Джон Уейн Гейси: Клоунът убиец

Джон Уейн Гейси: Клоуна убиец

Не е изненадващо, че Джон Уейн Гейси е обичан и харесван от повечето хора, които го познават. Той е енергичен бизнесмен, развиващ своята предприемаческа компания, а в свободното си време често организира партита за своите приятели и съседи, облича се като клоун и забавлява децата в местните болници, и участва в обществени организации, опитвайки се да направи квартала по-добро място за живеене. Хората, познаващи Гейси, го смятат за щедър, приятен и трудолюбив човек, отдаден на семейството си и на обществото.

Но Джон Уейн Гейси има и тъмна страна, която малцина са виждали.

Опасно запознанство

Денят е 22 май 1978 г. и Джефри Рингол току-що се е върнал у дома в Чикаго след ваканцията си във Флорида. Той решава да си припомни града като посети Ню Таун, популярен район в Чикаго, където са повечето модерни барове и дискотеки. Докато върви натам, пътят му е препречен от черен олдсмобил. Тежкосложеният шофьор се показва през прозореца и прави на Рингол комплимент за непривичния му за сезона тен. Двамата завързват разговор и мъжът кани Рингол да изпушат заедно една трева, докато обикалят из града.

Рингол е щастлив да се спаси от студа и да изпуши един джойнт с непознатия. Скача в колата при новия си познат. Още преди да преполовят цигарата, мъжът сграбчва Рингол и притиска до лицето му парцал, напоен с хлороформ. Рингол загубва съзнание и само закратко се събужда два пъти по време на пътуването. В замаяното си състояние вижда как минават покрай пътни знаци и се опитва да разбере какво му се случва. Преди да успее да осъзнае къде се намира, непознатият отново покрива лицето му с парцала и той се унася.

Когато се свестява окончателно, Рингол си спомня откъслечно, че е бил в някаква къща и пред него е стоял едрият мъж, съвсем гол. Припомня си още, че е видял на пода голям набор от различни по размер дилда, а непознатият му е обяснявал как ще ги използва върху него. През онази нощ Рингол е жестоко изнасилван, изтезаван и дрогиран от садистичния непознат.

На следващата сутрин Рингол се събужда напълно облечен под статуя в парка “Линкълн” в Чикаго. Не вярва, че е жив след травмите причинени по тялото му. След като успява да се добере до дома на приятелката си, е откаран в болница, където остава шест дни. В болницата Рингол се свързва с полицията и разказва за инцидента, но властите са скептични, че ще успеят да открият изнасилвача с помощта на малкото информация, която Рингол си спомня. Наред с кожните разкъсвания, изгаряния и завинаги увредения от хлороформа черен дроб, той страда и от жестока емоционална травма.

Все пак е имал късмета да остане жив. Рингол е една от малкото оцелели жертви на Джон Уейн Гейси. В продължение на три години Гейси изтезава жестоко, изнасилва и убива над 30 млади мъже, чиито тела по-късно са открити под дъските на пода в къщата му и в местната река.

Ранни години

Ирландските обитатели на Чикаго и господин и госпожа Джон Уейн Гейси отбелязват този забележителен ден.  Първият им син се появява на бял свят в болницата “Еджуотър” на 17 март 1942 година. Джон Уейн Гейси младши е второто от трите им деца. По-голямата му сестра Джоан е родена две години по-рано, а след още две се ражда и по-малката Карън. Децата са възпитавани като католици и тримата посещават католическите училища в северната част на Чикаго, където се намира домът им.

Гейси израства в квартал на средната класа, където е съвсем обичайно малките момчета да се хващат на почасова работа след училище. Той не прави изключение и запълва времето си след уроците с работа и бойскаутски занимания. Работи като раздавач на вестници и помага в кварталната бакалия.

Въпреки че не е особено популярен в училище, той е харесван от учителите и колегите си и има много приятели сред съучениците и в бойскаутския отряд. Много е активен и обича скаутските походи сред природата. Детството на Гейси изглежда съвсем нормално, ако изключим отношенията с неговия баща и няколко инцидента, които му се отразяват за цял живот.

Когато е на 11 години, Гейси е ударен силно от люлка по главата. Инцидентът причинява тромб в мозъка му, който обаче е открит чак когато Гейси навършва 16. В периода от 11 до 16-годишна възраст той страда от чести припадъци, които спират, щом започва да приема лекарства, които да разсеят съсирека в главата му.

На 17 години му е поставена диагноза за някакво особено сърдечно неразположение. През живота си влиза няколко пъти в болница заради този проблем, но така и не успяват да установят на какво точно се дължи болката му. Въпреки честите оплаквания от сърце (особено след ареста му), никога не е страдал от сериозни сърдечни атаки.

В късните си тийнейджърски години Гейси има някои пререкания с баща си, но отношенията с майка му и сестрите му са винаги много силни. Джон Уейн Гейси старши е алкохолик-насилник, който бие жена си и обижда децата си. Младият Гейси изпитва дълбока обич към този неприятен индивид и отчаяно се стреми да получи неговото внимание и одобрение. Никога не успява да се сближи с него, за което съжалява през целия си живот.

Твърде хубаво, за да е истина

През последната си гимназиална година Гейси сменя четири училища и след като така и не успява да завърши, се отказва от ученето и заминава за Лас Вегас. Там работи като чистач в погребален дом. Гейси не е щастлив във Вегас, защото не може да си намери свястна работа и се опитва да събере достатъчно пари, за да се върне у дома.  Това е трудно, понеже няма много свободни места за хора без диплома за средно образование. Минават три месеца докато успее да събере достатъчно пари за билет до Чикаго, където е посрещнат радостно от майка си и сестрите си.

В началото на 60-те години Гейси се записва в бизнес колеж, където усъвършенства талантите си в продажбите: той е роден продавач и може да огъва желязо с приказки. Привежда таланта си в действие, когато получава първата си работа в компанията за обувки “Нън-Буш”. Младият Гейси се представя отлично и не след дълго е повишен в мениджър на магазин за мъжко облекло и прехвърлен в Спрингфийлд, Илинойс.

В онзи период здравето на Гейси отново започва да му играе номера. Натрупва много килограми и сърцето започва да му създава проблеми. Скоро след като го изписват от болницата е хоспитализиран отново, този път за гръбначна контузия. Наднорменото тегло, сърцето и проблемите с гърба тормозят Гейси през остатъка от живота му, но това не го спира от работата и другите му “занимания”.

Докато е в Спрингфийлд, Гейси се включва в няколко обществени организации: “Чи Ро Клуб”, където е председател на членовете, съветът на католическия “Интер-Клуб”, където е член на борда, Федералната гражданска защита на Илинойс, Гражданската защита на Чикаго, където е командир, светското дружество “Свято Име”, като секретар, и младежката организация “Джейсийс”, на които Гейси отдава по-голямата част от времето си и впоследствие става вицепрезидент и “Мъж на годината”.

Очевидно Гейси приема участието си в обществените организации изключително сериозно и те поглъщат голяма част от свободното му време. Хората, познавали Гейси в онзи период, го считат за много амбициозен и твърдо решен да си създаде име в обществото. Работи толкова усилено, че веднъж се налага да влезе в болница заради нервен срив. Все пак за пореден път отказва здравните проблеми да попречат на пътя и щастието в живота му.

През септември 1964 г. Гейси се запознава и не след дълго сключва брак със своята колежка Мерилин Майърс, чийто родители притежават верига от франчайз ресторанти “KFC” във Ватерлоо, Айова. Новият свекър на Гейси Фред У. Майърс му предлага позиция в един от ресторантите. Скоро след това Гейси и неговата съпруга се преместват в Айова.

Животът изглежда много обещаващ за него в онзи период.

Гейси започва работа при свекъра си и изучава бизнеса из основи. Работи средно по 12 часа на ден, но често остава по 14 и повече. Ентусиазиран е и иска да научи всичко, надявайки се един ден да поеме веригата за бързо хранене от свекър си. Когато не е на работа, се занимава с местния клон на “Джейсийс”.

Чрез тях работи неуморно и безвъзмездно за обществото. Там спечелва повечето си приятели и прекарва голяма част от времето си. Един от доброволците в “Джейсийс”, който го познава добре, казва: “Искаше да преуспее и да бъде уважаван от околните… винаги работеше по някакъв нов проект и беше отдаден на “Джейсийс”. Този клуб беше целият му живот.”

Все пак Гейси успява да отдели малко време и на съпругата си, когато не е зает с ресторантите или обществените си занимания. Малко след преместването им в Айова Мерилин ражда момче, а скоро след това и момиче. Семейство Гейси има всички основания да бъде щастливо през тези няколко години в Айова. Живеят в хубава къща в предградията, здрави са и са щастливи. Мерилин обича да се грижи за децата, а Джон е щастлив с работата си и “Джейсийс”.  Дори се кандидатира за президентското място в клуба. Всичко изглежда твърде хубаво, за да е истина… така и се оказва.

Слухове

Всичко изглежда се развива отлично за Джон Уейн Гейси младши, но късметът му няма да издържи още дълго. В “Джейсийс” и в града вече се носят слухове за неговите сексуални предпочитания. Прави впечатление, че около него винаги се въртят млади момчета. Всички са чували истории, че Гейси е хомосексуалист и задява момчетата, работещи в неговите ресторанти. Близките му хора отказват да повярват на слуховете до май 1968 г., когато те се превръщат в реалност.

През пролетта на 1968 г. Гейси е призован пред Голямото жури в окръг Блек Хок, което трябва да реши дали има основания да му бъдат повдигнати обвинения за сексуално насилие върху тийнейджър на име Майк Милър. Според Милър преди една година Гейси го е подмамил в дома си, където го е завързал и го е изнасилил жестоко. Гейси отрича тези обвинения и разказва съвсем друга история, според която Милър е настоявал да спи с него за пари. Според него това е план на конкурента му за президентското място в “Джейсийс”, с който се цели да бъде злепоставен.

Но обвиненията на Милър не са единствените, срещу които ще се изправи. Четири месеца по-късно е обвинен в наемането на 18-годишно момче да пребие Марк Милър. Гейси предлага на Дуайт Андерсън 10 долара, плюс още 300, с които да изплати колата си, ако извърши побоя. Андерсън примамва Милър в колата си и го закарва в гориста местност, където го напръсква със сълзотворен газ и започва да го бие. Милър оказва съпротива, успява да счупи носа на нападателя си и избягва. Обажда се в полицията и Андерсън е арестуван. В участъка злополучният бияч казва на полицаите, че Гейси е човекът, наел го да извърши нападението.

Научи повече за:   Ед Гийн: Видео биография

Съдията разпорежда Гейси да мине през психиатрична оценка в няколко клиники, за да се разбере дали е годен за съд. Прегледите показват, че той е напълно здрав умствено, но е антисоциална личност, за което не съществува познато на медицината лечение. Скоро след доклада на здравните органи Гейси пледира за виновен в обвиненията за сексуално насилие.

Гейси получава 10 години в щатския затвор в Айова – максималната присъда за подобно престъпление. Той е на 26 години, когато влиза в затвора за първи път. Скоро след това съпругата му подава молба за развод под предлог, че е нарушил брачната си клетва.

В затвора Гейси спазва всички правила и се пази далеч от неприятностите. Той е примерен затворник, защото осъзнава, че има голяма вероятност да го освободят предсрочно, ако се държи добре. След 18 месеца надеждата му се сбъдва: молбата му е одобрена. На 18 юни 1970 г. Гейси напуска територията на затвора и се връща в родния си град Чикаго.

Нови начинания

След преместването си в Чикаго Джон Уейн Гейси младши незабавно започва да строи живота си отначало. Знае, че не може да си позволи миналото да разруши бъдещето му, ако има начин да го избегне. Единственото, което помрачава настроението му, е фактът, че баща му е починал, докато е бил в затвора. Вече свободен, той минава през няколко трудни периода на депресия, съжалявайки, че не е успял да се сбогува с него. Чувства се измамен от липсата на възможност да подобри отношенията си с Джон У. Гейси старши, когото много е обичал, въпреки неговото насилническо поведение. Макар да е дълбоко натъжен от този неразрешен конфликт, Гейси отказва това да разруши бъдещето му. Нанася се при майка си и си намира работа като готвач – работа, която харесва и върши с ентусиазъм.

След като живее четири месеца у майка си, Гейси решава, че е време да си намери собствен дом. Неговата майка, впечатлена от бързото приспособяване на сина си в живота след затвора, му помага да се сдобие с къща, намираща се малко след очертанията на града. Гейси става собственик на половината имот на авеню “Уест Самърдейл” №8213 в селището Норууд Парк, а другата половина от дома е притежание на майка му и сестрите му.

Домът на майката на Гейси
Домът на майката на Гейси

Гейси е много доволен от новата си къща с две спални, наподобяваща ранчо от 50-те години, намираща се в хубав и чист семеен квартал. Бързо се сприятелява с новите си съседи Едуард и Лили Грекса, които са едни от първите заселници в новопостроеното предградие. Само след седем месеца вече прекарва коледната вечер със семейство Грекса, които кани на вечеря с майка си. Съседите бързо стават приятели и често се събират заедно на питие или игра на покер. Семейство Грекса нямат представа за криминалното минало на Гейси.

Месец след коледната вечер, прекарана със семейство Грекса, той е обвинен в разюздано поведение. Според обвиненията Гейси е насилил младо момче, което е прибрал от автобусна спирка, възнамерявайки да прави секс с него.

Предсрочното освобождаване на Гейси е официално отменено, но той успява да се измъкне от капана, тъй като младият му обвинител не се явява на съдебното заседание. Гейси отново е свободен човек.

На 1 юни 1972 г. Гейси се оженва за Каръл Хоф, разведена майка с две дъщери. Ухажва емоционално наранената жена и тя незабавно хлътва по него. Привличат я неговата щедрост и чар и смята, че той ще бъде сигурна опора за нея и дъщерите й. Знае за престоя му в затвора, но вярва, че се е променил към добро.

Каръл и дъщерите й бързо свикват с новия им дом. Двойката поддържа близки отношения със семейство Грекса, които често кани в дома си на партита и барбекюта. Колкото и да са поласкани от честите покани, съседите им винаги се притесняват от ужасната смрад, която се носи в къщата на Гейси. Лили Грекса е убедена, че някой плъх е умрял под дъските на пода и убеждава Гейси да реши проблема. Той обаче настоява, че миризмата идва от влагата, събрала се под къщата. Проблемът не е във влагата. Гейси е наясно за истинската и много по-зловеща причина за зловонието и пази тази тайна от години.

Въпреки че много приятели, членове на семейството и съседи се оплакват от странните миризми, носещи се от къщата на Гейси, това не ги спира да идват на неговите тематични партита. На две от тях, особено запомнящи се, той кани всичките си близки и познати. Веднъж идват повече от триста души. Двата купона, които жънат най-голям успех, са в стил хавайско парти и Дивия Запад. Гейси се наслаждава на вниманието и похвалите на хората, които са идвали на сбирките му или просто са чували за тях. Обича да се чувства важен.

Политически амбиции

През 1974 г. Гейси решава да започне свой собствен бизнес. Създава фирма с името “Боядисване, декориране и поддръжка” или “Предприемачески услуги БДП”. За служители наема млади момчета.

Казва на приятелите си, че наема толкова млади момчета, за да държи цените на услугите си ниски. Разбира се това не е единствената причина: Гейси възнамерява да прелъстява младите си работници. Хомосексуалните му желания и жаждата да причинява болка стават все по-явни за околните, особено за съпругата му.

Каръл и Джон са се отчуждили от 1975 г. насам. Сексуалният им живот е в пълен застой, а настроенията на Гейси са непредсказуеми. В един момент е весел, а в следващия вече крещи от ярост и чупи мебелите. Освен това страда от безсъние и това още повече усложнява проблема. Гейси рядко се прибира вкъщи вечер, а когато го прави или поправя нещо извън къщата, или работи в гаража. Но нещо друго тревожи Каръл особено много.

Тя е наранена не само от липсата му на сексуален интерес към нея, но и защото започва да намира из къщата списания с голи мъже и момчета. Знае, че Гейси ги чете, а и той не крие това. Даже й казва в очите, че предпочита момчетата пред жените. Естествено Каръл е шокирана и скоро подава молба за развод, който става факт на 2 март 1976 г.

Гейси решава да не оставя брачните проблеми да застанат на пътя на неговите мечти за успех. Като човек, копнеещ за слава и внимание, той обръща взор към света на политиката. Чрез нея иска да остави своя отпечатък в историята. Пълен е с големи очаквания и се надява един ден да се кандидатира за обществен пост.

Гейси осъзнава, че трябва да популяризира името си и да влезе в общественото внимание, участвайки в доброволни проекти и обществени дейности. Знае, че за да успее в политиката, трябва да спечели хората. Притежава вроден талант да убеждава и скоро измисля оригинален план, чрез който да спечели внимание. Не след дълго попада в полезрението на члена на комитета на Демократите Робърт Ф. Матуик. Гейси предлага услугите на фирмата си, която ще чисти безплатно щаба на Демократичната партия. Матуик е още по-впечатлен от предприемача, когато го вижда облечен като “Пого Клоуна” да забавлява деца по партита и болници.

Клоунът Гейси
Клоунът Гейси

Без да знае за миналото му и впечатлен от неговото чувство за дълг и отдаденост към обществото, Матуик назначава Гейси в комитета за уличното осветление. През 1975 г. става главен касиер. Изглежда мечтите на Гейси за успех започват да се сбъдват; но неговата политическа кариера ще бъде много кратка. Неприятностите започват, когато слуховете за неговите хомосексуалните интереси към млади момчета се разчуват.

Един от тези слухове се дължи на действително събитие, случило се по времето, когато фирмата на Гейси е почиствала щаба на Демократите. Един от тийнейджърите, работещи за него, е 16-годишният Тони Антонучи. Според момчето Гейси му е отправил сексуални покани, но се е отдръпнал, когато Антонучи е заплашил да го удари със стол. Гейси обръща нещата на майтап и оставя момчето на мира за един месец.

През следващия месец Гейси отново се опитва да съблазни момчето, което е дошло в дома му. Опитва се да убеди малкия да си сложи белезници и смятайки, че е сигурно окован, започва да сваля дрехите му. Но Антонучи не е затворил добре едната от халките, освобождава се и събаря Гейси на земята. Веднъж щом го надвива, той на свой ред му слага белезниците, но го пуска, след като Гейси му обещава повече да не го закача. Гейси никога повече не се опитва да сваля Антонучи и момчето остава да работи при него почти цяла година след инцидента.

Изчезнали

Седемнадесетгодишният Джони Бъткович като всеки друг младеж обича колите и е особено горд от своя додж, модел 1968 г., по който непрекъснато работи. Обожава да се състезава с колата си – хоби, което не е по джоба на всеки тийнейджър. Решава, че трябва да си намери работа, с която да финансира любимото си занимание.

Джони става служител във фирмата Гейси – работа, която му харесва и е добре платена. Той и Гейси се разбират добре и работното време минава неусетно. Тази идилия е внезапно прекъсната, когато Гейси отказва да му плати за две седмици – нещо, което често прави със служителите си, за да спести пари за себе си.

Ядосан на Гейси, Джони отива в дома на шефа си с двама приятели, за да вземе онова, което според него му принадлежи по право. Когато момчето си поисква парите, Гейси му отказва и тогава избухва голям спор. Гейси побеснява и започва да крещи по него. Джони и приятелите му осъзнават, че нищо няма да постигнат и си тръгват. Той откарва приятелите си по домовете им и повече никой не го вижда жив.

Майкъл Бонин също е на седемнадесет и също като Джони обича да работи с ръцете си. Особено удоволствие му доставя да работи като дърводелец и често изпълнява няколко проекта едновременно. През юни 1976 г. почти е привършил реставрацията на стар джубокс, когато изчезва безследно на път да се срещне с чичо си.

Били Каръл е от онези момчета, които винаги се забъркват в неприятности. На девет години е изпратен в поправителен дом за кражба на чанта, а на единадесет е заловен с оръжие. Той е хулиган и прекарва голяма част от времето си по улиците в горната част на Чикаго. На 16 години Били изкарва пари като урежда срещи между тийнейджъри хомосексуалисти и възрастни клиенти. Макар че идва от съвсем различна среда, той има нещо общо с Майкъл Бонин и Джони Бъткович – Джон Уейн Гейси. Също като другите двама младежи, Били изчезва внезапно и безследно. Напуска дома си на 13 юни 1976 г. и никой повече не го вижда.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
Били Каръл
Били Каръл

Първата връзка

Грегъри Годзик обича работата си в “Предприемачески услуги БДП” и няма нищо против да върши допълнителен труд, като чистене например.

Научи повече за:   Чикагското клане и странното превъплъщение на Ричард Спек

Парите от работата му дават възможност да купува части за колата си – понтиак, модел 1966 г. Автомобилът е хоби, отнемащо цялото му време. Той се гордее с колата си, която, въпреки че няма кой знае какъв вид, му върши работа. На 12 декември 1976 г. Грегъри закарва приятелката си до дома й и потегля към къщи. На следващия ден полицията намира понтиака, но 17-годишния Грегъри липсва.

Грегъри Годзик
Грегъри Годзик

На 20 януари 1977 г. 19-годишният Джон Жик изчезва също като младежите преди него. За последно е видян да кара своя плимут “Сателит”, модел 1971 г. Интересното е, че малко след изчезването му полицията спира друг тийнейджър, каращ същия плимут, който се опитва да избяга от бензиностанция без да плати.

Младежът казва, че цялата ситуация може да бъде обяснена от човека, с когото живее. Този човек е Гейси и обяснението му е, че Жик му е продал колата си. Полицията така и не проверява талона на колата, който е подписан с друг подпис 18 дни след изчезването на Джон Жик. Линдекер, автор на книгата “Мъжът, който убиваше момчета”, посочва, че Жик е познавал не само Грегъри Годзик и Джони Бъткович, но “е познавал и Джон Гейси, въпреки че не е работил за него.”

Робърт Гилрой обича природата, конете и лагеруването. На 15 септември 1977 г. 18-годишният младеж трябва да се качи автобуса с приятели, за да отидат на конна езда, но така и не се появява. Неговият баща, сержант от полицията в Чикаго, веднага организира търсенето му. Въпреки мащабното издирване, синът му не е открит.

След повече от година още един младеж, на име Робърт Пийст, изчезва загадъчно. Разследването на този случай довежда не само до откриването на неговото тяло, но и на телата на Бъткович, Бонин, Каръл, Жик, Гилрой и 27 други млади мъже, застигнати от подобна участ. Това откритие разтърсва Чикаго из основи и шокира цяла Америка.

Робърт Пийст е само на 15 години, когато изчезва пред дрогерията, в която работи. Неговата майка, която е дошла да го вземе, го чака вътре. Той й казва че излиза за малко, тъй като има разговор с някакъв предприемач, който му предлага работа. Но Робърт така и не се връща. Майка му започва да се тревожи и накрая изпада в паника. Претърсва дрогерията отвътре и отвън, но от Робърт няма и следа. Три часа по-късно полицейският участък в Дес Плейнс е уведомен за изчезването и лейтенант Джоузеф Козенцак повежда разследването.

Скоро става ясно името на предприемача, който е предложил работа на Робърт и лейтенант Козенцак почуква на вратата му. Гейси отваря и лейтенантът го пита за липсващото момче и го моли да дойде с него в участъка за разпит.

Гейси отговаря, че му е невъзможно да напусне къщата, тъй като наскоро е имал смърт в семейството и трябва да приема обаждания. Отива в участъка след няколко часа и казва на полицията, че не знае нищо за изчезването на момчето, след което го пускат да си върви.

На следващия ден лейтенант Козенцак решава да провери миналото на Гейси и с изненада установява, че той е бил в затвора за посегателство над тийнейджър. Лейтенантът веднага подава молба за издаване на заповед за обиск на къщата на Гейси. Според него там ще намерят Робърт Пийст.

Улики

На 13 декември 1978 г. полицията влиза в дома на Джон Уейн Гейси, който не е там в онзи момент. Отговорност за събраните доказателства носи инспектор Кауц. Ето някои от конфискуваните предмети:

  • Кутия за бижута, съдържаща две шофьорски книжки и няколко пръстена, един от които има гравиран надпис: “Гимназия Мейн Уест, клас 1975 г.” и инициалите “Дж. Е. С.”.
  • Кутия с марихуана и хартия за свиване на цигари.
  • Седем еротични филма, снимани в Швеция.
  • Хапчета, сред които амилов нитрит и валиум.
  • Автоматичен нож.
  • Зацапано парче от килим.
  • Цветни фотографии на аптеки и дрогерии.
  • Книга с адреси.
  • Везна.
  • Книги като: “Тесни тийнейджъри”, “Правата на гейовете”, “Момчето с колелото”, “Педерастията: Секс между мъже и момчета”, “Двадесет и един необичайни случаи на секс”, “Двестагодишен американски наръчник на гейовете”, “Ези и Тура” и “Голямото преглъщане”.
  • Чифт белезници и ключове.
  • Дъска, дълга един метър, с дупки пробити в двата й края.
  • 6 мм италиански пистолет, вероятно стрелящ с капси.
  • Полицейски значки.
  • 45-сантиметрово гумено дилдо, открито под изолацията в таванското помещение.
  • Хиподермична игла и малко кафяво шишенце.
  • Дрехи, твърде малки за Гейси.
  • Рецепта за лекарства от “Нисон Фармаси”.
  • Найлоново въже.

Конфискувани са и три автомобила, собственост на Гейси – шевролет от 1978 г., с прикрепено за него гребло за сняг и надпис “Предприемачески услуги БДП” отстрани, олдсмобил “Делта 88” от 1979 г., и миниван също с фирмения надпис отстрани. Вътре в колата са намерени косми, които впоследствие съвпадат с косата на Робърт Пийст.

Полицията пред къщата на Гейси
Полицията пред къщата на Гейси

Продължавайки с търсенето, полицията влиза в тясното пространство под къщата на Гейси. Веднага ги удря гранива миризма, за която помислят, че идва от канализацията. Пръстта под тях е посипана с вар, но не си личи да е разравяна. Полицаите не откриват нищо друго и се връщат в управлението, за да анализират доказателствата.

Гейси е извикан в участъка, за да даде обяснения за намерените от полицията предмети. Той е извън себе си от ярост и веднага вика адвоката си. Отказва да подпише, че е уведомен за правата си, както го съветва адвокатът му. Полицията няма за какво да го арестува и след още няколко въпроса за изчезването на Пийст се налага да го пуснат. Поставят го под денонощно наблюдение.

Зловеща находка

През следващите няколко дни в управлението са извикани някои от неговите приятели, за да дадат показания. Гейси вече ги е предупредил, че полицията се опитва да му припише убийство, с което няма нищо общо. Разпитите им не донасят много информация за евентуална връзка на Гейси с Пийт. Неговите приятели не вярват, че е способен да убие тийнейджър.

Разстроени от липсата на следи, властите решават да арестуват Гейси за притежание на марихуана и валиум. Все още не знаят, че Гейси наскоро е споделил със свой приятел и колега, че действително е убивал. Той е доверил на приятеля си, че е убил около тридесет души, защото са били лоши хора, опитващи се да го изнудват.

В момента на ареста си Гейси очаква развитие по случая Рингол, в който е обвинен за изнасилване. Твърдо решен да открие изнасилвача си, Рингол месеци наред чака на един от изходите на магистралата, който успява да си припомни, че е видял, когато се е събудил от упойката в колата на Гейси. След като чака часове наред, най-сетне забелязва познатата кола и проследява Гейси до дома му. Веднага щом узнава името му, подава жалба срещу него за сексуално посегателство.

След напрегнато разследване и лабораторни анализи на предметите, иззети от къщата на Гейси, полицията се сдобива с уличаващи доказателства срещу него. Един от пръстените принадлежи на изчезналия преди една година тийнейджър Джон Жик. Установява се, че още трима бивши служители на Гейси са изчезнали мистериозно. Рецептата за лекарството, открита в дома му, е на един от колегите на Робърт Пийст, който я е дал на момчето в деня на изчезването му.  С тази нова информация детективите започват да добиват представа за мащабността на случая.

Не след дълго домът на Гейси е претърсен отново. Той най-сетне признава на полицията, че е убил някого, но при самозащита. Казва, че е заровил тялото под гаража. Детективите не започват да разкопават гаража веднага, защото искат преди това да проверят отново пространството под къщата на Гейси. Минути след като започват да ровят в подозрителната пръст, попадат на човешки останки.

Същата вечер, за да помогне в разследването е повикан д-р Робърт Стайн, съдебен лекар от окръг Кук. Още щом пристига пред къщата на Гейси, усеща позната миризма – отличителния аромат на смъртта.

Стайн организира търсенето на други тела, като разграфява участъка подобно на археологически разкопки. Знае, че изравянето на разложени останки следва да се направи с огромно внимание, така че да се запази целостта им. Копаенето продължава през цялата нощ и следващите няколко дни, под зоркото наблюдение на д-р Стайн.

Преброяване на телата

В петък на 22 декември 1978 г. Гейси най-сетне признава на полицията, че е убил най-малко 30 души и е заровил повечето от жертвите под къщата си. Според книгата на Съливан и Мейкън “Клоунът убиец: Убийствата на Джон Уейн Гейси”, той е казал, че “първото убийство е станало през януари 1972 г., а второто през януари 1974 г., около година след сватбата му”.

Той е залъгвал жертвите да си сложат белезници и след това ги е изнасилвал. За да заглуши виковете им, е напъхвал в устите им чорапите или бельото им, а ги е убивал, удушавайки ги с въже или притискайки към гърлото им дъска, докато ги е изнасилвал. Гейси признава, че понякога е държал мъртвите тела под леглото си или на тавана, преди да ги погребе под къщата.

През първия ден от разкопките полицията открива две тела. Едно от тях, това на Джон Бъткович, е заровено под гаража. Другото е открито под къщата. Дните минават, а бройката на телата расте. Някои от жертвите са открити все още с бельото, натикано в устите им. Други са заровени толкова близо един до друг, че полицията подозира, че е възможно да са убити и погребани едновременно. Гейси наистина си признава, че понякога е убивал повече от един човек на ден. Все пак обяснението, което дава за общите гробове е, че не му е стигало място и затова ги е заравял по-нагъсто.

Изнасянето на човешките останки
Изнасянето на човешките останки

На 28 декември общият брой на извадените тела достига 27 души. Седмици по-рано е открито още едно тяло, но то не е заровено под къщата. Голият труп на Франк Уейн Ландингин е намерено в река Дес Плейнс. По онова време полицията още не знае за ужасните престъпления на Гейси и случаят все още се разследва. Впоследствие детективите откриват шофьорската книжка на Ландингин в дома на Гейси и го свързват с убийството на младежа. Той не е единствената жертва на Гейси, открита в реката.

Научи повече за:   Харолд Шипман: Доктор Смърт

На 28 декември полицията изважда от река Дес Плейнс тялото на Джеймс Мазара, все още с бельо, натикано в устата. Съдебният лекар установява, че бельото е причинило задушаването и смъртта на Мазара.

Гейси казва на полицията, че е хвърлял телата в реката, защото вече е нямал място под къщата, а и гърбът го е болял от копаенето на гробове. Мазара е 29-ата, но не и последна жертва на Гейси.

В края на февруари полицията все още разкопава имота на Гейси. Вече са претършували къщата и не могат да открият повече тела под нея. Разследването е възпрепятствано от свирепите зимни бури и замръзналата земя, както и от дългия процес на сдобиване със съответните заповеди за обиск. Сигурни са, че има още тела за откриване и са прави.

Докато работници разбиват бетона на верандата на Гейси, се натъкват на поредната страховита находка. Това е тялото на мъж, все още в добро състояние, запазено от бетона. Човекът носи сини дънкови шорти и сватбен пръстен. Жертвите на Гейси не се състоят само от млади момчета и хомосексуалисти, сред тях вече има и семеен мъж. През следващата седмица е открито още едно тяло.

Тридесет и първата жертва на Гейси е открита в река Илинойс. Тялото е разпознато по татуировката “Тим Лий” на една от ръцете му. Приятел на бащата на жертвата вижда татуировката във вестника. Името на жертвата е Тимъти О’Рурк, който е толкова голям фен на Брус Лий, че е използвал второто му име в татуса си. Вероятно Гейси се е запознал с младежа в някой от гей-баровете в Ню Таун.

По същото време под гостната на къщата му е открито поредното и последно тяло. Скоро след това къщата е разрушена и изравнена със земята. За съжаление сред тези 32 тела не е открито това на Робърт Пийст. Той все още липсва.

Почти разрушената къща на Гейси
Почти разрушената къща на Гейси

Най-сетне през април 1979 г. останките на Робърт Пийст са открити в река Илинойс. Вероятно тялото му е било заклещено някъде и затова не е открито по-рано. След това силните ветрове са го освободили и са го отнесли до стената на язовир Дрезден, където е открито. Според съдебномедицинската експертиза Пийтс се е задушил от хартиените салфетки, натикани в гърлото му. Неговото семейство подава иск за 85 милиона долара срещу Гейси за убийство, както и срещу комисията по помилванията в Айова, Отдела за корекции и полицията в Чикаго за небрежност.

Полицейските следователи продължават да сравняват зъбни картони и други следи, с надеждата да идентифицират жертвите, открити в имота на Гейси. Всички, освен девет тела, са разпознати. Търсенето на мъртъвци е почти към своя край, но тепърва предстои процесът срещу Гейси.

Процесът

В сряда на 6 февруари 1980 г., в криминалния съд на окръг Кук, Илинойс, започва процесът за убийство срещу Джон Уейн Гейси. Съдебното жури, в състав от пет жени и седем мъже, изслушва разказа на обвинителя Боб Ийгън за живота на Робърт Пийст и неговата страховита смърт, и как Гейси е отговорен за убийствата на още 32 други млади мъже. Ийгън описва разследването, откриването на телата под къщата и действията на Гейси, които изглеждат без съмнение преднамерени и рационални. Изявлението на Ийгън прави огромно впечатление на заседателите и присъстващите в залата, чуващи някои от подробностите от убийствата за първи път.

След това думата взима един от защитниците на Гейси, Робърт Мота. Той сe възпротивява на изказването на Ийгън и заявява, че действията на Гейси са ирационални и импулсивни, тъй като клиентът му е невменяем и не може да контролира постъпките си.

Джон Уейн Гейси
Джон Уейн Гейси

Ако го обявят за невменяем Гейси ще бъде изпратен в щатско здравно заведение. За случаи като неговия не се определя времеви срок и много често такива пациенти рано или късно се преценяват за достатъчно стабилни, за да могат да се върнат обратно към живота си на свобода. Робърт Мота смята, че това е най-доброто решение за клиента му. Но пледирането за невменяемост обикновено се доказва изключително трудно. Въпреки че обвинението е ужилено, те очакват този развой на събитията и са подготвени за него.

След края на встъпителните речи обвинението призовава първия си свидетел Марко Бъткович, бащата на една от жертвите на Гейси Джон Бъткович. Той е първият от многото свидетели, състоящи се от семействата и приятелите на жертвите. Някои от тях избухват в сълзи на скамейката, а други с тъга си припомнят последните думи, разменени със скъпите им същества.

След приятелите и семействата идва редът на онези, които са работели за Гейси и са оцелели от свирепите му сексуални посегателства. Бившите му служители разказват за неочакваните промени в настроенията му и как се е опитвал да ги прилъже да си сложат белезници. Други си спомнят как Гейси се е опитвал да ги сваля на работното им място. Показанията продължават през следващите няколко седмици и включват приятелите и съседите на Гейси, полицейските служители, замесени в разследването и ареста му, и психолозите, които заключават, че Гейси е бил с всичкия си по време на убийствата. Преди края на процеса през свидетелското място минават около 60 свидетели.

Присъдата

На 24 февруари идва редът на защитата и за всеобщо изумление, те призовават като свой първи свидетел не друг, а Джефри Рингол. Очаква се той да свидетелства в полза на обвинението. Рингол обаче е описал преживения от него инцидент в книга и обвинението смята, че привикването му ще навреди на случая им. Адвокатът на обвиняемия пита Рингол дали смята, че Гейси се е контролирал по време на инцидента с него. Рингол не смята така, имайки предвид свирепостта на стореното. Показанията му не продължават дълго, тъй като се пречупва, докато разказва пред съда подробностите от изнасилването си. Той е в такова състояние, че започва да повръща и да плаче истерично. Докато го изнасят от залата, Гейси седи на мястото си без никакви признаци на емоция.

В усилията си да докажат невменяемостта на Гейси адвокатите му призовават на свидетелското място приятелите и семейството на убиеца. Майката на Гейси разказва за тормоза на баща му, който веднъж го е пребил с кожен колан. Сестрата на Гейси разказва подобна история и заявява, че е била свидетел на многократен психически тормоз, упражняван върху Гейси от страна на баща им. Другите свидетели го описват като щедър и добър човек, който помага на нуждаещите се и е винаги усмихнат. Лили Грекса разказва какъв прекрасен съсед е той, но споменава и нещо, което доста наврежда на случая му. Отказва да заяви, че той е луд, като вместо това го описва като “много умен човек”. Това изказване влиза в противоречие с тезата на защитата, която гласи, че Гейси е бил неспособен да се контролира и е невменяем.

Тогава защитата призовава психиатъра Томас Елисео, който е прегледал Гейси преди делото. Той намира Гейси за изключително интелигентен, но смята, че страда от гранична шизофрения. Останалите медицински експерти, свидетелствали в полза на защитата, дават подобни показания, определяйки го като шизофреник, страдащ от многоличностово разстройство или антисоциално поведение. Казват още, че неговото умствено състояние е определящо за криминалните му постъпки. В заключение обявяват, че е бил невменяем по време на убийствата. След показанията на медицинските лица, защитата се оттегля.

След това и двете страни излагат емоционалните си заключителни речи пред журито. Припомнят на заседателите за призованите свидетели и експерти. Обвинението описва отново зверските му престъпления, манипулативното му поведение, изнасилванията и мъченията на жертвите му, и умишлените му и планирани действия.

Защитата настоява, че Гейси е бил невменяем и не е можел да се контролира по времето на убийствата, което е доказано от експертите. След заключителните аргументи и показанията на над 100 свидетели, съдебните заседатели се оттеглят, за да вземат решение.

Гейси в затвора
Гейси в затвора

На журито са му необходими само два часа, за да се върне с присъдата. Притихналата съдебна зала наблюдава как заседателите заемат местата си. Тишината е нарушена, когато съдебният пристав прочита: “Ние, съдебните заседатели, намираме обвиняемия Джон Уейн Гейси за виновен…”.

Гейси получава смъртна присъда и е изпратен да изчака екзекуцията си в затвора “Менард”. След години на неуспешни обжалвания той най-сетне е екзекутиран с летална инжекция на 9 май 1994 година.

Проклятието

Къщата на Джон Уейн Гейси на улица “Уест Самърдейл” №8213 е разрушена до основи. От нея остава само кален празен парцел, който продължава да напомня на хората в квартала за чудовището, живяло някога там. Търсачите на злокобни преживявания продължават да прииждат в някога мирното предградие. Съседите се надяват, че с премахването на къщата тълпите от туристи най-сетне ще спрат. Тишината ще се върне, вярват те, веднъж щом известността на мястото започне да избледнява и тревата отново поникне в отворената рана, която сега представлява парцела.

За нещастие тревата не пониква. Дори 18 месеца след събарянето на къщата, земята остава все така загадъчно гола. Край тротоара се появяват няколко бурена, но там, където са били погребани телата, не никнат никакви растения.

Според някои това се дължи на негасената вар, която Гейси е сипвал върху телата на жертвите си, но полицейските служители опровергават тази теория. Твърдят, че Гейси никога не е използвал достатъчно вар, че да причини такива вреди на почвата.

Сякаш злините, сторени в къщата, са оставили свръхестествен отпечатък на мястото, не позволявайки на тревата да поникне и на събитията да бъдат забравени. Мистерията продължава още няколко години, докато накрая парцелът е продаден и на мястото е издигната нова сграда. Новите собственици дори си правят труда да променят физическия адрес на къщата, за да се отърват от лошата й слава. За тяхно щастие усилията им се увенчават с успех и тревата започва да никне отново. Кошмарът изглежда най-сетне е свършил завинаги.


Източници: trutv.com, prairieghosts.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Някой си
Гост
Някой си

Четеейки това все повече се убеждавам,че трябва да се въведе възможно най-строго наказание за хомосексуализма.Тази зараза не бива да има възможност да се разпространява сред младите,този рак,този тумор и проказа трябва да бъде премахвана в най-ранния си зародиш,преди да е отровила още хора. Относно Гейси,ще кажа че леталната инжекция е лукс,който по никакъв начин не заслужава.Такива низши твари трябва да бъдат подлагани на нечовешки мъчения предиъ да издъхнат.Но същевременно не мога да кажа,че изпитвам състрадание към по-голямата част от жертвите му,все пак те са били хермафродитни изроди като него. Жалко само за няколкото нормалните момчета,които са били убити от него… виж още »

Jodafan
Гост
Jodafan

До Някой си:

Човек, ти пил ли си си лекарствата? Не изпитваш състрадания към убитите защото били хомосексуалисти? Били рак на общество? Ти или си напълно изпращял или си сектант, което почти няма разлика с хомосексуализма. Не че толкова подкрепям обратните, ама паразити като теб направо ме отвръщават. Направи услуга на обществото, намери един висок и се хвърли от него.

Някой си
Гост
Някой си

Грешиш много Йода,защитниците на педалите,какъвто защитник си явно и ти,ако не си даже и хомо – трябва да бъдат ликвидирани.Защото вие сте една нездрава клетка в и без това болното общество!И да не ме е срам да кажа,че не изпитвам никакво състрадание към убитите хомосексуалисти,поради простата причина,че не ги смятам за хора,както не са ги смятали и в различните периоди на развитие на човечеството.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Някой си,ако ми позволиш да те попитам,откъде тази неприязън към хомосексуалистите?Тука говориме за убийства на човешки същества,те не се делят на гейове и хетеросексуални.Те са жертви.Аз мисля,че всеки знае,че сексуалните склонности на човека не се избират произволно.Те са генетично закодирани.Е,има и изключения но тук това не е въпросът.Аз също не харесвам гейове и тяхното парадиране със сексуалните им наклонности,които ни се навират в лицата.Но на оня свят няма педерасти и нормални.Там всички са мъртви.Обръщам се така към теб защото ми харесва как се изразяваш а предното ти изказване направо ме попари.

Някой си
Гост
Някой си

Хана,обяснението е просто – изключително противни са ми.Има малко неща,от които истински мога да се погнуся и отвратя – е това със сигурност е едно от тях,даже като се замисля смятам,че това заема първа позиция.По принцип съм противник на хитлеризма и на водената от Хитлер политика,но за едно нещо съм напълно съгласен с него – екстерминацията на хомосексуалистите,това не пречи да е имало такива и в неговата партия де и по специално в Щурмовите отряди (СА),но това вече е друг въпрос.А колкото до оня свят,аз лично не вярвам в него,но това си е мое лично мнение,което на никого не натрапвам… виж още »

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Сериозно ли говориш?!На смърт?!Никога не съм взимала толкова навътре своите възгледи по отношение на педерастията но доколкото не ме засяга лично смятам,че не ми пречи.Много си надъхан.А аз не съм чак толкова религиозна просто тези хора макар и хомосексуалисти, са станали жертва на един психопат и аз ги разглеждам като такива.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Кой им дава право да си правят паради?Дано тая наглост един ден да им излезе през носа!

Някой си
Гост
Някой си

А,аз разглеждам случая като такъв – един боклук убива други боклуци.Това е нищо повече,нищо по-малко.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Не е моя работа да критикувам,всеки си има своите убеждения но все пак,мисля,че не е редно.

roseangel
Гост
roseangel

`Някой си`, според българския Закон за защита от дискриминация – тя може да бъде полова, религиозна, образователна, по политическа принадлежност, увреждане, семейно положение, сексуална ориентация или имуществено положение. С изказванията си по-горе ти всъщност си извършил престъпление. Независимо дали си гей, който се смущава от сексуалните си копнежи и неискайки да ги признае дори пред себе си яростно ги отрича, като заклеймява и нарича “престъпници” всички с такава сексуална ориентация, или си просто човек, който скучае и е решил да пооригиналничи в анонимен форум, написаните от тебе неща са престъпление по същество. Убитите момчета и техните семейства са невиновни жертви.… виж още »

Някой си
Гост
Някой си

Розово ангелче,интересен ник между другото,особено ако си от мъжки пол, чета жалкото ти и изплънено с безсилие коментарче,основаващо се на един още по-жалък закон,който е 100%-тово против интересите на едно нормално общество и е антинароден по своята същност.И седя си аз тук и се чудя на себе си как още,заради такива боклуци като тебе,не съм прегърнал с две ръце идеологията на националсоциализма,при условие че тя съдържа в себе си безпорно положителни елементи,явно това е грешка от моя страна.Но грешките могат да бъдат поправяни.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Знаете ли какво се чудя?Някой си,мога ли пак да се обърна към теб?!Ще го направя все пак.Ти, като явно яростен противник на хомосексуализма харесваш ли порно с лесбийки?!И ако да то тогава значи имаш двоен стандарт!!Та..любопитна съм,харесваш ли секс между две жени,което както разбрахме,е също проява на хомосексуално поведение?