Боби Джо Лонг: Убиец по обява

Боби Джо Лонг: Убиеца по обява

Боби Джо Лонг (роден на 14 октомври 1953 г.) е американски сериен убиец, който в момента очаква екзекуцията си в щата Флорида. Той е далечен братовчед на прочутия сериен убиец Хенри Лий Лукас. През 1984 г. за период от осем месеца Лонг отвлича, изнасилва и убива най-малко 10 жени в Тампа Бей. Освобождава последната си жертва, след като се гаври с нея в продължение на 26 часа. Жената се свързва с полицията и им предоставя достатъчно информация, за да го открият и заловят.

Първото тяло

В ранната вечер на 13 май 1984 г. двама тийнейджъри, разхождащи се през полето близо до междущатска магистрала 75 на изток от град Тампа в щата Флорида, усещат лоша миризма. Приближават се до строителния обект, от който се носи зловонието, и осъзнават, че почернялото нещо в бурените, на което се натъкват, не е труп на елен или крава, a обезобразените останки на жена. Момчетата хукват да кажат на родителите си.

Тялото лежи там от около три дни и вече гъмжи от личинки, особено в областта на лицето, което затруднява разпознаването му. Жената лежи с лице към земята, ръцете й са хлабаво завързани на гърба, а около шията й има примка от тройно омотано въже, вероятно използвано като каишка. Слънцето на Флорида и насекомите са нанесли непоправими щети.

На местопрестъплението пристигат капитан Гари Тери и детектив Лий Бейкър от шерифския офис в Хилсбъроу. Оглеждат останките и по жестоките наранявания заключават, че жертвата е била безмилостно пребита преди смъртта си. Въжето, с което са вързани ръцете й, е различно от това около шията й. Под лицето на жертвата е намерено бяло копринено шалче, вероятно използвано за запушване на устата й. Бедрата на младата жена са жестоко счупени, така че краката й да могат да се разтворят встрани от тялото под прав ъгъл. Изглежда много вероятно да е била изнасилена, но това ще се разбере при аутопсията.

Следователите откриват следи от гуми, водещи навътре и извън полето. По взетите отливки се установява, че лявата задна гума е с необичайна шарка. Това би могло да е от полза в разпознаването на извършителя.

Съдебният лекар Чарлз Диг установява, че причината за смъртта е най-вероятно удушване. Потвърждава, че жертвата е била изнасилена. Трудно е да се определи расата и възрастта й, но според него е азиатка.

Капитан Тери се свързва със специален агент Майкъл П. Малоун, експерт по анализ на влакна към лабораторията на ФБР, който се съгласява да проучи доказателствата. Малоун открива червена, триделна, найлонова нишка върху шала и заключава, че е от евтини стелки за автомобил – вероятно същият, с който жертвата е била транспортирана до местопрестъплението.

Този инцидент не получава голямо отражение в пресата.

Сигнал за изчезнала млада азиатка, подаден от Джон Коркоран, съвпада с физическото описание на жертвата. Тъй като тогава ДНК анализите все още не се използват, идентичността й е установена чрез пръстови отпечатъци. Тя е 20-годишната Нгун Тай Лонг, известна като Лана Лонг, танцьорка в бар “Слай Фокс” в Тампа. Полицията открива, че е била наркоманка и се е опитвала да събере достатъчно пари, за да се върне при семейството си в Калифорния.  Предполагат, че е излизала с клиентите на заведението срещу пари и е попаднала на неподходящия човек в неподходящото време. Освен това е нямала кола и често се е возела на стоп. Лонг е видяна за последен път да си тръгва от бар на име “При СиСи”.

Нейният приятел е заподозрян за кратко, но той има желязно алиби. До този момент Лана Лонг е просто поредното момиче без късмет, убито в Тампа. Никой не се замисля особено много над случая, но само след две седмици нещата ще се променят.

Връзка?

На 27 май 1984 година строителен работник се натъква на още едно женско тяло, захвърлено на любовната алея близо до Плант Сити, на север от магистрала I-4 в окръг Хилсбъроу. Служителите на шерифството пристигат на местопрестъплението, само за да установят, че то изглежда странно познато.

Почти голата жена лежи по гръб, облечена само по разкъсана отпред тениска. Ръцете й са вързани зад гърба (отново хлабаво), а около врата й е омотано три пъти въже. Също като при предишното убийство двете въжета са различни. Подобното на каишка въже е частично прерязано с нож, вероятно същото оръжие, с което са прерязани гърлото и бузите на жертвата. Най-сериозната рана представлява широк, 30-сантиметров разрез на шията й, който е прекъснал главен кръвоносен съд. Освен това жертвата има масивна контузия над лявото ухо, причинена от тъп предмет.

Жената е намушкана, удушена и бита до смърт. Който и да е извършителят, той е шокиращо брутален.

Бяло яке и бял чорапогащник, вероятно принадлежащи на полуголата жена, са открити да висят от клона на едно дърво. До лявата гърда на жертвата е открита червеникава нишка, а по корема и под дясната й ръка, няколко косъма. Те ще бъдат анализирани заедно със съдържанието под ноктите й.

Отново са открити следи от гуми, а също и отпечатък от бос крак в калта. На една от отливките, взети от тези отпечатъци, ясно се вижда буквата “V” заедно с други нечетливи букви.

Жертвата е мъртва от около 12 часа. Аутопсията установява, че черепът й е претърпял жестоки удари и е била душена по или около времето на смъртта й. Освен това е била изнасилена. Официалната причина за смъртта е определена като задушаване и жестоки травми по главата.

Неизвестната засега жертва е в късните си тийнейджърски години, висока 1,67 м, с тегло 54 кг, тъмнокестенява коса и кафяви очи. Колкото по-бързо успеят да я идентифицират, толкова по-добре ще бъде за разследването.

Оказва се, че тя е проститутка. Жертвата е идентифицирана като поредното 22-годишно момиче, пристрастено към наркотиците и работещо на улицата, на име Мишел Денис Симс. Тя е в града само от два дни и за последен път е забелязана да говори с двама бели мъже близо до булевард “Кенеди”. Рисковата й професия я прави лесна плячка и затруднява разкриването на престъплението, тъй като произволните убийства са далеч по-трудни за решаване.

Мишел Денис Симс
Мишел Денис Симс

Специален агент Малоун разглежда уликите и забелязва очевидни съвпадения. Отливките от гуми си приличат, затова са изпратени на експерт в Охайо. Той установява, че дясната задна гума е “Гудиър Вива”, а лявата е с марка “Воуг Тайър” – скъп модел, използван предимно при кадилак.

Има съвпадение и във влакната. Червените нишки, открити при двете тела, показват, че жените са убити от един убиец. Малоун намира второ различно червено влакно, което означава, че вероятно в колата има два вида стелки.

По семенната течност, открита по дрехите на Симс, се установява кръвната група на убиеца – AB. Космите, открити по жертвата, са дълги 20 см, кафяви и на бял човек.

Тогава никой не подозира, че търсеният от тях мъж вече е издирван и като прочут изнасилвач.

ФБР се намесва

Шерифският офис в Хилсбъроу изпраща на ФБР докладите от местопрестъпленията и агентите разработват профил за вероятното минало на убиеца и неговия характер. Според тях следните фактори от двата случая представляват най-голяма важност в изготвянето на профила:

  • жертвите са разчитали на чужд превоз.
  • жертвите са открити почти голи.
  • жертвите са вързани по сходен начин, а позата на едната е нагласена.
  • качени са в Тампа.
  • захвърлени са близо до ненаселени местности, намиращи се край магистрали.
  • и на двете местопрестъпления са открити отпечатъци от гуми.
  • жертвите са открити доста далече от мястото, на което са били видени за последен път.
  • влакната от килим потвърждават връзката между престъпленията.

От тези факти става ясно, че убиецът е подвижен и вероятно е взел автомобил назаем. Въжетата около врата и бруталните побои показват известни психически отклонения. Изглежда по-вероятно жертвите да са подбрани случайно, защото представляват лесна плячка, отколкото да са познавали убиеца.

Той е обявен за бял мъж, в средата на 20-те години, екстровертен и манипулативен. Като цяло убиецът съвпада с определението “организиран”. Държи се нормално в обществото, но е свадлив, егоцентричен и показва малко или никакви емоции – присъщи на психопат черти. Бидейки нарцистичен, вероятно се стреми да е център на вниманието. Би могъл да бъде импулсивен, но не чак толкова, че да позволи да бъде заловен. Умел лъжец е и смята себе си за мъжкар.  Може би дори има татуировки и носи оръжие като символ на своята мъжественост.

Той би трябвало да има най-много средно образование. Дори да е посещавал колеж, най-вероятно е имал проблеми с дисциплината и е отпаднал. Интелигентен е, но има проблем с авторитетите. Неизпълнителен е и подривен. Вероятно, за да поддържа мачовския си имидж, предпочита тежкия физически труд или професия, в която може да използва манипулативните си умения. Едва ли се задържа за дълго на една и съща работа.

Навярно е бил непокорно и трудно за контролиране дете, противопоставящо се на всякакви усилия да бъде дисциплинирано. В детството си може би е подмокрял леглото, причинявал е пожари и е измъчвал животни.

Ако е служил в армията, е бил в изразено мъжкарска част, като военноморския флот например. Дори там проблемите му със зачитане на авторитетни фигури сигурно са му носели неприятности.

В личните си връзки, типично за серийните убийци, вероятно е имал приятелка. Излизал е често с жени, но едва ли има дълготрайна връзка. Вероятно обича да се хвали със сексуалните си постижения и предпочита по-млади от него момичета. Ако е женен, със сигурност изневерява, а съпругата му би трябвало да е зависима и лесна за контролиране жена.

Научи повече за:   Албърт Десалво: Бостънският удушвач

Колата му вероятно е лъскава и спортна.

Също така е много възможно да е лежал в затвора или да е имал проблеми със закона. Преди тези убийства може да е извършвал други нарушения, като воайорство и влизане с взлом. Ако някога е бил в затвора, е бил образцов, но и манипулативен затворник.

В тези престъпления показва садизъм: вероятно е използвал някаква измама, за да подмами жените в колата си и после да ги измъчва психически и физически, държейки ги живи известно време. Оставя малко или никакви улики след себе. Твърде вероятно е да убие отново.

Възможно е да се прикрепи към полицията. След престъплението може да се върне на мястото и да направи опит да помогне на разследването – едновременно за да обърка следователите и да преживее отново стореното. Няма да промени живота си след извършеното. Възможно е, като начин да преживее отново убийствата, да се свърже със семействата на жертвите си, полицията или медиите.

Профайлърите отправят и препоръки за разпита на убиеца, ако той бъде арестуван. Съветват разпитващия да бъде добре запознат с фактите по случая и да задава въпросите си твърдо и уверено. Трябва бъде облечен по протокола и да изглежда като авторитетна фигура, която владее положението и е трудна за манипулация.

ФБР изпраща този профил на шерифството в Хилсбъроу, но убиецът вече е ударил отново и този път има разлика.

Върлува сериен убиец

На 8 юни 1984 г. 22-годишната Елизабет Лаудънбек, срамежливо момиче, работещо на производствена поточна линия, тръгва на разходка от парка за каравани, в който живее, и така и не се връща. Нейната майка я обявява за изчезнала.

Силно разложеното й тяло е открито в портокалова горичка чак след две седмици. Трупът е в почти течно състояние. За разлика от предишните две жертви, тя е напълно облечена, но гръдната й кост е счупена, което говори за смърт чрез задушаване. Тъй като в този случай няма въжета и магистрала наблизо, той не е свързан веднага със серийния убиец. Освен това жертвата не е проститутка, наркоманка, стопаджийка или танцьорка. Чак когато изследват дрехите й, са открити същите червени влакна. Първоначално е смятана за жертва на случайно убийство, възможно имитация на предишните.

Но не е така.

Минават няколко месеца преди на убиеца да бъдат приписани още жертви:

Четвъртите останки са открити на 7 октомври 1984 г. близо до ферма за добитък на север от щатския парк в Хилсбъроу. Мъртвото от една седмица тяло е натикано под ограда от бодлива тел, с лице към земята. Главата й представлява пиршество за личинките. Дрехите й са разпръснати наоколо, гащичките на оградата, а сутиенът закачен на портата. Момичето е изнасилено и душено, а след това убито с изстрел в задната част на главата – различен метод от останалите. Идентифицирана е по отпечатъците си като Шанел Девън Уилиямс, 18-годишно чернокожо момиче, току-що освободено от ареста след задържане за проституция. ФБР открива по дрехите й и двата вида червени нишки, кафяв пубисен косъм от бял човек на пуловера й, и петна от сперма (А и нулева кръвни групи), не съвпадащи с пробите от случая на Симс, но тъй като и двете момичета са проститутки, останалите съвпадения в случаите надделяват над тази разлика.

Шанел Девън Уилиямс
Шанел Девън Уилиямс

На 14 октомври 1984 г. в североизточната част на окръг Хилсбъроу е открито петото тяло. Ръцете й са завързани с червена кърпа, а краката и вратът й с дълга, дебела връзка за обувки. Жълтият й суитшърт е вдигнат до шията, разривайки охлузеното й и окървавено тяло, свидетелстващо за влачене. Останалата част от дрехите й са разпръснати наоколо. Причината за смъртта е задушаване. Полицията я разпознава веднага, тъй като момичето е известна на органите проститутка и наркоманка. Тя е официално идентифицирана по отпечатъците си като 28-годишната Карън Бет Динсфренд. По дрехите й са открити двата вида влакна, както и кафяви пубисни косми и семенна течност с кръвни групи А и нулева.

Карън Бет Динсфренд
Карън Бет Динсфренд

Следващото тяло е открито след две седмици на Хелоуин от 71-годишен мъж, почистващ канавката на магистрала US 301 на северната граница на окръг Хилсбъроу.  Този път трупът е мумифициран и е трудно да се установи кога жертвата е била убита и захвърлена тук. Полицията не я изключва от разследването на серийните убийства, но разполага с твърде малко следи, по които да работи. Опитват се да я идентифицират, но установяват самоличността й доста по-късно, след залавянето на убиеца. Тя е 22-годишната проститутка Кимбърли Кайл Хуупс, известна като “Захарчето”. Задушена е до смърт с черното шалче, което носи около врата си.

Кимбърли Кайл Хуупс
Кимбърли Кайл Хуупс

На 6 ноември 1984 г. в съседния окръг Паско е открито поредното женско тяло. На него попада жена, излязла да поязди в земите на ранчото си. Части от трупа са разхвърляни из полето. Жертвата е мъртва от около две седмици.

Около шията й е увита два пъти 23-сантиметрова връв, а китките й са вързани с връзка за обувки.   Няма следи от огнестрелни рани и причината за смъртта е определена като удушаване. Въпреки разчленяването на трупа, приликите с предишните убийства са многобройни. Жертвата е бяла жена на около 20 години, висока около 1,60 м. Идентифицирана е чак след залавянето на убиеца като 18-годишната проститутка Вирджиния Лий Джонсън от Тампа.

Вирджиния Лий Джонсън
Вирджиния Лий Джонсън

На 12 ноември 1984 г. художник на фирмени табели в Тампа се натъква на още едно тяло. Местната полиция се свързва с шерифството в Хилсбъроу, за да направят оглед на местопрестъплението.Тази жертва има примка на шията и следи от протриване от въже по тялото си. Лицето й е удряно жестоко, а краката й насилствено разтворени под шокиращ ъгъл. Дрехите й са захвърлени наблизо, като по ризата й откриват фекалии. Мъртва е от два-три дни, като причината за смъртта е задушаване.

В джоба на джинсите й откриват шофьорска книжка на името на Ким Мари Суон. Тя е на 21 години и също като една от предишните жертви работи като танцьорка в клуб “Слай Фокс” в Тампа. Отново подобно на останалите случаи, по нея са открити нишки от червен мокет и няколко кафяви косъма.

Ким Мари Суон
Ким Мари Суон

Полицията работи неуморно по случая, притисната от големия брой тела, открити в кратък период от време, но следите са оскъдни. Отчаяно се опитват да намерят заподозрян.

Оцеляла

Детективите усилено разпитват хора и наблюдават подозрителните участъци в Тампа. Използват доказателствата и съставения от ФБР профил на убиеца, за да стеснят търсенето, но без полза. Самоличността на убиеца им убягва.

Тогава е отвлечена 17-годишната Лиза Маквей. Тя оцелява след похищението на серийния убиец и разказва на полицията всичко, което знае за него.

Лиза Маквей
Лиза Маквей

Вечерта на 3 ноември 1984 г., прибирайки се от работа, Лиза е свалена от колелото си и завързана от мъж, причакващ я в храстите край пътя. Той държи пистолет и й казва, че има и нож. Бързо слага превръзка на очите й и насила я вкарва в колата си. Тя е уверена, че се готви да я убие.

Лиза му се примолва да не я наранява и казва, че ще направи всичко, което иска от нея. Той й заповядва да си свали дрехите и да му направи орален секс. Возят се известно време наоколо и накрая я завежда в апартамента си, където я държи като заложница. Изпитанието й продължава 26 часа, през които многократно я изнасилва, гаври се с нея, заставя я да му прави орален секс и дори я кара да се къпе с него. Постоянно я уверява, че няма намерение да я наранява.

Въпреки целия този ужас, Лиза успява да запази разсъдъка си ясен. Наблюдава за знаци, по които би могла впоследствие да го открие, ако успее да се измъкне от лапите му. В един момент похитителят й спира пред банка, за да изтегли пари, а тя надниква изпод превръзката на очите си и се опитва да запомни интериора на колата. Продължава да хвърля бегли погледи, докато не пристигат пред бяла сграда с гипсова мазилка и изкачват няколко червени стъпала.

Мъжът й нарежда да си държи очите затворени, докато я изнасилва, но тя успява добре да огледа наоколо. Дори пуска нарочно шнолата си до леглото без той да забележи, за да може да докаже, че е била там.

След изтощителния секс-маратон нападателят й се унася в сън. Когато се събужда, заявява, че вече й има доверие. Момичето усеща, че докато говорят, той се успокоява и не е толкова брутален. Спира да я нарича “кучка” и започва да се обръща към нея със “скъпа”. Дори казва, че му се иска да може да я задържи при себе си. Тя няма представа какви са намеренията му, но се старае всячески да не го ядосва.

След това той внезапно загубва интерес. Качва я отново в колата си и тя знае, че сега ще се реши, дали ще живее или ще умре. За нейна изненада той спира колата и й казва да си върви. Пуска я с думите “Пази се”.

Лиза незабавно се прибира вкъщи. Събужда баща си, казва му какво й се е случило и той се обажда в полицията. Детективите, работещи по случая със серийния убиец, все още не го осъзнават, но това е техният голям пробив в разследването.

Лиза описва нападателя си като бял мъж в средата на 30-те си години. Гласът му е дълбок, а косата кестенява и подстригана на етажи. Веждите му са тънки, има къс мустак, голям нос, малки уши и хубави зъби. Стегнат е, но леко напълнял и прави впечатление на женствен тип. Тя споменава за пистолета и след това описва колата му, тъмночервен или кестеняв додж “Магнум”, с червен волан и табло, бели седалки и интериор. Не помни нищо за стелките. Момичето си спомня подробности и от апартамента, в който е изнасилена, и се опитва да определи местонахождението му, както и това на банката, където са спрели за кратко.

Научи повече за:   Анри Ландру: Синята брада

Шерифството в Хилсбъроу изпраща доказателствата на агент Малоун, за да провери, дали случаят има връзка със серийните убийства.

Междувременно е сформиран специален екип от членове на шерифството в Хилсбъроу, това в окръг Паско, полицията в Тампа и органите на реда във Флорида, които комбинират усилията си в разследването на серията от убийства в района. За отговорник на екипа е определен лейтенант Гари Тери.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Първата им среща се състои на 14 ноември 1984 г., когато идва новината, че след анализ на доказателствата по случая Маквей, лабораторията на ФБР е открила същите червени влакна, присъстващи и в останалите случаи. За убиеца вече има доста информация, като описанието му, колата му, апартамента му и неговата банка. Профилът съвпада в някои точки. Мястото, където е освободена Лиза, им дава добра представа къде да търсят червената кола.

Още докато Лиза разказва историята си, убиецът вече работи по следващата си жертва – жена, която охотно се качва в колата му. Тя се защитава, той я удушава и след това кара наоколо с трупа й до себе си. Дори спира да зареди на бензиностанция, като тялото й е на предната седалка, но никой не забелязва това. След това я закарва извън града и се отървава от нея.

Залавянето

На 12 ноември детективите Улф и Хелмс патрулират из Тампа, когато забелязват сред бавно движещите се коли червен додж “Магнум”. Отбиват колата и проверяват документите на шофьора.

Името на мъжа е Робърт Джо Лонг, по-добре известен като Боби Джо, а адресът му съвпада с района, в който според полицията се намира апартаментът на убиеца. Интериорът на колата също съвпада с описанието, дадено от Лиза Маквей.

Робърт Джо Лонг
Робърт Джо Лонг

Казват му, че издирват човек, заподозрян в кражба, така че той им съдейства и им позволява да го снимат. Когато го пускат да си върви е видимо облекчен.

Сега, когато имат вече следа, разследващите проверяват банковите му извлечения и установяват, че Лонг е теглил пари точно по същото време, споменато от Маквей. След това проучват криминалното минало на Лонг и разбирах, че в момента е в изпитателен срок за тежко нападение, извършено по-рано същата година. Профилът на ФБР също предполага, че убиецът може да има криминално досие.

Поставят го под наблюдение и започват да подслушват телефона му. Издействат заповед за обиск на автомобила му и заповед за ареста му по обвинение в отвличане и сексуално насилие. За залавянето му са сформирани четири екипа: един за ареста и транспортирането му, втори за обиска на колата му, трети за претърсването на жилището му и четвърти, който да разпита съседите на Лонг.

Боби Джо Лонг, 1984
Боби Джо Лонг, 1984

Цял рояк полицаи се струпват върху Лонг и го арестуват на излизане от кино салон. Тогава и останалите екипи влизат в действие.

Щом се сдобиват с колата на Лонг, криминалистите взимат проби от стелките й и ги изпращат в лабораторията на ФБР за сравнение. Специален агент Малоун потвърждава сходството на влакната. Интериорът на колата е разнищен в търсене на влакна от дрехите на жертвите или въжетата, както и техни отпечатъци, кръв и други потенциални улики.

В апартамента на Лонг, който изглежда точно както го е описала Лиза, детективите откриват шнолата й. Намират множество снимки на голи жени, включително и такива, на които Лонг се е снимал как изнасилва жертвите си. В жилището откриват и части от женско облекло.

Разпитът

Лонг подписва съгласие за разпит, който е проведен от детективите Латимър и Прайс. Научават, че той е безработен рентгенов техник, живеещ в Тампа. Разведен е от пет години и има две деца. Бившето му семейство живее при свекърва му в Холивуд, Флорида.

Лонг бързо си признава за отвличането на Маквей и че е правил секс с нея много пъти. Твърди обаче, че тя не е искала да си тръгне. Заявява, че е изхвърлил куршумите от пистолета в боклука, за да не се изкушава да я нарани. Казва, че е подготвил превръзката, която Лиза е носела на очите си, два дни преди отвличането – ей така, за всеки случай. Не употребява наркотици, рядко пие и не страда от загуба на паметта.

Тогава разпитващите повдигат въпроса за веществените доказателства. Обясняват на Лонг колко много улики могат да бъдат събрани от едно местопрестъпление и му показват снимки на петте убити жени, питайки го дали ги познава.

“Не” – отговаря той.

После ги помолва да отиде до тоалетната. Когато се връща, детективите отново подхващат темата за веществените доказателства и специално за лявата задна гума с марка “Воуг Тайър”. Лонг изглежда разбира накъде духа вятърът. “Мисля, че имам нужда от адвокат” – казва той. Вместо да прекрати разпита в този момент, както повелява законът, сержант Латимър насърчава Лонг да бъде откровен, защото въз основа на веществените доказателства срещу него вече има изграден случай.

Лонг се усмихва и казва: “Е, май ме спипахте натясно… Да, аз ги убих… Всички онези от вестника. Убих ги всичките”. Искат от него да опише всеки един от случаите и той го прави с подробности. Осъзнава, че се е прецакал като не е убил Лиза Маквей, както е сторил с останалите.

“Знаех си, че така ще стане, когато я пуснах” – казва той, – “знаех, че е само въпрос на време. Дори не й казах да не се свързва с полицията… Просто вече не ми пукаше и исках да спра. Бях болен отвътре”.


Ако някой е предопределен да бъде сериен убиец, това е Боби Джо Лонг. Далечен братовчед на прочутия Хенри Лий Лукас , признал си за стотици убийства, Лонг също като него е претърпял многобройни травми на главата: падане от люлка, падане от колело, падане от пони, мотоциклетна катастрофа. Освен това по време на пубертета му се е оказало, че има допълнителна Х-хромозома, произвеждаща ненормални количества естроген. Нещата стават още по-лоши от факта, че спи в леглото на майка си до 13-годишна възраст, а когато впоследствие се оженва, е под чехъл. Страда от ужасни главоболия и е обсебен от секса. Освен това е способен да прави секс многократно, няколко пъти един след друг.

Лана Лонг
Лана Лонг

Лонг описва как е поканил Лана Лонг в колата си, защото е имала нужда от превоз. След като не е могъл да удуши Мишел Симс, я е ударил по главата – не искал да я намушква с нож, тъй като не е желаел да страда.

След това описва убийството на Елизабет Лаудънбек, която е смятал да пусне, докато не е започнала “да го ебава”. Удушил я е с въже, след което е взел чантата й и е използвал кредитната й карта, преди да я изхвърли. Описва и убийството на Шанел Уилиямс и заявява, че тя е убита със същия пистолет, който е използвал, за да сплаши Маквей. Това е същото оръжие, с което е извършил нападението, докарало му присъда по-рано същата година.

Елизабет Лаудънбек
Елизабет Лаудънбек

Разказва за убийството на Карън Динсфренд, която е започнал да души в една портокалова горичка, но там са се разлаяли кучета, така че я е сложил обратно в багажника и я е преместил в друга горичка, където е довършил започнатото.

Описва и убийството на “Захарчето” (по-късно идентифицирана като Кимбърли Хуупс), която е захвърлил в канавката. Разказва и за момичето, чийто останки са разхвърляни из полето. Не знае името й, но познава Ким Суон, която е видял да шофира пияна и да криволичи с колата си по пътя и затова я е качил при себе си. Ударил я е няколко пъти по главата, за да я “усмири”.

Когато полицията го пита дали знае нещо за 21-годишната Вики Елиът, която изчезва през септември, прибирайки се посред нощ от работа, той признава, че я е убил. Тя е приела да се качи при него, но когато се е опитал да я върже, го е нападнала с ножици, които е извадила от чантата си. Това го е вбесило и я е удушил. Рисува карта, за да насочи следователите към тялото й.

Вики Елиът
Вики Елиът

Самопризнанията му се простират на цели 45 страници.

В допълнение към убийствата Лонг хвърля светлина и върху серия от изнасилвания в района, случили се през последните няколко години.

Изнасилвач по обява

Боби Джо Лонг е развил успешен метод на действие: между 1980 и 1983 г. е преглеждал обявите за продажби във вестника. Бившият му съквартирант Тед Генсел си спомня в полицията как Лонг често се е обаждал на разни хора във връзка с обявите им. В частност е търсел спалня (която, както по-късно обяснява, е трябвало да изпробва преди да купи). Също така е посещавал домове, обявени за продажба, и често е влизал насила вътре. Няколко пъти е изнасилвал малки момичета, на възраст едва 12-13 години.

Щом си хареса някоя обява, Лонг се обажда и урежда среща на място, за да види предмета – обикновено през деня, когато съпрузите са на работа. Ако съпругът си е вкъщи, се отказва от покупката и си тръгва. В повечето случаи вратата му отварят самотни жени. Пускат го вътре, защото е добре облечен и изглежда порядъчен.

Той упражнява тази практика в различни квартали, заобикалящи Окала, Маями и Форт Лодърдейл. Когато вратата му отвори сама и беззащитна жена, изважда нож и я заплашва. След това завързва жертвата си и я изнасилва, като често преди да си тръгне ограбва дома.

Научи повече за:   Х.Х. Холмс и Замъкът на смъртта

В свое писмо Лонг пише, че на някои от тях им е харесвало и дори са го питали дали има нещо против. Докато ги изнасилва, ги кара да му говорят. Повечето не се съпротивляват, но онези, които го правят, получават юмрук в стомаха, за да проумеят кой води парада. “Дай на кучката избор – да го поеме, или да яде бой” – казва той, – “и познай какво ще избере”.

Според него им е правел услуга, като ги е спасявал от жалкия секс, който правят със съпрузите си. Вярва, че ако не е започнал да убива, е щял да продължи с криминалната си практика до безкрайност. Наслаждава се на заглавията във вестниците, описващи го като “Изнасилвача по обява”. Според него методът му е железен и полицията никога няма да го хване.

Полицията смята, че първите изнасилвания са станали през 1980 г., но Лонг казва, че е започнал през 1975 или 1976 г. “Правех го заради тръпката” – признава той. Особено много му харесва “заплашителният фактор” на неговия “остър, лош нож”.

ФБР го определя като “търсещ власт изнасилвач”, което означава, че е вършел престъпленията си, за да потвърди пред самия себе си своята мъжественост.

Методът му обаче не е толкова железен, колкото смята. На няколко пъти почти е щял да бъде разкрит. Има и свидетели.

През 1981 г. даже е осъден за изнасилване, но в последвалото обжалване се появява свидетел, който заявява, че жертвата всъщност е дала съгласието си за секс. Лонг е освободен и продължава с нападенията си.

Смята се, че е изнасилил около 50 жени, но според някои изчисления бройката може би достига до 150. Според една хипотеза изнасилванията на Лонг са следвали цикъла на пълнолунието.

Събиране на доказателства… и жертви

Следователите тръгват по картата, дадена им от Лонг, и откриват деветата жертва. Скелетът й е със счупена гръдна кост, а ножиците са намерени в тазовата й кухина.

Нейната самоличност е установена чрез зъболекарския й картон. Открити са и малки червени влакна, които окончателно свързват Лонг с престъплението.

Полицейска снимка
Полицейска снимка

Сигнал за изчезването на Вирджиния Джонсън съвпада по описание с непознатата жертва. Медальонът с формата на сърце, открит на трупа, е свързан с нея и тя е положително разпозната по зъбите й.

Ножът, използван в убийството на Мишел Симс, е открит в апартамента на Лонг и картотекиран като доказателство.

Боби Джо Лонг е обвинен в осем убийства, девет отвличания и едно висящо убийство за случая на Вирджиния Джонсън. Обвинен е и в нарушаване на пробацията си чрез извършване на тежко нападение. Поради обвиненията в убийство му е отказана гаранция.

Тогава се появяват още тела.

На 19 ноември 1984 г. от река Хилсбъроу изплува женски труп. Тя е удушена с някакъв уред. Тялото никога не е идентифицирано, но жертвата съвпада с профила на Лонг. На 22 ноември 1984 г. е открит скелетът на още една жена. Тя е идентифицирана като Артис Уик, а останките й са отпреди 6-8 месеца. Ръцете й са вързани, а смъртта й е приписана на Лонг от шерифството в Хилсбъроу и ФБР, макар че той никога не признава за това престъпление и не е съден за него. Полицията смята, че тази последно намерена жертва е всъщност първият смъртен случай.

Лонг е официално обвинен в изнасилването и грабежа на жена от Палм Харбър и е заподозрян в още редица подобни случаи.


Отнемането на човешки живот заради секс е убийство, което комбинира фаталната ярост със сексуалния елемент. Яростта обикновено води до смъртта на жертвата и често е предшествана от най-различни сексуално-анормални действия.

Често престъпникът се води от ярки фантазии, свързани с контролиране на жертвата. Понякога извършителите консумират части от жертвите си или ги режат, което е част от сексуалната им стимулация. Понякога използват фетиши, като обувки и бельо, или изпълняват различни ритуали. Не могат да се контролират и действията им стават компулсивни и маниакални. Престъпленията на Лонг са определено компулсивни.

След всяко престъпление Боби Джо Лонг се прибира вкъщи и заспива дълбоко. Твърди, че когато се е събуждал, случилото се му е приличало повече на сън, отколкото на реалност. След това е отивал да си купи вестник, за да прочете за деянието си. Чрез пресата е узнавал повече за жертвите си. Мрази тези жени, вярвайки, че са “боклуци” и заслужават да умрат. Не е искал да спира.

Най-сетне случаят на Боби Джо Лонг отива в съда. Няколко пъти.

Къс фитил

През 1985 г. Лонг е подложен на психиатрична оценка и е обявен за годен да бъде изправен пред съда. У него се наблюдават признаци на разстройство, свързано с травмите по главата му, но лекарите не смятат, че това ще му попречи да се яви на процеса. Някои психиатри считат, че проблемите на Лонг произлизат от мозъчните му увреждания, поради което не би трябвало да бъде държан отговорен за действията си. Вероятно още един фактор, отговорен за поведението му, е неговият хормонален дисбаланс, но в рода на Лонг има и други хора, страдащи от този проблем, които не са се превърнали в серийни убийци.

Ако Лонг е разбирал, че неговият проблем е от медицинско естество, би трябвало да се е опитал да го излекува. Той обаче не показва подобни признаци. Арогантните му изявленията, че е направил добро на жертвите си като ги е изнасилвал, едва ли се дължат на физическото му разстройство. То едва ли е причината за омразата му към проститутките и жените като цяло.

Лонг си признава, че е бил наясно с последствията от постъпките си. Контролирал е престъпленията си и е внимавал да не бъде заловен, което е достатъчно основание да бъде съден като нормален човек. Казва, че е разглеждал варианта да отиде на лекар, но го е отхвърлил от страх да не бъде предаден на полицията. Следователно е знаел какво върши и че би могъл да попадне под ударите на закона.

Лонг се изправя пред серия от процеси във Флорида, които се опитва да проточи колкото се може по-дълго. Адвокатите му идват и си отиват. Две от смъртните му наказания са отхвърлени от Върховния съд, който решава, че полицията е превишила правата си при разпита му.

На дневен ред не е толкова вината на Лонг, колкото дали да бъде осъден на смърт или на доживотен затвор. На процеса се изрежда върволица от здравни експерти, опитващи се да докажат, че травмите на главата му и генетичните му аномалии са причина за неговото поведение. Обвиняват също родителите му и прекалено достъпната порнография.

Д-р Хелън Морисън, която прекарва с Лонг 23 часа, му поставя диагнозата “атипична психоза”. Той има изкривена представа за реалността и не е способен да взема морални решения. Разсъжденията му са накъсани и несвързани още от ранна детска възраст. Постепенно е изгубил способност да се контролира. Следователно не би трябвало да бъде държан отговорен за криминалните си деяния. Друг психиатър заявява, че веднъж щом се е доберял до жертвата си, той се е превръщал в “пръчка динамит с къс фитил”.

Боби Джо Лонг
Боби Джо Лонг

Във всички процеси обвинението се бори за смъртна присъда, в случай че някоя от тях бъде отхвърлена. Едновременно с това Лонг е съден и за изнасилванията си. Защитата непрекъснато повдига въпроса за неговите неврологични проблеми с надеждата, че така ще стане ясно, че Лонг не може да бъде отговорен за превръщането си в сериен изнасилвач и убиец. В един от процесите адвокатите му дори изтъкват, че той е рядък екземпляр, който следва да се запази и изследва заради науката.

Към случая е призован и д-р Джон Моуни, признат за труда си в сферата на обърканата полова идентичност. Той обяснява за последствията от допълнителната женска хромозома, подсилена от травмите по главата и крехкото му его. Тези фактори са създали у Лонг Синдрома на д-р Джекил и мистър Хайд.

Обвинението разчита на психиатри, които признават, че Лонг има антисоциално личностно разстройство, но не е умствено болен. Той е лъжец и пределно ясно е знаел какво върши, когато е изнасилвал и убивал.

Скорошна снимка на Лонг в затвора
Скорошна снимка на Лонг в затвора

В крайна сметка нито едно съдебно жури не се съгласява с оценката на психиатрите на защитата. Когато Флорида приключва с него, Боби Джо Лонг получава две смъртни присъди и 34 доживотни, плюс допълнителни 693 години затвор.

След произнасянето на първата му смъртна присъда Лонг напуска съдебната зала, подсвирквайки си. Според него, тъй като не е такъв “убиец, като останалите осъдени на смърт”, присъдата му се дължи на някакви политически игри.

Боби Джо Лонг очаква екзекуцията си вече 23 години.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
danielСилвияklachiankata Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
klachiankata
Гост
klachiankata

“и петна от сперма (А и нулева кръвни групи), които не съвпадали като кръвна група с онези от случая на Симс, но тъй като и двете били проститутки, останалите съвпадения в случаите надделявали над тази разлика.” – това не означава ли че Боби Джо не е убивал сам щом има сперма от двама души?

daniel
Гост
daniel

това е просто един социопатили дефект на природата смърт и смърт и нищо ддруго за тозиизрод като неговия братовчет

—————————————————————————————————————
Коментарът е транслитериран от модератор. ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА!