Денис Нилсън: Удушвачът с вратовръзката

Денис Нилсън: Удушвача с вратовръзката

Денис Нилсън e един от най-прочутите британски серийни убийци. В периода от декември 1978 до февруари 1983 г. той подмамва и убива в своя лондонски апартамент около 15 младежи, като се отървава от телата им практически под носовете на своите съседи.

Опасният непознат

През 1978 г. 33-годишният Денис Нилсън се запознава с младеж в лондонска кръчма и го кани в апартамента си. Там продължават да пият и накрая допълзяват до леглото и лягат да спят заедно. Нилсън се събужда призори и осъзнава, че неговият нов приятел ще си отиде. Прокарва ръка по тялото му и се възбужда. Сърцето му забива силно и учестено и той започва да се поти.

Къщата на 195 Мелроуз Авеню
Къщата на 195 Мелроуз Авеню

Докато съзерцава спящия младеж, хвърля поглед към купчината дрехи, които двамата са съблекли миналата вечер. Там забелязва вратовръзка и става от леглото, за да я вземе.

“Надигнах се и я пъхнах под врата му” – разказва Нилсън по-късно, – “после бързо го възседнах и започнах да стягам с всичка сила. Той моментално се събуди и започна да се съпротивлява и двамата паднахме на пода”.

Нилсън затяга хватката си, нямайки намерение да губи тази битка със смъртта. Жертвата се отблъсква с крака, придвижвайки се лежешком по килима, заедно със седналия отгоре Нилсън. Когато младежът се опира в стената, тялото му започва да се предава и той се отпуска. Нилсън се успокоява, но осъзнава, че той все още не е мъртъв, а само в безсъзнание. Изтичва в кухнята и напълва пластмасова кофа с вода, за да удави момчето в нея. Вдига младежа и го слага да легне върху няколко стола, след което потапя главата му в кофата с вода. Жертвата вече не се съпротивлява, макар водата да се разплисква по целия килим.

“След няколко минути” – спомня си Нилсън, – “мехурчетата спряха да излизат. Повдигнах го и го сложих да седне на фотьойла. Водата капеше от къдравата му, късоподстригана, кестенява коса”.

Току-що е убил човек, а дори не си спомня името му.

Нилсън седи, целият треперещ, без да осъзнава напълно какво е сторил и какво му предстои да стори в резултат на това. Прави си чаша кафе и изпушва няколко цигари, опитвайки се да обмисли какво да прави. Черно-бялото му куче Блийп идва от градината и подушва трупа на фотьойла. Той изпъжда кучето и отново сяда, напълно неадекватен от шока. Нилсън сваля вратовръзката от шията на мъртвеца и просто стои и го гледа втренчено. След това става, покрива прозореца с кърпа и мята трупа на раменете си, за да го отнесе в банята.

Внимателно полага младежа във ваната, пуска водата и измива косата му. “Той беше много отпуснат и мек”. С усилие го изважда от ваната и го изсушава. Сетне го отнася обратно в другата стая и го слага на леглото. Неговият нов приятел вече не може да си тръгне.

Началото на края

Нилсън прокарва ръка по все още топлата му плът и забелязва слабото обезцветяване по лицето и устните му. Дръпва чаршафа върху него и сяда на леглото, опитвайки се да мисли.

“Това беше началото на края на моя досегашен живот” – разказва той. – “Бях тръгнал по пътя на смъртта и сега разполагах с един нов вид съквартирант”.

Денис Нилсън
Денис Нилсън

Вместо да бъде отвратен от вида на трупа, той го намира за доста красив. Нилсън не знае наистина защо е убил младежа. Просто не иска приятелят му да си тръгва. Той е прекарал Коледа сам и не иска да посрещне и Нова година по същия начин. Сега вече има с кого да я отпразнува.

По-късно през деня Нилсън посещава железария, откъдето купува електрически нож и голяма тенджера, но установява, че не може да нареже тялото така. Вместо това изважда чисто ново бельо и облича трупа. След това си взима вана.

Тогава решава да се опита да прави секс с тялото. Качва се на леглото, но не успява да получи ерекция, затова сваля младежа от леглото и го полага на пода, където го покрива със завеса. След това си ляга и заспива.

По-късно става, прави си вечеря и гледа телевизия, докато тялото все още лежи на пода, недалеч от него.

В крайна сметка решава, че трябва да предприеме нещо. Нилсън разковава няколко дъски от пода и се опитва да натика тялото в дупката отдолу, но то вече се е вкочанило. Изправя трупа до стената и решава да изчака, докато послесмъртното вкочаняване отмине.

Но на следващия ден тялото все още стои изправено до стената и Нилсън решава да го положи на земята и да се опита да раздвижи крайниците му, за да ги отпусне. В крайна сметка успява да вкара трупа в дупката и го покрива с дъските.

След една седмица, изгаряйки от любопитство, Нилсън вдига килима и маха отново дъските. Трупът е мръсен, затова Нилсън го отнася пак в банята и го изкъпва. След това и той се изкъпва в същата вода. Докато отнася тялото в съседната стая толкова се възбужда, че пада на колене и мастурбира върху корема на мъртвеца. Тялото остава под дъските на пода в продължение на седем и половина месеца, преди Нилсън най-накрая да го извади и да изгори останките му в огън, запален на двора. Хвърля гума в огъня, за да прикрие миризмата на горяща плът. Сетне разнася пепелта по земята.

Години по-късно, през 2006 г., когато Нилсън вече излежава доживотната си присъда, този младеж е идентифициран като 14-годишния Стивън Дийн Холмс.

Нилсън е изненадан, че е успял да се измъкне безнаказано и смята, че това никога няма да се случи отново. Но греши. Това ще се случи още 14 пъти.

Вкус към смъртта

Година след първото убийство, през октомври 1979 г. Нилсън довежда в дома си младия китайски студент Андрю Хо. Младежът иска да бъде връзван с въжета. Нилсън не е особено въодушевен от това предложение и му го показва като стяга вратовръзка около врата му и му казва, че играе опасни игрички. Хо успява да си тръгне и информира полицията, но срещу Нилсън не са повдигнати никакви обвинения.

През 1981 г. Нилсън вече е убил дванадесет души в своя апартамент. Само четирима от тях са идентифицирани: Кенет Окендон, Мартин Дъфи, Били Съдърланд и Малкълм Барлоу. Много от тях вероятно са били безработни или бездомни младежи, търсещи начин да изкарат малко пари. Някои от тях са били хомосексуалисти, а други мъжки проститутки.

Втората жертва на Нилсън е канадският турист Кенет Окендон.

Той среща Нилсън на обяд в една кръчма на 3 декември 1979 г. Двамата пият заедно в продължение на няколко часа, правят туристическа обиколка на Лондон и накрая се озовават в апартамента на Нилсън. Разбират се много добре и колкото повече Нилсън се наслаждава на компанията на Окендон, толкова по-отчаян се чувства при мисълта, че канадецът си заминава у дома на следващия ден.

Затова удушава Окендон с електрически кабел и после сяда да послуша малко музика, докато тялото лежи на пода. Сетне сваля дрехите му и го отнася в банята, за да го изкъпе. Щом свършва, полага трупа на леглото и спи до него през цялата нощ, прегръщайки го. На сутринта Нилсън натиква тялото в един шкаф, изхвърля дрехите му и отива на работа.

Скица на Нилсън на Окендон в гардероба
Скица на Нилсън на Окендон в гардероба

През деня трупът се вкочанява сгънат на две.

След един ден Нилсън го изважда от шкафа и отново го изкъпва. След това го облича, слага го да седне на стол и го снима в най-различни пози. Когато приключва с това, отнася младежа в леглото си и го поставя върху себе си. Нилсън говори на Окендон, сякаш той може да го чуе и се търка в тялото му, докато еякулира. Накрая го низвергва в дупката под дъските. Изважда го още няколко пъти, за да могат двамата да гледат телевизия заедно. Облича го в чисти дрехи, слага го да си легне и му пожелава лека нощ.

Дъските, под които Нилсън криел труповете
Дъските, под които Нилсън крие труповете

“Смятах, че тялото и кожата му са много красиви” – казва Нилсън по-късно.

Изминават пет месеца преди това да се случи отново. На 13 май 1980 г. изчезва 16-годишният Мартин Дъфи. Той е бездомен и приема поканата на Нилсън да прекара нощта в апартамента му. След две бири момчето си ляга да спи. Нилсън го възсяда, заклещвайки ръцете му под завивките и започва да го души. Тялото му се отпуска, но той е все още жив, затова Нилсън го отнася в кухнята и го удавя в пълната с вода мивка. След това го занася в банята и влиза във ваната при него. “Казах му, че неговото тяло е най-младото, което съм виждал”. Нилсън го отнася обратно в леглото, целува го по цялото тяло и накрая мастурбира върху корема му.

Дъфи прекарва в шкафа цели две седмици, след което е натикан в дупката под дъските на пода.

Следващият е 27-годишният Били Съдърланд, който спи с мъже за пари. Нилсън дори не иска да го води у дома си, но Били го тръгва с него, след като двамата са обикаляли заведенията цяла нощ. Нилсън почти не си спомня как го е удушил и се е озовал с тялото му на следващата сутрин.

Двадесет и четири годишният Малкълм Барлоу е сирак с умствени проблеми. Освен това е патологичен лъжец. Нилсън се натъква на младежа, който се мотае пред дома му и се оплаква от слабост след епилептичен припадък. Прибира го вкъщи и се обажда на бърза помощ. Когато е изписан от болницата, Барлоу се връща и сяда на стъпалата на Нилсън, чакайки го да се прибере от работа. Нилсън го поканва вътре и двамата сядат да пият заедно. Скоро Барлоу заспива дълбоко. Нилсън намира присъствието му за досадно, затова го удушава. На следващия ден натиква трупа му в шкафа под кухненската мивка. В апартамента му вече има половин дузина тела. Нилсън държи някои от тях в леглото си по повече от седмица, за да задоволява сексуалните си нужди. Това че има контрол над тези мъже го възбужда, а загадката на мъртвите им неподвижни тела го очарова. Той смята, че ги оценява много по-дълбоко, отколкото са били оценявани някога приживе.

Научи повече за:   Лари Джийн Бел: Кошмарът в Южна Каролина

Градината на Нилсън

Нилсън пръска с препарати в дома си по два пъти на ден, за да се отърве от излюпващите се мухи. Негова съседка се оплаква от разпростиращата се смрад, но той я уверява, че това е миризмата на гниещата стара сграда.

В един момент Нилсън обмисля да извърши самоубийство, но тогава в стаята влиза кучето му, размахващо радостно опашка и той се отказва. Вместо това започва да заплюва образа си в огледалото.

Градината на Нилсън
Градината на Нилсън

За да се отърве от труповете, той изкарва кучето и котката си в градината, съблича се по бельо и нарязва жертвите си върху каменния кухненски под с кухненски нож. Понякога сварява главите им в тенджерата, която е купил за първата си жертва. Работил е като касапин, затова знае как най-добре да разфасова едно тяло. Органите слага в найлонови торбички. След това връща целия пакет в дупката до следващата стъпка.

Кучето Блийп
Кучето Блийп

В един момент под пода му лежат две цели тела и едно нарязано. Държи парчета и в градинската барака или ги хвърля в дупка край храстите отвън. Вътрешните органи поставя в кухината между двойната ограда на двора. Няколко от отрязаните торсове натъпква в куфари. Когато има възможност, замъква чантите и куфарите навън в двора и изгаря телата на няколко метра от градинската ограда.

Винаги го е учудвал фактът, че никой не е проявявал интерес към действията му или се е опитал да го спре. Дори когато веднъж ограбват апартамента му и на място идва полицията, детективите остават в пълно неведение, че стоят върху останките на двама мъже. Кварталните деца идват да се наслаждават на горящия по цял ден огън, а Нилсън ги предупреждава да стоят по далеч от него.

Когато огънят изгасва, той разбива останалите кости на прах и разнася и набива пепелта в земята.

Нилсън се готви да сменя квартирата си и за малко да забрави, че е оставил ръцете на Мартин Барлоу до някакъв храст. Погрижва се за този последен детайл и потегля, надявайки се да остави тази част от живота си зад себе си. Когато е арестуван 16 месеца по-късно, полицията открива над хиляда парченца от кости в неговата бивша градина.

Таванът

Нилсън изгубва преимуществото на градината и пространството под дъските на пода. Новата къща, в която се премества, е разделена на шест апартамента, като неговият се намира на тавана. Той е убеден, че това ще попречи на компулсивните му деяния. Но се случват още три убийства и новата му квартира се оказва сложен проблем, що се касае до отърваването от телата.

Първата жертва е Джон Хаулет, когото Нилсън нарича Джон Пазача. Те са се срещали веднъж в кръчмата и са разговаряли надълго и нашироко. Един ден Нилсън си пие сам, когато Джон влиза в пъба и го разпознава. Заговарят се и решават да отидат в дома на Нилсън. Там се почерпват с по няколко чашки и Джон си ляга в леглото на Нилсън, който се опитва да го изгони, но гостът отказва да си тръгне. Тогава Нилсън откъсва ивица от разпадащата се тапицерия на фотьойла и я използва, за да удуши нахалника. В един момент се уплашва, че Джон ще го надвие и затяга още повече хватката си, пристягайки ивицата докато е сигурен, че жертвата му е мъртва.

След това се оттегля разтреперан в другата стая, но скоро чува, че Джон е все още жив.  Отново увива тапицерията около шията му и я затяга за две-три минути. Сърцето на неговия гост обаче не спира да бие и Нилсън го завлича в банята, където го удавя и го оставя във водата за цялата нощ. След това слага тялото му в дрешника, докато обмисли как да се отърве от него.

Решава да го нареже на малки парченца и да ги пусне в тоалетната. Трябва да побърза, тъй като очаква негов приятел да му дойде на гости. Когато вижда, че номерът с тоалетната отнема твърде много време, сварява част от плътта заедно с главата, ръцете и краката в кухнята си. Отделя костите и ги хвърля в боклука. По-големите кости запраща в пустото място зад оградата на двора, а другите слага в торбичка, поръсва ги със сол и ги прибира в сандъче за чай, което покрива с червена завеса.

Сандъчето за чай
Сандъчето за чай

Предателство

Вторият мъж е Арчибалд Греъм Алан. Нилсън го гощава с омлет, а онова, което си спомня за неговата смърт, е доста особено: “Както си седеше там, изведнъж сякаш заспа или изпадна в безсъзнание, а от устата му висеше голямо парче от омлета”. Нилсън си помисля, че го е удушил, но не си спомня да го е направил. Предполага, че човекът може би се е задавил с яйцата. “Дали омлета го е убил, не знам”. Тъй като омлетите не оставят червени следи по шията, Нилсън допуска, че самият той е отговорникът за случилото се.

Той слага Алан във ваната и го държи там три дни, след което го нарязва, както е направил с Джон Пазача.

Третата и последна жертва е 20-годишният Стивън Синклеър, наркоман, навъртащ се на площад “Лестър”. На 23 януари 1983 г. няколко негови познати го виждат да си тръгва с непознат мъж. Двамата отиват в дома на Нилсън, където Денис сяда да послуша музика, а Синклеър си бие една доза и заспива на стола. Нилсън отива в кухнята, намира дебела връв и си помисля: “Пак се почва”. Връвта е твърде къса и той я прикрепя към една вратовръзка. След това си сипва питие, сяда и започва да размишлява за цялата болка в живота на Стивън. Накрая решава, че трябва да го отърве от мъките. Уверява се, че е заспал дълбоко и използва връвта-вратовръзка, за да го удуши. Стивън се съпротивлява слабо и бързо изпада в безсъзнание. Нилсън му казва: “Нищо не може да те нарани сега”. След това маха превръзките, които Стивън носи на ръцете си и установява, че младежът наскоро е правил опит да си пререже вените.

Сетне го изкъпва и го слага в леглото си. Поставя отстрани на леглото две огледала и сваля дрехите си, за да може да гледа двама им голи заедно. Помисля си, че в този момент разбира значението на живота и смъртта. Нилсън говори на Стивън все едно е още жив. Кучето скача в леглото при тях и подушва Стивън. Нилсън обръща главата на младежа към себе си и го целува. Няма представа, че този труп ще го предаде и най-сетне ще сложи край на пагубната му мания.

Самотно детство

Според Нилсън причината за неговите проблеми се корени в травматизиращата гледка на трупа на дядо му, който е видял като малък.

Денис Нилсън е роден в шотландския град Фрейзбург на 23 ноември 1945 г. и е единственото дете на Бети и Олав Нилсън. Бракът на родителите му е конфликтен заради пиянството на Олав и дългите му отсъствия от къщи.

Олав и Бети Нилсън
Олав и Бети Нилсън

Бети се развежда с Олав след седем години. Тя и трите й деца вече живеят в дома на родителите й, тъй като съпругът й така и не е направил нищо, за да им осигури собствен дом, така че просто остават където са.

Родният дом на Нилсън
Родният дом на Нилсън

Малкият Денис много обича дядо си Андрю Уайт, но той умира, когато момчето е на шест години. Без да му каже какво се е случило, майка му го завежда да види трупа, което поражда у него чувство на опустошителна загуба. Казва в ретроспекция, че гледката е причинила у него нещо като емоционална смърт.

Когато е на осем години, за малко да се удави в морето, но е спасен от по-голямо момче, играещо на брега. Момчето трябва да се е възбудило от проснатото му тяло, защото е махнало дрехите му и е мастурбирало върху него. Нилсън се свестява и открива на стомаха си лепкава бяла субстанция.

Когато майка му се омъжва повторно след две години, той се отдръпва в себе си и се превръща в самотник. Бети ражда още четири деца и има твърде малко време за него.

Касапин в армията
Касапин в армията

Денис никога не е показвал ярост, жестокост към животните или към други деца, или каквато и да е агресивност, проявяваща се обикновено у момчета с поведенченски проблеми, които по-късно се превръщат в убийци. В действителност даже се ужасява от жестокостите, на които става свидетел.

Веднъж участва в търсенето на изчезнал човек и заедно с негов приятел откриват трупа на мъжа на брега на реката. Човекът се е удавил през нощта. Тялото напомня на Нилсън за това на дядо му, чиято смърт и постоянна загуба така и не успява да проумее. Чувства се странно откъснат от реалността.

Нилсън няма сексуални връзки като подрастващ и макар да изпитва влечение към други момчета, до голяма степен е запазил своята невинност.

През 1961 г. постъпва в армията, където става готвач и научава тънкостите на касапската професия.

Фантазии пред огледалото

Нилсън започва да разчита на алкохола, за да се бори със самотата, макар да продължава да страни от околните. Когато най-сетне се сдобива със собствено жилище, придобива навика да лежи пред огледалото, така че да не вижда главата си и да се преструва, че е в безсъзнание. “Чуждото тяло” го възбужда и той мастурбира, докато го съзерцава.

В последните месеци от военната си служба Нилсън среща мъж, с когото завързва близко приятелство. Другият младеж не е хомосексуалист, но влюбеният Денис успява да го накара да се преструва на умрял, докато го снима с домашна видеокамера. Раздялата им причинява огромна болка на Нилсън и той унищожава филмите.

Научи повече за:   Алисън Бота и изнасилвачите-изкормвачи от Порт Елизабет

През 1972 г. решава да стане полицай. Едно от нещата, които подготовката изисква, е да гледа аутопсия на тела в моргата. Това напълно го очарова. Но се оказва, че тази работа не е за него и след една година напуска. След това започва работа във фирма за набиране на персонал и остава на тази позиция до ареста си.

В службата се запознава с младия Дейвид Пейнтър, който си търси работа. По-късно Нилсън случайно го засича на улицата и го кани на гости. Пейнтър заспива в леглото му и по някое време се събужда, за да види как Нилсън го снима. Младежът вдига голям скандал, при който се наранява сам и трябва да бъде закаран в болницата. Нилсън е разпитан от полицията и освободен.

Животът му продължава с подобни случайни свалки, но той е обезпокоен от тяхната преходност и незадълбоченост. Търси нещо по-трайно. Готов е да се отдаде, само ако има кой да се отдаде на него. Фантазиите му пред огледалото придобиват по-странни форми. Сега мисли за “чуждото тяло” като за мъртво – състояние, представляващо за него емоционално и физическо съвършенство. Дори използва грим, за да постигне по-добър ефект и забърква изкуствена кръв, за да изглежда сякаш е убит. Представя си как някой идва, взима го и го погребва. Понякога се тревожи, че е толкова влюбен в собственото си мъртво тяло.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

През 1975 г. се премества на адрес “Мелроуз Плейс” №195 в северен Лондон – в апартамент с двор на приземния етаж – заедно с мъж на име Дейвид Галичан, който впоследствие отрича, че тяхната връзка е била хомосексуална. Купуват си кученце, което наричат Блийп и по-късно добавят и котка.

Две години по-късно техните твърде различни характери започват да правят съжителството им невъзможно и Нилсън помолва Галичан да си върви. След това обаче страшно се изплашва, че ще свърши сам. “Самотата е дълга и непоносима болка” – казва той. Отдава се на работата си, започва да се интересува твърде много от политика, да пие повече и да гледа много телевизия.

Убийствата започват година и половина след напускането на Галичан.

Грешката на Нилсън

Последното тяло, което Нилсън нарязва – това на Стивън Синклеър – минава по същата процедура като предишните две. Той сварява главата, ръцете и краката и ги слага в найлонови торби.

Част от тях слага в ниша в банята, а останалите в сандъка за чай. Част от плътта и органите са пуснати в тоалетната.

Скица на Нилсън на долната половина от тялото на Синклеър
Скица на Нилсън на долната половина от тялото на Синклеър

Нилсън вероятно е изхвърлял и по-големи парчета, тъй като веднъж минувач намира недалеч от къщата му скъсана торба, в която има нещо като гръден кош и гръбнак. Мъжът не подава сигнал за находката си и тя изчезва след няколко дни.

В къщата живеят още петима наематели, но никой от тях не познава добре Нилсън. През първата седмица на февруари един от тях забелязва, че тоалетната на долния етаж не работи както трябва. Опитва се да я отпуши с киселина, но безуспешно. Тоалетните в останалите апартаменти също създават проблеми, но Нилсън твърди, че при него всичко е наред. Пристига водопроводчик, за да разреши проблема, но неговите инструменти не свършват работа. Той повиква специалист.

Нилсън се опасява, че проблемите с водопровода се дължат на неговото хоби, затова натиква останалата част от тялото на Стивън, заедно с полусварената глава, в найлонови торби.  Заключва останките в килера и спира да пуска водата в тоалетната.

Два дни по-късно вечерта компанията “Дайно-Род” пристига, за да проучи задръстването на тръбите. Техникът Майкъл Катран решава, че проблемът е под земята и слиза в шахтата отстрани на къщата.

Отворът на канала
Отворът на канала

Веднага усеща особена миризма. Катран е убеден, че долу има нещо мъртво. Забелязва на дъното на канала хлъзгава купчина, дебела около 20 см и установява, че тя се състои от 30-40 парчета плът, вероятно дошла от тръбата, водеща към къщата. Той съобщава за находката си на своите началници. Наемателите, сред които и Нилсън, са се събрали около него, докато говори по телефона и споменава, че сигурно ще трябва да се извика полицията. Но фирмата решава преди това да проучи по-добре нещата на слънчева светлина. След това Катран взима Нилсън и още един наемател и ги завежда да видят купчината гниеща плът.

През нощта Нилсън слиза в канала, за да премести парчетата плът и ги хвърля зад оградата. Обмисля идеята да сложи на тяхно място пилешко месо, купено от магазина. После се замисля за самоубийство. В крайна сметка остава в апартамента си и се напива, заобиколен от останките на трима души.

Наемателите на долния етаж обаче са забелязали движението му. Когато Катран се връща на следващия ден и вижда, че каналът е изпразнен, съседите му казват за своите подозрения. Катран се заравя по-надълбоко в тръбата, измъква едно парче гниещо месо и се обажда в полицията.

В службата си Нилсън казва на свой колега: “Ако не дойда утре на работа, значи или съм болен, или съм мъртъв, или съм в затвора”. Двамата се смеят на шегата.

Но Нилсън усеща, че му се готви нещо. Когато стъпва на тъмната алея, водеща към дома му, вижда, че го чакат трима мъже.

Торбите с човешки останки
Торбите с човешки останки

Главен инспектор Джей му обяснява, че са тук заради тръбопровода. Казва на Нилсън, че тръбите са запушени от човешки останки.

Нилсън възкликва от изненада и после пита: “Откъде идват?”.

Обясняват му търпеливо, че останките биха могли да идват единствено от неговия апартамент и го питат къде е останалата част от тялото.

Банята на Нилсън
Банята на Нилсън

Нилсън се предава и казва, че ще дойде в управлението. Знае правата си и заявява, че ще говори. Разказвайки всичко, той сваля от плещите си непоносим товар. Колкото повече го слушат полицаите, толкова повече осъзнават, че през последните четири години са се натъквали на следи, които са можели да проверят и да спрат убийствата по-рано.

Обискът в апартамента на Нилсън разкрива няколко торби с мъжки останки в различни стадии на разлагане.

Те са отнесени в моргата за изследване. Нилсън им казва да погледнат в сандъка за чай и под едно чекмедже в банята. Насочва ги също към предишния си апартамент, където е убил “дванадесет или тринадесет” мъже. Признава си, че е имало и седем други, които се е опитал да убие, но не е успял.

Нилсън казва:

“Жертвата е като мръсната чиния след обилен пир, а нейното измиване е една съвсем рутинна задача”.

Признанието на Нилсън

Нилсън веднага бърза да изплюе подробности за убийствата, въпреки че е предупреден за правата си. Официалният му разпит започва на 11 февруари. Продължава повече от 30 часа, разпределени през цялата седмица. Нилсън описва техниките си и помага на полицаите да идентифицират частите на жертвите. Не чака да го питат два пъти. Информацията се излива от него, сякаш иска по този начин да изтрие съвестта си и да се отърве от всеки възможен спомен. Не отстъпва от казаното и не моли за съчувствие. Но не показва и никакви угризения. Дава на полицаите всичко, което ще им послужи, за да го осъдят, но не им казва нищо лично. Вътре в себе си е много уплашен и дълбоко разстроен от онова, което е извършил.

Денис Нилсън
Денис Нилсън

Благодарение на Нилсън, властите успяват да сглобят от намерените човешки части цялото тяло на Стивън Синклеър. Долната половина на трупа му е открита в найлонова торба в банята. Щом веднъж успяват да го идентифицират, срещу Нилсън са повдигнати обвинения за убийството му.

Освен това Нилсън придружава полицаите до предишния си адрес на авеню “Мелроуз” №195 и им показва къде е заравял неща и е палил огньове.

Той вече има съдебно назначен адвокат на име Роналд Мос, който изслушва заедно с полицията неговите подробни самопризнания.

Когато един от полицейските служители заявява, че Нилсън е злонамерен хищник, той отговаря: “Преди всичко търсех компания и се надявах, че нещата ще потръгнат”.

По-късно Нилсън написва своите зловещи мемоари и ги дава на младия писател Брайън Мастърс, който превръща неговите хаотични спомени в книга. Както казва Мастърс:

“Нилсън е първият сериен убиец, който предоставя толкова обширен и задълбочен архив на спомените си. Неговият затворнически дневник представлява уникален по рода си документ в криминалната историята на убийствата”.

След като прави самопризнанията си, Денис Нилсън е преместен в затвора “Брикстън”, където остава в очакване на процеса си. Той е притеснен от реакцията на пресата, последвала ареста му.

“Никой не иска да повярва, че съм просто един обикновен човек” – размишлява той – “който бе поставен в една необикновена и по-силна от него ситуация”.

Оживелите

Много млади мъже и дори жени са посещавали дома на Денис Нилсън и са си тръгвали живи и здрави, но някои от тях едва са успявали да се измъкнат, а други дори са подавали сигнали в полицията. Едно по-задълбочено разследване е щяло да спаси доста човешки животи. Нилсън твърди, че е правил седем опита, в които или жертвата се е оказвала по-силна от него, или той самият е променял намерението си. Спомня си имената само на четирима от тези оцелели, а трима от тях свидетелстват срещу него в съда.

Неуспешната му жертва Андрю Хо е направил своето оплакване през октомври 1979 г. Тогава той казва в полицията, че Нилсън го е нападнал, но не се съгласява да даде писмени показания, нито да се яви като свидетел в съда, затова случаят приключва дотам. Вероятно Хо се е притеснявал да не се разчуят собствените му чудновати предпочитания в секса.

Научи повече за:   Антон Коста: Вампира от Кейп Код

Почти една година по-късно, на 11 август 1980 г.,  Дъглас Стюарт подава оплакване, че Нилсън го е нападнал. Разказва, че е заспал на фотьойла в дома му. В един момент се събужда и е вижда, че краката му са вързани, а Нилсън увива вратовръзка около шията му. Той удря домакина си и го поваля и Нилсън му казва да си върви. Стюарт извиква полицията на “Мелроуз Плейс” №195, но те забелязват, че е доста пиян. Полицаите чукат на вратата на Нилсън, но той се прави на изненадан и отрича, че се случвало подобно нещо. Служителите на реда решават, че това е битов скандал между хомосексуалисти, в който и двете страни крият истината. Написват доклад, но Стюарт така и не подава официална жалба.

Денис Нилсън живее в своя апартамент в Кренли Гардънс по-малко от година и половина, през което време убива трима мъже. Можел е да убие още няколко.

На 23 ноември 1981 г. Нилсън кани у дома за 36-ия си рожден ден 19-годишния студент Пол Нобс и двамата сядат да се почерпят. След това отиват в леглото и Нобс се събужда към 2:30 часа през нощта с ужасно главоболие. Унася се пак и се събужда отново към 6:00 ч. Отива в кухнята. Там в огледалото вижда около шията си тъмночервени следи. Очите му са кървясали, а лицето му изглежда подуто. Нилсън отбелязва, че изглежда ужасно и го съветва да отиде на лекар. Нобс посещава университетската амбулатория и научава, че синините по шията му означават, че някой се е опитвал да го удуши. Не пожелава да докладва за инцидента.

Жертва след него става Джон Хаулет, който обаче не успява да се измъкне.

Нилсън кани свои съседи на гости за Нова Година, но те му отказват под предлог, че имат други планове. Всъщност той им изглежда пиян, което ги притеснява. Чуват го, че излиза и по-късно се връща с някого. След това чуват суматоха на горния етаж. Някой взима стълбите на бегом, ридаейки, и изтичва през входната врата. Този мъж е Тошимицу Озава. Той казва на полицията, че Нилсън се е опитал да го убие с вратовръзка. Разследване обаче няма.

През април 1982 г. Нилсън забавлява в дома си 21-годишния травестит Карл Стотър. Двамата пият заедно и отиват в леглото. Нилсън започва да души Стотър, но той се събужда от недостига на въздух. В началото си помисля, че домакинът се опитва да му помогне, но съвсем не е така. Нилсън го отнася в банята, където го слага във ваната пълна с вода и го потапя няколко пъти. Стотър го умолява да спре. Накрая потъва и престава да се бори. Нилсън си помисля, че е мъртъв и го отнася на дивана. Но Блийп скача и започва да ближе лицето на Стотър, усещайки че е жив.

Тогава Нилсън го занася в леглото си и го обвива с тялото си, докато младежът започва да идва в съзнание. Казва му, че гърлото му е било притиснато от ципа на спалния чувал, с който се е завил. Стотър приписва случилото се на някакъв лош кошмар, макар и да отива на лекар, където разбира, че неговото състояние е показателно за последици от жестоко душене. Дори се съгласява да се срещне с Нилсън отново, но не отива на срещата. Стотър също не съобщава в полицията.

Подготовка за процеса

Докато чака процеса си, Денис Нилсън решава да освободи своя защитник Роналд Мос, но след това го назначава отново. Малко преди началото на делото отново го уволнява и назначава на негово място Ралф Хеймс, който е адвокат на затворника, в когото Нилсън се е влюбил междувременно – Дейвид Мартин. Хеймс решава да използва за защитата си довода “намалена отговорност”, която ще докаже с умствените проблеми на Нилсън.

Тъжните скици на Нилсън
“Тъжните скици” на Нилсън

Нилсън проучва снимките от местопрестъплението и се чувства зле от своите отвратителни престъпления. Чуди се дали “семействата на жертвите ще могат някога да ми простят”.

Той изписва над петдесет тетрадки със своите мемоари, за да съдейства на обвинението и рисува серия от “Тъжни скици”, изобразяващи какво е правил с някои от жертвите си.

В навечерието на делото пише: “Съдя себе си много по-сурово, отколкото някой съд би могъл да ме осъди”.

Денис Нилсън е обвинен в шест убийства и два опита за убийство. Прокурорът поддържа тезата, че той е убивал в пълно съзнание и следва да бъде признат за виновен. Неговото основно доказателство е дългото самопризнание на Нилсън в полицията, докато защитата разчита главно на психиатричната експертиза.

Делото и присъдата

Процесът започва на 24 октомври 1983 г. Обвиненията са прочетени и Нилсън пледира за невинен по всяко едно от тях.

Денис Нилсън
Денис Нилсън

Обвинението описва събитията от сутринта на неговия арест, но не настоява журито да разглежда снимките на зловещите останки.

Като свидетели срещу Нилсън се явяват Пол Нобс, Дъглас Стюарт и Карл Стотър. Нилсън се опитва да подрони правдоподобността на показанията им, помагайки на адвоката си да забележи някои несъответствия в твърденията им. Казва, че Стюарт е останал за още едно питие след предполагаемото нападение, което свидетелят не може да обясни и защитникът успява да го накара да признае, че е продал историята си на медиите, и то доста разкрасена. Нобс признава, че е правил секс с Нилсън и казва, че той е изглеждал доста приятелски настроен през цялата вечер. Стотър, който ужасно се притеснява и страхува от заседанията, също казва, че Нилсън е бил сговорчив и дружелюбен. Все пак неговите спомени нанасят съкрушителен удар върху защитата.

Разпитът на Нилсън в полицията е прочетен дума по дума, което отнема четири часа. Доказателствата, представени в съда, включват тенджерата за готвене, дъската за рязане, използвана за дисекцията на една от жертвите и комплект ножове, принадлежащи на Мартин Дъфи.

Карл Стотър излиза от съда
Карл Стотър излиза от съда

Експертният свидетел на защитата д-р Джеймс Маккийт описва различните аспекти на неопределеното личностно разстройство, от което смята, че страда Нилсън. След това разказва как Нилсън винаги е изпитвал трудности да изразява чувствата си и е бягал от връзки, които са отивали на зле. Неговата неспособност да се адаптира е била налице още в деството му. Притежава способността да разделя своите умствени и поведенчески функции до изключителна степен, което дава предпоставка за намалена отговорност за действията му. Психиатърът описва също връзката между безжизнените тела и сексуалната възбуда у Нилсън. Той е нарцистичен и претенциозен и страда от празнини в паметта в резултат от прекаленото пиене. Има разстроено чувство за идентичност и е в състояние да обезличава жертвите си до степен, в която вече не чувства, че прави нещо лошо с тях.

По време на изнурителния кръстосан разпит д-р Маккийт е принуден да вземе назад преценката си за намалена отговорност. Казва, че съдът трябва да реши това.

Вторият психиатър д-р Патрик Голуей диагностицира Нилсън с “гранична фалшива самоличност, предполагаща псевдонормално личностно разстройство”. Той е по-склонен да приеме “Синдрома за фалшива самоличност”, означаващ, че Нилсън е имал случайни изблици на шизоидни смущения, които през по-голямата част от времето е успявал да потиска. Такъв човек е по-вероятно да се разпадне при условията на социална изолация. Следователно Нилсън не е виновен в “злонамерена предумишленост”.

Дори съдията прави забележка за сложния медицински жаргон на д-р Голуей, чийто показания изобщо не са разбрани от съдебните заседатели.

Денис Нилсън
Денис Нилсън

Обвинението призовава своя експерт-психиатър д-р Пол Боудън, който е прекарал 14 часа с Нилсън – много повече от експертите на защитата. Той не е намерил доказателства в подкрепа на повечето от тезите, изложени от другите психиатри. Според него Нилсън е манипулативен. Д-р Боудън гледа на него като на уникален случай – умствена аномалия без умствено разстройство. Неговото обяснение за разликата между двете не е много ясно.

В четвъртък на 3 ноември журито се оттегля да заседава. На следващия ден в 11:25 ч. съдията им казва, че ще приеме мажоритарен вот, тъй като по всяко обвинение има по двама несъгласни заседатели, с изключение за убийството на Нобс. В 16:25 часа журито е готово с решението си: “Виновен по всички обвинения”.

Съдията осъжда Денис Андрю Нилсън на доживотен затвор без право на помилване през първите 25 години. Тогава Нилсън е на почти 38 години. Впоследствие държавният секретар отменя напълно правото му на помилване, което означава, че той никога няма да бъде освободен.

В момента Денис Нилсън излежава присъдата си в затвора с максимална степен на сигурност в Ийст Райдинг, Йоркшир.

Той се оказва трън в очите на затворническата управа, подавайки жалба срещу забраната за достъп до гей порнография. Жалбата му е отхвърлена.

През 2003 година Нилсън се опитва да отмени решението на съда да не му се позволява да публикува автобиографията си, озаглавена “Историята на едно давещо се момче”. Възнамерява да обжалва тази “несправедливост” пред Европейския съд по правата на човека.

Денис Нилсън умира на 75 години в болницата в Йорк на 12 май 2018 г., където е откаран два дни преди това заради болки в стомаха. Смъртта му се дължи на усложнения след операция.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
КАРИНАДонка Жечева Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Донка Жечева
Гост
Донка Жечева

Денис Нилсън е извънземен от групата на дервишите.

КАРИНА
Гост
КАРИНА

Според мен психоаналитичния портрет , който е направен на този индивид идеално съответства на неговата личност.Той е действал съвсем съзнателно и осъден справедливо за своите чудовищни деяния.За съжаление много рядко надделява справедливостта.