Анатолий Оноприенко: Украинският терминатор

Анатолий Оноприенко: Украинския терминатор

Анатолий Оноприенко е украински сериен убиец, известен още като “Звяра от Украйна”, “Терминатора” и “Гражданина О”. Той действа по определен модел. Избира изолирана къща, застрелва всички в нея и подпалва сградата.

Извънработно време

Украйна е втората по големина държава в Европа и е разположена в източната част на континента. Страната често е попадала под чуждото владичество на Полша, Литва и Русия. Населението на Украйна е приблизително 50 милиона души.

Територията на Украйна е предимно равнинна и незалесена, като изключим Кримската планина и Карпатите. Климатът е умерен и зимите са сравнително меки. Благодарение на тези благоприятни климатични условия страната по традиция се явява земеделски район. Там се отглеждат пшеница, царевица, елда и голямо разнообразие от плодове и зеленчуци. Украйна също така е един от световните центрове за производство на захар.

Страната е богата и на природни ресурси, като желязна руда, въглища, петрол, газ и др. и разполага с най-разнообразни индустрии, концентрирани главно около големите градове, като Киев, Запорожието, Днепропетровск и т.н. Те произвеждат самолети и кораби, автомобили, автобуси, локомотиви, компютри и електронно оборудване, земеделски машини. Главните пристанища на Украйна са Одеса, Севастопол, Николаев, Керсон и Керч.

В град Яворив, намиращ се в западна Украйна, навремето е разположена огромна съветска военна база, но след края на Студената война в района на почит е главно религията. Никой не работи в неделя, още повече на Великден. Никой, освен полицията, за която всеки празник означава двойни смени и нежелано извънработно време.

Полицай Игор Куней обикновено почива в неделя, но в 10:00 часа в утрото на 7 април 1996 г. той патрулира из жилищната част на военната база, тъй като е натоварен с допълнително дежурство по време на празниците. В полицейското управление в другата част на града неговият началник Сергей Крюков седи в кабинета си и разбърква петата чаша чай за деня. Той е на работа от полунощ на предния ден и се опитва с всички сили да остане буден. Двамата мъже са подготвени за дълга празнична вечер, което обикновено означава повече пияни по улиците. Никой от тях не подозира, че само след няколко часа ще участват в ареста на човек, заподозрян в серия от най-тежките убийства в модерната история. Нито пък предполагат, че няма да получат никакво признание за работата си.

Убиецът без маска

Някъде към обяд Куней получава странно обаждане от човек на име Пьотр Оноприенко, който казва, че се е натъкнал на оръжия, скрити в дома му. Подозира, че те принадлежат на неговия братовчед Анатолий Оноприенко, с когото живеят заедно. Пьотр е казал на братовчед си да си събира багажа и да се изнася. Анатолий се е ядосал и му е отвърнал да внимава какво говори, защото иначе ще се погрижи за семейството му на Великден. Очевидно страхувайки се за сигурността на близките си, Пьотр настоява Куней да провери заплахата. Казва на полицая, че братовчед му сега живее в дома на някаква жена и децата й близо до град Житомир. Информацията за този подозрителен субект заинтригува началник Крюков, който току-що е получил сигнал за открадната от района на Житомир пушка TOS-34, с която е извършено скорошно убийство в Яворив.

“Беше малко вероятно, но си помислих, ето, имаме въоръжен мъж в Житомир и липсващо оръжие. От Житомир не идват много хора тук. Ако не бях получил сигнала, нямаше дори да си го помисля. Но така се случи, че трябваше да помисля по въпроса”.

Загриженият Крюков бързо се обажда на началството си в полицията в Лвов, за да получи съвет как да процедира. Генерал Богдан Романук го инструктира да сформира специален екип и да извърши претърсване на апартамента на Анатолий Оноприенко.

В рамките на един час са събрани над 20 полицаи и детективи и групата потегля към улица “Иван Кръстител” в необозначени коли. Заподозреният живее заедно с фризьорката Ана и нейните две деца. Изходите на сградата са блокирани с цивилни коли и двама мъже заемат позиции на четвъртия и втория етаж. Останалите служители обграждат сградата. Тогава Куней, Крюков и полицай Владимир Кенсало се доближават до вратата на заподозрения.

Крюков няма представа дали Ана и децата й са у дома, но те са отишли на църква, а Анатолий Оноприенко, когото децата наричат “татко”, ги очаква да се приберат всеки момент. Когато Крюков натиска звънеца, Оноприенко предполага, че това е Ана и отваря вратата без колебание. За негова изненада е моментално повален и окован с белезници. Крюков започва да оглежда апартамента и забелязва видеокасетофон “Akai” във всекидневната. Той грабва вниманието му, защото същият уред е изчезнал от дома на семейство, убито на 22 март 1996 г. в близкия град Буск. “Носех в себе си списък с откраднати в района вещи, в който бяха описани марките и серийните им номера” – казва Крюков. Видеокасетофонът съвпада с изчезналия от местопрестъплението в Буск.

Анатолий Оноприенко
Анатолий Оноприенко

Полицията иска документите на Оноприенко и той ги повежда към килера. Един от полицаите отваря вратата, а Оноприенко измъква отвътре пистолет, но той бързо му е отнет преди да успее да го използва. Впоследствие се оказва, че този пистолет представлява второ доказателство, тъй като е откраднат от мястото на убийство в Одеса. Осъзнавайки сериозността на ситуацията, полицаите закарват Оноприенко в управлението и предприемат щателно претърсване на жилището. До края на деня там са открити 122 предмета, включително и рязана пушка Tos-34, имащи връзка с многобройни случаи на неразкрити убийства.

Обискът е почти приключен, когато Ана се прибира вкъщи. “Тя разбра, че се е случило нещо сериозно и ме попита какво става” – разказва Крюков. – “Нямаше как, дръпнах я настрана и я попитах “Помните ли онези убийства в Браткович?”, а тя рухна и се разплака”.

Тишина

Макар да разполага с планина от веществени доказателства, Крюков има нужда от признание. Но Оноприенко дава ясно да се разбере, че няма намерение да говори. Когато Крюков го изправя пред фактите, Анатолий почти не показва реакция и просто се усмихва. “Ще говоря с генерал, но не и с теб” – казва той.

Научи повече за:   Игор Иртишов: Петербургският педофил и изкормвач

Главният следовател на Яворив Богдан Тесля не е участвал в ареста и в първоначалния обиск. По времето на акцията той е у дома си, празнувайки със семейството. Около 21:00 часа вечерта, малко след като претърсването в жилището на Оноприенко е приключило, той получава обаждане от Крюков, който го моли да дойде и да проведе разпита. Тесля е смятан от Куней и останалите за най-добрия следовател в областта, заради способността му да разговаря спокойно със заподозрените.

В полицейското управление Оноприенко се е отказал от правото си на адвокат и продължава да мълчи. Въпреки изявлението му, че ще говори само с генерал, Тесля счита за необходимо да се опита да измъкне колкото се може повече информация от него. “Страхувах се, че нещо може да се обърка” – разказва той. – “В подобни случаи никога не знаеш какво може да се случи. Той можеше да се обеси през нощта в килията си и тогава никога нямаше да успеем да приключим случая. Налагаше се да го накараме да говори”. В 22:00 часа, докато очакват пристигането на генерал от Министерството на вътрешните работи, Тесля сяда насаме с Оноприенко в стаята за разпити и се опитва да накара заподозрения да говори за себе си.

В началото Оноприенко мълчи, но постепенно започва да говори за живота си, разказвайки на Тесля, че е роден в град Ласки в Житомирска област. Казва на следователя, че майка му е починала, когато е бил съвсем малък и че баща му го е оставил в детски дом. Оноприенко все още е ядосан, че баща му го е изоставил, но е предпочел да задържи по-големия му брат. Смята, че двамата лесно биха могли да се грижат за него. Разстройва се, когато говори за това. Подхващайки тази нишка на разговора, Тесля пита Оноприенко дали чувства омраза към семействата по принцип. Анатолий се поколебава за момент и поклаща глава, заявявайки отново, че ще говори единствено с лице, което има генералски чин.

“Тогава опитах нещо ново” – разказва Тесля. – “Казах му: “Ще ти доведем генерал. Ще ти доведем десет генерала, ако искаш. Но как ще изглеждам аз, ако ги доведем, а ти нямаш какво да им кажеш? Защото може би няма нищо за казване. Как ще изглеждам аз тогава?”. И тогава той го каза. Каза: “Не се тревожете. Със сигурност има какво да им разкажа””.

Признанията на един луд

Тесля напуска стаята за разпити малко след 23:00 часа и излиза в коридора, където чака генерал Романук. След кратко съвещание, двамата мъже и асистентът на Романук Мариан Плиюк влизат в стаята и Оноприенко започва своята изповед.

Първо признава, че е откраднал пушката и после признава, че я е използвал в едно скорошно убийство. Казва, че е извършил първото си убийство през 1989 г. Тогава среща своя приятел Сергей Рогозин във фитнеса, където тренират. Двамата се сближават, започват да прекарват много време заедно и скоро стават партньори в престъпленията. Започват да обират домовете на хората, за да допълват мизерните си доходи.

Една нощ, докато ограбват изолирана къща извън града, собствениците ги усещат. Двамата са въоръжени и решават, че ще трябва да убият семейството, за да се измъкнат. Така, прикривайки следите си, избиват цялото семейство – двама възрастни и осем деца. Осем месеца по-късно Оноприенко прекъсва всякакви връзки със Сергей. След това застрелва сам петима души, сред които и 11-годишно момче, спящо в кола. После изгаря телата им. “Исках само да ограбя колата” – казва той. – “Тогава бях съвсем различен човек. Ако знаех, че вътре има петима души, щях да си тръгна”. Казва, че не е изпитвал удоволствие от убийствата.

“Труповете са грозни” – заявява той. – “Смърдят и излъчват лоша енергия. След като убих семейството, седях два часа в колата с телата им, без да зная какво да правя с тях. Миризмата беше непоносима”.

След тези убийства Оноприенко се оттегля за няколко години и се премества да живее при своя далечен братовчед. Тогава, на 24 декември 1995 година, убива отново. В онази нощ прониква в изолираната къща на семейство Зайченко, намираща се в село Гармарния в централна Украйна. Убива учителя по лесовъдство, заедно със съпругата му и двамата му малки синове, използвайки рязана пушка двуцевка. След това открадва техните брачни халки, едно малко златно кръстче на верижка и куп износени дрехи. Преди да напусне местопрестъплението, подпалва къщата.

“Просто ги застрелях. Не че ми достави удоволствие, но почувствах тази необходимост” – казва той. – “От този момент нататък, всичко беше като в някаква космическа игра”.

Оноприенко уведомява следователите, че е имал видение, пратено от Бог, който му е заповядал да убива. Само девет дни по-късно убива четиричленно семейство и отново изгаря къщата им. Казва, че докато е напускал местопрестъплението, е бил забелязан от човек на пътя. Оноприенко решава, че трябва да убие и него, за да не оставя свидетели, които биха могли да го разпознаят. След по-малко от месец, на 6 януари 1996 година, Оноприенко убива още четирима души в три отделни инцидента. Докато се мотае по магистралата Бердянск-Днепровская, му хрумва да спира колите на пътя и да убива шофьорите им. Заявява, че в онзи ден е убил четирима души, сред които мичман от флота, таксиметров шофьор и колхозен готвач.

“За мен това беше като лов. Лов на хора” – обяснява той. – “Обикновено седях отегчен и нямаше какво да правя. И изведнъж ми хрумна тази идея. Бих направил всичко, за да я махна от главата си, но не можех. Беше по-силно от мен. Затова се качвах в колата си или хващах влака и отивах да убивам”.

Командван да убива

Анатолий Оноприенко изчаква да минат 11 дни след убийствата на магистралата, преди да удари отново. На 17 януари 1996 година потегля към Браткович и прониква в дома на семейство Пилат. “Гледах на това, като на нещо естествено” – казва той на следователите. – “Като животно. Гледах ги с очите на вълк, който наблюдава овцете”. Застрелва петчленното семейство, включително и шестгодишния им син. Преди да си тръгне на зазоряване, подпалва къщата. Докато се измъква, Оноприенко е забелязан от двама очевидци – 27-годишната железопътна работничка и 56-годишен мъж. Без да губи време ги застрелва хладнокръвно.

Научи повече за:   Гари Лион Риджуей: Убиецът от Грийн ривър

След по-малко от две седмици, на 30 януари 1996 година в град Фастов, Киевска област, Оноприенко застрелва 28-годишна медицинска сестра, двамата й малки синове и мъжа, който им е гостувал. Казва на следователите, че не е можел да спре и е бил обсебен от убиването.

Един месец след убийствата във Фастов, на 19 февруари 1996 година, Оноприенко заминава за град Олевск в Житомирска област, където прониква в дома на семейство Дубчак. Застрелва бащата и сина, а майката и дъщерята пребива до смърт с чук. Разказва, че момичето го е видяло как убива родителите й и когато е влязъл в стаята й, тя се е молела.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: DilyanaMihailDonikaTANYAGeorgi
360
0

“Секунди преди да размажа главата й й наредих да ми покаже къде крият парите си” – разказва той. – “Тя ме погледна с безумно ядосан поглед и каза: “Не, няма”. Невероятна сила. Но аз не почувствах нищо”.

На 27 февруари Оноприенко пристига в Малина, Лвовска област и прониква в дома на семейство Бондарчук. Застрелва бащата и майката и след това убива техните две дъщери, на възраст седем и осем години. Вместо да застреля децата, той ги посича с брадва. Час по-късно Оноприенко вижда, че навън се мотае съседът Цалк и решава да убие и него. Застрелва човека и после го удря със същата брадва, с която е убил децата.

“Ох, знаете ли, убих ги, защото ги обичах толкова много – онези деца, онези мъже и жени. Трябваше да ги убия, вътрешният глас говореше в главата и сърцето ми и ме тласкаше толкова силно!”.

Оноприенко заявява, че е извършил последното си убийство на 22 март 1996 г., когато е заминал за малкото селище Буск и е убил четиричленното семейство Новосад. Той ги застрелва и подпалва дома им, за да унищожи доказателствата.

“Не съм маниак” – казва той. – “Ако бях, щях да се хвърля върху вас сега и да ви убия. Не, не е толкова просто. Аз бях обладан от по-висша сила, нещо телепатично или космическо, което ме тласкаше към това. Аз съм като опитно зайче в лаборатория. Част от експеримент, целящ да докаже, че човек е способен да убива и да се научи да живее с престъпленията си. Да покаже, че мога да се справя, че мога да издържа на всичко, да забравя всичко”.

Следователите разпитват Анатолий Оноприенко до 6 часа сутринта, като той си признава, че е извършил над 50 убийства за период от 3 месеца. На няколко пъти заявява, че би искал да бъде изследван като природен феномен и че е бил командван да убива от някакво по-висше същество.

Гражданинът О

В деня след първия разпит Оноприенко е преместен в град Лвов. Тесля отива при него и провежда петдневна серия от разпити насаме със заподозрения. Оноприенко му споделя, че е бил командван да убива от Бог, който го е избрал за същество от по-висша раса. Убеден е, че притежава могъщи хипнотични способности, че би могъл да контролира животните чрез телепатия и да спира собственото си сърце със силата на ума.

“Казах му, че намирам хипнотичните му сили за интересни и го попитах дали би могъл да ги изпробва върху мен” – разказва Тесля. – “Но той каза, че те действат само на слаби хора, а аз не съм слаб човек”.

Анатолий Оноприенко в затвора
Анатолий Оноприенко в затвора

Оноприенко разкрива, че навремето е бил хоспитализиран в киевска болница с диагноза шизофрения, но Тесля не може да тръгне по тази следа, тъй като е следовател от Лвов. Твърдението на Анатолий е интересно, защото непосредствено след ареста му, следователят от Вътрешното министерство в Киев Александър Тевашченко казва, че Оноприенко – когото тогава наричат “Гражданина О” – е изписан умственоболен пациент и лекарите му трябва да са знаели, че той е убиец.

В петък на 19 април 1996 г. разследването е отнето от ръцете на Тесля и предадено на федералното следствие на Министерството на вътрешните работи. След като приключва разпита, Тесля стига до заключението, че Оноприенко в действителност е луд и е действал самостоятелно.

“Носеха се много слухове, че е част от някаква банда, но аз чувствам, че говореше искрено за мотивите си и за своите специални сили. Може и да греша, но това е моето мнение” – казва той. – “Освен това, ако помислим рационално, не смятам че друг, освен самотен убиец, би могъл да извърши толкова много убийства. В една банда винаги някой говори, друг пие, трети споделя с приятелката си и всичко излиза наяве”.

Психиатрите обявяват Анатолий Оноприенко за умствено годен да се яви пред съда, но заседанията започват чак през ноември 1998 г. Невероятно, но съдебните дела в Украйна не могат да започнат, преди обвиняемият да се запознае, без да бърза, с всички доказателства, събрани срещу него. В случая на Оноприенко има доста за преглеждане – 99 албума със зловещи фотографии, показващи разчленени тела, коли, къщи и различни вещи, които е откраднал от жертвите си. Друга причина за отлагането на процеса са парите. Чак когато главният съдия на делото отправя телевизионен апел, украинското правителство се съгласява да осигури средства за провеждането на проточения процес.

На 23 ноември 1998 година украинският съд решава, че 39-годишният Анатолий Оноприенко е умствено годен и би могъл да бъде държан отговорен за престъпленията си. Районният съд в Житомир заявява:

“Оноприенко не страда от никакви психически заболявания. Той е с ясно съзнание и в състояние да контролира действията си и не се нуждае от допълнителен психиатричен преглед”.

Правосъдие в клетка

Процесът срещу Оноприенко започва на 12 февруари 1999 г. в град Житомир. Оноприенко седи в желязна клетка, също като своя прочут съотечественик Андрей Чикатило, а зрителите в залата го плюят и проклинат. В неотоплената съдебна зала са се събрали стотици разгневени хора. “Дайте ни го да го разкъсаме” – изкрещява една жена в дъното. – “Той не заслужава да бъде разстрелян. Той трябва да умре от бавна и мъчителна смърт”. Страхувайки се тълпата да не поеме правосъдието в собствените си ръце, полицията претърсва чантите и всеки минава през метален детектор, преди да влезе в залата. Мнозина от присъстващите се опасяват, че убиецът може да получи само 15 години затвор – максималната възможна присъда според украинския закон, с изключение на смъртното наказание.

Анатолий Оноприенко
Анатолий Оноприенко

Оноприенко не говори много в съда. Когато го питат дали иска да каже нещо, той свива рамене и отговаря: “Не, нищо”. Когато го информират за правата му, изръмжава: “Това са вашите закони”. Когато го питат от каква националност е, казва: “Никаква”. Съдия Дмитри Липски отбелязва, че това е невъзможно, а Оноприенко завърта очи и отговаря: “Е, според органите на реда съм украинец”.

Научи повече за:   Джак Изкормвача: Убиецът от Уайтчапъл

Обвиняемият заявява, че се е чувствал като робот, тласкан години наред от някаква тъмна сила и настоява, че не може да бъде съден, докато властите не открият източника на тази сила.

“Вие не сте в състояние да проумеете какво съм аз” – изкрещява той на съдия Липски. – “Вие не виждате всичките добрини, които се готвя да направя и никога няма да ме разберете. Тази зала също се контролира от могъща сила. Вие никога няма да разберете това. Може би чак внуците ви ще разберат”.

Адвокатът на Оноприенко Руслан Мошковски хвърля вината за големия брой убийства върху некомпетентността на полицията и заявява, че детството, прекарано от клиента му в дом за сираци, следва да се разглежда като смекчаващо вината обстоятелство. Прокурорът Юри Игнатенко го оборва, казвайки, че прегледите на Оноприенко, извършени по време на разследването, са опровергали независимата диагноза за шизофрения, направена преди ареста му. Прокурорът казва, че мотивите на Оноприенко се коренят в неговата собствена жестока натура.

Сетне Оноприенко казва на съда, че е бил подтикнат от дявола, от по-висши сили и тайнствени гласове. Уверява съдията, че е виновен по всички обвинения, но настоява, че не чувства угризения. “И сега бих убил, напук на всичко” – казва той. – “Днес аз съм звярът на Сатаната”.

Заключителните речи започват през април 1999 г. Прокурор Юри Игнатенко настоява за смъртна присъда. “Предвид изключителната опасност, която представлява Оноприенко като личност, смятам, че неговото наказание трябва да бъде също толкова извънредно – смъртна присъда”.

В своята заключителна реч адвокат Руслан Мошковски се опитва за последен път да спечели съчувствието на съда. “Още на четиригодишна възраст моят клиент е бил лишен от майчина обич и грижите, необходими за формирането на един истински човек” – казва той. – “Апелирам към съда… за по-лека присъда”.

С това процесът приключва и съдиите се оттеглят да решават присъдата.

Епилог

Само след тричасово обсъждане съдия Дмитри Липски свиква ново заседание. Докато четат присъдата му, Оноприенко стои с наведена глава, втренчен в пода на металната си клетка. Съдия Липски обявява: “Съобразно наказателния кодекс на Украйна, осъждам Оноприенко на смърт чрез разстрел”.

В своето последно обръщение към съда, Оноприенко възкликва:

“Ограбвах и убивах, но аз съм робот, не чувствам нищо. Бил съм близо до смъртта толкова много пъти, че сега дори ми е интересно сам да се потопя в отвъдния свят и да видя какво има там след смъртта”.

Смъртната присъда на Оноприенко поставя Украйна в неловко положение. Като част от задълженията на страните кандидат-членки за Европейския съюз, тя е обвързана с обещанието да премахне смъртното наказание. Въпреки това и обществото и политиците смятат, че в случаят на Оноприенко трябва да се направи изключение.

След произнасянето на присъдата му, Оноприенко, когото медиите наричат “Терминатора”, дава обширно интервю на репортер от лондонския “Таймс”. По време на срещата им разказва за убийствата, които е извършил:

Анатолий Оноприенко
Анатолий Оноприенко

“Започнах отдавна да се подготвям за затвора – постих, занимавах се с йога и не се страхувам от смъртта. Смъртта за мен е нищо. Предпочитам смъртното наказание. Нямам никакъв интерес към взаимоотношенията с хора. Аз ги предадох.

Първият път, когато убих, застрелях елен в гората. Тогава бях на двайсетина години и си спомням, че много се разстроих от вида на мъртвото животно. Не можех да си обясня защо го направих и изпитах жал за него. Никога повече не усетих това чувство.

Ако някога бъда пуснат на свобода, ще започна да убивам отново, но този път ще бъде по-лошо, десет пъти по-лошо. Нуждата си стои вътре в мен. Възползвайте се от този шанс, защото съм предопределен да служа на Сатаната. След онова, което научих там, нямам никаква конкуренция в моята област. И ако не бъда убит, ще избягам от този затвор и първото нещо, което ще направя, ще бъде да намеря Кучма (президент на Украйна до 2005 г.) и да го обеся за тестисите на някое дърво”.

Съучастникът на Оноприенко в първата серия убийства, 36-годишният Сергей Рогозин, е осъден на 13 години затвор. Анатолий лежи в единична килия №8 на затвора в Житомир, където чете криминални романи, гледа телевизия и понякога разговаря със свещеник.

Украинският терминатор умира в килията си на 27 август 2013 година в 17:15 часа от сърдечен удар.


Източник: trutv.com, wikipedia.org, serial-killers.ru

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: DilyanaMihailDonikaTANYAGeorgi
360
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
dinko.gospodinov17selzihir Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
selzihir
Гост
selzihir

Егати дълбоките халюцинаций, и при все “труповете го отвращавали” ??!

dinko.gospodinov17
Гост
dinko.gospodinov17

Природна грешка,факсове получавал,дъра-дъра…Как би му се зарадвал хан Крум в едни други времена…?