Фатално привличане: Джоди Ариас и убийството на Травис Александър

Жестоко закланото тяло на Травис Александър е открито в дома му в Аризона от негови приятели. Той е прободен 27 пъти с нож и прострелян в главата с .25-калибров пистолет. Трупът на 30-годишния мормон, с прерязано от ухо до ухо гърло, се разлага в продължение на пет дни в банята.

Убиецът се оказва неговата „луда“ бивша приятелка Джоди Ариас. Първоначално тя излъгва полицията за алибито си, а след това разказва измислена история за непознати извършители, нахлули в дома на Травис. Следва дълъг медиен спектакъл и съдебен цирк, завършил през 2013 г. с признаването ѝ за виновна.

Лъжите на скандалната обвиняема пречат да се изяснят истинските мотиви, стоящи зад убийството. Но каквато и да е причината да убие бившия си приятел, едно нещо е ясно – Джоди Ариас не е типичната жена убийца.

Миризма на смърт

На 9 юни 2008 г. 28-годишната Мими Хол започва да се притеснява, че не може да се свърже със своя приятел Травис Александър. Той я ухажва от известно време, но тя му е дала да разбере, че са само приятели. Въпреки това Мими е решила да го придружи на почивка в мексиканския курорт Канкун след няколко дни. Травис работи като търговски представител в мултилевъл компания, продаваща предплатени правни застраховки, която подарява почивки на най-добре печелещите си служители.

След като безуспешно се опитва да го открие в продължение на два дни, Мими отива до дома на Травис в аризонския град Мейса и позвънява на вратата. Малкото му кученце се разлайва истерично отвътре, но никой не ѝ отваря. Тогава тя се обажда на свои приятели, които също идват пред къщата. Мими успява да се сдобие с кода за гаражната врата от приятел на Травис и така успяват да влязат. Велосипедът и колата му са вътре.

Веднага щом отварят вратата към къщата, ги удря миризмата на смърт, макар да не осъзнават това веднага. Запътват се нагоре по стълбите към спалните, откъдето се чува музика. Почукват на една от вратите и им отваря един от съквартирантите на Травис. Той има ключ от неговата стая.

Стаята представлява сцена на ужасите – кървав полумесец попива в килима там, където спалнята преминава към банята. Подът, стените и мивката са опръскани с кръв, а Травис лежи сгърчен в душ кабината с прерязано гърло и куршум в главата. По тялото му има около 30 прободни рани – по торса, гърба, ръцете и краката. Той е мъртъв вече от пет дни и тялото му е нашарено с черносиньо-зелените ивици на разложението.

Шокираните от страшната гледка приятели побързват да се обадят в полицията.

Познат убиец

Малко преди полунощ на местопрестъплението пристига детектив Естебан Флорес, а скоро към него се присъединява и помощник-прокурора на окръг Марикопа Хуан Мартинес.

При подробния оглед на местопрестъплението криминалистите отбелязват, че огромните локви на пода вече са започнали да се съсирват, а по тялото се наблюдават признаци на разлагане. Кървави следи водят в коридора, а на една от стените в стаята се мъдри нечий отпечатък от длан.

Тялото на Травис Александър е отнесено, за да му бъде направена съдебно-медицинска експертиза, а в това време криминалистите търсят в дома му всякакви улики – отпечатъци, косми, влакна. Не след дълго откриват нещо доста важно – на пода, точно в локвата кръв, лежи гилза от .25 калибър. В къщата няма и следа от огнестрелно оръжие.

Местопрестъплението провокира доста въпроси у детективите. Изглежда сякаш някой е чистил и подреждал – чаршафите от леглото са махнати, а тялото на Травис сякаш е било набутано в душ кабината, за да бъде измито от кръвта. Няма следи от проникване с взлом, което навежда на мисълта, че жертвата е познавала своя убиец.

Травис живее в голямата къща с двама съквартиранти, които имат ключ от неговата стая. Детектив Флорес пита момчетата как така не са усетили ужасната смрад и не са се обезпокоили къде е изчезнал съквартирантът им. Те обясняват, че като класически ергени са сметнали, че миризмата може би идва от немитите съдове или мръсното бельо. Дори не са можели да предположат, че са живяли пет дни с разлагащото се тяло на мъртвия им приятел.

Междувременно в пералната машина, намираща се в помещение до гаража, е открит изпран фотоапарат, увит в парцали. Очевидно някой се е опитал да го унищожи. Апаратът не работи, но вътре в него все още стои картата с памет. Ако успеем да възстановим снимките, помисля си детектив Флорес, може би ще разберем кой и защо е убил Травис Александър. Впоследствие се изяснява, че фотоапаратът е бил чисто нов и е принадлежал на жертвата.

Докато специалистите се занимават с възстановяването на снимките от картата с памет, детектив Флорес се заема с по-щателна проверка на съседите на Травис. Липсата на следи от влизане с взлом, води към заключението, че престъплението е извършено от човек, който е разполагал с достъп. Очевидно жертвата е познавала убиеца си, но съквартирантите му имат желязно алиби. Остава въпросът: кой от познатите на Травис Александър би могъл да влезе в дома му и да извърши толкова жестоко убийство?

Успял мормон

Приятелите, колегите и познатите на убития млад мъж се изказват изключително ласкаво за него. Смятат го за добър, открит и успял човек, с много верни приятели. Всички отбелязват също, че Травис е бил дълбоко вярващ и отдаден на религията мормон.

Но Травис не винаги е бил толкова щастлив. Той има ужасно детство. Израства в много бедно семейство в Южна Калифорния и страда от липса на внимание от страна на родителите си наркомани. Майка му често изчезва по гуляи и го оставя гладен. Редовно го бие и му казва, че го ненавижда.

Когато навършва 10 години, Травис отива да живее при баба си, заедно със своите седем братя и сестри. Старата жена е мормонка. Тя обгръща децата с доброта и топлина и ги запознава със своята вяра. Нейните грижи дълбоко трогват малкия Травис и той решава на всяка цена да стане мормон, за да накара баба си да се гордее с него.

Така и сторва. От 18-годишен Травис започва да изпълнява задълженията си, свързани с мисионерска работа – ходи по домовете на хората, проповядва религията, в която е безумно увлечен, и се старае да помага на бедните и онеправданите.

След като живее две години в Денвър, Травис решава да се върне в Южна Калифорния, където си намира работа в компанията „При Пейд Лийгъл Сървисиз“, предлагаща юридически застраховки. Компанията, в която се озовава, предлага своите юридически услуги с помощта на мултилевъл маркетинг. Успехът във фирмата зависи единствено от броя на доведените хора. Подобни „пирамидални“ финансови начинания са изключително популярни в света на мормоните. Като блестящ оратор Травис умее да убеждава хората и скоро постига успехи в компанията.

През 2004 г. Травис Александър се премества в аризонския град Мейса, където продължава успешно работата си. Избира именно това място заради голямата мормонска общност там. Живее в прекрасен дом, кара чисто ново бмв и се наслаждава на живота на успял човек. С две думи – сбъднал е американската мечта.

Но и той, като всеки нормален човек, крие тайни, на които мормонската църква не би погледнала благосклонно…

Мормонско целомъдрие

В мормонската общност съществува сериозно правило и онзи, който го наруши, би могъл завинаги да бъде отлъчен от църквата. Това е законът за целомъдрието. На всеки член на мормонската църква се забранява да встъпва в каквито и да било интимни отношения преди брака.

Травис трудно се справя със съблюдаването на този закон и вече е успял да го наруши около 5-8 пъти. Той води двойнствен живот и се опитва с всички сили да избегне изключване от общността, която обича. Разкъсва се между естественото за всеки млад човек желание да прави секс и внушенията на църквата да си намери достойна съпруга от мормонската вяра.

Приятелите му споделят, че Травис истински се е наслаждавал на успехите си и на ергенския живот. Вероятно точно заради това му е било трудно да поддържа дълга връзка с жена.

Скоро след убийството с детектив Флорес се свързва млада жена на име Джоди Ариас и му предлага помощта си. Казва, че с Травис са били близки приятели и тя много се била разстроила, когато е научила за жестоката му смърт.

Двадесет и седем годишната жена разказва на детектива за връзката си с Травис, която е започнала през 2007 г. Двамата са се срещали в продължение на около половин година, сетне неочаквано са се разделили, но са си останали добри приятели – постоянно са се виждали и чували.

Осем дни след убийството на Травис детектив Флорес отново разпитва приятелите му. Когато ги пита кой според тях би могъл да е отговорен за убийството, всички изричат едно и също име.

Джоди Ариас.

Бившата приятелка

Всички приятели и колеги на Травис Александър подозират в убийството му неговата бивша приятелка.

Джоди казва на детектив Флорес, че сама е сложила край на връзката си с Травис, но приятелите му твърдят точно обратното. Те знаят, че Травис я е зарязал заради странното ѝ поведение. Тя го е преследвала, навлизала е грубо в личното му пространство и е изисквала твърде много внимание.

Първоначално приятелите на Травис са харесвали Джоди – тя била тиха, спокойна и възпитана. Но скоро им е станало ясно, че отношенията им са доста бурни. Джоди обичала да вдига скандали и да харчи парите му. Детектив Флорес се оказва изправен пред нелеката задача да изясни истината за отношенията между двамата.

През 2006 г. Джоди Ариас живее с тогавашния си приятел. Финансови затруднения я принуждават да си търси нова работа. Така тя попада на фирмата, в която работи Травис. В края на годината компанията организира сбирка в Лас Вегас. Всяка сбирка на „При Пейд Лийгъл Сървисиз“ започва с вечеря, която плавно преминава в истинско парти с музика и танци.

На всеки топ-мениджър се полагат по два билета. Тъй като Травис е ерген, приятелите му решават да му устроят сляпа среща с новата служителка в компанията – Джоди Ариас. Двамата прекарват чудесно вечерта заедно и разбират, че се харесват.

Веднага щом се връща от пътуването, Джоди скъсва с приятеля си, с когото е имала връзка от четири години, заради Травис. Но още в началото между тях се появява сериозен проблем. Джоди не е мормонка, което означава, че не може да се омъжи за него.

Тя побързва да поправи тази неправда и само след два месеца приема мормонската религия. Преминава през церемонията по просвещение, а Травис става неин наставник. През февруари 2007 г. двамата стават двойка официално. Въпреки че живеят в различни градове, влюбените се виждат често. И, напук на строгите мормонски закони, правят секс преди сватбата.

Но отношенията им не стигат по-далеч от физическата близост и всичко приключва през юни 2007 г. Раздялата с Травис повлиява много силно на Джоди Ариас. Неочаквано за всички, и противно на всякаква логика, тя се премества да живее по-близо до бившия си. Желае да взима по-активно участие не само в живота на мормоните, но и в неговия.

Травис изобщо не се радва, че Джоди се е преместила близо до него и ѝ казва да престане да се бърка в личния му живот. Но тя не се предава и той скоро разбира, че няма да се избави лесно от нея. Разказва на приятелите си, че между тях няма как да има общо бъдеще, но продължава редовно да спи с нея.

През 2008 г., виждайки че Травис няма сериозни намерения, Джоди се връща в Калифорния и заживява при баба си и дядо си в градчето Уайрика. Намира си работа в ресторант и започва нов живот. Единственото, което вълнува Травис в онзи момент, е как да спаси репутацията си в църквата.

Уличаващи снимки

Детектив Флорес няма търпение да установи каква е ролята на Джоди Ариас в тази история. Приятелите на Травис са категорични, че тя би могла да го е убила, но самата Джоди твърди, че не го е виждала отдавна.

Флорес решава да изясни къде е била Джоди по време на убийството и я извиква в управлението за разпит. Тя се опитва да го убеди, че няма нужда да идва, защото на 2 юни 2008 г. е пътувала за сбирка на фирмата в Солт Лейк Сити и няма как да е била в дома на Травис по време на убийството. Също така уточнява, че на 5 юни е била с новия си приятел.

Детективът решава да провери тази информация и лично се обажда на новия любовник на Джоди Райън Бърнс, който му казва, че тя е дошла при него в 11 часа сутринта на 5 юни. Изглеждала е щастлива и през цялото време се е усмихвала и шегувала. Райън не бил забелязал нищо подозрително, но нещо в думите му настройва детектива подозрително. Приятелят ѝ споменава, че Джоди си била боядисала косата. От знойна блондинка се е била превърнала в скромна брюнетка. И още нещо се сторва странно на Флорес – приятелят ѝ казва, че ръката ѝ е била порязана, при това доста сериозно. 

Междувременно криминалистите успяват да възстановят снимките от счупения фотоапарат и тези фотографии настина потрисат детектива.

На 14 юли 2008 г. Естебан Флорес заминава за Уайрика, нямайки търпение да разговаря с Джоди Ариас. Детективът подозира, че тя го е лъгала през цялото време. Срещата им се състои в местното полицейско управление. 

Джоди пристъпва за важния разговор в малко светло помещение, където вече я чака детектив Флорес. Не се стряска да го види, а напротив – усмихва се уверено и сяда на кръглата маса. На лицето ѝ играе лека непринудена усмивка.

Флорес ѝ казва, че около убийството има доста неизяснени неща и се нуждае от нейната помощ. Джоди го уверява, че ще направи всичко по силите си да му съдейства. Гледа го право в очите.

Тогава детектив Флорес ѝ казва, че е говорил с приятелите на Травис и те са го насочили към нея. От усмивката ѝ не остава и следа.

„Двамата сте имали доста свободни отношения“, продължава Флорес. „Той не е искал връзка с теб, но ти си продължила да спиш с него“. Джоди избърсва сълза. Вече не иска да се усмихва и шегува.

„Знаех, че Травис е против предбрачния секс“, казва тя. „Молехме се заедно, но после пак нарушавахме клетвата. Затова се наложи да се разделим. Но скоро всичко започна отново“.

Детективът решава да подхване въпроса с алибито на Джоди – пътуването ѝ до Солт Лейк Сити в щата Юта, където е меката на мормонската Църква на Исус Христос на светиите от последните дни. Казва ѝ, че знае, че не е отишла направо на сбирката. Джоди потвърждава, че е пренощувала в Монтерей, Калифорния. Флорес веднага изчислява, че дори ако е спала 10 часа там, пак е разполагала с 18 часа, за да извърши убийството на Травис. Джоди отпуска тъжно рамене и заявява, че не е била в дома му.

Нейният категоричен отговор кара детектив Флорес да изсумти от възмущение. Лъже го право в очите.

„Джоди“, продължава той, „в дома на Травис открихме твоя кръв. Открихме твои косми“.

Той изважда от папката си снимка на отпечатък от ръка, снет от стената в стаята на Травис. „Това е твоята дясна длан“, казва ѝ той. Джоди не знае как този отпечатък се е озовал там, но казва уверено, че домът на Травис сигурно е пълен с нейни отпечатъци и косми. Все пак двамата са имали връзка. Отново отрича да е била на местопрестъплението в деня на убийството.

Тогава детектив Флорес изважда фотографиите, спасени от счупения фотоапарат. Джоди не е очаквала подобен обрат и настроението ѝ рязко се разваля. На снимките се вижда как тя и Травис правят секс, а след това той влиза да се къпе под душа. Датата и часът на снимките съвпадат с времето на убийството – следобедът на 4 юни 2008 г.

Джоди въздъхва дълбоко и се опитва да изглежда нещастна и тъжна. Казва, че снимките изглеждат доста убедително, но въпреки това са манипулирани. Вече наистина ядосан, Флорес изважда последната снимка, на която се вижда женски крак в сиви панталони, редом с окървавено тяло.

„Джоди, това е твоят крак, а това е тялото на Травис“, посочва детективът.

„Да, това е неговата баня. Но кракът не е мой“.

„Това са твоите панталони!“, продължава детективът. „Знам, че си убила Травис Александър“.

„Но защо да го правя? Нямам причина да му желая смъртта!“, възмущава се разплаканата Джоди.

Виждайки, че тя няма да си признае, единственото, което остава на детектив Флорес, е да ѝ прочете правата. Преди да я отведат, за да ѝ направят протоколните арестантски снимки, Джоди пита с треперещ, сърцераздирателен глас:

„Един банален въпрос, който ще разкрие колко съм повърхностна всъщност, но може ли да си оправя грима?“.

„Не“, казва Флорес, „ще те отведат в този вид“.

Оставена сама в стаята за разпит, Джоди започва да се държи доста странно. Изправя се на челна стойка до стената, а после запява коледната песен „О, свята нощ“. Оправя прическата си и си говори сама. В един момент казва през тих смях:

„Все още ме мразиш?! Гадина!“.

Когато я отвеждат за снимки, по време на цялата „фотосесия“ Джоди пита дали косата ѝ изглежда добре. Полицейските ѝ фотографии предизвикват недоумение: тя е закачливо усмихната, а в очите ѝ грее игриво пламъче. Странно поведение за човек, обвинен в сериозно престъпление.

Учудващо признание

Разпитът на Джоди Ариас продължава на следващия ден, но този път детектив Флорес решава да смени тактиката и изпраща в стаята жена. Разчита, че колежката му ще може да убеди Джоди да сътрудничи по женски.

Но задържаната не се хваща на този трик. Игнорира напълно въпросите на полицайката и накрая тя се принуждава да я попита:

„Джоди, ако искаш, можеш да поговориш с детектив Флорес и да му разкажеш твоята версия“.

„Да, искам да поговоря с него“ – неочаквано се съгласява арестантката.

Ясно е, че повърхностната кокетка общува по-лесно с мъже, отколкото с жени. Детектив Флорес обаче не се връзва лесно на престорен плач и пърхане с мигли.

„Хайде да поговорим за случилото се в онзи ден“, казва той, влизайки в стаята за разпит. „Травис знаеше ли, че ще идваш при него? Обясни ми защо отиде в дома му? Помниш ли по кое време пристигна?“.

„Около 3 часа през нощта. Беше тъмно“, отговаря Джоди. Легнали да спят, а после цял ден прекарали в леглото, правейки секс.

„Какво се случи после? Какво се обърка? Последните снимки са направени между 15:20 и 15:30 ч. Сами ли бяхте?“.

Внезапно Джоди се разревава неудържимо. Казва, че е по-добре всички да вярват, че е била тя. Детективът я пита дали не се опитва да защити някого. Когато най-накрая спира да плаче, Джоди се предава:

„Добре, ще Ви разкажа всичко, което знам и помня“.

Детектив Флорес видимо се оживява. Нима Джоди ще си признае? Радостта му обаче е кратка. Джоди се обляга в стола си и казва:

„Обърнах се назад… помня, че веднага видях момче и момиче. Те убиха Травис“.

Бурен пубертет

Главната заподозряна в убийството на Травис Александър все така продължава да отрича вината си. Джоди няма никакво намерение да се предава и вярва, че рано или късно ще излезе на свобода.

Минава месец от деня, в който Травис е намерен мъртъв в дома му. След ареста на Джоди на 15 юли детектив Флорес провежда разговори с нейните родители и близки. Научава, че тя е най-голямото дете в образцово семейство от средната класа. Баща ѝ е собственик на ресторант.

Джоди Ариас не била разговаряла с родителите си в продължение на 10 години и Бил и Санди били повече от изненадани, когато се е появила на прага им след убийството на Травис. Казала им, че някой може да я търси и да я обвинява за нещо, което не е сторила. Не споделила повече подробности, но предупредила родителите си, че се е забъркала в неприятна история. Когато детектив Флорес им споделя в какво подозира дъщеря им, те отказват да повярват.

Бил и Санди възпитават децата си в строги християнски ценности. Джоди е родена на 9 юли 1980 г. в калифорнийския град Салинас. Като малко момиче тя се разбира отлично с майка си и баща си, а братята и сестрите ѝ я обожават. Но когато навършва 14 години отношенията ѝ с родителите ѝ рязко се влошават. Послушното и добро момиче се превръща в истинска напаст – оценките ѝ в училище се влошават, често сменя гаджетата си, а у дома се държи грубо и неуважително. 

Бурният пубертет на Джоди се превръща в проблем за цялото семейство. Близките ѝ са подложени на всекидневни скандали, пристъпи на гняв и честа смяна на настроенията. В 8-и клас я хващат да отглежда марихуана и баща ѝ извиква полицията. Тя упорито отрича вината си и се отървава с предупреждение.

Майка ѝ и баща ѝ се опитват да ѝ наложат правила, но вироглавото момиче отказва да се подчинява на авторитета им. Самата Джоди разказва по-късно, че родителите ѝ често са я биели с колан или дървена лъжица. Предвид склонността ѝ да послъгва, трудно е да се каже със сигурност дали това е истина.

Постепенно Джоди спира да споделя с близките си. Мечтае да се освободи от опеката на „глупавите“ си родители и на 17 години напуска дома им. Премества се да живее у приятеля си Боби Хуарес. Веднага си намира работа, но я изключват от училище заради честите отсъствия и слаби оценки.

След няколко месеца Джоди прави неприятното откритие, че Боби ѝ изневерява. Тя го напуска, чувствайки се предадена и самотна. Но тази тъга не продължава дълго. Само след няколко седмици Джоди променя външността си кардинално, превръщайки се от скромна брюнетка в ослепителна блондинка. Вярва, че тази стъпка ще ѝ позволи да започне съвсем нов живот.

Боби Хуарес има приятел на име Мат – младеж с отлично чувство за хумор и очарователна усмивка. Джоди се надява, че тази връзка няма да ѝ причини болка. Но много греши. След предателството на Боби тя не вярва на никого и непрекъснато се опитва да намери доказателства, че Мат ѝ изневерява. Естествено накрая успява. 

След тази поредна раздяла Джоди започва работа като сервитьорка в ресторанта на четиризвезден хотел. Прекрасно разбира, че без диплома за средно образование и колеж трудно ще си намери по-хубава работа. Но тя умее да пести пари и скоро събира достатъчно, за да си увеличи бюста.

Докато работи в ресторанта, Джоди започва да се среща с шефа си – 40-годишен разведен мъж с дете, на име Дарил Брюър. Но той няма намерение да се жени отново, което без съмение разстройва Джоди. Тя напуска ресторанта и решава да се самообразова.

Веднъж, по време на вечеря, приятелка ѝ предлага да участва в нова инициатива – компанията „При Пейд Лийгъл Сървисиз“ набирала нови служители. Още на първата сбирка на фирмата Джоди се запознава с Травис Александър.

Непознати нападатели

Междувременно в полицейското управление Джоди Ариас разказва своята нова версия за случилото се в деня на убийството. Тя признава пред детектив Флорес, че е снимала Травис, докато си е взимал душ. Но точно тогава влюбените са били прекъснати от двама непознати в черни дрехи. Според нея те са били от бялата раса и са носели на главите си ски маски.

Джоди с готовност описва как непознатите са нападнали Травис. Разказва през ридания как се е изплашила, че ще стане следващата им жертва и се е опитала да избяга. Искала е да се скрие в килера, но мъжът е опрял пистолет в главата ѝ и ѝ е наредил да стои на място. После момичето я е нападнало. Двете са се боричкали известно време. Джоди не е умеела да се бие и само е държала ръката ѝ, в която е бил ножът.

После, продължава тя, двамата нападатели са се скарали помежду си. Момичето е искало да я убие, но мъжът не ѝ е позволил.

„Защо не те убиха?“, интересува се детектив Флорес.

Джоди обяснява, че мъжът е казал на момичето, че не са дошли за това. Очевидно били дошли за Травис, а не за нея. Оплаква се, че по време на борбата е получила много сериозни наранявания по ръката. Флорес иска да ги види, но тя започва да увърта и казва, че раните вече са зараснали, но пръстите на ръката ѝ все още не се движат както трябва.

След това Джоди обяснява как е успяла да избяга. Мъжът е намерил документите ѝ и е видял адреса ѝ. Заплашил я е, че ако разкаже на някого, ще убие цялото ѝ семейство. С лъжите си тя просто се е опитвала да защити близките си.

Веднага щом са я пуснали да си върви, тя се е качила в колата си и е потеглила към Солт Лейк Сити. Детектив Флорес я пита как така е тръгнала без да каже на никого, без да се обади в полицията. Джоди обяснява, че я е било страх. Не е искала семейството ѝ да пострада.

Детектив Флорес смята цялата тази вълнуваща история за зле скалъпена измислица и не се поколебава да ѝ го каже. Въпреки всичко тя държи на своето. В края на разговора Флорес няма друг избор освен да повдигне срещу Джоди Ариас официално обвинение в предумишлено убийство. 

Зъл умисъл

Срещу Джоди Ариас са повдигнати официални обвинения на 9 юли 2008 г. – точно на 28-ия ѝ рожден ден. С делото се заема опитният прокурор Хуан Мартинес. Той е изправен пред сложната задача да докаже в съда нейната виновност.

 Чака го много работа. Според детективите убиецът е бил личен познат на жертвата, но Мартинес трябва да докаже, че убийството е извършено със зъл умисъл. Едно убийство би могло да се планира както в продължение на седмици или месеци, така и само за няколко минути. Нужно е да се изясни дали убийството на Травис Александър е било умишлено или той е бил заклан в разгара на бурна свада.

Докато се запознава с документите, проследяващи маршрута на Джоди в деня на убийството, Хуан Мартинес прави неочаквано откритие. Решава обаче да го запази като коз за предстоящия процес. Според него Джоди Ариас е планирала всичко до най-малката подробност. Очевидно е, че убийството е било преднамерено. С тази увереност в душата си, прокурорът решава да се бори за смъртна присъда.

Междувременно арестът на Джоди Ариес се е превърнал в основна медийна тема в цялата страна. Нейната усмихната полицейска фотосесия също е изтекла в пресата. Не след дълго, благодарение на неимоверния интерес към нейния случай, заподозряната кокетка получава възможност да се обърне към обществото чрез медиите. 

В многобройните интервюта, които дава наляво и надясно, Джоди Ариас продължава да държи на своята загадъчна история – двама непознати са нахлули в дома на Травис Александър и са го убили. Уверено отрича да е нападала с нож или да е стреляла в бившия си приятел. Заявява на цялата страна, че съдебните заседатели ще я оправдаят, защото няма достатъчно доказателства за нейното участие в убийството.

Хуан Мартинес следи с неподправен интерес медийните ѝ изяви и е поразен от самоуверения ѝ маниер на поведение. 

Джоди Ариас представлява истински кошмар за всеки адвокат. Тя не излиза от светлините на прожекторите и дава пресконференции на живо от затвора. Това би могло да бъде от полза за обвинението, но не и на защитата в един процес.

Всеки път преди да се изправи пред телевизионната камера, Джоди се гримира, пудри и тренира лъчезарната си усмивка пред огледалото. Много зрители я смятат за невинна жертва, но има и такива, които виждат право през оскъдната ѝ маска.

През август 2009 г. със защитата на Джоди се заема съдебно назначеният адвокат Кърк Нърми. Още с получаването на делото Нърми научава, че клиентката му се е появявала по телевизията. Това разбива на пух и прах цялата му стратегия – той е възнамерявал да я пази от излишно внимание и да ѝ забрани да си отваря устата. Но Джоди има друг план – да придаде на случая си възможно най-голяма популярност. Разчита, че нейната откритост ще ѝ помогне в съда.

Скоро Нърми се среща със своята печално известна клиентка. По време на разговора им Джоди се държи доста фриволно – усмихва се, шегува се и се смее на глас. Адвокатът остава с впечатлението, че двамата седят в кафене над чаша чай, а не в затворническа килия. Джоди се държи твърде безгрижно, сякаш нищо не застрашава живота ѝ.

С времето общуването с нея става все по-трудно. Двамата се чуват по телефона всеки ден и всеки разговор е много необичаен. Веднъж Джоди дори помолва адвоката си да се грижи за любимата ѝ котка.

Кърк Нърми се сблъсква и с други трудности. Той е наясно, че историята на Джоди за двамата нападатели е пълна измислица. За да се подготви за процеса, разговаря с клиентката си в продължение на часове, разпитвайки я за отношенията ѝ с Травис. Опитва се да разбере в каква посока да се движи по-нататък.

През месец юни 2010 г., неочаквано за всички, Джоди Ариас престава да разказва небивалицата за двамата нападатели с маски на лицата. Признава, че това не се е случвало. Вече смело заявява, че е била в дома на Травис Александър и дори признава, че го е убила. Но при самозащита.

Неизбежна самоотбрана

В началото на януари 2013 г. общественото внимание е напълно приковано към съдебния процес срещу Джоди Ариас. Към сградата на съда се стичат десетки журналисти. А в малкото дворче се е събрала тълпа от любопитни зяпачи, въоръжени с плакати в поддръжка на Травис или Джоди.

Съдебният процес започва на 2 януари 2013 г., почти пет години след смъртта на Травис Александър.

С встъпителната си реч прокурор Хуан Мартинес цели да внуши на съдебните заседатели представата с каква жестокост е бил убит Травис Александър. По време на самия процес той неведнъж говори за страшните мъки на жертвата и с подробности разказва как е било открито тялото му в банята. След това възнамерява да представи доказателства за това, че Джоди Ариас е планирала убийството предварително. Главният мотив за престъплението се е явявало отмъщението.

През цялото време Джоди го слуша, измервайки го със замислен поглед. Облечена в тъмни дрехи, с пуснати коси, тя не изглежда никак обезпокоена. Напротив, с интерес слуша обвинителя и записва нещо в тетрадката си.

Хуан Мартинес уточнява за съдията и съдебните заседатели, че в началото на 2008 г. Травис е поканил Джоди да го придружи на почивка в Канкун. Двамата е трябвало да заминат на 15 юни, но още през април той е решил, че предпочита да пътува с Мими Хол. Това никак не се е харесало на Джоди. Няколко дни преди убийството тя е изпратила имейл до Травис, в който е говорела за пътуването му в Канкун с Мими. Ядосвала му се е, че е решил да пътува с друго момиче. И затова е решила да го накаже.   

Заключителните думи на държавния обвинител Хуан Мартинес звучат по следния начин:

„4 юни 2008 г. Травис е под душа. Отпуснат. Нищо неподозиращ. Докато той се къпе, Джоди Ариас се промъква зад гърба му и забива в тялото му нож. Травис оказва яростна съпротива и успява да измъкне ножа, при което руква река от кръв. Когато той вече е мъртъв, Джоди взима пистолет и пуска един куршум в главата му. Тя твърди, че го е убила при самозащита, но множеството прободни рани говорят за това, че Джоди просто е заклала любовника си. След убийството е прерязала гърлото му от ухо до ухо. Това ясно свидетелства, че Джоди не се е защитавала, а е убивала.“.

Когато идва редът на защитата за встъпителна реч, думата взема втората адвокатка на Джоди Ариас – Дженифър Уилмот. Тя се опитва да убеди съдебните заседатели, че историята е много по-заплетена, отколкото твърди обвинението. Постарава се да опише убийството по емоционален начин и да превърне Джоди Ариас в жертва. Иска да докаже, че да, тя е извършила престъплението, но е имала основателни причини да го стори.

Всички в съдебната зала нямат търпение да чуят версията на Джоди, но речта на Уилмот ги хваща неподготвени:

„Отстрани е изглеждало, че между Джоди и Травис има здрава романтична връзка. Но, уверявам ви, че това изобщо не е било така! Джоди е живеела в съвсем друга реалност. В реалност, създадена от Травис. И в тази реалност Джоди е била неговата мръсна тайна. Въпреки че се е правел на порядъчен и непорочен мормон, още от самото начало на запознанството им той е принуждавал Джоди да прави с него мръсен секс! Джоди е била за него просто играчка!“.

Малко по-късно Уилмот излага своята версия за престъплението:

„Но какво е накарало Джоди да постъпи така? Постоянните издевателства от страна на Травис. На 4 юни 2008 г. е настъпил преломният момент: Травис не ѝ е оставил друг изход и тя е била принудена да се защитава“.

В деня на убийството Джоди е снимала Травис под душа. Но случайно е изпуснала фотоапарата и той е изпаднал в ярост. Нападнал я е. Джоди е мислела, че ще загине, страхувала се е, че той ще я удуши и се е наложило да го убие, за да се защити. Травис я е заплашвал и отчитайки предишния си опит с насилие от негова страна, Джоди не е хранела никакви съмнения, че той говори сериозно.   

Чувайки тази версия, Хуан Мартинес решава по всякакъв начин да изчисти името на Травис Александър. Затова призовава на свидетелската скамейка приятелката на жертвата Мими Хол. Двамата са се познавали покрай мормонската църква и „При Пейд Лийгъл“. Два пъти са излизали на среща, но тя е решила, че иска да бъдат само приятели.

Разпитът на Мими се състои в първия ден от съдебния процес. Обвинителят се интересува колко близки са били отношенията им. Мими разказва на съда, че двамата просто са разговаряли и Травис никога не си е позволявал да се държи неприлично. Даже не я е прегръщал, ако тя не е искала.

Мими разказва също, че в последните месеци от живота си Травис Александър се е оплаквал от някаква жена, която го е преследвала. На два пъти била пробила гумите на колата му, разбила е пощенската му кутия и тайно се е промъквала в дома му и е преспивала на дивана. Когато Мими го е попитала коя е тази жена, Травис е махнал с ръка и е казал, че ще се погрижи за това недоразумение.

След Мими Хол на трибуната се качва патоанатомът Кевин Хорн, който заявява под клетва, че убитият е получил 27 прободни рани – в гърба и в главата. Освен това гърлото му е било прерязано, а над дясната му вежда ясно се виждала дупка от куршум. Хорн предоставя на съда фотографии от аутопсията. Съдебните заседатели виждат, че тялото на жертвата е ужасно повредено. 

Снимки от аутопсията на Травис Александър
(Внимание! Шокиращо съдържание! Неподходящо за деца и хора със слаби сърца!)

Джоди Ариас не може да погледне тези снимки. Тя спуска дългата си коса пред очите и се старае да не гледа в екрана. От време на време търка очи, но сълзи не се виждат. Близките на Травис също отвръщат поглед. Някои напускат съдебната зала. Фотографиите са наистина страшни.

За да обори версията на защитата, според която в уплахата си Джоди първо е стреляла в Травис, но това не го е спряло и затова се е принудила да го намушка с нож, Хуан Мартинес се заема да разпита патоанатома. С помощта на експерта се изяснява, че изстрелът в тази част на главата почти сигурно би повредил мозъка му и Травис не би могъл повече да я напада. Той би паднал мъртъв на пода. За съжаление обаче, когато тялото на Травис е пристигнало в моргата, мозъкът му вече е бил в стадий на разложение и пътят на куршума не е можел да се проследи със сигурност.

След разпита на Кевин Хорн съдебните заседатели могат да си направят извода, че Джоди е рязала, ръгала и почти е обезглавила с ножа тялото на Травис, а накрая даже го е застреляла в главата. Истинска касапница.

Защитата се опитва да опровергае думите на патоанатома, намеквайки, че свидетелят е пристрастен. Според Уилмот той нямал доказателства как точно е протекло престъплението и в какъв ред е било извършено убийството. Адвокатката иска да нарисува в умовете на заседателите следната картина: Травис е нападнал Джоди и момичето се е защитило. Стреляла е в него, но куршумът се е разминал с мозъка му, което е позволило на младежа да избегне смъртта. Травис се е нахвърлил върху Джоди и тогава тя му е нанесла смъртоностните рани.   

След това Хуан Мартинес решава да представи доказателства за това как оръжието е попаднало у Джоди Ариас. Той призовава като свидетел полицай Кевин Фридмън, чиято история накарва хората в съдебната зала да настръхнат. Няколко дни преди убийството, на 28 май 2008 г., в градчето Уайрика се случва нещо странно – ограбен е домът на възрастна двойка. Първи на местопрестъплението идва Кевин Фридмън. Старците му казват, че крадците са задигнали DVD плейър, малко пари и пистолет .25 калибър. Точно с такова оръжие е убит Травис Александър. 

Докато е разговарял с ограбените възрастни хора, полицай Фридмън е чул, че отвън спира кола. Малко след това в къщата е влязла млада блондинка. Момичето се е спряло на вратата и възрастните хора са я представили като тяхната внучка – Джоди Ариас.

Сега със защитата се заема първият адвокат на Джоди – Кърк Нърми. В опит да покаже клиентката си в съвсем друга светлина, той призовава за свидетел бившия любовник на Джоди Дарил Брюър, който казва на съда, че тя е добра, отговорна и мила. Но Дарил бил забелязал някои промени в поведението ѝ към края на връзката им. Тези промени са настъпили, когато е започнала работа в „При Пейд Лийгъл Сървисиз“ – Джоди е станала безотговорна, спряла е да си плаща сметките и е натрупала дългове. 

Малко по-късно внезапно е решила да се присъедини към мормонската църква. Искала е да се потопи изцяло в тази религия и е смятала, че и той трябва да стори същото. Но Дарил е отказал, което ужасно я е разстроило.

Показанията на Дарил Брюър са много важни за защитата. Но Хуан Мартинес не може просто така да пусне този свидетел. Прочитайки показанията на Дарил, Мартинес се е натъкнал на една бегла подробност, незабелязана от никого. Именно това е неговият таен коз.

На 3 юни 2008 г. Джоди е отишла при бившия си любовник със странна молба. Поискала е от него две туби с бензин. За какво са ѝ били тези туби с бензин, чуди се Мартинес. Цяла Калифорния е осеяна с бензиностанции. Според прокурора Джоди е имала нужда от тубите с бензин, за да не оставя следи от финансови транзакции по пътя си към дома на Травис Александър.

Тоест, планирала е убийството предварително.

Мръсни тайни

Екипът на обвинението в процеса срещу Джоди Ариас успява да представи убедителни доказателства за нейното намерение за убийство – предварително приготвените туби с бензин; оръжието, открадното от баба ѝ и дядо ѝ; и показания на свидетели, които са я забелязали недалеч от местопрестъплението. 

От своя страна адвокатите на Джоди настояват, че тя е убила Травис при самозащита. Кърк Нърми обрисува своята клиентка като истинска жертва, страдаща от постоянните изблици на агресивния Травис. Това е версия №3 от историите на Джоди, но за нея няма никакви доказателства. Сега всички си задават въпроса – ще свидетелства ли Джоди Ариас или ще реши да запази мълчание? 

Въпреки че версията ѝ се сменя няколко пъти по време на разследването, Джоди се явява единствен пряк свидетел на убийството и показанията ѝ са от изключително значение. Когато на 4 февруари 2013 г. подсъдимата заема свидетелското място, цялата съдебна зала затаява дъх:

Разпитът започва адвокат Кърк Нърми, който се опитва да разкрие мръсните тайни на Травис Александър. Нърми решава да започне с деня, в който Джоди Ариас е решила да се присъедини към мормонската църква. Пита я какво се е случило след покръстването ѝ. Джоди разказва как Травис я е повалил на леглото, разкъсал е дрехите ѝ и насила я е накарал да правят анален секс.

В качеството на доказателства, представени от Кърк Нърми, съдът се запознава с думите на самия Травис Александър. Адвокатът заявява, че неговата клиентка и жертвата често са си общували чрез смс-и, имейли и гласови съобщения. Той показва на съдебните заседатели част от тази кореспонденция, в която Травис е наричал Джоди: „курва и мръсница“.

Едно от най-отвратителните съобщения гласи: „радвай се да бъдеш курва, чието единствено предназначение в живота е да бъде моя, за да правя с нея животински секс и да ме задоволява по какъвто начин пожелая“.

В други писма Травис е потискал Джоди, заставял я е да му се подчинява и я е унижавал. Джоди заявява, че не е харесвала подобно отношение и се е опитвала да се махне, но се е бояла от него. Кърк Нърми я пита как я е наричал Травис, на което Джоди отговаря:

„Наричаше ме кучка. Казваше, че съм безполезна, че съм боклук. Казваше също, че съм чудо с три дупки“.

В този ден всички, които чуват тези думи, решават, че във връзката на двамата без съмнение е имало емоционално насилие. И то е било извършвано не от друг, а от Травис Александър. 

Тогава защитникът на Джоди решава да извади най-шокиращото си обвинение: Травис Александър е бил истински перверзник. Кърк Нърми кара клиентката си да разкаже история, която без съмнение повлиява на всички в съдебната зала.

С глас, пълен със срам и неудобство, Джоди описва как един ден е влязла в стаята на Травис и го е заварила да мастурбира в леглото. Почувствала се е неудобно, понечила е да се пошегува, за да разведри неудобната ситуация, но преди да успее да реагира, Травис трескаво се е опитал да скрие някакви хартии в леглото. В бързината си обаче е изпуснал една от тях на пода. Джоди с невярващи очи е видяла, че това е снимка на малко момче, облечено в тесни панталонки. 

Чувайки това, хората в съдебната зала надават възмутени възгласи, а близките на Травис разочаровано поклащат глави. Никой не може да повярва на думите ѝ. Освен това криминалистите не са открили нито следа от порнография в компютъра на жертвата.

Кърк Нърми продължава да разпитва клиентката си. Джоди казва, че възрастта на момченцето е била 5-6 години и тя не го е познавала. Първоначално е замръзнала, не знаейки как да реагира, а после е избягала от стаята.

Поведението на Травис я е безпокояло все по-повече с всеки изминал ден и скоро тя е започнала да се притеснява за живота си. Джоди си спомня минимум четири случая, в които той ѝ е посягал физически. 

Тогава Нърми я кара да опише един от тези случаи. Джоди разказва, че е отишла да го види, а той ѝ е поискал 200 долара на заем. Тя е нямала толкова пари и това го е разгневило. Съборил я е на земята и се е нахвърлил върху нея. Започнал е да я удря и да я обижда. Джоди е вдигнала лявата си ръка, за да се защити от ударите, но той я е хванал и е изкълчил един от пръстите ѝ.

Кърк Нърми я кара да покаже ръката си на съдебните заседатели.

В края на разпита адвокатът представя още една възмутителна улика – запис на телефонен секс между Травис и Джоди, в който той я нарича „мръсница“, заплашва, че ще я върже за дърво и ще я изчука. Когато тя запъшква в престорен оргазъм, Травис казва нещо, което скандализира присъстващите в съдебната зала:

„Звучиш като 12-годишна, която получава първия си оргазъм“.

Мнозина остават с впечатлението, че подсъдимата няма нищо против отношението на Травис, а даже обратното – наслаждава се на подобно общуване. Джоди е записала този телефонен разговор очевидно с намерението да го използва по-късно, за да изложи Травис пред мормонските му приятели.

Няколко дни по-късно адвокат Нърми пристъпва към основния момент от своята защита. Тъй като настоява, че клиентката му е убила при самоотбрана, необходимо е Джоди да разкаже със собствени думи какво точно се е случило. Тя излага събитията, довели до смъртта на Травис, спокойно и със завидно самообладание:

„Стоях по-далече от него с фотоапарата, за да не го опръска водата. В един момент той се изплъзна от ръцете ми и падна на пода. Тогава Травис побесня. Изскочи от душа, сграбчи ме, хвърли ме на плочките и се разкрещя, че даже петгодишно дете би се справило по-добре от мен. Втурнах се по коридора. Чувайки стъпките му зад мен, за малко се обърках, но после реших да се скрия в килера. Знаех къде Травис крие оръжието си. Грабнах пистолета и изскочих през другата врата. Травис се втурна след мен, а аз се обърнах и насочих пистолета към него. Обхвана ме смъртен ужас. Бях го ядосала повече от когато и да било преди. Разбрах, че иска да ме убие. Заплаши, че ще ме убие“.

„Насочих дулото на пистолета срещу Травис. Мислех, че това ще го спре, но той ми се нахвърли. Пистолетът внезапно стреля. И двамата паднахме на пода. Даже не разбрах, че съм го уцелила! Започнахме да се борим. Не можех да му позволя да ме прикове към пода. Измъкнах се, а той извика, че ще ме убие“.

Неочаквано за всички нечовешкото самообладание на Джоди рухва и тя се залива в сълзи. Казва, че е действала като в мъгла и не помни много подробности от убийството. Няма спомен как е кълцала Травис с ножа, нито как го е влачила по пода, за да го вкара в душ кабината. Помни само, че е искала да избяга от него.

Кръстосан разпит

Кърк Нърми приключва с разпита на клиентката си след 8 дни. Почти през цялото време Джоди Ариас се държи много спокойно. Но това се променя още в момента, когато с разпита на обвиняемата се заема прокурор Хуан Мартинес. Тя не издържа и се разридава в съдебната зала пред очите на съдебните заседатели и близките на Травис Александър. Публиката мечтае Джоди да получи морално възмездие и Хуан Мартинес не може да лиши зрителите от това удоволствие.

През цялото време Джоди твърди, че не помни подробности от случилото се, защото съзнанието ѝ се е било замъглило. Но Хуан Мартинес не вярва в тези приказки и се готви да изкара истината наяве.

– Проблемите Ви с паметта скорошно предимство ли са? – интересува се той.
– Уточнете скорошно – с лека усмивка отвръща Джоди.
– От момента, в който започнахте да свидетелствате, започнаха проблемите Ви с паметта, не е ли така? – пита строго Мартинес.
– Не, много по-отдавна – уверено заявява Джоди. 
– Кога се появиха тези проблеми? 
– Не бих ги нарекла проблеми – с насмешка отговаря тя.

Мартинес е настроен агресивно и явно провокира свидетелката. Но тя не се страхува от неговите нападки. Джоди се усмихва широко и дръзко гледа в очите своя опонент. Не е никак лесен свидетел. 

– Разкажете ми, откога продължава това – настоява прокурорът.
– Кое по-точно?
– Става дума за Вашите проблеми с паметта! – възкликва Мартинес.
– Но аз не съм казала, че това е проблем – с нагла насмешка отвръща Джоди. – Не мога да помня всичко, което ми се случва в живота.
– Значи проблемите Ви с паметта се появяват в зависимост от обстоятелствата?
– Така е.
– Опишете ми факторите, особените обстоятелства, които причиняват проблемите Ви с паметта!
В отговор Джоди се изсмива тихо и подхвърля:
– Само тогава, когато такива като Вас започнат да ми повишават тон или заплашват да ме убият, като Травис.

Джоди не се страхува да даде отпор на агресивния Мартинес, но това противоречи на постоянно налагания от нея образ на тиха и плаха жертва.

Мартинес решава да използва думите на Джоди, за да опровергае гръмкото ѝ заявление, че е жертва на насилие. Тя си е водела дневник и е записвала в него всичко, което ѝ се е случвало всеки ден. За всеобщо удивление тя не е написала нито една лоша дума за Травис, дори напротив – изказвала се е за него само в положителна светлина.

За да обясни това противоречие, Джоди казва, че не е писала нищо негативно в личния си дневник, защото е вярвала в „закона за привличането“. Ако мислиш, пишеш или говориш лоши неща, те ще ти се върнат трикратно, казва тя.

Тогава Мартинес се заема да опровергае единственото доказателство за насилие от страна на Травис – изкълченият безименен пръст на Джоди.

– Според Вашите думи Травис е повредил пръста на лявата Ви ръка, така ли е?
– А по-точно, – произнася с усмивчица Джоди, – го изкълчи.
– Е, покажете ни изкълчването.

Джоди послушно вдига нагоре ръката с изкълчения пръст. Демонстративно размахва кривия си пръст пред лицето на Мартинес и леко се усмихва. 

– Тази травма Ви е била нанесена на 22 януари 2008 г?
– Да.

Хуан Мартинес взима от масата си една фотография и я показва на съдебните заседатели и на Джоди Ариас. На снимката се вижда подсъдимата с нейната сестра. 

– Тази снимка е направена след този случай, нали така?
– Да, разбира се.

На фотографията се вижда ясно, че Джоди е сложила лявата си ръка на рамото на сестра си. Пръстът ѝ е напълно здрав. Никакво изкривяване.

– Джоди, тук пръстът Ви е напълно наред.
– Не, изкълчен е! – не се предава тя.
– Държите на това?
– Да.
– Тогава покажете отново пръста си! – нарежда Мартинес и Джоди вдига ръка.
– Всички пръсти са прави, а този е изкълчен, нали виждате? – Джоди започва да губи търпение.
– Но на снимката пръстът Ви е наред. Нима ще отречете този факт?

Защитата на Джоди отвръща на удара, като пресъздава въпросната снимка с помощта на адвокатката Дженифър Уилмот. Оказва се, че изкълчването на пръста наистина не си личи, когато ръката на Джоди е в това положение.

След това, с помощта на снимки от аутопсията, Хуан Мартинес поставя под съмнение версията на Джоди за смъртоносната схватка. Той поставя снимките в специален прожектор и всички зрители виждат шокиращите образи на убития млад мъж.

– И така, нека разгледаме улика №193 – фотографията, на която Травис е заклан с нож.

Виждайки снимката на големия екран, Джоди ахва и прикрива очите си с ръце. Тя се държи твърдо по време на разпита, но образът на убития я сломява и сега се разридава.

– Джоди, погледнете насам, – нарежда ѝ Мартинес.
– Именно Вие сте направили това с Травис, Джоди – с укор заявява Мартинес. – Нали така?
– Да, аз го направих, – отговаря през сълзи тя.
– Значи ни лъгахте през цялото време какво се е случило?

Заливайки се в горчиви сълзи, Джоди закрива лицето си с ръце.
– Да – прошепва тя и сваля очилата си, за да избърше очи.
– Признавате ли, че именно Вие сте прерязали гърлото на Травис Александър от ухо до ухо?!

Близките на Травис в съдебната зала вперват взор в подсъдимата с мълчаливо очакване.
– Да! – изхлипва Джоди. 
-Значи признавате, че сте го заклала?! При това, както ни е известно, много от раните са били нанесени в гърба! Признайте, че ако сте го ръгала с ножа в гърба, Травис не е представлявал никаква опасност за Вас?!

Джоди Ариас изпада в истерия пред очите на съдебната зала. Обляна в сълзи, подсъдимата шепне нещо нечленоразделно и трепери с цялото си тяло. Виждайки реакцията на клиентката си към думите на Мартинес, адвокатът на Джоди се провиква:

– Възразявам! Това е само Ваше предположение!

Изпълнението на прокурора е много ефективно. Мартинес се превръща в истински герой в очите на наблюдателите на съдебния процес, защото изрича на глас онова, което почти всички мислят от самото начало – Джоди Ариас е убила Травис Александър умишлено в собствения му дом.

Присъда

Изслушването на показанията на Джоди Ариас продължава безпрецедентните 18 поредни дни. Накрая съдията обявява, че двете страни могат да се готвят за заключителното заседание. 

В своята заключителна реч Хуан Мартинес подчертава жестокостта, с която Джоди Ариас се е разправила с Травис Александър. Тя не само се е приготвила за престъплението, но и се е опитала да заличи следите си от пребиваването си в дома му. Джоди първо е намушкала жертвата си с нож, после го е застреляла в главата и след всичко това е прерязала гърлото му от ухо до ухо. На всичкото отгоре не позволявала на духа му да почива спокойно, като го обвинявала, че е перверзник, насилник и педофил. 

После идва редът на Кърк Нърми, който призовава съдебните заседатели да обърнат внимание на това, колко жесток и безпощаден е бил Травис Александър. Адвокатът не отрича, че клиентката му е виновна за жестокото убийство, но се опитва да докаже, че тя е действала импулсивно, а не умишлено. Просто е защитавала живота си. Това е последният шанс на Нърми да спаси Джоди от смъртната присъда.

През март 2013 г. съдебните заседатели получават документите по делото и се оттеглят на заседание. Предстои им да вземат сложно решение – умишлено ли е било убийството или трагична случайност. 

Докато цялата нация очаква с нетърпение как ще се развият събитията, случаят привлича вниманието на известните. Самият Доналд Тръмп изказва мнението си за убийството на Травис Александър. Той осъжда действията на Джоди Ариас и призовава съдебните заседатели да я признаят за виновна в предумишлено убийство. 

Но мнението на заседателите се разминава. Някои от тях не могат да вземат решение. Най-сетне, на 8 март 2013 г., след четиридневно обсъждане, съдебното жури обявява, че е стигнало до съгласие. 

Първо, те обявяват, че Джоди Ариас е виновна в жестокото убийство на Травис Александър. И второ, постановяват, че тя го е убила с умисъл, а след това се е опитала да скрие следите от престъплението си. Когато научава новината, тълпата, събрала се пред сградата на съда, избухва в аплодисменти.

Това решение обрича Джоди Ариас на смъртно наказание.

Но историята не свършва дотук. 

В същия този ден Джоди се съгласява да даде интервю за телевизия FOX, в което с изтерзана усмивка и измъчен глас признава, че смъртта е единственият изход и тя вече от нищо не се страхува. Няма да ѝ се налага повече да се преструва и да бъде нещастна. Джоди Ариас заявява право в ефира, че смъртта ще представлява за нея истинска свобода.

Две седмици след провъзгласяването ѝ за виновна същият състав от съдебни заседатели изслушва показанията на близките на Травис Александър, за да вземе решение за размера на присъдата ѝ. Разказите на неговите роднини предизвикват сълзи в очите на много от зрителите в залата. Джоди също плаче, но според присъстващите не чувства абсолютно никакво разкаяние за извършеното престъпление. 

Накрая ѝ дават думата:

„След моя арест всячески се опитвах да избегна съда. Лъгах по телевизията. Лъгах за онова, което бях направила и за естеството на отношенията ми с Травис. Никога не съм искала да опороча доброто му име. Всъщност моята цел беше да спася репутацията му. Не ми се искаше да излагам на показ нашите тайни и да разказвам за връзката си с него“.

Джоди сякаш говори искрено, но не закъснява да развали това впечатление. Взима от масата една тениска и я показва на зрителите. На белоснежния плат се мъдри надписът: „Оцеляла“.

„Всички пари от продажбата на тази тениска ще бъдат дарени във фонд за помощ на жертвите на домашно насилие“ – без никакво смущение обявява Джоди.

У никого не остава съмнение, че Джоди Ариас не се разкайва. С тези думи тя изкопава собствения си гроб. Едва по-късно, в края на речта си, Джоди помолва за милост. Разбрала е, че смъртта не е най-добрият изход и в нея се е появило желание за борба.

Съдебните заседатели обсъждат присъдата ѝ в продължение на 3 дни. Осем от тях гласуват за смъртно наказание, а четирима – за доживотен затвор.

Безизходица

Мотивите на Джоди Ариас за убийството на Александър така и не стават напълно ясни за съдебните заседатели. Макар да са убедени във вината ѝ, те не знаят със сигурност дали действията ѝ са били спонтанни или старателно планирани, и затова не могат да стигнат до решение каква да бъде присъдата ѝ. Когато журито не е в състояние да вземе единодушно решение, съдът е принуден да анулира процеса и да започне всичко отначало.

Вероятно причината 12-те съдебни заседатели да не могат да стигнат до единодушно решение се дължи на това, че макар да не са нещо необичайно, убийствата, извършвани от жени, обикновено попадат в специфични категории. Смъртта на Травис Александър не попада в нито една от тях.

Като цяло жените не обичат да използват огнестрелни оръжия и експлозиви, а предпочитат по-тихи и по-малко очевидни способи за остраняване на жертвата. Медицинската сестра Бевърли Алит например убива четири деца по почти незабележим начин, чрез свръхдоза инсулин. Подобно на нея друга от най-прочутите британски жени убийци Мери Ан Котън убива цялото си семейство – няколко деца, майка си и трима съпрузи – с отровата арсеник, която през XІX век е била почти невъзможна за откриване. Убийството на Травис Александър обаче е всичко друго, но не и незабележимо.

Съществуват и друг тип жени, които взимат активно участие в убийството, обикновено в партньорство с мъж. Майра Хиндли и Роуз Уест са два такива смразяващи примера за жени, привлечени от мъже, които използват жестокостта и убийствата като основа за извратените си връзки. В случая на семейство Уест Роуз е била напълно доброволен участник и равностоен партньор в зверствата, извършени в дома ѝ. Но Травис Александър е нямал криминално досие, бил е активен член на мормонската църква и не съществуват каквито и да било данни, че е бил склонен към насилие.

Много жени извършват убийство и защото се страхуват за живота си, убивайки неволно при самозащита. Макар да твърди по време на процеса, че Травис я е малтретирал физически, Джоди няма медицинско свидетелство за причинени травми, нито съществуват полицейски доклади, подкрепящи разказите ѝ за домашно насилие.

Джоди Ариас няма криминално досие и нищо в миналото ѝ не подсказва, че е способна на подобна жестокост. Специалистите я обявяват за вменяема преди процеса. И за разлика от черната вдовица Бел Гинес, убила около 40 човека заради застраховката им за живот, Ариас сякаш не е била мотивирана от парите.

Съдебните заседатели изпадат в безизходица и за всеобщо изумление съдебният процес е анулиран. Близките на Травис Александър заплакват, а прокурор Хуан Мартинес посърва. Джоди Ариас пуска тънка усмивчица. За нея това е една малка победа. 

Джоди може да избегне възобновяването на процеса в случай, че прокурорът се съгласи с мнението на съдебните заседатели и се задоволи с доживотна присъда. Но Хуан Мартинес няма намерение да се предаде така лесно.

Огромна загуба

Почти половин година по-късно всички се връщат в съдебната зала, но този път с нов състав от съдебни заседатели. Няма нужда Хуан Мартинес отново да показва всички улики и да разпитва свидетели, тъй като вината на Джоди вече е доказана в предишния процес. Сега той трябва да убеди съдебното жури, че подсъдимата заслужава смъртна присъда. 

На 25 февруари, след няколко дни на горещи спорове между обвинението и защитата, съдебните заседатели се оттеглят на съвещание. Но и този път мненията им се разминават. Процесът е анулиран отново, този път за последно, тъй като по закон щатската прокуратура може да търси смъртно наказание само два пъти.

За първи път в своята дълга кариера Хуан Мартинес понася такава огромна загуба.

На 13 април 2015 г. съдът най-накрая обявява присъдата на Джоди Ариас. Съдбата ѝ е да прекара остатъка от живота си зад решетките без право на предсрочно освобождаване.

Тя отървава кожата, но сега я очаква живот, лишен от нормално общуване и социален контакт. Нейният нов дом в крилото с максимална сигурност представлява малка затворническа килия с легло, маса и тоалетна. След около 2 години ще получи възможност за преместване в крило с по-лек режим, но само при добро поведение.

Междувременно нейният адвокат Кърк Нърми издава трилогия, озаглавена „В капан с мис Ариас“, в която пише, че е бил принуден от съда да представлява една „манипулативна и плашещо неуравновесена личност, с неуместно сексуално поведение“.

“За да придобиете пълна представа какво Ариас причини на мозъка ми, ще трябва да хвърлите малко фекалии в тигана, да добавите накълцан плъх и хубаво да разбъркате този бъркоч.”.

Кърк Нърми доброволно се отказва от правото си да практикува адвокатската професия, когато разбира, че ще бъде изправен пред дисциплинарна комисия заради книгата си.

Прокурор Хуан Мартинес също написва книга, озаглавена „Осъждане: Неразказаната история за изпращането на Джоди Ариас зад решетките“, в която я обрисува като лъжкиня и нарцисистка, обсебена от мъжа, който се е опитвал да скъса с нея.

През май 2018 г. бивша съкилийничка на Джоди Ариас я нарича пред медиите „социопат“ и разказва, че тя изкарва пари в затвора като прави татуировки и продава собственоръчно нарисуваните си картини. Жената казва още, че Джоди флиртува с пазачите, за да може да задържи забранените инструменти за татуировки в килията си.

Джоди Ариас е споделила със своята бивша съкилийничка нова версия за убийството на Травис Александър, според която не той, а Мими Хол е била нейната мишена – тя е очаквала да завари съперничката си в дома му и да ѝ отмъсти, задето е заела мястото ѝ.

През месец юли 2018 г. адвокатите на 38-годишната Джоди Ариас подават молба за обжалване на присъдата ѝ с довода, че съдията и обвинението са допуснали делото срещу клиентката им да се превърне в медиен цирк, което ѝ е попречило да получи справедлив процес.

Според специалистите шансовете ѝ за успех не са никак големи.

---

По идея на TDKR
Източници: crimeandinvestigation.co.uk, usatoday.com, huffpost.com, truecrime.guru, „Jodi Arias: An American Murder Mystery“, “Conviction: The Untold Story of Putting Jodi Arias Behind Bars“ от Juan Martinez , “Trapped with Ms. Arias” от Kirk Nurmi