Уилям Хайренс: Убиецът с червилото

Уилям Хайренс: Убиеца с червилото

Уилям Джордж Хайренс е осъден като сериен убиец през 1946 г., след като е притиснат от полицията и медиите да се признае за виновен в три убийства. Известен е още като “Убиеца с червилото”, заради прочутата бележка, написана с червило на едно от местопрестъпленията. Слави се като най-дълго лежалия в затвора сериен убиец в света – карайки вече 63-тата си година зад решетките.

В сянката на Бил Хайренс

През август 1946 г. 17-годишният студент от Университета в Чикаго Уилям Джордж Хайренс прави самопризнания за три брутални убийства и по този начин слага край на един случай, заемащ цялото внимание на щатските прокурори и чикагската полиция в продължение на много месеци. Този случай държи читателите залепени за първите страници на вестниците. При едно от убийствата убиецът е оставил бележка за полицията, написана на стената с червилото на жертвата, откъдето идва прякорът му “Убиеца с червилото”.

Според собствените му признания в период от шест месеца Уилям Хайренс е убил две жени и е разчленил шестгодишно дете.

Хайренс се превръща в основен заподозрян, още когато е арестуван за първи път, около петдесет дни преди да направи признанията си. Той е познат крадец на дребно и е заловен по време на влизане с взлом. След ареста полицията го набелязва за най-вероятния убиец на трите жертви. Той е подложен на суров разпит под влиянието на серума на истината, третиран е брутално от служителите на властта, (това се случва в периода преди въвеждането на предупреждението “Миранда”), и в крайна сметка си признава за убийствата, за да се отърве от смъртна присъда. Хайренс получава три доживотни присъди.

Днес той е все още в затвора и продължава да настоява, че е невинен.

Мненията за това дали е виновен или не се разминават. Властите продължават да смятат, че е бил осъден справедливо и си е получил заслуженото. Социалният журналист Луси Фрийман излага своето мнение по въпроса в книгата си “Преди да убия още…” и изучава влиянията от детството му, които според нея са го превърнали от нормален тийнейджър в дивашки убиец.

“За да обясним метода на убиване на Бил” – пише тя, – “трябва да вземем предвид две неща – онова, което психиатрите наричат “предразположение” към деянието и “преобръщащия фактор”… Ако в основата на едно съществуване лежат извънредния страх и гняв, които след това остават за цял живот, за един такъв човек би могло да се каже, че има “предразположение” към убийство. “Преобръщащият фактор” е капката, която прелива чашата на психиката на Бил, позволявайки на гнева да избухне в ярост”.

Бил Хайренс
Бил Хайренс

Но други, като например активистката Долорес Кенеди, която е автор на книгата “Бил Хайренс: Неговите дни в съда”, смятат, че момчето е послужило за изкупителна жертва, за да прикрие некадърността на властите. Кенеди, която ръководи цял екип от адвокати, психиатри, графолози и други професионалисти, които работят за освобождаването на Хайренс, казва:

“Той беше осъден от търсещата сензации преса, защото не му бе осигурена правна защита срещу нападките на медиите”.

Макар да съществуват доста уличаващи доказателства срещу Хайренс, Кенеди твърди, че всички те са били “подхвърлени” и “изфабрикувани”, каквито са и показанията на един свидетел, успял да убеди съдебните заседатели във вината на обвиняемия.

Джозефин Рос

В навечерието на 1946 г. Чикаго се отърсва от напрежението на войната и сега единственият стремеж на жителите му е да живеят спокойно и добре, нищо повече. Залезът на боговете е свършил. Хитлер си е пръснал мозъка в бункера, разстреляният Мусолини е обесен надолу с главата от партизаните, а крилата на Хирохито са подрязани от атомните бомби над Хирошима и Нагасаки. Чикаго, както и всеки друг голям град в САЩ, е изтощен от жестокостите на войната и пролетите сълзи. Мирът е настъпил.

Когато вълната от престъпления се засилва след края на войната, отчасти благодарение на завърналите се войници, не успяващи да си намерят работа, жителите на града започват да недоволстват. Обществото е изправено пред поредното бойно поле, като онова от времето на Сухия режим, когато Ал Капоне превръща града във военна зона.

Полицията не успява да се пребори с внезапно увеличилите се престъпления и гражданите започват да протестират, което изнервя политиците. Кметът на града Едуард Дж. Кели е нервен. Щатският прокурор Уилям Т. Туохи и полицейският началник Джон С. Прендергаст също са нервни.

В периода от юни 1945 г.  до януари 1946 г. се случват три ужасни убийства, които стряскат не само Чикаго, но и цялата страна.


Три пъти разведената и безработна 43-годишна Джозефин Рос живее с дъщерите си Мери Джейн Бланчард и Джаклин Милър в малък апартамент на авеню “Кенууд” в Еджууд, в северната част на Чикаго.

Джозефин Рос
Джозефин Рос

Джозефин прекарва по-голямата част от времето си в ходене на кино, посещения при гадателки и борба със застрахователната компания на бившия й съпруг заради една полица, за която те казват, че не е валидна. Тя възнамерява да отвори малко ресторантче с тези пари, но изглежда това няма да се осъществи скоро. Нуждаейки се от нови доходи, Джозефин насочва взора си към нов кандидат за съпруг на име Оскар. Тя е привлекателна жена и тайничко върти зад гърба му още двама ухажори.

На 5 юни 1945 г. Джозефин се събужда рано, бъбри малко с децата си преди да тръгнат на работа и после се връща обратно в леглото.

Тялото й е открито в 13:30 ч. същия следобед, когато дъщеря й Джаклин се връща у дома за обяд. Тя заварва апартамента с претършувани чекмеджета, преобърнати столове и разпилени по пода вестници и веднага се втурва към стаята на майка си, където я очаква зловеща гледка. Джозефин лежи простряна на леглото с многократно прерязано гърло, а главата й е увита с рокля; кръвта е оплискала цялата стая – стените, завесите, мебелите – и се е просмукала в матрака. В съседната баня няколко от дрехите на жената плуват в малка, кървава локва във ваната. От жилището са откраднати малко дребни пари.

Не са открити отпечатъци, годеникът Оскар Нордмарк има алиби и полицията е в безизходица. Двама очевидци – чистачът на сградата и една съседка – описват непознат мургав и тъмнокос мъж, облечен с бял пуловер и тъмни панталони, когото са забелязали да се мотае, привидно безцелно, в сградата. Според чистача непознатият тежи около 85 кг; съседката го описва като по-слаб.

Осем седмици по-късно капитанът от полицията Франк Рейнълдс обявява, че управлението не е стигнало доникъде с изясняването на мотива за престъплението и намирането на виновника, но разследването ще продължи.

Лека-полека убийството и убиецът потъват в забвение.

Франсис Браун

Освободената с почести от служба във Военноморския флот Франсис Браун е дребна и скромна жена с кестеняви коси. Живее в стая 611 на жилищния комплекс “Пайнкрест” на авеню “Пайн Гроув”, недалеч от мястото, където живее Джозефин Рос.

Франсис Браун
Франсис Браун

Във вечерта на 10 декември 1945 г. тя е сама у дома, тъй като съквартирантката й Вайола Бътлър е отишла на гости у приятелка. Когато г-ца Браун се прибира към 21:30 ч., портиерът й казва, че по-рано някакъв мъж е питал за нея и си е тръгнал щом е разбрал, че я няма. По-късно портиерът споделя, че г-ца Браун е реагирала така, сякаш наистина е очаквала този посетител.

Тя се качва с асансьора на шестия етаж и прекарва остатъка от вечерта в подреждане на гардероба и в почивка. Обажда се на майка си, за да й каже, че ще я посети на Коледа, след което си взима душ и ляга да спи.

Голото й тяло е открито на следващата сутрин от домашната помощничка Марта Енгелс. Чувайки, че радиото й свири твърде високо за 9:00 ч. сутринта и виждайки, че вратата й е открехната, Енгелс надниква в стая 611 и намира леглото й окъпано в кръв, а от него кървава диря води към банята. Там, камериерката открива Браун простряна във ваната, с глава увита в пижамата й, касапски нож забит във врата й и дупка от куршум в главата й.

На стената във всекидневната, написан с червило, се мъдри крещящият надпис:

“За Бога, хванете ме преди да убия още някого. Не мога да се контролирам”.

Надписът с червилото
Надписът с червилото

Жилището е претършувано също като апартамента на Рос. Не липсват ценности. Но този път полицията открива кървав отпечатък на вратата. Той ще се окаже важен фактор през идващите месеци.

Съседът Джордж Уайнбърг е чул нещо като изстрели около 4:00 ч. Нощният портиер Джон Дедрик казва на полицията, че някъде по това време мъж, изглеждащ доста нервен, е излязъл от асансьора, затруднил се е с отварянето на входната врата и бързо си е тръгнал. Описва го като 35-40-годишен, с тегло около 65 кг. Полицията установява, че убиецът е проникнал в апартамента на жертвата през пожарния изход.

Заподозрените са оскъдни. Една от теориите е, че Убиеца с червилото може да е жена, тъй като изразът “За Бога” е по-женствен. Местен касапин, на име Джордж Карабони, си признава за престъплението, но историята му се променя толкова много пъти, че полицията престава да го приема сериозно.

Властите отново са объркани. Подозренията идват и си отиват, докато накрая съвсем се разсейват във веселието на първата мирна Коледа, която градът празнува от 1940 г. насам. Но най-лошото тепърва предстои.

Сюзан Дегнен

Розовобузата и русокоса шестгодишна Сюзан Дегнен си ляга в леглото в неделя вечерта на 6 януари 1946 г. Същата нощ тя е сполетяна от ужасна смърт.

Сюзан Дегнен
Сюзан Дегнен

Джим и Хелън Дегнен са щастливо семейство с две си дъщери от квартал Еджуотър. Делят огромната къща със семейство Флин, които живеят на горния етаж.

През нощта единствените звуци, които чува семейството, е лаенето на кучетата на семейство Флин, което не е необичайно. В един момент г-жа Дегнен събужда съпруга си, казвайки му, че й се е сторило, че Сюзан плаче. Двамата се ослушват известно време и тъй като не чуват нищо, лягат отново да спят.

На сутринта Джим тръгва да буди дъщерите си за училище. Струва му се странно, че вратата на Сюзан е затворена, защото детето много се страхува да спи на тъмно. Влиза в стаята и вижда, че прозорецът зее отворен, а дъщеря му я няма никъде. Двамата родители претърсват всички килери и гардероби в дома си и накрая събуждат семейство Флин и ги помолват да потърсят и у тях. Паника обзема родителите, когато осъзнават, че Сюзан я няма никъде.

Поради естеството на престъплението и натиска върху властите за други неразкрити случаи, полицията се хвърля с жар в това разследване. Новият полицейски комисар Джон С. Прендергаст се заема лично със случая. На пода в стаята на момичето е открита бележка за откуп, която вероятно е оставена на леглото, но е издухана от вятъра, нахлуващ през отворения прозорец. Неграмотно написаната бележка гласи:

“Пригответе 20 000 долара и чекайте сигнал. Не казвайте на ФБР или полиция. Банкноти по 5 и 10 долара”.

На гърба на листа е написано: “Изгорете това за нейна безупасност”.

Отвън полицията намира стълба, стигаща до прозореца на момичето. Стълбата е открадната от детска градина наблизо. Детективите се разпръскват навсякъде в района, търсейки и задавайки въпроси с надеждата да намерят очевидци. Анонимно обаждане им подсказва да претърсят канализацията.

На 7 януари вечерта детективите Лий О’Рурк и Хари Беноа правят точно това. Забелязват, че капакът на канализацията близо до авеню “Уинтроп” изглежда разместен. Насочват светлината на фенерчетата си надолу в дупката и виждат нещо, приличащо на главата на златокоса кукла. Полицаите вдигат тревога и до края на вечерта краката и торсът на Сюзан Дегнен са открити в каналите наоколо. Корито в мазе на авеню “Уинтроп” се оказва мястото, където е разчленен трупът. В отточния канал на мазето са открити следи от кръв, парчета плът и руси косми.

Научи повече за:   Сюзън Смит: Профилът на една майка-убийца

Полицията смята, че убиецът-похитител е карал кола до мястото на разчленяването, тъй като би привлякъл внимание, носейки по улиците 33-килограмовото дете. Очевидци са забелязали около къщата на Дегнен жена, която носеща голям вързоп в двете си ръце. Тя се е качила в чакащата я кола, шофирана от оплешивяващ мъж. Военнослужещ в отпуск е видял едър, тъмен мъж, носещ пазарска торба. Но тайнствената двойка и мъжът никога не са открити.

Под диктовката на политически амбициозния окръжен прокурор Уилям Туохи, полицията ревностно се втурва да арестува заподозрени, но те минават успешно през детектора на лъжата или пък се оказва, че имат алиби. Чистачът на сградата, където се намира мазето, в което е разчленен детският труп, за известно време се превръща в основния заподозрян на полицията. Въпреки своята безупречна репутация 65-годишният Хектор Върбърг е подложен на двудневен физически тормоз от страна на полицаите. Пребит е толкова жестоко, че рамото му е извадено от ставата. След като го освобождават, е хоспитализиран за десет дни. Веднага щом стъпва на краката си Върбърг подава иск за 15 000 долара срещу полицейското управление. Проведеното разследване доказва правотата му и в крайна сметка той е награден с 20 000 долара обезщетение.

Хектор Върбърг
Хектор Върбърг

С идването на пролетта полицията вече разполага с изобилие от теории, но нито една конкретна следа. Бележката за откупа е изпратена в лабораториите на ФБР и по нея са открити отпечатъци. Повечето от тях принадлежат на членовете на семейството и полицаите, но има и няколко неидентифицирани. Опитите да бъде намерено съвпадение в базата данни с известни престъпници се оказват неуспешни.

Търсенето изглежда безнадеждно, докато не се появява колежанин на име Уилям Хайренс и светлината на подозрението се насочва към него с пълна сила.

Ранен живот

Бил Хайренс е роден на 15 ноември 1928 г. Бракът на неговите родители Маргарет и Джордж съвсем не е безоблачен. Семейството едва се крепи на ръба на бедността и идването на Голямата депресия още повече утежнява нещата.

Малкият Бил и брат му
Малкият Бил и брат му

Г-н Хайренс често използва парите от малката си заплата, за да черпи приятелите си. Парите, или по-скоро тяхната липса, се превръщат в постоянен повод за семейни скандали.

Въпреки тези битови проблеми, детството на Хайренс е сравнително нормално. Той е живо и пакостливо момче. Понеже е принудена да работи, майка му оставя него и брат му на грижите на бавачки, които трудно се справят с двамата калпазани. Един ден, когато майка им се прибира от работа, заварва пердетата и част от килима в жилището изгорени. Момчетата са провели някакъв неуспешен научен експеримент.

Друг път г-жа Хайренс заварва сина си покачен на покрива на гаража с картонени крила, закрепени за ръцете му. Момчето е заело позата на птеродактил, готов да скочи от някоя скала. Тя изпищява ужасено и изгряващият летец бързо се отказва от соловия си полет.

Приятелите му помнят Бил Хайренс като любопитно момче, обичащо да си играе с комплекти за химически опити и да разглобява и сглобява отново разни неща. Като цяло е самотник. Майка му си спомня, че е обичал да сглобява макети на самолети, да поправя стари часовници и други механични предмети, и да рисува.

Но леките финансови заяждания между майка му и баща му постепенно се превръщат в ожесточени скандали. Хайренс не може да ги издържа. Излиза от къщи и обикаля безцелно улиците, за да не слуша кавгите между родителите си. Точно в този период се захваща с влизането в чужда собственост.

Влизане с взлом

Обири на къщи, апартаменти и магазини. Той ги намира за вълнуващи и те му служат като отдушник на напрежението, което изпитва всекидневно у дома. Не краде заради парите и никога не се опитва да заложи или продаде откраднатите предмети и бижута. Опасността от самото деяние го възбужда и успехът му го кара да се чувства недосегаем.

Бил Хайренс
Бил Хайренс

Първата си кражба извършва в седми клас, когато започва работа като момче за доставки в местния магазин за хранителни стоки. Късно забелязва, че един от клиентите му е върнал ресто с долар по-малко и се паникьосва, че ще изгуби работата си. Решава да възстанови някак изгубения долар. В жилището на следващия клиент, за когото прави доставка, забелязва няколко дребни монети на една маса и си взима една.

В повечето случаи складира откраднатото под неизползвания навес на покрива на съседна сграда. За отрицателно време навесът започва да прелива от кожени палта, мъжки костюми, радиоапарати, инструменти и оръжия. Хайренс обича оръжията, те го очароват. На 13-годишна възраст за първи път се сблъсква със закона, носейки в себе си откраднат автоматичен пистолет .25 калибър.

Полицай спира подозрителния тийнейджър в парка и когато го обискира, открива у него оръжието. Заеквайки, момчето обяснява, че току-що е намерило пистолета на земята, но полицаят не му вярва. Закарва го в изправителен дом, където остава затворен до началото на процеса. Хайренс си признава за 11 обира и показва на полицията навеса с откраднатите си съкровища. Съдът го изпраща в католическото училище за проблемни момчета “Гибо” в Тер Хот, щата Индиана.

След освобождаването му през следващия юни, Хайренс продължава да упражнява лошия си навик. Краденето се превръща в негова фикс идея и макар да осъзнава, че не постъпва правилно, нуждата от тръпката, която му носи това изживяване, е по-силна от него. Той е арестуван отново, този път за влизане в хотел “Роджърс Парк”. У него намират ключ за входната врата на друг хотел наблизо.

Този път съдията го изпраща в академията “Сейнт Беде” – изправителен център, управляван от бенедиктинските монаси, разположен на брега на река Илинойс в град Перу. Там се доказва като отличен ученик и спортист, получавайки високи оценки и участвайки в спортните мероприятия на училището.

Учебните постижения на Хайренс са толкова високи, че му е дадена възможност да се яви на тест за приемане в специалната образователна програма на Университета в Чикаго. Малко преди да напусне “Сейнт Беде”, той е уведомен, че е приет и може да започне да учи в университета, като пропусне последната година в гимназията.

Но Хайренс трудно възприема учебния материал, що се отнася до божията заповед “Не кради”. Докато е в “Сейнт Беде”, неговите родители взимат под наем стара къща в предградието Линкълнууд, където момчето може да се скита на воля. Неговите скитания обаче отново го повеждат по тъмни пътища. Родителите му все още се карат непрекъснато и Хайренс търси спокойствие по единствения начин, който познава. Обирите представляват за него една осъществена мечта за свобода.

Междувременно Хайренс започва образованието си в университета, следвайки електроинженерство. Скоро решава да се премести да живее по-близо до университета в Гейтс Милс. Родителите му не могат да си позволят да плащат таксата му за обучение и разходите за общежитието, така че се принуждава да работи. За известно време всичко е наред.

През втората година оценките на Хайренс започват да падат. Той е открил момичетата, те също са открили неговото усмихнато лице и тъмна, вълниста коса и той се потапя в серия от романтични връзки. Негова любимка е привлекателната му руса състудентка Джоан Слама, живееща в университетския кампус. Когато не ходи на срещи, той и неговият съквартирант Джо Костело прекарват времето си във философски разговори и игри, вместо да учат за изпити.

И разбира се обирите продължават без прекъсване, за да може Хайренс да се справя с разходите по обучението си. Задига безпризорни портфейли и дамски чанти от кампуса и успява да “спести” достатъчно, за да закупи две 500-доларови държавни спестовни облигации. Чрез подземни канали се сдобива и с откраднати военни облигации на стойност 7 000 долара. Пази тези книжа в куфар, скрит под леглото му, до куфарчето с хирургически инструменти, с които също се е сдобил по втория начин.

Последен арест

В задушния следобед на 26 юни 1946 г. Уилям Хайренс излиза от общежитието и се запътва към метростанцията на улица “Хауърд”. Неговата крайна цел е пощенския офис в предградието Скоки на север от града. Познава добре района и често използва пощата за осребряване на чекове. Днес е закъсал за пари и спонтанно е решил да осребри поне една облигация. Налага се да си плаща дълговете за колежа, а и е обещал на Джоан да я заведе на кино утре вечер. Облигациите са затъкнати в портфейла му, а вътре в палтото си носи стар зареден револвер.

Животът на Бил Хайренс е на път да се промени завинаги.

Пристигайки в пощенската служба в 15:00 ч., той я заварва тъмна и заключена. Табелката на вратата, на която преди не е обръщал внимание, гласи, че през лятото мястото ще работи само до обяд. Ядосан, че е пътувал толкова дълго напразно и осъзнавайки, че няма да има пари за дългоочакваната среща с приятелката си, той прибягва до онова, което умее най-добре – обирите.

Хайренс е добре запознат с жилищния комплекс “Уейн Менър” на авеню “Уейн”. Сградата е била негова цел няколко пъти преди това и той отново използва изпитания си метод. Натиска един от звънците на таблото до входа и му отговаря жена, на която той казва нещо несвързано. В онези дни комуникацията по домофоните се осъществява по медни тръби, които така изопачават звуците, че и без това трудно може да се разбере нещо. Тъй като жената не успява да го разбере, а той продължава да звъни, тя най-накрая го пуска вътре. Както обикновено Хайренс се качва с асансьора до избран етаж и тръгва по коридора в търсене на отворена врата.

Намира една на третия етаж. През открехнатата врата може да види портфейла, лежащ на един шкаф. Оглежда празната всекидневна и влиза. Но тъкмо се протяга към портфейла, когато един от съседите го вижда и се разкрещява. Стреснатият Хайренс се втурва към стълбището. Чува след себе си стъпките на преследвачите си. Отървава се от тях като свива в най-близката пресечка и се шмугва в двора на една сграда. После се покатерва на стълбите за пожарния изход, за да хвърли поглед към алеята зад сградата и да се увери, че преследвачите му не са там. Един от наемателите обаче зърва останалия без дъх и изплашен тийнейджър и се обажда в полицията.

Полицаите, които арестували Хайренс
Полицаите, арестували Уилям Хайренс

На сигнала се отзовават полицаите Тифин Констант и Уилям Оуенс. Хайренс ги вижда да се приближават и се опитва да избяга. Но те са блокирали и двата изхода на стълбището и момчето разбира, че е в капан. Не вижда друг изход, освен да се втурне с оръжие в ръка към по-близкия от тях, Констант.  Полицаят се навежда, но когато беглецът побягва, се впуска след него и го настига.

Междувременно патрулиращият полицай Абнър Кънингам, който не е на работа в онзи ден, става свидетел на преследването и се включва в него. Вижда как Хайренс насочва оръжието. Заподозреният по-късно заявява, че не е имал намерение да стреля, а само да изплаши Констант. Кънингам стига пръв до боричкащите се мъже и грабвайки три глинени саксии от един перваз, ги разбива една по една в главата на Хайренс.

Полицейски тормоз

Първото нещо, което стига до ушите на Уилям Хайренс, когато се свестява в болницата с превързана глава, са думите: “Хайренс… заподозрян… дете… Дегнен”. Болницата е прикрепена към окръжния затвор в окръг Кук. С все още затворени очи чувства как някой снема отпечатъци от пръстите му.

Скоро Хайренс проумява, че е обвинен в нещо повече от обири с взлом. Слуша въпросите на полицаите и бавно осъзнава, че го смятат за отговорен за убийството на малката Дегнен. Питат го защо обича да реже малки момиченца. По-късно разказва, че колкото повече е протестирал, толкова повече са го биели. Въртят го на шиш часове наред, докато полицейската бруталност става направо непоносима. Един от полицаите го удря с юмрук в тестисите толкова силно, че за малко да повърне.

Бил Хайренс в болницата
Бил Хайренс в болницата

Изтощителните въпроси и заплашителните обвинения продължават без почивка през първите дни от престоя му болницата. Когато идва в пълно съзнание, Хайренс осъзнава, че ръцете и краката му са завързани за болничното легло. Полицай Ханрахън поема щафетата от колегите си и продължава да задава същите въпроси, удряйки заподозрения много по-жестоко от всички останали досега.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
Научи повече за:   Албърт Десалво: Бостънският удушвач

Двама психиатри се представят на Хайренс като д-р Хейнс и д-р Гринкър и му казват, че сега ще го приспят. Поставят на масичката до леглото му две шишенца – едното пълно с кехлибарена течност, а другото с бял прах. Полицаите около леглото му се отдръпват и гледат мълчаливо как д-р Хейнс смесва двете субстанции и пълни спринцовка с получения разтвор.

Хайренс им се примолва: “Оставете ме на мира. Мога и сам да заспя”.

Двамата лекари само се усмихват разсеяно и продължават с работата си. Забиват инжекцията в дясното бедро на пациента и му казват да брои отзад-напред, започвайки от сто. Хайренс стига до 94 и потъва в подсъзнателните дълбини, които само натриевият пентотал (серум на истината) може да достигне.

Серумът на истината

Според властите под влиянието на серума Уилям Хайренс е заговорил за своето друго “Аз” – сянка, наречена “Джордж” – която е извършила убийствата вместо него. Образът, за който е говорил, е копие на литературния герой на Робърт Луис Стивънсън – Едуард Хайд, обитаващ тялото и ума на д-р Хенри Джекил. Джордж идва и си отива, когато поиска – смъртоносен и лишен от съвест. Накратко, Хайренс е показал ясни индикации за психоза и раздвоена самоличност.

Години по-късно Хайренс разказва, че събуждайки се, си е спомнял много малко от онова, което е говорил под влиянието на серума. Особено ясно си е спомнял едно нещо:

“След употребата на серума изпитах странния импулс да поема вината за всички обвинения, повдигнати срещу мен. Това трябва да е било някакво постхипнотично влияние. В началото импулсът не беше много силен, но по-късно превзе цялата ми воля и наруши собствената ми преценка за моята невинност в тези престъпления”.

Онова, което се случва тогава в болничната стая, е източник на спорове до ден днешен. Няма съмнение, че е бил проведен разпит под влиянието на медикаменти, но фактите са несигурни, тъй като преписът от разпита изчезва безследно.

Още по-неясен е въпросът кой е издал заповед за подобен разпит и защо. Докторите твърдят, че тестът им е бил възложен от окръжния прокурор Туохи. Той от своя страна заявява, че не е знаел нищо за случилото се, макар че според някои свидетели е присъствал лично на разпита.

Областен прокурор Туохи
Областен прокурор Туохи

Що се отнася до натриевия пентотал, експертите твърдят, че отговорите, дадени под негово влияние, лесно биха могли да бъдат “повлияни” с помощта на стратегически формулирани въпроси.

Всичко това са просто догадки, които не могат да бъдат нито оспорени, нито доказани, поради липсата на преписа от разпита на Бил Хайренс, който изчезва завинаги. Изказване на д-р Гринкър от 1952 г. обаче разкрива, че макар да е говорил за наличието на свое второ зло “Аз”, Хайренс изобщо не е признал директно за участието си в престъпленията.

Отпечатъци и почерк

Веднага след ареста на Хайренс, полицаите започват да си задават въпроса дали момчето, което са заловили и което толкова много обича да прониква в чужда собственост, е отговорно за убийството на малката Дегнен и на другите две жертви – Джозефин Рос и Франсис Браун.

Той не е много общителен и освен несвързаните разкази за приказния герой “Джордж”, техните ритници и подигравки не могат да го накарат да каже нищо повече.

Върху лабораторията е поставен натиск да открие поне едно неоспоримо доказателство срещу Хайренс: пръстов отпечатък. Полицията има на разположение два източника, от които би могла да получи такъв.

Първият е бележката за откуп, но досега експертът по отпечатъци сержант Томас Лафей, който е сравнил откритите по листа отпечатъци с хиляди други от базата данни, не е успял да открие нищо.

Другата надежда е вратата в апартамента на Франсис Браун, където е открит “кървав отпечатък”.

Докато Хайренс все още лежи вързан за леглото в болницата, полицията в Чикаго обявява, че отпечатъкът, оставен от малък ляв пръст в ъгъла на бележката за откуп, съвпада с неговите. Отпечатъците се сравняват по “сравнителен модел”, като в отпечатъците на 65% от населението присъстват едни и същи “точки на сравнение”. Типът на отпечатъците на Бил Хайренс е от най-често срещания модел и при сравнението девет точки съвпадат с отпечатъка от бележката.

В Наръчника на ФБР обаче ясно пише, че “за положително сравнение са нужни дванадесет (а не девет) идентични точки”.

Въпреки това полицаите вярват, че са пипнали своя човек и с подновен блясък в очите се насочват към уликите, оставени на местопрестъплението от убийството на мис Браун.

“На 30 юни капитан Емет Еванс казва на пресата, че обвиненията срещу Хайренс за убийството на Браун са свалени, тъй като отпечатъкът, оставен в апартамента й, не е негов” – пише авторката Долорес Кенеди. – “Освен това нощният пазач, който е забелязал някакъв мъж да напуска сградата по времето на убийството, вижда Бил в болницата и заявява: “Това не е той”. Дванадесет дни по-късно главен детектив Уолтър Стормс разкрива пред пресата, че кървавият отпечатък от вратата на жертвата в крайна сметка принадлежи на Бил Хайренс”.

Жителите на Чикаго си спомнят добре случая с обезобразената и убита служителка от флота, на чийто стени е изписано с червено червило: “Хванете ме, преди да убия отново…”. В този момент Хайренс се превръща в автора на това послание и става известен като “Убиеца с червилото” – зловещ псевдоним, който му се лепва завинаги.

Въз основа на предполагаемото наличие на негов отпечатък в апартамента на г-ца Браун, Хайренс е преместен от затворническата си килия в изолатор, където е наблюдаван денонощно. Той е толкова отпаднал духом, че признанието му изглежда неизбежно.

Окръжният прокурор Туохи смята, че трябва да свържат Хайренс с убийствата на Браун и Дегнен, преди да преминат към убийството на Рос. Има нужда от доказателство, че бележката за откуп и алените думи, написани на стената на Браун, наистина са написани от Хайренс.

Опитният следовател от чикагската полиция детектив Джон Съливан смята, че убиецът на г-ца Браун е жена, защото едва ли мъж би се сетил да използва червило за писане. Други вярват, че посланието е оставено от хлъзгав журналист, който е искал новината да попадне на първа страница. Графолозите, които по-късно изследват двете послания, не откриват прилика между тях.

Експертът Джордж У. Шуорц сравнява двата екземпляра от почерка на убиеца със записките на Уилям Хайренс от университета и обявява: “Индивидуалните характеристики на двата почерка не подлежат на никакво сравнение”.

Тогава е потърсено мнението на друг експерт. Този път Туохи се обръща към Хърбърт Уолтър, човекът, чиято графологична експертиза е приковала убиеца на бебето на Чарлз Линдбърг преди 20 години. Цели четири седмици Уолтър се рови в тетрадките на Хайренс. Накрая обявява, че студентът не само е написал бележката за откупа, но е автор и на посланието с червилото. Казва, че въпреки опитите му да “замаскира” естествения си почерк, без съмнение е автор и на двете бележки.

Но в началото на януари, малко след убийството на Дегнен и дълго преди Хайренс да се появи на сцената, репортер от “Хералд Американ” е попитал Уолтър дали смята, че бележката за откуп и посланието с червилото са дело на една и съща ръка. Тогава експертът е отговорил, че се съмнява те да са дело на един човек, тъй като се наблюдават твърде много разлики между двата почерка.

Детектор на лъжата

На петия ден от задържането му медицинска сестра и лекар полагат Уилям Хайренс в ембрионална поза и му казват да стои неподвижно, докато си свършат работата. Искат да извлекат течност от гръбнака му. Това е направено без упойка, вероятно за да се избегне всяка възможност за мозъчно увреждане и болката за пациента е непоносима.

Обикновено след такава процедура пациентът трябва да лежи по гръб няколко часа, за да даде възможност на налягането в гръбнака да се изравни. Но само след 15 минути той е вдигнат от леглото, вързан за стол и вкаран в чакащия полицейски фургон. Хайренс разказва:

“Пътуването до полицейското управление беше истински ад, защото колата караше по улица, по която минава трамвай. Около линиите на трамвая пътят беше павиран и при всяко подскачане на колата през мен минаваше нова вълна от болка”.

Пристигайки в управлението, той е вкаран в малка стаичка, където полицаите го карат да се подложи на детектора на лъжата. Хайренс изпитва такава физическа агония, че тестът е отложен с четири дни. Според окръжния прокурор Туохи резултатите от него са “неубедителни”. През 1953 г. създателите на уреда, измерващ отговорите на Хайренс – Джон Рийд и Фред Инбау – публикуват в една от своите книги, че резултатите съвсем не са били неубедителни:

“Уилям Хайренс бе разпитан за убийството и разчленяването на шестгодишната Сюзан Дегнен… На базата на конвенционалната тестова теория, неговите отговори показват, че той е невинен. 

“Защо тогавашните власти са скрили това?” – пита Кенеди. – “Очевидно защото истинските резултати са щели да хвърлят голяма сянка на съмнение върху вината на Бил Хайренс и са щели да направят невъзможно неговото признание, на което окръжният прокурор Туохи толкова много се е надявал”.

Завръщането на Джордж

Преди да бъде подложен на тест с детектора на лъжата и малко след фиаското със серума на истината, Бил Хайренс иска да види капитан Майкъл Ейхърн, който е един от малкото полицаи, които се държат добре с него. Той казва на Ейхъм, че има какво още да разкаже за другото си “аз” Джордж. Ейхъм изпраща да извикат прокурор Туохи и стенограф, пред когото Хайренс разкрива близостта си със своята тъмна половина.

Признава, че наистина понякога разговаря с Джордж и той прави разни неща за него, и може би той е отговорен за престъпленията, за които го обвиняват. Джордж е този, който е крадял оръжията, той може би е пропълзял през прозореца на Сюзан Дегнен и сигурно той е убил другите две жени.

Туохи остава скептичен и се чуди дали Хайренс не се опитва по този начин да подготви сцената, за да може да пледира за невменяемост в съда. Слухът за Джордж изтича в пресата и журналистите се постарават да го раздухат както трябва. Идеята за Джекил и Хайд изглежда добре на първите страници и хроникьорите я захапват с усърдието на гладни питбули.

Долорес Кенеди се опитва да обясни причината, поради която Хайренс внезапно е решил да възкреси заблудата за Джордж:

“Хайренс е бил изморен и болен, виждал е козовете, събрани срещу него, и просто е искал да си почине. Не е искал да се признае за виновен в убийство, защото е знаел, че е невинен, но е мислел, че ако подведе полицията, ще спечели малко време. С две думи, надявал се е да ги накара да го оставят на мира”.

Още следи

За по-малко от седмица офисът на окръжната прокуратура успява да построи почти непробиваем случай срещу Уилям Хайренс. Отказвано му е разрешение да говори с адвокатите си чак до шестия ден след ареста му.

Научи повече за:   Пародия на невинността: Загадъчното убийство на Джонбеней Рамзи

Адвокатите му са трима: братята Джон и Малаки Коглан – двама от най-успешните криминални защитници в Чикаго – и Роуланд Таул – магьосник в гражданското право. На 1 юли те уреждат Хайренс да бъде освободен от попечителството на полицията в Чикаго и да бъде преместен в шерифското управление.

Бил в затвора в Кук Каунти
Бил в ареста в окръг Кук

На следващия ден той е призован пред съда, където е обвинен в голям брой обири и убийствата на Джозефин Рос, Франсис Браун и Сюзан Дегнен. Гаранцията му е определена на 270 000 долара и е откаран в окръжния арест. Пристигайки там, Хайренс колабира от изтощение и се налага да бъде хоспитализиран за десет дни.

Хайренс пада духом, осъзнавайки, че властите са подредили добре картите си. Полицията обискира стаята му в общежитието на Университета в Чикаго и открива няколко уличаващи доказателства.

Едно от тях е чантичката с хирургически инструменти, които Хайренс е използвал, за да изстърже серийните номера от откраднатите военни облигации. Според полицията е много вероятно тези инструменти да са били използвани за разчленяването на Сюзан Дегнен. Лабораторните анализи отхвърлят тази теория, но вестниците успяват да се доберат до историята и публикуват заглавия от сорта на “БЯХА ОТКРИТИ УРЕДИТЕ ЗА ДИСЕКЦИЯ”.

Полицията попада също на албум с изрезки от снимки на нацистки войници, както и на книга за сексуални отклонения, озаглавена “Психопатия Сексуалис”. Хайренс твърди, че е откраднал и двете неща от апартаментите, които е обирал. Интересът му към снимките на немски войници може да се обясни с това, че е изучавал немски език, но другата книга е по-трудна за преглъщане.

“Психопатия Сексуалис”, написана от немския професор по психиатрия Рихард фон Крафт-Ебинг, представлява история на мрачния фетишизъм и сексуалните извращения; тя съдържа разкази за прочути случаи на разчленяване и други садо-мазохистични престъпления. Пресата, която се радва неимоверно при откритието на хирургическия комплект, сега направо пощурява от наличието на тази книга.

Едновременно с обиска на стаята му в общежитието, полицията претърсва и дома на родителите му в Линкълнууд. Прибират почти всичко, което е притежание на Бил, както и малко сандъче, съдържащо ножици, пинсети и скалпели. Според майката на Бил инструментите в него са толкова малки и деликатни, че е направо абсурдно да се мисли, че с тях би могло да бъде нарязано човешко тяло. Хайренс ги е използвал, за да изучава и събира насекоми и пеперуди.

Прокурорският екип се опитва да открие кръв или косми от жертвите по дрехите на Хайренс, но без успех. Окръжният прокурор осъзнава, че всичко събрано досега представлява само косвени доказателства; има нужда от нещо повече, за да убеди съда във вината на момчето. Има нужда например от очевидец, който да заяви, че е виждал Хайренс в близост до дома на Дегнен по времето на убийството. Туохи намира този човек в лицето на 25-годишния войник в отпуск – Джордж Сабгрънски.

В деня след трагедията Сабгрънски дава показания, че е видял мъж с пазарска чанта да отива към дома на Дегнен около 1:00 ч. в съдбовната нощ; фигурата, която е видял, е: “висок около 1,80 м, тежащ около 80 кг, около 35-годишен, със светла шапка и тъмно палто”. Не може да опише лицето му, тъй като улицата не е била осветена.

Когато му показват снимка на Хайренс на 11 юли, Сабгрънски не успява да го идентифицира. Но само пет дни по-късно, по време на заседанието в съда, посочва с пръста си към него и заявява: “Това е човекът, когото видях!”.

След няколко дни, следвайки съвета на адвокатите си, Бил Хайренс приема сделка, предложена му от прокуратурата. Вижда, че полицията го смята за виновен и вестниците рекламират вината му със завидно усърдие. Съгласява се да признае за трите убийства, за да избегне електрическия стол.

Признанието

В неделя на 14 юли Уилям Туохи и неговият асистент Уилбърт Краули се срещат с адвокатите на Хайренс, братята Коглан. Целта им е да обсъдят елементите на сделката. Накратко тя се изразява в това Бил да направи самопризнания за убийствата и да получи в замяна доживотна присъда. Четири часа по-късно адвокатите напускат усмихнати офиса на Туохи – знак, че е постигнато съгласие.

Въпреки настояванията на пресата, не са разкрити никакви подробности. Но тогава се случва едно невероятно неетично събитие. Репортерът от “Чикаго Трибюн” Джордж Райт съчинява фиктивните признания на обвиняемия. На следващия ден вестникът ги публикува като действителен факт. Останалите вестници нямат друг избор освен да се присъединят и да поместят историята и на своите страници.

“Това е историята на 17-годишния Уилям Хайренс, който отвлече, удуши и разчлени тялото на 6-годишната Сюзан Дегнен през миналия януари и захвърли частите й в няколко канала в близост до дома й. Това е историята на Уилям Хайренс, който се качи в апартамента на г-ца Франсис Браун… и я застреля и намушка с нож, оставяйки на стената съобщение за полицията, написано с червило… Това е историята на Уилям Хайренс, който нахлу в апартамента на г-жа Джозефин Рос… и я намушка до смърт, когато тя се събуди”.

Хайренс чува по радиото за случващото се в понеделник вечерта и се разтревожва: “Не съм признавал на никого, честно” – казва той на един от пазачите си. – “Боже мой, в какво ли още ще ме натопят?”.

Бил Хайренс
Бил Хайренс

Въпреки това Хайренс решава да си признае за престъплението, което продължава да настоява, че не е извършил. Смята, че адвокатите му са неефективни и вместо да проведат адекватно разследване, просто приемат наготово предоставените им от полицията доказателства. Призракът на електрическия стол е надвиснал над него и той решава да се предаде.

Ако трябва да вярваме на Хайренс, той успява да съчини цялата хронология на събитията, часовете, датите, намеренията си и дори метода си на действие за всяко от трите убийства.

Датата за официалното му признание пред окръжния прокурор е насрочена за 30 юли. Пресата наостря моливите и приготвя фотоапаратите си, но когато сяда пред Уилям Туохи, Хайренс внезапно променя намерението си и започва да отговаря на въпросите с Не знам” и “Не си спомням”. Туохи и цял Чикаго изпадат в шок.

Признанието на Хайренс
Признанието на Хайренс

Наблюдателите смятат, че тази внезапна промяна се е дължала на факта, че Хайренс се е почувствал ядосан и застрашен от медийния цирк, разиграващ се в офиса на Туохи, тъй като не е очаквал, че ще се наложи да направи признанията си толкова публично.

Ядосан от осуетеното самопризнание, Туохи променя условията по сделката от една на три доживотни присъди. Адвокатите на Хайренс го съветват да преосмисли решението си. Напомнят му за електрическия стол и той избира да приеме сделката.

На 7 август Бил Хайренс поема изцяло вината за убийствата. Разказва с подробности как е извършил убийствата на малката Дегнен и другите две жертви, Браун и Рос.

Обявяването на присъдата му е насрочено за 4 септември, под председателството на съдия Харолд Уорд. Хайренс пледира за виновен по всички обвинения. Тъй като трябва да бъдат изслушани много свидетели и да бъдат прочетени всички обвинителни актове, налага се заседанието да бъде отложено за следващия ден, 5 септември. През същата нощ Хайренс се опитва да се обеси в килията си, но е забелязан от пазачите, които спасяват живота му.

На следващия ден съдът обявява Хайренс за виновен по всички обвинения.

В онази вечер, докато Хайренс седи в килията си и чака да бъде прехвърлен в затвора “Стейтвил”, го посещава шериф Майкъл Мълкахи, който му казва:

“Може би не знаеш това, Бил, но аз съм личен приятел на Джим Дегнен. Той иска да знае дали дъщеря му Сюзан е страдала?”.

Хайренс поглежда шерифа в очите и му отговаря:

“Не мога да Ви кажа дали е страдала, шериф Мълкахи. Не съм я убил. Кажете на г-н Дегнен да пази другата си дъщеря, защото човекът, убил Сюзан, е все още на свобода”.

Образцов затворник

След смъртта на Сюзан Дегнен и преди Хайренс да се появи на сцената, полицията в Чикаго се е концентрирала върху един човек: Ричард Ръсел Томас – 42-годишен скитник от Финикс, щата Аризона, който пребивава в Чикаго по времето на престъплението. Когато полицията го локализира, той е във затвора във Финикс, очаквайки делото си за сексуалното малтретиране на 13-годишната си дъщеря. Той е признал за убийството на Дегнен и всъщност полицията е насочена към него от експерта графолог, който е открил съвпадение между бележката за откуп и почерка на Томас.

“Томас е брутален човек” – отбелязва авторката Долорес Кенеди, която вярва, че той е убиеца на момичето. – “Бие жена си и малтретира сексуално две от трите си деца. Арестуван е много пъти и е лежал в затвора за отвличане и изнудване… Много от изразите (използвани в бележката за откуп) са подобни на тези от бележката на Убиеца с червилото”.

Този заподозрян живее в южната част на Чикаго, където работи като медицинска сестра, но често посещава автокъща в северната част, на няколко пресечки от дома на Дегнен. Често се хвали пред своите познати, че понякога се преструва на доктор и задига хирургически инструменти от болницата. След по-нататъшното разследване става ясно, че отрязаните ръце на Сюзан Дегнен са били намерени в канала точно срещу автокъщата, която е посещавал.

Но когато Хайренс е арестуван, разследването се отказва от интереса си към Томас, а признанията му са сметнати за бълнуванията на лунатик. Той излежава присъдата си за сексуален тормоз, след което изчезва за известно време и накрая се разбира, че е починал в Тенеси през 1974 г.

В началото на новото хилядолетие писателката Долорес Кенеди и адвокатът на Хайренс Джед Стоун пускат петиция до губернатора на Илинойс Джордж Райън за помилването на Хайренс. Настояват губернаторът да преразгледа новите разкрития по случая, като графологичните експертизи, пръстовите отпечатъци и други елементи. През годините Бил Хайренс е получил много откази за помилване. Уличаващите доказателства и показания продължават да го преследват, а властите все още се противопоставят на освобождаването му. Той лежи зад решетките вече 63 години и в момента е на 80. Не изпитва горчивина и се осланя на вярата си, но все пак се надява, че някой ден ще бъде помилван и името му ще бъде изчистено от обвиненията.

Бил Хайренс - преди и сега
Бил Хайренс – преди и сега

Той продължава да бъде образцов затворник. От 1946 г. насам непрекъснато се усъвършенства и усилията му не остават ненаградени от управата на затвора. Назначен е за отговорник във фабриката за дрехи в затвора и посещава курсове за поправка на електроуреди.

На 6 февруари 1972 г. Хайренс става първият затворник в Илинойс, получил университетска диплома. През 1975 г. е прехвърлен в слабо охранявания Изправителен център в Диксън, където работи в бизнес офиса на затвора.

Уилям Хайренс умира на 5 март 2012 г. на 83-годишна възраст от усложнения, свързани с диабет.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

6
Напиши коментар

avatar
6 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
ТаняAntonovСилвияDark_Sideh Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Octavia
Гост
Octavia

Ако написаното в материала е вярно и нищо не е скрито, то този човек не трябва да е в затвора! Като юрист казвам, че доказателствата срещу него са смешно малко и са елементарни за фабрикуване. А самопризнанията отдавна не са уличаващо доказателство. хайренс може и да е виновен – това знае само той, но е срам за САЩ, че са осъдили човек на 3 доживотни присъди след толкова калпав и съмнителен процес!

h
Гост
h

Наистина покъртително. Честно казано и аз не вярвам, че този човек е виновникът за 3те убийства.

Dark_Side
Гост
Dark_Side

Има някаква неточност в цифрите. Уж е жлязъл в затвора на 17, а пише, че е лежал 63 гидини и сега е на 70. Излиза, че е бил на 7.

Antonov
Гост
Antonov

хмм интересно , амм силве , това не е лошо моляте качи и за този българина амм , михаил лещарски нещо иначе и тоя пациент не е лош .

Таня
Гост
Таня

Разбира се, че не е виновен за тези убийства. Горкия човек, сигурно към днешна дата вече е покойник, без да е видял свобода