Владимир Йонесян: Убиецът от „Мосгаз“

Владимир Йонесян, по прякор „Мосгаз“, се спряга като първия официално признат сериен маниак в Съветския съюз. Естествено преди него е имало и други, но техните дела не са ставали обществено достояние. Йонесян обаче успява да попадне в полезрението на самия лидер на страната Никита Хрушчов, който е обещал на народа да изкорени престъпността.

Някои специалисти са склонни да смятат, че той е извършвал убийствата си заради пари, тоест е бил съвсем обикновен крадец. Но овехтелите предмети, които е задигал от домовете на своите жертви, по-скоро показват, че финансовата изгода съвсем не е стояла на първо място в мотивите на Йонесян, а бруталните му нападения с брадва, при които загиват петима души, са били породени единствено от желанието му да сее смърт.

Чуждо явление

Учените криминалисти, които искат да напишат обективна история на серийните убийства в бившия Съветски съюз, са изправени пред трудна задача. В страна, в която и без това буквално всичко се засекретява, съдебната статистика се намира под особено засилен контрол. На всичкото отгоре по време на една от реорганизациите на органите поредният министър-новатор заповядва да се унищожи целият ненужен „боклук“ от дебели архивни томове с материали за маниаците, които опитните следователи са предавали на своите по-млади колеги.

В това няма нищо чудно. Съгласно официалното идеологическо схващане престъпността, като чуждо на социалистическото общество явление, е била длъжна да изчезне от само себе си. На един от партийните конгреси лидерът на държавата Никита Хрушчов даже назовава конкретния срок, в който ще бъде заловен и последният злодей. Но животът, разбира се, не се интересува от пропагандистките брътвежи на агитаторите и се развива по свои собствени закони.

След разпада на СССР следва разкъсването на единната, градена с десетилетия система на съюзното МВД (Министерство на вътрешните работи). Изхвърлят се архиви, унищожават се като ненужни обширни досиета, разделят се на епизоди конкретни углавни дела, късат се връзки, спомагащи за разкриването на престъпленията и залавянето на убийците.

Въпреки информационното затъмнение и необмислените решения на началствата обаче, някои прочути случаи се помнят не само от следователите, но и от обикновените граждани.

Отворете, „МОСГАЗ“!

През декември 1963 г. безобидната и позната абревиатура „Мосгаз“ (Газоснабдяване Москва) неочаквано придобива зловещо звучене.  Из Москва се разнасят слухове. Хората разказват, че по домовете върлува банда, представяща се за служители на газовата служба, която граби, изнасилва и убива. Затова, когато участъковите милиционери тръгват по квартирите да предупреждават гражданите за опасността, на никого не му е до смях. Служителите на реда показват нарисувания портрет на злодея – симпатичен млад мъж с шапка-ушанка – и настойчиво съветват и за най-малкото подозрение да се съобщава в милицията.

Все пак се намират шегаджии, които звънят по вратите и на разтревожения въпрос „Кой е там?“ с груб глас отговарят „Мосгаз“. Някои от тези шутове приключват обясненията си в управлението на милицията. Случват се и други истории, едновременно куриозни и трагични.

Истински служител на „Мосгаз“ провежда плановата си обиколка. Позвънява в квартирата на боен активист-пенсионер, който вече е получил инструктаж от кварталния милиционер:

„Кой е?“ – пита пенсионерът иззад заключената си врата.
„Отворете, „Мосгаз“!“
„Една минутка“ – пенсионерът се оказва не плах дядка, грабва приготвената в коридора брадва и отваря вратата.

Без да подозира за намеренията на домакина, злополучният работник прави крачка през вратата и получава силен удар по главата. За щастие ръката на пенсионера изглежда е потрепнала и човекът остава жив, само дето лежи няколко дни в болницата.

Изнервеността на милицията и страхът на московчани са напълно обясними. Скоро обаче ужасът застига не само столичани.

Крадец на дребно

След като убива с брадва 11-годишния Константин Соболев на улица „Балтийска“ и задига от него 60 рубли, одеколон, слънчеви очила и детски пуловер, след седмица, на 25 декември, престъпникът се появява в недалечното градче Иваново.

Почеркът е същият: представя се на живущите на улица „Калинина“ за служител в градския газопровод. В един от домовете заварва 12-годишния Михаил Кулешов и го посича с брадвата. Задига поизносено сако, пуловер, две химикалки и облигации.

После се отправя към съседната улица „Октомврийска“, където убива с брадвата си 74-годишна старица. В дома й намира джобно фенерче и 70 копейки. Вбесен от жалката плячка, маниакът се връща на улица „Калинина“ и започва да обикаля квартирите. На №70 за своя беда му отваря 15-годишната ученичка Галина Петропавловска. Той я изнасилва и й нанася седем удара с брадвата. За чудо детето оживява, а след това помага за откриването на престъпника…

„Газовчикът“ спокойно се рови из шкафовете, изхвърляйки ненужните вещи в ъгъла, където изтича кръвта на жертвата му. Взема със себе си един мекичък шал, пуловер, жилетка, 90 рубли и забързва обратно към своята приятелка – също като него бездарна провинциална актриса. В същата вечер двамата бягат от Иваново. Страхувайки се, че могат да ги задържат на гарата, изминават пеша 10 км и чак тогава се качват на автобус за Москва.

Йонесян не стои за дълго бездеен в столицата. Само след три дни, на 28 декември, се появява на „Ленинградски проспект“ и позвънява на вратата на 11-годишния Александър Лисовец. Нанася му удар с брадвата, а момчето побягва към тоалетната и се опитало да се заключи вътре, но убиецът го застига и го довършва там. Този път нищо не успява да задигне от жилището: вратата на стаята, в която е шкафът, е заключена и той не може да я разбие. (Според документалния филм в края на статията, убиецът е задигнал електрическа самобръсначка, одеколон, пулверизатор и цветни моливи).

Милицията, КГБ и военната комендатура в столицата работят денонощно и усилено. Екипи и нещатни сътрудници патрулират из дворовете и улиците. Всички се питат как при тези изключителни мерки за сигурност, убиецът е успял да извърши още едно зверско убийство?

Нито късметът, нито високият интелект на убиеца биха могли да обяснят случващото се. В онези години жителите на Москва, както и на други градове, отварят спокойно и доверчиво вратите си, без да очакват заплаха или нападение. За метални врати не са и чували, а „шпионките“ се срещат много рядко. А ако човек се представи за служител на комуналните услуги, резетата си вдигат и най-предпазливите и страхливите.

Още един фактор действа в полза на престъпника. Днес информацията за криминални произшествия се появява свободно в пресата, но през 1964 г. болшинството от московчани имат съвсем смътна представа за беснеещия из града маниак, и въпреки предупрежденията на участъковите милиционери и страшните слухове, не могат и не искат да виждат във всеки срещнат непознат потенциален престъпник.

Родителите продължават да пускат децата си навън, като само ги предупреждават да не говорят с непознати. Нищо не се променя в привичките на хората. Продължават радушно да отварят врати, даже и да не знаят кой стои отвън. Не е известно колко дълго още е щял да трае ловът на „черната котка“ в снежната столица, ако убиецът не е допуснал грешка.

Злополучният телевизор

Голяма заслуга за избавянето на московчани от убиеца имат опитът и похватите на главния следовател Владимир Чванов. За последен път маниакът се появява в района на „Марина горичка“ на улица „Шереметиевска“.  Представя се на една 46-годишна жена като служител на „Жилищно-комунални услуги“ и когато тя му отваря вратата, я поваля с почти двайсет удара с брадва по лицето и главата.

„Маринска горичка“ е родният участък на Чванов. Тук той е започнал службата си в наказателно разследване още през 1942 г. Следователят прекрасно познава разположението на улиците, домовете и дворовете. Казано с езика на милиционерските прессъобщения, той има в района отлични оперативни позиции.

Изяснява се, че от квартирата на жертвата са изчезнали разни дребни предмети – настолен часовник „Мир“, пет кълба прежда, три чифта чорапи, портмоне и 30 рубли. Всичко това е лесно да се изнесе без привличане на внимание. Но една от вещите, отмъкнати от убиеца – телевизор „Старт-3“ – няма как да скриеш в джоба и да изнесеш незабелязано от дома.

Разследващите се заемат старателно да проверяват жилищния сектор, разпитвайки възможните свидетели, които биха могли да са забелязали човек с обемист пакет в онзи фатален ден. Показват на хората фоторобот, съставен по описанията на сбъскалите се с мнимия служител на „Мосгаз“. Такива има не малко и в Москва и в Иваново, тъй като маниакът е проверявал на сляпо всички врати подред. Ако му е отворел човек, който би могъл да му окаже съпротива, давал му е да се подпише в някаква тетрадка и е продължавал нататък.

Няколко жители на „Маринска горичка“ дават безценни сведения: млад мъж, със загърнат в чаршаф голям предмет, се е качил в самосвал на улица „Шереметиевска“. Един от очевидците даже е успял да запомни първите две цифри от регистрационния номер на камиона – 96.

Чванов знае наизуст кои предприятия в района разполагат с такива камиони: Останкинският совхоз, Девети хладилен склад, завод „Станколит“. Към гаражите им веднага потеглят оперативни служители и се обръщат към шофьорите с молба:

„Помогнете ни, като си спомните кой на 8 януари е качил на ул. „Шереметиевска“ пътник с увит в чаршаф телевизор?“.

Но резултатът не идва веднага. Шофьорите се страхуват, защото за качване на пътник, и то заподозрян в извършването на тежко престъпление, биха могли не само да излетят от работа, но и нещо по-лошо да им се случи. Все пак следователите бързо установяват пълния номер на камиона — „МОЖ 96-26“. Шофьорът разказва, че е закарал някакъв мургав младеж до улица „Мещанска“. Оперативната група се втурва към посочения адрес.

Солистът и балерината

В онези години съвсем не всеки притежава телевизор и даже номерата им са се регистрирали. За властите не е особено трудно да разберат кой от живущите в сградата притежава „Старт-3“. Стопанката на една от квартирите на улица „Мещанска“ наскоро се е сдобила с такъв от свой съсед. Когато сверяват серийния номер на телевизора с техническия паспорт, намерен в дома на убитата, всички съмнения отпадат.

Залавянето протича буквално за минути. Милицията устройва засада на дома, в който живеят продавачът на телевизора Владимир Йонесян и неговата приятелка Алевтина Дмитриева. Зачакват „газовчика“, но историята приема неочакван обрат. В капана попада приятелката на убиеца, която разказва, че той работи в КГБ и в момента изпълнява секретна мисия.

Бързата проверка показва, че служител с това име в КГБ няма. Дмитриева е затворена в самостоятелна килия и не след дълго признава, че любимият й е заминал за Казан, където след известно време е трябвало да го последва и тя. Разследващите се свързват с тамошните власти и им съобщават, че изпращат с влака „примамка“ – сътрудничка на милицията, гримирана като дамата на сърцето на убиеца.

Задържането се ръководи лично от министъра на вътрешните работи на Татария. Финалният етап от операцията протича без усложнения. На 12 януари човекът, хвърлил в ужас цяла Москва и превърнал абревиатурата „Мосгаз“ в синоним на смъртта, най-накрая е задържан право на гарата и заключен с белезници.

Владимир Михайлович Йонесян е роден на 27 август 1937 г. в град Тбилиси. Още докато е ученик неговият баща е осъден на 7 години затвор заради търговски машинации. Все пак в онези мрачни времена не се е гледало с добро око на разни капиталистически инициативи, така че по днешните стандарти бащата на Йонесян вероятно не би попаднал в графата престъпници.

Не съществуват данни малкият Володя да е имал тежко детство, но според някои анализатори той принадлежи към така наречения истероиден психотип, за чийто представители стремежът постоянно да бъдат в центъра на вниманието и околните да се възхищават от тяхната уникалност е важен като въздуха.

Вероятно родителите му не са успели да се възхищават от него така, както му се е искало и той е започнал да търси признание сред по-буйните си връстници. Родителите му се стараят да го предпазят от трудностите в живота и да развият вокалните му способности. Дори му намират извинителна причина да не бъде изпратен на задължителна военна служба.

Йонесян завършва училище през 1954 г. и в същата година е заловен за кражба и получава 5 години условна присъда. През 1959-а е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода за бягството си от казармата. След излежаване на присъдата се оженва и му се ражда дете.

Съпругата му иска да го предпази от лошото влияние на неговите приятели и семейството се премества в Оренбург, където той започва работа като солист в местния музикално-комедиен театър. Там се запознава с балерината Алевтина Дмитриева.

Между двамата разцъфтяват топли чувства и той скоро убеждава Алевтина да замине с него в Москва, за да „започнат нов и обезпечен живот“.

Буквално с пристигането си в столицата Йонесян се запознава с една пенсионерка, която му предлага жилище под наем на улица „Мещанска“ №2. Решавайки проблема с жителството, той решава да се заеме и с финансовия проблем, превръщайки се в убиеца от „Мосгаз“.

Бърза процедура

Присъдата му е произнесена на 30 януари – 40 дни след първото му престъпление – и Владимир Йонесян е разстрелян още в началото на февруари.

Безпрецедентната скорост, с която действа правосъдието, се обяснява не само с обществения отзвук от прочутото дело. Според разкази на ветерани от милицията от хода на случая се е интересувал самият Никита Хрушчов.

Поради тази причина вестниците получават рядката в онези времена възможност да разкажат за престъпленията още преди произнасянето на присъдата. Описват Йонесян като „нежелаещ да се занимава с общественополезен труд, стремящ се да обезпечи себе си и своята съжителница със средства за паразитно съществуване и разгулен начин на живот“.

Злополучната любима на Владимир Йонесян получава максимална присъда – 15 години лишаване от свобода, но впоследствие наказанието й е намалено на 8 години.

Без съмнение маниакът е получил заслуженото си. Но никой не се е заел сериозно да изучи личността на убиеца и неговата психология. Трудно е за вярване, че мотивът за шестте кървави убийства е била обикновена алчност – желанието да открадне евтини дрънкулки, като джобно фенерче, стара жилетка и овехтяло вълнено шалче. А телевизорът? За него Йонесян е получил 130 рубли. Тази сума през 1964 г. не би поразила въображението дори на най-големия неудачник.

Освен това убиецът не е бил кръгъл глупак. За това свидетелства простият и надежден способ, чрез който е прониквал в домовете на жертвите си и вниманието, което го е карало да се придвижва от място на място. Но какво го е заставяло да обикаля квартирите в чуждия многомилионен град с брадва в пазвата, рискувайки да загуби всичко, включително и своята приятелка, заради която е изоставил семейството си и добре платената си работа в оренбургския театър?

Днес всеки криминолог, занимаващ се с проблемите на серийните убийства, без колебание би поставил Владимир Йонесян редом с маниака Александър Чайка, който е преследвал жените в Москва и също е задигал от тях евтини дрънкулки;  убиецът на бездомници и самотни стари хора Пьотр Геранков; и заловеният в Украйна Анатолий Оноприенко, който е разстрелвал и ограбвал всичко, което диша, шава и издава звук…

Но през 60-те години не са чували за серийните убийци. Маниаците, за които убийството – безпричинно, жестоко и кърваво – се оказва самоцел, се появяват като термин сравнително наскоро. Това се потвърждава отчасти от статистиката от архивните материали на Държавния научен център по социална и съдебна психиатрия „В. П. Сербски“, зад чийто стени се изследват всички или почти всички опасни престъпници.

Владимир Йонесян е бил представен на обществото като социален изрод, отцепник, но абсолютно нормален, уравновесен и хладнокръвен убиец. Може би, ако не е бил екзекутиран толкова бързо, а е бил даден в ръцете на психиатрите за по-обстоен анализ, това би помогнало впоследствие за по-ранното залавяне на чудовища като Чикатило, Михасевич и Сливко?

Гледай видеото: „Следствието водиха… Отворете, Мосгаз!“

Източници: книгата на Николай Модестов „Маньяки… Слепая смерть: Хроника серийных убийств“, wikipedia.org, peoples.ru, allkriminal.ru

The following two tabs change content below.

• Автор
• Още от автора

Силвия

Автор в Криминални Досиета

Последни досиета от Силвия (виж всички)

• Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
• Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
• Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020