Робин Гект и Чикагските изкормвачи

Робин Гект и Чикагските изкормвачи

Чикагските изкормвачи са сатанински култ, създаден от Робин Гект и неговите партньори. Те са отговорни за изчезването на 18 жени от улиците на Чикаго. Гект и бандата му обикалят града с микробус, търсейки проститутки, които отвличат, изнасилват и убиват в сатанински ритуали. Отрязват гърдите на жертвите си и ги използват за самозадоволяване, докато Робин чете пасажи от Сатанинската Библия.

Първи съмнения

В дъждовния ден на 1 юни 1981 г. трима детективи са изпратени да проверят сигнал за труп, открит в хотел “Муунлит” във Вила Парк – местност в покрайнините на Чикаго. Сигналът не е изненадващ, като се има предвид, че този хотел, разположен сред вехтошарски магазини, барове и заведения за бързо хранене, е добре известен със съмнителните си гости. Хотелът има славата на място, в което можеш да получиш бърз секс или да си купиш дрога.

Зловещата находка е открита благодарение на една от камериерките. Тя съобщава на управителя, че отнякъде около хотела се носи ужасна миризма, която се усилва с минаването на деня. Управителят на “Муунлит” тръгва към покритото с боклуци поле зад хотела, за да открие източника на вонята. Очаква да намери мъртво животно, но вместо това се натъква на тялото на млада жена, чийто останки се състоят основно от кости и малко висяща по тях плът. Незабавно се връща в хотела и извиква полицията.

Трима детективи пристигат и виждат, че жертвата е прекарала на полето дълго време. Доста дълго. Тя е толкова разложена, че могат да видят скелетната й структура, но ларвите все още са там и вършат работата си – необичайна комбинация от послесмъртни характеристики. Жената очевидно е убита, тъй като е окована с белезници – вероятно преди да умре. Устата й е запушена с парцал и все още носи пуловер и гащички, които обаче са смъкнати на бедрата й. В чорапите й намират малка връзка банкноти, така че обирът е изключен като мотив за престъплението.

Най-належащият въпрос е да се установи самоличността на трупа и да се разбере времевият интервал от момента на смъртта й, до момента на откриването й. Това ще бъде трудно, имайки предвид състоянието на тялото. В онези дни не съществува Институтът за изследване на човешката декомпозиция (така наречената “Ферма за трупове” (Body Farm)) в Ноксвил, Тенеси, където би могло да се определи времето на смъртта в случаи като този. Само експерт би могъл да предложи адекватен отговор на полицията.

Детективите трябва да установят още дали убийството е извършено на място или жертвата е била захвърлена тук след смъртта й. Фактът, че никой не е забелязал тялото досега, показва, че то може би е било оставено тук наскоро. Тази възможност навежда на мисълта, че убиецът е бил способен да изтърпи миризмата и гледката на разлагащите се останки достатъчно дълго, за да ги пренесе и захвърли зад хотела. Детективите знаят, че могат да проверят почвата под тялото, за да установят дали телесните течности са се просмукали в нея.

Но за момента няма смисъл да се опитват да анализират ситуацията. Трябва да закарат тялото при съдебния лекар Пийт Сийкман, който ще се опита да установи причината и времето на смъртта, и ще вземе пръстови и зъбни отпечатъци, които ще бъдат сравнени с медицинския картон на жертвата, ако такъв бъде намерен. След вдигането на тялото ще оградят мястото и ще започнат търсенето на улики.

Проверката на сигналите за изчезнали лица не довежда до никакви следи и затова детективите се обръщат към Главното управление в Чикаго, откъдето им казват, че криенето на пари в чорапите е обичайна практика на проститутките. Това още повече затруднява процеса на идентификация. Но отпечатъците и зъбните снимки помагат и след по-малко от две седмици полицията разполага със самоличността на жертвата: 21-годишната Линда Сътън. Както и подозират, тя се оказва проститутка с много арести зад гърба си. Освен това има две деца, живеещи с майка й.

Линда Сътън
Линда Сътън

Изненадата в случая идва от съдебния лекар: въпреки напредналото разлагане на тялото, той установява, че жертвата е мъртва едва от три дни. Напредналият стадий на разложение се дължи на двете доста големи рани на гръдния й кош, от който са отстранени гърдите й. Това е позволило инвазията на паразитите, които са унищожили тялото й за рекордно време. Тази жена е била брутално пребита и осакатена.

И няма да бъде последната открита жертва.

Серия от убийства

На 12 февруари 1982 г. 35-годишна сервитьорка e отвлечена от колата си. Уредите показват, че резервоарът й е празен и тя вероятно е търсила помощ преди да изчезне. Чантата й е на предната седалка, а ключовете все още висят на стартера. При претърсването на околността е открито голото й тяло, лежащо върху крайпътен насип. Тя е изнасилена, измъчвана и обезобразена. Пресата е помолена да не споменава за отрязването на гърдите й, за да може полицията да запази тази подробност и да я използва при евентуален разпит на заподозрян.

След няколко дни е открито тялото на латиноамериканка, носеща годежен пръстен. Тя също е изнасилена и удушена. Гърдите й не са отрязани, но са нахапани. Убиецът е мастурбирал върху тялото й. Според психиатричната оценка на престъплението, нападателят е местен човек, който вероятно обича животните и има семейство. Но има и тъмна страна, за която никой не подозира, и през нощта се превръща в убиец-психопат.

През май младата Лорейн Боровски е отвлечена от мястото, където работи, докато пресича паркинга сама. Тя е изнасилена многократно, а едната й гърда е отрязана с жица. Накрая е убита с брадва. Останките на жената са открити в същия район, където преди това е била захвърлена Сътън, само че този път тялото е намерено в гробището “Кларендън Хилс”.

Лорейн Боровски
Лорейн Боровски

Неизвестният нападател не чака дълго преди да извърши следващото си покушение. На 29 май, две седмици след отвличането и убийството на Боровски, е отвлечена Шуи Мак, докато се връща у дома от своя семеен ресторант в Стриймууд. Тя се вози в колата на брат си, но двамата се скарват и той я оставя на пътя, за да изчака и да се качи при роднините им, пътуващи след тях. Никога не я виждат отново. Осакатеното й тяло е открито в края на август, четири месеца по-късно, заровено на един строителен обект.

Сега полицията си има работа с няколко подобни убийства и връзката между тях е очевидна: млади жени, които са загубили гърдите си по един и същи начин. Но следите не са достатъчни, докато не се появява поредната жертва Ейнджъл Йорк, която обаче успява да оцелее. Тя разказва, че е била отвлечена от двама мъже в червен микробус, които са я оковали с белезници и са я измъчвали и изнасилвали. Дори са я принудили да използва голям нож, за да пореже собствената си гърда, което е докарало един от тях до полуда. Той я е порязал още няколко пъти и е мастурбирал в раните й, след което ги е залепил с тиксо и я е изхвърлил на улицата. Това се случва през юни 1982 г. Жената разказва всичко, което знае, на полицията.

Шуи Мак
Шуи Мак

Но те не успяват да попречат на мъжете да убият отново. През август край река Чикаго е открито захвърленото тяло на Сандра Делауеър. Ръцете й са завързани с връзки за обувки зад гърба, а лявата й гърда е отрязана по познатия вече начин. Около гърлото й е омотан сутиен. Тя е почти дете, но работи като проститутка, което я прави уязвима. Установено е, че смъртта й е настъпила преди приблизително шест часа.

След по-малко от две седмици изчезва 42-годишната Каръл Папас, както и маркетинговият директор Роуз Бек Дейвис (30 г.). Тя е намушкана с нож, изнасилена и удушена на 8 септември 1982 г., зад стълбището на жилищен комплекс в Норт Лейк Шор. Около шията й е завързан черен чорап и дрехите й са в безпорядък. Лицето й е разбито и тя лежи в локва кръв. По-късно се оказва, че е била удряна с брадва. По гърдите й ясно си личат дълбоки разрези, а коремът й е осеян с малки пробождания.

Робърт Реслър от Отдела за анализ на поведението към ФБР е помолен да състави профил. Според него нападателят на тази жена е несигурен в своята сексуалност и е много вероятно да е бисексуален. Възможно е да изглежда леко женствен.

До месец октомври още една проститутка, 20-годишната Бевърли Уошингтън, е отвлечена, обезобразена, изнасилена и захвърлена. Похитителите й са решили, че е мъртва, но момичето успява да оцелее и е закарано в болницата. Тя е в състояние да даде на полицията описанието на убиеца.

Научи повече за:   Антъни Джон Харди: Изкормвача от Камдън

Следи

Въпреки състоянието си, Бевърли Уошингтън успява да снабди полицията със значителни подробности за мъжа, който я е нападнал. Шофьорът е бил слаб бял мъж, с кестенява коса и мустаци, изглеждащ на около 25 години. Облечен е бил с тениска и ботуши с квадратни върхове.

Уошингтън казва, че мъжът й е предложил повече пари, отколкото му е поискала и е изглеждал необяснимо нервен. Изведнъж е извадил оръжие и я е накарал да се качи отзад в микробуса заедно с него. Заповядал й е да се съблече и тя бързо се е подчинила. След това й е сложил белезници, заставил я е да му прави орален секс и я е заплашил с насилие, ако откаже да погълне шепата с хапчета, която е протегнал към устата й. Загубвайки съзнание, тя е видяла как се надвесва над нея с жица в ръка и си е помислила, че това е краят.

Мъжът я изхвърля на боклука с една почти отрязана и една напълно отстранена гърда. Бевърли е закарана в болницата и е спасена. Полицаите я разпитват за микробуса и тя им казва, че е бил червен със затъмнени прозорци, а вътре е имало дървена преграда. На огледалото за обратно виждане са висели пера и мундщук.

Тези подробности се оказват полезни за залавянето на престъпника. След три седмици, на 20 октомври 1982 г., полицията спира червен микробус и разпитва шофьора. Той има червена коса и не прилича на описанието на жертвата, но микробусът съвпада напълно. Шофьорът им казва, че името му е Еди Спрайцър и че микробусът принадлежи на шефа му Робин Гект. Полицаите придружават Спрайцър до къщата на Гект и го карат да го примами отвън. Надяват се, че той е техният човек и когато Гект излиза, се оказва, че съвпада напълно с описанието – чак до дрехите и ботушите му. Но той се държи така, сякаш нищо не го притеснява и с готовност се съгласява да помогне. Робин Гект е или невинен, или извънредно арогантен и убеден, че е недосегаем.

Едуард Спрайцър
Едуард Спрайцър

По-късно жертвата избира снимката на Гект сред фотографиите, показани й от полицията, но когато детективите се връщат в дома му, той вече е извикал адвокат. Става ясно, че ще бъде много внимателен с полицията и наистина се оказва извънредно трудно да го пречупят.

Робин Гект
Робин Гект

Според някои слухове Робин Гект е имал интересни взаимоотношения с прочут сериен убиец, арестуван три години по-рано през 1979 г. Изглежда Чикаго привлича доста голям брой необичайни престъпници.

Столицата на убийствата

Чикаго е домът на Х. Х. Холмс, един от най-ранните серийни убийци в страната. Холмс е роден под името Хърман Уебстър Мъджет и се смята, че е погубил някъде между 27 и 200 души – предимно млади жени – по време на Световния панаир в Чикаго през 1893 г.

Х. Х. Холмс
Х. Х. Холмс

Холмс е самороден шарлатанин и изкарва хляба си чрез фалшифициране на застрахователни полици. Убийствата за изгода представляват за него по-скоро развлечение, но се оказва, че това странично хоби му носи толкова голяма наслада, че започва да изтезава жертвите си и включва и други видове експерименти. Например изобретява уред наречен “еластомер”, за да види доколко може да се разтегне човешкото тяло.

Холмс построява “замък на смъртта”, представляващ триетажна, подобна на хотел сграда, в чийто стаи има тайни шпионки за наблюдение, стените са звукоизолирани и облицовани с азбест, всяко помещение е оборудвано с газови тръби, плъзгащи се стени и вентилация, които Холмс контролира от стаята си. Сградата разполага с тайни проходи и коридори, обикалящи в кръг, фалшиви подове, стаи с уреди за изтезания и специално оборудвана операционна. В замъка има и намаслени улеи, водещи в мазето, където Холмс е инсталирал огромна пещ.

Холмс примамва в замъка си млади жени, търсещи стаи под наем. Настанява ги в някоя от специалните си стаи, където им пуска смъртоносен газ. Понякога възпламенява газа и изгаря жертвите си. Наблюдава реакциите им и щом види, че са мъртви, ги спуска надолу по улеите в мазето си, където ги очакват цистерни с киселини и други химикали. Обработва труповете им на масата за дисекции и ги хвърля в цистерните. След това продава избелените им скелети на училищата по медицина.

Холмс най-сетне е заловен и осъден, след като убива един мъж във Филаделфия. На 7 май 1896 г. той е отведен на бесилото. Днес Холмс се слави като един от най-демоничните убийци в историята на Америка.

В средата на 40-те години тийнейджърът Уилям Хайренс посича трима души и оставя след себе си известното послание, написано с червило на стената: “За Бога, хванете ме преди да убия още някого. Не мога да се контролирам”. Той е заловен и получава доживотна присъда зад решетките, макар мнозина да смятат, че е обвинен несправедливо.

Уилям Хайренс
Уилям Хайренс

След малко повече от три десетилетия, през декември 1979 г., полицията в чикагското предградие Дес Плейнс тръгва след мъж, заподозрян в изчезването на момче, и не след дълго научава, че изтъкнатият бизнесмен Джон Уейн Гейси има доста какво да крие: докато е веселял децата в болниците, преоблечен като клоун, и е хвърлял разточителни партита за съседите си, той е подмамвал младежи в дома си, където ги е удушвал, изнасилвал и убивал. Гейси е погребал 28 тела под къщата си, обяснявайки ужасната миризма на съседите с “изпарения от каналите”, и е хвърлил още пет от жертвите си в река Дес Плейнс. Неговият случай потриса Америка, когато от къщата му са извадени купища човешки останки. Официално обявеният общ брой на жертвите на Гейси наброява 33 души. Той е осъден за умишлено убийство и получава смъртна присъда, макар да се опитва да хвърли вината за престъпленията си върху някои от хората, с които е работил. Един от тези мъже е Робин Гект.

Джон Уейн Гейси
Джон Уейн Гейси

Парафилия

За две седмици детективите успяват да свържат покушенията и над други млади жени, оцелели след нападение с червен микробус, подобно на това на Бевърли Уошингтън.

Полицията вярва, че Гект и Спрайцър са отговорни за поне още три такива инциденти, но скоро ще научи за много повече.

Робин Гект
Робин Гект

В началото Спрайцър и Гект не допринасят с кой знае колко полезна информация, но в крайна сметка Спрайцър започва да поддава. Той изглежда наистина се страхува от Гект. Властите увеличават натиска си върху него и той се пречупва, чувствайки се виновен за онова, което е сторил. Признанията от разпита на Спрайцър запълват цели 78 страници.

Първо признава, че е карал микробуса, докато Гект е стрелял в движение по един мъж, когото е убил, а друг е оставил парализиран. Детективите бързо разузнават за кой инцидент става дума. След това Гект го е накарал да намали, за да качат в микробуса чернокожа проститутка. Гект е правил секс с нея и после я е отвел в тясна уличка, където е отрязал гърдата й с нож. Върнал се е в колата и е оставил отрязаната гърда на пода. Спрайцър е доста разстроен, разказвайки тези кървави подробности, и твърди, че изобщо не може да понася кръв.

Той добавя, че понякога след подобни инциденти Гект се е самозадоволявал, използвайки отрязаните гърди на жертвите. Описва също как Гект е застрелял чернокожа жена в главата, след което я е оковал във вериги и я е потопил във водата с помощта на топки за боулинг. Гледал е как Гект пребива друга жена с чук и гледката го е накарала да повърне. Но в един друг случай той самият е отрязал и двете гърди на една жертва. Мислел е, че е мъртва, но не се е опитал да установи това със сигурност. Казва още, че Гект го е принуждавал да мастурбира в отворените рани на една от жертвите им.

Когато приключва с показанията си, Спрайцър е разказал подробности за седем брутални убийства и един жесток побой. Детективите са разтърсени от тези умопомрачителни деяния, но знаят, че вече имат с какво да въздействат на Гект, който е в другата стая за разпити. Събират снимките на известните жертви и ги подреждат пред него. Той ги поглежда без особен интерес и отрича да познава жените на тях. Тогава детективите го преместват в друго помещение, откъдето ясно може да види как Спрайцър показва и обяснява нещо на техните колеги, но Гект продължава да упорства. Държи се така, сякаш няма какво да крие.

За нещастие Спрайцър също вижда Гект и неговата близост не му се отразява добре. Внезапно променя историята си и заявява, че Гект не е убивал никого. Обясненията му стават толкова хаотични, че полицаите не знаят вече на какво да вярват. Сега казва, че братът на приятелката му Андрю Кокоралейс е убиецът, но не може да им даде много подробности за него. Гект потвърждава, че познава Кокоралейс и дори споделя с полицията неговия адрес. Държи се така, сякаш не знае за нещата, които Спрайцър е казал за Кокоралейс.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
Андрю Кокоралейс
Андрю Кокоралейс

Обърканите полицаи отиват да разпитат третия член на бандата убийци. Чудят се дали е възможно трима мъже да са убивали по подобен ужасен начин. Все още не знаят и половината от истината.

Научи повече за:   Дженийн Джоунс: Смъртоносна смяна

Не след дълго Кокоралейс също признава. Разказва как са отвличали жени от улиците, изнасилвали са ги и са ги разяли с ножове, бръсначи, капачки от консерви и отварачки. Ампутирали са едната или двете гърди на жертвите си със струна от пиано и са мастурбирали върху тях. Признава за убийствата на Роуз Бек Дейвис и Лорейн Боровски и по невнимание се изпуска, че е участвал в убийствата на 18 жени. Докато описва нападението над Сандра Делауеър, казва, че е напъхал камък в устата й, за да й попречи да вика, след което я е насилил с винена бутилка, от което тя е получила кръвоизлив, и накрая я е намушкал с нож. Аутопсията й потвърждава неговите показания.

Роуз Бек Дейвис
Роуз Бек Дейвис

Докато траят разпитите, полицаите разпитват познатите на заподозрените за техните характери и лични навици. Скоро става ясно, че Гект има фетиш към женски гърди и е искал от познати момичета да му позволяват да забива в гърдите им карфици. Подлагал е съпругата си на много по-лоши неща, но тя никога не се осмелява да го предаде. Когато детективите се опитват да разпитат слабоумния брат на Кокоралейс Томи, ги очаква още една груба изненада. Неговото странно поведение ги кара да мислят, че той също е бил част от бандата на Изкормвачите. Не след дълго Томи се пречупва и си признава, прибавяйки някои още по-отвратителни подробности.

Томи Кокоралейс
Томи Кокоралейс

Сатанински ритуали

Изглежда тези младежи са се присъединили към модното увлечение, обхванало тийнейджъри от цялата страна през 80-те години, а именно сатанизмът. Но Изкормвачите отиват с ритуалите си доста по-далеч от повечето младежи, вярващи, че могат по някакъв начин да установят контакт с Принца на мрака.

Според признанията на Томи, бандата е консумирала отрязаната от жертвите плът като някаква форма на древно дяволско причастие. Разказва, че Гект е имал олтар на тавана в дома си в Норт Сайд, където са се събирали в часовете на нощта, след като жена му е тръгнела за работа. На стените на тавана са нарисувани шест червено-черни кръста, а олтарът е покрит с червен плат.

Томи разказва на полицията, че всички са коленичили заедно около олтара и тогава Гект е изваждал прясно отрязаните гърди. Четял е пасажи от Сатанинската Библия, докато всеки от тях е мастурбирал във вътрешността на женската плът. След това Гект е нарязвал гърдата и е раздавал на всекиму парченца от нея, които са изяждали. Томи е станал свидетел на две убийства и е участвал в поне дузина подобни ритуали. Когато детективите го питат защо е участвал в такива зловещи и незаконни деяния, той съвсем сериозно им заявява, че Гект има силата да ги превърне в каквото си поиска. Очевидно е убеден, че той притежава свръхестествени способности и се е страхувал от онова, което може да му причини, ако не прави каквото му се каже.

След разпитите бандата убийци е затворена в изправителния център в Понтиак по най-различни обвинения, като гаранцията им възлиза на 1 милион долара. Гект твърдо отказва да се признае за виновен, но веднъж заявява, че единствената грешка на Джон Уейн Гейси, за когото е работил през 70-те, се изразява не в убийствата на 33-ма млади мъже, а в това, че е държал повечето от телата на жертвите под къщата си. С други думи Гект не показва разбиране към факта, че Гейси е извършил нещо чудовищно и грешно, а смята, че не го е свършил както трябва.

Разпитвайки още хора, полицията разбира, че Спрайцър и братята Кокоралейс не са единствените, които се страхуват от Гект и вярват в неговите свръхчовешки способности. Познати на Гект също твърдят, че той притежава способността да привлича хората към себе си и да ги кара да правят онова, което иска. Един човек дори предупреждава детективите да не го поглеждат право в очите. Без значение за колко извратено и отвратително деяние става въпрос, той може да накара другите да се включат в него. Според някои слухове Гект е започнал своята кариера, изнасилвайки сестра си, след което е бил изпратен при баба си и дядо си. Развил е своя жив интерес към сатанизма и неговите тайнствени ритуали като тийнейджър.

Вестниците грабват историята, използвайки заглавия, сравняващи “Бандата на изкормвачите”, или “Чикагските изкормвачи” с прочутия Джак Изкормвача. Всеки член на тази смъртоносна дружинка е изправен на отделен процес.

Процесът срещу Гект

Робин Гект се опитва да избегне делото под предлог, че е умствено болен. Той е прегледан и експертите се произнасят, че е годен да се яви на процеса, както и че е бил съвсем с всичкия си по време на престъпленията. Първото му дело обаче е прекратено поради неправилно провеждане и второто започва на 20 септември 1983 г.

Прокурорът разполага с някои доста убедителни доказателства. При обиска на дома му полицията е открила параклиса на тавана, както и пушка, използвана в някои от убийствата. Натъкват се също на сатанинска литература и “трофейна кутия”, собственост на Гект, в която Андрю е казал, че е виждал най-малко петнадесет отрязани женски гърди. Методът на действие е описан на съдебните заседатели с помощта на показанията на оцелелите жертви: жените са били отвличани, задържани против волята им и изтезавани с карфици и шила за лед. Били са групово изнасилвани и гърдите им са били отрязвани с жица, след което мъжете са ги използвали за сатанинските си жертвоприношения.

Гект се изправя пред съда и говори в своя собствена защита. Признава, че е нападнал Бевърли Уошингтън, но настоява, че не е убивал никого и е невинен по обвиненията в изнасилване и особено жестока телесна повреда. Протестира, че по времето на повечето престъпления дори не се е познавал с другите обвиняеми. Въпреки убедителните показания на оцелелите, признанията на останалите убийци не са достатъчно уличаващи. Няма веществени доказателства, които да го свързват с убийствата, а съучастниците му не искат да свидетелстват срещу него.

Въпреки това съдебните заседатели решават, че Робин Гект е виновен по всички обвинения: умишлено убийство, изнасилване, сексуално насилие, особено жестока телесна повреда и въоръжено нападение. Той е осъден на 120 години затвор.

Какво се случи с бандата

Двадесет и три годишният Томи Кокоралейс се опитва да осуети използването на признанията му в съда, но не успява. Той е осъден през 1984 г. на 70 години затвор за участието си в убийството на Лорейн Боровски.

Томи Кокоралейс
Томи Кокоралейс

Андрю Кокоралейс е съден в два отделни окръга. Първото дело е за убийството на Роуз Бек Дейвис. Той си признава, че заедно с останалите мъже са натикали Дейвис в микробуса и вътре я е удрял с брадвата до смърт. Съдебните заседатели се оттеглят само за три часа, преди да го намерят за виновен в изнасилване и убийство. Получава доживотна присъда.

На втория си процес Кокоралейс решава да се отметне от всичките си признания и да отрича, че е убивал или изнасилвал когото и да било. Заявява, че полицията му е правила фалшиви обещания и е измъкнала насила признанията му чрез побой. Прокурорът минава през всичките разпити, осъществени от шестима отделни детективи и двама прокурори, но Кокоралейс настоява, че са му казвали точно какво да каже. Освен това заявява, че един полицейски служител му е дал подробности от местопрестъплението, за да бъдат самопризнанията му по-достоверни. Когато въпросният полицай – детектив Уорън Уилкоз – се качва на свидетелското място, за да опише разпита, казва, че когато е подредил пред Кокоралейс снимките на жени, той без колебание е изтеглил тази на Лорейн Боровски и е казал: “Това е момичето, което аз и Еди Спрайцър убихме на гробището”.

Въпросът е на кого ще повярват съдебните заседатели. Кокоралейс се държи намусено и сърдито, а неговата история, според която осем различни служители са го третирали по един и същ неетичен начин, изглежда твърде преувеличена. Журито заседава само три часа, преди да вземе решението си. Намират Андрю Кокоралейс за виновен в убийството на Лорейн Боровски и той е осъден на смърт. През 1989 г. загубва обжалването на присъдата си и екзекуцията му остава в сила.

Новите адвокати решават да опитат друг подход с обжалванията. Заявяват, че Кокоралейс е убиец, страдащ от шизофрения, следователно не би могъл да знае какво е правил, когато е извършвал убийството. Според тях неговите адвокати в процеса е трябвало да използват като защитна стратегия картата с умственото разстройство, но не са го направили. Дори не са го подложили на психиатрична оценка, което е огромен пропуск от тяхна страна. Заявяват също, че съдията е трябвало да поправи тяхното недоглеждане и сам да назначи психиатричен преглед на обвиняемия. Но и той не го е направил. В действителност психиатър в затвора е диагностицирал Кокоралейс с гранично личностно разстройство и е казал, че той не е годен да бъде изправен пред съда.

Научи повече за:   „Ние не искаме да умрем“: Жестоките убийства на Емине Булут и Йозгеджан Аслан

Когато окръжният съдия поставя тези въпроси пред адвокатите от процеса, те заявяват, че заподозреният не е проявявал някакъв очевиден модел на поведение, подсказващ за психическо разстройство. Това задоволява съдията и той решава, че доводите на новите адвокати са неубедителни. Присъдата на Андрю Кокоралейс е потвърдена отново.

Но това не е краят на историята, тъй като в нея се намесва движение, борещо се за отмяната на всички смъртни присъди в щата.

Последният екзекутиран

Екзекуцията на Андрю Кокоралейс е насрочена за 17 март 1999 г. Адвокатите му правят последни усилия, лобирайки пред тогавашния губернатор на щата Илинойс Джордж Райън, както и пред върховния съдия Моузес Харисън да прекратят екзекуцията, като същевременно е поискан мораториум върху всички смъртни присъди в щата.

Губернатор Джордж Райън
Губернатор Джордж Райън

Всъщност, благодарение на серия от кръстоносни статии за несправедливостите в съдебната система, публикувани в “Чикаго Трибюн”, наскоро са реабилитирани дванадесет души, осъдени на смърт. Един от случаите е особено тревожен. Портър, чернокож мъж с коефициент на интелигентност 51, е в затвора от шестнадесет години за двойно убийство. Всичките му обжалвания са отхвърлени и той очаква екзекуцията си на 23 септември 1998 г. Но професор от Северозападния университет, борещ се против смъртното наказание, се сдобива с оправдателно доказателство по случая и екзекуцията е отменена два дни преди изпълнението й. След това друг мъж си признава за тези убийства. Това е ясно доказателство, че щатът Илинойс е осъдил на смърт невинен човек. Губернатор Райън обмисля ситуацията, но все още не се решава да направи промени в системата, особено що се отнася до случая с Андрю Кокоралейс, който очевидно заслужава наказанието си.

Върховният съд в щата Илинойс отменя решението на съдия Харисън за отмяна на екзекуцията и часове преди Кокоралейс да напусне този свят, губернатор Райън обявява, че решението на съда е в тон със законите на щата. Така е премахната и последната пречка между един от Чикагските изкормвачи и неговата смърт.

Андрю Кокоралейс
Андрю Кокоралейс

В утрото преди екзекуцията си Кокоралейс е убеден, че тя няма да се състои. Прекарва остатъка от деня в пости и молитви. След това говори с няколко свои приятели по телефона, казвайки им последно сбогом. Но въпреки това все още вярва, че в последния момент ще му се размине. Когато вече лежи на носилката, предлага на семейството на Боровски своето извинение, казвайки, че Небесното царство е близо. Андрю Кокоралейс получава леталната си инжекция в 00:34 ч.

През януари 2000 г. губернатор Райън прибавя към своя списък с хора, които никога не е трябвало да бъдат осъждани на смърт, тринадесети човек, което го принуждава да обяви мораториум върху всички екзекуции в щата. По този начин Андрю Кокоралейс остава в историята като последния екзекутиран престъпник преди мораториума. Според някои коментатори губернаторът нарочно е отлагал решението си, за да изчака изпълнението на екзекуцията на Кокоралейс. Решението на Райън обаче има обратен ефект в случая на Едуард Спрайцър.

Поредна съдебна битка

На 2 април 1984 г. Спрайцър пледира за виновен в убийството на Роуз Дейвис, Сандра Делауеър, Шуи Мак и наркодилър на име Рафаел Торадо. Получава доживотна присъда за всяко убийство, както и допълнително време зад решетките по множество други обвинения, вариращи от изнасилване до жестоко сексуално насилие.

Сандра Делауеър
Сандра Делауеър

Тепърва ще бъде съден за убийството на Линда Сътън. Спрайцър признава, че той и другарите му са отвлекли Линда Сътън и са я закарали в горист район близо до хотела, в който е отседнал. Там са я оковали с белезници, изнасилили са я и са отрязали гърдите й. След това са я изнасилили отново и са я оставили да умре.

Неговата обществена защитничка Каръл Анфинсън го представя като незрял, импулсивен и простоват младеж, който просто е следвал заповедите на лидера на бандата. Моли съдебните заседатели да пощадят живота му. Роднините и приятелите му го подкрепят, разказвайки, че той е хрисимо момче, което често е било тормозено от побойници като дете. Но един от приятелите на Спрайцър свидетелства, че той се е хвалил с онова, което е направил, наричал е жените “женки” и се е смеел на факта, че е обезобразил и убил няколко от тях. Прокурорът заявява, че Спрайцър е “кошмарът на всяка жена” и че е бил част от “група невестулки”.

Журито не се смилява над Спрайцър и на 4 март 1984 г. той е намерен за виновен в особено жестоко отвличане и убийство. Две седмици по-късно съдебните заседатели обсъждат присъдата му един час, преди да решат, че трябва да получи смъртно наказание за своето престъпление. Едуард Спрайцър се озовава в крилото на смъртниците в Щатския изправителен център в Понтиак.

Всичките му обжалвания пропадат, въпреки настояванията на адвоката му Гари Причард, че процесът срещу него не е бил проведен правилно и че прегледът след делото е установил, че той има мозъчно увреждане. Причард твърди, че съдебните заседатели не са били инструктирани както трябва. Макар да изглежда, че случаят най-сетне е приключил, случва се още едно неочаквано развитие.

През октомври 2002 г., когато Спрайцър е на 41 години, неговият случай се озовава сред онези, които се разглеждат във връзка с мораториума върху смъртното наказание. Причард се бори за опрощаването на екзекуцията му, казвайки, че неговият нисък коефициент на интелигентност от 76 точки и миналото му на проблемно дете са го направили лесна жертва на манипулациите на Робин Гект. Семействата на жертвите обаче се обединяват, за да попречат на промяната в присъдата му. Някои от тях гледат на него като на “въплъщение на злото”. Прокурор Майкъл Улф се съгласява с тях, заявявайки, че неговите престъпления са “най-лошите сред най-лошите”.

Робин Гект
Робин Гект

Макар да не получава снизходителност този път, когато губернатор Райън напуска поста си през януари 2003 г., той отменя екзекуциите на 164 осъдени на смърт, сред които е и Едуард Спрайцър. Семействата на жертвите са вбесени от този факт и се заклеват, че ще се борят за възстановяването на справедливостта. Но Спрайцър най-сетне получава своето дълго чакано помилване.

Помилван

Томас Кокоралейс е освободен предсрочно на 29 март 2019 г., след като излежа едва половината от присъдата си. Семейството на жертвата Лорейн Боровски, за чието убийство е осъден през 1984 г., яростно протестира срещу неговото освобождаване и се обръща към услугите на прочутата защитничка на правата на жените адвокат Глория Олред.

Глория Олред настоява за промени в законите на щата Илинойс, които да позволят налагането на “забрана за контакт”, която да задължи Кокоралейс да “стои далеч от тях” под заплаха от преследване от закона.

“Убиецът на Лорейн Боровски е освободен, а законът дори не изисква от него да стои далеч от семейството й, които са страдали и ще продължават да страдат повече отколкото можем да си представим” – казва адвокат Олред.

Въпреки протестите на близките, 58-годишният убиец и изнасилвач излиза на свобода и се регистрира като сексуален насилник в полицейското управление на град Аурора в щата Илинойс. Той се обръща за помощ към християнската организация “Уейсайд Крос Министрис”, посветена да помага на бивши затворници и наркомани да се интегрират обратно в обществото.

Кметът на града изявява надежда, че организацията ще преосмисли решението си да приюти Томас Кокоралейс и изразява загриженост за безопасността на гражданите. Изпълнителният директор на “Уейсад Крос” от своя страна казва, че се надява, че бившият затворник ще се превърне в пълноценен член на обществото.


Източник: trutv.com, wikipedia.org, abc7chicago.com, chicagotribune.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

4
Напиши коментар

avatar
4 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
splatterhousekleo70Москвич 412 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Москвич 412
Гост
Москвич 412

Пак леко са се отървали…

kleo70
Гост
kleo70

ЧЕТЕИКИ ПОДОБНИ НЕЩА Е НОРМАЛНО ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ НА СМЪРТ.НО ОТ ДРУГА СТРАНА СИ МИСЛЯ ЧЕ ТОВА НЯМА ДА ПРОМЕНИ ВЕЧЕ СТАНАЛОТО И В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ СЕ ПИТАМ КОЙ ИМА ПРАВО ДА ОСЪДИ ДРУГ НА СМЪРТ НЕ СМЕ ЛИ ВСИЧКИ ГРЕШНИ ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН.ЕДИН СЪДИЯ Е ОСЪДИЛ ЧОВЕК НА СМЪРТ НИМА ТОЗИ СЪДИЯ-ЧОВЕК НЕ Е ГРЕШЕН.НЕ ИСКАМ ДА БЪДА РАЗБРАНА ПОГРЕШНО НО СПОРЕД МЕН ВЪПРОСА Е НОЙ Е ПО ПРАВЕДЕН И ИМА ПРАВО ДА ОСДИ ДРУГ НА СМЪРТ.И ВЪПРЕКИ КАЗАНОТО ДО ТУК АЗ СЪМ ЗА ТОВА ДА ИМА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ.

splatterhouse
Гост
splatterhouse

ЧЕТЕИКИ ПОДОБНИ НЕЩА Е НОРМАЛНО ДА БЪДАТ ОСЪДЕНИ НА СМЪРТ.НО ОТ ДРУГА СТРАНА СИ МИСЛЯ ЧЕ ТОВА НЯМА ДА ПРОМЕНИ ВЕЧЕ СТАНАЛОТО И В ТОЗИ РЕД НА МИСЛИ СЕ ПИТАМ КОЙ ИМА ПРАВО ДА ОСЪДИ ДРУГ НА СМЪРТ НЕ СМЕ ЛИ ВСИЧКИ ГРЕШНИ ПО ЕДИН ИЛИ ДРУГ НАЧИН.ЕДИН СЪДИЯ Е ОСЪДИЛ ЧОВЕК НА СМЪРТ НИМА ТОЗИ СЪДИЯ-ЧОВЕК НЕ Е ГРЕШЕН.НЕ ИСКАМ ДА БЪДА РАЗБРАНА ПОГРЕШНО НО СПОРЕД МЕН ВЪПРОСА Е НОЙ Е ПО ПРАВЕДЕН И ИМА ПРАВО ДА ОСДИ ДРУГ НА СМЪРТ.И ВЪПРЕКИ КАЗАНОТО ДО ТУК АЗ СЪМ ЗА ТОВА ДА ИМА СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ. _________________________________________ Няма значение, че библейски или… виж още »

splatterhouse
Гост
splatterhouse

Всяко нещо на този свят се заплаща. Отнетия живот се заплаща с отнемане на живота. В крайна сметка ние сами даваме живот на себе си чрез нашите бащи и майки и ние сме в правото си да се съдим на смърт спрямо отнетия живот.
Смъртното наказание е древно наказание изпълнявано от древни времена и прието като наказание налагано срещу убийците от всички народи по земята.