прикрие напълно самоличността си, Хартнел успява да зърне кичур мазна, кестенява коса. На колана си мъжът носи дълъг нож в дървен калъф и празен кожен кобур. В ръката си държи огромен полуавтоматичен пистолет, който насочва срещу тях, докато им говори.

„Искам парите ви и ключовете от колата“ – казва той спокойно и монотонно. – „Искам колата ви, за да отида до Мексико“.

Хартнел му подава ключовете от своя фолксваген и всичките пари, които намира по джобовете си. Мъжът прибира парите, хвърля ключовете на одеялото за пикник и слага оръжието си в кобура. Хартнел колебливо предлага помощта си, надявайки се да избегне евентуални проблеми, на което мъжът отговаря: „Не. Времето изтича“. Казва им, че е избягал от затвора (някъде на северозапад), като е убил един от пазачите там и добавя: „Откраднах кола и няма какво да губя. Нямам пукната пара.“

Смята се, че градът, споменат от убиеца е Диър Лодж в Монтана или Колорадо. В първите си разговори с полицията тежко раненият Хартнел казва, че не може да си спомни точното име на града, но че е „някакво двойно име, като Фърн Лок или нещо такова.“

Полицаят, който го разпитва, предполага „Лодж“ и Хартнел се съгласява. „Диър Лодж“ е северозападен град с федерален затвор и студентът казва: „Би могло да е това, предполагам“. Последвалото запитване в затвора установява, че там не е имало бягство или убийство на пазач. Хартнел разказва, че гласът на убиеца не се е отличавал с нищо, не е звучал нито образовано, нито неграмотно и е нямал акцент, макар че Хартнел е забелязал леко провлачване на думите.

Брайън Калвин Хартнел
Брайън Калвин Хартнел

С надеждата всичко да приключи мирно и тихо, Хартнел се опитва да успокои мъжа и те си говорят няколко минути за колата му, когато убиецът изважда въже от колана си и нарежда на Шепърд да завърже приятеля си. Хартнел се отдръпва уплашено и мъжът започва да крещи: „Лягай долу! Веднага!“

Шепърд неохотно изпълнява заповедта му и след това му подхвърля портфейла си, но той не му обръща внимание. Качулатият завързва и нея и затяга възлите на Хартнел. В този момент младежът забелязва, че ръцете на нападателят треперят и той изглежда страшно напрегнат. „Налага се да ви наръгам, хора“ – казва им той.

„Няма да понеса да гледам как я нараняваш“ – казва Хартнел. – „Наръгай първо мен“.

„Така и ще направя“ – съгласява се убиецът.

Таксито

Ножът, използван от убиецът, е с двойно острие, дълго около 30 см, най-вероятно байонет. Изглежда направен или поправян на ръка, има дървена дръжка с два месингови нита, облепена с бяла лента.

Хартнел е наръган шест пъти, а по тялото на Шепърд има десет фатални пробождания, от които умира след два дни. Използвайки черен маркер, нападателят рисува на вратата на колата на Хартнел зачертан кръг и написва датите на всичките си престъпления.

„Валехо
12-20-68
7-4-69
Септ 27-69-6:30
с нож“

Детективите откриват диря от ясни отпечатъци от обувки, водещи от и към местопрестъплението. Марката на обувките е определена като “Уинг Уокърс”, тип ниски военни кубинки, номер 44,5. Дълбоките отпечатъци в пясъка предполагат, че мъжът има тежко телосложение.

Точно както прави и след нападението в Блу Рок Спринг, убиецът отива до телефонна кабина и се свързва чрез оператор с местната полиция. Обаждането е направено в 19:40 ч., малко повече от час след нападението и е проследено до обществения телефон на автомивка на “Мейн Стрийт” № 1231 в Напа.

На телефонната слушалка е открит ясен отпечатък от длан, но служителят, събиращ уликите, е толкова нервен, че го размазва, унищожавайки стойността му като доказателство. Със спокоен глас мъжът казва:

„Искам да съобщя за убийство – не, за двойно убийство. Те са на 3 километра от Дирекцията на парка. Те са в бял фолксваген “Карман Джиа”“.

Когато операторът го пита откъде се обажда, той казва тихо: „Аз го направих“. След това, може би за да улесни проследяването на разговора или за да избегне ненужно внимание, той пуска слушалката и си тръгва, без никога повече да спомене за това нападение в бъдещите си писма.

В съботната нощ на 11 октомври 1969 г. Пол Стайн, шофьор на такси в Сан Франциско, взима адрес от ъгъла на улиците “Мейсън” и “Гиъри” за Пресидио, разположен в северния край на полуострова. Крайната точка на пътуването, която Стайн отбелязва в пътния си лист и съобщава на диспечерката, е на ъгъла на улиците “Уошингтън” и “Мейпъл” в Пресидио Хайтс.

Пол Стайн
Пол Стайн

Таксито обаче спира на пресечка от крайната си цел, на кръстовището на улиците “Уошингтън” и “Чери”, когато пътникът прострелва Стайн в дясната част на главата. Не е ясно дали убиецът е пътувал на предната седалка или се е преместил отпред след убийството, но свидетел го забелязва на предната седалка, докато взима портфейла и ключовете на убития. Той отрязва голямо парче плат от гърба на ризата му, което напоява с кръв и отнася със себе си, отдалечавайки се бавно на север по улица “Чери”.

Трима тийнейджъри, живеещи на втория етаж от другата страна на улицата, забелязват как убиецът реже ризата на Стайн и решават, че става нещо нередно. Наблюдават го, докато бърше интериора и външната част на таксито.

Децата се обаждат в полицията, които засичат обаждането в 21:58 ч. и неправилно описват убиеца като чернокож. Затова патрулиращите полицаи Доналд Фоукс и Ерик Зелмс не правят никакъв опит да спрат едрия бял мъж, когото забелязват на улица “Джаксън”. Въпреки усиленото претърсване на района, преднината която има убиецът му позволява да избяга, вероятно с паркирана наблизо кола.

Заподозреният

Полицай Фоукс докладва за инцидента:

„Заподозреният, забелязан от офицер Фоукс, беше бял мъж на възраст 35-40 г.,  висок около 1,60 м, с тегло 80-90 кг. Телосложение – средно, тежко – голям гръден кош – среден цвят на кожата – светла коса,  вероятно посивяваща отзад (може би на светлината е изглеждала така). (Морско или кралскосиньо) спортно яке, с цип вдигнат наполовина. Кафяви вълнени панталони, леко торбести отзад (ръждиво кафяви). Ниско изрязани обувки.

Субектът изглеждаше ненужно забързан, с почти тичаща походка. Главата му беше наведена напред. Ако трябва да класифицирам субекта към някоя етническа група, бих казал, че е от уелски произход“.

По време на снимките на документален филм, заснет по случая в средата на 80-те години, Фоукс заявява:

„Лицето, което видях в онази нощ, беше бял мъж, на възраст 35-40 г., 1,60 м, 80-90 кг. Тъй като търсехме черен мъж, продължихме по улица “Джаксън” към “Аргело”. Когато пристигнахме на “Аргело”, описанието вече беше променено на бял мъж. Смятайки, че този заподозрян е вероятно извършителят на стрелбата, претърсихме района в Пресидио, където последно беше забелязан. Не го намерихме“.

Мел Николай, бивш специален агент от Калифорнийския отдел по правосъдие, който разследва всичките убийства на Зодиака, с изключение на случая от езерото Хърман, е цитиран да казва, че Фоукс и Зелмс първоначално са описали лицето като по-високо, около 1,80-1,85 м, с тегло около 90 кг.

Куршумът,  убил Стайн, е грешно определен като .38 калибър, но впоследствие балистичните експертизи показват, че е бил 9 мм, различен от онзи, използван при нападението в Блу Рок Спрингс.

В таксито са открити частични отпечатъци от 30 пръста, три длани и долната част на пръст или длан. Последният отпечатък от пръст/длан, открит по дръжката на предната дясна врата, е относително ясен, но е възможно той да е несъзнателно оставен от полицай, пожарникар или криминалист.

В кръвта са оставени и други отпечатъци, които макар и неясни „се смятат за отпечатъци, оставени от убиеца“ според записките на полицията в Сан Франциско. Никой от тях не съвпада с милионите досиета в Националната криминална компютърна база данни за идентификация, поддържана от ФБР. В таксито са намерени още и чифт мъжки кожени ръкавици с размер XXL, но не е сигурно, че те са били оставени от убиеца.

Заплахи

Два дни по-късно „Кроникъл“ получава писмо, в което Зодиака поема отговорността за убийството. Вместо обратен адрес на плика е нарисуван зачертаният кръг, а вътре в писмото е приложено окървавено парче от ризата на Стайн. От хартията са свалени три частични отпечатъка, за които отново не се намира съвпадение.

„Говори Зодиака. Аз съм убиецът на таксиметровия шофьор на улиците Уошингтън + Мейпъл снощи и за да го докажа ето ви парче от ризата му, изцапано с кръв. Аз съм същият човек, който оправи онези хора в северния залив. Полицията в Сан Франциско можеше да ме залови снощи, ако бяха търсили както трябва в парка, вместо да пилят гуми с моторите си по улиците, състезавайки се кой ще вдигне по-голям шум. Трябваше просто да паркират колите си и да си седят там тихичко, чакайки да изляза от прикритието си. От учениците стават добри мишени, смятам да помета училищен автобус някоя сутрин. Просто ще стрелям в предната гума + после ще свалям дечурлигата едно по едно, докато изскачат от вътре“.

Зодиака изпраща три парчета от кървавия плат, но по-голямата част от ризата на Пол Стайн все още не е открита.

Досега полицията е забелязала, че Зодиака обикновено действа по един и същи модел. Винаги напада след залез слънце през уикендите, жертвите му са млади двойки във или близо до колите си и местопрестъпленията са в отдалечени крайградски местности в близост до вода. Но след като е може да наруши този модел и да застреля 29-годишен мъж в центъра на Сан Франциско, може би ще изпълни и заплахата си да „помете училищен автобус“; шофьорите на автобуси в района получават инструкции как да действат, ако по тях се стреля.

Зодиака и в бъдеще отправя тази заплаха под най-различни форми. По настояване на полицията „Кроникъл“ задържа публикуването на заплахата за една седмица; на 18 октомври е съставена полицейска скица, базирана на показанията на един от тийнейджърите-свидетели и на патрулиращите полицаи Фоукс и Зелмс, която е публикувана заедно с пълния текст на писмото.

Случаят на Зодиака започва да привлича голямо обществено внимание и в полицията постъпват многобройни сведения за самоличността на убиеца чак от Хюстън, Атланта и Сейнт Луис. В същото време детективите от Западното крайбрежие започват да подозират убиеца от Залива за възможен извършител в техните неразкрити случаи. Сред тях е и случаят на Бейтс от 1966 г., който е изпратен на следователите в Напа, Солано и Сан Франциско. Докладът е изгубен в бъркотията за цяла една година.

Подигравка с полицията

Следващото писмо на Зодиака е изпратено в „Кроникъл“ в началото на ноември, в плик с двойно повече марки от необходимото и инструкцията: „Моля предайте на редактора незабавно“. Вътре в него има поздравителна картичка с картинка на шут и поредния дълъг шифър. Писмото съдържа преброяване на телата, като бройката ще се увеличава с всяко следващо послание. Не съществуват никакви доказателства, че Зодиака е отговорен за други, освен за шестте убийства, които му се приписват. Той изпраща и второ парче от кървавата риза на Пол Стайн през ноември, но не е известно, дали то е било приложено в това писмо или в някое от следващите.

Говори Зодиака, исках да се посмеете преди да получите лошите новини, няма да получите новините все още

ПП бихте ли отпечатали този шифър на първа страница? Когато бъда игнориран започвам да се чувствам много самотен, толкова самотен, че ми идва да направя Онова!!!!!!

Дек Юли Авг Септ Окт = 7

След няколко дни той изпраща още по-дълго писмо, съдържащо описанието на някаква „смъртоносна  машина“, която е готова за действие. Тя е създадена, за да взривява автобуси.

Говори Зодиака до края на Окт съм убил 7 души. Започвам много да се ядосвам от лъжите, които полицията говори за мен. Затова ще променя начина, по който събирам роби.  Повече няма да съобщавам на никого. Когато извърша убийствата си, те ще изглеждат като обикновени обири,  убийства от гняв, + случайни инциденти и т.н.

Полицията никога няма да ме залови, защото съм твърде умен за тях.

1 Изглеждам като публикуваното описание, когато върша работата си, но през останалото време изглеждам съвсем различно. Няма да ви кажа в какво се състои дегизировката ми, когато убивам

2 Досега не съм оставял отпечатъци, независимо какво твърди полицията по време на убийствата ми си слагам прозрачна защита на пръстите. Тя е просто 2 пласта самолетно лепило намазано по краищата на пръстите – съвсем незабележимо + много ефективно

3 Оръжията на убийствата са купени по пощата преди забраната да влезе в сила. Освен едно & то беше купено извън щата. Така че както виждате полицията няма за какво да се хване. Ако се чудите защо бършех таксито, оставях фалшиви следи на полицаите, с които да търсят из целия град или с други думи, създадох на ченгета малко работа, за да бъдат щастливи. Харесва ми да дразня сините свине. Хей сини прасета аз бях в парка – използвахте пожарните сирени, за да прикриете шума от моторите на вашите дебнещи коли. Кучетата не се доближиха и на 2 пресечки от мен + те бяха на запад + минаваха през 10 минути и после моторите им отшумяха от юг на северозапад

п.п. 2 ченгета сгафиха около 3 мин след като излязох от таксито. Вървях си надолу по хълма към парка когато онази кола спря + един от тях ме извика + попита ме дали съм видял някой подозрителен в близките 5-10 мин + аз казах да, имаше един мъж, който тичаше и размахваше пистолет & полицаите изпилиха гуми +  завиха зад ъгъла както аз им показах + аз изчезнах в парка на пресечка и половина + повече не ме видяха. [Тази част е отбелязана със забележка “да се публикува”.]

Хей свине, не сте ли бесни, че ви натрих носовете в лайната?

Ако вие ченгета си мислите, че ще действам с автобуса по начина, който описах, заслужавате да ви пробият дупки в главите. Взимате една торба амониево-нитратен тор + 4 литра керосин & слагате няколко торби с чакъл отгоре + после го подпалвате + със сигурност ще прочисти всичко в обсега на взрива.

Смъртоносната машина е вече готова. Бих ви изпратил снимки, но вие ще бъдете достатъчно подли, за да ги проследите до мястото където са проявени + после до мен, така че ще ви опиша произведението си. Най-хубавото е, че всичките му части могат да се купят спокойно от магазина без да възникнат въпроси.

1 стенен часовник с батерии – ще работи около 1 година
1 електрически ключ
2 медни листови пружини
2 акумулатора 6V
1 електрическа крушка + прожектор
1 огледало
2 45 см картонени тръби боядисани с черна боя за обувки отвътре + отвън

системата работи безотказно при тестовете. Няма как да знаете дали смъртоносната машина е вече монтирана на мястото или все още я държа в мазето си за бъдеща употреба. Едва ли разполагате с достатъчно хора, за да претърсвате непрекъснато тротоарите в търсене на това нещо. + няма смисъл да променяте маршрутите на автобусите защото бомбата може лесно да бъде адаптирана в новите условия.

[Тук зачертаният кръг на Зодиака е променен с пет Х-а нарисувани от лявата му страна]

Забавлявайте се!! Между другото, ако се опитате да ме изиграете ще стане голямо мазало.

ПП. Ако не публикувате частта отбелязана на страница 3 ще действам.

За да докажа, че аз съм Зодиака, Попитайте ченгетата от Валехо за моя мерник с електрическото фенерче, който използвах, за да започна да събирам робите си.

Предлолага се, че Х-овете прибавени към символа на Зодиака представляват броя на жертвите му. До този момент убийството на Бейтс все още не е свързано с него. Тази рисунка е публикувана чак през 1996 г.

Мелвин Бели

На 27 декември известният адвокат Мелвин Бели получава коледна картичка. Писмото е изпратено в офиса му и отворено от секретарката му, която открива вътре поредното парче от кървавата риза на Пол Стайн. На гърба на плика е изписан поздравът: „Весела Коледа + Нова година“.

Мелвин Бели
Мелвин Бели

„Драги Мелвин

Говори Зодиака, желая ти щастлива Коледа. Едно нещо искам от теб, моля те помогни ми. Не мога да се разкрия защото онова нещо вътре в мен не ми позволява. Все по-трудно ми става да се въздържам и се страхувам че пак ще загубя контрол и ще взема своята девета + може би и десета жертва. Моля те помогни ми давя се. За момента децата са в безопасност защото бомбата е твърде масивна за да я заложа и пусковият механизъм изисква твърде много работа за да се нагласи както трябва. Но ако твърде дълго се пазя от деветата жертва ще загубя пълен [задраскано с кръстче] всякакъв контрол + ще наглася бомбата. Моля те помогни ми не мога да се контролирам още дълго.“

Първоначално изглежда, че убиецът е написал това писмо под влиянието на импулсивно отчаяние, но експертизата на документа и плика показва, че то е педантично подготвено,  с точно премерено поле отляво и идеално разстояние между редовете. Дори задраскването на „пълен“ изглежда твърде спретнато, за да е спонтанно. Авторът сякаш нарочно се е опитвал да измени почерка си, но стилът му си проличава към края на писмото.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Въпреки безвъзмездните публични изяви дадени от Бели през следващите седмици, Зодиака никога повече не се свързва с него. От убиеца няма никаква вест цели три месеца.

Магистрала 132

В ранната неделна вечер на 22 март 1970 г. 23-годишната Катлийн Джонс и невръстната й дъщеричка Дженифър пътуват по магистрала 132 в окръг Сан Хоакин, на няколко километра западно от Модесто, когато мъж със светла на цвят американска кола, започва да натиска клаксона и да й присветва с фаровете си. Изравнявайки се с нея, той й казва, че една от гумите й се клати и предлага да я оправи. Мъжът я следва, когато отбива по друг път на запад от междущатска магистрала 5. Той излиза от колата си с гаечен ключ и се преструва, че затяга нещо по задната й дясна гума. Всъщност маха гайките и когато Джонс се опитва да потегли, цялата гума се откачва. Мъжът й предлага да я закара до близкия сервиз.

Тя приема и продължават на запад с неговата кола, докато не стигат до бензиностанция в Ричфийлд. Тя е затворена и през следващия час и половина безцелно обикалят градчето Трейси и околностите му. Когато минават покрай други сервизи, Джонс го пита: „Какво й е тази бензиностанция“ или „Защо не спрем тук“, на което той отговаря, че не им вършат работа. В полицейския доклад се казва: „… тя твърди, че е била много уплашена от този човек и е искала да слезе, но не му е казала да спре и да я пусне“.

Катлийн Джонс скоро осъзнава, че непознатият няма намерение да я закара до никакъв сервиз и го пита дали има обичай да помага на хората така. Човекът отговаря: „Когато приключа с тях, вече нямат нужда от помощта  ми“. От време на време намалява, сякаш за да спре, но после отново увеличава скоростта. Накрая спира рязко колата на един знак стоп и Джонс се възползва от възможността да избяга. Стиснала здраво бебето си, тя изскача от колата, хуква през полето и се скрива в сенките на един насип. Мъжът изключва фаровете си, премества колата си малко напред и зачаква тихо вътре. След около пет минути отново включва светлините си и потегля.

Джонс скоро е качена от преминаваща кола и когато се добира до полицейското управление в Патерсън, разпознава мъжа, саботирал колата й, по скицата на Зодиака, която виси там на видно място с надпис „Търси се”. Полицейският служител, вероятно ужасен от перспективата да се изправи пред злодей от такъв ранг, кара Джонс да изчака в близкото кафене, докато върнат колата й. Сержантът обявява по станцията последното известно местонахождение на колата и заместник-шериф от окръг Станислаус я открива изгорена и все още димяща – похитителят се е върнал, за да я подпали, унищожавайки всичко в нея. Според някои източници колата на Джонс е била преместена на друго място преди да бъде подпалена, но тъй като джантата от проблемната гума е намерена наблизо, тази версия е отхвърлена. Едва ли виновникът би си направил труда да я мъкне със себе си до новото място, а и според полицейските доклади не е имало проблеми при откриването на колата на посоченото от Джонс място.

Търси се Зодиакът

Спомените на Джонс за събитията от онази нощ се изменят с течение на годините и се различават във всяко следващо интервю. Най-драматичната и най-известната версия е тази, описана в „Сан Франциско Кроникъл“ осем месеца след инцидента, в която мъжът открито заплашва жената и бебето й и тръгва след нея с фенерче, когато тя успява да избяга. Джонс обаче дава показания на двама различни полицаи, че мъжът просто е затворил вратата на колата и е потеглил. Също така статиите, публикувани в „Модесто Бий“ и „Сан Франциско Екзаминър“ няколко дни след събитието, съвпадат с полицейските доклади. В края на 90-те, след като разпознава двама съвсем различни мъже като похитителя си, Джонс си признава, че дори не може да си спомни дали е била законно омъжена по онова време и че паметта й е твърде несигурна, за да послужи като основа за процес срещу евентуален заподозрян.

Още заплахи

Опитът за отвличане близо до Модесто е последният път, в който някой е виждал Зодиака лично. Неговата писмена кампания обаче продължава още доста време. Следващото писмо е изпратено до „Кроникъл“ на 20 април и съдържа кратък код, както и чертежи за устройството на автобусната бомба.

„Говори Зодиака между другото разгадахте ли последния шифър който ви пратих? Моето име е –

Леко съм любопитен (в оригинала “cerous”) колко ли средства хвърляте за главата ми в момента. Надявам се, не мислите, че аз съм отговорен за взривяването на онази синя гад (blue meanie) в полицейския участък. Въпреки че говорех, че ще убия с бомба ученици. Просто не върви да се местя на чужда територия. Но в убиването на ченге има повече слава от това на дете, защото ченгето може да стреля по теб. Досега съм убил десет души. Щяха да бъдат доста повече, но автобусната ми бомба се оказа калпава. Бях потопен от дъжда, който се изля преди известно време.

Новата бомба е направена така

ПП Надявам се, че се забавлявате, докато се мъчите да откриете кого съм убил

[зачертан кръг] – 10     СФПУ – 0″

Въпреки че думата „cerous“ в това писмо обикновено се приема за неправилно написана „curious“ (любопитен), тя всъщност означава „съдържащ церий“ – елемент с номер 58 в периодичната система. Фразата „blue meanie“ е почти със сигурност препратка към униформените чудовища от анимирания филм „Жълтата подводница на Бийтълс“, който излиза през 1968 г. и скоро добива популярност като посмешище за полицията.

Последната заплаха за автобуса не се обявява до края на същия месец, когато в „Кроникъл“ пристига бележка, настояваща за публикуването й. С пощенско клеймо от 28 април 1970 г., бележката е написана върху картичка „Веселия Роджър“ (пиратско знаме с череп и кръстосани кости).

„Надявам се, че ще се забавлявате, когато взривя бомбата

ПП

Ако не искате да я взривя трябва да направите две неща. 1 Разкажете на всички за автобусната бомба с подробности. 2 Искам да видя значки на Зодиака да се носят из града. Нещо като символа на мира, черна сила, Мелвин и т.н. Много ще се ободря ако видя хората да носят моята значка. Моля без гадни значки като онази с Мелвин.

Благодаря ви“

Неопределен брой от частични отпечатъци са открити по картичката и плика й. Инспектор от полицията в Сан Франциско отбелязва, че докато отпечатъците по плика най-вероятно са оставени от пощальона, тези на самата картичка най-вероятно са на Зодиака.

Бомбената заплаха най-сетне е обявена публично на 29 април 1970 г., но нейната схема е публикувана чак през 1986 г.

Следващото писмо е изпратено до „Кроникъл“ на 26 юни. То съдържа още един шифър и пътна карта на залива, украсена с нарисуван часовник с лице върху билото на Дяволската планина. Дизайнът представлява зачертаният кръг на Зодиака с нула в горната част, числото три от дясната, шест в долната част и девет от лявата. Според забележката в писмото, нулата „е предназначена за Маг. Н“.

„Говори Зодиака

Започвам много да се ядосвам от хората в Залива. Те не изпълниха желанието ми да носят хубавите [зачертан-кръг] значки. Обещах да ги накажа ако не се подчинят, като унищожа пълен ученически автобус. Но сега училището не работи през лятото, така че ги наказах по друг начин. Застрелях мъж, който седеше в паркирана кола, с .38.

Картата заедно с кода ще ви подскаже къде е заложена бомбата. Имате време до следващата есен да я намерите.“

Единствената стрелба с .38 калибър в района на Залива е смъртта на полицай Ричард Радетич, който е застрелян в колата си, докато пише акт за пътно нарушение, шест дни преди датата на писмото. Свидетел на убийството идентифицира бившия затворник Джоузеф Уесли Джонсън – чернокож, нямащ абсолютно никаква прилика със Зодиака, като стрелец и разследващите се съмняват, че твърдението в писмото е истина. Повечето следователи са единодушни, че Зодиака е визирал убийството на Радетич и е написал писмото без да знае, че за него вече има идентифициран заподозрян.

Лятото на 1970 г.

На 24 юли 1970 г. до редакцията на „Кроникъл“ е изпратена кратка бележка, която изглежда потвърждава историята на Катлийн Джонс. Няколко вестници от района на Залива са публикували новината за отвличането на Джонс, но само сравнително малкият „Модесто Бий“ включва подробностите за подпалената й кола. Бележката съдържа и дълга перверзна интерпретация на песента „Имам малък списък“ от мюзикъла на Гилбърт и Съливан „Микадо“. Послеписът отново намеква за юнското писмо и неразгадания шифър от 32 символа.

„Говори Зодиака

Доста съм недоволен от факта, че вие хора не искате да носите хубавите [зачертан-кръг] значки. Затова си изготвих малък списък в началото, на който беше онази жена + нейното бебе, с които имах доста интересно двучасово пътуване една вечер преди няколко месеца и която приключи с подпалването на колата й.

[Зачертан-кръг]

Някой ден може да се случи така, че да намерите жертва. Имам малък списък от отхвърлени от обществото, които няма да липсват на никого. Жадуващите слава, безволевите с дразнещ смях. Те няма да липсват никому. Свирачът на банджо и пиано органистът, и те са в моя списък. Всички онези дъвчещи дъвка в лицето ви на никого няма да липсват. Провинциалистката, обличаща се като мъж и момичето не целувало се ни веднъж. Не вярвам, че ще липсват на някого, сигурен съм, че няма. Праведният свещеник и лукавият хуморист, и те са в моя лист. Всичките зевзеци, комици и палячовци на никого няма да липсват. Няма значение, кой ще включите в списъка, защото всеки от тях не би липсвал никому.

[Още един огромен зачертан-кръг, заемащ повече от половината страница]

ПП.  Шифърът от Дяволската планина касае Радиани + # инчове по дължината на радианите.“

Два дни по-късно, точно един месец след писмото от Дяволската планина, Зодиакът изпраща тринадесетото си послание, посветено на мъченията, на които ще бъдат подложени неговите роби в отвъдния живот. Предпоследното изречение отново представлява покварена адаптация на мюзикъла „Микадо“.

„Говори Зодиака

Щом не искате да носите хубави [зачертан-кръг] значки, тогава какво ще кажете да носите гадни [зачертан-кръг] значки. Или за каквито [зачертан-кръг] значки се сетите. Ако не си сложите някакви [зачертан-кръг] значки, аз ще (освен всичко останало) измъчвам 13 от моите роби, които вече ме чакат в Рая. Някои от тях ще завържа над мравуняци и ще ги гледам как пищят + гърчат. На други ще забивам трески под ноктите + ще ги подпалвам. Други ще затворя в клетки + ще храня с пресолено говеждо, докато се подуят и ще се превивам от смях, докато слушам молбите им за вода. Други ще окача за палците + ще ги оставя да изгорят на слънце и после ще ги натрия със загряващо лекарство, за да ги стопля още повече. Някои ще одера живи + ще ги оставя да търчат наоколо с писъци. А онези, които играят билярд, ще накарам да играят в тъмница с криви щеки + тесни обувки. Да много ще се забавлявам, причинявайки най-сладка болка на моите роби.

[Огромен зачертан кръг, заемащ около половин страница] = 13

СФПУ = 0″

След няколко месеца мълчание през октомври Зодиака изпраща още две картички. Едната от тях, с пощенско клеймо от 5 октомври 1970 г., има колаж на лицевата си част, в който са пробити 13 дупки. За написването на адреса са използвани букви и цифри, изрязани от списания и вестници – „Сан Франциско Кроникъл, С. Ф.“:

„Драги Редакторе,
Вие ме мразите, но аз трябва да ви кажа.
Темпото изобщо не намалява! Всъщност е една голяма тринайсетица
13
„Някои от тях се съпротивляваха, беше ужасно“
П.П. Има сведения, че градските ченгета-прасета уж стесняват кръга около мен. FK Аз съм абсолютно недосегаем, Каква е цената ми сега?

Зодиак“

Въпреки че тази картичка първоначално е приета за фалшива, някои от фразите в нея по-късно са потвърдени от последвалите писма на Зодиака, особено думата „недосегаем“, която се появява в писмо до „Лос Анджелис Таймс“ пет месеца по-късно. Буквите „FK“ също се повтарят в посланията му и шифрите към тях. Картичката скоро се приема за истинска и заради преброяването на телата – 13, бройка, която не е обявена публично.

Другото писмо, изпратено на 27 октомври, представлява картичка за Хелоуин, адресирана лично до Пол Ейвъри от „Кроникъл“, въпреки че името му е сгрешено върху плика на „Ейвърли“. Вътре в плика, написан много леко във формата на Х, е коментарът „Съжалявам, няма шифър“. В допълнение към обичайния си подпис, зачертан кръг, Зодиака е нарисувал някакъв особен символ (изпозван и като обратен адрес на плика), 13 очи и бележката „Ту-ту, обречени сте“. Катлийн Джонс, жената отвлечена на магистрала 132, заявява в интервю, че е получила подобна картичка, привидно от Зодиака, горе-долу по същото време. Твърди, че е препратила картичката на Ейвъри, но за втора такава няма никакви данни. Джонс смята, че картичката е просто лоша шега, тъй като името и адресът й са публикувани във вестниците скоро след отвличането, но времето и описанието предполагат, че тя е била истинска и някак си е била изгубена в огромния куп от документи по случая.

Картичка за Хелоуин

Връзката Ривърсайд

Картичката, изпратена лично до Ейвъри, веднага се възприема като директна заплаха за живота му и „Кроникъл“ публикува статия за нея на първа страница на 31 октомври. Сред потопа от писма, който тази статия предизвиква, е и едно анонимно писмо от Ривърсайд, настояващо Ейвъри да разследва връзката с все още неразкритото убийство на Бейтс:

„Моля предайте съдържанието на това писмо на детектива отговорен за разследването на „Убийствата на Зодиака“. Надявам се, че тази информация ще помогне и на вас, тъй като и аз също искам да видя този случай разрешен. Що се отнася до мен, искам да остана анонимен и знам, че ще разберете причината!

Преди няколко години в Ривърсайд, Калифорния, беше убито младо момиче, точно около вечерта на Хелоуин! Бих могъл да напиша много по-дълго писмо, описвайки приликите между случая на Зодиака и това убийство, но ако полицията не успее да забележи тези прилики, тогава доста бавно им „загряват реотаните“, дори и двата случая да са извършени от различни лица! Смятам, че ако полицията вече не е взела под внимание приликите със случая в Ривърсайд, би следвало да се вгледат по-внимателно в него….

Писма до вестниците, „подобни ексентрични писания“ са налице в тези два отделни случая ….Обадете се на капитан Крос, той знае, че „аз не се отказвам“.

Мистър Ейвъри, ще ви се обадя скоро, моля проверете случая, полицията в Ривърсайд има предостатъчно информация, както и Сан Франциско, да се надяваме, че гордостта няма да им попречи да работят заедно, а ако вече го правят, да се надяваме, че си споделят информацията…“

След като издирва миналогодишно писмо от шефа на полицията в Ривърсайд до детектив от окръг Напа, в което се споменават приликите, свързващи убийството на Бейтс със Зодиака, Ейвъри посещава ривърсайдската полиция и преглежда доказателствата, събрани по случая. Заинтригуван от писмата, изпратени до полицията и пресата, и от буквата „З“ използвана като подпис в някои от тях, той организира среща на местните детективи и тези от Солано, Напа и Сан Франциско, които сравняват детайлите по случая на Бейтс с атаките на Зодиака до този момент. Инспектор Бил Армстронг от полицията в Сан Франциско смята, че има връзка между Бейтс и Зодиака. Графологът Шерууд Морил сравнява писмата и стига до заключението, че те „несъмнено са работа на Зодиака“. Капитан Ървин Крос от полицията в Ривърсайд обаче е скептично настроен към тази теория.

Официалната позиция на полицията в Ривърсайд и на повечето независими следователи е, че Чери Джо Бейтс не е жертва на Зодиака. Полицията в Ривърсайд продължава да счита, че местен жител е извършител на престъплението, а убийствата на Зодиака нямат нищо общо, въпреки че приемат възможността убиецът от Залива да е автор на едно или повече от писмата, изпратени в южна Калифорния.

Писмо до “Ел Ей Таймс”

Следващото писмо пристига след нехарактерно дълъг петмесечен период на мълчание. Това е единственото писмо, което Зодиакът изпраща на „Лос Анджелис Таймс“ и първото изпратено извън Сан Франциско: пощенското клеймо е от Плезантън, намиращ се 24 км източно от Залива, с дата 22 март 1971 г. и на плика му има две залепени наобратно марки от 6 цента.

„Говори Зодиака

Както винаги съм казвал, аз съм недосегаем. Ако сините гадове искат някога да ме хванат, най-добре да си размърдат дебелите задници + да направят нещо. Защото, колкото по-дълго се мотаят + пърдят наоколо, толкова повече роби ще събера за отвъдния ми живот. Все пак трябва да им призная заслугата, че се натъкнаха на дейността ми в Ривърсайд, но това нищо не е, има още дяволски много неща за откриване. Причината да пиша на Таймс е, че те няма да ме погребат на последните си страници, като останалите.

СФПУ-0    [зачертан-кръг]-17+“

В интервю ривърсайдски детектив заявява, че местната полиция подозира човека, написал анонимното писмо до Ейвъри, във фалшифицирането и на това послание. Допълнение към тази очевидна мистерия са сведенията от друг източник, че инспектор Дейвид Тоски от полицията в Сан Франциско също е заподозрян в написването на това писмо. Не съществуват доказателства в подкрепа на нито една от двете хипотези.

Седмица по-късно Зодиака изпраща още една картичка, която е разпозната от служител на пощите и спряна преди да бъде доставена. Не е ясно кой е получателят: полето с адреса е празно, но има забележка да се предаде на Пол Ейвъри (отново сгрешено на „Ейвърли“), както и имената „Таймс“, „С. Ф. Екзаминър“ и „Сан Франциско Кроникъл“, изрязани от вестниците. На мястото на адреса е изрязана дупка, над която авторът е написал „Зодиак“. Около дупката са нарисувани четири линии, за да наподобят зачертания кръг на убиеца. Целият ръб на картичката е надупчен с перфоратор. Предната й част е декорирана със скица на строящ се жилищен комплекс в Инклайн Вилидж, Невада, близо до езерото Тахо. Същата картина е публикувана в „Кроникъл“ три дни по-рано в реклама.

Почеркът на тази картичка наподобява този от писмата на Зодиака, но не е съвсем същият, което предполага, че тя е фалшификат. От друга страна дупките от перфоратор и сгрешеното име на Пол Ейвъри са използвани от убиеца в предишните му послания.

Ако тази картичка е истинска, тя представлява последната комуникация от страна на Зодиака за следващите три години.

Отново наяве

Зодиака се появява отново през 1974 г. и за шестмесечен период изпраща серия от писма на „Кроникъл“, с пощенски клейма от най-различни места в района на Залива. Въпреки че са идентифицирани чрез анализ на пликовете и почерка, тези четири писма се различават от предишните по това, че авторът е изоставил обичайния си поздрав („Говори Зодиака“) и подпис (зачертания кръг).

Първото е изпратено на 29 януари от Сан Матео или Санта Клара, на юг от Сан Франциско, и обобщава наскоро излезия по кината филм „Екзорсистът“ като „най-добрата сатирична комедия, която съм гледал някога“. Писмото съдържа и цитат от „Микадо“ (за „малка птичка“, чиято „сляпа привързаност“ я тласка към самоубийство) и загадъчна рисунка, наподобяваща някакъв йероглиф.

„Гледах го и смятам, че „Екзорсистът“ е най-добрата сатирична комедия, която съм гледал някога“.

Подпис, истински ваш: Той се хвърли във вълнолома висок и екот се надигна от самоубийствения гроб.
ПП. Ако не видя тази бележка във вашия вестник, ще извърша нещо гадно, на което знаете, че съм способен.

Аз-37 СФПУ-0″

В допълнение към осемцентовата пощенска марка с лика на Айзенхауер, Зодиакът е залепил на плика и два стикера на Пощенските служби: на единия има часовник, показващ 12:55 или 11:05 и съвета : „пускай пощата рано“,  а на другия – подсещане за нововъведен пощенски код. За кратко в средата на 1978 г. писмото е смятано за фалшификат, но след анализ на почерка в няколко лаборатории в Калифорния истинността му е доказана.

Последни писма

Поредното писмо пристига в „Кроникъл“ на 14 февруари 1974 г., седем дни след похищението на Пати Хърст от Симбиозната освободителна армия. То е публикувано във вестника през август 1974 г. Въпреки че на фотографиите пощенското клеймо е неясно, според доклад на ФБР писмото е изпратено от Сан Рафаел.

„Драги г-н Редактор,

Знаете ли, че инициалите SLAY (Симбиозната освободителна армия) се произнася „sla,“ и на норвежки означава „убивам“.

Приятел“

Гарет Пен, завършил средновековна литература и историческа лингвистика, посочва, че на норвежки „sla“ всъщност означава „to strike“ (нанасям удар), което пък някои речници определят като сходно по значение с английското „slay“ (убивам, заколвам).

Три месеца по-късно, на 8 май в „Кроникъл“ пристига пощенска картичка, изпратена от Фриймонт. Съобщението изразява „ужас“ от рекламите във вестника за филма „Опасни земи“, вдъхновен от спонтанните убийци Чарлс Старкуедър и Карил Ан Фугейт.

„Господа — Бих искал да изразя ужъса си [думата е задраскана] ужаса си, във връзка с липсата ви на вкус + съчувствие към обществото, доказателство, за което са публикуваните от вас реклами за филма „Опасни земи“, гласящи: „През 1959 г. повечето хора убиваха времето. Кит + Холи убиваха хора“. В светлината на скорошните събития, тази убийствена възхвала е най-малкото пагубна (не че някога възхвалата на насилието е била оправдана) защо не покажете малко уважение към чувствата на обществото + не свалите тази реклама?

Гражданин“

Последното писмо е изпратено от Сан Рафаел на 8 юли 1974 г. Обратният адрес гласи просто „РП“. С криволичещ, очевидно замаскиран почерк, писмото атакува консервативната рубрика на журналиста от „Кроникъл“ граф Марко Спинели.

„Редактор–

Пратете Марко обратно в адската дупка, от която е изпълзял – той има сериозно психическо разстройство – винаги иска да се чувства велик. Съветвам ви да го насочите към психиатър. Междувременно прекратете рубриката на граф Марко. След като графът може да пише анонимно, значи и аз мога –
Червеният фантом
(почервенял от ярост)“

Пресата в Сан Франциско представя последните две писма като истински, но инспектор Дейвид Тоски споделя с ФБР съмненията си в тяхната автентичност. След анализ лабораторията на ФБР докладва, че въпреки някои несъотвествия в последните писма, „тези разлики не са достатъчни да се елиминира възможността Зодиака да е авторът“.

Писмото от 1978 г.

На 24 април 1978 г. „Сан Франциско Кроникъл“ получава писмо, изпратено или от Санта Клара или от Сан Матео, от човек очевидно добре запознат със случая на Зодиака и неговото творчество. Първоначално се смята, че писмото е автентично, но последвалите проучвания показват, че не е така.

Почеркът на плика е разпознат и писмото е незабавно предадено на журналиста Дъфи Дженингс, който е поел щафетата от Пол Ейвъри. Той прави снимки на писмото и плика и се свързва с инспектор Дейвид Тоски. Писмото гласи:

„Драги Редакторе
Говори Зодиака върнах се при вас. Кажете на Хърб Каен (журналист от Сан Франциско, носител на наградата Пулицър), че съм тук, винаги съм бил. Онази градска свиня Тоски е добра, но аз съм по-умен и по-добър той ще се умори и ще ме остави на мира. Чакам да излезе хубав филм за мен. Кой ще играе моята роля. Аз контролирам всичко.

истински ваш:
[зачертан кръг] познайте
СФПУ – 0″

Инспектор Тоски се свързва с Джон Шимода от криминалната лаборатория на пощенските служби, за да удостовери автентичността на писмото. Той потвърждава, че почеркът е на Зодиака и Тоски праща писмото в лабораторията на полицията в Сан Франциско, за да бъде изследвано за отпечатъци. По единствената страница и плика не са открити никакви полезни улики.

Противоречия

За да разберем напълно противоречията, съпътстващи това писмо, трябва да хвърлим обстоен поглед на неговия контекст. По времето, когато то пристига в „Кроникъл“, инспектор Тоски, ветеран с 25-годишна служба в полицията, е най-популярният служител на реда в областта на Залива. Харизматичният инспектор има голяма подкрепа в градската управа и местните медии, но има и врагове, които смятат лъскавия му образ и жажда за публичност за непрофесионални и създаващи конфликт на интереси. Още повече в общината се носи слух, че кандидатката за кметските избори Даян Файнстайн възнамерява да го направи полицейски началник, което представлява очевидна заплаха за сегашния началник на полицията Чарлс Гейн и неговия заместник Клем Деамичис.

През есента на 1976 г. писателят Армистед Мопин съчинява история за детектив от Сан Франциско, който преследва неизвестен сериен убиец, напомнящ на Зодиака, която започва редовно да се публикува в рубрика на „Кроникъл“. Главният герой инспектор Танди е вдъхновен не от друг, а от инспектор Тоски. Мопин получава три писма, привидно от граждани, в които се сипят комплименти към Тоски и се настоява той да се появява по-често в рубриката. Като добър журналист Мопин решава да провери писмата и установява, че имената на подателите им не принадлежат на жители на Сан Франциско.

Тоски е добре известен с навика си да изпраща бележки на репортери и политици и Мопин започнал да подозира, че самият той е изпратил писмата. Смятайки постъпката му за безобидна, макар и нечестна, Мопин запазва бележките за себе си до април 1978 г., когато единственото писмо на Зодиака, в което Тоски се споменава поименно, пристига във вестника, хвърляйки подозрение у Мопин, че инспекторът може би е подправил и него. Мопин и неговият агент се свързват с началника на разузнавателния отряд сержант Джак О’Ший и споделят с него подозренията си. О’Ший и шефът на Тоски лейтенант Джак Джордан, началник на отдел “Убийства”, решават, че Тоски е написал писмата от феновете. И двамата впоследствие са дисциплинарно наказани за това, че не са споделили незабавно тази информация.

Началник Гейн твърди, че е научил за подправените писма на Тоски чак в края на юни 1978 г. Точно какви са били събитията в градската управа не е ясно, но на 10 юни Гейн свиква пресконференция, на която съобщава за две коренно различни събития: Открититието, че писмото на Зодиака може би е подправено и прехвърлянето на Тоски към отдел “Злоупотреби”, в светлината на фалшивите писма от почитатели, получени от Мопин. Никога не е заявено направо, че Тоски е заподозрян в подправянето на писмото на Зодиака, но намекът е достатъчно ясен, особено след новината, че двама експерти сравняват почерка на Тоски не само с въпросния документ от април, но и с писмото за „Екзорсиста“ от януари 1974 г. Официалната позиция на Тоски за преместването му е, че „отрича“ твърденията на Мопин.

Възможни автори

До месец август е установено вече от четирима експерти, че априлското писмо на Зодиака е фалшификат – „истинският почерк на Зодиака е внимателно прекопиран… вероятно от човек имащ достъп до писмата на Зодиака“. Писмото от януари 1974 г., което също са смятали за фалшификат, е обявено за автентично.

Хипотезите за автора на писмото от 1978 г. се фокусират върху три възможности. Първата разбира се е самият Зодиак, макар че дори нетренирано око може да забележи, че буквите са по-скоро старателно нарисувани, отколкото написани с полуманиакалната лекота на предишните писма.

Втората хипотеза е инспектор Тоски; носят се слухове, че той е идентифициран като автор чрез ДНК анализ направен през 90-те години, за което няма официално потвърждение от органите на полицията или други източници. Една записка от ФБР от август 1978 г. гласи, че експертизата на априлското писмо е прекратена „в светлината на скорошните разкрития… показващи, че Дейвид Тоски е автор на едно или повече писма на Зодиака“, въпреки че ФБР получава тези сведения от полицията в Сан Франциско без да проведе собствено разследване. Факт е, че Тоски е върнат на поста си като инспектор в отдел “Убийства”.

Последният заподозрян е писателят Робърт Грейсмит, който познава достатъчно добре случая, за да може да подправи писмото, а освен това има и мотив – да увеличи продажбите на книгата си. Важно е да се отбележи, че Грейсмит е уличен в плагиатство по време на работата си като карикатурист в „Кроникъл“. Във всеки случай той доста гласовито лобира за Тоски, твърдейки в книгата си и в многобройните си интервюта, че който и да е написал писмото, това едва ли е бил инспекторът. Полицията в Сан Франциско е пестелива с изявленията си по въпроса:

„Полицията никога не е отправяла [обвинения срещу Тоски за подправяне на писмото на Зодиака] по никакъв начин. Ние ще потвърдим, че не всичките писма на Зодиака са автентични“.

Поглед към езерото

Нападението на езерото Бериса предлага няколко примера за странно поведение от страна на Зодиака. Един от тях е четириъгълната качулка, която той слага на главата си преди да доближи двойката; кройката й е рядка, ако не и единствена по рода си и убиецът не дава обяснение за нея нито на колежаните, нито на пресата. Най-вероятно е искал да скрие самоличността си, но по-лесно би било да използва за целта ски маска или нещо подобно. Като причина за нападението той изфабрикува историята за бягство от затвор на северозапад, но въпреки това оставя на вратата на колата своя знак и броя на убийствата си. В тази бройка не влиза убийството в Ривърсайд, което му е приписано чак през 1970 г. и мнозина смятат, че този пропуск е знак, че не той е убил Чери Джо Бейтс. Той казва на колежаните, че иска парите им и ключовете от колата им, но взима само дребните на Хартнел и оставя ключовете и портфейла на момичето на одеялото за пикник, след което ги завързва и намушква, вместо просто да ги застреля с пистолета, който държи насочен към тях. И накрая, той никога не поема отговорност за това престъпление в писмата си, както е направил с нападенията във Валехо и Сан Франциско.

Учебникът по “Класификация на престъпленията” на ФБР описва три форми на поведение на нападателя на местопрестъплението. „Модус операнди“ (МО) се формулира като – всякакви действията, необходими на убиеца за извършване на престъплението и осигуряването на успешното му измъкване. Двете нападения във Валехо например показват определен блиц-стил на МО – стрелба с пистолет, последвана от бързо контролирано отстъпление.

МО-то при езерото Бериса е по-близо по стил до нападението в Ривърсайд, което е извършено с нож и предшествано от размяна на думи между убиеца и жертвата, но разликите са очевидни при обстоен преглед: убиецът на Бейтс не е подготвен добре за нападението, само с малко джобно ножче е трудно да надвие младата, бореща се за живота си жена, докато на езерото Зодиака надминава себе си в деморализирането на жертвите. Сякаш мъжът, убил Чери Джо Бейтс, до последно не е сигурен дали ще я убие – той провежда разговор с нея, продължил повече от час, преди да загуби контрол и да я намушка – на езерото от друга страна намеренията на Зодиака са повече от ясни.

Модус операнди е заучено, прагматично поведение, което може да бъде усъвършенствано с времето. Зодиака става по-дързък, нападайки по здрач в открита местност, но внимава тя да бъде сравнително изолирана. Нарочното изменяне на местопрестъплението с цел да се обърка и затрудни полицията се нарича „постановка“ и обикновено се наблюдава в случаите, когато убиецът и жертвата се познават: най-често нападателят се опитва да направи така, че престъплението да изглежда като случайно изнасилване или обир. Този феномен сякаш не присъства в случая на Зодиака, ако не приемем писмата като някаква форма на постановка.

Всяко действие на нападателя, което не е от значение за извършването на престъплението или е извършено единствено с цел да задоволи психологическите му потребности, се нарича „изпълнение“ (театрално). Сложната качулка, лъжата за затвора и искането на парите и ключовете са примери за изпълнение. Повтарящите се примери на едно и също изпълнение се наричат „подпис“ и в случая, буквално и преносно, това е знакът на Зодиака, появяващ се както в писмата му от 1969 до 1971 г., така и на вратата на колата при езерото Бериса. Телефонното обаждане е също аспект от подписа му, обажданията до полицията в Ривърсайд и Валехо са напълно ненужни на убиеца, за  да осъществи бягството си.

Това, че извършителят избира ножа пред пистолета, а също и необичайната качулка, обикновено се смята за красноречиво доказателство, че нападението на езерото Бериса е имало ритуално значение за убиеца. Това може и да е истина – качулката остава необяснена, може би целта и е била да всее ужас в жертвите, а според спомените на Хартнел Зодиака като че ли е изгубил контрол, докато се е разправял с Шепърд. Фактът, че този път е избрал такова открито място като езерото, може би е довел до тактическото решение да използва ножа – тихо оръжие, предвидено за подобен случай.

Според някои нападението на езерото Бериса не е автентично дело на Зодиака, имайки предвид многобройните отклонения от основния модел на другите престъпления в Залива. В действителност не съществува категорично доказателство, свързващо Зодиака с този инцидент. Почеркът по колата на Хартнел е безспорно подобен на онзи в писмата, но това не е възможно да се установи със сигурност. Въпреки това за повечето разследващи подобният почерк,  описанието на извършителя и телефонното обаждане до полицията надделяват над разликите между случая на езерото и останалите нападения в Залива. Промяната в МО и подписът могат да бъдат обяснени с растящата дързост, пресметливост и самочувствие на развиващия се сериен убиец.

Отпечатъци

Един от аспектите на легендата, придобил широка популярност е, че убиецът старателно е прикривал всички веществени доказателства, за да затрудни полицията. Твърдението на Зодиака от писмото от ноември 1969 г., че си е слагал „прозрачна защита на пръстите“, направена от самолетно лепило, често е цитирано като доказателство, че той е достатъчно умен, за да осуетява усилията на органите на реда.

Доклад, подаден от полицията в Сан Франциско, Валехо, шерифството в област Напа и калифорнийския правосъден отдел, разкрива, че Зодиака всъщност е бил доста немарлив както в съчиняването на писмата си до пресата, така и на някои от местопрестъпленията си. От юнското писмо през 1969 г. до „Валехо Таймс-Хералд“ са взети най-малко два отпечатъка и още един е снет от шифъра изпратен на „Сан Франциско Екзаминър“. От следващото му писмо от август 1969 г. до „Екзаминър“ са снети два отпечатъка, от втората и третата страница на посланието.

Шерифството в Напа открива няколко пръстови и дланови отпечатъци след нападението на езерото Бериса. Четири от тях са открити в телефонната кабина, от която Зодиака се обажда на полицията. Особен интерес представлява един ясен отпечатък от длан, снет от слушалката – той е още влажен, което означава, че е оставен от последния човек използвал телефона, най-вероятно от убиеца. За срам на криминалиста Харолд Снуук обаче този отпечатък не е оставен да изсъхне добре и е повреден по време на снемането.

Тримата младежи, станали свидетели на убийството на Пол Стайн, наблюдават как убиецът бърше таксито. Без съмнение се е опитвал да се отърве от оставените отпечатъци – действие, което би било безмислено, ако пръстите му са били защитени. Свидетелите не са видели никакви признаци, че убиецът се опитва да подхвърли отпечатъци. Криминалистите снемат дузини отпечатъци от таксито, сред които има няколко „… съдържащи следи от кръв и най-вероятно принадлежащи на извършителя“. Според изявлението на инспектор от полицията в Сан Франциско: „Частичните отпечатъци, снети от предната дясна врата, са най-вероятно на извършителя“.

Писмото, изпратено след това нападение, твърдящо, че Стайн е жертва на Зодиака, също донася отпечатъци.

Единствено в писмото от 9 ноември 1969 г. Зодиака споменава, че си маскира отпечатъците. Според някои теоритици той е подхвърлил фалшиви отпечатъци в таксито, но защо тогава ще отрича, че те съществуват? Друго по-правдоподобно обясние е, че знаейки, че полицията разполага с почерка му, отпечатъците му и с добро физическо описание, Зодиака се е опитал да ги обърка с „прозрачната защита“.

Тайна информация

Откакто писателят Робърт Грейсмит проагитира в своята книга „Зодиак“ героя Робърт Хол Стар като главен заподозрян в неразкритите убийства на петима жители на Залива, става изключително трудно да се разисква случая на Зодиака без да се спомене името на Артър Лей Алън. Алън, жител на Валехо и осъден педофил, служи за вдъхновение за героя „Стар“. Той умира през 1992 г. все още под подозрението, че е прочут сериен убиец. Алън никога не е обвинен в тези убийства и въпреки огромните усилия на разследващите, не е намерено нито едно доказателство, което да го свърже със Зодиака.

Артър Лей Алън
Артър Лей Алън

Артър Алън попада за първи път в полезрението на полицията във Валехо в началото на октомври 1969 г., но не е ясно точно по какъв начин е привлякъл вниманието им. Първият и единствен доклад на детектив Джон Линч не споменава как Алън е станал възможен заподозрян, но един по-обстоен поглед върху полицейските доклади от онова време показва, че дори и най-крехките обвинения са били считани за твърдо основание полицията да проведе разпит във връзка с убийствата на Бети Лу Дженсън, Дейвид Фарадей, Дарлийн Ферин и Сесилия Шепърд. За известно време се носи слух, според който на Алън е бил съставен акт за превишена скорост близо до езерото Бериса в нощта на убийството на Шепърд, но впоследствие е установено, че това всъщност не се е случвало. Каквато и следа да е предизвикала разпита на Алън, спокойно може да се допусне, че тя не е била подкрепена със съществени доказателства, тъй като разговорът е бил доста кратък, а детективът, провел разпита далеч не е бил агресивен. Най-вероятно Артър Лей Алън е бил просто един от мнозината жители на Валехо, посочени от приятел, враг, познат или роднина въз основа само на предчувствие. Твърде висок и твърде плешив, за да съвпада с описанието на Зодиака, той бързо е забравен.

Тайната информация, която извежда Алън в първите редици на възможните заподозрени, се появява почти две години по-късно. На 15 юли 1971 г. Санто Панцарела, бизнесмен от южна Калифорния, се свързва с полицията в Манхатън Бийч с информацията, че Алън е направил инкриминиращи го изявления пред Доналд Чейни, партньор на Панцарела, подсказващи, че Алън може да е убиецът Зодиак. Заинтригувани, двама детективи от полицията в Манхатън Бийч посещават Чейни и Панцарела в техния офис и чуват една забележителна история.

Доналд Чейни

Доналд Чейни, който е приятел на Алън от години, докато не се премества в южна Калифорния, разказва на детективите как през декември 1968 г. двамата са разговаряли в мазето на Алън на тема ловуване, но скоро  разговорът е станал доста странен. Алън споменава класическия къс разказ на Ричард Конъл „Най-опасната игра“,  в която луд граф преследва за удоволствие корабокруширалите на частния му остров хора. Според Чейни Алън изглежда страшно много е харесвал тази история и по някакъв начин се е отъждествявал с графа.

След като зачева темата за лов на хора Алън започва да излага хипотетични версии как той самият би подходил към серия от убийства на места, на които се срещат влюбени двойки. Описва как би „използвал пистолет с прикрепено за него фенерче, което да служи за мерник и как ще се приближи и ще застреля хората“. Алън говори също и как ще простреля гумите на училищен автобус и след това ще покосява едно по едно „малките ангелчета“, докато слизат от него. После заявява, че ще изпраща подигравателни бележки на полицията. И сякаш това не е достатъчно, но казва още, че ще се нарече „Зодиак“.

Според доклада на полицията в Манхатън Бийч: „Чейни е попитал: “Зодиак… защо точно това, а не нещо друго?”. В този момент Алън е станал много емоционален и е заявил: “Харесвам името Зодиак и точно това ще използвам”“.

Разказът на Доналд Чейни сам по себе си е доста показателен – ако Алън наистина е изрекъл тези твърдения през декември 1968 г., значи е знаел предварително за убийствата на “Лейк Хърман Роуд”, още преди те да се случат през август 1969 г.  Заплахата на Зодиака за покушение над училищен автобус идва още по-късно, през октомври същата година. Съществува обаче въпросът – защо Чейни е чакал две години преди да сподели тази информация?

Чейни се премества в южна Калифорния през януари 1969 г. и е възможно да не е чул за второто нападение във Валехо и писмата, които го последват. Все пак случаят на Зодиака придобива национални измерения едва след убийството на Пол Стайн в центъра на Сан Франциско и е малко вероятно жител на Калифорния да не е чувал за неизвестния убиец. Самите Панцарела и Чейни признават, че са чели статии за убийствата. Следователно, незнанието не може да е извинение за неговото мълчание. Чейни не е смятал Алън за възможен убиец до 1971 г., когато е чул за серия от неизяснени и напълно несвързани със Зодиака убийства в Грас Вали – малко градче, намиращо се на 240 км от Сан Франциско и Валехо. Според Чейни и Панцарела именно „скорошните убийства в Грас Вали от неизвестен извършител бяха причина за подозренията ни към Алън“.

Можем само да гадаем как така убийствата в Грас Вали са отприщили паметта на Доналд Чейни за съмнителния му разговор с Алън и защо, ако наистина е Зодиака, приятелят му би разкрил пред него такива подробности за предстоящите си престъпления. Едва ли е можел да предположи, че Чейни има чак толкова лоша памет; нападението над Дженсън и Фарадей на 20 декември 1968 г. е главна тема на медиите във Валехо в продължение на седмици. Наистина Зодиака понякога поема рискове, но контролът над ситуацията е една от отличителните му черти. Той едва ли би извършил нещо толкова глупаво, като това да опише с подробности престъпленията си, особено пред някой, който вече е подозрителен към него – Алън е докосвал малката дъщеря на Чейни по неприличен начин по време на къмпинг преди години, за което Чейни се е оплакал на брат му. (В един от докладите на полицията във Валехо, пише: „Възможно е, това да е мотивът за обвиненията, които Чейни отправя към Артър Алън“).

Случаят Артър Алън

Артър Алън е описван от мнозина като леко ексцентричен. На 19 години е отхвърлен, когато кандидатства за полицай във Валехо, а на 25 е освободен без никакви почести от флота. Притежава няколко оръжия и винаги държи едно от тях в колата си. Освен това е педофил, заради което често губи работата и приятелите си и накрая е освидетелстван в болницата в Атаскадеро. Доналд Чейни не e единственият, пред когото Алън е обсъждал убийствата на Зодиака: той не крие за разпита си в полицията през 1969 г. и открито се хвали, че го подозират за убийствата на Зодиака. Алън изглежда се интересува и от анормална психология – изучава “Хигиена на ума” и работи в клиниката в Атаскадеро преди самият той да бъде приет там. Не е необходимо голямо напрягане на мозъка, за да се допусне, че Алън, с неговия интерес към оръжията, органите на реда и криминалния ум, може просто да се е вдъхновил от шокиращото местно убийство и затова да е подхванал тази тема пред Чейни. Най-вероятно, поради липса на друг мотив, е споменал книгата „Най-опасната игра“ – ловуване на хора за спорт.

Скоро след показанията на Чейни началникът на полицията в Манхатън Бийч се свързва с полицията в Сан Франциско и инспектор Уилям Армстронг разговаря с него на 26 юли. По време на интервюто, продължило 11 дни, Чейни доразвива историята си в още по-разобличителни за Алън краски. Заявява, че разговорът с Алън се е състоял през декември 1967 г., а не през 1968 г., както първоначално твърди. След това си спомня как Алън се е питал дали човек може да замаскира почерка си. В следващите интервюта Чейни се сеща, че Алън не е започнал разговора с късия разказ на Конъл, а с репликата, че търси смяна на професията си и би искал да стане полицейски служител. Според Чейни Алън е заявил, че ако не го приемат за полицай, ще стане престъпник и ще си играе с полицията, извършвайки убийства без мотив.

Тази история е променена отново, когато Чейни заявява, че изказванията на Алън всъщност са се дължали на плановете му да напише криминален роман. След това е добавил и идеята как ще саботира колата на жена като махне болтовете от гумите й. (Тази история е очевиден намек за отвличането на Катлийн Джонс през март 1973 г., което не е потвърдено като дело на Зодиака. При разпознаването Джонс отхвърля Алън като своя похитител). Накрая Чейни казва, че не убийствата в Грас Вали са го подтикнали да се свърже с полицията, а една статия във вестника, описваща заплахата на Зодиака да убие „малките ангелчета“, която той свързва с думите на Алън. С течение на времето става ясно, че на спомените на Чейни не може да се разчита. Възможно е спомените му за случая да са се размили с годините, смесвайки действителния разговор с неща, прочетени или видени по медиите.

Разпитът на Алън

Армстронг оставя настрана всички тези противоречия и се свързва с полицията във Валехо. След като проучват нещата, детективите от двете страни се съгласяват, че трябва заедно да призоват Алън на разпит като заподозрян.

Разговорът се състои в службата на Алън в началото на август и е комичен пример за заподозрян, който разиграва детективите. Алън показва, че е добре запознат с препратките към поп-културата, използвани от Зодиака, както и с медийните описания на убиеца, но не знае нищо за самите престъпления. Отрича да е провеждал уличаващия го разговор с Чейни, но признава, че е чел „Най-опасната игра“ и се съгласява, че книгата му е направила голямо впечатление. Казва, че има алиби за местонахождението си в деня на нападението при езерото Бериса, което може да бъде потвърдено от служител на „Острова на съкровищата“ – това може да е лукава препратка, останала незабелязана за детективите, към филма от 1933 г. „Чарли Чан и Островът на Съкровищата“, в който китайските детективи се надлъгват със злодей от Сан Франциско, наречен „Доктор Зодиак“. Твърди, че е разговарял със съседа си г-н Уайт, когато се е върнал вкъщи същия следобед – възможна препратка към рейнджър Уилям Уайт, който се появява по телевизията в деня след убийството на езерото, за да даде изявление за престъплението. Алън споменава също „двата кървави ножа, които държа в колата си“, без полицията да го подканя за това: кръвта, казва той, „е от пилето, което заклах“. Смята се, че това може би е препратка към думите на Брайън Хартнел, изречени точно преди Зодиака да го намушка: според изявлението на рейнджър Уайт, цитирано твърде свободно от медиите, Хартнел е поискал да бъде намушкан преди приятелката си, защото е бил малодушен (chicken – пиле) и нямало да издържи да гледа болката й. За полицията в Напа е ясно, че Хартнел не е казвал нищо подобно, а тези думи са му приписани от медиите. Когато го питат къде е бил през октомври 1966 г., Алън отговаря: „Питате за убийството в Ривърсайд?“. Ако беше изрекъл това преди ноември 1970 г., то щеше да носи тежестта на уличаващо доказателство, но убийството на Чери Джо Бейтс вече е свързано със Зодиака и от една година се появява по първите страници на вестниците в Калифорния.

Детективите се интересуват и от часовника на Алън. Това е скъп швейцарски часовник с марката “Зодиак”, чието лого е зачертан кръг. Алън казва, че той му е бил подарен през лятото на 1969 г. По-късно братът на Алън заявява, че часовникът му е подарен от майка им за Коледа 1967 г. На прощаване, с очевидно хаплива ирония, Алън се обръща към детективите с пожеланието: „Иска ми се да дойде времето, когато полицаите няма повече да бъдат наричани “свине”“. Зодиака е използвал този епитет в писмото си от ноември 1969 г., което е надлежно публикувано от „Сан Франциско Кроникъл“ на 12, 13 и 26 ноември, два пъти на първа страница.

Логото на часовници Зодиак

Очевидно Алън използва прочетеното в медиите, за да дразни разпитващите го детективи. Единствено марката на часовника му предполага, че той може да е Зодиака. Нито едно от останалите му изявления не издава каквато и да било запознатост с престъпленията, освен онова, което е публикувано във вестниците.

Няма доказателства

Поради липсата на други обещаващи следи полицията в Сан Франциско и Валехо смята Алън за най-вероятния заподозрян. На 14 септември 1972 г. е издадена заповед за обиск на дома му в Санта Роса и скоро детективите пресяват през сито фургона и колите му, търсейки оръжия, муниции, дрехи и всякакви други улики, които биха го свързали с убийствата или писмата. Нищо подобно не е открито. От Алън са снети отпечатъци и мостри от почерка му от дясната и лявата ръка. Всичко това е сравнено от щатските експерти с уликите от престъпленията на Зодиака. Няма нито едно съвпадение. Калифорнийският анализатор на почерка на Алън заявява, че „той със сигурност не е на убиецът Зодиак“. Алън е подложен на тест с полиграф и го минава успешно.

Това изглежда решава въпроса – до 1986 г., когато писателят Робърт Грейсмит хваща перото и създава своята книга “Зодиак”. Грейсмит получава информация от местните власти за подозренията им към Алън и провежда неофициално разследване в началото на 80-те, без да открие кой знае какво. Тъй като Алън си остава любимец на детективите от Сан Франциско, Грейсмит не остава по-назад и силно преувеличава връзките между Алън и случая на Зодиака, смесвайки измислиците с факти, опитвайки се да убеди по този начин читателите, че няма никакви съмнения в самоличността на убиеца. В книгата името на убиеца е „Робърт Хол Стар“, но за всички е ясно, че става въпрос за Алън.

През декември 1990 г., когато Ралф Спинели е арестуван за въоръжен грабеж в Лейк Тахо, Невада, той иска по-снизходителна присъда под предлог, че разполага със сведения за самоличността на Зодиака: става въпрос не за друг, а за Артър Лей Алън. Под заплахата от 30 години затвор Спинели заявява, че през 1969 г. Алън е споделил с него, че отива в Сан Франциско, за да убие таксиметров шофьор. Едва ли е съвпадение фактът, че единственият арест на Алън преди обвиненията за педофилия е за сбиване със Спинели.

Под натиска на успеха, който има книгата на Грейсмит, полицията във Валехо претърсва мазето на неговия дом в града. Открити са материали за направата на бомба, изрезки от вестници, няколко оръжия, нож, пишеща машина и часовник с марка “Зодиак” на Алън. От тези предмети ножът и един от пистолетите биха могли да са доказателства, но нито едно от тях не довежда до повдигане на обвинения или арест. Отпечатъците на Алън са предадени за анализ в лабораторията на ФБР и за пореден път не са открити съвпадения. Алън е отхвърлен като заподозрян.

Все още любимец

Изобилието от факти, показващи невинността на Алън, подтиква разследващите да проверят докладите по случая за пропуски. Когато отпечатъците на Алън не съвпадат с тези от местопрестъпленията, е хвърлено съмнение върху тяхната качеството на пробите, въпреки увереността на полицията в тях. Когато преминава 10-часовия тест с полиграф, Алън е обявен за социопат, който лесно може да излъже машината.

Поддържайки уличаващите косвени доказателства, обвинителите на Алън добавят към тази хипотеза още повече несъотвествия. Алън може и да е бил в Ривърсайд през 1966 г. – но също така лесно би могъл да е бил и в Санта Роса. Често са цитирани показанията на Чейни – но не и разминаванията във времето и многобройните промени в историята му. На версията на Спинели също е отдавано значение – но неговото криминално приключение с Алън в миналото, застрашаващата го голяма присъда и 20-годишното му мълчание, са пренебрегвани. Алън е имал на разположение кола, подобна на онази, видяна от една от жертвите – но истината е, че той загубва достъпа си до нея заедно с работата си три месеца преди нападението. Алън е държал загадъчни шифровани писма в метална кутия – но те са му изпратени от един от пациентите в Атаскадеро. Говори се, че писмата на Зодиака са спрели точно когато Алън е бил в клиниката – но те спират осем месеца преди това, а онова, което пристига при освобождаването му се оказва фалшиво. Осъжданият за педофилия Алън също като Зодиака се интересува от „малки дечица“ – но педофилите, убиващи извън таргет групата си, са изключителна рядкост. Като цяло съвпаденията са неустоими, но когато всяко едно от тях се разгледа внимателно, случаят срещу Алън се превръща в кълбо прежда: дръпни конеца и то ще се разплете.

Съществува само един предмет, който би могъл да свърже Алън със случая на Зодиака и това е часовникът, подарък от неговата майка. Тя умира на 10 януари 1989 г. Часовникът, който трудно би могъл да се разглежда като съществен пример за нещо повече от майчина щедрост, е иззет от полицията във Валехо при обиска на апартамента на Алън през 1991 г. Въпреки многобройните му молби, той никога не му е върнат. Покосен от диабет и срив на бъбреците, Артър Лей Алън умира без него 18 месеца по-късно.

Какво става със Зодиака?

Когато разследването по случая е в разгара си, полицията разполага с около 2 500 заподозрени. С течение на годините властите стесняват кръга до няколко души, като главните заподозрени споделят много общи черти: външност, неприязън към полицията, някои определени аспекти от живота им, специфични умения и съвкупност от обстоятелства, пасващи си логически.

Най-популярният заподозрян е педофилът Артър Лей Алън, който умира на 58-годишна възраст от влошено здраве. Той е подложен на изтощителен тест с полиграф, снети са му отпечатъци, претърсван е и е разпитван. Година преди смъртта му полицията все още го разследва, въпреки протестите му, че е невинен. Ако вземем под внимание всички факти и очевидните съвпадения, не би било преувеличено да се смята, че би могъл да е убиецът. Така че след смъртта му детективите се сдобиват с мозъчна тъкан на Алън за ДНК анализ. Технологията по онова време не успява да докаже каквото и да било.

След кончината на Алън полицията във Валехо го обявява за свой основен заподозрян в убийствата извършени в района. Властите са обнадеждени, когато сред вещите на Алън се появява видеокасета, надписана с главна буква „З“, но тя не съдържа доказателства срещу него, а само едно дълго обръщение към органите на реда, изпълнено с обиди.

Това повдига основния въпрос: след всичките подигравателни писма и педантични шифри, изпратени от Зодиака, как така би умрял, без да остави нищо след себе си, което да покаже колко е умен? Това все пак е на първо място в списъка с егоцентричните му приоритети. Според една теория, базирана на лекарски доклад, Алън е имал мултиличностово разстройство през 60-те, но след това се е възстановил.

През 2000 г. инспекторите от отдел “Убийства” в Сан Франциско Кели Каръл и Майкъл Малоуни поемат студеното досие, събирайки на едно място разпръснатите по различни юрисдикции улики. С помощта на вече много по-прецизната ДНК технология изследват марките и пликовете от писмата за следи от слюнка, която да сравнят със замразените проби от мозъчната тъкан на Алън.

През октомври 2002 г. са обявени резултатите. Алън е елиминиран като носител на ДНК-то по пликовете. Остават още три плика за изследване, за да може да се създаде пълен ДНК профил, но и при тях не е открито уличаващо доказателство. Тези резултати обаче не успяват да вдигнат напълно съмненията за връзката на Алън със Зодиака.

Изкушаваща загадка

Известно е, че Алън не е обичал да ближе марките, така че полицията сравнява ДНК пробите с тези на негов познат, който навремето за пръв път ги е насочил към Алън. Човекът също е елиминиран като заподозрян.

Отпечатъкът от длан, снет от Алън, не съвпада с отпечатъците, снети от местопрестъпленията на Зодиака. Почеркът му също. Факт е, че никога не е открито нещо съществено, което да го свърже с убийствата.

Има и други нелоши заподозрени, които отпадат с течение на времето. Например якият, очилат бивш моряк от флота Ричард Маршал, който е голям кинолюбител и фен на мюзикълите на Гилбърт и Съливан. Той има лош нрав и е враждебен към жените; също така, като военен от флота, има познания за шифри и може да шие.

Още по-интересен е заподозреният, идентифициран от Гарет Пен – върл фен на Зодиака, прекарващ голяма част от времето си в бинарни изчисления на кодовете в писмата му. Той определя точно местожителството на академик от Източния бряг, който често е пътувал в района на местопрестъпленията.

В допълнение се носят слухове за връзки между Зодиака и бивш член на семейство Менсън, Тиъдър Казински – мъж идентифициран от собствения си брат като енигматичен убиец – и дори снайперистите от Белтуей. Четиридесет години след престъпленията му някои хора все още се опитват да разгадаят самоличността на Зодиака.

За мнозина Алън все още е основния заподозрян, като липсата на физически и биологически доказателства се обяснява със съучастник, който е изпращал писмата вместо него.

През 2004 г. полицията в Сан Франциско обявява официално случая за убийството на таксиметровия шофьор Пол Стайн за закрит, позовавайки се на липсата на следи. Останалите случаи са все още отворени.

Подобно на Джак Изкормвача , случаят на Зодиака ще остане загадка, докато полицията не успее да разработи ДНК профил, който да съвпадне с дадено лице и също като смъртоносния маратон на Червения Джак, най-вероятно в бъдеще ще се появяват още невероятни теории за самоличността на тайнствения убиец от Сан Франциско.


Източник: crimelibrary.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

13
Напиши коментар

avatar
13 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
13 Автори на коментари
ЦветанИванJennyЕлиРей Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Борислав Иванов
Гост
Борислав Иванов

Доста добра и подробна статия.Случайно чух за убиецът от един филм и веднага побързах да го проверя!

Анон
Гост
Анон

Странно как след убийството Бейтс, са намерени улики който е можело да бъдат използвани ако работата на полицията е свършена като хората… да вземат отпечатъци на всички в гимназията и на всички който са близки или познати на жертвата. Самия факт че той в писмото си казва че го е отхвърляла през всичките тези години, рязко стеснява кръга. Естествено ако това се приеме за истина.

Интересна мистерия.

Стоян Раев
Гост
Стоян Раев

В този случай са замесени и ченгета!

suerte
Гост

Зодиак…пълен нещастник.Комплексар.Миличкия,мислил се е за голяма работа за времето си.Голям шамар по самочувствието му е било,когато са започнали да залавят убийци като Дамър,Бънди,да не говорим за латиноамериканците с по над 200 жертви…Господин Зодиака сигурно е плакал с кървави сълзи,с неговите има-няма 10 човека.Този самохвалко много ми напомня на някои наши политици-много кряскане и удряне в гърдите,посредствени резултати…Но целият ви сайт е просто великолепен!От няколко дни вися в него,чета,опитвам се да открия основните аспекти или травми,които обръщат така тези хора.Техният часовник като че ли тиктака наобратно.”Изродизацията” не е процес,през който преминаваш сам-обикновено някой те блъсва натам.Преди малко четох за Доналд Гаскинс.Такъв… виж още »

Петя
Гост
Петя

Искам да добавя една информация, на която се натъкнах наскоро. По едно предаване по TLC, разглеждащо случая със Зодиака, излъчиха изявление на мъж, който се съмнява, че неговия втори баща е убиеца. Причините, които изтъкна бяха изключителната прилика на бащата му с фоторобота. Показаха дори снимки на въпросния мъж и наистина съвпадението беше невероятно. Мъжът разказа още, че в периодите на извършване на престъпленията, семейството му е било принуждавано от втория му баща да се мести в различни райони, които съвпадат с времето на престъпленията. Също така е открил странни неща във вещите му, които са типични за убиеца. Звучеше… виж още »

Диляна
Гост
Диляна

Петя, името което търсиш е Jack Tarrance 🙂

Николета
Гост
Николета

Петя ще ми кажеш ли името на предаването по TLC ?

S.R.
Гост
S.R.

Страхотно интересно! На моменти писмата на Зодиака ме накараха да се засмея; изглежда и в мен има нещо болно щом мога да си позволя това, но харакера му изглежда много забавен. Щеше да е интересно, ако го бяха заловили и изследвали психично. Беше банално в края със ‘сухите’ заплахи.

Рей
Гост
Рей

Може би най-интелигентният убиец за времето си. Добре се е позабавлявал за сметка на полицията. Жалко наистина, че не са го заловили, щеше да бъде интересно да разберем нещо повече за личността му, не само на базата на няколко писма.

Ели
Гост
Ели

В началото на 2016 г. полицията обявява, че самоличността на Зодиак е установена. Той е серийният убиец Денис Рейдър, ползвал псевдонима ВТК, който е заловен през 2005 г. и е осъден на доживотен затвор. Връзката между ВТК и Зодиак е открита от криминални експерти, които са сравнявали писмата до органите на реда.
Източник – Уикипедия

Jenny
Гост
Jenny

В началото на 2016 година този “Зодиак” се оказва серийният убиец Денис Рейдър. Това е което аз прочетох.

Иван
Гост
Иван

Според мен не е този Денис Рейдър, поради няколко причини – датите на повечето случаи не съвпадат с негово местоположение тогава, при първите даже е бил извън страната. Казват, че свързали двата случая по писмата. Това е несериозно, при положение, че имат няколко свидетеля(дори и в момента), имат отпечатъци, ДНК, да ги сравнят. Наскоро четох статия за книга на един бивш полицейски служител(починал на 5.03.2016). Според него Зодиакът е William Joseph Grant, брокер на недвижими имоти. Бил е заподозрян в началото, но бързо го отписали. Обаче той го е следил известно време тогава. Казваше се, че случаят умишлено се прикрива.

Цветан
Гост
Цветан

Здравейте,
иска ми се да разбера, дали това негово увлечение да събира слуги за отвъдния живот, има връзка с някоя от религиите по света. Също и искам да разбера какво ви е мнението за Денис Рейдър.