Джон Дилинджър: Робин Худ от 30-те

Джон Дилинджър: Робин Худ от 30-те

Джон Дилинджър, Хари Пиърпонт, Нелсън-Бебока и останалите членове на бандата на Дилинджър, занимаваща се главно с обири на банки, имат статута на знаменитости и всяко тяхно приключение е следено отблизо от американската общественост подобно на сапунен сериал. Тази известност се дължи на изключителната непопулярност на банковите организации в периода на Голямата депресия, тъй като доста хора са изгубили спестяванията си по тяхна вина.

Естествено ФБР и в частност неговият началник Дж. Едгар Хувър са възмутени от вниманието, оказвано на тези долни престъпници, но им се налага доста да се постараят, за да заловят “Обществените врагове №1”.

Робин Худ

По време на Голямата депресия американската общественост е крайно негативно настроена към банковите институции. Много от тях фалират, загубвайки безвъзвратно спестяванията на милиони трудещи се. Банките, успели да се задържат, са принудени от тежката икономическа ситуация да изземат домовете, фермите и компаниите на длъжниците си.

Точно поради тези причини обикновеният американец не смята банковите обирджии за особено ужасни престъпници. Дори ги оприличават на Робин Худ, когато унищожават архивите с ипотеки в ограбваните банки. Дръзките обири и умелите бягства изглеждат бляскави и вълнуващи, особено когато крадците са привлекателни, любезни и фотогенични.

Така Джон Дилинджър, Хари Пиърпонт и Нелсън-Бебока се превръщат в знаменитости, чиито подвизи интересуват силно разлюлените от Депресията американци, очакващи поредното им приключение с нетърпението, с което се очаква следващ епизод на сапунен сериал.

Не всички се забавляват от изпълненията на тези нови герои извън закона, появили се по време на периода, станал известен като Криминалната вълна в Средния запад. Във Вашингтон, окръг Колумбия, Дж. Едгар Хувър и неговото новооперено Федерално бюро за разследване са възмутени от начина, по който американските граждани превръщат в идоли тази нова порода престъпници – Дилинджър, ФлойдХубавеца, Кели-Картечницата, Бони и Клайд и други – и започват да полагат усилия за тяхното залавяне.

Дж. Едгар Хувър
Дж. Едгар Хувър

Самооправдателната обосновка на Хари Пиърпонт – “Крада от банкерите, които крадат от народа” – не минава пред праволинейното ФБР. Хувър вижда в Дилинджър и неговата банда заплаха за морала на нацията. Бързо са създадени нови закони за борба с престъпността, според които банковите обири и транспортирането на крадени стоки, или престъпник, бягащ от закона, през един щат в друг, стават федерални престъпления, попадащи под юрисдикцията на ФБР.

Големият шанс на Хувър идва в началото на март 1934 г., когато Дилинджър успява да се измъкне от “невъзможния за бягство” затвор в Индиана, открадва колата на шерифа и преминава през границата с щат Илинойс, попадайки по този начин в графата федерални престъпници. Хувър организира специална операция за залавянето му.

Младият Мелвин Първис, син на богат южняшки аристократ с големи връзки, отговаря за офиса на ФБР в Чикаго. Дилинджър се превръща в негов проект. “Малкия Мел” компенсира слабостта и ниския си ръст с амбиция и интелект. Но е изправен срещу лукавата банда на Дилинджър. Тези мъже са истински професионалисти.

Малка Бохемия

Дилинджър успява да избегне заложените му капани за повече от месец. През април 1934 г. на бандата й трябва убежище, където да се скрие. Един от тях предлага летния курорт в северен Уисконсин, наречен “Малка Бохемия”. Прекрасната вила е построена преди няколко години от Емил Уанатка, емигрант от Бохемия, който е завързал приятелски отношения с контрабандистите и гангстерите по време на Сухия режим.

На 20 април Дилинджър и неговата банда пристигат във вилата заедно със съпругите и приятелките си. В момента е слабият туристически сезон и има достатъчно свободни стаи. След вечеря Уанатка сяда да поиграе карти с гостите си. Тогава забелязва оръжията и кобурите им. Той и съпругата му Нан се досещат кои може да са тези мъже и двамата са ужасени.

Джон Дилинджър и Емил Уанатка
Джон Дилинджър и Емил Уанатка

В крайна сметка Уанатка повдига въпроса пред Дилинджър, който прави всичко възможно да успокои домакина си.

“Не се притеснявай” – казва му Дилинджър. – “Искам да поспя и да се подкрепя за няколко дни. Искам да си почина. Ще ти платя добре и после всички ще си тръгнем”.

Всеки път, когато звънне телефонът, някой от бандата наостря уши. Всеки път, когато пред вилата спира кола, Уанатка трябва да обяснява кой е дошъл. Всеки път, когато някой от вилата отива в града, е придружаван от гангстер. Уанатка се страхува за Нан и за десетгодишния си син. Той е особено уплашен от Нелсън-Бебока – наистина опасен психопат.

В крайна сметка на Уанатка му идва до гуша. Той пише писмо до свой познат от правосъдния отдел в Чикаго. Нан пъха писмото в корсета си и помолва Дилинджър да я пусне да отиде на рождения ден на племенника си. Той се съгласява и дори не настоява някой от бандата да я придружи.

С огромно облекчение Нан и синът й се качват в колата и потеглят. Тогава тя забелязва, че ги следи друга кола. Когато намалява, за да види кой е отзад, изпада в паника – следи я най-страшният от бандата – Нелсън-Бебока.

Нан продължава да кара бавно, докато стига до S-образната част от пътя пред къщата на брат си. Щом се скрива от погледа на Нелсън, тя се втурва към дома му, качва го в колата и успява да се върне на магистралата преди Нелсън да усети, че е изчезнала. Дава писмото на брат си и на следващия S-образен участък, с помощта на същия номер, го оставя в началото на град Мърсър.

Нан Уанатка
Нан Уанатка

Нан влиза в магазин за хранителни стоки в Мърсър и купува бонбони. От колата си Нелсън я посочва предупредително с пръст. Нан вижда брат си, който вече е пуснал писмото, качва го в колата си и тримата се отправят към рождения ден на сина на по-големия й брат в Манитоуиш Уотърс, Уисконсин. Там тя доверява на семейството си за ситуацията с бандата на Дилинджър в “Малка Бохемия”.

Заедно измислят план. Осъзнавайки, че местният шериф не може да мери сили с хората на Дилинджър, решават да се свържат с офиса на ФБР в Чикаго. Това е шансът, който е чакал Мелвин Първис. За разлика от другите агенти на ФБР, той много харесва публичността.

Мелвин Първис
Мелвин Първис

Ето как авторът Джон Толанд описва амбициозният млад ерген в своята книга “Дните на Дилинджър”:

“Той е дребен мъж със светли, бдителни очи, който се облича според модата и е толкова суетен, че сменя ризите си по три пъти на ден. Завършил право в Университета в Южна Каролина, той се изразява с приятно учтив, провлечен говор. Спокойно може да мине за преуспял млад брокер, но не и за агент на ФБР. Първис е компетентен администратор, човек с неоспорим кураж и въпреки лесната си раздразнимост, е харесван от подчинените си”.

Веднага щом получава сведенията за “Малка Бохемия”, Първис се свързва с Хувър, който му обещава да изпрати по въздух подкрепления от щаба в Сейнт Пол.

С подкрепленията пристига и заместник-директорът на ФБР Хю Клег. Тази суперзвезда на федералното бюро поема командването, а Първис заема второто място. Агентите от Чикаго посрещат помощта на летището в Райнландър, което е най-близкото летище до “Малка Бохемия”.

Федерално фиаско

Докато федералните се подготвят за нападение, Дилинджър и компания се готвят да продължат по пътя си. Дилинджър поръчва вечерята да се сервира рано, за да могат да потеглят. Неделя следобед е и барът е пълен с постоянни клиенти. На горния етаж Дилинджър изучава пътната карта.

Някъде около 16:00 часа сестрата на Нан, госпожа Вос, идва с колата си да каже на сестра си, че нейният съпруг Хенри е успял да се свърже с ФБР. Нан й прошепва, че гангстерите си заминават рано тази вечер. Г-жа Вос побързва да си тръгне и предава тази информация на мъжа си, който ще се срещне с ФБР на летището в Райнландър.

ФБР изваждат неочакван късмет благодарение на предпазливостта на Дилинджър. По-рано същия ден той изпраща Пат Райли до Сейнт Пол да купи муниции. Райли взима едно от момичетата на бандата със себе си. Докато Райли отсъства, Дилинджър скрива другите две коли в гаража. Бандата чака само тях двамата, за да могат да потеглят. Обаче, когато Райли пристига и вижда, че другите коли ги няма, се изплашва. Помисля си, че бандата го е зарязала или още по-лошо, че са заловени и сега ще хванат и него. Той обръща колата и решава да се върне чак когато се стъмни.

Минава 18:00 часа, когато агентите на ФБР кацат на летището. Планирали са да извършат акцията в 4:00 часа на следващата сутрин, но сега всичко се е променило и се налага да действат незабавно.

Агентите пътуват в пет коли. По пътя две от тях се повреждат от лошите пътища. Осмина агенти са принудени да се возят отвън на страничните стъпала на автомобилите, блъскани от лютия зимен вятър. Клег и Първис разработват план:

Трима агенти в бронежилетки ще нахълтат във вилата през главния вход. Друга група ще заходи отляво на вилата, чак до езерото, за да попречи на всеки, който се опита да избяга. Същата схема ще се приложи и отдясно. По този начин бандата ще бъде обградена от три страни. Четвъртата страна, езерото, е непроходима.

“Планът е добър, но те не взимат под внимание три ключови особености на местността, липсващи на картата на Вос: канавката отляво на вилата, оградата от бодлива тел отдясно и стръмния бряг, който би могъл да прикрие евентуално бягство покрай езерото. Вос не се сеща да предупреди Първис и за двете кучета-пазачи на Уанатка.” (Толанд)

Когато агентите тихо се приближават до ярко осветената вила, ги очаква голяма изненада. Двете кучета-пазачи се разлайват яростно. Агентите се втурват да заемат позициите си, смятайки, че елементът на изненада е отминал. Но бандата е дотолкова свикнала с непрекъснатия лай на кучетата, че не му обръща внимание.

Малка Бохемия
Вила “Малка Бохемия”

Трима от клиентите на бара избират точно този момент, за да платят и да си тръгнат. Междувременно двама от барманите излизат да проверят какво е разлаяло кучетата. Тримата клиенти вече вървят към колата си на паркинга.

Клиентите, качили се в колата на паркинга, са служителят на бензиностанция Джон Хофман и двамата работници Джон Морис и Юджийн Босеню. Когато Хофман запалва двигателя, радиото гръмва. Клег и Първис решават, че тримата мъже са членове на бандата, опитващи се да избягат, и заповядва на агентите да прострелят гумите на колата им. Вкочанените и нервни агенти откриват огън по автомобила, улучвайки и тримата мъже вътре. Хофман изскача от колата и се затичва кървящ към гората. Морис се доклатушква обратно във вилата. Босеню не отива никъде – той е убит на място.

Кучетата не успяват да привлекат вниманието на бандата, но изстрелите определено го постигат. От вилата незабавно е открит насрещен огън, но той продължава само няколко секунди. Бандата е съставила подробен план за бягство още в деня на пристигането си. Дилинджър и неговите другари Хоумър ван Митър, Джон ХамилтънЧервения и Томи Карол изпълняват плана без грешка. Излизат през задната част на къщата, изтичват надолу по стръмния бряг на езерото и свиват вдясно. Нелсън-Бебока свива вляво. Опитвайки се да следват собствения си план, федералните агенти падат в канавката или се заплитат в бодливата тел от двете страни на вилата.

Междувременно раненият Джон Морис пропълзява по пода на вилата до телефона и вдига слушалката. Местният телефонен диспечер Алвин Кьорнер се обажда от другата страна. Морис казва: “Алвин, ние сме при Емил! Всички са избити!”.

Нелсън-Бебока съвсем скоро ще посети диспечера. По ирония на съдбата същото ще направят Уанатка и неговите двама бармани, след като се спасяват от вилата. Бебока подбира Уанатка и Кьорнер в колата си, точно когато пристига колата на агентите на ФБР, в която са У. Картър Баум, Джей Си Нюман и местният полицай Карл Кристенсен. Бебока излиза от колата си и се приближава до тяхната.

“Търся г-н Кьорнер” – казва Нюман, без да подозира кръвопролитието, което го очаква.

Нелсън вдига пистолета си към мъжете и им нарежда да слязат от колата.”Знам, че вие, копелета, носите жилетки, затова ще ви гръмна под и над тях”. Казвайки това, прострелва Нюман в главата. Агентът оживява по чудо, но Баум не е такъв късметлия. Той умира на място, а Кристенсен е прострелян осем пъти, но оцелява.

Дж. Едгар Хувър е обещал на вестниците нещо специално. Новината е наистина такава. Акцията се превръща в един от най-големите гафове в историята на ФБР. Федералните агенти убиват невинен човек и раняват двама други, един от собствените им хора е убит, друг ранен, а трети служител на властта прострелян многократно.

Актьорът и журналист Уил Роджърс обобщава всичко това:

“Дилинджър е обграден и трябва само да излезе, за да го застрелят, но група хорица го изпреварват и те решават да застрелят тях. Следователно Дилинджър може да бъде застрелян, само ако случайно се смеси с група невинни хора”.

Малкият Джони

Малкият Джони Дилинджър е лошо момче. Колкото повече расте, толкова по-големи стават белите му. Роден е на 22 юни 1903 г., в тихо предградие на средната класа в Индианаполис. Неговият баща Джон Уилсън Дилинджър е мрачен, религиозен човек, който прави всичко по силите си да втълпи на сина си своите строги морални стандарти. Но самият той противоречи на строгата си дисциплина, подарявайки на момчето материални неща като велосипеди и играчки.

Майката на Джони умира от удар, когато е едва на три години. Неговата 16-годишна сестра Одри поема ролята на жената в домакинството. Това не продължава дълго, тъй като след малко повече от година тя се омъжва и започва да гради свое собствено семейство. Когато Джони е на девет години, баща му се оженва за млада жена на име Елизабет Фийлдс. В началото момчето чувства завист към нея заради топлината и вниманието, които й отделя баща му, но впоследствие започва да обожава и да се възхищава на своята мащеха.

Малкият Джони
Малкият Джони

Не след дълго Джони става главатар на детска банда, наречена “Мръсната дузина”. Бандата започва да краде въглища от вагоните на “Железници Пенсилвания”, минаващи през квартала. В крайна сметка са заловени и изправени пред съда за малолетни престъпници. Дилинджър е единственият сред другарите си, който не се изплашва от съдебната зала и съдията.

“Дилинджър стоеше със скръстени ръце, накривена шапка и зяпаше втренчено съдията – дъвчейки дъвка. Когато съдията му нареди да свали шапката си и да изплюе дъвката, Дилинджър се усмихна накриво и бавно и демонстративно залепи дъвката върху шапката си”. (Толанд)

Дилинджър и неговият най-добър приятел Фред Брюър, продукт на разбито семейство, са непрекъснато заедно. Двете момчета често играят в една дъскорезница и се научават да работят с уредите там без никой да разбере. Веднъж завързват друго момче на поточната лента и включват голямата дискова резачка. Дилинджър спира машината, чак когато момчето е на метър от смъртта.

Баща му започва много да се притеснява за Джони, и то с пълно право. Боят и другите наказания само го правят още по-непокорен. Когато е на 13 години, той и неговите приятели изнасилват момиче в изоставена стара барака.

Бащата на Джони
Бащата на Джони

На 16 години Джони напуска училище против волята на баща си и отива да работи в дъскорезницата. Там показва завидни технически умения, но работата е скучна и той напуска. След това си намира работа като механик. За известно време всичко върви добре и баща му започва да диша по-леко. Но доброто поведение на Джони не продължава дълго. Скоро започва да отсъства по цели нощи, напълно погълнат от нежния пол.

Бащата на Дилинджър взима крайно решение: той е готов да се пенсионира и отдавна мечтае да притежава ферма, затова продава своя магазин за хранителни стоки и няколкото къщи, които има. След това цялото семейство се премества в здравословната селска атмосфера на ферма в Муърсвил – родното място на втората му жена.

Джони се държи прилично в началото и дори се записва в местната гимназия, но скоро се проваля по всички предмети, с изключение на “приложната биология”. Учителите искат баща му да дойде, за да обсъдят проблемите на сина му, но той им отказва под предлог, че е твърде зает. Малко преди зимната ваканция Дилинджър напуска училището завинаги.

Снимка на Джони от гимназията
Снимка на Джони от гимназията

Баща му не може повече да толерира неговото поведение, затова Джони се премества в Мартинсвил, където може да прекарва цялото си свободно време в сваляне на момичета. Само едно момиче успява да спечели уважението му – втората дъщеря на неговия чичо Франсис Торнтън. Той е готов да сложи край на дивия си живот и да се ожени за нея, но чичо му прави всичко възможно да сложи край на връзката им. Това оказва върху него дълготраен ефект.

Преломна година

Макар Джони да не се справя добре в училище, той обича да чете за Дивия Запад и често отегчава приятелите си с истории за любимия си герой Джеси Джеймс, който притежава качествата на Робин Худ и впечатлява младия Джони не само с дързостта си, но и с добрината си към жените и децата.

Джони търси нещо – дали това е любовта, която очевидно не получава вкъщи, или просто секс – не е ясно. Обича жените и непрекъснато преследва нова връзка. Прекарва много време в Мартинсвил и след като местните момичета започват да го отхвърлят, се премества в Индианаполис, където се заиграва с тамошните проститутки. Това в крайна сметка му докарва гонорея.

Отношенията между Джони и баща му продължават да се влошават, тъй като старият Дилинджър става все по-разтревожен от начина на живот на сина си. Чашата прелива на 21 юли 1923 г., когато Джони ще ходи на среща с млада дама от Индианаполис, за която се говори, че е бременна от него. Когато баща му отказва да му даде колата си, Джони отива до местната църква и открадва една. По-късно същата вечер е спрян от полицай, който става подозрителен от обясненията на Джони и го накарва да слезе от колата. Джони побягва. Осъзнавайки, че не може да се върне у дома, се записва във военноморския флот.

Организираният живот в армията не е по вкуса на Джони. Назначен е на линейния кораб “Юта”, който ще бъде потопен години по-късно при атаката над Пърл Харбър. Щом корабът акостира в Бостън, Джони скача на брега и се отправя обратно към къщи. Военната му кариера продължава по-малко от пет месеца.

1924 г. ще се окаже преломна година в живота на Джони. В тази година той става съпруг, крадец на пилета, местна бейзболна звезда, обирджия и затворник. След като дезертира от кораба “Юта” и се връща вкъщи, се запознава с 16-годишната Берил Ховиас. На 24 април Дилинджър и Ховиас пристигат във фермата на баща му хванати за ръка и обявяват, че са се оженили.

Семейният живот не успява да опитоми Джони и след няколко седмици той е арестуван за кражбата на 41 пилета. Баща му успява да уреди случая извън съда, което не се отразява благоприятно на отношенията им. Споровете между тях продължават и в крайна сметка младите се преместват при нейните родители, а Джони си намира работа като тапицер.

През това лято Джони играе в бейзболния тим на Мартинсвил, където става близък приятел с един от реферите, Ед Сингълтън. Сингълтън е далечен роднина на втората майка на Джони и е описван като слаб, измъчен човечец с ципести пръсти, който доста си пийва. След години точно проблемът с пиенето го кара да падне в несвяст на железопътните линии, където е обезглавен от минаващия товарен влак. Междувременно Сингълтън става първият партньор в престъпленията на Джони.

В една съботна вечер в началото на септември Дилинджър, въоръжен с пистолет .32 калибър и голям болт, увит в носна кърпичка, напада собственика на местен магазин за хранителни стоки, който се е запътил на бръснар. Сингълтън е казал на Джони, че магазинерът ще носи със себе си дневния оборот. Оказва се, че не е така. Дилинджър удря човека по главата с големия болт, но онзи му се опира и в боричкането пистолетът изгърмява. Джони си помисля, че е застрелял магазинера и хуква да бяга надолу по улицата, където Сингълтън трябва да го чака с колата за бягство. Но него го няма.

Местният прокурор убеждава бащата на Джони, че съдът ще прояви снизходителност, ако синът му пледира за виновен. Джони се появява в съда без адвокат. Неговият баща, който някога е бил твърде зает, за да се срещне с учителите му, сега е твърде зает, за да дойде в залата. Съдията осъжда младия Дилинджър на от 10 до 20 години в затвора в Пендълтън. Още с влизането си в затвора 21-годишният наперен Дилинджър е изправен пред директора и му казва:

“Няма да ви създавам други главоболия, освен че ще избягам”.

Чиракът

Меко казано Джон Дилинджър съвсем не е примерен затворник. Той прави първия си опит за бягство след по-малко от месец, за което добавят 6 месеца към присъдата му. След по-малко от седмица е откаран във Франклин, Индиана, за да се яви в процеса срещу Сингълтън, който е осъден от 2 до 14 години затвор. По време на обратния път към Пендълтън, Дилинджър успява да се измъкне от пазачите, но е заловен скоро след това.

След по-малко от пет седмици, прави втори неуспешен опит за бягство, за което му дават още 6 месеца. В периода 1925-31 г. Дилинджър е наказван за многобройни провинения като хазарт, държане на бръснач в килията си, унищожаване на собствеността на затвора, контрабанда на храна и неспазване на затворническия правилник. Всички тези провинения му докарват или престой в изолатора или допълнително време към присъдата му.

В затвора Джони става близък приятел с човек, който ще окаже голямо влияние в живота му – Хари Пиърпонт. Също като Дилинжър той е привлекателен, любезен млад мъж, имащ огромен успех с противоположния пол. Пиърпонт е висок над 1,80 м и има пясъчноруса коса и сини очи.

Хари е с една година по-възрастен от Джони. Лежал е в “Пендълтън” и преди за кражба на кола и раняването на собственика й. Този път е осъден за банков обир в Кокомо. След като се опитва да избяга, Пиърпонт е преместен в затвора в Мичиган Сити.

Дилинджър се урежда на работа в шивашкия цех за ризи към затвора, където се сприятелява с високия и слаб шегаджия Хоумър ван Митър, който често се прави на клоун и е непрекъснато и жестоко наказван от пазачите. Той е в затвора за кражбата на няколкостотин долара от пътниците на влак, като преди това е откраднал кола и е правил други дребни нарушения. Заради непрекъснатите си шутовщини Ван Митър е обявен за опасен дегенерат и също е прехвърлен в Мичиган Сити.

Хомър ван Митър
Хоумър ван Митър

Все още женен и много самотен, Дилинджър пише на съпругата си Берил екстравагантно романтично писмо:

“…Скъпа моя, ще бъдем толкова щастливи, когато се върна у дома при теб и прогоня тъгата ти. Любима, толкова много те обичам и искам единствено да те направя щастлива…”.

За младата Берил обаче чакането е непосилно дълго. През 1929 г. тя подава молба за развод, който й е даден от същия съдия, който вкарва Джони в затвора. За да се пребори с депресията, Дилинджър решава да се стегне и се записва в училището на затвора. За първи път в живота си учи усилено и е отличен ученик.

В деня на първото изслушване за предсрочно освобождаване през юли 1929 г. губернаторът на щата Индиана Хари Лесли, който е и член на комисията, наблюдава играта на Джони в бейзболния мач на затворниците срещу местния полупрофесионален клуб. Като бивш спортист губернаторът е впечатлен от способностите на Дилинджър. За нещастие досието за поведението му в затвора не прави добро впечатление на комисията и помилването му е отказано. Тогава Дилинджър пожелава да бъде прехвърлен в затвора в Мичиган Сити, който е най-строго охраняваното учреждение в щата. Комисията по помилванията се слисва. Всъщност Дилинджър иска да бъде отново с приятелите си, прехвърлени там, но казва пред комисията, че държи да бъде преместен заради по-добрия бейзболен отбор в мичиганския затвор. Молбата му е удовлетворена.

Затворът в Мичиган Сити е тягостно място, но Дилинджър е въведен от Пиърпонт в елита на престъпниците – банковите крадци. Дипломираният дребен крадец сега получава възможност да завърши магистратура. Тази възможност се появява с идването на Уолтър Дитрих, който обучава Пиърпонт и неговите колеги в системата на Хърман К. Лам-Барона – офицер от пруската армия, превърнал се в невероятно успешен банков крадец.

Първата стъпка в системата е изучаването на архитектурния план на банката-мишена, местоположението на сейфовете и кой отговаря за тях. Следващата стъпка е репетицията, в която на всекиго се дава определена задача и точно определено време за изпълнението й. Крадците трябва да напуснат банката в рамките на определеното време със или без плячката. Последната стъпка се състои в сдобиването с много бърза кола и добре проучен маршрут за бягство.

Джон Хамилтън
Джон Хамилтън

Тясната група на Пиърпонт се състои от Чарли Макли-Дебелия – 44-годишен банков крадец от Охайо; Джон Хамилтън-Червения – як 34-годишен банков крадец; Ръсел Кларк – млад мъж, излежаващ присъда за единичен банков обир; Джон Дилинджър и по-късно дошлият Уолтър Дитрих.

Първи удари

Всички, освен Дилинджър, имат големи присъди и отчаяно искат да избягат. Най-възрастният и опитен сред тях Чарли Макли измисля прост план за бягство, в който подкупите са движещата сила. Онова, от което имат нужда за осъществяването му, са достатъчно пари, за да подкупят ключовите пазачи, няколко оръжия и местенце, където да се скрият за известно време.

“Пиърпонт решава да говори с Дилинджър, който е излежал по-голямата част от присъдата си. Ако им помогне да избягат, ще го включат в следващия им обир. Подобно бягство разбира се изисква огромна сума пари и те ще го научат как да се сдобие с тях.

Обещават да му дадат списък с най-подходящите за обир банки и магазини, както и списък с имената и адресите на надеждни съучастници. Той ще разполага с информация къде да скрие откраднатите стоки и пари и как да се отървава от облигациите. На кратко, ще знае за банковите обири всичко, което знаят и те”. (Толанд)

Хари Пиърпонт
Хари Пиърпонт

Хари Пиърпонт и Хоумър ван Митър са непоправими дългогодишни банкови крадци. Свързването на Дилинджър с тях и с техните приятели Макли, Ръсел Кларк и Джон Хамилтън-Червения ще предопредели до голяма степен бъдещето на младежа. В свободното си време, а в затвора то е предостатъчно, те обучават Дилинджър в изкуството на успешния банков обир.

През май 1933 г. Джони е обитател на затвора в Мичиган вече от четири години. Той успява да получи предсрочно освобождаване, благодарение на злощастно стечение на обстоятелствата. Управата на затвора е уведомена, че втората му майка е на смъртно легло. На 22 май 1933 г. Дилинджър напуска затвора, но когато пристига у дома, майка му вече е починала. След опелото той уверява баща си, че смята да се превърне в почтен гражданин.

Две седмици след излизането си Дилинджър вече е успял да направи връзка с двама от списъка на Пиърпонт – Уилям Шоу и Пол Паркър – като им се представя като Дан Дилинджър. Шоу и неговият приятел и бивш затворник Нобъл Клейком са част от група, наричаща себе си “Бандата на Белите фуражки”, специализираща в малки обири в местната околност.

Първото място, което удрят, е един супермаркет. Плячката им възлиза на 100 долара.

Джони осъзнава, че с такива дребни удари няма да успее да измъкне аверите си от затвора. Той избира първата си банка. Ударът е късмет на начинаещ. Той, Шоу и Паркър ограбват Националната банка в Ню Карлайл, Охайо без никаква засечка. В разгара на Голямата депресия излизат оттам с над 10 000 долара.

Но това е само началото. Дилинджър и колегите му обират дрогерия и още един супермаркет, сдобивайки се с 3 600 долара. След тези два обира за Дилинджър става пределно ясно, че съучастниците му са напълно некомпетентни. Той започва да търси други хора от списъка на Пиърпонт. Клейком и Шоу скоро са арестувани и изпратени в затвора.

На 17 юли Дилинджър пристига с новия си съучастник Хари Коупланд в град Дейлвил. В малката местна търговска банка касиерката Маргарет Гуд провежда разговор с изискания на вид Дилинджър, който пожелава да говори с директора на банката. Маргарет му обяснява, че директорът в момента отсъства.

Тогава внезапно се озовава срещу дулото на оръжие. “Е, скъпа” – казва й Джони. – “Това е обир”.

Дилинджър грациозно прескача преградата на гишето и сам си изважда 3 500 долара от трезора. След това нарежда на всички да влязат в трезора и си отива. Скокът през преградата е нещо, което мнозина запомнят. Той привлича вниманието и на капитан Мат Лийч от полицията в Индиана. Не минава много време преди капитанът да осъзнае, че новият банков крадец е Джон Дилинджър.

Научи повече за:   Истинският Ужас в Амитивил: Убийството на семейство Дефео

Отново влюбен

Докато Дилинджър е в затвора, един от неговите съкилийници говори непрекъснато за своята привлекателна сестра Мери Лонгнейкър. Дилинджър отива в Дейтън да я види под предлог, че ще може да уреди бягството на брат й. Мери е хубава 23-годишна жена с деца и съпруг, с когото в момента се развежда.

Дилинджър е очарован от нея и й предлага да заплати разходите по развода й. Преследва я постоянно, опитвайки се да я накара да му стане приятелка.

“Мила” – пише й той, – “липсваш ми както никой друг преди. Надявам се, че ще мога да прекарвам повече време с теб, защото, скъпа, страшно си падам по теб и ако ти си на същата вълна, ще пратя всички по дяволите и това не са празни приказки. Знам, че ме харесваш, скъпа, но това не ми е достатъчно, защото съм луд по теб. Може никога да не почувстваш към мен това, което изпитвам към теб и ако стане така, ще е по-добре да не те виждам повече, защото ще се чувствам като в ада… С много любов от Джони.”

Джони и Мери Лонгнейкър
Джони и Мери Лонгнейкър

Мери като че ли не проявява голям интерес. Тя вече излиза със свестен мъж, който ще бъде добър съпруг и втори баща за децата й, но не иска да загуби шанса брат й да се измъкне от затвора.

Капитан Мат Лийч е твърдо решен да залови Дилинджър. Той получава сведения от детективската агенция “Пинкертън”, че той има приятелка в Дейтън, но не знае коя е тя и къде живее – знае само, че е сестра на затворник. Лийч се обръща за помощ към полицията в Дейтън. След няколко дни в началото на септември 1933 г. научава адреса на пансиона, в който Дилинджър е наел жилище за Мери. Полицията тайно отваря писмата, които той й изпраща, с надеждата, че ще разбере къде двамата ще се срещнат следващия път. Двама детективи се нанасят в същия пансион точно срещу стаите, наети от Дилинджър.

Междувременно Дилинджър и Хари Коупланд продължават да обират банки в Охайо и Индиана, спестявайки пари за бягството от затвора. Късметът им се усмихва на 6 септември. Щатската банка на авеню “Масачузетс” в Индианаполис и му казва, че това е обир.  Управителят поглежда нагоре и вижда:

“Дилинджър седи на двуметровата преграда с кръстосани крака. На главата си носи закачливо килната сламена шапка, а в ръцете си държи съвсем небрежно насочен пистолет.” (Толанд).

Крадците си тръгват с невероятната за времето сума от 25 000 долара. Дилинджър вече разполага с достатъчно пари за изпълнението на плана за бягство.

Той задвижва операцията с помощта на две приятелки на Хари Пиърпонт – Пърл Елиът и Мери Киндер. Задачата на Пърл е да служи за свръзка и да плаща подкупите. Мери трябва да намери апартамент, където да се скрият избягалите мъже. Дилинджър купува оръжия, които прехвърля в пакет през стената на затвора близо до игрището. За нещастие един затворник се натъква на тях и ги предава на пазачите. Директорът на затвора заподозира несправедливо друга група осъдени и ги изпраща в изолатора.

Пърл измъква от затвора писмо, в което Пиърпонт обяснява на Дилинджър как да вкара втори комплект оръжия, скрити в кашон с конци, в шивашкия цех на затвора. Дилинджър прави всичко необходимо и датата на бягството е определена за 27 септември.

На 22 септември той най-сетне намира време да навести Мери в Дейтън. Полицаите, почти отказали се да го чакат, са казали на хазяйката да им се обади веднага щом се появи.

Толанд разказва как сержант У. Дж. Олдрич от дейтънската полиция приема обаждане малко след полунощ:

“Той е тук” – изкрещява жена в слушалката.

“Кой е тук?” – търпеливо пита Олдрич.

“Джон Дилинджър, тъпо ченге такова!”

Без да губят време детективите нахлуват в пансиона и арестуват Дилинджър. Точно няколко дни преди приятелите му да предприемат дръзкото си бягство Джони е на път да се върне обратно в затвора.

Бягство от затвора

Дилинджър вече кротко си лежи в ареста в Лима, Охайо, когато в шивашкия цех на затвора в Мичиган Сити пристига голяма кутия с конци. Управителят на склада Уолтър Дитрих, възпитаник на легендарния банков крадец Лам-Барона, отваря кутията и изважда от нея четирите оръжия и мунициите, които Дилинджър е сложил вътре. Бягството е планирано за 27 септември, но Пиърпонт и останалите се страхуват от изтичане на информация, затова решават да тръгнат на 26 септември. Новият директор няма никаква представа за бягството, а заместникът му усеща, че се готви нещо, но не знае какво и кога.

В следобеда на 26 септември десет мъже се събират в склада на шивашкия цех. Оръжията са раздадени на Макли, Пиърпонт и Хамилтън. Останалите имат фалшиви оръжия. Едно от тях опират в гърба на надзирателя на цеха и го принуждават да ги отведе в двора на затвора.

На двора взимат за заложник един от пазачите – огромен мъж, наричан “Голямата Бърта”. Пиърпонт му казва: “Ако се опиташ да въртиш номера, ще умреш на място. Разбра ли, храбрецо?”. Бърта разбира.

Надзирателят на цеха, натоварен с купчина ризи, повежда затворниците, които също носят катове с ризи, през двора към стаята на пазачите. Никой нищо не заподозира, защото това е обичайна гледка, а и присъствието на Голямата Бърта прави нещата още по-достоверни.

Когато стигат до главната порта, нападат ключаря. Директор Кънкел чува суматохата от кабинета си. Някой извиква: “Това е бягство!”. Но тъй като Пиърпонт насочва оръжието си в стомаха му, Кънкел решава просто да гледа, вместо да се прави на герой.

Когато затворниците минават през отключената порта, завалява проливен дъжд. Трима от тях взимат назаем колата на шерифа, който тъкмо е докарал нов затворник и отпрашват към Чикаго. Останалите шестима – хората на Пиърпонт и Макли – открадват кола от една бензиностанция и потеглят към Индианаполис.

Това е най-голямото бягство от затвор в историята на щата Индиана. То, както и много други бягства след него, довеждат до прякора на учреждението – “Хартиеният затвор”. Шест дни след ареста на Дилинджър в-к “Чикаго Дейли Трибюн” съобщава, че петима затворници “буквално са напуснали през болницата на затвора”.

Бегълците успяват да стигнат до скривалището си в Хамилтън, Охайо, изплъзвайки се на косъм от блокадата, устроена им от капитан Мат Лийч. Братът на Мери Лонгнейкър Джим Дженкинс обаче е убит от местна хайка. Вече в убежището Пиърпонт осъзнава, че няма как да измъкнат Дилинджър без пари и оръжие – налага се да извършат обир.

Спасяването на Дилинджър

Любовницата на Пиърпонт Мери Киндер се присъединява към бандата и се съгласява да кара колата за бягство. Макли убеждава групата, че трябва да оберат банката в родния му град Сейнт Марис в Охайо. Въпреки че е затворена от държавната хазна, банката разполага с голяма сума пари, предвидени за предстоящото й повторно откриване.

Мери Киндер
Мери Киндер

Пиърпонт се приближава до касиера с пътна карта в ръка. Касиерът го поглежда услужливо, готов да помогне, и тогава вижда оръжието, което е скрито под картата. Пиърпонт и Макли си тръгват с два чувала пари, докато началникът на полицията слуша бейзболния шампионат по радиото само на няколко пресечки от банката. Измъкват се с 11 000 долара, повече от достатъчни, за да организират бягството на Дилинджър от ареста в Лима.

В това време Джони пише писмо на баща си:

“Надявам се, че това писмо ще те завари в добро здраве и че не се притесняваш много за мен. Може би един ден, татко, ще проумея, че не мога да спечеля тази игра. Знам, че бях голямо разочарование за теб, но влязох в затвора като безгрижно момче, а излязох изпълнен с горчивина към всичко. Разбира се, татко, вината си е моя, защото бях отгледан в добри условия, но ако си бях взел поука при първата грешка, това никога нямаше да се случи… Аз съм добре и към мен се отнасят чудесно. От Джони.”

Джон Дилинджър наистина получава много добро отношение от шериф Джес Сарбър и неговата съпруга, които живеят в сградата на шерифството.

Били Фречет и Джон Дилинджър
Били Фречет и Джон Дилинджър

По молба на Дилинджър Пиърпонт довежда в Охайо неговата нова приятелка Евелин Били Фречет. Тя е красива, тъмнокоса полуиндианка, израснала в резерват. Планът е да вкарат Били в шерифското управление като сестра на Дилинджър, за да получат от нея информация за разположението му. Пиърпонт говори с адвокат да уреди посещение за “сестрата” на Дилинджър. Адвокатът казва, че ще разговаря с шериф Сарбър на следващия ден.

Пиърпонт се разтревожва, че шерифът ще прозре намеренията им и решава да освободи Дилинджър веднага. Планът е начертан почти незабавно: Ед Шоус ще ги пази; Хари Коупланд ще пази колите; а Джон Хамилтън ще стои на около 60 метра от шерифството.

В 18:20 ч. въоръжените с пистолети Пиърпонт, Макли и Кларк се приближават към сградата. Шериф Сарбър и съпругата му тъкмо са свършили с вечерята си и седят в кабинета с един заместник-шериф. Пиърпонт им казва: “Ние сме служители от Мичиган Сити и искаме да видим Дилинджър.”

“Дайте да ви видя документите” – иска Сарбър.

Пиърпонт спокойно изважда оръжието си – “Ето ни ги документите.”

“О, не можете да го направите!” – казва Сарбър и се пресяга към чекмеджето, за да извади оръжието си.

Пиърпонт се паникьосва и стреля два пъти импулсивно. Един от куршумите уцелва Сарбър и той пада на земята.

“Дай ни ключовете от килията” – настоява Пиърпонт, но вместо да отговори, Сарбър тръгва да се изправя. Макли замахва и го удря по главата с пистолета си, произвеждайки неволен изстрел. Сарбър се свлича отново на пода, стенейки.

Г-жа Сарбър грабва ключовете и ги подава на Пиърпонт. Той отваря килията, дава на Дилинджър едно от своите оръжия и хукват към колата.

Измъчван от силни болки, Сарбър поглежда към жена си и казва: “Майко, мисля, че ще те напусна”. Умира час и половина по-късно.

Бандата на терора

Първоначално ги наричат “Бандата на терора”, заради дързостта и безочливостта им. Щом Дилинджър е освободен, те се отправят обратно към Чикаго, за да създадат най-организираната и професионална организация за обири на банки, съществувала някога в страната. Това, от което се нуждаят най-много, са оръжия, муниции и бронирани жилетки.

Какво по-добро място да се снабдиш с подобна екипировка от самата полиция. Седмица след бягството на Дилинджър от затвора в Лима, той и Пиърпонт решават да ударят огромния полицейски арсенал в град Перу, Индиана. Месец преди това Дилинджър и Хоумър ван Митър отиват там, представяйки се за туристи, и се интересуват небрежно как местните полицаи биха спрели бандата на Дилинджър, ако той се появи в околността. Офицерите с гордост показват на двамата туристи оръжията, които ще използват срещу “Бандата на терора”.

Късно вечерта на 20 октомври 1933 г. Пиърпонт и Дилинджър проникват в арсенала, обезвреждат трима служители на реда и измъкват няколко товара картечници, рязани пушки, муниции и бронежилетки. Тази плячка е прибавена към оръжията и мунициите, откраднати преди това от полицейския участък в Обърн, Индиана. Бандата вече е готова за работа.

Органите на реда са вбесени от дързостта на бандата. Капитан Мат Лийч, страдащ от силна форма на заекване, решава на свой ред да изпробва дързък подход. Той знае, че Хенри Пиърпонт и Джон Дилинджър са мъже с огромно его. Вестниците често говорят за групата им като за “Бандата на Пиърпонт”. Капитан Лийч решава да убеди пресата да започне да ги нарича “Бандата на Дилинджър”, с надеждата двамата лидери да се скарат и групата им да се разпадне. Журналистите се съгласяват с неговото предложение.

Капитан Мат Лийч
Капитан Мат Лийч

Според Толанд борба за лидерство в бандата никога не е имало, въпреки изобилието от статии наричащи Дилинджър главатар:

“Пиърпонт знае, че историите във вестниците са нагласени, а и е твърде благодарен на Дилинджър, за да му завижда. Дилинджър от своя страна чете и препрочита всеки материал и дори събира изрезки от вестниците; но вместо да започне да се големее, поведението му и стилът му на обличане стават по-умерени. Бандата живее кротко в скъпи чикагски апартаменти, като мъжете избягват да пият друго освен бира. Според кодекса на Пиърпонт едно престъпление трябва не само да се извършва на трезва глава, но и да се подготвя по същия начин… мъжете обсъждат бъдещите си планове подобно на група уважавани бизнесмени. Обикновено Пиърпонт събира накуп техните различни идеи. Понякога това прави Макли, но всеки от тях има право на глас и никой не може да надделее над общото мнение.”

В своята книга “Кървави писма и злодеи” Джей Робърт Наш се съгласява:

“Бандата няма истински лидер… Пиърпонт е най-смелият и хладнокръвен сред тях, но честата му импулсивност надделява над разсъдливостта му. Хамилтън е стар професионалист. Когато разискват банков обир, той дава разумни съвети, базирани на личния му опит. Макли и Кларк най-често просто слушат. Пиърпонт оценява и малко или много поощрява Дилинджър в ролята му на лидер… казвайки му, че името Дилинджър е благозвучно и запомнящо се, защото напомня на всеки за пистолетите “Деринджър””.

С помощта на фино изпипаната си система, бандата изпълнява първата стъпка от своя план на 23 октомври, когато спират пред Централната национална банка в Грийнкасъл, Индиана. Хамилтън остава отвън пред вратата на пост, а Пиърпонт, Макли и Дилинджър влизат вътре. Вече са запознати с обстановката, защото са проучили банката няколко дни преди това.

Дилинджър прескача през високото гише на касиерската кабинка и започва да загребва пари, докато Пиърпонт и Макли внимават никой да не мърда. Хамилтън, който стои отвън и гледа часовника, за да не превишат петминутния си лимит, вижда една стара жена да излиза от банката. Казва й да се върне обратно.

Без изобщо да се стресне от оръжието в ръцете му, тя спокойно минава покрай него, казвайки: “Аз отивам до магазина, а ти върви по дяволите!”.

Джей Робърт Наш разказва историята за фермер, който стои на гишето, а пред него са струпани пачки с пари. Дилинджър вижда парите и го пита: “Твои ли са или на банката?”.

“Мои са” – отговаря фермерът.

“Задръж ги. Ние искаме само тези на банката.”

Без никакви произшествия или изстрели бандата напуска банката с почти 75 000 долара – огромна сума за годините на Голямата депресия.

Заложници

Джон Дилинджър обича да се подиграва с преследвачите си, когато му се удава такава възможност. През лятото на 1933 г. той завежда Мери Лонгнейкър на Световния панаир в Чикаго и се забавлява като кара полицаите там да позират за снимки, въпреки факта че е издирван за няколко обира. След ареста си в Дейтън Джони е разпитван лично от капитан Мат Лийч, който често заеква, когато е развълнуван. Дилинджър забелязва това и му се подиграва, наричайки го “заекващо копеле”. По-късно, когато капитан Джон Стидж от чикагската полиция създава “Специален отряд “Дилинджър””, Джон се обажда по телефона, за да дразни сержант Франк Рейнолдс – ключова фигура в отдела.

През ноември 1933 г. бандата уволнява двама от своите членове. Ед Шоус, който се задява с приятелката на Дилинджър Били и често говори, че възнамерява да започне самостоятелни обири. Останалите членове му хвърлят пачка банкноти и му казват да хваща пътя. Той ги послушва като взима колата на Хамилтън-Червения и потегля за Калифорния. Следващият е Хари Коупланд, който пие твърде много и бандата не може да разчита на него. Два дни след изпъждането му, той се напива в чикагски бар и започва да бие една жена, която е срещнал там. От бара извикват полицията и Коупланд е арестуван и изпратен в затвора в Мичиган Сити.

Бандата се премества в Милуоки и там обсъждат план да оберат Американската Банка и Тръст в град Расин, Уисконсин. На 20 ноември 1933 г. привлекателният и добре облечен Хенри Пиърпонт уверено влиза в банката с навита на руло хартия под мишница. Това е плакат на Червения кръст, който залепя на витрината на банката така, че гишетата да не се виждат от улицата. Счетоводителят на банката г-н Хенри Пацке забелязва това, но не заподозира нищо нередно.

Скоро след това Дилинджър, Макли и Хамилтън влизат в банката и се приближават до гишето на главния касиер Харолд Греъм. “Минете на следващото гише, моля” – отпраща ги той. Като че ли му се счува някой да казва, че това е обир, но тази фраза често е подмятана от колегите му на шега и той не й обръща внимание.

Макли повтаря думите си по-отчетливо: “Това е обир!”, при което Греъм прави внезапно движение и крадецът стреля, улучвайки го в лакътя и хълбока. Падайки, Греъм включва тихата аларма, свързана с полицейския участък.

Пиърпонт заповядва на всички да легнат по корем на земята, а Дилинджър принуждава касиера и директора на банката да отворят трезора. Малко след това в банката влизат двама полицаи, очаквайки това да е поредната фалшива тревога. Пиърпонт отнема оръжието на единия и казва на Макли “да пречука тоя балама” с картечницата си.

Макли стреля по сержант Хенсън и го улучва два пъти, макар и не сериозно. Това е достатъчно, за да започне паниката: жените в банката започват да пищят истерично, отвън се събира тълпа и започват да спират полицейски коли, от които слизат въоръжени мъже. Бандата грабва няколко заложници, но само директорът и още един мъж се качват с тях в колата за бягство. Малко след измъкването двамата пленници са пуснати невредими на свобода. Плячката е в размер на над 27 000 долара.

Дейтона и Тусон

След като се покрива в Чикаго за около месец, бандата се насочва към Дейтона Бийч във Флорида, за да празнува там Коледа и Нова Година. Малко преди да тръгнат полицията получава сигнал, че една от техните коли се поправя в местен гараж. Властите поставят сервиза под наблюдение и скоро Хамилтън-Червения и неговата приятелка се появяват, за да вземат колата. За нещастие Хамилтън се оказва по-бърз от полицаите и ранява фатално един от тях.

Тогава чикагската полиция сформира специален отряд, начело с капитан Джон Стидж, който да открие и залови бандата. Шест дни по-късно отрядът нахлува в един апартамент и открива огън по тримата въоръжени мъже в него. Цели три часа ченгетата живеят с мисълта, че са очистили завинаги бандата на Дилинджър, докато отпечатъците от пръсти не показват, че убитите са всъщност трима издирвани еврейски престъпници. Два дни преди това хората на Мат Лийч убиват неволно полицейски служител в Илинойс, докато залавят Ед Шоус, който наскоро се е върнал от Калифорния.

Преди настъпването на Коледа Дилинджър и Били спретват един от своите пословични скандали и тя е изпратена обратно в Уисконсин. Това не прави Джони особено щастлив, тъй като сега трябва да прекара празниците сам, а останалите членове на бандата са довели съпругите и приятелките си.

Малко след Нова Година Пиърпонт решава, че бандата трябва да се насочи към Тусон, Аризона. Полицията в целия Среден запад е по петите им, а те разполагат с достатъчно пари, за да продължават да се крият. Дилинджър решава да се върне и да вземе Били. Хамилтън тръгва с него. На 15 януари 1934 г. решават да ограбят по пътя си Първа Национална Банка в град Гари, Индиана. Този глупав импулс им струва скъпо, тъй като Хамилтън е ранен, а докато се измъкват, Дилинджър убива полицейския служител Патрик О’Мали.

Останалите членове на бандата също нямат късмет. На 23 януари хотелът, в който са отседнали Макли и Кларк, се подпалва. Пожарникарите се качват на третия етаж и спасяват багажа им, сред който е и чантата с оръжията им. На следващия ден един от пожарникарите разпознава Кларк на снимка в списание “Истински детектив” и уведомява полицията. Дилинджър и Били пристигат по-късно същия ден и се регистрират в мотела на Пиърпонт и Мери Киндер. На следващия ден полицията в Тусон обгражда четиримата и успява да ги залови без да произведе нито изстрел. За пет часа успяват да постигнат онова, което всички полицейски агенции в целия Среден запад не са успели да постигнат цели четири месеца.

Бандата след залавянето
Бандата след залавянето

Краун Пойнт

Следващите дни са истински цирк, тъй като новинарските екипи получават разрешение да снимат и интервюират знаменитите затворници. Междувременно органите на реда от три щата се борят помежду си за това под чия юрисдикция попадат разбойниците. От Охайо искат Пиърпонт, Макли и Кларк за убийството на шериф Сарбър, а Индиана търси Дилинджър за убийството на О’Мали. От Уисконсин пък искат и четиримата за банковия обир в Расин, надувайки се, че техните затвори са по-добри от тези в Индиана и Охайо.

Трите щата дори започват да предлагат да платят на властите в Тусон по-висока награда за залавянето на крадците. Уисконсин предлага най-високата сума и местните власти са готови да я приемат. Колкото до бандитите, те също предпочитат да отидат в Уисконсин, тъй като там няма да ги съдят за убийство. Бандата се държи спокойно, докато един ден Мат Лийч не се появява при тях със свидетел, който разпознава Дилинджър като убиеца на О’Мали. Щом е посочен от човека, Дилинджър се изнервя и започва да обикаля килията си като диво животно. Пиърпонт от своя страна псува бясно, когато вижда Лийч, защото ченгето веднъж е арестувало майка.

Битката за права над Дилинджър свършва с откарването му на летището в Тусон. Там Дилинджър се опитва да се измъкне от полицаите. Щастлив фотограф, който в момента прави репортаж на летището, ентусиазирано снима как Дилинджър псува и плюе, докато ченгетата го влачат към малкия самолет. Находчивият фотограф побързва да прояви снимките, само за да установи, че във вълнението си е забравил да махне защитната пластина от филма. Сега разполага само с купчина празни снимки.

В самолета единият крак на Дилинджър е окован за седалката и той избухва: “По дяволите, да не мислите, че ще скоча от това нещо”. Прокурорът от окръг Лейк Робърт Естил придружава Дилинджър до Дъглас, Аризона, където се качват на друг самолет, с който минават през Ел Пасо и накрая се приземяват на летището Мидуей в Чикаго.

Междувременно властите в Тусон са бесни от факта, че изпратените от капитан Мат Лийч пари за наградата се оказват едва 300 долара. Тъй като Дилинджър вече е отпътувал, Лийч отказва да плаща и за него. Един от полицаите, участвал в залавянето на банковите крадци, сграбчва капитана за реверите и му изкрещява: “Пиърпонт беше прав за тебе. Ти си един двуличен плъх”. Останалите от бандата – Пиърпонт, Макли и Кларк – са изпратени с влак до Охайо, където ще бъдат съдени за убийството на шериф Джес Сарбър.

Когато пристига в Мидуей, Дилинджър е посрещнат от целия състав на специален отряд “Дилинджър””. Той пребледнява, когато вижда сержант Франк Рейнолдс, когото е тормозил по телефона. Дилинджър е набутан на задната седалка в колата на Рейнолдс и е окован с белезници за двама други полицаи. Така процесията от 13 коли, ескортирана от дузина полицейски мотоциклети с пуснати сирени, потегля към затвора “Краун Пойнт” в Индиана.

Дилинджър е откаран в офиса на шерифа на окръг Лейк Лилиан Холи. Г-жа Холи, майка на две осемгодишни близначки, довършва мандата на съпруга си, убит по време на изпълнение на служебния си дълг. Шерифството е пълно с новинари, които се отнасят към Дилинджър като със знаменитост, обстрелват го с въпроси и се смеят на дръзките му отговори. Един репортер отбелязва, че Дилинджър “се държи добре, но като че ли леко снизходително, сякаш е по-добър от присъстващите.”

Скандалната снимка на Дилинджър с Естил и Холи
Скандалната снимка на Дилинджър с Естил и Холи

Камерите се въртят, а фотографите бързо щракат с апаратите си. Дилинджър, Естил и Холи са помолени да се подредят заедно за снимка. Фотограф извиква на Естил да прегърне с едната си ръка Дилинджър, а Дилинджър да си сложи ръката на рамото му. В пресата се появяват доста упреци към Естил заради тази снимка, която след време му коства губернаторския пост в щата Индиана.

Луис Пикет

Без да обръща внимание на растящите критики за снимката, Естил започва да се подготвя за процеса срещу Дилинджър, насрочен за 9 февруари 1934 г. Малката зала е претъпкана от репортери и фотографи. Охраната е засилена, защото се смята, че останалият на свобода Хамилтън-Червения събира своя собствена банда, за да освободи партньора си.

Колелата на корупцията се задвижват още преди Дилинджър да стигне в Краун Пойнт. Майър Боуг е приятел на Дилинджър от затвора в Мичиган Сити. Той е поканен да се присъедини към бягството на групата през септември 1933 г., но отказва, тъй като от присъдата му остават само три месеца. Боуг познава Хайми Коен и Сони Шийц – босове от подземния свят на Източен Чикаго. Носят се слухове, че двамата познават Дилинджър. В книгата “Дилинджър: Неразказаната история” се твърди: “Дилинджър си купува протекцията на Шийц и му плаща процент от банковите обири, извършвани в Източен Чикаго.”

След залавянето на Дилинджър в Тусон Боуг се свързва с чикагския адвокат Луис Пикет и му казва: “Мога да те уредя да бъдеш адвокат на Дилинджър. Сигурен съм, че той си няма такъв и ще приеме този, който Коен и Шийц му препоръчат”. Когато Дилинджър пристига в Краун Пойнт, затворникът Сам Кахун му подава визитна картичка. “Не се обаждай на друг адвокат, а само на този. Бандата събира средства за защитата ти”. Името на картичката е Луис Пикет.

Пикет е син на ковач, описван като “нисък, набит мъж на средна възраст, притежаващ жизненост и чар”. Неговата металносива коса е нагласена в триинчова висока прическа. Не е завършил право, а се е образовал сам, докато е работел като сервитьор и барман. Няколко пъти е скъсван на изпитите в Илинойс, преди да успее да ги вземе. След това работи за кратко като асистент-прокурор в Чикаго. Талантът му се състои в представянето му в съдебната зала, където неговата магнетична личност, мелодраматични речи и емоционални изказвания очароват съдебните заседатели. Негов приятел веднъж го съветва да спре да работи за толкова много престъпници. “Защо?” – пита го Пикет. – “Само те имат пари в наши дни.”

В севернозападната част на Индиана има три окръга, граничещи с южната част на езерото Мичиган. Най-западният е окръг Лейк, простиращ се до окръг Кук, който се намира точно отвъд границата с Илинойс. В окръг Лейк се намират градовете Западен Чикаго и Гари. На 30 км на юг, почти в средата на окръга, се намира град Краун Пойнт и неговият затвор. В най-източната област, граничеща с езерото, на около 50 км от Гари е разположен Мичиган Сити.

По време на съдебното заседание на 9 февруари Пикет поисква 30-дневно отлагане, за да може да подготви случая си. Съдия Уилям Мъри определя датата на започване на процеса за 12 март. На 12 февруари прокурорът Естил настоява Дилинджър да бъде държан в затвора в Мичиган Сити до началото на делото. След разгорещени дебати съдия Мъри отказва да премести Дилинджър от Краун Пойнт. Това решение ще го преследва дълго след това.

Бягството

На 3 март се случва първото от трите събития, които гравират завинаги името на Джон Дилинджър в криминалната история. Фактите около този случай са спорни. Дилинджър успява по някакъв начин да се сдобие с оръжие – дали то е било дървен пистолет, изработен от него самия, или истински пистолет, внесен отвън, няма никога да се разбере със сигурност.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222

В Краун Пойнт често се шегуват, че дори прочутият Худини не би могъл да се измъкне от затвора, но Дилинджър възнамерява да направи точно това. В 9:00 часа сутринта, с помощта на оръжието си, той заключва няколко привилегировани затворници, пазачи, разсилния, заместник-шерифа и директора на затвора – като измъква от всекиго от тях ценна информация за разположението на затвора. Накрая, с помощта на заместник-шерифа Ърнест Блънк, отива в кабинета на директора и сменя фалшивото си оръжие с два автомата “Томпсън”.

Дилинджър се връща при килиите и пита останалите затворници дали някой иска да тръгне с него. Чернокожият Хърбърт Йънгблъд, очакващ да бъде съден за убийство, изявява желание да го придружи и Дилинджър му подава един от автоматите. Двама други също приемат поканата и групата се отправя към задната част на затвора, където се намират гаражите. Там Дилинджър подбира трима фермери доброволци, които се съгласяват да пазят прочутия затворник. Вътре в гаража двамата затворници, присъединили се последни към групата, се уплашват и се заключват в тоалетната заедно с фермерите.

Хърбърт Йънгблъд
Хърбърт Йънгблъд

В гаража Дилинджър пленява най-различни хора, сред които готвачът на затвора, неговите помощници, още няколко доверени на управата затворници и тъщата на директора. Докато Йънгблъд държи групичката под прицела на автомата си, Дилинджър търси автомобил за бягството. Пита механика на гаража коя е най-бързата кола и той му отговаря, че това е тази на шерифа. След като прекъсват жиците за запалване на останалите автомобили, Дилинджър, Йънгблъд, заместник-шериф Блънк и механикът Сагър се качват в колата на шериф Лилиан Холи. С Блънк зад волана четиримата спокойно напускат затвора.

Научи повече за:   Двете лица на Ричард Уитни

Най-прочутият затворник в страната е успял да избяга от “невъзможния за бягство” затвор, без да произведе нито един изстрел. След като излизат от града, Дилинджър нарежда на Блънк да спре. Дава на Сагер четири долара, за да могат двамата да се върнат в града и се извинява, че не може да им даде повече. Преди той и Йънгблъд да потеглят с колата, Дилинджър поглежда към двамата заложници, оставени на пътя, и им казва: “Ще си спомня за вас на Коледа”. Той спазва това свое обещание.

Все пак Дилинджър е допуснал грешка. Прекарвайки откраднатата шерифска кола през границата от щата Индиана в Илинойс, той е нарушил федерален закон и по този начин поканва Федералното бюро на Дж. Едгар Хувър да се присъедини към преследването му.

В Чикаго капитан Джон Стидж, който току-що е разпуснал специален отдел “Дилинджър”, е уведомен, че трябва да започне да издирва колата на шерифа. За нещастие му е дадена погрешна информация за регистрационните номера на автомобила.

Веднага след бягството на Дилинджър, съдия Мъри назначава състав от съдебни заседатели за Голямото жури, който да разглежда случая. На 8 март ги разпуска, след като открива, че председателят на журито е служител на Сагер и е собственик на гаража, от който Дилинджър е откраднал колата на шерифа. Селектирано е второ жури, което на 3 април обявява резултатите от обсъждането си. Главна причина за бягството според тях е фактът, че “съдия Мъри не е позволил Дилинджър да бъде прехвърлен в Мичиган Сити”. Другите причини за успешното измъкване се дължат на “(1) хладнокръвието, бдителността и репутацията на самия Дилинджър; (2) помощта на Хърбърт Йънгблъд; (3) некомпетентността на служителите на затвора; (4) споразумението с Кахуун и Блънк (които са привлечени под отговорност); (5) за ключар на затвора е назначен равнодушен и ненадежден привилегирован затворник”.

Блънк се отмята от историята си, че Дилинджър е имал дървено оръжие и започва да твърди, че е било истинско. Заседателите стигат до заключението, че поне в началото на бягството оръжието е било фалшиво. Блънк изказва опасенията си: “Смятам, че ще изиграя ролята на изкупителна жертва в този случай”.

Съдия Мъри е изваден от търпение. В книгата “Дилинджър: Един кратък и жесток живот” авторите разкриват:

“Съдия Мъри… поиска да знае защо би трябвало да се вслушва в съветите на прокурор, който току-що е спрял да прегръща Дилинджър.

Той посочи още, че не е имал властта да прехвърли Дилинджър, освен ако животът на затворника не е бил застрашен. Добави: “Докладът е оформен на недопустим за закона език. В него липсва уважение към съдилищата и съдебните лица и е особено оскърбителен към настоящия съд и неговия съдия, тъй като в него има съдържание скандализиращо съдебната зала””.

Съдията обвинява в оскърбление целия състав на Голямото жури. След няколко дни постановява заключенията на журито да бъдат “заличени” и разпуска заседателите. Обвиненията срещу Блънк и Кахуун са свалени впоследствие.

Самият град се превръща в посмешище за останалата част от страната. Писмата, пристигащи в пощенските служби на Краун Пойнт, често носят оскърбителни адреси от рода на “Wooden Gun” (Дървен Патлак) и “Клоун Пойнт”, Индиана.

Новата банда

Дилинджър се насочва право към Чикаго, за да сформира нова банда, с която да припечели бързи пари. Новите членове не са толкова добре подбрани, защото се нуждае спешно от хора. Джон Хамилтън е втори по ранг. Избират Лестър Джилис, известен като Нелсън-Бебока. Нелсън е умствено нестабилен психопат с нисък праг на раздразнение, който убива заради самото удоволствие от това. Той е нисък, млад мъж с избухлив характер и някога е бил част от хората на Капоне. Старият приятел на Дилинджър Хоумър ван Митър също е привлечен в групата. Ван Митър довежда още двама души – опитния банков крадец Еди Грийн и сръчния стрелец Томи Карол.

Новата банда се премества в областта на Градовете близнаци (Минеаполис-Сейнт Пол) в Минесота. Еди Грийн е страхотен “селектор” – преценява банките и препоръчва коя от тях да ограбят. Грийн вече е избрал първата им цел и на 6 март 1934 г. новата банда на Дилинджър удря “Секюрити Нешънъл Банк енд Тръст” в Сиукс Фолс, Южна Дакота.

Джон Дилинджър
Джон Дилинджър

Самият обир минава без произшествия, но непоправимият комик Хоумър ван Митър успява да остави своя знак. Томи Карол стои на улицата пред банката с картечница в ръце. Докато Дилинджър и останалите успеят да излязат от банката, той вече е бил наредил пред себе си всички полицаи в Сиукс Фолс, включително и началника на полицията.

Хиляди изумени зяпачи се събират около банката. Добрите граждани си мислят, че всичко това е част от заснемането на филм, тъй като предишния ден в града е дошъл холивудски продуцент, който е разправял наляво и надясно, че възнамерява да снима тук гангстерски филм. Този “филмов продуцент” е Хоумър ван Митър.

След като задигат 49 000 долара и се измъкват, Дилинджър спира колата на няколко мили извън града и поръсва пътя с пирони. “Това ще трябва да ги забави” – казва той. Така и става.

Това е първият обир, в който Дилинджър изиграва ролята на неоспорим лидер. Смешното е, че властите в Сиукс Фолс не вярват, че той е ограбил банката.

Когато взима своя дял от парите, Дилинджър се обажда на адвокат Луис Пикет и го моли да използва парите, за да плати на адвокатите на Пиърпонт, Макли и Кларк.

Мери Киндер влиза в ролята на куриер. Тя се обажда на номера, даден й от Пикет, и си урежда среща с Ван Митер. Той й дава 2 000 долара в брой, но не й казва къде е Джони.

Тъси се - Нелсън Бебока
Тъси се – Нелсън-Бебока

През март 1934 г. започва процесът срещу Хари Пиърпонт за убийството на шериф Джес Сарбър. Градът е в положение на обсада, тъй като се носят упорити слухове, че Дилинджър и Хамилтън възнамеряват да освободят своите стари приятели.

Процесът срещу Пиърпонт се превръща в пълен цирк. Той е въведен в съдебната зала, окован с вериги и заобиколен от въоръжени с картечници пазачи. Неговата майка свидетелства, че в деня на убийството, синът й си е бил у дома в нейната ферма. Предателят Ед Шоус обаче изненадващо дава показания срещу Пиърпонт, когато се качва на скамейката.

Толанд разказва как прокурорът е обвинил Хари в присвояването на 300 000 долара от банкови обири през краткото време, в което е бил извън затвора. “Иска ми се беше така” – казва Пиърпонт. – “Дори и да е така, аз не съм като някои други крадци – иначе щях да се провъзглася първо за директор на банката”.

Залата избухва в смях, а съдията нарежда казаното от него да не се записва.

“Значи такъв човек сте Вие, така ли?” – продължава да го насъсква прокурорът.

“Да” – отговаря затворникът, окуражен от одобрението на публиката. – “Не съм човек като Вас – който обира вдовици и сираци. Ако Ви стискаше, можехте да приличате на мен”.

Обвинението настоява за смъртно наказание. Журито се оттегля за по-малко от час и решава, че Пиърпонт е виновен по всички обвинения. Чарлз Макли и Ръсел Кларк са съдени по бързата процедура и са намерени за виновни. Пиърпонт и Макли са осъдени да умрат на електрическия стол в Охайо, а Кларк получава доживотна присъда.

Хитрият касиер

В Градовете близнаци Еди Грийн набелязва новата цел на бандата – “Първа национална банка” в Менсън Сити, Айова. Според сведенията трезорът на банката съдържа повече от 240 000 долара – истинско съкровище в онези дни.

На 13 март 1934 г. асистент-касиерът Хари Фишър надниква иззад гишето си, за да види каква е тази суматоха. Трима добре облечени мъже – Ван Митър, Грийн и Хамилтън – размахват оръжията си към директора на банката Уилис Багли. Охранителят Том Уолтърс забелязва какво става и изстрелва сълзотворна сачма в гърба на Еди Грийн.

Грийн сграбчва един човечец и го използва като щит. “Казах, всички на земята!” – изкрещява той и изстрелва един залп над главите им. Успява да улучи Том Уолтърс.

Еди Грийн
Еди Грийн

Хамилтън нарежда на касиера да му подаде парите през заключената и зарешетена врата. Казва му да отвори вратата, но касиерът се оправдава, че няма ключ. Фишър започва да му подава първо банкнотите от 1 долар.

Отвън на тротоара Дилинджър събира опашка от заложници. След пет минути извиква на Ван Митър, че е време да си тръгват. Хамилтън казва на Фишър да му даде големите банкноти, но той продължава да му подава тези с малките номинации. Ван Митър казва на Хамилтън, че трябва незабавно да се омитат.

“Не можем да оставим всички онези пари вътре, по дяволите” – противи се Хамилтън. От 200 000-те долара Фишър му е дал едва 20 000. Хамилтън взима голям чувал с монети, грабва един човек като щит пред себе си и излиза от банката. Щом влизат в колата, Дилинджър нарежда на заложниците да се подредят отстрани на стъпалата. Така натоварената с човешки щитове кола едва може да вдигне 25 км/ч.

Полицията ги следва, но не се приближава, страхувайки се заложниците да не бъдат ранени при евентуална престрелка. От време на време Нелсън стреля по тях с картечница и накрая полицията се отказва да ги следва. След като изминават около 20 км, освобождават заложниците, които са измръзнали в студеното преследване.

Обирът донася на бандитите около 52 000 долара. Хамилтън е много разстроен, че просто не е убил Фишър, вместо да му позволи да му пробутва малките банкноти. Обирът в Менсън Сити не протича гладко – Дилинджър и Хамилтън са ранени в рамото, а Нелсън е уцелил невинен минувач.

Преследван

Дилинджър крои планове да събере достатъчно пари, за да напусне страната. Осъзнава, че необикновеният му късмет няма да продължи дълго. Не иска да свърши като Пиърпонт, Макли и Кларк, които няма как да измъкне този път. Затворът им е охраняван като легендарния Форт Нокс.

Агентите на ФБР получават сведения, че мъж с описанието на Дилинджър, използващ името Карл Хелман, живее заедно с жена, която доста прилича на Били Фречет. Във вечерта на 31 март 1934 г. двама агенти чукат на вратата им. Били им отваря и им казва, че съпругът й Карл спи. Те не искат да си тръгнат, така че тя влиза в спалнята и събужда Дилинджър, който грабва картечницата си.

Докато двамата агенти чакат, по стълбите се качва Хоумър ван Митър. Той им казва, че е продавач на сапун. Когато агентите искат доказателство за това, Ван Митър ги кара да слязат с него, за да видят мострите сапун, които уж държи в колата си. Щом стигат до първия етаж на сградата, Ван Митър изважда оръжието си и го насочва към тях.

“Изпросихте си го и сега ще си го получите” – казва им той.

Единият агент избягва през вратата и Ван Митър го тръгва след него, стреляйки. Агентът отвръща на огъня и Ван Митър се връща обратно в сградата, отървавайки се на косъм от изстрелите. В това време Дилинджър обсипва с куршуми коридора, където се крие другият агент.

Били приготвя набързо куфара си и последвана от Дилинджър и картечницата му напуска тичешком сградата. Двамата се качват в колата си и бързо отпрашват. Дилинджър, който все още се възстановява от раната в рамото си, сега е прострелян и в крака. Ван Митър открадва един камион и се спасява в апартамента на Еди Грийн в Минеаполис.

Дж. Едгар Хувър изпраща един от най-добрите си мъже, агент Хю Клег, в Сейнт Пол, за да се заеме със случая на Дилинджър. Полагат се извънредни усилия, за да бъдат открити другите убежища на Дилинджър. Агентите успяват да намерят едно от тях и го поставят под непрекъснато наблюдение. Накрая една жена идва да изчисти апартамента. Когато я разпитват, споменава, че тази вечер очаква в дома й да дойде някакъв мъж, който ще й плати за чистенето. Агентите причакват мъжа, който се оказва Еди Грийн, и му казват да се предаде. Невъоръженият Еди не се предава, докато не е прострелян няколко пъти в главата. Измъчван от ужасна болка, Грийн издава на агентите имената на други членове на бандата в замяна за болкоуспокоителни. Седмица по-късно умира от инфекция.

На 5 април Дилинджър изненадва баща си като се появява във фермата в Муърсвил заедно с Били. Баща му го предупреждава, че наоколо се навъртат агенти на ФБР, но Джони е взел предпазни мерки. След два дни двойката посещава фермата на Пиърпонт, за да даде на родителите на Хари пари за адвокатите, но фермата е изоставена. На 8 април Дилинджър и Били присъстват на семеен пикник в Муърсвил, без да бъдат забелязани от зоркото око на ФБР.

След посещението във фермата събитията се развиват бързо и внезапно. Дилинджър и Били се връщат в Чикаго на 9 април. В търсене на безопасно място, където да отдъхнат за няколко дни, Дилинджър се обажда на свой приятел, който му урежда среща в страноприемницата “Стейт-Остин” на улица “Норт Стейт”. Не знае, че неговият приятел понастоящем е информатор на ФБР. Дилинджър спира пред кръчмата в 20:00 часа и изпраща Били вътре, за да провери дали хоризонтът е чист. Той не е. Въоръжените агенти бързо я обкръжават. Виждайки какво се случва от улицата, Дилинджър просто си тръгва, разкъсван отвътре. Това е последният път, в който се виждат двамата влюбени.

Дилинджър се свързва с адвокат Пикет и му поверява случая на Били. Буйното момиче е отведено в офисите на ФБР, където е разпитвана цяла нощ.

Дилинджър бързо се свързва с Ван Митър и в нощта на 12 април двамата открадват от полицейския участък в град Варшава, Индиана два револвера и четири бронежилетки.

На 20 април бандата тръгва от Чикаго в три коли и се насочва към северен Уисконсин и курорта “Малка Бохемия”.

Точно в убежището на малкия курорт се случва второто от трите събития, които създават легендата за Джон Дилинджър.

След Малка Бохемия

След престрелката в “Малка Бохемия” бандата на Дилинджър се разпръсква на разни страни. Дилинджър, Хамилтън и Ван Митър открадват кола и се насочват към Сейнт Пол. По пътя чуват по радиото, че органите на реда ги чакат там, затова обръщат колата и се отправят към Чикаго. Когато спират да починат на един селски път на юг от Сейнт Пол, попадат под огъня на шерифите. Дилинджър и Ван Митър се качват на страничните стъпала на колата и отвръщат на огъня, принуждавайки нападателите да се оттеглят. Един от техните куршуми обаче е успял да проникне през багажника на автомобила и да уцели Хамилтън в гърба, засядайки във вътрешностите му.

За последвалите събития съществуват различни версии. Най-старата от тях е, че Хамилтън е бил откаран на сигурно място в Сейнт Пол, където хората на Дилинджър са се приютили при Бандата на Баркър. Според други източници Хамилтън е бил откаран в Чикаго, където Дилинджър се е опитал да намери медицинска помощ в лицето на скандалния д-р Чарлз Моран. Най-новата версия е, че Хамилтън е бил отнесен в стара барака близо до изоставена мина в Дженкинсвил, където е починал. Тялото му е отнесено в Осуего, Илинойс, и е погребано, след като лицето и ръцете му са залети с луга, за да не може да бъде идентифициран. През август 1935 г. плъзва слухът, че тялото му е било открито с помощта на сведения, дадени от Бандата на Баркър. Също както се случва и с Дилинджър по-късно, появяват се истории, че Хамилтън е оцелял и продължава да живее.

След смъртта на Дилинджър през 1934 г. талантливият рекламен специалист Джордж Ръсел Жирардин се запознава с адвокат Луис Пикет. Жирардин е следил подвизите на известния банков крадец също като всеки друг чикагски гражданин, но срещата с Пикет засилва още повече интереса му. С помощта на Пикет и частния детектив Артър О’Лиъри, Жирардин започва да списва седмична рубрика за съботното издание на вестник “Хърст” от октомври 1936 до януари 1937 г. Освен това работи по обширен ръкопис, но тъй като от “Хърст” искат процент от печалбата на бъдещата книга, проектът е спрян – за повече от 50 години.

В края на 80-те години историкът Уилям Дж. Хелмър, специалист по темата за Криминалната вълна в Средния Запад, успява да се свърже с Жирардин, който за негова голяма изненада е все още жив. Жирардин умира скоро след срещата им, но ръкописът му, обогатен от проучванията на Хелмър, е публикуван през 1994 г. със заглавието “Дилинджър: Неразказаната история”. Книгата помага да се изяснят много подробности около движението на Дилинджър между “Малка Бохемия” и кино “Биограф”.

Един факт, който Хелмър потвърждава е, че влиянието на Луис Пикет си е личало ясно във всичките действия на Дилинджър.

След като погребват Хамилтън, Дилинджър и Ван Митър се връщат в Чикаго в края на април. Там  си купуват червен камион и следващите няколко седмици прекарват в гористата местност близо до Източен Чикаго, като спят в камиона. През това време към тях се присъединява Томи Карол, който е пристигнал с товарен влак от Сейнт Пол, преоблечен като бездомник.

Дилинджър се тревожи за делото на Били Фречет, което се разглежда в Сейнт Пол. Тя е осъдена за прикриването на Дилинджър на две години във федералния затвор.

Дилинджър продължава да живее в камиона, докато Пикет не му намира безопасна къща в края на май. Едно от местата, които използва като убежище, е туристически лагер в Краун Пойнт. Жирардин разказва, че детектив О’Лиъри се е учудил от избора му на подслон: “Не се ли страхуваш да се върнеш там?”.

Дилинджър се е подсмихнал: “Защо не, Краунт Пойнт е най-безопасното място в Америка.”

Жирардин обяснява:

“Колкото и странно да изглежда, някои хора се свързват с Пикет и проявяват интерес да подслонят известния престъпник. Те не са негови почитатели, а поемат този риск заради парите.”

У Пробаско

Един от тези потенциални “гостоприемници” е Джеймс Пробаско. Като член на чикагския подземен свят Пробаско се слави с това, че години наред е успявал да избегне правосъдието. Освен това се познава бегло с Пикет от 20 години. Пробаско заявява на адвоката: “Трябват ми пари” и определя цената за подслон и храна на Дилинджър на 50 долара на ден.

В същото време Дилинджър говори на О’Лиъри за “тайно скривалище и пластична хирургия, която ще му помогне да се движи свободно без да се страхува от разпознаване”. Пикет избира за операцията германския доктор Вилхелм Лоесер, който е лежал три години в затвора “Левънуърт” за злоупотреба с медикаменти. О’Лиъри намира асистент за доктора в лицето на д-р Харолд Бърнард Касиди.

На 27 май, след като Пробаско се съгласява да намали цената за подслон на 35 долара на ден, Дилинджър се премества в дома му на авеню “Крауфорд”. В нощта на пристигането си там се среща с Пикет и О’Лиъри и тримата се разбират операцията да се състои на следващия ден. Цената за нея ще бъде 5000 долара. Касиди ще получи 600 долара, а остатъкът от парите ще бъде разпределен по равно между Лоесер, Пикет и О’Лиъри.

Дилинджър, който досега многократно е избягвал смъртта при престрелки с органите на реда, за малко да изгуби живота си още преди операцията да започне. Жирардин разказва:

“Упойката изглежда не е подействала на Дилинждър и в усилията си да го приспи Касиди му прилага твърде голямо количество от анестетика. Внезапно лицето на пациента придобива синкав цвят, а дишането и сърцето му спират. Касиди пребледнява и залита към стената, загубвайки дар слово. О’Лиъри, забелязвайки вцепенението на младия лекар и разтревожен от състоянието на Дилинджър, извиква Лоесер.

Германецът влита в стаята и започва да прилага първа помощ. Пробаско дочува шумотевицата и побързва да дойде, заставайки на прага на вратата.

“Божичко, мъртъв е!” – повтаря той, изтрезнял за първи път от години. – “О, Боже мой, Боже мой!”. О’Лиъри отваря прозореца на спалнята, за да излязат етерните пари и побързва да запуши устатата на шумния Пробаско”.

Въпреки това смъртоносно премеждие, решено е операцията да продължи, но с местна упойка. Хирургът премахва три бенки от челото на Дилинджър, малък белег на горната му устна, тъкан под ушните му миди и издърпва бузите му нагоре. Освен това поработва върху носа му, а тъканта от бузите е използвана, за да се запълни трапчинката на брадичката му.

Дали тази операция е имала задоволителен резултат е спорен въпрос. Говори се, че Дилинджър е останал доволен от резултата и дори е убедил Ван Митър да се подложи на същата процедура няколко дни по-късно. Според О’Лиъри външността на Дилинджър е значително променена. Пикет пък казва на Джони, че изглежда така сякаш се е бил с кучета.

Ван Митър не остава доволен от своята операция и дори заплашва да убие Лоесер. Гъвкавият доктор урежда на двамата крадци нови актове за раждане, за да умилостиви ядосания Ван Митър.

Месецът, който Дилинджър прекарва в дома на Пробаско, е най-дългият период, в който стои на едно място, откакто е напуснал Мичиган Сити. Когато белезите от операцията поизчезват, Дилинджър започва да излиза навън. Ходи на бейзболни мачове, прави две пътувания до Световния панаир в Чикаго и ходи на кино, като “страстно се интересува от гангстерски филми”. Освен това се наслаждава на нощния живот и женската компания, понякога и тази на проститутки. От време на време към него се присъединява Ван Митър, който сега живее в дома на Пробаско на промоционалната цена от 25 долара на ден. Дилинджър боядисва косата си черна, пуска мустак и носи очила.

Докато Дилинджър живее у Пробаско, Пикет и О’Лиъри го навестяват често. О’Лиъри идва почти през ден. Отнема му почти два часа да измине 15-минутния маршрут, защото непрекъснато се оглежда за присъствието на ФБР и Специалния отряд.

На 7 юни Дилинджър и Ван Митър с тъга изслушват по радиото новината, че полицаите във Ватерлоо, щата Айова, са убили Томи Карол. Групата, която е напуснала преди седем седмици “Малка Бохемия” в състав от шест души, сега е съкратена наполовина. Нелсън-Бебока, който от време на време ги посещава при Пробаско, все още се навърта в района на северен Илинойс, отказвайки да остане на едно място за повече от две поредни нощи. Неговата съпруга Хелена наскоро се е присъединила към него. Тя е пусната условно на свобода от милостив съдия, вместо да влезе в затвора за прикриването на мъжа си след престрелката в “Малка Бохемия”.

Ван Митър започва да чувства липсата на приятелката си Мари Комфорти и на 21 юни я взима от дома й и двамата се заселват в пансион в Калумет Сити. Ван Митър живее там с нея като прекарва известни периоди и в дома на Пробаско.

Последният обир

Докато Дилинджър се забавлява в Чикаго, полицията в САЩ и Европа непрекъснато получава сигнали, че е бил забелязван на най-различни места. О’Лиъри и Пикет на няколко пъти са посещавани от красиви жени, твърдящи, че са приятелки на “Джони”, но двамата са убедени, че те са били по-скоро правителствени агентки. Майката на Хари Пиърпонт пристига един ден в офиса на Пикет, носейки бележка от сина си, очакващ изпълнението на смъртната си присъда. Пиърпонт иска да знае дали има някаква възможност той и Чарли Макли да бъдат “спасени” от Дилинджър. В бележката е нарисуван планът на крилото, в което са затворени двамата мъже. Пиърпонт завършва писмото с думите: “Ако не можеш да го направиш, Джони, ще се видим в ада. Хари”.

Един ден О’Лиъри осведомява Пикет, че Дилинджър и Ван Митър кроят планове да ограбят три банки наведнъж в родния град на адвоката Плейтвил, Уисконсин. Адвокатът умолява двамата крадци да изоставят този план, защото това може да засегне семейството и приятелите му и ще изглежда сякаш той стои зад обира. Дилинджър се съгласява чак когато Пикет го заплашва, че ще го изостави като клиент.

На 30 юни 1934 г. бандата на Дилинджър ограбва последната си банка. Малко преди обяд бандата пристига пред “Търговска Национална банка” в Саут Бенд, Индиана. За обира съществуват няколко версии. Разминаванията се отнасят до това колко крадци са били замесени, кои са били те и кои от тях са били вътре и кои са пазели отвън. Едно нещо е сигурно – това е най-кървавият обир на Дилинджър досега.

Според Жирардин в обира са участвали четирима – Дилинджър, Ван Митър, Нелсън-Бебока и един неизвестен мъж. Уилям Дж. Хелмър обаче пише в публикуваната през 1998 г. “Обществени врагове: Криминалното минало на Америка”, че групата се е състояла от шестима души. В допълнение към преди малко споменатите той прибавя и Чарлз Артър Флойд-Хубавеца.

Според неговата версия Флойд е изстрелял един залп с картечницата си, за да привлече вниманието на всички в банката. Това обаче привлича внимание отвън и полицай Хауърд Уогнър дотичва на помощ. Използвайки намаляваща скоростта си кола като прикритие, полицаят стреля няколко пъти по Ван Митър. Щом автомобилът увеличава скоростта си и отминава, Уогнър остава открит и Ван Митър го застрелва с един откос.

Собственик на бижутерия изскача от магазина си с пистолет в ръка и стреля по Нелсън. Спасен от бронираната си жилетка, Нелсън се завърта и започва да стреля безразборно, улучвайки двама пешеходци. Междувременно 16-годишно момче скача на гърба му, опитвайки се да го спре. Нелсън започва да се чуди, какво по дяволите ги е прихванало всички жители на Саут Бенд. Завърта се рязко и изхвърля момчето през една витрина. Отстъпвайки назад, Нелсън стреля и ранява младежа в ръката.

Дилинджър и останалите вече излизат от банката със заложници, а полицията и гражданите стрелят по тях, но вместо това улучват заложниците им. В разгара на битката Ван Митър е улучен в главата и Дилинджър го издърпва в колата. Бандата има късмет да се измъкне от града и започва да търси скривалище. Този последен обир донася на бандата на Дилинджър едва по 4 800 на калпак.

Раната на Ван Митър е причинена от револвер .22 калибър. Куршумът е излязъл от черепа и Пробаско, който някога е бил ветеринарен лекар, се погрижва за него до идването на доктор Касиди.

След като се възстановяват от тези неприятни преживявания, на 4 юли Дилинджър и Ван Митър напускат без предупреждение дома на Пробаско, докато техният домакин и Пикет лежат в ступор след тежка пиянска вечер.

Сейдж и Заркович

Двамата души, изиграли основна роля за кончината на Джон Дилинджър пред кино “Биограф”, са Мартин Заркович от полицията в Източен Чикаго и Ана Сейдж, станала известна като “дамата в червено”. Около двамата и тяхната връзка с Дилинджър, която вероятно е започнала години преди инцидента пред “Биограф”, витае мистерия. Други обезпокояващи фактори, свързани с отношенията между тези трима души, са корупционната политическа атмосфера в Източен Чикаго и бягството от затвора в Краун Пойнт.

Ана Кумпанас е родена през 1889 г. в малко селце в Румъния. Тя се омъжва за Майкъл Чиолак и през 1909 г. двамата се преселват в Съединените Щати, където заживяват в словенския квартал близо до стоманолеярните заводи в Източен Чикаго. Ана ражда сина си Стив през 1911 г. Още преди края на декадата бракът й приключва и тя започва да издържа себе си и детето, работейки като проститутка, а по-късно се издига до “мадам” в бордея на Бил Суботич-Големия в Източен Чикаго.

Ана Сейдж
Ана Сейдж

Точно по онова време се запознава с полицай Мартин Заркович, който е с шест-седем години по-млад от нея. Не е ясно дали връзката им е почивала на бизнес или удоволствие, или и на двете. Съществува информация в подкрепа на последното, тъй като г-жа Заркович споменава Ана в бракоразводните си документи.

През 1923 г. Ана отваря втори бордей в хотел “Костур” в Гари, Индиана. Хотелът е популярно място, както и салонът, функциониращ в мазето. Заведението придобива прякора “Кофа с кръв”, а Ана става известна като “Кейти от “Костур””. Управлявайки двете си заведения, Ана изненадващо решава да се премести в Чикаго. Според Джей Робърт Наш в книгата “Дилинджър: Жив или мъртъв” :

“…на 16 май 1929 г. тя се омъжва за Александър Сучиу, видна личност в румънската общност в Чикаго, който по-късно сменя името си на Сейдж. Бракът им не продължава дълго. Според Ана нейният нов съпруг и синът й Стийв Чиолак не са се разбирали. Тя го напуска на 4 февруари 1932 г”.

През 1933 г. Ана Сейдж вече управлява публичен дом, умело замаскиран като обикновен бар на улица “Норт Холстед”. В същото време успява да пази репутацията си в румънската общност, като посещава редовно църквата и организира разточителни партита в апартамента си на ул. “Норт Холстед”, разположен точно зад ъгъла на кино “Биограф”.

Апартаментът на Ана Сейдж
Апартаментът на Ана Сейдж

За ранния живот на Мартин Заркович няма много данни. Връзката му със Сейдж става все по-сериозна и накрая през 1921 г. довежда до развод със съпругата му. Носят се слухове, че Заркович и неговият началник капитан Тимъти О’Нийл са свързани с босовете на подземния свят в окръг Лейк, Индиана. Капитан Мат Лийч от полицията в Индиана смята, че Сейдж и Заркович са замесени в бягството на Дилинджър от затвора в Краун Пойнт. Още нещо свързва Заркович с Краун Пойнт и това е приятелството му със съдия Уилям Мъри, който разглежда бракоразводното му дело през 1921 г. Каквато и да е връзката между Заркович и Сейдж, полицаят иска всички да вярват, че двамата нямат нищо общо.

Научи повече за:   Джак Изкормвача: Убиецът от Уайтчапъл

Заркович твърди, че не е виждал Сейдж от 1928 до 1934 г., но съществува снимка на тях двамата заедно със сина на Ана, направена пред дома й на ул. “Норт Холстед”. В “Дилинджър: Жив или мъртъв” Наш пише:

“Съществуват доказателства, че Заркович е използвал политическите си връзки, за да осигури помилването на Ана от губернатора на Индиана Хари Дж. Лесли през 1932 г. В началото на 30-те години тя е арестувана няколко пъти за експлоатация на публичен дом. Първият път случаят е закрит, след като й налагат смешната глоба от 60 долара. Вторият арест довежда до редица усложнения, но без да стигне до някакъв краен резултат. На 8 февруари 1932 г. тя отново е прибрана от хотел “Костур” по същите обвинения. Получава пълна и необяснима амнистия за последните си две провинения от губернатор Лесли”.

Точно неразрешения втори случай ще й донесе неприятности, защото Службите за имиграция използват правото си да поискат депортирането й, под предлог че представлява нежелан елемент.

На 24 май 1934 г. двамата детективи от Източен Чикаго Мартин О’Брайън и Лойд Мълвихил са брутално убити, докато седят в колата си извън град Гари. Двамата полицаи са присъствали на обира на Дилинджър на “Първа Национална Банка” в Източен Чикаго.

Говори се, че тези двама детективи са разследвали случаи на корупция в полицията на Източен Чикаго. Фактът, че нито един от тях не е посегнал да извади оръжието си говори, че са познавали убийците си.

Съществува и друга версия, според която О’Брайън и Мълвихил са получили сведение, че Дилинджър е някъде в околността. Предполага се, че са спрели червения камион, в който Дилинджър и Ван Митър живеят тогава, обаче Ван Митър е открил огън по тях и ги е убил. Недостатъкът на тази версия е, че двамата опитни детективи, тръгнали на лов за най-търсения престъпник в Америка, дори не са посегнали да извадят оръжията си.

След убийството на двамата офицери и слуховете, че Дилинджър е замесен в него, всеки от петте щата – Илинойс, Индиана, Мичиган, Минесота и Охайо – обявява по 1 000 долара награда за главата му. Времето на Дилинджър изтича. Това на Сейдж също. Тя отчаяно търси някакъв начин да избегне депортацията.

Измяната на адвоката

Съществуват няколко версии за движението на Джон Дилинджър между 4 юли и нощта на престрелката пред кино “Биограф”. Едно от противоречията, което така и не e изяснено, е дали Дилинджър е познавал Ана Сейдж преди юни/юли 1934 г. Това създава друго противоречие – дали Сейдж е запознала Дилинджър с неговата нова приятелка Поли Хамилтън – сервитьорка и проститутка, работеща за Сейдж от десет години, или самата Хамилтън е запознала Джони със своята мадам?

Според Жирардин на 4 юли Дилинджър се премества в апартамента на Сейдж на ул. “Норт Холстед”, въоръжен до зъби. Авторът твърди, че Поли Хамилтън също е живяла там, но според други историци тя е държала апартамент в хотел “Молдън”, на известно разстояние от квартирата на Сейдж и в близост до сервитьорската й работа.

Следващите две седмици Дилинджър прекарва в компанията на двете жени и сина на Сейдж Стив. Също така поддържа контакт с О’Лиъри.

Ван Митър се връща в дома си в Калумет Сити, където живее с приятелката си Мари Комфорти. Двете двойки излизат понякога заедно, а Дилинджър продължава да ходи на бейзболни мачове. Той и Ван Митър са се отдръпнали от Нелсън-Бебока след обира в Саут Бенд. Сега двамата кроят планове за своя последен голям удар. Жирардин описва разговора между Дилинждър и О’Лиъри:

“Ще ти кажа нещо, Арт. Аз и Ван ще направим най-големия удар в живота ни. Това ще бъде един от най-крупните обири в света. Само аз и Ван – друг не ни трябва. Ще ти кажа за какво става въпрос – ще ограбим пощенския влак. Набелязали сме го, следим го от седмици, знаем всичките му спирки. Ще ни трябва “супа” (нитроглицерин), за да взривим вратата на вагона. Знаем и колко пари ще вози, а те хич не са малко. Ще ни стигнат до края на живота, а когато ги вземем се омитаме от страната”.

Големият влаков обир – в стила на Дилинджър – е планиран да се състои в седмицата след престрелката пред “Биограф”.

Във вторник на 17 юли О’Лиъри отива в дома на Пробаско, за да му плати последните пари за престоя на Дилинджър. Той е потресен от това, което чува от него. Луис Пикет му е казал, че “му е писнало да се занимава с опасен човек като Дилинджър”. Адвокатът му е предложил “да си измият ръцете и да направят сделка с ченгетата като им помогнат да хванат Джони”. Онова, което най-вече разтревожва О’Лиъри е, че част от плана включва неговото убийство.

Търси се - Дилинджър
Търси се – Дилинджър

В началото О’Лиъри не вярва напълно на тази история. Решава, че Пробаско си измисля, защото го боли от загубата на 35-доларовата стипендия на ден. По-късно същия ден Дилинджър се среща с О’Лиъри и изглежда в доста лошо настроение. Пробаско е успял да му предаде същото съобщение.

В последно време Дилинджър на няколко пъти се е усъмнявал в адвоката си. Пикет е поискал от него информация за смъртта на Хамилтън-Червения, опитвайки се да прибере обявената за залавянето му награда за себе си. Освен това парите, които Дилинджър му е дал да предаде на семейството на Пиърпонт, така и не са стигнали до тях. За капак на всичко това Пикет твърде често е започнал да съветва Джони да се предаде.

О’Лиъри споделя с Жирардин за следния разговор:

“Арт, искам да напуснеш града” – казал му Дилинджър. – “Вземи семейството си и ги отведи в горите на север, или някъде другаде”.

“А ти какво смяташ да правиш?” – попитал го О’Лиъри.

“Ще отида до офиса на Пикет, за да му оставя визитката си” – отговорил Дилинджър.

Дилинджър дава на О’Лиъри 500 долара и частният детектив се сбогува с него за последен път, напускайки Чикаго още същата нощ. Впоследствие О’Лиъри споделя, че е смятал цялата тази история за измислица на Пробаско, но не уточнява дали е изказал пред Пикет своите съмнения.

Три дни по-късно, в петък на 19 юли, Пикет напуска Чикаго, за да посети семейството си в Плейтвил. На следващия ден получава телефонно обаждане от Дилинджър. Жирардин разказва:

“Беглецът заявява, че е обмислил варианта да се предаде и си урежда среща с Пикет в понеделник, 23 юли, за да обсъдят нещата. Може би е бил искрен и наистина е желаел да приключи с този живот на преследвано диво животно, но по вероятно е искал да изпълни заканата си”.

Разговорът между Дилинджър и Пикет не е единственото телефонно обаждане, което се състои се на 21 юли 1934 г.

Предателството

В средата на юли Мартин Заркович и Ана Сейдж вече са готови с плана си. Наградата от 15 000 долара ще бъде разделена на три, за да включи и капитан Тимъти О’Нийл. Всичко е подробно описано, стъпка по стъпка. Джордж Ръсел Жирардин разказва:

“Според добре репетираните версии на Сейдж и Заркович, румънската мадам е набелязала Дилинджър едва няколко дни преди смъртта му. Тогава той е доведен в дома й просто като гост от нейната приятелка Поли Хамилтън, която се е запознала случайно с него в едно кабаре. Ана Сейдж няма никаква представа кой е той, докато не разпознава снимката му във вестника. Ужасена, тя се втурва при сержант Заркович, който чинно уведомява федералните агенти.”

“Поли Хамилтън ще служи като невинна стръв, докато капанът се подготвя”.

Заркович и О’Нийл се срещат с капитан Джон Стидж, началник на “Специален отряд “Дилинджър””. Обещават му информация за залавянето на Дилинджър, но само при условие, че ще бъде убит на място. Стидж отхвърля искането им и заявява: “Дори ще дам шанс на Джон Дилинджър да се предаде”.

Тогава в изпълнение е приведен План Б. Двете ченгета се свързват с ФБР. В книгата “Дните на Дилинджър”авторът Джон Толанд казва:

“След инцидента в “Малка Бохемия” Хувър изпраща специален агент Сам Коули да поеме ръководството на Специалния отряд в Чикаго, а Първис остава глава на полевия щаб с всичките му отговорности”.

Преди Коули да замине за Чикаго, Хувър му казва: “Заеми се с Дилинджър. Върви натам, накъдето те поведе следата. Арестувай всеки, който има дори и най-малка връзка с бандата. Хвани го жив, ако можеш, но гледай да пазиш себе си”. Контрастът между Първис и Коули е огромен. Първис е дребен и емоционален, а Коули огромен и спокоен. Неговата преценка е стабилна и той преследва целите си бавно и устремено.

В събота следобед на 21 юли Заркович и О’Нийл се обаждат по телефона на Първис и искат да се срещнат на уединено място, за да уговорят предаването на Дилинджър. Първис им определя среща в 18:00 ч. същата вечер в стаята на Коули в хотел “Грейт Нортърн”. Заговорниците разказват на Първис и Коули, че Дилинджър и Поли Хамилтън са чести посетители в дома на Ана Сейдж и тримата често ходят заедно в околните кина. Заркович казват на агентите, че Ана “желае да направи контакт с федералните служители”.

“Контактът” се състои в 21:00 ч. същата вечер в една тъмна уличка. Мелвин Първис описва срещата в своята автобиография “Американски агент”:

“Ана Сейдж се появи в 9 часа. Мина покрай колата ни и продължи надолу по улицата, като непрекъснато се оглеждаше, вероятно страхувайки се да не й е поставена клопка. После се върна и й направихме знак да се качи в колата. Потеглихме и след малко спряхме на уединено място край езерото Мичиган. Там тя ни разказа историята си за запознанството й с Дилинджър.

Точно по това време тя беше заплашена от депортиране, поради нарушаване на законите на щата Индиана. Това, което най-много я вълнуваше, е дали би могла да ми има доверие. След това повдигна въпроса за оставането си в Щатите. Личеше си, че това е изключително важно за нея и че много я е страх от депортацията. Тя беше отгледала син в Щатите. Нормално бе да иска да остане тук”.

Първис й обяснява, че властта му в този случай е ограничена. Все пак се съгласява да лобира за нейното оставане. Ана обещава да се свърже с него следващия път, когато Дилинджър (който сега използва името Джими Лорънс) дойде в дома й. Казва на Първис, че те – Дилинджър, Поли и тя – ходят понякога в кино “Марбро” и скоро ще отидат пак. Същата нощ Първис праща агенти в киното, за да направят схема на разположението, изходите и възможните места за бягство. На следващата сутрин, неделя 22 юли, е проведена среща в щабквартирата на ФБР, на която е създаден план за действие.

Инцидентът пред “Биограф”

В 17:00 ч. същия следобед, докато агентите все още обмислят плановете си, личният телефон на Първис иззвънява. Обажда се Ана Сейдж. Тя казва шепнешком: “Той е тук, току-що влезе. Тръгваме след пет минути. Ще ходим или в “Биограф” или в “Марбро””.

Това създава една от първите загадки, свързани с последвалите събития. Сейдж живее точно зад ъгъла на кино “Биограф”, където дават новия гангстерски филм “Манхатънска мелодрама”, с участието на Кларк Гейбъл (в “Марбро” прожектират “Малката мис Маркър” с Шърли Темпъл). В 17:00 ч. тя заявява по телефона, че тръгват след 5 минути, но тримата са видени чак в 20:15 ч. Къде са били през изминалите междувременно 3 часа и 15 минути?

Авторът Джей Робърт Наш се опитва да прибави интрига като заявява, че кино “Марбро” се намира на около 14 км. Но дали биха вървели пеша в 38-градусовата жега, която мори града? Тази мистерия е частично обяснена от сина на Сейдж, който разказва как често са взимали такси и са обикаляли различни нощни клубове, кабарета и ресторанти из града.

Двама агенти незабавно са изпратени в “Биограф”, за да се сдобият със същата информация, получена преди това за “Марбро”. Инструкциите са незабавно да се върнат в офиса и да предадат данните на агентите, които впоследствие ще заемат местата си пред киното. Въпреки че Сейдж първо е споменала кино “Марбро”, Първис решава да рискува с “Биограф”, като все пак поставя двама мъже и пред другото кино. Историците разказват, че един от тези мъже е бил Заркович. Според плана агентите трябва да се обаждат в щаба на всеки пет минути, за да проверяват дали Дилинджър се е появил на едно от двете места.

Когато Дилинджър бъде забелязан, агентите трябва да предадат тази информация в щаба, за да могат да получат подкрепления. Първис седи в автомобил на 20 метра от “Биограф”. В 20:15 ч. Дилинджър, Хамилтън и Сейдж завиват иззад ъгъла на улица “Норт Холстед” и стъпват на авеню “Линкълн”. Докато Дилинджър купува билетите, една от първите мисли на Първис е колко е хубаво, че той не носи сако, “което означава, че не носи и много оръжия в себе си”.

Първис си купува билет и влиза в киното, надявайки се да намери три свободни места зад плячката си, но тъй като не успява да ги види в тъмнината, решава да излезе, вместо да привлича излишно внимание, слизайки надолу по пътеката между седалките. Първис излиза от претъпканото кино и зачаква останалите агенти и петимата полицаи от Източен Чикаго. Никой от полицията в Чикаго не е уведомен за акцията.

Предполага се, че когато тримата напуснат киното, ще поемат обратно към апартамента на Сейдж. Затова Първис заема позиция точно на юг от входа на киното, като възнамерява да запали цигара, когато Дилинджър и неговата компания минат покрай него. Филмът ще продължи около 2 часа и 4 минути с рекламите. Това дава на агентите, повечето от които носят бронирани жилетки, достатъчно време, за да се изпотят добре в задуха на над 30-градусовите температури.

Първис вероятно е най-нервен от всички. Той описва откровено мислите си в “Американски агент”:

“Нямаше начин да знаем дали Дилинджър ще остане до края на филма. Някой човек в салона можеше да му се стори подозрителен и той да реши да си тръгне преди да изминат два часа и четири минути. Бдителността ни не можеше да бъде нарушена и за секунда. Отхапах парченце от върха на пурата си и нервно го дъвках в продължение на два часа. Гърлото ми бе пресъхнало от страх и нерви, но не можех да напусна поста си. Коленете ми трепереха. Този път не биваше да допуснем да избяга. Повече нямаше да имаме такава възможност”.

Нервността на Първис и непрекъснатото му досаждане за информация на гишето за билети кара продавачката да извика управителя на киното, който на свой ред се обажда в полицията. Когато те пристигат, един от агентите им обяснява, че подготвят клопка и полицаите трябва незабавно да махнат колата си от района. Така и правят.

Точно когато патрулката се отдалечава, зрителите започват да излизат от киносалона. Първис напряга очите си, за да различи Дилинджър в тълпата и скоро го забелязва заедно с двете жени.

“Той срещна погледа ми; със сигурност трябва да е забелязал в него нещо повече от случаен интерес, но очевидно не ме разпозна и аз запалих пурата си” – спомня си Първис.

Първис дава знак и агентите обграждат Дилинджър. Той се опитва да избяга и посяга към джоба на панталоните си, сякаш в опит да извади оръжие. Тогава агентите стрелят по него и той се свлича на земята. Когато го обръщат, вече е мъртъв. Първис описва сцената:

“Вероятно никога няма да забравя, макар че ми се иска, нездравият интерес изписан по лицата на хората, събрали се наоколо след престрелката. Любопитните протягаха вратове, а жените топяха носните си кърпички в кръвта на Дилинджър. За известно време бизнесът в квартала процъфтяваше. Мястото, където Дилинджър падна, се превърна в Меката на нездравото любопитство”.

Мястото на убийството
Мястото на убийството

Първис разказва още, че на панталоните си е открил петънце от кръвта на Дилинджър и след няколко дни са му предложили 50 долара за тях.

Завесата се спуска

Тялото на Джон Дилинджър е откарано в болницата “Алексиан Брадърс” и положено на ливадата отпред до пристигането на съдебния лекар. След като смъртта е официално установена, тялото е преместено в моргата на окръг Кук, където се оказва, че е било ограбено. Голям пръстен, фотографиран, докато трупът е лежал в полицейския джип, сега липсва и така и не е открит. В Дилинджър са намерени едва 7,70 долара, а според Артър О’Лиъри той “носеше в себе си хиляди”.

У него е намерен и джобен часовник, в който има снимка на млада жена. Първоначално се смята, че жената е Мери Лонгнейкър, приятелката на Дилинджър от Дейтон. Следващото предположение е, че това е Били Фречет. Вестниците пък я идентифицират като Поли Хамилтън.

Залата за аутопсии в моргата е претъпкана от лекари, медицински сестри, санитари, служители на закона, новинари – и нездраво любопитните, повечето от които са “влезли блъфирайки, подкупвайки и уговаряйки”. Навън също чакат стотици сеирджии, опитващи се да зърнат през замрежените прозорци тялото на убития престъпник.

Джордж Ръсел Жирардин описва моргата както следва:

“Тази вечер пред моргата започват да пристигат тълпи от любопитни и процесията продължава през целия понеделник – чак докато вратите на моргата не са най-сетне затворени в полунощ. Този злокобен парад включва заможни бизнесмени, важни матрони, политици, полицейски служители, домакини, хрисими чиновници, нагримирани и парфюмирани нощни “жрици”, бездомници, кикотещи се ученички – всички търсещи тръпката от смъртта. Там, върху студената маса в моргата, лежи тялото на престъпника, частично покрито с чаршаф, със съдрано от рани лице. Те минават пред него – мъжете зяпат с отворени уста, жените потръпват и закриват очите си или надават кратки истерични писъци”.

Процесията пред тялото
Процесията пред тялото

Когато федералните агенти закъсняват за аутопсията в понеделник, това дава достатъчно време на фотографите да снимат как съдебният лекар Франк Уолш позира с трупа. Оръжието, което се предполага, че Дилинджър е посегнал да извади, не е представено в доказателствата. Името и ролята на Ана Сейдж все още не са разкрити.

Преди трупът да бъде откаран в погребалния дом “Макрийди”, пред него се изреждат около 15 000 души. Във вторник сутринта тялото е качено в катафалка, която е ескортирана от чикагската полиция до границата с Индиана. В погребалния дом “Харви” в Муърсвил сестрата на Дилинджър Одри Дилинджър Ханкок е убедена, че това не е тялото на брат й. Но след като вижда белега отзад на бедрото му, се съгласява: “Всичко е наред. Това е Джони”.

Във вторник вечерта тялото на Дилинджър е откарано в дома на сестра му в Мейууд, Индиана. Ковчегът е внесен в дневната. В квартала прииждат тълпи от хора и Одри се съгласява да отвори дома си за публично бдение за около час. Местната полиция убеждава семейството на Дилинджър да го погребат още същия ден, за да се разпръснат тълпите, обсаждащи района.

Джон Дилинджър е погребан в гробището “Краун Хил” край Индианаполис. Там почива също и президент Бенджамин Харисън. Опечалените са връхлетени от свирепа гръмотевична буря. Двамата свещеници извършват кратко опело преди ковчегът да бъде спуснат в гроба. След като близките си тръгват, полицията остава още известно време, за да предотврати мародерите да разкопаят гроба. Няколко дни по-късно гробът е отворен наново и върху ковчега е излят бетон, смесен с метални отпадъци, а върху него е поставена метална мрежа.

Какво се случва с другите?

Какво се случва със Сейдж и Хамилтън след стрелбата? Един източник твърди, че Ана и Поли са се насочили на север в автомобил “Линкълн”. На улица “Олтгелд” Хамилтън хваща метрото до авеню “Уилсън” и продължава към ресторанта, в който работи като сервитьорка. Там казва на колегите си, че ще отсъства по болест на следващия ден.

Сейдж се прибира у дома и сваля оранжевата си пола, която е изглеждала червена под ярките светлини на киното и затова й донася злощастния прякор “дамата в червено”. След това се връща пред “Биограф” и става свидетел на хаоса и тълпите, продължаващи да прииждат. Сейдж се връща отново у дома и с помощта на приятелка се отървава от целия арсенал на Дилинджър, като го качва в такси и го изхвърля в езерото Мичиган.

Полицията вече е идентифицирала Поли Хамилтън, но не може да я открие. Сейдж все още не е разпозната. Тя все още е загадъчната “жена в червено”. ФБР задържа информацията свързана с нея, защото я смята за правителствен информатор. Служителите от полицейското управление на авеню “Шефилд” задържат нея и сина й във вечерта на 24 юли за разпит. Показанията на Сейдж са пълна лъжа. Тя отрича, че Дилинджър е живял в апартамента й; отрича, че е познавала Мартин Заркович; отрича, че е съдействала за залавянето му в замяна на оставането си в Щатите; и заявява, че не е знаела, че човекът, с когото е била е Дилинджър чак до момента на застрелването му. Колкото до Поли Хамилтън Сейдж казва на полицията, че тя е заминала за дома си във Фарго, Северна Дакота.

Разпитът на Сейдж е прекъснат от Сам Коули, който влетява в управлението с още няколко агенти и й нарежда да не отговоря на повече въпроси. Скоро след това Сейдж и Хамилтън са отведени в Детройт, за да бъдат осигурени сигурността и мълчанието им. Оттам Сейдж е качена на автобус за Калифорния. Преди това е посетена от Сам Коули, който й връчва нейната част от наградата в размер на 5 000 долара. Сейдж се връща обратно в Чикаго след смъртта на Ван Митър на 23 август (убит от полицията в Сейнт Пол) и тази на Нелсън-Бебока, убит от ФБР на 27 ноември.

На 29 септември Сейдж споделя с репортери, че Коули и Първис са й обещали да спрат процедурата по депортирането й, но правителството не пожелава да изпълни своята част от сделката. Коули вече е мъртъв, убит при престрелката с Нелсън, а Първис си е подал оставката от ФБР няколко месеца преди това, заради отказа на правителството да помогне на Сейдж. На 1 октомври Сейдж подава петиция до губернатора на Индиана Пол В. Макнат за помилване. Губернаторът поисква капитан Мат Лийч да разпита Сейдж за ролята й в залавянето на Дилинджър. Жирардин описва следния разговор:

“Г-жа Сейдж разкри ли някаква информация, която би могла да бъде от полза за щата Индиана в случая Дилинджър?” – иска да знае Макнат.

“Не го направи” – отговаря Лийч. – “Когато й задавах въпроси, отнасящи се до случая, тя започваше да се върти неспокойно в стола си и отказваше да отговаря”.

Случаят на Анна Сейдж е разгледан на 16 октомври в Чикаго и съдът я признава за виновна. На 22 януари 1936 г. Апелативният съд на САЩ се съгласява с решението на по-нисшата съдебна инстанция. В края на април 1936 г. Сейдж е изпратена у дома си в Румъния.

Поли Хамилтън се връща в Чикаго и работи като сервитьорка под няколко различни псевдонима. Тя се омъжва за търговец и живее в Чикаго до смъртта си от рак на 19 февруари 1969 г. Надживява предишната приятелка на Дилинджър с един месец. Евелин “Били” Фречет излежава присъдата си и известно време работи в пътуващ карнавал. Умира на 13 януари 1969 г.

Евелин Били Фречет
Евелин Били Фречет

Бащата на Джони – Джон У. Дилинджър – също работи в карнавала заедно с Фречет. По време на туристическия сезон през 1935 и 1936г. работи като пазач в музея “Дилинджър”, създаден от Емил Уанатка в “Малка Бохемия”. Когато го критикуват, че е поел тази работа, той просто отговаря, че има нужда от пари, за да издържа семейството си. Умира в началото на 40-те години.

Луис Пикет е подведен под отговорност за прикриването на Дилинджър, но вместо това е осъден за подслоняването на Ван Митър. Освен присъдата от две години затвор му е наложена глоба в размер на 10 000 долара и му е отнето правото да практикува като адвокат. Когато е освободен от затвора през януари 1938 г., работи като барман по ресторанти и барове. През януари 1951 г. Пикет получава помилване от президент Хари С. Труман, въпреки несъгласието на Дж. Едгар Хувър. Той подава документи за възвръщане на правото му да практикува, но докато този въпрос все още се разглежда, получава масивен инфаркт и умира на 71-годишна възраст.

Артър О’Лиъри получава смекчена присъда, благодарение на показанията му срещу Пикет в случая Ван Митър. След това изчезва и се предполага, че се е оттеглил в Дюбък, Айова, където умира някъде през 1970 г. След като излежава присъдата си д-р Лоесер изчезва завинаги и не се знае нищо за неговата кончина. Колкото до д-р Касиди, той се самоубива в дома на сестра си в Чикаго на 30 юли 1946 г.

Сержант Мартин Заркович е понижен по ранг заради отказа му да обсъжда случая Дилинджър с губернатор Макнат. С постоянство обаче успява да се издигне до главен детектив. По-късно е назначен за началник на полицията в Източен Чикаго, където работи от 1947 до 1952г. След пенсионирането си работи като инспектор, надзираващ условно освободени престъпници, до смъртта му на 30 октомври 1969 г., когато е на 73 години.

Капитанът от щатската полиция в Индиана Мат Лийч е уволнен заради отказа му да съдейства на ФБР. Прекарва доста време в писане на книга за Дилинджър, която никога не е публикувана. Той и съпругата му загиват в автомобилна катастрофа в Пенсилвания, когато се връщат от среща с издател в Ню Йорк.

Мелвин Първис напуска ФБР през юли 1935 г., след цяла година лични търкания с Хувър. Според някои източници напускането му е свързано с отказа на Министерството на правосъдието да уважи обещанието му към Ана Сейдж за отмяната на депортирането й. Единственото обяснение предложено от Първис е, че “неговата нежелана популярност пречи на ефективността му като борец срещу престъпността”. Говори се, че Хувър лично е саботирал всеки негов опит да си намери работа в органите на реда, сигурността или в детективското поприще.

През 1936 г. Първис написва книгата “Американски агент”, в която преднамерено пренебрегва Дж. Едгар Хувър. Себичният директор на ФБР отговаря на тази обида като написва “Лица извън закона” през 1938 г., в която Първис е напълно игнориран и неговите заслуги са приписани на Сам Коули.

През април 1937 г. Първис се сгодява за красивата изгряваща актриса Джанис Джарет. Джарет обявява, че ще зареже филмовата си кариера, за да стане домакиня. За сватбата са изпратени около 3 000 покани, но само няколко дни преди събитието двамата се скарват, защото Джарет е накарала Първис да я чака твърде дълго в лобито на един хотел.

Животът на Първис извън органите на реда е пълен провал, подобно на този на неговия съвременник Елиът Нес. Оплаквайки се от силно влошено здраве, на 29 февруари 1960 г. той се самоубива в дома си, използвайки никелирания автоматичен пистолет “Колт” .45 калибър, подарен му преди 25 години на прощаване от неговите колеги.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
EmiliosDDHcrockKostadinovpati Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
pati
Гост
pati

Филмът е велик гледах го снощи на предпремиерата в Арена младост. Джони Деп кърти мивки както винаги:)

Kostadinov
Гост
Kostadinov

Глупости,филма е супер тъп!!!
Статията тук е в пъти по-интересна и точна.Във филма е отразено набързо и са спестени доста неща.

crock
Гост
crock

abe na men mi haresa filma gore-dolu, no tuka naistina e po pulna istoriata.

DDH
Гост
DDH

Velik film!

Emilios
Гост

interesnoto e ynistojavaneto na arxivite sled obir!!mislia 4e tova gi e napravilo geroi!