Бевърли Алит: Ангелът на милосърдието

Бевърли Алит: Медицинската сестра детеубийца

Тази “грижовна” педиатрична сестра, страдаща от странна форма на индиректен Синдром на Мюнхаузен, успява да осакати и убие голям брой бебета преди болничната управа да установи, че нещо не е наред.

Бевърли Алит се превръща в един от най-прочутите серийни убийци във Великобритания. Престъпленията й изглеждат още по-шокиращи от факта, че докато отнема четири невръстни живота и се опитва да убие още девет деца, тя се сприятелява с родителите на жертвите, благодарение на своя внимателен и грижовен подход.

Първата жертва

Новата сестра се държи много внимателно с болните деца, макар да изглежда странно, че никога не прегръща плачещите бебета и не показва емоции, когато някое от тях умре. Двадесет и тригодишната Бевърли Алит постъпва с ентусиазъм на новата си работа в Детско отделение №4 на болница “Грантам и Кестевен” в Линкълншир, Англия. Никой не знае нищо за миналото й, иначе ще се замисли два пъти преди да я допусне близо до беззащитните малки пациенти.

Според книгата на Тери Менърс По-смъртоносни от мъжете” районът на централна Британия, където Алит работи като медицинска сестра, е с население около 100 000 души, като една трета от тях са деца. Повече от 2 000 деца се раждат всяка година, като най-голям процент от тях идват на бял свят в болницата, в която работи Алит. Макар от досието й да става ясно, че има навика да отсъства прекалено често от работа по болест и многократно се е проваляла на изпитите за медицинска сестра, болничната управа я назначава за шестмесечен пробен период, тъй като изпитва недостиг на персонал. Алит въздъхва с облекчение, въпреки че все още се чувства обидена от това, че е била отхвърлена от друга болница в Нотингам. Тя е твърдо решена да покаже на болничната управа колко компетентна е в действителност и същевременно да получи вниманието, за което така отчаяно копнее.

На 21 февруари 1991 г. майката на седемседмичния Лайъм Тейлър го донася в болницата със задръстени бели дробове. Според автора Менърс бебето е имало пневмония, но Келърхърс твърди в книгата си Най-рядкото убийство, че детето е страдало от проста гръдна настинка. Бащата на Лайъм също пристига в болницата и Алит се явява на разположение на двамата родители. Тя ги уверява, че момчето им е в добри ръце и ги изпраща вкъщи да си починат. Когато се връщат, Алит им казва, че състоянието на Лайъм се е влошило. Той е бил откаран по спешност в интензивното и сега се възстановява.

Докато бебето се възстановява, Алит още веднъж уверява родителите му, че ще бди над него. Дори доброволно поема допълнителната смяна през втората му нощ в болницата. Родителите на Лайъм също решават да останат и лягат да спят в стая в болницата, предназначена за тази цел.

Точно преди полунощ Лайъм отново получава респираторна криза, от която успяват да го спасят. Алит е оставена насаме с момчето и тогава нещата започват наистина да се влошават. Тя изпраща две от сестрите да й донесат някакви неща, от които има нужда, и когато едната от тях се връща, заварва Алит надвесена над Лайъм, който изглеждал блед като призрак. На лицето му се появяват червени петна и Алит извиква спешния екип.

Останалите сестри са объркани. Медицинските уреди би трябвало да дадат сигнал, ако Лайъм е спрял да диша, но такъв нямало. Момчето изпада в сърдечен арест и докторите с всички сили се опитват да го накарат да диша отново. Но усилията им са напразни. Лайъм Тейлър продължава да живее единствено благодарение на животоподдържащите системи, които карат дробовете му да работят. Той е претърпял жестоки мозъчни увреждания и няма причина да се опитват да го съживяват. Неговите родители взимат трудното решение да изключат бебето от системите и да го оставят да умре. Това малко момче, без никаква история на сърдечно заболяване, умира от спиране на сърцето.

Бевърли Алит наблюдава целия инцидент без да продума и след това облича палтото си и се прибира у дома. Никой не се усъмнява в нея. Връща се на работа същия следобед, сякаш нищо не се е случило. Тя е извършила убийство и вярва, че никой никога няма да разбере за това.

През следващите два месеца Бевърли Алит посяга на девет деца и убива четири от тях. Но за скърбящите семейства тя представлява истински ангел на милосърдието, който е винаги насреща за техните нужди.

Ескалация

Грижата за болните зависи от доверието, защото мединските сестри често остават насаме със своите пациенти. Ако те злоупотребят с доверието им, от това страда цялата медицинска система.

На 5 март, две седмици след смъртта на Лайъм Тейлър, в Детско отделение №4 постъпва нов пациент. Единайсетгодишният Тимъти Хардуик е с церебрална парализа. Той е докаран в болницата след епилептичен припадък. Алит бързо го взима под своите грижи. С голямо желание се суети около момчето, но само няколко минути след като е оставена насаме с него вика за помощ, защото детето е получило сърдечен арест. Екипът се втурва в стаята на Тимъти и установява, че сърцето му е спряло и е започнал да посинява. Опитват се да го спасят, но накрая го обявяват за мъртъв. Това е напълно неочаквано. Аутопсията не успява да установи причината за смъртта и вината е хвърлена официално върху епилептичния припадък.

Бевърли Алит
Бевърли Алит

Пет дни по-късно, на 3 март, в болницата постъпва Кейли Дезмънд, момиченце на една годинка със секрет в белите дробове. Алит поема грижите за нея и детето изглежда се оправя за радост на всички. Но тогава в същото легло, в което е починал Лайъм, Кейли получава сърдечен арест. Спешният екип я съживява и я преместват в болницата в Нотингам. Там лекарите я подлагат на обстоен преглед и откриват странна следа от убождане под мишницата й. Приписват го на убождане с инжекция по невнимание и случаят не е разследван.

Потисната от тази пропусната възможност Алит удря отново и отново – още три пъти в следващите четири дни.

Научи повече за:   Антон Коста: Вампира от Кейп Код

На 20 март петгодишният Пол Крамптън е диагностициран с бронхит. Случаят не е сериозен, но го изпращат в детското отделение. Точно преди да го изпишат нещо се обърква. Алит се грижи за него сама, когато съобщава, че състоянието му се влошава. Изглежда страда от инсулинов шок и цели три пъти е на път да изпадне в кома. Всеки път докторите го измъкват, но се чудят защо кръвната му захар продължава да пада. Когато го качват в линейката, за да го откарат в близката болница в Нотингам, Алит се качва при него и при пристигането си детето отново е с повишено количество инсулин. Той не умира, но е на косъм от смъртта.

На следващия ден петгодишният Брадли Гибсън, болен от пневмония, изведнъж получава сърдечна криза. Екипът го спасява след половинчасови напрегнати усилия и за изненада на всички, кръвните му резултати показват твърде високо ниво на инсулин. В това няма никакъв смисъл. Когато по-късно същата нощ получава още една сърдечна атака под грижите на Алит, момчето е изпратено в Нотингам, където се възстановява.

До този момент положението би трябвало вече да изглежда съмнително, но никой от колегите на Алит не я гледа с подозрение. Тя продължава с тихата си агресия, но си почива един ден, преди да посегне на следващото дете.

Този път, отново под грижите на Алис, двегодишният Йик Хънг Чан получава някаква криза, от която посинява целия, но се съвзема след като му дават кислород. Няколко часа по-късно кризата се повтаря и той е откаран в по-голямата болница в Нотингам. Момченцето е на косъм от смъртта, но симптомите му са отдадени на факта, че преди това е паднал от прозорец и е счупил черепа си.

Тогава Алит насочва вниманието си към две невръстни близначки, с чиято майка дори успява да стане приятелка.

Още смъртни случаи

Двете момиченца са едва на два месеца. Кейти и Беки Филипс са родени преждевременно и са задържани за известно време в болницата, преди да могат да ги изпишат. В началото бебетата се чувстват добре, но после развиват гастроентерит. Беки постъпва в Детско отделение №4 на 1 април 1991 година и Алит поема грижата за нея. Два дни по-късно “образцовата” сестра се втурва да търси помощ, защото детето получава хипогликемия. Алит твърди, че момиченцето е студено на допир, но сестрата, притекла на помощ, не установява нищо нередно. Малката Беки се връща у дома при майка си.

През нощта обаче детето получава гърчове и започва да плаче от очевидно силна болка. Родителите й се опитват да направят каквото могат, дори викат лекар, но той решава, че това са просто колики. Родителите й я слагат в леглото при себе си, за да я наблюдават и бебето тихо умира между тях.

Малкото телце на Беки е отнесено обратно в болницата, където е подложено на тестове, но патолозите не могат да установят ясна причина за смъртта.

Другото близначе Кейти е закарано в болница “Грантам” като предохранителна мярка, но по желание на злата съдба на смяна е Бевърли Алит. Не след дълго тя тичал по коридора с бебето в ръце и крещи: “Сърдечен арест! Сърдечен арест!”. Дишането на Кейти е спряло и детето бързо вехне от липсата на кислород.

Кейти Филипс
Кейти Филипс

Тя е спасена, но същото нещо се случва отново след два дни. Този път колабират белите й дробове и дишането й е възстановено с голяма трудност. Щом закрепват състоянието й, изпращат детето в Нотингам, където се установява, че пет от ребрата й са счупени. Предполага се, че детето е претърпяло сериозни мозъчни увреждания, причинени от липсата на кислород.

За ирония на злата съдба майката на Кейти Сю Филипс се чувства толкова благодарна на Бевърли Алит, че е спасила бебето й, че я моли да стане кръстница на Кейти. Алит приема тази чест. Тя се държи така, сякаш е герой, а в действителност сега благодарение на нея детето страда от церебрална парализа, паралич и увредени слух и зрение.

Сю Филипс
Сю Филипс

Алит продължава да вреди на децата в болницата. Още четири деца стават жертва на подобни кризи. Алит е замесена във всеки един от случаите, но все още никой в болницата не си задава въпроса как за толкова кратко време толкова много деца, оставени на грижите на една и съща сестра, изпадат в еднакво животозастрашаващо състояние. Но лекарите в болницата в Нотингам започват да подозират, че нещо не е както трябва.

Онова, което най-сетне слага край на смъртоносните дежурства на Алит, е смъртта на 15-месечно момиченце.

Хваната на място

Клеър Пек получава пристъп на астма и е отведена в манипулационната, за да й поставят тръба в гърлото, с която да може да диша. Алит е оставена насаме с нея за няколко минути и точно тогава детето получава сърдечна криза.

Спешният екип успява да я съживи. Отново оставят сестра Алит сама с детето и същото се повтаря. Лекарите се опитват повторно да стабилизират Клеър, но този път не успяват. Когато тя умира, един от тях казва: “Това не трябваше изобщо да се случва”. Той не знае колко е прав.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Макар аутопсията да показва, че Клеър е починала от естествени причини, проведено е разследване за високия брой сърдечни арести в детското отделение през последните два месеца. Направена е проверка за вируси, предаващи се по въздушно-капков път, но нищо не е открито. Един от тестовете на последната жертва показва високо ниво на калий в кръвта, което прави разследването още по-усилено. Изминават 18 дни, преди да бъде въвлечена полицията.

Властите ексхумират Клеър, за да направят още тестове и откриват следи от лидокаин в тъканите й. У старши полицейски офицер Стюарт Клифтън възниква подозрението, че си имат работа с убиец.

Той проучва някои от другите объркващи случаи и открива при тях необикновено високо ниво на инсулин. Освен това научава, че сестра Алит е сигнализирала, че ключът от хладилника, в който се съхранява инсулинът, се е изгубил. Клифтън проверява всички документи, разговаря с родителите на жертвите и инсталира охранителна камера в Отделение №4. Дори се запознава с индиректния Синдром на Мюнхаузен, при който хората нараняват някого, за да получат внимание и който се среща особено често в медицинската общност.

Научи повече за:   Кой е българинът, задигнал ковчега на Чарли Чаплин?

Детективите, прегледащи всекидневния журнал на медицинските сестри, установяват, че от него липсват страници от периода на смъртта на Пол Крамптън. Това е подозрително. След това преброяват 25 отделни подозрителни инцидента, включващи 13 жертви, четири от които са мъртви, и решават да потърсят нещо общо помежду им. Моделът бързо се изяснява: Бевърли Алит е единственият човек, имал участие във всеки отделен епизод. Три седмици след началото на разследването тя е арестувана.

Алит отрича да е имала нещо общо с инцидентите, освен че се е грижила за пациентите. Тя не показва никаква нервност по време на разпита, но при обиска на дома й са открити липсващите страници от журнала.

Въпреки наличието на тези уличаващи доказателства, родителите на малката Кейти, които са помолили Алит да стане кръстница на детето им, наемат детектив, който да й помогне да изчисти името си. Скоро ще съжаляват за доверието си към нея.

Междувременно полицията прави проверка на миналото на Алит. Откриват повтарящ се модел на поведение, подсказващ за много сериозно личностно разстройство.

Въображаеми болести

Смята се, че Бевърли Алит страда едновременно от Синдром на Мюнхаузен и от индиректен Синдром на Мюнхаузен. Тези състояния принадлежат към групата на мнимите разстройства, характеризиращи се с неистински, преувеличени и самонанесени физически и психически симптоми. Обикновено не се наблюдават едновременно у един и същи човек, но коренът на мотивацията – да се получи внимание чрез болестта – е присъща и на двете. Нека първо разгледаме Синдрома на Мюнхаузен – разстройство, при което хората симулират болест, за да получат медицински грижи и внимание.

Един от най-тежките познати случаи е този на Уенди Скот – британка, приемана в болница повече от 600 пъти за 12 години и претърпяла шокиращия брой от 42 ненужни операции. Скот вярва, че нейното разстройство се е развило от вниманието, което е получила в детството си от грижовна медицинска сестра. Никога преди това не е изпитвала подобно преживяване. Като възрастна Уенди започва работа на твърде депресиращо място и не след дълго осъзнава, че болестите й носят вниманието, което така отчаяно търси от околните. Така започва нейната одисея на “болничен скитник”. В крайна сметка успява да се възстанови и основава група за взаимопомощ, но все още не осъзнава, че си е причинила много голяма вреда.

Когато наистина се сблъсква със здравословни проблеми, се оказва много трудно да намери помощ. Лекарите в Лондон знаят за нейния обичай да прави фалшиви оплаквания и я отпращат. Тя опитва на други места, но многобройните белези по корема й предупреждават медицинските лица за нейното разстройство. Накрая намира помощ в САЩ, но се оказва, че страда от неподлежащ на операция рак на вътрешностите. Уенди Скот умира шест месеца по-късно.

Психиатърът от Университета в Алабама д-р Марк Федман казва, че хората, страдащи от Синдром на Мюнхаузен, обикновено представят доста драматични симптоми. Те се самонараняват и се инжектират с токсини. Често се връщат многократно в болничното заведение. Като цяло търсят внимание и грижа, макар че малък процент от тях имат различен мотив: изпитват нуждата да видят объркването на лекаря, за да се почувстват могъщи. Ако медицинският персонал заподозре преструвките им, се преместват на друго място.

Повечето пациенти с Мюнхаузен са мъже и на възраст варират от деца до старци, но като цяло разстройството достига своя връх в средната възраст. Жените обикновено се придържат към едни и същи симптоми и се привързват към определен лекар, но и двата пола знаят как да лъжат и с големи подробности да замаскират онова, което правят. Обикновено са запознати с въображаемите си болежки, колкото и самият доктор.

От процента пациенти, симулиращи заболяване, само 10% страдат от Синдром на Мюнхаузен, макар че е трудно това да се изчисли с точност.

Британският доктор Ричард Ашър публикува първия познат случай на Синдром на Мюнхаузен през 1951 г. Той описва трима души, които прескачат от лекар на лекар с фалшиви оплаквания. Тъй като тези пациенти често разказват опашати лъжи, Ашър кръщава състоянието им с името на барон Фон Мюнхаузен – германски благородник от ХVІІІ век, който смайва приятелите си, разказвайки им безкрайни истории за своите измислени екзотични приключения.

Пациентите с Мюнхаузен имитират почти всяко познато заболяване, но Синдромът не е хипохондрия. Тези хора знаят, че не са болни и здравето им никога не се подобрява. Те не желаят това да стане. Синдромът се различава също от симулацията, която е преструване с цел получаването на някаква облага. Например престъпниците, преструващи се на умствено болни, за да избегнат затвора, са симуланти. За страдащите от Синдром на Мюнхаузен главната цел е лечението и те биха направили всичко, за да го получат. В своята книга Лъжи! Лъжи!! Лъжи!!!Чарлз Форд описва пациент, който имитира болки в бъбреците толкова добре, че повече от веднъж успява да приземи по спешност самолета, с който пътува.

Изглежда в детството на много от тези хора присъства садистичен, небрежен или отчужден родител. Освен това те обикновено са се сблъсквали с грижовна фигура, която им е отделила внимание по време на болестта, карайки ги да се почувстват специални. Така стигат до извода, че преструвайки се на болни, ще получават повече внимание, отколкото когато не са. Мотивите им са лесно разбираеми, но състоянието им е почти невъзможно за лечение.

Колкото и опасни да са тези хора за самите себе си страшното започва, когато синдромът замести собственото “Аз” с околните. Точно това се случва с Бевърли Алит.

Синдромът на Алит

Като дете Алит слага превръзки и лепенки дори на най-дребните си рани, за да получава внимание, без да позволява те да бъдат прегледани. Тя е едно от четирите деца в семейството и като малка има щастливо детство, но в пубертета натрупва много излишни килограми. От този момент нататък Алит започва да проявява променлив характер. Става агресивна към околните и се оплаква от поредица от физически неразположения, които накрая я изпращат в болница. Страда от болки в жлъчката, главоболия, уринарни инфекции, неконтролируемо повръщане, замъглено зрение, леки наранявания, апендисит, болки в гърба, язва и много други. Освен това се самонаранява с помощта на чук и стъкла. Докторите скоро прозират номерата й и тя започва да сменя лекар след лекар.

Научи повече за:   Хенри Лий Лукас: Видео биография

Бевърли става медицинска сестра, но дори по време на обучението си прави странни неща. Когато работи в старчески дом я заподозират, че размазва изпражнения по стените или ги слага в хладилника. Алит отсъства прекалено често от работа по болест. Нейният приятел, с когото има двегодишна връзка, по-късно разказва, че е била агресивна, манипулативна и лъжлива, като дори се е преструвала на бременна. Веднъж му е казала, че е била изнасилена.

Когато разбира, че нейните болежки не привличат някогашното позитивно внимание, Алит намира друг начин да го постигне, като започва да наранява деца. Това нейно поведение е пример за индиректен Синдром на Мюнхаузен. За първи път забелязан през 1977 г., синдромът обикновено се забелязва в лицето на прекалено загрижен родител, водещ детето си от лекар на лекар, за да излекува някаква негова загадъчна болест, която отказва да изчезне. Майката е тази, която разболява детето си, но отказва да признае, че знае нещо за източника на болестта. Тя би могла да даде на детето си отрова, за да предизвика у него стомашни болки, да инфектира съществуващите му рани, да прекъсне дишането му чрез задушаване, да изкълчи или счупи костите му. Една такава майка дори инжектира фекалии в организма на детето си. С други думи страдащите от този синдром нараняват някой друг, за да получат внимание за себе си.

Една майка, страдаща от индиректен Синдром на Мюнхаузен, създава впечатление за светица, водейки детето си от един специалист на друг. Обикновено тя се опитва да попречи на лечението. Мери Бърк е дете на такава майка, която е медицинска сестра и дъщеря на лекар. Мъките на Мери започват с “падане” по стълбите, след което майка й удря краката й с чук, за да попречи на костите й да зараснат. Освен това бърка в раните й пирон. Пред всички останали обаче тя изглежда като грижовна майка. Предупреждава Мери, че ако каже на някого, ще бъде заключена, което ефективно затваря устата на детето. Когато Мери най-сетне се опълчва на майка си, насилието над нея спира, но се пренася върху по-малкия й брат.

Хората с това разстройство получават чувство за важност и значимост, когато нараняват дете и след това го “спасяват”, откарвайки го в болницата. Ако детето остане болно, са спокойни, но ако състоянието му се подобри, се дразнят.

Психиатърът Филип Резник казва, че в 85% от случаите на индиректен Синдром на Мюнхаузен, майката е вероятният извършител.


Бевърли Алит е посетена в затвора от психиатър, който потвърждава, че тя страда от това разстройство. Не успява да я накара да си признае какво е направила. Алит е обвинена в четири убийства, единадесет опита за убийство и единадесет тежки телесни повреди. Тя бързо отслабва, докато чака да започне процесът и развива анорексия нервоза – още един признак за психическите й проблеми.

Бевърли Алит
Бевърли Алит

След многобройни отлагания заради нейната “болест” тя е изправена пред съда в Нотингам, където прокурорът доказва на съдебните заседатели, че е присъствала във всеки един подозрителен епизод, че е търсила внимание през по-голямата част от живота си и че е показвала липса на емоции, когато бебетата са страдали. Обвинението посочва също, че мистериозните инциденти са престанали веднага след като е била отстранена от отделението и набляга върху високото ниво на инсулин и следите от инжектиране на други лекарства, открити при всяка от жертвите. Тя е обвинена, че е прекъсвала притока им на кислород или чрез задушаване, или чрез изключване на уредите.

Професор Рой Медоу обяснява пред съда Синдрома на Мюнхаузен и индиректния такъв, посочвайки че Алит проявява симптомите и на двете разстройства. Говори и за нейното странно поведение след ареста й. Тя е приета в болницата през 1991 г., където повишава нарочно показанията на термометъра си, за да обърка сестрите и лекарите и освен това си инжектира вода в дясната гърда. Медоу отбелязва, че такива хора могат да нараняват околните без да осъзнават колко голяма вреда им причиняват. Те не допускат тази мисъл в съзнанието си. По негово мнение Бевърли Алит не би могла да бъде излекувана и представлява голяма опасност за обществото.

На 23 май 1993 година Алит получава 13 доживотни присъди за убийство и опит за убийство.

Влизането в затвора обаче не успява да я спре. Тя започва да се самонаранява, за да привлече внимание, като се боде с кламери и излива вряла вода върху ръцете си. Впоследствие си признава за три от убийствата и за шест опита за убийство.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
ТаняJuliet IlievaВесела Тодорова Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Весела Тодорова
Гост
Весела Тодорова

В крайна сметка този изрод убит ли е?

Juliet Ilieva
Гост
Juliet Ilieva

Мен също ме интересува какво е станало с нея ?

Таня
Гост
Таня

Ами, убита как не. Жив и здрав си е този изрод.Да се е лекувала като е откачалка с медицинско образование, какво е тръгнала да наранява беззащитни дечица!!!