Айлийн Уорнос: Проститутката убийца

Айлийн Уорнос: Проститутката убийца от Флорида

Някои от нещата, които сте чували за Айрлийн Уорнос са верни.

Да, тя наистина убива седем мъже във Флорида. Айлийн дава изчерпателно шокиращи показания и по време на процеса е законно осиновена от една набожна женица. Запомнена е със скверните си избухвания в не една съдебна зала и е екзекутирана на 9 октомври 2002 г., след като получава шест смъртни присъди. Всичко това е вярно.

Тя обаче не е първата жена убиец в Съединените Щати. Жените убиват откакто и мъжете го правят, само че техните жертви обикновено са членове на семейството им или познати. Тяхното предпочитано оръжие е отровата. Медиите използват необичайния, но не безпрецедентен факт, че Уорнос е убивала жертвите си с огнестрелно оръжие и жестоко го раздухват. Дейностите й като проститутка са нелепо преувеличени. Нейното твърдение, че е правила секс с 250 000 мъже (което се публикува като чистата истина), е абсурдно; подобен подвиг би означавал тя да спи с 35 различни мъже всеки ден, в продължение на 20 години. Тя не притежава нито издръжливостта, нито организационните умения, за да постигне този рекорд.

Въпреки невярността на тези сензационни твърдения, Айлийн Уорнос остава един много интригуващ случай. Тя е едновременно отблъскваща, но и странно затрогваща. Нейната войнственост подпечатва съдбата й още от момента на залавянето й и предизвиква презрението на мнозина. Нейното перчене и твърденията й, че жертвите й са се опитвали да я изнасилят, са почти толкова нелепи, колкото хвалбите й, че е спала с 250 000 клиента.

Злочесто начало

Да се опише стартът в живота на Айлийн Уорнос като злочест е чисто подценяване на фактите. Това е ужасно начало – още от момента на раждането й на 29 февруари 1956 г. като Айлийн Каръл Питман. По ирония на съдбата едно от хубавите неща в младия й живот е това, че биологичният й баща Лио Дейл Питман никога не среща дъщеря си. Той е психопат и насилник на деца, който се обесва в затвора през 1969 г.

Айлийн Уорнос като дете
Айлийн Уорнос като дете

Майка й Даян Уорнос се омъжва за Питман на 15-годишна възраст и му ражда две деца в град Рочестър, щата Мичиган. По-големият брат на Айлийн Кийт се ражда през 1955 г. Даян се развежда с Питман след по-малко от две години – няколко месеца преди раждането на Айлийн. Страхува се от него, и то с пълно основание.

Даян не може да се справи с отговорността на самотното майчинство и през 1960 г. изоставя Айлийн и брат й, които са осиновени от нейните родители Лори и Брита Уорнос.

Бабата и дядото отглеждат Айлийн и Кийт заедно със собствените си деца в Трой, Мичиган. Не им разкриват истината, че в действителност са техни баба и дядо. Айлийн открива това на 12-годишна възраст и тази информация влошава още повече и без това трудната ситуация. Лори Уорнос пие твърде много и е доста строг с децата.

През 1962 г., на 6-годишна възраст, Айлийн e жестоко обгорена, докато тя и брат й палят огньове със запалителна течност. Лицето й е белязано за цял живот.

Тя често е бита с колан от Лори. Той я кара да си свали гащичките, да се наведе над кухненската маса и започва да налага ужасеното дете със сгънат на две колан. Друг път я кара да легне по корем на леглото, гола и с разперени ръце и крака, за да получи бичуването си.

Айлийн се запознава със секса на съвсем ранна възраст. По-късно разказва на полицията, че е правила секс с брат си като малка, но роднините й дълбоко се съмняват в тази история.

Забременява на 14-годишна възраст и е изпратена в дом за неомъжени майки. През 1971 г. ражда момче и за щастие на детето го дава за осиновяване.

През юли същата година Брита Уорнос умира от проблеми с черния дроб. Майката на Айлийн Даян вярва, че Лори я е убил. Другата дъщеря на Брита обаче смята, че майка й е починала, защото е започнала да пие много вследствие на стреса от бременността на Айлийн.

Потапяне в престъпния живот

Айлийн напуска училище, бяга от къщи и се превръща в пътуваща на стоп проститутка.

В следващите няколко години Кийт умира от рак на гърлото на 21-годишна възраст, Лори се самоубива, а Айлийн се насочва към Флорида. 20-годишното момиче е качено на стоп от богат 69-годишен президент на яхт-клуб, на име Луис Фел. Той веднага се влюбва в момичето. Когато двамата сключват брак през 1976 г., събитието дори е отразено във вестниците. Това е невероятен късмет, но Айлийн е твърде дива и разрушителна, за да го осъзнае. Отнася се зле с Фел, замесва се в сбивания по баровете и накрая попада в затвора за нападение. Само месец и нещо след сватбата той осъзнава каква грешка е допуснал и бракът им е анулиран.

Айлийн Уорнос
Айлийн Уорнос

През следващото десетилетие тя проваля връзка след връзка, като междувременно се занимава с проституция, фалшификации, кражби и въоръжени грабежи. В един момент дори се опитва да отнеме живота си. Пиенето, наркотиците и саморазрушителният й начин на живот я превръщат в емоционална и физическа развалина. Когато през 1986 г. се запознава с 24-годишната Тайрия Мур в гей-бар в Дейтона, Айлийн е самотна, гневна и готова за нещо ново.

За известно време всичко върви чудесно. Тай я обича и е до нея; дори напуска работата си и позволява на Айлийн (Лий) да я издържа с приходите си от проституирането. С времето страстта им се охлажда и парите не достигат – но Тай продължава да я следва от един евтин мотел в друг. Пазарната цена на Лий като проститутка, която никога не е била кой знае колко висока, пада още повече. Съществуването им става още по-мъчително. Очевидно нещо трябва да се направи.

Мистериозни убийства

Ричард Малори – собственик на сервиз за електроуреди в Клиъруотър, Флорида – обича да се забавлява от време на време. Затваря сервиза си без предупреждение и изчезва за няколко дни, потапяйки се в запои и секс. Той е сменил ключалките на апартамента си осем пъти за последните три години. Единствените постоянни неща в живота му са алкохолът, сексът и параноята. Така че, когато не отваря сервиза си в началото на декември 1989 г., никой не обръща особено внимание. Изчезването му се установява чак след няколко дни, когато кадилакът му е намерен в покрайнините на Дейтона.

Ричард Малори
Ричард Малори

На 13 декември 1989 г. двама млади мъже търсят метал за скрап край черен път близо до междущатска магистрала 95 в окръг Волушия, Флорида. Вместо желязо, откриват тяло, увито в килим. Внимателно снетите отпечатъци от доста разложените ръце установяват, че това е Ричард Малори, видян за последно преди 13 дни. Той е убит с три изстрела от 22-калиброво оръжие. Няколкомесечното разследване на неговия съмнителен начин на живот и сенчести познати не донася никакви следи. Първоначалните подозрения падат върху една стриптизьорка, работеща под името Частити (целомъдрие), но тя бързо е изчистена от подозренията.

На 1 юни в горите на окръг Цитрус във Флорида е открито още едно неидентифицирано голо тяло на мъж. Жертвата е разпозната на 7 юни като 43-годишният Дейвид Спиърс от Сарасота. Той е оператор на тежки машини и е видян за последен път на 19 май. Казал е на шефа си, че отива в Орландо, но така и не е пристигнал там. Скоро след това камионът му е открит на междущатска магистрала 75 със заключени врати и липсващи номера. Спиърс е застрелян няколко пъти с 22-калиброво оръжие, а близо до тялото му е открит използван презерватив.

Научи повече за:   Джон Норман Колинс: Мичиганският убиец на студентки

Междувременно на 50 км на юг в окръг Паско, край магистрала 75 е открито още едно голо мъжко тяло. То е намерено на 6 юни и е толкова разложено, че съдебните лекари не успяват да снемат отпечатъци и да установят времето на смъртта. Деветте куршума, намерени в останките, идват от 22-калиброво оръжие. Впоследствие жертвата е идентифицирана като Чарлз Карскадон.

Убийствата продължават

На 4 юли една кола се килва от щатски път 315 близо до Ориндж Спрингс, Флорида, и се забива в храстите. Ронда Бейли, която седи на верандата си и наблюдава инцидента, разказва по-късно, че от колата са слезли две френетични жени, които са хвърлили бирени кутии в гората и са започнали да се псуват помежду си. Ронда се е опитала да разговаря с тях, брюнетката не е говорела много; русата обаче, чиято ръка е кървяла, я е помолила да не се обажда в полицията, казвайки, че баща й живее малко по-нагоре по пътя. Тя и приятелката й са се качили в колата и са я изкарали от храстите. Повреденият автомобил не ги закарва далече. Изоставят са го малко по-надолу на пътя и продължават пеша. Хюбърт Хюит от Доброволния пожарен отряд се отзовава на обаждане за инцидента и пита двете жени дали са били в колата. Русата го псува и му казва, че не са били те и че нямат нужда от помощ. Той ги оставя на мира и те си тръгват.

Шерифите от окръг Марион намират колата там, където жените са я оставили. Това е сив понтиак “Сънбърд”, модел 1988 г., с четири врати. Стъклата на предните врати и предното стъкло са счупени. Във вътрешността на колата има ясни кървави петна, а номерата липсват. Компютърната справка установява, че колата принадлежи на Питър Сиймс, изчезнал на 7 юни, отивайки да посети роднините си в Арканзас. Той е 65-годишен пенсиониран моряк от търговския флот, посветил по-голямата част от времето си на църквата. Полицията разпространява описанието на двете жени и не храни големи надежди, че ще открие Сиймс жив.

Доставчикът Трой Бърис тръгва по маршрута си в утрото на 30 юли. Когато не се връща същия следобед, шефката му започва да звъни по телефона и установява, че той не е направил доставките си. Тя и съпругът й тръгват да го търсят. В 2:00 ч. е обявен за изчезнал. В 4:00 ч. шерифите откриват камиона му на банкета на щатски път 19, на 30 км източно от Окала. Той е отключен, а ключовете липсват. Бърис също.

Той е открит пет дни по-късно. Семейство, отиващо на пикник в Националната гора Окала, се натъква на тялото му, на около 12 км от мястото, където е открит камионът му. Жегата и влагата са забързали разлагането, но съпругата му успява да го идентифицира по брачната халка. Убит е с два изстрела от .22-калиброво оръжие – в гърдите и в гърба. Първоначално полицията заподозира един скитник, но той бързо е оневинен.

Извършителите са жени

Дик Хъмфрис не се прибира у дома след последния си работен ден в Здравната социална служба. Той специализира в работа с изложени на насилие деца и е щял да се прехвърли в отдела в Окала. Дик е на 56 години и това не е първата му кариера; преди това е бил полицейски началник в Алабама. На 10 септември празнува 35-тата годишнина от сватбата си, а на 11 септември изчезва. Във вечерта на 12 септември тялото му е открито в окръг Марион. Застрелян е седем пъти с .22-калиброво оръжие. Колата му е открита в края на септември в окръг Суейни.

След около месец на един дърварски път в окръг Дикси е открито голото тяло на Уолтър Джино Антонио. Шестдесетгодишният мъж е тираджия, понякога работи като пазач и е член на резервите на полицията. Прострелян е четири път с .22-калиброво оръжие. Когато е намерен на 19 ноември, той е мъртъв от по-малко от 24 часа. Колата му е открита след пет дни в другия край на щата.

Капитан Стив Бинегар е началник на Отдела за криминално разследване към шерифството в окръг Марион. Той знае за престъпленията в окръзите Цитрус и Паско, и не може да игнорира приликите между тях. Съвместно с представителите на полицията от другите области, в които са открити жертви, Бинегар формулира една теория. Никой вече не качва стопаджии, смята той, така че извършителят (или извършителите) на тези престъпления вероятно изглеждат безобидно. Подозира жени – по точно двете жени, разбили колата на Питър Сиймс. Бинегар се обръща за помощ към пресата. В края на ноември “Ройтерс” публикуват история за убийствата и вестниците в цяла Флорида следват техния пример, публикувайки историята и полицейските скици на издирваните жени.

Разследването дава резултати

Не след дълго заваляват следи и до средата на декември полицията получава няколко сигнала, свързани с тези жени. Мъж от Хомосаса Спрингс казва, че преди една година двете са наели от него каравана. Имената им са Тайрия Мур и Лий. Жена от Тампа казва, че жените са работили в нейния мотел на юг от Окала. Имената им са Тайрия Мур и Сюзан Блаховец. Според сигналите Лий/Блаховец е доминантната фигура и работи като проститутка. Двете са хомосексуална двойка.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Големият пробив обаче идва от Порт Ориндж, близо до Дейтона. Полицията там проследява стъпките на Лий Блаховец и Тайрия Мур и осигурява подробен отчет за техните движения от края на септември до средата на декември. Те са живели основно в мотел “Феървю” в Харбър Оукс, където Блаховец се е регистрирала под името Ками Марш Грийн. Прекарали са известно време в малък апартамент, близо до Феървю, но после пак са се върнали в мотела. В началото на декември са напуснали Феървю. После Блаховец се е върнала сама и е останала там до 10 декември.

Бързата комютърна справка осигурява информация за шофьорските книжка и криминалните досиета на Тайрия Мур, Сюзан Блаховец и Ками Марш Грийн. Мур няма криминални прояви, освен едно обвинение за влизане с взлом, което е било свалено. Блаховец има един арест за нарушение на частна собственост, а за Грийн няма никакви сведения. Снимката от шофьорската книжка на Блаховец не съвпада с тази на Грийн.

Самоличността на Грийн донася най-добрите следи. Полицията в окръг Волушия проверява местните заложни къщи и установява, че Ками Марш Грийн е заложила фотоапарат и радарно устройство в Дейтона. На квитанцията е открит отпечатък от палец. Вещите са собственост на Ричард Малори. В Ормънд Бийч е заложила комплект с инструменти, съвпадащи с тези на Дейвид Спиърс.

Отпечатъкът се оказва ключът към загадката. Той се появява във връзка с обвиненията за притежание на незаконно оръжие срещу лице на име Лори Гроуди. Отпечатък от кървава длан, открит в колата на Питър Сиймс, също съвпада с отпечатъците на Лори Гроуди. Тази информация е изпратена в Националния криминален информационен център. Обажданията започват да пристигат от Мичиган, Колорадо и Флорида. Лори Гроуди, Сюзан Блаховец и Ками Марш Грийн се оказват имена, използвани от жена на име Айлийн Каръл Уорнос.

Научи повече за:   Изчезването на Маделин О'хеър: Най-мразената жена в Америка

Ловът на Уорнос

Ловът на Уорнос започва наистина на 5 януари 1991 г. Двамата офицери под прикритие Майк Джойнър и Дик Мартин тръгват из улиците с надеждата, че ще я засекат. Във вечерта на 8 януари я забелязват в заведението “Порт Ориндж Пъб”. Възнамеряват да подходят постепенно, за да разполагат със солиден случай, но полицията в Порт Ориндж нахлува внезапно в бара и изкарва Уорнос навън. Майк Джойнър панически се обажда на командния пост в мотел “Пайрътс Коув”, където служителите от шест юрисдикции са се събрали да следят хода на операцията. Това развитие не се дължи на изтичане на информация; просто полицаите си вършат работата. От поста се обаждат в полицията на Порт Ориндж и им казват да не арестуват Уорнос при никакви обстоятелства. Това съобщение е предадено на ченгетата незабавно и тя е пусната да се върне в бара.

Джойнър и Мартин завързват разговор с нея и я черпят няколко бири. Тя си тръгва към 22:00 ч., отклонявайки предложението им да я закарат. Внимателният им подход за малко да бъде провален повторно. Двама полицаи тръгват след Уорнос с патрулната си кола и се канят да я спрат, но командният пост се свързва с отдела им и тя продължава необезпокоявана. Пристига в бар “Ласт Ризорт”. Джойнър и Мартин я следват там и я черпят още няколко бири. Тръгват си малко след полунощ. Уорнос прекарва последната си нощ на свобода на задната седалка на една стара кола на паркинга.

Айлийн Уорнос в белезници
Айлийн Уорнос в белезници

Джойнър и Мартин се връщат в “Ласт Ризорт” следващия следобед. Носят микрофони и се надяват да я задържат до по-късно вечерта, но заведението се готви за барбекю и клиентите ще заприиждат всеки момент. Командният пост взима решението арестът да се извърши веднага. Джойнър и Мартин питат Уорнос дали желае да се освежи в тяхната мотелска стая. Тя приема предложението им и тръгва с тях. Навън към нея се приближава Лари Хорзепа от шерифството в окръг Волушия и й казва, че е арестувана във връзка със заповедта за издирване на Лори Гроуди. За убийствата не става дума и медиите не са уведомени, че заподозряната е арестувана. Това е мъдър ход от страна на полицията, тъй като все още не разполагат с оръжието на убийствата и с Тайрия Мур.

Признание

Тайрия Мур е открита на 10 януари. Живее при сестра си в Питстън, Пенсилвания. Джери Томпсън от окръг Цитрус и Брус Мънстър от окръг Марион заминават за Пенсилвания, за да я разпитат. Прочитат й правата, но не повдигат срещу нея никакви обвинения. Мънстър се уверява, че знае какво е лъжесвидетелстване, накарва я да се закълне в Библията и изслушва показанията й. Тя казва, че е разбрала за убийствата, когато Лий се е прибрала у дома с колата на Ричард Малори. Лий открито си е признала, че е убила човек. Мур й е казала: “Не искам да чувам нищо повече”. След това всеки път, когато Айлийн се е прибирала вкъщи и е започвала да й разказва разни неща, Мур отново е отказвала да я слуша. Имала е подозрения за онова, което се случва, но е искала да знае колкото се може по-малко. Колкото повече е знаела, толкова по-силно е щяло да става желанието й да предаде Лий на властите. А не е искала това. “Просто бях уплашена” – казва тя. – “Постоянно ми казваше, че никога няма да ме нарани, но знаех, че не мога да й имам вяра и не бях сигурна какво би направила”.

Тайрия Мур
Тайрия Мур

На следващия ден Мур придружава Мънстър и Томпсън обратно във Флорида, за да им помогне в разследването. Те искат тя да им асистира в изтръгването на признание от Лий. Ще я настанят в мотел в Дейтона, откъдето ще се свърже с Айлийн в затвора. Разговорът им ще се подслушва и Мур трябва да каже, че властите са разпитвали семейството й и че се страхува, че ще бъде обвинена погрешно в убийствата. Мънстър и Томпсън се надяват, че Уорнос ще си признае, водена от лоялността си към Мур.

Първият им разговор се състои на 14 януари. Айлийн все още смята, че е задържана единствено във връзка с незаконното притежание на оръжие на Лори Гроуди. Когато Мур й изразява опасенията си, Уорнос я уверява: “Тук съм само заради онези обвинения от 1986 г. Казвам ти, чета вестници и там не пише, че съм една от онези заподозрени”. Тя е наясно, че телефонът в затвора може би се подслушва и споменава убийствата с кодови думи, и се постарава да си измисли нещо като алиби: “Мисля, че някой в твойта работа им е казал, че приличат на нас. Ама това не сме ние, нали? Това е случай на сгрешена самоличност”.

Телефонните им разговори продължават три дни. Мур става все по-настоятелна, че полицията е по петите й и Уорнос изглежда започва да разбира какво се очаква от нея. Дори изразява съмнение, че Мур не е сама и че някой подслушва разговорите им. Но с течение на времето става по-невнимателна в думите си. Не би позволила на Мур да потъне заедно с нея: “Давай, кажи им каквото знаеш и каквото искат да знаят. Няма да допусна да влезеш в затвора. Слушай, ако трябва да си призная, ще го направя”. И в сутринта на 16 януари тя прави точно това.

По време на признанията си Уорнос постоянно набляга на две неща. Първо, дава ясно да се разбере, че Мур не е имала нищо общо с убийствата. Освен това категорично заявява, че самата тя също не носи никаква вина нито за убийствата, нито за обстоятелствата, които са я довели до тях. Всички убийства са били извършени при самозащита. Всяка от жертвите я е нападала, заплашвала или изнасилвала. Очевидно измисля историята си в движение. Когато се усеща, че казва нещо уличаващо, се връща отново на този момент и го преразказва, променяйки подробностите, за да паснат на сценария й. Била е изнасилена няколко пъти през последните години и чашата й е преляла. Когато жертвите й са ставали агресивни, ги е убивала от страх. Нейният обществен защитник неколкократно я да спре да говори и накрая възкликва с отчаяние:

“Осъзнаваш ли, че тези хора са полицаи?”. Уорнос отговаря:

“Знам. И искат да ме обесят. И това е окей, защото може би, човече, аз го заслужавам. Просто искам да приключа с всичко това”.

Лавина от предложения за книги и филми се изсипва върху полицаите, роднините на жертвите, Мур и самата Уорнос. Айлийн изглежда смята, че ще изкара милиони от историята си, без да осъзнава, че във Флорида съществува закон, забраняващ на престъпниците да получават изгода от престъпленията си. Появява се постоянно в местните и национални медии. Чувства се известна и продължава да говори за престъпленията си на всеки, който иска да я чуе, постоянно променяйки историята си и описвайки се във все по-добра светлина.

Научи повече за:   Дани Ролинг: Изкормвачът от Гейнсвил

Защитата на Айлийн

В цялата тази суматоха се появява 44-годишна “преродена” християнка, собственик на развъдник за коне и приют близо до Окала. Тя вижда снимката на Уорнос в един вестник и й пише писмо: “Казвам се Арлийн Прол. Аз открих наново религията. Ще ме сметнеш за луда, но Исус ми каза да ти пиша”. Тя й праща телефонния си номер и на 30 януари Уорнос й се обажда за пръв път. Прол незабавно се превръща в неин усърден защитник и помощник. Съветва я, че обществените защитници ще се опитат да извлекат облаги от историята й, както и всички останали. Уорнос я помолва да й намери нови адвокати и ги получава. Прол разговаря с репортерите, описвайки връзката си с нея като “душевен съюз”.

Арлийн Прол
Арлийн Прол

“Ние сме като Йонатан и Давид от Библията. Сякаш част от мен е в затвора при нея. Винаги знаем какво мисли и чувства другата”. Прол казва на един друг репортер: “Ако светът познаваше истинската Айлийн Уорнос, нямаше да има съдебни заседатели, които да я осъдят”.

През цялата 1991 г. Прол се появява в телевизионните предавания и таблоидите, описвайки истинската добра природа на Уорнос. Урежда й интервюта с репортери, за които смята, че ще се отнесат съчувствено към случая й и на които Уорнос продължава да разказва своята фантастична история. Двете усилено подчертават тежкото детство на Айлийн и обвиняват в корупция и заговор полицията, адвокатите и особено Тайрия Мур. Точно, когато изглежда, че нещата не могат да станат по-странни, те стават. На 22 ноември 1991 г. Арлийн Прол и нейният съпруг законно осиновяват Айлийн Уорнос. Прол заявява, че Господ й е казал да го направи.

Процесът

Адвокатите на Уорнос й уреждат сделка с прокуратурата, с която тя се съгласява. Трябва да пледира за виновна по шест обвинения и да получи шест последователни доживотни присъди. Но един окръжен прокурор смята, че тя трябва да получи смъртна присъда и на 14 януари 1992 г. Уорнос е изправена пред съда за убийството на Ричард Малори. Доказателствата и свидетелите срещу нея са разрушителни. Съдебният лекар, извършил аутопсията на Малори, заявява, че той е агонизирал 10-20 минути преди да умре. Тайрия Мур свидетелства, че Уорнос не е изглеждала разстроена, нервна или пияна, когато й е разказала за убийството. Дванадесет мъже описват срещите си с Уорнос по магистралите на Флорида.

Айлийн Уорнос в съда
Айлийн Уорнос в съда

Във Флорида съществува закон, наречен “Правилото на Уилямс”, позволяващ в съда да бъдат допускани доказателства от други престъпления, ако те помогнат да се установи някакъв модел. Благодарение на този закон, информацията за другите убийства е представена на съдебните заседатели.

Една от обществените защитнички на Уорнос не иска клиентката й да свидетелства и й го казва. Но Айлийн настоява да разкаже историята си. В момента спомените й за убийството на Малори почти по нищо не приличат на първоначалната й история. Той я е изнасилил (по всякакъв начин) и я е изтезавал. Обвинението срива цялата й достоверност при кръстосания разпит. Когато върху лъжите и несъответствията в разказа й е хвърлена светлина, Уорнос става раздразнителна и гневна. Адвокатите й няколко пъти я съветват да не отговаря на въпросите и тя се позовава на Петата поправка цели 25 пъти. Тя е единственият свидетел на защитата и когато слиза от скамейката, почти никой няма съмнения за изхода от процеса.

На 27 януари журито се оттегля и се връща с присъдата си след по-малко от два часа. Съдебните заседатели намират Айлийн Уорнос за виновна в предумишлено убийство, при което тя изпада в дива ярост и закрещява: “Невинна съм! Бях изнасилена! Надявам се и вас да ви изнасилят! Американски боклуци!”. Съдебните заседатели не й прощават за тези думи и препоръчват на съдията да я осъди на смърт на електрическия стол. Той следва съвета им на 31 януари.

Неразкаяна

Срещу Айлийн Уорнос няма повече процеси. На 31 март тя пледира за виновна в убийствата на Дик Хъмфрис, Трой Бърис и Дейвид Спиърс, заявявайки, че иска да се “помири с Бог”. В своето объркано изявление пред съда казва: “Искам да си призная, че Ричард Малори ме изнасили брутално, както ви казах. Но другите не са. Само се опитаха”. Приключва монолога си като се обръща към един от прокурорите, изсъсквайки: “Надявам се жена ти и децата ти да бъдат изнасилени отзад!”. На 15 май съдията произнася още три смъртни присъди. Тя му показва неприличен жест и измърморва: “Шибаняк”.

През юни 1992 г. Уорнос пледира за виновна в убийството на Чарлз Карскадон и получава петата си смъртна присъда. В началото на февруари 1993 г. пледира за виновна в убийството на Уолтър Джино Антонио и отново е изпратена на електрическия стол. Тялото на Питър Сиймс никога не е открито и тя не е съдена за неговото убийство.

За известно време се въртят спекулации, че Уорнос може да получи преразглеждане на делото за Ричард Малори. Нови доказателства сочат, че той е лежал десет години в затвора за сексуално насилие и адвокатите й смятат, че журито би погледнало различно на нещата, ако е знаело този факт. Обаче нов процес не се задава. Щатският върховен съд потвърждава всичките й шест присъди.

“Сериозно мразя човешкия живот и бих убила отново” – пише Айлийн в писмо до Върховния съд, който през април й позволява да уволни адвокатите си и да спре обжалванията си. Получава също разрешение да замени електрическия стол с летална инжекция.

Айлийн Уорнос е екзекутирана в 9:47 ч., на 9 октомври 2002 г., на 46-годишна възраст. Тя е десетата жена, изпратена на смърт в щата, откакто смъртното наказание е възобновено през 1976 г.

“Искам само да кажа, че ще отплавам със Скалата и ще се върна в Деня на независимостта с Исус, като във филма с големия кораб-майка и всичко останало. Ще се върна” – заявява Уорнос от смъртното си ложе.

Историята й вдъхновява филма “Чудовище”, в който ролята й е изиграна блестящо от Чарлийз Терон, както и няколко книги и операта “Уорнос” от Карла Лусеро.

Чарлийз Терон във филма "Чудовище"
Чарлийз Терон във филма “Чудовище”

Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

15
Напиши коментар

avatar
15 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
13 Автори на коментари
ПавелТедиS.R.c.zdravkovaНина 33 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Искам да кажа,че навярно това ще бъде единствения случай на убиец,който аз НЕ обвинявам за престъпленията си.Единственият слъчай!Тя е била жертва на тежко детство и е имала нещастен живот… смъртната й присъда за мен е неоснователна.Къде по-жестоки престъпници са били толерирани със доживотен затвор вместо със смъртл

Elena
Гост

Ако всички с трудно детство бяха такива убийци,като нея,докъде щеше да стигне света?А и като гледам е доста хитра и не ми се струва много объркана заради детството си.Напълно заслужава това,което е станало с нея.Убила ги е заради детството й,ама и заради това ли е крадяла от тях?Много ясно й е било в главата какво прави.То,почти всички убийци са с трудно детство,дайте всички да ги остави живи?!А,хората,които са били убити,за тях какво ще кажете?!

Discip
Гост
Discip

И аз имах тежко детство компютъра ми беше осембитов, а телевизора Юност ама него си го взех 89-та някъде понеже исках да си имам мой телевизор, а за цветен не ми стигнаха парите.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

ЕЙ,аз не съм казала,че тя не е била наясно с действията си.Просто аз лично и съчувствам имайки в предвид,че тя ”само” ги е застреляла,не ги е мъчила с клещи,не ги е драла живи.Тежкото детство не задължително предполага бъдещ престъпник или убиец но е една голяма предпоставка за неговото формиране.Аз може да съм имала тежко детство но не съм деградирала до там,че да избивам хора.Човешката психика е много крехка и когато понасяш години и години тормоз от най-близките настъпва разпад,разпад на личността,на морала на ценностната система.Не казвам,че убийствата и са оправдани,напротив..но как да кажа не я съдя,незнам защо но за мен… виж още »

Pashata
Гост
Pashata

Hana Montana e prava.

Kpaxian
Гост
Kpaxian

Съгласна съм напълно с написаното от Хана. Препоръчвам филма “Животът и смъртта на един сериен убиец” направен за Айлийн, където е и последното интервю с нея преди изпълнението на екзекуцията й. Жената е била е**на през целия си живот – в буквален и преносен смисъл. Което не я оневинява за убийствата, разбира се. Просто не е заслужавала да бъде убита от правосъдието.
Има жестоки серийни убийци, извършвали садистични престъпления, които умират в затвора, защото са получили шанса на доживотната присъда. Нейните деяния далеч не са съвместими с техните, но все пак я екзекутират.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Аз най-искрено съчувствам на Аилийн Уорнос за нещастната й съдба.
По принцип съм от хората твърдо вярващи и поддържащи смъртното наказание но в този случай не само,че не подкрепям тази екзекуция но и я смятам за напълно неоснователна.
В криминологията са известни безброй много случаи на безпощадни и жестоки убийци,убийци на деца и жени,които получават присъди,които не отговарят на тежестта на извършените от тях злодеяния.
Затова съм много снизходителна към Айлийн,дълбоко в мен аз мога да я разбера.Съжалявам за нея и смятам,че най-суровата присъда,която е можело да получи е бил доживотния затвор и то с право на замяна.

един човек
Гост
един човек

Съчувствам и … американският начин на живот е в дъното на помийната яма !
Една нация, която е изградена върху смъртта на милиони индианци ! След като е смърт, защо трябва да е най-ужасната…електрическият стол,стотици са умъртвени по този начин, който е най-ужасният и жесток, по-голяма гавра от това няма !

Юля
Гост
Юля

Аийлин е била много точна женица-ей така,на всички изнасилвачи и въобще мъже ходещи при ”нощни пеперуди” им се полага един нож в гърлото..и дуло в аналния отвор,както във филма ”I spit on your grave”.

Silence
Гост
Silence

Hanna Montana – Вместо да проявяващ снизходителност към Айлийн, прояви суровост и гняв към цялата политическа система, която налага “несправедливо” правосъдие за едни и “справедливо” за други. Така и така нищо няма да промениш, но нека поне бъдем честни, че независимо от причините убийството не се опровергава, особено когато говорим за няколко и то хладнокръвни убийства! Тя е била напълно с всичкия си, дори е умряла с желанието да убива. Присъдата е на място, дори процеса се е забавил прекалено. Ясно, че много убийци са на свобода или се осъждат на няколко години затвор и това е цялото наказание, което… виж още »

Нина 33
Гост
Нина 33

Тая Хана-Монтана навсякъде си изказва “компетентното мнение”, че чак и не търпи възражения! Егати самочувствието! В статията за българските удушвачки не видях колко пъти ми се навират коментарите в очите ми,че чак и снимка си закачила на профила!
Ти друга работа нямаш ли се, бе момиченце, за следователка ли учиш, че ни навираш коментарите си под всяка статия!Което си е твое право, то за това е този сайт, но хайде малко да не се надуваш толкова и да се правиш на важна в Интернет-пространството…
Ау, да и някъде предупреждавала, “да не се пишели отзиви относно нейния профил”… Ще падна от смях..

c.zdravkova
Сътрудник

Интерсено защо,но тази жена не буди в мен омраза или отвръщение!Гледала съм филма “Чудовище” и там определено можех да оправдая действията й!Знам,че никой няма право да отнема нечий живот,но има далеч по-брутални убийци от нея с далеч по-леки присъди…

S.R.
Гост
S.R.

Захванах се да чета и горните коментари, но после се отказах, че са пълна загуба на време- нищо интересно. Смятай Айлин за много скучна, след като вярно, че имала тежко детство и човешката психика била крехка; по скоро има силни и слаби характери, а нейният очевидно не се вписва в шаблончето на слабия. Да, тя не е изтезавала хората и има вероятност наистина да са искали да я изнасилят, но все пак тя е убивала стреляйки и крадяла, което прави нещата много по- безскупулни. Да не говорим за цирка след като е хваната; съвсем ефтини трикове. Смятам, че стол или… виж още »

Теди
Гост
Теди

Към Нина 33 .
Що за нелеп , безмислен , не на място и изпълнен с глупост и злоба коментар ?

Павел
Гост
Павел

До 33 пълен комплексар си пич. Момичето ще си пише и коментира колкото си иска.
Колкото до Айлин наистина гадна история. И за толкова много клиентела да е шатнала само 7мина. Е наистина ме навява на мисълта, че са били некви извратеняци които са си го търсили.