Ленърд Лейк и Чарлз Инг: Операция Миранда

Ленърд Лейк и Чарлз Инг: Операция Миранда

Тези две дяволски изчадия построяват килия за мъчения и студио за снъф филми в отдалечено ранчо в северна Калифорния, за да задоволяват перверзните си фантазии. Ленърд Лейк е разработил план за оцеляване в случай, че настъпи Страшният съд, наречен “Операция Миранда”.

Този план ще бъде готов за действие веднага щом се разсее радиоактивният прах след Третата световна война. Лейк построява система от подземни бункери около хижа в Уилсивил, в подножието на Сиера Невада, където покорни робини ще се отдават на всекиму според заслугите. (Успокояващ е фактът, че дори садистите планират да оцелеят след Апокалипсиса).

Рутинна проверка

Когато полицай Даниел Райт се отзовава на рутинно обаждане за кражба от склад за дървен материал в Саут Сити, той няма представа какво му предстои да разкрие. Знае само, че продавачът в склада е видял как някакъв азиатец скрива менгеме под якето си и е казал на свой колега да се обади в полицията.

Щом пристига на мястото, Райт спира колата си до хонда “Прелюд”, модел 1980 г. и към него се приближават въпросният продавач и едър брадат мъж. Продавачът посочва менгемето, което лежи в отворения багажник на хондата и казва на Райт, че азиатецът го е хвърлил там преди да избяга.

Райт поглежда в колата и вижда торба, в която изглежда има оръжие. Вътре в нея намира зареден револвер .22 калибър и заглушител. В този момент брадатият мъж се приближава към Райт и му показва касова бележка. “Ето я касовата бележка” – казва той. – “Платих менгемето, което приятелят ми взе, няма нужда от полиция”. Без да отговори Райт се връща в колата си, за да провери номера на хондата по станцията. Докато чака резултата, се обръща към брадатия мъж:

“Чия е тази кола?”

Мъжът отговаря – “На Лони Бонд”.

“Къде е той?” – пита Райт.

“На север” – е отговорът.

В този момент Райт е уведомен по станцията, че номерът на хондата “838WFQ” всъщност принадлежи на буик, регистриран на името на Лони Бонд. Полицаят осведомява едрия мъж, че подмяната на регистрационни номера се преследва от закона. Райт иска от човека документ за самоличност и той му подава шофьорска книжка на името на Робин С. Стейпли, 26-годишен жител на Сан Диего. Това засилва подозренията на Райт, тъй като човекът срещу него изглежда значително по-възрастен.

Райт взима оръжието и пита мъжа: “Не знаете ли, че е незаконно да носите оръжие със заглушител?”.

“То не е мое, на Лони е. Използвам го, за да стрелям по бирени кутии.”.

Райт използва станцията отново, този път за да провери серийния номер на оръжието и открива, че то е регистрирано на Робин С. Стейпли.

“Вие сте арестуван” – казва полицаят на брадатия мъж.

“За какво?”

“За притежание на незаконно оръжие.”

“Казах ви, че не е мое.” – протестира мъжът.

“Вие сте Стейпли, нали така? Оръжието е регистрирано на Ваше име”.

След като слага белезници на мъжа и прочита правата му, полицай Райт го заключва на задната седалка в колата си и се връща при продавача, за да получи описанието на другия мъж, което веднага предава по станцията: “Азиатец, мъж, слаб, около 25-годишен, последно видян да носи яке парка”.

След като урежда хондата да бъде закарана на полицейския паркинг, Райт откарва затворника си в полицейския участък на Саут Сити, където го вкарва в стаята за разпит и му казва да изпразни джобовете си. Сред останалите предмети има пътна квитанция на името на Чарлз Гънър.

“Кой е Гънър?” – пита Райт.

В този момент друг полицай осведомява Райт, че серийният номер на мотора на хондата показва, че тя принадлежи на мъж на име Пол Коснър, който е обявен за изчезнал от полицията в Сан Франциско преди девет месеца. Когато Райт споделя тази нова информация с брадатия, мъжът пребледнява и помолва за лист, химикалка и чаша вода.

“Признание ли ще пишеш?” – пита го Райт.

“Не” – казва мъжът, – “просто бележка до жената.”

Моли да му свалят белезниците, след което надрасква къса бележка и я слага в джоба си.

“Мога да изпратя бележката вместо теб” – предлага му Райт.

Тогава мъжът казва – “Не мога да повярвам, че това ми се случва заради едно скапано менгеме. Името на приятеля ми е Чарли Чийта Инг”.

Той казва на Райт, че истинското му име е Ленърд Лейк и е беглец, издирван от ФБР. Без да каже нищо повече Лейк изважда нещо от ревера на ризата си и го пъхва в устата си. За броени секунди подбелва очи и изпада в конвулсии. Райт извиква за помощ и проверява пулса му. Мъжът е жив, но на ръба. Полицията впоследствие открива, че той е държал залепени под ревера си две капсули с цианид.

Ленърд Лейк
Ленърд Лейк

Докато линейката откарва Лейк към болницата, полицай Райт се чуди защо човек би искал да се самоубие заради една открадната кола. Съвсем скоро ще получи отговор на този въпрос.

Уилсивил

Не след дълго полицията в Сан Франциско установява, че си има работа с нещо доста по-сериозно от обикновен случай на кражба в магазин, особено когато открива кървави петна по предната дясна седалка на хондата, дупка от куршум над нея близо до сенника и две гилзи под седалката. Тридесет и девет годишният търговец на коли втора ръка Пол Коснър, който е истинският собственик на хондата, изчезва на 2 ноември 1984 г., след като казва на приятелката си, че има среща с “някакъв странен тип”, за да му покаже колата. Никой повече не го вижда.

Колата и намереното в нея са преместени в Сан Франциско, тъй като детективите от отдел “Изчезнали лица” на местната полиция разследват изчезването на Пол Коснър. В жабката са открити няколко дебитни, кредитни карти и други документи на името на Робин Скот Стейпли. След запитване до полицията в Сан Диего се установява, че Стейпли е един от основателите на “Ангели-пазители” в града – национална организация, създадена да защитава обикновените граждани от престъпления и да подпомага полицията. Стейпли липсва от април миналата година.

В колата е открита и друга дебитна карта на името на Ранди Джейкъбсън, както и сметка за газ и електричество на името на Кларалин Балаш. Адресът на сметката е пощенска кутия в Уилсивил, Калифорния, район разположен на 240 км източно от Сан Франциско, в полите на планините Сиера Невада. След като се допитва до “Електроснабдяване и газификация Пасифик”, полицията установява, че Балаш е бившата съпруга на Лейк, която живее в Сан Бруно, само на няколко километра от мястото, където Лейк е арестуван.

В понеделник на 3 юни 1985 г. двамата детективи Том Айзенман и Айрийн Брун отиват да разпитат Балаш. Когато я питат за адреса в Уилсивил, тя им казва, че това е малка хижа близо до Сан Андреас в окръг Калаверас, собственост на баща й, . Детективите я молят за указания как да стигнат до нея, но Балаш им обяснява, че хижата е в много отдалечена местност и само добре познаващ околността човек би могъл да я намери. Полицаите се уговарят с нея да ги отведе дотам на следващия ден, тъй като първо трябва да получат разрешение за оглед от шерифството в Калаверас.

На другия ден, след като получават разрешението от шериф Балард, Айзенман, Брун и още двама полицаи, изпратени от Балард, се срещат с Балаш и майката на Лейк Глориа Еберлинг в бакалия на магистрала 88, недалеч от хижата. Балаш се явява със закъснение на срещата и обяснява, че е била в хижата преди това. Полицаите й напомнят, че ще бъде преследвана по съдебен ред, ако е скрила някакви доказателства. Балаш обяснява, че е просто е търсела домашни видеофилми, заснети от Лейк, в които е гола и затова не желае да бъдат видяни от друг.

Хижата

Балаш ги повежда по пътя “Блу Маунтин Роуд”. След два завоя минават покрай бетонна постройка и пристигат пред хижата. Противно на твърденията на Балаш се оказва, че къщата е доста лесна за откриване. Брун и помощник-шерифът от Калаверас Варейн претърсват вътрешността на хижата, докато Айзенман и другият помощник-шериф оглеждат околността.

Хижата се състои от гостна, две спални, кухня и баня. Първото нещо, което детектив Брун забелязва, влизайки в стаята, са червени пръски по тавана на гостната. На една от стените е закачена фреска, изобразяваща гориста местност, в центъра на която се мъдри дупка от малокалибрен куршум. На пода на кухнята Брун забелязва още една такава дупка. В голямата спалня има легло, около чийто странични стълбове са омотани електрически жици. В пода, до всеки ъгъл на леглото, са завинтени шарнирни болтове, а над него, закрепен за стената, стои 250-ватов прожектор.

Хижата и бункерът
Хижата и бункерът

До едната страна на леглото има скрин, съдържащ най-разнообразен асортимент от женско бельо, голяма част от което е пропито с тъмночервени петна. Когато повдига единия край на матрака, Брун открива отдолу втори матрак, който също е изцапан с подобни на кръв петна. Когато се връща в гостната, помощник-шериф Варейн й показва телевизор и аудиооборудване, чийто серийни номера са заличени. По-късно Брун установява, че техниката принадлежи на Харви Дъбс, жител на Сан Франциско, който е изчезнал заедно със съпругата и новородения си син на 24 юли 1984 г. Семейството е видяно за последен път от техен съсед, който ги забелязва да говорят с двама мъже, интересуващи се от обявата на Дъбс в местния вестник за продажба на техническо оборудване.

Брун и Варейн се запътват към офиса на окръжната прокуроратура в Сан Андреас и излагат разкритията си пред помощник-прокурора, който се съгласява, че разполагат с достатъчно основания, за да им бъде издадена заповед за обиск на цялата собственост. След като се сдобиват със заповедта, Брун и Варейн се връщат обратно в хижата и провеждат кратък разпит с Балаш и Ебърлинг, интересувайки се от техните предишни посещения в къщата. Ебърлинг отказва да отговаря на въпросите им, а Балаш е уклончива и заявява само, че нейните родители са купили имота от “дебелия човек”.

Младоженци

След разпита на двете жени Айзенман отвежда Брун до единия край на двора и й показва пещ за изгаряне на отпадъци с дебели огнеупорни стени, способни да издържат на екстремни температури. Двамата детективи решават, че приоритет на претърсването трябва да бъдат въпросната пещ и странният бетонен бункер наблизо. Тъй като заповедта за обиск не включва заключения бункер, Брун пита Балаш дали дава съгласието си той да бъде претърсен. Балаш им отговаря ядосано, че трябва да говорят за това с партньора на Лейк Чарлз Инг.

Научи повече за:   Робин Гект и Чикагските изкормвачи

Брун иска да разбере повече за Инг и Балаш й казва, че той е азиатец, който обикновено се е мотаел с бившия й съпруг. Когато я питат дали го е виждала скоро, тя казва на детективите, че Инг й се е обадил предния ден и я е помолил да го закара до апартамента му, за да си вземе чека за заплатата. Там си е приготвил един куфар с дрехи, пистолет .22 калибър, голяма сума пари в брой и два документа за самоличност – шофьорска книжка от Калифорния и карта за социално осигуряване на името на Майк Кимото. След това го е закарала до терминала на “Юнайтед Еърлайнс” на летище в Сан Франциско, но няма представа къде може да е отишъл.

Когато я разпитват за Лейк, Балаш им разказва, че двамата са се запознали на панаир в окръг Марин и скоро след това се оженили. За кум Лейк избира своя дългогодишен приятел Чарлз Гънър – висок едва 1,55 м, Гънър тежи 180 кг., заради което Балаш го нарича “дебелия човек”. Скоро след сватбата им, платена от кума, двойката се премества във Файло, Мендосино, където Лейк си намира работа като управител на мотел. След една година се появява Инг и се нанася да живее при младото семейство. Според Балаш мъжете са се разбирали много добре – все пак и двамата са служили във флота. През 1982 г., пет месеца след пристигането му, Инг изчезва за няколко дни и се връща с някакъв пикап. Балаш разказва на детективите как през онази нощ двамата приятели са изпълнили странен танц на радостта на двора и след това са разтоварили някакви щайги от пикапа и са ги прибрали в бараката.

Ленърд Лейк
Ленърд Лейк

Рано на следващата сутрин специален отряд на ФБР нахлува в дома им и арестува Инг и Лейк по обвинение в кражба на оръжие от военна база в Хавай. По-късно Лейк е освободен под гаранция за 30 000 долара, платени от Гънър, докато Инг, който все още е служител на флота, е изправен пред съда и получава две години в затвора “Левънуърт”. Лейк не изгаря от желание да го последва и крои планове за бягство. Иска да се скрие в планината и моли Балаш да тръгне с него. Тя му отказва и това е краят на връзката им. Лейк се премества в хижата сам.

Въпреки че Балаш съвсем спокойно споделя за живота си с Ленърд Лейк, когато Брун я притиска за повече подробности за отношенията между Лейк и Инг, тя се ядосва, отказва разрешение на детективите да претърсят бункера и пожелава да говори с адвокат. Малко след това Балаш и Ебърлинг си тръгват.

След като предават информацията за движението на Инг в управлението, Брун и Айзенман напускат хижата, за да изискат допълнителна заповед за обиск на бункера. В светлината на техните разкрития молбата им е одобрена незабавно и на мястото е изпратен специален екип, който да проведе обиска.

Тайни стаи

Претърсването започва във вторник на 4 юни 1985 г. Първата задача е да се издигне базов лагер, докато дойде ключар, който да отвори бункера. Предварителният оглед на района около бункера разкрива открита площ от 3 метра в диаметър, по която личат следи от силен алкален разтвор и дълъг ров, в който намират остатъци от дрехи. Опасявайки се, че са попаднали на гробище, шериф Балард заповядва търсенето да се фокусира на това място и изпраща един от служителите си да разбере кой е собственикът на съседния имот. След няколко часа към претърсването се присъединяват екип с кучета-търсачи, криминалист и още двама редови полицаи.

Докато Балард координира действията на екипа си, служителят, изпратен при съседите, се връща с още обезпокояваща информация. Собственикът на съседният имот Бо Картър, с когото се свързват по телефона, осведомява полицая, че е давал къщата си под наем. Преди няколко седмици наемателите Лони Бонд, неговата приятелка Бренда О’Конър и техният новороден син Лони младши са спрели да си плащат наема и той е изпратил агент по недвижими имоти да го събере. Когато агентът е пристигнал, от хижата към него се е приближил човек на име Чарлз Гънър и му е казал, че наемателите са си тръгнали преди десет дни. Агентът научава, че точно преди изчезването им със семейство Бонд е живял човек на име Робин Стейпли. Той забелязва още, че близо до границата между двата имота наскоро е копано.

Обезпокоен от тези новини, седмица по-късно Бо Картър отива да провери имота си. Когато пристига, от съседното място се задава мъж, представя се като Чарли Гънър и го наблюдава, докато Картът проверява къщата си. Картър казва, че тогава не се е усъмнил в Гънър, но когато е видял по новините човека, опитал се да се отрови с цианид заради арест за притежание на оръжие, е разпознал мъжа. Според Картър човекът, когото е срещнал при хижата, е Ленърд Лейк. След като чува тази история, Балард изпраща хора да намерят разкопания участък, описан от агента.

Бункерът е отворен на следващия ден. Първоначалният оглед е проведен от шериф Балард, детективите Айзънмен и Брун и полицай Джим Стенкуист. Главната стая представлява работилница с размери 6 на 4 метра, в която има голям набор от инструменти и електрически триони, окачени на шперплатово табло до работния тезгях. При по-внимателен оглед се оказва, че много от тях са зацапани със засъхнала кафеникава субстанция, вероятно кръв. За тезгяха е закрепено счупено менгеме. Детективите установяват, че стаята изглежда по-малка отвътре, отколкото отвън и заключават, че може би има скрито помещение. Бързо откриват, че таблото с инструменти всъщност представлява тайна врата, водеща към по-малка стая. Вътре има двойно легло, нощно шкафче, книги и настолна лампа. На една от стените е закачена дървена табелка с гравиран надпис “Операция Миранда”.

Вътрешността на бункера
Вътрешността на бункера

Впоследствие полицията установява, че името идва от книгата “Колекционерът” на Джон Фоулс, която е открита в стаята. В нея се разказва за колекционер на пеперуди, който отвлича красива жена и я държи заключена в мазето си, където тя накрая умира.

В стаята има също и военна екипировка – униформи, кубинки и голям набор от оръжия, като автомати, пушки и картечници. На пода полицията открива работна риза и бейзболна шапка с надпис “Превозвачески услуги Денис”.

Зад книгите за експлозиви и химикали, наредени на лавиците по задната стена, детективите откриват малко прозорче, което изглежда е направено от няколко слоя стъкло, вероятно за звукоизолация. На друг рафт стои военен мерник “Старлайт” за нощно виждане, предназначен за снайпер. На другата стена са залепени 21 непринудени снимки на млади момичета, в различен стадии на разсъбличане, повечето от които са заснети навън. На две от снимките за заден фон е използван тапет с мотив от анимационен филм.

По-късно полицията открива, че тапетът е същият като тапетите в поправителния дом в Саут Сити, където Кларалин Балаш е работила като асистент-учител. Всичките двадесет и една жени от снимките са открити живи и здрави.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

След като отново проверяват размерите на помещението, детективите разбират, че отново има несъотвествие и предполагат, че зад малкия прозорец се крие трета стая. Шериф Балард е информиран за това, но нарежда търсенето да спре, докато не се съберат проби и доказателства от първите две стаи.

Криминалистите откриват единичен отпечатък от пръст на възрастен човек на прозорчето зад лавицата за книги. По-късно намират още отпечатъци около и по същия прозорец, за които е установено, че принадлежат на Инг и Лейк.

Докато криминалистите събират улики, търсачите отвън откриват две кости до алеята, водеща към къщата, но не могат да определят дали са човешки. Те са изпратени на главния съдебен лекар на Сан Франциско доктор Бойд Стивънс за пълен анализ.

Зловещи находки

На втория ден екипът, отговорен за претърсването на хижата, открива куршум .22 калибър, забит в стената на голямата спалня. Под пружините на леглото в същата стая е намерен дневник, в който Ленърд Лейк е описал в смразяващи детайли как той и Инг са набелязвали, изнасилвали и убивали многобройните си жертви. Дневникът съдържа и плана на Лейк, който се е страхувал от атомна война, за построяването на серия от бункери на територията на цялата страна, заредени с провизии, оръжия и секс-робини. Предназначението на жените-пленнички в неговия план е да създават потомство за обезлюдения свят.

В 17:00 часа на следващия ден събирането на улики от двете стаи на бункера приключва и Балард нарежда на Брун и Айзенман да продължат с претърсването на интериора. Брун открива тайна врата зад лавиците с книги, която води към стаята с прозореца. Стаята е широка едва метър, с дължина 2,30 м и височина 1,80 м. Вътре има тясно легло, химическа тоалетна, ароматизатор за въздух и контейнер с вода. В стената са издълбани дупки за вентилация, които обаче са закрити така, че да не пропускат светлина.

След огледа на двете стаи се установява, че прозорецът е с еднопосочно виждане. Под него откриват бутон, при натискането на който обитателите на първата стая могат да чуват всичко в по-малката стая. Айзенман изгася светлината в бункера и когато поглежда с мерника “Старлайт” през “стъклото за наблюдение”, успява ясно да види Брун в съседната стая. Изглежда това е била “килията за заложници”. Щом получава тази нова информация, шериф Балард се връща в управлението, за да организира разследването на възможно убийство, което ще включва ФБР, Горската служба на Калифорния и правосъдния отдел.

На третия ден към търсенето се присъединява и калифорнийската Асоциация на кучетата-спасители. След цял час безплодно търсене Балард се обажда за тежка апаратура, с която да разкопаят мястото. Същата сутрин той е неочаквано посетен от майката на Лейк Глориа Ебърлинг. Тя обяснява, че е дошла, защото е загрижена за другия си син Доналд, който е изчезнал преди две години. Детектив Брун я пита дали Балаш е вземала нещо от хижата в деня на срещата им и майката на Лейк казва, че тя е прибрала дванадесет видеокасети от голямата спалня.

Разкопките
Разкопките

Впоследствие Балаш предава на полицията дванадесетте касети, на които е заснето как тя и Лейк правят секс, което съвпада с обяснението й от по-рано.

Научи повече за:   Портрет на един сериен убиец: Хенри Лий Лукас

Балард се интересува от състоянието на Лейк и майката казва, че лекарите са обявили мозъчна смърт и я притискат да прекъсне животоподдържащите системи на сина си.

За шериф Балард случаят се превръща в кошмар. Той разполага с доказателства, предполагащи многобройни отвличания, изнасилвания и убийства, и двама заподозрени, един от които е фактически мъртъв, а другият се крие, вероятно някъде зад граница. Може само да събира уликите и да чака.

Междувременно ФБР установява, че Чарлз Инг е взел полет от Сан Франциско за Чикаго, но не могат да открият къде е отишъл след това. След проверка на миналото му става ясно, че той е от Хонг Конг, има сестри в Торонто и Калгари, чичо в Йоркшир, Англия, и бивши приятели от флота в Хавай. Властите са наясно, че разполагайки с достатъчно пари и време, Инг би могъл да е на всяко едно от тези места. Свързват се с Интерпол и Скотланд Ярд за съдействие и разпространяват описанието на Инг по целия свят.

Жертвите

На четвъртия ден от търсенето доктор Стивънс пристига на мястото и уведомява Балард, че костите, открити до алеята, определено са човешки. Малко след това е открита още една кост, умело срязана от двете страни с трион или друг подобен инструмент.

С напредване на търсенето в различни точки на местността са изровени многобройни предмети. В рова, простиращ се от бункера до пътя, полицията открива найлонова торба, съдържаща писмо адресирано до Чарлз Инг и разписка на името на Харви Дъбс. От целия имот са иззети за анализ буквално стотици предмети, които трябва да бъдат надлежно описани и фотографирани.

Робин Скот Стейпли
Робин Скот Стейпли

Първите тела са открити чак на петия ден. Скелетните останки на двама души изглеждат пълни, но костите са рязани на места и доста изгорени. През същия ден в 20:00 часа лекарите в болницата изключват животоподдържащите системи на Ленърд Лейк – той умира за броени секунди.

По-късно е открита 20-литрова запечатана кофа, в която има чекова книжка на името на Робин Скот Стейпли, бижута, кредитни карти, шофьорски книжки, портмонета, две видеокасети без етикети и трета, надписана с “М. Дами Кати/Бренда”. Първата касета съдържа запис на Лейк и Балаш, празнуващи Деня на благодарността. На втората Лейк разказва за най-голямата си фантазия – да отвлече жена и да я пороби. Третата е най-обезпокояваща – на нея е заснета млада жена, идентифицирана просто като Кати, окована за стол и по-късно заставена да прави стриптийз, докато Лейк и Инг й се присмиват. По-късно на записа ясно се вижда как Инг лудува в леглото с Кати, докато Лейк ги снима с фотоапарат.

Катлийн Алън
Катлийн Алън

Впоследствие тази млада жена е идентифицирана като 18-годишната Кати Алън, продавачка в супермаркет в Милпитас. Алън е била примамена в хижата от Лейк, който й казва, че приятелят й е прострелян. Полицията установява, че приятелят на Кати е известен наркопласьор на име Майкъл Шон Карол, който е бил съкилийник на Инг в затвора.

На същата касета има запис и на друга млада жена на име Бренда, която умолява двамата мъже да й кажат какво се е случило с бебето й. Лейк й отговаря: “Бебето ти спи като камък”. Най-сетне, след постоянни подигравки и заплахи, твърдостта на Бренда се пречупва и тя се подчинява на исканията им. По-късно на записа се чува как тя си взима душ с двамата мъже.

Бренда О`Конър
Бренда О’Конър

Втората жертва на касетата е идентифицирана като 19-годишната Бренда О’Конър, съседка на Ленърд Лейк. Полицията вярва, че нейният съпруг Лони Бонд и тяхното бебе Лони младши са били убити от Лейк и Инг преди заснемането на касетата.

С напредването на търсенето е открит частичен череп, още една пластмасова кофа с лични вещи и един цял, но обгорен труп. Само минути след това са открити още четири тела, сред които и едно детско. Две от тях са на жени, а третото на чернокож мъж. Малко по-късно са изровени още един пластмасов контейнер и дълга тръба, 30 см в диаметър. Вътре в контейнера полицията открива 1 863 сребърни долара, още портфейли и кредитни карти. В тръбата има полуавтоматична пушка “Колт” AR-15. При разкопките на купчина прясна пръст недалеч от хижата са намерени още две тела; и двете жертви са убити с единичен изстрел от малокалибрено оръжие в главата. Бункерът е напълно сринат, за да се разкопае земята отдолу за още тела.

Всичко на всичко са открити телата на седем мъже, три жени, две бебета-момчета и 20 кг кости, както и многобройни предмети, принадлежащи на убитите. Намерените доказателства предполагат, че са убити около 25 души, но това, че повечето от телата са нарязани, изгорени и разпръснати из района, прави разпознаването доста трудна задача. Издадена е заповед за ареста на Чарлз Чийта Инг по обвинение в 12 убийства.

Семейство Дъбс
Семейство Дъбс

Впоследствие жертвите са идентифицирани като Катлийн Алън, нейният приятел Майкъл Карол, Робин Скот Стейпли, Ранди Джонсън, Чарлз Гънър-Дебелия (кум на Лейк), Доналд Лейк (брат на Ленърд), Пол Коснър (собственикът на хондата), Бренда О’Конър, Лони Бонд старши, Лони Бонд младши (съседите на Лейк), Харви Дъбс, Дебора Дъбс и Шон Дъбс. (Семейство Дъбс е отвлечено и убито, след като Инг и Лейк отиват в дома им, привидно интересувайки се от аудиооборудването, за което Харви Дъбс е поместил обява във вестника).

Майкъл Карол
Майкъл Карол
Ранди Джонсън
Ранди Джонсън
Чарлз Гънър
Чарлз Гънър
Доналд Лейк
Доналд Лейк
Пол Коснър
Пол Коснър

По следите на убиеца

Докато шериф Балард и неговият екип работят по 12 часа на ден, за да открият зловещите тайни на хижата в Уилсивил, ФБР събира допълнителна информация за един от отговорниците за това клане, Чарлз Чийта Инг.

Чарлз Инг
Чарлз Инг

Научават, че Чарлз Инг е роден в Хонг Конг на 24 декември 1961 г. Като син на богат бизнесмен той получава силен старт в живота, но на ранна възраст развива бунтарски дух и е изключен от няколко училища. Копнеейки синът му да се промени, бащата на Чарли го изпраща в пансион в Йоркшир, Англия, където ще бъде под надзора на чичо му, учител в същото училище. Само след кратък период Чарли е хванат да краде от съучениците си и от местен магазин, и отново е изключен.

Той се завръща в Хонг Конг и когато навършва 18 години, се сдобива със студентска виза за САЩ и заминава да учи в колежа “Нотр Дам” в Белмонт, Калифорния. Очевидно студентският живот не му е по вкуса, защото отпада още на първия семестър. През октомври 1979 г. Инг е обвинен в прегазване на човек с кола и бягство. Осъден е да заплати щети на пострадалия. Малко след това кандидатства във флота и въпреки че не е американски гражданин, записва Блумфийлд, Индиана, като мястото си на раждане.

През 1981 г. Чарлз Инг е повишен в ранг ефрейтор. Кариерата му обаче приключва скоро след това, когато той и трима съучастници открадват оръжия от военноморската база “Канеохе” в Хавай. Месец по-късно е арестуван от военната полиция и заключен. Само след няколко дни Инг успява да избяга и отива в Калифорния, където се среща с Ленърд Лейк. Според една от версиите двамата се запознават благодарение на обява, поместена от Лейк в списание за оцеляване, но тази информация не е потвърдена със сигурност. Чарли се премества при Лейк и Балаш и живее с тях до момента, в който е арестуван от ФБР заедно с Лейк за кражба на оръжия.

Инг през 1986г.
Инг през 1986 г.

След освобождаването му от “Левънуърт” през юни 1984 г., Инг се връща в Калифорния и се нанася в хижата в Уилсивил при Лейк. Инг би трябвало да бъде депортиран след освобождаването му от затвора, но военноморските сили все още не знаят, че той не е американски гражданин.

ФБР предполага, че отвличанията и убийствата са започнали около месец след тяхното събиране. През юли 1984 г. дисководещ от Сан Франциско на име Доналд Гилети и неговият съквартирант Ричард Караза са застреляни от азиатец, който нахлува в дома им и ги ограбва. Пистолетът, използван при това нападение, е открит в хижата в Уилсивил.

Доналд Гилети
Доналд Гилети

Постепенно ФБР надушва следите на Инг след заминаването му от Сан Франциско. В деня, когато Кларилин Балаш го закарва до летището, той е видян да се качва на борда на полет за Чикаго. Там отсяда в хотел “Шато” под името Майк Кимото и стои четири дни. След това се среща с неидентифициран приятел и тръгва за Детройт, преди да прекоси границата с Канада сам. Обискът на апартамента му разкрива скривалище с оръжия и вещи, вероятно собственост на жертвите му, както и квитанция от “Превозвачески услуги Денис”.

Психически проблеми

ФБР изготвя досие и за Ленърд Лейк, който очевидно е нямал преимуществото да бъде отгледан като богат наследник, какъвто е случаят с Чарлз Инг. Лейк е роден в Сан Франциско на 29 октомври 1945 г. в семейство, разкъсвано от постоянни скандали. Неговото раждане изглежда не помага с нищо за прекратяване на семейните конфликти и той е пращан да живее при най-различни роднини до 6-годишната си възраст, когато се премества за постоянно при баба си и дядо си. Според твърденията на негови приятели и роднини Лейк така и не е могъл да преодолее чувството, че е бил нежелан и изоставен.

На 19-годишна възраст Лейк напуска дома си и постъпва във флота, където е обучаван за радист. Точно с тази специалност е изпратен в Да Нанг, Виетнам. Според медицинския му картон Лейк е бил хоспитализиран за “проява на зараждащи се психотични реакции”. Очевидно неговите висши офицери не смятат това негово състояние за сериозно, защото след лечението е върнат отново на служба. Вторият му престой продължава само няколко месеци преди да бъде прекратен, тъй като Лейк изглежда страда от “неясни медицински проблеми” и е върнат във военноморската база “Ел Торо” в окръг Ориндж. Общо той служи 7 години, за които се сдобива с няколко медала за службата си във Виетнам. По-късно Лейк е освободен от армията по медицински причини и се премества да живее в Сан Хосе, Калифорния.

Научи повече за:   Джерард Шейфър: Ченгето убиец

Скоро след освобождаването му е приет в болницата за ветерани в Оукланд, където е лекуван за “психически проблеми”. След изписването му за кратко се записва да учи в колежа към университета в Сан Хосе. Пет години след службата си във флота се запознава с Кларилин Балаш на панаира в окръг Марин, където държи сергия, снимайки хората с коза, маскирана като еднорог. През 1981 г. Лейк и Балаш се оженват и се преместват да живеят в комуна във Файло, окръг Мендосино в северна Калифорния. Там живеят в голямо ранчо, което Лейк нарича “Бягство за алиби”. Смята се, че там е отглеждал марихуана. Според негови приятели точно в онзи период Лейк е започнал да страда от делюзии и е преобразил ранчото си в “убежище за оцеляване”, зареждайки го с оръжия и провизии, чрез които да устои на неизбежната според него “обсада”.

Обикновена кражба

Чарлз Инг успява да заблуди властите по целия свят в продължение на 32 дни, но неговият вкус към клептоманията му изиграва лоша шега. На 6 юли 1985 г. двама охранители в магазин “Хъдсън Бей” в Калгари, забелязват Инг да напуска с крадени стоки в раницата си. Когато се опитват да го спрат, той изважда пистолет и ги заплашва. Следва кратко боричкане и един от охранителите е ранен в ръката преди Инг да бъде овладян и арестуван. По-късно в полицейския участък той е обвинен в кражба, опит за кражба, притежание на оръжие и опит за убийство.

Докато Чарлз Инг се готви да се изправи пред съда, новината за неговия арест достига до специалния отдел в Калаверас. Радостта от залавянето му скоро е помрачена, когато правосъдният министър на Канада Джон Косби заявява, че според споразумението за екстрадиция от 1976 г. със САЩ не може да предаде Инг, тъй като Канада, която е премахнала смъртното наказание, не може да екстрадира затворник, застрашен от смъртна присъда.

След като властите в САЩ се съвземат от шока, двама детективи от Сан Франциско са изпратени да разпитат Инг в неговата килия в Калгари. Той им казва, че Лейк е отговорен за повечето от убийствата в Уилсивил, но си признава, че му е помогнал да се отърве от тялото на Пол Коснър. След разпита правосъдното министерство на САЩ прави няколко опита да екстрадира Инг, но канадските власти отказват, тъй като им предстои да изправят Инг пред съда по обвинения в престъпления, извършени на местна почва. Той е съден и признат за виновен за кражбата в магазина и нападението над охранителите, за които получава 4 и половина години затвор.

Чарлз Инг в съда
Чарлз Инг в съда

Докато Инг се готви да излежи присъдата си, американското министерство на правосъдието започва дълга и проточена битка за екстрадицията му. Тя продължава почти 6 години, като Инг прекарва голяма част от това време в изучаване на американските закони. По време на преговорите за доказателство са представени рисунки на Инг, показващи детайли от убийствата в Уилсивил, за които само едно дълбоко замесено в случая лице би могло да знае.

Скъпо усилие

След многобройни обжалвания и безкрайни изслушвания канадското правителство най-сетне отстъпва и се съгласява да екстрадира Чарлз Инг. На 26 септември 1991 г. той е качен на самолет и откаран във военновъздушната база “Макклелън”, откъдето е транспортиран в затвора “Фолсъм” в Сакраменто.

Последвалите събития се пръвръщат най-проточеното и скъпо криминално преследване в американската история на правосъдието, надминаващи дори скандалното дело срещу О Джей Симпсън. Инг използва всяка вратичка в закона, която той и върволицата му от адвокати могат да измислят, за да отложат съдебния процес.

Инг влиза в съда
Инг влиза в съда

Мястото на процеса трябва да бъде в Сан Андреас, но Инг непрекъснато подава жалби срещу щата Калифорния, вариращи от лошо отношение и лоша храна, до твърдението, че по време на пътуването си до съда е бил заставен да приеме лекарство против гадене и повръщане, което според него го е направило сънлив и му е попречило да вземе участие в предварителните заседания. Спечелва още време като редовно уволнява адвокатите си и по-късно подава иск срещу тях за злоупотреба в размер на 1 милион долара. В един момент подава молба до съда в Сан Андреас, заявявайки, че желае да се представлява сам, но по-късно я оттегля.

Тактиката на отлагане продължава и адвокатите на Инг искат процесът да бъде преместен в окръг Ориндж под предлог, че клиентът им няма да получи справедлив процес в Сан Андреас. В подкрепа на това твърдение представят независимо проучване, според което 95% от жителите на окръг Калаверас вече са убедени, че Чарлз Инг е виновен за убийствата в Уилсивил.

Тези и други искания са представяни пред Върховния съд на Калифорния най-малко пет пъти, докато най-сетне на 8 април 1994 г. съдия от Сан Андреас уважава молбата и нарежда делото да се премести в Санта Ана в окръг Ориндж. Това причинява още по-голямо отлагане, тъй като властите в окръг Ориндж възразяват, че няма да могат да понесат разходите, свързани с дело от подобен мащаб. Въпросът е уреден, когато щатът Калифорния се съгласява да заплати разноските.

Инг в съда с охрана
Инг в съда с охрана

Следват още години на правни машинации, тъй като Инг сменя адвокатите си и дошлите на тяхно място настояват за отлагане, за да могат да подготвят случая си. По време на едно от заседанията Инг е затворен в малка клетка, тъй като го смятат за “изключително опасен”. Клетката е махната, когато мирови съдия я описва като “варварска”. Преди началото на действителния процес Инг вече се е явявал пред шестима съдии, а случаят е набъбнал до над 6 тона доказателства и законова документация, като разходите по него наближават сумата от 10 милиона долара.

Автогол

След 13 години отлагания и правни спорове, през октомври 1998 г. процесът срещу Чарлз Чийта Инг най-сетне започва наистина. През следващите няколко месеца съдебните заседатели, медиите, семействата и приятелите на жертвите слушат обясненията на щатския прокурор Шарлийн Хонака за това как Ленърд Лейк и Чарлз Инг са набелязвали и отвличали жертвите си преди да ги отведат в хижата в Уилсивил, където са били садистично измъчвани, изнасилвани и убивани.

Прокурор Шарлийн Хонака
Прокурор Шарлийн Хонака

Хонака представя като доказателство видеокасетите, намерени на мястото, които ясно показват как Инг и Лейк измъчват и се гаврят с Кати Алън и Бренди О’Конър. Представени са и доказателства, свързващи двамата мъже с жертвите, под формата на откраднати вещи и фотографии. Хонака се опитва да изложи откъси от дневника на Лейк, но съдия Джон Джей Райън отказва да ги приеме, заявявайки, че този материал няма отношение към случая. Част от военното досие на Лейк също е отхвърлено като доказателство.

Защитата контраатакува, заявявайки, че Инг е бил неволен съучастник на далеч по-опасния и ненормален Лейк, който е отговорен за убийствата, докато Инг просто е участвал в някои от сексуалните гаври. Към края на делото Инг си вкарва автогол, като настоява да се изправи на свидетелското място – действие, което позволява на обвинението да представи допълнителни доказателства. Част от тях е снимка на Инг в неговата килия, показваща на стената зад него уличаващи го рисунки и мотото “Няма ли убийство, няма тръпка – няма ли пистолет, няма кеф”.

Адвокатът на Инг Уилям Кели се опитва да прегрупира силите си, като се обажда на Кларалин Балаш и я моли да даде доказателства в подкрепа на клиента му, въпреки че преди това прокуратурата й е дала имунитет. Той променя намерението си, когато съдия Райън му напомня, че Балаш първоначално е дала показания уличаващи Инг.

Най-сетне, след осем дълги месеца, всички доказателства са изслушани и журито се оттегля, за да обсъди присъдата.Само след няколко часа съдебните заседатели обявяват Чарлз Чийта Инг за виновен в убийството на шестима мъже, три жени и две бебета. Обвинението в убийството на седмия мъж, Пол Коснър, е оттеглено по-рано, поради недостиг на доказателства.

Инг чува присъдата си
Инг чува присъдата си

Съдия Райън, следвайки препоръката на съдебните заседатели, произнася смъртна присъда, въпреки че има възможност да го осъди на доживотен затвор.

Епилог

След процесът Чарлз Инг и неговите адвокати започват обжалване на основанието, че присъдата е твъде “сурова”. Този процес ще отнеме най-малко още шест години и вероятно 6 милиона долара, за да се осъди човек, срещу когото са представени неопровержими доказателства, като видеозаписа на две от престъпленията му.

Но докато Чарлз Инг и други като него се подиграват с американското правосъдие, остава въпросът – защо го правят? Какво ги кара да отвличат, изнасилват и измъчват невинните си жертви?

Инг в съда
Инг в съда

Една от хипотезите е, че Лейк и Инг са били предразположени поотделно към тези престъпления, но чак след като са се събрали, са започнали да подхранват взаимно садистичните си сексуални фантазии и да причиняват болка и смърт. Тази ситуация е пример за онова, което криминалните психолози наричат Gestalt, където “организираното цяло е по-силно от сбора на отделните му части”, подобно на случая с един друг дяволски тим – Хенри Лий Лукас и Отис Туул.

Каквато и да е била тяхната мотивация Чарлз Инг и Ленърд Лейк са отговорни за едни от най-бруталните и садистични престъпления в аналите на криминалната история. За съжаление, за да се раздаде правосъдие на подобни хора са нужни огромни количества време и пари.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Москвич 412 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Москвич 412
Гост
Москвич 412

Какво се е случил с гадния жълтурко?Жив ли е,или си е получил заслуженото?