Майкъл Суанго: Докторът с лиценз за убийство

Майкъл Суанго: Докторът с лиценз за убийство

Майкъл Суанго е заподозрян в убийството на около 60 свои пациенти, които умират при загадъчни обстоятелства в няколко болници в Охайо, Куинси, Масачузетс, Вирджиния, Южна Дакота, Ню Йорк и Зимбабве. На всички тези места върху приятния доктор пада сянка на съмнение за смъртта и неочакваното заболяване на голям брой хора. Срещу него не са повдигани обвинения, но той е уволняван или сам напуска работата си, когато облакът на съмнението надвисне над главата му.

Законът не успява да го свърже с всички подозрителни смъртни случаи, но се смята, че бройката възлиза на 35-60, което го превръща в един от най-продуктивните серийни убийци-лечители в историята. Неговата смъртоносна одисея се развива в периода 1983-97 г.

Мнозина смятат, че болничната административна система носи голяма вина за това, че Майкъл Суанго е успявал да се подвизава толкова дълго време безнаказано. Сестрите и пациентите са виждали предупредителните сигнали, но болничната управа се е надсмивала над подозренията им и не е предприемала нищо. Когато Суанго се е местел от болница в болница, никой не си е правел труда да проверява миналото му, а дори и да са го правели, приемали са неговите обяснения за чиста монета без да се ровят по-надълбоко.

Факт е, че Суанго излъчва чар и искреност. Добре изглеждащ, рус, синеок и приветлив, той е харесван и оценяван високо от колегите си професионалисти. Наясно е със своето обаяние и го използва, за да прикрива подозрителните си маневри и хроничните си лъжи.

“…Аз ще препоръчвам на болните подходящ режим според познанията си и ще ги защитавам от всички вредни неща. Никога и никому няма да препоръчвам употребата на отрови и ще отказвам да давам на когото и да било подобно нещо…”.

— откъс от Хипократовата клетва.

Агент 00-Суанго

Ако попитате когото и да било от колегите студенти на Майкъл Суанго от Университета в Южен Илинойс какво мисли за него, шансовете да чуете отговора “Той е луд!” са доста големи.

Университетът, намиращ се на 530 км южно от Чикаго, е едно от най-уважаваните висши учебни заведения и има големи очаквания към студентите си. Студентското общество е сплотено и когато сред тях се появи черна овца, тя се откроява веднага.

Майкъл Суанго е различен от останалите бъдещи доктори. Той не контактува с никого и спечелва негодуванието на колегите си с това, че прекарва повече време, работейки като медик в бърза помощ, отколкото да се явява на лекциите и лабораторните упражнения. У него се наблюдава очевидна липса на дисциплина в училище, небрежност по време на дисекции и безсрамно подмазване към определени професори.

Неговите състуденти си спомнят инцидент, който е потвърдил подозренията им, че Суанго не е създаден за тази благородна професия. Въпреки високите му оценки на писмените изпити, той не е могъл да посочи на рентгенова снимка местоположението на сърцето, нещо което дори един лаик би направил с лекота. Този епизод прави голямо впечатление на мнозина.

По време на упражнение по анатомия Суанго извършва толкова некадърна дисекция на труп, че се превръща в обект на шеги в целия университет. Но той като че ли не забелязва грешките си и не обръща внимание на подигравките на останалите.

Суанго има особено странен навик, от който мнозина професори буквално онемяват. Когато е смъмрен за някоя грешка, той пада на земята и започва да прави лицеви опори. Нормално наказание за провинил се войник, но е твърде необичайно поведение за цивилен студент по медицина!

Голяма част от медицинското обучение се състои в работата в болница с истински пациенти. Под директното наблюдение на лекари професионалисти, студентите се оценяват за тяхната способност да определят състоянието на пациента. От тях се очаква правилно да обобщят здравословната му история и да му назначат подходящо лечение. Според състудентите на Суанго, той е бил пълен провал в тази област.

Особено показателен е интересът му към смъртта. Демонстрира морбиден интерес към пациентите в критично състояние, сякаш очаква всеки момент да починат. И когато това се случи, надрасква с големи червени букви думата “УМРЯЛ”, върху техния картон. Когато един съученик го пита как може да бъде толкова странен, отговаря: “Хей, смъртта се случва”.

А смъртта се случва толкова често на неговите пациенти, че останалите студенти се шегуват, че той има лиценз за убийство, наричайки го зад гърба му “Агент 00-Суанго”.

Метаморфоза

Бъдещият доктор по медицина е роден като Джоузеф Майкъл Суанго, но още от малък решава да използва второто си име. Неговите родители Върджил и Мюриел нямат големи проблеми с него, защото е добре възпитан, носи костюми и получава високи оценки в основното и средното училище. След почетното си завършване на гимназията решава да учи музика в близкия колеж към Университета “Миликин”.

Но, ставайки второкурсник, в него настъпва промяна.

Костюмите изчезват и са заменени от военни дрехи; боядисва колата си в маскировъчни цветове; и започва да се интересува твърде много от разни трагични и агресивни неща. Започва да събира изрезки от вестници с истории за автомобилни и самолетни катастрофи, кървави военни преврати, дивашки сексуални престъпления, палежи и метежи. Загубва интерес към образованието си и напуска колежа, за да се присъедини към Морската пехота.

Майкъл Суанго в армията

Това внезапно решение разтревожва приятелите му и най-вече майка му. Нейният вече бивш съпруг Върджил също е военен и тя е прекарала по-голямата част от брака си в очакване той да се върне от Виетнам. Преди развода семейството се е местило 16 пъти и когато накрая Върджил е бил разпределен в Сайгон, Мюриел е решила, че не може да живее повече така. Хранела е надеждата, че безупречният й син Майкъл ще води по-различен живот от баща си, но момчето изведнъж решава да последва стъпките му.

Оказва се, че тревогите й са безпочвени. Майкъл не издържа дълго в армията. Освободен е с почести през 1976 г. и се връща у дома, за да възобнови учението си. Вече не се интересува от музика и казва на щастливата си майка, че иска да учи медицина.

Причината Суанго да работи в спешна помощ, макар по този начин да пропуска много от важните си лекции, е проста: той е очарован от кървавите гледки, които му предоставя тази работа. Хаосът го въодушевява, а видът на кръвта го изпълва с непозната досега тръпка. Още повече, че това удоволствие е напълно безплатно и даже получава пари, за да се наслаждава на зловещите гледки!

През 1982 г., когато Суанго кара последната си година в университета, умира баща му. Макар да не е близък с него, той присъства на погребението му заедно със семейството си. След опелото неговата майка дава на любимото си момче нещо, което е открила сред вещите на съпруга си. Това е тетрадка с изрезки, много подобна на тази, която Суанго вече има, но по-пълна; тя съдържа купища статии и фотографии, изрязани от вестници и списания, разказващи за най-страшните световни катастрофи, от покушения до масови убийства. Реакцията на Суанго, когато я вижда, е: “По дяволите, май татко не е бил чак толкова лош човек, въпреки всичко!”.

Вдъхновен от примера на баща си, Суанго претърсва пресата за нови кървави истории, с които да попълни колекцията си. Една вечер негов колега се интересува защо се занимава с толкова странно хоби. Отговорът на Суанго го стряска: “Ако някога ме обвинят в убийство, с това ще докажа, че съм умствено нестабилен”.

Той трябва да завърши университета през юни 1982 г., но се проваля във важната фаза от учебната програма през последните седмици на семестъра. Стажува в отделението по акушеро-гинекология, но често изчезва или закъснява за работа. Д-р Катлийн О’Конър открива, че той прекарва доста време при линейките, вместо да се грижи за пациентите. Решава нарочно да го наблюдава един ден и забелязва, че той извършва визитациите си за нереалистично кратко време. Тогава Конър пита една от пациентките дали Суанго изобщо я е прегледал и се оказва, че не го е направил, но е записал в картона й, че е извършил прегледа.

Болничната управа смята измамата му за непростима. Той знае, че комисията ще действа строго и побързва да си наеме адвокат. В крайна сметка между двете страни е постигнат компромис и Суанго трябва да повтори стажантския си курс в отделението.

Когато получава дипломата си в началото на април 1983 г., Суанго вече се е сдобил с доста жалка репутация. Въпреки това, незнайно защо, Щатският медицински център към Университета в Охайо отхвърля кандидатурите на голям брой обещаващи млади лекари, за да му предложи едногодишен стаж в главна хирургия, който е последван от постоянен пост в неврохирургията.

Пре-мед(итация)?

Медицинският център към Университета в Охайо се счита и продължава да се смята за център на професионализма. Неговата образователна програма и вниманието към детайлите са единствени по рода си и заради това единствено най-добрите кандидат-медици минават през вратите му.

Сред подобна конкуренция недостатъците на Суанго изпъкват доста бързо. Докторът, който надзирава неговата работа от средата на октомври до средата на ноември, го предупреждава, че ще го скъса. Не вярва, че е достатъчно компетентен, за да практикува медицина. Освен това лекарят се оплаква, че отношението му към пациентите е твърде безцеремонно и безразлично.

Но не само маниерите му с пациентите са поставени под въпрос. Неговите колеги стажанти и лекарите смятат поведението му за необяснимо странно. Той често се отнася някъде в пространството по време на визитациите и прекъсва разговорите, намесвайки в тях някакви съвсем несвързани теми. Един от докторите написва в доклада си, че младият стажант е обсебен от историята на нацизма и геноцида срещу евреите.

Малко след Коледа на 1983 г. Суанго е преместен на деветия етаж, където съвсем скоро правят впечатление и други неща, свързани с неговата чудата личност.

В утрото на 31 януари 1984 г. Суанго влиза в стаята на пациентката Рут Барик, за да провери интравенозната й система. Присъстващата сестра си помисля, че времето за тази визитация е странно, тъй като е почти 10:00 ч., а посещенията се извършват по-рано. Суанго й казва да напусне стаята и тя го прави. След около 20 минути сестрата се връща и заварва пациентката посиняла и гърчеща се от задушване. Вдига тревога и лекарите успяват да я спасят. Жената се възстановява, но всички се чудят какво би могло да е причинило отказа на дихателната й система.

След една седмица, на 6 февруари, сестра Ан Ричи забелязва по-ниско от нормалното налягане в системата, която вкарва лекарства в организма на Барик. Извиква един от лекарите да направи проверка. Суанго е този, който се отзовава на повикването й. Когато се забавя повече от нормалното, тя надниква в стаята и го пита дали има проблем. Стажантът й казва, че няма и изглежда ядосан, че го прекъсват.

Научи повече за:   Д-р Притчард: Последният обесен в Глазгоу

След като той най-сетне излиза, Ричи се връща в стаята и заварва Барик посиняла като мъртвец. Въпреки спешните мерки, пациентката умира, борейки се за въздух. Сестрата забелязва, че Суанго стои до леглото през цялото време със спокойно и каменно изражение. Когато се опитва да съживи пациентката с дишане уста в уста, той отбелязва: “Това е толкова гнусно!”.

След малко повече от 24 часа, в 21:00 ч на 7 февруари, сестра Каролин Биъри се отбива при възрастната пациентка и бивша медицинска сестра Рина Купър, за да провери дали състоянието й се е подобрило след сутрешната операция. Поглежда в стаята и вижда как Суанго инжектира нещо в интравенозната й система. Биъри предполага, че той освобождава някакво задръстване, което се случва понякога. Забелязвайки присъствието на сестрата, Суанго незабавно си тръгва без да казва нищо.

Минути по-късно Купър започва да се тресе с всичка сила, борейки се за кислород и лицето й посинява. Екипът се бори 15 минути да я съживи и когато естественият й цвят се възвръща, Купър помолва за лист и химикалка, тъй като все още няма сили да говори, и написва на листа:

“Някой ми сложи някакво лекарство в системата, което ме парализира цялата – дробовете, сърцето и говорът”.

Когато Купър си възвръща говора на следващата сутрин, един от лекарите я помолва да опише загадъчната личност със спринцовката. Нейното описание съвпада със Суанго: “Висок, рус”. Но когато му поставят въпроса – без изобщо да се стресне от присъствието на сестра Биъри – Суанго отрича да е влизал някога в стаята на Купър.

Сестрите сглобяват пъзела

Но сестрите на етажа имат своите съмнения. Мъжката сестра Джо Ризли е видял как Суанго излиза от тоалетната на една незаета стая малко преди Купър да колабира. Изражението на лицето му е било много странно и той е бързал, сякаш е бягал от нещо. Когато е влязъл в тоалетната след него, Ризли е открил там току-що измита спринцовка. Разполагащи с иглата и с историята на Биъри, сестрите на деветия етаж започват да сравняват бележките си.

Откакто Суанго е назначен в това крило на болницата, броят на смъртните случаи рязко се е увеличил – за няколко седмици е имало повече починали, отколкото за цяла година преди това. Във всеки един от случаите състоянието на пациента е било добро и животът му не е бил пряко застрашен. Освен Рут Барик, има още шест смъртни случая, сред които 19-годишната Синтия Ан Макгий, открита мъртва в леглото й на 14 януари, Ричард Делонг (21 г.), споминал се неочаквано на 21 януари и Рийн Уокър, също починал без никакво предупреждение.

Заместник-директорката на сестрите Джен Диксън решава, че е време да изложи подозренията си пред професор Джоузеф Гудман, шефът на неврохирургията. След като споделя с него опасенията си за Суанго и му показва написаните заявления на служителките си, Диксън с огромна изненада посреща резервираната и равнодушна реакция на професора. Той й намеква, че сестрите трябва да си гледат работата и да престанат да плетат интриги. Обещава да разследва случая, но Диксън и останалите сестри усещат, че от това нищо няма да излезе. Знаят каква е причината – лошата публичност в комбинация със съдебен процес би могла да унищожи болницата.

Разследването, което д-р Гудман провежда на 9 февруари, е повече от незадоволително. Той разговаря с пациентката Купър, проверява резултатите от кръвния й тест и преглежда картоните на седемте пациента, починали при подозрителни обстоятелства. Но така и не разговаря с лекарите и сестрите, отзовали се на сигналите за спешен случай, и не проверява спринцовката, открита в тоалетната. След като се консултира с адвокатите и другите чиновници на болницата, стига до заключението, че Суанго е станал жертва на интрига.

Слуховете в крилото едва се уталожват, когато в съседното отделение, където Суанго е прехвърлен междувременно, започват да се случват необичайни смъртни инциденти.

На 19 февруари 1984 г. Шарлот Уорнър (72 г.) е открита мъртва в леглото си. Само преди няколко часа лекарят й е казал, че се възстановява отлично от скорошната операция и ще бъде изписана след един ден. Нещо… или някой е причинил съсирване на кръвта й в няколко органи.

Отново на 19 февруари: пациентката Евелин Пирени започва да кърви обилно от всички отвърстия на тялото си, дори през очите, след като е прегледана от Майкъл Суанго. Лекарите не намират обяснение за внезапния й кръвоизлив.

20 февруари: Ана Мей Попко (22 г.), възстановяваща се от съвсем лека операция, позволява на Суанго да й постави инжекция за вдигане на кръвното налягане. Майката на момичето не разбира защо лекарят иска да я изгони от стаята, но все пак се съгласява да излезе. Не след дълго Суанго се изправя срещу нея, заявявайки й почти победоносно: “Тя е мъртва, сега можете да я видите”.

Лекарската комисия храни съмнения относно назначаването на Майкъл Суанго за постоянно в болницата. Дори ако оставят настрана подозрителните смъртни случаи, неговата работа е смятана за “незадоволителна” от наблюдаващите лекари. Комисията решава да не го назначава за постоянно и след като е уведомен за това през март, той напуска вбесен болницата.

Суанго отново изважда луд късмет и въпреки че очаква недоброжелателни отзиви от Комисията, получава правото да практикува медицина в щата Охайо.

Но той е ядосан от начина, по който са се отнесли към него и вместо да започне да практикува в Охайо, се връща в Куинси, Илинойс. Казва на майка си, че е станал жертва на личен сблъсък с управата на болницата в Охайо и иска да практикува медицина в родния си щат.

Токсични закуски

Обратно в Куинси, Суанго започва работа в спешната помощ на окръг Адамс. Не се опитва да се върне при стария си работодател, защото е бил уволнен оттам, понеже е накарал човек със сърдечен удар да ходи пеша до линейката. Не споменава тази история на новите си работодатели и те смятат, че са попаднали на истинско съкровище в негово лице.

Служителите на спешна помощ работят на 24-часови смени и споделят едни и същи стаи в болница “Блесинг”. Те са нещо като братство, като всеки познава навиците, характера и понякога тайните на останалите. Отдадени са на работата си и един на друг. Всички, освен Суанго. Още от началото той е обявен за официалното “куку” в екипа.

Чувствайки се свободен да изразява себе си без постоянния надзор, на който е бил подложен в болницата в Охайо, Суанго признава на останалите, че насилието го възбужда. Макар че не го казва, другите правилно се досещат защо е постъпил на работа в бърза помощ: за да се заобиколи с кръвта, червата и напрежението, от които очевидно получава удоволствие.

Въпреки това колегите му го смятат за безобиден и понякога се обръщат към черното му чувство за хумор, за да разбият монотонността на работата си. Освен това, той има повече опит от всички тях взети заедно и това е достатъчно основание да отминават с мълчание странните му забележки. Но понякога става твърде зловещ – например, когато казва на един от колегите си, че обича да бъде лекар, защото:

“Това ми дава възможност да изляза надървен от спешното и да съобщя на родителите, че детето им току-що е починало”.

Един ден Суанго описва на колегите си своята най-голяма фантазия, от която ги побиват тръпки:

“Представете си училищен автобус, пълен с деца, който се забива челно в цистерна с бензин. Викат ни. Пристигаме там, точно когато още един тир с бензин се забива в автобуса. Всичко е в пламъци! Децата се разлитат във въздуха, по телефонните стълбове, на улицата и по оградата от бодлива тел, която е надолу по пътя. Те горят”.

Въпреки зловещите му истории, всички смятат, че той само си говори. Но тогава се случва инцидентът с поничките.

Обикновено служителите се редуват да носят лакомства в службата – сладки, бисквити, бонбони, понички. Последните са особено популярни, защото вървят със сутрешното кафе. В една септемврийска утрин, за радост на колегите си, Суанго донася асортимент от пресни понички. Нападат ги със завиден апетит, но през следващите няколко часа целият екип започва да проявява идентични симптоми: стомашни болки, гадене, замайване и накрая повръщане. Налага се всички да си тръгнат от работа.

Чак по-късно осъзнават, че Суанго не е ял от лакомствата. Когато го питат дали не им е извъртял някакъв номер, той отговаря: “Разбира се, че не съм! Не бих направил нещо такова!”.

На следващата вечер Суанго и един от колегите му са изпратени да наблюдават училищен мач, както изисква практиката. Малко преди полувремето Суанго казва, че е жаден и отива да купи нещо за пиене за себе си и колегата. Връща се с две газирани напитки и след малко колегата му получава силни стомашни болки. Суанго го откарва вкъщи, където човекът остава на легло със силно главоболие, гадене и виене на свят в продължение на три дни.

Без съмнение Суанго е главният заподозрян. Никой не се осмелява да пие или яде, докато той е наблизо. Един следобед той пита дали някой иска да го придружи за по едно безалкохолно. Колегата му Грег Майърс, който не е наясно с подозренията на останалите, се съгласява. Суанго взима две безалкохолни от автомата и Майърс забелязва, че неговото е отворено.

“Защо си го отворил?” – пита той.

“Защо не” – усмихва се Суанго.

Въпреки тази странност Майърс отпива от кутията. След няколко минути се свива от стомашни болки и същите симптоми, преживени от останалите.

След този пореден инцидент колегите на Суанго решават да отворят раницата, с която идва на работа. Вътре в нея намират кутия с отрова за мравки. Според етикета тя съдържа основно арсеник, който, ако бъде погълнат, причинява същите симптоми, които всички са преживели от почерпките на Суанго. Колегите му решават да му устроят капан.

Мъжете нарочно оставят в помещението кана с пресен студен чай, когато знаят, че Суанго ще бъде сам. Когато се връщат и Суанго вече е излязъл, те изсипват чая в друг съд и измиват каната. След това занасят течността на познат съдебен лекар, който на свой ред я изпраща в лабораторията на ФБР. Резултатът от изследването показва наличието на токсини.

Преди края на седмицата шерифът на окръг Адамс претърсва апартамента на Суанго. Полицията открива голям брой епруветки, шишенца, спринцовки и всякакви химикали и отровни вещества, както и книга-ръководство за саморъчно изработване на оръжия и начини за убийство. Полицията конфискува и няколко оръжия и комплект ножове.

Майкъл Суанго е арестуван незабавно и обвинен в седем тежки телесни повреди. Получава пет години затвор, а лицензът му за практикуване на медицина в щата Илинойс е отнет.

Ново начало, същите симптоми

Арестът на Майкъл Суанго предизвиква медийно разследване. Управата на болницата в Охайо е посочена с пръст за небрежността си в разкриването на отровителя.

Научи повече за:   Случаят на Оскар Слейтър

В свое интервю Суанго продължава да настоява, че е невинен и се възмущава, че пресата го представя като някакво чудовище.

На 21 август 1987 г. той е освободен за добро поведение, след като излежава само две години от присъдата си. Предстои му една година пробация. Името му вече отдавна е забравено от медиите и може спокойно да се скрие в сенките. Суанго напуска Илинойс и се отправя към Нюпорт Нюс, Вирджиния.

Огромното разстояние обаче не успява да заличи тъмното му минало. Когато подава молба за медицински лиценз във Вирджиния, тя му е отказана. Започва работа като консултант в Щатската служба по заетостта. Службата му е кратка, тъй като вместо да работи, се занимава с попълването на тетрадката си с изрезки от вестници за нещастни случаи.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Следващата му работа, на лабораторен техник в компания износител на въглища, продължава по-дълго. Миналото му на отровител е забравено и колегите му не се притесняват да обядват в компанията му. Никой не го заподозира, когато няколко служители внезапно се разболяват и за малко да умрат от хранително отравяне.

Кристин Кини е красива червенокоса и току-що разведена млада жена, която се запознава със Суанго в болница “Ривърсайд” в Нюпорт Нюс през 1991 г. Работи там като медицинска сестра, а той минава през опреснителен курс. Кристин е сгодена за един от лекарите в болницата и първоначално отношенията й със Суанго са чисто платонични, но с течение на времето между двамата се разцъфтява романс. Нейните приятели не одобряват връзката им. Някои от тях дори я предупреждават да внимава, тъй като е всеобщо известно, че всички опити на Суанго да получи работа в болницата са отхвърляни, поради някакъв скандал в миналото му. Но тя се надсмива над тези забележки.

Кристин Кини
Кристин Кини

Суанго се опитва да влезе обратно в медицинския занаят и е подал молби в няколко медицински центрове в областта. През септември 1991 г. получава обаждане от д-р Антъни Сейлъм от болницата в Сиукс Фолс към Университета в Южна Дакота.

Сейлъм го поздравява за отличното резюме, но иска от него да изясни някои епизоди, като например осъждането му за “телесна повреда в Илинойс”. Суанго обяснява, че е бил замесен в кръчмарско сбиване и цялата вина е била хвърлена погрешно върху него. Сейлъм му вярва и го кани на серията от интервюта в Сиукс Фолс.

Малко след новата 1992 г. дългият списък от кандидати е сведен до 20 души. С подмазване и лъжи Суанго успява да получи мястото и ще започне работа през юни.

Въодушевен от добрите новини, той прави предложение за брак на Кристин. Тя си намира работа във болницата за ветерани “Роял С. Джонсън” и двамата заживяват заедно, подготвяйки сватбата си.

Майката и бащата на Кристин, Шарън и Ал Купър, са скептично настроени. Също като приятелите й, те са притеснени от празнините в миналото на Суанго и годините, за които избягва да говори.

Тревогите на семейство Купър изглеждат напразни. Суанго и Кристин се справят отлично в Сиукс Фолс. Той се сдобива с репутацията на един от най-добрите лекари в спешното отделение.

През октомври 1992 г. Суанго започва да става твърде самоуверен. Въпреки че няма лиценз и се е сдобил с работа по втория начин, той се осмелява да кандидатства в Американската медицинска асоциация (АМА), надявайки се, че никой няма да направи проверка на миналото му. Обаче греши.

Провеждайки обичайната си проверка, АМА установяват, че осъждането на Суанго не е било заради сбиване в бар. Когато получава обаждане от асоциацията и разбира, че той отново работи като лекар, съдията, осъдил го за отровителство през 1985 г., разказва истинската история. Шефът на АМА веднага се свързва с декана на Университета в Южна Дакота д-р Робърт Толи.

Хубавите неща може да се случват наведнъж, но същото важи и за лошите. Точно когато деканът получава лошите новини за своя така ценен кадър, по телевизията се излъчва предаване от 1986 г., в което Суанго е интервюиран в затвора. Колегите му са зашеметени, когато разбират, че човекът, с когото работят, е осъден отровител.

Кристин също гледа предаването и е съкрушена. Суанго е освободен от поста си и няма настроение да я успокоява или да отговаря на въпросите й. Кристин с унижение отбягва репортерите, които я обграждат с въпроси за годеника й.

Макар приятелите на Кристин да се опитват да й окажат подкрепа, поканвайки нея и Суанго на коледно парти, тя забелязва, че домакините следят годеника й от стая в стая, наблюдавайки зорко движенията му около купата с пунш и платата със сандвичи.

Кристин започва да страда от главоболия. Въпреки че и преди се е оплаквала от мигрена, никога не е изпитвала подобна жестока болка. За известно време смята, че това се дължи на стрес – но дълбоко вътре в себе си започва да се тревожи, че Суанго сипва отрова в храната й.

Накрая не издържа повече на това положение и се връща при родителите си във Вирджиния. Щом се отдалечава от Суанго, главоболията й внезапно спират.

Въпреки това Кристин продължава да го обича. Може би е вярвала, макар и слабо, че той е невинен и всичко ще се оправи. Но не може да обясни дори на себе си, как така главоболията й са изчезнали в деня, в който го е напуснала. Опитва се да разграничи безплодните си надежди от очевидната действителност, но в един момент реалността става твърде непоносима. Тогава Кристин отнема живота си.

Смъртта няма почивен ден

Кристин Кини вече е в гроба. В края на юни 1993 г. Суанго вече е в щат Ню Йорк, където отново успява да се уреди на работа в една болница.

Майкъл Суанго
Майкъл Суанго

Този път се намъква в психиатричната програма, предлагана от университета “Стоуни Брук” в Ню Йорк. Явява се на интервю през пролетта. Отново използва историята си за сбиване в бар и показва фалшифицирания си лиценз от Вирджиния. Успява да очарова директора на психиатричното отделение д-р Алан Милър и никой не си прави труда да направи проверка на миналото и препоръките му. Получава мястото и започва работа на 1 юли.

Неговото първо назначение е във Болницата за ветерани, намираща се в живописния Нортпорт, в Лонг Айлънд.

Признаците за предстоящите беди се появяват още първата вечер. Първият му пациент Доминик Бъфалино умира мистериозно само часове, след като Суанго поема случая му. Съпругата му не може да проумее как мъжът й, приет с лека пневмония, би могъл внезапно да почине от парализа на сърцето и други органи.

Редкият случай на г-н Бъфалино е последван от още подобни инциденти в следващите няколко месеца. Алдо Сериней, Томас Самарко и Джордж Сиано умират неочаквано от внезапно спиране на сърцето през нощта. Докато те се опитват да поемат последния си дъх, Суанго написва в картоните им “ДНСС” или “Да не се съживява”, което означава, че състоянието на пациента е фатално и не подлежи на реанимация.

Случаят на Барън Харис е един от най-драматичните, защото неговата съпруга Елси впоследствие се превръща в един от най-активните хулители на Суанго. Възрастният Харис е приет в болницата с пневмония през септември. Първоначално съпругата му одобрява лекаря, грижещ се за него –  а именно високият и привлекателен Суанго. Но отношението й скоро се променя. Една вечер тя идва да посети съпруга си и заварва доктора да инжектира нещо в шията му. Когато го пита какво има в спринцовката, Суанго отговаря с лишен от емоция глас: “Витамини” и излиза без повече обяснения.

Г-жа Харис усеща, че нещо не е наред и пита една от сестрите за инжекцията, направена от Суанго. Сестрата я поглежда объркано и казва: “Докторите не поставят инжекции. Това е наша работа”.

Само след дни състоянието на Харис се влошава и той изпада в кома. Когато разбира, че Суанго е наредил да запишат “ДНСС” на таблото му, Елси поисква да узнае защо. “Защото” – раздразнено изръмжава Суанго, – “мозъкът му е фактически мъртъв”.

Г-н Харис живее още малко след инцидента, но така и не излиза от комата. Впоследствие съпругата му завежда дело срещу болницата, но случаят е прекратен поради липса на доказателства, че Суанго е извършил престъпление.

В същото време родителите на Кристин не могат да се примирят с нейното самоубийство. Искат отговори. Шарън Купър се свързва с приятелка и колежка на дъщеря си, и споделя с нея опасенията си за Суанго. Научила е, че той се готви да започне работа по програмата на Университет “Стоуни Брук” и чувства, че трябва да направи нещо по въпроса.

Приятелката на Кристин е втрещена – не е знаела, че Суанго работи отново. На следващия ден си урежда среща с декана на Университета в Южна Дакота Робърт Толи. Ужасен, д-р Толи веднага се свързва с декана на “Стоуни Брук” д-р Джордан Коен. Коен незабавно организира среща, на която извиква д-р Милър и д-р Суанго. Когато Милър настоява да чуе истинската причина за престоя му зад решетките, Суанго признава, че е бил обвинен в отравянето на колегите си.

Той е уволнен, но още преди това медиите научават за случилото се. Местната и националната преса се изсипва в “Стоуни Брук”. Хората, загубили близките си под грижите на Суанго, надават боен вик. Йерархичната стълбица на университета се разтриса до основи и още преди края на годината д-р Милър и д-р Коен подават оставките си.

Министерството на правосъдието се самосезира и започва разследване. Но междувременно Суанго вече е напуснал Ню Йорк и местонахождението му е неизвестно. Въпреки усиленото му издирване, месеците минават без резултат. Най-накрая, в средата на 1994 г., той е открит в дома на приятеля си Бърт Гий в Атланта, Джорджия. Неговият приятел няма представа за престъпленията му и за факта, че ФБР е поставило къщата му под наблюдение.

Все още не е издадена заповед за арест и агентите прекарват времето си в следене на Суанго. Изпадат в паника, когато установяват, че той работи във водопречиствателната станция, която снабдява Атланта с вода! Но преди да успеят да предупредят местните власти за опасността, техният заподозрян напуска града.

Дългоочакваната заповед за арест пристига след няколко седмици. Срещу Майкъл Суанго е повдигнато обвинение за фалшифициране на документи с цел да получи работа в болница “Стоуни Брук”.

Но той вече е изчезнал, този път без никаква следа. Агентите на ФБР предполагат, че Суанго или се е самоубил, или е напуснал страната. Готови са да заложат парите си на втората версия.

Вълк в овча кожа

Сини небеса, криви евкалиптови дървета и обширна степ, сливаща се с хоризонта. Това е новият дом на Майкъл Суанго – Зимбабве в южната част на Африка. Място, където смята, че ще е в безопасност от демокрацията, която не обича да намира цианид в питието си или ботулин в поничките си.

Научи повече за:   Уейн Уилямс и убийствата на деца в Атланта

Но той подценява Африка, смятайки, че никой няма да обърне внимание на здрави пациенти, които издъхват без причина.

Търсейки начин да напусне САЩ, Суанго подава молбата си в агенция, набираща англоговорящи лекари за работа в чужбина. Изпраща набор от фалшифицирани документи и автобиография, в която възхвалява невероятния си принос към медицината в Съединените Щати. Мотивационното му писмо говори за желанието му да практикува медицина в далечни и бедни страни в името на Човечеството. Болницата на Лютеранската мисия в Мнене получава неговата кандидатура и решава, че доктор Майкъл Суанго е същинска находка.

Той пристига в Африка малко преди края на 1994 г. Църковният дякон Мпофу го взима от мъничкото летище в Булавейо и го закарва в мисията в Мнене, където Суанго се среща с нейния директор д-р Кристофър Жири. Директорът се интересува защо един лекар от динамичния запад би искал да дойде в депресиращата атмосфера на Мнене и Суанго му отговаря, че обича Африка и иска да помогне на черните хора.

Жири до известна степен му вярва, но си отбелязва наум, че трябва да проучи миналото му. Суанго започва да се ориентира в малката едноетажна кирпичена болница. Новодошлият показва ентусиазъм и желание да се адаптира към чуждестранната култура, но му убягват основни умения – асистиране при раждане, премахване на кисти и почистване на абцеси. Жири отдава този пропуск на специализацията на Суанго като неврохирург. Знае, че в Америка специалистите не се занимават с болести извън своята област.

Суанго се съгласява да отиде на петмесечен стажантски курс в болница “Мпило” в Булавейо, за да се запознае с основите на практикуването на медицина сред местното население. Учи се бързо и изглежда улавя чувствителната природа на древния и горд народ, който все още не се доверява на русия синеок доктор от митичната страна, наречена Илинойс. Неговата инициативност и трудолюбивост се харесват на главния лекар д-р Чаибва и на завеждащия акушерското отделение д-р Кинг. Суанго намира личен приятел в лицето на д-р Ян Лоримър, който е поразен от неговото хладнокръвие в спешните ситуации.

През май 1995 г., вече по-опитен, Суанго се връща в болницата в Мнене. Често работи до късно вечер и въвежда процедури, скъсяващи чакането на болните. Но първоначалният скептицизъм на д-р Жири за американския лекар постепенно придобива ясни форми, когато забелязва, че той се отнася с неуважение към пациентите, а характерът му става все по-неприятен. Първо, работата му става все по-небрежна. След това лютеранските монахини се оплакват, че ги третира с презрение. Понякога д-р Майк си взима отпуск на своя глава, когато няма кой друг да поеме пациентите му.

Болницата в Мнене
Болницата в Мнене

Рода Махламвана постъпва в болницата с изгаряния, получени при инцидент в дома й. Тя се възстановява отлично и ще бъде изписана след няколко дни. Но състоянието й се влошава, след като Суанго поема случая й. Скоро след това жената умира. Той не може да обясни защо.

Има и други пациенти, млади и стари, които колабират необяснимо, без да се събудят повече. Причината за смъртта: спиране на сърцето, причинено от… в това е загадката. Д-р Ян Ларсон, който помага в мисията, споделя с Жири опасенията си, че Суанго има пръст в това.

Пациентът Кенеас Мзезева се събужда една нощ, усещайки иглата на Суанго в ръката си. Преди да се отдалечи от леглото му, докторът му помахва за сбогом – жест, който Мзезева разбира, чак когато усеща гореща треска, гадене и накрая парализа. Едва може да говори, но някак успява да намери сили за един вик. Монахините успяват да го върнат към живота и когато възвръща говора си, той им казва да държат Суанго далеч от него. “Този човек не е добър. Той се опита да ме убие!”.

Суанго казва на Жири, че Мзезева сигурно е халюцинирал без да знае, че монахините са открили капачка от спринцовка до леглото му.

След няколко седмици умира Катазо Шава, възстановяващ се след операция на крака. Пациентът разговаря с приятелите си, дошли да го посетят, когато Суанго ги прекъсва. Казва на компанията да напусне стаята, защото Шава има нужда от почивка. Те оставят доктора сам с пациента, но след малко чуват Шава да крещи. Когато се втурват в стаята, той им казва, че Суанго му е инжектирал нещо лошо. Докторът отрича това, но пациентът умира същия следобед.

И това не е всичко… Филимон Чипоко умира по средата на ампутация на крака, отново от спиране на сърцето.

Вирджиния Сибанда за малко да умре от спазми по време на раждане. Тъкмо е откарана в родилното, когато Суанго се появява и поема случая й. Той е с нея едва от няколко минути, когато сестрите чуват виковете й за помощ. Тялото й се гърчи от болка, докато сестрите се борят да извадят бебето й. За щастие тя ражда здраво дете и успява да се възстанови.

Същата вечер Вирджиния разказва на една монахиня, че д-р Майк й е поставил инжекция, която е извадил от вътрешния джоб на престилката си. Суанго и този път обвинява жертвата си в делюзии.

Следва още една смърт – тази на Маргарет Зу – млада жена, която очаква лека операция, но умира в тишината на африканската нощ.

След този случай монахините заплашват, че ще отидат в полицията, ако Жири сам не го направи. Той свиква съвещание, на което е решено, че е необходимо полицейско разследване. Полицията издейства заповед за обиск и претърсва дома на Суанго. Откриват голямо разнообразие от лекарства и медицинско оборудване. Из цялата стая са разхвърляни спринцовки, пълни с някаква течност, както и шишенца с вещества, непознати за докторите от Зимбабве.

Веднага след обиска Суанго наема един от най-добрите адвокати в страната, Дейвид Колтарт. Репутацията му е толкова висока, че приятелите на Суанго от болница “Мпило” вярват, че обвиненията от Мнене са безпочвени. Позволяват му да практикува медицина в “Мпило”, докато започне процесът му.

Междувременно полицията сглобява солиден случай, разговаряйки с оцелелите пациенти и роднините на починалите, както и с монахините от мисията. Оказва се, че лекарствата, открити в дома на Суанго, са смъртоносни. След проверката в САЩ излиза наяве, че той е лежал в затвора за отровителство. Когато научават, че Суанго работи в Булавейо, органите на реда се свързват със Здравното министерство и той получава забрана да практикува.

С натрупването на доказателствата адвокат Колтарт се убеждава все повече, че клиентът му е виновен. Уверява се в това напълно, когато той не се явява на съдебното заседание през август 1996 г. Майкъл Суанго си е плюл на петите за пореден път.

В продължение на година той се укрива в Замбия, след това в Европа и накрая се връща в Съединените Щати. Имиграционните власти, проверяващи всички полети през последните месеци, го очакват, когато стъпва на летище “О’Хеър” в Чикаго на 27 юни 1997 г. Той е окован на терминала и е арестуван за незаконното си сдобиване с работа в “Стоуни Брук” и за практикуването на медицина без лиценз във Вирджиния.

Майкъл Суанго е изпратен в Ню Йорк, където ще бъде изправен пред съда.

Убийство за удоволствие

На пръв поглед арестуването на Майкъл Суанго за измама е също толкова незадоволително, колкото осъждането на Ал Капоне за укриване на данъци. Но федералното правителство знае точно какво прави.

Обвинявайки Суанго дори в най-лекото провинение и давайки му максимална присъда, властите ще разполагат с достатъчно време, за да изградят случая си във връзка с убийствата.

Експертите психолози, които изучават Майкъл Суанго, са съгласни, че той е индивид с подчертано нарцистична личност. Не е луд и много ясно различава доброто от злото. Основната движеща сила у него е нуждата му за упражняване на контрол и манипулация над живота и смъртта. Едно от най-плашещите неща за този вид психопати е, че лечението им е невъзможно. Не съществуват физически процедури или лекарства, които да ги спрат. Ако са на свобода, ще намерят начин и място да убиват отново.

Изправен пред съда на 12 юли 1998 г. по обвинение в измама, Суанго пледира за виновен и получава максималното наказание, което ще излежи в затвор в Колорадо. Съдията издава специална заповед, според която на Суанго в никакъв случай не бива да се позволява да изпълнява задължения, свързани с “директното или индиректното приготвяне или доставяне на храна”.

Щом е вкаран на сигурно място зад решетките, ФБР удвоява усилията си в търсенето на доказателства за неговите убийства. В Африка също се изготвя заповед за ареста му. ФБР осъзнава, че ако африканската полиция успее да сглоби случая си преди тях, Суанго може бъде екстрадиран след като излежи присъдата си. Искат да го видят в американски съд.

Агентите разговарят с близките на починалите пациенти в “Стоуни Брук” и избират тези случаи, които им се струват най-сигурни. Това са Томас Самарко, Алдо Сериней и Джордж Сиано, които изглежда са били инжектирани с лекарство, причинило спирането на сърцето им. През юни 2000 г. срещу Суанго са повдигнати обвинения за смъртта на тези трима мъже.

Освен това е обвинен в телесна повреда, нанесена върху Барън Харис. Макар да се смята, че Суанго е поставил на Харис инжекцията, която го е пратила в кома, смъртта му се е дължала на друго, по-сложно неразположение.

Към обвиненията е добавено и убийството на 19-годишната Синтия Макгий, на която Суанго е поставил инжекция с калий, по време на стажа му в болницата в Охайо.

Той пледира за виновен в убийството на тримата пациенти от Ню Йорк и е осъден на доживотен затвор без право на помилване. По-късно получава доживотна присъда и за убийството на Синтия Макгий.

Най-смразяващото доказателство е собственият му дневник, в който е написал, че убива за удоволствие. Обичал е “сладкия, резлив аромат от убийство на закрито”. Суанго пише още, че убийствата са “единственият начин, чрез който мога да усетя, че съм все още жив”.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
PsychoТаняAgent47 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Agent47
Гост
Agent47

този е хитрец и ако е бил по общителен и се е сприятелявал с хората и се е ограничавал само с пациенти без колеги и случайни хора е можел да избие доста повече народ и ако не го правеше със оздравяващи а критични пациенти е щял да има по голям успех или поне не им е давал малка доза за да се влошат и после да ги приключва за да не го подозират и ако беше учил повече за да не се излага пред колегите с незнание а да е отличник е щял да разцепва ама на …… добре че… виж още »

Таня
Гост
Таня

Да, точно защото е болно, нарцистично, егоистично ко…ле, е разкрит. Лесно е и почти незабележимо да погубиш пациент, при когото нещата са на кантар- дали ще живее и дали ще умре, но изродът се е възбуждал от мисълта здрави и прави пациенти, които са пред изписване да затрива, за да обърква всички останали и да чете недоумението в очите на колегите си.
и роднините на жертвите.
Явно чувството, че си този, който определя живота и смъртта на човек е действало като наркотик на Суанго

Psycho
Гост
Psycho

За пореден път се обеждавам, че янките са еин от най-простите народи. Как може да го знаят, че трови и убива и да не го залоят толкова време, на предположение че при тях технологиите през 80те и 90те години на ХХ век вече са супер напреднали. Колко свидетели на това безчинство е трябвало да има? За мен тези, които са виждали действията му и не са повдигали обвинения срещу него са съучастници в убийствата му.