Боб Бердела: Канзаският касапин

Боб Бердела: Канзаския касапин

Робърт Бердела е един от най-варварските серийни убийци в САЩ. Той подлага жертвите си на отвратителни мъчения и убийства. Бердела подмамва младежи в дома си, където ги упоява и подлага на изтезания, експериментирайки с това колко болка могат да понесат преди да умрат. Полицията разкрива случая, благодарение на бягството на една от жертвите му.

Истинска жертва

В събота сутринта на великденския уикенд през 1988 г. полицейският диспечер в Канзас Сити, щата Мисури, получава сигнал за гол мъж, тичащ безцелно по улиците. Патрулиращи екипи са изпратени да проверят случая, макар в началото обаждането да е сметнато за лоша шега.

Сигналът не само, че не е шега, но поставя началото на дълго разследване, което с течение на времето става все по-обезпокояващо и странно.

Полицаите имат опит с определени престъпления, свързани с практикуването на секс игри с връзване (така нареченият “бондидж”), които понякога отиват твърде далеч. Случва се единият партньор да иска нещо, което другият не желае да направи и единственият изход за нежелаещия в крайна сметка се оказва бягството. Изглежда този гол мъж е попаднал в подобна ситуация, понеже около шията му е завързано нещо. Когато се приближават, полицаите забелязват, че той носи кучешки нашийник с червена каишка.

Мъжът е спрян от две патрулни коли. Разчитайки на опита си, полицаите смятат, че вече имат представа за случилото се и за това как да се справят с него.

Голият мъж едва може да говори и кракът му изглежда наранен. Очите му са подути и зачервени и трудно вижда в ярката слънчева светлина. Когато полицаите го питат какво се е случило, става ясно, че мъжът е в състояние на шок и все още е силно разтърсен от някакво неизвестно преживяване.

Паркинг контрольор казва на полицията, че е видял мъжа да скача от прозореца на втория етаж на сграда от другата страна на улицата. Адресът е улица “Шарлот” №4315. Контрольорът е този, който помолва съседите да се обадят в полицията.

Замаяният човек има белези около очите, устата и китките си. Полицаите го покриват с одеяло. Когато се поокопитва, той им казва името си – Крис Брайсън – и им дава някои подробности за мястото, от което току-що се е измъкнал. Неясно защо в началото излъгва и заявява, че е бил отвлечен от мъж и жена, но по-късно казва, че похитителят му е бил само един човек.

Двадесет и две годишният мъж разказва, че е бил поканен на “парти” от мъж в кафява тойота, който го е закарал в къщата си. Младежът не пожелава да каже на полицията от къде точно е бил взет, за да не го помислят за мъжка проститутка – а мястото е точно район, където нощните жрици от мъжки пол продават телата си. Брайсън се среща с похитителя си на 29 май и в продължение на няколко дни е подложен на най-различни форми на бруталност. Дълбоко разстроен, той споделя с полицията, че ако не беше избягал, сега сигурно щеше бъде мъртъв.

Шофьорът на тойотата – по-възрастен мъж на име Боб – започва да пие бири в колата. Когато стигат до къщата, Брайсън вижда, че това е триетажна сграда с ясно обозначен номер. Не очаква никакви проблеми от страна на мъжа. Той е по-висок от него, но има шкембе и Брайсън смята, че лесно би могъл да се справи с него.

Къщата на Бердела
Къщата на Бердела

Жилището е в ужасно състояние. Стаите са пълни с боклуци и навсякъде смърди на кучета и фекалии. Боб го развежда наоколо, обяснявайки му, че е студент по художествени изкуства и обича да събира разни неща. Кани Брайсън да се качи на горния етаж.

Когато стъпва на площадката на втория етаж, Брайсън получава силен удар отзад по главата и пада по очи на пода. Замаян, той се опитва да се завърти и да се защити, но домакинът му е по-бърз от него. Чувства как в шията му се забива игла и осъзнава, че Боб го инжектира с нещо. Не може да се съпротивлява. Не може дори да помръдне. За секунди Брайсън изгубва съзнание.

Когато се свестява, се оказва завързан с разперени ръце и крака на едно легло. Дрехите му са съблечени и той няма представа колко време е бил в безсъзнание. Брайсън се унася отново и не усеща как Боб слага на шията му кучешката каишка. Едва по-късно разбира, че Боб го е снимал в най-различни пози и след това е описал целия инцидент в своя дневник.

Пробуждане

Боб започва да си играе със своя упоен сексуален роб. Докосва го по интимните места и използва вързаното му тяло за сексуално удовлетворение. След това му поставя още една инжекция, за да го държи в безсъзнание и увива главата му в калъфка от възглавница. Старателно си записва всичко, което прави.

Когато Брайсън се свестява за втори път, вече е в дома на Боб от около седем часа. Слънцето наднича в стаята и той знае, че е стоял тук много по-дълго, отколкото е възнамерявал в началото и се зачудва какво ли си мисли съпругата му в момента. Усеща, че устата му е запушена с парцал и се замисля какво ли ще се случи с него. Опитва се да се освободи от въжетата, но те са здраво затегнати. Изстивайки от ужас, Брайсън осъзнава, че няма да може да се освободи сам. Боб усеща неговите движения и се връща в стаята.

Брайсън се надява той да му даде някакво обяснение или просто знак, че всичко това е някаква игра, която скоро ще свърши, но остава разочарован.

Боб разхлабва калъфката от възглавница, за да открие лицето му и опитвайки се да фокусира замъгления си поглед, Брайсън осъзнава, че е силно упоен. Опитва се да издаде умоляващ звук, с който да предизвика съчувствието на мъчителя си, но това още повече влошава нещата. Боб започва да го боде с пръста си в очите. След това донася някаква субстанция, напоява с нея клечка за уши и отново се захваща да бърка в очите му. Щипенето е ужасно. Колкото и да се опитва, Брайсън не може да спре експериментите на мъчителя си. Няма друг избор освен да изтърпи перверзиите му и да се опитва отчаяно да измисли начин за бягство.

Но очната манипулация не е нищо в сравнение с онова, което следва.

Когато един сексуален садист тръгне да си търси партньор – казва бившият ФБР профайлър Робърт Р. Хейзълууд – той обикновено има наум определен тип личност. В “Тъмни сънища” – книга, посветена на жестоките фантазии, управляващи изнасилвачите и убийците, Хейзълууд излага мнението си за понятието сексуален роб. Макар да говори повече за жените в ролята на жертви, същият принцип важи и при мъжете, търсещи мъже.

Садистите търсят определени особености в поведението и външния вид на човек, издаващи неговата уязвимост – младост, ниско самочувствие, неопитност, двойнственост, скорошна травма или наивност. Щом изберат мишената си, се захващат с прелъстяването й. Държат се крайно приятелски и често подаряват подаръци или предлагат подслон на избраника си. Изглеждат безобидни, добросърдечни и дори привлекателни. Някои садисти проточват ухажването, но други бързо се възползват от удалата им се възможност и преминават към наказателния етап.

Влошаване

Боб сяда върху Брайсън и започва да удря вързаните му ръце с железен лост. След това слиза от него и започва да прави нещо, което Брайсън не може да види, в областта на слабините му. Скоро намеренията на Боб стават ясни: той е прикачил към тестисите и бедрото му някакво електрическо съоръжение. Брайсън зачаква с ужас, неспособен дори да извика през запушената си уста, и скоро долната част на торса му е разтърсена от силен токов удар. Болката от пребитите му ръце бързо е забравена от това ново страдание и той надава приглушен агонизиращ писък.

Докато той се гърчи и пищи, Боб го снима с Полароида си. Сега Брайсън осъзнава, че е попаднал в ръцете на чудовище, за каквито само е чувал в разни странни и страшни истории – сексуален садист, който едва ли ще го пусне. Няма представа какво да предприеме и не може да повярва, че толкова лесно се е оставил да бъде изигран.

Снимка на Брайсън, направена от Бердела
Снимка на Брайсън, направена от Бердела

Когато приключва със забавленията, Боб поставя на жертвата си още две инжекции, една от които е страшно болезнена. Предупреждава Брайсън, че ако извика или издаде някакъв друг шум, следващата инжекция ще бъде забита право в гласните му струни. Брайсън няма друг избор освен да се подчини и отново изпада в безсъзнание.

Когато се събужда, усеща, че има треска и Боб е отново в стаята. Мъчителят го инструктира, че от сега нататък ще бъде секс играчка и никога няма да бъде освободен. Наказанията имат за цел да разбере мястото си. Ако се съпротивлява твърде много, ще “свърши на боклука като останалите”.

Следват още инструкции, като всичките целят да сломят волята на Брайсън. Той е изправен пред избора да съдейства и да получава в замяна някои удобства, или да остане вързан за леглото и да бъде използван и насилван от Боб.

Брайсън решава да играе играта, но внимава за всеки удобен момент за бягство.

През следващите четири дни той остава в къщата на Боб, като периодично е упояван, завързван, изтезаван с електричество и насилван сексуално. Постоянно е завързан за леглото с кучешката каишка, а Боб освобождава само едната му ръка или крак. Понякога инжектира в гърлото му течност за отпушване на канали, а друг път го удря с железен лост. Предупреждава го, че другите преди него са били убити заради неподчинение. За да докаже това, му показва фотографии на мъже, изглеждащи мъртви. Възможно е те да са просто заспали, но Брайсън не може да бъде сигурен.

Един ден Боб допуска грешка. Той завързва ръцете му пред тялото му, вместо за пречките на леглото и веднага щом излиза от къщата, Брайсън успява да се освободи и да избяга.

Сега е в безопасност с полицията. Боб не може повече да го хване. Но кошмарите ще останат в съзнанието му още много дълго време.

Следващата стъпка на детективите е да разпитат собственика на къщата на улица “Шарлот”, за когото скоро научават, че се казва Робърт Бердела. Разполагат с историята на Крис Брайсън, но все още не са убедени, че тя е вярна. Искат да съберат повече информация преди да правят заключения.

Едното води към другото

Бердела не си е у дома, затова полицаите го изчакват да се върне. Когато се появява на улицата, облечен в черна риза, незабавно го арестуват по подозрение в сексуално нападение и го питат дали би дал съгласието си да претърсят къщата му.

Бердела иска информация за какво точно става въпрос и когато му казват, отказва да ги пусне в дома си. Обясняват му, че човек на име Кристофър е подал сигнал за инцидента, но той ги поглежда с недоверие. Полицаите предупреждават Бердела, че може да не говори и има право на адвокат. Той се обажда на адвокат от полицейското управление.

Научи повече за:   Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт

До този момент полицията е останала с впечатлението, че това “престъпление” може би е нищо повече от скандал между хомосексуални партньори. Подобни случаи не са нещо необичайно, а реакцията на Бердела още повече затвърждава тази теория. Но полицаите се стараят да водят разследването по книга, в случай че инцидентът приеме неочакван обрат. Ако Бердела наистина е държал Брайсън в дома си няколко дни против волята му, изтезавайки го по неописуеми начини и заплашвайки го със смърт, детективите искат да разберат отговорите на няколко ключови въпроса: Какви са били намеренията му и дали ще открият още жертви?

За да влязат в дома на Бердела без да бъдат нападнати от кучетата му, се обръщат към услугите на службата за контрол на животните. Тогава бригадата от детективи и униформени полицаи разбива вратата. Вътре са намерени три кучета от породата Чау Чау и са изведени от потъналия в боклуци дом. Детективите се заемат за работа.

На първия етаж няма нищо съмнително и те се качват на втория, където е бил измъчван Брайсън. Започват да оглеждат спалните.

Доказателство

Описанието на Брайсън се оказва вярно, когато откриват затворена стая с легло и телевизор. На леглото лежат прегорените с кибритени клечки въжета, от които Брайсън е успял да се измъкне, и още няколко въжета са завързани за страничните постове на кревата. При по-внимателен оглед се установява, че тези постове са силно изтъркани от продължителното триене на въжетата.

Наблизо има включен в мрежата електрически уред, чийто жици водят към леглото. На табла на масата полицията намира пълни спринцовки, готови за употреба. До тях са подредени шишенце с капки за очи и някакво друго течно лекарство. По пода са разхвърляни порнографски списания.

Всичко е точно така, както им го е описал Брайсън – неговият похитител го е инжектирал, докато е бил вързан за леглото. Счупеният прозорец също потвърждава историята му. Но това все още не означава, че инцидентът не би могъл да бъде просто някаква перверзна игра между любовници.

В съседната стая полицаите намират кутия, пълна с полароидни снимки на Брайсън, който изглежда уплашен и измъчен. Каталогизират всичко методично, все още смятайки, че зад всичко това може да се крие някакво прозаично обяснение.

Но тогава нещата се раздвижват. В една от другите стаи, която изглежда е спалнята на Бердела, откриват два човешки черепа и два плика, пълни със зъби. В стаята за мъчения е намерена колекция от аудиокасети, тетрадка, изписана с драсканици, приличащи на някакъв код, и още фотографии.

Но тези снимки не са на Брайсън. Те изобразяват други мъже, също вързани и измъчвани. Един от тях изглежда мъртъв.

Проучването на тетрадката-дневник разкрива един педантичен ум, изпитващ ясната нужда да упражнява контрол. Бележките на автора описват какво точно е правил с дадената жертва и дали тя е показвала някаква реакция. Ако реакцията е била вокална, той е записвал точните думи, които е изричал човекът. Когато е поставял инжекция, е отбелязвал какво има в нея и какво количество е давал на жертвата. Сексуалното насилие е най-лесно за дешифриране и всяко е придружено от бележка относно реакцията на жертвата. Със странния си почерк, той е записвал часа и най-леките движения на пленника си, отбелязвал е дали той осъзнава нещата, които му се причиняват и понякога е прибавял зловещото “ДД” или “86”. След това за съответната жертва не е оставало нищо друго, освен да чака датата и часът на своята необяснима смърт.

Полицията привлича към случая допълнителен персонал, включително и криминалния антрополог от Щатския университет в Канзас д-р Майкъл Финеган. Екипът от криминалисти вече е пристигнал на местопрестъплението и е зает да снема отпечатъци. Събират чаршафите от леглото на заподозрения, калъфката, с която е била покрита главата на Брайсън, и разни предмети, по които изглежда има кръв.

Д-р Майкъл Финеган
Д-р Майкъл Финеган

Когато пристига, д-р Финеган разглежда черепите и казва, че единият е стар и вероятно е фалшива антикварна рядкост, купена от някъде, но другият е скорошен и е човешки. Зъбите изглежда са част от този череп, който според доктора принадлежи на млад мъж.

Появяват се още фотографии, заедно с други записки, а един портфейл, който не е на Бердела, се оказва собственост на изчезнал мъж. На една маса лежи статия от вестник, в която се разказва за друг липсващ мъж. И най-лошото е прясното петно цимент, излято на пода в мазето.

В този случай не става въпрос за кавга между любовници и дори просто за сексуално насилие. Работата е много по-дебела. Сега, водени от подозренията си за убийство, полицаите имат право да разнищят цялата къща. Полицейските служители обличат специални костюми, за да се предпазят от бактериологично заразяване, в случай че се натъкнат на труп. Никой не знае какво да мисли и за тях е по-добре, че още не разполагат с никаква хипотеза.

Леговището на звяра

В един от килерите криминалистите се натъкват на торба, пълна с човешки прешлени. Те са изпратени в лабораторията за анализ. Из цялата къща са разпръснати късчета хартия, върху които са написани имената на разни мъже. Открити са и личните документи на мъж.

Странни маски и книги за окултни практики хвърлят зловещата си сянка върху всичко това. Към случая е привлечена полицейска служителка, която е много добре запозната със сатанинските престъпления. Тя си отбелязва подозрителните предмети и се приготвя да разбере какво биха могли да означават те, разглеждани от ъгъла на евентуални сексуални и мъртвешки ритуали.

Друг екип се отправя със заповед за обиск към псевдоготическото хипарско магазинче на Бердела, намиращо в друга част на града и носещо звучното име “Чудноватият базар на Боб”. Там той продава фолклорно изкуство и най-различни странни и стари предмети, от лава лампи до мундщуци. Полицаите не откриват в магазинчето нищо съществено. Неговата кола също не предлага никакви улики.

Полицаите разпитват съседите му за подозрителни случки, но никой от тях не е забелязал у Боб някакви умствени отклонения. Описват го за дружелюбен, тих човек, който дори е помагал в доброволни програми от сорта на “Антипрестъпен патрул”. Казвал е на хората, че води закъсали млади мъже у дома си, за да им помага, тъй като нямат къде другаде да отидат. Един от съседите все пак смята за странно, че Бердела работи в градината си в задния двор след залез слънце, а други се притесняват от голямото количество вехтории около къщата му.

Оказва се, че три години по-рано, през 1985 г., Бердела е бил разследван за изчезването на двама млади мъже – 19-годишният Джери Хауел, който изчезва през юли 1984 г., и 25-годишният Джеймс Ферис, който изчезва през септември 1985 г. Мъж на име Тод Стуупс е информирал полицията, че е виждал и двамата младежи с него. Полицаите съветват Стуупс, който на няколко пъти е посещавал дома на Бердела, да не ходи повече там. В крайна сметка той също изчезва.

Джери Хоуел
Джери Хоуел

По време на разследването на случаите с Ферис и Хауел, Бердела признава, че ги е познавал, но отрича да има нещо общо с изчезването им. Полицията го държи под наблюдение за известно време, но накрая прекратява разследването поради липсата на доказателства.

Докато претърсването продължава, полицията повдига срещу Боб Бердела 9 обвинения в углавни престъпления и съдията нарежда той да бъде задържан без право на гаранция. На 4 април 1988 г. е изправен пред съда по 7 обвинения в содомия, едно обвинение в задържане против волята и едно обвинение в умишлено нападение.

Вниманието е насочено към задния двор на Бердела, особено когато полицаите забелязват участък в градината, където очевидно е копано наскоро. Мястото изглежда твърде малко, за да съдържа труп, но екипът докарва багер и започва да разкопава двора. Работят внимателно, за да не повредят случайно уликите, които може би са заровени там. Още при второто загребване лопатата на багера измъква онова, което търсят: разнася се познатата миризма на смърт и се появява още един човешки череп. Или по-скоро глава. По нея все още има малко плът и коса, както и част от гръбначните прешлени.

Детективите се чудят дали не са изправени пред случай, подобен на този на Джон Уейн Гейси в Чикаго от 1978 г., в който телата са намерени под къщата на убиеца и на няколко места в двора му. Продължават да търсят.

Въпрос от належащо значение е да се провери дали тези черепи са принадлежали на някои от мъжете, чийто имена и вещи са открити в къщата – мъже, обявени за изчезнали.

Още жертви?

Докато детективите работят по идентификациите, черепите са изпратени за химически тест за определяне на възрастта в Университета в Канзас. Под ръководството на д-р Финеган екипът установява, че черепът е на мъж на възраст от 25 до 36 години. Смъртта му може да е настъпила от преди 6 седмици до 10 месеца. Прешлените носят следи от някакъв режещ инструмент, като нож или трион.

Черепът от килера е на мъж на възраст от 21 до 32 години, който вероятно е мъртъв от около година и половина.

Установяването на причината за смъртта не е възможно в никой от случаите. За това са необходими телата – а дори и тогава, освен ако не присъстват ясни поражения по костите, вероятно няма да бъде възможно да се определи категорично причината.

В къщата е намерен верижен трион, който е изпратен в лабораторията за анализ. По него са открити следи от човешка кръв, косми и плът. Всичко това е внимателно съхранено.

Миналото на Бердела също е разровено. Роден в Охайо на 31 януари 1949 г., той е отгледан като католик. Неговият баща работи във фабрика, а майка му е обикновена домакиня. Той е добър ученик и особено го бива в изкуствата. Баща му умира, когато е на 16 години, което опустошава Боби и го скарва с религията. Превръща се в самотник, осъзнаващ още от ранна възраст, че е хомосексуалист. Премества се в Канзас Сити през 1967 г., за да посещава институт по изкуствата. Надява се да стане професор, но вместо това става готвач. Освен това се захваща да търгува с наркотици на дребно, за което е арестуван два пъти, но не лежи в затвора. Купува къщата на улица “Шарлот” и започва да събира вехтории и странни предмети. Бердела прекратява кариерата си на готвач и посвещава цялото си време на своето магазинче.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Детективите продължават да копаят в задния му двор в търсене на тела. От първата дупка, в която намират главата, изскачат още няколко прешлена, но няма други кости. Целият двор е разчертан и новобранците от полицейската академия са извикани да помагат в разкопките. Сигурни са, че мястото е пълно с мъртъвци, но всички усилия остават безрезултатни. Открити са няколко животински кости, както и стъклени буркани, пълни с птичи пера, за които Бердела по-късно заявява, че нищо не знае.

Научи повече за:   Сериен убиец взе за заложник трупа на приятелката си

Криминалистите се приготвят да хвърлят по-подробен поглед в мазето, където има предмети, изцапани с кръв.

Неяснотите продължават

Освен окървавените предмети, детективите откриват на пода в ъгъла на мазето голям участък, който светва в синьо, когато го напръскват с флуоресцентен химикал.

Светещото петно от кръв
Светещото петно от кръв

Изглежда там се е стекла много кръв, което означава, че в мазето е имало силно кървящ човек. Правят снимки. После от градинската барака са донесени кофа и разни други съдове, които също светват, когато ги напръскват с луминол.

Накрая циментираното място е разбито с очакването отдолу да бъде открито заровено тяло.

Когато разкопките в задния двор приключват без повече находки, полицията обръща вниманието си към предния. Подтикнати от разни спекулации, според които Бердела може би е хранил кучетата си с човешко месо, изпращат съдържанието на фризера му за анализ, но замразеното месо се оказва говеждо.

Макар съседите на Бердела да знаят доста малко за тайния му живот, детективите предполагат, че мъжките проститутки в града вероятно знаят много повече. Но да ги накарат да говорят не е лесно, тъй като заниманието им е незаконно и те не искат да се разкриват. Много от тях са пристрастени към наркотиците.

Въпреки всичко няколко от тях проговарят и за полицията става ясно, че тойотата “Терцел” на Бердела е добре позната в района. Той често минава с нея по улиците, оглеждайки се за мъже. Още по-интересна е неговата репутация сред тези мъже. Те го смятат за опасен. Но никой от тях не предлага на полицията факти, които да го уличат в нещо повече от качване на мъжки проститутки в колата му.

Все пак изскачат някои имена. Тод Стуупс, Робърт Шелдън, Лари Пиърсън и Майк Уолъс са изчезнали. С помощта на компютъризираната база данни на ФБР, детективите се свързват с роднините на изчезналите мъже и се сдобиват с медицинските и зъболекарските им картони. Взимат също техни снимки, които да сравнят с отвратителните полароидни фотографии, открити в дома на Бердела.

Полицаите преценяват, че в над 300-те фотографии са снимани около 20 различни мъже, но очевидците идентифицират някои от тях като различни мъже. Детективите осъзнават, че може би няма да могат да разпознаят всички и че дори някои от тях биха могли да са живи и здрави. Наистина попадат на мъже, които са посещавали дома на Бердела и са си тръгвали от там без да им се случи нищо лошо. Така че Бердела очевидно се е спирал на определен тип младежи, които да използва като сексуални роби и вероятно е убил само някои от тях. Трудно е да се каже със сигурност.

Двата черепа са идентифицирани като принадлежащи на двама определени мъже, чието присъствие в къщата на Бердела би могло да бъде доказано и по други начини – вещи, които са тяхна собственост, записките на Бердела за онова, което е правил с тях, в които понякога има имена, и фотографиите. Черепът в килера, който е открит пръв, принадлежи на млад мъж на име Робърт Шелдън. Този в земята е идентифициран като Лари Пиърсън.

Тъй като разпознаването на Пиърсън се случва първо, от прокуратурата обвиняват Бердела в неговото убийство и се приготвят да изземат дома му по щатските закони за конфискация. Като доказателства разполагат с фотографии, дневник от 58 страници, описващ инцидента, задържане против волята, мъчения и очевидната смърт на няколко млади мъже, както и зъбите и черепите. Въпреки това прокуратурата продължава да се подготвя и да се надява за още доказателства, без да се съмнява, че случаят ще отиде на съд. Очаква ги изненада.

Когато е призован в съда, Бердела пледира за виновен в убийството на Лари Пиърсън, опитвайки се по този начин да се отърве от смъртното наказание. Прокурорите са неподготвени за това, но решават да го приемат. Все още разполагат с друг череп, който полицията в момента се опитва да идентифицира и знаят, че по-късно биха могли да повдигнат срещу него още обвинения.

Робърт Бердела
Робърт Бердела

Бердела признава пред съдията, че е убил Лари Пиърсън чрез задушаване. Надянал е на главата му найлонова торба, затегнал я с въже и го е оставил да умре от липсата на въздух. Заявява, че е знаел какво прави и е бил наясно, че не постъпва правилно.

Тогава Робърт Шелдън е идентифициран по зъболекарския му картон. Този път прокурорите предупреждават предварително съда, че ще се борят за смъртна присъда, за да попречат на Бердела да се измъкне. Той пледира за невинен и очакваното дело най-сетне е в ход.

Но адвокатите на Бердела предлагат сделка: ако направи пълни самопризнания, предоставяйки на властите подробности и имена за своите садистични нападения, да получи в замяна  доживотна присъда и къщата му да не бъде конфискувана.

Признанието

Макар да предполагат, че съществува вероятността Бердела да е извършил голям брой неописуеми престъпления, прокурорите решават да обмислят сделката.

Искат да знаят за колко убийства става въпрос, а адвокатът на обвиняемия им предлага само оскъдната информация, че общият брой на телата не надхвърля половин дузина.

Прокурорите решават да се съгласят със сделката и се приготвят да запишат всичко, което Бердела ще разкрие. В малка стаичка в мазето на затвора в Канзас Сити той полага клетва и описва какво е сторил, като финалният доклад от признанието му възлиза на 717 страници.

Денят е 13 декември. Двама прокурори, двама детективи, двама адвокати, съдебен стенограф и Бердела седят на сгъваеми столове около масата. Необходими са три дълги, изнурителни дни, но Бердела най-сетне разказва всичко.

Садистичната му епопея е започнала четири години по-рано, през 1984 г. Всяка една от жертвите е измъчвана и убивана в къщата на улица “Шарлот”.

Първата жертва е Джери Хауел, с когото Бердела се е познавал отпреди. Имали са сексуална връзка в продължение на два месеца. Бердела казва, че му е дал пари за адвокат, а той е отказал да му ги върне. Вечерта на 4 юли го качва в колата си и го откарва у дома, където го натъпква с най-различни транквиланти. Когато Хауел изгубва съзнание, Бердела го изнасилва неколкократно. След това продължава да се гаври с него, използвайки морков или краставица. Отива на работа и когато се връща вечерта, продължава с насилието. Инжектира му лекарства, за да го държи в подчинение и го бие с метален прът. Хауел умира около 22:00 ч. Бердела казва, че това го е изненадало. Не е очаквал нещата да свършат така и предполага, че Хауел може би се е задавил от собственото си повръщано, предизвикано от медикаментите.

За да източи кръвта преди да започне разфасоването, Бердела окачва тялото му надолу с главата. Това го възбужда и той прави много снимки. След това сваля тялото и с помощта на кухненските ножове го нарязва на удобни парчета. За някои части му се налага да използва верижния трион.

Бердела събира парчетата в торби, които увива в няколко пласта хартия и найлон, и ги оставя на тротоара до кофите, за да бъдат прибрани от боклукчийския камион в понеделник. Той е сложил в торбите и дрехите на Хауел и инструментите, които е използвал при мъченията му, за да се отърве от доказателствата. Минава седмица или две преди Бердела да седне и да опише инцидента в дневника си.

Следващата жертва Робърт Шелдън е отсядал в дома на Бердела няколко пъти, като последният от тях е на 10 април 1985 г. В този ден той се превръща в пленник. Бердела постъпва с него по същия начин, както е постъпил с Хауел, но този път добавя нещо ново: инжекция с течност за отпушване на канали в лявото му око. Идеята му е да го ослепи, за да се превърне в по-лесен за манипулиране затворник. Нанася също много повече щети върху ръцете на Шелдън с помощта на най-различни инструменти. Един ден Бердела е посетен от неочакван гост и страхувайки се тайната му да не бъде разкрита, покрива главата на Шелдън с торба и го задушава. Това се случва на 14 април, което означава, че Шелдън е бил държан като пленник и подлаган на тези ужасни мъчения в продължение на четири дълги дни. Бердела го нарязва във ваната и изнася парчетата от тялото му на боклука, но запазва главата му във фризера за няколко дни, след което я заравя в задния двор.

Минават само два месеца преди следващата жертва Марк Уолъс да се озове в бърлогата на звяра. Бердела го убива бързо след няколко експерименти с електрошокове.

Бердела заявява, че може би е бил повлиян от външни фактори за престъпленията си. Като 16-годишен тийнейджър е гледал филма “Колекционерът”, който засява тази мрачна фантазия в ума му. Мъжът във филма, създаден по книгата на Джон Фаулз, е воден от нуждата да отвлече млада жена и да я държи като затворничка, опитвайки се да се сближи с нея. В крайна сметка тя умира и той решава, че вината е нейна. Обмисля какво да прави със следващата си пленница, за да подобри изживяването си с нея и след това тръгва да я преследва. Бердела казва, че този филм му е помогнал да структурира поривите, които вече е изпитвал.

През септември, когато Джеймс Ферис помолва Бердела да го подслони, получава много повече от покрив над главата. Докато Бердела го инжектира и изтезава, Ферис умира или от свърхдоза, или от неправилна комбинация на лекарствата. Той също е нарязан и оставен на тротоара до кофите с боклук.

Джеймс Ферис
Джеймс Ферис

Тод Стуупс е посещавал Бердела и преди, но през юни 1986 г. отсяда в леговището му за последен път. Бердела го инжектира и го подлага на сексуални извращения, едно от които се изразява в това да напъха целия си юмрук в ректума му. Стуупс започва да кърви обилно, което е признак за разкъсване. Получава треска и Бердела му прилага няколко различни вида антибиотици за животни. Освен това инжектира течност за отпушване на канали в очите и в гласовия му апарат и продължава да го изтезава. Състоянието на Стуупс не се подобрява и той умира на 1 юли. Бердела го нарязва и държи опакованите части от тялото му в мазето си около седмица.

Последната жертва Лари Пиърсън е мъжка проститутка. Бердела го среща през пролетта на 1987 г. Превръща го в свой пленник към края на юни. Пиърсън проявява повече съдействие от останалите мъже, така че на Бердела не му се налага да го “дисциплинира” чак толкова. Държи го като сексуален роб в продължение на около шест седмици. Дори мисли да му постави кучешката каишка, която използва по-късно върху Брайсън. Но в крайна сметка Пиърсън очевидно е решил, че не може да търпи повече и се опитва да го надвие. Бердела му нанася няколко удара и го убива. Запазва главата му и я слага във фризера.

Неясно защо, той изравя главата на Шелдън и на нейно място поставя главата на Пиърсън. След това изважда зъбите и поставя черепа в килера си.

Научи повече за:   Арчибалд Хол: Икономът убиец

Престъпно намерение

Опровергавайки слуховете, Бердела настоява пред полицията и по-късно в интервю за медиите, че никога не е бил поклонник на дявола и не е хранил кучетата си с човешки кости или плът.

На 19 октомври Бердела се връща в съда, за да пледира официално за виновен в още пет убийства. За четири от тях пледира за неумишлено убийство, а за смъртта на Робърт Шелдън приема обвинение в умишлено убийство.

Но вкарването на Бердела в затвора не слага край на историята. Медиите го държат под око и когато той се оплаква, че в килията му има хлебарки, местен радиоводещ подтиква слушателите си да му пратят по пощата още хлебарки. Бердела настоява, че репортерите не го разбират; той е човечен и добра душа, въпреки зловещите му постъпки. За да го докаже, основава фонд за семействата на жертвите си, на стойност 50 000 долара, получени от продажбата на собствеността му, но за едно от семействата това не е достатъчно. Когато виждат, че няма да получи смъртна присъда, те решават да заведат гражданско дело.

Съдебният лекар и криминален патолог д-р Сирил Уехт е призован към случая през 1992 г. Той описва процеса в своята книга “Смъртноностно доказателство”. Адвокатите, които го наемат, представляват семейството на Тод Стуупс, което е завело дело срещу Бердела за доста значително обезщетение.

Тод Стуупс е на 23 години, когато умира на 1 юли 1986 г. Бердела използва транквиланти, за да обездвижва жертвите си и процесът трябва да даде отговор на въпроса за действителното му намерение: дали просто е искал да изтезава жертвите си, а смъртта им е била нещастен и неочакван резултат от това, или е знаел през цялото време, че накрая всичко ще свърши с убийство? Нито едно от телата на жертвите не е намерено, така че всички подробности идват от признанията и дневника на Бердела.

Семейството съди едновременно Бердела и застрахователната компания “Економи Файър и Кежуълти”, която държи полицата за собственост на къщата му, за сумата от 1 милиард долара. Ясно е, че Бердела е убил младежа в дома си и роднините му смятат, че имат право на обезщетение от собствениците на този имот. В крайна сметка съдебните заседатели взимат решение не за 1 милиард, а за 5 милиарда долара. Цифрата е зашеметяваща. Това е най-голямото обезщетение, присъждано някога в дело за умишлено убийство.

Бердела няма толкова пари, така че е ясно, че главната мишена всъщност е застрахователната компания. Но тяхната полица покрива смърт при нещастен случай, а не умишлено убийство. Затова д-р Уехт е призован, за да докаже, че Бердела никога не е възнамерявал да убива жертвите си.

Последни стадии

Д-р Уехт преглежда изпратените му подробности и предлага на адвокатите на семейство Стуупс своето експертно мнение. Той има диплома по право и медицина и дълги години е практикувал в Питсбърг като съдебен лекар и криминален патолог. Докторът използва целия си опит, за да разчете правилно детайлите за физическите травми, забулени зад самопризнанията на Бердела. Отбелязва също, че криминалният патолог д-р Шели Тепър е свидетелствала, че Стуупс е умрял вследствие на разкъсване и последвала инфекция в аналната стена. Това е причината за треската му, в резултат на която се е дехидратирал. Най-вероятно е починал от септичен шок.

Макар да е невъзможно да се установи степента на ректалното нараняване без преглед на останките, симптомите съвпадат с онова, което е обичайно за това състояние. Според Уехт, това че Бердела е дал антибиотици на жертвата си означава, че е искал да го излекува, за да продължи да го ползва като сексуален роб. Прилагането на каналин в очите на Стуупс също показва намерението на Бердела да запази пленника си жив за дълъг период от време.

Според доктор Уехт Бердела не е възнамерявал да убие Тод Стуупс. Разкъсването на ректалната стена е било неочаквано, както и последвалата фатална инфекция.

На 8 октомври 1992 г. Бердела умира в затвора от сърдечен удар. За четирите години престъпления, извършени срещу други мъже, той лежи в затвора само четири години. Погребан е до баща си в гробището в Кояхога, щата Охайо.

През 1993 г. застрахователната компания сключва сделка със семейство Стуупс за обезщетение в размер на 2,5 милиона долара. (Според други източници сумата е в размер на 18 милиона долара).

Какво ги кара да го правят?

Международно известният изследовател на психопатията д-р Робърт Хеър смята, че е малко вероятно някога да се стигне до единна теория, обясняваща причините за жестокостта по принцип, но твърди, че науката прави все по-голям напредък в разбирането на определени хищнически типове жестокост, така присъщи на психопатите. Отговорът се корени не в социологическите фактори или тези на дадената среда, а в самия индивид.

Както демонстрира Боб Бердела, психопатите са арогантни, нарцистични, повърхностни, манипулативни и претенциозни. Не се засягат от страданието, което причиняват, и като цяло не са способни на емоционално привързване с околните. Това разстройство се наблюдава във всяка култура и в началото се проявява със смущения в поведението, коравосърдечно равнодушие, хиперактивност и дефицит на вниманието. Макар не всички психопати да нарушават закона, много от тях извършват антисоциални актове като лъжене, емоционална манипулация, агресия и жестокост. Това, което предизвиква действията им, е тяхната нужда да упражняват власт и контрол. Делят света на даващи и взимащи, като смятат себе си за част от взимащите. Тяхната жестокост, както казва серийният убиец Артър Шоукрос, е просто “бизнес като всеки друг”. С други думи, тяхната агресия е способстваща, а не противодействаща и е предназначена за някаква мрачна изгода.

Що се отнася до лечението, Хеър отбелязва, че сексуалните насилници психопати представляват особен проблем.

“Престъпленията на сексуалните насилници психопати е по-вероятно да бъдат жестоки и садистични от онези, извършени от други сексуални насилници”.

Те често се връщат към престъпленията си, разнообразяват ги и се учат от наказанието.

“Изглежда психопатите не страдат вътрешно, не виждат нищо грешно в отношението и поведението си и търсят лечение само тогава, когато смятат, че ще извлекат някаква полза от това”.

Очевидно не умеят да изпитват чувства като обикновените хора, което означава, че не могат да разберат и споделят емоциите на околните. Затова при тях са отслабени типичните социални задръжки на агресията.

Когато е запитан какви са били намеренията му при второто убийство, Бердела казва, че изобщо не е мислел съзнателно за някакви възможни последствия. Щом не е хванат първия път, какво толкова ще се случи, ако убие отново?

Ейдриън Рейн от Университета в Южна Калифорния, който от дълги години се интересува от неврологичните съотношения в психопатичното поведение, открива мозъчен дефицит в няколко области, способстващи за жестокостта – особено в лимбичната система (емоционалният център) и в предния кортекс. Тези дефицити могат да направят психопата импулсивен, безстрашен, по-малко отзивчив на наказателна стимулация и по-малко способен да взема подходящите решения, що се отнася до проявата на агресия към околните. Те също така могат да търсят действия, стимулиращи усещанията им. Убийците-хищници са лишени от чувства и са по-склонни да нападнат непознат, от онези, чиято жестокост е по-противодействаща и емоционална.

Оценявайки емоционалните процеси у един истински психопат, Патрик Кристофър повтаря Рейн и Хеър, казвайки, че хищническото поведение на психопата е свързано със слабостта на защитната система на мозъка му. Смята се, че емоциите активират един от двата основни процеси в мозъка – на отклоняване и желание, или на въздържане и доближаване.

“При психопатите” – казва той, – “неприятните стимули трябва да бъдат крайно интензивни, за да може да се активира защитната реакция и да прекъсне тяхното търсещо цел поведение”.

С други думи, нито перспективите за затвор, нито болката и страданията на жертвите биха ги възпрели, а по-скоро едно незабавно лично наказание към самите тях. Те имат цел в главата си и биха използвали сила и жестокост, за да я постигнат – освен ако самите те не пострадат по някакъв начин, като например, нападайки някой по-силен от тях, който би могъл да им се опълчи и да ги победи.

Серийните убийци използват убийствата си, за да дадат някакъв смисъл и цел на живота си. Кандис Скрапец от Щатския Калифорнийски университет във Фресно се опитва да разбере какво точно ги движи и стига до заключението, че това са основни човешките нужди, макар и силно преувеличени. Провеждайки интервюта, тя открива, че мъжете серийни убийци от хищнически тип се чувстват като жертви и в гнева си нараняват останалите, за да ги накарат да си платят. Накратко те се чувстват освободени от собствения си морален код и смятат, че са в правото си да правят онова, което правят. Захранват импулсите си с мрачни фантазии, в които представят себе си като по-важни и по-завършени личности, отколкото са в действителност. Разиграването на фантазиите им ги защитава, като оспорва собствената им представа за безпомощност и ги кара да се чувстват специални – правят нещо, което малко други хора могат да направят.

По този начин убийствата усилват чувството им за жизненост, което предизвиква у тях еуфория, последвана от спокойствие и облекчение от напрежението. Когато техните убийства са отразени от медиите, това затвърждава чувството им за власт. Не е трудно насилието да придобие сексуален аспект, дори и първоначалният мотив да не се корени в секса. Те изразяват схващането, че убийството е свързано с нещо много повече от смъртта – импулсът да се унищожава всичко докрай. Благодарение на ограничената им способност за самооценка – всичко е черно и бяло, без сиви нюанси – техните действия трябва да постигнат всичко или нищо.

Убийствата “преустройват” накъсаното им усещане за собствено аз в едно неделимо цяло.

“В крайна сметка” – казва Скрапец, – “това, което изглежда като агресивно поведение, всъщност представлява защитната им реакция”.

Серийните убийци усещат гнева си като празнота и действат, за да се почувстват по-добре и да получат усещане за смисъл в живота си.

Без значение как точно би могла да бъде обяснена бруталността на Боб Бердела, той се нарежда до чудовища от ранга на Джон Уейн Гейси, Джефри Дамър, Денис Нилсън.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Таня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Таня
Гост
Таня

Изрод! От най- лошите, само дето леко се е разминал.