Джак Изкормвача: Убиецът от Уайтчапъл

Джак Изкормвача: Убиецът от Уайтчапъл

“Джак Изкормвача! Малко имена в историята са така познати. Още по-малко предизвикват толкова ясни образи: зловонни дворове и улички, файтони с капри и газови фенери, виеща се мъгла, проститутки, натруфени в безвкусни премени, пронизителните викове на момчетата продаващи вестници – и тихата, жестока смърт в образа на облечена в наметало фигура, незнаен хищник бродещ в нощта, въоръжен с дълъг нож и кожена чанта.” – Филип Съджън из “Пълната история на Джак Изкормвача”.

По днешните стандарти за престъпност Джак Изкормвача едва ли би заслужил място в централната новинарска емисия, убивайки само пет проститутки. В съвременния гъмжащ от престъпници свят той би изглеждал просто като поредната откачалка, задоволяваща перверзните си нужди като убива отритнатите от обществото. Днес е малко вероятно някой да оплаква убита проститутка по-същия начин както би оплаквал хубавите колежанки, станали жертви на Тед Бънди или младежите, убити от Джон Уейн Гейси. Обществото ни е закоравяло от ужасните престъпления, случващи се постоянно.

Но защо тогава след повече от сто години все още се пишат повече книги за Джак Изкормвача, отколкото за всички американски президенти взети заедно? Защо са всичките тези истории, песни, опери, филми и неспирен поток от литературни произведения, посветени точно на този викториански престъпник? Защо днес той все още е символ на терора, също както е бил в Лондон през Викторианската епоха?

Причината е в това, че историята на Джак Изкормвача представлява класическата загадка “кой го направи?”. Повече от век неговият случай е не само постоянно глождеща мистерия за професионалистите и детективите аматьори, но самите събития около него притежават голямо количество свръхестествени и ужасяващи елементи. Той се появява от мъглата, убива бързо и свирепо, и изчезва без следа. След това, без очевидна причина, задоволява жаждата си за кръв с дори още по-жестока бруталност, кулминирала в почти пълното унищожение на последната му жертва. Накрая изчезва от сцената завинаги. Перфектните предпоставки за класически трилър.

Първата жертва

Когато Чарлс Крос минава по улица “Бъкс Роу” в Уайтчапъл малко преди 4 часа сутринта в петъчното утро на 31 август 1888 г., пътят изглежда тъмен и безлюден. Времето е мразовито и влажно, нещо обичайно за Лондон рано сутрин, дори и през лятото. Малко преди входа към една конюшня той забелязва на земята нещо, изглеждащо като брезент.

Приближавайки се, Крос установява, че това е жена легнала по гръб, с пола вдигната почти до кръста. Вижда мъж, минаващ наблизо. “Елате да видите” – подвиква той на човека, предполагайки, че жената е или пияна, или е станала жертва на нападение. Докато се опитват да помогнат на жената в тъмната уличка, двамата не забелязват страшните рани, които почти са отделили главата от тялото й. Оправят полата й в името на благоприличието и тръгват да търсят полицай.

След няколко минути полицейският служител Джон Нийл случайно се натъква на тялото на жената по време на рутинната си обиколка. На светлината на фенера си той вижда кръвта, стичаща се от гърлото й, прерязано от ухо до ухо. Широко отворените й очи се взират безжизнено в тъмнината. Нийл усеща последни остатъци от телесна топлина в ръцете й. Негов колега полицай извиква лекар и линейка.

Полицай Джон Нийл се натъква на тялото

Нийл събужда живущите наоколо и ги разпитва дали са чули нещо подозрително, но без успех. Скоро д-р Рийс Луелин пристига на местопрестъплението и преглежда жената. Той заявява, че раните по гърлото й са били фатални. Тъй като тялото й е още топло, докторът смята, че тя е мъртва от около половин час.

Гърлото й е прерязано два пъти, прекъсвайки дихателната тръба и хранопровода. Жената е убита на същото място, но на земята има много малко кръв. По-голямата част от нея е попила в дрехите й. Тялото е откарано в моргата на улица “Олд Монтагю”.

д-р Рийс Луелин
Д-р Рийс Луелин

Докато събличат трупа, инспектор Спратлинг вижда, че по стомаха й също има нанесени рани. Той моли д-р Луелин да прегледа по-подробно тялото.

Лекарят установява, че жената е била ударена от лявата страна на долната челюст. На корема й има дълга, дълбока рана от нож и няколко по-леки, нанесени със същото оръжие. Според лекаря убиецът е левичар, а оръжието е нож с дълго острие. По-късно обаче той вече не е толкова сигурен, че извършителят е използвал лявата си ръка.

Съществуват няколко теории за това как са били нанесени раните. Авторът Филип Съджън предлага най-убедителната:

“Ако гърлата на жертвите са били прерязвани, докато са били още живи и изправени, то тогава кръвта бликнала от раната е щяла да изцапа предната част на облеклото им. Но по гърдите им не е открита никаква кръв. Част от кръвта, изтекла от гърлото, оформя малка локва на паважа, а останалата е абсорбирана от задната част на дрехите. Кръвта от раната на стомаха в по-голямата си част остава в коремната кухина. Това предполага, че нараняванията са нанасяни, докато жертвите са лежали по гръб, най-вероятно вече мъртви.”

Разпознаването няма да бъде лесно. В жертвата намират само гребен, счупено огледалце и носна кърпичка. Фустата й носи знака на приюта за бедни “Ламбет”. По останалите й евтини и износени дрехи няма етикети. На главата си носи черна сламена шапка с кадифен ръб.

Жената е висока приблизително 1,60 м, с кестенява прошарена коса, кафяви очи и няколко липсващи предни зъба. Идентифицирана е като Мери Ан Никълс, на 42 години, с прякор “Поли”. На следващия ден баща й и съпругът й разпознават тялото.

Поли Никълс
Мери Ан Никълс

Поли е щерка на ковач, омъжена за оператор на печатарска машина на име Уилям Никълс. Имат пет деца. Бракът им се разпада заради нейното пиене. Тя преживява от мизерните си доходи на проститутка, като продължава усилено да пие. От време на време се опитва да стъпи на крака, но така и не успява. Поли е отчаяна и пропаднала жена, но хората я харесват и съжаляват.

Инспекторът натоварен с разследването е ветеранът от полицията Фредерик Джордж Абърлайн, който работи в района на Уайтчапъл от 25 години.

Убиецът на Поли Никълс не е оставил след себе си нито свидетел, нито оръжие или някаква друга следа. Живеещите и работещите наоколо не са чули нищо подозрително. Въпреки че Поли е открита веднага след смъртта си, не е забелязано нито превозно средство, нито човек да напускат местопрестъплението. В един момент подозрението пада върху трима касапи, работещи наблизо, но се установява, че са били на работното си място по време на убийството.

По времето на смъртта на Поли жителите на Уайтчапъл вече са чували за нападения над жени в квартала. Дали тези атаки също са били дело на Джак Изкормвача не е ясно, но в умовете на местните обитатели тези престъпления са свързани без никакво съмнение.

В понеделника на 6 август 1888 г., няколко седмици преди убийството на Поли Никълс, 39-годишната проститутка Марта Тейбръм е открита убита на улица “Джордж Ярд”. Времето на смъртта е определено на 2:30 часа през нощта. Д-р Тимоти Килийн установява при аутопсията, че тя е била намушкана 39 пъти по “тялото, шията и интимните части с нож или кама”. Гърлото й не е прерязано, нито по корема й има някакви необичайни наранявания. Само една от раните е нанесена с голям нож с дълго острие, като кама или щик, а останалите рани са причинени от малко джобно ножче.

Марта Тейбръм
Марта Тейбръм

Според проститутката Мери Ан Конъли, известна като Пърли Пол, тя и Марта са били заедно в компанията на двама войници само няколко часа преди смъртта й. Полицията завежда Пърли Пол в гарнизона, за да посочи двамата войници, но момчетата се оказват чисти. Полицаят, патрулирал в района на “Джордж Ярд” в онази нощ, също е видял някакъв войник, но той така и не е намерен.

Няколко месеца по-рано 45-годишната Ема Смит е нападната в 7 часа вечерта на 2 април, само на няколко метра от мястото, където е намерена Марта Тейбръм. Получава тежки контузии по главата и лицето, а в интимните й части е заврян тъп предмет. Тя разказва, че няколко мъже са я нападнали, пребили и ограбили.

Въпреки че тези инциденти, случили се в Уайтчапъл, са смятани от местните жители за дело на един престъпник, те са много различни. Тейбръм вероятно е убита от един човек, докато Смит е нападната от няколко души. Мотивът за нейното нападение очевидно е обир. Раните, нанесени на Тейбръм, са доста по-различни от тези на Смит. Това показва, че е малко вероятно един и същи човек да е отговорен за тези две престъпления. Единствено убийството на Тейбръм носи някаква прилика с делата на фантома, станал известен впоследствие като Джак Изкормвача.

Жестоки улици

“Тази улица е в Източната част (Ийст Енд). Няма нужда да поясняваме в източната част на какво. Ийст Енд е огромен район… плашещо място… неприятна плетеница от коптори, криещи чудовищни човешки тайни; населен от мръсни мъже и жени, живеещи от… джин, където яките и белите ризи са непознати удобства, където всеки на улицата е с посинено око и несресана коса” – Артър Морисън, “Разкази от Жестоките улици”.

Във Викторианска Англия Източната част на Лондон е място забравено от обществото, икономически и социално. В пренаселените коптори живеят около 900 000 души. Тук стадата добитък са превеждани през улиците на Уайтчапъл към близките кланици, където са убивани с чук, мучащи и блеещи от болка и страх. Улиците са покрити с кръв и екскременти. Боклукът и канализацията допринасят за всеобщата смрад в района.

Повечето обитатели на къщите живеят под наем в окаяни условия:

“Всяка стая в тази изгнила и опушена кооперация приютява едно, често и две семейства. Санитарният инспектор се натъква на баща, майка, три деца и четири прасета, живеещи в едно мазе! В друга стая мисионер открива мъж, болен от дребна шарка, неговата съпруга, възстановяваща се след осмото раждане, и децата им, тичащи наоколо полуголи и мръсни. В подземната кухня живеят седем души, а в същата стая на масата лежи малко мъртво детенце. Друго помещение се обитава от бедна вдовица и нейните три деца, едно от които е мъртво от тринадесет дни” – Андрю Миърнс, “Горчивият плач на лондонските изгнаници” .

Санитарна проверка на полицията
Бедняшко жилище в Ийст Енд

Повечето от жителите на Ийст Енд, като изключим безработните и престъпниците, са от бедната работническа класа. Голяма част от хората живеят ден за ден. Над половината от децата родени в Ийст Енд умират преди да навършат пет години. Тези, които оцеляват, често са умствено или физически увредени.

Проституцията е единственият сигурен способ, чрез който една самотна жена или вдовица би могла да се изхранва. Според полицейските статистики през 1888 г. в Уайтчапъл има около 1 200 проститутки, като в тази бройка не са включени жените, работещи само от време на време.

В Уайтчапъл има над 200 приюта, подслоняващи около 9 000 души. Спалните представляват дълги стаи с редици от легла, гъмжащи от паразити и насекоми. В случай, че не е заработила достатъчно, за да си плати за легло, жената трябва да намери мъж, който да се съгласи да я вземе в неговото срещу сексуални услуги. В противен случай се налага да спи на улицата.

Въпреки многобройните подобрения на градската управа и благоустройството, за което допринасят еврейските заселници, Уайтчапъл все още е прочут с мизерията и престъпленията си. В нищетата на претъпканите сгради, тесните и тъмни улички и алеи, един убиец намира идеалното място за своите деяния.

Кожената престилка

Тъй като жителите на Уайтчапъл са твърдо убедени, че престъпленията срещу Марта Тейбръм, Ема Смит и Поли Никълс са свързани, натискът върху полицията да се заловят отговорните е огромен. Три хипотези за възможните извършители витаят във въздуха: (1) банда крадци, като онези, нападнали и обрали Ема Смит; (2) рекетьори, които изнудват проститутките за пари и ги убиват, ако не си платят; (3) маниак.

Като се има предвид финансовото положение на жертвите, първите две теории не изглеждат особено правдоподобни, така че в крайна сметка остава третата. Ето как коментира убийствата на Тейбръм и Никълс вестник “Ийст Лондон Обзървър”:

“Двете убийства, които стреснаха Лондон миналия месец, са необичайни, защото жертвите са повече от бедни и за мотив като обир, изобщо не може да става дума. Прекалената агресия, наблюдаваща се и в двата случая, говори, че извършителят на престъпленията е умопомрачена личност, тъй като жестокостта е отличителната черта и при двете убийства.”

Към министъра на вътрешните работи е отправена молба да обяви награда за разкриването на престъпника. Министър Хенри Матюс все още няма представа с какво си има работа и не се съобразява с искането, като пренася цялата отговорност върху столичната полиция.

Дори днес, при наличието на всякакви модерни технологии, един сериен убиец представлява огромно предизвикателство за която и да е полиция. Някои никога не са заловени, въпреки всичките умения и знания на органите на реда. Лондонската столична полиция в онази Викторианска епоха работи в почти пълен вакуум, в сравнение с днешните органи на реда и техните модерните лабораторни технологии. Отпечатъци от пръсти, определяне на кръвна група и други опорни стълбове на днешните следователи, все още са далеч в бъдещето. Дори фотографирането на жертвите не е особено честа практика. В Скотланд Ярд не разполагат с криминална лаборатория чак до 30-те години на XX век.

Днешната полиция разполага със сложни профайлърски техники, с помощта на които идентифицира серийните убийци, както и с огромни база данни от информация, с чиято помощ криминалистите и психолозите могат да определят с какъв точно престъпник си имат работа. През 1888 г. полицаите не са чували за сексуални психопати, тъй като Англия става свидетел на подобни престъпления за първи път.

Докато търси убиеца на Поли Никълс, полицията се натъква на странната история за мъж, известен като “Кожената престилка”, който кара проститутките да му дават парите си, като ги заплашва с побой. Според вестник “Стар” мъжът е еврейски майстор на чехли със следното описание:

“Според очевидците той е висок около 1,55 м и носи тъмна, тясна шапка. Едър е и има необичайно дебел врат. Косата му е черна и късо подстригана, а възрастта му е около 38-40 години. Има малък, черен мустак. Отличителна част от облеклото му е кожената престилка, която винаги носи… Изражението му е зловещо и плашещо според жените, които го описват. Очите му са малки и блестящи. Устните му обикновено са изкривени в отблъскваща озъбена гримаса”.

Цялата тази публичност и страхът от саморазправа принуждават “Кожената престилка” да изчезне в забвение.

Тъмната Ани

Ани Чапмън, позната на приятелите си като “Тъмната Ани”, е напълно пропаднала жена. Тя е постоянно бездомна – когато имал пари, прекарва нощите си в приют, а иначе се лута из улиците в търсене на клиенти, от които да изкопчи нещичко за пиене, храна и подслон.

Тази бездомна проститутка е на 47 години по времето на смъртта си. През 1869 г. животът й е бил съвсем различен. Тогава тя е съпруга на кочияша Джон Чапмън. Имат три деца, едно от които умира от менингит, а друго е инвалид. Болестите и тежкото пиянство на двамата съпрузи слагат край на брака им. Нещата за Ани стават още по-лоши, когато Джон умира и тя загубва и малката финансова сигурност на неговата издръжка.

Ани Чапмън

Ани изпада в депресия, която лекува с тежък алкохолизъм, и се прехранва с плетене и продаване на цветя. В крайна сметка, въпреки липсващите си зъби и грубата си фигура, става проститутка. Обикновено се разбира добре с колежките си, но в седмицата преди смъртта си се сбива с една жена заради парче сапун. В боя Ани получава насинено око и удар в гърдите.

В петък на 7 септември 1888 г. Ани казва на приятелката си, че не се чувства добре. Тя не знае, че е болна от туберкулоза. “Трябва да се стегна и да изкарам малко пари, за да не спя на улицата” – казва тя на приятелката си Амелия.

Около 2 часа в съботната нощ на 8 септември леко пийналата Ани е изхвърлена от приюта, за да заработи пари за леглото си. По-късно същата сутрин е открита в задния двор на улица “Ханбъри” №29 в Спиталфийлдс.

Местопрестъплението
улица “Ханбъри” №29

Мястото се намира точно срещу местния пазар. В сградата живеят 17 души, като пет от стаите гледат към мястото на убийството. Някои от прозорците на тези стаи са били отворени в онази нощ.

Пазарът отваря в 5 часа сутринта. Улиците наоколо се пълнят с хора и товарни впрягове. Джон Дейвис, застаряващ кочияш, който живее в сградата заедно с жена си и тримата си синове, се натъква на тялото на Ани малко след 6 часа сутринта. Той забелязва, че полата й е вдигната до кръста. Отива да търси помощ и се връща с двама работници. Когато полицията най-сетне е повикана, всички обитатели на сградата са вече будни.

Въпреки оживлението на близкия пазар и това, че слънцето в този ден изгрява в 5:23 ч., оказва се, че никой не е чул или видял нищо подозрително. В двора, където е открита Ани, има чешма, но убиецът явно не я е използвал, за да почисти ръцете или ножа си от кръвта. Странно е, че е поел такъв голям риск да извърши убийството след изгрев слънце.

Д-р Джордж Бегстър Филипс, хирург-ветеран от полицията, е повикан на местопрестъплението и описва видяното в доклада си:

Д-р Джордж Бегстър Филипс
Д-р Джордж Бегстър Филипс

“Заварих тялото на починалата да лежи по гръб в задния двор… Лявата й ръка бе поставена на лявата й гърда, а краката й разкрачени, с колене сочещи навън. Лицето й бе подуто и обърнато на дясната страна, като езикът се подаваше между предните зъби, без да излиза извън устните, тъй като бе твърде подут. Част от вътрешностите й лежаха на земята от дясната страна на тялото й, все още свързани със коремната кухина. Имаше голямо количество кръв, а част от стомаха й бе намерен на земята, над лявото й рамо… Тялото бе студено, с изключение на малко остатъчна топлина под вътрешностите вътре в тялото й. Все още нямаше вкочанясване, но имаше признаци за началото на такова. Гърлото бе дълбоко прерязано. Забелязах, че разрезът е назъбен и обхваща почти цялата шия.”

Д-р Филипс определя, че Ани Чапмън е мъртва от приблизително 2 часа. Липсата на викове, които могат да бъдат чути от жителите на сградата, се обяснява с това, че тя е била задушена до безсъзнание и след това гърлото й е било прерязано.

д-р Филипс преглежда тялото

Жертвата е убита на същото място. До краката й са намерени нейните вещи – малко парче плат и два гребена, очевидно подредени по някакъв начин.

Близо до главата й лежи плик, съдържащ две хапчета. На гърба на плика са написани думите “полк Съсекс”. Буквите “М” и “Сп” са написани от другата страна. Пощенското клеймо е с дата 23 август 1888 г., Лондон. На двора, сред останалите боклуци, е открита и кожена престилка.

Показанията, които д-р Филипс дава на дознанието, хвърлят повече светлина за жестокостта на убийството. Убиецът е хванал Ани за брадичката и е прерязал дълбоко гърлото й от ляво надясно, вероятно опитвайки се да я обезглави. Това е причината за смъртта. Коремните разрези, описани в медицинския журнал “Лансет” на 29 септември, са направени след смъртта:

“Коремната област е напълно отворена; вътрешностите са извадени от тялото и поставени до рамото на трупа; матката, горната част на вагината и две-трети от пикочния мехур са напълно отстранени. От тези органи не е намерена никаква следа, а разрезите са извършени изключително умело, без да докоснат ректума и разделяйки вагината така, че да се избегне нараняване на шийката на матката. Това очевидно е дело на професионалист или на лице, имащо голям опит в анатомията и патологията.”

Д-р Филипс, който е хирург от 23 години, е изненадан от майсторството на разрезите, направени за изключително кратко време и споделя, че той самият едва ли би се справил с подобна задача за по-малко от половин час.

Съдебният лекар Уин И. Бакстър се съгласява с неговото мнение:

Д-р Уин И. Бакстър
Уин И. Бакстър

“Тялото не е разчленено, но раните са оставени от лице със значителни умения и знания по анатомия. Разрезите не са безцелни (като в убийството на Тейбръм). Извършителят е знаел точно какво търси и къде да го намери, какви трудности може да срещне и как да използва ножа си така, че да отстрани органа без да го увреди. Незапознат човек не би могъл да знае къде да търси или как да разпознае органа, когато се натъкне на него. Обикновените касапи не биха могли да се справят с подобна операция. Това би трябвало да е някой, който е прекарал доста време в залата за аутопсии.”

Филипс предполага, че оръжието на убийството не е щик или кожарски нож, а по-скоро тесен, тънък нож, с острие дълго около 15-20 см. Ножовете, използвани от касапите или хирурзите за ампутации, представляват подобен инструмент.

Ожулванията по ръцете на Ани показват, че пръстените й са били изтръгнати насила от нея. По-късно, след разговори с приятелките на Ани, полицията установява, че тя е носела евтини, месингови пръстени, които биха могли да бъдат сбъркани със златни.

Научи повече за:   Приключенията на прочутия перверзник маркиз дьо Сад

Инспектор Абърлайн, натоварен с разследването на убийството на Поли Никълс, получава нареждане да помогне за разкриването на убийството на Чапмън, което попада под различна юрисдикция. Главен инспектор в това разследване е Джоузеф Чандлър от Столична полиция. Двамата инспектори са съгласни с хипотезата, че убийствата са дело на един и същ човек.

Разследването по случая Чапмън е също толкова трудно, колкото и това на Никълс. Веществените доказателства – кожената престилка, кутия с пирони и парче желязо – са собственост на г-жа Ричардсън и нейния син, които живеят в сградата. Пликове с надпис “полк Съсекс” се продават в местната поща в огромни количества. Освен това един от мъжете в приюта, където е отсядала Ани, я е забелязал да вдига този плик от кухненския под, за да сложи в него хапчетата си, тъй като кутийката й за лекарства се е счупила.

Продължителните разпити на близките на Ани не довеждат нито до заподозрени, нито до някакъв убедителен мотив за престъплението.

Свидетели

Все пак разследването не e напълно безплодно, тъй като id открити трима важни свидетели, един от които почти със сигурност е видял убиеца. Първият очевидец е синът на г-жа Ричардсън Джон. Между 4:45 и 4:50 часа в сутринта на убийството той посещава дома на улица “Ханбъри”, за да провери ключалките на мазето, в което майка му съхранява разни инструменти и стоки.

Джон отваря вратата към двора и сяда на стъпалата, за да отреже парче кожа от ботуша си, което наранява крака му. Тъй като вече се развиделява, той може да види от мястото си, че ключалките на мазето не са пипани. Също така може да види, че в двора няма и следа от тялото на Ани Чапмън. “Нямаше как да не забележа трупа, ако беше там” – казва той на полицията.

Джон Ричардсън
Джон Ричардсън

Другият свидетел Албърт Кадош, живеещ в съседната сграда, казва, че е чул гласове от задния двор малко след 5:20 ч. Единствената дума, която успява да долови е “Не”. Няколко минути по-късно, към 5:30 ч., чува шум от нещо удрящо се в оградата.

Най-важният свидетел е г-жа Елизабет Лонг, която отива към пазара, минавайки през улица “Ханбъри”, когато чува часовника на пивоварната “Блек Ийгъл” да отброява 5:30 ч. Забелязва мъж и жена да си говорят “близо до жалузите на №29”. Г-жа Лонг разпознава Ани Чапмън в моргата. За съжаление мъжът е с гръб към нея, но тя прави всичко възможно да го опише.

Антисемитски настроения

Някои от търговците в района бързо усещат надигащото се антиеврейско настроение и се опитват да го ограничат. Създават граждански комитет, състоящ се главно от еврейски бизнесмени. За председател на този комитет, в който постъпват 16 уважавани местни жители, е избран Джордж Лъск, строителен предприемач и член на енорийския съвет. Сдружението е сформирано с цел да пази и съблюдава реда в квартала. Самюел Монтагю, евреин и член на Парламента за района на Уайтчапъл, предлага награда за залавянето на убиеца, действие, на което комитетът се противопоставя.

Във вторник на 11 септември, няколко дни след смъртта на Ани Чапмън, е заловен прочутият бандит “Кожената престилка” – човек на име Джон Пайзър.

Въпреки опитите на семейството му да го оприличи на жертва на злостни клюки, съществуват значителни доказателства в подкрепа на факта, че Пайзър е доста неприятна личност с поне едно документирано дело за нападение с нож, за което е излежал 6 месеца. Обвиненията срещу него за рекетиране на проститутки така и не са доказани.

Когато е запитан защо е изчезнал след убийствата на Поли Никълс и Ани Чапмън, Пайзър отговаря, че брат му го е посъветвал да се покрие.

Пайзър има алиби за убийствата на Никълс и Чапмън, така че е освободен, а на негово място са арестувани други заподозрени. Някои от тях са просто ексцентрични пияници, говорили твърде често за убийствата, а други са умствено нестабилни. Всички се оказват с недостатъчно познания по анатомия или пък имат алиби за времето на убийствата.

Доказателствата, сочещи към медицинското образование на убиеца, карат полицията да разшири търсенето си към по-горните обществени прослойки, от което повечето хирурзи и лекари съвсем не остават доволни.

Нова жертва

В неделя на 30 септември 1888 г. руският евреин Луис Диемшуц кара каручката си с впрегнато пони по “Дътфийлд Ярд” в Уайтчапъл. Той и съпругата му живеят в Международния работнически образователен клуб, където се грижат за поддръжката. В клуба членуват основно източноевропейски евреи социалисти.

В свободното си време Диемшуц продава евтини бижута на различни открити пазари и точно тази вечер се прибира след края на търговския ден. Той спира в двора на клуба и вижда нещо да лежи на земята, близо до стената на сградата. Запалва клечка кибрит и установява, че това е жена.

Луис Диемшуц
Луис Диемшуц

Диемшуц се втурва в клуба и довежда на помощ един от членовете. Когато виждат, че от тялото на жената се лее кръв, двамата се развикват за полиция.

След няколко минути полицай Хенри Лам и неговият колега пристигат на мястото. Лам чувства топлина по лицето на жената, но не засича никакъв пулс. Неговият партньор отива да доведе лекар. Лам не забелязва никакви признаци за борба, нито пък дрехите на жената са пипани като при предишните жертви.

Диемшуц открива тялото
Луис Диемшуц намира жертвата

В 1:16ч. на местопрестъплението пристига д-р Фредерик Блекуел със своя асистент. Той описва видяното така:

“Починалата лежеше на лявата си страна, перпендикулярно на входа, лицето й гледаше към дясната стена. Краката й бяха изправени, а стъпалата почти опрени до дясната стена на пасажа. Главата й лежеше зад колелото на файтона, а вратът на коловоза… Шията и гърдите й бяха доста топли, а краката и лицето й не толкова. Ръцете й бяха студени. Оцапаната й с кръв дясна ръка бе отворена и сложена на гърдите. Лявата ръка лежеше на земята и в леко притворената й длан имаше малко пакетче с бонбони, увити в салфетка. Изражението на лицето й бе доста спокойно. Устата бе леко отворена… На шията имаше дълъг разрез… започващ от ляво, на 2 инча под ъгъла на челюстта и вървящ почти успоредно с нея, прерязвайки дихателната тръба на две и свършващ от другата страна…”

д-р Фредерик Блекуел
д-р Фредерик Блекуел

Полицейският хирург Д-р Филипс се присъединява към Блекуел на местопрестъплението. Определят времето на смъртта около 12:36 – 12:56 часа през нощта.

Полицията продължава да разследва местопрестъплението, но не са намерени нито следи, нито оръжието на убийството. Установяват, че председателят на клуба е минал през двора в 12:40 ч., 20 минути преди откриването на трупа и не е видял нищо подозрително.

Мистерията на Майтър Скуеър

Докато полицията се занимава с поредното убийство в Уайтчапъл, нещо необикновено се случва на “Майтър Скуеър”. Това е почтен район, заобиколен от бизнес сгради и складове, и с много малко жители. Вечер, след края на работния ден, “Майтър Скуеър” се превръща в тъмно и пусто място.

Площадът е част от маршрута на полицай Едуард Уоткинс. Когато минава оттам в 1:30 ч. всичко е тихо. Минава отново в 1:44 ч., около 45 минути след откриването на мъртвата жена на “Дътфийлд Ярд”. Отново всичко е тихо и спокойно. Когато осветява с фенера си един от ъглите на площада, се натъква на нещо ужасно.

Едуард Уоткинс
Едуард Уоткинс

Ето как описва видяното няколко дни по-късно:

“Видях тялото на жена, лежаща по гръб с крака към площада и дрехи вдигнати до кръста. Гърлото й бе прерязано, а червата й висяха навън. Коремът й бе разпран и тя лежеше в локва от кръв.”

Той изтичва до една от близките бизнес сгради, за да извика на помощ Джордж Морис, пенсиониран полицай, работещ като нощен пазач. С помощта на свирката си той извиква още двама полицаи. Градската полиция започва да претърсва района с надеждата да хване убиеца.

В 2:18 ч. д-р Фредерик Гордън Браун пристига на местопрестъплението и преглежда тялото. Стомахът на жертвата е разпорен, а по лицето й има страшни обезобразяващи рани. Лекарят определя, че смъртта е настъпила преди около половин час.

д-р Гордън Браун
Фредерик Гордън Браун

Като цяло тази случка е доста удивителна, като се има предвид броя на полицаите, патрулиращи наоколо по време на престъплението. Освен Уоткинс и Морис, още един полицай е минал през площада в 1:42 ч. Той също не е чул или видял нещо. Освен това в една от сградите наоколо живее друг полицай, който пък е проспал цялото събитие.

Както изглежда убиецът е хванал жертвата си на площада, убил е я, изкормил я е тихичко и е изчезнал безследно, като всичко това му е отнело по-малко от 15 минути. Но нощта още не е свършила.

В 2:55 ч. полицай Алфред Лонг открива парче от окървавена престилка, лежащо пред входа на сграда на улица “Голстън” в Уайтчапъл. Точно над плата, на черната тухлена стена е написано с тебешир следното послание:

“Евреите са онези, които няма да бъдат обвинени в нищо.”

Парчето от престилка принадлежи на жената убита на “Майтър Скуеър” и полицията предполага, че посланието е оставено от убиеца. До надписа е поставен полицай, за да го пази, докато не бъде заснет от фотограф. Но преди да успеят да го заснемат комисарят на Столична полиция сър Чарлс Уорън нарежда той да бъде заличен. Обяснява причините за това си решение, критикувано вече повече от век, така:

сър Чарлс Уорън
Сър Чарлс Уорън

“Надписът беше на много видно място и не можеше да бъде скрит от очите на хората… Смея да твърдя, че ако го бяхме оставили, това щеше да предизвика яростна атака срещу евреите, чийто животи и имущество щяха да бъдат изложени на опасност.”

Как убиецът е успял да извърши тези две престъпления и да напише посланието на стената за толкова кратко време, без да бъде забелязан от полицията, е повече от удивително.

Елизабет Страйд

След убийството на “Дътфийлд Ярд” полицията тръгва от къща на къща, за да разпита всички жители на квартала. Разпитани са и всички любопитни зяпачи, спиращи да погледат полицейското разследване.

Мъртвата жена е висока приблизително 1,53 м, с много бяла кожа и тъмнокестенява къдрава коса. Дрехите й са предимно черни, като на жакета си носи забодена червена роза. В джобовете й не намират нищо, по което да бъде идентифицирана.

След няколко фалшиви следи, тя най-сетне е разпозната като Елизабет Страйд, родена през 1843 г. в Швеция. Тя е разказвала измислена история, според която е оцеляла след потъването на парахода “Принсес Алис” в река Темза през 1878 г. В този инцидент са загинали съпругът й и двете й деца. Тази история й помага да получи благотворителна помощ от Шведската църква в Лондон. Истината всъщност е, че съпругът й Джон Страйд е оцелял при трагедията на река Темза и по-късно е починал в дом за бедни.

Тялото на Елизабет Страйд
Тялото на Елизабет Страйд

От три години тя живее заедно с работник на име Майкъл Кидни. Елизабет е харесвана жена, която хората наричат “Дългата Лиз”. Изкарва хляба си с шиене и чистене, но от време на време припечелва допълнително като проститутка.

Дългата Лиз
Елизабет Страйд

В онази нощ тя напуска приюта рано вечерта без да каже на никого къде отива. В джоба си има малко пари, спечелени от чистене на стаи. На ревера на жакета й все още няма закачена роза.

Според д-р Филипс жената е починала от раните на гърлото си. Този път няма признаци за задушаване, но е възможно убиецът да е хванал Лиз за шала й, дърпайки главата й назад, докато е прерязвал гърлото й. Според д-р Блекуел убиецът е човек “добре запознат с употребата на големи ножове”.

Този път се появяват много свидетели, които са видели Лиз преди смъртта й. Един от тях е полицай Уилям Смит, който е видял Лиз да говори с мъж на улица “Бърнър” в 12:30 ч. Мъжът е на около 30 години, с тъмна коса и мустаци. Кожата му е мургава. Височината му е около 1,70 м. Носи на главата си мека шапка и е облечен в редингот с бяла яка и вратовръзка. В ръцете си държи доста големичък пакет.

полицай Уилям Смит
Уилям Смит

Друг важен свидетел е Израел Шварц, който разказва следното на инспектор Суонсън:

“В 12:45 ч. Израел Шварц, живущ на улица “Хелън” №22… вижда мъж да спира и да заговаря жена, стояща пред входа на сградата. Мъжът се опитва да издърпа жената на улицата, но я завърта и хвърля на стъпалата, при което тя извиква три пъти, но не много силно. От другата страна на улицата той вижда още един мъж, който си пали лулата. Мъжът, който е хвърлил жената на земята, извиква, очевидно на мъжа отсреща: “Липски”. Тогава Шварц ги отминава и продължава по пътя си, но по едно време усеща, че вторият мъж го следи, затова хуква да бяга и спира чак пред свода на гарата, но мъжът вече не е след него…”

Шварц идентифицира тялото на Лиз като жената, която е видял онази вечер и описва мъжа, който я е съборил на земята: възраст около 30 години, височина 1,70 м, светла кожа, тъмна коса, малък кафяв мустак, пълно лице, широки рамене; облечен в тъмно сако и панталони, черна шапка с козирка, не е държал нищо в ръцете си.

Вторият мъж е на възраст около 35 години, нисък, със светлокестенява коса, кафяв мустак, тъмен редингот, стара черна шапка и е държал глинена лула в ръката си.

Полицията приема много сериозно показанията на полицай Смит и Израел Шварц. Появяват се още двама важни свидетели. Уилям Маршал живее на улица “Бърнър” №64 и е бил близо до мястото, на което е станало убийството, час и 15 минути преди това. Той идентифицира Лиз като жената, която е видял да говори с мъж на средна възраст, носещ кръгла шапка с връх, “каквато носят моряците”, висок около 170 см, доста як, облечен като чиновник и говорещ като образован човек. Не успява да види лицето му.

Джеймс Браун също е видял Лиз само минути преди смъртта й в 12:45ч. Когато стига до пресечката на улиците “Бърнър” и “Феърклоу”, вижда Лиз да говори с някакъв мъж. Той я чува да казва “Не, не тази вечер, някой друг път”. Мъжът е висок около 1,70м и носи много дълго палто.

Описанието на мъжа, говорещ с Лиз, дадено от Смит, Маршал и Шварц, може да се отнася за един и същи човек. За съжаление то не помага на полицията да открие заподозрян.

Катрин Едоус

Убитата на “Майтър Скуеър” жена е по-лесна за разпознаване, тъй като у нея намират няколко квитанции от заложни къщи, които отвеждат полицията до Джон Кели – мъжът, с когото е живеела.

Джон Кели
Джон Кели

Катрин Едоус, позната на всички като Кейт, е приятна и щастлива жена. Също като останалите жертви и тя има периодични проблеми с пиенето, които й създават проблеми в семейството.

Кейт е родена през 1842 г. Родителите й умират, когато е малка, и семейството се разпилява. На 16 години се влюбва в Томас Конуей и заживява с него на семейни начала. Връзката им продължава 20 години и двамата имат три деца. Побоите на Конуей и пиенето на Кейт довеждат до раздялата им през 1880 г. На следващата година тя се запознава с Джон Кели и става негова любовница до края на живота си. Нейните приятели са уверени, че Кейт не е била проститутка, но е възможно да е заработвала допълнително пари с тази древна професия под влиянието на алкохола.

Вечерта преди смъртта си Кейт споделя с Кели, че ще навести дъщеря си, за да изпроси от нея малко пари. Кели я предупреждава за Уайтчапълския убиец и й казва да се прибере рано. “Не се страхувай за мен. Мога да се грижа за себе си и няма да попадна в лапите му” – уверява го тя.

Кейт така и не стига при дъщеря си, но все пак успява да намери отнякъде пари – достатъчно, за да се напие до смърт и да се озове в полицейския участък на улица “Бишъпсгейтс”. Тя поспива там, докато изтрезнее и към 12:30 часа помолва да я пуснат. Пита полицай Хът колко е часът и той й отговаря, че наближава един през нощта.

“Лошо ми се пише като се прибера у дома” – казва му тя.

“Така ти се пада” – отговаря Хът. – “Нямаш право да се напиваш.”

“Майтър Скуеър” се намира на 8 минути път пеша от полицейския участък.

Също както при смъртта на Поли Никълс и Ани Чапмън, гърлото на Кейт е прерязано дълбоко от ляво на дясно. Според показанията на д-р Браун:

“Стомахът бе отворен от гръдната кост до срамните части… Голяма част от вътрешностите бяха отстранени… и около 60 см от дебелото черво бяха изрязани… Перитонеалната ципа бе срязана, а левият бъбрек внимателно изваден и отстранен. Лявата бъбречна артерия беше прерязана. Това би могло да е сторено само от някой запознат с местоположението на бъбрека… Матката бе срязана хоризонтално, оставяйки само 3/4 инча. Останалата част от утробата беше премахната заедно с лигаментите. Вагината и шийката на матката бяха недокоснати”.

Катрин Едоус
Катрин Едоус

“Лицето беше много обезобразено. През долния ляв клепач минаваше четвъртинчов срез, а през десния клепач разрезът бе половининчов. През носа имаше дълбок разрез, започващ от левия край на назалната кост и стигащ до ъгъла на челюстната кост от дясната страна. Върхът на носа беше почти отделен от него.”

По лицето има още много наранявания, сред които и отрязаното дясно ухо, което пада от тялото, когато го вдигат, за да го занесат в моргата.

Скица на нараняванията
Скица от аутопсията на Катрин Едоус

Появява се важен свидетел – Джоузеф Лоуънд, който си тръгва от “Клуб Империал” с двама свои приятели в 1:35 ч. Мъжете виждат мъж и жена, разговарящи в тясна уличка близо до “Майтър Скуеър”. Младият мъж е облечен в тъмна горна дреха и носи карирана ловна шапка. Той е средно висок и има светъл мустак. Лоуънд не вижда лицето на жената, но разпознава дрехите на Кейт. Девет минути след това Кейт Едоус е убита.

За надписа с тебешир, открит около час по-късно на улица “Голстън”, под който лежи окървавено парче от дрехите на Кейт, има три възможни обяснения. Първото е, че посланието не е написано от убиеца, а вече е било там, когато той е изпуснал или е поставил нарочно кървавия плат.

Второто обяснение, предложено от полицай Уолтър Дю, е, че посланието представлява “предизвикателство на умопомрачен евреин, изпаднал в еуфория от кървавите убийства”. Единственият проблем с тази хипотеза е, че думата евреи (Jews) е написана неправилно (Juwes).

Третата хипотеза е, че посланието е нарочно съставено с цел да злепостави евреите и да отклони полицията от следите на истинския убиец. Точно тази възможност е смятана за най-правдоподобна от Скотланд Ярд и еврейската общност.

Който и да е бил авторът на надписа, той никога не е идентифициран.

Писмата: истински или фалшиви?

Стотици писма, за които се предполага, че са написани от убиеца, са изпратени до полицията, вестниците и хора, участващи в разследването. Две от тези писма, написани от едно и също лице, стават причина за създаването на псевдонима “Джак Изкормвача”.

Следното писмо, написано с червено мастило, дава името на прочутия убиец. То е изпратено до “Началника” на “Сентръл Нюз” на 27 септември 1888 г.

“25 Септ: 1888

Уважаеми Началник,

Непрекъснато чувам, че полицията ме е заловила, но още дълго няма да ме пипнат. Посмях се, когато ги слушах как говорят, че са на правилната следа. Онзи майтап с Кожената престилка наистина много ми хареса. Ще преследвам курвите и няма да спра да ги изкормвам, докато наистина не ме заловят. Последният ми удар беше велик. Не дадох на дамата време даже да изписка. Как биха могли да ме хванат. Обичам работата си и искам да започна отново. Скоро пак ще чуете за мен и за моите забавни игрички. От последния удар бях запазил в една бирена бутилка малко истинска червена течност, с която да ви пиша, но тя се съсири и не можах да я използвам. Надявам се, че червеното мастило върши работа, ха ха. При следващия удар ще режа. Ушите на някоя дама ще изпратя на полицаите, ей така за веселбата. Задръжте това писмо, докато не свърша още малко работа и тогава го публикувайте. Ножът ми е толкова хубав и остър, че искам да го използвам при първа възможност.

Успех.

Истински Ваш

Джак Изкормвача

Това е работният ми псевдоним”

Писмото на Джак
Писмото на Джак Изкормвача

Следното е дописано в същото писмо:

“не беше достатъчно добро, за да го изпратя, докато не изчистих всичкото червено мастило от ръцете си. Никакъв късмет. Казват, че съм доктор ха ха”.

Редакторът смята писмото за шега и не го изпраща в полицията в следващите два дни. Лиз Страйд и Кейт Едоус са убити в нощта, след като полицията най-сетне го получава. В понеделник сутринта след убийствата в-к “Сентръл Нюз” получава още едно писмо с пощенско клеймо от 1 октомври, написано със същия почерк като предишното:

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

“Не се шегувах, драги стари шефе, когато ти дадох онези сведения. ще чуете за дръзкото дело на Джаки утре двоен удар този път номер едно малко пищеше и не можах да я довърша веднага. нямах време да отрежа ушите й за полицията благодаря че задържахте предишното писмо докато си свърша работата.
Джак Изкормвача”

Второто писмо
Второто писмо на Джак Изкормвача

Полицията изпраща факсимилета от писмата до всеки полицейски участък, с надеждата някой да разпознае почерка. Това довежда само до голям брой нови фалшиви писма.

Научи повече за:   Ю Йонг-Чул: Канибалът от Южна Корея

Трето писмо е изпратено на 16 октомври до Джордж Лъск, председател на Гражданския комитет за сигурност. В писмото има част от човешки бъбрек. Лъск е доста разстроен. Един от членовете на комитета е уверен, че органът е животински, затова го отнасят за изследване на д-р Опъншоу в Лондонската болница. За казаното от доктора се изписват много неща, но едно е сигурно – той установява, че бъбрекът е на възрастен човек и е бил съхраняван в спирт, а не във формалин, каквато е практиката в болниците.

Писмото, придружаващо бъбрека, не е написано от автора на предишните две.

“От ада

Г-н Лъск

Сър

Изпращам ви половин бъбрек взет от жена който запазих за вас другата половина изпържих и изядох беше много вкусно мога да ви пратя кървавия нож с който го извадих ако само почакате още малко

Подпис

Хванете ме когато

Можете

Господин Лъск”

Дали някое от тези три писма е написано от истинския убиец? Според Филип Съджън първите две, подписани с “Джак Изкормвача”, не са истински, въпреки че съдържат информация, която би могла да бъде известна само на убиеца. Ето как Съджън излага разсъжденията си:

“Първо, твърдението, че убиецът ще изпрати на полицията ушите на следващата си жертва. Това никога не се случва. Наистина ухото на Кейт Едоус е отрязано, но извършителят е разполагал с предостатъчно време да отреже и другото и да изпрати обещаното на полицията”.

“Второ, предсказанието за двойното убийство кара писмото да изглежда истинско. Но то е изпратено или в неделя вечерта на 31 септември, или в понеделник на 1 октомври, когато вече цял Ийст Енд говори за двойното убийство”.

“Трето, твърдението, че Лиз Страйд е пищяла изобщо не е доказано. Само един от неколцината свидетели е чул женски вик. Повечето очевидци не са чули абсолютно нищо в онази нощ”.

Началникът на лондонската полиция сър Чарлс Уорън споделя тези възгледи. Така смятат и неговите съвременни колеги Джон Дъглас и Марк Олшейкър: “Твърде е организирано, показващо твърде много интелигентност и рационална мисъл, и в същото време твърде “миличко”. Подобен убиец никога не би описал престъпленията си като “забавни игрички” или би казал, че “ножът му е хубав и остър””.

Писмото до Лъск е по-трудно за разгадаване. Д-р Опъншоу установява, че бъбрекът е принадлежал на човек, страдащ от болестта на Брайт, от която според д-р Браун е страдала и Кейт Едоус. Възможно е това писмо да е истинско, но това няма как да бъде доказано днес.

Полицейско съобщение

След двойното убийство страх надвисва над улиците на Уайтчапъл и след залез слънце по тях няма жива душа. Проститутките избягват да излизат през нощта, отсядайки в приютите или при приятелите и семействата си.

Страда не само търговията с плът. Лондончани започват да избягват района и за всякаква търговия или пазаруване. Бизнесът в Уайтчапъл замира.

Улиците обаче са по-сигурни от всякога, тъй като многобройни полицаи патрулират непрекъснато в района. Членовете на Гражданския комитет за сигурност също помагат на органите на реда – въоръжени с полицейски свирки и дебели палки, обикалят из квартала в часовете след полунощ.

Тъй като в онези времена няма жени полицаи, един от служителите се преоблича като проститутка за примамка. Това разбира се не дава никакъв резултат, освен че горкият човек е подиграван от местните жители.

Полицията посещава всички приюти и разпитва над 2 000 техни обитатели. Из квартала са разпространени 80 000 позивни:

“ПОЛИЦЕЙСКО СЪОБЩЕНИЕ

КЪМ ЖИВУЩИТЕ

В петък сутринта на 31 август, в събота на 8 септември и в неделя на 30 септември 1888г. в Уайтчапъл бяха убити жени, най-вероятно от жител на района. В случай, че имате сведения за подозрителни личности, моля докладвайте незабавно в най-близкото полицейско управление.

Столична полиция, 30 септември 1888 г.”

Някои професии са подложени на специално разследване. Разпитани са 76 касапи и месари. Проверени са и моряците на корабите по река Темза. С благословията на сър Чарлс Уорън в района патрулират дресирани полицейски копои. Тъй като кучетата не надушват никаква следа, този експеримент е прекъснат в края на октомври.

Животът в Уайтчапъл започва да се връща към нормалния си ритъм. Вече цял месец не е имало ново убийство и нощните жрици отново излизат по улиците. Една от тях е хубавото ирландско момиче Мери Кели.

Мери Кели

В началото на ноември Мери Кели е сполетяна от доста лични проблеми. Изостава с наема, а нейният любовник Джо Барнет е безработен. Живее в стая на приземния етаж на площад “Милърс Корт”, на гърба на улица “Дорсет”.

Мери е родена в Лимерик и израства в Уелс. Когато навършва 21 години, идва в Лондон и започва работа в публичен дом. Един от нейните клиенти я кани да го придружи във Франция, но нещата между тях не потръгват и тя се връща обратно след няколко седмици.

Мери върти много любовници, които я подпомагат финансово, така че не й се налага да се прехранва само с проституиране.

Мери Кели
Мери Кели

През 1887 г. се запознава с Джо Барнет, работещ като носач на пазара, и двамата заживяват заедно, сменяйки непрекъснато квартирите. Често изпиват парите за наема и са изгонвани. Най-накрая свършват в стаичката на “Милърс Корт” № 13. Мери не е имала много сериозни връзки през живота си, но тази е една от тях. Тъй като Джо остава без работа, Мери е принудена да се върне към проституцията, за да оцелее. Те живеят заедно, докато един ден между тях не избухва скандал и той се изнася.

Причината за скарването им е бездомна проститутка, която Мери щедро е приютила в тяхната стаичка. Раздялата им не продължава дълго и те отново се събират в четвъртък вечерта на 8 ноември.

Хората описват Мери като “висока и хубава, светла като лилия, много приятно момиче, което се разбираше с всички”. Една от нейните познати споделя, че Мери е имала лошо пиянство, но “трезвена беше най-свястното и добро момиче, което можеш да срещнеш”. Друга нейна позната я описва като “висока около 1,70 см, със силно телосложение, сини очи и много светла коса, стигаща почти до кръста й.”

В петък на 9 ноември 1888 г. ще се състои церемонията по назначаване на кмет, която силно прилича на коронясване на кралска особа и е празник за целия град. Като много други лондончани и Мери възнамерява да гледа спектакъла.

В петък сутринта хазяинът на Мери Джон Маккарти изпраща своя помощник Томас Бойер да провери дали тя е събрала парите за наема. Когато никой не отговаря на чукането му, Томас бръква през счупеното прозорче и отмества завесата. Това, което вижда, го кара да се втурне панически обратно към шефа си. Когато пристига и на свой ред поглежда през прозореца, Маккарти е толкова ужасен, че изпраща помощника си да извика полиция.

Полицаите също първо надникват през завесата, преди да изкъртят вратата. Полицай Уолтър Дю разказва: “Когато очите ми привикнаха към мрака в стаята, съзрях гледка, която никога няма да забравя до края на живота си.”

Скоро на мястото пристигат д-р Джордж Багстър Филипс и инспектор Абърлайн. Отварят вратата и пристъпват в малката, разхвърляна стаичка, в която няма почти никакви мебели. На леглото лежи неописуемо осакатеното тяло на Мери. Причината за смъртта й е прекъснатата сънна артерия. Чудовищното обезобразяване в това последно и най-отвратително убийство на Изкормвача е извършено след смъртта.

Д-р Томас Бонд, друг полицейски хирург, е призован да установи степента на медицинските познания на убиеца. Докладът на д-р Филипс не оцелява във времето, но този на д-р Бонд е налице:

“Голото тяло лежеше в средата на леглото, леко извито наляво… Цялата повърхност на стомаха и бедрата беше отстранена, а коремната кухина напълно изпразнена. Гърдите бяха отрязани, ръцете обезобразени от няколко разкъсани рани, лицето нарязано до неузнаваемост, а тъканите около врата бяха съдрани до кокал. Вътрешностите бяха подредени около тялото: матката, един бъбрек и една гърда бяха поставени под главата й, другата гърда до десния й крак, черният дроб между краката й, вътрешностите от дясната й страна, а далакът от лявата. Кожите, отстранени от корема и бедрата й, бяха поставени на масата.

Лицето й бе накълцано във всички посоки, като носът, бузите, веждите и ушите й бяха почти отделени. Устните й бяха насечени от няколко разреза водещи надолу към брадичката.

Кожата и тъканите от ребрата до интимните части бяха премахнати на три големи парчета. Дясното бедро бе оголено до кокал, като парчето кожа включваше и външните полови органи и дясната част на задника. От лявото бедро бяха премахнати кожа, фасция и мускули чак до коляното.”

Тялото на Мери
Обезобразеното тяло на Мери Кели

Д-р Бонд продължава доклада си, описвайки раните и оголването на кожата. Когато се опитват да реконструират разчлененото тяло жертвата, установяват, че сърцето й е извадено и очевидно е взето от убиеца.

Д-р Бонд определя времето на смъртта между 1 и 2 часа сутринта. На въпроса за медицинските умения на Джак Изкормвача той отговаря така:

“Раните са нанесени от човек без научни или медицински знания. Според мен той дори не притежава техническите умения на касапин или месар”.

Възможно е д-р Бонд да не е можел да преглътне идеята, че негов колега е способен на подобно нещо, защото позицията му се различава коренно от тази на останалите медици. Също така е възможно да е прав.

Паника

Убийството на Мери Кели предизвиква паника по улиците на Уайтчапъл и те отново опустяват.

Полицията се хвърля в разследването с отчаяни усилия. Всяка следа е проследена и всеки заподозрян е разпитан. Резултатите са разочароващи, а полицията подложена на големи критики. Кралица Виктория е бясна.

“Това ново ужасяващо убийство” – казва тя на премиер-министъра, – “изважда наяве необходимостта от някои решителни мерки. Съдилищата трябва да бъдат подпалени, а детективите ни сменени. Те не са това, което трябва да бъдат.”

Вестник “Таймс” проявява по-голямо разбиране към затрудненията на полицията:

“Убийствата са така ловко извършени, че представляват пълна загадка за полицията. Убиецът не оставя никакви следи, нито съществува правдоподобен мотив… Полицията може само да се надява случайността да й поднесе следа, която да доведе до евентуална развръзка.”

За времето на смъртта на Мери Кели се появяват разногласия. Д-р Бонд смята, че тя е настъпила между 1:00 и 2:00 ч. в петък сутринта. Според д-р Филипс смъртта е настъпила доста по-късно, около 5:00 или 6:00 ч. Тези несъгласия усложняват допълнително разследването.

Най-важният свидетел е работникът Джордж Хътчинсън, който е познавал Мери Кели. Той я среща в 2:00 ч. в петък сутринта и тя му иска пари. Казва й, че няма и Мери се отдалечава, но скоро спира и заговаря друг мъж. Ако показанията му са верни, Хътчинсън вероятно е видял Джак Изкормвача:

“Той сложи дясната си ръка около раменете й. В лявата си ръка държеше малък пакет, овързан с нещо като каиш. Двамата минаха покрай мен и мъжът наведе главата си, така че шапката да скрие лицето му. Наведох се и го погледнах в лицето. Той ме изгледа с неприязън. Двамата тръгнаха по улица “Дорсет”, а аз ги последвах. Спряха на ъгъла за около 3 минути. Той й каза нещо. Тя му отговори добре, драги, ела с мен и ще останеш доволен. Сетне той я прегърна през рамото и я целуна. Тя каза, че си е загубила кърпичката и той извади неговата, червена на цвят и й я подаде. Двамата тръгнаха заедно към площада. Тръгнах след тях, но не можах да ги видя повече. Стоях на площада около 10 минути, но не се появиха повече, така че си тръгнах”.

“Описание: възраст около 34-35 години, височина 1,70 м, бледа кожа, тъмни очи и мигли, тънък, тъмен мустак с извити върхове, навъсена физиономия. Облекло: дълго, тъмно палто с яка и маншети от астраган, тъмно сако отдолу, светла жилетка, тъмни панталони, тъмна филцова шапка, гамаши и ботуши с копчета, черна вратовръзка със забодена на нея декоративна подкова, порядъчен външен вид, отривиста походка, може би евреин. Може да бъде идентифициран.”

Джордж Хътчинсън допълва описанието си по-късно:

“От часовника му висеше голям печат с червен камък… Нямаше бакенбарди и брадата му бе гладко избръсната… Смятам, че живее в квартала, тъй като мисля, че го видях на “Петикоут Лейн” в неделя сутринта, но не съм сигурен”.

Жива легенда

Няколко души са видели Мери в нощта на смъртта й. Мери Ан Кокс, също проститутка, я забелязва да отива към “Милърс Корт” с някакъв мъж в 11:45 ч. Мери е много пияна и едва може да говори. Г-жа Кокс описва нейния клиент като “около 36-годишен, висок 1,70 м, светла кожа, петна по лицето, малки бакенбарди и дебел рижав мустак, облечен в смачкани тъмни дрехи, тъмно палто и черна филцова шапка.”

В сряда в 8 часа вечерта на 7 ноември перачката Сара Луис се разхожда с приятелка, когато мъж на около 40 години, нисък, блед и с черен мустак, предлага на една от тях да го последва. Той носи късо черно палто и черна чанта, дълга около 30 см. Отказват му, но той продължава да настоява и жените избягват. В 2:30 ч. в петък сутринта, точно по времето, когато Мери Кели е убита, Сара отива към “Милърс Корт”, където ще спи у приятелки, когато забелязва същия мъж. Стресната да го види повторно тя побързва към дома на приятелката си. Малко преди 4:00 ч. чува женски вик: “Убийство!”. Освен нея, още една жена е чула крясъка, но изглежда подобни възгласи са нещо обичайно в Уайтчапъл.

Инспектор Абърлайн очевидно вярва на подробните описания на Хътчинсън, но се чуди защо той е последвал Мери и нейния клиент. Хътчинсън обяснява, че е познавал Мери от няколко години и й е давал пари неведнъж. Чувствал се е привързан към нея и просто е искал да се увери, че е в безопасност. Абърлайн нарежда на двама полицаи да се разходят из района заедно с Хътчинсън с надеждата, че ще забележат някъде клиента на Мери. Вероятно е и Хътчинсън да е измислил цялата история, за да отклони подозренията от самия себе си. Полицията обаче не го преследва като заподозрян и разпространява неговото описание на убиеца до всички полицейски участъци.

Инспектор Абърлайн
Инспектор Фредерик Джордж Абърлайн

С идването на зимата усилията на полицията започват да се уталожват. Всички заподозрени са разпитани, но следите не водят до никъде. Изглежда Джак Изкормвача е напуснал сцената завинаги.

Все пак се случват още две подобни убийства, които заслужават да бъдат отбелязани.

Първото е на Алис Маккензи, открита мъртва през юли 1889 г. Причината за смъртта й е прерязване на сънната артерия. Раните по гърлото и корема й обаче се различават от онези на предишните жертви. Д-р Бонд и д-р Филипс не стигат до съгласие дали това е дело на Джак Изкормвача.

Алис Маккензи
Алис Маккензи

През февруари 1891 г. проститутката Франсис Коулс е открита с прерязано гърло. Според д-р Филипс това не е дело на Изкормвача и подозренията падат върху мъж, който се е скарал с нея.

Франсис Коулс
Франсис Коулс

Случаят на Джак Изкормвача е закрит през 1892 г. с пенсионирането на инспектор Абърлайн. Убийствата на Изкормвача приключват, но легендата продължава да е жива и до днес.

Главните заподозрени

Преди да разгледаме определени заподозрени, нека обобщим какво знаем за Джак Изкормвача от изводите на съдебните лекари и възможните очевидци:

  • Бял мъж.
  • Средна или над средната височина.
  • Между 20 и 40-годишен.
  • Не се облича като работник или бедняк.
  • Вероятно е жител на Ийст Енд.
  • Има медицинско образование, въпреки 1-2 мнения за обратното.
  • Може би е чужденец.
  • Десняк.
  • Има редовна работа, тъй като убийствата се случват през уикенда.
  • Вероятно е ерген, което му позволява да се скита често нощем.

От сто години насам развиването на правдоподобни теории за това кой е Джак Изкормвача се е превърнало в доходно търговско начинание за редица автори. Обикновено писателите умело нагласят или пропускат фактите в полза на своята собствена хипотеза. По този начин някои заподозрени придобиват по-голяма популярност от останалите.

Сър Мелвил Макнагтън наследява поста на сър Чарлс Уорън като началник на столичната полиция през юни 1889 г. Той има пълен достъп до полицейските доклади и след проучването им описва в заключителния си доклад своята теория за края на убийствата и тримата най-вероятни заподозрени:

Сър Мелвил Макнагтън
Сър Макнагтън

“Доста убедителна хипотеза е, че след гротескното убийство на “Милърс Корт”, мозъкът на убиеца е спрял напълно да функционира нормално и той или е посегнал на живота си, или неговите близки най-сетне са забелязали умопомрачението му и са го изпратили в лудница”.

“Никой никога не е виждал Уайтчапълския убиец: под подозрение са мнозина маниаци, но срещу никого от тях не съществуват доказателства. Ще спомена трима души, всеки един от които би могъл да е извършил тази серия от убийства:

1. Г-н М. Дж. Дрюит, лекар от добро семейство, изчезнал по времето на убийството на “Милърс Корт”. Тялото му е намерено в река Темза на 31 декември – седем седмици след убийството. Той е сексуално извратен и от частна информация ми е известно, че самото му семейство го е подозирало за убийствата.

2. Космински, полски евреин и жител на Уайтчапъл. Този човек полудява след дълги години прекарани в собствената си нездрава компания. Изпитва изключителна омраза към жените, особено към проститутките и има силна склонност към убийство; изпратен е в лудница през март 1889 г. Около него има доста обстоятелства, които го правят възможен заподозрян.

3. Майкъл Острог, руски лекар и затворник, който по-късно е изпратен в лудница заради маниакалното си поведение. Неговото алиби за местоположението му по време на убийствата никога не е доказано със сигурност.”

Най-важният детектив в разследването на тази серия убийства е главен инспектор Фредерик Джордж Абърлайн. Той не е съгласен с теориите на сър Мелвил Макнагтън. През 1903 г. Абърлайн казва: “Днес, също както и преди петнадесет години, Скотланд Ярд няма абсолютно никаква представа за истината”.

Инспектор Абърлайн има свой собствен любим заподозрян в лицето на мъж на име Джордж Чапмън, който е обесен през 1903 г. за това че е отровил жена си.

Монтагю Дрюит

Монтагю Джон Дрюит, син на хирург, е роден през 1857 г. в Дорсет. Той завършва класическа литература и става преподавател в интернат в Блекхийт. Обича да спортува и играе хокей и крикет. В свободното си време изучава право и скоро става адвокат.

Монтагю Джон Дрюит
Монтагю Джон Дрюит

През 1885 г. умира баща му. След две години майка му е хоспитализирана заради депресия и параноични делюзии. В рода му се наблюдава изявена склонност към депресии и самоубийства.

През 80-те години, въпреки тези лични трагедии и генетичната склонност към депресии, Дрюит просперира във финансов и в социален план. Наследява пари от двамата си родители и живее доста охолно. Освен това има добра професия като преподавател и участва активно в различни спортни състезания. Движи се в уважаваните кръгове на обществото.

Но нещата изглежда не са толкова розови в действителност, защото в края на декември 1888 г. тялото му е открито в река Темза, където е престояло няколко седмици. Някъде към края на ноември той е освободен от учителския си пост. Дрюит оставя самоубийствена бележка, намерена от брат му:

“От петък насам чувствам, че ще свърша като майка си и най-доброто решение за мен е да умра.”

Не съществуват реални доказателства в подкрепа на подозренията от страна на Макнагтън срещу Дрюит. Единствената причина, която той изтъква е доста завоалирана: “от частна информация ми е известно, че самото му семейство го е подозирало за убийствата”. Макнагтън твърди, че е унищожил всички документи свързани със случая, така че истината да остане в тайна. До този момент никой не е успял да докаже, че Дрюит е бил склонен към насилие или е бил “сексуално извратен”, както го описва Макнагтън. Главен инспектор Абърлайн не смята, че Дрюит е възможен заподозрян.

Филип Съджън сравнява Дрюит с описанията на Джак Изкормвача, дадени от очевидците. Той наистина е в същата възрастова група и има мустаци, но е твърде слабоват като физика. Освен това Дрюит изобщо не прилича на чужденец или евреин, а от дома му в Блекхийт до Лондон няма удобен транспорт.

Естествено, Макнагтън не е глупак и най-вероятно наистина е имал сериозни основания да подозира Дрюит, но без доказателства това е трудно да се възприеме. Самоубийството му в края на ноември може да бъде обяснено с наследствената депресия.

Научи повече за:   Йън Брейди и Майра Хиндли: Тресавищните убийства

Аарон Космински

Макнагтън описва втория си заподозрян Аарон Космински като “полски евреин и жител на Уайтчапъл. Този човек полудява след дълги години прекарани в собствената си нездрава компания. Изпитва изключителна омраза към жените, особено към проститутките и има силна склонност към убийство; изпратен е в лудница през март 1889 г. Около него има доста обстоятелства, които го правят възможен заподозрян”.

Инспектор Суонсън добавя, че Космински е бил “изпратен в приюта “Степни” и след това в “Колни Хач”, където умира не след дълго”. Филип Съджън издирва следите на Космински и установява, че между полицейските твърдения и болничните записки съществуват доста несъответствия. Според него “Космински не е бил изпратен в “Колни Хач” през 1889 г., а през 1891 г. И съвсем не е починал скоро след това, а е живял още 28 години”.

Д-р Хаучин, който освидетелства Космински, описва поведението му така: “Той твърди, че е воден и действията му са контролирани от някаква сила; казва, че във всеки един момент знае какво прави всеки човек на земята; отказва да приема храна от други хора, защото така му е наредено и затова се храни от канавката”.

Космински е приет в “Колни Хач” през февруари 1891 г. и остава там три години. В досието му се споменава само за един случай, в който е проявил агресия: “Говори несвързано; понякога е възбуден и склонен към насилие – преди няколко дни вдигна стол и се опита да удари с него главния надзирател”.

Последните 25 години от живота си Космински прекарва в дома за възрастни слабоумни “Лийвсден”. Понякога създава проблеми, но не е агресивен. Все повече се отдръпва във вътрешния си свят.

“Пациентът няма представа на каква възраст е или от колко време е тук. Страда от слухови и зрителни халюцинации и понякога е доста упорит. Разхвърлян е, но се поддържа чист, не обича да работи”.

Единственото доказателство срещу Космински е разпознаването му от един от очевидците. То обаче е направено цели две години след убийството на “Майтър Скуеър”, където свидетелят е видял предполагаемия убиец в сумрака на нощта.

Космински е дребен и слаб, което не съвпада с описанията на Джак. Няма никакви познания по медицина.  Дали той е бил Джак Изкормвача? Най-вероятно не.

Майкъл Острог

Майкъл Острог е последният и най-неправдоподобният от заподозрените на Макнагтън. Той е крадец и измамник, използващ най-различни псевдоними. Често се представя за богат полски благородник. Голяма част от живота си прекарва в затвора без ни най-малко да се поправи. След като през 1874 г. е осъден за кражбата на дузина книги, “Бъкингамшир Адвъртайзър” го описва така:

“Острог не е обикновен престъпник, а човек във вихъра на живота с глава на раменете си, добро образование и изискани маниери, който би преуспял във всяко едно честно начинание, но който въпреки всичко си остава непоправим престъпник… Трудно е да си представим умственото състояние на такъв интелигентен и способен човек, поел риска да бъде затворен за 10 години, заради някаква мизерна печалба”.

Майкъл Острог
Майкъл Острог

Той прекарва следващите десет години в различни затвори. В съда се преструва на ненормален, което му помага да получи по-благосклонни присъди. Според мнозина това е театър, но номерът минава и той е изпращан в психиатрични клиники, където се регистрира като еврейски доктор.

По време на убийствата в Уайтчапъл Майкъл Острог е издирван от полицията, защото пропуска да им съобщи за местонахождението си. Но защо е заподозрян? Той твърди, че е хирург; знае се, че е престъпник; и освен това е пациент в лудницата. Лъжите му го превръщат в заподозрян, въпреки че е хирург толкова, колкото и полски благородник. Прави се на луд тогава, когато му изнася.

Острог не е склонен към насилие и няма данни някога да е нападал жена. Освен това е твърде възрастен – 50-60 годишен – и твърде висок, за да съвпада с описанията на Джак Изкормвача.

Джордж Чапман

Истинското име на Джордж Чапмън е Северин Антониович Клозовски. Роден е в Полша през 1865 г. Започва работа като чирак при хирург и впоследствие завършва образованието си в болница във Варшава.

Джордж Чапмън
Джордж Чапмън

Клозовски емигрира в Лондон в началото на 1887 г. и започва работа като помощник-фризьор, след което отваря бръснарски салон в Уайтчапъл.

Оженва се за Луси Бадерски, въпреки че вече има сключен брак в Полша. Тя му ражда син, който умира от пневмония през март 1891 г. Тогава двамата заминават за Ню Джързи, САЩ.

Съпругата му първа усеща неговите изблици на агресия. Тя разказва, как веднъж я е държал притисната към леглото, като е затискал устата й, за да не вика. В този момент в салона влиза клиент и Клозовски отива да го обслужи. Луси вижда, че под възглавницата се подава някаква дръжка. За неин ужас това се оказва огромен, остър нож, който тя незабавно скрива. По-късно Клозовски й казва, че е възнамерявал да отреже главата й и да я зарови някъде под стаята. Тя му казва: “Но съседите ще се чудят къде съм”.

“О” – спокойно отговаря той. – “Просто ще им кажа, че си се върнала в Ню Йорк”.

Луси заминава за Лондон сама и ражда от него дъщеря през май 1892 г. През юни същата година той се връща в Лондон, но връзката му с нея не продължава дълго. През 1893 г. от него забременява Ани Чапмън (не е жената, станала жертва на Изкормвача), но и тази връзка приключва през 1894 г., заради изневерите на Клозовски.

Той сменя името си на Джордж Чапмън и скоро заживява на семейни начала с Мери Спинк, която му позволява да разполага с нейното наследство от 500 лири. Отварят бръснарски салон, който става известен благодарение на тяхното “музикално бръснене”. Мери свири на пиано, докато Джордж бръсне клиентите.

Макар да просперират финансово, същото не може да се каже за личния им живот. Чапман купува винен камък – безцветна и безвкусна отрова, без миризма, съдържаща антимон. Съвсем малка доза от нея води до бавна и мъчителна смърт. Интересен факт е, че отровата предпазва тялото на жертвата от разлагане години след смъртта.

Когато музикалният номер в бръснарницата се изтърква, бизнесът фалира и Джордж започва работа като управител в кръчма. По същото време Мери започва да се оплаква от стомашни болки, които приключват със смъртта й през 1897 г. За виновник за смъртта й е обявена туберкулозата.

Скоро той заживява с Беси Тейлър, която третира по същия начин като предишните си жени, като дори я заплашва с оръжие. Беси започва да се оплаква от същите стомашни болки като предшественичката си и умира през 1901 г. от “изтощение предизвикано от повръщане и диария.”

Джордж и Беси Тейлър
Джордж Чапман и Беси Тейлър

Джордж си намира нова “съпруга” на име Мод Марш и се отнася с нея не по-добре от предишните си партньорки. Мод също започва да се оплаква от проблеми със стомаха. Нейната майка става подозрителна и вика лекар. Чапмън се изплашва и дава на жена си голямо количество от отровата, което я убива на следващия ден. Когато се установява, че тялото на Мод съдържа смъртоносно количество антимон, Джордж е арестуван.

Предишните му две жени са ексхумирани и се вижда, че телата им са забележително запазени от влиянието на антимона. Въпреки че е обвинен в три убийства, Джордж Чапмън е осъден само за това на Мод. Той увисва на бесилката на 7 април 1903 г.

Ето какво казва за вестник “Пол Мол Газет” пенсионираният вече инспектор Абърлайн:

“Смятам, че има доста неща, сочещи, че Чапмън е убиецът; никога не съм вярвал, че Джак Изкормвача е мъртъв или че е лунатик. Датата на пристигането му в Лондон съвпада с началото на убийствата; убийствата спират точно когато заминава за Америка, а там започват да се случват подобни такива. Факт е, че е изучавал медицина и хирургия преди идването си тук. Историята, разказана от жената на Чапмън, как се е опитал да я убие с дълъг нож, не е за пренебрегване”.

Има и други фактори, водещи към Чапмън: по време на убийствата той е ерген и има време да броди из улиците през нощта; има редовна работа, с която е зает през седмицата и свободен през уикендите. Склонен е към убийство и насилие над жени.

Все пак съществуват и несъответствия. Едно от тях е възрастта му. Повечето очевидци описват убиеца като 30-40 годишен, докато Чапмън е само на 23 години през 1888 г. Възможно е да е изглеждал по-зрял за възрастта си. Другата голяма разлика е методът на убиване на Джак и отровителският подход на Чапмън. Абърлайн се опитва да обясни този проблем в “Пол Мол Газет”:

“Не виждам причина той е да убивал и по двата начина, ако е имал нужните познания, а това е доказано в неговия случай. Човек, който е в състояние да гледа как жените му бавно агонизират от отровата, е способен на всичко; а фактът, че се е опитал да убие първата си жена с нож в Ню Джърси навежда на мисълта, че е замесен и в двете серии от убийства”.

Дали Чапмън е убиецът на Кери Браун от американския град Джърси Сити, която е удушена и след това обезобразена? Това е твърде възможно като се има предвид, че той е бил там на 24 април 1891 г., но няма доказателства, които да го уличават.

Съществуват много причини Джордж Чапмън да бъде подозиран. Остава въпросът дали касапинът, познат като Джак Изкормвача, е бил способен да измени стила си и да се превърне в Джордж Чапмън отровителя?

От ада: Кралска конспирация

Една от най-популярните теории е, че зад убийствата се крие кралска конспирация. Тази хипотеза е в основата на филма от 2001 г. “От ада” с участието Джони Деп и Хедър Греъм, както и за много други телевизионни филми и книги.

Джони Деп във филма "От ада"
Джони Деп в ролята на инспектор Абърлайн

Тази затрогваща история се развива по следния начин: принц Албърт Виктор, известен като Еди, е внук на кралица Виктория и директен наследник на трона на Англия. Неговият баща по-късно става крал Едуард VІІ. Ако беше надживял баща си, Еди също щеше да бъде крал на Англия.

Еди често посещава копторите в Уайтчапъл. Там се запознава и започва връзка с продавачка на име Ани Крук, на която урежда жилище в района. Ани забременява от него и според една от версиите двамата сключват тайно римокатолически брак. Според друга версия детето им е извънбрачно.

Принц Албърт Виктор
Принц Албърт Виктор

Женитбата и забременяването на католичка от низшето общество е недопустимо поведение за един бъдещ крал и когато мълвата за този скандал стига до ушите на Нейно величество Баба, кралицата решава незабавно да сложи край на проблема. Премиер-министърът възлага тази задача на личния лекар на кралица Виктория сър Уилям Гъл.

Д-р Гъл урежда Ани да бъде вкарана в болница, където й прилагат лоботомия и тя остава хоспитализирана за цял живот. Проститутката Мери Кели се грижи за кралската дъщеря на Ани в деня, в който тя е отвлечена. Мери, заедно с приятелките й Поли Никълс, Ани Чапмън и Елизабет Страйд знаят за връзката на Ани с принца. Но не могат да си държат езика зад зъбите, което се превръща в голям проблем за Короната.

Д-р Гъл отново е призован на помощ, за да накара Мери Кели и нейните дружки да замълчат завинаги. За да обясни внезапното изчезване на тези проблемни нощни жрици, докторът се превъплъщава в персоната на Джак Изкормвача – умопомрачен сексуален убиец с известна доза медицински познания.

сър Уилям Гъл
Доктор Уилям Гъл

Верният кочияш на Гъл издирва всяка една от жертвите и лично ги убеждава да се качат в каретата. Тогава докторът ги убива, обезобразява ги и оставя мъртвите им тела на улицата. Мери и нейната намаляваща група от поддръжнички вярват, че са преследвани от банда рекетьори, които са ги заплашвали и преди. Д-р Гъл си запазва Мери за накрая и я подлага на възможно най-отвратителното клане.

Една от вариациите на тази теория е, че докторът, чиято умствена стабилност е нарушена от прекаран инсулт, се е превърнал в нещо като ритуален палач на Масонския орден. Масонската група на Гъл е включвала каймака на лондонския хайлайф, сред които и полицейски служители като сър Робърт Андерсън, който подпомага усилията на Гъл да защити трона.

Наистина е съществувала жена на име Ани Крук, която е работела в магазин на улица “Клийвланд”, и тя в действителност е имала незаконна дъщеря на име Алис Маргарет. Но няма никакви доказателства, че е била свързана с принц Еди, за когото се носят слухове, че предпочита мъже. Хомосексуализмът е незаконен във Викторианска Англия и човек със социалното положение на Еди би трябвало да бъде изключително дискретен.

На улица “Клийвлънд” има бордей, грижещ се за хомосексуалните нужди на богаташите. Този бордей е претърсен от властите, но не се знае дали Еди е бил там в онзи момент. Нищо не свързва Мери Кели с Ани Крук, нито с останалите жертви на Джак Изкормвача.

Жертвите на Джак са убивани на същото място, на което след това са открити, а не във файтон. Също така е малко вероятно в престъпленията да е бил замесен повече от един човек.

Що се отнася до способността на д-р Гъл да се превърне в Джак Изкормвача, Доналд Ръмбелоу посочва в своята “Пълна история на Джак Изкормвача”:

“Лекият удар, който Гъл получава през 1887 г. слага началото на жестока парализа. Въпреки че се възстановява, последиците от този удар са достатъчни, за да му се забрани да упражнява медицинската си професия. Като се прибави и фактът, че е на 70-годишна възраст по онова време, изглежда повече от невероятно докторът да се е подвизавал из улиците на Уайтчапъл. Гъл не умира в лудницата, както твърди тази хипотеза, а в дома си на 29 януари 1890 г., след трети удар, който го оставя безмълвен.”

Няма доказателства и за твърдението, че убийствата на Изкормвача са свързани по някакъв начин с Масоните. Не се знае и дали д-р Гъл, сър Робърт Андерсън и други висши полицейски служители са били членове на този орден.

Дали Короната е била способна да прибегне до убийството на пет нещастни женици, само за да се защити? Доналд Ръмбелоу обяснява Кралския брачен указ, въведен от Джордж ІІІ, който цели осуетяването на евентуалните нежелани бракове на синовете му:

“Според този указ, всеки брак, като този между Еди и Ани, би бил обявен за незаконен, тъй като (1) Еди не е навършил 25 години по времето на женитбата; и (2) се е оженил без съгласието на кралицата.”

Според Джон Дъглас и Марк Олшейкър в тяхната книга “Случаи, които ни преследват” маниакалните касапски убийства на Изкормвача са “дело на увреден, параноичен извършител”, а не на човек, който “би могъл да продължи да функционира и общува нормално с хората във всекидневието си”. Д-р Гъл просто не се вписва в този профил.

Съществуват различни вариации на теорията за Кралската конспирация. В една от тях самият принц Еди е Джак Изкормвача.  Страдащ от трета фаза на сифилис, той се предприема в смъртоносни набези по улиците на Уайтчапъл в търсене на жертви. Това продължава, докато неговите кралски закрилници не се усещат и го затварят някъде до момента на смъртта му.

За тази версия също няма никакви доказателства. Според кралските архиви Еди става жертва на епидемия от инфлуенца през 1892 г. Освен това няколко години след убийствата на Изкормвача, Еди е удостоен с титлата херцог на Кларънс, чест, която едва ли би била оказана на човек с трета степен на сифилис. Макар да не е надарен с изключителна интелигентност, Еди все пак е смятан за мил и добър човек, несклонен към насилие.

За сексуалните предпочитания на Еди се носят много слухове, но няма доказателства, че полицията или някой друг, го е подозирал в убийствата на Изкормвача. Всъщност той има желязно алиби за повечето убийства, тъй като е бил в чужбина или в провинцията, в дните когато те са се случили.

Друг вариант на теорията гласи, че Джак Изкормвача е възпитателят на принц Еди в Кембридж Джеймс Кенет Стивън: след като Еди прекъсва хомосексуалната им връзка, учителят извършва убийствата като акт на отмъщение.

Стивън наистина е възпитател на Еди, но нищо не сочи, че между тях двамата е имало нещо интимно. Няколко години след като Еди напуска Кембридж, мозъкът на Стивън е сериозно увреден в някакъв инцидент и той умира в лудницата.

Дневниците на Мейбрик

През 1992 г. изследователите на Джак Изкормвача получават уникалната възможност да се развихрят. Собственик на обект за метални отпадъци в Ливърпул на име Майкъл Барет изкарва наяве дневник, чийто автор вероятно е търговецът на памук Джеймс Мейбрик, починал през 1889 г. В този дневник Мейбрик признава, че той е Джак Изкормвача.

Джеймс Мейбрик
Джеймс Мейбрик

Барет разказва, че дневникът му е бил даден от неговия приятел Тони Девъроу, но Девъроу така и не успява да обясни как е попаднал в ръцете му, тъй като вече е мъртъв, а семейството му няма представа за съществуването на документа.

Повече от 100 години разследващите случая се питат защо убийствата са започнали внезапно през август 1888 г. със смъртта на Поли Никълс и са спрели също така внезапно през ноември, след бруталното убийство на Мери Кели. Ако се вярва на автентичността му, дневникът на Мейбрик дава отговор на този въпрос.

Ако Джеймс Мейбрик е бил Джак Изкормвача, неговата смърт през 1889 г. би обяснила загадъчния край на престъпленията.

Джеймс Мейбрик е търговец на памук, който започва бизнес в Лондон в началото на 70-те години на XIX век. Той заминава за САЩ, където отваря офис във Вирджиния и се връща няколко години по-късно. В Щатите се заразява с малария и приема комбинация от арсеник и стрихнин, за да държи болестта под контрол. Пристрастява се към лечението и продължава да приема арсеник до смъртта си.

Мейбрик довежда със себе си красива, богата и общителна съпруга. Осемнадесетгодишната Флоренс Чандлър (Флори) е наполовина на неговата възраст, но това не попречва на любовта им и те сключват брак.

Флоренс Чандлър
Флоренс Чандлър

80-те години донасят лош късмет за бизнеса и брака на Мейбрик. Лошата икономическа обстановка в САЩ и Англия им нанася финансов удар в момент, когато живеят твърде нашироко. През 1888 г. Джеймс, Флори и двете им деца се преместват в голямо имение извън Ливърпул. Мейбрик бяга от финансовите проблеми с помощта на увеличени дози от лекарството си и ласките на друга жена. Когато разбира, че мъжът й поддържа любовницата и незаконните си деца с малкото им останали пари, Флори го напуска и си намира по-млад мъж.

През април 1889 г. Флори купува няколко мухоловки, които ще накисне и ще използва извлечения от тях арсеник, за да направи помада за лицето си, тъй като е получила обрив, а й предстои да посети изискана хайлайф сбирка. Точно по същото време Джеймс Мейбрик, който продължава да взима арсеник, се разболява и умира на 11 май 1889 г.

Флори е обвинена, че е убила съпруга си с арсеник. След претупания на бързо и нечестен процес е осъдена на смърт чрез обесване. Съдията не допуска в съда никакви доказателства за пристрастеността на Мейбрик към арсеника. Тя прекарва в затвора 15 години, след което е освободена.

Макар Мейбрик никога да не е подозиран приживе, след 1992 г. неговият дневник го поставя в светлината на прожекторите. Много експерти анализират и дневника и живота му. Няколко страници от началото на документа липсват, а няколко експерти смятат, че мастилото е съвременно.

Експертът Мартин Фидо открива доста анахронизми в текста, а Скотланд Ярд установява, че почеркът е изменен, за да наподобява стила на писане от Викторианската епоха.Накрая през 1995 г. подозренията на експертите са подкрепени от признанието на Майкъл Барет:

“Аз, Майкъл Барет, съм автор на оригиналния дневник на “Джак Изкормвача”, а съпругата ми Ан Барет го преписа на ръка от напечатаните страници”.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
Д-р Уотсънждьгbibiripper Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
ripper
Гост
ripper

По голям от тоя няма .. наистина тоя е мн внушителен ! Хубава статияl 😉

——————————————————————————–
Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

ждьг
Гост
ждьг

Много интересна статия..наистина ме хвърли в доста размисли относно методите и времето за убиване

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Джак Изкормвача се е превърнал в синоним на сериен убиец,за него книгите нямат брой и чет,от театрални постановки също не е лишен,като в книгите за него всевъзможните автори го разобличават като най различните заподозрени изброени по горе,Чапман,Козмински който наскоро беше обявен от някой си като неуспорим кандидат за самоличноста на изкормвача заради намерена престилка уж негова на над 100 години по която имало днк следи и от една от жертвите на Джак и от него след повече от 100 години представете си пак някой гони извесност дори и в наши вестници се мъдреше заглавието -Джак Изкормвача бил лудия полски еврейн… виж още »

Д-р Уотсън
Гост
Д-р Уотсън

Ако Джак Изкормвача е бил заловен той едва ли щеше да се радва на такава популярност и можеби в този сайт за него щеше да има няколко реда поради факта че жертвите му се броят на пръстите на едната ръка а дори има и съмнения,че едно от тях не е негово, доста малки щяха да изглеждат престъпленията му в сравнение да речем с тези на Чикатило,Бънди,Албърд Фиш и други с дву или трицифрени жертви.При него всяват страх мистиката му ,показноста му повечето серийни убийци след като убият се опитват да скрият жертвата за да не ги хванат и да продалжът… виж още »