Артър Шоукрос: Удушвача от Дженеси Ривър

Артър Шоукрос: Удушвача от Дженеси Ривър

Артър Шоукрос, известен като “Удушвача от Дженеси Ривър”, поема отговорността за убийствата на 11 жени, извършени в периода 1988-90г. Шоукрос набелязва плячката си сред жените, упражняващи високорискови професии, като проститутките например. Този сексуален садист и сериен убиец обикновено захвърля жертвите си в реката и понякога се връща на местопрестъплението, за да се наслаждава на спомена за убийството.

Първата жертва

Река Дженези, намираща се извън Рочестър в щата Ню Йорк, представлява живописно ваканционно място, благодарение на трите водопада разположени по течението й. Местността е подходяща за походи и пикници сред природата, както и за лов и риболов. Дългото 35 километра дефиле се слави като “Гранд каньона на Изтока”. Никой преди 1988 г. не си е представял, че тук може да бъде извършено убийство.

През тази година ловец и неговата дружинка се натъкват на гледка, която никога няма да забравят, в потока Саймън Крийк, близо до щатски път 31. На 24 март наближава краят на зимата и ледът по реката е започнал да се разпуква. На повърхността на водата изплува покритото с тиня тяло на мъртва жена, облечена с джинси и суитшърт. Първоначално ловците я смятат за изхвърлен манекен, но само един поглед към замръзналото й лице е достатъчен, за да поправи това впечатление.

Мъжете извикват полицията и тялото е извадено от водата. От жестоките синини по него веднага става ясно, че жената е била пребита, но полицаите решават да изчакат доклада от аутопсията на съдебния лекар Ник Форбс, преди да правят заключения. Докторът забелязва, че жертвата е била удушена. Налице е и вагинална травма, заобиколена от следи от зъби, които биха могли да са оставени и след смъртта. Жената изглежда е била ритана жестоко в слабините. В дробовете на жертвата няма вода, следователно убиецът я е изхвърлил в реката след смъртта й.

Не след дълго тя е идентифицирана като 27-годишната Дороти “Дотси” Блекбърн, майка на три деца, работеща като проститутка на авеню “Лайел” в Рочестър. Нейната сестра е подала сигнал за изчезването й на 18 март и впоследствие разпознава тялото й.

Д-р Форбс установява, че раните на Блекбърн са били причинени от тъп предмет, но не може да разбере от какво е оставен назъбеният отпечатък, минаващ през гърдите й.

Убийствата на проститутки не са нещо необичайно, а тази жена освен това е била пристрастена към кокаина и е дължала пари. Недоволен клиент, измамен дилър или ядосан сводник – почти всеки би могъл да е отговорен за това, а без веществени доказателства ще бъде трудно да свържат жертвата с убиеца й. Полицията в Рочестър разследва още два случая на убити с нож проститутки в района, но не намират нищо, с което да ги свържат. Папката със случая на Дотси остава настрана.

Минава една година и случаят се забравя. Тогава започват да се появяват още мъртви жени.

Сметището за тела

В месеците, последвали откриването на Дороти Блекбърн, не се случва много и нейното убийство остава неразкрито. През лятото на 1989 г. са убити още няколко проститутки, но случаите изглежда нямат връзка помежду си и не се отличават с нещо необичайно. Една от жените е изхвърлена край пътя, другата е застреляна, а третата е блъсната от кола.

Тогава се случва нещо, което привлича вниманието на полицията. На 9 септември човек, събиращ празни бутилки, се натъква на човешки останки. Забелязва стърчаща кост, която първоначално помисля за част от умрял елен, но приближавайки се вижда и купчина дрехи. Човекът осъзнава какво е намерил и се свързва с полицията.

Тази жена се е носила по течението на реката, докато тялото й не се е заклещило в строителни отпадъци. Престояла е там дълго време и тялото й е доста разложено, което затруднява д-р Форбс да определи причината за смъртта, макар да има съмнения за задушаване. По костите няма следи от рани с нож или огнестрелно оръжие.

Опитвайки се да установи самоличността на жертвата, полицията открива 138 възможни съвпадения в сигналите за изчезнали жени, но всички те в крайна сметка са елиминирани. Тогава се обръщат към криминалния антрополог Уилям Родригез ІІІ, който използва черепа на жертвата, за да реконструира лицето й. Снимката от реконструкцията е публикувана в местните вестници и скоро бащата на Анна Стефен разпознава дъщеря си. Данните от нейния зъболекарски картон потвърждават самоличността й. Баща й смята, че е била убита от сводник или наркодилър.

Тялото й е открито далеч от мястото, където са намерени останките на Блекбърн, и макар начинът на смъртта и отърваването от тялото да изглеждат подобни, никой все още не говори за сериен убиец.

Шест седмици по-късно, в събота на 21 октомври, трима спортисти от Пенсилвания се натъкват в дефилето на обезглавен разложен труп, състоящ се предимно от кости, скрит във високата трева край речния бряг. Вратът на жертвата е счупен, но действителната причина за смъртта й е трудна за определяне.

Докато събират останките й, никой не осъзнава, че убиецът стои наблизо и наблюдава действията на полицията. Той прилича на обикновен рибар – някой, който често посещава местността – така че никой не му обръща особено внимание.

Жертвата е идентифицирана, отново с помощта на антрополога Родригез, като 60-годишната Дороти Кийлър, която е изчезнала от известно време.

Шест дни по-късно, малко преди Хелоуин, момче, търсещо топката си в купчина отпадъци близо до “Младежката християнска организация”, намираща се недалеч от дефилето, вижда в боклука стърчащ крак. Полицията открива разложен и нападнат от личинки труп, облечен в черни панталони и пуловер. Мъртвата жена се оказва Пати Айвс, някога красива проститутка от авеню “Лайел”, чието изчезване е хвърлило сводника й в отчаяние. Той обаче не се оказва търсеният заподозрян.

С това случаите на удушаване стават четири, като три от тях са се случили бързо един след друг. Пресата започва да пише за “Удушвача от Рочестър” и за “Убиеца от Дженези Ривър”. Някои от жените са покрити с отломки, сякаш за да не се виждат от въздуха, което кара полицията да предполага, че извършителят има или криминален, или военен опит. Поради липсата на признаци за съпротива от страна на жертвите се смята, че Удушвача убива бързо и вероятно е доста силен.

Тъй като целите му са главно проститутки, служителите на отдел “Нравствена полиция” започват да разпитват жените от занаята.

Около 35 жени работят постоянно в този район. Полицаите седят в цивилни коли, наблюдавайки ги и позволявайки им да упражняват професията си. Жените подхождат с предпазливост към това необичайно положение, без да се доверяват изцяло на полицията, че няма да ги арестува. Никоя от страните не е свикнала да работи една с друга, но жриците на любовта се чувстват доста по-сигурни.

Ченгетата знаят, че някои от тези жени са доста нахакани и предполагат, че ако Удушвача нападне една от тях, ще бъде голяма грешка от негова страна. Джун Сисеро например има обичай да удря всекиго и при най-малкия признак за зла умисъл. Дори избягва да се приближава до коли, които не е виждала преди това. Момичето има инстинкт за разпознаване на гнилите ябълки сред клиентите.

Друга по-зряла и яка проститутка, на име Джо Ан Ван Ностранд, разказва на полицията за клиент, подвизаващ се под името “Мич”, с когото е прекарала една нощ и който е изглеждал потенциално агресивен. Освен това е бил и доста особен. Споменал е за Удушвача, откарал я е доста навътре в полето и я е накарал да се преструва на умряла.

“Той беше доста нервен” – разказва Джо Ан по-късно за книгата “Умът на един сериен убиец”, – “и това изнервяше и мен самата.  Усещах, че нещата не отиват на добре и космите на главата ми настръхнаха”.

Джо Ан изважда ножа си и му казва, че ще го използва. “Мич” сякаш не се разтревожва от това и дори изказва възхищението си от нейната смелост. Но тя е сигурна, че той на няколко пъти се е опитал да се докопа до гърлото й. След като свършват й казва, че иска да я види отново, но след този случай тя го отбягва упорито.

Момичетата се предупреждават една друга да внимават за подозрителни клиенти. Нервни са, но не толкова, че да спрат да се качват в колите на клиентите. Разказват на ченгетата за подозрителен “сив микробус”, обикалящ в района, но когато такъв микробус е проверен от полицията, шофьорът му се оказва съвсем обикновен човек. Следи изникват всеки ден, но нито една не довежда до нещо съществено.

Скоро изчезват и други проститутки, като например русата Мария Уелч, приличаща на убитата Пати Айвс. След това друга дребна блондинка е открита захвърлена в дълбоко дере в дефилето, обута единствено с чифт ботуши. Причината за смъртта й е удушаване, а синините по тялото й показват, че жертвата е била пребита. Първоначално всички предполагат, че тази жертва е Мария, но се оказва, че грешат. Нейното име е Франсиз Браун, която една вечер е тръгнала с клиент на име “Майк”.

Разпитани са няколко клиенти, но никой от тях не изпъква като заподозрян. Полицията смята, че шест или осем жени са били убити от един и същи човек. Проверката за сексуални престъпници, живеещи в горната част на щата Ню Йорк, не показва наличието на такива в района.

Тогава мъж, чиято 26-годишна приятелка липсва от 18 дни, решава да подаде сигнал за изчезването й. Тя има умствени проблеми и друг път се е случвало да изчезне без да се обади. Но този път отсъствието й е продължило твърде дълго. Той я е научил да не се качва в коли на непознати мъже и се съмнява, че е станала жертва на някого, но все пак се тревожи. Тъй като не е проститутка, полицията не смята, че момичето би могло да бъде застрашено от фантома-убиец. Информацията за изчезналата Джун Стот е разпространена между патрулните екипи. Но тяхната главна грижа в момента е потенциалната следваща жертва на удушвача.

Ескалация

На 5 ноември чернокожата проститутка Кимбърли Лоуган, работеща на авеню “Лайел”, е открита затрупана под купчина листа в нечий двор. Тя е пребита и ритана в корема. Съдебният лекар намира листа, натикани в гърлото й. Въпреки че тялото й не е захвърлено в дефилето, случаят е прибавен към растящата планина от неразкрити убийства на нощни жрици в района.

Осем дни по-късно, в Деня на благодарността, Марк Стецел разхожда кучето си в блатистия район близо до индустриалните докове. Кучето надушва някаква следа и той го следва, натъквайки се на захвърлен на земята килим, покрит с ледена коричка. Когато се приближава, вижда, че отдолу се подава бос крак и извиква полицията.

Денят е суров и вещаещ сняг, а повечето криминалисти и следователи са по домовете си със своите семейства, хапвайки печена пуйка. Въпреки това им се налага да станат от масата и да отидат на местопрестъплението. Към тях се присъединява и заместник-окръжният прокурор Чък Сирагуза. Той иска да наблюдава отблизо тези убийства, за да е подготвен, ако се окаже, че в района действа истински сериен убиец.

Жената, чието тяло е запазено до известна степен от студеното време и килима, лежи с лице към земята. Петната по кожата й говорят за стартирал процес на разлагане, като вероятно смъртта й е настъпила преди две или три седмици. Значително количество кръв се е събрало в задната част на тялото й, което означава, че е лежала по гръб след смъртта си и чак после е била обърната по корем. Положението на тялото й говори, че жената е била изнасилена анално след смъртта й. Освен това е удушена, но това не е всичко.

Научи повече за:   Канадският убиец Робърт Пиктън и неговите прасета човекоядци

Когато я преобръщат, става ясно, че е била изкормена от гърдите до половите органи като животно. По-внимателният оглед показва, че срамните й устни са отрязани. Този убиец се е върнал на местопрестъплението, за да си достави малко перверзно удоволствие. Изследванията обаче не отриват следи от семенна течност във и по тялото. Криминалистите откриват в бурените нож и окървавена хавлия, но по тях няма улики и отпечатъци. Както обикновено веществените доказателства са повече от оскъдни.

Жертвата скоро е разпозната като изчезналата Джун Стот. Всички знаят, че тя не е проститутка и не взима наркотици. Това кара следователите да се чудят дали това убийство е част от серията или е дело на друг убиец. Освен това тялото й е захвърлено на 11 км разстояние от реката. С няколко убийци ли си имат работа или с един, който захвърля телата където му падне? Жертвата е покрита също като някои от останалите и е удушена.

Чувствайки се в безизходица, капитан Джонстън решава да се свърже с ФБР. За една година време той е затрупан с 11 неразкрити убийства на проститутки във и около Рочестър. Средно статистически в града се случват само три-четири такива престъпления годишно и капитанът осъзнава, че са изправени пред сериозен проблем.

Той е прехвърлен на специален агент Грег Маккрари от отдел “Анализ на поведението”, който изслушва неговите обяснения за епидемията от убийства от пролетта на миналата година и се съгласява, че вероятно става въпрос за сериен убиец, ловуващ в района. Маккрари кани лейтенант Ед Грант, току-що завършил програмата на ФБР за криминално-разследващ анализ, да се присъедини към него в Рочестър.

Още преди да пристигнат, на 27 ноември ловец намира тялото на проститутката Елизабет Гибсън в блатото на съседен окръг. Тя е удушена. Това, което я свързва с останалите, е един очевидец.

Предният ден Джо Ан Ван Ностранд е видяла клиента “Мич” с проститутка, която познава – Елизабет Гибсън. Когато научава от телевизията новината за откритата мъртва жена, отива директно в полицията и им разказва за Мич. За съжаление не знае истинското име на мъжа, нито къде работи той. Все пак полицай Ленърд Бориело вярва, че тя им е дала солидна следа. Най-малкото вече знаят как действа този човек и каква кола кара.

Не знаят обаче, че Удушвача може да сменя колите си и да не се набива на очи.

Профил

Маккрари и Грант пристигат на 13 декември, две седмици след откриването на Джун Стот, и искат да разгледат различните местопрестъпления. Започват от авеню “Лайел”, откъдето се предполага, че убиецът взима жертвите си, и продължават към района на “Младежкия християнски съюз” и каньона, взимайки под внимание всяка подробност, която би била от полза за техния анализ. След това се заравят в папките със съдебномедицински експертизи, снимките от местопрестъпленията, показанията на очевидците и всичко друго, събрано от полицията досега.

Подреждат папките по реда на убийствата и ги разпределят в три кръга, изхождайки от начина на живот и от начина на смърт на жертвите. В първия кръг попадат случаите, за които е повече от ясно, че са дело на серийния убиец – удушени проститутки, захвърлени във или около дефилето. След това идва кръгът на случаите, носещи само известни прилики, и накрая остават случаите, които изглежда нямат никаква връзка с останалите. В седем от случаите се наблюдава ясен модел на действие.

Жертвата, която най-много ги притеснява, е Джун Стот. Тя е удушена, но освен това са й нанесени послесмъртни наранявания, каквито не се наблюдават при останалите жени.

За профайлърите е ясно, че убиецът не отвежда жертвите си твърде далеч от авеню “Лайел” – само на няколко километра. Според тях в този район се чувства най-удобно, тъй като го познава добре. Той би трябвало да разполага с кола, понеже местата, на които захвърля телата, са твърде далеч, за да стигне до тях пеша. Ако познава района, вероятно го посещава често – тича за здраве или ходи на лов и риболов.

Жените изглежда се чувстват удобно в негово присъствие. Качват се в колата му без да се страхуват, знаейки, че в града върлува сериен убиец. Тъй като повечето от жертвите му са бели жени, вероятно и убиецът е от бялата раса.

Фактът, че при никоя от жертвите не се наблюдава сексуално насилие показва, че този мъж може би има проблеми от сексуално естество. Възможно е пребитите жени да са се подигравали с неговата импотентност.

Когато решават да включат Джун Стот в серията, профайлърите се заравят по-дълбоко в случая й. Фактът, че тялото й е изкормено им подсказва, че убиецът вероятно има опит в разфасоването на дивеч. Чувства се удобно да борави с тела. Според тях ще продължи да се връща при жертвите си и да ги обезобразява дотогава, докато е сигурен, че няма да бъде заловен.

Когато са готови, Грант и Маккрари представят резултатите от своя анализ на разследващия екип.

Изхождайки от поведенческите улики, открити на местопрестъплението, те казват на полицията, че убиецът най-вероятно е бял мъж в края на 20-те или началото на 30-те си години. Съветват детективите да не елиминират заподозрените на база на несъотвествия в профила, тъй като е възможно в него да има грешки. Разследващият екип трябва да използва техния анализ просто като ориентир.

Според тях извършителят има опит в престъпленията – особено в сексуалните нападения – и вероятно вече има досие. Освен това работи сам – сигурно е спортна натура и вероятно изглежда представително. Той е човек, който не изпъква сред останалите и върши зловещото си дело под носа на своите близки и познати. Би трябвало да изглежда нормално, да кара обикновена кола и да се облича в удобни дрехи.

Вероятно има някаква лакейска професия и сигурно е женен, или има приятелка. Икономическото му положение е сходно с това на жертвите му – живее и работи в града, и познава добре живота на улицата. Смятат, че той работи или живее в района на авеню “Лайел”.

На базата на тези заключения профайлърите предлагат някои стратегии. Вярват, че убиецът е познат на полицията по някакъв начин. Възможно е често да се заседява в кафенетата и баровете в района.

Полицаите убеждават собственика на нощния бар “Маркс Тексас Ред Хот” да организира томбола с награда телевизор. Чрез това състезание успяват да се сдобият с голям списък от имена на хората, често посещаващи това място.

Междувременно от компютърното търсене на база на критериите от профила изскача заподозрян – 38-годишен сексуален престъпник, който кара сив микробус, пада си по перверзии и на няколко пъти е забелязван на авеню “Лайел”. Разследващият екип вярва, че това е техният човек, но справката с неговия работодател доказва, че той има алиби за повечето от убийствата.

Тогава, в седмиците преди Нова Година, изчезват още няколко жени, като една от тях е момиче с борбена натура, за която никой не е вярвал, че би могла да стане жертва на убиец.

Под пълна пара

Джун Сисеро е една от най-оправните проститутки в Рочестър, а Дарлийн Типи някога си е партнирала с Джо Ан Ностранд, за да се чувства в безопасност. От известно време никой не ги е виждал. Джун Сисеро даже се е хвалила пред ченгетата, че не тя трябва да се страхува от убиеца, а той от нея.

Освен тях липсват и чернокожата проститутка Фелиша Стивънс и по-отдавна изчезналата Мария Уелч.

На 31 декември сутринта полицай, патрулиращ в покрайнините на Рочестър, забелязва чифт черни джинси, захвърлени и замръзнали край пътя. Спира да ги разгледа и пребърква джобовете им. В тях намира личната карта на Фелиша Стивънс. След тази находка всички предполагат, че тя е мъртва. Освен това става ясно, че убиецът се връща към старите си места за изхвърляне на тела, тъй като джинсите са открити недалеч от река Салмън Крийк. Ботушите на Стивънс са намерени на съвсем друго място. Тя не би могла да издържи на ниските температури без дрехи и обувки.

Но по това време на годината, когато всичко е покрито със сняг и лед, не е възможно да се проведе старателно търсене, дори с кучета.

Нищо не се случва в новогодишния ден, но на 2 януари 1990 г. щатската полиция възобновява търсенето на телата по земя и от въздуха. За съжаление от езерото Онтарио задухват силни ветрове и се налага операцията с хеликоптерите да продължи на следващия ден.

Един от хеликоптерите се издига от Нортамптън Парк за последен полет над магистрала 31, където са открити джинсите и обратно към града. Първата от осемте жертви е открита на същото място преди около две години и те решават да опитат за последен път да открият нещо.

Прелитат над река Салмън Крийк, оглеждайки се за нещо необичайно. Внезапно забелязват нещо близо до един мост. Снижават хеликоптера и различават очертанията на човешка фигура, лежаща по очи на снега. Тя е облечена единствено с бяла блуза, същата като онази, с която Фелиша Стивънс е видяна за последен път.

Кожата на жената изглежда тъмна, но не и черна. Не би могла да бъде Фелиша Стивънс, но вероятно е някоя от другите три изчезнали жени. Тогава забелязват, че на моста е паркиран шевролет “Селебрити” и веднага сигнализират на колегите си по радиостанцията да го проверят. До автомобила стои едър мъж, който изглежда така, сякаш уринира. Сетне се качва в колата си и потегля.

Тялото се оказва на оправната и борбена Джун Сисеро, за която се е говорело, че отбягва да се качва в непознати коли. Тя е удушена и обезобразена след смъртта й. Половите й органи са гладко отрязани, вероятно след като тялото й вече е било замръзнало.

Сега детективите трябва да разберат кой е онзи мъж на моста и да му зададат някои въпроси. Възможно е да е видял нещо, което да им помогне да разкрият случая.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

По тънко въже

Патрулните екипи вече са по следите на мъжа в шевролета, а хеликоптерът ги следва. Наблюдават как колата отбива в обществения паркинг срещу старческия дом в Спенсърпорт.

Артър Шоукрос
Артър Шоукрос

Шофьорът влиза в дома, а проверката на регистрационния му номер показва, че автомобилът е собственост на жена на име Клара Нийл. Наземните полицаи се заемат с мъжа, а хеликоптерът се връща да пази местопрестъплението. Там забелязват, че в снега има следи от стъпки. Ограждат мястото и повикват подкрепления.

Щатският полицай Джон Стендинг иска документите за самоличност на мъжа и той му ги дава. Неговото име е Артър Джон Шоукрос, на 44 години. Казва им, че е помислил, че го следят, понеже е уринирал на обществено място. Съгласява се да им съдейства. Когато му искат шофьорска книжка заявява, че няма такава и си признава, че е лежал в затвора за неумишлено убийство.

Това признание изостря вниманието на всички. Човекът не е просто обикновен гражданин, озовал се близо до местопрестъплението. Той е убивал и преди. Профайлърите са казали на полицията, че нападателят има навика да се връща при жертвите си и сега изглежда така, сякаш Шоукроус е заловен, докато е правел точно това.

Научи повече за:   Сериен убиец сатанист реже пръстите на жертвите си

Все пак властите не са сигурни, че са попаднали на точния човек. Налага се да бъдат много предпазливи.

Детектив Денис Блайт съумява да убеди Шоукрос да го придружи до управлението на щатската полиция за по-подробен разговор. Той с радост се съгласява и дори дава писменото си съгласие за обиск на автомобила и дома му. Полицията отвежда него и Клара Нийл, в отделна кола, в Брокпорт.

Арестът на Шоукрос
Арестът на Шоукрос

Опитният в разпитите Чарли Милитело асистира на Блайт в задаването на въпросите и двамата скоро накарват Шоукрос да опише местата, на които обича да ходи за риба – повечето от тях се оказват същите, на които са били захвърляни жертвите.

Той признава също, че преди шестнадесет години е бил арестуван в Уотъртаун, защото “две деца умряха”. Не пожелава да даде повече подробности за тези престъпления.

Настоява, че е паркирал по чиста случайност на моста над Салмън Крийк, под който се е намирало тялото. Просто е минавал оттам и е спрял да се облекчи, когато хеликоптерът е минал над него. Не е видял нищо.

Макар да са развълнувани от чутото и да смятат, че най-сетне са попаднали на убиеца, детективите избягват да го притискат за подробности. Искат да го накарат да се чувства удобно в тяхно присъствие, тъй като възнамеряват да го разпитват отново и предпочитат да се съгласи доброволно на това. Държат го в стаята за разпити в продължение на пет часа, като преди да го пуснат, откарват Клара Нийл у дома й.

В крайна сметка той им разказва повече подробности за убийството на децата в Уотъртаун. Изнасилил е едното момиченце анално и след това я е удушил. Полицаите са отвратени, но се опитват да не показват чувствата си. Шоукрос им казва също, че е имал сексуални отношения с по-малката си сестра, което според него е причината за последвалите детеубийства и за многобройните хора, които е убил по време на войната във Виетнам. Обича да говори за своите “геройства” от войната. Чувства се като велик войник.

Докато го разпитват, “експерт-профайлър” изразява пред детективите мнението си, че един педофил не би сменил типа на жертвите си от деца на зрели жени. Този “експерт-профайлър” обаче не е нито Ед Грант, нито Грег Маккрари, които добре знаят, че някои убийци просто използват удобния случай да нападнат уязвима жертва. Шоукрос е лежал в затвора 15 години. Там би могъл да е развил фантазии от различно естество или просто да е стигнал до извода, че на убийството на деца се гледа с доста по-лошо око, отколкото на това на проститутки. Не всички серийни убийци преследват един и същи тип жертви. Това е погрешно схващане, което се върти из кръговете на академичната психология.

Скоро става ясно, че Шоукрос има готови самооправдателни обяснения за всичко и полицаите с право очакват, че ако си признае за скорошната серия от убийства, ще я обоснове с куп извиняващи го причини.

Преди да го освободят, го помолват да му направят снимка и Шоукрос се съгласява.

Детективите показват снимката му на няколко от проститутките, работещи на авеню “Лайел”. Джо Ан Ван Ностранд, която е разказала на полицията за клиент на име “Мич”, който я е карал да се прави на умряла, моментално го разпознава: “Това е човекът!”.

Джо Ан осъзнава, че тогава е била на косъм да загуби живота си. По време на половия акт той на няколко пъти се е опитвал да я сграбчи за гърлото, но тя е успявала да отблъсне хватката му. Споменава също, че Шоукрос е бил клиентът, с когото една от жертвите – Елизабет Гибсън – е видяна за последно. Няколко други проститутки също го идентифицират. Всички го познават като редовен клиент, с когото никога не са имали проблеми.

Историята се разгръща

Разследващият екип бързо проверява миналото на Шоукрос. Искат да са запознати с фактите преди да говорят отново с него. Искат също да разберат как един сексуален насилник, лежал в затвора за неумишлено убийство и педофилия, е бил пуснат в техния район без никакво предупреждение.

Шоукрос си признава за няколко престъпления, извършени в Уотъртаун, щата Ню Йорк, където е израснал. Напуснал е училище в началото на девети клас. На 19-годишна възраст се записва в армията и е изпратен във Виетнам, където преживява доста травматични моменти. Има три провалени брака и сега има четвърта съпруга. Престъпната кариера на Шоукрос започва с обири, продължава с палежи и накрая свършва с убийства.

През май 1972 г. взима своята първа жертва – 10-годишният Джак Блек. Момчето изчезва близо до апартамента, в който живеел. Майката на Джак подозира 27-годишния Шоукрос, който е водил Джак и неговия по-голям брат на риба преди няколко дни. Когато му поставя въпроса право в очите, той й предлага няколко противоречащи си истории. Това изглежда подозрително, но без тяло и без доказателства полицаите не могат да направят нищо. Търсенето на момчето се оказва безуспешно.

Джак Блек
Джак Блек

Шоукрос разказва на разпитващите го детективи, че момчето го е нападнало и затова го е ударил и убил без да иска. Тази история ще се промени няколко пъти.

Четири месеца по-късно изчезва осемгодишната Карън Ан Хил, която е на гости в града с майка си Хелън. Тялото й е открито под един мост над Черната река. Тя е изнасилена и убита. Кал, листа и други отпадъци са натикани в гърлото й и под дрехите й. Шоукрос, който често лови риба на този мост, е заподозрян.

Карън Ан Хил
Карън Ан Хил

Детектив Чарлз Кубински от полицията в Уотъртаун го познава. С упоритост и ловкост успява да накара Шоукрос да си признае за престъплението. Успява също да получи от него достатъчно информация за местонахождението на тялото на Джак Блек. Поради напредналия стадий на разлагане не е възможно да се установи дали момчето е било сексуално насилено, но става ясно, че е било удушено също като Карън Ан. Шоукрос си признава, че е изнасилил момичето.

Той отива в затвора за тези престъпления. Шоукрос е примерен затворник и получава възможност да кандидатства за предсрочно освобождаване. Комисията решава, че не представлява повече риск за обществото, но опитен надзорник в района на Бингамтън е на мнение, че Шоукрос “е вероятно един от най-опасните индивиди, пускани в тази общност от много години”.

Властите се опитват да го настанят в Бингамтън, но разгневените граждани разбират за това и се възпротивяват. Тогава е решено да покрият следите му. Засекретяват досието му (дори за полицейските управления), и той е настанен в Рочестър заедно с жена си.

Два месеца след установяването си в Рочестър Шоукрос си намира работа във фирма за кетъринг, но нещата там не потръгват и се налага да си търси друго занимание. Използва свободното си време, за да развие интимна връзка с Клара Нийл, чиято кола често взима назаем и използва за собствените си нужди.

Полицаите искат от Клара да им покаже местата, на които двамата са провеждали романтичните си рандевута – оказва се, че това са същите места, на които Шоукрос е захвърлял жертвите си.

Никой не може да повярва, че Комисията по освобождаванията е пуснала този убиец и дори се е постарала да заличи досието му. Той е можел да бъде засечен, разпитан и поставен под наблюдение много преди да успее да убие толкова много жени.

Заковаването на убиеца

Сега подозренията на детективите са потвърдени, но властите от различните агенции се впускат в пререкания за това кой има юрисдикция за разпита и следователно и заслуга за разкриването на случая. Стига се до компромис, удовлетворяващ всички страни – за провеждането на разпита на Шоукрос са избрани Денис Блайт от щатската полиция в Ню Йорк и Ленърд Бориело – главният следовател от полицията в Рочестър. Но още преди двамата да се изправят срещу Шоукрос, случаят претърпява значително развитие.

Малко преди 7 часа сутринта, в местност недалеч от мястото където е открита Джун Сисеро, ловец на елени се натъква на замръзналото тяло на Фелиша Стивънс, чийто джинси и документи са намерени по-рано край пътя. Тя лежи с лицето надолу също като останалите жертви. Ловецът се обажда в полицията.

Сега Блайт и Бориело разполагат с още едно убийство, за което да говорят с Шоукрос.

Питат го дали има нещо против да им изясни някои неща и той дружелюбно се съгласява. Заговарят за Джо Ан Ностранд, като му дават да разбере какво знаят и спират на съществените места, очаквайки от него да запълни празнините. Но той не поддава. Казват му, че е бил забелязан с една от жертвите в последния ден, когато е видяна жива, но той заявява, че това е било чиста случайност.

Припомнят му правата, но той казва, че няма проблеми да говори с тях без адвокат. Когато увеличават натиска си върху него, Шоукрос започва да се ядосва, но после пак се успокоява. Страхуват се, че разпитът няма да доведе доникъде, но тогава той споменава, че се тревожи за Клара Нийл и Блайт осъзнава, че в нейно лице имат средство, с което да го манипулират. Намеква му, че тъй като колата е собственост на Клара, тя би могла да се счита за негова съучастничка. Шоукрос се чувства притиснат в ъгъла. Блайт го пита отново: “Замесена ли е Клара?”.

“Не” – признава той, клатейки глава – “Клара не е замесена”.

Знаят, че са го хванали натясно. Той започва да разказва за убийството на Елизабет Гибсън. Тя се е опитала да открадне портфейла му и Шоукрос е започнал да я удря. В един момент толкова му е заприличала на неговата майка, че не е можел да спре. Елизабет го е ритала и е счупила скоростния лост на колата му, което още повече го е вбесило. Стиснал я е за гърлото и я е държал, докато не е престанала да мърда. След това е намерил място, на което да захвърли тялото й, съблякъл е дрехите й и я е оставил в гората. На път за вкъщи е изхвърлил дрехите й през прозореца на колата.

Когато става въпрос, че в колата на Клара е открита обица, съвпадаща с тази на Джун Сисеро, Шоукрос отново се отдръпва. Не вярва, че наистина разполагат с доказателства. Детективите довеждат в управлението съпругата и приятелката му и му заявяват, че ще бъде най-добре, ако спести на двете жени дълъг и изтощителен разпит. Той размисля и поисква карта и снимките на жертвите, които са му показали преди това. Поставят пред него шестнадесет случая и той елиминира онези, които не са свързани с него. Казва, че убийствата които е извършил, са “работа като всяка друга”.

Шоукрос има оправдание за всяко убийство. Някои от жертвите са му се подигравали, други са се опитвали да го ограбят, една от тях не е искала да млъкне, няколко са го заплашили, че ще го издадат на полицията, а една е казала, че ще каже на съпругата му за неговите похождения. Първата жертва, Дороти Блекбърн, е захапала пениса му по време на орален секс. “Имаше кръв навсякъде” – казва той. – “Помислих си, че ще умра”. В отговор той я е стиснал за гърлото, хапал я е по половите органи и накрая я е удушил до смърт. “Душих я в продължение на десет минути”, признава Шоукрос.

Научи повече за:   Албърт Фиш: Върколака от Уистерия

Задушавал е някои от жертвите си, поставяйки нещо върху лицата им или като ги е стискал за гърлото. Колкото до обезобразяването на Джун Стот, която е била честа гостенка в дома му, казва, че го е направил, за да “забърза разлагането”, защото го е било “грижа” за нея. Обясненията му са плоски, но поне предлага подробности, които разясняват няколко мистерии.

Докато говори, станало ясно от какво са странните белези, открити по гърдите на Дороти Блекбърн. Използвал е въже за бънджи скокове, за да върже тялото й за предната седалка, преди да го изхвърли.

Детективите му показват снимки на двете изчезнали жени – Мария Уелч и Дарлийн Трипи. Шоукрос признава, че е убил и двете, и отбелязва на картата къде ги е захвърлил. По-късно вечерта отвежда полицаите на точните места. Едното от телата е оставено в храстите край реката, а другото е хвърлено във водата, близо до няколко къщи. И двете жени са удушени, както обикновено.

На връщане детективите нарочно минават край мястото, където е открита Фелиша Стивънс и забелязват, че Шоукрос дава признаци, че познава района, макар първоначално да е отрекъл това убийство с думите: “Аз не оправям черни жени”. Сега го притискат и той си признава. Според него тя е дошла до колата му, за да говорят за бизнес и главата й се е заклещила в автоматично вдигащия се прозорец, така че той я е изтеглил вътре, за да я довърши. Настоява, че не е правил нищо интимно с нея. Не харесва черни проститутки.

Според Грег Маккрари Шоукрос е отговорен за още едно убийство – това на чернокожата проститутка Кимбърли Лоугън, захвърлена в двор и покрита с листа. В гърлото й също са натикани листа – същият метод на действие, като този от убийството на осемгодишното момиченце в Уотъртаун. Но Шоукрос не пожелава да поеме отговорност за този случай и никога не е съден за него.

Когато най-накрая е предадено на съдебния стенограф, официалното му признание е достигнало 79 страници. По съвет на неговия съдебно назначен адвокат Дейвид Муранти, Шоукрос пледира за невинен. Скоро ще промени тактиката си и ще пледира за невинен поради невменяемост.

Подготовка за процеса

“Щом заловим подобен убиец” – казва специален агент Маккрари, – “винаги го сравняваме с нашия профил. Шоукрос представляваше точно онова, което си представяхме”.

Артър Шоукрос е обикновен клиент – бял, женен, с лакейска професия, живее близо до местопрестъпленията и има история на предишни жестоки сексуални провинения. Често ходи за риба на река Дженези и повечето проститутки изобщо не го подозират. Профайлърите са объркали възрастта му с десетина години, но според тях времето, което е прекарал в затвора, е послужило като спирачка за престъпленията му. Веднага щом е бил освободен, е продължил да безчинства така, сякаш никога не е спирал.

Заместник-окръжният прокурор Чък Сирагуза е работил по случая от месеци, приготвяйки се да осъди този човек с пълната сила на закона. По онова време щатът Ню Йорк не изпълнява смъртното наказание, но прокурорът ще направи всичко възможно той да няма повече възможност да убива.

Една от жертвите не попада под неговата юрисдикция, но Сирагуза и така разполага с десет убийства, с които да работи. Обвинението има на разположение веществени доказателства, няколко очевидци и дългите самопризнания на Шоукрос. Но след като Удушвача пледира за невменяем, Сирагуза се приготвя за тежка битка. Някои от нещата, които Шоукрос е разказал на психиатъра, изобщо не присъстват в показанията му пред полицията. Изглежда доизмисля и добавя още неща към историята си както му е удобно.

Самопризнанията на серийните убийци са винаги съмнителни и е необходимо да се доказват допълнително. Това означава да се задават много въпроси на хората, които го познават. Родителите на Шоукрос и неговата сестра напълно отричат твърденията му, според които е бил малтретиран физически и сексуално като дете. Признават, че е биел сестра си, но родителите му никога не са прилагали физически наказания у дома. Справял се е добре в началното училище, ходел е на църква и се е отнасял добре с животните. Не е подмокрял леглото си (Шоукрос казва, че се е напикавал до 13-годишна възраст), не е бил подпалвач и не е показвал агресия към другите деца.

Тези фактори според психолозите са индикации за един бъдещ сериен убиец. Неговото твърдение, че за пръв път му е била правена орална любов от сестрата на майка му, също е под въпрос, тъй като майка му заявява, че няма сестра с такова име. Неговият по-малък брат казва, че Арти е бил щастливо дете, макар и да е имал малко по-избухлив характер. Съседите потвърждават, че никога не са забелязвали жестоко отношение към него от страна на майка му.

Колкото до описаните от него подвизи във Виетнам и военните му травми, репортерите разкриват, че той е служил в район, където почти не е имало военни действия. Никой от неговата част дори не си спомня за него и той не е бил награждаван с почетни медали. Полицията заключава, че разказите му за Виетнам са чиста измислица.

За да опровергае твърдението за невменяемост, Сирагуза наема криминалния психиатър Парк Диец. Той му препоръчва да се обърне към прочутия профайлър Робърт Реслър, който да провери досието на Шоукрос от Виетнам.

Робърт Реслър вече се е пенсионирал от ФБР, но все още консултира криминални случаи. Тъй като част от стратегията на защитата за доказването на невменяемостта на клиента им почива върху неговата травма от войната, Реслър анализира корените на това предполагаемо посттравматично стресово разстройство. Стига до заключението, че Шоукрос е измислил повечето от военните си истории и неговият доклад разклаща до такава степен стратегията на защитата, че тя се отказва да я използва в съда.

Медицински оценки

За да успее да убеди съда, че е невменяем според законите на щата Ню Йорк, неговият екип от защитници трябва да докаже, че по времето на различните нападения Артър Шоукрос е страдал от умствен дефект, поради който не е знаел какво върши или не е можел да прецени вредата от постъпките си. Трябва да докажат, че е страдал от някакъв вид органично мозъчно разстройство или от продължаваща дисфункционална психоза.

Адвокатът му наема психиатъра д-р Ричард Краус като експертен свидетел в процеса в окръг Уейн и психиатърката Дороти Луис от нюйоркската болница “Белвил” за процеса в окръг Монро.

Шоукрос в съда
Шоукрос в съда

Д-р Краус стига до заключението, че Шоукрос е измамлив, объркан, социопатичен, разумен, не страда от посттравматично стресово разстройство, склонен е да си измисля истории и да променя драматично истинските факти, малко вероятно е да е бил жертва на насилие като дете и не страда от мозъчни увреждания.

Краус не желае да допусне версията за невменяемост, тъй като не вижда никакви признаци за такава. Наблюдава как Шоукрос променя историите си, когато е интервюиран от други хора. Например твърденията му, че е упражнявал канибализъм се появяват чак след като е попитан за това. Д-р Краус установява, че в урината на Шоукрос се съдържа субстанция, допринасяща за честата смяна на настроенията, агресията, неспособността за понасяне на стрес и краткотрайни проблеми с паметта. Докторът не свидетелства на процеса, но предава доклад в размер от 20 000 думи.

В окръг Монро д-р Луис изпълнява очакванията на защитата. Разбира, че адвокатите му са установили, (чрез тест поискан от д-р Краус), че Шоукрос има допълнителна Y-хромозома, и стига до съмнителната теория, че подобни мъже са по-склонни към насилие. Освен това твърди, че при прегледа с ядреномагнитен резонанс е открита малка пълна с течност киста в десния му преден дял на мозъка. Според нея това е от съществено значение.

“Мозъкът е чувствителен орган” – казва тя. – “И най-незначителният белег или киста при определени условия биха могли да задействат необичайна електрическа активност и да доведат до припадъци”.

Според нея Шоукрос проявява всички признаци на увреждане на темпоралния дял, като нарушена памет, виждане на ярки светлини преди да изпадне в епизод на агресия, последван от дълбок сън. По време на сеансите си с него забелязва, че той често бърка едно убийство с друго. Шоукрос обаче не е показал подобна тенденция в полицията. По време на разпитите е помнил името на всяка своя жертва и точно как и кога е извършил убийствата. Изглежда знае как да накара психиатърката да повярва, че има умствени проблеми. Подобно на хамелеон, Шоукрос разказва онова, което усеща, че искат да чуят от него.

Д-р Луис иска от адвокатите на Шоукрос да наемат нейния партньор Джонатан Пинкус да извърши задълбочен неврологичен преглед. Вместо това защитниците казват, че разполагат с ЯМР и наемат неврохирург от Харвард. Тя така и не вижда резултатите от неговия преглед, но въпреки това се поддава на натиска на адвокатите и написва експертизата си.

Д-р Луис подлага Шоукрос на хипноза, за да разбере дали по-ранни травми не са причина за неговия гняв към жените. Той описва епизоди на жестоко насилие, като например как неговата майка е завирала дръжка от метла в ануса му (в друга своя версия казва, че е използвала четка за тоалетна, но по-късно решава да промени историята, защото му е посочено, че по онова време семейството му е ползвало външна тоалетна). Пак под хипноза се превръща в “Ариемес” – канибал от XІІІ век, жадуващ за кръв.

Д-р Луис издирва медицинския му картон и установява, че на деветгодишна възраст е бил хоспитализиран заради частична парализа, от която бързо се е възстановил. В картона му няма данни за физическа травма, но Луис решава, че парализата му е била на психична основа, породена от някакво насилие. Тя се чувства уверена в диагнозата си, но не осъзнава, че не е подготвена за процеса.

След пет седмици, изпълнени с драматични показания и демонстрации в съдебната зала, журито не е особено впечатлено от усилията на защитата и д-р Луис да изкарат Шоукрос невменяем. Заседателите решават, че той е умствено здрав и е виновен за 10 убийства. Артър Шоукрос получава по 25 години за всяко убийство, което означава, че ще лежи зад решетките в продължение на 250 години.

Шоукрос в затвора
Шоукрос в затвора

На 10 ноември 2008 г. Артър Шоукрос получава сърдечен арест в медицинския център към затвора в Олбъни и умира там в 21:50 часа.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
BettybinksМаринаIvanka Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Ivanka
Гост
Ivanka

Na takiva,psehichno bolni hora,prisudata zaduljitelno trqbva da bude-SMURT.

Марина
Гост
Марина

И на такива неграмотни като теб, също !

Марина
Гост
Марина

И на такива неграмотни като теб, също !:Д

binks
Гост
binks

До колкото си спомням имаше направен филм върху тези събития,но за съжаление нямам спомен как се казва….

Betty
Гост
Betty

“Интервю със сериен убиец” се казва филма.