Приключенията на прочутия перверзник маркиз дьо Сад

Приключенията на прочутия сексуален перверзник маркиз дьо Сад

Маркиз дьо Сад прекарва една трета от живота си зад решетките, благодарение на извратените си перверзии и скандалните си творби. Той никога не приема, че прави нещо лошо и хвърля вината за престъпленията си върху предразсъдъците на обществото и своите врагове. Вкарван е в затвора от всеки политически режим, под който живее – монархия, република и империя – тъй като никоя форма на управление не може да толерира неговите провокации и изстъпления.

“Единственият път към сърцето на една жена минава през мъченията”

– маркиз дьо Сад.

Светотатство!

Натруфено облеченият млад благородник отвежда хубавичката френска проститутка в стая под наем на втория етаж на безлично имение в покрайнините на Париж. Маркиз дьо Сад често посещава подобни къщи по време на командировките си в столицата. Истинската цел на бизнеса му обаче е преследване на удоволствията – нещо, на което френската аристокрация се отдава без свян от поколения наред. През октомври 1763 г. току-що ожененият маркиз организира няколко градински оргии в наети от него имения в града. Сега обаче е замислил по-усамотена среща за себе си и младата проститутка, на име мадмоазел Жана Тестард.

Влизайки в стаята, маркизът залоства вратата и незабавно поисква да узнае дали мадмоазел Тестард изповядва някакви религиозни убеждения, и дали е вярна последователка на ученията и практиките на Католическата църква. Когато тя отговаря утвърдително, маркизът се нахвърля срещу нея с възможно най-нецензурните и унизителни обиди. За ужас на Тестард той най-безсрамно мастурбира пред нея в един бокал, нарича Бог “копеле” и навира в ужасената млада жена две нафори, преди сам да проникне в нея, като през цялото време крещи:

“Ако съществуваш, Господи, накажи ме!”.

Мадмоазел Тестард, която вече е получила много повече от първоначалната си уговорка с маркиза, е смразена от следващото му желание. Той иска от нея да нагорещи до червено в огъня бич с девет ленти с метални връхчета и да го бие с него. След това ще направи същото с нея. Когато отказва да бъде бита, той започва да мастурбира с две разпятия, след което опира сабята си в гърлото й и я заставя да извърши някои доста вулгарни и богохулствени неблагочестия.

В 09:00 ч. на следващата сутрин сводницата на мадмоазел Тестард пристига и заварва младата си повереница в почти истерично състояние. Двете незабавно отиват в полицията, където младата жена дава показанията си. Маркиз дьо Сад е арестуван десет дни по-късно и за първи, но не и за последен път в живота си, е затворен заради развратно и нечестиво поведение.

Безнравствено детство

Донатиен Алфонс Франсоа дьо Сад е роден на 2 юни 1740 г. Неговият баща е Жан Батист, граф дьо Сад, а майка му – Мари-Елеонор дьо Мале дьо Карман, графиня дьо Сад и далечна братовчедка на принц дьо Конд. Майка му е придворна дама на принцеса дьо Конд и гувернантка на нейното дете, младият принц дьо Конд, с четири години по-голям от Донатиен. Първата поява на маркиза в историческите книги е резултат от спречкване между двете момчета. Принцът се опитва да вземе една от любимите играчки на тогава четиригодишния Донатиен, който вместо да се съобрази с кралския му ранг, започва да го налага с завидна свирепост и жестокост.

В резултат на конфронтацията му с принца, Донатиен е изпратен да живее при баба си по бащина линия в Авиньон. Там прекарва формиращите си години главно в женската компания на лелите и баба си, които го глезят и угаждат на всичките му капризи.

По онова време бащата на Донатиен граф дьо Сад е посланик в двора на Електора на Бавария. Когато научава, че синът му расте изцяло в женска компания, графът решава да вземе строги мерки, за да го възпита по мъжки. Донатиен е изпратен да живее при своя чичо, абат Жак-Франсоа дьо Сад, бележит учен и автор за своето време. Абатът разделя времето си между своята официална резиденция в Оверн и семейния замък в Соман, намиращ се на 35 км от Авиньон.

Абат дьо Сад е съвременик и приятел на бележития философ Волтер, който окуражава светската и чувствена природа на духовното лице.

Така маркизът се намира в компанията на възрастни, третиращи секса и чувствеността като способи за развлечение. Когато не изпълнява църковните си обязаности, абатът прекарва времето си в търсене на френски хубавици от всички социални кръгове. В годините, в които Донатиен живее с него, абатът приютява голям брой женски компаньонки, сред които майка и дъщеря, домашна прислужница и една местна проститутка.

Забавленията на френското духовенство
Забавленията на френското духовенство

Когато е лишен от човешка компания, абатът се потапя в многотомната си библиотека, където освен класиките на епохата, има място и за литературни заглавия от рода на “Книга на позите”, “Венера от метоха”, “Монахинята по нощница” и “Джон Развратника”. Донатиен може да чете всичко, което си поиска, и тъй като му липсват връстници, с които да контактува, той намира убежище в страниците на книги, които според един френски евфемизъм са “предназначени да се четат с една ръка”.

Научавайки, че неговият брат възпитава сина му не по-успешно от жените в семейството, граф дьо Сад отново решава да го премести на по-подходящо за възрастта му място. На десетгодишна възраст Донатиен е изпратен в Париж, където постъпва в колежа “Луи льо Гран” – йезуитско подготвително училище за момчета от благородно потекло. Макар репутацията им на възпитатели да е ненадмината в цяла Европа, йезуитите се занимават със светски удоволствия не по-малко от абат дьо Сад. Содомията и телесните наказания са запазената марка във възпитателните методи на колежа. Вследствие на това като възрастен маркиз дьо Сад рядко намира удоволствие в “нормалния” секс и изглежда неговите плътски предпочитания са спрели развитието си в зачатъчно анално ниво.

Друга важна бележитост на йезуитския учебен режим е признаването на греховете, като начин да се анализират и изкоренят несъвършенствата на съгрешилия. От изповядващия се се изисква да изложи на показ своите най-неприятни и мрачни черти от характера, за да бъдат подложени на болезнен и унизителен разбор. Този аспект като че ли оказва най-голямо влияние върху дьо Сад, що се отнася до възприятието му за  човешката природа и желанието му не само да я разбере, но и да изживее най-мрачните сенки, скрити в дълбините на човешкото сърце.

След четири години в йезуитския колеж баща му го изпраща във военна академия. През 1755 г., на петнадесетгодишна възраст, Донатиен постъпва в Кралската лека кавалерия като младши лейтенант. Скоро, с избухването на Седемгодишната война, е изпратен на фронта, където се сдобива с репутацията на безстрашен и решителен лидер. Граф дьо Сад използва последните си останали връзки, за да уреди сина си на служба при Кралските карабинери.

Храбростта, която демонстрира в битка, в съчетание с неговата привлекателност, чар и умели обноски, довеждат до повишаването му в чин капитан и на 18-годишна възраст маркизът е разпределен в Германия, където започва да освобождава своя нарастващ сексуален апетит. Въпреки успехите, той често получава строги критики от баща си, който не одобрява любовта на сина си към хазарта.

Суровите думи на баща му се отразяват тежко на младия маркиз, който се ужасява от мисълта да загуби обичта на родителя си.

Граф дьо Сад

Нарастващата тревога на граф дьо Сад за единствения му син идва от неговите собствени несполуки и надеждите, които храни за кариерата на Донатиен. Собствената му кариера е достигнала зенита си скоро след раждането на сина му, когато е служил като посланик в двора на Електора на Бавария. По това време избухва Войната за австрийското наследство и той е хвърлен в затвора от верните войски на императрица Мария Тереза Австрийска. Освободен е, благодарение на отчаяните усилия на съпругата му, но когато се връща в Париж, е обвинен във финансова злоупотреба. В резултат на този скандал върху него се изсипват лични нападки и враждебност, които съсипват мечтите му за живот на благородник и бонвиван.

Научи повече за:   Даниел Пелка: Невидимото момче

Роден в семейство, чийто престиж и политическо влияние залязват от няколко поколения, единствената амбицията на младия Жан Батист дьо Сад е да се наслаждава на привилегиите на аристокрацията без да му се налага да работи за това. Въпреки далечната връзка на семейството му във френската знатна йерархия, графът преследва живота на плейбой. Бисексуалният развратник веднъж е арестуван за прелъстяването на агент под прикритие от кралската полиция на Луи XV. Живее в период от френската история, известен като Регентството, често сравняван с Римската империя, заради широко разпространения разврат. Името на този период идва от Орлеанския дук, племенник на Луи XV и регент на Франция между петата и тринадесетата година на момчето-крал. Регентът се слави със своите вечери, след които всички благородници се събличат голи и пресъздават сцени от класически еротични текстове. Груповият секс, оралната любов и хомосексуалните актове са сред най-популярните следвечерни занимания.

Осъзнавайки факта, че се нуждае от политически връзки, за да компенсира низшия си семеен статус, графът се съюзява с принц дьо Конд, чийто син след години ще бъде свирепо атакуван от малкия Донатиен. Избирайки принца обаче, Жан-Батист се свързва с един от най-презираните благородници във Франция – сериозна грешка, която ще доведе до падението на безгрижния граф.

Той не само си избира лош защитник, но след това се обръща срещу него и предава човека, на когото дължи възхода си. Принцът се оженва за пленителна германска принцеса, към която Жан-Батист незабавно е привлечен. Сглобявайки един от най-циничните планове в историята на разврата, графът се жени за мадмоазел Мале дьо Карман, майката на Донатиен, за да може покрай нея да бъде постоянно с принцесата. Жертва материалната си сигурност, оженвайки се за момиче без наследство, с единствената цел да бъде близо до любимата си.

Графиня дьо Сад може и да няма пари, но компенсира тази липса с висок социален статус. Точно нейните връзки със семейство Конд, осигуряват поста на графа като посланик в Бавария. Но принц дьо Конд си е създал доста врагове през годините и когато умира през 1740 г., графът е изложен на техния гняв. Сега граф дьо Сад се намира в позицията да разчита на статуса на сина си. Но маркизът вече е извън всякакъв контрол.

Удобен брак

През 1762 г., след две години на сериозни преговори с няколко благородни фамилии, граф дьо Сад най-накрая попада на подходяща партньорка за брак със сина му. Не една потенциална булка е отказала да се омъжи за маркиза, заради неговата репутация на развратник. Все пак родителите на Рене-Пелажи дьо Монтрюел, членове на буржоазията с могъщи връзки в кралския двор, склоняват на предложението на графа. Пелажи е жена с невзрачни черти и среден интелект, но с доста голяма зестра.

Донатиен обаче има други планове. Той се е влюбил в жена от Прованса и дава на баща си ясно да разбере, че изобщо няма намерение да се жени за момиче, което никога не е виждал. Неговият романс страда от доста усложнения, сред които присъства и фактът, че маркизът се разболява от гонорея и хвърля вината за това върху любимата си. Тогава тя го напуска заради друг мъж.

Макар Донатиен да не се е върнал все още в Париж, новината за неговата болест го изпреварва, хвърляйки в ужас баща му, който вече организира сватбата му. Майката на Донатиен отказва да го приеме в дома си и той отсяда при баща си.

Двайсет и четири часа преди сватбения ден маркиз дьо Сад най-накрая склонява глава и пристига в Париж. Церемонията се състои на 17 май в църквата Сен Рок. Маркизът се държи внимателно и любящо към новата си невеста, и показва очарователни маниери към нейните роднини. Впоследствие майката на Пелажи храни известни съмнения към съпружеската вярност на зет си, но ги отхвърля настрана, тъй като обожава Донатиен. Младоженците заживяват у Монтрюел и животът им е доста щастлив.

Но, както скоро ще разбере, тъщата е избързала с похвалите към младежа. Истинската природа на маркиз дьо Сад, неговата сенчеста страна, бързо излиза наяве и доказва, че първоначалните й подозрения са били абсолютно правилни.

Многото скандали на маркиза

Сблъсъкът на дьо Сад с младата проститутка го поставя в устата на хората за първи път след неговата женитба. Десет дни след инцидента Донатиен е арестуван и затворен в тъмницата на историческата парижка крепост Винсен. Баща му е извън себе си от ярост, а тъща му се опитва да предпази дъщеря си, спестявайки й подробностите около провинението на дьо Сад.

Самият дьо Сад, изненадан, че е бил затворен за поведение, което смята за нормално, надява маската на разкаянието и се обръща за милост към полицията.

Благодарение на молбите му и на лобирането в негова полза от страна на семейство Монтрюел, дьо Сад е освободен след три седмици зад решетките. Макар да порицава строго провинението на маркиза, неговата тъща все още вярва, че дълбоко в себе си той е добър и достоен за доверие човек. Това нейно мнение ще бъде опровергавано многократно в следващите няколко години. Само година след първия скандал дьо Сад започва връзка с очарователната млада актриса мадмоазел Колет. Осемнадесетгодишната красавица е толкова умела в еротичното изкуство, че за една вечер “работа” изкарва по 720 ливри или 2 800 долара в днешни пари. Тя далеч не е по джоба на дьо Сад и той трябва да се примири да я вижда, само когато графикът й позволява това.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Инспектор Маре, който е задържал дьо Сад след изпълнението му с проститутката, е натоварен със задачата да наблюдава маркиза след освобождаването му. Той води подробен отчет за честотата и мястото на срещите му с мадмоазел Колет, и докладва за това пред тъща му. Тя поставя въпроса за изневярата пред зет си и го убеждава да прекрати връзката. Двамата се съгласяват, че ще е по-добре да запазят неговата афера в тайна от Пелажи. Но естествено маркизът не се променя и скоро тъща му се намира в позицията да прикрива и останалите му забежки пред дъщеря си. Въпреки тези странни взаимоотношения, връзката между двамата остава силна още известно време.

Но дори щедрото търпение на тъщата на дьо Сад е поставено на изпитание. През пролетта на 1765 г. Донатиен пристига в своето наследствено имение в Ла Кост – средновековен замък на изток от Авиньон. Придружава го някаква жена, която е представена на местните като негова съпруга. В действителност тя е поредната му любовница. Без никакъв срам дьо Сад споделя семейното ложе с метресата си и дори организира грандиозни партита, на които кани благородници от целия район. Неговият чичо абат дьо Сад е един от честите му гости, но духовникът предпочита да се забавлява, вместо да укори племенника си за публичната му изневяра. В крайна сметка слухът се разчува и абатът се притеснява, че името му е замесено в скандала. Тогава отива и лично докладва за изневярата на тъщата на Донатиен, чийто гняв от поредното предателство на зет й разбива и последните късчета от крехкото й доверие към него.

Маркиз дьо Сад се връща отново в замъка Ла Кост през лятото на 1766 г., за да наблюдава възстановителната работа по застаряващата крепост. Той пълни една от стаите със своите потресаващи порнографски уреди, а библиотеката му съдържа многобройни заглавия от рода на “Сладострастният живот на капуцините” и “Развратни истории за свещеници и монаси”. Неговата съпруга Пелажи остава с родителите си, повалена на легло след загубата на мъртвороденото им дете, и Донатиен прекарва едно целомъдрено лято.

Научи повече за:   Лизи Бордън: Убийствата със секира

Бащата на Донатиен умира през януари 1767 г., но вместо това да го потопи в дълъг траурен период, събитието изглежда само освобождава спящото му либидо. Той прекарва пролетта в компанията на най-различни жени, след което се връща в Ла Кост за още едно целомъдрено лято. На 27 август 1767 г. Пелажи ражда първият им син, Луи-Мари дьо Сад. Маркизът се връща в Париж, за да бъде със съпругата си и тъща му за пореден път изпада в заблудата, че неговата природа може да бъде обуздана от бащинството.

Скоро надеждите й са попарени отново. На Великден, 4 април 1768 г., дьо Сад напада още една нищо неподозираща млада жена. Той забелязва безработната готвачка и вдовица Роз Келор да проси милостиня пред една църква в Париж. Маркизът й предлага пари, под предлог че я наема като домашна прислужница. Тя се съгласява неохотно и е отведена във вила в околностите на града, като дьо Сад през целия път я уверява, че ще се погрижи добре за нея. Пристигайки във вилата, маркизът я завежда в една от стаите и й нарежда да се съблече. Изплашената и объркана млада жена го пита защо, а дьо Сад отговаря: “За забавление”. Тя сваля всичко, освен ризата си, но това само вбесява дьо Сад, който я разкъсва от тялото й. Той хвърля момичето с лице надолу на леглото и започва да бичува голия й задник. Без да обръща внимание на писъците й, получава оргазъм, като сам надава страстни викове.

След като дьо Сад излиза от стаята, Келор накъсва чаршафите и прави от тях дълго въже, с което се спуска от прозореца и побягва към Париж. Селяните се отзовават на нейните писъци и отвеждат полуголата и покрита с кръв жена в местната полиция. Маркизът се връща в дома на тъща си в неделя следобед, а новината за нападението му стига до семейството в понеделник. За първи път, откакто са женени, маркизът не спестява историята за блудството си на Пелажи. Вместо да се скандализира и отчая от неговия разказ, тя незабавно започва да обмисля как да го предпази от правосъдието. С течение на времето Пелажи напълно узурпира тази роля от майка си.

Благодарение на усилията на Пелажи и тъща му, дьо Сад получава едва четири месеца затвор. Успокоен от подкрепата на съпругата си, той решава да спретне скандална оргия в Марсилия, в която участват неговият слуга Латур и четири проститутки. Забавата се състои на 27 юли 1772 г. и включва употребата на афродизиака Испанска муха и сложни съчетания по тройки, в които маркизът бичува една от проститутките, докато облекчава слугата си, или прави секс с друга, докато слугата оправя него. Дьо Сад кара компаньонките да погълнат огромно количество сладкиши, подправени с Испанска муха, и иска да бичува младите жени с един особено зловещ уред, от който вече капе собствената му кръв.

Оргиите на маркиз дьо Сад
Оргиите на маркиз дьо Сад

Стреснати от странното и брутално естество на неговите желания, жените искат да си тръгнат. Дьо Сад ги пуска да си вървят, но той и слугата му скоро намират тяхна заместничка в лицето на младата Маргерит Кост. Маркизът освобождава слугата си за вечерта и се опитва да прави анален секс с момичето, но тя твърдо му отказва, тъй като по онова време содомията се счита за престъпление във Франция. Маркизът си тръгва, но момичето е погълнало цяла кутия от сладките и скоро започва да се чувства страшно зле и да повръща. Отведена е на лекар от загрижените си съседи и след като се окопитва, се явява в полицията и разказва за содомистките набези на маркиза. Нейните показания, заедно с тези на четирите травматизирани проститутки, са повече от достатъчни за властите, за да издадат заповед за ареста на дьо Сад и неговия слуга Латур. Полицията пристига в замъка Ла Кост, но някой вече е предупредил двамата мъже за опасността и те са се изпарили.

Дьо Сад продължава да се крие от закона в продължение на няколко месеца, пътувайки из цяла Европа. През ноември маркизът, Латур и още двама слуги отсядат в една вила в Сардиния. По непонятни причини дьо Сад решава да изпрати писмо на тъща си, която в момента го ненавижда повече от всякога и използва цялото си влияние, за да го унищожи. Той направо й поднася главата си на тепсия и тя се възползва от възможността. Властите в Сардиния го арестуват на 8 декември 1772 г. и той е хвърлен в крепоста Мьолан. Макар че е държан в доста удобни условия, за първи път в живота си дьо Сад е лишен от най-основните си свободи: забранено му е да приема посетители, а пощата му е цензурирана по преценка на затворническите власти.

Лукавият ум на маркиза започва незабавно да крои планове за бягство. Той хвърля в боя най-силното си оръжие – своят чар и умението си да манипулира околните. За няколко месеца успява да убеди надзирателя на затвора, че се е поправил и се разкайва. Скоро получава позволение да контактува с останалите затворници и да се разхожда навън, а наблюдението над него става просто символично. Най-сетне, в нощта на 30 април 1773 г., той се възползва от новопридобитата си репутация на образцов затворник.

В онази вечер пазачът, наблюдаващ килията му, не си прави труда да се увери с очите си дали той е там, защото вижда, че вътре гори свещ. Когато свещта продължава да гори с часове, пазачите най-накрая решават да проверят какво става, само за да установят, че маркизът е изчезнал. На масата, до почти изгорялата свещ, има две писма до надзирателя: едното представлява подробен списък на всичките му лични вещи, сред които има доста ценни неща; другото е дръзка декларация, в която обявява независимостта си от затвора. Дьо Сад благодари на пазачите за приятния престой и дори се опитва да ги предпази от наказание, заявявайки, че свободата му се дължи не на тяхната некадърност, а на собствената му интелигентност. Накрая ги предупреждава, че ако се опитат да го преследват, ще им отговори с насилие.

Маркизът прекарва следващата година и половина в нелегалност, бродейки из Западна Европа, без да се задържа задълго на едно място. През декември 1774 г. събира достатъчно кураж да се върне тайничко в Ла Кост и да се събере със съпругата си. Съвсем скоро престава да си играе на образцов съпруг и убеждава Пелажи да му помогне в осъществяването на последната му сексуална фантазия – оргия, която е шокираща дори по неговите стандарти и която ще предизвика събитията, довели до края на неговите плътски приключения.

Аферата с малките момичета

Оргията, замислена от дьо Сад в зимните месеци от престоя му в Ла Кост, представлява значително и страховито отклонение от неговите и без това достатъчно брутални фетиши. Вече добре обигран в изкуството на прелъстяване на беззащитни френски проститутки, маркизът развива сексуален апетит към най-уязвимите – децата. Със съгласието и съдействието на Пелажи, той наема на работа като домашни прислужнички шест млади девойки. Представата на дьо Сад за слугинство ще остави страховити следи в психиката на тези млади момичета.

Научи повече за:   Джон Лий: Човекът, когото не можаха да обесят

В миналото замъкът Ла Кост е бил местният затвор, а сега се превръща в тъмница за мъчения и тормоз за шестте момичета. Зад мрачните каменни стени на тази “лаборатория на садизма” маркизът упражнява властта си над всеки миг от живота на девойките. Макар че не съществуват официални документи за тези събития, не е трудно да се досетим с какво се е занимавал дьо Сад.

В продължение на шест седмици маркизът, с помощта на неговата съпруга, две домашни прислужници и неговия слуга, организира всекидневни мероприятия за своите пленници: мастурбация, фелацио, содомия (хетеро и хомосексуална), секс на “влакче” и, разбира се, бичуване.

Оргииге на маркиз дьо Сад
Оргииге на маркиз дьо Сад

Невъзможно е да знаем колко дълго са щели да продължат вакханалиите в замъкът, ако някой не се е сетил да провери какво става. Немислимата оргия на дьо Сад продължава необезпокоявано цели шест седмици, докато родителите на някои от момичетата не подават оплаквания до властите, настоявайки да разберат къде са децата им и какво е тяхното състояние. Жителите на местното село започват да шушукат за случващото се в Ла Кост. Въпреки легендарната му развратност, през годините дьо Сад е успял да спечели доверието и обичта на своите селски работници. Повечето от тях обикновено не обръщат внимание на заниманията на благородниците, но това, че маркизът посяга към младите момичета минава всякакви граници.

Научавайки за слуховете, Донатиен и Пелажи скрояват план как да затворят устите на девойките. Една по една ги отвеждат в няколко манастири и инструктират нищо неподозиращите монахини да не обръщат внимание на бълнуванията им. Една от девойките е изпратена при абат дьо Сад. Първоначално той се възпротивява, но Пелажи му дава ясно да разбере, че ако не им съдейства, ще извади наяве достатъчно информация, с която да съсипе репутацията му.

Тази оргия задейства веригата от събития, които в крайна сметка довеждат до осъждането на маркиза. Тъщата, която се е заклела да отмъсти за погубената чест на семейството си, се свързва отново с инспектор Маре.

Донатиен съвсем не показва примерното поведение, подходящо за човек, издирван за бягство от затвора. Твърдо вярва, че като член на аристокрацията има право да се държи както си иска и неговата собствена справедливост е по-силна от всякакви закони. Тази негова илюзия е разбита през юли 1775 г., когато полицията нахлува в замъка Ла Кост в опит да го залови. Дьо Сад се измъква на косъм, скривайки се под стряхата на покрива, и стига до заключението, че Ла Кост вече не е сигурно убежище. Заминава за Италия, но опасностите го дебнат и там. По повеля на тъща му инспектор Маре дебне всеки негов ход. В периода 1775-77 г. маркизът пътува непрекъснато между Франция и Италия, наслаждавайки се на компанията на най-различни любовници, и посещава културните събития в Италия като всеки друг любопитен турист.

В крайна сметка, както често се случва в живота му, собствената арогантност и безкрайната самоувереност на дьо Сад допринасят за падението му. В края на 1776 г. той се връща в Ла Кост, придружен от няколко млади жени, с които го е свързал не друг, а член на местното духовенство, отец Дюран. Събитията бързо се развиват към зле: когато слуховете за неговите дела достигат до абатството, отец Дюран е изгонен незабавно. Междувременно бащата на едно младо момиче нахлува в замъка, за да се саморазправи с маркиза. В последвалата схватка мъжете изваждат пистолетите си. Макар никой да не е ранен, тази близка среща със смъртта кара дьо Сад най-накрая сериозно да се замисли над рисковия си статус във френското общество.

Правейки, както ще се окаже, огромна грешка, той решава, че е крайно време да се помири с роднините си и с кралския двор. Действайки срещу съветите на своя адвокат, заминава за Париж. Пелажи го следва в друга карета и двамата отсядат в различни квартири при пристигането си. Тъщата на дьо Сад далеч не е в настроение за прошка. Точно обратното, тя планира ареста му от години – факт, с който самият маркиз е добре запознат. Ето защо едва ли се е изненадал особено, когато на 13 февруари 1777 г. отваря вратата на дома си, за да се изправи срещу инспектор Маре, въоръжен със заповед за арест, подписана лично от крал Луи XVI. До края на деня маркизът отново се превръща в затворник, хвърлен зад стените на крепостта Винсен, в килия номер 11.

Епилог

Маркиз дьо Сад ще лежи зад решетките цели 13 дълги години. Той е преместван в няколко затвора и накрая се озовава в прочутата Бастилия. На 2 юли 1789 г. е преместен в лудницата в Шарентон край Париж, откъдето е освободен през 1790 г., благодарение на промените покрай Френската революция. Скоро след това съпругата му получава развод.

С течение на времето физическото състояние на маркиза се влошава и той напуска затвора като дебела развалина, без никакви средства. Но дьо Сад притежава завидни умения в изкуството на лицемерието и подмазвачеството. Успява да се вкопчи в няколко по-заможни люде, които го издържат до смъртта му през декември 1814 г. Освен това съумява да получи работа в един от избирателните офиси на новосъздадените революционни райони в Париж и така успява да слага храна на масата си и да осигурява покрив над главата си.

Напук на многобройните несполуки и физически ограничения, либидото и сексуалното въображение на дьо Сад си остават неизменни черти от неговата същност. Докато лежи в затвора, той написва тайно няколко порнографски текста, които публикува след освобождаването си. Сред най-големите му творби са “120 дни на Содом”, “Жюстин (или Бедите на добродетелта)” и “Философия в будоара”. Очаквайки гневна реакция от страна на обществото, той мъдро издава книгите си под псевдоним, а критиците оправдават напълно неговите очаквания, оплювайки творбите му поколения напред.

През 1796 г. дьо Сад се принуждава да продаде съсипания си замък Ла Кост, чийто руини са закупени през 2001 г. от модния дизайнер Пиер Карден, който организира там музикални фестивали.

През 1801 г. Наполеон Бонапарт подписва заповед за ареста на анонимния автор на “Жюстин”. Дьо Сад е хвърлен в затвора без съд. След намесата на семейството му е обявен за невменяем и за втори път се озовава в лудницата в Шартерон.

Там маркизът завърта любовна афера с 13-годишната Маделин Леклерк, дъщеря на един от служителите в лудницата. Връзката им продължава 4 години, до неговата смърт през 1814 г. В завещанието си маркизът оставя инструкции, според които тялото му трябва да остане недокоснато в продължение на 48 часа, след което да бъде поставено в ковчег и погребано в негов имот. Впоследствие черепът му е изровен от гроба за френоложко изследване. Неговият син изгаря всичките непубликувани ръкописи на баща си.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

7
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
ЛитаСилвияDark_SideSecretАнтос Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
ЕМИЛИЯ
Гост
ЕМИЛИЯ

ЖАЛКО, ЧЕ СИНА МУ Е ИЗГОРИЛ НЕПУБЛИКУВАНИТЕ РЪКОПИСИ

Антос
Гост

НАЛИ xD

Secret
Гост
Secret

Надявам се скоро да бъде публикуван материал и за Мазох.

Dark_Side
Гост
Dark_Side

“Маркизът освободил слугата си за вечерта и се опитал да прави анален секс с момичето, но тя твърдо му отказала, тъй като по онова време содомията се считала за престъпление във Франция.” – Содомията не е анален секс, а секс с животни.

Лита
Гост
Лита

Содомия е всеки секс извън мисионерската поза!