Садистът Дейвид Паркър Рей и неговата Кутия за играчки

Мнозина си представят садомазохизма като сексуална ролева игра, включваща леко понапляскване и розови белезници с пухчета, но Дейвид Паркър Рей определено не спада към тази заблудена категория. Той смело дава полет на фантазиите си и ги превръща в брутална реалност.

Неговата собственоръчно оборудвана каравана, пълна с уреди за изтезания и садо-мазо принадлежности, разкрива грозната същност на една дълбоко вкоренена перверзност. Инстинктът да отвлича, изтезава и подчинява жените, подлагайки ги на постоянна болка и унижение, не попада в романтичните представи на повечето хора за по-грубичък секс.

За разлика от много други известни сексуални садисти, Дейвид Паркър Рей има чисто криминално досие и никакви проблеми с околните. Той пази в тайна тревожното си сексуално хоби и единствено неговата небрежност довежда до ареста му.

Жива съм!

Младата жена тича по разровения черен път напълно гола. Камъните разраняват босите й крака, но това не е важно – тя бяга, за да спаси живота си. Без значение на каква цена, Синтия В. е твърдо решена да се измъкне.

В късния следобед на 22 март 1999г. жена я подминава с колата си на пътя през пустинята в Ню Мексико, край планините Сиера Кабало. Тя вижда крещящата Синтия, заключва вратите си и отпрашва към хоризонта. Синтия не осъзнава как изглежда – кръв се лее от раната на главата й, а около вратът й е закопчана с катинар метална яка, веригата от която се влачи зад нея. Мъжът в следващата преминаваща кола ловко я заобикаля и също я отминава. Положението й изглежда безнадеждно. Тя стига до няколко малки къщички и каравани покрай пътя, изглеждащи заключени, и решава да не си губи времето да спира и да чука по вратите им, защото се страхува, че ТЕ може да са по следите й.

Тогава забелязва добре поддържана къща и за нейно огромно облекчение вратата й е отворена. Понася се натам, втурва се вътре, затръшва вратата след себе си и замолва за помощ втрещената жена, която е гледала телевизия в спокойствието на дома си.

Виждайки колко сериозни са нараняванията на момичето, домакинята се втурва да помага. Косата й е сплъстена от кръв, лицето й е омазано с нея и по цялото й тяло има ужасни рани. Тя се обажда на 911 и после намира халат за голото момиче. Двадесет и двегодишната Синтия с изненада разбира, че се намира на около 240 км от град Албъкърки, където живее. Озовала се е в Елифант Бът, курортен град с около 2 000 жители, разположен над един язовир.

На сигнала се отзовават двама полицаи, при което Синтия се разкрещява истерично “Жива съм! Жива съм!”. Опитва се да се успокои и им разказва, че е била отвлечена от мъж, който заедно с някаква жена я е държал като затворничка в каравана някъде наблизо. В продължение на три дни са я изтезавали със странна колекция от сексуални и медицински инструменти. Току-що е успяла да се измъкне.

Мъжът е излязъл от караваната и е наредил на жената да я наблюдава, но когато похитителката й е отишла в другата стая, Синтия е грабнала ключовете, висящи наблизо и е отключила веригата, с която е била вързана за стълб. Забелязала е телефон и е набрала 911, но тогава жената се е върнала в стаята и е хвърлила по нея лампа, удряйки я по главата. Синтия е паднала на земята, събаряйки кутия с инструменти, но бързо се е съвзела.

През това време похитителката е затворила телефонната слушалка, прекъсвайки разговора. От кутията е изпаднало шило за лед, което преди това двамата мъчители са използвали върху нея, и тя го е грабнала, за да се защити. Жената се е отдръпнала назад, давайки й възможност да се втурне към вратата. Избягала е без дрехите си, убедена, че ако остане и една секунда повече на онова място, никога няма да излезе оттам.

Синтия описва на офицерите местонахождението на караваната, но всъщност друг екип вече се занимава с това. В полицията е постъпил сигнал от адрес на пътя “Бас Роуд” №513, но обаждането е прекъснало. Диспечерът вярва, че разговорът е бил прекъснат насилствено и изпраща екип да провери какво става.

Синтия е закарана в болницата. Тя разказва, че похитителите й са я използвали като сексуална робиня и вероятно са възнамерявали да я убият. Раните и изгарянията от електрошокове по тялото й доказват това и болничният персонал прави снимки на травмите й. Детайлите, които описва, са твърде ужасяващи, за да са истина, но има сигурен начин да бъдат проверени: чрез обиск. В онзи момент местната полиция няма представа, че й предстои мащабно, зловещо и шокиращо разследване.

Пустинни фантазии

Синтия осъзнава, че някои от нещата в разказа й сигурно изглеждат трудни за вярване, но може да ги докаже със следите от бичуване по гърба й, дупките по гърдите й, най-различните разрези и синини по тялото й и прясната подутина на главата й. Признава, че е срещнала похитителя си, докато е работела като проститутка в Албъкърки. Мъжът, на име Дейвид Паркър Рей, й е предложил 20 долара за орален секс в неговата тойота. Тя се е качила в колата, където е заварила Синди Хенди, приятелката на Рей. Усетила е, че е попаднала в капан, но тогава Рей е размахал полицейска значка и й е казал, че е арестувана за проституция.

Синди Хенди
Синди Хенди

Когато я връзват и й запушват устата, тя осъзнава, че двамата не са никакви полицаи, а се готвят да я отвлекат. Залепват устата й с тиксо, щракват около врата й метална яка и я хвърлят отзад в колата. После пътуват в продължение на няколко часа. Накрая пристигат пред една каравана, вкарват я вътре и я приковават за стълб до леглото. Очевидно двамата живеят в този мобилен дом.

Скоро след това й пускат двайсетминутен аудозапис, в който я информират какво й предстои: сега е тяхна сексуална робиня и може да очаква единствено страшни мъки. Освен многото други неща, ще прави секс с животни, ще бъде изнасилвана с дилда, зърната на гърдите й ще бъдат дърпани и разтягани, и ще прави орален секс на Рей винаги когато поиска. Уведомена е също, че преди нея е имало други жени, които сега са мъртви.

Прилагат в действие серия от електрически и медицински инструменти върху различни части от тялото й, игнорирайки стенанията и молбата в очите й да спрат. Тя е сигурна, че ще я използват, докато могат и накрая ще я убият. Двамата я провесват от тавана, бичуват я и я заплашват с оръжие. Рей я изнасилва многократно и я унижава по-всевъзможни начини. Казва й, че разполага с тайна стаичка, в която държи още по-екстремни инструменти и че скоро ще бъде отведена в нея. Синтия си помисля, че въпросната стаичка ще се окаже нейният гроб.

Полицаите, отзовали се на сигнала за прекъснатия телефонен разговор, задържат Дейвид Паркър Рей (59г.) и неговата приятелка Синди Лиа Хенди (39г.), в тяхната тойота, с която тъкмо се опитват да избягат. Двамата са арестувани и отведени в полицейското управление, където дават съвсем еднакви показания: опитвали са се да помогнат на Синтия да се излекува от ужасната си зависимост към хероина.

Макар на този етап случаят да се основава главно на “той каза и тя каза”, полицаите нямат желание да пускат двамата потенциални престъпници, докато не сложат в ред фактите. Проверката на миналото на Рей показва, че е механик в Отдела на щатските паркове, което му дава достъп до обширни райони държавна земя. Това само по себе си не е тревожно, освен ако наистина не е убивал хора.

Щатската полиция бързо се сдобива със заповед за обиск, за да потърси инструментите, за които споменава жертвата, както и някакви доказателства, че е била в дома на задържаните. Ако успеят да намерят записите, камшиците и другите инструменти, ще стане ясно, че в случая не става въпрос за двама добри самаряни, помагащи на неблагодарна наркоманка. Разказът на Синтия обаче съвсем не е достатъчен, за да подготви ченгетата за онова, на което се натъкват.

Кутията за играчки

Вътре в караваната детективите откриват оръжие, счупената лампа, описана от Синтия, и ясни признаци за скорошна борба. Натъкват се и на фалшивата полицейска значка на Рей и неговите инструкции към Хенди да пази жертвата, докато него го няма. Дрехите, с които Синтия е била облечена по време на отвличането си, също са там, както и цял асортимент от медицински уреди и апаратура за прилагане на електрошокове. Полицията открива и стълба, за който е била прикована Синтия, и шилото, с което се е опълчила на похитителката си. Намират и аудиокасетата, която мъчителите са пускали на жертвата си, и нейното съдържание, записано през 1993г., е точно толкова зловещо и жестоко, колкото го е описала Синтия.

Вътре в караваната за изтезания
Вътре в караваната за изтезания

До голямата подвижна къща има още една по-малка каравана. Това очевидно е “тайната стая”, в която Синтия се е страхувала, че ще умре. Рей я е наричал своята “кутия за играчки”. Мястото представлява помещение с размери 5 на 8 метра, изцяло посветено на сексуални мъчения. Рей е нарисувал картини, изобразяващи онова, което възнамерява да стори на жертвите си, и за да придаде на интериора завършен вид, е събрал изобилие от хирургически инструменти, с които да причинява най-различни видове мъчения. Използвал е медицински учебници, специално посветени на женската анатомия.

Научи повече за:   Харви Глатман: Убиецът на самотни сърца

Рей си е направил собственоръчно електрически уред, чиято цел очевидно е да причинява болка и е разполагал с голям брой спринцовки и каиши, с които да държи жертвата си в подчинение. Освен това в “кутията” има колекция от огромни дилда, колани и камшици. Властите попадат на домашен видеозапис, в който двамата садисти прилагат тези инструменти върху жена, която изглежда не на себе си от ужас. Детективите извръщат глави от неудобство и безсилие, докато слушат писъците на жертвата, която Паркър заплашва и изтезава методично.

Рей е поставил телевизионен монитор в десния ъгъл на караваната, за да могат жертвите му, приковани към стола за мъчения, да гледат какво прави с тях. Над гинекологичния стол е монтирана видеокамера, предаваща на живо неговите операции. Цялото място е опасано с низове от вериги и макари. На стените са гордо окачени рисунките на Рей и снимки с изтезанията, които е причинявал на предишните си жертви. В стаичката са изложени и известен брой кукли, разкривени в най-различни пози на бондидж и изтезания.

В библиотеката на Рей има копие от “Американски психар” на Брет Ийстън Елис – роман, описващ жестокостите, които причинява един социопат на своите жертви, когато почувства нужда да освободи напрежението от изключително стресовия си живот. Подобно на главния герой в книгата, Рей гледа на себе си като на човек с власт и смята жертвите си за лесно заменими пионки в своята игра; нарича ги “пакети”.

Сред по-интересните вещи, вероятно продукт на дългогодишен опит, се намира страница, написана от Рей, с инструкции за това как се дресира сексуална робиня. Бондиджът е задължителен, разбира се, а нашийникът на шията постоянен. Списъкът включва методи за психически изтезания, сред които превръзка на очите и бавен, предпазлив подход. Словесните обиди са част от всяко движение. Важно е да не се позволява на робинята да мисли твърде много.

Списъкът набляга на важността от това да се държи жертвата в постоянен стрес и телом и духом. Идеята е да се пречупи, за да бъде покорна и склонна да прави онова, което й се казва. Рей разполага със списък от шестнадесет техники за промиване на мозъка, включващ изолация, вменяване на страх, изтезания и от време на време малки услуги – най-добрият начин една робиня да стане мека като пластилин е никога да не очаква какво ще се случи в следващия момент.

Тойотата на Рей също е конфискувана като доказателство, когато се оказва, че е оборудвана с колани за връзване. Полицията открива и някои предмети, подсказващи, че колата е била замаскирвана като полицейски автомобил.

Срещу Рей и Хенди са повдигнати 12 обвинения, сред които отвличане, особено жестоко насилие и заговор. Гаранцията им е определена на 1 милион долара за всеки. Но дори с тези доказателства няма да бъде лесно да ги заковат. На всичкото отгоре медиите надушват инцидента и скоро от цялата страна прииждат репортери, изгарящи от любопитство да разберат всяка срамна подробност от сексуалните мъчения на Рей.

Господарят на тъмницата

В една от своите аудиокасети Рей се описва като “господар на тъмницата” и последовател на Църквата на Сатаната. Неговите сексуални робини не са само за личната му употреба, а за всички членове на неговото паство. С други думи жената, на която е пускан този запис, трябва да повярва, че ще бъде многократно изнасилвана и изтезавана от множество любители на най-садистичните удоволствия, измислени от човешкия род. Рей е в състояние да подкрепи всяка една от заплахите си – използва същия подход като Камерън Хукър от Орегон, държал своята сексуална робиня в подчинение дълги години.

Камерън Хукър

Детективите научават от разказа на жертвата, че е била връзвана по такъв начин, че краката й да стоят разкрачени възможно най-широко и след това е била подлагана на всевъзможни унижения и мъчения, сред които бодене с остен и прилагане на електрошокове. Заставяна е била да поема огромни дилда и понякога е била затваряна в кутия, подобна на ковчег. Хенди е присъствала на всичките й мъчения, без да направи никакъв опит да й помогне. Вместо това изглежда се е наслаждавала на шоуто. Рей е фотографирал някои от нещата, които е правел с нея, за колекцията си.

Екипът, извършващ обиска, събира и описва внимателно всеки уличаващ предмет. Доказателствата трябва да бъдат събирани старателно и по такъв начин, че да не могат да бъдат отхвърлени по-късно в съда. Полицаите вярват, че Рей е сериен насилник, дори вероятно убиец, и искат да се уверят, че ще го пратят в затвора.

Съдебно назначените адвокати на двамата задържани обявяват, че ще пледират за “невинни”.

Гладни за повече информация, репортерите плъзват навсякъде, задавайки въпроси за Дейвид Паркър Рей. Неговите познати го описват като съвсем нормален човек. Никой не споменава да е имал какъвто и да било проблем с него. Той няма криминално досие и не е предизвиквал подозрения за онова, което е вършел в имота си, който е наел покрай работата си в парковете. Но полицията се натъква на нещо, което я кара да подозира, че Рей е много по-лош, отколкото изглежда.

Още една жертва

На някои от снимките и видеозаписите в Кутията за играчки се вижда още една жертва, вързана и подложена на мъчения. Това потвърждава историята на Синтия за гаврите, на които е била подложена, но все още не доказва, че са били извършени против волята й. Прокуратурата знае, че работата й като проститутка ще я превърне в ненадеждна свидетелка. Надяват се да открият другата жена от снимките и да чуят нейната история – ако е жива, разбира се.

Скоро случаят срещу Рей набира значителна сила. Когато вестниците пишат за инцидента, Анджелика Морено от близкия курортен град Трут ор Консикуънсис, се престрашава и разказва, че и тя самата е преживяла подобна участ в ръцете на двамата садисти преди месец. Тя не е жената от видеозаписа, но е трета потенциална жертва. Познава обвиняемите и е влязла в дома им на 17 февруари, за да поиска назаем малко брашно. Рей е излязъл от стаята и след малко се е върнал и я е заплашил с нож, съобщавайки й, че е отвлечена. Анджелика е погледнала с надежда към Хенди и е видяла, че тя държи пистолет. Тогава е разбрала, че двамата не се шегуват.

Те я сграбчват, връзват я и я събличат. После я приковават върху маса, слагат й метална яка, прикрепят електроди към гърдите й и започват да я разтърсват с жестоки електрошокове и да я измъчват с най-различни сексуални играчки. След това Рей я заставя да му направи орален секс. Това изпитание продължава три дни, след което е отведена от голямата каравана в една по-малка, където е завързана за стол. Там отново разтърсват тялото й с електрически ток. Умолява ги да я пуснат през цялото време.

Най-накрая на петия ден успява да ги убеди да я освободят. Откарват я на няколко километра разстояние и я захвърлят в пустинята край местната магистрала, откъдето я прибира един полицай. Тя разказва какво й се е случило, но сигналът й очевидно не е разследван. Сега, когато Рей и Хенди са обвинени в подобен инцидент, е решила да се бори за случая си. Срещу двамата са повдигнати още обвинения – общо 25.

След като претърсват караваната, полицаите обръщат вниманието си към земята около нея. Откриват фрагменти от кости, но те се оказват животински, а не човешки. През април ФБР вече е назначило към случая 100 агенти, които проверяват Аризона и Тексас за потенциални жертви и очевидци. Следите отвеждат агентите във Финикс, Тусон, Ел Пасо и дори в Хуарез, Мексико. Туристическият град Трут ор Консикуънсис, намиращ се на около 11 км от караваната на Рей, се превръща в щабквартира за органите на реда и медиите.

ФБР дава на случая най-висок приоритет, изпращайки профайлъри от Отдела за анализ на поведението. Предполагат, че случаят би могъл да се окаже много по-лош от сега, имайки предвид склонността на Рей към насилието и фактът, че не се притеснява да реализира фантазиите си. Освен това неговата съучастничка също може да се похвали със странно минало.

Съучастничката

Оказва се, че Синди Хенди е от Сиатъл, където живеят трите й деца. Тя се е преместила в Ню Мексико, за да избегне арест за фалшификация, кражба и притежание на наркотици. Журналистите изравят информацията, че Хенди е обвинявала бившият си приятел в насилие, но по-късно е оттеглила жалбата си с думите:

“Толкова съжалявам, че излъгах. От известно време се лекувам от маниакална депресия”.

Синди Хенди
Синди Хенди

Под влиянието на алкохола Хенди е споделяла със свой приятел, че е участвала в нападенията на Рей, защото това й е “вдигало адреналина”. Доверява му, че около четири-шест души са били убити, разчленени и изхвърлени в езерото Елифънт Бът. Тогава той не й е повярвал, но по-късно разказва за откровенията й на полицията и дава интервю на няколко репортери.

Научи повече за:   Юрий Леонидович Цюман: Черният чорапогащник

Хенди е склонна да сключи сделка с прокуратурата. В замяна на значително намаляване на присъдата й, тя осигурява информация за предполагаемите убийства на Рей, наброяващи 14 (а не 40, както твърдят някои източници). Според нея той й е споделял, че е убил свой бизнес партньор от Финикс на име Били Бауърс, но когато е хвърлил тялото му в езерото, то е изплувало отново (това убийство все още е неразкрито по времето на ареста му). Това го е накарало да се научи да отваря стомаха на жертвите си, за да потъват по-лесно и да остават на дъното на езерото.

Хенди заявява, че Рей е изхвърлил повечето от телата в езерото или в клисурите на югоизточно Ню Мексико. Според нея той е бил разпитван от ФБР за някои от случаите, но винаги е успявал да ги заблуди. Властите тръгват по следите в десет различни щата, използвайки подпочвени радари и кучета, дресирани да надушват трупове, но не откриват никакви тела.

Хенди разкрива също, че дъщерята на Рей – Гленда “Джеси” Рей – е участвала заедно с баща си и някакъв мъж от Трут ор Консикуънсис, на име Денис Рой Янси, в убийството на млада жена. Името на жертвата е Мари Б. Паркър, на 22 години по време на изчезването й и майка на две деца. Детективите издирват Янси (27г.)  и го задържат за разпит.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: DilyanaMihailDonikaTANYAGeorgi
360
0
Гленда "Джеси" Рей
Гленда “Джеси” Рей

Един убиец се пречупва

Неофициално Янси предлага информация за садо-мазохистичните актове, на които е станал свидетел и в които понякога е участвал в караваната на Рей. Уличава дъщерята му в съучастничество и разказва, че е виждал снимки на бившата му съпруга, обездвижена в различни бондидж позиции. Също така е наблюдавал как Рей измъчва момиче в Кутията за играчки, но настоява, че не е участвал в изтезанията. Джеси Рей му е споделяла, че баща й отвлича жени, за да прави с тях садо-мазо секс.

По време на втория разпит Янси сменя плочата. Заявява, че е познавал убитата Мари Паркър – тя е бившата му приятелка. На 5 юли 1997г. е отишъл с Рей и Джеси в една кръчма, за да си купят наркотици. Бащата и дъщерята са влезли в заведението и след малко са се върнали с Мари. Сложили са й белезници и са я предупредили, че ако говори, ще я убият. Янси е седнал до нея на задната седалка. Завели са я в Кутията за играчки и Янси се е поколебал дали да се обади на полицията, но е решил, че е по-добре да не го прави. Страхувал се е от Рей.

Денис Рой Янси
Денис Рой Янси

Момичето е прекарало в Кутията три дни, през които е била подлагана на непрекъснати изтезания и изнасилвания, и след това Рей и Джеси са дошли при него и са му казали, че са “приключили с нея”. Дали са му въже и са му наредили да я удуши. Той го е направил. Тогава тримата заедно са изхвърлили тялото й в  отдалечен район, а Рей го е заплашил, че ще бъде последван от същата съдба, ако някога се разприказва за случилото се.

Когато се опитва да покаже на полицията мястото, където е изхвърлено тялото на Мари, Янси не успява да го намери. Възможно е Рей да е преместил трупа притеснен, че той може да се пречупи. На 10 април 1999г. Янси е официално обвинен в убийство, отвличане, укриване на доказателства и заговор. Случаят му приключва с две последователни петнадесетгодишни присъди.

Тъй като Хенди е помогнала на властите с информация, обвиненията срещу нея са намалени от 25 на пет – за заговор и съучастничество. Тя получава 36 години затвор.

Момичето от видеото

След като научава за случая от новините, свекървата на младата жена, омъжена за сина й едва от няколко дни, се свързва с полицията, за да разкаже как снаха й е изчезнала за три дни. Върнала се е страшно раздърпана и не е можела да обясни къде е била. Свекървата и съпругът й са предположили, че е дрогирана и са я изгонили. Тя е заминала за Колорадо.

Полицията издирва младата жена и я идентифицира като момичето от садистичния видеозапис на Рей. Татуировките й съвпадат с тези на жената от видеото. Тя разказва, че е била отведена в някаква каравана от дъщерята на Рей Джеси. Там Рей я е заплашил с нож, а Джеси я е съблякла и вързала за една пейка в малка стаичка. Момичето с точност описва някои от предметите в Кутията за играчки; спомня си, че е станала жертва на най-различни сексуални извращения. Когато мъчителите й са се наситили, е била изхвърлена край дома на съпруга си. Момичето едва си спомня какво се е случило с него.

На 26 април Гленда “Джеси” Рей е арестувана и обвинена в отвличане на жени за сексуални мъчения. Обвиненията срещу баща й също се увеличават, ставайки общо 37. Адвокатът на Джеси пледира за “невинна”. Заявява, че тя “твърдо и яростно отрича” каквото и да било участие в престъпленията на баща й и предрича, че още много хора ще бъдат арестувани, преди случая да приключи. Според един вестник Джеси е казала на полицията, че преди 13 години баща й е отвличал и продавал жени в Мексико, но така и не се появяват жертви или доказателства, които да подкрепят нейните твърдения.

Гленда "Джеси" Рей
Гленда “Джеси” Рей

Без значение с колко съучастници е разполагал Рей, профайлърите от ФБР бързо го определят като сексуален садист.

Садистът

Авторът Карл Берг написва книгата “Садистът”, която разнищва случая на серийния убиец Петер Кюртен и представлява един от първите психиатрични трудове, посветени на темата за лица, изтезаващи околните за собствено удоволствие. Кюртен хапе жертвите си по време на секс и по този начин ги убива. Думата садист произхожда от написаната през XІX век “Психопатия сексуалис” на Рихард фон Крафт-Ебинг, в която авторът се наема със зловещата задача да каталогизира най-различните сексуални престъпления в медицински категории.

Петер Кюртен: Вампирът от Дюселдорф

Той основава идеята за извличане на удоволствие чрез унижаването и причиняването на болка на други човешки същества на трудовете на маркиз дьо Сад, чиято философска порнография от XVІІІ век описва страховити сексуални жестокости, включително и убийство. Крафт-Ебинг смята, че садизмът у мъжете представлява изкривяване на сексуалния инстинкт и е толкова сигурен, че той се среща само при силния пол, че никога не си прави труда да изучава жени.

Маркиз дьо Сад
Маркиз дьо Сад

В своята книга “Сексуални престъпления и парафилия” Ерик У. Хики обяснява природата на сексуалното отклонение, познато като садизъм. Понякога то включва съгласие, понякога не, но за някои сексуални перверзници определено е по-вълнуващо да причиняват болка на несъгласни жертви.

Според авторът повечето садисти започват като мазохисти, възбуждайки се от получаването на болка и унижение. Сетне се насочват към доминиращата роля и откриват, че тя им харесва повече. Някои дори развиват такъв глад за садистична възбуда, че се превръщат в изнасилвачи и убийци.

Робърт Бердела

Сред най-забележителните примери за подобни екземпляри, освен Рей, се открояват имената на Робърт Бердела, който изтезава млади мъже преди да ги убие, и канадското дуо Пол Бернардо и Карла Хомолка, които убиват три млади жени. Те държат две от жертвите си в плен като сексуални робини.

Пол Бернардо и Карла Хомолка

Видовете дейности, които садистите обичат да практикуват, включват бой с камшици, оковаване с белезници, провесване и бесене, душене на жертвите до безсъзнание и повторното им съживяване, тъпкане с крака, упояване с най-различни лекарства, изгаряне с електрически ток, пиърсинг, изнасилване, разрязване и държане в постоянен плен. Някои от тях се наслаждават и на покриването на жертвите си с екскременти.

Макар да съществуват различни мнения за това състояние и причините за него да остават неясни, то изглежда се формира под влиянието на определени контакти в подрастваща възраст. Въпреки това повече от една трета от тези хора казват, че са осъзнали склонността си към садизъм вече като възрастни. Те се наслаждават на чувството за власт и авторитет, което получават, когато подчиняват уязвимите си жертви. Няма позната ефективна терапия за онези, които принудително нараняват околните без тяхното съгласие.

Рей тепърва ще бъде съден, но един агент от ФБР, запознат със съдържанието на “Кутията за играчки”, заявява, че времето, парите и усилията, хвърлени за създаването и оборудването на тази “професионална” килия за мъчения, подкрепят факта, че той е един от най-жестоките сексуални садисти. Време е да го изправят пред съда.

Урочасан

Съдия Нийл Мерц взима решението Рей да бъде съден отделно за всяка от трите жертви. Делото за отвличането и сексуалното насилие над Синтия В. ще започне на 28 март 2000г. в Тиера Амарила. Съдията забранява да се използват ранните разпити на Рей като доказателство в съда. Не позволява също на медиите да присъстват на избирането на съдебни заседатели и впоследствие причинява още доста затруднения по делото.

Дейвид Паркър Рей в съда
Дейвид Паркър Рей в съда

Веднага след избора на съдебно жури Рей получава сърдечен удар и е откаран в болницата в Лас Крусиз. Макар да е имал и предишни проблеми със сърцето, прокурорът смята, че той може би се опитва да забави процеса. Ако е така, постига целта си, тъй като съдията отлага заседанията с една седмица. Това довежда до още забавяния, а известен брой експертни свидетели на ФБР не са допуснати в съда. Тогава изведнъж съдията решава да започне друг процес, този път по обвинението в отвличането и изтезанията на жената от Колорадо през 1996г. Макар това да е случаят с най-слаби доказателства, съдия Мерц насрочва датата на процеса за края на май.

Научи повече за:   Сиудад Хуарез: Площадката за игра на серийния убиец

Рей е доволен от отлаганията, тъй като усеща, че може да манипулира системата. Това го кара да се чувства могъщ, особено когато Мерц изключва от доказателствата неговото ръководство за дресиране на жертви и всички уреди, намерени в караваната, под предлог че никой не може да потвърди със сигурност, че те са били там през 1996 г. Макар обвинението да разполага с показанията на жертвата, както и с видеозаписа, това не означава, че предметите, описани от момичето, са същите, конфискувани по време на обиска през 1999 г.

На 7 май Анджелика Морено, втората жертва и обвинителка на Рей, умира от пневмония на 25-годишна възраст. Тя се е превърнала в наркоманка, очевидно не можейки да забрави страховитото си преживяване. Без нейните показания делото е буквално изгубено.

Няколко дни по-късно 40-годишната Синди Хенди получава официалната си присъда. Жертвата Синтия В., която присъства в съдебната зала, се надига от мястото си и пожелава на мъчителката си да “Гние в ада”. Хенди е изпратена в женския затвор в Грантс, Ню Мексико.

На 23 май започва селекцията на съдебните заседатели за първото дело на Рей. В този случай срещу него са повдигнати 12 обвинения за сексуално насилие, отвличане и заговор.

Смесени резултати

Жертвата, чието име е запазено в тайна от пресата, се изправя на свидетелската скамейка и разказва какво й е причинил Дейвид Паркър Рей. Била е на 22 години по онова време. Твърди, че Рей я е вързал и я е държал гола в караваната си през цялото време. Спомените й обаче са мъгляви и тя не успява да внуши достатъчно добре на заседателите, че е била държана против волята си. Вероятно е била упоена, но това не може да се докаже със сигурност. Макар видеозаписът да е пуснат на съдебните заседатели и жертвата да настоява, че никога не би се съгласила на подобно отношение, тя се оказва не особено надежден свидетел.

На 14 юли съдията Мерц прекратява съдебният процес. Журито заседава в продължение на повече от осем часа, но не успява да стигне до съгласие по 12-те обвинения. Двама от заседателите не смятат, че Рей е виновен. Казват, че жертвата не е успяла да ги убеди, че той я е държал против волята й.

Рей не показва никаква видима реакция от този така сполучлив за него изход от делото. Но той ще бъде съден отново, което означава, че жертвата ще има още една възможност да преразкаже убедително изпитанието си.

Първото дело се гледа отново

Селекцията на заседатели за повторното провеждане на процеса започва през ноември 2000г., но само няколко дни след това съдия Мерц умира. Това отлага заседанията, а двама потенциални кандидати за съдии са дисквалифицирани. Най-накрая на 9 април 2001г. процесът е възобновен под председателството на съдия Кевин Суизи. Върховният съд е потвърдил решението на съдия Мерц да не бъдат допускани като доказателства инструментите на Рей, така че обвинението отново е изправено пред трудна задача. Но този път е по-добре подготвено да наблегне на показанията на жертвата.

На свидетелската скамейка са призовани същите хора, включително и жертвата. Тя разказва как е била отвлечена от един бар, скоро след разпадането на брака й. Описва как е била водена на каишка като куче от голямата каравана в друга, по-малка. Краката й са били оковани, а тялото й овързано здраво, така че да не може да мърда, докато Рей вкарва в нея най-различни по-размер дилда. През цялото време момичето не е получило нито храна, нито вода. Искала е да си тръгне.

Адвокатът на Рей й задава въпроса защо разказва тази история чак след три години. Интересува се също защо сегашните й показания се различават от тези от предишния процес. Тя може само да обясни, че паметта й е размита. Адвокатът изказва предположението, че всичко това е една нейна развинтена фантазия. Психотерапевтът Дейвид Спенсър, който е лекувал жертвата, заявява, че нейните проблеми със съня са типични за човек, страдащ от посттравматично стресово разстройство.

Аудиозаписът и видеото на Рей са пуснати в съдебната зала. Жертвата се разплаква, докато гледа кадрите със себе си, но заседателите не показват никаква реакция. Изглежда много вероятно да не стигнат до съгласие, точно като първото жури.

Защитата не призовава свидетели, тъй като на процеса не е допуснат експерт по психология на садо-мазохизма. Рей иска да свидетелства, но адвокатът му го съветва да не го прави. Той се заклева, че ако бъде осъден, ще се бори докрай във Върховния съд.

“Ако си невинен, невинен си” – казва Рей. – “А аз съм невинен”.

Въпреки всички притеснения, съдебните заседатели го обявяват за виновен по всички 12 обвинения. След това Рей дава интервю за телевизията:

“Почувствах се изнасилен” – казва той с известна ирония. – “Получавах удоволствие от това да доставям удоволствие на жените. Правех онова, което искаха от мен”.

Обяснява създаването на садистичните си записи така:

“За мен беше забавно да правя тези записи. Ето защо в началото на видеото има предупреждение, че е единствено за възрастни хора”.

Сега пред Дейвид Паркър Рей остава възможността да прекара остатъка от живота си в затвора.

Неочакван край

През юни започва вторият процес срещу Рей. Той отново пледира невинен, но след седмица се съгласява на сделка с прокуратурата. Заявява, че е съгласен да пледира виновен, ако в замяна бъде намалена присъдата на дъщеря му. Вярва, че й прави най-големия подарък, като дарява свободата й.

В тази сделка Рей получава над 223 години затвор.

“Мога само да съжалявам, за онова което съм сторил” – казва загадъчно той.

Гленда Рей пледира виновна и получава деветгодишна присъда, която обаче е намалена с шест години. Получава и пет години пробация.

Рей скоро обжалва присъдата си. Заявява, че се е признал за виновен насила, под влиянието на влошеното си здраве, медикаменти и натиск от страна на адвоката си. Съдът отхвърля жалбата му, преценявайки, че е приемал обичайната доза лекарства по време на сделката и не се е оплаквал от натиск от страна на адвоката си. Така сделката остава в сила, но Рей няма да излежи още много от присъдата си.

На 28 май 2002 г., точно преди да бъде прехвърлен в затвора в окръг Лий, Дейвид Паркър Рей получава сърдечен удар и умира на 62-годишна възраст.

През ноември същата година щатската полиция отваря официално Кутията за играчки за посещения с надеждата, че подновеното медийно внимание би помогнало за идентифицирането на други жертви и заподозрени. Вътре в малката каравана виси плакат с надпис “Бърлогата на Сатаната” и табелка “Стая за бондидж”. Акушерският стол е все още там, както и клещите, електрическите жици, каишите и веригите.

“Рей е монтирал две остри куки” – пише един журналист, – “които очевидно са имали за цел да попречат на жертвите му да стават или да се съпротивляват на електрическите шокове”.

Метален шкаф съдържа многобройни хирургически инструменти, а наблизо лежи кутия с размерите на ковчег, в която Рей е държал затворени жертвите си. За да се увери, че никой няма да избяга, е инсталирал сложна алармена система и е пишел бележки, с които си е напомнял да проверява всички каиши и окови преди да излезе.

Разследването замира със смъртта на Рей. Повече тела не са открити и други жертви не се появяват. Въпреки това мнозина го считат за сериен убиец – от най-умните при това.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: DilyanaMihailDonikaTANYAGeorgi
360
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

9
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
SecretСилвияанонимноанонимноНякой си Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
trackback

[…] Дейвид Паркър Рей и неговата „Кутия за играчки“ https://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/…ratchki-2/ в Любими преди 1 минута edno23.com Начало контакти […]

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Бондидж,садо-мазо…познавам човек,който намира тези две занимания за ”изкуство”.Дааа.Тази кутия за мъчения е потресаваща.Не вярвам,че коя да е жена би дала доброволното си съгласие да бъде измъчвана по този начин.Ако все пак има такава значи тя подлежи на психиатрична оценка.Този мерзавец е пукнал от сърдечен удар[в неговия случай думата ”сърце” не е уместна и затова ще я заместя с аортна помпа]..все пак надявам се мъчителен.Поне колкото това,което е причинил на всечки онези момичета.

Някой си
Гост
Някой си

Защо бе,Ханна,за лично намирам този вид сексуално общуване за доста интересен и привлекателен,но важното е и 2-та партьори да са съгласни иначе си е чисто изнасилване.

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Някой си,така е.Стига да е по взаимно съгласие.Както е казано в секса няма нищо извратено стига то да е желано и от дваматa.За мен бондидж и садо-мазо са категорично извратени сексуални практики затова изразих личното си мнение.Не ме привлича и не бих опитала.Но в крайна сметка схващането за това,кое е и кое не е извратено е субективно тъй че си прав,просто нищо не бива да става насила.

анонимно
Гост
анонимно

Без коментар

анонимно
Гост
анонимно

само малка корекция:пише се Бондаж а не бондидж(от англ Bondage )

Secret
Гост
Secret

Бондидж е правилното , Силвия. Няма нужда от корекции.