Петер Кюртен: Вампирът от Дюселдорф

Петер Кюртен: Вампира от Дюселдорф

В цялата история на престъпността няма друг убиец, който да е причинявал толкова ужас и негодувание, колкото Петер Кюртен в периода между двете световни войни. Може да се каже, и то без преувеличение, че неговите епидемични, сексуални убийства, случили се в периода между февруари и ноември 1929 г., провокират вълна от първичен ужас не само в Германия, но и в целия свят.

Първата жертва

Първото убийство на Петер Кюртен се случва в град Кьолн на 25 май 1913 г. Той вече е специалист в изкуството на влизане с взлом и в продължение на цяла пролет е ограбвал апартаментите на собственици на барове и кръчми, чийто жилища са разположени над заведенията им. През тази определена вечер проучва една кръчма в Кьолн. Самият Кюртен разказва историята така:

“Проникнах в една къща на “Волфщрасе” – страноприемницата на Клайн – и се качих на втория етаж. Разгледах стаите, но не видях нищо за крадене; в едно от леглата обаче видях спящо десетгодишно момиченце”.

Кюртен сграбчва момиченцето за врата и започнал да го души. Детето се съпротивлява известно време и изпада в безсъзнание. Тогава Кюртен прониква в нея, използвайки пръстите си.

“Имах в себе си малък, остър нож и с него прерязах гърлото й. Чух как кръвта избликва и видях как се извива в арка над ръката ми и опръсква килимчето до леглото. Цялото нещо продължи около три минути. След това заключих отново вратата и се прибрах у дома в Дюселдорф”.

Бледият детски труп е почти напълно обезкръвен. По тялото не се наблюдават петна от следсмъртно вкочаняване, а езикът е жестоко нахапан.

Първата жертва на Кюртен се казва Кристин. Нейният баща Петер Клайн е собственикът на кръчмата и подозренията незабавно падат върху неговия брат Ото. Предишната вечер Ото Клайн е поискал пари на заем от брат си, но той му е отказал; в гнева си Ото е заплашил, че ще направи нещо, което брат му ще  “запомни за цял живот”. В стаята на убитото дете е намерена кърпичка с инициалите “П. К.” и полицаите предполагат, че Ото я е взел от брат си Петер.

Ото е обвинен в убийството на Кристин, но съдебното жури, макар да е частично убедено във вината му, решава, че доказателствата не са достатъчно силни и той е оправдан.

На следващия ден Кюртен сяда в кафенето, намиращо се срещу кръчмата на Клайн, за да изпие чаша бира. По-късно убиецът отбелязва, че хората около него са говорели за убийството и техният ужас го е накарал да се почувства добре.

Петер Кюртен прекарва периода до 1921 г. в затвора, след което се оженва и заживява един напълно нормален и почтен живот. Намира си постоянна работа във фабрика и е много активен в търговските среди. Превръща се в политически активист и следващите четири години за него преминават мирно и благоприлично.

През 1925 г. Петер Кюртен се премества отново в Дюселдорф и градът за пореден път става катализатор за престъпните му наклонности. Четири години подред той извършва палежи и дребни престъпления, които успяват да контролират импулса му за убийства, но те се оказват просто прелюдия към истинския ужас, пред който се изправя Дюселдорф през 1929 г.

Година на терор

Полицията в Дюселдорф за първи път се сблъсква с неговите зверства на 9 февруари 1929 г., когато под жив плет е открито тялото на 8-годишната Роза Олигер. Тя е намушкана с нож 13 пъти и извършителят се е опитал да изгори тялото й с бензин. Убиецът е наръгал вагината й с нож, а петната от семенна течност по гащичките й показват, че е мастурбирал или е свършил преждевременно върху нея.

Шест дни преди това жена е нападната и наръгана многократно с нож. Госпожа Кюн получава 24 прободни рани преди нападателят й да избяга. Садистичният апетит на Кюртен все още не е задоволен и той е открил, че завръщането на местопрестъплението го стимулира сексуално.

“Посетих мястото, където бях атакувал фрау Кюн два пъти още същата вечер и след това още няколко пъти. Отивайки там, понякога получавах оргазъм. Когато онази сутрин залях с бензин малката Олигер и я подпалих, получих оргазъм от височината на огъня”.

Само пет дни след убийството на Роза Олигер на път във Флингерн е открит 45-годишният механик Шеер, намушкан до смърт. По тялото и главата му има 20 рани от нож. На следващия ден Кюртен отново се завръща на местопрестъплението и дори има наглостта да заговори един от детективите. Полицаят няма причина да се съмнява в него и съвсем открито му разказва за престъплението; този невероятен епизод е потвърден по-късно по време на процеса от самия детектив.

Скоро след този изблик на насилие полицията арестува бавноразвиващ се човек на име Стаусберг, който е нападал жени с примка. Естествено полицията го обвинява във февруарските атаки. Незнайно защо той си признава за всички престъпления и е изпратен в лудницата.

През август месец серия от нападения с удушаване и намушкване с нож кара полицията да проумее, че навън все още дебне убиец. На 21 август в западното предградие на Леренфелд са нападнати с нож трима души, прибиращи се у дома през нощта. И трите случайни жертви са поздравени от нападателя си с “Добър вечер”, преди да забие ножа си в гърдите и гърба им.

Научи повече за:   Анатолий Сливко: Заслужилият маниак на Руската федерация

Във вечерта на 29 август 1929 г. стотици хора се наслаждават на годишния панаир. Около 22:30 ч. 14-годишната Луиз Ленцен и 5-годишната Гертруд Хамакер си тръгват от панаира за дома. Една сянка се отделя от дърветата и тръгва след тях. Сянката спира децата и се обръща към Луиз: “Ще бъдеш ли така добра да ми купиш цигари? Аз ще гледам малката”. Луиз взима парите на мъжа и се затичва обратно към панаира. Мъжът тихо вдига Гертруд в ръцете си и я удушава, след което бавно прерязва гърлото й. Когато Луиз се връща след няколко минути с цигарите му, той я издърпва встрани от пътя, където я удушава и обезглавява.

Гертруд Хамакер

Следващият следобед слугиня на име Гертруд Шулте е приближена от мъж, който се опитва да я убеди да прави секс с него. Когато тя му казва:Предпочитам да умра!”, той й отговаря: “Умри тогава!”, и я намушква с нож. За щастие Гертруд оцелява и е в състояние да даде добро описание на нападателя си, според което той е приятно изглеждащ безличен мъж на около 40 години.

Зачестилите нападения и тяхната жестокост убеждават медицинските експерти, че “Вампира” е загубил всякакъв контрол над садистичните си импулси. През септември младо момиче на име Ида Рутер е изнасилено и пребито до смърт, а на 12 октомври е пребита до смърт още една слугиня, на име Елизабет Дориер. Това е последвано от нападения с чук над госпожа Мюрер и госпожа Вандерс на 25 октомври.

С увеличаването на убийствата Дюселдорф е хвърлен в паника, сравнима с тази която е причинена от Джак Изкормвача в Уайтчапъл.

На 7 ноември изчезва 5-годишната Гертруд Алберман и два дни по-късно вестник “Свобода” получава писмо с прикрепена карта, в което се казва, че тялото на детето може да бъде намерено близо до стената на една фабрика. Тялото наистина е открито там. Момиченцето е удушено и намушкано 35 пъти с нож.

Ида Рутер

В периода между февруари и май 1930 г. също се наблюдават случаи на удушаване и нападения с чук, но нито един от тях не завършва фатално. Въпреки мащабното разследване, предприето от полицията, убиецът все още не е заловен и Дюселдорф е на ръба на граждански бунт. Макар мотивите да са подобни, способите използвани от Кюртен непрекъснато се променят и липсата на ясен модел затруднява разследването.

Залавяне

Както постоянно се случва при серийните престъпления, убиецът е заловен почти случайно. На 14 май 1930 г. безработната прислужница Мария Будлик от град Кьолн отива да си търси работа в близкия Дюселдорф. На перона на гарата тя е приближена от мъж, който предлага да й покаже пътя към женски пансион. За известно време двамата вървят по ярко осветените улици, но когато той я повежда към парка, тя си спомня вестникарските истории за убиеца и отказва да върви по-нататък. Мъжът настоява и докато двамата спорят, появява се втори мъж, който пита дали всичко е наред. Очевидно разстроен и застрашен от появата на новодошлия, мъжът от гарата се изпарява и госпожица Будлик остава насаме със своя спасител – а именно Петер Кюртен.

“Момичето ми каза, че си търси работа и няма къде да отседне. Съгласи се да дойде в моята стая на улица “Метманер”, но после внезапно заяви, че не иска да прави секс с мен и ме попита дали не мога да й намеря друго място за спане”.

Двамата се качват на трамвая за “Ворингерплац” и навлизат дълбоко в горите на Графенбергер. Там Кюртен хваща Будлик за гушата с едната си ръка и й задава въпроса дали може да я има.

“Сметнах, че при дадените обстоятелства тя ще се съгласи и се оказах прав. След това я заведох обратно до трамвая, но не я придружих съвсем до него, защото се страхувах, че може да ме издаде на някой полицай. Нямах намерение да я убивам, защото тя не се съпротивляваше.

Не мислех, че Будлик ще бъде в състояние да намери пътя до моя апартамент. Затова, представете си изненадата ми, когато на 21 май я видях отново в дома си”.

Госпожица Будлик наистина се е постарала да запомни адреса му. Но още по-съдбоносно е решението й да опише случката с Кюртен в писмо, което изпраща на своята приятелка госпожа Брукнер. Писмото обаче така и не пристига при нея. Вместо това е изпратено по погрешка при госпожа Бругман, която го прочита и се обажда в полицията.

Полицията незабавно открива Мария Будлик и я разпитва подробно. След дълги колебания тя най-накрая се съгласява да заведе главен инспектор Генат до къщата на улица “Метманер” №71. Хазяйката им посочва една стая, която Будлик незабавно разпознава, но най-решителното доказателство се появява в лицето на самия Петер Кюртен, който се появява на стълбите. Той се стряска за секунда, но продължава към стаята си и затваря вратата след себе си. Няколко минути по-късно напуска къщата с шапка спусната над очите му, минава покрай двамата цивилни полицаи на улицата и изчезва зад ъгъла.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
Научи повече за:   Жертва на свещеник-педофил преби отецът 35 години след изнасилването си

До този момент нищо не свързва Кюртен с нападенията на Вампира. Той е заподозрян единствено в изнасилване, но знае, че вече няма да може да крие самоличността си. Ето как Петер Кюртен описва събитията от петък 23 май:

“Днес, на 23-и сутринта, казах на съпругата си, че съм отговорен за нападенията над Будлик и Шулте, добавяйки, че това може би ще означава десетгодишна или по-дълга раздяла между нас – вероятно завинаги. Жена ми бе неутешима. Вайкаше се, че е безработна, без средства и ще умре от глад на стари години. Призоваваше ме да отнема живота си, като и тя ще стори същото, понеже не вижда никаква надежда в бъдещето. Тогава казах на съпругата си, че бих могъл да й помогна”.

Петер казва на жена си, че той е прочутият “Вампир от Дюселдорф” и й разказва за всяко едно убийство. Подсказва й, че за разкриването на престъпника е обявена голяма награда и тя би могла да сложи ръце върху нея, ако съобщи в полицията за неговите признания и го предаде.

“Разбира се трудно ми бе да я убедя, че това няма да бъде измяна от нейна страна, а напротив, ще да направи добро за човечеството и справедливостта. Чак късно вечерта тя обеща да изпълни молбата ми и да не се самоубива. Разделихме се в 23:00 ч. Аз се върнах в квартирата си, легнах в леглото и веднага заспах”.

На 24 май 1930 г. госпожа Кюртен разказва историята на полицията, добавяйки, че има среща със съпруга си пред църквата “Свети Рох” в три часа този следобед. Полицията обгражда района и в момента, в който се появява, Кюртен е заобиколен от четирима полицаи с насочени към него револвери. Мъжът се усмихва и не се опитва да се съпротивлява.

“Няма от какво да се страхувам” – казва той.

Създаването на убиеца

Петер Кюртен е роден в Кьолн-Мълхайм на 26 май 1883 г. Детството си прекарва в мизерното едностайно жилище, в което живее тринадесетчленното му семейство и вечно пияният му и жесток баща, който често се прибира у дома пиян, бие децата си и насилва майка им пред тях.

“Ако не бяха женени, това щеше да се счита за изнасилване” – отбелязва веднъж Кюртен.

Избухливият и егоистичен господин Кюртен е сексуално неконтролируем и по-късно го пращат в затвора, защото извършва кръвосмешение с 13-годишната сестра на Петер. Майката му се разделя с баща му след влизането му в затвора и през 1911 г. се омъжва повторно. Тя умира през 1927 г.

Садистичните импулси на Кюртен са събудени от сцените на насилие в собствения му дом.

“Цялото семейство страдаше от неговите напивания, защото баща ми бе ужасен, когато беше пиян. Аз, като най-големият, страдах най-много. Както може би си представяте, живеехме в ужасна мизерия, защото всичките надници отиваха за пиене. Всички живеехме в една стая, което имаше голям ефект върху мен, що се отнася до секса”.

На деветгодишна възраст Кюртен се сприятелява с ловец на кучета, живеещ в същата сграда, който му показва как да мастурбира и да измъчва кучета. Едно нормално дете би реагирало с емоционално отвращение на подобно влияние, но Петер приветства това приятелство и между двамата се развива силна връзка. По същото време Кюртен удавя свой съученик, докато си играят на сал в река Рен. Когато приятел на момчето тръгва да го спасява, Петер натиска и него под водата и също го удавя.

Сексуалните му нужди бързо се развиват и скоро Кюртен се впуска в содомии с овцете и козите в близките кошари. Изпитва най-голямо удоволствие, когато намушква животните с нож по време на акта.

Още преди да навърши шестнадесет години Кюртен вече краде и бяга от къщи. Скоро получава първата от 27-те си присъди и ще прекара 24 години от живота си в затвора. Престъпленията му първоначално са дребни – краде храна и дрехи и често е вкарван в дюселдорфските затвори. След като е освободен от поредния си престой зад решетките през 1899 г., той заживява с една мазохистична проститутка, два пъти по-възрастна от него. Сега неговото “обучение” е завършено и той прехвърля садистичните си импулси от животните върху хората.

Затворът разкрива пред Кюртен още един начин да рафинира перверзиите си. Той се потапя в свят на фантазии, представяйки си жестоки сексуални актове. Петер е толкова обсебен от тези фантазии, че започва нарочно да нарушава затворническия правилник, за да го вкарват в карцера, където на спокойствие се потапя в садистичните си мечти.

Скоро след освобождаването си Кюртен извършва първото си смъртоносно нападение над момиче по време на сексуален акт, след което я оставя да лежи безжизнена в горите на Графенберг. Тялото й никога не е открито и се предполага, че момичето е оживяло и е запазило ужасната случка в тайна. Следват още присъди и след всеки престой зад решетките Кюртен се озлобява срещу несправедливостта на закона. За нещастие на жителите на Дюселдорф, той решава да използва своите сексуални и садистични фантазии, за да отмъщава на обществото за страданията си в затвора.

Научи повече за:   Андрю Кънанан и убийството на Джани Версаче

Признания и процес

След ареста си Кюртен говори със забележителна откровеност с изтъкнатия германски психолог Карл Берг, който по-късно описва подробно кариерата на Петер Кюртен в книгата си “Садистът”. Берг успява да спечели доверието на затворника и така получава достъп до вълнуващия свят в ума на убиеца. Паметта на Кюртен функционира със забележителна яснота и той е запазил непокътнати подробностите от всяко свое престъпление. Когато обаче става въпрос за нещо, което няма емоционална стойност за него, паметта му съвсем не е така силна.

Начинът, по който Кюртен изброява своите нападения, е доста забележителен. Той разказва за тях едно по едно, започвайки от първото и стигайки до № 79. Всеки отделен случай е записван от стенограф, а Кюртен с нескрито задоволство гледа шокираните лица на полицейските служители, слушащи ужасяващата му изповед.

Прекомерното му желание да обясни своите прегрешения не се дължи на чувството му за вина или разкаяние – той просто иска да обезпечи бъдещето на съпругата си. Тази негова привързаност към госпожа Кюртен до голяма степен противоречи на онова, което знаем за неговия характер. Макар да й е изневерявал през по-голямата част от брака им, той все още е извънредно привързан към нея и отчаяно се опитва да й помогне да вземе наградата за залавянето му.

Той е обвинен в девет убийства и в седем опита за убийство. Съдебният процес срещу “Вампира от Дюселдорф” започва на 13 април 1931 г. В залата е поставена специална клетка, за да се предотврати бягството му и зад нея са изложени някои от зловещите експонати от музея на Кюртен. Там, хронологично подредени, лежат черепите на жертвите му и телесни части, показващи нараняванията нанесени от убиеца. Ножове, въже, ножици и чук, заедно с части от облекла и лопатата, която е използвал, за да погребе една от жените, също са част от доказателствата.

Първият шок за тълпата идва с появата на самото “Чудовище”. Облечен в безупречен костюм и с гладка, идеално разделена на път коса, Петер Кюртен има вид на морален и уважаван бизнесмен. Той говори спокойно и методично, като първоначално се отрича от показанията си и пледира за невинен. Казва, че е направил признанията си, само за да осигури наградата за съпругата си. Макар да се опитва да отстоява тази версия, в крайна сметка той се поддава на натиска на прокурора и се връща към първоначалните си показания.

Въпреки чудовищността на престъпленията му, повечето брилянтни доктори в Германия свиделстват, че Кюртен е бил “напълно отговорен за действията си по време на извършването им”. Неговият мотив е ясен от самото начало; искал е да си отмъсти на обществото за несправедливостите, които е изстрадал в затвора. В отговор на въпроса на съдията дали има съвест, Кюртен казва:

“Нямам такава. Никога не съм носил съмнения в душата си; никога не съм си мислил, че онова, което правя е лошо, макар обществото да го заклеймява. Вината за моята кръв и кръвта на жертвите ми ще лежи върху мъчителите ми. Бог би трябвало да одобрява постъпките ми, тъй като отмъщавах за несправедливостта. Наказанията, които изтърпях, унищожиха чувствата ми на човешко същество. Затова не мога да изпитвам съжаление към жертвите си”.

Журито заседава само час и половина преди да стигне до единодушната присъда: виновен по всички обвинения. Съдията му дава цели девет смъртни присъди. Кюртен се държи с достойнство и не протестира срещу това решение, нито пък показва някакво разкаяние.

На 2 юли 1932 г. Вампирът от Дюселдорф се запътва към гилотината, издигната в двора на затвора “Клингелпуц”. Той пита затворническия психиатър:

“Кажете ми, когато отрежат главата ми, дали ще мога да чуя, макар и за малко, звука от собствената ми кръв, избликваща от врата ми?”.

Наслаждава се мълчаливо на тази мисъл за момент и после добавя:

“Това би било удоволствието, слагащо край на всички удоволствия”.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
Някой сиJenson Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Jenson
Гост
Jenson

Jiveq v Germaniq ot 5 godini ve4e. Napulno moga da si predstavq, 4e ima i drugi podobni iyvergi tuka. Taq naciq e izvratena i nehumanna v dulbokata si su6nost. Blagodarq za interesnata statiq

Някой си
Гост
Някой си

Криминална анкета
Ами, че аз само това ям! (13%, 2 Гласа) хаххаа и аз съм в тоя кюп!