Х.Х. Холмс и Замъкът на смъртта

Х.Х. Холмс и Замъкът на смъртта

Х.Х. Холмс, роден под името Хърман Уебстър Мъджет, е погубил между 27 и 200 души, предимно жени, по време на Световния панаир в Чикаго през 1893 г. Той построява “Замък на смъртта”, в който примамва млади жени, търсещи жилище под наем. Холмс ги настанява в някоя от специалните си стаи, където им пуска смъртоносен газ. Понякога възпламенява газа и изгаря жертвите си. След това спуска телата им надолу по улеите в мазето си, където обработва труповете им на масата за дисекции и ги хвърля в цистерни с киселини. После продава избелените им скелети на училищата по медицина.

Днес Холмс се слави като един от най-демоничните убийци в историята на Америка.

Измамник

Установяването на убийство във Филаделфия през октомври 1894 г. отваря вратите към случай, в който малцина искат да повярват. Бившият затворник Марион Хеджпет подава сигнал в полицията за наскоро извършена измама, в която е участвал заедно със своя някогашен съкилийник Х. М. Хауърд. Двамата са застраховали живота на човек на име Бенджамин Пайцъл и са фалшифицирали смъртта му чрез експлозия в лаборатория, където вместо неговото тяло са оставили друг труп. Измамниците е трябвало да си разделят плячката, но Хауърд не е издържал на изкушението и е избягал с парите. Доносникът Хеджпет сега иска да отмъсти на предателя. Неговото подробно писмо за схемата е предадено на застрахователната компания. Не след дълго става ясно, че Х. М. Хауърд в действителност се казва Х. Х. Холмс – един отявлен мошеник.

Марион Хеджпет
Марион Хеджпет

Представител на застрахователната компания, който още преди това е изразил съмненията си по повод на смъртния случай, проучва наново обстоятелствата, заобикалящи откриването на тялото на улица “Калоухил” №1316. То е открито в състояние на ригор мортис, а лицето му е толкова зле обгорено от химикали, че самоличността му не може да бъде установена. Въпреки това Х. Х. Холмс, придружен от едно от децата на Бенджамин Пайцъл, категорично е идентифицирал тялото му. След като прибира парите от застраховката, той изчезва заедно с трите деца на Пайцъл.

Бенджамин Пайтзъл
Бенджамин Пайцъл

Имайки предвид тези подробности, служителите от компанията се опитват безуспешно да намерят следите му и накрая наемат агенти от “Националната детективска агенция Пинкертън”. Тези доста по-опитни мъже проследяват дирите му из цялата страна, събирайки информация за неговите многобройни измами и кражби. Години по-рано той е извършил още няколко измами със застраховки, които му осигуряват средствата за построяването на триетажен хотел. Той е един от най-големите и най-успешните мошеници, с които агентите са се сблъсквали някога. Но алчността е започнала да надвива здравия му разум и този път ще го пипнат.

Арест

През ноември частните детективи най-накрая откриват Холмс в едно от неговите убежища във Вермонт. Поставят го под наблюдение и предават информацията за местонахождението му в полицията.

Х. Х. Холмс
Х. Х. Холмс

На 16 ноември 1894г. Х. Х. Холмс е арестуван в Бостън, докато се готви да напусне страната с параход. Той се предава лесно, вероятно защото е вярвал, че ще може да се спаси с помощта на своите най-успешни оръжия – убедителен език и планина от лъжи. Той се убеждава още повече, че не го грози сериозна опасност, когато му казват, че е арестуван за кражба на кон в Тексас. Знае, че е извършил много по-страшни неща, но полицията също знае някои работи. Нито една от страните обаче не осъзнава с какво наистина се е сблъскала.

Най-добрият източник за историята на Холмс са самите документи от неговия случай: книгата на детектив Франк П. Гийърс и автобиографичните истории написани от Холмс. Първоначално той разказва една история пълна с лъжи, които да прикрият неговите престъпления, но после сътворява сензационното си признание, което е отпечатано във “Филаделфия Инкуайърър”. Тъй като случаят на Холмс незабавно се превръща в сензация, той е следен от всички вестници във Филаделфия, а през 1975 г. Дейвид Франк публикува книгата “Докторът на мъченията” (по-късно се разбира, че тази книга е била любимо четиво на един друг сериен убиец – д-р Майкъл Суанго).

Осъществяването на измамата

В Бостън пристига агент от застрахователната компания. Холмс го познава и с готовност прави пред него признание за измамата. С наглите маниери на изпечен лъжец обяснява, че повреденото тяло, което лично е идентифицирал като Пайцъл, всъщност е откраднат труп, предназначен за медицински цели. Агентът е изумен от почти убедителното изпълнение на Холмс. Когато го пита за децата на Пайцъл, заподозреният предлага поредната си заплетена история: децата са оставени при баща им, който е заминал или за Южна Америка, или за Флорида.

Съпругата на Бенджамин Пайцъл Кери не може да подкрепи никое от твърденията на Холмс, но казва, че е знаела за застрахователната измама и че е била местена от едно място на друго, с обещания скоро да види семейството си. Тя е напълно объркана от цялото това преживяване и нейното тревожно поведение кара полицаите да мислят, че Пайцъл най-вероятно е мъртъв. Обвиняват я в заговор с цел измама и я арестуват, макар да изпитват съжаление към нея. Тя изглежда е попаднала в нещо, което почти не разбира.

Понеже измамата се е случила във Филаделфия, детектив Томас Крауфорд пристига в Бостън, за да ескортира Холмс обратно в Града на братската любов. По пътя Холмс се хвали на детектива със своята криминална кариера, казвайки, че през живота си е извършил достатъчно злини, за да бъде обесен дванадесет пъти. Разказва цветисти истории за своите разнородни мошеничества и заявява, че притежава способността да хипнотизира хората да му се подчиняват. Дори предлага на детектива 500 долара, за да му позволи да упражни способностите си върху него и да избяга. Крауфорд не е впечатлен и отказва сделката, но когато научават за случая, репортерите започват да приписват на Холмс свръхестествени сили.

Впоследствие Холмс е изпратен в затвора Мойоменсинг и остава там няколко месеца. Неговата влажна килия е с размери 3 на 4 метра, с решетка на прозореца и електрическа крушка на тавана. Той има добро поведение и въпреки всекидневните журналистически разкрития за неговите непрестанно появяващи се нови зловещи престъпления, пазачите очевидно го харесват. Някои от тях му вършат услуги, доставят му сутрешния вестник и го държат в течение на разследването. Той скоро осъзнава, че е трябвало да измисли по-добро самопризнание.

Промяна в историята

През декември 1894 г. Холмс признава на властите, че подхвърленият труп наистина е на Пайцъл, но казва, че той не е бил убит. Според новата версия на историята му Пайцъл, заедно с още двама мъже и съпругата си, са били съучастници в измамата. Пайцъл е наел къщата на улица “Калоухил” и я е заредил с бутилки пълни с химикали. Всичко е вървяло по мед и масло, но Холмс е забелязал, че Пайцъл пие твърде много и един ден го е заварил да лежи мъртъв на пода. Пайцъл е страдал от депресия и е използвал твърде много хлороформ. Холмс е решил да продължи с плана си и е повредил тялото, така че да стане трудно за разпознаване, унищожил е самоубийственото писмо, което Пайцъл е написал, и е инсценирал експлозията. След това е напуснал града заедно с децата на мъртвеца и е зачакал пресата да публикува новината за откритото тяло. Съпругата на Пайцъл не е знаела какво става с децата й в продължение на няколко месеци, след което Холмс й е съобщил, че те са на сигурно място в Англия, под попечителството на някоя си Мини Уилямс.

На 3 юни 1895 г. Холмс е изправен пред съда по обвинение в заговор с цел застрахователна измама и понеже присъдата му ще бъде лека, адвокатите му го съветват да пледира за виновен, което той и прави. Обявяването на присъдата му е отложено за по-късна дата, но вече дори и вестниците настояват за информация, касаеща децата на Пайцъл. Те са потънали в дън земя и репортерите искат да знаят къде са. Същото иска и майката Кери Пайцъл. Някой трябва да направи нещо.

С този случай е натоварен детектив Франк Гийър, който започва да издирва липсващите деца на Пайцъл или техните останки, като в крайна сметка открива второто. По-късно Гийър написва книга за своя международен поход. Дори след края на мисията си той не осъзнава точно с какво чудовище си има работа.

Тревожен въпрос

Франк Гийър е едър мъж с приятно честно лице, украсено с моржов мустак. Неговата съпруга и дъщеря наскоро са загинали в пожар и той е загубил голяма част от теглото си. Холмс не предлага никаква помощ в търсенето, но казва, че децата са били оставени при попечител, а едно от момичетата е било преоблечено като момче. Дори пролива малко сълзи, огорчен от идеята, че някой би могъл да го обвини в убийството на невинните дечица. Той има дарбата да лъже със завидно цветисто умение. Според Гийър Холмс е надарен актьор и завършен измамник, така че той не може да се довери на нито една негова дума. Особено когато се оказва, че така наречената пазителка на децата Мини Уилямс също липсва, заедно със сестра си Нети.

Научи повече за:   Виктор Саенко и Игор Супрунюк: Маниаците от Днепропетровск

Холмс чете вестниците всеки ден и променя фактите в историята си според ситуацията. Гийър забелязва това и по-късно отбелязва в книгата си как това идеално се вписва в модела на поведение на измамника: той играе игрички и променя стратегията си във всеки удобен момент, за да движи хората около себе си като пешки по шахматната дъска. Това кара детектива да се чувства неспокоен. Никога не може да се разбере дали казаното от Холмс е истина… и какво би могъл да замисля в същото време.

Холмс си признава, че 15-годишната Алис Пайцъл е била с него при разпознаването на баща й, след което той е прибрал и отвел със себе 8-годишния Хауърд и 11-годишната Нели. Алис и Нели са писали писма до майка си, но Холмс ги е прибирал без да ги изпрати (те са намерени у него при ареста му). Той е казал на майката, че децата й са оставени на грижите на Мини Уилямс – някаква заможна жена в Англия. Изказал е пред нея предположението, че може би тази жена прибира писмата на децата, тревожейки се за тяхната безопасност. Но Гийър не може да открие никаква следа от Мини Уилямс или трите деца, които уж са с нея. Всъщност улицата, на която според Холмс живее богатата дама, изобщо не съществува в Лондон. Вместо да замине за Англия, както Холмс се опитва да го накара, Гийър насочва усилията си в Северна Америка.

Дълго пътуване

На 26 юни детектив Гийър се качва на влака, взимайки със себе си писмата на Алис и Нели, снимки на децата и на Холмс, и няколко техни вещи и дрехи. Никой в областната прокуратура не вярва, че след толкова дълго време ще бъде възможно да се открие нещо. Смятат, че Холмс е убил децата и се е отървал от телата им. Застрахователната компания обаче с готовност финансира пътуването.

В Синсинати той показва снимките и разпитва в хотелите за Холмс и децата, и накрая попада на човек, който си спомня малка група пътници начело с мъж, представящ се като Алекс И. Кук. Холмс е използвал това име и преди. Човекът насочва Гийър в друга посока и след много разпитване детективът намира жена, която е виждала Холмс заедно с някакво момче в една къща, където е доставена огромна печка.  Холмс е подарил печката на жената, вероятно защото е забелязал, че тя го наблюдава. Гийър чувства, че е тръгнал по вярната следа и заминава за Индианаполис, където според писмата е била следващата дестинация на Холмс.

В този град Гийър надушва следа, която му дава добра представа за това къде са били децата. Денят е страшно горещ, което прави разследването още по мъчително. Накрая обаче странната игра на Холмс се изяснява: той е местел съпругата си (една от трите му съпруги, неподозиращи за многоженството му) и трите деца на Пайцъл из града, като двете страни не са знаели една за друга. Гийър не може да разбере защо, ако Холмс е възнамерявал да убие децата, би полагал такива неимоверни усилия и би хвърлял толкова много средства, за да ги мести така често. Пъзелът се усложнява, а съдбата на децата все още остава неясна.

След това Гийър заминава за Чикаго и Детройт – градът, от който Алис е написала последното писмо до майка си, в което изразява тревогата си, че не са заедно. За своя изненада разбира, че Холмс е добавил нова фигура в играта си – мисис Кери Пайцъл и нейните две други деца. Той я е настанил само на три пресечки от мястото, където живеят трите й отвлечени деца, без да допусне те да осъзнаят, че са толкова близо едни до други. Алис е написала в писмото си още нещо, което кара кръвта на Гийър да изстине: “Хауърд вече не е с нас”.

Момичетата

Пристигайки в Торонто, Гийър издирва агентите по недвижими имоти, за да разбере дали някой е наемал от тях квартира само за няколко дни. Открива една къща, заобиколена с двуметрова ограда, в която човек, приличащ на Холмс, е живял под наем. Семейството, което сега живее там, е забелязало, че пръстта под къщата им е разровена. Гийър урежда да започнат разкопки на мястото, вярвайки, че ще намери там едно или повече от децата. Копаенето продължава до късно вечерта, но нищо не е открито. Накрая се оказва, че всъщност предишният наемател не е бил Холмс. Но упоритият детектив все още вярва, че децата са били убити някъде в този град и скоро намира друга къща под наем, която изглежда подозрително. Отива да я провери.

Гийър научава, че с наемателя на къщата е имало три деца. Той е поискал назаем лопата, за да зарови картофи в мазето и е донесъл със себе си само легло, дюшек и голям сандък. Жена разпознава по снимка Холмс, като човека, наел имота. Гийър отива там и установява, че почвата в тъмното мазе е разровена на едно място. Когато забива лопатата в пръстта, се разнася смрад и той разбира, че е на правилното място. Резултатът от неговото дълго и мрачно пътуване се оказва това, от което едновременно се е страхувал и надявал: човешки останки. На един метър дълбочина той се натъква на малка кост от ръка и тогава наема погребална агенция да довършат работата. Гробарите ексхумират труповете на две необлечени момичета. Гийър вярва, че това са Нели и Алис Пайцъл.

Нели Пайтзъл
Нели Пайцъл

Алис лежи на една страна, а Нели по лице, като сплетената й коса се спуска спретнато по гърба й. Гробарите изваждат телата от изкопа и ги поставят в ковчези. Когато Нели е повдигната, тежката й плитка се отделя заедно със скалпа от черепа й.

Гийър е поздравяван наляво и надясно за успеха си. Той изпраща телеграма до Филаделфия, за да съобщи за случилото се.

При претърсването на къщата е намерена играчка, съвпадаща с описанието на един от предметите, за които Кери Пайцъл е казала, че децата са взели със себе си. Това, както и намерените частично обгорени дрехи, представлява според Гийър достатъчно доказателство за самоличността на жертвите. Госпожа Пайцъл е доведена в Торонто, за да потвърди идентификацията. Позволено й е да види само косите и зъбите на децата си, тъй като останките са в твърде разложено състояние. Тя незабавно ги познава и изгубва съзнание.

Гийър знае, че му предстои да намери още едно дете: малкият Хауърд. Мисията му все още не е изпълнена. Той използва логиката си и подсказките от писмата, и установява, че Хауърд е бил виждан отделно от момичетата преди пристигането им в Детройт. Време е да се върне в Индианаполис.

Откритие

Той пристига там на 24 юли. Както и преди Гийър се свързва с агентите по недвижими имоти в града, за да получи информация за краткосрочни наеми от миналия октомври. Сега вече цялата нация следи разследването му с интерес и вестниците веднага обявяват пристигането му в града. Хората го смятат за истински Шерлок Холмс и искат да проследят всяка негова стъпка. Това е едновременно проклятие и преимущество. Той получава много следи, по които тръгва, но повечето от тях просто загубват времето му. Дните идват и си отиват, без да открие нищо съществено. Започва да му се струва, че никога няма да намери малкия Хауърд.

Във Филаделфия Холмс жадно поглъща новинарските подробности за пътуването на Гийър. Първоначално той се чувства всесилен, вярвайки, че Гийър никога няма да може да намери децата. Но с откриването на останките на момичетата нещата започват да му се струват по-мрачни. Трябва да измисли история, с която да се оправдае и да хвърли вината върху другите. Въпреки че го прави, детективите анализират внимателно писмата на децата и изпращат на Гийър няколко идеи. Някои неща са останали недогледани или недоразбрани и подпомогнат от колегите си, Гийър разкрива, че децата са били в Индианаполис четири дни по-дълго, отколкото е смятал в началото. Той заминава за Чикаго, за да провери наскоро открит детски скелет, но той не е на Хауърд. Холмс продължава да отказва съдействие. Кралят на измамите хвърля вината върху друг човек.

Гийър пътува до още няколко места, но инстинктът му подсказва да се установи в Индианаполис и да продължи търсенето си там. Въпреки липсата на успех, той продължава да вярва, че ще направи пробив в този град. Но има нужда от нова стратегия.

Добър инстинкт

Гийър започва да обикаля систематично малките градчета около Индианаполис и се натъква на следа в Ървингтън. Там през октомври груб и рязък мъж, приличащ на Холмс, е наемал къща. Сприхавият наемател е бил придружен от малко момче. Облекчен и сигурен, че е намерил края на следата, Гийър отива да разгледа имота.

По пода в мазето няма следи от копаене, което първоначално го обезкуражава, но в една малка ниша забелязва сандък, а близо до него пръстта е разбутана. Гийър разравя мястото, но не открива нищо. В хамбара открива печка на въглища и си спомня, че и по-рано Холмс е поръчвал такава. По печката има следи, приличащи на засъхнала кръв. Госпожа Пайцъл идентифицира по телеграфа сандъка като свой.

Научи повече за:   Лари Джийн Бел: Кошмарът в Южна Каролина

Гийър напуска мястото, но се връща, когато чува, че има новини. Лекар, който се е ровил наоколо, му показва парчета от овъглени кости – част от череп и бедрена кост – които според него принадлежат на дете от мъжки пол. Костите са открити в комина. Гийър разрушава комина и открива още човешки останки – пълен комплект зъби и парче от челюст, които според зъболекаря принадлежат на момче на възраст между 7 и 10 години. В дъното на комина е открита огромна овъглена маса, която, след като я нарязват, разкрива доста добре изпечените част от стомах, черен дроб и далак. Тазът на тялото също е открит. Доста очевидци са виждали Холмс през октомври и без проблеми го идентифицират по снимката, показана им от Гийър. Един от тях дори си спомня, че му е помогнал да монтира печката.

Алис и Хауърд Пайтзъл
Алис и Хауърд Пайцъл

Убеден, че е намерил Хауърд Пайцъл, Гийър най-сетне може да спи спокойно. Датата е 27 август, цели два месеца от началото на пътуването му и пет седмици откакто е намерил злочестите сестри на Хауърд.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

На 12 септември голямото жури решава, че има основание за повдигане на обвинителен акт срещу Холмс за убийството на Бенджамин Пайцъл. Той пледира за невинен и датата на процеса му е насрочена за 28 октомври. Докато прави мили очички за пред съда, жителите на Чикаго продължават да научават нови и нови неща за него. Оказва се, че списъкът с убийства на Холмс е доста по-дълъг.

Страната на възможностите

Холмс, чието истинско име е Хърман Уебстър Мъджет, е пристигнал в Чикаго през 80-те години на XIX век вече женен за две жени. Градът тогава се подготвя за Световния панаир, или Голямата експозиция, което означава, че за един комбинативен човек съществуват достатъчно възможности за измами и кражби. Около 27 милиона души посещават продължаващия шест месеца панаир, което претоварва градските ресурси и вдъхновява множество престъпления, повечето от които полицията не успява да разследва. Холмс е сред онези, възползвали се от това предимство.

Той пресмята колко много ще бъдат посетителите, търсещи квартира възможно най-близо до панаира, знаейки, че сред тях ще бъде най-уязвимата плячка: самотни, наивни жени, които лесно биха се поддали на чара на един преуспял и харизматичен доктор. Той се представя като възпитаник на престижен медицински университет и заможен човек.

Първата му работа е като служител в аптеката на улиците “63-та” и “Саут Уолъс”, но той скоро слага ръка на магазина, след като собственичката госпожа Холтън и нейната дъщеря заминават за Калифорния, без никой повече да чуе за тях. Скоро Холмс купува имот от другата страна на 63-та улица. После, чрез убийства и измами, събира достатъчно средства, за да построи триетажен, разполагащ със 100 стаи хотел, който нарича Замъка. Когато усеща, че е време да изчезне, Холмс се опитва да го подпали, за да прибере застраховката.

Сега в тази сграда детективите откриват доказателства за още престъпления, много по-сериозни от мошеничеството и многоженството на лукавия измамник.

Замъкът на смъртта

Оказва се, че Холмс е предлагал стаи на млади жени, пристигащи в града за изложението, но много от тях са изчезвали безследно. Освен това е наемал на работа момичета, които също са се изгубвали без следа. Уликите сочат, че той е измъчвал и убивал тези жени, отървавайки се от труповете им в пещта в мазето си. Имал е практиката да сваля плътта от телата им и да продава скелетите им на медицинските училища.

Замъкът на Холмс разполага със звукоизолирани стаи с тайни шпионки, покрити с азбест стени, тръби за газ, плъзгащи се прегради и отдушници, които той контролира от стаята си. Много от стаите имат нисък таван и тайни отвори в пода и са оборудвани със стълби, водещи към други по-малки стаи под тях. Сградата разполага с тайни проходи, фалшиви подове, стаи екипирани за изтезания и специално оборудвана операционна. В замъка има и намаслени улеи, водещи надолу към мазето на две нива, в което Холмс е инсталирал огромна пещ.

Смята се, че той е настанявал избрани жертви в специалните стаи, в които е пускал смъртоносен газ, като е наблюдавал реакциите им и е контролирал процеса от собствената си спалня. Очевидно е получавал някакво морбидно удоволствие от цялата процедура. Понякога е възпламенявал газа, за да ги кремира живи. Друг път ги е завързвал на “еластомера” – удължено легло с ремъци – за да види доколко може да се разтяга човешкото тяло. Когато приключи с тях, ги е спускал надолу по улеите в мазето си, където ги очакват цистерни с киселини и други химикали.

Замъкът на смъртта
Замъкът на Х. Х. Холмс

Детективите откриват в Замъка няколко цели скелета и многобройни овъглени фрагменти от кости, сред които и тазова кост на 14-годишно момиче. Натъкват се и на окървавена примка от бесило и изба пълна с негасена вар. Холмс обаче твърди, че няма нищо общо с никакви убийства. Заявява, че жените сами са посягали на живота си или са били убити от някой друг. Заглавията в пресата крещят за “Хотела на смъртта”. Вестник “Чикаго Трибюн” обявява: “Замъкът е гробница!”, а “Филаделфия Инкуайърър” описва останките открити в хотела-костница.

Не след дълго започват да се издават серии от евтини криминални книжки, посветени на случая, които да утолят любопитството на публиката и да донесат огромни печалби на създателите си. Авторите правят обширни проучвания, простиращи се назад до 1879 г., за да открият дори още повече убийства извършени от Холмс. Според чикагската полиция броят на жертвите му вероятно достига 150 души. Във Филаделфия за любопитните отваря врати “Музеят на Холмс”. Той обаче е подготвен. Благодарение на дарбата си на измамник Холмс винаги е постигал своето и осъзнава, че и сега може да го направи. Затова започва да пише мемоарите си.

Изкуството да убеждаваш

За да изчисти името си, 34-годишният Холмс написва “Собствената история на Холмс, в която той бе набеден в многобройни убийства и конспирации”. Прикрепя към книгата своя затворнически дневник, вероятно измислен впоследствие. Дневникът съдържа дълги и скучни описания на всекидневните му занимания и целта му е да накара хората да повярват, че е съвсем обикновен човек, интересуващ се от книги.

Холмс твърди в мемоарите си, че повдигнатите срещу него обвинения в убийство представляват явен опит да бъде вкаран на всяка цена зад решетките. Иска официално и публично да се отрече от всички тях. Продължава с разказ за живота си, включвайки и пълни подробности за отношенията си със семейство Пайцъл.

В тези мемоари, публикувани с помощта на журналист, Холмс описва градчето Гилмантън в Ню Хемпшир – мястото, където е израснал като Хърман Уебстър Мъджет. Той е роден там през 1861 г. и твърди, че е имал съвсем обикновен живот, с обикновени родители и нормално ученическо всекидневие.

Той описва превратната точка в живота си, когато няколко по-големи момчета са го заставили да проникне в кабинета на градския доктор и да се изправи лице в лице със скелета там. Този зъл и опасен номер оставя дълбок отпечатък у малкото момче, но пък за сметка на това лекува завинаги всичките му страхове. Той приписва желанието си да следва медицина точно на този инцидент.

Холмс разказва и за своите детски лъжи и бели, и как баща му го е наказвал за тях. Чак в колежа извършва своята първа наистина нечестна постъпка: представя чужда книга като своя и спечелва пари от лъжата си. Получава медицинската си диплома в Университета в Мичиган и отваря собствен кабинет. След това се опитва неуспешно да извърши първата си застрахователна измама, помагайки на някого да инсценира собствената си смърт с помощта на откраднат труп. После работи за кратко като лекар в психиатрична клиника, като спомените от това преживяване го преследват с години. Променя името си на Х. Х. Холмс и започва да се представя като аптекар в Чикаго. Това е зловещото начало на неговата кариера.

Близки срещи

Холмс продължава да разказва за злочестините си, описвайки несгодите, които се стоварват върху него и трудностите, които е изпитал преди да се срещне с Бен Пайцъл през 1888 г. Двамата имат партньорски взаимоотношения и се захващат с най-различни начинания, носещи им взаимна изгода. Холмс уверява своите читатели, че някои от изчезналите жени са споменавали за заминаване преди да бъдат изгубени следите им. Заявява, че много от младите дами са живи, здрави и преуспяват благодарение на запознанството си с него.

Колкото до Мини Уилямс, която е изчезнала без следа, Холмс казва, че тя е преживявала трудни времена, имала е незаконно дете и е била склонна към самоубийство. Направила е аборт, заради което се е чувствала страшно засрамена и е напуснала всичките си близки. За известно време е била негова секретарка и често се е хранела в дома му – което според него би обяснило наличието на нейни кости в пещта. Нейната сестра Нети й е дошла на гости и не след дълго е починала. Холмс твърди, че Мини е решила, че сестра й харесва Холмс и затова я е убила, удряйки я със стол. Той е помогнал на Мини да сложат тялото в сандък и да го изхвърлят в езерото Мичиган.

Мини Уилямс
Мини Уилямс

След този инцидент Холмс е скъсал всякакви отношения с Мини. Тя си е тръгнала и той е изгорил дрехите, които е оставила след себе си, а някои от тях е дал на Пайцъл. Никой не е чул повече за Мини… с изключение на Холмс, който твърди, че й е помогнал да направи инвестиции с имоти в Тексас.

Научи повече за:   Ал Капоне: Скандалният бос на Чикаго

Той описва как за първи път е срещнал семейство Пайцъл и бизнес начинанията, в които е участвал заедно с Бенджамин. Настоява, че не е имал мотив да убива никого, казва, че винаги е бил много щедър и алчността не е присъща за характера му. Той няма избухлив характер и не е правил нечестни сделки. Не е умствено болен, тъй като в семейството му няма такива случаи, а и докторите не са открили признаци за това досега. Относно инцидентът с Пайцъл, Холмс твърди, че той е бил по-ценен за него жив, отколкото мъртъв. В заключение пише:

“Искам да кажа, че съм твърде обикновен човек… и планирането и извършването на злините, в които съм набеден, е извън моите способности”.

Неговата книга представлява толкова прозрачен опит за оправдание и измъкване от отговорност, че читателите предпочитат по-сензационните материали, предлагани от вестниците. Никой в действителност не вярва в историята на Холмс и тя се превръща просто в интересен колекционерски материал.

В играта

Адвокатите на Холмс се опитват да отложат процеса му, но не успяват. Освен това Чикаго и Филаделфия се борят помежду си за това кой да го съди пръв, като в крайна сметка тази чест се пада на Филаделфия. Процесът започва, както е предвидено, на 28 октомври и продължава пет дни.

На първия ден Холмс се опитва да се защити, но се оказва неспособен да приведе доводи в своя полза. Френологът Джон Л. Кейпън прави анализ на черепната структура на Холмс, който е публикуван по време на процеса в “Ню Йорк Уърлд”. Той описва неговото отблъскващо лице и посочва, че най-големите убийци имат сини очи. Изражението на Холмс е жестоко и нечовешко, а безформените му уши издават престъпната му душа. С други думи псевдоученият осъжда човек, който все още не е признат за виновен, единствено на базата на външния му вид.

Холмс настоява да се защитава сам в процеса и съдията му позволява. Той започва да избира бъдещите съдебни заседатели и неговите адвокати напускат съдебната зала. Холмс демонстрира хладнокръвието, с което се справя със стреса, и се опитва да отхвърли всеки кандидат-заседател, казващ, че е чел вестниците, но съдията му посочва, че това не е основателна причина за протест. Съдебното жури е избрано и процесът започва.

Собствената му защита

Желанието на Холмс да се защитава сам е без прецедент. Преди него нито един обвинен в убийство не го е правил, затова процесът е наблюдаван от доста адвокати и студенти по право. Репортер от “Филаделфия Инкуайърър” описва представянето му като енергично и забележително. Той се държи почтително със съдията и непристойно с прокурора. Иска да му бъде показана течността, с която според обвиненията е отровил децата (прокурорът не разполага с нея), и настоява да му се представят най-скорошните токсикологични експертизи, настоявайки, че като доктор той самият би могъл да направи изследванията.

Скица на Х.Х. Холмс
Х. Х. Холмс

Холмс проявява склонността често да се задълбочава в малки незначителни подробности и непрекъснато се заяжда с прокурора. Допуска грешка, когато иска съдът да обяви обедна почивка, защото е гладен, точно след като трупът на Пайцъл е описан с най-ужасяващи подробности. Не показва никаква скръб за кончината на бившия си партньор и приятел. През останалата част от деня задава професионално въпросите си, но не успява да спечели никакви точки в подкрепа на своята невинност. Свидетелите-експерти заявяват до един, че Пайцъл не е могъл да се самоубие, както твърди Холмс.

Съдията обявява, че ще има вечерно заседание, въпреки протестите му. Холмс твърди, че се чувства зле, но е ясно, че просто се опитва да спечели време. Вечерното заседание започва с изненада: Холмс иска съдът да позволи на адвокатите му да се заемат отново със защитата му и с това се отказва да се представлява сам. Макар сега да разполага с компетентна защита, той вече е успял да навреди на случая си. Между неговите шутовщини и очевидното му изтощение в края на първия ден, съдебните заседатели са успели да хвърлят добър поглед върху липсата му на съвест и неспособността му да разпита най-важните свидетели. Може и да не е признал вината си, но неговите действия показват, че признава поражението си. Холмс се изправя само още веднъж, за да разпита свидетел – неговата последна любовница и трета съпруга, която свидетелства срещу него. Показвайки доста силни емоции, сякаш разтърсен от нейната измяна, той въпреки всичко не успява да я накара да промени показанията си, касаещи неговото поведение в деня, в който Пайцъл е бил убит.

Обвинението старателно излага тезата си, с помощта на 35 свидетели от различните места, които Холмс е посещавал след убийството на Пайцъл. Експертите на обвинението заявяват, че хлороформът, с който уж Пайцъл се е самоубил, всъщност му е бил даден, когато той вече е бил мъртъв. Следователно не е умрял от естествени причини или от собствената си ръка. Тъй като Холмс сам си е признал, че е бил с него по същото време, изборът за съдебните заседатели е ясен. Освен това Кери Пайцъл спечелва съчувствието на съдебната зала със своя покъртителен разказ за това как е научила, че децата й са мъртви. В своите заключителни аргументи, продължили повече от два часа, прокурорът нарича Холмс най-опасния човек на света и помолва заседателите да не се страхуват да изпълнят дълга си и да постъпят като честни хора.

Накрая съдебните заседатели обявяват Холмс за виновен в убийството на Бенджамин Пайцъл и съдията го осъжда на смърт чрез обесване.

Неговият край

Х. Х. Холмс увисва на бесилото на 7 май 1896 г. Неговото последно ядене се състои от варени яйца, сухари и кафе. Дори на бесилката той отново променя историята си. Заявява, че е убил само двама души и се опитва да говори още, но в 10:13 ч. трапът се отваря и той увисва на въжето. Гърчи се в продължение на 15 минути, преди да настъпи смъртта му.

Страхувайки се, че тялото му може да бъде откраднато от мародери, Холмс изказва едно желание преди да умре: не иска да му бъде правена аутопсия и инструктира адвокатите си да се погрижат да бъде погребан в ковчег пълен с цимент. Гробът му също трябва да бъде запълнен с цимент и не бива да бъде обозначаван с надгробна плоча

Адвокатите на Холмс отхвърлят предложения за суми от 5 000 долара за тялото на Холмс и дори отказват да дадат мозъка му на учените в института “Уистар” във Филаделфия, които искат да изследват как работи ума на един престъпник.

По време на случая се появява още един феномен, изразяващ се в нездравия интерес на обществото към сензационните престъпления. Хиляди хора се тълпят да зърнат мястото на убийствата в Чикаго. Бивш полицай превръща скандалната сграда в “Замъка на ужасите на Холмс” – атракция, която ще предлага турове с екскурзовод от стаите за обгазяване и изтезания, до мазето с пещта и киселините. Но още преди да отвори врати, хотелът мистериозно се подпалва и изгаря до основи.

Толкова много хора, наемали стаи от Холмс по време на Световния панаир, са изчезнали, че предполагаемите му жертви достигат сензационната бройка от 200 души. Но в действителност никога няма да разберем колко са били жертвите му.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме