Голямата любов на Пол Бернардо и Карла Хомолка

Голямата любов на Пол Бернардо и Карла Хомолка

Наречени Смъртоносните Кен и Барби заради техния рус, загорял и здрав външен вид, Пол Бернардо и Карла Хомолка са всъщност съпрузи серийни убийци от Онтарио, Канада. Те примамват, изнасилват садистично и убиват млади жени.

Техните съдебни процеси и последвалите присъди за изнасилването и убийствата на три тийнейджърки предизвикват медийна буря от световен мащаб.

Шокиращото в техния случай е, че една от техните жертви е 15-годишната по-малка сестра на Карла Тами Хомолка. Карла вече е на свобода след като излежава своята 12-годишна присъда, докато Пол е все още зад решетките, осъден на доживотен затвор.

Всичко за любовта

Всичко е твърде хубаво, за да е истина. През 1990 г. Карла се сгодява за красив и изискан професионален счетоводител, който при това има пари. Сватбата ще бъде невероятна: семейството и приятелите й никога няма да я забравят.

Пол и Карла
Пол и Карла

Тя страшно много обича Пол. Той е единствен по рода си и звяр в леглото. Ще направи всичко възможно, за да запази любовта му – абсолютно всичко.

Онова, което прави този годеж по-различен от останалите е, че от няколко години Пол поставя пред Карла скандални изисквания – а Карла също толкова скандално се съгласява с тях.

Пол е много раздразнен, че Карла не е девствена, когато се запознава с нея. Точно затова според него нейно задължение е да му осигури удобен начин да отнеме девствеността на по-малката й сестра Тами, без момичето да разбере. Веднъж щом Карла приема тази логика, останалото е детска игра – дори идеята да се заснеме цялото нещо на видео й се струва съвсем на място. В края на краищата нали затова служи камерата – да се записват важните събития.

Карла работи във ветеринарна клиника, така че има основни познания за приспивателните, използвани върху животните. Номерът е да разбере какво и колко да използва върху Тами, така че Пол да може да я изнасили.  Спира се на халотан – анестетик, който животните вдишват преди операция.

Тами Хомолка
Тами Хомолка

Авторът Стивън Уилямс описва идеята на Карла в своята книга “Непозната тъмнина”:

“Тя обмисля нещата доста добре. Все пак не иска да убие собствената си сестра, а само да я приспи и да я подари на Пол за Коледа. В клиниката приспиват животните преди операция с халотан, така че няма проблем да го използва върху сестра си. Рискът е само в липсата на оборудване – трябва да сипе халотан върху кърпа и да я сложи върху лицето на Тами – но ще внимава сестра й да има достатъчно въздух и ще проверява непрекъснато дишането й.”.

Наистина добре организирано изнасилване, каквото само една грижовна сестра може да планира. Вероятно най-добре обмисленото и организирано изнасилване извършвано някога.

Настъпва големият ден, 23 декември 1990 г. – дефлорирането на Тами. Пол използва новата си видеокамера, за да заснеме господин и госпожа Хомолка, техните дъщери Карла, Тами и Лори, и коледната украса в къщата.

Пол непрекъснато налива на Тами питиета, в които е сипал халцион. Резултатът от успокоителното и алкохола не закъснява и Тами се отпуска безжизнено на дивана. Когато другите членове на семейството се качват по стаите си, Карла и Пол започват да работят върху Тами. Пол държи камерата насочена към нея, докато я изнасилва, а Карла притиска напоената с халотан кърпа върху лицето й. След това той нарежда на Карла да се позабавлява сексуално със спящата си сестра.

Внезапно Тами повръща. На Карла й се иска сестра й да не е яла преди събитието, но тя знае какво да направи – онова, което правят в клиниката в подобни случаи. Провесват момичето надолу с главата, за да прочистят гърлото й.

Проблемът е, че Тами се задушава до смърт. Техните аматьорски опити да я съживят не успяват, затова я обличат, скриват камерата и лекарствата и се обаждат на бърза помощ. Родителите на Карла и Тами разбират за случилото се от воя на линейката. Всички вярват на историята, че Тами се е задушила от собственото си повръщано.

Тъй като Тами вече не му върши работа, Пол има нужда от заместител.

Джейн, сватбеният подарък

Карла е обсебена от щастието на Пол. Най-големият й страх е, че няма да успее да задържи този див и вълнуващ мъж, който е на път да се ожени за нея. Когато той се отегчава и разсейва, тя или прави нещо, за да го развесели, или намира някой друг, който да го стори.

Пол непрекъснато мрънка, че Тами вече не може да задоволи сексуалните му фантазии и обвинява Карла за смъртта й. Карла започва да търси заместничка на Тами – младо и девствено момиче. Тя познава една подходяща девойка, (която ще наречем Джейн), която много прилича на мъртвата й сестра. Джейн ще бъде сватбеният подарък на Карла за Пол.

Къщата на 57 Бейвю
Къщата на 57 Бейвю

Джейн идеализира Карла като красив и изискан модел за подражание и с благодарност приема поканата за вечеря на Карла в новия дом, в който живеят под наем. Карла й говори часове наред, наливайки й питиета пълни с халцион. Джейн припада и заспива дълбоко.

Веднага щом Джейн губи съзнание, Карла се обажда на Пол да дойде да види сватбения си подарък. Той е много доволен от приликата на Джейн с Тами. Малко е обезпокоен от факта, че Карла е използвала наркотика, убил сестра й, но тя го убеждава, че този път контролира по-добре ситуатицията.

Двамата събличат Джейн и Пол снима с камерата си как Карла целува и гали спящото момиче. След това отнема девствеността й. Когато приключва и запаметява всичко на видео, продължава с любимото си забавление – брутален анален секс. За нейно щастие Джейн е толкова упоена, че не се събужда по време на това отвратително изпитание.

Карла трябва да изчисти кръвта от 15-годишното момиче и да го сложи в леглото. На следващата сутрин Джейн, чувстваща се много зле и съмнително подута на определени места, се среща с Пол – както тя смята, за първи път. Момичето няма никаква идея какво се е случило с нея.

Въпреки че Пол е много благодарен за подаръка Джейн и непрекъснато се изумява от нещата, на които е готова Карла заради него, той се колебае дали да се ожени за нея. В края на краищата тя не става по-млада – 21-ият й рожден ден вече е минал – а и далеч не е девица.

Карла и Пол в сватбената лимузина
Карла и Пол в сватбената лимузина

Въпреки тези тревоги той взима решение и се жени за Карла, хвърляйки огромна и разточителна сватба.

“Сватбата им ще бъде перфектна. Историческата църква в Ниагара-он-дъ-лейк, каляската с бели коне, шампанското, пълнените фазани, поднесени за вечеря на 150 души – средствата не са щадени.” (Стивън Уилямс)

Пол упражнява пълен контрол върху всяка подробност от сватбата, като се почне от сватбената рокля на Карла за 2 000 долара, прическата й, менюто и се свърши с добавянето на думите “обичам, почитам и се подчинявам” в сватбената клетва на Карла. Той не позволява на свещеника да ги обяви за съпруг и съпруга. Духовникът трябва да каже мъж и жена”.

Пол и Карла в карета
Пол и Карла в карета

Скот Бърнсайд и Алан Кеърнс пишат в своята книга “Смъртоносна невинност”:

“Когато са поканени на такава грандиозна сватба, от хората се очаква да донесат подобаващи за случая подаръци и пари. Пол гледа на целия този процес като на бизнес начинание. “Щом съм похарчил петдесет долара на човек за вечерята, очаквам от него да се изръси поне със сто” – заявява младши-счетоводителят. Казва, че си е поставил за цел да изкара от сватбата 50 000 долара.”.

Човекът, за когото се омъжва Карла, е съвсем различен от онзи Пол Бернардо, появил се на бял свят през 1964 г.

Очарователно момченце

Пол Бернардо е роден в необичайно семейство. Неговата майка Мерилин е осиновена като малка от заможния адвокат от Торонто Джералд Ийстман и неговата съпруга Елизабет. Мерилин е отгледана в щастливо и грижовно семейство. Нейният съпруг Кенет Бернардо е син на италиански имигрант и жена от английски произход. Бащата на Кенет има преуспяващ бизнес, но проявява насилие към съпругата и децата си. Кенет не пожелава да работи в семейния бизнес и става счетоводител.

Кенет и Мерилин сключват брак през 1960 г., след като нейният баща не одобрява предишния й обожател, тъй като няма нужното образование. Младоженците се установяват в квартал на средната класа в Скарбъроу, Торонто. Бракът не тръгва добре и Кенет, също като баща си, започва да тормози съпругата си. След като ражда син и дъщеря, Мерилин намира спасение в ръцете на първия си ухажор – човекът, когото нейният баща не е одобрил навремето. Така Пол Бернардо е заченат незаконно.

Кенет подхожда много либерално към тази любовна авантюра и през август 1964 г. името Пол Бернардо е записано в акта за раждане на детето. Самият Кенет също минава през трудности. Той посяга сексуално на непълнолетно момиче, заради което е изправен пред съда. Таткото на Пол има навика да се мотае из квартала и да наднича в прозорците на младите съседки. Но най-лошото от всичко е, че започва да се гаври сексуално със собствената си дъщеря.

Междувременно Мерилин натрупва много килограми и става гротескно дебела. Показва ясни признаци на тежка депресия. Спира да се грижи за дома и децата си и се оттегля в свой собствен свят, премествайки се в мазето на къщата.

Децата остро усещат ефекта от умствения и емоционален срив в семейството. Първоначално изглежда, че Пол ще избегне нещастието на другите две деца. Ник Прон описва Пол в книгата си “Смъртоносна женитба” като приветливо малко момче:

“Той е винаги щастлив. Малко момче, което се усмихва непрекъснато. А има и толкова симпатични трапчинки, че повечето майки непрекъснато го щипят по бузките. Той е перфектното дете, което всеки би искал да има: учтив, възпитан, отличник в училище и толкова сладък в бойскаутската си униформа.”.

Когато пораства, Пол показва все по-голям интерес към бойскаутството. През лятото работи като съветник в скаутски лагер и децата много го харесват, а и той изглежда се радва на компанията им.

Тийнейджърките го обожават. Той има ангелски вид и свенливо, привлекателно излъчване. Момичетата, с които излиза в гимназията, го смятат за деликатен и внимателен любовник.

Пол е на път да постигне много. Той е интелигентен, отличен ученик и поема многобройни отговорни извънучилищни занимания. Справя се много добре с цифрите и се очертава като бъдещ преуспяващ бизнесмен.

Създаването на чудовището

Когато става на 16 години, Пол се скарва с майка си и тя му казва, че Кенет не е истинският му баща, показвайки му снимка на неговия биологичен родител. Резултатът от тази новина е опустошителен за момчето.

Той започва открито да се подиграва и измъчва майка си, наричайки я парцал и курва. Узнавайки за невярността на майка си и за сексуалните перверзии на баща си, Пол започва да мрази родителите си.

Пол Бернардо
Пол Бернардо

Поведението на Пол като цяло и отношението му към жените претърпява драстична промяна, и то не към добро.

В началото на 80-те години Пол и негов приятел са зарибени от компанията за директни продажби “Амуей” (мултилевъл компания, продаваща стоките или услугите си чрез дистрибутори или консултанти – подобно на “Ейвън” и “Орифлейм”). Бърнсайд и Кеърнс описват колко дълбоко е повлиян той от наученото там:

“Пол използва техниките на “Амуей” в много аспекти от живота си, не само в продажбите и бизнеса, но и в личен план. Купува си мотивационни книги и касети на известни “как-да-забогатеем-бързо” експерти… Въпреки че Пол не успява да направи много пари в “Амуей”, философията, която възприема оттам и от другите мотивационни чудотворци, служи като оправдание за собствените му незрели и егоистични копнежи.”.

След това интересите му се пренасят към телевизионния евангелист Джим Бакър, на когото започва ревностно да подражава.

Той и неговите приятели обикалят заведенията по цяла нощ и свалят хубавите и наивни момичета, разказвайки им фантастични истории за себе си. Системата работи безотказно и доста желаещи девойки разтварят краката си.

По времето, когато Пол отива в колежа към Университета в Торонто неговите сексуални фантазии вече са преминали в едно ново, тъмно измерение. Най-голямо удоволствие му носи насилственият анален секс. Търси само покорни жени. Има ужасен нрав и обича да унижава жените публично. Освен това започва да бие момичетата, с които излиза.

Докато все още е в колежа, той и негов приятел започват да внасят контрабандно цигари през американско-канадската граница. Апетитът на Пол за играчки, дрехи и пари не може да бъде поддържан с нормална работа. Постоянно търси “Големия удар”, който да му донесе огромни купища пари.

След като завършва колежа Пол си намира работа като счетоводител в “Прайс Уотърхаус”. Неговите приятелки, на които им е писнало да бъдат бити и връзвани, са готови да го напуснат. Тогава през октомври 1987 г. той среща момичето на мечтите си – хубавата и руса Карла Хомолка.

Почти незабавно двамата са сексуално обсебени един от друг. За разлика от останалите момичета тя окуражава садистичните му наклонности.

“Карла, коленичила в белезници, копнеещо се отърква в него. Пол я пита какво би си помислила за него, ако разбере, че е изнасилвач. Според нея това би било супер. Любовта им се задълбочава. Той започва да изнасилва жени наистина.” (Стивън Уилямс)

През 1987 г. Пол се превръща в Скарбъроуския изнасилвач, подвизавайки се в предградието на Торонто, където живее. Методът му на действие обикновено е един и същ. Изчаква жертвата да слезе от автобуса и я сграбчва изотзад, поваляйки я на земята. След фелацио и анално изнасилване, по време на които говори непрекъснато на жертвата, я пуска да си върви. След две години броят на сексуалните му нападения достига 11. После настъпва период на покой за няколко месеца и през 1988 г. отново се случват няколко изнасилвания. Полицията тъпче на едно място, въпреки множеството събрани веществени доказателства, които биха им помогнали, ако имаха заподозрян. Разполагат с доста точна скица на нападателя, която разпространяват из съседните полицейски райони, но тя не става публично достояние доста дълго време – решение, предизвикало по-късно много дебати.

Карла Хомолка
Карла Хомолка

Карла е наясно какво върши Пол през цялото това време и дори го окуражава. Една от жертвите му си спомня, че с нападателя й е имало жена, която е държала видеокамера. Полицията не обръща внимание на този спомен, отдавайки го на истерията и шока, преживян от изнасилената жена.

Научи повече за:   Дийн Корл: Сладкаря садист

Разследване

Полицията за първи път се сблъсква с творчеството на Пол Бернардо по време на превъплъщението му в Скарбъроуския изнасилвач. Детектив Стийв Ъруин от полицията в Торонто е изцяло погълнат от този случай на серийни изнасилвания. В историите на жертвите има твърде много съвпадения и полицията смята, че нападенията са дело на един и същи човек.

Както изтъква Стивън Уилямс, серийните изнасилвачи са редки птици.

“Те неизменно пресъздават някаква своя странна, лична фантазия и затова детайлите на престъпленията им са характерни… При първите нападения всяка от жените е поваляна изотзад, след слизане от автобуса и мъжът е груб, но всъщност няма действително “изнасилване”. Той само се гаври с тях, използвайки малкия си пръст… описанието е на добре изглеждащ млад мъж, който не мирише и има хубави зъби. По време на нападението изнасилвачът говори на жертвите си, искайки да чуе от тях определени, специфични неща. Всички нападения са извършени в района на Скарбъроу Гилдууд Вилидж.”.

Точно преди Коледа на 1987 г. една от жертвите дава изключително подробно описание на изнасилвача си. Той изглежда добре, висок е около 1,80 см, гладко обръснат и няма видими татуировки. Скицата, нарисувана по нейното описание, изглежда точно като Пол Бернардо. Но полицията не я предоставя на медиите.

Бившата приятелка на Пол Дженифър е ходила няколко пъти в полицията във връзка с неговите брутални изнасилвания, физически побои и заплахите му да я нарани. Някои съвпадения свързват двата случая: изнасилвачът шофира бял форд “Капри” също като Бернардо; Бернардо живее в квартала, в който се случват нападенията. За това е написан доклад, но нищо не се случва по въпроса.

Най-сетне през май 1990 г., години след началото на изнасилванията, полицията решава да публикува скицата на нападателя. Тази снимка, плюс наградата от 150 000 канадски долара, причинява лавина от обаждания.

По онова време Пол е напуснал работата си в “Прайс Уотърхаус” и живее само от контрабандата на цигари. Когато неговите бивши колеги виждат скицата във вестника, се смайват колко много прилича на него. Един от тях се обажда в полицията, която обаче е толкова затрупана от подобни обаждания, че няма физическата възможност да обърне внимание на всички.

Детектив Стийв Ъруин изпраща всички събрани веществени доказателства на Ким Джонстън в криминалната лаборатория. От семенните проби Джонстън успява да определи кръвната му група и установява, че изнасилвачът е несекретор (хора, в чиито телесни течности липсват АВН-антигени), което го поставя сред 12,8% от мъжкото население.

Тъй като доста голям брой от познатите на Пол се обаждат в полицията, детектив Ъруин решава да го навести. Според Ъруин Пол никак не прилича на сериен изнасилвач, но все пак му взима проби от кръвта, слюнката и косата. Тези проби, заедно с още 230 взети от други заподозрени, са предадени в лабораторията на Ким Джонстън. От тях само 5 съвпадат с кръвните показатели на нападателя. Пол Бернардо е един от тях. През април 1992 г. неговата проба е изпратена за повторно изследване. Но дотогава Скарбъроуския изнасилвач загадъчно е прекратил нападенията си и случаят вече не е от същото първостепенно значение и важност като преди две години.

Пробите от Скарбъроуския изнасилвач са забутани в архивите.

Крачка към убийство

След женитбата си Карла и Пол Бернардо заживяват в своя дом в Сейнт Катаринс. Пол подпомага приходите си, вкарвайки незаконно цигари през границата и има нужда от крадени номера на коли, за да прикрива честите си излизания от страната. Точно тази нужда го среща с първата му жертва на убийство Лесли Махафи.

Лесли Махафи е проблемно младо момиче. Коренът на проблема е нейният силен и независим характер, който проявява като често пренебрегва вечерния си час, прави безразборен секс, бяга от училище и дори краде от магазините. Нейните родители се опитват да я обуздаят, използвайки боя като изпитано средство.

Лесли Махафи
Лесли Махафи

Във вечерта на 14 юни 1991 г. Лесли излиза с приятели и остава навън доста до късно. Когато стига до дома си, установява, че е заключена навън. Обажда се на приятелка и я пита дали може да прекара нощта при нея, но момичето се опасява, че майка й няма да позволи подобно нещо в този късен час. Тогава Лесли казва на приятелката си, че ще се опита да събуди родителите си.

Всъщност тя се надява да намери начин да влезе вкъщи без да буди майка си и баща си. За неин лош късмет Лесли се натъква на Пол Бернардо, който дебне из квартала в търсене на регистрационни номера.

Той я заплашва с нож и я натиква в колата си.

Пол закарва своята находка у дома и й поставя превръзка на очите. Докато Карла спи, започва да снима с камерата си голата 14-годишна Лесли. Когато се събужда, Карла се вбесява, че Пол е използвал най-хубавите им чаши за шампанско, за да забавлява новата си играчка. Но бързо се окопитва и отново се превръща в покорната съпруга, каквато той държи да бъде.

Пол дава на Карла подробни инструкции как точно да прави любов с Лесли. Гласът му звучи като на режисьор във важен филм. Всеки един момент от видеозаписа трябва да бъде перфектен. След прелюдията с Карла Пол преминава към грубата част, а жена му държи камерата. Бруталната сила на аналното проникване кара Лесли да пищи от болка. Грубостите излизат извън контрол и Лесли умира.

Във вечерта на 29 юни 1991 г. мъж и неговата съпруга се разхождат с кану по езерото Гибсън, където се натъкват на бетонен блок, в който са вградени животински останки. По-късно мъжът се връща на мястото и с помощта на рибар измъкват блока и го разглеждат по-внимателно. Вътре в него се вижда подколянната част от крака на млада жена.

Скоро мястото гъмжи от полицаи, които намират общо пет бетонни блока, потопени в плитката вода. Полицията предполага, че извършителят не е познавал добре местността, иначе би хвърлил блоковете от някои мост, където дълбоките води са щели запазят тайната му завинаги.

Не след дълго във водата е открит торсът на млада жена. Крайниците, намерени в бетонните блокове, са отрязани от него с електрически трион. Лесли е идентифицирана благодарение на зъбните й шини.

Кристен Френч

Лишен от своите ексцентрични забавления Пол става начумерен и сърдит. Така просто няма да се получи. Вечно преданата съпруга Карла търси отново услугите на Джейн. Но Джейн далеч не е идеалната секс-робиня. Първо, момичето разваля настроението им, като отказва да прави секс с Пол (тя все още вярва, че е девствена).  Все пак успяват да я убедят да прави орален секс. След това обаче тя разказва за това на инструктора си по шофиране, а той казва на майка й. В резултат Пол и Карла имат много по-малко възможности да се забавляват с Джейн. Една вечер нещата с халотана отново излизат извън контрол и Джейн закратко спира да диша. Това изкарва ангелите на Пол и Карла.

Не само това, но Пол започва да се дразни от новата си съпруга. Поставя под въпрос нейната компетентност с халотана. Карла изпада в ужас. Трябва да направи нещо, за да върне романтиката във връзката им.

За известно време се намира момиче, желаещо да задоволява нуждите им, но то се премества в Янгстън, Охайо, и семейство Бернардо отново остава на сухо. Тези моменти винаги създават напрежение в брака им, което е непоносимо за Карла.

Красивата и жизнена 14-годишна Тери Андерсън изчезва на 30 ноември 1991 г. Шест месеца по-късно е открита във водите на Порт Делузи. Съдебният лекар не открива признаци за насилствена смърт, но това може би се дължи на дългия престой на тялото във водата. Причината за смъртта е определена като удавяне, вероятно вследствие на пиене на много бира и прием на ЛСД.

Решението на съдебния лекар е поставено под въпрос в светлината на случилото се с Лесли Махафи. Дали привлекателното момиче е било една от жертвите на Карла и Пол все още не е установено със сигурност.

На 16 април 1992 г. популярната и привлекателна тийнейджърка Кристен Френч е отвлечена от паркинга на църква. Карла примамва хубавото момиче до колата си под претекст, че търси упътване за посоката. Когато Кирстен застава до колата, взирайки се в извадената от Карла карта, Пол принуждава момичето да се качи на задната седалка под острието на ножа.

Кристен Френч
Кристен Френч

Още в началото за Карла и Пол е ясно, че Кирстен ще трябва да умре. Тя ги е огледала добре, знае къде живеят и е видяла кучето им. Не показват това пред нея, тъй като е по-едра от Карла и доста силна, въпреки младостта й.

Кристен, която е умно момиче, прави всичко възможно, за да съдейства на извратената двойка, подчинявайки се на извратените им и отвратителни желания. Тя вярва, че това е единственият й начин да оцелее. Но изпитанието става все по-тежко. Колкото повече се подчинява, толкова по-садистичен става Пол. Описанието на следното извращение, описано в книгата на Стивън Уилямс, е взето от видеозаписа от камерата на двойката:

“”Ще пикая върху теб, ок? След това ще сера върху теб”- прошепва Пол… Кристен не помръдва, дори когато я удря по лицето с полуеректиралия си пенис.

“Не ме вбесявай. Не ме карай да те наранявам”- казва той, заставяйки я да се усмихне, докато завира лицето й в слабините си.

“Не се тревожи, няма да пикая върху лицето ти”.

Накрая той се изправя над нея и уринира. След това се обръща. Навира задника си в лицето й и безуспешно се опитва да се изходи по голяма нужда.

“Ти си шибано лайно. Но аз те харесвам” – казва й той. – “Изглеждаш добре, покрита с пикня.””.

Униженията продължават ден или два, като всичко е старателно заснето на камерата, за да могат младоженците да му се радват и в бъдеще. Само смъртта на Кирстен не е записана на видео.

Останките на Кристен Френч са открити в една канавка на 30 април 1992 г. Голото й тяло не е разчленено като това на Лесли, което кара разследващите случая да сметнат, че между двата случая няма нищо общо.

Специален отдел “Зелена панделка”

Сега, когато Пол и Карла живеят и убиват в Сейнт Катаринс, полицейското разследване се фокусира в района на Ниагарския водопад. Старши офицер Винс Беван застава начело на разследването от момента, в който е намерено тялото на Лесли Махафи. След смъртта на Кристен Френч властите в Онтарио сформират специален отдел “Зелена панделка”. В покрайнините на Сейнт Катаринс са създадени щабове и са открити горещи телефонни линии. Криминалисти от американското ФБР помагат на екипа.

След изчезването на Кирстен една жена си спомня, че е видяла нещо като борба на паркинга. Тя не разбира от автомобили, но смята, че колата е била шевролет “Камаро”. Винс Беван обръща вниманието си върху собствениците на тази марка коли в района.

Междувременно името на Бернардо отново привлича вниманието на властите чрез едно от многото обаждания, които получават. Двама полицаи го навестяват в дома му на улица “Бейвю” №57. Пол е много любезен и учтив по време на разговора и признава, че е бил заподозрян за изнасилванията в Скарсбъроу, защото има прилика с полицейската скица. Полицаите обръщат внимание, че Пол е добре изглеждащ, интелигентен мъж, който е готов да им съдейства, а домът му е чист и спретнат. Колата му е нисан, който няма нищо общо с “Камаро”.

Въпреки това двамата полицаи правят опит да се свържат с детектив Стийв Ъруин, за да получат информация за разследването на Скарбъроуския изнасилвач. Ъруин им отговаря след осем дни, обяснявайки, че финалните резултати от изследването на пробите от слюнка и кръв на Бернардо  още не са готови. На практика той все още е сред заподозрените. Ъруин изпраща на специалния отдел информация за случая, но не прилага към нея фактите за познатите на Пол, които са подавали сигнали в полицията за приликата му със скицата, жалбата на жена, която твърди, че Бернардо я следи, и жалбите подадени в полицията от бившата му приятелка Дженифър. В следствие на този пропуск Бернардо не е разглеждан като заподозрян.

През февруари 1993 г., няколко години след като кръвните проби са взети от Бернардо, криминалната лаборатория в Торонто най-сетне се сеща да анализира кръвта му. Тестовете показват без никакво съмнение, че Бернардо е изнасилил трите жени, от които са събрани проби от семенна течност.

Ако лабораторията си беше свършила работата навреме, Пол Бернардо щеше отдавна да бъде в затвора, вместо да изнасилва още жени и да убие няколко ученички!

Въпреки тази ирония, детектив Ъруин поставя Бернардо под наблюдение. Той научава, че Бернардо току-що е бил обвинен в нападение в Сейнт Катаринс.

Жалбата е подадена от собствената му съпруга Карла.

Две сини очи

Когато през лятото на 1992 г. започва да използва Карла като боксова круша, Пол наистина поставя бъдещето си на риск. Въпреки безумните неща, които я кара да прави, точно физическият тормоз прелива чашата на търпението й.

Но дори с две насинени очи и сериозни натъртвания тя не го напуска. В началото на януари 1993 г. нейните родители се намесват и я убеждават да се изнесе в дома на една от приятелките на сестра си Лори, чийто съпруг е полицай в Торонто. Полицията в Ниагара е уведомена за случая и Карла е изпратена в болницата. Всичко това се случва преди полицията в Торонто да разполага с уликите, подсказващи, че Пол Бернардо може да е Скарбъроуския изнасилвач.

Пребитата Карла
Пребитата Карла

В началото на февруари, когато полицейското разследване се фокусира върху Пол, полицията в Торонто и специален отдел “Зелена панделка” решават да разпитат Карла. Освен това искат да снемат отпечатъци от пръстите й и да я попитат за произхода на часовника с Мики Маус, подозрително много приличащ на часовника на Кирстен Френч.

Научи повече за:   Паяжината на Джон Бантинг и Убийствата в Сноутаун

Първоначално Карла е разпитвана от няколко детективи от Торонто в продължение на пет часа. От зададените й въпроси Карла разбира, че полицията е направила връзката между изнасилванията в Скарбъроу и убийствата в Сейнт Катаринс. Тя е разбираемо изнервена и казва на чичо си, че Пол е серийният изнасилвач и че той е убил Кирстен Френч и Лесли Махафи.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Карла се урежда с наистина добър адвокат. Като асистент-ветеринар тя е положила специални грижи за болния от рак далматинец на адвоката Джордж Уокър. След няколко разговора с нея Уокър осъзнава, че тя далеч не е невинната жертва на Пол Бернардо, каквато се опитва да се изкара. Но все още не разбира напълно каква е била ролята й в тези престъпления. Премисля стратегията да поиска имунитет за клиентката си, но не е много сигурен какво би могла да предложи на прокуратурата в замяна.

Пол слиза от полицейската кола
Пол слиза от полицейската кола

В средата на февруари Пол Бернардо е арестуван за изнасилванията в Скарбъроу и убийствата на Махафи и Френч. Карла е шокирана и изплашена. Успокоява нервите си с огромни количества болкоуспокояващи и алкохол.

Удивителни доказателства

На 19 февруари полицията се сдобива със заповед за обиск в дома на Пол и Карла, където откриват изумително количество доказателства. Пол е описал с подробности всяко едно от изнасилванията в Скарбъроу и притежава обширна колекция от книги и филми за сексуални извращения, порнография и серийни убийци.

Полицията открива и кратък видеозапис, показващ, че в семейство Бернардо има повече от един извратен член. Видеото ясно показва как ентусиазираната Карла прави лесбийска любов с две други жени. Седмица по-късно Джордж Уокър и Мъри Сийгъл, специалист по извънсъдебни сделки от прокуратурата, дискутират случая на Карла. Тя ще получи 12 години затвор за всяка от двете жертви, но ще излежи присъдите едновременно. С добро поведение може да бъде освободена предсрочно след малко повече от три години. Прокуратурата дори се съгласява да съдейства на Карла пред Комисията по помилванията, посочвайки важността на нейните показания срещу Пол. Сийгъл ще направи всичко възможно да уреди Карла да излежи присъдата си в психиатрично заведение, вместо в затвора. Процесът ще бъде гледан по съкратена процедура и тя ще се откаже от правото си на предварително изслушване.

В замяна на тази снизходителност Карла трябва да се съгласи да разкаже цялата истина за своето участие в престъпленията и всичко, което знае за тях. Тя приема условията без да се замисли.

В началото на март Карла е приета в психиатрична болница, където ще бъде преценено умственото й състояние. Тя приема огромни количества лекарства и настоява да й бъдат давани още по-големи дози. Най-накрая събира смелост да напише важно писмо до родителите си:

“Скъпи мамо, татко и Лори,

Това е най-трудното писмо, което ми се е налагало да пиша и всички вие сигурно ще ме намразите, когато го прочетете. Държах това в себе си твърде дълго и просто не мога да ви лъжа повече. Аз и Пол сме отговорни за смъртта на Тами. Пол беше “влюбен” и искаше да прави секс с нея. Искаше аз да му помогна. Искаше да взема приспивателни от работата ми и да я упоя. Когато отказах, ме подложи на физически и психически тормоз. Няма думи, с които да ви опиша какво ми причини. Така от глупост се съгласих да го направя. Но нещо, може би комбинацията от лекарствата и храната, я накараха да повръща. Направих всичко възможно, за да я спася. Толкова съжалявам. Но каквото и да кажа, не мога да я върна обратно, бих дала живота си вместо нейния. Не очаквам от вас да ми простите, защото аз самата никога няма да си простя.

Карла —XOXO”

Подготвяне на сцената

Когато започва на 28 юни 1993 г., около процеса срещу Карла се вдига невероятен медиен шум. Бърнсайд и Кеърнс описват обвиняемата:

“Карла седи невъзмутимо, облечена в зелено сако върху зелената рокля, изглеждаща твърде широка за крехките й рамене. Носи черни обувки с нисък ток. За разлика от предишното й появяне в съда преди месец, когато е облечена с карирана ученическа поличка и блейзър, сега Карла изглежда по-скоро като достолепна матрона. Дрехите й обаче не се връзват с изкуствените мигли, тъмночервеното червило и дебелия пласт фон дю тен по лицето й. По-скоро извикват представата за застаряваща Лолита.”.

Докладът от психиатричния й преглед помага да се положат основите на споразумението за сделката. Психологът д-р Малкълм заключава, че Карла “е знаела какво става, но се е чувствала абсолютно безпомощна и не е можела да реагира в своя или нечия друга защита. По мое мнение тя е била парализирана от страх, който я е направил покорна и послушна.”.

Процесът на Карла
Процесът на Карла

В края на процеса медиите трябва да напуснат залата, като им е позволено да публикуват съвсем малко подробности, за да не могат съдебните заседатели, избрани за предстоящото дело срещу Пол, да бъдат повлияни от предварително чута или видяна информация за случая.

Очаквайки да възникне обществено недоволство заради сделката, Мъри Сийгъл решава да направи изявление:

“Защо да не изберем по-голямо наказание в светлината на ужасяващите факти? Без нея никога нямаше да разберем истината по въпроса. Пледирането за виновен е традиционен признак за разкаяние. Нейната възраст, липсата на криминално минало, насилието и влиянието, които е упражнявал върху нея съпругът й, както и второстепенната й роля в престъпленията се оказаха решаващи фактори. Малко е вероятно да извърши отново престъпление.”.

Карла напуска съда след произнасянето на предварително уговорената присъда и се приготвя за предстоящото мъчително дело срещу съпруга й Пол Бернардо.

ХХХ филми

Процесът срещу Пол Бернардо е отложен с две години след ареста му. Причината за това е, че той поставя първия си адвокат Кен Мъри в много затруднено етическо положение. Бернардо му поверява видеокасетите, на които той и Карла са заснели приключенията си, смятайки, че така никога няма да попаднат в ръцете на прокуратурата.

Пол Бернардо
Пол Бернардо

Прокурорите обаче знаят за касетите от Карла и подслушват разговорите на Мъри с Бернардо. Обстановката се нажежава и Мъри трябва да направи нещо по въпроса със записите. Той ги предава на обвинението и се оттегля от случая. На негово място идва ветеранът защитник Джон Росен. Само тези събития причиняват едногодишно отлагане на процеса.

През май 1995 г. делото започва под председателството на съдия Патрик Лесаж, като видеокасетите са приети за особено важно доказателство. Бернардо е обвинен в две предумишлени убийства, две сексуални нападения, две насилствени задържания, две отвличания и едно обвинение в унизителна гавра.

Информацията за случая е засекретена за срок от две години, но някои мръсни подробности изтичат в американската преса. Копия от тези вестници са внесени контрабандно в Канада.

Прокурор Рей Холахън открива процеса, разказвайки цял ден историята на живота на Карла, която описва като жертва на властен садист, превърнал я в изплашен съучастник с промит мозък в най-низките престъпни деяния.

За да придаде цвят на разказа си, Холахън показва в залата откъс от видеозапис, на който Карла е гола и мастурбира, с камера фокусирана върху половите й органи. Ник Прон описва ефекта, който това видео предизвиква в съдебната зала:

“Възклицания на ужас и отвращение, и дори шок, както и доста притеснени хихикания се чуха в залата, докато камерата се движеше по голото тяло на Хомолка, която се самозадоволяваше… От момента на ареста й досега лицето на Карла е станало толкова добре познато, колкото и това на премиера. Тя е показвана по телевизията на запис от сватбата й, с приятели и на процеса й. Но хората в залата в онзи ден едва ли са очаквали да видят неин порнофилм, поглед отблизо върху най-обсъжданата жена в страната и нейните сексуални предпочитания.”.

Секс-робини

Начинът, по който прокурорът третира главната си свидетелка, изглежда леко необичаен. Холахън обяснява, че диалогът във филмите е написан от Бернардо и представлява отличен пример за начина, по който е налагал волята си върху Карла.

За да се убедят в сексуалната извратеност на Пол Бернардо, на журито са показани още видеозаписи на Лесли, Кристен и Джейн. Като че ли това не е достатъчно, но Карла е извикана на свидетелската скамейка, за да разясни на съдебните заседатели чутото и видяното на записите.

Начинът, по който описва сексуално деградиралата си връзка с Пол, много наподобява на отношенията, които той е имал с приятелките си преди нея. С доброволна жертва в лицето на Карла деградацията му минава всякакви граници. Той я кара да носи кучешки нашийник; завира бутилки във вагината й; и веднъж почти я удушава с кабел по време на секс. Пол й казва, че фантазията с душенето е “важна за него и няма да нарани никого”. Казва й, че тя е нищо без него и я нарича с имена като “курва” и “кучка”.

Пребитата Карла
Пребитата Карла

Когато идва редът на защитата, Джон Росен се опитва да развенчае правдоподобността на показанията й. Цели да покаже, че тя не е била жертва, а доброволен участник в изнасилванията и убийствата.

Росен успява да разкрие Карла като лишена от морал жена, не изпитваща никакви угризения за участието си в престъпленията. Той дава следния пример: зловещите съпрузи е трябвало да убият Кирстен, понеже щели да ходят на великденска вечеря у родителите на Карла. Веднага щом Кирстен е удушена, Карла отива да си оправя прическата. Дори това да не става ясно в самия процес, съвсем скоро се разбира, че Карла доста ловко е успяла да манипулира обстоятелствата около сътрудничеството си с властите, устройвайки най-лошата сделка, уреждана някога с криминално проявен свидетел в Канада.

Нищо не успява да спаси обвиняемия от яростта, която разпалва в умовете на заседателите. На 1 септември 1995 г. Пол Бернардо е признат за виновен по всички обвинения в отвличането, изнасилването и убийството на Лесли Махафи и Кристен Френч. По-късно е съден и за смъртта на Тами Хомолка и серийните изнасилвания в Скарбъроу. Според канадските закони Бернардо може да кандидатства за предсрочно освобождаване след 25 години затвор, но е малко вероятно някога да излезе на свобода.

“Прогони дявола”

Най-обсъжданият криминален случай в Канада продължава да доминира в новините дълго време след процеса. Един от основните дебати касае сделката на Карла с властите – 12 години затвор в замяна на свидетелските й показания срещу Пол. Тя е наречена “сделка с дявола” и предизвиква много обществено недоволство.

Годините в затвора минават, а враждебните отношения между Пол и Карла се засилват, като двамата се обвиняват взаимно в убийствата на Лесли Махафи и Кристен Френч.

Докато Пол Бернардо се подготвя за обжалването на присъдата си през 2000 г., Карла крои планове за предстоящата си молба за предсрочно освобождаване през 2001 г. Междувременно адвокатите й правят опит да уредят преместването й от затвора във възстановителен център, но молбите им са отхвърлени.

От момента, в който Карла попада в публичното внимание заради престъпленията си, журналистите я описват като умел манипулатор. Репортерът от “Нешънъл Поуст” Кристи Блачфорд изразява мнението на повечето канадци за Карла:

“В празнотата и безрадостността на собствения й ум, тя винаги е била специално малко момиченце и продължава да се смята за такава. Ясно си спомням как облизваше устните си за пред камерата по време на едно от изнасилванията. Спомням си и как четеше спокойно книга в спалнята, бавно унасяйки се в сън, докато Лесли е изнасилвана в друга част на къщата. Тя заспиваше не защото съвестта й е чиста, а защото просто няма такава.”.

В края на 1999 г. продуцентите на телевизионния сериал “Закон и ред” решават да направят епизод по случая Хомолка-Бернардо. Адвокатите на Бернардо изразяват опасенията си, че филмът ще постави на риск обжалването на присъдата на клиента им, макар че публичното мнение за Бернардо едва ли може да стане по-лошо.

Купонджийка

Докато управата на затвора “Джолиет” разглежда поведението на Карла Хомолка, за да реши дали тя трябва да остане зад решетките още 4 години, вестник от Монреал публикува серия от парти снимки на убийцата. На няколко от тях се вижда как Карла Хомолка и нейната съкийлиничка Кристина Шери, осъдена за участието си в изнасилване и мъчения, шият черни коктейлни рокли за парти за рожден ден.

Бившата затворничка, продала снимките на вестника, описва затвора като “детска градина за възрастни, където се разглезват затворниците”.

Женският затвор Джолиет
Женският затвор Джолиет

Междувременно Карла трябва да бъде преместена в строго охранявания Регионален психиатричен център към затвора в Саскачеуан, за да мине през 45-60 дневна “психиатрична оценка”. Тя приема тази новина, протестирайки с “ритане и пищене”.

За разлика от “Джолиет”, психиатричното заведение е оградено с електрическа ограда и въоръжени пазачи. Бетонните килии са с размери 7,1 кв м, а удобствата в тях са неръждаема тоалетна чиния и умивалник. Леглата са заковани за пода.

След преместването й в психиатричния център Карла отказва да съдейства на лекарите. Тази стачка не оставя друг избор на затворническите служби, освен да я оставят зад решетките за още 4 години.

Докато Карла Хомолка купонясва в затвора, нейният бивш партньор в престъпленията Пол Бернардо загубва и второто си обжалване за преразглеждане на делото си.

Адвокатът на Бернардо Тони Брайънт казва, че този отказ практически изчерпва вариантите на клиента му.

Това решение означава, че Бернардо, който се води особено опасен престъпник, никога няма да излезе от затвора.

В контраст с приятните условия за живот на Карла, Пол Бернардо лежи в един от най-строго охраняваните затвори в Канада. Той е заключен по 23 часа на ден, което не му дава голяма възможност за купони. Затворът “Кингстън” е най-старият и голям затвор с максимална сигурност в Канада – място, напомнящо на приют за душевно болни от началото на века. Често в отделните му крила кънтят отчаяните за човешки контакт викове на затворниците. Бернардо живее в килия с размерите на средностатистическа баня и разполага с нар, бюро и тоалетна.

Научи повече за:   Клифърд Олсън: Звяра от Британска Колумбия

Той излиза навън за по един час на ден в малко дворче, където може да се види с други като него. Не е ясно с какъв статут се ползва Бернардо сред останалите затворници.

“Смъртоносни заплахи”

През декември 2000 г. адвокатът на Карла Хомолка казва пред медиите, че неговата клиентка се страхува за живота си, ако бъде пусната на свобода. Марк Лабел заявява, че Хомолка не само е получавала заплахи в затвора, но е обект на заплахи из различни чатове и форуми в интернет.

адвокат Марк Лабел
Адвокат Марк Лабел

“Аз самият не съм виждал тези сайтове, но ми съобщиха, че в тях се носят заплахи от рода на “ако излезеш, ще те убием!””. Лабел казва, че единственото място, на което Хомолка се чувства сигурна, е затворът “Джолиет”.

В края на 2000 г. правосъдният министър на Манитоба настоява да се отнемат разрешителните за снимането на филм за Пол Бернардо и Карла Хомолка. “Няма да съдействаме за направата на този филм” – казва Горд Макинтош. – “Мисля, че е необходимо да заявим нашето несъгласие да подкрепим плановете на филмовите продуценти още в ранен стадии.”.

Филмът е базиран на книгата на Стивън Уилямс, съдържаща страховити подробности за изнасилванията на повече от дузина жени и кулминира с измъчването и убийството на две тийнейджърки.

През февруари 2001 г. в-к “Торонто Стар” съобщава, че адвокатът на Хомолка е нарастващо загрижен за нейната сигурност, тъй като е осведомен, че в интернет се организират залагания за смъртта й.

Според адвоката й Хомолка е открила най-малко два-три сайта, в които има заплахи срещу нея, както и залагания. На един от сайтовете се мъдри заглавието: “Залагания за смъртта на Карла Хомолка: Когато играта свърши, всички ние ще спечелим”. Самият сайт не провокира насилие срещу Карла, но организира залагания за точния ден на смъртта й. Правилата гласят, че участниците нямат право да убиват Карла или да наемат някой друг да го строи, за да спечелят. Хомолка, която използва псевдонима “Карла Тийл” в затвора, приема тези заплахи доста сериозно.

Заплахите идват в момент, когато двама от тримата психиатри, оценяващи състоянието на Карла, препоръчват тя да не бъде освобождавана, тъй като все още е твърде опасна. Националната комисия по помилванията решава тя да остане в затвора до изтичането на присъдата й през 2005 г. Адвокатът на Хомолка казва, че тя все още иска да се върне в затвора “Джолиет” и там да излежи присъдата си. Вярва, че това е единственото място в Канада, където не я застрашава убийство. Адвокатът заявява, че Хомолка ще търси правата си в съда, ако бъде изпратена на друго място.

Книгата на Стийв и Карла

На 20 януари 2003 г. “Глоуб енд Мейл” цитира Стивън Уилямс, автор на две книги по случая Хомолка:

“Да не би фактът, че тя ще поиска да прави секс с мъж, когато излезе, да означава непременно, че ще се случи нещо опасно? Това е съвсем нормално. Как може да се възприема като психопатия или извратеност?”.

Стийв Уилямс вярва, че изправителната система ще направи всичко възможно да задържи Карла в затвора. Хомолка е преместена в затвор в Саскачеуан, където ще оценено психическото й състояние – оценка, която очевидно е използвана като фактор за отхвърляне на предсрочното й освобождаване.

Според Уилямс това е възможно най-лошият вариант: “Хомолка излиза през 2005 г. без да бъде държана под око от надзорник.”.

На 23 януари “Отава Ситизън” съобщава, че 10 седмици след като окръжният прокурор на Онтарио се е обърнал към полицията в Ниагара със задачата да определят дали участието на Хомолка в написването на френскоезичната книга на Уилямс “Карла: Пакт с дявола” нарушава условията по сделката й, полицията все още не е прочела книгата, тъй като тя е в процес на превеждане.

Книгата на Уилямс и Хомолка първоначално е написана на английски, но е отхвърлена от англо-издателите и след като правата върху нея са купени от издател от Квебек, творбата е преведена на френски. От книгата са продадени 15 000 копия през първите три месеца.

Излизането на Карла от затвора предстои да се случи през юли 2005 г.

Сама на свобода

След 12 години зад решетките Карла Хомолка, една от най-прочутите убийци в Канада, е пусната на свобода. Семействата на жертвите й и оцелелите от престъпленията й от дълго време се страхуват от освобождаването й. Мнозина канадци вярват, че тя със сигурност ще убие отново.

Адвокатите на Карла и някои психолози обаче са на твърдото мнение, че тя не представлява опасност за обществото, тъй като престъпленията й са резултат от тормоза, упражняван върху нея от Пол Бернардо.

Освобождаването й в началото на юли 2005 г. вбесява много канадски граждани, настояващи свободата й да бъде ограничена по някакъв начин. Вследствие на това властите в Онтарио организират съдебно изслушване в опит да намалят риска Карла да извърши ново престъпление. Премиерът на Онтарио Далтън Макгинти казва: “Хората са много загрижени, че тя може отново да извърши нещо и ние носим отговорността да защитим обществените интереси.”.

Карла се появява в публичното пространство за първи път от 12 години пред Върховния съд на Квебек на 2 юни 2005 г. По време на процеса обвинението се опитва да докаже, че тя продължава да представлява опасност за обществото и настоява да бъде наблюдавана отблизо след освобождаването й. Поставят и искането от Карла да бъдат взети ДНК проби, които да се пазят в криминалната база данни за бъдещи справки.

Върховният съдия Жан Бюло се съгласява с обвинението и постановява движението на Карла да бъде строго ограничено. Тя трябва да уведомява полицията за местонахождението си, да ходи на терапия при психолог, да се въздържа от контакт със семействата на жертвите си или с бившия си съпруг, както и да не работи с  деца под 16-годишна възраст.

Карла естествено не е очарована от тези ограничения, още повече че те са в противоречие с условията по сделката. Все пак нейното положение е къде по-добро от това на Пол Бернардо, който ще остане зад решетките до края на живота си. Междувременно Карла крои планове за бъдещето си.

В подготовка за новия си живот Карла се сдобива с нова самоличност. Тя променя името си на Карла Тийл, боядисва косата си в черно и дори отслабва. Нейният баща Карел Хомолка казва, че тя няма да се върне в родния си град, а ще “живее в апартамент в западната част на Монреал, в квартала Нотр-Дам-де-Грас”. Много от местните жители изобщо не се радват на това съжителство, което не е изненадващо, имайки предвид миналата й слава.

Холивуд грабва Карла

Ограниченията, наложени на Карла в името на обществената безопасност, са обявени за противоконституционални от адвокатите й. На 5 юли 2005 г. те пледират за премахването им.

Шансовете това да се случи намаляват още повече, когато бившият й съпруг Пол Бернардо заявява, че тя е убила двете ученички.

Вестниците съобщават, че полицията не взима никакви специални мерки за сигурност, за да следи Карла, но е наясно за местоположението й в момента. Тя прекарва първите си дни на свобода, барикадирана в апартамента си от страх, че в медиите може да изтече информация за местожителството й.

Точно преди освобождаването й Карла се появява по телевизията и изразява съжалението си за стореното. Едва ли някой е повярвал на думите й.

Световният филмов фестивал в Монреал става център на раздор, когато обявява намерението си да излъчи филм, базиран на престъпленията на Карла Хомолка и Пол Бернардо. Фестивалът започва на 26 август и свършва на 5 септември. Холивудският филм е продуциран от Майкъл Селърс, с участието на Лора Препон в ролята на Карла и Миша Колинс в ролята на Пол.

Лора Препон и Миша Колинс в ролите на Карла и Пол
Лора Препон и Миша Колинс в ролите на Карла и Пол

Тим Дансън, адвокат на семействата на жертвите, нарича решението да се излъчи филмът “Карла”: “сензационно и експлоататорско”. Гай Диксън от “Глоуб енд Мейл” пише, че Дансън: “може да повдигне дело по силата на канадските закони за детска порнография…”, ако се окаже, че филмът пресъздава твърде графично сексуалното насилие, голотата и мъченията на непълнолетните жертви.

Продуцентът Майкъл Селърс казва на пресата, че филмът пресъздава престъпленията от перспективата на Карла и че “камерата се отдръпва по време на сексуалното насилие… което обаче се чува като фон.”.

Филмът се фокусира върху психиатричните сеанси на Карла, в които тя се описва като жертва, а психиатърът поставя това под въпрос.

Ришер Лапойнт

Последните новини за Карла имат характера на “Алиса в страната на чудесата”. Първо, собственик на железария на име Ришер Лапойнт й дава работа. Скоро след това тайно я записва на видео и предава записите в полицията. На записите ясно се вижда, че тя нарушава условията по освобождаването си. Собственикът на магазина има и лични проблеми – съпругата му го е обвинила в сексуален тормоз, а има и криминално досие. Карла получава обаждане от прокуратурата в Квебек, за да изясни ситуацията със записите. По време на разговора чува, че той се предава пряко по телевизията. Карла напуска работа и се премества в ново, сигурно жилище.

След кратко отсъствие медийният цирк “Карла Хомолка” се завръща в града.

През третата седмица на август 2005 г. се разчува, че Карла живее в запуснат апартамент, осигурен от някакъв доброжелател, и работи като продавачка в железария в предградие на Монреал. Медиите моментално я поставят под наблюдение и я снимат как разхожда кучето си.

Новата външност на Карла
Новата външност на Карла

Изглежда Карла искрено желае да живее и работи дискретно: тя боядисва косата си, носи огромни слънчеви очила и избягва обществените места. Кучето й отвлича вниманието от самата нея. Не е ясно как прекарва свободното си време.

39-годишният собственик на железарията Ришер Лапойнт е доста необичаен човек и канадските медии раздуват неговата ексцентричност до огромни размери.

Лапойнт е жестоко обгорен като малък и до ден днешен носи страшните белези от инцидента, отразяващи се на самочувствието му. Твърди, че обича да помага на другите, защото той самият е получил втори шанс за живот. Това го мотивира да се свърже с адвокатите на Хомолка и да й предложи работа в магазина си.

Въпреки криминалното му минало, полицията разрешава на Лапойнт да наеме Хомолка на работа. Тя започва в началото на август. Малко след това Лапойнт е обвинен в нападение от бившата си съпруга. Тогава полицията съобщава на Карла, че той не е подходящ работодател за нея и тя напуска. Лапойнт има заповед да не напуска Квебек.

Като че ли това не е достатъчно, но Лапойнт заявява, че е снимал на видео как Карла разказва, че е нарушавала условията по освобождаването си.

Според него Карла има връзка с осъдения убиец Жан-Пол Жербе, който е в затвора за убийството на приятелката си Кати Карета. Карла му е носила храна в затвора “Лавал”. Говорителят на затвора заявява, че идващите на свиждане нямат право да внасят хранителни продукти.

Лапойнт твърди още, че Карла се е опитвала да помогне на сина на любовницата си Стивиа Клермон, който също лежи в затвора за убийство.

Последното обвинение срещу Карла е, че тя се е съгласила да наглежда двамата му сина, на 9 и 14 години, и не го е предупредила, че така нарушава условията по освобождаването си.

Тези изявления приличат подозрително много на клопка. Мотивите на Лапойнт, който толкова усилено се е борил да вземе Карла на работа, са наистина съмнителни.

Ново – Мама е сериен убиец

Тридесет и шест годишната серийна убийца вече е майка на момченце. Нейният нов съпруг Тиери Бордела и тя възнамеряват да останат да живеят в Квебек, въпреки нейната популярност тук. Тя променя името си отново на Лиан Тийл, но и така не успява да се скрие за дълго.

Мнозина смятат, че Карла никога няма да може да изкупи греховете си, но тя е свободна да се омъжи и да има деца. Нещо, което три канадски момичета никога няма да могат да направят, защото загиват в ръцете на Карла и нейния бивш съпруг Пол Бернардо.

Липсата на разкаяние у Карла за деянията й, нейната безсърдечност и готовност да се свърже отново с някой убиец, не предвещават нищо добро за нея и детето й. Психопатите не могат да променят характера си и тя все още представлява опасност за обществото, както и за съпруга и детето си. Ако не беше успяла да заблуди канадското правосъдие, тя все още щеше да бъде зад решетките като Пол Бернардо. Да се надяваме, че жителите на Квебек ще я държат внимателно под око.

На 14 декември 2007 година медиите съобщават, че Хомолка е напуснала Канада. Тя се е преместила да живее на островите Малки Антили, за да може детето й да води “по-нормален живот”.

На 19 април 2010 година става ясно, че Карла ще може да кандидатства за опрощаване на престъпленията й през лятото на 2010. Ако успее, криминалното й досие няма да бъде изтрито, но ще бъде засекретено за проверки от страна на властите, с изключение на случаите, в които тя се опита да работи с деца или други уязвими лица.

За щастие тя не успява да заличи досието си. През юни 2010 е приет закон, който в бъдеще ще предотвратява възможността опасни насилници като Карла Хомолка да получават опрощение за престъпленията си.


Източници: trutv.com, wikipedia.org, citytv.com, torontosun.com, globalnews.ca

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

10
Напиши коментар

avatar
10 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
10 Автори на коментари
ВениВероникаTulskiBuЗловещо съвпадение? Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
lemonlover
Гост
lemonlover

ако на някого му се гледа филма 🙂 http://thepiratebay.org/torrent/4288777/Karla%5B2006%5DDvDrip%5BEng%5D-aXXo

Marti
Гост
Marti

2007 година тя ражда, а мъжът й, всъщност, е Лука Магнота – порноактьор, модел и жиголо. Тя е родена 1970 година, а той – 1984.

Dora
Гост
Dora

Да,сегашният й съпруг е Лука Магнота, когото тя среща благодарение на бившия й шеф, т.е работодател – Ричар Липонте. Синът на Карла обаче е от бившия й съпруг – Тиери Бордела, брат на Силви Бордела (адвокат на Хомолка). След като излиза на свобода Карла сменя името си на – Лиан Тийл. Говори се, че Хомолка сега живее на Бахамските острови заедно с Лука Магнота, където мениджърът на Магнота има къща. Ето и техни снимки http://cosmologicalcabbage.blogspot.com/2009/02/karla-homolka-reprise.html

Вик
Гост
Вик

Убийците си живеят на Бахамите,смятай.

Az
Гост
Az

Жалко ,че са избрали моята любима артистка Лора Препон да играе тази зла ненормална долна и прочее урудка. Лора Препон не заслужава такива роли!!!

Зловещо съвпадение?
Гост
Зловещо съвпадение?

Това което прчетох току наистина ме потресе. В един от коментарите си казвате че преди 1 година Хомолка е била със Лука Маньота а в края на май тази година той е убил и разчленил свой приятел в Монреал :

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4862711&nopassportcheck

Тази жена или наистина е дявол и сее смърт и садизъм или има лош късмет да се събере с психопати отново….

Bu
Гост
Bu

Лука Магнота е заснел с видео камера убийството, разчленяването, както и оскверняването на трупа (или на това, което е останало от него) на JUN LIN. Случайно попаднах на този запис… дело на болен мозък…
Но трябва да призная, че се изненадах от факта, че е имал връзка с Хомолка. Наистина не знаех за това. И после как да се съгласи човек, че има случайности на този свят…

Tulski
Гост
Tulski

Още когато се запознах със случая нещо ми прави впечатление. Погледнете първата и осмата снимка, на тях е един човек, вижте останалите. Не ви ли се струва, че това са две различни жени ? Не само тук, а и в интернет съм виждал многобройни снимки на Карла, такива като 1-та и 8-та са една жена, на останалите друга. Сравнете снимки от типа на 1-та и 5-та, ами не си приличат. На снимки, като 1 и 8 жената е с по – слабо лице, сини очи, поглед, коса.. Доста се различават от останалия тип снимки – широко скулесто лице, тъмни очи… виж още »

Вероника
Гост
Вероника

Кен и Барби от Ада.

Вени
Гост
Вени